Нурия

Казах по-преди, че Лиутпранд казва: „... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и очарование". Според друга версия той казва: „Боян дотолкова е изучил магията, че внезапно би могъл да се превърне от човек в каквото животно пожелае." Това показва, че Боян е познавал законите на Магията и си е служил с тях.

Юрий Венелин в своята книга Критически изследвания за историята на българите от 1849 г. пише следното: „Боян пък, най-малкият от тях /синовете на Симеона/, предпочел живота на частен човек. Получавайки падащите му се доходи, той се предал на своята склонност към музиката и словесността, предимно към поезията и музиката."

„И така, никак не е чудно, че българите са имали в лицето на Бояна отечествен поет, чиято слава тъй се разнесла, че той се прославил вред суеверния прост народ като магьосник, който превръща вълците в хора и обратно. Неизвестно е защо му се приписва такава сила — дали поради удивителното съдържание на неговите песни или по друга причина — в крайна сметка може да се мисли, че той е бил наричан вълшебник само в метафоричен смисъл."

„Той е бил вещ, което значи предсказвач, магьосник, вълшебник, което именно се приписва на Бояна, което показва, че той е владеел мощното изкуство на Цирцея."

„... Но Боян, великият предшественик на руския Бард, не е могъл да принадлежи на друг славянски народ, освен на този, който много преди русите вкусил от плодовете на образованието и просветата, т.е. българите. Изглежда, че нашият певец е чел песните на Бояна, тъй като той с кратки думи е изобразил характера на неговите съчинения. Говори се, че той, със своето въображение се е разливал по върховете или е пълзял като сив вълк на земята и се е реел като орел в небесата, т.е. че въображението на. Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели."

„И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни."

Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае."

„Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели."

„По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват на волните Боянови мисли и да ги допущат не само да се поддържат в обществените места за друмна забава, но още и да служат за лично упражнение на един творчески дух. За него /Козма/ са бесовски, разбира се, и песните на един поет, който не се занимава в тях с молитви към Бога и с пости за укротяване на тялото, нито да се споменава достойно, па бил той и царски брат. Затова творчеството на Бояна го изключва и от уважението на религиозните писатели, а царското му потекло е завардило вероятно името му да не бъде у тях укорно записано за близките съвременници, па и за цялото потомство нататък." /печатано в Български преглед 1894 г. кнг. 11/1 2 стр. 248-251/

Васил Пундев е написал обширна историко-литературна студия за Боян Магесника през 1923 г. Той пише следното: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот.

„Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света. А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на княза е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ. Какво е това съкровище? Кой е Боян Магесника?"

Васил Пундев е склонен да свърже Боян Мага с Богомилството. Той казва: „Схванем ли така магьосничеството на Бояна, в него трябва да видим един същински отстъпник от официалното християнство, върнал се като чичо си към предишното езичество или пък да видим представител на Богомилството, комуто народа приписва дарбата да прави чудеса, смятани от ортодоксалната църква за магии. И в единия, и в другия случай у Бояна са на лице известни езически вярвания и тайнства."

Преди Пундев също се споменава за възможна връзка между Боян и богомилите от Н. Шейтанов. еорги Константинов в книгата си Старата българска литература казва: „А интересно е, че другият син на Симеона — Боян, е познат в историята изключително като духовно лице, като магьосник и поет."

Професор Иван Дуйчев в студията си Проучване върху българското средновековие пише: „Малобройни са личностите в българската история, които толкова са привличали вниманието на учените и да са дразнили въображението на поетите, както е случаят с Боян Мага. Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина. Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката."

По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин. Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин."

После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история."

„С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия. Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия. Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията. Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията."

Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и демоничните сили, а от друга магьосникът е бил смятан като ученик на дявола. Като особено показателен случай може да бъде посочен магьосникът Симеон, за чиято магическа мощ се говори твърде много. Необходимо е прочее нашият Боян да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи както подобава значението на неговите занимания с магия. Той се е занимавал очевидно с разпространената във Византия магия. Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е занимавал с магия. Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството. Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори."

„Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята."

В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му.

Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач. Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че князът носи магическите си способности.

Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи. Мъдростта, до която се докосва Боян, била подълбока и от Сократовата, и от Платоновата.

Кирил Христов също е писал за Боян Магесника. Той го представя като личност, която се е вмесвала активно в политическите борби и го представя груб и жесток. Представя го като човек със силна воля и голямо влияние всред народа.

Раковски също се е занимавал с въпроса за Бояна.

Д-р Найден Шейтанов в статията си Хилядогодишнината на Боян Магесника, печатана в списание Златорог, год. 4, кн. 4, от 1923 година пише: „Десети век е за нашата Родина вече златен век на държавна мощ и култура. Тогава владееше книголюбеца цар Симеон и свещенодействаше Боян Магесникът, тъждествен, както изглежда, с поп Богомил и Йеремия.

Ако обаче държавата на царя полуелин пропадна наскоро и черквата и литературата му останаха без следа в народа, духовният подвиг на Боян Магесника — систематизатор на Богомилството като вяра и мироглед — направи от България нов Ерусалим за Европа. Историческа истина е, че Българската ерес се разпространи навсякъде, и в Босна, в Северна Италия, Южна Франция, особено в Прованс, а от тези страни и направо от България обхваща Чехия, Германия, Полша и Русия. Богомилството, като систематизирано езичество в разни форми, образува в противовес на официалното християнство плодородната почва на европейския паганизъм, на който поникват всички национални литератури, начело с провансалската и възраснаха мъже като Хус, Лютер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и най-съществените носители на романтизма."

„Преди хиляда години значи, Боян Магесникът донесе от Сион скрижалите на българската Веда и цели десет века съпътства като бледен месец благословената ни, но отрудена земя."

От всички тези изказвания на българските писатели се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов. Също и Васил Пундев го свързва с богомилите и други.

За Бояна има най-различни легенди, които се носят между народа и се предават от различни писатели. Във всички той се представя като човек, който владее магията, т.е. окултната наука.

Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с тайнственост личност, което превръща неговия живот в легенда. Николай Райнов като говори за него, някъде в книгите си, казва: „Той беше най-известната и най-интересната личност в три империи." Той казва за него следното:

„Тъмна рожба на тъмни дни, Боян Мага е тайна."

„Не виждаше го никой денем, а нощем се бояха от него. Дълги дни се носеха мътни мълви за. него: душата си на Сатаната продал, страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила."

„Ала само на име го знаеха. Изрядко се мяркаше зад стряха нощем, забулен с тъмно покривало — лицето му никой не беше видял. А черна полунощ го скриваше в подземните чертози на двореца или в тъмните пещери зад обителта „Света Параскева".

„Рядко влизаше човек в покоите на княз Вениамина. Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре. А там се разгъваха жълти пергаменти, свити със сребро и желязо, с врязани странни знакове и непозната писменост разнасяха нечути тайни в мрачната нощ."

„И гънеше се до сводовете тъмен мирис на ладан, измирна, алое и амбра и страшни слова извиваха синия дим по въздуха. И затрептяваше свещеният пергамент от злато при звука на мощни заклинания — и духове от пъкъла и Небето рисуваха широки сенки по вълшебното огледало. Блясваше меч обнажен с ръкоем от злато и смарагд, магичен жезъл чертаеше шестолъчна звезда, свещен потир изливаше мед и вино, светилник разбухваше с игриви лъчи скрити знакове — и в полумрака отразяваха строго едрелите устни: „ Йот — Хе — Bay — Хе, Цебаот! Йехова Елохим! Йот — Хе — Bay — Хе — Цебаот! Халилуйя!"

„И когато денницата разрежеше стената на ...*, пускаше магът покривало над младото лице и някъде скришом излизаше."

„И не виждаше го никой. И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а душата му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна сянка на отшелник, който се моли."

Фактът, че Боян е наречен Боян Магесника показва, че е познавал магията и въобще окултната наука до съвършенство. В окултната история той не е единственият, който скрива своята личност. Още по-загадъчен в своята дейност е продължителят на неговото дело — Християн Розенкройц. Тук ще изкажа едно смело предположение, а именно, че Християн Розенкройц е превъплътеният Боян. Има подобие в живота и дейността им. А западната езотерична традиция нарича този, който е въплътен като Християн Розенкройц Князът, защото той се превъплътява обикновено в княжески и графски семейства. За Християн Розенкройц се знае само като легенда, че е съществувал, без да има конкретни данни за неговата дейност. Има само сведения, че е роден в немско графско семейство и че е израснал в средата на съвършените богомили.

Боян е познавал цялата византийска, арабска, сирийска и въобще източна мъдрост. Във Византия той е могъл да влезе във връзка и с неоплатониците, и с гностиците, и с Херметичната мъдрост. Пастухов твърди, че неговият баща Симеон е

* в оригинала не се чете

бил въздържател и вегетарианец. Също такъв е бил и Боян. А това не е случайно явление. И Симеон е притежавал всичкото знание, което е било познато на епохата му и вероятно и той се е бил срещнал с окултното знание и в последствие, като се увлича във властта, се отдалечава от този път, и неговият син Боян продължава неговото дело. Това е само едно твърдение, един извод.

Боян не е бил магьосник, както обикновено го наричат, а маг, човек, който е имал знания и е познавал силите на Природата и на човешкото тяло и е разполагал с тях, и си е служил с тях за благото на своите ближни, а думата магьосник обикновено се употребява за човек, който се занимава с магии и заклинания, обикновено с лоши намерения.

За нас, учениците на Бялото Братство, Боян е най-светлата фигура в нашата история. Той е първият човек, който донесе Божественото знание на окултната наука на нашата земя и го предаде на хора, които той посвети в тайните на това знание. Той беше Велик посветен, който основа Първата окултна школа в България, за да може да предаде окултното знание на този народ, който прие посланието на светите братя Кирил и Методий, които дойдоха от край Небесата по повелята на Духа-ръководител на българския народ, да му донесат Словото на Истината, да му донесат азбуката, на която да се преведе Словото Божие на роден славянски език, за да бъде разбираемо за народа. Боян продължи делото на светите братя и искаше да даде едно велико знание в ръцете на този народ, което да го повдигне в Пътя на Светлината и да стане авангард на европейския и общочовешкия прогрес. Той искаше да даде методите на този народ, как да живее разумно, природосъобразен живот в съгласие с Божествените повеления. Той искаше да му покаже един висок идеал, който като следва, ще стане най-великият народ, ще стане избран Божи народ. Той искаше да направи българския народ служител в Храма на Живия Бог, като му възвести Истината и му посочи Пътя, по който може да постигне всичките си стремежи и копнежи, да постигне духа на съвършенство и освобождение и да застане начело на европейската култура.

Един летописец от десети век пише подробно за императорската /Магнаурската/ школа във Византия, където се възпитавали наследниците на престола. Понеже по това време още от Симеонови дни между Преслав и Византия имало връзка на приятелство, макар и не на интимност, и един от българските наследници на престола — Боян-Вениамин беше изпратен да се учи там.

Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките оплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин Седми Багренородни в своите летописи, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да упражнят ранните търсения на необикновения юноша.

Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване."

В тази среда от изкуство, форма и начертания, дето го бе поставил народностния каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години.

В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почит Бояну — Мария, внучка на Роман Лакатник, също се учеше там. Един от главните възпитатели на имперската школа ни казват, че е бил Николай Мистик — канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята. Тези две лица — княгиня Мария и Николай Мистик, ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да заченат и родят между два набелязани полюса — тънката измамна красота на чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта.

Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител може да остави върху тези две лица, защото то е характерно. Мария го обикна като жена, а Николай Мистик се уплаши от неговата мисъл. Една неразбрана връзка тежеше върху тези трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата и суха догматична лъжемъдрост, която му беше предложена от патриарха на тогавашната ученост. Боян беше с пробудена душа и в минали прераждания беше опитал всички тези неща, които му предлагаха тези две лица. Той беше с отворени очи за възвишения свят, където съзерцаваше много по-голяма красота и много поголяма и жива мъдрост. Затова това, което му се предлагаше, не го блазнеше, не го трогваше.

Боян беше роден от втората жена на цар Симеон, който беше умрял на 27 май 927 г. Когато Петър стана цар след смъртта на Симеона, ожениха го за Мария, византийската княгиня, съученичка на Боян. Нарекоха я Ирине, което значи мир.

През зимата на 927 г. Боян, който е вече на 17 години, се връща в Преслав. Това се налагало от нуждите на управлението.

Двама летописци, които говорят за реда в тогавашното управление, споменават, че Иван и Боян били украсени с мантии. Това не ни дава никакво понятие за работата, възложена на двамата братя.

Но знае се, че мантии са носили в ония времена най-близките царски съветници, докато болярите и свитата от избрани дворяни носили само пръстен и меч. Почтената длъжност била дадена на Бояна по две причини: той бил царски брат, главното нещо, и неговата енергия и тънка и здрава мъдрост говорили за способности, които не могли да бъдат игнорирани.

И тук почва животът на Боян посред дворцови интриги, сплетни, хитрости и груби коварства. Византия била пренесена в Преслав и хитрата царица не допускала чужда намеса е не желаела правдиво управление.

Старата любов бликнала в Мария, когато Боян се върнал в Преслав. Тя следяла Бояна навред и жадувала неговите милувки. Но студен е бил Боян — и онова, което говорят за мраморната колона, не е легенда, а истина. Той казвал на царица Мария: „Върви си! Не ме доближавай! Иди си! Прегърни по-скоро тези мрамори, те биха те стоплили повече, защото аз съм постуден от тях."

Лиутпранд, епископ кремонски, който в своето звание посланик на императора Отон Втори е бил дохождал в Преслав два пъти и няколко пъти във Византия и се силно заинтересувал от личността и делата на Бояна, той ни е оставил две-три думи за него: „... А Вениамин-Боян, беше силен в магия, вълшебство и тайно очарование" — пише той.

И знае се, че отпосле десет години след ония времена на първо далечно благоговение, кремонския епископ тайно посетил Бояна във Византия и е получил от него магичен жезъл и пръстен.

Лиутпранд, зрял мъж вече, разнася в своята родина ученията на вълшебника и разпратил ученици да основат центрове и да преписват първите легенди за Бояна. Цитираните редове на германския владика изразяват по-скоро възхищение пред магичната мощ на Бояна, но те не ни дават никакви сведения за неговата работа като маг.

Каква е работата на този странен младеж, който още на 16 годишната си възраст владеел ключовете на Великото Дело? Знае се, че онзи, който притежава ключовете на Великото Дело, е господар на живота и смъртта.

Той е един Велик посветен, на когото са разкрити всички тайни на трите свята. Той е бил във връзка с великите разумни същества на Космоса и се ползва от тяхната сила и подкрепа. Познава скритите сили на Природата и ги използва за благото и доброто на хората. Затова той може да лекува всички болести и да възкресява мъртви. Той е господар на формата и може да става видим и невидим" и да се пренася на далечни разстояния и може да заема каквато форма пожелае.

Откъде е научил Боян това велико изкуство и тази велика наука? — Това не се придобива в един живот. Боян го носи от своите минали съществувания. Той е един Велик дух, дошъл да повдигне българския народ, а оттам и цялото европейско човечество. Боян е имал за задача да събуди човешкия ум, за да почне човек да мисли и да проучва живата Природа и Живота. Затова Учителя казва за Бояна, че е един архангел, изпратен да повдигне българския народ. А архангелите са духове-ръководители на народите. Всеки един народ има един архангел, който го ръководи в пътя на неговото развитие. Той обикновено е невидим, но в епохални моменти от развитието на народа слиза и се въплътява, за да даде подтик за развитието на душите на хората от народа си.

Така че, в онази епоха в лицето на Бояна ние виждаме въплътен Духът-ръководител на българския народ, който се е въплътил между народа си, за да даде един нов импулс за неговото духовно развитие.

Но обикновено когато се въплътява един Велик дух във физическо тяло, той все има нужда от една външна среда, от един външен подтик, за да се събуди при новите условия. Това станало и с Боян. Той бе пратен във Византия да се учи и там се срещна с хора, които го пробудиха за неговата мисия.

Исторически е известно, че през онези времена българските пазари във Византия са били широки и богати. Византия тогава е била средище на три търговски пътя: за Венеция и Запад, за Преслав и Север, за Сирия и Изток. Дълги кервани сновяли, за да разнасят плодовете и придобивките на три култури на епохата, която се нарича византийска култура.

Българският пазар във Византия обменял западната студена мисъл с красивата мисъл на замечтания Изток и давал път на дълбоката източна мъдрост да оплоди конкретната мисъл на Запада и да слее в едно сложно влияние пътеките на двата духа.

И тъй, по търговски път минавало онова, което е чуждо на спекула и корист. България свързвала Изтока със Запада и обменяла както плодовете на техния труд, така и техните духовни богатства.

На тези български пазари във Византия са виждали Бояна често да ходи и да стои по дълги дни в широките подземия в един склад за копринени платове и после да излиза оттам с двама непознати, заметнати с покривала. Те го дирили и в двореца, където той живеел. Нощем се губели някъде и пак ги виждали във Византия винаги заедно, винаги мълчаливи и скришом разговарящи.

Това обърнало внимание и на Николай Мистик и той започнал да се безпокои за намеренията и плановете на ученика си. На два пъти те напущали Византия и отивали някъде на Изток с гемия.

Един ден след едно такова пътуване Боян се върнал сам и върху ръката му блестял пръстен с оникс и изумруд, белег на високо посвещение и на лицето — черно покривало, символ на дискретност и пазене на тайна. От тези двама непознати окултни Учители от Сирия Боян получил ключовете на Великото Дело и станал посветен. Те събуждат архангела в него и го подготвят за неговата мисия.

Знае се от* окултната наука, както вече казах, че в Сирия, в областта на Дамаск, има в етерния свят един окултен център. Затова там Христос се яви на апостол Павел. Оттам и Боян получава своето посвещение. Там по-късно и Християн Розенкройц получава своето посвещение.

Но Боян трябва да се върне в Преслав, защото баща му, цар Симеон, е умрял и на престола е възкачен брат му Петър и той трябва да му бъде като съветник. Когато Боян е вече в Преслав, непознатите дохождат няколко пъти при него.

Учителя казва: „Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където то се установи, се развива и цъфти култура и цивилизация. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Германия, Франция и сега постепенно преминава между българите и славянството." На друго място Учителя казва: „Всеки един от трите клона на Бялото Братство се ръководи от един Велик посветен." И когато на дадено място трябва да се създаде един окултен център на физическия свят, един Велик посветен се въплътява и цялото Братство, за което говори Учителя, стои зад него. То е тил, а той е на предна линия. Всички посветени, които са работили в миналите културни епохи, се събират около него като негов тил и му помагат. Същото става и при Боян Мага, Той е пратеник на Бялото Братство да основе един окултен център в България, като проявление на Третия клон на Братството, който клон почва от Египет, след това минава в Персия, Арабия, Мала Азия и оттам преминава в България. И Щайнер в своята сказка Християн Розенкройц и Буда казва: „През десетия век на западния бряг на Черно море е имало окултна школа, където са идвали да проповядват Християн Розенкройц и Буда." Тази мисъл потвърждава гореказаното, че когато се яви един посветен във физическия свят, зад него стоят всички посветени и работници за Великото Дело от миналото.

Така че за нас Богомилството не е едно случайно явление, резултат на някакви физически причини, но е дело на Бялото Братство, което иска да създаде един окултен център, чрез който да даде импулс за духовното повдигане на българския народ и оттам на целия европейски свят. И богомилите, начело с Бояна, направиха много в това отношение, но реакцията беше силна и се опита да унищожи това дело. Но един път семената посятй, те дадоха своя плод за развитието на културата в Европа и сега за делото на Бялото Братство в България. Защото Учителя казва, че сегашните ученици на Бялото Братство в България са някогашните богомили.

Животът на Земята, културното развитие и въобще развитието на човечеството не може да се разбере, ако не се разгледа във връзка с космичното развитие. Защото животът на Земята във всичките му прояви е напълно обусловен от Космоса. Периодически от Космоса, респективно от Слънцето, идват жизнени вълни, които стимулират живота на Земята в различни области, както органически, така и културно и духовно и даже в социалния живот. Затова Учителя казва, че за развитието на културния живот на една страна или на една епоха се отпуска кредит от Слънцето; И за всеки народ е точно определен кредитът, който му се отпуска, в зависимост от това, как се използва този кредит за културното и духовно развитие на този народ. Този кредит се състои от енергии, които се отпущат от жителите на Слънцето на културата на даден народ. За изразходването на този кредит се държи точна сметка и се търси отговорност.

Така че, културата на Земята има космичен произход, тъй както пролетта идва от Слънцето и тя е отношение на Земята към Слънцето. Там, където действат тези творчески вълни на Космоса, те създават духовната и културната пролет, която се отличава с растеж и творчество. Това става както физически, така и в духовно отношение. Когато дойдат тези вълни, човешките души разцъфтяват и привличат пчелите — небесните същества, които ги оплодяват и от срещата на човешката душа с небесните същества се ражда културата в дадена епоха, в даден народ.

Тези вълни, както казах, идат периодически по известни вътрешни закони на Битието, на които сега няма да се спирам. По-конкретно казано, тези вълни на Живота идват от центъра на Бялото Братство, което ръководи развитието на човечеството още от излизането му от Бога. Развитието на всяка една раса и на всяка една култура, се обуславя именно от тези вълни, които идват от Космоса към Земята, тъй както пролетта е обусловена от прилива на жизнените енергии, които идват от Слънцето към Земята. Всяка една вълна е родена от един импулс и затова всяка вълна събужда импулс към творчество, растеж и развитие, които са отличителни белези на една култура.

В развитието на Бялата раса, която е Петата раса по реда на историческото развитие на човечеството, Бялото Братство е изпратило досега четири творчески вълни, които са създали ред култури и цивилизации. Първата вълна е създала културата на древния свят — Египет, Индия, Халдея, Персия, Асиро-Вавилон, Гърция, Рим. Тогава в Египет са изнесени принципите на Божественото учение от великия Учител Хермес и оттам се разнасят по целия древен свят от неговите ученици. Втората вълна се проявява с център Палестина още от времето на Мойсея и има за задача да подготви идването на Христа. При явяването на Христа на Земята това движение е имало за задача да разнесе Божественото учение, донесено от Христа, по цялата Земя. Третата вълна дойде, когато на мястото на Римската империя възникнаха новите държави. Те нахлуха в Римската империя, разрушиха я и на нейно място изградиха своите национални държави.

Тези нови народи, един от които беше и българският, пълни с девствена енергия, прилични на неразорана черноземна целина, бяха обект на Третата вълна на Бялото Братство, защото тяхната девствена енергия трябваше да се канализира, да й се даде направление, за да се развият техните дарби, способности и добродетели. Затова Бялото Братство проектира тука своята енергия, като изпрати будни души и светли духове, които се въплътиха между българския народ, за да го подигнат.

Тази вълна е започнала да работи още със създаването на Българската държава, след това се изявява чрез светите братя Кирил и Методий, които дадоха азбуката на славянството, за да може да се преведе на разбран език Словото Божие и да послужи като храна на тези още неразвити човешки души.

Тази творческа вълна се изрази в България най-силно в лицето на богомилите, учител и апостол на които се явява Боян-Вениамин — най-малкият син на цар Симеон, наречен в преданието Боян Мага. За него един автор казва, че е бил найсилният и най-известният човек в три империи. Поп Богомил е бил негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях двамата Учителя казва, че са двама архангели, изпратени от Бялото Братство да повдигнат българския народ и заедно с това да дадат един нов импулс в общочовешката култура.

Както всеки един човек, така и всеки един народ и раса имат своя мисия в пътя на историческото развитие. И всеки народ на своето време ще заеме своето място на историческата сцена. Историческото развитие върви по строго определени космични закони, които още не са проучени от съвременните историци.

Тази култура, която днес съществува в света, се е зародила в древен Египет под сянката на Сфинкса и пирамидите. И тя е към своя край. Тя води своето начало още от по-рано, но се изявява в древен Египет, от където последователно преминава през всички народи на древния свят и има своя завършек в западноевропейската култура, която е плод на цялото това историческо развитие.

Като говоря за историческото развитие от гледището на окултната наука, нямам предвид социалнополитическото развитие, което е последствие на развитие на съзнанието, но имам предвид развитието на съзнанието. То минава през различни фази и степени на развитие, които са важни, а социалнополитическата обстановка е следствие на това развитие на съзнанието.

Сега се дава начало на един нов импулс, който ще роди една нова култура, която се заражда най-първо между славяните и към нея ще се присъединят всички пробудени души от цялото човечество. Затова в Посланието към славяните Учителя се обръща с думите:

„Семейство славянско, послушайте думите на Небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздор, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде и наближава в славата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят. И ако вие се покажете отсега верни на това благородно призвание, което ви чака, вас ви очаква едно светло бъдеще, което иде, не за да затрие живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички люде и народи, които образуват цвета на новото поколение на човешкия род."

От тази мисъл ясно се вижда, че човечеството стои пред една нова епоха, пред създаването на една нова култура, която ще се зароди между славяните и която ще обедини всички пробудени души от цялото човечество. Славянството е призвано да заеме своето място на историческата сцена и да изпълни своята мисия — да създаде Шестата култура на Петата раса, от която култура ще се роди Шестата раса.

Тази нова култура, която се заражда между славяните, ще бъде култура на Братството и Любовта между хората и народите. А Любовта изключва всякакво насилие. Затова Учителя казва: „Нека покажем какъв метод се влага /възлага/ на славянството, за да постигне своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко!

Никакво насилие;

Да приложат светлината, живота, Любовта и свободата.

Славяните наближават към златния век на своята история, но само при тези условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт. Цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазването на тези закони на Природата. Всички народи, които живеят в неправда, ще бъдат изродени. Всички ръководители на народите трябва да знаят това."

От тази мисъл ясно се вижда, че за да изпълни мисията си, славянството трябва да се откаже от насилието и неправдата и да приложи идеята за Любовта и братството. За тази си мисия славянството е подготвено от векове от представители на Бялото Братство, които са работили между различните славянски народи по различен начин. Начало на това славянско възраждане се дава от двамата братя светите братя Кирил и Методий, които дадоха писменост на славянството. За тяхната дейност и мисия Учителя казва в Посланието към славянството следното: „Понеже сте останали назад в своето развитие, благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата, светилата на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота да ви го донесат и да ви научат пътя, по който трябва да възлезете към Вечната Виделина, във Виделината на Живота, която ви проводих да пребъдете в нея. Вие сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът му падна на славянското домородие, което Небето възлюби за неговите Божествени добродетели. Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да. напуснете мрака на тъмните езически богове."

„И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, не се е родил в славянския род от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание подобно на Авраама, който не пожали сина си, но принесе жертва жива Богу. Така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който принесе първородния си син в жертва, благоприятен дар, избран за Господа в знак на неизменна вярност. И от този ден се извърши призванието пред Бога на Силите, Който със Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас цялото славянство, в което Господ всесилни пребъдва и на което отрежда да вземе най-първо място в Неговото Царство, което стъпва вече в своята сила на този страдален свят."

От тази мисъл се вижда, че Бялото Братство още от създаването на българската държава е ръководило българския народ и славянството, за да се подготви да приеме последващите импулси, които ще дойдат от Бялото Братство — този на Третия импулс, който се изяви чрез богомилите и този, на Четвъртия импулс, начело на който стои Учителя. Учителя казва някъде, че поел ръководството на българския народ от преди пет хиляди и четиристотин години, за да го подготви за днешните времена.

Понеже в настоящото изложение често се споменава за Бялото Братство, което е изпратило няколко клона на света, ще кажа няколко думи за него.

Много пъти споменах пътя на Третия клон, на третата вълна-импулс на Бялото Братство, плод на което е и Богомилството. Според Учителя, този клон тръгва от Египет, отива в Персия, Арабия, Сирия, Мала Азия, България и оттам заминава на Запад.

Понеже говоря за клоновете, които Бялото Братство е изпратило в света, необходимо е да кажа, какво разбираме ние в Новото учение под понятието Бяло Братство. Защото за Бялото Братство говорят и теософите, говори и Бо Ин Ра и даже се счита за единствен представител на Бялото Братство на земята в нашата епоха, говори и Седир, говорят и други. Но, доколкото зная, всички тези общества и движения влагат различно съдържание в понятието Бяло Братство. Няма да се спирам на това, как го разбират различните учения, но ще кажа, как Учителя определя Бялото Братство.

Той казва: „Когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. И като се има предвид разумното устройство на цялата Вселена с всички нейни галактики и системи, с всички безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с което Земята е построена, може да се съди, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на Мирозданието."

„И според степента на знанието и развитието си, и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархическа стълба, в едно органическо Чиноначалие, чиито степени са познати под имената:

Серафими — Братя на Любовта;

Херувими — Братя на Хармонията;

Престоли — Братя на Волята; Господства — Братя на интелигентността и радостта;

Сили — Братя на движението и растенето;

Власти — Братя на външните форми и изкуствата;

Началства — Братя на Времето, състоянието и такта;

Архангели — Братя на Огъня и топлината;

Ангели — носители на Живота и растителността.

Последният, десетият чин ще се заеме от напредналите човешки души."

„Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко едно от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на мировия организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи."

И богомилите са познавали тези същества и са ги наричали със същите имена, които имена са дадени от християнския езотеризъм. В книгата Видение на Еноха, която не е от богомилски произход, но богомилите са си служили с нея, Енох казва: „И дигнаха ме двама мъже оттук и занесоха ме на седмото небе. И видях тука извънредно голяма светлина и цялото огнено Войнство на велики архангели и безплътни сили, господства, началства, власти, херувими, серафими, престоли и много ...* и всички небесни войнства пристъпиха и стояха наредени на десет степени, според чина си."

Учителя продължава: „И Небето, за което се говори в Свещените книги, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своето действие. Ангелите, които населяват Небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя по целия Космос и движи като колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни духове. Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста лъчиста материя. Един ангел може да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може да пътува в безпределното пространство със скорост, по-голяма от тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни светове."

„И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури и техните науки, религии и изкуства; ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на техния импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат; онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно великите закони, по които те живеят. Всички велики гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Бяло Братство. Те съставят един жив колектив, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на тези Братя е тук или там, всред този или онзи народ."

„Учението на Бялото Братство е неизменно. В това учение още от създаването на света, още от самото начало има ред факти, които са записани и се пазят. И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, каква е историята за създаването на света от начало до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези факти. Те ще се явят пред вас като живи картини. Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят Книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази Книга."

Това Велико Бяло Братство, както споменава Учителя, се грижи за ръководството и развитието на човечеството, като праща периодически свои представители между хората, които им дават подтик, импулс към възвишеното и благородното, събужда тяхната мисъл към творчество и създава по такъв начин тяхната наука, изкуство и религия.

Както вече много пъти подчертах, Учителя казва, че досега Бялото Братство е изпратило в развитието на Бялата раса три клона. Третият клон е Богомилският, за пътя на който споменах по-преди.

* в оригинала не се чете