Jump to content

Борислава Богданова

Потребител
  • Мнения

    28
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    3

Борислава Богданова last won the day on Ноември 7 2015

Борислава Богданова had the most liked content!

Обществена Репутация

5 Bad

Относно Борислава Богданова

  • Ранг
    Раборник
  • Рожден ден 07/30/1985

Profile Information

  • Пол
    Жена
  • Отговорете на въпроса
    1864

Последни посетители

2,252 профилни разглеждания
  • Ivow

  1. Борислава Богданова

    3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

    Случки на Учителя с отделни личности 3.1 По разкази от членове на веригата През 1906 г. Учителят насрочва беседа по френология. Пред читалището във Велико Търново, където трябва да проведе беседа, го срещ а един материалист и му казва: „Ти си голям шарлатанин! Защо заблуждаваш хората, че има Бог, когато няма?" - и продължава своят а словесна атак а срещ у Учителя. Като свършва да говори, Учителят му казва: „Аз ще ти докажа, че има Бог." Той влиза в читалището, изнас я сказкат а си, на коят о присъств а и горепоменатия т човек. Вечерт а материалистът ляга и заспива. По едно време се събужда и усеща, че леглото му се клати. Скача, запалва осветлението, оглежда се - няма никой. Ляга и заспива пак. Подир малко се събужда и вижда, че леглото му се движи из стаята заедно с него. Той става, запалва лампата и започва да ругае: „Кой си играе с мене и не ме оставя да спя?" Пак ляга. Тоз и път леглото се обръщ а с краката нагоре и започва да го блъска. Спомня си за Учителя и казва гласно: „Разбрах, господин Дънов, че има Господ, прости ми и ме остави да спя." Оправя леглото си, успокоява се и спи до сутринт а непробудно. Става, веднага отива в хотела, където е Учителя и му се извинява.** В Търново, при провеждане на беседа, един учител по литература започва да спори с Учителя. Задава му въпроси и го обвинява, че няма стил и ред при изнасяне на беседата. Учителят казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед. Който желае, може да присъства." Следобед Учителят изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо. Не издържа до края на беседата и напуска салона. На друга беседа присъства външен човек, чиято жена е последователка на учението на Учителя. Понеж е бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг. Той си мисли: „Ама, че си мошеник!" В същот о време Учителят поглежда към него и погледите им се среща т за няколко секунди. То й казва, като продължава да го гледа: „Аз не съм мошеник. Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща - не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г. Учителят тръгва с влака към София. На една гара той слиза за малко и без никаква причини намиращият се там полицай му удря шамар. Веднага Гръблев и Любомир Лулчев, облечени във военните си униформи, изваждат пистолетите си и скачат срещу полицая. Учителят ги спира и казва на Гръблев, който по това време е началник на охраната на Румънската граница, да проследи каква ще бъде съдбата на този полицай в бъдеще. След около месец в съседно село има сватба, на която става сбиване. Полицаят се намесва и го застрелват. В дома на Елена Иларионова в Търново провеждат сеанс, на който присъства Учителя. Той излиза от стаята за малко, а Духът, КОЙТО се явява чрез сензитива, казва, че Учителят ръководи сеанса, а не този, който е на масата и го вика. Учителят в своята работа използва всички условия, които животът му предлага - изнася беседи, провежда стотици разговори с отрудени хора по техните житейски въпроси. 3.2 По разкази на ученици от Школата Гимназиален учител отива при Учителя и му се оплаква, че не е възможно повече да работи в училището, където е назначен. Иска да го напусне, защот о директорът постоянно го тормози. Учителят мълчи известно време и му казва: „Когато пак те викне директорът и започне да те хока, ти го гледай право в очите и му кажи мислено: „Ти си добър и Господ живее в тебе." Братът изпълнява точно съвета на Учителя, когато директора го вика в канцеларията. След няколко дни втори път е повикан и пак прилага метода на Учителя. Това се повтаря неколкократно и директорът престава да го вика. Братът посещава Учителя, но нищо не му казва за своя случай. Накрая, когато си тръгва, Учителят го пита: „Какво решихте? Ще напуснете ли училището?" Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени. Тя отива при Учителя и се оплаква от него и иска да се разведе. Учителят дълго време мълчи и накрая й казва, че за да се разрешат правилно отношенията им, трябва постоянно да се моли за него. Тя изпълнява поръчението на Учителя и се моли 15 години. Няма почти никаква промяна в характера на мъжа й и той си заминава от този свят. Сестрата отива при Учителя и му казва: „Учителю, каква полза имаше от моите молитви, като се молих повече от 15 години за мъжа ми той си замина почти без да се промени?" Учителят й отговаря: „Твоите молитви имат голяма полза. Твоят мъж, ако не се беше молила, щеше да се пробуди след 15-20 прераждания, а сега ще се пробуди в другия живот." Гъдев на младини минава през трудни условия. Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се срещ а с добра мома, която внася импулс в живота му.Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в Академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев и го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си срещ а с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и срещ а Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях. Атанас ги запознава с него и те му целуват ръка. Учителят се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си." Тримата онемяват - никой не е говорил сУчителя. Жената целува ръката му. Гъдев сваля шапката си и целува ръката му. На другия ден той се срещ а с Атанас и казва: „Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя. Щях да проваля живота си и да се върна пак в бедността." *** Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома. ТОЙ също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителят спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе. Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга - богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания. Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот. На Изгрева се укрива комунист, посещава редовно беседите, играе Паневритмия и се храни в стола. След свършване на обеда сестрите поднасят паничка, в която всеки дава колкото пожелае. Гостът също пуска дребни стотинки, когато има, но когато няма пуска разни налчета и железца, които да дрънкат и да мислят хората, че са пари. В същото време по-заможни приятели пускат по 10-20 и повече лева Този комунист иска да говори насаме с Учителя, но колкото пъти сс доближава до него, той е заобиколен от много хора. Един ден е около Учителя, братята и сестрите си отиват един по един и той остава сам с него. Той му казва: „Кажи нещо за мене, което никой не знае, а само аз го знам." Учителят го поглежда с дълбок изпитателен поглед, от който той се разтърсва из основи и се свива. Казва му, че ще стане добър писател и ще излезе от това трудно положение. „Когато се храниш в кухнята и нямаш пари, не пускай тенекийки. По-хубаво нищо не пускай, за да не лъжеш и цапаш душата си." Жена има две деца и живее добре с мъжа си, но при трудни материални условия. Мъжът й е комунист и постоянно го преследват и уволняват от работа. Решава да отиде в Америка да спечели пари. Скоро се създават условия да реализира желанието си. Там се запознава с друга жена, за която се оженва. В писмо до жена си й обяснява, че няма да се върне в България и тя да се справя с децата, както намери за добре. Отчаяната съпруга отива при Учителя да му се оплаче и търси утеха. Той я приема и тя му разказва патилата си. Учителят се замисля и казва: „В скоро време мъжът ти ще се върне." Тя го поглежда недоверчиво и му обяснява, че той се е оженил за друга. Учителят й повтаря: „Щ е се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава. Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва. Той отива при жена си и двете си деца, които са много доволни и благодарни на Бога. Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина. Към обяд стигат до Изгрева. Учителят с братята и сестрите обядват. Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете. То да живее разумно и да изпълни честно задълженията в живота си. **** Двама приятели учат заедно и като завършват образованието си, се разделят. Единият отива в Америка, а другият влиза в братството при Учителя. Този, който отива в Америка, се свързва с тамошното Общество на розенкройцерите и започва да работи при тях за духовното си развитие. След известно време се връща в България и се среща със своя добър приятел. Нашият брат го моли да му разкаже нещо за дейността му там. Дошлият от Америка българин се вглъбява в себе си и след малко казва: „Братко, говори ти." Нашият брат го пита: „Защо аз да говоря?" Приятелят му отговаря: „Като се помолих, аз се свързах със своята духовна ръководителка и тя ми каза, че ти си ученик на най-великият Дух, въплътил се на Земята, до когото аз не мога да се приближа. Моля ти се, попитай го дали пътят, по който вървя, е правилен." След разговора братът отива при Учителя и му описва подробно всичко. На зададения от приятеля му въпрос Учителят отговаря: „Пътят, по който върви е правилен и нека да работи." Брат пише книга по своята специалност. С ръкописа си отива на разговор при Учителя. Когато си тръгва от Изгрева към София, го изгубва някъде. Силно разтревожен, той се връща обратно при Учителя и му казва, че е загубил ръкописа си, над който е работил. Учителят взима една папка от масата си и му я подава, като му казва друг да е по-внимателен. Това бил неговият ценен ръкопис. Група ученици минават покрай салона на Изгрева. Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата. Учителят казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре то ще си замине." Приятелите проследяват случая и думите наУчителя се сбъдват точно. Брат от провинцията, вегетарианец, се храни отделно от колегите си. Сутринта излиза да посреща изгрева на Слънцето. Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и подигравки. Един ден, в момент, когато му се присмиват, идва техният началник, бивш офицер, и им казва: „Вие не знаете какви са тези хора и за да имате представа, ще ви разкажа един случай, за да престанете да му се подигравате. Като офицер отивам с колата си на Витоша и срещам Учителя с няколко негови ученици, които носят чайници на гърба си. Той ме спира и ме пита дали мога да закарам чайниците с колата си на Изгрева. Аз се съгласявам, понеже зная къде се намира квартала, но питам: Кой ще ги приеме там? Учителят отговори: „Ще се намери някой." Слагат чайниците в колата ми и аз ги закарвам веднага на Изгрева. За голямо мое учудване, пред салона ме посрещна Учителят и лично той прибра чайниците." ***** Учителят извиква един възрастен брат, ръководител, и му казва: „Днес трябва да извърша едно добро дело, но съм зает и ти трябва да го направиш!" Братът отговаря: „Добре, щом аз мога да го направя, но кажи ми какво трябва да сторя, Учителю?" „Иди на гробищата и там ще разбереш." Този брат тръгва бавно и полека-лека стига на гробищата. При входната врата чува гласа на Учителя, който му нарежда да отиде на гроба на еди-коя си сестра, която ще го чака там, седнала на гроба, за да й даде виза направо за Ангелския свят. Той изпълнява задачата, дадена от Учителя, и се прибира на Изгрева. Обикновено зимно време, след беседа, братята и сестрите остават в салона при печката, за да пеят и учат новите братски песни. Между приятелите са Сийка Динова, Верка Куртева, Ирина Кисьова и други. Един брат остава да пее в салона и както пеят общо, той се озовава в една светла стая, пълна с красиви и изящни същества. Те го гледат мило, любовно и с едно от тях той провежда следния разговор: „Време е вече да си вървиш." „Къде да си вървя?" „Там, откъдето си дошъл." „Как съм дошъл тук, при вас?" „По лъча на песента, която пеете сега в салона." „А къде се намирам сега?" „Ти си при съществата на Венера." След малко той се озовава в салона, където братята и сестрите довършват песента. На Изгрева група приятели се карат на наша сестра и я осъждат за поведението й. Брат започва да говори срещу нея, нахвърля се и срещу Учителя, когото смята за виновен за погрешките й - защ о не взима мерки да я изправи. Учителят мълчи, изчаква да се успокои аудиторията и казва: „Аз съм създал условия да дойде тази сестра тук и съм гарантирал за нея, както и за тебе. Не желая да я критикувам, защото съм заобиколен от милиони същества, които чакат само да кажа нещо и веднага да го изпълняват. Вие ще се намерите в чудо - едни ще се схванат, други ще се разболеят. Оставям да разрешите вашите отношения помежду си с търпение и любов." Наш брат идва в София по работа, но като я свършва, едновременно с това свършва и парите си. Търси да вземе отнякъде пари назаем, но не успява да намери. Отива да се сбогува с Учителя и му казва, че трябва да си ходи, а няма пари за влака. Учителят му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на опашка пред гишето за билети. Наближава гишето, идва неговият ред и той се чуди как ще плати билета. Като застава пред гишето, отправя погледа си надолу, вижда един портфейл. Навежда се, взима го и вътре намира точно толкова пари, колкото му трябват за билет. Купува си билет и горещо благодари на Учителя за дадената му навременна помощ. Учителят дава една задача. Всеки ученик да даде 10 лева на един най- беден човек, когото срещне. Една сестра има голямо желание да изпълни задачата, но не може да събере парите и решава да отиде и каже наУчителя. По това време Учителят е пред салона и разговаря с един човек, много скептично настроен и с особено отрицателно мнение за братята и сестрите. Сестрата се приближава до Учителя и му казва: „Учителю, имам всичкото добро желание да изпълня задачата, но не мога да събера 10 лева. Кажете ми какво да правя?" Критично настроеният човек се обръща към нея и казва: „Я ги виж тия братя и сестри, уж духовни, а все материалното гледат - парите." Учителят се усмихва и казва: „Сестра, всичко ще се нареди." Зарадвана, сестрата се отдалечава към полянката и след няколко крачки вижда на земята една десетолевова монета. Взема я, благодари от сърце на Учителя и след това изпълнява задачата. Възрастен брат има проблеми с храносмилането. Той пита: „Учителю, мога ли да пия по малко вино всеки ден за стомаха?" Учителят му отговаря: „По-добре да не си цапаш тялото." Друг брат посещава Учителя и го пита: „Учителю, може ли да пия по една чаша вино след ядене, за смилане на храната?" Учителят отговаря: „Може." Братът се отдалечава малко настрани, замисля се, приближава се пак и го пита: „Учителю, мога ли да пия по 2 чашки?" Учителят го поглежда строго и отговаря: „Нито една." Брат пита Учителя колко захар трябва да слага на чая -1, 2 или 3 лъжички? Учителят не отговаря нищо, но слага в чая си три и половина лъжички захар. След това обяснява, че отклонението на човечеството от правия път е 3,5 сантиметра и затова с използване на това количество захар човек може да изправи пътя си - да внесе Любовта в живота. Питат: „Учителю, какъв хляб трябва да ядем - твърд или мек, типов, ръжен или бял?" Учителят се усмихва и отговаря: „Мек, пресен бял хляб." * Виж « Изгревът» том IV стр. 478-479, N55. **Виж« Изгревът» том II стр. 247-248, N25. *** Виж « Изгревът» том VII стр. 327-328. N14. ****Виж« Изгревът» том ІІ стр. 377, N103;, том VI стр.59-61, N41; том XVI стр. 110-111. ***** Виж « Изгревът» том XVI стр. 106-107.
  2. Борислава Богданова

    3. СЛУЧКИ НА УЧИТЕЛЯ С ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ

    Случки на Учителя с отделни личности 3.1 По разкази от членове на веригата През 1906 г. Учителят насрочва беседа по френология. Пред читалището във Велико Търново, където трябва да проведе беседа, го срещ а един материалист и му казва: „Ти си голям шарлатанин! Защо заблуждаваш хората, че има Бог, когато няма?" - и продължава своят а словесна атак а срещ у Учителя. Като свършва да говори, Учителят му казва: „Аз ще ти докажа, че има Бог." Той влиза в читалището, изнас я сказкат а си, на коят о присъств а и горепоменатия т човек. Вечерт а материалистът ляга и заспива. По едно време се събужда и усеща, че леглото му се клати. Скача, запалва осветлението, оглежда се - няма никой. Ляга и заспива пак. Подир малко се събужда и вижда, че леглото му се движи из стаята заедно с него. Той става, запалва лампата и започва да ругае: „Кой си играе с мене и не ме оставя да спя?" Пак ляга. Тоз и път леглото се обръщ а с краката нагоре и започва да го блъска. Спомня си за Учителя и казва гласно: „Разбрах, господин Дънов, че има Господ, прости ми и ме остави да спя." Оправя леглото си, успокоява се и спи до сутринт а непробудно. Става, веднага отива в хотела, където е Учителя и му се извинява.** В Търново, при провеждане на беседа, един учител по литература започва да спори с Учителя. Задава му въпроси и го обвинява, че няма стил и ред при изнасяне на беседата. Учителят казва: „Сега беседата свършва. На зададените въпроси ще отговоря следобед. Който желае, може да присъства." Следобед Учителят изнася една беседа на такъв висок стил, че неговият опонент, учителят по литература, започва да премигва, да се напряга, за да разбере нещо. Не издържа до края на беседата и напуска салона. На друга беседа присъства външен човек, чиято жена е последователка на учението на Учителя. Понеж е бил човек на логиката, забелязва, че Учителя не разглежда въпросите последователно и често преминава от един въпрос на друг. Той си мисли: „Ама, че си мошеник!" В същот о време Учителят поглежда към него и погледите им се среща т за няколко секунди. То й казва, като продължава да го гледа: „Аз не съм мошеник. Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща - не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителят го съветва: „Щ е отидеш в старат а си бащин а къща и в кухнята на най-високата дъска на етажеркат а ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната стран а ще изцедиш един лимон, а в другат а ще сложи ш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор, и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си заУчителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г. Учителят тръгва с влака към София. На една гара той слиза за малко и без никаква причини намиращият се там полицай му удря шамар. Веднага Гръблев и Любомир Лулчев, облечени във военните си униформи, изваждат пистолетите си и скачат срещу полицая. Учителят ги спира и казва на Гръблев, който по това време е началник на охраната на Румънската граница, да проследи каква ще бъде съдбата на този полицай в бъдеще. След около месец в съседно село има сватба, на която става сбиване. Полицаят се намесва и го застрелват. В дома на Елена Иларионова в Търново провеждат сеанс, на който присъства Учителя. Той излиза от стаята за малко, а Духът, КОЙТО се явява чрез сензитива, казва, че Учителят ръководи сеанса, а не този, който е на масата и го вика. Учителят в своята работа използва всички условия, които животът му предлага - изнася беседи, провежда стотици разговори с отрудени хора по техните житейски въпроси. 3.2 По разкази на ученици от Школата Гимназиален учител отива при Учителя и му се оплаква, че не е възможно повече да работи в училището, където е назначен. Иска да го напусне, защот о директорът постоянно го тормози. Учителят мълчи известно време и му казва: „Когато пак те викне директорът и започне да те хока, ти го гледай право в очите и му кажи мислено: „Ти си добър и Господ живее в тебе." Братът изпълнява точно съвета на Учителя, когато директора го вика в канцеларията. След няколко дни втори път е повикан и пак прилага метода на Учителя. Това се повтаря неколкократно и директорът престава да го вика. Братът посещава Учителя, но нищо не му казва за своя случай. Накрая, когато си тръгва, Учителят го пита: „Какво решихте? Ще напуснете ли училището?" Братът отговаря: „Не, няма да го напусна, Учителю. Аз приложих Вашия метод, директорът се промени и престана да ме вика в канцеларията да ми се кара." Учителят допълва: „Да, той се промени, но и ти се промени." Братско семейство има хубава дъщеря - мама за женене, и хилав, грозен и недъгав син. Посещават ги годежари, но като виждат брат й, се отказват да я вземат за снаха. Тогава родителите решават да махнат брат й от дома, да го пратят в приют, за да не пречи на щастието на дъщеря им. Отиват при Учителя и споделят с него плана си. Учителя ги поглежда сериозно, мълчи известно време и казва: „В тялото на този ваш ненормален син е скрит един ангел, който толкова много ви обича, че за да е по-близо до вас е влязъл в тази недъгава форма, за да ви помага и благославя отблизо непрекъснато. Ако вие го махнете от дома си, няма да остане нищо от семейството ви." Мъжът на наша сестра не води разумен живот, увлича се по други жени. Тя отива при Учителя и се оплаква от него и иска да се разведе. Учителят дълго време мълчи и накрая й казва, че за да се разрешат правилно отношенията им, трябва постоянно да се моли за него. Тя изпълнява поръчението на Учителя и се моли 15 години. Няма почти никаква промяна в характера на мъжа й и той си заминава от този свят. Сестрата отива при Учителя и му казва: „Учителю, каква полза имаше от моите молитви, като се молих повече от 15 години за мъжа ми той си замина почти без да се промени?" Учителят й отговаря: „Твоите молитви имат голяма полза. Твоят мъж, ако не се беше молила, щеше да се пробуди след 15-20 прераждания, а сега ще се пробуди в другия живот." Гъдев на младини минава през трудни условия. Баща му загива във войната, а майка му се поболява от мъка. На него се пада задачата да поддържа по-малките си братя. Работи постоянно, но едва изкарва за прехраната. Като възмъжава, се срещ а с добра мома, която внася импулс в живота му.Започва да учи кларнет и постепенно се усъвършенства. Оженва се за момата, животът му се подобрява и отива в София, където свири в един оркестър и скоро става преподавател в Академията. Младо момиче се завъртява около него и иска да се оженят. Той е близък с брат Атанас Минчев и го моли да пита Учителя как да реши този въпрос. Гъдев обича жена си и се чуди как да се разведе с нея. Определят си срещ а с Атанас да посетят Учителя, но приятелят му не идва. Две седмици по-късно Атанас отива на Изгрева и срещ а Гъдев и жена му. Ръкуват се и в това време Учителя застава пред тях. Атанас ги запознава с него и те му целуват ръка. Учителят се обръща към Гъдев и казва: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал и вие живеете с нейния капитал. Без нея вие не струвате нищо. Без нея ще съсипете живота си." Тримата онемяват - никой не е говорил сУчителя. Жената целува ръката му. Гъдев сваля шапката си и целува ръката му. На другия ден той се срещ а с Атанас и казва: „Атанасе, какво ли щеше да стане с мен, ако не бях срещнал Учителя. Щях да проваля живота си и да се върна пак в бедността." *** Стефан Шопов има приятел, който се влюбва в една бедна мома. ТОЙ също е беден и я харесва, но желае да се ожени за богата. Стефан споделя с майка си София намеренията на приятеля си и тя му предлага да ги заведе в неделя на едно място, където мислено ще зададе този въпрос и ще получи отговор. В 10 часа отиват на беседа в салона. По време на беседата София Шопова задава мислено въпрос на Учителя за женитбата на този момък. Учителят спира беседата, обръща се към тях и казва: „Сега един момък ме пита дали да се ожени за една бедна мома, или да не я вземе. Да не се подиграва с любовта." Младежът не послушва съвета на Учителя и се оженва за друга - богата мома, която скоро се парализира и целият му живот протича в големи мъчнотии и страдания. Първата негова бедна избраница се омъжва, ражда три деца и живее много хубав живот. На Изгрева се укрива комунист, посещава редовно беседите, играе Паневритмия и се храни в стола. След свършване на обеда сестрите поднасят паничка, в която всеки дава колкото пожелае. Гостът също пуска дребни стотинки, когато има, но когато няма пуска разни налчета и железца, които да дрънкат и да мислят хората, че са пари. В същото време по-заможни приятели пускат по 10-20 и повече лева Този комунист иска да говори насаме с Учителя, но колкото пъти сс доближава до него, той е заобиколен от много хора. Един ден е около Учителя, братята и сестрите си отиват един по един и той остава сам с него. Той му казва: „Кажи нещо за мене, което никой не знае, а само аз го знам." Учителят го поглежда с дълбок изпитателен поглед, от който той се разтърсва из основи и се свива. Казва му, че ще стане добър писател и ще излезе от това трудно положение. „Когато се храниш в кухнята и нямаш пари, не пускай тенекийки. По-хубаво нищо не пускай, за да не лъжеш и цапаш душата си." Жена има две деца и живее добре с мъжа си, но при трудни материални условия. Мъжът й е комунист и постоянно го преследват и уволняват от работа. Решава да отиде в Америка да спечели пари. Скоро се създават условия да реализира желанието си. Там се запознава с друга жена, за която се оженва. В писмо до жена си й обяснява, че няма да се върне в България и тя да се справя с децата, както намери за добре. Отчаяната съпруга отива при Учителя да му се оплаче и търси утеха. Той я приема и тя му разказва патилата си. Учителят се замисля и казва: „В скоро време мъжът ти ще се върне." Тя го поглежда недоверчиво и му обяснява, че той се е оженил за друга. Учителят й повтаря: „Щ е се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава. Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва. Той отива при жена си и двете си деца, които са много доволни и благодарни на Бога. Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец. Един ден тя предлага на мъжа си да отидат на разходка до Борисовата градина. Към обяд стигат до Изгрева. Учителят с братята и сестрите обядват. Семейството минава край масите, а мъжът изведнъж се спира учуден и казва: „Това е онзи старец, който ме накара да се върна от Америка и на гарата се изгуби някъде." Да, Бог има грижа за всяко свое дете. То да живее разумно и да изпълни честно задълженията в живота си. **** Двама приятели учат заедно и като завършват образованието си, се разделят. Единият отива в Америка, а другият влиза в братството при Учителя. Този, който отива в Америка, се свързва с тамошното Общество на розенкройцерите и започва да работи при тях за духовното си развитие. След известно време се връща в България и се среща със своя добър приятел. Нашият брат го моли да му разкаже нещо за дейността му там. Дошлият от Америка българин се вглъбява в себе си и след малко казва: „Братко, говори ти." Нашият брат го пита: „Защо аз да говоря?" Приятелят му отговаря: „Като се помолих, аз се свързах със своята духовна ръководителка и тя ми каза, че ти си ученик на най-великият Дух, въплътил се на Земята, до когото аз не мога да се приближа. Моля ти се, попитай го дали пътят, по който вървя, е правилен." След разговора братът отива при Учителя и му описва подробно всичко. На зададения от приятеля му въпрос Учителят отговаря: „Пътят, по който върви е правилен и нека да работи." Брат пише книга по своята специалност. С ръкописа си отива на разговор при Учителя. Когато си тръгва от Изгрева към София, го изгубва някъде. Силно разтревожен, той се връща обратно при Учителя и му казва, че е загубил ръкописа си, над който е работил. Учителят взима една папка от масата си и му я подава, като му казва друг да е по-внимателен. Това бил неговият ценен ръкопис. Група ученици минават покрай салона на Изгрева. Едно момиче се отделя, отива при Учителя, целува му ръка и пак се връща в групата. Учителят казва на приятелите около него: „Това момиче дойде само да се види с мене, а утре то ще си замине." Приятелите проследяват случая и думите наУчителя се сбъдват точно. Брат от провинцията, вегетарианец, се храни отделно от колегите си. Сутринта излиза да посреща изгрева на Слънцето. Те го забелязват и той става прицелна точка за присмех и подигравки. Един ден, в момент, когато му се присмиват, идва техният началник, бивш офицер, и им казва: „Вие не знаете какви са тези хора и за да имате представа, ще ви разкажа един случай, за да престанете да му се подигравате. Като офицер отивам с колата си на Витоша и срещам Учителя с няколко негови ученици, които носят чайници на гърба си. Той ме спира и ме пита дали мога да закарам чайниците с колата си на Изгрева. Аз се съгласявам, понеже зная къде се намира квартала, но питам: Кой ще ги приеме там? Учителят отговори: „Ще се намери някой." Слагат чайниците в колата ми и аз ги закарвам веднага на Изгрева. За голямо мое учудване, пред салона ме посрещна Учителят и лично той прибра чайниците." ***** Учителят извиква един възрастен брат, ръководител, и му казва: „Днес трябва да извърша едно добро дело, но съм зает и ти трябва да го направиш!" Братът отговаря: „Добре, щом аз мога да го направя, но кажи ми какво трябва да сторя, Учителю?" „Иди на гробищата и там ще разбереш." Този брат тръгва бавно и полека-лека стига на гробищата. При входната врата чува гласа на Учителя, който му нарежда да отиде на гроба на еди-коя си сестра, която ще го чака там, седнала на гроба, за да й даде виза направо за Ангелския свят. Той изпълнява задачата, дадена от Учителя, и се прибира на Изгрева. Обикновено зимно време, след беседа, братята и сестрите остават в салона при печката, за да пеят и учат новите братски песни. Между приятелите са Сийка Динова, Верка Куртева, Ирина Кисьова и други. Един брат остава да пее в салона и както пеят общо, той се озовава в една светла стая, пълна с красиви и изящни същества. Те го гледат мило, любовно и с едно от тях той провежда следния разговор: „Време е вече да си вървиш." „Къде да си вървя?" „Там, откъдето си дошъл." „Как съм дошъл тук, при вас?" „По лъча на песента, която пеете сега в салона." „А къде се намирам сега?" „Ти си при съществата на Венера." След малко той се озовава в салона, където братята и сестрите довършват песента. На Изгрева група приятели се карат на наша сестра и я осъждат за поведението й. Брат започва да говори срещу нея, нахвърля се и срещу Учителя, когото смята за виновен за погрешките й - защ о не взима мерки да я изправи. Учителят мълчи, изчаква да се успокои аудиторията и казва: „Аз съм създал условия да дойде тази сестра тук и съм гарантирал за нея, както и за тебе. Не желая да я критикувам, защото съм заобиколен от милиони същества, които чакат само да кажа нещо и веднага да го изпълняват. Вие ще се намерите в чудо - едни ще се схванат, други ще се разболеят. Оставям да разрешите вашите отношения помежду си с търпение и любов." Наш брат идва в София по работа, но като я свършва, едновременно с това свършва и парите си. Търси да вземе отнякъде пари назаем, но не успява да намери. Отива да се сбогува с Учителя и му казва, че трябва да си ходи, а няма пари за влака. Учителят му отговаря: „Тръгни, всичко ще се нареди." Той отива на гарата и се нарежда на опашка пред гишето за билети. Наближава гишето, идва неговият ред и той се чуди как ще плати билета. Като застава пред гишето, отправя погледа си надолу, вижда един портфейл. Навежда се, взима го и вътре намира точно толкова пари, колкото му трябват за билет. Купува си билет и горещо благодари на Учителя за дадената му навременна помощ. Учителят дава една задача. Всеки ученик да даде 10 лева на един най- беден човек, когото срещне. Една сестра има голямо желание да изпълни задачата, но не може да събере парите и решава да отиде и каже наУчителя. По това време Учителят е пред салона и разговаря с един човек, много скептично настроен и с особено отрицателно мнение за братята и сестрите. Сестрата се приближава до Учителя и му казва: „Учителю, имам всичкото добро желание да изпълня задачата, но не мога да събера 10 лева. Кажете ми какво да правя?" Критично настроеният човек се обръща към нея и казва: „Я ги виж тия братя и сестри, уж духовни, а все материалното гледат - парите." Учителят се усмихва и казва: „Сестра, всичко ще се нареди." Зарадвана, сестрата се отдалечава към полянката и след няколко крачки вижда на земята една десетолевова монета. Взема я, благодари от сърце на Учителя и след това изпълнява задачата. Възрастен брат има проблеми с храносмилането. Той пита: „Учителю, мога ли да пия по малко вино всеки ден за стомаха?" Учителят му отговаря: „По-добре да не си цапаш тялото." Друг брат посещава Учителя и го пита: „Учителю, може ли да пия по една чаша вино след ядене, за смилане на храната?" Учителят отговаря: „Може." Братът се отдалечава малко настрани, замисля се, приближава се пак и го пита: „Учителю, мога ли да пия по 2 чашки?" Учителят го поглежда строго и отговаря: „Нито една." Брат пита Учителя колко захар трябва да слага на чая -1, 2 или 3 лъжички? Учителят не отговаря нищо, но слага в чая си три и половина лъжички захар. След това обяснява, че отклонението на човечеството от правия път е 3,5 сантиметра и затова с използване на това количество захар човек може да изправи пътя си - да внесе Любовта в живота. Питат: „Учителю, какъв хляб трябва да ядем - твърд или мек, типов, ръжен или бял?" Учителят се усмихва и отговаря: „Мек, пресен бял хляб." * Виж « Изгревът» том IV стр. 478-479, N55. **Виж« Изгревът» том II стр. 247-248, N25. *** Виж « Изгревът» том VII стр. 327-328. N14. ****Виж« Изгревът» том ІІ стр. 377, N103;, том VI стр.59-61, N41; том XVI стр. 110-111. ***** Виж « Изгревът» том XVI стр. 106-107.
  3. Борислава Богданова

    2. ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС

    2. Еврейският въпрос 15 години след раждането наУчителя през пролетта на 1879 г. в град Улм се ражда един колос на науката и духовното развитие - Алберт Айнщайн, космополит, гражданин на човечеството. Той е прероденият апостол Павел, който идва на Земята да изнесе Христовото учение на един ангелски - математически език. Понеже по времето на Христа той се занимава главно с езичниците, то в този живот идва като евреин и е свързан с еврейската карма. Като младеж минава един труден период на учение. Обича много самотата. Често излиза сред природата и понякога остава по цяла нощ на полето. Оженв а се за Милена Марич - негова състудентка, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем, и да се връща кален и мокър. Освен това той е много разсеян и тя го напуска. Оженва се втори път за еврейката Елза, която го гледа като малко дете. В 1915 г. той изнася пред света теорията на относителността, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 г. Тогава той става световноизвестен учен. Идването на власт на национал-социалистите, начело с Хитлер, се ознаменува с остр а борба срещ у еврейството. Германците са същите онези римляни, на които Христо с след възкресението си им разруш и държавата. Причината за това е разпъването на Христа от евреите. Затова германците така настървено и жесток о гонят, избиват и мъчат с всички средства евреите. На 24 юни 1922 г. е убит евреинът Ротенау, външен министър на Германия и близък приятел на Айнщайн . Започва тотално гонене срещ у евреите. Айнщай н е принуден да емигрира бързо в САЩ , а германците обявяват награда за главата му. Той става професор в Пристънския университет. Има много хубаво покровителствено отношение към всички българи, които отиват да учат там. По случай 110 години от рождението му през 1989 г. радио „Дифузион франсез" съобщава едно негово изказване: „Цял свят се покланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дун о - Петър Дънов, от България." * Учителят казва за Айнщайн, че: „Айнщайн е човек от четвърто измерение и той няма да се преражда повече на Земята." Тази вълна на гонения и насилия срещу евреите обхваща всички страни, в които стъпва германски крак. Не остава назад и България, като сателит на фашистка Германия. Под натиска на фашистите в България се създава формацията „Защита на нацията". След януари 1942 г. евреите са принудени да нося т големи жълти шестоъгълни звезди. Те започват да продават стоките от магазините си, дори на половин цена, и масово напускат България. Трим а главни равини на Софийската синагога, която е най-голямата в Източна Европа, отиват при Учителя и му дават диамантите, с които си създавали духовни условия в Синагогата при своята религиозна дейност. Те търсят Господа, намират го в лицето на Учителя и му дават да пази най-ценното, което имат. Затова и Учителят по-късно се застъпва за тях. В Европа започва масово депортиране и унищожаване на евреите в специално подготвени за целта лагери на смъртта. Равинът на София Елиазер Цион отива при Учителя и иска неговата помощ и закрила. В проведения дълъг разговор с него, повече от четири часа, между другото Учителят му казва, че „нито един евреин в България няма да пострада". Въодушевен от разговора си сУчителя, той напечатва на пишеща машина над 200 екземпляра така нареченото „Послание от Бога". В него се казва, че няма да пострада нито един евреин в България. Той раздава тези листовки на всички министри и високопоставени хора в обществото. Българският народ се надига на борба за спасяване на евреите. Четиридесет и един депутати в Народното събрание подписват петиция за спиране гонението на евреите. Адвокатите и Църквата правят митинг. Под давлението на германците в края на февруари 1943 г. цар Борис подписва заповед за депортиране на евреите в лагера на смъртта Треблиника в Полша. Гузен от лошата си постъпка, царят напуска София и се скрива някъде. Заповедта гласи: На 10 март 1943 г. да се съберат всички евреи от София в тютюневия склад „Фердинандец", да бъдат натоварени в конски вагони и изпратени в Полша Изготвят подробни списъци на над 8 500 евреи от София и около 48 000 от цяла България. Композират и осигуряват за тях закрити конски вагони. Министърът на вътрешните работи нарежда на Министерството на пропагандата да осигури човек, който да придружава депортираните евреи. По това време в пропагандата работи Методи Константинов, завършил своето образование и докторат в Полша. Той владее добре полски език и затова му нареждат да придружава влака. Методи веднага отива при Учителя и показва връчената заповед. Учителят нарежда: „Повикайте веднага Лулчев." Методи отива, намират го и двамата се явяват при Учителя. Лулчев козирува по военному и казва: „На вашите заповеди съм, Учителю." Учителят нарежда на брат Лулчев да намери царя и му каже, че ако изпрати дори и един евреин в Полша, от него и от семейството му помен няма да остане. Лулчев отива в двореца, взима лека кола и започва да търси царя. Обикаля Врана, Костенец, Боровец и след три дни се връща и докладва наУчителя, че царя го няма никъде. Учителят влиза бързо в приемната си стая, затваря вратата. След малко излиза и казва: „Кричим". Лулчев веднага тръгва с колата и намира царя в двора на училището. Цар Борис го посреща и го пита строго: „Кой ти каза, че съм тук?" Лулчев отговаря: „Учителя. Той поръча да ти кажа, че ако изпратиш дори и един евреин в Полша, от тебе и семейството ти помен няма да остане." Царят развълнувано казва: „Господин Лулчев, ще поправя всичко, ще скъсам заповедта." Качват се веднага в колата и се отправят за София. Двамата отиват в кабинета на министър Габровски, който изважда указа за евреите от касата си. Царят скъсва заповедта и нарежда да се напише нова за спиране депортирането на евреите. ** Това става на 9 март 1943 г. следобед. За няколко провинциални града телеграмите закъсняват и много евреи са вкарани в конските вагони. Цар Борис издава нова заповед, в която нарежда евреите да се интернират главно в Разградско, за да правят пътища. През май те само със своя личен багаж са пръснати из цялата страна, като навсякъде са посрещнати от народа братски. В същот о време 14 000 евреи от Беломорието са закарани в лагера на смъртта „Треблинка". В разговор с братята и сестрите Учителят обяснява: „Вие сте същите евреи, които преди 2000 години викахте за Христа „Разпни го!", а сега се грижите за своите братя евреи." Евреите са спасени и остават в България. При поредната си визита при Хитлер цар Борис заявява, че няма достатъчно работници и евреите са му необходими да оправят пътищата в България. Германците разбират, че по- нататъшният дипломатически натиск върху София е вреден за Райха, и престават да изискват 55-те хиляди евреи, определени за интерниране от България. Учителят казва: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши това престъпление." *** През 1945 г., след идването на комунистическата власт в България на Изгрева пристигат трима еврейски равини да вземат диамантите, оставени при Учителя на съхранение. Те не носят никакъв документ и Антов отказва да им ги предаде. Боян Боев, който е присъствал при предаването на диамантите на Учителя, казва, че те са дали тия диаманти и трябва да им се върнат. След седмица Братският съвет връща диамантите на евреите. Единият от равините изсипва диамантите от епруветката на ръката си и ги разглежда. Наш брат го пита: „Колко струват тези диаманти?" Равинът се усмихва и казва: „Това няма значение, те са много важно условие за нашата духовна работа." Равините благодарят на Братския съвет, взимат си диамантите и си отиват.**** По време на пребиваването на Учителя в Мърчаево събитията в света се развиват доста бързо. Войната се води с всички средства. Руснаците постепенно напредват и наближават България. На конференцията в Техеран на тримата големи - Сталин, Чърчил и Рузвелт, през 1944 г. Чърчил предлага на съюзниците си да отворят втория фронт срещу германците на Балканския полуостров. По този начин щеше да се унищожи голяма част от българския народ и да пострада Школата на Учителя. Американците и руснаците категорично отхвърлят неговото предложение. Съюзническите войски влизат в Гърция, изгонват германците и стигат нашата граница на 30 юли 1944 г. Учителят помага в този труден момент на България. В разговор той казва: „Сега българите имат да изпият една горчива чаша, карма от миналото. Понеже те са в своя златен век, цялото небе им помага и ще излязат невредими от това трудно положение, в което са попаднали." (64) В друг разговор продължава: „Господ разполага с всички средства да спре войната. Има ли човек в света, който да не е гласувал за войната?... Всичко живо е гласувало за войната. Хубаво нещо е войната, но да се бият хората едни други, това не е война." (58, с. 181) След завземането на Гърция, американците и англичаните решават да бомбардират и разрушат София с повече от 1000 самолета, докарани от Италия. Когато на определената дата - 20 август, трябва да направят бомбардировката, се разразява много силна буря и самолетите не могат да излетят. Бурята трае 3 дни и прави много пакости в България. След нея тримата големи се разбират България да остане под влиянието на Русия и вместо София, съюзниците бомбардират град Ниш с 800 самолета. На 28 август в беседата си „Сянка и радост", държана на Витоша, Учителят казва: „Преди няколко дена имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората, мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха и Божественото взе надмощие. Днешният хубав ден показва това." (58, с. 164) Много дървета са изкоренени, много покриви на къщи в Мърчаево и други села и градове са засегнати, но тя донася голямо благословение за България. На 2 септември 1944 г. идва на власт правителството на Муравиев. Понеже българите не слушат и не искат да приемат и приложат принципите на Любовта, на които Учителя ги учи, на негово място идват болшевиките, за да си научат урока, но по негативен път да минат през необходимите страдания и накрая да стигнат до разумния живот. В разговор Учителят обяснява, че комунистите са лемурийци от Третата раса. Те са духове, които разпнаха Христа преди 2000 години. През Средновековието те гонят всички прогресивни движения и създават инквизицията. Те организират Първата и Втората световни войни. Половината комунисти през Втората световна война са в Русия, а другата половина - в Германия. По времето на Муравиев преговорите на България с англичаните и американците прекъсват и на 5 септември руските войски идват на границата ни и Русия обявява война на България. ***** След като червените идват на власт на 9 септември, двама видни комунисти от Русе, които са слушали беседите на Учителя, когато е бил в града, но не били съгласни с неговото учение, решават да дойдат в София и да го ликвидират. Те се качват, на лека кола и се отправят с голяма скорост към София. На един остър завой колата се обръща и те заминават за другия свят, за да дадат отчет за злото, което намислили да правят. *Виж« Изгревът» том IV стр. 585-589, N12. (Съществува писмо на Айнщайн до един българин, в което на немски бе написан почти същият текст. То беше в архива на Никола Нанков, който изчезна. Подобна съдба имат много ценни архиви. Този цитат е предоставен за публикуване от съставителя на „ Изгревът") ** Виж « Изгревът» том XXI стр. 384-408. *** Виж « Изгревът» том I стр. 483-485. **** Виж « Изгревът» том II стр. 485-486. *****Виж « Изгревът» том IV стр. 478-479, N55
  4. Случки и събития в България, свързани с дейността на Учителя 1. Политически събития През 1886 г чрез офицерски преврат е свален княз Батенберг и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България. Под давление на западните сили княз на България става Фердинанд. За да оправи отношеният а си с Русия, през 1896 г. той покръства първородния си син Борис в православна църква. На 2 февруари същата година се възстановяват дипломатическите отношения с Русия, която го признава за княз на България. Скоро и останалите европейски страни го признават. Използвайки вътрешните затруднения на Турция, на 6 октомври 1908 година Фердинанд се обявява за цар на българите. По този повод Учителят държи беседа, в която говори какви поразии ще направи Фердинанд в България. В нея той разглежда буквата „Ф", която представлява стара философия и катастрофа в живота. Беседата е напечатана, но всичко казано за царя е пропуснато. Учителят не харесва Кобургите, които са крайно самонадеяни и упорити. В главата на Фердинанд назрява идеят а да освобод и и присъедин и към Българи я всичк и българск и земи . Възползвайки се от трудностите, които Турция има с Италия - воювали за Триполи, той сключва таен договор със Сърбия. Гърция и Черна гора и на 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Начело на армията застава Фердинанд и българите спечелват блестяща победа. Тази победа го въодушевява и той решава да освободи всичк и българск и зем и в Сърби я и Гърция . На 16 юн и 1913 г. избухв а Междусъюзническат а война.* * По това време Учителят дава на всички братя, повикани на фронта, като талисман, напечатани на лист 91 псалом и Добрата молитва, които те зашиват в куртките си, и след войната се завръщат здрави и читави. Учителят предупреждава Фердинанд да не започва война със съюзниците, защот о ще я загуби. Фердинанд не го слуша и обявява война. Нашите войски са в Сърбия, а гръцките, сръбските, черногорските и турските са в Кресненското дефиле и всеки момент трябва да тръгнат към София. От север румънците, необезпокоявани от никого, навлизат в България. В този критичен момент за българската държава се намесв а Учителя . То й е добъ р прияте л с Джейм с Баучер , дългогодише н кореспондент на вестник Таймс." за България и Източна Европа. Последният пък е много близък с американския посланик в София - Мърфи . Учителят моли Баучер да предаде на Мърфи да се качи на своята кола, да постави американското знаме и отиде да каже на войските, събрани в Кресненското дефиле, че Америка не е съгласна те да нахлуят в България. Той изпълнява отлично тази задача и войските не тръгват към София. На другия ден Мърфи получава телеграма от Белия дом със същото съдържание, което Учителят му предава чрез Баучер. Учителят казва: „Един човек със своята силна и светла мисъл може да спре цяла армия." (64) „Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса. (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителят се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка. Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещк и мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция - Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия. На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война. Учителят предупреждава Фердинанд България да остане неутрална, защото, ако воюва, ще загуби войната. Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци, и на 1 октомври 1915 г. публикува манифест за обявяване на война, в съюз с Централните сили: Германия, Австрия и Турция, срещу Антантата: Англия, Русия и САЩ. Войната започва при много трудни условия и в началото на 1917 г. положението на българските ВОЙНИЦИ на фронта става непоносимо.*** Един наш брат попада на завоя на Черна, където французите обстрелват силно с оръдия предните позиции на българите. Много войници загиват. Останалите живи трябва да бягат по един склон, обстрелван с картечници от французите. Нашият брат, в куртката на когото е зашит листът с 91 псалом и Добрата молитва, преминава целия баир. Като се явява горе, в окопа на своя командир, дрехите му се разкапват на парцали. Те са разкъсани от куршумите на французите, но тялото му дори не е одраскано.**** На 15 септември 1918 г. става пробив при Добро поле. фронтът е пробит и българите са принудени да отстъпват. Тогава Фердинанд праща генерал Алекси Стоянов при Учителя да го пита какво да прави. Той му отговаря: „Да си стегне куфарите и да напусне България." На 3 октомври 1918 г. Фердинанд абдикира в Германия в полза на сина си Борис III. ***** При сключения Ньойски мирен договор България напълно е окастрена и й налагат репарации от 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Това е цената, която България плати, за да се освободи от буквата „Ф" - Фердинанд. А каква ще бъде цената да се освободим от буквата „Ф" в името на нашата столица София, ще видим в бъдеще. Учителят обяснява: „Понеже българите напуснаха фронта, спряха войната и се върнаха в България, Бог ще ги благослови." След войната един долар струва 150 лева, но през 1919-1920 г. има богата зърнена реколта и доларът спада на няколко лева. Финансовото положение на България се стабилизира. В разговор Учителят казва: „Докато България я управляват чужди духове - гръцки, турски и македонски, управниците няма да гледат интересите на българския народ. Чуждите духове вземат надмощие и заемат първите места в България. Какво да ви правя, като имате такава тежк а карма с гърците и много техни духове са преродени тук?" Бог има и тази голяма грижа да ни пази от чуждите духове, които постоянно пречат и спъват нашето развитие. България минава събитията от 1923 г., към които Учителя има отношение и се грижи за нейната съдба. Той живее под един покрив с вдъхновителя и ръководителя на Септемврийското въстание - Георги Димитров, който при блокадата, направена от полицията в квартала, отива при Учителя за помощ. Учителят го спасява. Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат негови верни другари. По същия начин тя спасява и сестра му Роза. Учителят помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, КОЙТО ГИ очаква.****** Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има?" Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителят нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителят нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му. Така стига до Сърбия и оттам се прехвърля в Русия. Всички, изпаднали в беда души, които отправят горещ зов към Бога за помощ, намират светъл прием и спасение от Учителя. Неговият дух работи без шум и без глас. ******* При разговор с Ирина Кисьова през 1931 г. Учителят казва, че в Европа се е родило едно незаконно дете - марксизмът. Маркс не е руснак, а германец, но даде своето учение на руснаците - те да го отгледат. От това положение духовните ръководители на Русия са крайно недоволни, понеже неговото учение забавя и обърква развитието на руския народ. Тази е главната причина да избухне войната между Русия и Германия. Убитите германци ще се преродят в Русия, а убитите руснаци - в Германия. Така, като смесва кръвта им, природата ще премахне антагонизма между двата народа. На 22 юни 1941 г. германските войски, без да обявят война, нахлуват в Русия, най-голямата славянска страна, в която трябва да се развие Новият живот. Сутринта Учителят, в разговор с приятелите, отбелязва: „Хитлер повтори грешката на Наполеон Бонапарт. Започна войната в разсип на Луната и ще има същия резултат. Руснаците ще забият своето победно знаме върху Берлин." „Преди нахлуването на Хитлер в Русия аз говорих с него, но той не ме послуша и затова изгуби войната. След започването на войната говорих със Сталин, който ме послуша и спечели войната." (64) . ******** Германците, подготвени за светкавична война, напредват бързо през Русия и стигат на 20 километра от Москва. Те заявяват по радиото, че на другия ден ще я превземат. Немският генерал, ръководещ войската, дава една нощ почивка на армията. Учителят е със славянството и руския народ. През нощта температурата, която е минус 10 градуса, спада до минус 35 - минус 40. Танковете на германците замръзват. На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия. В един разговор немският министър Гьоринг казва, че и Бог е комунист - за една нощ преобърна войната в полза на руснаците. ********* Начело на генералния щаб на руските войски застава маршал Жуков, който е прероденият Кутузов и притежава силна интуиция, чрез която схващ а и разбира всеки ход на германците. Даж е Хитлер на един военен съвет казва: „Какво е това руск о разузнаване, че що м вземем някакво решени е вечерта, на сутринт а руснацит е вземат контрамерки. Между нас има някой, койт о постоянн о ни предава." По време на войната Учителят обяснява, че руснаците имат много млади сили, които ще се включат във войната и ще прогонят германците. Учителят предупреждава, чрез Любоми р Лулчев, цар Борис III - България да не влиза във войната. За да угоди на германците и за да мож е да се изпълни кармата, която българите натрупват с лошот о си отношени е към Учителя и Братството , на 13 декември 1941 г. българското правителство обявява символична война на Англия, Франция и Америка. Ние реално изпитахме това непослушание на Кобургите на собстве н гръб. През 1943 г. започнах а редовни бомбардировки над София.* По време на бомбардировките Учителят даде на братята и сестрите формулата: „Господи, запази живота ни, за да проповядваме за тебе." * Виж « Изгревът» том І стр. 286-288. **Виж« Изгревът» том І стр. 436-438. *** Виж « Изгревът» том І стр. 441-443. **** Виж « Изгревът» том І стр. 442. *****Виж« Изгревът» том III стр. 68-70, N57. ******Виж« Изгревът» том ІІІ стр. 56-57, N42. ******* Виж « Изгревът» том IV стр. 289-290, N6. ********Виж « Изгревът» том I стр. 336, том IV стр. 469, N49. *********Виж« Изгревът» том IVстр. 471-472, N50. **********Виж« Изгревът» том стр. 48-57, том ХІІІ стр. 874-881.
  5. Разлика между птиците и рибите МОК, 13 та година, Тема № 6 На пръв поглед зададена тема ми изглеждаше лесна за развиване, но смятам да опитам да се опитам да се потопя малко по-дълбоко в света на природата. На физическо поле основните разлики между птиците и рибите са, че първите обитават небесното царстбо, а вторите – водното. Едните летят, другите плуват. Едните гледат от горе – на долу, другите от долу – нагоре. Казват, че животът се е зародил във водата, че клетката претърпява различни промени, докато се развие в по-сложен организъм, който постепенно еволюира. Човешкият ембрион също расте и се развива във водна среда, където преминава през различни фази на еволюцията, докато се оформи до човешки индивид. И това е нашето начало. Началото на пътя. И сега се сещам за наскоро чута история с Учителя на Рила. Били са около езерото “Бъбрека” или Махабур, когато рибари хващат огромна риба там. Учителят бързо изпраща някого с пари, за да откупи живота на рибата. Рибаря, когато вижда парите се съблазнява и пуска огромната риба обратно в езерото, но три дни по-късно умира. Какво си спомням още от историята? Това са били риби-царици, свещенни пазителки и същества населили нашата планета. И птиците и рибите са част от живия организъм на Земята и би било добре, ако всички ние се отнасяме към тях със свещенно чувство и почит, защото и те са деца на Великия Творец, чрез които Той се проявява и достига до нас. Птиците ни повдигат чрез своите песнопения, докосват душите и изпълват сърцата ни с мир, любов и тихо дълбоко преклонение. Най-свещенни са ми тези звуци, които чувам рано, рано сутрин , когато всичко е притихнало. Когато се чуват само птичите песни, наподобяващи ангелски звуци и в утринната виделина предвещават да се случи нещо великолепно и възхитително, а именно – Слънцето да изгрее. Целта ми беше да опиша разликите между птиците и рибите в трите свята. Остана само да се опитам да предам мислите си свързани с Божествения свят. Не е случайно, че в Паневритмията, в третия дял на Слънчеви лъчи имаме летене. “Слънчевите лъчи” са свързани с Новораждането. Вече сме се освободили от човешкото и сме се издигнали до ангелите и Бога. Ще цитирам брат Георги Стойчев, който в книгата си “Паневритмия” пише, че: “ Новораждането е духовното спасение, раждането на Ученика в нашата душа. В живота на праведния настъпва дълбока трансформация. Новораждането е процес, при който човек се ражда от вода и Дух (както и Христос казва в Библията), от Любов и Мъдрост, надживява полярните прояви, намира фокуса на живота.” И друго, което в момента се сещам свързано с летене: при движенията на песента “Духът Божи”, когато пеем думата “Любов”, винаги ръцете в този момент правят вълнообразни движения в страни, имитиращи летене. На най-силната дума в българският език, ние летим. Там сме щастливи, свободни и се реем в необятния всемир на безграничната и безусловна космична Любов, която изпълва цялото ни същество в този миг и всяка клетка е наситена от могъщата вибрация на Любовта. И в заключение ще кажа, че пътят на рибата, който тръгва от водната среда, за да се издигне до небесните висини, съпоставям с необходимостта на човешкото развитие,пътят на нашата душа и стремежа и към Бог по пътя на Ученичеството. състави темата: Борислава Богданова
  6. Влияние на човешката мисъл? По темата бих могла да напиша една малка книжка, основаваща се на познананията и опитностите ми, свързани с влиянието на човешката мисъл. Както казва нашият обичен Учител, едно знание става наше, едва когато го приложим съзнателно в живота си и вече, чак тогава, можем да го предадем и на други (Закон). Древното знание за влиянието и за силата на мисълта, пазено от рицарите тамплиери, дълго бива укривано от хората, за да не попадне в неподходящи ръце. Но колкото повече човечеството се развива и разширява своето съзнание, толкова повече части от древното знание на Атлантида, се открива. Мисълта гради. Мислълта руши и съгражда. Мисълта лекува, но и разболява. Мисълта осиромашава, но и обогатява. В мисълта е всичко. Като създадени по образ и подобие на Бога, в човека са заложени силите и механизмите да бъде Съ-творец. Да гради своя собствен свят, ден след ден и да бъде дълбоко благодарен за всичко, което има в живота си и да се чувства добре и спокойно за всичко онова, което все още няма в живота си. Нашето тяло е създадено изначално съвършенно, ние всички сме добри и прекрасни звездни същества, но сме забравили това. Време е да излезем от колелото на преражданията, да повярваме в собствените си сили, да повдигнем съзнанието си и да сложим началото на нашето добротворчество. Мисълта, за да бъде трайна и за да не се разпада в пространството, тя трябва да има плътност, която да я прави устойчива. Тази плътност идва от чувствата. Значи, мисъл изразена с чисто чувство се превръща във всемогъща сила, която е в състояние да промени всеки живот. Колкото повече човек се чисти (от храна, думи, дела, мисли), толкова по-градивна става мисълта му. Колкото повече време прекарва в молитва, медитация, упражнения, музика, толкова по-бързо визуализациите му се превръщат в реалност. Време е тайната да бъде дадена/върната на хората, на които тя изначално принадлежи. Всяка мисъл, изказана с дълбока вяра и безусловна любов, е всякога приета. За това, когато се намираме на високи места в планините е хубаво да сме подготвени и да го правим с чисто и повдигнато съзнание, да изпълним цялото си същество с радост, защото мислите, които имаме там, като могъщи сателити се “предават” на хората долу в низините. Четох, че в Америка учени направили изследване върху мозъчните вълни на група хора в една стая. Там имало будистки монаси, всеки от които е прекарал между 10 и 50 хиляди часа в медитация. Тяхната мисъл оказвала влияние на всички останали. Те толкова дълго време са прекарали в Алфа-ниво, че то се е превърнало в тяхно постоянно състояние. Състояние на постоянна молитва и непреривна връзка с Духа. А за мен точно там е мястото, където се случват чудесата. В заключение ще кажа, че от настройката на мисълта ни зависи целият ни живот. Не зависи от околните или от състоянието на икономиката на страната в която живеем, а само и единствено от нас. Ако допуснем, че нещо е възможно в съзнанието ни, то е възможно да бъде сътворено и в живота ни, защото мисълта е могъща съграждаща сила. “Нека, Господи, всичко това бъде за Твоя Слава и за благото на моята душа”. темата написа Борислава Богданова
  7. Борислава Богданова

    16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ

    Завръщане на Учителя в София На 19 октомври Учителят се прибира в София. От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи. Някой път Учителят дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи. Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя. Веса Козарева отива един ден следобед при Учителя на разговор. Той отбелязва, че никой не иска да работи за Братството, да изпълни Волята Божия. Козарева възразява и тогава Учителят й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на Братството и no-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителят оглежда всички и казва, че в момента Братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал Изгрев до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи кухня, антре, мазе и таван. Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с библиотека, кухня и дом за възрастни приятели. Така Учителят иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример за ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един те излизат и накрая Учителят остава само с Веса Козарева. Учителят се обръща към нея и казва: „Сестра, видя ли, че никой не иска да изпълни Волята Божия, да се създаде един хармоничен център на Бялото Братство.* Аз ще дам Изгрева на други да го застроят и да ви покажат как трябва да се работи, а вие няма да можете и да видите какво е направено, през високите огради, които те ще направят." Това е поредното и най-голямо непослушание към Бога, което нашите братя и сестри правят, последствията, от което и сега носим. Какви са резултатите от това грубо непослушание? Парите, събрани с любов от братята и сестрите, остават неизползвани за целите на Бялото Братство. В тях са вложени любовта и доброто желание на братята и сестрите в България, да преуспее делото Божие на Земята, като се създаде едно хармонично Братство. След заминаването на Учителят парите стават спънка за братския живот и главна причина за всички разправии и борби на Изгрева. Идва обмяната на парите и Тодор Стоименов, заедно с няколко братя и сестри, цял ден ги гори в печката на брат Ради Танчев. ** По същото време има много закъсали братя и сестри. Някои искат от Тодор Стоименов по малко средства, като например Кирил Стоянов, печатар в братската печатница, да си купи жилище, но получава груб отказ. Могло е тези наши ръководители да повикат ръководителите на братствата от провинцията, да им дадат по един милион лева, които чрез хората в братствата в провинцията да ги обменят в банката. Тогава се обменят по 10 000 лева от човек. Така е могло средствата да се запазят и да отидат там, откъдето са дошли - у братята и сестрите. След това те ще ги върнат в касата на Братството. Даже да би се получило някакво отклонение, то щеше да бъде много малко и незабележимо. Трябва да спомена, че почти всички братя и сестри от провинцията са честни и всеотдайни в делото. Тази постъпка на Братския съвет мъчно може да се извини на този и на другия свят. Това е първият резултат от непослушанието към Учителя и Бога - за правилното използване на братските средства. След това последва разрушаване на салона и Изгрева, разпръсване на братята и сестрите по цяла София немили- недраги, без салон и елементарни условия за общ живот и духовна работа. Не съдя никого, но жалко, че дотам е стигнало съзнанието на цвета на Братството и че ние още не сме готови за общ живот - живот за цялото. Една малка наглед причина - непослушанието, довежда до фатални последствия братския живот, които продължават и сега. Какво сме научили ние от Духа на Истината през тия 44 години, в които той излива обилно Словото Божие в нас? Животът ни изпита и показа, че малко сме научили. Това учение - новото е в приложението и когато го прилагаме и опитваме в живота, то става наша плът и кръв, то става наше знание, от което могат да се ползват всички. Вместо по благодат, сега ние по отрицателен път учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение, във властта, във външните хора и условия. Причината за всичко е у нас. Учителят казва: „Докато човек не разбере, че причината за всички неща, които се случват в живота му е той, никога няма да може да се домогне до истината." Докато ние не създадем едно общество, където всеки един от нас да праща хубави мисли и чувства към другите членове на Братството, ние никога няма да имаме успех и траен резултат в усилията ни за постигане на новия живот. Учителят отбелязва, че ако имаме любов помежду си, четем и прилагаме Словото, ще бъдем мощна сила и с топ не ще могат да ни разбият. В разговор Гавраил Величков предлага на Учителя: „Учителю, да направим тук на Изгрева, Братство и да живеем в хармония и мир помежду си." Учителят се усмихва и отговаря: „Как ще направим Братство, когато тук още няма братя и сестри. На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други. Учителят казва, че всяка работа свършена за Братството без пари - безкористно се благославя. Това е един постоянен капитал, който човек натрупва в невидимия свят. А когато се работи с пари за Братството, в своето развитие слизаме по-долу от обикновените хора и разбира се, след това ще понесем съответните последствия. След завръщането от Мърчаево в разговор пред салона на пейките, в който присъства и Мария Златева, Учителят казва: „Сега трябва да се направи връзка с новата власт - с комунистите. Трябва да има в ръководството брат, който да е свързан с тях. Най-подходящи за тази работа са Никола Антов и Желю Ганев."*** В друг разговор с Гради Минчев, Учителят поръчва: „Когато дойде Георги Димитров в България, Братството трябва да направи връзка с него и да уреди положението си с негова помощ, пред новата власт." На 10 декември 1944 г. Наталия Чакова разговаря с няколко сестри пред салона. Идват двама непознати, които търсят Учителя.**** Без да го повикат, той излиза от приемната и ги поканва да влязат големия салон, където разговарят повече от 2 часа. Когато свършват, двамата непознати си тръгват, а Учителят излиза от салона, целият изпотен, косата му прилепнала за главата, уморен и доста блед. Милка Говедева. се приближава към него и му казва: „Учителю не сте ли добре, да ви помогнем нещо?" Учителят отговаря: „Имах малък разговор с братята комунисти."***** След това се прибира в стаята си. От този ден здравословното му състояние се влошава. Това са хора от новата власт, които разпитват Учителя във връзка с дневника на цар Борис и царския архив.****** Учителят се моли усърдно да не стане това, което е станало преди 2000 години. Той казва на разтревожените братя и сестри, около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил. Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителят преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за делата си. В това състояние той съобщава: „Втори път не желая да мина по този път." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 ч. той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма. В разговор Учителят обяснява: „Втори път Христос няма да бъде разпънат. Който се опита да го разпъне сам ще се качи на кръста." Учителят е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителят й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна?" В беседата „Мога да постигна" от томчето „Заветът на любовта", т. I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка душа, Учителят отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като актьори, представяте се, че не можете да ходите. Дойде някой и пита: „Де е Учителя?". Чудно нещо, де е Учителя? И аз търся път." Тук той явно казва, че се готви за другият свят, но никой от братята и сестрите не иска да приеме и повярва в това. При Учителя идва Васил Бандерски, който има ясновидство, и казва на някой наши братя и сестри, че Учителят ще напусне физическото си тяло. Учителят го приема в стаята си и Бандарски му казва: „Учителю, Вие ще напуснете физическия свят, пожелайте ни нещо хубаво за нашия живот напред." Учителят отговаря: „Пожелавам ви хубави страдания." Бандерски, недоволен от отговора му, промълвява: „Господи, ние и без това имаме толкова много страдания, а и вие ни пожелавате още. Няма ли те някога да се свършат?" Той му отговаря: „Велики условия идат за разумните човешки души, но колцина от вас ще издържат на големите изпитания, през които трябва да минете отсега нататък?" При Учителя идва Донка Радева, прислужница при Мария Стоянова, за да го пита за изчезналия безследно след 9 септември син на Мария, Борис Стоянов. Донка застава до стълбата. Учителят се показва от Горницата и я пита: „Донке, какво правят руснаците?" (Руснаците, които са дошли на Изгрева, искат позволение от Братството да си прожектират филм и да се повеселят в салона - да пеят и танцуват.) Донка отговаря: „Играят, Учителю." Савка допълва: „Всичко отива на добре, щом и Донка е дошла при нас." Учителят казва „Не, работите не отиват на добре. Колко хора са избити при революцията и колко ще се избият сега, за да се получи равновесие на везните." Няколко дена, преди да си замине, Учителят казва на приятелите, които са в стаята му: „Бетовен, Бах, Моцарт, Исус, Дънов са фикции. Има само една реалност - Първата причина, Космичното начало - Бог." ******* Гради Минчев е уволнен от казармата и от фронта идва на Изгрева. Учителят излиза от приемната си и тръгва с него в разговор към полянката. Облечен в кожухче, от време на време той кашля. Обръща се към Гради и го пита: „Какво ще правите сега?" Гради отговаря, че ще отиде да доведе майка си, която живее в родното му Габерово, Учителят му казва: „Не се бавете." Става студено и двамата отиват в беседката, където продължават разговора си. Учителят пак му напомня да се върне скоро на Изгрева. На Гради му става много тежко и мъчно. Той забелязва, че Учителят от време на време си слага ръката на сърцето. Гради му целува ръка и се отправя за гарата. Взима влака и отива при майка си. В селото има голяма братска група, която му предлага да остане за по-дълго време, понеже има храна и добри условия. Мъката, която го обхваща при срещата му с Учителя, не го напуска и тук. Той казва на приятелите, че ако майка му иска, може да остане, но той ще тръгне веднага за София. Майка му се съгласява и с него заедно тръгват за София и пристигат на Изгрева. Гради отива при стаята на Учителя да се срещне с него. Дежурен в това време е Борис Николов и не го пуска да влезе при Учителя. На другия ден Гради среща Савка Керемидчиева и Милка Периклиева, които му съобщават, че през нощта Учителят питал за него и майка му Мария.******** Ще предам разказа на Милка Переклиева за последните дни на Учителя с някои допълнения. На 19 декември 1944 г. времето е студено и земята - покрита със сняг. Учителят се премества от горницата, като спуска пердетата от прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая. От тази дата той започва да спи в приемната си. Милка Переклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителят я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в себе си и почти не говори. Сестрата го пита някои неща, но той отговаря кратко и сдържано. По едно време Учителят става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: „Тук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със салон, библиотека, трапезария, а те какво направиха? Оградиха се с телове.********* „Той въздъхва, сяда на стола и добавя тихо: „Това можаха, това направиха." След това Учителят притваря очи и дълго време мълчи. По едно време той се обръща към Милка и промълвява: „Бавен е процесът." Милка не разбира, че това се отнася за периода преди неговото заминаване. След това Учителя я пита: „Ти защо не си на училище?" Тя му отговаря, че е във ваканция и предлага да остане при него да го обслужва. „Може" - отговаря Учителят. Милка иска позволение да се види с майка си и тогава да се върне на Изгрева. Като идва вечерта, тя вижда пред приемната на Учителя много обувки. Седи известно време, като предполага, че някой ще излезе отвътре, но никой не излиза и тя почуква на вратата. Сестра Савка й отваря. В стаята са насядали братя и сестри: Боев, Стоименов, Кръстю, Методи, Василка и други. Учителят поглежда всички и казва строго: „Сега е време всеки да отиде да спи," Милка разбира, че това се отнася за всички, включително и за нея, Тя излиза и отива да спи при сестра Анка Шишкова. Дълго време двете разговарят за състоянието на Учителя. Сутринта в сряда те решават да не отидат на беседа в 5 ч., понеже смятат, че Учителя няма да проведе лекцията, щом е в болезнено състояние. В 7 ч. Милка отива при приемната и сестра Савка й отваря. Учителят се обръща към нея и отбелязва: „Снощи дошли да ме пазят. Пазеха ме цяла нощ. Подканвах ги да идат да спят, а те стояха. Кого пазеха? А тази заран нямаше нито един от тях в салона. Всички, които ме пазеха, спяха, но аз и днес бях на поста си, а те отсъстваха от беседата." Учителят се изправя и въздъхва. Това е последната му беседа, държана на 20 декември 1944 г. сряда. След кратка пауза Учителят пита Милка колко е часът. Тя му отговаря, че е 7 часът и 15 минути. Той отбелязва: „След малко ще изгрее Слънцето. Една от най-хубавите ми песни е „Изгрява Слънцето". В нея няма нищо излишно, което да се махне, нито може да се добави. Тя е една от най-сполучливите ми песни, песента за изгрева на Слънцето." След пауза той добавя: „Бавен е процесът." Вглъбява се в себе си, унася се и започва да говори и отговаря на някои въпроси, задавани му от невидими посетители. В една от паузите пояснява: „Нивата е засята, жътвата наближава, а все още жътварите са малко." Милка разбира, че Учителят си прави отчет за работата, която е свършил, и сяда на едно малко столче до него. Той разказва: „Още от първите години на моята работа имах неприятности и спънки. Дори в 1918 г. ме интернираха във Варна, и ме лишиха тогава от възможност да изнасям беседи. Но това, което Бог беше начертал, въпреки всичко аз го изпълних. Тогава беше началото, но днес, когато работата е свършена, когато нивата е засята, никоя земна власт не може да попречи на добрия край на Божествения план. Това, което стана през 1918 г., няма да се повтори днес." Милка предлага на Учителя да си сложи краката на столчето, за да си почиват. Той пояснява: „Няма нужда, когато краката са в хоризонтално положение, Духът се връща по-мъчно в тялото." Така преминава времето с Учителя, когато към обяд на вратата се почуква. Тя отваря и пред нея стои младеж на име Христо с майка си Василка Иванова, които искат да говорят нещо с Учителя. Милка съобщава това, Учителят се изправя бодро и ги посреща. С треперещ глас младежът го запитва какво да следва в университета. Учителят се вглежда в чертите на лицето му и казва: „Медицина, рекох. Добър лекар ще станеш." Посещението завършва, двамата посетители целуват ръка на Учителя и си отиват. Сестра Милка забелязва и се чуди защо често сестра Савка застава на колене пред Учителя и го гледа тревожно. От време навреме той кашля и си слага ръката на сърцето. Учителя ги поглежда, схваща състоянието им и казва: „Гледайте си работата и не се занимавайте с мен. Няма нужда да идват много хора при мен." Сестра Савка започва да връща всички посетители. На другия ден, четвъртък, към обед, Учителят пита: „Милке, мажеш ли да правиш яйца на очи?" „Мога, Учителю." Той й нарежда: „Иди горе и ги направи." Тя, заедно с Маргарита Мечева, прави три яйца на очи и му ги поднася. Учителя изяжда двете яйца, а едното оставя и им предлага да го разделят на три помежду си - Милка, Маргарита и Савка. Сестрите не докосват яйцето. След известно време Учителят пита: „Разделихте ли яйцето помежду си?" Те не отговарят нищо. След малко Учителят за трети път ги пита за яйцето. В това време Савка отива до „Парахода", а Милка и Маргарита се споглеждат, разделят яйцето на три и изяждат по един дял. Не минава много време и Учителят я пита дали е изяла третинката от яйцето, което им е оставил. Савка му отговаря, че е ходила вкъщи и там е обядвала пържени картофи. Учителят се намръщва, става сериозен и казва: „И сега не разреши правилно задачата си." Той има хубавия обичай винаги да разделя храната си с приятелите, които присъстват около него.* ********* След известно време в стаята остават само Милка и Учителя. Учителят става от стола, намята пелерината, слага вълнената плетена шапка и излиза от стаята. Качва се по дървената стълба в Горницата, където е светло, но доста студено. Милка го придружава и влиза заедно с него. Учителят застава в средата на стаята, оглежда я и бавно започва да обикаля всички предмети и ги докосва леко с ръка. По-късно Милка разбира, че Учителят се сбогува със стаята си и предметите, които са му служели толкова години. След половин час те слизат долу в приемната. На масата е натрупано много ядене, донесено от приятелите, но Учителят не желае нищо да хапне. Сестра Милка е приготвила крем какао за своя възлюбен и го предлага на Учителя за обед. Учителят я поглежда строго и казва: „Занеси крема на този, за когото беше определен." Учителят чете мислите на хората и на Милка и става доста неудобно от това, което й казва. На другия ден, 22 декември, петък, рано сутринта Учителят се подготвя за беседа, но Тодор Стоименов, дежурен при него, му предлага да не отива в салона. Приятелите от Младежкия клас се събират и прочитат една от напечатаните беседи. Когато беседата свършва, излизат да играят първите упражнения. Учителят застава на вратата на стаята, запалва лампата на антрето, вижда всички, които излизат от салона, поздравява ги с вдигната ръка и се сбогува с тях. По-късно през деня на Изгрева пристигат ръководителите на братствата от провинцията, влизат при него и провеждат дълъг разговор. Идва и Георги Куртев от Айтос, замислен и мълчалив. Когато тръгва за София, дъщеря му Надка го пита кога ще се върне. Той отговаря, че може да се забави месец, два, а и повече. Вечерта срещ у 27 декември Надка Добрева сънува заминалата си майка, която й казва: „Баща ти отиде да изпрати Любовта." Сутринта тя разказва на мъжа си Добри съня, а няколко часа след това пристига телеграма за заминаването на Учителя. В събота, 23 декември, на посещение при Учителя идват брат Емануил Иванов, Петър Димков и Лиляна Табакова. Те са много настойчиви и чакат дълго пред вратата на приемната. Тогава Учителят се обръща към сестра Савка и казва: „Пусни ги да влязат, но какво ще искат?" Тримата влизат, брат Димков преглежда с лупа очите наУчителя и казва: „Няма нищо, всичко е чисто и ясно." Стоят известно време, сбогуват се с Учителя и си излизат. Учителят пита: „Е, какво видяха?" На другия ден, неделя, 24 декември, сутринта Учителят не отива на утринната беседа. В салона братята и сестрите четат една от печатаните беседи. След свършването й застават пред приемната и желаят да видят Учителя. Той приема само някои от тях, разменя по няколко думи и посещението приключва. Вечерта при Учителя остават дежурни Савка Керемидчиева, Тодор Стоименов и Милка Периклиева. По-късно към тях се присъединяват Кръстю и Балтова. Нощта минава много тревожно, понеже състоянието наУчителя се влошава. Милка подканва Учителя да хапне нещо. За нейно успокоение той изпива три лъжици айран. След полунощ Учителят се обръща към нея и я пита: „Милке, утре коя дата сме?" Тя отговаря: „25 декември, Учителю, понеделник." Учителят мълчи известно време и добавя: „Скоро ще се съберат много братя и сестри и голям изпит ще имате всички." След това пита за Гради Минчев, Темелко Стефанов, Пеньо Ганев, баба Мария Минчева, Боян Златарев - хората, които след няколко дена приготвят мястото за полагане на тялото му при лозницата в братската градина. Учителят диша тежко, състоянието му се влошава. Милка и Кръстю излизат да кажат на приятелите, че Учителят е в много тежко състояние. При голямата чешма с надписите Милка среща Борис Николов и Мария Тодорова, които току-що се завръщат от някаква екскурзия в планината, и им казва за положението на Учителя. Борис и Мария влизат в приемната. Милка разбира, че Учителят ще си замине, и отива при Анка Шишкова, където двете плачат дълго. Сутринта Милка почуква на вратата. Излиза Мария Тодорова и казва, че Учителят е по-добре, има лекари при него и не е удобно да влезе. Лекарите са: Радка Бонева Борова, Стефан Станчев Кадиев и Дафина Петрова Сеат. Учителят диша тежко, кашля от време на време и често храчи. Поставят диагноза, че е болен от пневмония* ********** Повдига се въпрос да се намери добър специалист, който да прегледа Учителя. Борис докарва с кола един от най-добрите кардиолози.** ********** Той преглежда основно Учителя, преслушва сърцето му и се обръща към тримата си колеги: „Аз не знам какво е мнението ви за това болезнено състояние, в което се намира пациентът, но за мене господин Дънов страда от сърце." Това е един бавен процес, при който Великият Учител напуща земните условия. Лекарите измерват температурата на Учителя и като виждат, че е висока, му бият венозна инжекция за подсилване. След това правят млечен компрес на гърба. Вечерта, когато махат компреса и искат да сложат нов, Учителят казва: „Махнете тези заблуди." Той съзнателно заминава от този свят, но допусна братята и сестрите да направят всичко, което знаят от него за лекуване, за да не се укоряват след заминаването, че не са му помогнали. На 26 декември Славчо Печеников докарва известния доктор Пенчо Фъртунков, който е интернист в Банковата болница, и заедно с доктор Дафина Петрова преглежда Учителя. При прегледа той отчита, че пулсът е 67 и бие инжекция „Ултрасептил". Доктор Стефан Кадиев отива на гарата, понеже неговата военна част заминава на фронта. До сутринта остават лекарите Рада Борова и Дафина Петрова. Заедно с тях дежурни са Тодор Стоименов и Елена Андреева. На 27 декември, сряда, в 2 ч. сутринта при Учителя идват Борис Николов и Мария Тодорова. Учителят лежи на кревата и говори нещо. Борис Николов изважда тефтерчето си и започва да стенографира.*** ********** Учителят разговаря на руски с някакви генерали, които му задават различни въпроси и той отговаря. Тялото му гори от висока температура и Борис не се отделя от леглото му. По едно време Учителят се надига решително, с особен светъл израз на лицето, повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Едно е важно! Любов към Бога, любов към Бога, любов към Бога. Това е всичко." След това сваля ръката си, отправена за поздрав, и пак ляга. Последните му думи са: „Една малка работа се свърши добре и сполучливо и една голяма започна. Във всичко на първо място туряйте Божественото. Имайте хармония и обич помежду си! Хубаво да се живее, това е важното! Молете се, усърдно се молете! В каком направлении бит будет жить! Хорошо! Да се оформят нещата!" .**** ********** Учителят започва да диша тежко. Борис го изправя и прегръща. Той е полуседнал на леглото. По едно време дишането зачестява, Учителят прави няколко дълбоки въздишки и в 6 ч. без 15 минути напуска този свят. Вестта за заминаването на Учителя се разнася мълниеносно по целия Изгрев. Веднага идва баба Мария Минчева , (майката на Гради Минчев) затваря очите на Учителя и го преоблича. Събират се много братя и сестри, облечени в бели и розови рокли и пеят през сълзи братски песни. Преди заминаването си Учителят казва: „Аз съм дошъл за 120 години на Земята." Мълчи малко и добавя: „Ако си замина на 80 години, останалите 40 години ги оставям за Братството." Да, това беше времето, което измина много бързо. Блажени са онези души, които използват правилно това време за постигане на хармония в Братството и живота и придобиване на ценни опитности на душата при свършване на работата, определена от Бога. След заминаването на Учителя всички се чудят къде да бъде положено тялото му. Боян Боев веднага се сеща, че Учителят е говорил по този въпрос. Изважда тетрадките със стенограмите си, започва да ги прелиства и намира един разговор, в който Учителят казва: „Ето едно добро място за почивка." На това място в градината Учителят често ходи, сяда на стол, наблюдава Витоша и природата и се пече на слънце.***** ********** Братята веднага искат разрешение от властта да положат тялото на Учителя на това място. Управниците категорично отказват. Тогава решават да се обърнат към Георги Димитров, който по това време е в Москва, за да реши въпроса****** ********** Написват телеграма до него, под която се подписва доктор Иван Жеков, и я занасят в Централна поща. Служителят, който обслужва телеграфа, е наш симпатизант. Няколко дена в Украйна има силна буря и връзката с Москва е прекъсната. Пред чиновника на масата има куп неизпратени телеграми. Неочаквано се обаждат от Москва и съобщават, че връзката е възстановена и могат да приемат. Служителят посяга, взима първата попаднала му телеграма, адресирана до Георги Димитров в Москва, и я пуска. Тя има следното съдържание. „Другарю Димитров, вероятно си спомняте за името на Петър Дънов, който Ви направи услуга, като Ви спаси от полицията, като Ви преоблече и пусна да минете през неговата стая. Той сега почина. Молим да разрешите да бъде погребан на Изгрева, където живееше." Веднага след като подава телеграмата, връзката отново прекъсва. Първата телеграма, която се получава на 30 декември от Москва, е от Георги Димитров, в която се съобщава, че той разрешава погребението на господин Дънов да стане на Изгрева. Чиновникът я записва и връзката с Москва пак прекъсва за повече от седмица. Получената телеграма трябва да се занесе при министъра на вътрешните работи Антон Югов, за да даде разрешение за погребението. На Изгрева са дошли много хора от цялата провинция и когато съобщават, че Георги Димитров е дал разрешение и че телеграмата трябва да се занесе на Антон Югов да се вземе заповед от него, един непознат за нас приятел, ятак на Антон Югов, иска телеграмата, занася я в Министерството и донася заповед с подписа на министъра и печат за поставяне тялото на Учителя в желаното място. Така Учителя свърши всичката онази работа, която беше невъзможна за нас, за да се положи тялото му в Братската градина. Боян Златарев******* ********** е добър дърводелец и често прави поправки на пейките и масите пред салона и в кухнята. От закупения дървен материал остават доста дъски. Отива при Учителя и го пита какво да прави с тях. Учителят му отговаря да ги остави на тавана на малкия салон, защото ще дойде ден, когато ще му потрябват След заминаването наУчителя той сковава набързо ковчег, в който поставят тялото и го излагат в големия салон, където престоява 5 дни, за да могат приятелите да се простят с него. Васил Бандерски вижда във видение Учителя на катедрата. В това време тялото му е в ъгъла на салона. Учителят му казва да извика Темелко Стефанов да му благодари за квартирата, която му е дал. Темелко идва в салона при тялото на Учителя. От лимона, който е до ковчега, се появява лицето на Учителя, излиза в целия си ръст, поздравява с ръка Темелко и изчезва нагоре през покрива. Учителят не забравя никого, за всичко благодари и дава своята бащинска подкрепа. Кръстю Христов предлага да се направи стъклен ковчег, а Алфиери Бертоли - да се отлее бетонов гроб. Гради Колев обръща внимание, че Учителят е против паметниците и гробниците и Боян Златарев е разрешил най-добре въпроса с един скромен дървен ковчег. Срещу пловдивските бараки, където е квартирата на Гради Минчев, в къщата на Минчо Сотиров живее една чехкиня, на има Милка, която е говорещ сензитив и прави лесно връзка с невидимия свят. Вечерта след заминаването на Учителят на 27 декември, Гради отива в дома на Петко Епитропов - ръководител на Софийското братство, по някаква работа. В неговия дом се събират всички ръководители на братствата от провинцията, дошли по повод заминаването на Учителя на сеанс, на който чехкинята Милка щяла да предаде нареждания от него. Гради вижда, че стаята е пълна с приятели, решава да си тръгне, но няколко от ръководителите го карат да остане. В стаята са само двама от Изгрева - той и Боян Боев. Всички сядат и сеансът започва. Гради си затваря очите и понеже знае, че тембърът на гласа не се изменя след заминаването на човека, следи да чуе, дали ще се яви гласът на Учителя на сеанса. Милка изпада в транс и чрез нея започва да говори Учителят.******** ********** „Рекох, аз преди шест месеца изтеглих всичките си духовни сили и се подготвих за заминаването си." Гради чува, че гласът и тембърът е същият, както той го е слушал много пъти от Учителя - няма никаква разлика. „Аз си взех всичките богатства и ги занесох на една ненаселена планета, която се намира между Слънцето и Меркурий. На нея в бъдеще ще бъде седалището на Бялото братство. Там ще отидат всички будни души, които ръководят новия живот на Земята. Там ще бъда и аз. Аз напуснах Земята, като си взимам тялото и го оставям на специално място, за връзка между мен и вас. Оставих ключовете, та като се освободите, да си отключите и дойдете при мен. Когато дойдат духовете при вас, да не минават през оградите и прозорците, а да ги пускате през вратата, за да не ви правят пакости." След заминаването на Учителя към обед идва една джипка, от която слизат трима военни и се отправят към салона. Те срещат Ради Танчев и го питат: „Къде е Дънов?" Ради нищо не им казва, но ги завежда в големия салон, където е положено тялото на Учителя. Военните са дошли да го арестуват и отведат със себе си. Като виждат, че той си е заминал, един от тях казва: „Този човек е умрял, за да не ни даде своите показания." Те пускат версията, че Учителят се е отровил.********* ********** Нашите трима лекари, които лекуват Учителя - Рада Бонева Борова, Стефан Станчев Кадиев и Дафина Петрова Сеат, правят декларации, заверени нотариално, за протичането на боледуването и заминаването наУчителя. На 27 декември времето е студено и в 7 ч. сутринта температурата е минус 12 градуса. На 30 декември, когато се получава заповедта на Антон Югов за погребването на Учителя в градината, брат Найден Найденов и Славчо Печеников размерват и означават с колчета къде трябва да се копае. На другия ден рано сутринта Гради Минчев и брат му Атанас взимат търнокопи и белове и отиват да копаят гроба.********** ********** Гради поканва Боян Златарев да му помага, но се оказва, че той има някаква работа. Минава Васил Бандерски и се скарва с Гради, че копаят гроба на Учителя. Гради спира за малко работата, поглежда го и нищо не му казва. Бандерски стои известно време, обръща се и си отива. Минава Стефан Деветаков, когото поканват да им помогне, но той отказва под предлог, че не иска да си навлича такава тежка карма - да копае гроб за Учителя. При Гради се събират Пеньо Ганев, Темелко Стефанов, Симеон Костов и други от Мърчаево, Тодор Георгиев Чернев, ръководител на Братството в Кортен и аз. Температурата е минус 7 градуса. Земята - замръзнала повече от 40 сантимстра, а снежната покривка е около половин метър. Минават много приятели, повечето от които ни критикуват, че копаем. Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата." Чернев предлага да се направи тракийско - старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът. За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота. Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем Паневритмия, за да се направи връзка с трите свята - физическия, духовния и Божествения. Изпява се любимата песен наУчителя „Аум" -4 пътии от навъсеното небе се показва Слънцето. Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни. „Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа - Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание мира. То е символ на първородния син на Бога - Христос, който никога не е разпъван и създава всичко в света. Учителят отбелязва, че преди 2000 години евреите не разпнаха Христа, а грешния Адам, който се всели в тялото на Исуса. Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили. Това е великата интелигентност - връзка между всички същества, великото, което наричаме „Амен" или „Амин" или както индусите го наричат - „Аумен", персите „Аман", египтяните го познават с името „Амон", а евреите „Иехова-ияве". Българите казват „наяве". „Аум" значи „Да бъде светлина в света, в умовете на всички същества. Да бъде Бог в нас." Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни пътеки в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя. Слагат ковчега на земята. Направи се молитва от присъстващите, наредени в кръг и спуснаха ковчега в широкия гроб. Гради слезе долу, за да сложи капака. Постави шише с написан пергамент, на който се обяснява кой е Учителя, датата на раждането и заминаването му и дейността в България. До краката му постави един буркан със зехтин, в който на книга имаше нещо написано. Главата на Учителя е поставена високо и се наложи да се извади капакът навън и Гради махна възглавниците поставени там и затвори ковчега. Подадоха му трите греди, които постави напреко в дупките, приготвени за целта, и отгоре нареди дъските. Той излезе и всеки започна да хвърля бучка пръст върху дъските, според обичая откъм краката на Учителя. Приятелите се оттеглиха в салона на топло. Останахме неколцина: Гради, Атанас, Пеньо Ганев, който прави няколко снимки, Темелко Стефанов, Тодор Ченев и аз. Засипахме гроба. Взехме инструментите, за да отидем в салона на топло, когато в гроба се чу доста силен пукот и шум.* ********** ********** Предполагам, че Учителят дематериализира тялото си. Една сестра е арестувана от комунистите и затворена в килия в затвора. Рано сутринта на 27 декември тя сънува ясен сън. В светла картина вижда, че на една маса седят 24 старци, които разлистват и четат някакви дебели книги, в които са записани съдбите на хората. От Земята към тях се присъединява още един старец и сяда при тях. След няколко дена тя научава, че на тази дата си е заминал Учителя. Какви са резултатите от второто проявяване на Бога тук, на Земята, във физическо тяло, създадено в България. Учителят идва на Земята, когато човечеството е достатъчно напреднало в духовното си развитие и е годно да чуе, разбере и изпълни Волята Божия. Човечеството започва своето развитие от коляното на Авраама. По времето на Мойсей то е на 5 духовни години и му трябва много строга дисциплина, за да може да се възпитава и учи на ред. Мойсей среща големи мъчнотии, за да се справи с непокорните и твърдоглави евреи. По времето на Христа човечеството достига 10-годишна възраст и минава през пубертета на своето развитие. Тогава то изразява силно своите низши чувства, в резултат на което разпъва Христа. По времето на Учителя човечеството е на 15 години, със силни възвишени чувства, дълбоки изживявания и будна мисъл. Като влезе в Шестата раса, която ще трае 365 000 години, и преживее тоя период на Божествената Любов, то ще стане пълнолетно на 21 години. Тогава хората ще бъдат много разумни и крайно интелигентни. Когато премине и през Седмата раса на своето развитие - на Божествената Мъдрост, която ще трае пак 365 000 години, и завърши този период, то ще стане на 33 духовни години, което е зрялата слънчева възраст. Тогава то ще завърши един от етапите на своето развитие, след което ще започне нов цикъл. Учителят обяснява, че Земята не е място за живеене, а място, където Бог изпраща най-непокорните, твърдоглавите и непослушните духове за изправяне: „Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Човек, щом е на Земята, той е само на изпитания. След като го изпитат, пращат го на друго място." (64) В своето обширно Слово, изнесено пред школата, Учителят отбелязва: „Аз вас избрах, а не вие мене." Има и беседа с такова заглавие. „Не е въпросът защо аз съм ви избрал, по-важното е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение." (65, с. 19) Учителят е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с.47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден път към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали. Учителят познава отлично човешките души и техните желания и стремежи, и ги храни със съответната необходима храна. Затова всички, които са в непосредствена близост до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси. Неговата мистична чистота и голямо сърце, изпълнено с Божията Любов - за благото на всички същества, привличат като магнит душите и около него непрекъснато има множество хора, главно от света, които обикновено идват да му благодарят за помощта, която той им оказва. Те слушат съветите му и отиват да ги прилагат в живота. Това е едно постоянно движение на видими и невидими същества, които влизат в контакт н неговия дух, възприемат необходимите енергии, които той обилно раздава на всички нуждаещи се, жадни за Словото души. Той е неизчерпаем извор на знания и светлина. Школата на Учителя е строг вътрешен университет и щом някой влезе в нея, започва веднага да държи сериозно изпити. Които имат силна воля и желание да учат, издържат тези трудности и остават в Школата. Други научават нещо от Учителя и отиват пак в света, за да приложат наученото и да придобият съответни опитности. Учителят отбелязва, че неговата истинска Школа е на небето и в нея всички са ученици, а тази на Земята - на Изгрева, е една забавачница за малки деца, които се учат как да пристъпват в духовния живот. Каква е привилегията на учениците, които живеят на Изгрева и работят за Бога? „Вие в един ден минавате тук, на Изгрева това, което за една година се минава в света. А за една година вие минавате това, което в света се минава за 100 години." Животът на Изгрева е крайно интензивен и напрегнат, защото вътрешният огън на душите е голям. Броят на постоянното присъствие на братята и сестрите на Изгрева почти не се променя, като се спазва отношението 1:2 в полза на сестрите. В Братството сестрите са 2/3 от учениците и когато са разумни и съсредоточени, създават най- добрите вътрешни условия за духовна работа в Школата. Тогава те проявяват Любовта, която е най-важното условие за правилното разбиране и прилагане на Словото в живота. Ще ви приведа един пример, даден от Мария Тодорова, отнасящ се за хората в Братството на Изгрева. Един ден, преди започване на Паневритмията, Учителят разговаря с един симпатизант на Братството за своите ученици, които са пръснати по целия свят. Тогава неговият събеседник го пита: „Ами тогава какви са тези, които сега се готвят да играят Паневритмия и представляват Братството на Изгрева?" Учителят оглежда братята и сестрите, които се нареждат в кръг за Паневритмия, и казва: „Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото, а жените ще изпълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ ** ********** ********** И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази школа. Моите ученици не са тук, на Изгрева, те са в света и те населяват от началото до края цялата Вселена. Те са тези, които движат живота на слънцата и живота на Вселената." След заминаването на Учителя имахме богата възможност да видим и опитаме проявите на някои от живеещите на Изгрева при последвалите борби в Братството. Всички души, които Учителя е призовал в Школата, имат точно определено място в братския живот и определена функция, която всеки индивидуално трябва да изпълни. Всяка душа е една нота във великата музика на живота, заема своето определено място и звучи в консонанс с всички ноти около нея. Това е една велика симфония, която се изнася тук, на Земята, повече от 40 години, дирижирана от най- вещия диригент. И след заминаването на Учителя симфонията продължава да се изпълнява, но вече главно в своите минорни гами. Всички, които се привличат от тоз и велик магнит на Любовта, живеят и работят с него, коренно променят съзнанието, разбиранията и живота си. * Виж « Изгревът» том І стр. 587; том IV стр. 337-338, N28; том VII стр. 448, 488-489, N14 ** Виж « Изгревът» том І стр. 236-239; том IV стр.579, N9, том VII стр. 72, N6. *** Виж « Изгревът» том Iстр. 368; том VII стр. 125-127, N80. ****Виж « Изгревът»; том VIIстр. 125-127, N80. *****Виж« Изгревът» том XIIIстр. 430-432. N16, стр.465; том VIIстр. 116, N47. ******Виж « Изгревът» том II стр. 375, N98; стр. 389, N136. *******Виж« Изгревът» том IVстр. 492-494, N61. ******** Виж « Изгревът» том IV стр. 261, N37. *********Виж« Изгревът» том VIIстр. 77-78, N10. **********Виж« Изгревът» том V стр. 683-684, N271. * ********** Виж « Изгревът» том II стр. 327-331, N205. ** ********** Виж « Изгревът» том ІІ стр. 322-324, N202. *** ********** Виж « Изгревът» том І стр. 316-317 стр. 476-479. **** ********** Виж « Изгревът» том VII стр. 104-105, N35. ***** ********** Виж« Изгревът» том І стр. 479-480. ****** ********** Виж « Изгревът» том І стр, 480-482. ******* ********** Виж « Изгревът» том VII стр. 166, N15. ******** ********** Виж « Изгревът» том VIIстр. 262, N37:. ********* ********** Виж « Изгревът» том I стр. 369. ********** ********** Виж« Изгревът» том VII стр. 261-264, N37стр. 315-319, N7. * ********** ********** Виж « Изгревът» том VII стр. 263-264, стр. 317-319. ** ********** ********** Виж « Изгревът» том І стр. 286-288.
  8. Мърчаевският период от живота на Учителят Идването на Учителят в Мърчаево се ознаменува с прокарване на електрически ток в селото. В това дело дейно участие взимат братята и сестрите. Когато инсталацията е готова и запалват първите електрически лампи, Учителят отбелязва: „Сега вече това село трябва да се нарича Светляево, а не Мърчаево, понеже дойде вече в него светлината." След настаняването си в селото, първата работа на Учителя е да намери извори, откъдето да се взема вода. Близо до къщата на Темелко, Учителят заедно с приятелите намира и каптира „Извора на доброто" и „Извора на здравето" В съседното село Рударци има голям топъл извор, от който селяните взимат вода, перат дрехите си се къпят. При едно посещение Учителят, заедно с братята и сестрите сядат около извора на почивка и разговор.* Учителят се обръща към Петър Киров и му иска чаша вода. Той му налива от извора и му подава. Учителят пие и казва: „Хубава е тази вода". След това излива останалата на земята. Иска втори път да пие вода. Отпива малко и казва: „Много хубава е тази вода." И пак я излива. Иска и трети път вода, отпива от нея, излива останалата като казва: „Тази вода ще лекува всички болести." В селото започва братски живот. Учителят изнася своите беседи, излиза с братята и сестрите да посреща слънцето на баира Бачище, на юг от селото, където се играе и Паневритмия. Скоро започват излети и екскурзии на Витоша. Интензивният живот на Братството, постоянният приток на братя и сестри от София и провинцията привличат вниманието на много от жителите на селото, които започват да посещават беседите. Това предизвиква негодуванието и завистта на местния свещеник. Често той и ръководителите на селото се събират в кръчмата, където пият. При едно такова събиране един от селяните вдига наздравица за дъновистите и казва: „Да са живи и здрави дъновистите, които прекараха ток в селото ни." Свещеникът скача срещу него и казва: „Аз обявявам война на господин Дънов и до три дни ще го изгоня от селото." Петър Стоянов, кмет на Мърчаево, казва на свещеника да не се занимава с този човек, защото той е много силен дух и носи добро за селото. Обаче, свещеникът казва три пъти заканата си.** На другия ден той се разболява и на деветия ден си заминава от този свят. Понеже той три пъти се заканва на Учителя, че за три дена ще го изгони, го за девет дена свършва войната. Останалите негови приятели и привърженици - противници на Учителя остават като попарени и повече не безпокоят Братството, докато то живее в селото. На 19 август 1944 г. Учителят присъства на събора на Слънцето, където са решават въпросите за войната и положението на България, Европа и целия свят. Още през 1942 година Учителят предлага на братята и сестрите да създадат няколко групи, които да се молят редовно в определени дни - тъмният облак, който надвисва за друга война в Европа, да се измести на изток. Братята и сестрите създават няколко духовни групи, които работят непрекъснато в това направление. Наистина тази опасност се измества, войната отива на изток и обхваща Китай и Виетнам. В разговор Учителят казва: „Сега ще стане нещо, което сам Бог е направил. Очаквам да стане това, което никой не може да направи освен Бог." Говорейки за живота на Братството, Учителят обяснява: „Сега има три положения за Братството: 1. Да не дойдат комунистите. 2. Да дойдат, и ако аз остана, да ни гонят и вие да пострадате 3. Аз да си отида, а вие да останете, без да пострадате. Ще изберем най-разумното." По-нататък казва: „Светът ще ви научи на колективния живот. Те ще го възприемат и приложат и вие ще участвате в него." Петър Стоянов *** от Мърчаево е член на Земеделския съюз, не обича комунистите и пита Учителя при започване на войната дали комунистите ще дойдат в България. Той му отговаря: „Ще дойдат напълно в България. Те имат да свършат важна работа и ще си отидат. Като си отидат, ще дойде доброто в живота." Учителят обяснява: „Те, когато са слизали да се въплътят на Земята, са обещали на Бога да съдействат на Бялото Братство." (64) Напротив, те не само, че не му съдействат, но започват да го гонят." Някои възрастни братя и сестри, когато наближава времето да си заминат от този свят, дават на Учителя своите жълтици, за което той казва, че по този начин изплащат кармата на българския народ. В течение на времето се събират 176 жълтици, които Борис Николов скрива на Витоша. Комунистите конфискуват тези жълтици и поемат задължението да изплатят кармата на българския народ. Учителят има дневник със своите разговори с Бога и възвишените същества, и няколко тетрадки от 11 годишните френологични изследвания върху главите на българите. Един ден той вика сестра Йорданка Жекова при себе си, понеже не намира никой друг в дома на Темелко. Заета с готвенето, тя си казва на ум, че Учителят може да я почака малко. След като си свършва работата, почуква на вратата и влиза в стаята на Учителя. Той й казва, че е закъсняла и понеже не намира на кого даде в България тези свещени знания, той ги изгаря заедно с френологичните записки в печката. **** Учителят допълва: „Този народ не заслужава това знание." След това нарежда на Йорданка да събере пепелта от изгорените тефтерчета и да я зарови на скрито място в двора, като й обяснява, че има ясновидци и сензитивни души, които, ако знаят къде е заровена пепелта могат да извлекат скритите в нея знания. Йорданка изпълнява нареждането на Учителят и заровила пепелта. В тия най-трудни времена за България Учителят провежда последния събор на Братството на Витоша, на хижа „Острец" и хижа „Еделвайс". Никой не предполага, че това е последния събор с Учителя. Голяма група братя и сестри на 24 август отиват на хижа „Острец", където преспиват.***** Сутринта Учителят изнася беседата „Поливане". Времето е студено, облачно, ветровито и приятелите се гушат покрай камъните, за да се запазят от студения вятър. В беседата си Учителят отбелязва: „Единственото нещо, което разрешава трудните задачи, е любовта. Без любов те не се разрешават." (58, с. 125) „Днешният ден е облачен и вашите разбирания са като тоя ден. Всичката философия на Земята е такава... Това е старото учение на света." (58, с. 127) Учителят изнася 4 беседи. Съборът завършва на 28 август 1944 г. - Голяма Богородица, понеделник, с последната му беседа „Сянка и реалност", която държи на Марина поляна, край хижа Еделвайс. Там прекарват деня, обядват и следобед си тръгват за Мърчаево. Учителят остава последен с Борис Николов до една пейка на Марина поляна, изважда джобния си часовник, поглежда го и кара брат да напише под пейката: „Първо - Мир по цялата Земя. Второ - България неутрална. Трето - Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. Четвърто - В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917 г," След това го кара да напише датата, и деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево. На обяд в двора на Темелко Учителят хваща петела на Надежа Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата. Петелът се бори и маха с криле да се освободи. Тогава Учителят казва, че така един ден Сталин ще бъде принуден да чете „Отче наш" с главата надолу, заради престъпленията, които е извършил. На 14 октомври правят общ обяд в дома на брат Темелко. След него провеждат непринуден разговор, в койтоУчителят засяга много въпроси за живота и отношението на приятелите в Братството. Брат Темелко не запомня почти нищо от разговора, но отлично схваща, че Учителят се прощава с Мърчаево и братята и сестрите в него. *Виж« Изгревът» том II стр. 313, N193. **Виж « Изгревът» том II стр. 315, N197. ***Виж« Изгревът» том VIIстр. 420, 423. ****Виж« Изгревът» том І стр. 325-326; том VII стр. 614-615, N39. *****Виж« Изгревът» том II стр. 316-318, N198.
  9. 1939 година - най-благоприятните духовни условия за българите Идва най-светлата 1939 г. за България и за българския народ, в която от цял свят идват представители - гости на Братството. Те приемат от Учителя сили и благословение, за да издържат на големите страдания, които им предстоят. Учителят отбелязва, че условията, които имат българите през 1939г. ще се повторят чак през 1999 г. * Беинса Дуно дава на братята и сестрите задача, да възстановят пълна хармония помежду си: да няма никакви спорове, кавги и разправии и тази хармония от Братството да се прелее в целия български народ. От България тази вълна на мир, хармония и добро да обхване цяла Европа и така да се избегне надвисналата над човечеството Втора световна война. Ако ние и българския народ не изпълним тази повеля на небето, България ще изгуби своите благоприятни духовни условия за 60 години. И този път ние не изпълнихме повелята на Бога и последствията веднага дойдоха върху главите ни. България е в своя златен век, който се обуславя от присъствието на Учителя - представител на Бога във физическо тяло в нашата страна. Тя е единствена в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен Елохил, който е Света Богородица, и Учителят - Духът на Истината Беинса Дуно. Понеже не изпълнихме повелята, Братството премина в инволюционен период на развитие. Шестте първи упражнения, които дотогава започваха със стъпки напред, започнаха да се играят назад. Ние влязохме в един 60 годишен период на мъки и страдания. Понеже злото става много силно, Учителят предлага да играем временно упражненията назад, за да не ни забелязват отрицателните сили и ни пречат. „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали в миналото." Мина този период и е крайно време да играем първите упражнения с десни я крак напред в пътя на еволюцията. Учителят отбелязва, че всички упражнения , които е дал в Школата, започват с десния крак и само напред. Бог веднъж дава нещата и никога не ги изменя. Учителят е дал в 1922 г. на събора шестте първи упражнения (малката програма на ученика) и всеки трябва да ги прочете и ги научи от извора - „Съборните беседи", 1922 г. и ги приложи - да ги играе напред, за да влезе в пътя на еволюцията. (Гимнастически упражнения -В Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. Търново, през лятото 1922г. София, 1923, с, 8-14) В разговор през 1939 г. Учителят пояснява: „В Първата световна война се даде правото на англичаните да въведат Божията правда на Земята. Те не изпълниха Божия закон, а уредиха само своите лични работи. Сега ще стане Втора световна война, в която германците трябва да възстановят Божията Правда на Земята, но те няма да изпълнят тази задача. След свършване на войната американците ще бъдат натоварени да свършат тази работа - да възстановят Божията Правда на Земята." Гостите от чужбина най-активно се включват в изучаването на Паневритмията, пеенето на братските песни. Всички посещават Рила - лагера на Седемте езера, в най-импозантното ни лагеруване. През Рилския лагер минават повече от 1000 души. Чужденците са доволни и щастливи, че са срещнали Учителя, и с голямо внимание слушат беседите, като голяма част от тях разбират по интуиция. Те са над 80 души и постоянно окръжават Учителя. В лагера живеем заедно. Различават се от нас по това, че не знаят български език. Палатките им в лагера са разположени между нашите - те не се отделят в свой лагер. Идеята на Учителят е всички народи да се побратимят и общо да работят за Делото Божие на Земята. Най-голяма група е групата от балтийските страни, които няколко години наред идват на Изгрева и сформират Братство в Латвия. Французите донасят на Учителя много хубава палатка и я построяват срещу неговата. Учителят не пожелава дори да влезе в нея. Той е поел българската карма и иска французите сами да си решат въпросите на живота.** В разговор с чужденците, Учителят говори за големите страдания, през които човечеството ще мине и ще засегне съдбините на всички народи. Една сестра, която присъства на разговора го запитва: „Учителю, Вие говорите за всички страни, а нищо не казахте за Гърция." Учителят отговаря, че на никого не пожелава съдбата на гръцкия народ. Понеже гърците са постоянни врагове на българите и им правят големи пакости, Гърция ще бъде залята от вода и ще потъне. При хубавото слънчево време на Рила през 1939 г. братският живот се развива в своята пълнота. След беседата на Молитвения връх се прави обща закуска, играе се Паневритмия на второто, третото, или на петото езеро. Обикновено играем Паневритмията в два кръга и пак мъчно се побираме на големите поляни. Най-добре се чувстваме на поляната при петото езеро Махабур, където Паневритмията се играе в два кръга по-свободно. Когато тръгваме за Паневритмия на петото езеро, се образува една верига от хора от лагера до езерото. Когато първите са на поляната при езерото, последните едва тръгват от лагера. Учителят изчаква да се съберат всички и тогава започва Паневритмията. Ще ви предам един разказ на Гради Колев Минчев, стенографиран от мен за летуването на Братството през 1939 г. Учителят повиква Гради и го пита дали може да участва в работата по организиране на лагера на Седемте езера в Рила.*** Гради отговаря: „Разбира се. Учителю." Учителят го изпраща с първата работна група, като му нарежда да оправи най-напред кухнята, а след това магазина. Гради тръгва с първия камион заедно с групата на Любомир Лулчев. Пристигат до края на Говедарци, до гората, всички слизат и отиват при Лулчев, който пуска едно радио с батерии, подарено му от цар Борис, Камионът стои натоварен и Гради в него. Тогава той се обръща към братята: „Вие дойдохте като работна група. Елате да свалим багажа от камиона!" Никой не го чува. От групата се отделя само Кольо Йорданов, който поема багажа, подаван му от Гради от камиона. Скоро пристига бай Янко с конете, натоварват багажа и го закарват горе на езерата. Гради предвижда, че за построяване на магазина ще му трябва материал и затова взима много дървени капаци, които конете изкачват в лагера. Докарани са и разни продукти: чували с ориз, захар, брашно и други. Понеже е влажно и често вали, за да не се повредят продуктите, Гради ги слага в кухнята и ги завива с едно голямо платнище. Започват да идват от София една след друга групите и продуктите, оставени в кухнята, пречат за нормалната работа в нея. Това налага Гради да ги изнесе от кухнята и да направи магазин, но няма кой да му помага. Той отива при групата на Лулчев и иска помощ. Става спречкване между него и Йордан Андреев, който го нахоква, отказва да му помага и се стига чак до бой. На неговата молба се отзова пак само Кольо Йорданов. Двамата построяват магазина, вкарват продуктите в него. Правят легло, на което да спи Гради, и магазинът започва да функционира. За да направи магазина, Гради трябва първо да събере капаците, които е докарал от София. Нашите приятели вземат много от капаците, за да си направят подове на палатките и да избегнат голямата влага. Някой си правят пейки, маси и други приспособления. Гради ги разваля, събира материала и го струпва при магазина. Отива при Балтова и Неделчо Попов, които са поставили под цялата си палатка капаци. Моли ги да освободят капаците, но те му отказват. Тогава започва да ги измъква един по един. Балтова му казва, че е терорист, но Гради спокойно свършва работата си. Така той събира всичките капаци и построява магазина. Много от приятелите се настройват срещу него. В следващата група идва Боян Боев и Гради му се оплаква от неприятностите, които има. Боев му казва да остане да работи в магазина. Гради извиква на помощ Васил Константинов, уволнен бивш полковник, и Кольо Йорданов. Скоро идва и Учителят. Той е крайно недоволен от разправиите в лагера. Гради отива при него и го помолва да го освободи от тази неблагодарна работа. Учителят казва, че в магазина трябват честни хора и дава една верига и катинар да заключва лодката, за да се ползва само от дежурните по кухня за доставяне на вода от извора. На другия ден при лодката отива Георги Йорданов, измъква кола, за който е вързана лодката. Качва приятелките си - няколко сестри, и ги разхожда по езерото. Гради ги моли веднага да върнат лодката, но те не го слушат и тогава той започва да хвърля камъни по тях.**** Те се връщат и оставят лодката. Гради пак отива при Учителя, омъчнен от многото конфликти, които се създават. На молбата му да бъде освободен Учителят казва да остане на мястото си и да работи. Понеже в лагера има над 600 братя и сестри, магазинът е отворен от сутрин до късна вечер. Тримата служители в магазина, решават да обявят почивка от 1:30 до 14:30 часа, за да могат да обядват. Лагеруващите не искат да спазват и това положение. Идва Мечева след 13,30 часа, за да си купи нещо. Гради излиза и й казва, че се хранят и в момента не работят. Тя си отива и по-късно пак идва, облечена в най-хубавата си рокля - синя на бели цветя, и сърдечно им се извинява, че ги обезпокоила по време на обеда им. Друга сестра - Влаевска, го пита какво му плащат, за да работи в магазина. Гради казва: „Ти колко мислиш, че ми плащат?" Тя определя някаква сума. Той й отговаря: „Тази сума, която ми каза, аз мога да я изкарам за 10 дена и ако тук ме карат да работя за пари, няма да остана и един ден в магазина, а ще ходя като всички по беседи и екскурзии." Гради работи в магазина 57 дена до края на летуването. У себе си има около 4 хиляди лева и всичко, което взема от магазина, си го плаща и изразходва всичките си пари. Васил Константинов и Кольо Йорданов също си плащат всичко, което вземат от магазина. Славчо Печеников често идва в магазина, взима всичките пари, без да ги брои, сякаш е негов собствен. Всъщност това са братски пари, с които се поддържа магазинът, и Славчо е само отговорник за неговото правилно функциониране. След свършване на лагеруването Гради се връща на Изгрева, където Учителят го повиква, говори с него и му благодари за добрата и безкористна работа. През 1939 г. по време на лагеруването един ден Учителят изчезва от лагера. Приятелите започват да го търсят навсякъде - на извора, при палатката му, при кухнята, и най-после отиват зад кухнята, където Пеньо Ганев сам сече дърва за поддържане огъня.***** Там виждат Учителя с брадва в ръка. Сестрите вдигат голям скандал на братята, че допускат Учителят да сече дърва. Веднага няколко братя се включват в трудната работа в помощ на Пеньо. Така важният проблем в кухнята за горивен материал се решава идеално и тя функционира отлично до края на лагеруването. Лагеруващите в Рилския лагер идват с най-различни палатки, но се оказа, че най-издръжливи на променливото време - на бурите ветровете и дъждовете са тези, които шие Елена Андреева.****** Те са с шест кола и под, понякога и с втори покрив и издържат и на най-силните бури. Елена разказва как започва да шие палатки. На Учителя се скъсва платът на матрака от походното му легло и той помолва Елена Андреева да поправи леглото му. Братята веднага купуват и донасят много хубав плат - здрав и непромокаем. За опит вечерта те опъват част от плата, наливат върху него вода и до сутринта той не пропуска нито капка. Тя ушива кревата на Учителя с новия плат и след това решава да му ушие палатка. Така започва да прави палатки на всички братя и сестри. Идва й на ум дървените колци за палатките да се пробиват на определени места и през дупките да се връзват с тел в двата края, за да не се губят при транспортирането. Честите превалявания довеждат до мисълта, че палатките, които се шият главно от американ, трябва да се импрегнират. Взима се 4 литра бензин, затопля се на водна баня и в него се разтваря един килограм парафин. В получения разтвор се потапя палатката, като се следи навсякъде да се намокри от течността. След това се оставя на простор да изсъхне. Така тя е готова да издържа на дъждовете и бурите на Рила и приятелите имат сигурен приют и покрив при трудните Рилски условия. През 1939 г. в София на Изгрева става най-големият събор на Братството, на който присъстват над 1200 души. Изнесени са всички маси и столове от салона на двора. За обяд много братя и сестри са насядали чак до средата на полянката, на която се играе Паневритмията. Всички са възторжени, вдъхновени, сякаш са в едно тяло и един дух на хармония. Една сестра, която участва в много събори, запитва Учителя: „Учителю, защо когато се провеждат съборите, ние ставаме меки, кротки, отстъпваме си и гледаме да си услужваме взаимно?" Учителят отговаря: „Сестра, когато става събор на Бялото Братство, милиони същества се вселяват във вас. Те са същества на хармония и никога не се карат. И като влязат във вас, и вие не може да се карате. Щом свърши съборът, те си отиват и вие ставате такива, каквито сте, и започвате пак по стар обичай да се разправяте и карате." Учителят следи най-внимателно какво става по света. След свършване на събора поканва гостите от балтийските сестри на закуска и след закуската им нарежда веднага да си тръгнат за дома.******* Те плачат, не искат да напуснат този земен рай, но братята и сестрите събират багажа им и ги изпращат на влака за Русе. Когато пристигат в Русе, се оказва, че няма ферибот. Ватев и Новаков съдействат пред параходството ТОЙ веднага да дойде от Румъния и да прекара латвийците от другата страна на Дунава. Качват се на влака и през нощта срещу първи септември минават границите на Русия. На 1 септември се обявява Втората световна война и се затварят границите на всички страни. Латвийците в последния момент успяват да се приберат по родните си места благодарение помощта на Учителя. По-късно, когато германците навлизат в Латвия, Учителят извиква Савка и й казва: „Дай ми бързо подаръците, които латвийците ми донесоха през 1939 г. Те се намират сега в много тежко положение и трябва да им помогна." Учителят започва да облича една върху друга дадените му ризи, фланели и други дрехи.******** По този начин той ги запазва и те остават живи след войната. Това е един от методите, чрез които Учителят ги огражда и запазва. По време на бомбардировките на 1944 г. Учителят казва на приятелите: „Засега няма да имате условия да ходите на Рила, но по-нататък ще продължавате да изпълнявате тази традиция и през 1999 г. ще се съберете пак от цял свят на езерата." През 1940 г. Учителят прави последните малки екскурзии до езерата и връх Мусала. В беседите, изнесени на планината, събрани в томчето „Божествен и човешки свят" той дава отговор на множеството въпроси вълнуващи братята и сестрите, възникнали от създалото се военно положение. Учителят дава наряд - до края на духовната година - 22 март 1940 г., всеки ученик да поднесе по три подаръка на Господа: Истината, Любовта и Правдата. Тези добродетели не могат да изпълнят съзнанието ни и задачата, дадена ни от Учителя не е изпълнена. Идват непредвидени за нас последствия. Учителят изпраща Любомир Лулчев да предаде на цар Борис, чрез Мария Стоянова, България да обяви пълен неутралитет.********* Германците навлизат в Румъния и Учителят казва: „Ако България обяви неутралитет и не пусне германците да минат през нея, тя ще бъде най- облагодетелстваната страна в света след войната и благата ще идват отвсякъде". На този зов на Учителят царят отговаря чрез Мария Стоянова: „Не мога да направя това госпожо, защото германците ще ме убият." Той не послуша Учителя и след 2 години си замина от този свят. През месец февруари 1943 г. цар Борис отива при сестра Ванга да си гледа. Той влиза при нея и Ванга му казва „Ама ти не си дошъл сам, а си ми довел и Хитлерчо." Започват разговор и Ванга му казва: „Твоето представление свършва. Ти ще си заминеш от тоз и свят на 28.08.1943 г. Има да свършиш още малко работа за доброто на България. Всичк и знаят, че Ванга е сляпа. Тя разговаря с цар Борис, КОЙТО е застанал пред нея с физическото си тяло. Ванга с духовните си очи вижда, че Хитлер е застанал до цар Борис, но не с физическото, а с етерното си тяло. Да ама това го вижда само Ванга, но не и другите, които са около нея. След като си тръгва Борис тя продължава да разговаря с Хитлер. Тя говори на български с македонско наречие, а Хитлер разговаря с нея на български. Този разговор се води между двамата, но другите около нея нито виждат, нито чуват онзи с когото тя разговаря. Как е възможно Хитлер да говори на български? Ето как. Когато сънувате сън и в съня си разговаряте с чужденци, вие говорите на български и те разговарят с вас на български. Значи има едно място и има там някой, който превежда. Тук в този случай е почти същото. Разговорът на Хитлер някой в невидимия свят го превежда на български, Този случай го разказваха десетилетия поред приятелите от Петрич - Мирчо, Кирчо и Крум, които знаеха целият случай лично от Ванга. Само те имаха познание за тези окултни неща и затова тя им разказваше подобни случаи. В началото на месец август Хитлер вика цар Борис на среща на 13.08.1943 г. В това време цар Борис научава от разузнаването, че Англия и САЩ са се договорили след войната да разпокъсат България и една част да дадат на Румъния, друга на Сърбия, Гърция и Турция, и от нея да не остане нищо. Силно разтревожен, Борис се качва на собственият си самолет и отива в Цариград - в неутрална Турция. Оттам със самолет заминава в Грузия и оттам в Москва при Сталин. Съобщава му плановете на съюзниците му, а Сталин му казал: „Аз ще направя всичко, от България и косъм да не падне." Борис се завръща в София и отива на посещение при Хитлер, не на фаталната дата 13.08, а и разрешил един много важен въпрос за бъдещето на България. Всичко дирижираше Учителят. След поредното посещение при Хитлер, царят се разболява тежко . Преди да си замине Учителят в беседа казва: „Сега Борис е много болен и ако има някой да му даде да изпие 2 чаши гореща вода той ще се спаси." Учителят знае всичко, но оставя нещата да се развият естествено. Цар Борис има силна интуиция. Отива на Мусала, за да разбере от съществата какво трябва да прави. Те му казват, че трябва да си замине, за да не даде 100 хилядна армия в помощ на германците срещу Русия. Така България ще мине най-лесно през войната. Разбирайки положението, Борис тръгва към Боровец по най-стръмният и опасен път от Малка Мусала надолу и неговите двама телохранители едвам са го следвали. След връщането си от Германия цар Борис яде гъби в Боровец и се отравя. Викат Лулчев в двореца и той го заварва в агония. Иска едно яйце, чрез което да отнеме отровите, натрупани в стомаха му. В момента не могат да намерят в целия дворец нито едно яйце. Цар Борис си заминава на 28 август 1943 г. По този повод Учителят казва: „Той отиде на отчет при Бога. Молете се за него, за да даде добър доклад за България в невидимия свят." **********Още в 1942 година Гавраил Величков и Алфиери Бертоли, разтревожени от военните действия, отиват при Учителя и го питат: „Учителю, кажи ни кога ще дойде мирът?" Учителят се обръща строго към тях и им казва: „И да знам кога ще дойде мирът, няма да ви кажа, защото ако ви кажа няма да стане. Няма да се изпълни Волята Божия, понеже тъмните сили от преизподнята са слухари и ще разберат плана Божий." По време на престоя си в Мърчаево Учителят казва на сестрите да посеят в две саксии едно бяло и едно червено цвете. Те ги посяват и поставят в голямата стая в дома на Темелко. Учителят казва: „Сега ще видим кой ще победи - дали мирът, или войната. Бялото цвете е мирът, а червеното войната." Цветята израстват и се развиват. Сестрите се грижат, поливат ги редовно, но постепенно червеното цвете залинява и изсъхва. Остава само бялото цвете. На 1 октомври 1943 г., петък, Учителят раздава на всички братя, които са мобилизирани и отиват в окупационния корпус в Сърбия и Гърция, Добрата молитва и 91 псалом, написани на листче. (Те са отпечатани от двете страни на лист хартия и така са раздавани.) Това е талисман от Учителя, който ги пази през време на войната. Учителят е крайно недоволен, че сме станали маши на Германия и участваме в окупационния корпус в Сърбия и Гърция. Той помага на всички хора, които се намират в трудни условия на войната. Помага на партизаните и комунистите да не бъдат избити от хайките на фашистите. Учителят им внушава къде и как да се крият, за да избегнат техните блокади. Той казва в една беседа: „Аз виждам че Господ е започнал да говори на хората. Ако Бог не беше на Земята, главите на нашите шумци, които слязоха от планината, щяха да хвръкнат. Той е с тях, той е с всички. Новото учение ще тури ред и порядък в света. Всички сте шумци. Ще слезете от планините, ще излезете от горите и няма да режете главите на хората. Ще кажете; Прощава ви се всичко." (58, с. 187) По време на войната Учителят обръща внимание на братята и сестрите да не говорят нищо лошо за ръководителите на отделните държави - Сталин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Мусолини, защото те всички изпълняват Волята Божия. В една беседа, държана в общия окултен клас, Учителят пита; „Къде е центърът на Бялото Братство?" И отговаря. - „България" "Къде е центърът на Черното Братство?" - „Германия." „Понеже Бог е представен във физическо тяло в България, германците идват да му се поклонят с оръжието, което носят. Техните души чувстват присъствието на Бога. После идват англичаните и американците със самолетите и накрая дойдоха и руснаците да му се поклонят." (64) Всички ръководители на човечеството знаят за Бялото Братство и Учителят. Методи Константинов сънува сън,* ********** че се намира в Германия и среща Хитлер, който му се кара и крещи: „Какво е това Бяло Братство, какъв е този Учител, който ми обърка всичките планове и се сринаха моите надежди?" Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи. Това е Волята Божия, която се изпълнява в живота на цялото човечество. Една сестра, много уплашена от бомбардировките и артилерийските канонади, казва: „Учителю, толкова много се плаша че обърквам 91 псалом. Започвам отначало. След малко гледам, че съм накрая, после по средата." Учителят й отговаря: „Сестра, казвайте псалома, както можете. И наопаки да го кажете, той пак помага." Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г. се намира в дървената си барака и казва псалома. До бараката й падат няколко големи бомби. Бараката отскача на няколко метра, тя отваря вратата и излиза от нея невредима. На Изгрева няма жертви от бомбардировките. При една от поредните бомбардировки над София Учителят нарежда на братята и сестрите да влязат в салона и там да се молят на колене с молитви и формули, които им казва. Той отива на полянката. Обикаля я няколко пъти и я обгражда с молитви и формули, като създава бяла аура, в която включва целия Изгрев. Тревогата свършва и самолетите си отиват, без да бомбардират квартала. При следващата тревога Учителят кара братята и сестрите да отидат в гората и там да се молят, а той се отправя към поляната. По време на бомбардировката един самолет се отделя от ятото, минава над Изгрева и пуска голяма, двутонна бомба. ** ********** Благодарение на южния вятър, който духа в момента, тя се отклонява и пада на 5 метра от северната страна на салона, без да го засегне и избухне. Сапьорите, които идват на другия ден да я обезвредят, се чудят защо е пусната такава голяма бомба, когато наоколо няма никакъв важен военен обект. Ако бомбата беше ударила салона и без да избухне, пак щеше да нанесе голяма вреда. Англичаните са недоволни от Учителя, за провала им с Кришнамурти. Чърчил е прероденият Ирод, който изби младенците в Ерусалим, видя тримата мъдреци: Гаспар, Балтизсар и Мелихор, но не можа да вземе великото учение и тайните на живота, които те отнесоха в Индия. Англичаните завземат Индия и стотици години търсят там следите на тайното велико Христово учение. В един свален американски самолет намират карта, където мястото на Изгрева било заградено с червен молив и пише „Духовно общество". По този повод Учителят отбелязва: „Ако американците бяха бомбардирали Изгрева и Братството, те щяха да бъдат отровени с газ, които японците бяха приготвили." На 9 февруари 1944 г., Рузвелт пише писмо на Чърчил, в което му обръща внимание, че е разумно да се спрат бомбардировките над България, за да може да се започнат преговори. Чърчил е неумолим и настоява пред Рузвелт да продължат бомбардировките. Рузвелт прави обстойно проучване на въпроса и накрая се съгласява. В един разговор Учителят казва: „Те мене търсят и затова бомбардират около Изгрева." *** ********** По време на бомбардировките падат още няколко бомби на Изгрева, но не избухват. Учителят обяснява, че е обвил Изгрева с бяла мантия, за да го запази от попаденията.**** ********** По това време той прави около 40 екскурзии всеки ден до село Симеоново и полянките по пътя за бивака. Английското разузнаване проследява неговото движение. Един самолет идва над Симеоново и хвърля голяма минна бомба над един баир, където предния ден Учителят бил с група приятели. Целият баир е разоран и в средата е образувана огромна дупка. Същия ден Учителят е на голямо разстояние от това място. Във връзка с този случай Учителят казва на приятелите, че тази хитра лисица Англия ще плати накрая за всичките пакости, които прави на човечеството. За лошото си отношение към Бога и Братството и гонението срещу Учителя Англия загуби всичките си колонии. В бъдеще ще се сбъдне всичко, което Учителят казва за нея. След войната Чърчил променя донякъде лошото си отношение към Братството и когато нашият външен министър от правителството на Кимон Георгиев, отива при него на разговор по въпросите на мира, ТОЙ му казва, че нищо не може да каже за положението на България, но като си отиде в страната да поздрави Бялото Братство. Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил. Това нашите приятели запазват в дълбока тайна, защото е можело да ни коства много, особено по време на процеса срещу Братството. При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят („Параходът" е бараката, в която живеят и работят стенографките. На покрива има голямо стъкло, през което стаята се осветява естествено, формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход. В нея всеки може да работи много леко и удобно.) Учителят, сериозен и съсредоточен, заедно с Гавраил Величков застава в средата на поляната. Минават ята самолети и се отправят към Румъния да бомбардират. Учителят е в молитвено състояние и голямо напрежение. По лицето му се стичат струи пот. Тревогата трае повече от час, а Учителят остава съсредоточен на своя пост. След като тя свършва и дават отбой той избърсва с кърпа лицето си.* **** ********** Гавраил Величков го пита: "Учителю защо сте толкова напрегнат и сериозен, та по цялото ви лице тече пот? Нали сега самолетите няма да бомбардират България?" Учителят отговаря: "България няма да я бомбардират, а Румъния. Аз се излъчвам и отивам при командирите на ескадрилата и им внушавам да не избиват хората, да не пускат бомби върху жилищата им. В същото време по фронтовете си заминават хиляди хора и те отправят молитвата си към Бога. Молитвите на всички заминаващи минават през мен. Затова съм толкова сериозен." Често пъти, като се движи по планината и при среща с приятели, Учителят тихо си казва: „Господи, колко велико и колко разумно си направил света." Брат Галилей, който почти винаги е около него и чува молитвите му, го пита: "Защо толкова често се обръщате към Господа?" "Моята душа постоянно търси Господа и това е насъщна нужда за нея. На всички ония, които се обръщат с молба към Господа, аз долавям молитвите им, защото те преминават през мен." На поляната на Изгрева при разговор между Галилей с Учителят идва духът на Христо Ботев и се обръща към Учителя: "Разбрах, че ти си най-големият тук, на Земята, и всичко зависи от тебе. Пусни ме да се родя в България и да помагам за освобождаването й от новото робство, в което е попаднала." Учителят го пита: "С какви методи ще работиш?" Ботев веднага отговаря: "С ножа и пистолета, разбира се." Учителят му казва: "Това е стар метод. Измисли някакъв друг метод за работа, и ела и ми го кажи, и ако го одобря, ще те пусна пак на Земята." След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г., извършена с 1784 бомбардировача през деня и нощта, Учителят напуска Изгрева и отива при Борис Николов . Почти всички жители на София, напускат града. Ние също питахме Учителя и той ни каза да се евакуираме в провинцията. На следващия ден 11 януари, след закуска Учителят предлага на Борис да отидат на Изгрева, който е напълно обезлюден. Отправят се към полянката и застават за молитва. Повече от час Учителят се моли съсредоточено заедно с Борис.** **** ********** След свършване се обръща към него: „Тук вече не може да се прави връзка с Бога. Да излезем." Напускат Изгрева и отиват в къщата на Борис. Един час след тяхното прибиране в двора пристига запъхтян от Мърчаево Симеон Костов и казва на Борис, че иска да се види с Учителя. Борис му отговаря, че Учителят е вътре в стаята и ще отиде да го попита дали ще го приеме. Учителят дава съгласието си и брат Симеон влиза, целува му ръка и казва: „Учителю, елате в село Мърчаево. Давам ви къщата, имота, и децата си на ваше разположение." Учителя отговаря: „Добре." Симеон се сбогува с него и се връща у дома си. Казано е, че по времето на Христа той е апостола Симеон- Петьр, който създаде църквата. Половин час по-късно в двора на Борис влиза Славчо Печеников и иска да говори с Учителя. Той го приема. Славчо предлага на Учителя една кола, с която може да го закара, където пожелае. Един негов клиент му дължи някаква сума, срещу която му дава колата си да я използва известно време. Учителят извиква сестрите Стойна и Йорданка Жекова и ги изпраща в Мърчаево да проучат положението. Вечерта те се връщат и му докладват. Той решава да пътува за Мърчаево на 14 януари 1944 г., петък. Рано сутринта Славчо Печеников отива заедно с Неделчо Попов да вземат от държавната печатница туба бензин, където Неделчо е началник. Забавят се много. Учителят става неспокоен и често пита защо се бавят. Най-после колата идва и потеглят за Мърчаево. Когато стигат площад „Възраждане", засвирват сирените. Всички излизат по улиците и тръгват към Княжево. Колата с Учителя е обградена от хора и едва пълзи. Самолетите идват над София. Учителят се излъчва от тялото си. Отива при командващия въздушното съединение и му нарежда да пусне бомбите над Стара планина. Той изпълнява точно нареждането и тогава са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други . Учителят нарежда на Списаревски да атакува самолета на главнокомандващият американските въздушни сили и той прави таран. При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина. Той изпълнява тази заповед. Военните проявяват тактичност и освобождават пленения генерал, като му дават възможност да си отиде в Италия през неутрална Турция. Там той заема ръководната си длъжност и издава заповед повече България да не се бомбардира без специално негово нареждане. Тревогата преминава, самолетите си отиват и следобед с повече от 100 братя и сестри от София и Изгрева Учителят пристига в Мърчаево. Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в в средата на селото, срещу кръчмата, Учителят решава да отиде в дома на Темелко Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване. *Виж « Изгревът» том XX стр. 995-1010. **Виж« Изгревът» том І стр. 304; том III стр 173-174; том IV стр. 618-621, ***Виж « Изгревът» том VII стр. 234-239. **** Виж « Изгревът» том VII стр. 236-237 ***** Виж « Изгревът» том XVI стр. 59-60. ******Виж« Изгревът» том IX стр. 44-45, 388-389.N150. ******* Виж « Изгревът» том IX стр. 78-81. ********Виж« Изгревът» том І стр. 79-80. ********* Виж « Изгревът» том XX стр, 856, 986 т. 583. ********** Виж « Изгревът» том XX стр. 1036-1038. * **********Виж« Изгревът» том IV стр. 470-472. ** **********Виж« Изгревът» том II стр. 308-309, N189. *** **********Виж« Изгревът» том І стр. 56-57; том II стр . 307-308. **** **********Виж« Изгревът» том II стр. 308, N188. ***** ********** Виж « Изгревът» том I стр. 49. ****** **********Виж« Изгревът» том II стр. 310, N191
  10. Възприемане и създаване на Паневритмията При честите посещения на Рила и Рилските езера някои наши приятели виждат особени упражнения, които ангелите играели в ранни зори. При една обща екскурзия с Учителя на Мусала, приятелите преспиват в старата хижа и тръгват сутринта рано да посрещнат изгрева на Слънцето. Учителят нарежда на Методи Шивачев да остане в хижата да пази багажа и поддържа огъня.* Братята и сестрите посещават връх Мусала и посрещат един хубав изгрев. Учителят изнася кратка беседа и след това групата се връща на хижата следобед. Методий ги посреща с приготвен чай и гореща вода. Учителят му казва да си легне, за да си почине, защото на другата сутрин трябва сам да отиде на Мусала и да посрещне Слънцето. Обяснява му, че сутринта трябва да тръгне много рано, за да може да стигне на върха преди изгрев Слънце. На Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителят му я дава, той е готов да я изпълни. Ляга, а през нощта някой го събужда. Той се оглежда наоколо, но вижда, че всички спят и до него няма никой. Става с мисълта да потърси фенер, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му започват да свикват с тъмнината и намира пътеката. Вървейки нагоре, над него се появява сноп светлина, който осветява пътя му. Той се оглежда нагоре- надолу, но не разбира кой свети. Понеже има много вътрешни опитности с Учителя, проумява, че това е работа, за да му помогне да върви по-леко. При умора светлината спира да се движи и той си почива. Така за няколко часа се изкачва на върха по тъмно. Светлината го довежда до определеното място и угасва и той стои, изчаквайки зората в тъмнината и тишината. По едно време чува над себе си песни и музика. Методи повдига глава нагоре и вижда голяма светлина във форма на елипса. В нея той различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг особен танц. Те движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от необикновена небесна музика и песни. Повече от час той наблюдава тази чудна игра. Танцът свършва и цялото това видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, отдалечава се и изчезва в пространството. На изток се зазорява. Методи посреща хубавия изгрев, но музиката продължава да звучи в ушите му. Той започва да вижда във всеки лъч на Слънцето по едно същество, което играе видения от него чуден танц. След изгрева отива при наблюдателницата и влиза в нея. Вътре няма никой. На масата има чайник с гореща вода и храна. По интуиция Методи разбира, че храната е за него. Хапва и тръгва надолу към хижата. След обяд се прибира при приятелите, целува ръка на Учителя, който веднага го пита: „Е, Методи, какво видя горе?" Шивачев подробно разказва пред всички братя и сестр и за танца, който е видял на върха. След свършване на разказа, Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу, на Земята. Ще го свалим, за да бъде както горе на небето, така и долу на Земята. При друга екскурзия на 7-те езера, група от няколко братя отиват много рано към езерото на Съзерцанието, където призори също виждат тази красива игра на ангелите. Това беше Паневритмията, която Учителят свали на физическото поле, съпроводена от съответна музика. Учителят започва да работи върху Паневритмията след 1927 година. ** Това са ритмични упражнения, чрез които човек се стреми да направи връзка между физическия, духовния и Божествения свят. Чрез Паневритмията на Земята се изявяват силите на цялото небе. Тя се играе при седмострунната арфа на Рила - на първото, второто, третото, и петото езеро и на полянката над езерото на Чистотата. От 22 март до 22 септември, тя редовно се играе и на Изгрева. Паневритмията е вътрешна духовна работа, планирана от съществата, с която се намалява и променя кармата на тези, които я играят правилно. Тя има мощни духовни сили и действа като магнит на всички, които веднъж я видят. „Всеки, който види играта на Паневритмията, той се свързва с нейните животворни сили и започва да я играе и възприема новия живот. Ако някой влезе в кръга на Паневритмията и е болен, може да оздравее." (64) „Паневритмията обновява и подмладява човека. Тя лекува не само болести, но и всички телесни и душевни неразположения; при нея целият човешки организъм трепти музикално... Този, който играе една година тези упражнения съзнателно, ще бъде здрав, ще се освободи от много болести или ще ги предотврати чрез повдигане на жизненото ниво на организма." (71, с. 24) Учителят започва най-напред Паневритмията на Изгрева: „Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото. Ако то оживее, това е силата на Божественото. То всичко може. Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накарам тях да заиграят Паневритмия, навсякъде другаде ще бъде по-лесно." (68, с. 46) Учителят, като наблюдава как приятелите възприемат Паневритмията, обяснява, че всеки брат и сестра изпълняват по определен начин според степента на тяхното развитие и характера КОЙТО имат: „едни - бавно, вяло, а други - бързо и отсечено. Чрез Паневритмията Учителят хармонира и изглажда нашите характери. Той е жив пример на подражание на мека и хармонична игра. Учителят отбелязва, че като играем Паневритмията, трябва да сме глухи и слепи за грешките на другите и да се стремим да играем с вътрешно вглъбяване и разположение, за да се ползваме напълно от силите на природата. Учителят показа Паневритмията на приятелите и ги остави всеки да играе както я е разбрал. На никого не правеше бележки, но Той беш е живия образец, който играеше пред музикантите, и аз го наблюдавах как изпълнява упражненията. Грешката на всички, които описаха Паневритмията като Милка Периклиева, Катя Грива, Ярмила Менцелова*** и др. е. че те не взимат нещата от извора, а са описали как играят някои братя и сестри, а не Учителят, който даде Паневритмията. Затова има много грешки и спорове, които ще спрат, когато ни се отворят духовните очи и започнем да виждаме как ангелите я играят. В бъдеще те ще се вселят между хорат а и ще оправят Паневритмията - музиката и движенията и точното Слово, както го е изнесъл Учителя.**** Работата по Паневритмията, не е още довършена. В1934 г., когато Учителят дава движенията и музиката, той извиква поетесата Олга Славчева и я пита дали може да напише думи за музиката на паневритмичните упражнения.***** Олга се смущава и отговаря, че това е трудна работа: „Страх ме е Учителю! Дали ще мога да подредя в хармония с мелодията и ритъма?" Учителят се усмихва и казва, че ще изпрати едно същество, за да й помогне в текста. Той определя деня и часа, когато това същество ще дойде, ще я вдъхновява и помага. Тя се подготвя добре и в определения час започва да пише. В нея се явява голям вътрешен подем. Чува думи, които й се диктуват, и бързо написва текста на няколко упражнения. В това време, на вратата се почуква и при нея влиза една сестра, която иска нещо да й услужи. Олга я помолва да я освободи, защото има много важна работа, но сестрата й казва, че всякога може да си пише поеми, и иска веднага да й услужи. Олга се разсърдва, скарва се с нея и я отпраща. След това сяда на масата, но в ума й не идва нито една дума, с която да продължи текста на следващото упражнение - съществото го няма. Със сълзи на очи тя отива при Учителя и му разказва за случилото се. Учителят я поглежда строго и казва: „Защо не взе мерки срещу пакостливите тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе над тебе, и веднага са изпратили своите служители да ти попречат." Олга започва да плаче неутешимо и пада на колене пред Учителя. Той я повдига и казва: „Това същество пак ще дойде при тебе да работите заедно след 33 дена в същия уречен час, но ако ти не се справиш със задачата си, ще отговаряш лично пред Бога." Олга се навежда, целува му ръка и си отива в вкъщи. Само тя знае как е прекарала тези дни. Затваря се в себе си, не посещава никого и не разговаря. Нейната постоянна усмивка изчезва от лицето й. Този път тя взима всички мерки: слага капаци на прозорците, които закрепва добре, затваря, заключва и залоства вратата. В определения час сяда на масата и започва да чува думи от съществото, което е дошло да й помага. То й казва, че името й е Асавита и е изпратена от Слънцето за да продиктува думите на паневритмичните упражнения. Олга записва всичко. До вечерта текстът на цялата Паневритмия е готов. Олга се разделя приятелски с Асавита и занася готовия текст на Учителя, който го преглежда и го дава да се напечата, за текст на Паневритмията. Връзката на Олга Славчева с Асавита дава своите добри плодове. От срещите и разговорите, които имала, тя написва една малка книжка „Асавита - Божествена песен." През 1938 година Учителят даде „Пентаграма" ****** и „Слънчевите лъчи" към Паневритмията.******* Десет деца от Изгрева, между които аз и брат ми Косьо, ги учим много вечери наред при осветлението на голямата лампа в средата на поляната в присъствието на Учителя, Катя Грива и Милка Периклиева. Играем вдъхновено, съсредоточено, с любов и Учителят ни се радва. Той дава тихо наставления на сестрите ръководителки, а ние изпълняваме точно техните нареждания. За един месец научаваме добре „Слънчевите лъчи" и „Пентаграма" и всеки ден след свършване на Паневритмията използваме оркестъра и ги показваме на братята и сестрите на Изгрева. Отначало „Пентаграма" го играем напред, после се обръщаме кръгом и вторите стават първи. По-късно Учителят нареди да го играем в кръг. Той отбеляза, че като ги играем в една посока и се обръщаме кръгом и първите стават втори, няма развитие и ние излизаме от сферата на еволюцията. Започнахме да ги играем в кръг, по посоката Паневритмията, както сега ги играем. По нареждане на Учителят в средата на поляната около пейката няколко братя отмерват и правят 12 бели точки с вар на еднакви разстояния, на които заставаме при започване на „Слънчевите лъчи". Така не се губят местата и много точно се изпълняват „Лъчите" и „Пентаграма". След известно време братята и сестрите ги научават и започват редовно да ги играят след свършване на Паневритмията. През 1939 г. ги показваме на чужденците, дошли в България, които също ги научават бързо и започват да ги играят. Така Учителят оформя и предава на Братството Паневритмията, „Слъчевите лъчи" и „Пентаграма". Той пожелава тези свещени упражнения да се въведат във всички учебни заведения в цялата страна и България да се оформи като център на мир хармония и разумен живот в света. По известни причини този замисъл на Учителя не можа да се реализира на практика. *Виж« Изгревът» том І стр. 204-206. ** Виж « Изгревът» том І стр, 550-556. ***Виж« Изгревът» том VІ стр. 351-354; том ІХстр . 156-159, 383-384, 781-783. ****Виж« Изгревът» том І стр. 206-209,213-220. ***** Виж « Изгревът» том І стр.210-213. ******Виж « Изгревът» том ІІ стр. 263-266. *******Виж« Изгревът» том V/стр. 258-260; томXVIстр 130-135, 160-164, 751-758.
  11. Борислава Богданова

    12. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ

    Свещените думи на Учителя След края на Първата световна война Учителят често събира ръководителите на братствата в България, изнася им беседи и им открива някой тайни за живота. Един ден ги поканва на срещ а в София. Савка Кермедчиева, която е близка на Учителя, но не е ръководител, не участва в тази среща. Тя отива на другия ден при него и го пита: „Учителю, какво стан а със срещат а на ръководителите вчера?" Учителят е много сериозен и замислен и нищо не отговаря. След малко тя повтаря въпроса си. Учителят й казва: „Никой не дойде на срещата. Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе.* Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г. - Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя". Учителят не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащински я жес т на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото наУчителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година. ** След побоя, нанесен на Учителя, Савка отива при него и иска да му целуне ръка, но то й е мног о строг, дръпва си ръката. Тя се разплаква и пита: „Какво прегрешение съм направила Учителю, та не ми давате да ви целуна ръката?" Той отговорил: „Аз не съм Учителя, аз съм един от неговите ученици, изпратен да пазя тялото му, а Учителят е на Слънцето," На всички събори, които стават около 19 август ежегодно, Учителят присъства на събора на Слънцето и почти никой не забелязва неговото отсъствие, освен Савка. По време на един от съборите на улица „Опълченска" 66 Савка има срещ а с так а наречения „Стария Брат" (невидимо същество от Космоса), който пази тялото на Учителя. Тя води дълъг разговор с него за духовния свят и законите, коит о владеят там, и мисията, коят о има Учителя в България. Всичк о тов а тя го написва на пишеща машина и преди да си замине, Борис Николов взима ръкописа й.*** Поставеният от Учителят ученик остава да пази тялото му няколко дена, след коет о то й се завръща, Савка му целува ръка и пак започва да пише свещенит е мисли в тефтерчето си. На Рила Учителят почти престава да пише. През август той спира напълно и няколко дена го няма в тялото му - излъчва се. На събора на Слънцето през 1936 г. в присъствието на Учителят се взема решение Той да остане на Земята във физическото си тяло по време на Втората световна война, която безумното човечество готви. По това време на Рила за Учителя се готви специално по препоръка на докто р Жеков . То й трябв а да яде лека храна, за да излезе от болезненото си състояние. Когато го питат какво иска да му сготвят, той отговаря, че желае панирани гъби, което е много тежка храна и от гледна точка на медицината не е подходяща за случая. С това той показва на приятелите, че причините за неговото болезнено състояние не са само външни, а дълбоки - вътрешни. Той плати за нашите неразумни действия, премахна всички стари паяжини от съзнанието ни, повдигна ни с една степен по-високо, за да можем да оцелеем и свършим работата, която ни беше определена, при новите военни условия. По този повод Учителят казва: „...това боледуване е по-тежко от Голготата, която Христос мина преди 2000 години." Трябва някой да страда и изнесе кармата на братята и сестрите и на българския народ, за да могат в бъдеще да приемат новото и работят за него. Мнозина обвиняват майка ми, че е утежнила положението на Учителя с ухапването от змията. В разговор с Борис Николов, последният казва, че тя не го е натоварила със своя случай, а Той я е използвал, за да му помогне и вземе част от неговия товар. На Рила възрастните братя решават да отведат Учителя в София, за да не се изложи Братството, ако той си замине на планината. Това решение Стоян Русев го съобщава на Ива н Антонов , който единствено може да свърши тази работа. Антонов му заявява строго, че това няма да стане и той с брадвата ще отиде да пази Учителя. Разбира се, че не е имало нужда да се стигне до брадвата. **** По това време при Учителя идват много приятели, носят плодове и храна и със сълзи на очи му целуват ръка. Младите твърдо вярват, че той ще оздравее. Учителят преминава тази голяма Голгота на Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат. Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителят започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л" а след това написва и думата „любов". Възкресението идва.***** На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус - преди изгрева на Слънцето, следобед Учителят става от леглото си, взима бастуна и отива на извора придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе. Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпият гост. Когато Учителят се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.****** По време на боледуването наУчителя, Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съобщението, направено от Учителят за събора, Мария Златева си казва на ум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителят едва може да си вдига ръцете и не може да говори?" На 14 август, петък - денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.******* На 19 август, сряда в току-щ о ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителят с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него. Това е неговият втори живот. До 1936 г. Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.******** На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те дяволе!" Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Анге л Вълков. ********* През 1937 година брат Град и Минче в посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защот о е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята. Идва Учителят и пита Гради: „Ти какво мислиш?" „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това?" Те приемат и до вечерта кухнята била поправена.********** *Виж « Изгревът» том I стр. 98-103, том. XIV стр. 341-342. **Виж « Изгревът» том IV стр. 629-632. ***Виж« Изгревът» том XIV стр. 479-506. ****Виж« Изгревът» том VIIстр. 345-347, N8. *****Виж« Изгревът» том І стр. 36-39, том ІХстр . 171-172; том XIV стр. 409. N79. ******Виж« Изгревът» том І стр. 570-572. *******Виж« Изгревът» том І стр. 350-352, том XIV стр. 409, N79. ********Виж « Изгревът» том І стр. 288-291. *********Виж « Изгревът» том VIIстр. 559-561, N52,53. **********Виж « Изгревът» том VII стр. 204-205
  12. Борислава Богданова

    11. ПОБОЯТ НАНЕСЕН НА УЧИТЕЛЯ

    Побоят нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност - взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителят поема цялата карма на Братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителят взема участия във всичките събития касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова Той често дава съвети на царя. При явилата се тогава министерска криза Учителят обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър председател Александър Цанков, който в 1923 г. след преврата, изби много земеделци и комунисти. Лулчев свършва добре работата си,* * Той не казва на никого това, което му поръчва Учителя, но неговият брат Андрю на едно предизборно събрание заявява, че: „Бати няма да позволи да дойде на власт пак Цанков." Но за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент Той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев. Единият от побойниците се нахвърля върху Учителя и му нанася удари по главата. Последният не взима никакви мерки да се защитава. Отвън на пейките са Стоянчо Дърводелеца и Йордан Бобев, които боядисват пейките, но не се намесват да помогнат на Учителя. Йордан влиза в салона, застава до вратата, взима един стол, вдига го нагоре, за да удари нападателите, когато излизат от салона, но остава като закован и побойниците минават покрай него. Йордан като шофьор веднага поглежда и запомня номера на колата и го съобщава на брат Лулчев. Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз?" Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** Лулчев - връзка на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите. Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и крак - частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила!" На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила?" Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват. От планината пристига работната група заедно с конете, за да посрещнат Учителя и откарат багажа нагоре. Предлагат Му да пътува нагоре с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най- здрав. Учителят отказва да пътува на кон, Той не се храни, а само почива. Майка ми Стефка и баща ми Крум решават да тръгнат напред, защото децата вървят бавно и братската група лесно ще да ги настигне. С тази първа група тръгват още няколко приятели, които също бавно се движат - Невена Неделчева, София Попова и други. Вървят повече от час от края на гората, а останалите още обядват. Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева. По средата има два големи бора, близко един до друг. Спират и майка ми иска да покани по малка нужда брат ми Косьо, който се дърпа. Обаче, тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява. Усеща силна болка в крака. Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете. Веднага Невена Неделчева и Попова притичват. Майка ми им казва, че е ухапана от змия.****** Те я питат: „Ти видя ли я?" Тя отговаря: „Да беше пепелянка и запълзя към двете дървета." Невена Неделчева изцежда с ръце кръвта от раната над петата на десния крак и слага йод. След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца. Скоро на майка ми започва да й става лошо. Преплитат й се краката, започват да се подуват и не може да се движи. Така вървят един час, времето е променливо - ту слънчево, ту облачно. С брат Костадин бързаме напред и пеем братски песни. Приближаваме отдясно на пътя два големи камъка и майка ми предлага да спрем, за да си починем. Тя се стоварва до камъка и се обляга на него. В това време някой казва на Учителя, че една сестра е ухапана от змия. Той, както си почива, скача изведнъж, като че нищо му няма, и тръгва бързо към нас. Млади братя и сестри тичат след него изпотяват се, но не могат да го стигнат. Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея. В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи краката. Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка. Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от гущер или друго животно. Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителят мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване. Учителят й казва: „Стани, иди отсреща и повърни!" Тя става и всичко, което е яла, го повръща. Учителят нарежда да й дадат още две чаши гореща вода и пак да повърне. Майка ми се връща и сяда до Учителя. Братската група тръгва нагоре. Предлагат на Учителя да се качи на кон, но той пак отказва. Учителят върви бавно и си влачи краката. При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят. Бавно преминават пътя до Горна вада, където говедарите са построили една колиба. Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място. Измива й краката и прави легло от дървета пред колибата. В това време започва да вали слаб дъжд и баща ми премества майка ми в колибата до входа. В колибата няма никой, защото говедарите пасат добитъка по околните поляни. Скоро се завръщат и баща ми им разказва за случката. Един възрастен овчар казва: „Какво чакате още? Защо не вземете мерки? Преди три-четири дена една крава я ухапа змия и тя умря веднага. Вашите приятели заминаха нагоре и ви оставиха, за да не гледат как тази жена ще почине." Майка ми се обадила и казала: „Това не е вярно, за мене вече са взети всички мерки. Когато групата тръгна нагоре, Лулчев ми каза, че сутринта рано ще дойдат и с кон ще ме заведат на езерата." Говедарите се присмиват и казват: „Никакъв кон няма да дойде. Положението ти е тежко и няма кой да се погрижи за тебе." Действително положението на майка ми се влошава. Очите й се подуват, подпухват, и не може да вижда. В три часа сутринта пред колибата пристига бай Янко с белия кон и няколко братя с фенери. Качват майка ми и тръгват бавно нагоре, като двама братя я крепят отляво и отдясно да не падне. Призори, преди изгрев слънце, излизат на Плачи камък. Там е събран целият лагер с Учителят и я посрещат. Майка ми почти не вижда. Помагат й да слезе от коня и я завеждат в нашата палатка, построена в началото на баира. Тя веднага ляга да си почива. Учителят върви бавно и трудно по просеката до първото езеро, където Лулчев го посреща с белия кон. Качват го на коня и го закарват на езерата. Положението му е много тежко. Не може да се движи, да слиза и да ходи из лагера. По цял ден той седи пред палатката и наблюдава отгоре живота на лагера. Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска кухня и магазинът. Учителят не приема почти никого. На следващия ден положението на майка ми се влошава и тя не може да вижда нищо. Баща ми Крум отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро и по-добро. Оттокът от очите й спада, започва да вижда. Чувствува прилив на сили и добро разположение. След няколко дена покрай нашата палатка минава един от овчарите и иска от майка ми игла и конец, за да си зашие ямурлука. Като си свършва работа, той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли?". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява. Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до кухнята. Майка ми чувства голяма вътрешна лекота. Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред кухнята, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза. Да, този светъл лъч пак дойде при нас и ни озари със своята виделина. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- *Виж« Изгревът» том II стр. 290-291, N163. ** Виж « Изгревът» том I стр. 561-571. ***Виж « Изгревът» том VII стр. 254-255, том IX стр. 6974, N30, стр. 326-330, N129, стр393-402. ****Виж « Изгревът» том I стр. 36-39; том VII стр.331-332, N17. ***** Виж « Изгревът» том VII стр. 331-332, N17, стр.254-255, N13. ******Виж « Изгревът» том VII стр. 453-455, N3.
  13. Развитието на теософското движение в света В началото на века Ани Безант, основателка на теософското общество, среща едно младо светло момче, на име Кришнамурти (Алциона), родено на 25 май 1895 г. в Индия, за когото й внушават интуитивно, че той подготвя физическото си тяло, за да се всели в него Мировият Учител Христос, който ще ръководи съдбините на човечеството. Теософите, както и почти всички други окултни общества, знаят, че Христовият дух ще дойде на Земята да се изяви, усилено търсят човека, чрез когото ще се прояви, и страната, в която ще работи.* На 24 декември 1925 г. в седалището на теософското общество Адиар в Индия, в присъствието на поканени членове на ордена, провъзгласяват Кришнамурти за Учител на обществото. Теософите подемат активна кампания и всяка година, през август, правят годишни срещи на членовете на ордена с Кришнамурти, които продължават по няколко дни, в околностите на град Оомен -Холандия, в имението на замъка Ерде. Всяка година броят на съмишлениците на ордена се увеличава, достигна няколко хиляди. Кришнамурти изнася лекции и беседи и ръководи лично тези срещи. През 1929 г. теософите свикват световен събор на ордена с цел да провъзгласят Кришнамурти за миров учител, в когото се е вселил Духът на Христос. През последните четири години, в които Кришнамурти е учител на ордена, той преживява голяма душевна борба, терзания и прекарва в дълги размишления. Под тайния натиск на английското разузнаване, което иска да увековечи своята колониална политика в Индия, то съдейства активно да се издигне младият индус Кришнамурти за миров учител. На конгрес а присъстват представители на теософските общества от целия свят. В беседата „Стана плът" номер 31 от 8-ма серия на поредицата „Сила и Живот" държана от Учителя на 13 юни 1926 г. в София, на 23-та страница той казва: „Когато дойде Новата култура, когато Словото стане път в човека, тогава ще настане най-голямата радост на Земята и Христос няма вече да казва: Син человечески дойде на Земята и не намери място да подслони своята глава. Де може Христос днес да подслони своята глава? В евангелската църква ли, в православната църква ли? Христос от памтивека и досега е все същият. Кришнамурти, това е Христос, Мохамед това е прероденият Мойсей. На евреите може да стане мъчно, че мохамеданството стои по-високо от учението на Мойсея, но това е факт." Наистина Кришнамурти носи тялото на Исуса, но Христовият дух се е вселил в Учителя Петър Дънов в България. В първия набор на беседата е написано така, но Учителят след като я прочита, променя текста за Кришнамурти и Мохамед и с новия, променен текст се отпечатват останалите бройки на тази беседа. Учителят, който владее отлично английски от следването си в Америка, написва едно писмо до Кришнамурти и го изпраща по куриер. Помолва Магдалена Попова ,** която този ден идва на разходка до Изгрева, да стане приносител на писмото и тя се съгласява, защото обича да пътува и владее отлично френски, немски и английски език, а също й се дават условия да общува с много хора. Учителят й осигурява средства за отиване и връщане до Холандия. Тя тръгва веднага и когато пристигнала в град Оомен, разбира, че Кришнамурти е в пост 4 дена и не приема никого за разговор. На другата сутрин тя става рано и отива при замъка Ерде, в който е отседнал Кришнамурти. Вижда го през оградата, че се разхожда, прескача я и отива при него. Той забързва, за да избегне срещата с непозната. Тя го настига и казва: „Ти не може ш да търпиш една жена, а искаш да се обявиш за велик учител." Заговорва му на английски, немски, френски и италиански. Продължава само на английски: „Моят учител в София ме търпи толкова години" - разказва му подробно за поведението си при Учителя и Братството в България и му подава писмото. Тогава Кришнамурти започва да я разпитва подробно за Учителя и Братството, и тя охотно отговаря на всичките му въпроси. В същото време на конгреса присъства и един наш брат теософ,*** Атанас Димитров , който поради липса на средства отива пеш за 40 дена до Холандия и пристигна пръв в замъка Ерде. Той знае няколко западни езика и понеже е много интелигентен, му дават средства да закупува храна и го назначават за главен домакин, и организатор на конгреса . Атанас посреща и настанява всички делегати, в това число и Кришнамурти. Всяка сутрин той излиза рано и се разхожда в градината, където редовно се среща с Кришнамурти. Те провеждат много разговори, в които Атанас му говорил за Учителя и Братството в България. Так а Кришнамурти е осведомен едновременно от двама души за Учителя и неговата мисията му и след като прочита писмото, си прави съответни заключения. Конгресът започва тържествено и всички теософи с трепет очакват момента, когато ще обявят Кришнамурт и за Велик Учител. На конгреса като представител от България присъства председателят на теософското дружество - Софрони Ников, който по-късно подробно разказва за случилото се на конгреса на Георги Куртев при едно посещение на братската градината в Айтос. На 3-тия ден на конгреса Кришнамурти застава на трибуната и произнася реч, в която между другото казва: „Вие очаквате Мировия Учител и вярвате, че този Миров Учител съм аз. Това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си за да се освободя от тях. Истина е, че времето за Мировия Учител вече е дошло и той е на Земята във физическо тяло, но не тук между нас. Мировият Учител е в България и неговото име е Петър Дънов." Той обяснява на конгреса, че е разговарял с двама делегати - Атанас и Магдалена, и след като е прочел писмото, което Учителят му изпраща е разбрал истината, кой е Великият Учител. Виждайки голямото смущение, което предизвиква неговото изказване, той добавя; „Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче, наравно с вac и като равен с вас." Всички делегати са смутени - остават като гръмнати. Те мислят, че Кришнамурти е обсебен от някакъв дух, но той твърдо отстоява това, което казва при откриването на конгреса. Решава да разпусне „Ордена на звездата". На 3 август 1929 г. Кришнамурти държи последната си реч, с която обяснява на съмишлениците си защо разформирова ордена. „Тази сутрин ще се занимаем с разтурването на „Ордена на звездата". „Мнозина ще се възрадват от това, но ще има и такива, които ще се опечалят. Аз поддържам, че истината е една страна, към която не води никакъв път, никаква религия, никаква секта. Това е моето становище и аз се придържам към него абсолютно и безусловно. Ясно е, че истината не може да бъде организирана. Човек се самоизмамва като мисли, че организацията ще го доведе до истината. Ето това е първата причина, поради която „Орденът на звездата" трябва да бъде разтурен. Повтарям, няма организация която да води човека към духовното." След тази реч на Кришнамурти конгресът е разпуснат и всички делегати заминават по родните си места. Кришнамурти има доблестта да каже истината пред целия конгрес и така пада една лъжа, пред лицето на Бога. Магдалена се връща на Изгрева при Учителя и той й казва: „За пръв път ти да изпълниш една задача на Братството както трябва." Тази похвала не й пречи да прояви пак своя отрицателен характер. Нейното нахалство стига своя краен предел, когато иска от Учителя един милион лева, за да отиде да живее в чужбина. Учителят много строго й казва, че не разполага с такива средства. Три дена след този епизод Магдалена си заминава от този свят. Братството изгубва този проводник за изтичане на злото, тъй като тя е огледало на настроенията на много хора от света и на някой приятели на Братството. * Виж « Изгревът» том І, стр. 274-280. **Виж« Изгревът» том І, стр. 280-283; том IXстр. 162-164. ***Виж « Изгревът» том III, стр. 77-79.
  14. Отношението на властта към Учителя и неговото преследване През 1924 г. извикват Учителя в полицията в София по повод обвинения от разни хора. Той отива заедно с брат Петър Камбуров в стаята на началника Чемширов. Последният прочита обвиненията, че е неморален, че заблуждава хората и тъй нататък. Учителят му казва; „С този характер, който имаш и злото което правиш, няма да живееш дълго и след една седмица ще бъдеш убит". (Чемширов гони и преследва най-жестоко комунистите и земеделците след преврата през 1923 г.) Ядосан, началникът нарежда да затворят Учителя в килия. Отвеждат Учителя в килията, а брат Петър Камбуров, отива при Начо Петров, военен полковник да иска неговото съдействие. Двамата заедно влизат при началника в полицията и Начо Петров * го пита: „Тук ли се намира господин Дънов?" „Да тук е" - отговаря Чемширов. „Ако може веднага да го освободите." и Начо му показва документите си.** Началникът взима ключовете, за да освободи Учителя, и отива към килията, пред която стои на пост полицай. Отваря я и вижда, че вътре няма никой. Чемширов се скарва строго на полицая, но той му казва, че никой не е отварял вратата, и че е бил постоянно пред нея. Петър Камбуров, отчаян, излиза от полицията и отива в дома на Учителя на улица „Опълченска" 66. Голяма е радостта му, когато вижда на вратата Учителя, който му се усмихва. След седмица в Чирпан става скандал и извикват Чемширов като голям специалист. При разправията е убит. *** При един от разпитите на Учителя в полицията новият началник му казва: „Господин Дънов, вие сте добър човек и проповядвате за любовта, защо тогава всеки, който се опълчва открито срещу вас, след няколко дена си заминава за онзи свят без някаква видима причина?" Учителят отговаря: „Аз съм един голям огън, а тези хора, които ме хулят са малки пеперуди, и се хвърлят в огъня, за да го загасят. Могат ли пеперудите да загасят с телата си един голям буен огън?" Много пъти, като го затварят в килия, поставят на вратата часовой, и сутринта, когато отварят, не го намират в килията. В това време той спокойно разговаря с приятелите на „Опълченска" 66. Наказват няколко стражари и накрая разбират, че не могат да го държат затворен в килия, и престават да го затварят. Учителят е викан повече от 40 пъти в Обществената безопасност на разпит.*** * Често на агентите, които идват да го взимат казва да си отидат, а той ще дойде по-късно. Дал е много писмени обяснения за учението и отношението му към властта. В протокол от разпит на 25 юли 1925 г. Учителят казва: „Моето учение е основано натри главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тези принципи произтича, че е необходимо пълен мир и разбирателство между хората. Братство и взаимопомощ за общот о благо... С политика не се разправям, защото не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Това учение осигурява физическо здраве, морален напредък за всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание." В живота на Учителя има много случаи, в които той е бил заплашван от хора. По този повод той казва: „Мене куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме застреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: „Както искаш приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам, ако искаш волове, и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе, обаче да стреляш не се позволява - на крив път си." (27, с. 142) Един следобед Учителят отива на гости на Йорданка Жекова , пият кафе и разговарят по разни въпроси с мъжа и - д- р Жеков . ****** На вратата се чука и Йорданка отива да види кой е. Пред нея застава млад мъж и пита: „Тук ли е г-н Дънов?" Тя отговаря: „Да, Учителят е тук и разговаря с доктора." Непознатият изважда от джоба си пистолет: „Сега ще се справя с този г-н Дънов" - и влиза в стаята, в която е Учителя. Последният го поглежда строго, ръката на мъжа се схваща и остава да виси във въздуха. След малко Учителят извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в клозета!" Тя веднага изпълнява нареждането наУчителя. Агентът започва да се моли: „Моля ви се г-н Дънов, имам жена, деца, освободете ме да си отида." Учителят му казва: „Обещаваш ли, че няма да убиващ хора, че ще напуснеш тази работа и няма да преследваш повече идейните хора?" Той обещава и Учителя го освобождава от парезата. Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защот о аз съм се разписал за него." Учителят му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от клозета." Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя. Той обича всички свои деца - и глупавите, и умните. Насочва ги в правия път на живота, като определя своето отношение към тях в зависимост от проявите им. На 2 октомври 1937 година Учителят дава отговор на поставените му въпроси по повод мисли, изнесени в Словото. Той със своя скромен, чист и свят живот не нарушава човешките закони. В стаята си Учителят има мивка, под която в кофа се събира нечистата вода и всеки ден се изхвърля навън. Един брат предлага наУчителя да прекара вътре в стаята му вода, да направи и канал, като по този начин го улесни. Учителят му отговаря: „Няма нужда. Ако направите това, което предлагате ще ми завидят." В резултат на лошото отношение на българите към Учителя и Новото учение, изразено в Словото му, и от натрупани минали кармични дългове, природата, приготвя един сериозен удар срещу София - земетресение. На 18 април 1928 година, вечерта, става така нареченото Пловдивско и Чирпанско земетресение. Ударът е определен за София, но Учителят го разделя на два клона - единият отива към Чирпан, а другият - към Пловдив. „Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април в 9 ч. вечерта, беше определено да стане среднощ, но това, което можахме да направим ние, беше да го ускорим, да стане 2-3 часа по-рано, за да се избягнат по-големите нещастия. Добрите хора в България предотвратиха по-големите нещастия. Ако имаше повече добри хора, те съвсем щяха да спрат земетресението. " (15, с. 15) Учителят, който винаги помага на българите, взима много сериозни мерки и казва: „Благодарете, че Бог намали нещастието на България на една стотна от това, което беше предвидено да дойде. Ако то беше дошло с такава сила, с каквото беше предопределено, щеше да помете всички хора. В Чирпан и в Пловдив нямаше да остане нито една жива душа. И всички села наоколо щяха да бъдат унищожени. Но Господ казва: „Засега тия хора нека се стреснат малко, те са още болни, не могат да издържат големи нещастия." (15, с. 16) *Виж « Изгревът» том XVII, стр. 637-638, 646-648. **Виж « Изгревът» том II, стр. 288, N160. ***Виж« Изгревът» том ІІ стр. 288-289, N161. **** Виж « Изгревът» том II, стр. 287, N159; том VII стр. 602-603. ***** Виж « Изгревът» том VII, стр. 587, N 7 стр. 592, N17.
  15. Борислава Богданова

    8. РИЛСКИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ

    Рилските екскурзии с Учителя През 1928 година Учителят изпраща група братя на Рила начело със Симеон Симеонов в местността Едигьолски езера над Паничище, за проучване условията за летуване на Братството там. Групата прекарва известно време и се връща възторжена, с хубави впечатления от това девствено за онова време място. Върховете и поляните около езерата, покрити с гъсти клекове, не са посещавани от никакви туристи, а и рядко от овчари. От август 1929 г. започва редовното посещаване на „Седмострунната арфа" на Рилските езера.* Учителят казва: „Мусала е главата на Рила, а седемте езера са сърцето." Той избира от „Едигьолските езера" второто, наречено Елбурско езеро - Езерото на Изпитанията, за организиране на постоянен бивак на Братството. Там започва да тече интензивен братски живот. Първите приятели са зле екипирани, а за палатки използват войнишки платнища, поставени на два кола, през които вятърът свободно минава. Присъствието на Учителя и неговата голяма любов стоплят сърцата на приятелите, а неповторимата красота ги завладява и те забравят студа и мъчнотиите. Навсякъде, където Учителят води Братството, съдейства да се създават нормални битови условия. Организира се лагер, прекарват се пътеки през непроходимия клек. За посрещане изгрева на Слънцето приятелите използват стария Молитвен връх, който се намира между второто и третото езеро. Постепенно се изсича клекът и се прави пътека към сегашния Молитвен връх. От 6 август 1931 година - четвъртък той започва да изпълнява своята функция. Този Молитвен връх, заедно с цялото било до Езерото на Чистотата, представляват граница между Черно и Бяло Море. Водите на седемте езера се събират и се втичат в река Струма, а тя - в Бяло Море. Водите на Чистотата, Съзерцанието и Урдините езера, чрез Черни Искър се вливат в Черно море. Един ден след Паневритмията на петото езеро - Махабур, братята и сестрите слизат заедно с Учителя до езерото и сядат на брега му. Провеждат интересен разговор. Наблизо до тях има неголям камък. Учителят става, качва се на камъка и изпява песента „Синът Божий" („Имаше человек"), с такъв хубав, мек, тих и приятен глас, че всички приятели се захласват в чудната мелодия. Навсякъде в лагерите по планините Учителят търси и намира вода - символ на живота. При една от редовните обиколки около второто езеро Учителят спира при скалата на юг от езерото, почуква с бастуна си и казва че отдолу има вода. Приятелите започват да копаят и скоро тя започва да извира. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където се затопля. Минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, възхитени от хубавата и обилна вода, започват да изграждат чешма, като най-напред правят корито от бял опушен кварц и отпред 2 ръце, издялани от камък, от които изтича водата. На 25 юли 1930 г., петък, чешмата започва да дава своите чисти води за приятелите от Братството и всички приходящи. На камъка изчукват котва с петолиние, символ на надеждата и на неразривната връзка надушите с Бога, надпис към посетителите на извора и знаците на Божествения, ангелския и физическия свят. Пред чешмата на голям камък рисуват знака на Слънцето ** На северната страна на езерото, под ръководството на Учителя се започва зидария с камъни. Един брат пита Учителя: „Учителю какво правим?" Той слага показалеца си на устните си и казва: „Тихо!" Същевременно над върха Харамията се събират черни облаци, започва да святка и гърми - наближава буря. Започват да работят още по-интензивно, завършват зидовете, слагат греди за покрив и покриват с плочи. *** Щом свършват работата си, започва силен дъжд с град. Тогава Учителя се обръща към брата и казва: „Кухня правим. Ако бях казал това по-рано, тъмните сили щяха да ни нападнат с град и дъжд и нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря с градушка доста от палатките са надупчени, но понеже всички приятели са в кухнята никой не пострадва от нея. Започва един красив братски живот. Сутрин се посреща изгревът на Слънцето, казва се обща молитва от Молитвения връх, след което Учителят изнася беседа.**** Следва обща закуска, Паневритмия, общ обяд и обща вечеря. След вечеря пред кухнята се прави голям огън, където се изнася програма, изпълнена от братята и сестрите - пеят се песни и се свирят най-различни музикални произведения. На тия вечерни срещи Учителят провежда полезни разговори. Често Братството прави екскурзии до близки и далечни места. Учителят обяснява: „Преди 4 милиона години, възвишените същества, които са направили тези красиви места, са знаели, че те ще бъдат посетени от разумни същества, които ще водят духовен живот и аз ще ви проповядвам Словото. Те са приготвили и този естествен стол от камък, за да сядам на него и да изнасям беседи." (64) Това е един неголям стол от камък, който се намира до стария Молитвен връх, където Учителят изнася сутрин своите беседи. В братския лагер на Рила всеки използва великите условия създадени от природата, според степента на своето развитие. Едни идват на разходка, други на почивка, трети за общия братски живот - за цялото и малцина за връзка със съществата от невидимия духовен свят, които изпълват тези светли места. Далеч от светските влияния и грижи ние преживяваме там най-хубавите и незабравими дни от нашия братски живот. Една вечер, както винаги, братята и сестрите са събрани около огъня в кухнята и разговарят с Учителя. По време на разговора Учителят изведнъж като че ли заспива, обляга главата си на седящия до него брат. Всички млъкват, поглеждат колко е часът. Минават няколко минути, Учителят се „събужда" и продължил разговора оттам, докъдето е стигнал.***** В същото време голяма група братя и сестри тръгват от Сапарева баня за Бивака. Нощта ги заварва в клековете, където се объркват в тъмнината и мъглата, Спират и се обръщат с молитва към Учителя да им помогне. Пред тях блесва светлина и в нея появява образът на Учителя, който с лявата си ръка посочва надясно, и образът се изгубва. Те се поглеждат и отбелязват часа и тръгват надясно. Скоро краката им стъпват на пътеката и посред нощ пристигат на Бивака. Всички приятели спят. Настаняват се в палатките и сутринта разказват за преживяването си, като посочват и часа, в който им се явява Учителя. Времето съвпада точно с момента, в който Учителят, при разговора си вечерта в кухнята„заспива". Мусала и езерата са силни духовни магнити, които ни привличат всяка година с неотслабваща сила. През 1935 г. Пеньо Ганев и Стефан Дойнов посещават Калинините върхове, и като се връщат в лагера, разказват за тяхната невиждана красота. Учителят се обръща към тях и ги пита за колко часа може да се отиде до там. Младежите отговарят: „За два-три часа. Всички от лагера пожелават да отидат на върховете на обща екскурзия. Учителят предлага на възрастните да останат, но никой не се отказва. На 19 август сутринта всички тръгват за Калинините върхове.****** Братята и сестрите вървят бавно, с много почивки. Във въздуха кръжат големи ята от орли, придружени от младите орлета, укрепнали за полет. Едва привечер голямата група стига върховете и при залез слънце тръгва обратно за лагера. Към по- възрастните братя и сестри се прикрепват младежи, които им помагат. На връщане групата минава край езерото на Чистотата и в два часа сутринта се прибира невредима в лагера. Храната, сготвена специално за съборния ден, останала за следващия - 20 август, през който Учителят не държи беседа. Така се задоволява едно голямо желание на приятелите да посетят красивите места на Рила. Той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някой от приятелите пожелаха да обиколят всички върхове. Според мене това желание говори за човешкото тщеславие. Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Като стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божественият Дух е писал по върховете... Наричат ги Калинини, защото някога живяла една работна, спретната мома, Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от които впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера пък, наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави." (53, с. 122) *Виж« Изгревът» том III, стр. 160-161; том IX стр. 367-371. ** Виж « Изгревът» том ІІІ, стр. 166-168; том IX стр. 381-382. ***Виж « Изгревът» том III, стр. 165-166. **** Виж « Изгревът» том III, стр. 176-178. ***** Виж « Изгревът» том II, стр. 259-260, N 125. ****** Виж « Изгревът» том XVI, стр. 57-58.
×