Jump to content

lothlorien

Потребител
  • Мнения

    141
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    5

Обществена Репутация

13 Bad

Относно lothlorien

  • Ранг
    Отличен работник
  • Рожден ден 10/07/1985

Profile Information

  • Пол
    Жена
  • Населено място
    София
  • Отговорете на въпроса
    1864

Последни посетители

1,912 профилни разглеждания
  1. 14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев 1. За пръв път подробно научих за тази история от Елена Андреева, която е била приятелка на Любомир Лулчев, и която описва всичко това в „Моят роман”, публикуван в „Изгревът”, том IX, стр, 576 ÷ 668. 2. От разказа на Елена научих за историята на убийството на Ангелина (Гела) Лулчева. В „Изгревът”, том IX, стр. 291 ÷ 295 под № 118 е много добре описано лично от нея за родовата карма. 3. Каква е истинската причина за убийството? Тя е описана и е дадено мнението на Учителя. Първо: тя е помятала, не е искала да има деца, а това е окултно престъпление и се наказва. Второ: бащата на Ангелина - генерал Радойков, навремето лично е спрял събора на Бялото Братство в Търново по внушение на свещеничеството. Това е окултно престъпление и той загива при атентата в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. Ранената му жена също след това умира от раните си. Трето: родовата карма на рода е била много тежка по майчина линия на Ангелина, било е свързано с много убийства. Четвърто: според Лулчев „духът на смъртта е витаел над къщата”, а това е означавало, че кармата е назряла и убийството е било предстоящо. Пето: духът отмъстител намира изпълнители на смъртната присъда срещу Ангелина и ги подмамва с кражбата на бижута и след това идва убийството. Имаме причината. Идва последствието. Накрая идва процесът и съдът. Виж „Изгревът”, том IX, стр. 425 ÷ 427; 435 ÷ 436; 438 ÷ 439. 4. Това убийство по времето си е било много свирепо и е било като ураган, връхлитащ върху софиянци. А защо? Защото вестниците раздухвали изказванията на Лулчев пред много негови познати, че жена му ще бъде убита. Предупреждавал я да не ходи непрекъснато на гробищата да оплаква баща си и майка си, защото ще предизвика черните сили. Но тя не го е послушала. И когато става убийството, всички са смятали, че той го е извършил. Бива арестуван, давал е показания и е освободен чак когато убийците си признали за деянието си пред полицията. Тогава е раздухвано от пресата, че той е дъновист-убиец. 5. Процесът е много шумен. Стотици хора са стояли пред съдебната палата и са наблюдавали и чакали новини от процеса. Разгонвали са ги чрез пожарните коли и чрез полицията. Всички накрая са насочвали заключенията си, че това е работа на дъновистите. И не случайно Учителят Дънов пред Елена Андреева казва: „Ти знаеш ли каква мафия е това срещу Братството?” Да, използван е бил случаят да се атакува Учителят и Бялото Братство с лъжи, клевети и злословия. Вестниците са описвали всичко. 6. Освен това Лулчев е бил намесван много пъти с различни похождение с млади момичета и много пъти е викан в следствието да дава обяснения. Дори са давали на следователя достатъчно улики, за да бъде викан Учителят Дънов на разпити. Така че поведението на Лулчев е било крайно осъдително. 7. След шумотевицата на процеса, който е проследяван от вестниците най-подробно, то съдът се насочва за разследване и осъждане на това криминално деяние. Споменава се, че са дъновисти, но няма преки нападки срещу Учителя. Но иначе мълвата се носи в града, че са ученици на Дънов. След процеса Учителят отстранява Елена Андреева от Изгрева, както и Лулчев. Елена е 4 години (1931 ÷ 1935 г.) основна учителка в с. Макоцево. Там престоява 4 години, след което е уволнена завинаги като учителка, понеже е била дъновистка (виж „Изгревът”, том IX, стр. 473 ÷ 475). 8. Трябваше ли да се помести този материал в „Изгревът”? Да, трябваше. Първо: той е описан точно от журналистите и е документ как процедира българският съд по това време. Второ: вижда се какво е отношението на журналистите към този процес и към дъновистите и Дънов. Трето: виждаме каква е реакцията на обществеността, на софиянци към този случай и към дъновистите. Четвърто: потвърждава се становището, че където се явява Лулчев, на същото място веднага стават събития и много истории, при които вината се стоварва върху Учителя Дънов. Пето: на този материал тук му е мястото да влезе, защото атаките срещу Учителя винаги са едни и същи и се направляват от едно и също място. Шесто; независимо, че комунистите идват на власт, че започва Народният съд срещу Лулчев, много добре се вижда как журналистите при новата комунистическа власт след 9.ІХ.1944 г. пишат по един и същи начин срещу Учителя. Защото се ръководят от едно и също място. Пример: Аз съм поместил в „Изгревът”, том IX, стр. 661 ÷ 668, статия от вестник „Отечествен фронт”, където Лулчев дъновистьт е обявен за българския Разпутин, който е съветван от Дънов. Тази статия е от 26.ХІІ.1944 г. На следващия ден цивилни представители на новата комунистическа власт и милиция с джип отиват на Изгрева, за да арестуват Учителя Дънов. Но го заварват положен на смъртното ложе. Погледнали, разгледали обстановката, убедили се, че Дънов е починал и един от тях казал: „Ето един, който се измъкна от възмездието”. Петър Дънов почива в 5 часа и 45 мин., в ден сряда, на 27 декември 1944г. (вж „Изгревът”, том I, стр. 369 ÷ 370; том II, стр. 375 с № 98; том XIII, стр. 430, 470.) 9. В заглавните страници на вестниците, които представям, се отбелязва така: „Убийството на дъновистката Лулчева”. А тя не е дъновистка. Но е трябвало да се свърже убийството с дъновистите, за да се изкара, че те са виновни. Но на съда това не става. Присъдата е произнесена. Майка и дъщеря отиват в затвора. Известно време те са в една и съща килия с комунистката Цола Драгойчева. Майката умира в затвора. След 9.ІХ.1944 г. дъщерята излиза от затвора, става голяма комунистка, като човек, осъждан от фашистката власт. Била жертва на фашистите. Ето това е финалът на онзи стих на поета Вапцаров за криминалните престъпници, намиращи се в затвора: „В затвора попаднал на хора и станал човек.” Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 628, ред 12 до 28 отгоре. А комунистката Цола Драгойчева е имала смъртна присъда и Лулчев я спасява, като я съветва да подаде молба, че е бременна, за да бъде помилвана. Тя се хваща за тази спасителна сламка, зачева от един надзирател в затвора, ражда момче на име Чавдар, който пораства и 20 години бе професор по сърдечна хирургия по време на социализма. А на процеса на Народния съд тя му иска смъртната присъда. Невероятно, но факт. 10. Беше много трудно да намерим тези броеве от в. Зора, защото той бе филмиран и нямахме достъп до него. Заслуга да се намери този материал и да се извади на листа хартия има Ефросина Ангелова. Но се оказа, че не бяха извадени някои статии от вътрешните страници на вестниците и аз ходих и с часове ги преписвах. А да се добера до този вестник стана съвсем случайно, защото бях попаднал на една статия от тия години. Някой ми я подхвърли! 11. А да се завърже целият материал в една концепция, беше много трудно. Много се измъчих, докато го свържа и да го завържа. Като отделен материал, той е една история за едно убийство. Но включен в „Изгревът”, той е вече нещо друго. Навремето този процес е бил най-шумният процес, с най-многолюдна тълпа от стотици хора, които са обграждали съда, и то не само от любопитство. Онази мафия, която е искала да насочи процеса срещу дъновистите, е създавала психози между гражданите и ги е изкарвала на улиците. Това много добре личи от репортажите на журналистите и за поместените снимки за множеството любопитни от стотици хора. 12. Това е един пример за съдбите на онези хора, които са живели по времето на Школата на Великия Учител (1922 ÷ 1944 г.) - Но българският народ не позна това време, защото той не прие Учителя, не Го позна, а Го отхвърли. Отхвърли Го народ, общество и политическите власти. И затова този народ ще бъде управляван от планетата Сатурн, докато не си изплати всички дългове. Този български народ има престъпления към Учителя, към Школата Му и към последователите Му. 13. На 17 април 1930 г. е убита Ангелина Лулчева. На 20 април 1930 г. Учителят Дънов дава редовната си неделна беседа: „Аз и Отец едно сме”, отпечатана в томчето „Делта Божии”, София, 1940 г, серия XIII, том III. Започва беседата си така: „Великото в разумния живот, великото в света, великото в Бога се съдържа в малкото.” Тя завършва: „Едно сме. Желая ви да станете едно с Бога, да станете съработници с Него.” Тази беседа отговаря на всички въпроси за този материал, който аз представям. 14. От 23 май 1930 г. в. „Зора” започва своите статии за убийството на Ангелина Лулчева. В неделна беседа от 25 май 1930 г. Учителят дава разяснение на този въпрос в беседата „По-горни от тях”. Ето защо ви представям част от нея, която е финалът на неговия разказ. ПО-ГОРНИ ОТ ТЯХ: Беседа от Учителя Петър Дънов, държана на 25 май 1930 г. - В: Делата Божии: [Неделни беседи, серия XIII], т. 3. София, 1940, стр. 299 ÷ 301 „По-горни от тях.” Наистина, Божественото в човека трябва да стои по-горе от човешкото, за да може той да се справя с всички низши и обикновени чувства и мисли, които минават през него. Само по този начин човек може да възприеме любовта и да я приложи в живота си като велик закон, като основа на Битието. Само с любовта човек може да бъде щастлив и да постигне това, което е предвидено в неговата програма. Чрез любовта обикновените хора могат да станат гениални, гениалните - светии, светиите - Учители. Това са велики процеси в космоса, за постигането на които се изисква стремеж и големи усилия. Достатъчно е човек да влезе за известно време в Божествения свят, за да разбере какво представя той. Влезе ли в този свят, човек не би желал вече да се върне на земята. Красив е Божественият свят. Който е надникнал само за момент в този свят, той остава винаги със стремеж да се върне там. За този свят именно апостол Павел казва, че око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. Физическият свят не е нищо друго, освен отражение на Божествения. Той съществува благодарение на ук-рухите, които идат от Божествения свят. Личният, семейният, общественият, религиозният живот представят също отражение на свещените идеи на великите напреднали същества от Божествения свят. Тези същества помагат на хората от земята, дават им условия за нов живот. За пример, ако убият някого, веднага от възвишения свят слизат утешители и започват да го успоковат, че ще му дадат по- добри условия да се върне на земята и да продължи работата си. Изобщо, ако замине възрастен човек за другия свят, той слиза на земята след 45 ÷ 50 години. Децата слизат по-скоро, в продължение на една до три години. Като казвам, че възвишените същества от Божествения свят могат да създават ново тяло на всеки убит човек, това не значи, че убийството се допуска. Който убива, той носи тежките последствия за своето престъпление, независимо това, че животът на убития може отново да се възстанови. Това е излишна, ненужна работа; в която се изразходва грамадно количество енергия. Веднъж създаден, човек трябва да остане на земята колкото години са му определени за свършване на възложената му работа. Преждевременното отнимане живота на човека подразбира спиране на неговата еволюция. След време животът му пак ще се възстанови, но той трябва да прави големи усилия, за да набави изгубеното време. Като не разбират законите на живота, хората се убиват едни други, както градинарите кастрят дърветата си, учителите - своите ученици, обществото - своите членове и т. н. Хората мислят, че по този начин се възпитават. Градинарят кастри дърветата с цел да ги облагороди, да дават по-добри плодове. Учителите възпитават учениците си в религиозно отношение, искат да ги направят религиозни. Ако те отсега нататък искат да внесат в младото поколение религиозно чувство, много са закъснели. Човек се ражда с религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човек носи в себе си. Ако искате да го присадите отвън, вие ще осакатите това, което природата е вложила в него. Как ще накарате човека да вярва в Бога, ако религиозното чувство отсъствува в него? В кой Бог ще го заставите да вярва? Който носи любовта в себе си, той е силен; той не може да не вярва. Той обича всички хора и е готов на всякакви жертви в името на любовта. Затова Христос препоръчва да обичаме не само своите приятели, но и враговете си. Често хората се въздържат да проявят доброто, за да не се увеличи злото. Това не е право. Прилагайте доброто и не се страхувайте. Доброто е по-силно и мощно от злото, поради което е в състояние да погълне злото и да го преработи. Доброто ще преработи най-кривите и изопачени човешки идеи. Доброто и любовта са проповедници на човечеството. Чрез тях хората организират мислите и чувствата си и се готвят за нов живот. Много проповедници идат в света да говорят на хората, да им покажат новия и прав път. Това са проповедници, които говорят в името на любовта, на правдата, на доброто, на мъдростта, на истината и на свободата.
  2. 13. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3417, 22.ХІ.1930 г., стр. 2 ВТОРИЯТ ДЕН НА ДЕЛОТО ТИМЕВИ Вчера се привърши с разпита на свидетелите и започна разпитът на вещите лица Апелативният съд и вчера през целия ден разглежда делото против Стойка и Малина Тимеви. Продължи разпитът на останалите свидетели. Предиобедното заседание се откри в 9 ч и 15 мин. Пристъпи се към допълнителния разпит на директора на затвора. Сиромахов: От проверката, която направил той, се установявало, че първата среща с подсъдимите е имал адвокатът Сп. Константинов на 17 юний, която не е била насаме. Последующите две срещи - на 19 и 24 стр. м, обаче са били насаме с подсъдимите. Баирактаров (поддиректор на затвора) твърди, че М. Тимева, когато дошла в затвора, му казала, че „всичко бе за едно пиано”. Конкретни самопризнания не бил слушал. Доктор Радков казва, че Малина Тимева му казала, че Гела Лулчева искала да я осинови. Ангелина Йотова (арестантка) твърди, че Св. Павлова при едно скарване с Малина заплашвала последната, че ще свидетелствува по делото. Инженер Ненов анализирал при полицейското дирене две тесли, но не открил следи от кръв. Анка Саханджиева: Не познавала Ангелина Лулчева. Вечерта, когато се извършило убийството, към 11 ч. тя се завръщала от работа, и минавайки покрай къщата на Лулчева, видяла, че вътре свети и че някаква жена свирела на пианото. Симеон Пенев разказва, че вечерта на убийството, към 10 и половина часа Гела дошла на будката му и си купила в. „Македония”. С нея била и Малина Тимева, която стояла малко настрани от будката и чакала Гела. Д. Даскалов показа, че С. Петков признал пред него, че вечерта Г. Лулчева си е купила от него в. „Македония”, и че с нея била и М. Тимева. При една среща съдията-следовател Костойчинов се сърдел за изнесените от печата подробности. Ставало въпрос, че в следствието имало неясноти, неустановени работи. Добил впечатление, че се отнася до теслата, с която е извършено убийството, и че предадената на съдията-следовател не е същата, с която Лулчева била убита. Олга Георева: Гела признаваше пред мен, че животът на мъжа й като дъновист е отдалечен от къщи. Тя обаче винаги се грижела за него, когато е бил болен, и не искала да мисли за някаква раздяла с него. В. Шкутов (полицейски следовател) след задържането на Лулчев искал да го разпитва като свидетел по едно следствие срещу Дънов, но той отказал да говори. - Щом като вярвате в прераждането на душите - казах аз на Лулчев - няма защо много да скърбите. Гела може да се прероди. Тогава Лулчев кипна и ми каза, че съм бил предупреден преди 7 месеца, че моят живот виси на косъм. Касаеше се до едно заплашване на Дънов, на което аз не обърнах внимание. Свещеник Н. Теофилов твърди, че 2 ÷ 3 седмици преди убийството Малина Тимева му казала, че ще я осинови богата жена, която нямала деца. Свещеник Попов запитал вечерта срещу Гергьовден Малина Тимева в черквата, като енорийски свещеник, какво търси в къщата на Лулчеви, които са дъновисти и дали и тя не е дъновистка. Малина му отговорила: - Отче, аз не съм дъновистка. Ще купуваме къщата на г-жа Лулчева... Два дена по-късно видял г-жа Гела Лулчева в двора на Тимеви. Породила се у него мисълта да срещне Гела и да я попита защо са толкова близки с Тимеви, но докато стори това, тя била убита. Пред Лулчева обаче по-късно Малина казала, че ме излъгала, че щели да я осиновят Лулчеви. При един разговор с Гела казал й, че не трябва да търпи друга жена вкъщи и трябва да се разведе с мъжа си. Тя обаче му казала, че не може да се раздели с него: той имал малка пенсия, с която посрещал и задължения. Имала скъпоценности, но не искала да ги продава, защото били мил спомен. Невена Георгиева била секретарка на Лулчев. Станала дъновистка, защото не намирала другаде смисъл в живота. В „Бялото братство” намерила отговор на всички въпроси, на които по- рано търсила такъв. - Някои неприятости с Лулчева нямахте ли? - Аз не бях там жена... Неприятности не съм имала. Разказва случаи, когато Лулчев със своето „ясновидство” бил помогнал на отнеслите се до него. - Когато Малина и Гела Лулчева дойдоха в Бялото братство при Лулчев, какво каза Гела на Малина? - Възбудено Гела Лулчева й каза: „Иди в кухнята... отдалечи се”... Гела и нейният мъж разговаряха насаме. На Любомир Лулчев защитникът Стратев задава въпрос: - Правени ли са срещу свидетеля някакви закани? - Аз живея вече 44 години и възможно е някой да ми се е заканвал - отговаря с възбуден тон Лулчев. - Принадлежи ли свидетелят към някаква организация и имал ли е някакви документи? - Аз принадлежа към Ратниците на свободата. - В някаква друга организация да е бил свидетелят конспиративна? Това говори само защитникът: - Стреляно ли е върху свидетеля по софийските улици? - Да, стреляно е. - От кого? - С пушка от един файтон. Това бе преди 7 години. - Тия документи, за които ви е стреляно, къде са? - Щом ги знаят, да ги кажат те, г-да съдии!... - Заплашвали ли сте с нещо следователя Шкутов? - В деня на убийството ме задържаха като убиец на жена ми. На Шкутов казах онова, което ми се предаде да му съобщя: „Мерете, и ще ви мерят; съдете, и ще ви съдят.” Понеже вие сте турени на мярка, от вашите дела ще ви мерят. Преди седем месеца сте предупредени за онова, което ще има да ви стане.” (Касае се за едно заплашване, направено от Дънов преди 7 месеца.)** - Какво предупреждение сте отправили към Гела в деня на убийството? - Казах й: „Над нашата къща се вие смъртта; трябва да бъдеш внимателна. Не изкушавай и съблазнявай хората. Казала си на един прост човек да отваря касата. Този човек може да се похвали в кръчмата и може да дойде някой да те убие.” На въпросите на д-р Кръстников - вещо лице, свидетелят обяснява, че неговите предсказания се основават на научни методи, че те не стават в положение на транс или хипноза, и че зависи от обекта дали веднага може да направи предсказанието или трябва да мине известно време. След разпита на Анри Безале и Лозана Тодорова заседанието се вдигна за следобед. ПОСЛЕ ОБЕД заседанието се откри в 3 ч и 10 м. Продължи разпитът на свидетелите. Руска Аврамова, Елисавета Аврамова и Елена Алексиева разказват, че няколко дена преди убийството Малина Тимева съобщила в банята, че й била открадната чантата с един скъпоценен пръстен. Обяснила, че пръстенът й бил подарен от нейния годеник, на който смятала да върне годежа. От управлението на банята било наредено да се направи обиск на лицата, върху които падало съмнение, в присъствието на Малина, но тя не се е интересувала много от това, което се върши. Атанас Трайков: Видял вечерта на убийството, към 10 ч, Малина Тимева и Гела в ресторант „Балкански сокол”. На другия ден той научил рано сутринта за убийството от груповия полицейски началник Ангелов. Пенка Корондашева: На 13 май вечерта се запознала на улицата с Малина. Там била и Гела Лулчева. Гела казала, че Малина си купила пиано и че нейната майка й дала 50 000 лв. зестра, с които купила пианото. Тимева казала, че пианото било много хубаво и струвало 30 хил. лв., но за да можела тя за го вземе, една друга жена платила 2 хил. лв. повече. Тя се съмнявала, че майка й не ще да й даде още пари да доплати пианото. Дочи Нашкова: Говори за същата среща с Гела и Малина. Там бил и братът на Лулчева. Лулчев упрекнал Лулчева, че е дала така лекомислено 2 хил. лв. повече - една сиромашка заплата, и че по-добре щяло да бъде, ако тя би ги дала на някой беден човек. Малина тогава обяснила, че пианото било хубаво, добре акордирано и заслужавало тези пари. Димитрина Иванова: Същата вечер, когато било извършено убийството, се връщала от някакъв годеж в 2 ч през нощта и видяла, че във вестибюла на къщата на Лулчева лампата още светела. Мара Басмаджиеба (съседка на Тимеви). Рано сутринта, когато се знаело вече за убийството, тя видяла в двора на Тимеви прострени опрани дрехи. Малко след това дошла Малина, изпищяла и казала нещо на майка си. Стойка облякла палтото си и двете изтичали към ул. „Беласица”. Бащата на Малина й обяснил, че учителката й по пиано е убита, изглеждало за грабеж. Малко по-късно Малина и Стойка Тимеви се завърнали. Малина започнала да й разправя за картината на убийството. Детективът дошъл и излязъл с Малина. Майката я изпращала и казвала да бъде спокойна. На другия ден Стойка Тимева разказвала подробно за убийството. Гела била почти обезобразена. Няколко зъба й били избити. По всичко изглеждало, че имало голяма борба. Следующият ден Стойка Тимева й искала на два пъти пари, за да направели по-добро погребение на Лулчева, но тя отказала да даде. Понеже сестричето на Малина останало след задържането на двете подсъдими в нейната къща, на зададения от свидетелката въпрос - защо майка й излязла неглиже, отговорила: „Понеже на мама забелязаха на кожата кръв, а във вестника беше обвито шалчето на кака, върху което също имало кръв.” Илия Ангелов (полицейски агент): Говори за мерките, които е взел при убийството. Понеже между насъбралите се хора се говорело, че в убийството са замесени или Лулчев и неговата секретарка, или Малина с майка си, той наредил за задържането на тримата. Направило му впечатление, че когато наредил стражарят да вземе адресите на всички, Малина Тимева казала, че живее на ул. „Мария Луиза” 44. По-късно е трябвало да търсят къде живее, понеже на тоя адрес се оказало празно място. Пардова: Потвърждава, че Малина Тимева е дала 2 хил. лв. повече на нейния мъж, за да дадат на нея пианото, а не на друга една кандидатка - г-жа Богоева, на която го обещали. Инженер Влайков: Описва кървавите стъпки, които са били намерени в стаята, във вестибюла и кухнята на Лулчеви. Според неговите измервания, кървавите стъпки са били на женски крак, обут в чорап с по-едра плетка или терлици. Той е останал с впечатлението, че човекът, който е извършил убийството, е бил вечерта с Гела, защото всяка вечер тя поставяла маси, столове и други неща върху капака, който води за зимника и следователно външен човек не би могъл да влезе. Сутринта той намерил масата до самия капак. Върху последния е имало стол, на който е седял някой от присъствуващите, защото на това място е имало прибор за ядене. Този стол е бил отместен, за да може да се мине през мазето и да се излезе незабелязано. Ал. Басмаджиев и Н. Ветов дават характеристика на Стойка Тимева: С тях никой от махалата не живеел. Христо Дейнов: Разказва самопризнанията, които Стойка Тимева е направила пред него преди да бъде разпитана от следователя. Д. Даскалов (журналист): Повторно заяви, че Лулчев признал пред него, при една среща в Изгрева, че срещу него до Търговската банка било стреляно от някакъв файтон. Пристъпи се към разпита на вещите лица, които потвърдиха своите заключения. Проф. Тодоров даде обяснения върху начина, по който е било извършено убийството на Гела. В това време Малина Тимева се заглежда продължително пред себе си и прави впечатление като че ли не слуша нищо. Стойка Тимева следи внимателно думите на вещото лице. Прочита се пасажът от показанията на Ст. Тимева, дадени при следователя, за начина, по който двете подсъдими са извършили убийството. Проф. Тодоров заключава, че неговата хипотеза се приближава твърде много до начина, който се описва в показанията, и че е възможно убийството да е станало при една такава обстановка. Днес ще бъдат разпитани останалите вещи лица: Кръстников, проф. Попов и д-р Шеханова. * При едно следствие, проведено срещу Учителя Дънов в полицията, следователят се държи грубо с Него и Той го предупреждава, че ще отговаря с живота си. По-късно комунистите го разстрелват за отмъщение. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
  3. 12. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3416, 21.XI.1930 г. ДЕЛОТО НА ТИМЕВИ ПРЕД АПЕЛАЦИЯТА ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЦЕСА. КАКВО УСТАНОВЯВАТ СВИДЕТЕЛИТЕ Софийският апелативен съд вчера започна да разглежда шумното дело по убийството на Ангелина Лулчева, по което Софийският окръжен съд осъди на смърт Стойка и Малина Тимеви. Двете подсъдими бяха доведени с полицейската камионетка към 8 и половина часа. Те са облечени вече в арестантски дрехи и видимо спокойни. В 10 ч заседанието се откри. Тимеви се защищават от г-да проф. Ганев, В. Савов, Константинов, Стратев и Ив. Кулов, Граждански ищци са: Тумпаров, Дюкмеджиев и Чичовски. Направи се проверка на свидетелите. Защитниците и прокурорът поискаха да се допуснат някои нови свидетели, на което съдът се съгласи. В 11 ч и 55 мин заседанието се вдигна за после обед. СЛЕДОБЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ се откри в 2 ч и 45 мин. Свидетелите положиха клетва. Само една от тях - Невена Георгиева*, не иска да даде клетва, защото била от „Бялото братство”. Тя обяснява: - Аз съм християнка и следвам учението на Христа, че не трябва да се кълнем нито в небето, нито в земята. Прокурорът настоява да даде клетва, в противен случай да й се наложи съответното наказание. Свидетелката заявява отново, че няма да се закълне. Председателят й дава време да си помисли до разпита и я предупреждава, че в противен случай ще бъде приложен законът. Пристъпи се към РАЗПИТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ. Доктор Шеханова: Като лекарка в психиатрическата клиника е правила наблюдения върху Малина Тимева и констатирала, че се е намирала в истерически транс. - През времето докато бе в транс - казва свидетелката - тя говореше откъслечно и често повтаряше: „Вър... вър!... Не съм аз... не съм аз убийцата”... А след известно време: „Аз съм! Е, добре, аз съм!... Аз знам всичко... машината, дето се чупят костите”... След като оздравя, Малина отричаше да е извършила убийството. Свидетелката заключава, че Тимева през време на болестта си имала пълна загуба на съзнанието си. У нея е липсвало самосъзнание. Не си спомня да е падала от леглото. Констатирала някои симптоми, по които могла да се съмнява, че Тимева може да симулира, но това ставало много по-късно, след като тя дошла на себе си. Правило й впечатление, че била много спокойна, че танцувала с една от сестрите, когато е била обвинена в толкова тежко престъпление. Евгения Янкулова: Говори също за положението, в което била М. Тимева, когато била в болницата. Буйствувала и късала дрехите си. През време на транса е била с отворени очи. Професор Попов: - Аз лекувах М. Тимева. Чувствителността на кожата липсваше, на запитванията не отговаряше. Вторият път я видях да пее. На запитванията пак не отговаряше. Чувствителността на кожата бе пак повишена. На третия ден отговаряше на запитванията, но в безпорядък. Възпроизвеждаше някакво спречкване. Тия хора й казвали, че е много хубава. Казваше, че е македонка. На четвъртия ден бе вече в съзнание, много уморена и се оплакваше от силни главоболия. След два-три дни бе изписана за затвора. Доктор Антонов: - След разглеждането на делото от окръжния съд, говорих със сестрата Зора Бакалова. Тя ми разказа какво е говорила М. Тимева първия ден, когато е била доведена в психиатрическото отделение. Прислужницата Елена Дачева я извикала към 11 ч през нощта, казвайки й: „Ела, сестро, да чуеш и видиш как се признава Малина. „Аз я ударих веднъж - казвала тя - а майка ми я удари три пъти.” говореше нещо за теслата и казваше: „Намерете кръв де, какво ще ми направите.” Тези думи аз записах и по-късно ги съобщих на прокурора. Зора Бакалова: Описва състоянието на Малина в първите дни на болестта й. На запитванията не отговаряла. Вечерта тя я хранила. Не приемала охотно храна, но във всеки случай не я отказвала. Към 11 ч прислужницата я извикала да чуе признанията на Малина. Но когато отишла. Малина вече не говорела. След една-две минути започнала да говори за някаква разходка с Лулчев, започнала да плаче и вика: „Гела, Гела!...” Споменавала за наследство и се страхувала от „черния полицай”„. Елена Дачева: Потвърждава, че към 11 ч през нощта Тимева започнала да говори: „Теслата беше наша. Аз ударих един път, майка ми удари три пъти и след това всичко хвърчеше. И нашият нужник хвърчеше.” Започвала да бълнува: „Гела, Гела!... Всичкото богатство на мен ще оставиш.” - Ама тук не можах да разбера точно как казва: - „Защо те убих” или „защо ли те убиха?” Доктор Радионов (лекар на затвора) разказва, че първия ден, когато били заведени в затвора подсъдимите, той запитал Стойка Тимева: - Как стана всичко това? Пред него тя казала, че „изпълнила майчиния си дълг”. Признала пред него, че в полицията се държали добре с тях. Прегледал ги и не намерил никакви външни следи на насилие. Разказва за два инцидента в затвора - с надзирателката й при съобщаването на Тимева, че е наказана с карцер за лошото й поведение, при което М. Тимева припаднала. Лекарят твърди, че и при двата случая Тимева е симулирала. При едно посещение, понеже му било обърнато внимание от Светла Павлова, той констатирал, че дрехите на подсъдимите били хубаво изчистени и ушити с нови конци. Майката казала пред Павлова, че не успели да зашият копчетата. Иван Костойчинов (съдия-следователят, който води следствието срещу Малина) показва, че когато е ходил в болницата при Тимева, той е искал да се осведоми за здравето й, и че не е правил разпит на Малина по убийството на Лулчева. Както майката, така и дъщерята направили по-късно самопризнания пред него, като разказали подробно как е било извършено убийството от тях: - След приключването разпита на Малина, тя ме помоли да се погрижа за издирването на нейния златен часовник, за който си спомняла много добре, че е останал в Дирекцията на полицията и който й бил скъп спомен. Часовникът бе намерен и предаден на Малина. Госпожа Понтара: - С Лулчева се познавам много добре. Десет деня преди убийството тя бе у нас. Питах я за нейното положение. Каза ми, че й било много мъчно, дето Лулчев имал момиче при него. Аз й казах, че ако съм на нейно място, ще го оставя. „Не мога, и той няма достатъчно средства, за да живее” - отговори ми тя. Запитах я защо тогава не облекчи положението си, като продаде някои от скъпите работи, които има. Каза ми, че това са й мили спомени от майка й, баща и баба. Аз й казах: „Но Вие тези златни работи един ден може да ги загубите.” „О, не - каза тя, - те са толкова много скрити на тавана, че никой не може да ги намери.” Никога не е говорила пред нея за осиновяване на когото и да било. Доктор Марков говори за черепа на Лулчева. В. Сиромахов - директор на затвора, разказва, че Стойка Тимева е признала в кабинета на контрольор-счетоводителя, „че те са свършили тая работа за едно пиано”. На всички в затвора направило впечатление, че Стойка и Малина Тимеви започнали да отричат участието си в убийството, след като имали среща със свои защитници. Светла Павлова: - Бяхме с Малина и майка й в една стая. Още първия ден Стойка Тимева заяви, че е признала пред съдебния следовател и пред полицията, че потвърдила онова, което е казала там. Свидетелката възпроизвежда подробните показания на подсъдимата как е станало убийството на Гела. Цола Драгойчева: Говори също за самопризнанието на подсъдимите. Малина й казала, че страдала от няколко болести: властолюбив, славолюбие и амбиция. Станала членка и секретарка на „Родна защита”. „Ако „Родна защита” - казала тя - не ме потърси, ще кажа последната си дума: кой ме е научил да убивам.” днес, 9 ч преди обед, ще продължи разпитът на останалите свидетели. * Невена Георгиева е Невена Неделчева, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Къстев)
  4. 11. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3322, 4.VІІІ.1930 г., стр. 3 КАК ТИМЕВИ СЕ ЗАЩИТАВАТ АПЕЛАТИВНАТА ИМ ЖАЛБА Апелативната жалба на Малина и Стойка Тимеви е постъпила в съда едва вчера следобед. Майката и дъщерята Тимеви искат да бъде отменена присъдата и да бъдат оправдани. В жалбата си те посочват 29 нови свидетели. Едни от тях щели да установят, че Малина в болницата е говорила, че не е убийца, споменавала само за „черния полицай” и пр., но никога не била признавала да е извършила убийството. Друга една свидетелка била видяла Лулчева вечерта, когато е станало убийството, към 11 и половина часа, да свири на пиано. Към 10 и половина часа същата вечер Гела Лулчева отишла на една съседна будка и си купила в. „Македония”. Други неколцина свидетели щели да установят какви са били отношенията между съпрузите Лулчеви, че Л. Лулчев е притежавал някакви тайни документи, че Невена Георгиева била привлечена по престъпен начин в „Бялото братство” и пр. Призоваването на Петър Дънов се иска и от майката, и дъщерята Тимеви, за да установят по какъв начин и възможно ли е по неведоми пътища Лулчев да е предсказал и да узнае кой, как и с какво оръдие е убил жена му. Защото след убийството на Лулчева съпругът е отишъл при нейния труп, поставил едната си ръка на челото и другата - върху ръката, затворил очите си и изпадайки в транс, произнесъл отначало, че убийството е извършено от македонци, а след това добавил, че убийцата е Малина. Другите свидетели щели да охарактеризират благоприятно осъдените на смърт Тимеви и да потвърдят, че Гела Лулчева искала да осинови Малина, и, че тя й дала скъпоценностите си, за да ги продаде и си купи пиано. Според г-н Чайлев делото още в началото на идущата седмица ще бъде препратено на апелативния съд.
  5. 10. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3321, З.VІІІ. 1930 г., стр. 1 НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СРЕЩУ ТИМЕВИ АПЕЛАТИВНАТА ЖАЛБА НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ. 22-МА НОВИ СВИДЕТЕЛИ. Гражданските ищци по делото срещу Стойка и Малина Тимеви вчера са подали апелативната си жалба. Те искат да бъдат призовани 22-ма нови свидетели, между които са Светла Павлова и Ц. Драгойчева. С последните две нови свидетелки майката и дъщерята Тимеви са били преди разглеждането на делото в една килия. Пред тях Малина Тимева и нейната майка направили признания за кражбата и убийството на Ангелина Пулчева. Малина Тимева е разправяла, че се надявала на някаква тайна организация и че вярвала тя да и помогне за облекчаване на нейната съдба.
  6. 9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1 ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ Разговор с Тимеви преди прочитането на присъдата. Сънищата на младата Тимева. При какви обстоятелства се прочете присъдата. Как я посрещнаха осъдените. Впечатлението на публиката. На процеса „Тимеви”, който цяла седмица държа в напрежение българското общество, вчера се тури край с прочитането на присъдата. Времето до четенето на присъдата изтече бавно и мъчително. Все пак коридорите на съда и съдебната зала са препълнени с публика. Времето вън е задушно, а от залата и коридорите лъха горещина като от загрята пещ. РАЗГОВОР С ПОДСЪДИМИТЕ ТИМЕВИ Едва успяхме с мъка да проникнем в съдебната зала, когато след нас се отвориха широко вратите и подсъдимите Тимеви бидоха въведени от стражата. Влизането им не произведе особено впечатление на публиката; мнозина, които присъствуваха в залата, ги познаваха от по-рано. Тимеви бидоха посрещнати любезно от двамата намиращи се отрано в залата техни защитници. Първа младата Тимева, а после майката се ръкуваха засмяно със своите защитници и взеха местата си на скамейката на подсъдимите. Майката остана до края облечена с горното си палто, а младата Тимева смъкна палтото си и остана до четенето на присъдата по маркизетна рокля. До четенето на присъдата имаше повече от час и половина. Пълната с публика зала шумеше като в тремовете на театър преди представлението. Преобладаваха повече жени, предимно на средна възраст. Не липсваха обаче и представителки на по-тежките години. Младата Тимева започна разговор със своя защитник г-н В. Савов, комуто се оплакваше, че въпреки приключването на съдебното дирене, лекарят при затвора продължавал да прави някакви изследвания върху дрехите й. Тя протестираше. ЕДНА ГРУПА ЖУРНАЛИСТИ СЕ ПРИБЛИЖИ КЪМ ПОДСЪДИМИТЕ. За да се почне разговорът, официалности не бяха нужни: майката и дъщерята са свикнали с публиката, която от пет дни ги следи. Тук те имат вече много познати. Намесваме се и ние в свободния разговор, който се води между двете подсъдими, някои журналисти и един от защитниците. Положението на подсъдимите, които във всеки момент могат да бъдат оправдани или осъдени, налага една предпазливост в задаването на въпросите. Разбра се, че най-деликатният въпрос е този за ТЕХНИТЕ ПРЕДЧУВСТВИЯ ОТНОСНО ПРИСЪДАТА. Ние дирим удобния момент да зададем тоя въпрос. Младата Тимева беседва с добър маниер. Тя прави впечатление по-скоро не на подсъдима, а на зрителка в залата. Матовото й лице е бледо, устните й не носят никакви следи от червило. От нея лъха лекият парфюм на пудра. Очите й са живи, светли: липсват следите на силни преживявания, които тъй лесно се отразяват на човешкия образ, а най-вече по очите и устните. Майката Тимева е още по-спокойна. Тя прави впечатление, че е дошла в залата да изслуша някое обикновено решение, а не една тежка и страшна присъда. - Как живеете в затвора и где сте настанени? Младата Тимева обяснява, че са в женското отделение между няколко жени, които са осъдени по Закона за защита на държавата. Майката Тимева добавя със задоволство, че не са поставени между вулгарните престъпници, и че там се е направила разликата в общественото им положение. - От кога сте в затвора? - запитваме младата Тимева. - От 31 май. - А Вие, госпожо? - обръщаме се към майката. - От 28 май. - Когато Ви арестуваха, нямаше ли някой Ваш роднина, по-виден човек, който да се застъпи и да Ви помага? С малко колебание майката и дъщерята отговориха: - Нямаме. - И тия, които ги имаме, сигурно - добави младата Тимева - бяха в тълпата. - Можехте ли да си почивате в затвора през време на гледането на процеса? Въпросът бе отправен към двете подсъдими. Майката Тимева отговори с едно пренебрежение и типична наивност: - Аз ставах така, както си лягах. Тя искаше да каже, че е спала много спокойно. Младата добави: - Нощес можах да си поотпочйна. - Но ще имате ли навик да сънувате? - обърнахме се към младата Тимева. - Аз сънувам често. Защитникът се намеси в разговора: - По-рано тя е сънувала, че пътува с бърз параход, а после с аероплан; нощес е сънувала едно прасе, което е искало да я ухапе... Тимева добави: - Прасето идеше към мен, то искаше да ме ухапе, но една брадвичка падна неочаквано отнейде и му отряза главата. Тя придаде шеговит характер на думите си. - А по-рано сънувах една голяма костенурка, много голяма, на която главата бе отсечена по същия начин... - А Вие, госпожо - се обръщаме към майката, - сънувате ли? - С лека ирония, с която иска да подчертае необикновеното си спокойствие, тя отговори: - Почти никога. В течение на тоя разговор младата Тимева поясни още, че ноще тя често сънувала отделни моменти от процеса. По тоя начин минахме към въпроса за предчувствията им за присъдата. - Знаете, госпожице, - обърнахме се към Малина - че процесите често ни носят изненади в първата инстанция, без те да предрешават щастливите възможности... Вашите очаквания за присъдата? Тя прие спокойно въпроса и казва: - Аз в живота си винаги очаквам лошото по-скоро, отколкото доброто. Майката Тимева слуша дъщеря си и не казва нищо. Но по всичко личи, че тя повече вярва в щастието си. СЕМЕЙСТВОТО ЛУЛЧЕВИ - Какви бяха отношенията на Лулчев към покойната Гела, толкова ли студени са били те? - запитваме младата Тимева. - Какви? Пред хората много любезни, а вътре... - и добави някои обстоятелства, които са нейни впечатления... - С Лулчев как бяхте: добре или зле? - Добре. - Гадал ли Ви е той бъдещето? - Да. И винаги ми предричаше все добри неща. Майката Тимева се намеси: - И докато очаквахме сватба, постигна ни това нещастие. През това време една близко стояща до прозореца група нещо извика. ОТ НАТИСКА ЕДИН ОТ ПРОЗОРЦИТЕ СЕ СТРОШИ. Тоя инцидент даде повод да се заговори за публиката. Младата Тимева каза: - Аз не бих проявила тоя интерес, който се проявява от страна на публиката... Защитникът показа карикатурата на в. „Зора”, в която се осмиват жените, които следят с такава страст процеса. Малина се засмя с видимо удоволствие и добави, че тя би предпочела да си остане вкъщи, отколкото да бъде зрителка в съдебната зала... Когато ние водехме разговора с двете подсъдими, нашият художник скицираше подсъдимите (скицата даваме по-горе). Младата Тимева даваше вид, че не желае да я рисуват, но при все това тя улесняваше художника с позиране. Когато художникът бе нахвърлил основните линии, младата Тимева поиска да види рисунката и бързо забеляза на художника: - Още сега си коригирайте грешката: аз нямам орлов нос. Тимева има плавна и правилна реч. Тя се изразява точно и без запъвания. Ние приключихме разговора, понеже времето бе напреднало и секретарят на съда бе влязъл вече в залата, което показва, че часът за четенето на присъдата настъпва. ПОЯВАТА НА СЕКРЕТАРЯ предизвика едно раздвижване в публиката. Всеки, в желанието да може да обхване цялата картина, се стремеше да намери по-удобно място за себе си. Няколко минута след пристигането на секретаря в залата с мъка си проби път и прокурорът г-н Стомоняков. Напрежението в публиката, която виси тука вече цели четири часа и между която има хора, които изживяват събитията с цялото си същество, достига своя връх. Часът е 12 и 30. Защитниците, подсъдимите, гражданските ищци са по местата си. защитниците на подсъдимите упътват своите доверителки за държането им при четенето на присъдата. Малина Тимева си облича горното палто. Подсъдимите са готови да изслушат присъдата. БЕЗ НИКАКВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ вратата на съвещателната зала се разтваря. Съвещателната зала е пълна с млади съдии, предимно кандидати. Лицата на всички са напрегнати. И те като публиката чакат думата на съда. Пръв се появява председателят г-н Чайлев. С бодри и пъргави стъпки той бързо се изкачва на естрадата и взема мястото си. След него се появява старшият член на съда г-н Пешев и последен - третият член. Всичко става тъй бързо, че мъчно могат да се обхващат отделните моменти. СЛЕД ПРОЧИТАНЕ НА ПРИСЪДАТА ПО ДЕЛОТО „ТИМЕВИ” Съдиите, които току-що са привършили една мъчителна работа, са с бледи лица. Тимеви застават наляво от трибуната на техните защитници, С ВИСОК ГЛАС ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА ЗАПОЧВА ДА ЧЕТЕ: „Присъда! В името на Негово Величество Борис III, Цар на българите, Софийският окръжен съд, Първо наказателно отделение, в заседанията си от 26.VІ. до 2.VІІ.1930 г. в състав председател Чайлов и членове - Д. Пешев и Кирков, подсекретарите Димитров и Златев, в присъствието на прокурора Стомоняков, разгледа дело 337/1930 г. и на основание чл. 460 и 465 от Закона за углавното съдопроизводство присъди: 1. Признава подсъдимата Малина Стефанова Тимева от София, 23-годишна, българка, православна, грамотна, неженена, за виновна в това, че през месец април 1930 г. с помощта на откраднат ключ от дома на Любомир Лулчев е откраднала от желязната каса една златна гривна с брилянти; една златна огърлица; един златен пръстен с голям диамант; един златен пръстен с по-малък диамант; един златен часовник с развалени капаци; едни златни обици с диаманти; два чифта злати обици; еди златен пръстен с по-малък диамант; вследствие на което и по силата на чл. 316, ал. последна от Наказателния закон я осъжда на три години затвор, като я лишава от права по чл. 30 от Закона за срок от 5 години. 2. Признава Стойка Стефанова Тимева, 46-годишна, от с. Бистра, Македония, живуща в София, българка, православна, грамотна, и Малина Стефанова Тимева, 23-годишна, за виновни в това, че на 17 срещу 18 май през нощта в София предумишлено са убили Ангелина Лулчева, следствие на което и по силата на чл. 247, ал. II от Наказателния закон ги осъжда на смърт чрез обесване, като ги лишава от права по чл. 30 завинаги. Осъжда Малина Стефанова Тимева по съвокупност съгласно чл. 64 на смърт чрез обесване, като я лишава от права по чл. 30 завинаги. Осъжда Малина Тимева да заплати на Любомир Лулчев 91 000 лв, обезщетение заедно с лихвите по 12 на сго от 23.VІ.1930 г. до изплащането. Осъжда Малина Ст. Тимева и Стойка Ст. Тимева солидарно да заплатят на Любомир Лулчев 20 000 лв. гражданско обезщетение и 100 000 лв. парично удовлетворение. Гражданският иск на Любомир Лулчев срещу същите, както и искът за парично удовлетворение в размер на 641 000 лв. се отхвърля като недоказани. Осъжда подсъдимите Малина и Стойка Тимеви да заплатят солидарно на държавното съкровище разноски по делото 1700 лв., както и съдебни мита в размер на 3600 лв., а Малина Тимева да заплати и сумата 2730 лв. съдебни мита. Веществените доказателства - желязната каса, заедно с намиращите се в нея вещи и скъпоценности, да се върне на Л. Лулчев, заедно с приложените към делото скъпоценности: огърлица с брилянти и смарагди; златна гривна без брилянти, два чифта златни обици с брилянти; един чифт без брилянти; един златен часовник с развалени капаци; един златен пръстен с брилянти; един златен пръстен със син камък; Вещественото доказателство „тесла” да се конфискува и. се предаде в полза на фонда „Затворно дело”, а пешкира да се повърне на Любомир Лулчев. Присъдата е неокончателна и може да се обжалва в месечен срок от днес.” СЛЕД КАТО ПРОЧЕТЕ ПРИСЪДАТА, председателят се обърна към подсъдимите: „Подсъдими! Съдът ви призна за виновни - дъщерята за кражба и убийството; майката - за убийството; признава, че убийството е извършено предумишлено и ви осъди на смърт чрез обесване. Имате право в месечен срок от днес да подадете жалба, ако не сте доволни от нашата присъда. Внимавайте да не пропуснете срока, ако сте решени да подадете жалба.” ПОГЛЕДИТЕ НА ВСИЧКИ СА НАСОЧЕНИ ВЪРХУ ПОДСЪДИМИТЕ. Младата Тимева изслуша присъдата докрай със съсредоточено внимание. Тя не направи никакво излишно движение, нито някой можа да забележи някоя рязка промяна в лицето й. Тя като че ли бе станала само малко повече бледа и матова. Тънките й устни се бяха по-здраво прилепили една към друга. Старата Тимева слушаше внимателно. Когато председателят, четейки присъдата, изброяваше откраднатите скъпоценности, майката Тимева правеше гримаси, с които искаше да каже, че всичко е празна работа, че съдът се заблуждава. Но когато се мина на втория пункт и председателят произнесе фаталните за подсъдимите думи: „Признава подсъдимите за виновни в това, че на 17 срещу 18 май през нощта в София предумишлено са убили Ангелина Лулчева и ги осъжда на смърт чрез обесване”, от лицето на майката Тимева изчезнаха всички гримаси. Тя започна да бледнее откъм врата. Никакъв протест, никакъв друг израз на изненада или недоволство. Когато председателят прочете пасажа от присъдата, че Тимеви се осъждат на смърт, ЕДНА ЧАСТ ОТ ПУБЛИКАТА, която стоеше в дъното на залата, започна да ръкопляска. Други извикаха: „Браво!” Председателят отправи строга предупреждение, че забранява тоя израз на одобрение през време на четене на присъдата и го смята за обида на съда. Стоящите пък зад Тимеви дами при думите: „ги осъжда на смърт” остро изпискаха, кършейки отчаяно ръце. Четенето на присъдата се привърши. Съдът се оттегли бързо в съвещателната зала, а още по- бързо бидоха изведени подсъдимите през вратата на съвещателната зала. Докато Темида кроеше съдбата на подсъдимите, вън - в коридорите на съда и на улицата се наблюдаваха любопитни сцени. КАКВО СТАВАШЕ ВЪН, В КОРИДОРИТЕ НА СЪДА Още в 10 ч по двата тротоара на ул. „Мария Луиза” се тълпеше народ. Тълпата бе най-пъстра и се състоеше от мъже, младежи, жени от разни възрасти и др. Усилена стража охраняваше вратите на съда. Към 1 ч, когато подсъдимите напущаха съда, за да бъдат отведени в затвора, цялата „Мария Луиза” гъмжеше от народ, въпреки че ръмеше дъжд. Подсъдимите бяха изведени откъм ул. „Цар Симеон” и бързо вмъкнати в камионетката, дето се бе натрупал много народ. Всички наблюдаваха, без да изразяват било симпатия, било антипатия към осъдените. Близкостоящй до подсъдимите, когато те влизаха в автомобила заявиха, че чули майката Тимева да казва на дъщеря си: - Видя ли какво ни донесе нашето много знаяне. Младата Тимева се опитала да успокои майка си. Най-безмилостна бе борбата на стражата в левия коридор на съда, дето се намираше съдебната зала на Второто наказателно отделение. Половин взвод стражари се бореше с публиката, докато я отстрани и направи път на лицата, които са дошли по работа в съда. Стана нужда да се раздели публиката на две части: едната, която има входни карти; и другата, която е без карти. Едва тогава стражата можа да разчисти коридорите и да въдвори ред, ПРИСЪДАТА ЩЕ БЪДЕ ОБЖАЛВАНА Защитниците на подсъдимите Тимеви са заявили, че те ще обжалват присъдата пред апелативния съд и че ще посочат нови доказателства за невинността на своите доверителки.
  7. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1 ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ПРОЦЕСА ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА ПРОТИВ ДАННИТЕ НА ОБВИНЕНИЕТО. Какви могат да бъдат убийците. Последната дума на обвиняемите. Последната фаза на процеса Днес, в 11 и половина часа преди обед съдът ще произнесе резолюцията по делото на Тимеви. Това дело се разглежда цели 5 дни при най-голямо напрежение от страна на обществото и при пълно застъпване принципа на публичността. Няма никакво съмнение, че участието на печата и обществото, което впрочем се изрази само в живо следене развитието на процеса, не ще упражнят никакво влияние върху съда, който се състои от опитни и стари съдии, които неведнъж са подчертали независимостта си и върховното си право на съдии - правото на тяхното убеждение. Осъдителна или оправдателна, присъдата ще трябва да се посрещне от обществото със спокойствие, понеже това е дума на един законен и авторитетен съд. Процесът на майката и дъщерята Тимеви от правна страна попада 8 категорията на ония процеси, съдбата на които зависи повече от убеждението на съдиите, отколкото от очевидността и обилността на положителните или отрицателни доказателства от гледна точка на обвинението. Макар и процесът да се даде от печата с много подробности, никой не бива да си прави илюзията, че разполага с целия фактически и психологически материал, който се изнесе при съдебното дирене. В това отношение само съдът и участвуващите в процеса страни най-добре познават истината дотолкова, доколкото е било възможно да се разкрие тя. Обществото гради своите заключения върху самопризнанията на подсъдимите, направени пред полицията, повторени и допълнени от тях пред следователя и впоследствие пак от тях отречени изцяло пред съда, като изтръгнати в полицията с насилие, а пред следователя дадени при разстроено душевно състояние. Самопризнанията, каквито и да бъдат те, подлежат на всестранна и обективна преценка, при която трябва да се вземат под съображение цялата маса от разкритите при съдебното дирене обстоятелства и доказателства, както и изнесените от страните доводи и съображения. А това може да направи с пълна компетентност само съдът. ДУМАТА НА ЗАЩИТАТА Разглеждането на шумния процес Тимеви вчера започна в 8 ч и 40 мин със ЗАЩИТНАТА РЕЧ НА Г-Н СПИРО КОНСТАНТИНОВ. Преди всичко той се спря на необикновения интерес всред обществото към тоя процес и обяснява, че още в началото на съдебното дирене било създадено едно предубеждение всред обществото против Тимеви. После цитира видни френски юристи за опасностите от предубеждението. После защитникът мина към самопризнанията, направени от подсъдимите и намира, че те са дадени под тормоза, упражняван над тях в Дирекцията на полицията. А понеже самопризнанията са изтръгнати, те не могат да послужат за решаващо доказателство. При това тия самопризнания, според защитника, са съвсем изолирани и неподкрепени нито от едно доказателство. Не трябва да се забравя, че те са получени, а не констатирани. Свидетелите от Дирекцията на полицията - продължава защитникът - признаха пред съда, че насилие, макар и не в най-голяма степен, е имало. Малина е затворена в стая, където имало мишки и едно лудо момиче. Полицаите, които са хвърлили вече обвинението върху двете подсъдими, се ядосват, че те отричат да са автори на убийството и чувствуват, че следствието се усложнява. Тогава те полагат всички усилия да изтръгнат самопризнания по какъвто и да е начин. Малина, която е изхарчила вече толкова нравствена енергия, не може да издържи и изпада в истеричен транс. В такова състояние пък, според лекарите-експерти, болният възпроизвежда постоянно сцените, които са предизвикали транса. Малина говори за черен полицай и пр., но не и за убийство. Минавайки към оръдието, с което е извършено убийството, защитникът по размерите на раната идва до заключение, че то не извършено с тесла, а с друго някакво оръдие, и при това не предумишлено, а случайно. Той допуща предположението, че някой се е вмъкнал в къщата да краде, бил усетен от Лулчева и той я убива, за да не го издаде. Това си предположение той подкрепя и с твърдението, че следите от стъпка в тавана и долу са от мъжки крак, а не от женски. Обстоятелствата, че подсъдимите не са се помъчили да установят алиби, също говори в тяхна полза. Към 12 часа г-н Сп. Константинов завърши речта си и започна да говори защитникът Хр. Стратев. Моите колеги г-н Савов и г-н Константинов бяха достатъчно изчерпателни и моята задача се опрости до минимум. Какви са въпросите, които се слагат за разглеждане? Преди всичко, има ли кражба и дали обясненията, които двете жени дават пред полицията, са правдоподобни? Малина казва: - Не съм крала. Скъпоценностите ми са дадени от Гела, за да си купя пиано. Ако е имало кражба, може ли това момиче - толкова тактично, според г-н прокурора - да постъпва тъй нетактично? Подсъдимата казва: - Ние не съобщихме за подаръка никому, за да не смутим и предизвикаме г-н Лулчев. Дори и показанията на последния дават да се разбере, че въпреки скъперничеството на жена му, тя е подарила на Малина веднъж ръкавици, други път й дала 500 лв., а г-н Пардов каза с каква готовност Гела се е съгласила да увеличи с 2 хиляди лева цената на пианото. Не забравяйте, че когато се касае въпросът за услуга, и най-големият скъперник може да помогне. Такива случаи има много. Ставал ли е въпрос за осиновяване? - Разбира се. Откъде накъде Гела веднъж във весело настроение е говорила, уж на шега, с мъжа си за някакво осиновяване? „Свидетелката Пенка Касабова също каза в съда, че когато преди 3 месеца била на гости у Тимеви, майката Стойка й говорила за някакво осиновяване. Е, как току-тъй е бил третиран този въпрос и в дома на Лулчеви, и у Тимеви? Господин прокурорът беше така галантен да ни привлече цялата Дирекция на полицията да свидетелствува по този шумен процес. И въпреки това, за нас е вън от съмнение, че ние нямаме едно истинско и несъмнено доказателство, както и веществено доказателство по извършването на убийството . И най-чудното е, че от Дирекцията на полицията нямаме изземателен протокол.” „Ами че показанията на Коларов, Портарски, Ленков и Малинков не са ли достатъчни, за да ни стане ясно как полицията е изтръгнала самопризнанията? Направени са грамадни усилия да не би обвиняемите да се оневинят и въпреки това истината е налице. Преди да прегледаме делото, ние - защитниците, имахме 4-часов разговор с нашите довереници и положихме всички усилия да узнаем истината, за да можем да се ориентираме. Ние превишихме нашите права над тях и цели 4 часа ги мъчихме да признаят. Накрая, измъчени от въпросите, които й задавахме, Малина се обърна и със сълзи на очи ни каза: - Господа, нас може да ни осъдят, а може би и да ни екзекутират. Вие обаче ще останете, и рано или късно ще бъдете свидетели, когато истинските убийци ще бъдат открити.” (При произнасянето на тези думи от г-н Стратев, Малина се просълзи за първи път от започването на процеса.) Накрая защитникът апелира за оправдателна присъда. ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ СЛЕДОБЕД Следобедното заседание бе насрочено за 3 и половина часа. Остава да говори само защитникът г-н професор Венелин Ганев. В 3 часа и половина председателят г-н Ил. Чайлев открива заседанието и дава думата на г-н проф. Венелин Ганев. - Този процес - започва защитникът - представлява един особен интерес не само за нашия бит, но изобщо за нашите криминалози. Една беззащитна жена, в една тъмна нощ бива жестоко убита. Какво може да се иска повече, за да може такова едно престъпление да възбуди не само голям интерес, но и да издигне извършеното деяние като едно от редките престъпления в целия свят? Настоящото дело заслужава да бъде отбелязано в аналите на българското правосъдие и поради едно друго съображение. Едва ли ще се намери друг процес у нас, в който обвинението да е било изградено на такива изключителни положения, както настоящия. Тъй както се формулира обвинението от г-н прокурора, хипотезата, на която основава цялото свое обвинение, е възможна. Нищо невъзможно няма за човешката душа. Тя е такъв голям лабиринт, че изненадите са възможни и бихме допуснали в края на краищата и едно изключително психологическо съвпадение на обективните данни. Но за да може едно обвинение да бъде изградено върху такива едни психологически предпоставки, би трябвало да има по-осезателни, обективни данни, които да ни дадат основание да твърдим, че настоящият процес е действително извършен при една извънредно психологическа предпоставка. Аз смятам, че това е най-слабата страна на процеса, защото според моето дълбоко убеждение трябвало е много малко усилия, за да съберат нужните, необходими обективни данни, та да може обвинението, което се гради върху изключителни положения, да излезе поне правдоподобно. Установява се, че убийството е станало с тесла. Но никой не се сеща, не се е постарал да се вземат известни следи за дактилоскопично изследване тъкмо от теслата. Вземат се такива от касата, а оръдието, с което се е оперирало, то остава на заден план. Вижда се стъпка на мястото при касата, измерва се тя, но никога не е била съпоставяна с другите данни, за да се даде една правдоподобност, едно по-непосредствено доказателство за свързването на това жестоко деяние с ония, които са убили Лулчева. Ако аз напирам на тия недостатъци, това го правя, не за да дам една или друга преценка върху деятелността на тия, които са водили следствието. В настоящия момент, както прокурорът, така и нас, защитниците - това мога да го потвърдя - ни интересува да се съберат обективни данни, за да имаме окончателно убеждение. Аз мога да ви уверя, че всички, които сме поели защитата, сме направили това, за да можем сами да се убедим, за да видим как стои този въпрос. Цялото обвинение се гради на самопризнанията, направени при изключителни обстоятелства. Това самопризнание се оттегли. То не схожда с всички събрани данни. Ние нямаме друга възможност, освен както и вие, да изслушаме данните в съдебното дирене, при съдебното следствие и заедно с вас да съставим нашето убеждение. Ако се спираме и подчертаваме това обстоятелство, то е само затова, защото трябва да си изградим цялостно и пълно убеждение по настоящия процес. Вярно ли е, че обвинението е изградено на изключителни психологически положения? В 10 и половина часа се разиграва страшната трагедия. Убиват Ангелина Лулчева. По всичко личи обаче, че убийството е било извършено след една отчаяна и продължителна борба. Тя е продължила няколко минути. Самите експерти ни казаха, че по трупа на убитата е имало следи от нокти по гърдите и ръцете. Щом като това е така, трябва да предположим, че борбата е била лице срещу лице. Ударите са били нанесени вече и според както ни казаха експертите, кръвта е започнала да струи, следователно оставила е доста силни следи. Такива се намериха по пердетата на стаята, намериха се и по стената. Изцапани са и други околни предмети. Това обстоятелство е важно за нас, за да изтъкнем, че при такава една борба е било невъзможно убийците, техните ръце и техните дрехи да не бъдат изцапани с кръв. Защото борбата е продължила дълго време, оперирали са дълго, кръвта е струила, и следователно кръв трябва да е имало не само по ръцете, но и по дрехите. Свършва се убийството и двете жени си отиват у дома. Сутринта в 8 часа, Малина по-рано, а след това и майка й, идват пак в къщата, където са извършили престъплението. Е, добре, какво става тогава с кървавите дрехи? Ако вие искате да приемем всички тия изключителни положения, защо не се постарахте да разкриете тази страна на процеса? За нас няма значение дали убийците са извършили в 10 и половина или 12 часа убийството на Ангелина Лулчева. Обстановката, при която е било извършено убийството, остава същата до сутринта, когато престъплението се открива. Когато ще съставите вашето убеждение, господа съдии, вие ще имате предвид сигурно и огледния протокол на съдията-следовател. Там се разкрива на пръв поглед едно малко обстоятелство, на което досега почти никой не обърна внимание. Нещастната, бедна, убита жена е била обута в лачени обувки. През нощта е валяло дъжд. Кални следи от стъпки обаче в къщата на Лулчева не са били констатирани от съдията-следовател. Констатира се, че откритата стъпка е на крак, обут в чорап. Е, добре, може ли здравият разум да допусне, че Ангелина Лулчева ще застави гостенката си да се събуе по чорапи, за да не каля къщата й, когато тя самата е обута в черни лачени пантофи? Друго едно изключително положение. Майката и дъщерята Тимеви са живели сравнително много добре с Лулчева. Извършва се кражбата. Действително, желанието да се укрие кражбата е един мотив, сериозността на който не бих могъл да отрека. Да приемем, че една девойка, каквато и да бъде тя, след като е извършила кражбата, иска да пристъпи и към убийството, за да прикрие първото си престъпление. Не отричам, че това е възможно. Но ако разсъждаваме с логиката на ежедневния живот, да приемем като обяснение, като една предпоставка кражбата, за да бъде извършено жестокото убийство на една беззащитна жена, не значи ли да отидем в устата на вълка? Това е възможно, но за да приемем това изключително обстоятелство, трябва да имаме и други данни, а такива аз не виждам. Малина Тимева извършва късно вечерта убийството. Сутринта към 8 ч тя пак отива в къщата на Лулчева и вика д-р Георгиев, защото на Лулчева „прилошало”. Кой може да твърди, че абсолютното спокойствие на Малина в тоя момент не е едно ненормално положение? Тя извършва кражбата, след това убива и най-после идва рано сутринта. Защо? За да заличи следите и на това страшно престъпление. Възможно ли е такова едно положение? Трябва да имаме работа с една сатанинска психология, за да дойдем до едно такова заключение. Бихме ли могли да допуснем, че Малина е тази сатанинска душа, при всичкото самообладание да дойде и се преструва и вика: „Дръжте убиеца!”, за да се спаси тя? За това, че Малина има такава сатанинска психология, ние нямаме никакви данни. Ние разпитахме всички лица, с които тя е разговаряла сутринта. Те ни казаха, че не са забелязали никаква нервност, никакво трепване дори на един мускул. А оня, който е извършил през нощта такова страшно деяние, да запази такова хладнокръвие, да запази до такава степен своите нерви, да не се издаде нито с един вик - това е неправдоподобно. Това изключително положение граничи вече с невъзможното. А ние имаме доказателства, че Малина не е със съвършено здрави нерви, че тя след това изпада в хистеричен транс. Спирайки се на хистеричния транс, в който изпаднала Малина след първите й показания в Дирекцията на полицията и била изпратена на лечение в болницата, защитникът изтъква, че докато е била лекувана, тя нито един път не е давала каквито и да е признаци, че е извършила убийството на Лулчева. - Като че ли съдбата е поискала с един експеримент да ви покаже самата истина. Какво говори Малина в това симптоматично състояние, в което се е намирала тогава? Тя говори при бълнуванията си за черния следовател, за фамозното черно куче, с което следователят в полицията искал да изпита Малина. В това си състояние тя не прави ни най-малък намек нито за кражбата, нито за убийството. По въпроса за показанията на Малина пред полицията проф. Ганев намира за правдоподобно твърдението й пред съда, че тя не помнела какво е казала по-рано, защото това се дължи на болест, на дефекта на паметта. Има един друг въпрос, който сигурно ще спре вашето внимание. Това е въпросът дали деянието, тъй както се приема от обвинителната власт, е едно деяние, извършено предумишлено. Ако се спирам на този въпрос, то е за да се свърже съдбата на майката със съдбата на нейната дъщеря. Правейки подробен анализ на показанията пред полицията и на изнесените пред съда данни, защитникът намира, че Стойна Тимева в никакъв случай, даже да се приемат показанията им пред полицията за верни, не може да се подвежда под отговорност за предумишлено убийство. Елементите на такова убийство не съществували. Даже по отношение на Малина Тимева да се говорило за предумишлено убийство, било невъзможно. - Един последен аргумент. От всичко се вижда, че убийството е било извършено от хора, които са били боси. Както горе при касата, така и долу, на злокобното място, стъпките са на боси хора. Както казах, не може в никакъв случай да се допусне, че с влизането им в къщи, Гела ще застави Малина да се събуе, за да не цапа къщата й, а самата тя ще остане с лачени обувки. Очевидно е, че убийците са влезнали от отворената врата на мазето; те са издебнали своята жертва, отишли са горе, където е касата й, понеже не са намерили каквото са дирили, настъпила е жестоката борба, в резултат на което се отнема живота на Гела. Това е моето убеждение. Настоящият процес не е прост. Както казва Гогол: „Колкото се навлиза по-навътре в леса, толкова той става по-гъст.” Така и тук, колкото се ровим повече в процеса, толкова той става по- мистериозен. В заключение, като отбелязва своята гордост, че у нас се води с такава вещина един процес като този - за убийството на Лулчева, защитникът заяви, че и той, заедно с всички останали защитници, желае откриването на истината и даването на истинско правосъдие. Смята, че и присъдата ще бъде обективна и безпристрастна. Защитата поиска след това отхвърлянето на гражданския иск. ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ Председателят (обръща се към подсъдимите): - Вие чухте какво каза прокурорът, чухте какво казаха представителите на гражданския иск, чухте какво казаха и вашите защитници на съда. Вие имате последна дума, Малина Тимева, какво ще кажете? Малина Тимева: (с развълнуван глас) - След като говориха толкова нашите защитници, оставяме да решите Вие съдбата и на двете ни. Председателят: - Стойка Тимева, какво ще кажете Вие? Стойна Тимева: - Поддържам същото, господа съдии. След това съдът се оттегли на съвещание, като съобщи, че присъдата ще се произнесе днес в 11 и половина часа преди обед. Заседанието бе приключено в 5 ч и 15 мин. Само за няколко минути по ул. „Мария Луиза” и околните улици се събра хилядна тълпа, която чакаше да види подсъдимите. След като публиката бе заставена да напусне залата, на няколко пъти навлизаха нови хора, които искаха да видят двете жени, обвинени в грозното убийство на Ангелина Лулчева. Най-после полицията успя да прекара почти незабелязано двете подсъдими през фурната на ул. „Цар Симеон” срещу театър „Одеон” и ги откара с полицейската камионетка в затвора. И сега не липсваха враждебни демонстрации, макар че полицията употреби големи усилия, докато проправи път през публиката, която се втурна на вълни по ул. „Цар Симеон”.
  8. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г. Обвинението и защитата по делото на Тимеви Речите на прокурора, гражданските ищци и защитника Велико Савов. Анализът на доказателствата. Въпросите за теслата, стъпката на тавана, кървавия пешкир и изчезналото ухо. Вчера, 30 т. м. съдебното заседание започна с експертизата по следите от стъпка, намерена в къщата на убитата Лулчева. Следователят г-н Костойчинов очерта приблизителната форма на намерените стъпки, след което подсъдимите бяха отведени в друга стая, за да се измерят стъпалата им от експертите Н. Манолов и инженер Ненов. ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕКСПЕРТИЗАТА Н. Манолов (експерт) обяснява, че отпечатъците от стъпките били взети по два начина: чрез ходене по гипсов прах и чрез ходене по чист под с ходила, намазани с мастило, и в двата случая подсъдимите били по чорапи, тъй като намерената на тавана стъпка е била също от крак, обут в чорап. СТЪПКИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ По дадените размери от експерта са по-малки от 28 см - размер, посочен в следствения протокол за намерената стъпка в тавана; стъпките на Малина върху гипса била 26 см дълги, широчина на пръстите 7,8 см и на петата - 5 см; в мастилото - дължина 24,5 см, широчина на петата 4,5 см; на майката - 25,5 см дълга и 7,5 см широчина на пръстите, и 5 см на петата върху гипса; а с мастило - 23,2 см дълга и 5 см широка в петата. Експертът обаче пояснява, че и най-опитният криминалист не би могъл да установи идентичността между двете стъпки, когато едната от тях му е дадена само в описание, какъвто е случаят. Освен това размерите на отпечатъците на една стъпка зависят от ред обстоятелства: хода на лицето, плоскостта на мястото, наклона на повърхността и пр. ОБВИНИТЕЛНАТА РЕЧ НА ПРОКУРОРА Преди да пристъпи към същността на обвинението, той посочи причините, които предизвикали тъй големия интерес на обществото към това дело. Считайки, че възбуждането на духовете не е само резултат на едно булевардно любопитство, той изтъкна като особена причина за повишения интерес факта, че дейците на престъплението са жени, действуващи без каква да е мъжка помощ - нещо рядко в аналите на криминалната история и обстоятелството, че обикновеното средство на жените-престъпнички - отровата, е заменено със секущо оръжие, което също е много рядко. Господин прокурорът по-нататък спря вниманието си, да махне СЯНКАТА НА СЪМНЕНИЕТО върху показанията на подсъдимите, дадени от тях като обвиняеми пред полицията и следователя. Съмнението се пораждаше от две обстоятелства: първо, че те може да са дадени в състояние на подсъзнателност, т. е., когато постъпките на дееца не се диктуват от разума, а от скрит подсъзнателен механичен процес, за който деецът, след като добие отново съзнание, не може да си припомни нищо; и второ, че техните показания са изтръгнати с насилие. Обвинителят отрече наличността на първото обстоятелство, като се позова на труда на проф. Попов: „Основа на общата психология”. Когато действува подсъзнанието, човек извършва известни действия, за които не помни, когато се възстанови нормалното му състояние. Малина обаче не само помни и разказва работи, станали отдавна, но при разпита й от съдебния следовател пита за часовника си, който останал в полицията. Относно насипното изтръгване на показанията, г-н прокурорът обръща вниманието на съда, че подсъдимите след всеки разпит са били освидетелствувани от лекаря. Но дори и да се допусне, че са били бити в полицията, при следователя те не са давали показанията си при същото състояние, а пък пред последния техните показания съвпадат с тия, дадени в полицията, и дори са по-подробни. ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО Прокурорът дава характеристика на подсъдимите и намира, че те са с престъпни склонности. Малина извършва кражба и майката вместо да спре дъщеря си още в началото на престъплението, я тласка по-нататьк по тоя път. Драгоценностите се продават, за да се купи пиано. След това идва замисълът за убийството, за да се прикрие кражбата. Майката е все с дъщеря си. Убийството е извършено вечерта, когато майката дошла да прибере дъщеря си. То е извършено със секущо оръжие. Какво? Тук обвинителят се спира върху ВЪПРОСА ЗА ТЕСЛАТА. Той счита, че не е от голямо значение къде е в тоя момент оръдието, с което е извършено убийството, тъй като напълно естествено е то да бъде скрито. Използувайки показанието на бащата Тимев, г-н прокурорът изчисли, че времето, през което са се бавили подсъдимите в къщата на Лулчева, е напълно достатъчно да се прикрият всички улики против тях. Какво става по-нататьк? След като се завръщат вкъщи, обвиняемите обмислят последствията от престъплението си и РЕШАВАТ ДА СИМУЛИРАТ КРАЖБА. Затова сутринта Малина отива в къщата на убитата. Тук тя, понеже било кално, събува обущата си и се качва по чорапи на тавана, където е касетката, отваря я и пръска монети по стълбата. СТЪПКАТА, НАМЕРЕНА НА ТАВАНА, според г-н прокурора, е на Малина. Таванът, където е била касетката, е тъмен; там с такава сигурност може да се движи и действува само лице, което добре познава мястото и обстановката. ПО ВЪПРОСА ЗА КРЪВТА ПО ПЕШКИРА обвинителят казва, че с тоя пешкир може да се е изтрил и друг някой сутринта, през време на огледа. След като проследи всички възможни, неблагоприятни за тезата на обвинението възражения и им противопостави възраженията си, Г-Н ПРОКУРОРЪТ ПОИСКА НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИТЕ: На Малина-по чл. 316, ал. Нова, за кражба, и освен това на двете (дъщерята и майката) - по чл, 247, ал. II, за предумишлено убийство - смърт. Обвинителят завърши речта си с думите: „Ако съдът ги оправдае, ще ги накаже Бог и не само тях, но и тия, които са ги подучили да лъжат.” РЕЧИТЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ Следобед заседанието се откри в 2 ч и 45 мин. Дава се думата на ПЪРВИЯ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Г-Н Л. ДЮКМЕДЖИЕВ. Нашата задача е преди всичко да намерим само основанието за нашия иск. За да подкрепим тези наши основания обаче, ние сме принудени да направим един анализ на онова, което се изнесе досега. Ние сме потърпевши в две положения - за убийството и затова, че още в началото подсъдимите дадоха тенденциозни показания, с които искаха да хвърлят вината върху съпруга на убитата - Любомир Лулчев. Мисълта, която Малина искаше да прокара, че Лулчев е такъв или инакъв, пада поради факта, че от неговите показания вие се уверихте, че той не може да извърши престъпление. Той даде уверение, че говори и пред Бога. До днес ние не видяхме позициите на защитата разкрити; само една ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ОТРИЦАНИЕТО. Нашата задача е да направим едно точна преценка на събраните досега факти. Главният факт, който фрапира, е убийството. Сутринта на 18 май се узна, че една жена, необикновено добра, скромна, е убита. Кои са авторите? Ние разполагаме със събраните данни, които са достатъчно убедителни, да може да се твърди с положителност, че подсъдимите са убили Ангелина Лулчева. Още в началото на следствието се дава грешна насока на съдебното дирене. Кой върши това? - Малина. Малина Тимева в първите си показания се спира на ПИКАНТНИ ЕПИЗОДИ, които никой свидетел не потвърди. Това тя върши, явно е, с единствената цел да заблуди следствените власти. Ангелина Лулчева може би не е била напълно щастлива в семейния си живот. Но това тя поне не е давала да се разбере от околните. А тази госпожица собственоръчно пише показания по начин, щото да опетни и покойната, и съпруга й. Как тази невинна госпожица познава специфичните миризми, които е разрешено да познават само омъжените жени? Малина се опита да намеси в следствието и лагера на дъновистите, пак с цел да укрие истината. Всичко това бяха ОТКЛОНЕНИЯ ДА НЕ СЕ РАЗКРИЕ ИСТИНАТА. Но благодарение уредбата на разните институти в Дирекцията на полицията, тя блесна пред почитаемия съд. Когато се изгубва нашият краден пръстен, Малина отива при златаря Михайлов, когото тя казва, че наричала Васка. Той обаче заяви, че с нея имал само официално познанство. Инспекторът Коларов запитва службата за кражби и по заявлението, което Малина е подала за търсене на изгубения пръстен, се добира до нишката. А в това време се узнава и за кражбата и продажбата на скъпоценностите. Разкрива се също, че Малина и майка й са ги продали. По въпроса за дактилоскопа. Професионалните апаши си служат вече с ръкавици, понеже познават тази специална служба. Малина обаче не е употребила такива и откритата следа върху касетката допълни съмненията, които още тогава паднали върху нея. Тя обаче продължава да лъже. И когато началникът й казва: „Тези ръчички къде са пипали?” и допълва, че знае всичко, пулсът й се повишава до 120. Малина започва да признава. След първия разпит, в който тя хвърля вината върху Лулчев, тя остава с убеждението, че е заблудила властта и се споразумява с майка си при евентуално разкриване на престъплението да не признават нищо. Когато обаче Стойка се уверява, че дъщеря й е признала, дава показания, напълно идентични с тези на дъщеря си. МАЛИНА ПРИЗНАВА, че един и половина месеца преди убийството е извършила кражбата на скъпоценностите, фамозният долар става причина последната да се разкрие. Когато търсят ключа, тя признава през майка си, с която още на другия ден отива да продаде скъпоценностите. Тя обаче вижда тревогата и търси изход от безизходното си положение. Плана за убийството тя доверява на майка си. И двете го обмислят още в събота на обед. До 12 часа през нощта, към което време е извършено убийството, умисълът е напълно узрял. ДЕЛОТО НА ТИМЕВА (ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЕЧТА НА ПЪРВИЯ ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ ДЮКМЕДЖИЕВ) (стр. 3) Това са в общи черти самопризнанията. Докато в полицията пред следователя и в затвора убийците правят самопризнания, в отговора на обвинителния акт те отричат всичко. Малина подчертава, че няма кражба, а бижутата са й били подарени. Макар че е условен процес, тя, понеже у нея са намерени вещите, трябва да докаже, че са били подарени. Лулчева няма плюшкиновски наклонности. Но тя пази като очите си всички свои семейни ценности. Защо ще подарява брилянтите, за да се продават, а не ги дава като украшения? Хванахме подсъдимата в лъжа, че е ходила при Михайлов с Гела. Той отказа това. Защо Гела не подари пианото, а скъпите си фамилни ценности? Изнесените досега факти за насилие при разпита на подсъдимите в полицията не могат да се характеризират като такива. Но да допуснем, че това е така. Как подсъдимите точно тези показания дадоха, които са идентични, съгласуват се с показанията на свидетелите, а така също и с данните, добити при огледа. Зачекна се въпросът за отсъствието на съзнанието. Ние имаме самопризнание, а после - отричане. Самопризнанието е доброволно, без насилие, и е дадено при пълно съзнание. Пръв път Малина е разпитана на 19 май, след това на другия ден вече прави признание и чак на 23 сутринта тя се отвежда в болницата. Хистерията, както доказаха и експертите, е загубване на съзнанието, което внезапно дохожда и след това внезапно си отива. Показанията, с които Малина на 19 май отрича да е извършила убийството, са написани много несвързано. На 20 обаче, признанията, които тя прави, са вече съвсем ясни и логични - факт, който идва да потвърди, че липса на съзнание въобще не е имало. Ако Малина беше в безсъзнание, как можеше да танцува в болницата? Тук вероятно защитата ще каже: „Ами точно това е, което иде да докаже истерията,” Но в дадения случай това доказателство няма място, защото подсъдимите не са в състояние да претърпят ни най-малко гризение на съвестта. Майката е била отначалото до края в съвсем, нормално състояние. За забелязване е, че в показанията на Малина има една градация. Отначало тя не знае нищо за бижутата, после Гела й говори за тях, после са ходили при бижутера да се информират за цената им и накрая - самопризнанието. Показанията пред следователя Костойчинов също са верни. Тук старата например обяснява, че когато Лулчева умирала, хъркала, т. е. възпроизвежда звука на предсмъртното хъркане. Освен това тя казва, че по ударите усетила, какво [че - бел. М.И.] главата на Гела е много здрава. Въпреки всичките старания от страна на защитата да се компрометират показанията на агента Чохаджиев, той не лъже. Защо той например не казва, че е видял две жени да излизат, когато знае, че убийството е извършено от двете. Защото убийците, след като са заличили всички следи, Малина излиза по-рано, а Стойка, за да не се обърне случайно внимание, излиза след нея. Дъщерята взима теслата и я захвърля Бог знае къде. И ако тук някъде (сочи подсъдимите) има в латентно състояние съвест, те ще признаят и тогава чак теслата ще се намери. Кой говори за боричкането? Ами самите те. А при завчерашния оглед разкъсаното коланче, което се намира в стаята, доказва, че наистина е имало боричкане. Когато Малина идва сутринта, събува си обущата, изтичала направо на тавана с цел да вземе мерки за укриване на престъплението. Намерената стъпка е нейна. Съдията-следовател Костойчинов при повторния разпит подчерта, че стъпката е била от провлачен крак. Така че експертизата е излишна. Вечерта убийците забравят да изгасят лампите. На тавана обаче е било тъмно. Значи симулацията за кражба не е била извършена същата вечер, а на другата заран, когато Малина отива и съобщава, че Гела е убита. Гражданският ищец прави подробна характеристика на двете подсъдими. В заключение той твърди, че кражбата е напълно доказана. В един пункт той не се съгласява с прокурора: иска Стойка Тимева да се подведе под отговорност и за укривателство. Дава се 10 минути отдих. В 5 ЧАСА И ПОЛОВИНА взима думата гражданският ищец Чичовски. Той проследява целия ход на следствието в съдебното дирене. Говори за манталитета на подсъдимите към бащата и подчертава, че естествено и лесно обяснимо е как младата попада в лошия път. Не можейки да избере лесно среда, в която да се движи, тя се запознава с Гела и търси момент да си осигури едно евентуално осиновяване. Впоследствие се извършва кражбата. Вземат се всички мерки, за да се прикрият следите. Подготвя се почвата за покупка на пианото. Идва историята с долара, който става причина за убийството на Гела. На Малина липсват морални устои, което най-ясно се обяснява от нейното поведение пред почитаемия съд. Не трябва да се забравя обяснението на лекарите за дегенерираните типове. От обстоятелството, че Гела пъди Малина, може да се извади заключение, че я подозира в кражбата. Отношенията между тях са официални, както се доказва от някои свидетели, а се говори за подаръци. Аз се чудя на ловкостта на младата, с която тя лавира между въпросите, които й се задават. Отговорите на Стойка не ме учудват, тъй като тя вероятно е добила опитност от лекциите, които брат й е преподавал. И той поддържа майката да се подведе под отговорност и за укривателство. В 6 ЧАСА И 15 МИНУТИ думата се дава на третия граждански ищец г-н Владимир Тумпаров. Говори за квалификацията на престъплението. Умисълът не е хладнокръвно изникнал и затова не може да бъдат съдени по алинея втора на чл. 247 от Наказателния закон. Господин Тумпаров рисува отново картината на убийството, съпоставя всички факти, изнесени пред съда, и заключава, че престъпленията са извършени а пълно съзнание. За Малина поддържа, че е извършила предумишлено убийство. Че тя била извършила кражбата, това било напълно доказано. Съпоставяйки показанията на свидетелите и други данни, заключава, че крадецът е най- евентуалният убиец. Най-силната улика представлява кражбата на скъпоценностите. Малина не е местила касичката заедно с полицаите, а е оставила върху нея следи от пръстите. ДРУГИТЕ УЛИКИ С пешкира кой се е бърсал? Подсъдимите са си признали в полицията, че са се бърсали самите те. Относно насилието - дори и да е имало такова, то нямаше да опорочи самопризнанията. Отрицанието е скроено така „гюл бал-джийски”, че доказва достоверността на самопризнанията. Подсъдимите вечерта приспиват Тимев, като му казват, че ще излезнат и двете. Сутринта Малина отива да занесе магданоз на Гела, а по-късно Стойна идва с жартиери и чорапи в ръка, искайки с това да подчертае, че е много развълнувана. Изненадан човек никога няма да се сети да си взема чорапите и жартиерите в ръка. Изобщо, от доказателствата може да се твърди със сигурност, че единствените виновници са подсъдимите. ЗАЩИТАТА Пръв взима думата защитникът Велико Савов. На 18 май тази година в една фатална нощ бе убита Гела Лулчева, едничката наследница на моя приятел генерал Радойков, Тимеви бивали арестувани и не след дълго признали, че са убийците. Няколко дни след това Малина изпада в хистеричен транс. В полицията признала и пред следователя. Когато ние се ангажирахме да водим защитата на обвиняемите, те, от това, което вече бяхме чели по показанията, бяхме извадили заключение, че трябва да изградим нашата защита на базата на пълните самопризнания. В срещите ни обаче с Тимеви, те отказаха да са извършители на убийството. Малина обрисува големия тормоз, на който е била подложена в полицията. А това е вярно. Вие мислите ли, че подсъдимите не са били подложени под пресията на научните институти в Дирекцията на полицията - карцери, „аз знам всичко”, стаи с плъхове и др. И действително, Тимеви са признали и са разправяли каквото знаят, и каквото не. Възможно е разказът на Тимеви да е коригиран. Как мислите, че едно 22-годишно момиче може да устои на полицейските прийоми? Разпитват по същия начин и майката. Ние сме тук и за да видим дали от страна на някои длъжностни лица няма престараване. По-нататък защитникът възпроизвежда разкритията и начина на убийството. Доктор Геков, господа, казва, че освен раните от теслата има и такива от друго някакво оръдие. Лекарите пък установиха, че симулация няма. Малина два-три дена след оздравяването си танцува. Трябва да се съгласим, че тя още не е с ума си. Симулация в случая няма. Един ден съдията-следовател Костойчинов се явява в болницата и казва на Малина: „Кажи си истината.” Тя обаче казва; че всичко, което дотогава е говорила, не е истина. По-нататьк ще водят Малина при следователя. Преди това я отвеждат в Дирекцията на полицията, където е престояла два часа. И разказва какво е преживяла там: същите заплахи и тормоз. Интересно е защо признанията пред следователя не са собственоръчно подписани, когато за това има приета практика. Освен самопризнанията, които Малина и майка й са депозирали, г-н прокурорът с нищо не може да ни докаже, че са обрали и убили Лулчева, Свидетелят Чохаджиев е известен като постоянен свидетел. Той например отначало говори, че жената, която излезнала вечерта от дома на Лулчева, имала гузно лице, а после се коригира, че гузно бягала. Защо той, в качеството си на полицай, не проследи гузното лице? Защо на другия ден, когато научава, че в къщата, откъдето тази жена излязла, е извършено убийство, не съобщи на властите, а се предложи за свидетел в последния момент? Защитникът се спира и върху сприятеляването на Малина с Гела и продължава: - Казват, че Гела била скъперница. Но тя, която вече не вижда смисъл в живота, защо да не допуснем, че въпреки клетвата, която е дала пред мъжа си да не казва на никому за бижутата, може да ги подари? Има едно важно обстоятелство. Свидетелят Пардов говори, че когато Гела и Малина отишли да спазаряват пианото за 30 000 лв. и той им казал, че има клиент, който дава 32 000 лв., Гела извикала: „Аз ще си доплатя, само и само да остане пианото у нас.” Кой значи е господар на парите, с които се купува пианото? - Гела. Малина продава бижутата на В. Михайлов. Крадени скъпоценности се носят на улица „Леге”, където има голяма вероятност малко след това да бъдат изложени на някоя витрина. И Малина, която според гражданските ищци така лесно умее да манипулира, не се ли страхува, че някой близък ще види тези скъпоценности? Защитникът описва как е станало убийството. Когато се връщат още Малина кани Гела да вечерят в ресторант. Отговорът бил, че ревнивият Лулчев може да проследи жена си и последната, избягвайки излишни инциденти, отказала. И същата вечер, когато е бил очакван Лулчев, е било извършено убийството. Сутринта подсъдимата отива у дома на Лулчева. Тя знае къде нейната приятелка си прави тоалета по това време и затова се качва направо в спалнята. Не намерила и там, тя я търси в другите стаи и намира трупа. Тя не тича в полицията, а направо при лекаря, от когото иска помощ. Изчезването на ухото не е ли загадъчно? Експертите доказаха, че след като е било донякъде насечено, то е било изскубнато. Кучето не е възможно да го изяде, тъй като ще остави ако не кървави, то поне прашни следи. Някои колеги от противната страна заявиха, че много лесно за вярване е това ухо да е било взето от самата убийца. Възможно ли е това? Както се знае, обикновено убийците заличават всички следи, може ли те да вземат със себе си такова веществено доказателство? Не трябва да се забравя и това, че в касата е имало известни документа, които е трябвало да се задигнат. Апелирам подсъдимите да бъдат напълно оправдани.
  9. 6. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3293, 30.VІ.1930 г., стр. 3 Съдебното дирене по убийството на Лулчева се привърши. Разпитът на последните свидетели. Резултатите от огледа в къщата на Лулчева. Враждебни манифестации срещу подсъдимите. Вчерашното заседание на съда започна в 8 ч 25 мин. Любопитните значително са намалели, пред съда има само около 80 ÷ 100 души. В залата пък има около 45 жени и 20 мъже, като се изключат служебните лица. Трябва да се пристъпи към разпита на останалите трима свидетели, но понеже се оказва, че още не са дошли, съдът решава да се направи оглед в къщата на Лулчеви. Започва РАЗПИТЪТ НА Г-Н МАЛИНКОВ, следовател при Дирекцията на полицията. Той разправя, че в понеделник му възложили следствието по убийството на Лулчева и му дали всички подробности и факти, с които е разполагала дотогава Дирекцията на полицията. Дал нареждане Малина да дойде в 2 и половина часа след пладне, да направи с нея оглед на местопроизшествието. Когато влезли в къщата на Лулчева и пристъпили прага на стаята, в която бил намерен трупът, Малина трепнала неволно. Тоя я запитал какво й става. - Не мога да гледам кръв - отговорила тя. В стаите имаше разхвърляни дрехи, но по всичко личеше, че това разхвърляне не е естествено, а умишлено построена работа. Доктор Георгиев, който е бил там, изказал предположението, че убийството е извършено с тъпо оръдие... Председателят: - Намерихте ли някаква тесла и къде? Доктор Георгиев ми каза, че в коридора е намерил някаква тесла. Когато продължихме претърсването, Малина ме спря и ми показа една тесла по стълбите. Защитата иска да знае разговора с д-р Георгиев за теслата, кога е станал - преди Малина да покаже теслата под стълбата ли или след това. - Това не мога точно да си спомня. По-нататък свидетелят разказва, че понеже подозирал участието на Малина, наредил и от нейните пръсти да се снемат отпечатъци. Разкритието по кражбата на скъпоценностите засилило подозрението против Малина и макар да я освободили, поставили няколко агенти да я наблюдават. На другия ден разпитът на Малина продължил. Свидетелят й казал, че имат неоспорими доказателства, като й привел някои от тях. Тогава Малина започнала подробно да описва приятелството си с Лулчева, разказала как е откраднала бижутата, къде ги е продала и как е изразходвала парите. Направила пълни самопризнания и за убийството, като подробно обяснила как е действувала. На другия ден у нея настъпило ненормалното състояние и тя била откарана в Александровската болница. След това признания направила и Стойка Тимева. Председателят: - Употребени ли са от Вашите колеги някакви насилия върху подсъдимите? - Абсолютно никакви. - Оплаква ли ви се Малина, че не може да спи? - Да. Каза, че има много плъхове в стаята й. - Последната нощ пак в стаята с мишките ли спа? - Ами там във всяка стая има мишки. - Тази тесла виждали ли сте я и тя ли е, която намерихте при огледа? - Не мога да кажа точно. Започна РАЗПИТЪТ НА ПЕНКА КАСАБОВА. Защитникът Стратев: - Откога познавате Малина? - Била съм с нея съученичка и живеехме в съседство. Преди 9 години се преместихме от квартирата и оттогава много рядко срещах Малина. Миналата зима се видяхме в Банкя и тя ме покани да й отида на гости. Касабова разказва за посещението си у Малина, с която разговаряла за дружбата й с Лулчева. След малко дошла и последната, но никакъв съществен разговор не бил воден. РАЗПИТЪТ НА Г-Н ВАРДИН ЛЕНКОВ, групов началник при Дирекцията на полицията. Той е взел заложените бижута, открил върху тях знаците ”S. R.” и тогава задържал Малина. Председателят: Пред Вас ли снеха дактилоскопичните отпечатъци от касетката? - Да. - А от теслата? - Не. - Тази ли тесла намерихте в дома на Лулчеви? - Не мога да кажа, защото тогава не обърнах внимание. - Кой я взе? - Видях г-н Костойчинов, че я разглеждаше, впоследствие сигурно я [е] предал на някой от агентите. - От дома на Тимева взехте ли някаква тесла? - Спомням си, че при обиска бяха прибрани някакви вещи, между които мисля да имаше някакъв подобен инструмент, но чук ли беше, или тесла – не зная. ПОНЕЖЕ СЪДЪТ УВАЖИ ИСКАНЕТО на местопроизшествието да се направи оглед, отново призова свидетелите: д-р Ас. Георгиев, Георгиева, Ат. Малинков, Чехаджиев и Любомир Лулчев. Към 11 часа съдът, заедно със защитата, обвиняемите, ищците и журналистите бяха пред къщата на Лулчеви. Тя е на западния ъгъл на ул. „Мария Луиза” и „Софроний”. Отвън са се събрали вече няколко десетки любопитни. Пръв започна РАЗПИТЪТ НА ЧОХАДЖИЕВ, който нагледно възпроизвежда дадените по-рано показания. Показва къде е слязъл от трамвая и как предпазливо се огледал, когато стигнал на ул. „Софроний”, понеже било късно, а той по стар обичай се предпазвал. При това оглеждане Чохаджиев съгледал току-що излизащата от дома на Лулчеви жена, която бързо тръгнала по обратната страна на ул. „Софроний”. Измерва се разстоянието от вратата на Лулчеви до мястото, откъдето Чохаджиев видял в първия момент жената - седемнадесет големи крачки. ВЪПРОСИ ОТ ЗАЩИТАТА И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ: - Гузната жена спря ли се на прага? - Не. Тя много чевръсто зави и забърза по улицата. - Видяхте ли да свети в някоя от стаите на къщата? - Не. - Валеше ли? - В него момент - не. - Кално ли беше? - Да, доста. Разглежда се пътната врата, която се отваря на обратната страна, от която е гледал свидетелят, така че непознатата още със самото излизане е била обърната полугърбом към наблюдаващия я полицай. Пристъпва се към ОГЛЕД ВЪТРЕ В КЪЩАТА. В кухнята Лулчев обяснява къде е стояла обикновено неговата тесла (до печката). Доктор Георгиев приповтаря показанията, които е дал вече пред съда, като нагледно показва положението, в което намерил вещите вътре в къщата, а така също и това на трупа. В стаята, гдето е извършено убийството, точно на пода, дето е лежал трупът, са посипани цветя и е поставено кандило. Петната от кръв по пода и стените още не са измити. Разглежда се таванът, мазето и другите стаи. Едно мършаво черно кученце се разхожда между присъствуващите, без да полае някого. Прави впечатление, че къщата е почистена доста добре. Подсъдимата Малина влиза в стаята с пианото, гледа посипаните цветя и нито един мускул по лицето й не трепва. Когато огледът привърши, вън имаше хилядна тълпа, която устреми погледите си към подсъдимите. От всички краища се чуваха викове, закани, свирки и пр. Всред гръмки викове автомобилът отведе подсъдимите към съда. СЛЕДОБЕД ЗАСЕДАНИЕТО СЕ ОТКРИ В 4 Ч 25 МИН Прокурорът пояснява, че трябва да се обърне сериозно внимание на някои точки от първия огледен протокол. Съдията з-н Пешев чете протокола и защитниците го спират на мястото, където се казва, че на тавана, на 1 м край касетката, върху праха има стъпка от човешки крак с размери 28 см дължина и 6 и половина см широчина. Кървава стъпка от човешки крак е открита в мазето. Тя е дълга 26 см и широчина 5 и половина см. Защитникът Вел. Спасов иска вещо лице да снеме отпечатъци от дясното стъпало на подсъдимите, за да се сравнят техните размери с тези от откритите следи край касата и в мазата, и да се установи сходството. След кратко съвещание съдът уважава това искане и председателят вдига заседанието за понеделник, 8 ч сутринта.
  10. 5. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3291, 28.VІ.1930 г., стр. 1, 3 I. ДЕЛОТО НА МАЛИНА И СТОЙКА ТИМЕВИ Необикновен обществен интерес. Сцените пред и в съда при започване разглеждането на делото. Разпитът на подсъдимите и първите свидетели. След закриване заседанието на съда действува и пожарната команда. Шумният процес по убийството на дъновистката Ангелина Лулчева започна да се разглежда вчера преди обед в Първо наказателно отделение на Софийския окръжен съд. С право може да се каже, че едва ли е имало в София друг углавен процес като делото против Малина и Стойка Тимеви - дъщеря и майка, - който да е будил толкова голям интерес и любопитство всред столичните граждани. Още към 7 ч пред Софийския окръжен съд имаше голямо оживление. Стекли се бяха множество граждани, и особено млади и добре облечени жени, които се трупаха пред вратите и искаха на всяка цена да влязат в заседателната зала, за да следят развитието на процеса. За съжаление залата на Първо наказателно отделение е много малка и с билети са успели да се снабдят едва стотина души, между които и представителите на печата. На входните врати са застанали полицаи, които спират тълпата от народ да навлезе в коридорите на съда, но въпреки това още преди започването на процеса са вече буквално претъпкани. Голяма навалица от народ е имало и пред централния затвор, както и по другите улици, по които се очакваше, че ще минат подсъдимите. Точно в 8 ч без 10 м обвинените в убийството бяха докарани пред окръжния съд в полицейската камионетка. Полицаите едва успяват да проправят път на двете арестантки, ТЪЛПАТА СЕ НАХВЪРЛЯ ВЪРХУ ТЯХ С РУГАТНИ. Мнозина започват да ги плюят и да викат: - Убийци!... - Как не ви е срам! - Безсрамници!... - Пък отгоре на това се и смееш, безсрамнице!... За отбелязване е, че и двете жени-арестантки са сравнително спокойни и като че ли не обръщат внимание на публиката, която е готова всеки момент да се нахвърли върху тях и да ги линчува, ако не се охраняват силно от стражари. С голяма мъка полицаите им пробиват път и двете арестантки се отзовават в коридора на първия етаж. И тук трябваше да се употребят усилия, докато двете арестантки бяха заведени пред вратите на заседателната зала. Най-после Стойка и Малина Тимеви са въведени в заседателната зала и поставени върху подсъдимата скамейка. Сега обаче настанаха мъчителни минути за публиката, представителите на печата, та дори и за адвокатите. Под напора на публиката СТРАЖАРИТЕ И РАЗПОРЕДИТЕЛИТЕ НЕ МОГАТ ДА ВЪВЕДАТ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ РЕД. Най-после бяха пуснати само онези, които предварително са се снабдили с билет лично от председателя на съда и към 8 и половина часа прокурорът заема мястото си. При все това големият коридор пред съдебната зала още е буквално препълнен. Усилията да освободи коридора от навалицата остават напразни. Най-напред полицаите си послужиха с проверката на личните карти, като арестуваха неколцина души, за да сплашат публиката да напусне коридорите, но напразно. След това се прибягна до едно друго средство - наливаха се кофи с вода, която се хвърляше върху натъпканите като сардели мъже и жени, но пак напразно. Хвърлени бяха повече от десетина кофи вода. ДОКОЛКО ГОЛЯМО БЕ ЛЮБОПИТСТВОТО, ОСОБЕНО У ЖЕНИТЕ, може да се види от обстоятелството, че имаше случай, когато и след като бяха намокрени чувствително, някои жени успяха да се промъкнат в заседателната зала и останаха да слушат процеса. След като е заел вече мястото си прокурорът г-н Хр. Стомоняков, малко след 8 и половина часа, ВЛИЗАТ СЪДИИТЕ: председател - Илия Чайлев, - председател на Софийския окръжен съд, и членове: Димитър Пешев и Никола Кирков. Граждански ищци са Вл, Темпаров, Дюкмеджиев и Чичовски, а защитници - проф. Венелин Ганев, Спиро Константинов, Хр. Стратев и Велико Савов. От защитниците отсъствува само проф. Ганев, който бил в Пловдив по друго дело и за снощи се очакваше да пристигне в София. Председателят обявява заседанието за открито. След конституирането на защитата, ДАВА СЕ ДУМАТА НА ПРОКУРОРА Г-Н СТОМОНЯКОВ. Той иска да бъдат допуснати като свидетели по делото VIІ съдия-следовател г-н Костойчинов, лекарят при Дирекцията на полицията г-н Портарски, полицейският следовател г-н Ат. Малинков и прислужникът при затвора Живко Златарев. Първите трима свидетели щели да дадат известни осветления върху показанията на Малина Тимева: пред тях тя е признала, че е извършила убийството. Пред съдията-следовател г-н Костойчинов Малина Тимева е казала, като й обяснил, че ще се намали наказанието й, ако си признае вината: Страх ме е от наказание, г-н следователю. Свидетелят Живко Златарев, който бил познат на семейството Тимеви, запитал Стойка Тимева наскоро в затвора в присъствието на фелдшера: - Какво стана? Стойка Тимева отсякла: - Малина я удари най-напред, а пък аз я довърших... ЗАЩИТНИКЪТ СП. КОНСТАНТИНОВ иска да се допуснат като свидетели по делото Пенка Касабова и Екатерина генерал Зафирова. Екатерина генерал Зафирова щяла да хвърли с показанията си пълно осветление върху семейните отношения на убитата Гела Лулчева и мъжа й и неговите предвещания, че ще бъде убита. Свидетелката Касабова щяла да установи, че Лулчева е искала да осинови Малина Тимева, но на това й попречил нейният мъж, който настоявал да бъде осиновена някоя от неговите „сестри” от Бялото братство. По-нататък защитникът Константинов намира, че лекарската експертиза е непълна, и че теслата в процеса играе голяма роля, затова настоява да се установи с какво оръжие са били нанесени ударите на Гела Лулчева. Смята, че трябва да се направи нова експертиза на трупа, като се изрови. Към исканията на защитника Константинов се присъединява и г-н Хр. Стратев. НА ИСКАНИЯТА НА ЗАЩИТАТА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ гражданският ищец г-н д-р Дюкмеджиев, що се отнася до провеждането на нова експертиза и изравянето на трупа. Гражданският ищец Чичовски иска да бъде допусната като контра-свидетел, по въпроса за отношенията между съпрузите Лулчеви, Елена Шопова. Господин Вл. Тумпаров намира, че може да се изпрати теслата за допълнително химическо изследване, за да се установи има ли по нея кръв. Прокурорът г-н Хр, Стомоняков също се противопоставя на искането на защитниците за произвеждане нова експертиза и изравянето трупа на Ангелина Лулчева. (стр. 3) Съдебното дирене по убийството на дъновистката Лулчева (продължение от стр. 1) 1. Експертът г-н д-р Марков депозира пред съда капака на черепа, върху който ясно личат следите от ударите, които са причинили смъртта. Съдът се оттегли на съвещание и след половин час държа постановление, с което приема да бъдат допуснати всички искани от свидетелите доказателства, с изключение на искането за провеждане на нова експертиза върху трупа на Ангелина Лулчева. Възприема се да бъдат изслушани съвместно с г-н д-р Марков и експерите г-н проф. Тодоров и г-н д-р Геков. Приема се да се извърши нова химическа експертиза на теслата от г-н инж. д-р Ненов. По искането на прокурора се допусна и свидетелят Чохаджиев, който вечерта на убийството видял от дома на Ангелина Лулчева да излиза една пълна жена (Стойка Тимева). Прочете се обвинителният акт, съдържанието на който ние предадохме навремето. РАЗПИТЪТ НА МАЛИНА ТИМЕВА В залата остава само Малина Тимева. Председателят г-н Ил. Чайлев се обръща към нея с въпрос: - Вие чухте в какво се обвинявате. Признавате ли се за виновна? - Не, не се признавам. Малина Тимева започна показанията си със запознанството си със семейство Лулчеви. Със своя любовник тя отишла да им гледа Любомир Лулчев и оттогава се запознала и с г-жа Лулчева и й станала неразделна приятелка. Последната често пъти й разказвала за лошия си живот със своя съпруг; оплаквала се още, че той имал любовница, някоя си Елена*, с която били почти неразделни, и че била останала съвършено сама. С „мадам” Гела, както обикновено я наричала Тимева, често ходели на „изгрев” в лагера на дъновистите. - Лулчев не обичаше жена си, защото била крайно сребролюбива и с еснафски разбирания. Чувствуваше се голяма омраза, която той хранеше към Гела, и същевременно доброто му разположение към Елена, която често милваше и целуваше. Председателят: Кажете ни нещо сега за ВАШИТЕ ПРИЗНАНИЯ. - На другия ден след убийството ме повикаха в Дирекцията на полицията и ми поискаха да напиша какво знам за отношенията между убитата и нейния мъж. Написах показанията си и ме освободиха. Бях много разтревожена и още под впечатлението на това, което видях в неделя сутринта в дома на Гела. Като се върнах и казах, че и на другия ден ще бъда на следствие в Дирекцията, майка ми съобщи, че е получено съобщение да отида при следователя в Дирекцията на полицията. Сигурна бях, че ме викат относно пръстена, който ми откраднаха в банята, заедно с чантата ми, за което бях подала заявление до полицията. Този пръстен бе един от ония, които получих от г-жа Гела и който исках да продам на златаря Петко Михайлов. Понеже нямало неговия експерт, той ми каза да отида по-късно и аз отидох на баня, по тук златният пръстен с голям диамант бе ми откраднат заедно с чантата. Аз казах, че пръстенът ми е подарен като годеница. Обискираха всички жени, но той не бе намерен. На другия ден отидох пак при бижутера П. Михайлов. Той ме успокояваше, че пръстенът ще се намери на всяка цена, и че полицията имала възможност да направи това. Ето защо, като се върнах от първия ми разпит в Дирекцията на полицията и ми казаха, че имам съобщение пак да се явя там, аз си казах на ума: - Сигурно е за пръстена. На другия ден отидох в Дирекцията. Поискаха ми обаче да допълня показанията си за живота между г-н и г-жа Лулчеви, как съм влязла вкъщи на 18 май и как съм намерила трупа на г-жа Лулчева. При мен дойде инспекторът Коларов и един друг, черен полицай. Към 2 ч привърших показанията си и отидохме с Коларов, Ленков и други в дома на Лулчева. Върнахме се към 6 ч пак в Дирекцията на полицията. Извикаха ме тогава в стаята на следователя Малинков. По едно време дадоха бележка да ме заведат в арестантската стая. Обърках се и останах изненадана и ужасена. В ареста аз прекарах една ужасна нощ. През всичкото време стаята се прекосяваше от едни ужасно големи плъхове. Не мигнах цялата нощ. На другия ден ме извикаха пак на следствие. В стаята имаше много мъже. Всички бяха вперили погледите си в мен, и когато поисках да седна, някой ми извика с груб и висок глас: - Няма да сядате! Кой Ви разреши?... Казаха на доктора да види пулса ми. Той хвана ръката ми и извика: - 120... 180! Някой ме удари по лицето и извика: - Магарице, ще говориш ли? Лицето ми пламна, А някой хвана косата ми и разтърси главата ми, В същия дух Тимева разказва как била тормозена, за да даде показанията си. Следователят бил й казал да пише каквото й дойде на ума, и тя писала. - Помня, - казва по-нататьк тя - че ми дадоха кисело мляко, но не ядох. Какво е станало с мен - не знам, но по-късно знам, че се намерих в болницата. Като се събудих, гледам на решетката една жена като маймуна. Пипнах главата си и видях, че нямам коса - косата ми е била отрязана. Струваше ми се, че съм спала много. Питах дошлите при мене жени косата ми да не се е вплела из дрехите ми и не знаех къде точно се намирам. После ми казаха, че съм в психиатрическото отделение на Александровската болница. Казаха ми също, че косата ми била отрязана и действително, аз я намерих увита в дрехите ми. НА 31 МАЙ ДОЙДЕ ПРИ МЕН Г-Н КОСТОЙЧИНОВ. Той бе любезен и после каза, че иска да говори с мен насаме. Влезнахме в стаята на мъжкото отделение и той ми каза: - Вие как се чувствувате, Малина? - Горе-долу, както съм била, сега съм много по-добре - казах му аз. - Госпожице, аз Ви моля да си кажете каквото е било - добави след това г-н Костойчинов. - Всички улики и данни са против Вас. Даже Вашата майка си призна всичко. Аз кипнах: - В Дирекцията на полицията ми казаха, че имало „аз знам всичко”. Това не е вече Дирекцията на полицията. Говорихме около 1 час. В заключение г-н Костойчинов ми каза: - Вие ще си помислите. Гледайте да не спите... - И без това не мога да спя - казах аз. - Тук ми дават лекарства, за да спя... На бесилката да ме турите - това е истината. Нямам нищо общо с убийството на г-жа Лулчева. НА ДРУГИЯ ДЕН ДОЙДОХА ПРИ МЕН АГЕНТИ и ми казаха, че ще ме водят при следователя в Окръжния съд. Вместо това отидохме в Дирекцията на полицията. Какво е станало по-нататък с мен - не помня. Знам само, че мостът на реката и движещите се по улицата файтони като че се качваха нагоре, идваха до очите ми и след това пак се отдалечаваха и пак идваха близо до самите ми очи. След това помня, че ходихме на сватба, аз и г-н.Костойчинов, на някаква селска сватба... Малина Тимева иска да каже, че когато е била на разпит при съдията-следовател, не била в пълно съзнание. Цигарата на съдията ту се приближавала, както по-рано файтоните и моста в Дирекцията на полицията, към нейните очи, като че ли ще я изгори, ту се отдалечавала от нея. Помнела само, че седяла на някаква черна кушетка и нищо повече. - Следователят г-н Костойчинов не Ви ли пита какво знаете? - Напротив, каза ми, че ще идем на сватба... И цигарата му ту се приближаваше към мен, ту се отдалечаваше... - Сега, като Ви питаме, не се ли случва същото с Вас? (Смях всред публиката). - Не. По-нататък тя разправя, че Гела искала да я осинови, и че сама тя й дала ценностите, които продала с нейно знание, за да си купи пиано. - Кога ви даде Гела ценностите? - Около 2 седмици преди убийството й. Тя сама ми ги даде в стаята у дома й. В съботата, преди да ми ги даде, ние ходихме на тавана при касетката, но тогава тя не я отвори. - Какви скъпоценности Ви даде? - Една гривна, едни обици и едно колие. След това ми даде и един счупен часовник златен и едни счупени обици. Каза ми, че имала и други. - Кога се загуби ключът на касетката? - В събота преди убийството го потърсила, за да вземе от касетката един долар, който й оставила на съхранение нейна братовчедка. - Съобщихте ли на майка Ви за подарените Ви скъпоценности? - Не, не си спомням да съм казала на майка ми. Изобщо, КАКВОТО ИМАШЕ МЕЖДУ МЕН И ГЕЛА, АЗ НЕ КАЗВАХ НА МАЙКА МИ. Може да съм й казала, че ключът на Гела се е загубил, но не си спомням. - Кога ходихте да купувате пианото? - Около 2 седмици преди убийството. След като ми даде скъпоценностите, на другия ден ги продадохме, за да купим пианото. - След колко дена съобщихте на майка си за скъпоценностите? - Мисля, на другия ден, след като ги получих. Казах й, че съм ги намерила. - Стана ли дума да кажете на майка Ви, че ще си купите пиано? - Гела й беше казала, но аз й казах, че ще си купя, след като се хвана на работа, за да мога да го изплащам. - Тази тесла знаете ли чия е и каква е? - Когато дойдоха полицаите на третия ден да правят обиск, те взеха от един бакър едно шише вода и теслата, закачена в избата. - Когато вечерта в събота стана убийството, Вие бяхте заедно с Гела, нали? Стана ли тогава дума за ключето и ходихте ли да го търсите? - След като се навечеряхме с Гела и почти привършихме, дойде майка ми да ме вземе. Стана дума за ключето, но не сме ходили в стаята да го търсим. ПО-НАТАТЪК ТЯ РАЗКАЗВА как а неделя сутринта отишла в дома на Гела и намерила трупа в стаята, как извикала д-р Георгиев и т. н. ГЕЛА СЕ СЪМНЯВАЛА, че кражбата може да е извършена от една приятелка на нейния мъж на име Невена и от нейния брат, или че ги е взел мъжът й и ги е взел в общата каса на дъновистите. Прокурорът г-н Стомоняков намира, че в показанията на Малина Тимева има много големи противоречия. По негово искане се ПРОЧЕТОХА ПОКАЗАНИЯТА НА ПОДСЪДИМАТА ПРЕД СЪДИЯТА-СЛЕДОВАТЕЛ г-н Костойчинов и пред полицията. В тях Малина Тимева прави пълни самопризнания за начина, по кой е откраднала скъпоценностите на Ангелина Лулчева и как след това, за да заличи следите на кражбата, понеже се убедила, че по никакъв начин Гела няма да й прости, ако узнае, че тя е обрала касата й, решила да я убие. Планът за убийството доверила на майка си. - Казали ли сте на майка си? - пита председателят. - Нищо подобно, г-н председателю. Оставам изненадана, като слушам какво четете - отговаря твърдо Малина Тимева. По-нататък в показанията си пред следователя тя описва подробно как е било извършено от нея и майка й убийството и какво са направили, за да заличат следите и да избегнат отговорностите. Както показанията си пред следователя, така и показанията пред полицията подсъдимата отрича напълно, с изключение на показанията, които дала първия ден в полицията относно семейния живот на Гела и мъжа й Любомир. Предиобедното заседание се приключи а 1 часа след пладне. Разпитът на Малина продължи и следобед още десетина минути, след което БЕ РАЗПИТАНА НЕЙНАТА МАЙКА СТОЙКА ТИМЕВА. И тя не се признава за виновна. Отначало разправя как са ходили при златаря Петко Михайлов, за да продават скъпоценностите. - Казахте ли за всичко това на Вашия мъж? Това обстоятелство принуди властите да повикат пожарната команда, която с няколко ловки преминавания край самите тротоари успя да разпръсне любопитните. * Елена е Елена Андреева. Виж. „Изгревът”, том IX, стр. 576 ÷ 668 (бел, на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев).
  11. 4. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3290, 27.VІ.1930 г., стр. 1 Днес почва делото по убийството на дъновистката Лулчева. Базата, на която обвиняемите построяват защитата си. Днес преди обед Първо Наказателно отделение започва разглеждането на шумното дело по убийството на Ангелина Лулчева. Както се знае, обвиняеми по това дело са майката и дъщерята Тимеви. Пред полицейските следствени власти и пред съдията-следовател и двете направиха признания, че са убили Ангелина Лулчева с цел да заличат следите на кражбата на скъпоценности, която Малина Тимева по-рано извършила в дома на Лулчева. В отговор на обвинителния акт сега Малина Тимева и майка й отричали приписаното им престъпление и искали да установят, че убийството не било извършено от тях, и че Малина Тимева не е откраднала скъпоценностите, а г-жа Лулчева сама й ги е подарила, понеже хранела голяма симпатия към нея и даже имала намерение да я осинови.
  12. 3. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3273, 6.VІ..1930 г., стр. 3 УБИЙСТВОТО НА ДЪНОВИСТКАТА ЛУЛЧЕВА Резултатите от съдебното следствие. Какво наказание иска прокурорът за убийците. Върху жестокото убийство на Ангелина Лулчева, извършено на 17 миналия месец от Малина Тимева и нейната майка Стойка Тимева, съдебното следствие хвърля вече пълна светлина. ЗАПОЗНАВАНЕ ПРИ РОМАНТИЧНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА Обстоятелствата, при които е станало запознаването между г-жа Лулчева и Малина Тимева, са доста романтични. Малина Тимева била позната като добра гледачка. Още в началото на 1929 г. със своя любовник тя била поканена в семейството на Любомир Хр. Лулчев, за да покаже изкуството си. Приемът им е бил сърдечен и Тимева успяла в кратко време да спечели сърцето на Ангелина (Гела) Лулчева ида й стане една от близките приятелки. Спечелила нейното доверие, Гела често разказвала на Малина за притежаваните от нея скъпоценности. Любопитството на младото момиче било възбудено извънредно много и един ден предразположило Лулчева да й покаже всички скъпоценности. Може би още тогава у Малина се е явило желанието да притежава скъпите накити, макар и по престъпен начин. За да изпълни своя престъпен план благоприятствувало обстоятелството, че Лулчев често нощувал в лагера на дъновистите: а г-жа Лулчева ходела почти всеки ден на гроба на баща си, който загинал при атентата в „Св. Неделя”. В НАЧАЛОТО НА М. АПРИЛ Т. Г. Малина със съгласието на Ангелина останала сама вкъщи, под предлог да свири на пианото. Възползувана от отсъствието на стопаните, тя взела ключа на касата, в която били съхранявани скъпоценностите, качила се на тавана и задигнала от там всички скъпоценности. Малина взела една златна гривна с 5 брилянта, една златна огърлица, златен пръстен с голям диамант, златен пръстен с малък диамант, златен часовник, едни златни обици с диамант и други два чифта златни обици с по-малки диаманти. ВЕДНАГА СЛЕД КРАЖБАТА Малина Тимева отишла при майка си и й казала всичко, което направила. Двете жени тогава решили и продали откраднатите бижута на Васил П. Михайлов - всичко, с изключение на пръстените - за 26 000 лв. Ангелина Лулчева не само не подозирала, че скъпоценностите й са задигнати от най-близката й приятелка, но и дала всичкото си съдействие за избора и закупуването на едно пиано за Тимева, което било спазарено за 32 000 лв. Внесени били всички получени пари от откраднатите й скъпоценности, а останалата сума трябвало да бъде изплатена по-късно. ЕДВА КОГАТО на Лулчева дотрябвал ключът на касата, за да вземе от нея една доларова банкнота, дадена й от нейна позната за съхраняване, Малина Тимева била изправена пред една дилема - или да заличи с ново престъпление следите на първото си престъпление, или да бъде разкрита и предадена на властта. На помощ й дошла нейната майка. Двете РЕШИЛИ ПЪРВОНАЧАЛНО ДА ОТРОВЯТ АНГЕЛИНА ЛУЛЧЕВА, но по-късно тоя начин бил намерен за неудобен. Тогава те си послужили с убийството: смазали черепа на Лулчева с тъпо оръдие, за каквото им послужила една тесла. Начинът на убийството е вече известен. След като отишли на 17 м. м. в лагера на дъновистите, за да питат Л. Лулчев да не би ключът на касата да е у него, двете приятелки се върнали в дома на Лулчева. Току-що приключили вечерята и в дома на Лулчева пристигнала и майката на Малина. Тя оставила донесената от нея тесла в кухнята, без да забележи това Лулчева. По-късно тя предложила да потърсят ключа, да не би да е паднал около или под пианото. Без да подозира нещо, Ангелина Лулчева се навела до канапето, но в този момент Малина й нанесла няколко удара с теслата и тя паднала на пода. Започнала се кратка борба. Малина се хвърлила върху Лулчева и я натиснала към пода. Тогава Стойка Тимева взела теслата и с още няколко удара доубила жертвата им. Двете престъпници отишли след това в кухнята, измили теслата и ръцете си и през мазето напуснали дома на Лулчева. Начинът, по който поискаха да заблудят полицията, се изнесе в подробности. Интересното в случая е, че ЗА ДА ЗАМАСКИРА ОЩЕ ПО-СИГУРНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, Малина на другия ден сутринта, отивайки в къщата на Ангелина Лулчева, набрала магданоз от градината, за да го занесе на любимата си приятелка. Преди да нададе писъци за помощ, тя отворила наново касата и разхвърлила няколко сребърни монети, разтурила леглата, отворила гардеробите и шкафовете. По тоя начин смятала, че ще създаде у полицията убеждение, че убийството е извършено с цел за обир. Прокурорът иска наказанието на Малина Тимева по чл. 316, алинея последна и чл. 247, ал. 2 от Наказателния закон - предумишлено убийство с користна цел; и на Стойка Тимева - по чл. 247 от Наказателния закон - за предумишлено убийство. Предвиденото в закона наказание е смърт чрез обесване.
  13. 2. Вестник „Зора”, г, XII, бр. 3264, 24.V.1930 г., стр. 3 УБИЙСТВОТО НА ЛУЛЧЕВА ПОЛИЦЕЙСКОТО ДИРЕНЕ ПРИКЛЮЧЕНО Понеже полицейското издирване около убийството на г-жа Лулчева е приключено, днес двете убийци -Тимева и дъщеря й Малина - ще бъдат предадени на съдебните власти. По-големи подробности от тия, които изнесохме вчера, няма. Всички други лица, между които и съпругът на убитата - зап. подполковник Лулчев, са освободени.
  14. IV. Убийството на „дъновистката” Ангелина Лулчева 1. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3263, 23.V.1930 г., стр. 1, 3 УБИЙЦИТЕ НА ДЪНОВИСТКАТА ЛУЛЧЕВА ЗАЛОВЕНИ Разкрива се едно страшно престъпление. Майка и дъщеря убийци. Как се поражда идеята за престъплението. Кражбата на скъпоценностите предшествува убийството. Самопризнанията на убийците. Българската криминална полиция може да се похвали с един голям успех. Едва четири дни от убийството на Ангелина Лулчева, всички подробности около убийството са вече известни, а самите убийци са в ръцете на полицията. Разкритията са потресающи. Предаваме го по-подробно, понеже престъплението е извънредно за женската престъпност у нас. ХУБАВАТА УЧЕНИЧКА ПО ПИАНО Преди известно време Малина Ст. Тимева - 23-годишно хубаво момиче, с известни музикални наклонности, пожелала да учи пиано. Търсейки учителка, тя попада на Ангелина Лулчева, с която скоро се сприятелява. Понеже Лулчева е живяла съвсем сама в апартамента си, с удоволствие споделяла самотата си със своята хубава ученичка. Последната бързо спечелила доверието на своята учителка и двете често след урока по пиано са излизали заедно на разходка. Нерядко Тимева е вечеряла в дома на своята учителка. СЕМЕЙНИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ Станала интимна с Ангелина Лулчева, Тимева узнава от нея, че има семейни скъпоценности на доста голяма стойност. Скъпоценностите Лулчева е държала в една желязна касетка, ключа от която поставяла в едно чекмедже, известно на Тимева. ФАТАЛНОТО ПИАНО Еднаж Тимева останала сама в дома на Лулчева. Скъпоценностите, които й били показани от самата Лулчева, не излизали от ума й и започнали силно да я съблазняват. Още повече, че, доста бедна, Тимева имала силното желание да се сдобие със собствено пиано. Решила на всяка цена да има пиано, тя замислила да открадне скъпоценностите и, разчитайки на доверието, с което се ползувала пред Лулчева, смятала, че последната никога няма да обвини нея за кражбата, нито дори да се усъмни в нея. ТИМЕВА СТАНАЛА КРАДЕЦ, като взела ключа от чекмеджето и отворила касетката. Тя доста се колебала, докато протегне ръка и си присвои чуждите скъпоценности. Кражбата е била извършена близо преди месец, но още същата вечер младата Тимева, под влиянието на борещата я съвест, признала кражбата на майка си и поискала съвет. ПРЕСТЪПНАТА МАЙКА, вместо да посъветва дъщеря си да постави скъпоценностите в касетката, макар по същия начин, по който ги е взела, одобрила кражбата и се зарадвала, че в ръцете им, макар по един престъпен начин, е попаднало голямо богатство. КОЛИЕТО Няколко дни след кражбата, посредством един столичен бижутер, Тимева продала на един столичен търговец едно колие от откраднатите скъпоценности. Колието, което имало доста голяма стойност, било продадено само за 26 000 лв. По време на продажбата Тимева научила, че се продава за 32 000 лв. едно много хубаво пиано-роял. С част от получените за колието пари тя капарирала рояла. ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ УЧИТЕЛКАТА И УЧЕНИЧКАТА продължавали да бъдат сърдечни. Кражбата не била още открита, понеже Лулчева не била отваряла касетката. Тимева обаче живеела постоянно под угрозата, че кражбата ще бъде разкрита и напоследък държанието й започнало да става съмнително. ДОЛАРЪТ НА ПРОВИНЦИАЛИСТКАТА Три-четири дни преди убийството в дома на Лулчева се явила една нейна позната от провинцията и си поискала американския долар, който оставила у нея на хранение. Тимева, която в този момент била също у Лулчева, изтръпнала: касетката ще бъде отворена и кражбата - разкрита. Тя бързо решава да скрие ключа, за да не може да се отвори касетката. Издебнала удобен момент, Тимева взема ключа от чекмеджето и го захвърля зад пианото. Когато Лулчева потърсила ключа и не го намерила, за миг у нея се поражда съмнение, усилено още повече от видимо смутения вид на Тимева, която бързо си излязла. Лулчева помолила познайницата си да дойде на следующия ден, защото трябвало да отиде при мъжа си в лагера на дъновистите и го запита дали той не е взел ключа от касетката. Преди да отиде при мъжа си, Лулчева повикала железари да отворят касетката, понеже съмнението, че е ограбена, не я оставяло спокойна. Касетката не била отворена, понеже имала секретна брава. Излязла от дома на Лулчева, Тимева се отправила право у дома си. На майка си тя казала, че кражбата ще бъде вече разкрита. „ИЛИ АЗ, ИЛИ ТЯ ТРЯБВА ДА ИЗЧЕЗНЕ” – заявила Малина на майка си. Двете - майка и дъщеря, решават да премахнат Лулчева. Това става в петък. В събота Тимева пратила по-малката си сестра у Лулчева да съобщи, че е болна и няма да вземе урока си по пиано. Това засиило още повече съмнението на Лулчева, че Тимева може би я е ограбила. Затова помолила сестрата на Малина да й каже да дойде, понеже ще отидат заедно в лагера на дъновистите при г-н Лулчев, за да вземат ключа от касетката. Малина, макар че била уж неразположена, дошла в дома на Лулчева и двете заедно в събота след обяд отишли при г-н Лулчев, Госпожа Лулчева изказала пред мъжа си съмнението, че може да е ограбена. Но все пак го запитала да не би ключът да е у него. Лулчев отговорил, че ключа не е вземал и посъветвал жена си да не разправя, че има скъпоценности, защото действително може да я ограбят. Колкото за ключа, Лулчев казал да го потърсят около пианото. Може да е паднал там някъде. ПОСЛЕДНАТА ВЕЧЕРЯ Връщайки се от лагера на дъновистите, Лулчева и Тимева се отбили в една гостилница, купили си кебапчета и отишли заедно да вечерят у дома на Лулчева. Към 10 1/2 часа МАЙКАТА НА ТИМЕВА ДОШЛА ДА ВЗЕМЕ ДЪЩЕРЯ СИ, понеже нейното забавяне я безпокоило твърде силно. Тя предполагала, че кражбата е вече разкрита и Малина - арестувана. Влизайки в стаята, Лулчева посрещнала майката.на Малина с думите: - Сега сме и трите, хайде да потърсим ключа. Майката и дъщерята се споглеждат и решават да действуват. Лулчева на колене започнала да търси ключа под пианото. В това време Малина отива в кухнята, взема една тесла и, както Лулчева е била наведена, Малина й нанася няколко силни удара в главата с тъпото на теслата. От ударите Лулчева паднала в безсъзнание. Малина се навела над нея да види дали е мъртва. В този момент Лулчева дошла в съзнание и между нея и Малина се завежда борба за живот или смърт. Майката обаче не бездействувала. С няколко нови удара тя доубива Лулчева. След като умъртвили жертвата си, двете убийци се погрижили да заличат всички удари, които биха ги уличили. Те разтворили чекмеджетата, разхвърлили дрехите от гардероба, отворили касетката и пръснали няколко сребърни лева. Въобще, създали обстановка, от която се предполага, че убийството е извършено за грабеж. Взели всички предохранителни мерки, Малина и майка й, познавайки добре обстановката, се измъкнали, незабелязани от никого, през избата. В неделя сутринта Малина отишла в дома на Лулчева и започнала да звъни, за да я видят съседите. След като звънила продължително, Тимева влязла през задния вход. Още с влизането си в стаята при убитата, тя разтворила прозореца и започнала да вика за помощ, понеже станало убийство. Съседът г-н д-р Георгиев веднага се явил и констатирал смъртта. Полицията е била веднага уведомена, но първоначално никой не се съмнявал, че убийца може да бъде Тимева При огледа в къщата на Лулчева е бил намерен един венчален портрет, на който Лулчева е била снета с огърлица. Тази огърлица липсвала. Полицията най-напред се заема да открие откраднатите скъпоценности. И действително, тя се добира до следите на Тимева, която, както писахме по-горе, посредством един бижутер е продала огърлицата на един търговец. Пред неопровержимите доказателства Тимева и майка й направили пълни самопризнания.
  15. IV. Убийството на „дъновистката” Ангелина Лулчева 1. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3263, 23.V.1930 г., стр. 1, 3 .................................... 325 2. Вестник „Зора”, г, XII, бр. 3264, 24.V.1930 г., стр. 3.......................................... 328 3. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3273, 6.VІ..1930 г., стр. 3 ..................................... 328 4. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3290, 27.VІ.1930 г., стр. 1 .................................... 330 5. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3291, 28.VІ.1930 г., стр. 1, 3................................. 330 6. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3293, 30.VІ.1930 г., стр. 3 ........................................ 336 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г. ..................................................... 340 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1 ......................................... 346 9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1 .......................................... 352 10. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3321, З.VІІІ. 1930 г., стр. 1 ..................................... 357 11. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3322, 4.VІІІ.1930 г., стр. 3 ....................................... 358 12. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3416, 21.XI.1930 г.................................................... 358 13. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3417, 22.ХІ.1930 г., стр. 2 ...................................... 361 14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.................................................. 365 15. Писмо от Ангелина Радойнова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915г. ..................................................................................................................... 368 16. Писмо от Ангелина Радойкова до Стевка Стойчева, по-късно по мъж Няголова, от 29 септември 1915 г......................................................................... 372
×