Jump to content

Вяра

Потребител
  • Мнения

    136
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Вяра last won the day on Юли 29 2013

Вяра had the most liked content!

Обществена Репутация

8 Bad

Относно Вяра

  • Ранг
    Отличен работник

Profile Information

  • Пол
    Жена
  • Отговорете на въпроса
    1864
  1. 0. Мисли за всеки ден ПЪРВИ СЛОВА 1. Наука и възпитание изд. 1949 г. София. 2. Възвание към народа ми – препис. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 3. Сила и живот - 1 серия 4. Сила и живот - 2 серия 5. Сила и живот - 3 серия изд. 1924 г. изд. 1933 г. изд. 1929 г. „Гутемберг” „Д. Петров” Казанлък Пловдив Русе 6. Сила и живот - 4 серия 7. Сила и живот - 5 серия 8. Двата природни метода 9. Настанало е Царството Божие 10. Сила и живот - 8 серия 11. Затова се родих 12. Влизане 13. Праведният 14. Вехтото премина 15. Мнозина казваха 16. Ни мъж, ни жена 17. Синове на възкресението 18. За съдба дойдох изд. 1922 г. изд. 1922 г. изд. изд. 1926 г. изд.·1929 г. изд. 1930 г. изд. 1930 г. изд. 1932 г. изд. 1933 г. изд. 1933 г. изд. 1934 г. изд. 1929 г. „Едисон” „Съгласие” „Фотинов" „Малджиев” „Гутенберг” „Гутенберг” София София София Русе София София София София София Казанлък Казанлък София 19. Учителю благи 20. Който има невеста изд. 1934 г. изд. 1935 г. „Бр. Миладинови” София София 21. Голямото благо 22. Крадецът и пастирът 23. Да възлюбиш Господа 24. Все, що е писано 25. Дали може 26. Великите условия на живот 27. Новият човек изд. 1936 г. изд. 1937 г. изд. 1946 г. изд. 1942 г. изд. 1942 г. изд. 1944 г. изд. 1947 г. „Гутенберг” „Гутенберг” „Житно зърно” „Литопечат” „Литопечат” „Житно зърно” Казанлък Казанлък София София София София София Стр. 127/134 28. Ще управлява всички народи изд. 1948 г. „Житно зърно” София 29. Живият Господ изд. 1948 г. „Житно зърно” София 30. Поучаваше ги изд. 1949 г. „Житно зърно” София 31. Петимата братя изд. 1949 г. София 32. Който дойде при мене изд. 1950 г. „Житно зърно” София 33. Да ви даде изд. 1938 г. „Гутенберг” Казанлък 34. Условия за растене изд. 1949 г. „Житно зърно” София 35. Делата Божии зид. 1942 г. „Гутенберг” Казанлък 36. Вечно подмладяване изд. 1944 г. София 37. Учителю, да прогледам изд. 1931 г. София ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС 38. Трите живота изд. 1942 г. София 39. Правила на окултната школа изд. 1923 г. 40. Правилният растеж на ученика изд. 1923 г. „Малджиев” Русе 41. Положителни и отрицателни сили в природата изд. 1922 г. „Малджиев” Русе 42. Високия идеал изд. 1923 г. „Малджиев” Русе Разумност в природата изд. 1948 г. София 43. Абсолютна справедливост изд. 1924 г. „Д. Златев” Русе 44. Козетивни сили изд. 1930 г. София 45. Светлина на мисълта изд. 1930 г. „Венера” София 46. Условия за разумния човек изд. 1930 г. София 47. Простите истини изд. 1933 г. София 48. Неразрешеното изд. 1933 г. София 49. Възможни постижения изд. 1934 г. София 50. Четирите кръга изд. 1934 г. София 51. Великото и красивото изд. 1935 г. „Задруга” София 52. Малки и големи придобивки изд. 1936 г. „Задруга” София 53. Добри и лоши условия изд. 1937 г. „Задруга” София 54. Ключа на живота изд. 1937 г. „Задруга” София 55. Смени в природата изд. 1938 г. София 56. Форми в природата изд. 1938 г. София 57. Определени движения изд. 1938 г. София 58. Естествен ред на нещата изд. 1939 г. София 59. Степени на съзнанието изд. 1939 г. София 60. Доброто оръжия изд. 1939 г. София Стр. 128/134 61. Божият глас 62. Просветено съзнание 63. Реалност и сенки 64. Събуждане 65. Законът на любовта 66. Начало на мъдростта 67. Новата мисъл 68. Работа на природата 69. Трите посоки 70. Новият светилник изд. 1940 г. изд. 1940 г. изд. 1941 г. изд. 1944 г. изд. 1936 г. изд. 1947 г. изд. 1947 г. изд. 1948 г. изд. 1948 г. изд. 1946 г. „Житно зърно” „Житно зърно” „Житно зърно” София София София София София София София София София София МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС 71. Двата пътя 72. Противоречия в живота 73. Допирни точки в природата 74. Добри навици 75. Разумният живот изд. 1934 г. изд. 1934 г. изд. 1935 г. изд. 1936 г. изд. 1926 г. Просв. комитет София София София София София 76. Лекции на младежкия окултен клас – 1924 ÷ 25 г. изд. 1927 г. София 77. Лекции на младежкия окултен клас - 1925 г. изд. 1929 г. София 78. Влияние на светлината и тъмнината 79. Жива реч – 1925 ÷ 26 изд. 1937 г. изд. 1937 г. „Задруга” София София 80. Посока на растене 81. Святото място 82. Божествената мисъл изд. 1938 г. изд. 1939 г. изд. 1942 г. „Литопечат” София София София 83. Божествените условия 84. Отворени форми 85. Служене, почит и обич 86. Закони на доброто 87. Път към живота 88. Методи за самовъзпитание 89. Живот и отношения 90. Фактори в природата 91. Великата разумност 92. Съразмерност в природата изд. 1942 г. изд. 1943 г. изд. 1940 г. изд. 1940 г. изд. 1941 г. изд. 1942 г. изд. 1947 г. изд. 1947 г. изд. 1949 г. изд. 1949 г. „Литопечат” „Литопечат” „Литопечат” „Литопечат” „Литопечат” „Житно зърно” „Житно зърно” „Житно зърно” София София София София София София София София София Стр. 129/134 93. Силите на природата изд. 1947 г. „Житно зърно” София МЛАДЕЖКИ СЪБОРИ 94. Разцъфтяване на човешката душа - 1 събор изд. 1923 г. Русе 95. Да възлюбиш - 2 събор изд. 1940 г. Просв. комитет София 96. И обхождаше Исус всичката Галилея - 3 събор изд. 1940 г. Просв. комитет София 97. Вътрешни и външни връзки - 4 събор изд. Просв. комитет София 98. Мислещият човек - 5 събор изд. Просв. комитет София 99. Закон за единство и общност - 6 събор изд. 1928 г. 100. Първите стъпки - 7 събор изд. 1929 г. София 101. Право си осъдил - 8 събор изд. 1930 г София УТРИННИ СЛОВА 102. Абсолютна истина изд. 1949 г. „Житно зърно” София 103. Ново разбиране изд. 1949 г. „Житно зърно” София 104. Сеятелят изд. 1950 г. София 105. Дрехата на живота изд. 1950 г. София 105-2 Новото разбиране за времето изд. 1996 г. София 105-3 Младият, възрастният и старият изд. 1996 г. София 106. Учение и работа изд. 1939 г. 107. Трите родословия изд. 1943 г. София 108. Ценната дума изд. 1941 г. „Литопечат” София 109. Устойчиви величини изд. 1943 г. „Литопечат” София 110. Той създава изд. 1947 г. „Житно зърно” София 111. Старото отмина изд. 1947 г. „Житно зърно” София 112. Ликвидация на века изд. 1948 г. „Житно зърно” София 113. Красотата на душата изд. 1948 г. „Житно зърно” София 114. Новото начало изд. София СЪБОРНИ И ПЛАНИНСКИ БЕСЕДИ 115. Мировата любов и космичната обич изд. 1919 г. Просв. комитет София 116. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919 г. 117. Беседи и напътвания на събора - 1920 г. 118. Новото човечество изд. 1947 г. „Житно зърно” София 119. Пробуждане на колективното съзнание изд. 1921 г. „Слово” София Стр. 130/134 122. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1922 г. 153. Успоредните пътища. Проявление на ума изд. 1928 г. Стр. 131/134 154. Чист и светъл изд. 1926 г. Пловдив 155. Човешкият дух изд. 1933 г. София 156. До скончанието на века изд. 1926 г. Русе 157. Отличителни черти на човека изд. 1927 г. Просв. комитет София 158. Отворените очи изд. 1928 г. 159. Положителни и отрицателни черти на човека изд. 1928 г. 160. Сфинксът - начало и край на нещата 161. Изгревът на слънцето изд. 1928 г. София 162. Духовното У човека изд. 1929 г. София 163. Линиите на природата 164. Пътят на добрите постижения 165. Учителят изд. 1930 г. Пловдив 166. Новата Ева изд. 1932 г. 167. Жал ми е за народа 168.Майката на времето изд. 1932 г. 169: Разумно разбиране изд. 1934 г. 170. Великото в живота изд. 1934 г. „Гутенберг” Казанлък 171. Да мисли изд. 1935 г. София 172. Отец ме люби 173 Баща и син изд. 1937 г. София 174: Да живеем за Господа изд. 1937 г. София 175 Дигни одъра си изд. 1938 г. София 176. Свещени думи на Учителя 177. Големият брат изд. 1939 г. София 178. Учителят говори 179. Живот за цялото 180. Заветът на цветните лъчи изд. 1940 г. 181. Новият ден изд. 1941 г. София 182. Линиите на природата 183. Общение с Бога изд. 1943 г. София 184. Към новата култура изд. 1946 г. 185. Истината изд. 1948 г. 186. Новото човечество изд. 1948 г. 187. Възходящият път изд. 1921 г. 188. Тихият глас 189. Повече светлина Стр. 132/134 ПОСЛЕДНО СЛОВО 190. Заветът на любовта - 1 том изд. 1944 г. 191. Заветът на любовта - 2 том изд. 1944 г. 192. Заветът на любовта - 3 том изд. 1944 г. МУЗИКАЛНИ ТВОРБИ 193. Песни на Всемирното Бяло Братство 194. Песни от Учителя - 1 част 195. Паневритмия – голяма 196. Братски песни 197. Паневритмия - малка изд. 1941 г. „Литопечат” София 198. Песни от Учителя -·2 част 199 Слънчеви лъчи изд. 1948 г. 200 Песни от Учителя - текст изд. 1948 г. 201. Песни от Учителя - братски песни Стр. 133/134
  2. СВРЪХСЪЗНАНИЕ (КОСМИЧНО СЪЗНАНИЕ) Докато съвременните хора живеят още в своето съзнание и самосъзнание, те ще живеят във вечен страх и безпокойствие. 48-48. Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието. 91-51. Подсъзнанието и свръхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият - човешкият дух. Съзнанието и самосъзнанието представят другите два полюса - единият означава човешкото сърце, а другият - човешкият ум. 34-203. Човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие, в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта... Някой хора са влезли вече в космическото съзнание. 48-43. Материализмът има отношение към обикновеното, т. е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. 64-139. Ние трябва да изучаваме различните степени на съзнанието. Първо човек минава през три степени на съзнанието, които са степени на илюзии. (Подсъзнание, съзнание и самосъзнание). През тези три степени човек може да се поддаде на хипноза, да направи всичко, каквото другите му заповядват... Обаче влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният става независим. Докато човешкото съзнание се намира в първите три степени, може да му се влияе. Влезе ли в четвъртата степен на съзнание, хипнотизираният се освобождава от влиянието на хипнотизатора, и той сам за себе си, става ясновидец... Когато някой човек живее в четвърта степен на съзнание, той може да предсказва много неща, може да определя диагнозите на болните и да им препоръчва начини на лекуване. 48-51. Човек трябва да се пробуди за едно съзнание, по-високо от самосъзнанието. Без това съзнание той ни би могъл да разбере духовния свят не би могъл да влезе във връзка със съществата от този свят. 103-276. От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега иде времето на космическото съзнание... Светлината на това Съзнание е голяма, тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората. 48-48. Христос извади човека от самосъзнанието и го насочи към Божественото Съзнание дето е радостта. 67-276. Свръхсъзнанието е единичен процес, в които се разглежда какво мисли Бог. 0-28.3.89. Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога. 12-27. Пожелавам на Всички да поживеете момента на съприкосновение с Бога, който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живот на Божественото, космично съзнание. 12-29. Силата на Човека се крие в неговото висше съзнание. 84-139. Събуди ли се веднъж Божественото, космичното Съзнание в човека, той води възвишен съзнателен живот. 80-173. Пробуди ли се Божественото съзнание в човека, работите му моментално се оправят Това пробуждане не става изведнъж. Време, усилена работа се иска от човека, докато дойде до своето пробуждане. Няма по велик момент в живота на човека от това, да почувствува Божественото присъствие в себе си. 59-76. Всички религии водят до водят до вратата на космичното съзнание. Всички вярвания, с които до се били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието; „Ние няма да умрем, но ще се изменим.” Това подразбира, че като влезем в космичното съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите набирания, новите вярвания, които нашето сърце нашият ум и нашият дух ще се облекат. Щом се облекат с тия нови дрехи, тогава ще бъдем братя в пълния смисъл на думата и ще се познаем. 12-26. Човек трябва да има идея, да знае какво му е нужно. Това значи, да се е пробудило висшето съзнание в него. Когато това съзнание се прояви, човек се отличава с постоянство... Каквато работа започне, свършва я добре. Неговият стремеж към постигане на известна идея е непрекъснат. 84-12. Истинският живот започва с проявяването на висшето съзнание. Без него няма движение, няма мисъл, няма чувство. То стимулира човека, подтиква го към живот, работа и учение... В неговият живот няма застой. 84-12. Когато човек влезе в космичното съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот... С влизането на човека в космическото съзнание, започва развитието на ред мозъчни центрове и способности, вследствие на което той дохожда до по-тънко различаване на цветовете, тоновете и звуковете. 48-43. Когато се пробуди космическото съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. 48-73. Щом влезем в космичното съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещото положение или за Синовете, Божии, които ще могат да преодоляват всички мъчнотии. 12-25. Човечеството до сега е живяло в колективното подсъзнание, както и животните, а сега цялото човечество минава в колективното съзнание, т. е. хората започват да съзнават, че те се нуждаят един от друг. До сега всеки човек е живял само за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега, в цялото човечество, има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, всичките общества, класи да подобрят положени[…].119-5. Сега трябва да се яви Учител на човечеството, който да прекара самосъзнанието през космическото съзнание. Запалка трябва, потик трябва за душите на хората! Тези запалки са вълни, които идат в света, а всяка такава вълна носи със себе си нова светлина, която повдига съзнанието. Съзнанието на хората трябва да се повдигне на по-висока степен. 48-50. Всички хора трябва да живеят по любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски, не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин. 119-7. Какво представя Божественото съзнание? - височина, т. е. висок планински връх. - Какво представлява обикновеното съзнание? - долина. За да се ползва долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. 84-142. Стремете се да запазите връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. 84-139. Често учениците се оплакват, че нямат успех в училище. Те учат много, а малко придобиват... Защо? - Няма връзка между обикновеното Съзнание и свръх съзнанието. 84-137. Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му Съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето низше, обикновено съзнание с Божественото, т. е. с възвишеното, благородното начало в себе си. 84-137. Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание: Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. - Невежа съм. - Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. - Грешен съм. - Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка, и ще станеш праведен. - Беден съм... - Възстанови скъсаната връзка, и богатството, само по себе си ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почетен човек. 84-140. Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърцето, между душата и духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. 84-140. Като ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работа си. Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. 84-141. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила. 84-141. Човек трябва да пази единство на съзнанието си, т. е. да не допуща в съзнанието си никакво раздвояване. Най-малкото раздвояване на съзнанието произвежда в човека две равни противодействащи сили, които взаимно се неутрализират. За пример, явява се у вас желание да направите едно добро, което е свързано с някаква материална жертва. В този момент се явява страхът, че ще се ощетите; той веднага се противопоставя на желанието ви да направите добро, и тези две сили се взаимно унищожават или неутрализират... Щом се натъкнете на тези две противодействащи сили, вие казвате: Ще отложа това добро за по-благоприятни условия. 73-153. Влизате в някое духовно общество, искате да работите за своето духовно развитие... Но ако дойде в ума ви мисълта, че не е време за духовен живот, вие напущате това общество. Днес пренебрегвате едно добро желание, утре потискате известен стремеж в себе си, докато най-после съзнанието се раздвои. Не за да развиете своите духовни сили, вие никога не трябва да се отказвате от добрите желания и стремежи, никога не трябва да се подпушват, за да не раздвоите съзнанието си. Духовните сили в човек се развиват само при единство на съзнанието. Вие трябва да знаете, че всичките сте изложени на влиянието на странични същества, които имат желание да ви отклонят от пътя. Като имате всичко предвид, трябва да вземете предохранителни мерки за възстановяване на първичното положение на съзнанието си. 73-153. Ако човек се намира под влияние на невежеството, на лъжата, на омразата, по никой начин не може да устои на своето убеждение. При това положение той трябва да се обърне за помощ към Бога, към Божественото съзнание. Щом дойде Божественото съзнание в помощ на човека, с него заедно идат и трите елемента: любов, мъдрост и истина... Той ще почувства светлина в ума си, топлина в сърцето с и свобода в действията си... Това значи, човек да попадне под влиянието на едно висше съзнание. Той вижда вече, че онова, което някога не е разбирал, днес го разбира; онова, което някога не е могъл да направи, днес може да го направи; онези хора, които някога не е обичал, днес ги обича. Като знаете това, правете връзка с Божественото съзнание, което просвещава и освобождава човека. 62-22. Единственото нещо, което може да се направи при дадените условия, е да се събуди съзнанието. 34-39. Работете за развиване и пробуждане на съзнанието си; то е окото на човека; Там дето съзнанието е будно никакво спъване не става. 83-250. Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. 80-85. Работете върху съзнанието си, което носи условията на живота. 83-250. Физическият човек умира, т. е. тялото му се разлага, но съзнанието му остава. 60-226. Съзнанието на човека се пробужда за всички светове, дето животът се проявява, макар и в различни форми. 57-231.
  3. САМОСЪЗНАНИЕ Самосъзнанието е живот на личността. 59-42. Самосъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво мисли всеки човек. 0-83.89. Самосъзнанието решава въпросите на прехраната. 12-26. То включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек обаче, в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършен сам. 12-99. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека на крайния егоизъм, на крайното самолюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някои човек да направи добро, то му казва: не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: когато някои човек иска да внесе една нова идея в света,·непременно, ще се яви някаква реакция против него. Защо? - Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случай. Човекът на самосъзнанието казва: Защо не съм аз, а да е този? 12-99. Ако ти станеш самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш законите - да минеш в свръхсъзнанието. 6-264.
  4. Вяра

    СЪЗНАНИЕ

    СЪЗНАНИЕ Съзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят окръжаващите, близките, както и цялата човешка раса. 0-28-3.89. Докато не се събуди съзнанието, човек е затворено яйце, в ограничителни условия, лишен от светлината и простора на живота. 81-208. Щом дойде съзнанието във вас, вие ще виждате само своите грешки. Като станеш един съзнателен човек, ти ще казваш: „Това не трябваше да направя”. 6-264. Светлината на съзнанието у човека постоянно трябва да се усилва. 46-117.
  5. ПОДСЪЗНАНИЕ В човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, което представя безграничното в човека. То е Божествената страна на живота. 11-12. Подсъзнанието е групов процес, в който се разглежда за какво мислят всички духове. 0-28.3.89. Подсъзнанието крие в себе си живота на миналото. Там са складирани опитностите на човека. 81-158. Във вашето подсъзнание работи Божественият закон: Всички опитности на миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всички Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия. 39.14-10. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си, и там да я остави, да не чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без, някаква мъчнотия, и един ден той ще се види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. 11-12. Вътрешното съзнание на човека, т. е. подсъзнанието му, решава най-мъчните задачи. Има нещо разумно в човека, т. е. Божественото начало в него. Който слуша гласа на това начало всякога успява. 34-32.
  6. СЪ3НАНИЕТО НА ЧОВЕКА Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание. 85-79. Съзнанието представлява вътрешния организъм на човека, чрез който душата се съобщава с Божествения свят. 48-47. Чрез съзнанието си той е свързан с Бога. 84-34. Съзнанието - то е духовният гръбнак на човека. Върху този гръбнак е основана цялата нервна Система и удовете (органите), които функционират заедно с другите чувства и способности. 3-187. В цялата Природа в целокупния живот прониква една разумна нишка. Учените, хората на миналото, както и учените хора на настоящето наричат тази разумна нишка „съзнание”. Онзи, които е натоварен да пази тази нишка здрава, т. е. да се грижи да не се прекъсва съзнанието, наричаме човешки интелект или човешки ум. 18.2-3. Човешкото съзнание не е нищо друго освен радиоапарат, които възприема и предава звуковите вълни от пространството. 49-3. То е чувствителна плоча, на която се отпечатва всичко. Не можеш да помислиш, да почувстваш или да направиш нещо, което да не се отпечатва на съзнанието. Някои отпечатъци са приятни, а някой не са и човек се чуди как да се освободи от тях. 109 -175. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно. 0-24.2.89. Какво представлява съзнанието? - Според мене, съзнанието е свещ, от светлината, на която нещата се изясняват и придобиват истински смисъл, такъв, какъвто те действително представляват. 54-78. Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия. 84-19. Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти в гръбнака. То се изявява чрез главния и гръбначния мозък. Някогашната столица на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. - Къде е било мястото на съзнанието по-рано? - В симпатичната нервна система, или така наречения слънчев възел. 84-19. Съзнанието на човека се локализира в предната част на мозъка, около очите. Физиолозите и анатомистите, които изучават човешкия мозък, забелязват в предната част на мозъка тънки, едва уловими с микроскоп, бели нишки, като нерви, от особена материя, от особен род. Колкото по-тънки и по-многобройни са тези нишки, толкова съзнанието на човека е по-силно развито. У всички хора от по-низък уровен, както и у всички животинки, има такива нишки, но те са по-малко на брой и по-тънки. Когато човек работи, а едновременно с това се развива и тази мрежа от нервни влакна, орган на съзнанието. 45-117. Съзнанието има своите корени - нервички и клони... Чрез какви органи се проявява то, това никой не знае. Обаче, всеки е забелязал, че при най-малкия удар в главата, човек губи съзнание и претърпява големи пертурбации. 84-19. Всяко съзнание може да се представи във вид на кръг. Според това, доколко е широко и пробудено дадено съзнание, дотолкова и този кръг ще бъде по-голям. Съзнанията на всички същества се представят във вид на безброй концентрични кръгове, от които вътрешният е най- малък. Външният кръг, който е най-голям, прониква през всички останали съзнания, които неизбежно трябва да му се подчиняват. Те стават органи на външното съзнание, което, от своя страна, ги направлява. Значи, всяко вътрешно съзнание трябва да се подчини на всяко външно, което е над него, а всички заедно трябва да се подчинят на най-външния кръг. 51-251. Ти можеш да видиш само това, което е под тебе, но не можеш да видиш онова, което е над тебе. Това, което е под тебе, винаги може да те вижда. Понякога вие усещате влиянията на външните кръгове. Съществата от тия кръгове предварително още знаят, какво ви чака, какви страдания ви се готвят, затова взимат мерки да ви помогнат. Те виждат, че сте тръгнали в крив път, и започват да ви въздействат. Ако не можете да ги разберете, те ще ви създадат такъв род страдания, които събуждат вашата мисъл. 51-253. Тези кръгове представят известни сили, известни енергии, които заобикалят човешката душа... От тези кръгове зависи успеха или неуспеха на човека. 51-257. На какво се дължат отрицателните състояния у вас?... на това, че кръговете на вашето съзнание не са още уравновесени. Докато се считаш за голям грешник, ти си в най-вътрешния кръг сам, изоставен. Щом кажеш: „Господи, аз те благославям хиляди и милиарди пъти” веднага ще се намериш в най- външния кръг, ще имаш сила и живот. Веднага пътят ти ще се отвори навсякъде, и по най- естествен начин ще се справиш с мъчнотиите си и ще постигнеш всичко онова, за което си раден. 51-262. Понеже съзнанието на всички хора не е еднакво развито, те се различават помежду си по строеж, по проява на своите мисли, чувства и постъпки. На това се дължи, защо едни хора са математици, други - философи, трети - музиканти, художници, занаятчии и др. На това се дължат различните възгледи на хората върху морала, върху доброто и злото. 84-20. Физическият, духовният и Божественият живот са степени, фази, през които съзнанието на човека трябва да премине. 3-8. Хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория хора живеят в своето съзнание; третата категория - в своето самосъзнание и четвъртата - в свръхсъзнанието си. 34-203.
  7. ВЪНШНИ БЕЛЕЗИ ЗА УМА Когато природата иска да определи, какъв е умът на някой човек, тя го определя по носа, по дължината на челото, по дължината на брадата. 75.4-117. По челото се познава умственото богатство на човека, както и богатството му в Божествения свят. 145-319. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете какви сили се крият в неговия ум. 148-[…]. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят. 25-5. От окото до ухото - първата линия, определя силата на ума. 75.2-208. Доказано е, че дългият нос е признак на умен и интелигентен човек. 62-207. Горната част на ухото има отношение към ума. 60-49. Ако и дясното му ухо е оформено, умът му е добър. 69-49. Когато брадата на човека се заостря, увеличава се неговата разумност и острота на ума. 60-233. От проявената воля на човека ще познаете, какъв е умът му. 38-52. И като казвам, че нашият ум трябва да бъде добре развит, подразбирам и предната част на ръката да бъде добре развита. Понеже умът е скрит вътре, то като погледнем ръката си, тя като един барометър ще показва какво е същинското състояние на нашия мозък. 120-93. Китката представлява умствения човек. 120-92. Ако мозъкът е добре развит, и горната част на палеца е симетрично развита умът съгражда третата фаланга. 120-92. Умният човек трябва да бъде добър. Вярно е, че умният трябва да бъде добър и добрият трябва да бъде умен, но и лошият трябва да бъде умен. Има случаи, когато лошият човек е по- умен от добрия Обаче, и обратното се случва: добрият човек е по-умен от лошия. 62-207. В бялата раса е силно развит творческия ум, висшият ум. Бялата раса е създала поезията. 45-131.
  8. ГРИЖИ ЗА УМА Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и за дългия му живот. 75.1-160. Умът на човека се нуждае от повече вътрешна светлина. Тази вътрешна светлина се добива само чрез вярата. Който има много светлина, той учи лесно и добре. Светлината усилва енергията на мозъчните клетки. Съмнението, подозрението загасват вътрешната светлина. 76.9-33. Твоят ум се нуждае от светлина. Това ще донесе великата Любов. 32-18. Ако храните човешкия ум с илюзии, той отслабва. 36-23. Който не дава достатъчно храна на ума, изтощава го. 69-177. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палеца и показалеца съединени). 41.33-4. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, накрая ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. 25-13.
  9. ВЪЗДЕЙЕТВИЕ ВЪРХУ УМА От правилното разбиране на Духа зависи доброто състояние на човешкия ум. 18-20. Колкото мъчнотиите на един човек са по-големи, толкова този човек седи на по-висок умствен уровен. В това отношение историята ни показва, че най-великите хора в света, които са помогнали за повдигането на човечеството, са имали най-големи мъчнотии, но са ги преодолявали. 127-255. Въздухът има отношение към човешкия ум. Чистият въздух усилва ума. Дишайте чист въздух, за да опресните мислите си. 25-28. За да изправи ума си, човек трябва а бъде добър... Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност. 87-85. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира на време, усилва неговия ум. 144-127. Докато сърцето не претърпи известна промяна, и умът не може да се промени. 27-245. Достатъчно е да влезете във връзка с един разумен, интелигентен човек, за да просветне вашият ум, да започнете да работите, да учите. Свържете ли се с някой невежа, и вашият ум потъмнява. Като ставате сутрин от сън, леко докосвайте с пръстите си горната част на ушите, от тях изтича магнетична енергия. Така ще въздействате върху ума си. 68-210.
  10. РАЗВИТИЕ НА УМА Ако бащата е глупав синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен и бащата ще стaнe умен. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развие онези мозъчни цeнтpoве, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. 25-13. Като е дошъл на земята човек трябва да работи във всички неща. Чрез обоняние се развива умът и човек привиква да мисли право. 68-146. Онези хора, които живеят изключително в низките места, трябва да правят големи усилия за развитието на своя ум и сърце. Чрез усилия те ще дойдат до резултатите на хората по високите места. 31-242. Човешкият ум е достигнал до известна степен на развитие, поради което голяма част от човешката раса е дошла до висока степен на интелигентност… Както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате интелигентност, но ви липсва мекота. Сега човешкият ум е изопачен. Каквото и да се каже на човек с такъв ум, той все ще се противопостави. Той няма мекота и здраво разбиране. Като те види, той не мисли, да ти направи добро, но ще търси начин, как да те използва. 31-243. Истинската база на умствения живот е милосърдието. Някой хора искат да възпитават, да развиват ума. Те са приложили хиляди системи до сега, но въпреки това умственият живот не върви по правилен път. Събудете в един човек милосърдието, ще се събудят в него и правата посока към умствен живот... В умствения живот милосърдието има най-силно влияние. Няма друго чувство, няма друга способност, която да има такова силно влияние върху ума, каквото е милосърдието... От чисто идеално гледище, ви трябва да оставите милосърдието да прояви резултатите си за ума... Първото нещо в умствения живот е милосърдието. 42.7-10. Умът на човека може да се развива и да расте извън материята. Затова човек не трябва да обременява своя ум. Ако искаш твоя ум да мисли правилно, не трябва да му туряш никаква тежест от материята. Туриш ли му един грам само, ти ще го осакатиш. Следователно, не трябва да туряш в ума си никаква материя, която тежи. Можеш да му туряш материя без тегло. Мислиш ли за материални неща, всяка подобна мисъл ще привлече съответни сили, които ще предизвикат известно давление върху тебе и с това ще се спре твоето развитие. 10.30-20. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични. Той се чувства бодър, силен, готов за работа. 25-19. Умствените органи трябва да се трансформират вътрешно, т. е. материята им коренно да се пресъздаде. Не си правете илюзия, че времето, условията ще съдействат за това трансформиране. Те само приготвят материала; други сили ще дойдат, те ще свършат работата. 31-244. Умните хора са за насърчаване. 70-147.
  11. БОЛЕСТИ И НЕДЪ3И Дoкaто човек е с ума си, до тогава само той е силен. 13-15. Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Той е постоянно уморен и дето седне, веднага заспива. 25-19. Повечето болести се дължат на липса на светлина в човешките умове. 30-6. Съмнението е недъг на ума. Този недъг трябва да се изхвърли от човека. Умът трябва да се освободи от своите недъзи. 27-182. Човек трябва да бъде способен да не се тревожи. Колкото повече се вълнува, умът му не е свободен да възприема нещата правилно. В това положение, той изпада в обезсърчение.82-212. Разумната природа разполага с ред начини и методи, когато иска да изправи хората, когато иска да посочи грешките им. Например, ако ти направиш една малка погрешка в естествения ум, тя ще ти напомни само, леко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако грешката ти е в природния ум, тя ще ти изпрати треска, придружена със силна температура. Ако грешката ти е в разума, тя ще ти изпрати болестта коремен тиф или петнист тиф. Колкото по-нагоре се качваш и грешиш, толкова и болестите, които природата ти изпраща, са по-лоши. Ако грешиш при моралните чувства, ще страдаш от такава ужасна неврастения, каквато медицината не познава. Ако грешиш в личните чувства, много ще се дразниш. Тогава Сатурн ще има влияние върху тебе и ти ще виждаш само обратните, отрицателните черти на живота. И най-после, ако грешиш в индивидуалния живот, няма да постигнеш нищо от това, което желаеш. 76.8-58. Когато човек повдигне ума си в култ и мисли как повече знания да придобие, стомахът в него ще пострада. 47-184. Когато стомахът греши, мозъкът се наказва; когато мозъкът греши, стомахът се наказва. 47-184. Ако стомахът и дробовете са слабо развити, и умът е слаб. 90-30. Азотът е, който урегулира силите на мисълта, на живота. Ако в някоя ваша мисъл се изгуби азота, тя става взривна... Тази сила, която се съдържа в азота, е свързана с нервната система и с мозъка. Ето защо, щом почне да се намалява или да се губи азота, в ума на хората се заражда безпокойствие. Така, че някои хора полудяват, или получават апоплексически удар, се дължи на липсата на азот, липса на неговите сили в мозъчното вещество, вследствие на което организма. Щом се изгубва равновесието, кръвообращението вече не става правилно в мозъка, явява се прилив на по-вече кръв в главата, която кръв, като не може да се оттегли назад, блокира известни центрове на мозъка, предизвиква удар и тия блокирани органи се парализират. 433-13. Има случай, когато търпението произвежда обратни резултати. За пример, някой търпи, отстъпва на този - на онзи, и в резултат умът му постепенно отслабва. Ние препоръчваме търпението само тогава, когато умът постепенно се укрепва. Предприемайте само тaкaвa paбота, която усилва дейността на ума. 38-124. Добрите мисли подържат здравословното състояние на мозъка. 144-127.
  12. МИСЪЛТА И УМА Да мислиш, значи да живееш отвътре навън. Всеки човек започва да мисли, когато има вече известен образ и когато този образ, със своето впечатление, е оставил дълбоко впечатление в него. Тогава човек започва да различава тия образи, започва да ги опитва. В такъв случай се явява умът. 42.29-5. Всяка мисъл, която внася светлина в ума ти, тя е за тебе. 25-223. Не мислете, че всички мисли, които минават през ума ви са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум. Останалите не принадлежат на вас. 25-222. Всички мисли, които са недостъпни за вашия ум, оставяйте навън, не ги приемайте в себе си, докато не ги проверите. 76.25-19. Човек трябва да асимилира мислите си, да се ползва разумно от тях. 87-49. Всички хора имат умове, но това още не е гаранция, че те могат да мислят правилно. 13-16. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете: Аз мога да мисля като умен човек. Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната руши и понижава нивото на неговия ум. 25-13. И умът трябва да има много мисли. Лошо е, когато не ги прилага. 25-222. Човек може да лети с мисълта си над облаците, но затова се изискват редица упражнения и вътрешна подготовка. Индусите са изучавали този закон; те са правили много опити с мисълта си. Западните народи още не са изучили това изкуство, да хвъркат с мисълта си. Това не е недостъпно за човека, но работа се изисква в това направление, изисква се концентриране на мисълта. 76.24-19. Дръжте в ума си една свещена идея, която постоянно да ви повдига. 83-27. Умът на човека трябва да бъде свързан с центъра на Слънцето. Само при това положение, човек може да има светла, възвишена мисъл. Свързан ли е умът на човека с центъра на Земята, мисълта му е низходяща. 55-283. Не допущайте в ума си изопачени и обезсърчителни мисли. Защо човека да не си представя красиви картини, които събуждат светли мисли и благородни чувства? 83-27. - Който не разбира нещата мисълта му е изопачена. 109-50. Ако умът е по-добре организиран (от сърцето), мислите, управляват човека. 69-145. Ако след като човек мисли работите му не се нареждат добре, това показва, че в мисълта му има нещо криво. 142-341. Утайките в ума причиняват недоволството. Утайките в ума пречат на човека да мисли ясно. 66-39. Ако не може да мисли добре, умът му е мъртъв. 58-293. Дяволът прави същото с вас (хипнотизира ви). Той ви туря на гърба ви, и вие преставате да мислите. Никога не лягайте на гърба си или ако легнете, дръжте ума си буден. Може да легнете на гърба си, но умът ви да бъде концентриран и не заспивайте, защото жизнените сили, които текат по гръбначния ви стълб не могат да функционират правилно и нервите се натискат. 69-155. Не мислете с чужд ум. Всеки да мисли със своя ум. 25-11. Понеже човек е сложно същество той трябва да се проявява във всички посоки. Еднообразните мили и чувства в човека създават ред страдания. Добре е умът на човека да бъде насочен в една посока, но когато кръвта се съсредоточи само в един център явява се разслабване на нервната система. Ето защо, от време на време мисълта на човека трябва да се пренася от един център към друг. Мисълта на човека трябва да бъде разнообразна. 79-124. От мисълта на човека зависи неговото бъдеще. 87-49. Мисленето е единственият процес, които продължава и след смъртта. Като замине за други свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. 87-49.
  13. ДЕЙНОСТ НА УМА Защо не впрегнеш ума си на работа! 13-47. Мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. 25-9. Човек е готов да се справя с условията на живота по физически и умствен начин, чрез своя интелект. 65-293. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. 25-26. Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: Аз трябва да имам ум светъл като Слънцето - без никаква тъмнина. 54-40. Както учените, с помощта на низка температура и високо налягане, успяват да сгъстят газовете и да ги превърнат в течности, така и човешкият ум е в сила да сгъсти и разреди материята. В първия случай те създава неблагоприятни условия за живота, а във втория - благоприятни. 62-56. Натъкнете ли се на съмнения и. противоречия в ума си, изхвърлете ги навън. Затова първо трябва да намерите техния произход. Да ги изхвърлите навън, това значи да ги впрегнете на, работа. Те представляват особен род енергия, която непременно трябва да се приложи някъде. 62-133. „Ако дясното око те съблазнява, извади го”. Това значи, откажи се от изопачения си ум, който е поставил в крива посока твоите мисли, чувства и постъпки. Този ум е изхабил сърцето ти и силите на твоя организъм. 26-79. Ако умът те съблазнява и пожелаеш да извършиш някакво престъпление, и насочиш волята си в тази посока, спри ги и въздействай върху себе си, да се запазиш от злото. 26-77. Ако умът ви взема повече участие, той ще внесе нещо твърдо. Ако слушате ума, той ще ви направи твърди като кремък... Има условия в живота, дето умът трябва да има преимущество. 75.4-279. Когато действа умът, той обича резките промени. Той всичко върши веднага. Казва: тази работа няма какво да се продължава. 75.4-278. Ще имате пред вид следното правило: когато сте развълнувани, сутрин или вечер, концентрирайте ума си към края на носа или към центъра на веждите. Във веждите вътре, между космите има празнина, наречена „празнина на безмълвното наблюдение, на Божествения ум”. Ще се концентрираш, ще държиш ума си буден, докато ти дойде една светла мисъл, едно просветление. Да кажем, че решаваш един важен въпрос. Спри ума си върху него и след малко ще проблесне една малка светлина, ще ти дойде една светла мисъл, която ще те напъти към този път, в който трябва да тръгнеш. По някой път, когато на хората им дойдат големи страдания, свиват веждите си. Когато човек свие веждите си, той несъзнателно концентрира ума си към центъра на веждите... Щом концентрирате ума си нагоре, вие го проектирате от центъра на главата си към Слънцето, т. е. към централното Слънце на духовния свят... Щом проектирате ума си към веждите, нагоре, непременно твоята мисъл ще донесе някакво благо в живота ти. 43.20-23.
  14. ЕНЕРГИИТЕ И УМ Умът поглъща голяма част от енергиите на сърцето, затова именно, той се повдига и засилва, а сърцето се понижава и отслабва. 69-111. Когато умът на човека е силно развит в тази област (въображението, гениалността), забелязват се вълни, които се отразяват по цялото му тяло и остават известни оттенъци. Това са все течения, които идат от живата природа, минават през ума на човека, през гръбначния му стълб и слизат надолу. В човека постоянно циркулират два вида течения: отгоре надолу и отдолу-нагоре. Ако хората не подпушват теченията на силите в природата, досега щяха да бъдат избавени от много злини. 76.6-66.
  15. Вяра

    СИЛА НА УМА

    СИЛА НА УМА Под думата „сила” разбираме проява на ума, т. е. резултат на работата на човешкия ум или на Божественото в човека. 56-169. Често се говори за ума... И казват, че някои има силен, бистър ум... От какво зависи силата на човешкия ум? Колкото повече неща може да схване човек в даден момент, толкова по-силен е неговият ум... Центровете, с които умът работи, са добре развити, направени от доброкачествен материал и отзивчиви към силите, които се проявяват чрез тях. 88-232. Когато умът работи повече от сърцето, силата на човека е по-голяма. 56-169. Да допуснем, че взимате ума като определена величина, като сила. При това, приемете, че тази сила се поставя в известни възможности, в известни условия, при които може да се прояви. Кои са тези възможности? - Зодиаците. 73-91. Вие трябва да наблюдавате, кога се намирате в естествено състояние на вашия ум, кога действа природния ум, кога - разума и кога - моралните сили на мозъка. Понякога всички качества или сили на ума се проявят едновременно. Такива хора се наричат нормални. За да бъде човек нормален, необходими са тия шест елемента на ума. Тази е нормата, с която ние мерим постъпките на хората. Когато естествения ум, природният ум, разумът, моралните сили, личният ум и индивидуалният ум у човека функционират правилно, ние имаме правилно или нормално развит човек в умствено отношение. Щом едно от тия качества липсва у някой човек, ние имаме вече отклонение от нормата. 76.6-56. Всеки човек, който иска да успява в живота си, трябва да има тия шест ключа на ума, понеже те са свързани с известен род сили, необходими за неговото развитие. 76.6-52. Силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнуван, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни, т. е. да има хармония между тях. 75.2-201. Направете опит да проверите в себе си, какви чувства изживявате и ги определите към коя категория умствени сили се отнасят. Тревожите се нещо, например. Вижте към коя категория спадат вашите тревоги. (към личните чувства). Когато се засегнат личните ви чувства, ще се лекувате с природния си ум. Когато се засегнат индивидуалните ви чувства, ще се лекувате с естествения си ум. Когато се засегнат моралните ви чувства, ще се лекувате с разума. 76.6-59. Проявите на ума са свързани две по две помежду си. Като се знае това нещо, то може да се използва като начин за правилно трансформиране на енергиите у човека. 76.6-60. Ако искате да развиете силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с живата природа. 43.21-6.
×