Jump to content

Александър

Потребител
  • Мнения

    149
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    4

Александър last won the day on Юни 16 2014

Александър had the most liked content!

Обществена Репутация

8 Bad

Относно Александър

  • Ранг
    Отличен работник

Profile Information

  • Пол
    Мъж
  • Отговорете на въпроса
    1864

Последни посетители

3,409 профилни разглеждания
  1. СЪСТАВИТЕЛ: Вергилий Николов Кръстев Компютърен набор: Мобомир Гълъбов с. 5 ÷ 796 (в оригинала, а тук с. 5 ÷ 669) Доброслава Гълъбова с. 5 ÷ 796 (в оригинала, а тук с. 5 ÷ 669) Марина Иванова с. 797 ÷ 892 (в оригинала, а тук с. 670 ÷ 838) Коректори: Любомир Гълъбов с. 5 ÷ 796 (в оригинала, а тук с. 5 ÷ 669) Доброслава Гълъбова с. 5 ÷ 796 (в оригинала, а тук с. 5 ÷ 669) Ефросина Ангелова-Пенкова с. 1 ÷ 796 (в оригинала, а тук с. 1 ÷ 669) Марина Иванова с. 797 ÷ 892 (в оригинала, а тук с. 670 ÷ 838) Предпечатна подготовка: Вихър Пенков Буряна Пенкова Компкпърна обработка и снимки: Вихър Пенков
  2. „СВЕЩЕНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ КЪМ УЧЕНИКА” „Изгревът”, том XIV, с. 336 ÷ 338 БОЖЕСТВЕНИЯТ СВЯТ Божественият свят е най-красивият. Хората не могат да си представят тази красота. Съществата, които живеят там, са красиви, умни, учени и щастливи - най-просветените същества. И на вас не остава нищо друго, освен да влезете в този свят. Вън от Този свят щастие не съществува. 2215 ЗВЕЗДИТЕ Всяка звезда е жилище на разумни същества, които изпращат своите светли мисли по цялата Вселена. За тях Земята представлява предметно учение. Понеже Разумните същества влизат в система, създадена от Първата Причина, затова Те мислят за всичко, за което и тя мисли. 2218 СЪЗНАНИЕТО Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание. 2219 ОНЗИ СВЯТ Къде е онзи свят? - Не е много далеч. Разстоянието от този до Онзи свят е един ден път. Колкото време минава от изгряването до залязването на Слънцето., толкова време ще употребите да отидете до Небето, до Рая, т. е. до Онзи свят. Как трябва да се разбира това - в буквалния или в преносния смисъл? Това може да се разбере в буквален, в преносен и в идеен смисъл. Ако го разберете в буквален смисъл, ще намерите на Земята онази Школа, която е клон от Небесната Школа. Ако го разберете в преносен смисъл, ще се пренесете в една област, в едно поле над Земята, гдете ще влезете в друга Школа, също тъй клон от Божествената. Там ще изучавате по-високи неща от земните. Това ви се вижда чудно, отвлечено, защото мислите, че пространството над Земята е празно. Не, цялото пространство е населено със същества с по- висока култура от нашата. Цели царства ни заобикалят. Ако речете да тръгнете от Земята за Онзи свят, ще ви спрат на много места, ще ви спират пред всяко царство, ще ви искат свободен билет, паспорт, както правят на Земята. За да имате ясна представа за този свят трябва да се научите да излизате от тялото си, да посещавате тия светове - ще отивате и ще ги разгледате и ще се върнете пак в тялото си. Тогава няма да се страхувате от онова, което днес ви плаши. Колкото и да се страхувате, Ангелът на смъртта ще дойде, ще ви вземе и ще ви занесе на оня свят. На младини или на старини, ангелът ще дойде, няма да ви отмине. Докато сте на Земята, вие трябва да работите, да изпълнявате онова, за което сте дошли, да не ви вземат предивременно и неподготвени. От всички се иска работа: Да свършите онова, за което сте дошли. Тогава като ви се заговори за Онзи свят, да не се страхувате. Вие няма да умрете, но ще възкръснете. Който е възкръснал, той не знае вече какво нещо е смъртта. Учителят Дънов казва: „Човек трябва да живее на Земята 120 години, за да премине по 10 години във всеки зодиакален знак” И книгата за Астрологията в школата на Всемирното Велико Бяло Братство от поредицата „Изгревът”, том XVIII издаваме в тираж 1200 екземпляра - по 100 броя за всеки зодиакален знак. печат: СД Симолини' 94 - София
  3. Бележки към снимките в „Изгревът” том XVIII Снимка № 1: Учителят Петър Дънов Снимка № 2: Учителят и Георги Радев Отляво надясно: 1. Мара Савова Чаталбашева. 2. Тодора Станчева. 3... 4. Учителят. 5. Магдалена Попова. 6. Георги Радев. Снимка № 3: Учителят и Георги Радев Снимка № 5: Учителят в молитвен Дух, в дясно е Георги Радев 1. Мара Савова Чаталбашева, сестра на Теофана Савова. 2. София Попова. 3... 4... 5. Тодора Станчева. 6. Учителят. 7. Георги Радев. Снимка № 6: Салонът на Изгрева. Отпред е Георги Радев, отзад е Учителят Снимка № 7: Георги Радев Снимка № 8: Георги Радев Снимка № 9: Георги Радев в стаята си. Снимка № 10: Георги Радев в стаята си. Снимка № 11: Георги Радев свири на виолончело. Снимка № 12: Борис Николов, вляво, с бокала и Георги Радев, вдясно, в бяло, с книгата в ръка пред бараката на Изгрева, 1926 г. Снимка № 13: Георги Радев, до него Борис Николов на перилата, а под Борис, вдясно, е брат му Николай. Снимка № 14: Георги Радев, вдясно с бялата рубашка. В средата е Дора Карастоянова, седнал на перилата до Георги Радев е Николай Дойнов. Снимка № 15: На Изгрева. Вторият е Георги Радев, с приятелите. 1. Генчо Алексиев. 2. Георги Радев. 3. Елиезер Коен. 4. Никола Нанков. 5. Стефан Дойнов. 6. Христо Цонзоров. 7. Цанка Екимова. 8. Борис Николов. 9. Юрдан Екимов. Снимка № 16: На Изгрева. Георги Радев до слънчевия часовник вдясно. На Изгрева пред метеорологичната клетка. 1. Георги Радев пред слънчевия часовник. 2. Иван Кисьов. 3... 4. Борис Николов. 5. Иван Илиев. Снимка № 17: Борис Николов, Васко Искренов и Георги Радев. Снимка № 18: Елиезер Коен и Георги Радев. Снимка № 19: Учителят и Георги Радев, вдясно. 1. Учителят. 2. Райна Грозданова. 3. Маргарита Мечева. 4. Анна Шишкова. 5. Георги Радев. Снимка № 20: На Рила. Учителят и Георги Радев върху скалата, пред извора „Ръцете”. Снимка № 21: На Рила. Учителят и Георги Радев, седнал долу вдясно. Снимка № 22: Учителят и Георги Радев, вдясно. Рила, 1931 г. Лагерът при второто езеро Елбур в първите дни на юли 1931 г. Обед на лагера на втория ден след пристигането - 29 юни 1931 г. 1. Йордан Савов. 2. Иван Дойнов. 3. Учителят. 4. Георги Радев. 5. Боян Боев. 6. Любомир Лулчев. 7. Петър Шишков. Снимка № 23: Учителят и Георги Радев при чешмичката „Ръцете”, Рила, 1937 г. 1. Учителят - в средата. 2. Георги Радев - до Него. 3. Петър Пампоров. 4. Лучия Бертоли. 5. Елфиери Бертоли. 6... 7. Боян Боев. Наоколо са група латвийки. Най-отляво седнал е Елиезер Коен, а най-отпред е Йордан Савов. Снимка № 24: Учителят и Георги Радев до извора „Ръцете”, Рила, 1937 г. При чешмичката „Ръцете”, 1937 г. Почти същите лица като на снимка № 23. Но тук са дошли нови хора и подреждането е различно. 1. Учителят - в средата. 2. До Него е Георги Радев. 3. Петър Пампоров. 4. Тодор Стоименов. 5. Елфиери Бертоли. 6... 7. Боян Боев. Най-отляво долу е Йордан Савов. В групата латвийки. Снимка № 25: На Рила, при Скакавица. Учителя в средата, до него Никола Нанков. На път за Скакавица. Отдолу седнали: 1 Михаил Стоицев. 2. Георги Тахчиев. 3. Боян Боев. 4. Над Боян е Иван Кисьов. В средата е Учителят, до Него е Никола Нанков, Георги Радев. Най-отдясно, застанал сьс скръстени ръце, е Пеню Ганев. Снимка № 26: Георги Радев, Георги Константинов, Пеню Ганев, при извора Махабур до петото езеро „Бъбрека”, Рила. Снимка № 27: Младежката група на Изгрева - в средата е Георги Радев. 1. Верка Куртева. 2. Николай Шиваров. 3. Борис Николов. 4. Георги Радев. 5. Пеню Ганев. 6. Елиезер Коен. 7. Георги Тахчиев. 8. Стефан Дойнов. Най-отгоре вляво е Руси Петров, а отдясно - Васко Искренов. Снимка № 28: Младежката група на Изгрева с Георги Радев, вдясно втори по ред. 1. Руси Петров, Георги Тахчиев. 3. Никола Шиваров. 4. Борис Николов. 5. Елиезер Коен. 6. Георги Радев. 7. Пеню Ганев. Отпред е Верка Куртева, а стоящи са Стефан Дойнов и Васко Искренов вдясно. Снимка № 29: Петър Манев, пети поред, с приятели на Боровец. С автобуса, пренасящ багажа за Рила на Боровец. 1. Димитър Звездински. 2. Георги Томалевски. 3. Мария Тодорова. 4. Борис Николов. 5. Петър Манев. 6. Шофьорът - Начев. 7... 8. Върху автобуса:... Снимка № 30: Учителят на 3-то езеро играе Паневритмия. Музикантите са вдясно и свирят. Снимка № 31: Петър Манев свири с цигулката на Паневритмия, в тъмен костюм, отпред вляво. Музиканти свирят Паневритмия на третото езеро. 1. С китарата е Верка Куртева. 2. Ангел Вълков - в бяло. 3. Петър Манев - с тъмния костюм, отпред. 4. Пеню Ганев. 5. Учителят. 6... 7. Руженка Кисьова. 8. Цанка Екимова. 9. Петър Камбуров. 10. Кирил Икономов - с бялата шапка, в гръб. 11. ... Снимка № 32: Петър Манев с цигулката, в тъмен костюм, вляво, свири на Паневритмия. Музикантите свирят на Паневритмия. Учителят се вижда вдясно. 1. Верка Куртева - с китарата. 2. Петър Манев - с тъмния костюм. 3. Ангел Вълков - с белия костюм. 4. Пеню Ганев. 5 ... 6. Руженка Кисьова – с шапката. 7. Цанка Екимова. 8. Кирил Икономов - с бялата шапка. 9. Петър Камбуров. 10 ... 11. Филип Стоицев. Снимка № 33: Петър Манев на Паневритмия, свири с цигулката, в тъмен костюм, вдясно. Музиканти свирят на Паневритмия. Учителят е в средата горе. 1. Верка Куртева - с китарата. 2. Петър Манев - с тъмния костюм. 3. Ангел Вълков - в бяло. 4. Кирил Икономов - с бялата шапка. 5. Пеню Ганев. 6. Цанка Екимова. Снимка № 34: Петър Манев свири с цигулката на Паневритмия, в тъмен костюм. Учителят играе вляво. Снимка № 35: Петър Манев слуша обясненията на Учителя след Паневритмия. След Паневритмия музикантите слушат обясненията на Учителя. 1. Таня Икономова гърбом на първия ред - дъщеря на Марин Камбуров. 2. Главата на Учителя. 3. Галилей Величков - гърбом с бялото яке. 4. Катя Грива - с бялата шапка. 5. Кирил Икономов. 6. Част от главата на Пеню Ганев. 7. Цанка Екимова - отпред, с лице към фотоапарата. 8. Петър Манев - отпред, държи лъка на цигулката си с лявата си ръка. 9. ... 10. Силуетът на Симеон Симеонов.
  4. Участието ми в подготовката за издаване в „Изгревът” на настоящите материали по астрология Любомир Д. Гълъбов За първи път разбрах за лекциите по Астрология на Иван Антонов по време на едно пътуване от Айтос за София. За тях ми спомена Благовест Жеков. Разказа ми, че лично е познавал Иван Антонов и преди време е притежавал негови лекции по астрология. Също така ми разказа, че знанията си по астрология Иван Антонов е получил лично от Учителя. Спомена ми, че преди време ги е дал на някого и той не му ги е върнал. Когато чух неговият разказ, си пожелах по някакъв начин да попадна на следи, които да ме отведат до тези лекции. Желанието ми се реализира след няколко години. По телефона ми се обади Красимир Хубанов, който тогава живееше в Шумен. Той ми предложи да ми донесе лекциите на Иван Антонов, защото разбрал, че се занимавам с издаване на книги. Веднага си спомних разговора ми с Благовест Жеков и се съгласих да ми ги донесе. Скоро след това Хубанов ми донесе една дебела, подвързана и напечатана на пишеща машина книга. Между другото прочетох в „Изгревът”, че екземпляр от лекциите на Иван Антонов притежава и Тодор Ковачев от София, който лично е участвал в записването на същите лекции, диктувани лично от Иван Антонов. След като подготвих книгата за печат като компютърен набор, намерих начин да се свържа с Тодор Ковачев лично и му занесох готовия набран материал, за да установи дали той е оригинален и дали е пълен. Няколко дни след това ми се обади Вергилий Кръстев и ми каза, че ще бъде грешка да се издава в самостоятелна книга този материал, защото той има идея и план да се издаде сборен материал в поредицата „Изгревът”, съдържащ лекции от всички астролози - последователи и ученици на Учителя. За мен това беше нова информация и аз се съгласих с неговото предложение, прекратявайки самостоятелната си работа по издаването на лекциите на Иван Антонов. След няколко години отново ме потърси Вергилий Кръстев и ми предложи да участвам в набирането на материала и подготовката му за печат. Аз приех с радост. Вергилий Кръстев ми предаде план за работа, както и всички ръкописи, които трябваше да се наберат на компютър, да се разпечатат, да се проверят спрямо оригинала и разпечатката. Тази работа отне три години. За свършването и ми помогна и семейството ми, съпругата ми Доброслава, защото обемът на материалите беше голям. След като приключих цялата работа по плана, предадох вече подготвените материали на хартиен и магнитен носител на Вихър Панков за предпечатна подготовка. Радостно е, че чрез „Изгревът” един уникален и своеобразен сборник от лекции на астролози - светли умове и души, присъствали в Школата на Учителя - ще достигне до читателите, които се интересуват от тази древна окултна наука и ще се докоснат до различни възгледи и течения в нея. Благодарен съм, че съм участвал в реализирането на тази идея. 23.VII.2003 г. Н.Л.К.Б.Л. гр. София Подпис на Любомир Гълъбов
  5. Александър

    3. Иван Антонов

    3. Иван Антонов (1.IX.1899 г. ÷ 29.X.1964 г.) Вергилий Кръстев 1. За Иван Антонов ми е разказвал Галилей Величков. Вrж „Изгревът” том I, в „Кой управлява света?”, с. 39 ÷ 42. Тогава разбрах какво нещо е Учител и какво представляват преродените личности от Стария Завет, от Новия Завет, дошли в Школата на Учителя Дънов. Каквито си бяха навремето, такива си останаха и тука, на Изгрева. Проверих го чрез делата им. 2. Живях в дома на Мария Младенова три години, наул. „Тракия” № 5, на таванския етаж, където по-рано бе живяла родната й сестра Весела, която лично познавах. Тя често ми е разказвала за Иван Антонов. Излизали са често на екскурзии тримата - Иван с Мария и мъж й, Илия. Имам няколко снимки от тези екскурзии. Разказваше как е получил името Иван Салонски. Понеже българите са недисциплинирани и са скарани с времето и точността, то, когато е почвал да говори Учителят в салона, всеки е влизал, когато и както си иска. Това е смущавало Учителя и слушателите, понеже всички са се обръщали да видят кой е дошъл от града и с какви дрехи е облечен. Това се отнасяло много за тоалетите на жените. Накрая Учителят не издържал и казал: „Имали някой от вас, който да застане на вратата и никого да не пуска, след като съм влязъл?” Мълчание, Иван Антонов скочил и рекъл: „Аз ще бъда този човек.” И никого не пускал. Нарекли го Иван Салонски, понеже вардел салона. Оприличавали го на куче и на звяр, който пази вратата на господаря си. Но това не го е безпокояло. До края на Школата е изпълнил задачата си. Аз сега оценявам много тази негова роля на пазач и стражар на салона. Сега, когато организирам концерт- рециталите по спомени на „Изгревът” и с песни на Учителя, непрекъснато влизат в салона и се точат един след друг. После излизат, пак се връщат. Аз зная, че го правят нарочно и умишлено. Някои влизат в тях и те му изпълняват командата да пречат. Понякога несъзнателно го правят, друг пьт - напълно съзнателно. Все ми се иска да викна: „Къде си, Иван Антонов, да си поемеш поста и да застанеш страж на вратата! Ще те нарека Иван Концерта. Ще те повиша като титла.” Но Иван Антонов го няма. Не е още дошел. Но ще дойде. Време е вече някой да заеме поста му достойно. 3. Искали са приятелите да го отстранят от поста му - охрана на вратата на салона. Но Учителят не е позволил. Питал ги е: „Вие бихте ли застанали на неговото място и да вършите неговата работа?” – „В никакъв случай - е бил отговорът им. - Ще се скараме с всички.” Не приели поста му. Не могли да го отстранят. 4. В спомените си Драган Петков в „Изгревът” том VII, с. 138 говори, затова как Учителят му е дал правото да работи и с двата метода - на доброто и на злото. А защо? Защото е могъл да издържи. Това е за силните. Такъв случай може да намерите и в спомените наТодор Ковачев за Иван Антонов в „Изгревът” том VIІ, с. 348 ÷ 350 – „Неизпълнената задача”. Не всеки може да бъде силен и в едното, и в другото. Но окултният закон гласи: който е силен в злото, може също така да бъде силен и в доброто, но при условие че Духът го обърне към Господа на Силите. Такъв е случаят с апостол Павел. А на Изгрева такива личности е имало много и те са описани в поредицата на „Изгревът”. Някои са се обърнали с лице към Господа, а някои са били обърнати гърбом. И досега! 5. Аз не заварих Иван Антонов, но онова, което изследвах за него като астролог, беше необикновено. Аз го преценявах като астролог от разказите на онези, на които е правил хороскопи, разрешавал им е съдбите и изричал пророчества. А това е много. Особено след заминаването на Учителя, това е било голям проблем. За всяко нещо са питали Учителя. А вече Него го няма - кого да питат? Астролозите, ясновидците, викали са духовете на спиритически сеанси. А Изгревът в София е бил пълен и с астролози, ясновидци и медиуми. А имало е и онези, които са запитвали, слушали и проверявали казаното с живота си. Едно такова семейство е било и това на Мария Младенова и полковник Илия Младенов - виж „Изгревът” том VII, с. 3 ÷ 54. Те са имали две дъщери, Лиляна и Анжела и каквото им е казал Иван Антонов, всичко е било точно за тях. Аз се явявам у тях след 30 години. Мария Младенова ми говореше за Иван Антонов, за астрологическите съвети, които е давал на мъжа е. Точни и верни! 6. Аз заварих и други, които говореха за неговите познания като астролог.· Такъв случай описва и Мариета Бертоли в „Изгревът” том VII, с. 677 ÷ 678 в „Силата на астрологията”. Този астролог, който е владеел тази сила, е бил Иван Антонов. А Влади Симеонов го е проверил с живота си. 7. Много хора срещнах, които разказваха за него. Аз изучавах астролозите по два начина. Първия начин - проучвах разказите на онези, които са се доближавали до някой астролог. Там оценката е реална - те говорят точно защото са го проверили в живота, ала след 10 ÷ 20 години. Вторият начин е, когато лично съм се срещал с тях, когато са ми правили хороскопа, разглеждали са то пред мен, говорили са и аз съм записвал всичко или на ръка, или на магнетофон. И след това го проверявах чрез живота си. Така днес, след 20 години проверките ми са точни и аз най-добре зная каква е силата на всеки един от тях. Не само знание, но трябва да имат и пророческа сила. Така съм проверявал всички - никой не е останал непроверен в този том на „Изгревът” - XVIII, че дори и в следващия том на „Изгревът” - XIX, за астролозите. 8. Когато записвах спомените на Елена Андреева, я накарах да разкаже за всеки един от изгревяни. Разказа и за Иван Антонов. Има го в „Изгревът” том ІХ, с. 171 ÷ 172. Останал е в спомените на своите съвременници като човек, който изпълнява точно своите задължения на мястото, на което е поставен. С нахалните и войнствуващите се е справял, защото е бил много силен физически, психически е бил устойчив и е можел да се справя с всичко. 9. Когато подреждах материала с историята на Русенското братство, което бе по спомените на Марийка Марашлиева, която бе от Русе и бе свидетел на цялата русенска история, то тя разказа и за съдбата на братския салон за Русе. Старият Тодор Ковачев го бе построил, а синът му Боян Ковачев бе го продал. Понеже тя познаваше Тодор Ковачев - внукът му и син на Боян Ковачев, поисках някои сведения. Накрая аз отидох при него и му разказах за това, което ще публикувам. А то сега е отпечатано в „Изгревът” том VI, с. 664 ÷ 676, 667 ÷ 679, 679 ÷ 684, 684 ÷ 687. Тогава Тодор Ковачев ми каза, чи историята е друга и е в противоречие с онова, което аз описвам. Накарах го да се подготви и да я разкаже. В уречения ден отидох с един ролков магнетофон и записах целия разказ от него. Прехвърлих ролковия запис на касетки и ги предадох на Марийка Марашлиева да ги прехвърли на машинописен текст на хартия. Тя го прехвърли и аз го предадох за печат. Не съм променил нищо. Виж „Изгревът” том VІ, с. 687 ÷ 700. Така тук му дадох възможността да разкаже онова, което знае и да се защити от обвиненията срещу баща му, че е продал салона в Русе и че е оставил братството в Русе без салон. Това го описвам, защото тогава се уточнихме, че ще ми разкаже и за Иван Антонов. 10. Дойде определеното време, аз отидох при него, той предварително се бе подготвил и разказваше всичко, което си спомняше за Иван Антонов, а аз записвах на ролковия си магнетофон. Той можеше да разказва много добре, мисълта му течеше последователно, така че между разказа му и евентуалното описание на лист хартия едва ли щеше да има някаква голяма разлика. Отново прехвърлих записа от ролковия магнетофон на касетки, предадох ги на Марийка Марашлиева и тя ги прехвърли на машинописен текст на хартия. А това е много уморително. Вие прехвърляли ли сте запис на лист хартия? Пускаш едно изречение, спираш касетофона и каквото си запомнил, записваш чрез пишущата машина на хартия. Ами ако пишеш бавно и пишеш с 2 ÷ 3 пръста? Върви много бавно. После връщаш записа назад, пускаш го, за да провериш дали е записано точно и продължаваш да записваш следващия ред. Така Марийка прехвърли целия запис за Иван Антонов. Аз не съм му променил нито една дума. Единствено сложих подходящи заглавия на разказите. Тодор Ковачев се съгласи. Аз бях съставителят на „Изгревът” и имах своя план и концепция по какъв начин трябва да се публикуват спомените на последователите на Учителя Дънов в „Изгревът”. И го спазвам досега. 11. Публикувах материала в „Изгревът” том VII, с. 333 ÷ 405. Обозначих отдолу кога са правени, в кои години и дати. Правени са два записа: единият – през 1994 г. в два дни - 23 и 29 май, а другият - през 1997 г. на 1 юни, когато подготвях неговия материал за публикуване в „Изгревът” том VII. 12. Тодор Ковачев ми разказваше, че Галилей Величков не е описал както трябва случките с Иван Антонов. Казах му да ги опише и да даде да ги публикувам. Съгласи се. Записах всичко и всичко точно е публикувано. Обикновено след всеки автор правя своите бележки, как съм работил с него. Но тук не направих никакви бележки, а ги правя сега. Вероятно тук име е мястото. 13. Тодор Ковачев ми разказа за това, че Иван Антонов има написана Астрология и тя е у него. Аз също имах тази Астрология на ксерокопие, но това копие трудно се четеше - беше или бледо, или пък много черно. А изобщо не беше му дошло времето да се разправям с астролозите на Изгрева. Уточнихме се да ми предаде впоследствие целия материал, да го публикувам, когато му дойде времето. 14. И както се случва почти винаги, че когато се задвижи един автор или материал от поредицата на „Изгревът”, веднага се явяват онези, които искат да пречат. Явяват се веднага, някои им внушават отгоре и започват да ме изпреварват. А целта е да ме изпреварят и да изопачат цялата стратегия на поредиците на „Изгревът”. И така в един ден се явява Любомир Гълъбов и на уречения адрес търси „Тодор Ковачев – внук”, така, както съм го отбелязал в „Изгревът” том VI и том VII. Иска от него съдействие, за да издаде „Астрология” на Иван Антонов и носи едно ксерокопие от нея. Тогава Жечка - съпругата на Тодор Ковачев, му казала, че този материал е обещан на Вергилий Кръстев за издаване и не могат да си променят решението. Тогава Любомир Гълъбов си тръгва, а Тодор Ковачев ми съобщава цялата случила се история. Дори ме извикаха по телефона да отида при тях и ми разказаха всичко. 15. С Любомир Гълъбов и жена му Доброслава Гълъбова се познавах. Те бяха участвували в програмата за издаването на оригиналното Слово, която аз създадох, организирах и реализирах. Това е описано подробно - как съм работил с екипите, в „Изгревът” том XVI, с. 829 ÷ 884. А на с. 853 ÷ 854 е описано, че Любомир Гълъбов участвуваше във финансирането на няколко заглавия, дори от името на неговата фирма „Урания”. Впоследствие парите му бяха върнати чрез Жана Иванова, на която многократно заявявах, че неговите пари трябва да се върнат. И се върнаха до лев. Освен това семейство Гълъбови успяха да въведат в компютъра си две томчета от Общ окултен клас по стария правопис до 1945 г. Виж „Изгревът” том XVI, с. 898, № 9 и № 10. Така че те участвуваха в две направления в програмата по издаването на оригиналното Слово, която аз ръководех. Веднъж финансираха и участвуваха чрез фирмата „Урания”, а втори път подготвиха две томчета за издаване, които те сами ги финансираха. Парите впоследствие им бяха върнати. Така че Любомир Гълъбов го познавах и бях работил вече с него. А каталогът за онова, което съм издал, е в „Изгревът” том XVI, с. 894 ÷ 901. 16. Обаждам се на Любомир Гълъбов и му разказвам какво съм научил лично от Тодор Ковачев, защото те бяха много развълнували, лично ме извикаха в дома си и ми разказаха всичко. И че важи поетият ангажимент - да се предаде „Астрология” на Иван Антонов на мен. Любомир ми разказа, че изобщо не е запознат с историята за публикация на тази „Астрология”. Обясних му, че ако иска, може да си я издаде и сам, но ако иска, може да работи с мен, ще го извикам, когато му дойде времето и ще мудам материалите да ги работи. Той се съгласи. 17. Дойде и другото време, когато аз месеци наред работих по автори, изучавах материалите, които ги бях прибрал, изкарвах ги на ксерокопия и ги подреждах в папките. После Онзи, Който ръководи от Небето вписването на „Изгревът”, ми предаде концепцията в действие. И аз подготвих всички астролози и бяха запланувани, поради големия материал, да се отпечатат в два тома на „Изгревът”. А аз тази концепция я имах в ума си от 1970 г, когато преминавах през астролозите, за да ми разглеждат собствения хороскоп. И чрез него знам кой какво знае и какво може. Беше много трудно, но сглобих материала в една верига и по нея протече онзи Космически ток, който свързва и тече в поредицата на „Изгревът”. Този материал извън „Изгревът” не може да бъде действен. И едва ли има някой човек в България, който да се ползва от ръкописите на астролозите на „Изгрева”. Тези там са неми, те мълчат, те не говорят за живота на астрологията, защото го няма Духът на Астрологията. А Астрологията има ли Дух? Има. Прочетете в „Изгревът” том VI, с. 430 ÷ 433 в разказите на Симеон Арнаудов (Дякона), за да се запознаете откъде идва истинската Астрология, защото съществуват „Двете астрологии”, както ги описва самият той. 18. Извиках удома Любомир Гълъбов, разказах му за концепцията си. Той я разбра. А тя е от ясна по-ясна, но за този, комуто се даде. Дадох му я. Предадох му целия материал, който бях издирвал 30 години и който бях подредил. Гласувах му доверие. Казах му, че отговаря пред „Изгревът”, пред авторите астролози и пред мен. Съгласи се да го подготвя за печат. Трябваше да се набере целият текст, да се направи след това разпечатка на набрания материал, да се коригира и да се въведат корекциите в компютъра. И тогава да ми се предаде записаният материал на дискета, самата коригирана разпечатка и оригиналните папки. Той обеща да го направи както трябва. И го направи. 19. Любомир Гълъбов обеща да поеме финансирането на предпечатната подготовка. Заплащаше скъпо на онзи, който въвеждаше. С жена му Доброслава правеха корекциите на разпечатания материал. Един четеше оригинала, а другият следеше дали е правилно въведен. А това бе много трудно. И винаги, когато са решавали да работят върху този материал, изневиделица са пристигали неканени гости. След това разбират, че това е план от онези сили, които са изпратени да им пречат. Започват да излизат вън от града по разни мотели и хубави места, за да работят. След това са предавали коригирания оттях материал да се въведе в компютъра. И накрая те си свършиха работата. Тя продължи около три години. Бях го предупредил, че веднага се явяват онези, които крадат материали от мене, ползват моята концепция и ме изпреварват. Ще се явяват и ще му предлагат да издадат материалите без мен, като ме отстранят. И това впоследствие се случва. Но Любомир отбива всички домогвания на крадците. 20. Това е един огромен материал за два тома на „Изгревът” по Астрология. Двамата - Любомир и Доброслава, положиха невероятен труд, невероятно време и вложиха свои лични пари за предпечатна подготовка. Предупредих го, че тези пари не могат да се възстановят, понеже „Изгревът” се купува около 100 броя, а издаваме по 1000 броя. Освен това тези пари отиват за „Изгревът”, Той финансира и онези консумативи за тонер, хартия и за паус. След това материалът бе предаден на Вихър Пенкови Ефросина Ангелова да го прочетат още веднъж, да се странира и да ми се предаде, за да го прегледам. Аз уточнявах разделите и заглавията. Трябваше да сложа своя печат върху странирания материал, че го одобрявам. Този печат бе невидим задругите, но реален за мен. Разказваше ми Вихър, че когато му предали материала, двамата съпрузи въздъхнали от облекчение, че са се отървали от този огън. Който е работил за „Изгревът”, много добре знае, че това не е само вътрешен и външен огън, но това са бури, урагани, светкавици и гръмотевици, които винаги падат върху нечия непокорна глава, вдигнала се срещу „Изгревът”. И така, сега Вихър Пенков, жена му Ефросина Ангелова-Пенкова, сестра му Буряна Пенкова работят върху първия том. И то напълно безплатно. Призовах и Марина Иванова да помага - а тя подготви да се отпечата „Изгревът” том XVI и том XVIІ. И тя работи безвъзмездно. А за моя труд и за онези, които съдействуват от Небето и от Земята, да не говорим. Това не може да се опише. То трябва да се опита, за да се види. Но не всеки може да издържи. Някои бягат, но има и изключения - те остават с мен и с тях работя. Благодаря им за помощта. 21. Когато предадох подготвени всички материали за астролозите на Любомир Гълъбов, той отиде и взе от Тодор Ковачев копието от Астрологията на Иван Антонов, понеже бе на пишеща машина и бе запазено. А Любомир имаше ксерокопие. Така че е работено по материалите на Тодор Ковачев. Той знаеше за моята концепция и съдействуваше за „бай Иван”. 22. И ето, ние навлизаме в последния етап при подготовката на този том. Вихър бе взел от Любомир целия материал, оригиналите, разпечатките с корекциите и записания материал на дискети. И когато започват да работят материала на Иван Антонов, се установява, че ги няма два материала. А това са Предговорът на Тодор Ковачев и една друга статия – „Време”. Имат я на дискета, а няма оригиналните статии на хартия и няма съответната разпечатка с корекциите. Обаждам се на Ефросина - съпругата на Вихър, която отново четеше целия материал, сверяваше с оригинала и коригираше съответните пропуснати грешки от първата корекция. Искам да се запозная с тези материали. Но ги няма при тях, не са им предадени. Обаждам се на Любомир да провери дали не са забравени при него. И при него ги няма. Аз веднага разбирам причината, защо са изгубени тези материали. Ако нямаше оригиналите, не могат да се включат в този том. И този материал няма да се отпечата. А каква е причината? Не мисля, а тя веднага изплува в съзнанието. И веднага започвам да действувам. 23. Когато задвижиха концепцията за астролозите, онези, които ръководеха от Небето поредицата „Изгревът”, то аз отидох при Тодор Ковачев и го помолих да напише увод към Астрологията на Иван Антонов и да опише всичко, което знае за случая. Друг нямаше жив, който да знае. А освен това, онова, което той разказа, бе отпечатано за Иван Антонов в „Изгревът” том VІІ, c. 333 ÷ 405. Той бе свързан с Иван Антонов и чрез него трябваше да се довърши работата му. Сега бе наред астрологията. Той написа своя увод, но не ми го предава на мен, за да го прочета, да влезе в моето съзнание и ако има нещо, да изискам да донапише - той да го напише. Предава го на Любомир. А той го предава на онзи, който го въвежда. Аз тогава казах, че всичко трябва да преминава през мене. Защото чрез мен се движи „Изгревът”, а не чрез някой друг. Този материал не минава през мене. Аз не съм го подписал, не съм го одобрил за печат. И горе, от Невидимия свят, знаят това. Щом не съм се подписал върху него, това означава, че не го одобрявам. А щом не съм съгласен, то материалът се отстранява и изчезва. И сега е изчезнал и сега го няма никъде. Но го има написан на дискета. Това означаваше, че без оригиналния текст не може да се включи за отпечатване. И така, това се отстранява от печат. А аз съм го задвижил като идея и изпълнение. Но някой решава да ме прескочи. И сега аз също трябваше да прескоча този материал. Поставяха ме на изпит. Но нали аз го движа, аз съм го решил. И действувам. Обаждам се по телефона на Тодор Ковачев, че оригиналния материал го нямай искам копие от него. Това е на 18 юли 2003 г. На следващия ден, 19 юли, той изважда ксерокопие, аз отивам при него и той ми го връчва. Но му разказвам цялата история и че това е станало, защото материалът не е предаден на мен, а на друг. Значи са ме прескочили като етап и като ръководител на тази програма. И онези от горе също прескачат материала и сега не може да му се отпечата материалът. И накрая, сега, на 18 юли 2003 г. аз научавам, че те са два материала. Да се чудя ли или да се ядосвам ли! Правя и двете. Накрая прибрах от Тодор Ковачев и двата материала. А още не бях ги чел. Ето сега, днес, на 23 юли 2003 г., ги чета и правя своите забележки. А на 31 юли трябва да се предаде за печат. 24. И което е най-важното, научавам от Тодор Ковачев, че някой си човек от Варна му се обадил, че иска да издава Астрологията на Иван Антонов и търси информация и бележки за него. Тодор му обяснил, че този материал се готви за печат. Онзи там му обяснява, че работи по някакви си астрологически бележки на някаква си Магда. Той не се съгласил да им дава материала. Същият човек се обажда на Любомир Гълъбов и също търси информация и някакви биографични данни. Изобщо, искат да попречат. Да разколебаят и сътрудниците на този том. Да ме преварят и да издадат първи и да изопачат нещата. Това са правили винаги. А те не знаят, че с лъжа, кражба и мошеничество няма чистота. А само в Чистота може да се движи Духът. А там, където няма Дух, то няма и живот. Затова всички написани Астрологии досега на Изгрева са безмълвни и те не могат да се четат. На тъмно можеш ли да четеш? Трябва да светнеш електрическата крушка. Този космически плам, ток и сила преминава само през „Изгревът” и в него преминава Духът. И той е там. И така, чак днес, 23 юли 2003 г., в ден сряда, аз за пръв път чета предговора за Астрологията на Иван Антонов от Тодор Ковачев. А този материал се подготвя цели 3 години от Любомир Гълъбов и цели 3 години този предговор стои при Любомир, а при мен не идва. И когато дойде времето да задвижим този том, то този материал за предговора изчезна. Изчезна. Няма го никъде. Да го включа ли или да не го включа? Някой от горе е бесен, че съм прескочен и затова отстранява този материал. Изобщо не ми е минавало през ума да го прескоча и аз и така да не се публикува. Та нали аз съм го искал да се напише?! Аз, а не някой друг. Накрая се сдобих с ново копие и сега го чета. Адо 31 юли 2003 г. аз трябва да предам том XVIІІ за печат. След една седмица всичкият материал отива за печат, а аз сега преглеждам материала. Чудноватости, нали? Да се побъркаш! 25. Това, което е написал в предговора си Тодор Ковачев, друг не може да го напише. И затова съм търсил и изисквал това от него. Вие да не мислите, че това е много лесно? Само аз знам какво ми струва това - и време, и сила, и енергия. Ако не бях поставен за тази работа и ако не стаяха зад мен Сили и Власти от Небето, аз изобщо не бих направил нещо. И да исках, нямаше да мога. И нямаше да мога да издържа и отдавна да съм изгорял и отвътре, и отвън. А трябва да си свърша работата. Друг, и да иска, не може да направи нещо. Нито знае, нито може, нито може да издържи психически, умствено, физически, финансово и т. н. Та аз съм човекът за тази работа. А кой е този човек, виж „Изгревът” том XVI, с. 820 ÷ 821. Всичко бе направено по Дух и чрез Слово - виж с. 821 ÷ 822. А как съм си свършил и изпълнил задачата си за издаването на Оригиналното Слово на Учителя Беинса Дуно, виж в „Изгревът” том XVI, с. 818 ÷ 905. Така че аз съм изпитан. И така, аз съм се доказал. Аз съм реален и действуващ в Сила, в Слово и в действие. 26. Тодор Ковачев отбелязва в своя Предговор, че в отпечатания текст в „Изгревът” том VII, с. 392 аз се мъча да го оборвам. Няма такова нещо. А каква е истината? Първо, това е магнетофонен запис, при който Тодор Ковачев разказва и аз записвам на ролков магнетофон. През цялото време аз слушам внимателно, изобщо не го прекъсвам и той много точно разказваше онова, което бе решил да разкаже. Беше си отбелязал поточки на един лист хартия. А целият му разказ е публикуван без нито една пропусната дума или пък да е променена. И разказът му е много точен и на мен ми харесва. Той е документален, исторически е верен. И така Иван Антонов е оставен в историята първо благодарение намен, че задвижих този „Изгрев”. А без Тодор Ковачев - нямаше кой да го разкаже. Така че двамата го оставихме този Иван Антонов в историята. Нали сега е в „Изгревът” и оттам излизане няма. А и той от Невидимия свят ще си пази материала в „Изгревът”. 27. Второ. След като Тодор Ковачев завърши своя разказ и както се въртеше ролковият магнетофон и както магнетофонът бе поставен на масата, аз започнах да говоря. Говоря, а магнетофонът записва. Онова, което е записано на магнетофона, е публикувано на с. 391 ÷ 392. Марийка Марашлиеаа го е прехвърлила дословно. Аз не съм променил нищо. След това следва включването на Тодор Ковачев, публикувано на с. 392. След това аз продължавам да говоря и магнетофонът - да записва и то е публикувано на с. 392 ÷ 393 дословно, по записа от магнетофона. И накрая, след мен се включва Тодор Ковачев - на с. 393. И накрая записът завършва с думите на Тодор Ковачев. Отдолу има забележка на Редактора, че това е дословен запис. Не е променен. Съществува на две места този запис - на ролковия магнетофон и на касетки, от които Марийка Марашлиева го е слушала и го е прехвърлила на машинописен текст. Така че онова, което твърди Тодор Ковачев, че аз се опитвам да го оборвам, не е измислен текст впоследствие, а част от записа. А кога е правен записът, го има напечатано на с. 405 в том VII на „Изгревът”. 28. Трето. А сега, онова, което съм казал и което е отпечатано, дали е вярно. Прочетете го. Всичко е вярно. Но ако на някой не му изнася, това е нещо съвсем друго. А защо не му изнася? Не желаят да се знае, за да могат впоследствие да се заблудят следващите поколения и да ги отклонят. Това бе направено. Едното отклонение бе направено през 1945 г, след заминаването на Учителя Дънов и то трая точно 45 години - от 1945 до 1990 г. През 1990 г. бе направено второто отклонение и то ще трае също 45 години - до 2035 г. И отклонението има своя път. Отклониха се по всичко. Промениха Словото на Учителя, песните промениха, промениха Паневритмията. Духът на Заблуждението сега ги води. Нека ги води. И той трябва да съществува. Върши си своята работа много добре. Моите поздравления към него, И сега, като препрочитам този текст на том VII, с. 391 ÷ 393, се учудвам как съм могъл да го изкажа в такава сбита форма и за толкова кратко време. 29. Познавах много хора, които не работеха и нямаше кой да ги храни, както по времето на Учителя, така и след това, от 1945 до 1990 г. Беше жестока картина за гледане. Но аз ще се спра на друго място по този проблем. Пример: Георги Радев от този том. Не е работил. Предавал е уроци по английски и френски. Правел е преводи, за които изобщо не са му заплащали. Лъгали са го. Едвам е живял. За това разказва Верка Куртева в „Изгревът” том X, с. 408, как е превеждал денонощно, а издателите на книгите не са му плащали. Казвали са му, че това е идейна работа, но са си прибирали парите в джоба. А той е гладувал. Мария Тодорова също разказва как Славчо Печеников-Славянски е окрал Георги Радев и не му е дал лев за преведената от френски книга „Жан-Жак Русо”. Виж „Изгревът” том V, с. 721 ÷ 722. Крадат му труда, а той гладува. И се чуди защо гладува. Ще се чуди, няма как да не се чуди. Трябва да си научи урока за послушанието към Учителя в този си живот. Ако беше станал асистент в Университета и не си беше хвърлил дипломата, животът му по друг начин щеше да протече. Виж по този проблем в „Изгревът” том ІІ, с. 61 ÷ 84, за да видите кой стои над астрологията и кой я управлява. А на с. 85 ще видите какво е мнението на Учителя за захвърлените дипломи. Защото сами Георги Радев и Борис Николов захвърлят дипломите си и не работят това, за което са завършили. А защо? Защото не могат да се подчиняват на човешките и на държавните власти и на Кесаря. Това е истинската причина. А другото е оправдание. Дори и Мария Тодорова колко пъти пред мен е упреквала Борис Николов, че цял живот е занаятчия-мозайкаджия, а можеше на тия години да бъде не професор, а академик. А той се оправдаваше така: „Имам квадратури в хороскопа си и трябва да работя с камъни.” А защо не стана професор за тези камъни, а стана мозайкаджия? За този въпрос виж „Изгревът” том V,„Георги Радев и дипломата”, на с. 568 ÷ 569 и „Георги Радев и отклонението”, на с. 569 ÷ 570. Това е за захвърлената диплома на Георги Радев. 30. А за захвърлената диплома на Борис Николов прочетете в „Изгревът” том II, с. 156 ÷ 158, за историята на черния гарван. Мария Тодорова до края на живота си не можеше да се примири с това, че не е станал асистент по ботаника, когато са го викали в университета. Виж „Изгревът” том V, с. 568 ÷ 569. Аз бях свидетел как той много трудно взе пенсия, понеже не му признаваха годините, прекарани в затвора и тези преди 1945 г, понеже не беше си извадил осигурителна книжка и не бе си я облепил с таксови марки. Онези, които имаха такива облепени социалноосигурителни книжки, имаха право да им се зачетат тези години и получаваха пенсия. А той трябваше да храни освен себе си, но и Мария Тодорова и слугинята Станка, която живееше при тях. За нея виж „Изгревът” том V, с. 199 ÷ 202. Мария Тодорова нямаше пенсия, изхранваше я Борис. И нейната диплома не видях никога. Комунистическата власт бе изкарала един специален закон - онези, които са над 75-годишна възраст и нямат пенсия, получаваха социална пенсия. Но с нея тогава можеше да се изхранва човек на тази възраст. През 1975 г. бяха подготвени всички документи за тази социална пенсия, трябваше да се предадат през есента на 1975 г, но тогава тя се разболя, документите не се подготвиха и Мария си замина през 1976 г. без пенсия. Помагаха им другите около тях, за да се изхранват. Не ме предизвиквайте, че мога да разкажа още такива неща, че ще потънете в земята от срам, А защо? Защото е опорочен високият Идеал от Словото на Учителя. 31. Друг астролог, който си захвърли дипломата, бе Методи Константинов, който имаше при това докторат. За него виж „Изгревът” том IV, с. 362 ÷ 544. А за това какъв е финалът на неговия живот, виж на с. 540 ÷ 544. А обърнете внимание на с. 541 ÷ 542, за да видите, че Небето не прощава за грешките на окултния ученик - от с. 542 от ред 6 отгоре до ред 38 отгоре. Дори му предлагат друга служба след неговото уволнение от министерството, но била за него незначителна. Не я приема, но приема да стане музайкаджия. Виж „Изгревът” том IV, с. 515, ред 9 отгоре до ред 18 отгоре. Точно и ясно. Ето как захвърли дипломата си. И после ще заблуждават останалите след тях. Но не пред мен. 32. Влад Пашов работи като печатар преди 9.IX.1944 г. Но той също не се осигурява, по съвсем понятни причини. Не си облепва осигурителната книжка със съответните държавни таксови марки. След 1945 г. до 1950 г. работи в братската печатница и получава малка заплата. Но също не се осигурява. От 1950 г. остава да работи в братската книговезница. И когато се закрива през 1957 г., той заедно с другите протестират и се подписват в едно писмо срещу Братския съвет, защото остава без работа и без малката заплата. После го назначават като домакин и накрая идва процесът срещу Братството през 1957 ÷ 1958 г. и всичко се разтуря. И той остава без заплата. И започва трудният му живот. Накрая успява да подготви някои документи и получаваше една символична пенсия, с която можеше да си купи на ден по една кофичка мляко и парче хляб. Какъв е изводът? Не се подчиняваха на властите, на социалната система на комунизма и затова не се възползуваха от социалните придобивки на тази система от 1945 до 1990 г. А такива имаше. Днес никой не може да ги отрече. 33. И още. едно доказателство за захвърлените дипломи. В „Изгревът” том XVI, на с. 600 съм публикувал дипломата на Пеню Ганев за учител. В том XVІІ, на с. 317 ÷ 324 съм публикувал дипломите на Елена Хаджи Григорова за учителка. В същия том съм публикувал на с. 885 ÷ 888 дипломата на д-р Стефан Кадиев. Така че ми предайте да публикувам дипломите на Иван Антонов. Да, ама ги няма. А защо ги няма? Защото ги е нямало или защото не си ги е взел, или са изчезнали? Много държа да ми се отговори. 34. Аз познавам много добре цялата обстановка на Изгрева от 1945 до 1957 г. и от 1957/58 до 1963 г. и от 1964 до 1990 г. И никой не може да ме заблуди. А защо изнасям всичко това? Да се знае и да се помни, защото това са етапи, през които са преминали предните поколения. Техните грешки са опитност и поука за останалите. Аз не чопля в душите на хората. Аз трябва да ги преведа в следващата епоха. Това може да стане само чрез мен и чрез „Изгревът”. По Друг начин не може. Това нещо съм го написал и в „Изгревът” том ІV, с. 646 ÷ 647. Така че аз съм по професия каналджия, отговарям за отводящия канал на Изгрева и през него трябва да премине цялата мръсотия на Школата от 1900 до 1922 г, от 1922 до 1944 г., от 1945 до 1990 г. и от 1990 г. до сега, 2003 г. Та, аз съм каналът. Запуши ли се каналът отвътре, с вас е свършено и няма да го има „Изгревът”. И ще се задушите и ще се удавите. И няма да ви има. Затова пазете канала, да бъде винаги цял и проходим. В една къща трябва да има комин. Моето съзнание представлява и комин едновременно за всичко онова, което по-горе описах за годините от 1900 до 2003 г. Благодарение на този комин, който поддържах в себе си, запазих оригиналното Слово на Учителя и го издадох. Виж „Изгревът” том XVI, с. 818 ÷ 905, така че, пазете комина, да работи, и канала също, да оттича мръсотията, защото няма да ви има. Тази служба съм я поел и я върша по достойнство. 35. А кой създаде „Изгревът”, виж „Изгревът” том XIII, с. 805 ÷ 807. А на Изгрева съществува Черната ложа 75 % и Бялата ложа - 25 %. Виж Общ окултен клас, I школна лекция от II година от 6.Х.1922 г. – „Положителни и отрицателни сили в природата”. Така че аз работя и за Бялата ложа, и за Черната ложа и ги оставям исторически в „Изгревът”. А над „Изгревът” по време на Учителя и сега стоят двама архангели с мечове и посичат всяка една непокорна глава. Единият с меча посича тези от Бялата ложа, защото отговаря за тях пред Бога. А другият архангел, отговарящ за Черната ложа, посича своите непокорни подчинени. Посича ги. Аз съм изучавал това. Доказателствата са стотици и са в „Изгревът”. Така че, не ми пречете да си довърша работата. Иначе ще имате работа с двамата архангели. Това е обяснението. Точно и ясно. Виж „Изгревът” том XV, с. 893 ÷ 894 – „Изгревът - мястото на Бялата и Черната ложа”. Идва един и ми заявява: „Та какво се правиш на Господ и обиждаш приятелите?” Отговорих му: „Аз не съм Господ. Но аз съм този, който свърши работата на всички, че дори и на баща ти, и го спасих от историческия му провал. И го има отпечатан в „Изгревът” том XV. Но това го направих аз, а не го направи ти - синът му. Аз съм нещо, а ти си нищо.” Това е положението. Не може да се примири, че ме има и че си реализирам плана, спуснат ми от Небето и сега говори: „Вергилий има много недостатъци.” Имам ги, защо да ги нямам? Колкото са по-големи постиженията на един човек, толкова се виждат и се открояват, че са по-големи недостатъците му. Щом си един голям връх, то до него има пропасти и бездни. Едното върви с другото. Качете се на връх Мусала и се огледайте наоколо и вижте бездните. Не лъжа, не крада, не обсебвам, не пия, не пуша, вегетарианец съм, не блудствувам и не притежавам никакви пороци на човешката развратна природа. Пенсионер съм, с труд честен съм си изкарал пенсията като лекар, и то на най-трудното място - на предните позиции - при народа! А това не е малко. Дори е много. Затова ме пазете, да ме има! 36. А въпросът, който повдига Тодор Ковачев за астрологичните дати, дали са верни, на последователите на Учителя Дънов, ще го засегна в следващия, XIX том със случки и доказателства. И не само ще се изумите, но ще се смеете и ще плачете едновременно. Тук не му е мястото за отговор, защото изисква много време за разказ, обяснение и доказателства. И много ще ви хареса. Обещавам ви. Ще се превивате от смях и от плач. 37. А сега ще говорим за Оногова, Който даде знанията на Иван Антонов, за да усвои астрологията. Ще говори и за онзи, който запамети това знание. Единият е Учителят Дънов, а другият е Иван Антонов. 38. А сега ще говорим за онзи, комуто „Астрологията” бе издиктувана от Иван Антонов и онзи, който я записа на Рила. А това бе Николай Монов. След това той я преписа на пишуща машина в 4 копия, от които едно предава на Тодор Ковачев. Без труда на Николай днес нямаше да я има тази „Астрология”. А тя е диктувана, според Тодор Ковачев, преди процеса срещу Братството, който е през 1957/1958 г. Значи нейната рождена дата е около 1955/1956 г. И така трудът на Иван Антонов и Николай Монов се реализира. Дори Николай сам от невидимия свят си подготви да му сложа на финала неговата собствена снимка и две снимки от неговия пчелин. Прекрасна гледка! А той е имал много фотографски негативи, които е прибрал от д-р Иван Жеков, но сега те са прибрани от някого и едва ли някому трябват. Затова предайте материалите на Николай Монов на мен. За да го има него в „Изгревът” и да ви има и вас в него, като сътрудници. Благодаря на Николай. 39. А сега ще говорим за Тодор Ковачев, за разказа му за Иван Антонов в „Изгревът4 том VII, с. 333 ÷ 405. Ако не беше разказано и не беше публикувано от мен, Иван Антонов нямаше да го има вече. А сега го има, благодарение на Тодор Ковачев. Благодаря на Тодор. Благодаря и на себе си, че го направих. 40. А сега ще говорим за Любомир Гълъбов и съпругата му Доброслава, които работиха 3 години за подготовката на материалите за астролозите на Изгрева. И които финансираха предпечатната подготовка. Благодаря им. 41. А сега ще говорим за това, че Тодор Ковачев подготви и написа очерк за Влад Пашов, за Иван Антонов, предостави ми ги, и те се публикуват. А преди 3 години предаде своя оригинал от Астрологията на Иван Антонов, да се въвежда от нея на компютъра на Любомир Гълъбов. Благодаря му. 42. А сега ще говорим, затова че Тодор Ковачев подготви снимки и негативи за Влад Пашов и за Иван Антонов. Така че те остават исторически не само като автори, но ги има исторически като ликове и образи. Благодаря му. 43. А сега ще говорим и за Марина Иванова, която се включи и подготви за печат целия този материал за бележките на „Изгревът” том XVІІІ. А тя имаше сега бебе на 3 месеца, едно дете на 3 години и друго - на 8 години. Но успя да се справи. Благодаря на Марина. 44. А сега ще говорим за Вихър Пенков, за съпругата му Ефросина Ангелова и за рождената му сестра Буряна Пенкова, които участвуваха в последния етап. Четяха, поправяха корекциите, оформяха чертежите и астрономическите знаци и символи, странираха и подготвиха целия този материал. И то напълно безвъзмездно. А освен това снимковият материал бе подготвен от мен, но Вихър Пенков пресне снимките, работи върху тях и ги подготви за печат. Благодаря и на тримата. 45. И е тоя цялата видима верига от приятели на Иван Антонов, които помогнаха да остане в историята на Братството и на човечеството. Радвай се, Иван Антонов! Описан си в Стария Завет, има те и в Новия Завет. Има те сега и в Третия Завет, в „Изгревът”. Но благодарение на твоите верни приятели по Дух. Благодарение на тях. Но не на този или онзи - хора без лица и без дела. 46. А аз, рабът Божий на име Вергилий, крачещ още по земята българска, успях да спася тези бисери, нанизах ги на огърлица и ги оставих в „Изгревът”. Успях да ги съединя. И да ги сваля, онези души и личности от Невидимия свят и да ги вкарам в „Изгревът”. Пуснах Космическия ритъм, той протече през веригата, с която ги „завързах” в „Изгревът”. Космическия ток го пуснах в „Изгревът”, той протече и те светнаха като електрически крушки. Сега светят и осветяват тъмнината. И никой не може да каже, че не знае. Има го в „Изгревът”. „Но не съм го чел.” - Да си го чел! „Ами, не знаех, че съществува тази книга.” Как да не знаеш, като по цяла България вървят изпратени проповедници и подставени лица, че дори и заплатени, и говорят срещу нея?! Така че, всички знаят, че я има. И никому не ще му се прости, че е невежа и незнаещ. И всеки ще си заплати за своето отклонение. Прошка няма да има. В никакъв случай. 47. Благодаря на Онзи, Който ми помогна от Небето да завърша този том за астролозите и да го издам. Името Му го знам. Духът Му го познавам. Изявил ми се е в Сила и Дух, в Слово и Живот. Жив е и го има. Той е Вездесъщ! Благодаря на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно, Коленича пред Духа Му и го зова: „Позволи ми да имам дни, години и сили, за да си довърша работата, за която съм изпратен на земята! Амин.” 22 юли ÷ 23 юли 2003 г. София Вергилий Кръстев
  6. 2. Време. Тема, зададена от Иван Антонов, когато по онова време изучавах астрологията при него Тодор Ковачев Сред неизвестното в окръжаващата ни природа най-неизвестно е времето, защото никой не знае що е време и как то се управлява. Аристотел Думата „време” в българския език има три значения. Обикновено в разговора се разбира в кое си значение е употребена тя. Първото значение е, когато „време” е употребена в смисъл на времето като метеорологическа същност: дали е слънчево, дали е облачно, дъждовно, топло или студено и т, н. В тоя случай си служим с въпроса „Какво е времето?” Другото значение на думата „време” е, когато с нея изясняваме времето като сезон: пролет, лято, есен и зима. Отговаря на въпроса „Кой сезон?” И най-после, думата „време” се употребява в нейния физичен смисъл, т. е., когато я дефинираме като интервал между две събития. Отговаря на въпроса „Кога?” Ние ще се спрем на последното значение на тая дума, ще се опитаме да я анализираме и осветлим в следващите редове. В природата за ръководно начало на всичко съществуват пет основни закона, свързани с петтях основни принципа. За нашата работа ние също ще изходим от тях или по-точно от единия от тях. За по-голяма прегледност обаче, ще кажем по няколко думи за всичките. Първият основен закон гласи: „Всичко в човешкия живот бива условно, т. е. всичко се сбъдва при точно определени условия, а всички видове условия се придобиват само от Божествената Любов.” Вторият закон гласи: „Всичко в човешкия живот е непрестанно променливо. А всички видове правилни и благотворни промени стават само чрез Божествената Мъдрост, защото само тя движи всичко във вселената и образува нови съотношения. Ако Мъдростта участва в нашите начинания, то и най-лошите неща можем да променим в благоприятни. На тоя закон почива и поговорката, че „Всяко зло е задобро”. Другият основен закон дефинира, че всичко в човешкия животе гранично, т. е. става в точно определени граници. А всички видове граници се определят от принципа на Истината. Следващия основен закон можем да изразим така: „Всичко в човешкия живот е относително, т. е. става при установени отношения между нещата, а всяко правилно и благотворно отношение се образува от Доброто.” И накрая, да се спрем и на последния основен закон, който всъщност ни е необходим за нашата работа, и да го разгледаме. Той гласи, че всичко в човешкия живот е временно, т. е. става в точно определено време, а всяко време се определя от Божествената Правда. Божествената Правда определя трайността на всяко нещо. Справедливо ли е или не дадено събитие - това може да определи само Правдата. Затова, колко ще продължи времето на дадено събитие, дали то (времето) ще бъде удължено или ще бъде съкратено, зависи от тоя Божествен принцип на Правдата. С нея е свързана планетата Сатурн. Затова Сатурн е бог на времето. Неслучайно митологичното му име Кронос или Хронос означава Време. Целият космос се управлява от различни същества, и то разумни, които са завършили своята еволюция. Те го управляват, защото „сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на Великия Божи Дух.” Едни от тези разумни същества, които управляват космоса, са известни с името Началства. Известни са още и с името „Братя на времето, състоянието и такта.” Затова и времето е под тяхното прямо управление. В триизмерния свят, който е свят на формите, нещата и събитията стават във времето и пространството. „Пространството - казва Учителят - се отнася до външния, до обективния свят. Външният свят дава форма, израз на реалността. Без пространството, никаква външна форма, никаква реалност не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето - вътрешно. Всичко, каквото става в природата, има своето субективно отношение към нещата. Когато говорим за дълго и късо време, ние не можем да докажем обективно колко е дълго или късо времето. Това показва, че понятието за време е субективно.” Затова, „когато някой се оплаква от себе си, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито в него. Този човек не знае какво представя ритмусът на живота.” Значи у нетърпеливия чувството за време не е развито. Такъв човек не може да бъде добър музикант, защото в музиката всичко става в точно определено време. „Който спазва времето, свири добре, който не го спазва, не е добър музикант.” Следователно един и същи интервал от време, необходимо за протичането на дадено събитие, за различните индивиди се схваща по различен начин, т. е. за едни тоя интервал от време ще им се струва, че е дълъг, а за други същото време ще им изглежда кратко. Тази особеност на схващането на времето от различните индивиди се дължи на това, че „времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение.” „Когато любовта на човека трае най-много две години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свят. Когато любовта на човека издържа до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и в духовния свят. Обаче, ако любовта на човека издържа зад гроба и той я носи със себе си през цялата вечност, това показва, че неговото съзнание е било будно, освен в първите два свята, още и в Божествения свят.” „Чрез проявите на съзнанието си човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? - Защото съзнанието се преражда на всеки 7 години. Следователно на 7, 14, 21, 28,35, 42, 49 и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки” В заключение трябва да кажем, че съзнанието, търпението и времето са в тясна зависимост помежду си и в различните индивиди те се проявяват различно. "Търпението е път, метод за постигане на всичко онова, което човешката душа желае." "Иска ли човек някакво благо или известно богатство, той трябва да чака времето, което е определено, за да го получи. Богатство, което иде от Божествения свят, пристига точно на определеното за него време, на определен час и по определен градус. Правило е: всяко желание може да се реализира най-късно в продължение на 22 години. В това време ще минеш през три възможности: ще реализираш една малка част от желанието си; ще реализираш си половината от желанието си или, при най- благоприятен случай, ще реализираш желанието си напълно. Часът, градусът и зодията, които са определени за идване на богатството на някой човек, не отговарят на нашия час или на нашия градус. Това е Божествено време, затова е казано и в Писанието: „Последните ще бъдат първи, и първите - последни.” Под думите „първи” и „последни” не се разбира както на Земята разбират първи и последни. В притчата за господаря, който наел работници за лозето си, се казва, че той заплатил на всички работници по 2 пеняза, безразлично в кой час на деня са дошли. На онези, които са работили от сутринта, както и на тия, които са дошли в последния час, господарят на лозето заплатил все по два пеняза.” "Значи явленията в живота се повтарят периодически, през всеки 22 години. Това показва, че съществува една периодичност, както в човешкия живот, така и в целокупния. Например, ако родителите дават на своето петгодишно дете да пие малко вино, след 22 години, като стане 27- годишен момък, в него ще се яви желание пак да пие, но повече, отколкото като е пил като дете. Той може да се опие и да разстрои организма си. След други 22 години желанието му да пие е още по-силно. Той пие и се разболява от пиене. Така, след всеки 22 години той пие все повече и повече, докато организмът му съвършено се разстрои, отслабне и не може повече да издържа. Законът за периодичността се проявява във възходяща и в низходяща степен, в зависимост от разположението на човека към добри или лоши навици. Като се говори за пиенето, нямам предвид само пиене на спиртни питиета; пиянство съществува и в сърдечния, и в умствения свят. Човек е пиян, когато между чувствата и между мислите му няма никакво съотношение.” Понеже разглеждаме понятието време от различни гледни точки, то добре ще бъде да видим как стои въпросът от гледна точка на икономиката. Трябва ли да икономисваме времето или не? Ако спестим от времето, което е необходимо за свършване на дадена работа, за чия сметка ще бъде това? - Много естествено, че това ще стане за сметка на изразходваната енергия. От физиката знаем, че това, което губим в разстояние (респективно - време) печелим в сила и обратно: това, което губим в сила, печелим от разстояние (време). В света на икономиката, на търговията тая формула я знаят много добре и я използват по своему. Затова и в тоя комерчески свят се е наложила всеизвестната формулировка: „Времето е пари.” В природата нещата стоят така: „Тя (природата) дава на човека време и енергия, като му заповядва да пести енергията за сметка на времето.” Следователно ние трябва да използваме времето, спестявайки си енергията, тъй като за нейното изразходване природата държи точна и строга сметка. Учителят казва: „Знаете ли кой час от деня е определен за правене на добро? Кой час е определен за милосърдие; за възприемане и предаване на светли мисли и чувства? Кой час е определен за справедливи постъпки?” Да, всяко нещо, всяко дело, което трябва да направим, ние трябва да го съгласуваме във времето и мястото, така, че то да бъде в хармония с всичко останало. В противен случай добрите резултати, които очакваме от делата си, не ще дойдат и ние ще се разочароваме от последствията. За пример: „Когато човек забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл, той може да пости два или три дена с цел да се освободи от отрицателното в себе си. Обаче той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил.” Освен по време, постенето трябва да бъде съгласувано и по място. Учителят казва: „Онзи, който ще дохожда на нашите екскурзии, не трябва да пости. Разбирате ли? Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно от правилата. Ученик, който дойде на екскурзия, трябва да носи хлебец, да пие вода и да благодари на Бога. А пък онзи, който иска без хляб да мине, нека остане в София. На екскурзия всички ще бъдете сити. Гладни хора ние не искаме, нито такива, които постят, защото ще се компрометират разходките ни. Постенето, това е начин за обновление на човешкия организъм. Във вас не трябва да влиза туй тщеславие, да се надминавате кой повече дни да пости. Не е това идеята. Главната идея на поста е да събужда скритата енергия в клетките и да обнови организма. Но трябва да работим по-разумно. В поста се върви последователно. Има известни закони, които трябва да се спазват. Ако ти си определиш пост, без да знаеш защо ти е, той не е полезен. И после, трябва да се спазва и времето, трябва да се спазват и дните, когато ще се пости. А вие нищо не спазвате. Ако започнете вашия пост в понеделник, ще имате един резултат; ако го започнете във вторник, ще имате друг резултат; ако е в сряда, четвъртък, петък, събота, неделя - различни резултати. При това, ако започнете поста от сутринта, от обяд или вечерта, пак ще имате различни резултати. Потънкости има в поста. Ученикът, който учи една наука, трябва да бъде внимателен. Има закони, които по възможност трябва да абсолютно да се спазват, за да дадат резултати. В Библията се говори за пророк Илия, който постил 40 дена, за да се магнетизира. В поста не трябва да се плашиш. Постът, това е едно средство да се махне страхъта, да се контролира стомашната система, да се контролират кръвообращението и мозъкъта. После, при поста трябва всякога да сте много буден, да сте нащрек, защото тогава човек става много чувствителен, привлича известни динамични сили от природата и трябва да знае как да се справя с тях. Другояче, ще си създаде неприятност.” Който спазва съзнателно или несъзнателно времето за всяко нещо, той ще има добри резултати. Знаят ли хората кога да стават от сън? Ето отговора на тоя въпрос: „Съвременните хора боледуват, защото не знаят кога да лягат и кога да стават от сън. Мнозина стават сутрин в 4 часа. Този час принадлежи на Земята, затова не е удобен. Ако станете в 2 часа, това време е на Луната - пак не е удобно. Добри часове за ставане от сън са: 12 часът среднощ, 1 часът, 3 часът, 5 и 6 часът. Някои спят до късно, до 9 или 10 часа - това е крайно нехигиенично време за ставане.” А кога хората трябва да си лягат да спят? По тоя въпрос Учителят ни дава напътствия, че благоприятен час за лягане е 8 часа вечерта. Който не може да си легне в 8 часа, то следващото подходящо време за лягане е 10 часът вечерта. Пропусналите и това време имат възможност да сто- рят това в 12 часа среднощ. Които пропуснат и тая възможност, ще може вече да заспят чак в 4 часа сутринта. Това е така, защото всеки, който си легне да спи, се включва в природните енергии, протичащи през това време, като контакт на апарат към електрическа инсталация. След 12 часа сред нощ вече почти всички „контакти” са заети и който не е заспал до това време, няма вече възможност да се включи към така протичащата природна енергия. Затова трябва да чака времето около 4 часа сутринта, когато някои хора се събуждат, за да заеме тяхното място и да заспи. А ето сега един важен въпрос за майките. Можели майката да определи кога ще оздравее нейното болно дете? Окултната наука, по думите на Учителя, дава тая възможност на майките, стига техните мисли да са силно положителни и възходящи. „Ако някое дете се разболее в периода на празнене на Луната, то непременно ще оздравее. Ако се разболее през времето, когато Слънцето отива към южното полушарие, от 22 септември нататък, то непременно ще оздравее. Но и при тези благоприятни условия за оздравяване на детето, със своите отрицателни мисли майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свят.” А сега, нека да кажем няколко думи за момите и момците, които искат да станат майки и бащи. Учителят дава един важен закон, който всички майки и бащи би трябвало да имат предвид и да го спазват, ако искат да станат родители на добри, умни, красиви и здрави деца, на които да се радват и да възпитават правилно. „Ще ви дам един важен закон: когато двама души се свързват в името на любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина - никога вечер. Те трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си. Българите казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях.” Под „сляпа събота” разбирам тъмнината в живота. Момите и момците се срещат повече вечер, в тъмнината, да не ги виждат хората. Обаче тъмнината събужда отрицателното в човека. За да не става това, които се обичат, трябва да се срещат денем, на светло, да не се пробуди у тях нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна мисъл. И двамата трябва да бъдат свободни. Ако са роби, да не се женят. Защо? - Защото робът ражда пак роб.” Следователно не е безразлично в кой момент момькьт и момата ще направят съдбовната за тях връзка в името на любовта. „Два момента, като два полюса, са важни при опита с любовта: или най-лошият, който отговаря на 12 часа среднощ, или най-хубавият, а същевременно и най- силният, който отговаря на 12 часа по обяд, когато Слънцето е на меридиана, на най-високата точка. Любовта ще се прояви именно между тези два полюса. Има и два слаби момента: сутрин и вечер. Те представят отражение на силните моменти.” „Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни възможности и условия. Също така от значение е и моментът на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава от този, който се е родил сутрин, по обед или през деня. Който се е родил вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си. Всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, други - повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината. Който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контрастите, на компенсация на нейните сили.” Необходимо е тук да направим забележката като пояснение, че времето на събиране на младите в името на любовта и момента на зачеването не е едно и също. Това е истината по тоя въпрос. Нека всички млади помислят сериозно и постъпят разумно, с препоръка да се възползват от това знание, което ни дава Учителят. От всичко казано дотук, виждаме, че не е безразлично кое време сме избрали, за да извършим някоя работа. Не е без значение по кое време ни е посетила някоя мисъл, по кое време сме извършили някоя постъпка, по кое време сме усетили някое чувство. Учителят казва: „Изучавайте произхода на своите мисли, чувства и постъпки, като отбелязвате минутата, часа и деня, и времето, когато те са се родили. Мисъл, родена през пролетта, има едни свойства, през лятото - други, през есента и зимата различни свойства от тия на първите два сезона.” Следователно различните времена дават различни условия за раждането на мисли, идеи, чувства и постъпки. Условията, от своя страна, могат да бъдат благоприятни или неблагоприятни за развитието натия мисли, идеи, чувствай постъпки. „Благоприятните условия идват периодически. Окултната наука дава ред математически формули, чрез които могат да се правят изчисления, да се определи в коя година, в кой месец, кой ден и кой час през деня ще дойдат благоприятни условия за всеки човек отделно. Тези условия ще се изразат във вид на възходяща енергия, с определена интензивност и бързина на движение. Тази енергия ще повдигне човека и ще му даде тласък нагоре. Това се определя от благоприятните съчетания на планетите.” Значи по всяко време съчетанията на планетите не е благоприятно за всеки вид дейност. Тогава, трябва да изучим кои съчетания на планетите са благоприятни за нашите начинания и кои не са благоприятни. Това знание може да ни даде науката астрология. Но това не влиза в обсега на обема на настоящата работа. Тук ще дадем един по-кратък метод за определяне на различните моменти във времето, пак чрез планетите. Ще разгледаме не само кой ден от седмицата под влиянието на коя планета се намира, но и ще дадем правилата за определяне влиянията на планетите поотделно за всеки час от денонощието. За тази цел ще използваме схемата, която са използвали още жреците от древните Египет, Вавилон, Гърция и след тях и звездобройците от древния Рим. Рим! Да, от потомците на Ромул и Рем започва историята на днешния календар за времето, който е възприет и се използва официално сега от всички страни в света. Системата на измерване на промеждутъци от време, по-големи от денонощието, е проблем на календара. Той може да ни отговори на въпросите: коя дата е, кой ден от седмицата е, колко дни, месеци или години са изминали? Думата „календар” е свързана с летоброенето на римляните и датира от времето, когато римските легиони са кръстосвали земите на Европа, Азия и Африка. Както при другите народи на древността, така и римляните поставят първоначално за основа отчитането на времето да става по движението на Луната и нейните фази. Те разделили месеца на три неравни части: първата част започвала, когато лунният сърп едва се е показвал в лъчите на залязващото Слънце. Тогава един, назначен от главния жрец на Рим, специален вестител известявал от площад на площад започването на новия месец с провикването „Савео.” Думата е от гръцки произход и означава „поканвам”. Така започвали първите дни на месеците и римляните ги наричали „календи.” Оттук думата „календариум”, което означава „книга за дълговете”. По това време в Рим дълговете и техните лихви се плащали на първо число от месеца. Ето откъде иде произходът на думата „календар.” Следващите няколко дена (приблизително първата четвърт на Луната) се наричали „нони”, а дните от третата третина се наричали „иди.” И така, главен фактор за известяването на първия ден от капендите на новия месец било жреческото съсловие. А тъй като на тая дата се плащали дълговете, то изроденото вече жреческо съсловие често получавало подкупи, за да удължават и да скъсяват месеца, в зависимост от това как е удобно на заинтересованите римски граждани. И така, едни скъсявали, други удължавали месеца, докато всичко съвсем се объркало. И когато всички смятали, че всичко е така заплетено, че няма да може да се оправи, на политическата сцена излиза известният римски пълководец - Гай Юлий Цезар. Той възложил на александрийския астроном Сюзиген да преустрои объркания до такава степен от жреците календар, щото по думите на Волтер: „Римските пълководци всякога са побеждавали, но никога не са знаели в кой ден се е случило това.” Цезар дал неограничени пълномощия на Сюзиген по провеждане реформата с календара. Много е вероятно той да е ползвал знанията, които са имали египетските жреци 3000 години преди новата ера по времето на фараон Джосер и неговият архитект - Имхотеп, за когото се предполага, че е създател на слънчевия календар. Откъде са изходили жреците в Египет при създаването на календара? Те забелязали, че между две последователни хелиактически (слънчеви) появявания на звездата Сотис (Сириус) има 365 и 1/4 денонощия. Сюзиген също приел, че годината е равна на 365 и 1/2 денонощия. Той взел това за база и построил календара, почиващ на правилото: три поредни години да имат по 365 денонощия, а всяка четвърта година да има 366 денонощия. Възникнала обаче трудността: къде да бъде вмъкнат 366 ден? За случая Сюзиген се възползвал от пълномощията на Цезар, като взел предвид и тогавашните изисквания към религията, и вмъкнал този ден след шестия ден от календите на месец март. Този ден се наричал „втори шести”, или на латински „биссектус.” В гръцкия език тази дума влязла фонетично като „бисокос.” Славяните по-късно произнесли гръцкото „бета” като „в” и се получила думата „високос”, откъдето и досега произнасяме израза „високосна година.” Календарът на Сюзиген влязъл в сила през 46 г. пр. н. е. и просъществувал до 1582 г, познат под името Юлиански календар. Той обаче не бил издържан, тъй като давал отклонение в броенето на дните по причини, понятни от гледището на съвременната астрономия. Това се почувствало осезателно върху религиозните празници. Тогава папа Григорий XІІІ направил нова реформа на календара и той приел днешния си вид, и е известен с името Григориански календар. У нас, в България, тая реформа е била извършена през месец април 1916 г, като датата 31 март е била последвана от датата 14 април. И след тези няколко общи думи около историята на днешния календар, нека се върнем към пряката наша работа, т е., нека разгледаме и анализираме схемата на фиг. 1, с която са си служели звездобройците от поречието на Нил, Тигър, Ефрат, Инд, Ганг, когато преди повече от 5000 години там е била съсредоточена мъдростта и културата на човечеството. Нека най-напред направим описание на схемата, т. е. да се запознаем с нея. Тя представлява един кръг, който служи за основа. Този кръг е разделен на седем равни части (броя на дните на седмицата). Всяка точка от така разделения кръг е свързана със срещулежащите две точки, така, както е показано на фигурата. Получава се една седмолъчка. На върховете на тая седмолъчка са разположени символите на седемтях небесни светила, известни надревността. Земята е разположена в центъра. Фигурата фактически представлява една схема на звездна карта на геоцентричната система, но твърде опростена, тъй като са нанесени само планетите, и то статично. Всяка планета е свързана енергетично с един ден от седмицата, през който тя има доминиращо влияние. Още в древността са знаели, че денят неделя е свързан сьс Слънцето, денят понеделник - с Луната, вторник - с Марс, сряда - с Меркурий, четвъртък - с Юпитер, петък - с Венера, и събота - със Сатурн. Защо е така, ние не знаем. В западноевропейските народи, названието на дните е свързано с името на планетата, влияеща през тази ден. Германците например казват „Sonntag”, а англичаните – „Sunday”, което се превежда на български „Ден на Слънцето.” У французите денят понеделник се казва „Lundi”, което се превежда „Ден на Луната.” Вторник е ден на планетата Марс – „Mardi”; сряда - ден на Меркурий – „Mercredi”; четвъртък - ден на Юпитер – „Jeudi”; денят на Венера е петък – „Vendredi”, a Сатурн управлява съботата - ”Samedi”. У нас имената на седмичните дни не са свързани с имената на небесните светила, а отговарят или на това, което се върши през този ден, или на реда му в седмицата. Понеделник - това е ден след неделята. Вторник - вторият ден на седмицата, ако понеделникът е приет за първи. Сряда е средата на седмицата средният ден, ако неделята е приет за първи ден. Четвъртък и петък съответстват на четвъртия и петия ден. Съботата вече нарушава това правило. Името на тоя ден произлиза от древновавилонската дума „шабат.” За вавилонците и египтяните един ден от седмицата бил злокобен. В него ден не трябвало да се работи. Те го посветили на бог Нинурта, който бил и бог съдия на грешките, които правели хората. Този ден вавилонците наричали „шабат” и не работели през този ден. Денят „шабат” - събота - евреите също възприели като неработен ден, по указанията на Мойсей. Когато християнството взема надмощие, християните променили почивния ден от събота в неделя, той като в този ден е възкръснал Исус Христос. Поради тая причина и сега у руснаците неделята се нарича „воскресение,” У нас името произлиза от древнославянския глагол „делати” - работя. Изглежда, че посветените ръководители на древните вавилонци правилно са определили влиянието на светилата от Слънчевата система и тяхната връзка с дните от седмицата, защото Учителят прави същата връзка между влиянието на планетите и седмичните дни. Той казва: „Посветете по един ден от седмицата на планетите. Понеделник посветете на Луната, Вторник - на Марс, сряда - на Меркурий, т. е. на мисълта, четвъртък - на Юпитер - на благородните работи, петък - на Венера, съботата - на Сатурн - на философията. Как да посветим понеделник на Луната? - Ще се проявявате като нея. Тя е чиста, без никакви облаци. Тя има широки възгледи. Гледа бесело нанещата.” В заключение само можем да потвърдим, че: 1. Денят неделя е свързан със Слънцето; 2. Денят понеделник е свързан с Луната; 3. Денят вторник е свързан с Марс; 4. Денят сряда е свързан с Меркурий; 5. Денят четвъртък е свързан с Юпитер; 6. Денят петък е свързан с Венера; 7. Денят събота е свързан със Сатурн. Обаче, освен, че през целия ден влияние оказва светилото, свързано с него, то едновременно оказват също влияние и другите светила. Тук обаче трябва да поясним, че тяхното влияние не е през целия ден непрекъснато и с еднаква интензивност, а се променя във времето. В кой момент кое светило влияе заедно с титулярното на деня, можем да узнаем само след като направим определен вид пресмятания и се ползваме от схемата на фиг. 1. За щастие, математическите пресмятания тук се заключават в доброто познаване на четиритях аритметически действия (събиране, изваждане, деление и умножение) до степен такава, че да не правим грешки, чието влияние да изменя верния краен резултат. Освен това трябва да си служим добре и с една друга област от апарата на математиката - това е доброто познаване на шестдесетичната система, където единицата е разделена не на 100 равни части, както е при десетичната система на смятане, а на 60 равни части. Тая, система е останала още от времето на вавилонската култура и е намерила приложение в отмерването на времето в часове, и на пространството - в ъгли. Първоначално броенето на времето през денонощието започвало с изгряването на Слънцето и завършвало с неговия залез. Времето през деня се определяло по положението на Слънцето, а през нощта за тази цел се използвало разположението на характерните групи звезди. Различните народи са разделяли денонощието по различен начин. В Китай, например, още 3000 години пред нашата ера, деляли денонощието на 12 части (на 12 „ке”) - 6 нощни и 6 дневни части, при което всяко „ке” (част) се деляла на 100 части, като през годината големината на „ке” се изменяла. Съвременното деление на денонощието е дошло до нас от Вавилон, където била приета дванайсетичната система на броене. Затова вавилонските жреци, които се занимавали с астрономия, разделили денонощието на 12 двойни части. Древните гърци направили значителна крачка напред. Техният Клавдий Птоломей, който живял в Александрия през II век, разделил денонощието на 24 равни части. Той разработил и системи за измерване на слънчево време. Първите уреди за измерване на времето били примитивни, Гномонът-обелиск бил най-древният уред за определяне на времето по дължината на сянката. В Китай от него се ползвали стотици години преди новата ера. По думите на Витрувий, гномонът бил пренесен през 547 г. пр. н. е. от Вавилон в Гърция от Анаксимандър и Анаксимен. В Рим през I век, по времето на император Август, за измерване на времето бил построен обелискът на Сезострис, висок 34 метра. Пак за същата цел през XV век Паоло Тосканели построил на катедралата във Флоренция най-високия гномон с височина 92 метра. Гномонът всъщност е първият слънчев часовник. Постепенно слънчевият часовник изменял своя вид, като се усъвършенствал. Фиг. 1 1. Слънце - неделя 2. Луна - понеделник 3. Марс - вторник 4. Меркурий - сряда 5. Юпитер - четвъртък 6. Венера - петък 7. Сатурн - събота Освен слънчевия часовник, в практиката намират приложение и други видове часовници. Такъв е така нареченият „огнен часовник.” При него времето се измерва с количеството изгорена материя, от която е направен самият часовник. Водният часовник също намира приложение при измерването на времето. Гърците го наричат още „клепсидър”, което ще рече ”крадец на вода.” При тоя вид часовник, времето се отчитало по количеството изтекла вода. Използвали са го и в Китай, и в Асирия. Водният часовник е бил усъвършенстван дотолкова, че можел да показва освен часовете, още дните, месеците и съзвездията на зодиака. Тъй като тези часовници можели да показватвремето и през нощта, докато слънчевият действа само при наличие на слънце, през II в. от н. е. те се появили и в Рим. С водният часовник са свързани изразите: „Оттогава много вода е изтекло” и още: „Времето тече.” Подобен на водния часовнике пясъчният. По-нататъшното развитие на часовниковата техника довело до създаването на часовници с механичен двигател. За пръв за тях се споменава във византийските източници от 578 г. И всички тези видове часовници са измервали времето с точност, достатъчна за епохата, през която са били създадени, и са задоволявали напълно нуждите на практиката. Сега съществуват усъвършенствани астрономически електронни часовници, които осигуряват точност при измерване на времето от порядъка на 0,002 до 0,003 секунди. И така, от всички теоретически и практически възможни периодични явления за еталониране и измерване на времето било избрано най-простото, а и най-изученото равномерно движение - денонощното въртене на Земята. Денонощието било разделено на 24 равни части. Една двайсет и четвърта част се равнява на 1 час. Всеки час се разделя на 60 равни единици - минути. А минутата съдържа 60 секунди. Така цялото денонощие се разделило на 86 400 секунди. След тези бележки за измерването на времето, нека да се върнем пак към нашия въпрос за определяне влиянието на светилата през денонощието. Нека тогава да погледнем схемата на фиг. 1. Тя ще ни води, за да постигнем целта си. За да бъде мисълта ни по-ясна, ще си послужим с пример. Нека примерният ден бъде понеделник. Според казаното дотук, през целия ден ще влияе Луната. Нейното влияние започва от изгряването на Слънцето. В първият час от изгряването му ще влияе пак Луната. За да видим през втория час кое небесно светило ще има влияние заедно с това на Луната, трябва да погледнем фигурата. Намираме най-напред къде се намира Луната. След това гледаме по посока, обратна на движението на часовниковата стрелка, коя планета следва след Луната. Това е планетата Сатурн. Значи през втория час ще влияе Сатурн, След него по фигурата следва Юпитер. Той ще влияе пък през третия час на деня. В четвъртия час влияние ще окаже Марс. В следващия редът е на Слънцето, след него е Венера, а в седмия час ще се прояви Меркурий. Осмият час вече е повторение на първия, т. е. отново ще влияе самостоятелно Луната. Петнадесетият и двадесет и вторият часове от денонощието също принадлежат на Луната. Двадесет и третият час е на Сатурн, а през последния - 24 час - ще влияе Юпитер (виж схемата на фиг. 1). Настъпва отново първият час (смятан като първи от изгрева на Слънцето). Денят обаче е вече вторник. А вторник е денят на Марс – „пленника” на Кеплер, „който се предаде след упорита и трудна борба” и под конвоя на Аритметиката и Геометрията, без съпротива бе доведен в нашия лагер” и след подробен разпит е издал трите основни тайни в механиката на небесното царство - трите основни закона на Кеплер. Макар и пленен, той продължавада владее вторника и първия, осмия, петнадесетия и двадесет и втория часове на това денонощие. Картината се повтаря и за останалите дни от седмицата, и тя би била съвсем еднообразна, ако денят беше 12 часа и нощта - 12 часа. Но това се случва два пъти през годината: около 22 март - времето на пролетното равноденствие, и около 22 септември - когато Слънцето за втори път през годината пресича екватора. През останалото време обаче констелацията се мени непрекъснато. Вследствие изменението на големината на деня и нощта в периода на една година, имаме изменение във времетраенето на влиянията на планетите през денонощието. От 22 март, когато денят е равен на нощта, започва увеличаване на деня, т. е. Слънцето изгрява по-рано и залязва по-късно. Това продължава до около 22 юни - точката на лятното слънцестояние. Стигайки северната екстремна точка, Слънцето поема обратния път на своето движение, т. е. тръгва към екватора. В денонощието това се отразява видимо, че денят започва да става по-малък, а да се увеличава времетраенето на нощта. Така достигаме до нулевото положение около 22 септември. Пресече ли Слънцето линията на екватора и навлезе в южната му страна, денят става вече по-мальк от нощта. Намалението на светлото време продължава до около 22 декември, когато Слънцето достига южната екстремна точка от графиката на своя път по еклиптиката. Оттук започва процесът на увеличаване на деня и намаляване на нощното времетраене. Така достигаме до 22 март, откъдето започва повторението на описания цикъл. Сега, нека да видим как влияе промяна на времетраенето на светлото и тъмно време върху продължителността на влиянието на планетите през денонощието. За да намерим интервала от време на влиянието на планетите през деня, трябва да разделим продължителността на деня на 12, а за да видим колко е интервалът през нощта, ще повторим това аритметично действие втори път, като разделим дължината на нощта с числото 12. В тая аритметическа операция е необходимо да вземем предвид, че денят и нощта всеки ден имат различна продължителност, дължаща се на движението на Земята около Слънцето, и следователно ще трябва всеки ден да правим изчисления. Нека покажем описаната теория с един практически пример: Да вземем датата 27 май 1971 г. Ако погледнем в календара, ще видим, че денят е четвъртък. Следователно през тоя ден преобладаващо влияние ще има Юпитер. Своите влияния той ще комбинира и с другите светила по определения начин от схемата на фиг. 1, като пръв ще бъде той - Юпитер. Колко ще бъде обаче времетраенето на влиянието на всяко светило, когато дойде редът му? Ето как ще узнаем това: от астрономическия календар (издание на БАН за всяка година) узнаваме, че Слънцето изгрява в този ден в 4 часа и 54 минути и залязва в 19 часа и 54 минути. Чрез обикновеното аритметическо действие изваждане (от часа на залеза вадим часа на изгрева) ще получим 15 часа продължителност на деня. 19 ч 54 мин - 4 ч 54 мин = 15 ч. Тогава за нощта остават 9 часа. 24 ч - 15 ч = 9 ч. За да намерим периода на влияние на всяко светило през деня и нощта, то е необходимо да извършим действие деление два пъти, а именно веднъж да разделим 15 часа, т. е. продължителността на деня, на числото 12, и втори път - 9 часа (продължителността на нощта) на числото 12. 15 ч : 12 = 1 ч 15 мин. 9 ч : 12 = 0 ч 45 мин. Следователно времетраенето на влиянието на всяко светило през деня ще бъде по 1 ч и 15 мин, а през нощта - 45 мин. А сега, нека видим кога, т. е. в кое време на деня и нощта, кое светило ще има влияние: В първият час ще влияе Юпитер. Неговото влияние започва от 4 ч и 54 мин. И продължавало 6 ч и 9 мин, т. е. 1 ч и 15 мин. От 6 ч и 9 мин започва влиянието на Марс. То ще бъде пак 1 ч и 15 мин и ще трае до 7 ч и 24 мин. А от това време настъпва влиянието на Слънцето и след като изтече 1 ч и 15 мин, достигаме времето 8 ч и 39 мин. В 8 ч и 39 мин, след завършване влиянието на Слънцето, започва да влияе майката на любовта - Венера. В 9 ч и 54 мин започва да оказва въздействие с влиянието си Меркурий, а след него, в 11 ч и 9 мин, настъпва влиянието на Цинтия - майката на въображението, или на български - Месечината, което продължава до 12 ч и 24 мин. Сега настъпва царството за влияние на Сатурн и продължава до 13 ч и 39 мин Осмият час е вече повторение на първия. Следователно на благородния Юпитер идва отново реда, т. е.: от 13 ч и 39 мин до 14 ч и 54 мин - Юпитер; от 14 ч и 54 мин до 16 ч и 09 мин - Марс; от 16 ч и 09 мин до 17 ч и 24 мин - Слънце; от 17 ч и 24 мин до 18 ч и 39 мин - Венера; от 18 ч и 39 мин до 19 ч и 54 мин - Меркурий. Но 19 ч и 54 мин е моментът на залязването на Слънцето, Денят завършва. Започва нощта. С нейното започване времетраенето на влиянието на светилата е вече както пресметнахме - 45 мин. Тогава от 19 ч и 54 мин, когато ще започне да оказва своето влияние Луната, нейното време ще бъде вече 45 мин, или: от 19 ч и 54 мин до 20 ч и 39 мин - Луната; от 20 ч и 39 мин до 21 ч и 24 мин - Сатурн; от 21 ч и 24 мин до 22 ч и 09 мин - Юпитер; от 22 ч и 09 мин до 22 ч и 54 мин - Марс; от 22 ч и 54 мин до 23 ч и 39 мин - Слънце; от 23 ч и 39 мин до 0 ч и 24 мин - Венера; от 0 ч и 24 мин до 1 ч и 09 мин - Меркурий; от 1 ч и 09 мин до 1 ч и 54 мин - Луната; от 1 ч и 54 мин до 2 ч и 39 мин - Сатурн; от 2 ч и 39 мин до 3 ч и 24 мин - Юпитер; от 3 ч и 24 мин до 4 ч и 09 мин - Марс; от 4 ч и 09 мин до 4 ч и 54 мин - Слънце. Но в 4 ч и 54 мин изгрява Слънцето. Следователно започва следващият нов ден, който е петък. А в петък започва най-напред да влияе Венера. И наистина в реда на влияние от нощта идва влиянието на Венера. Описаният цикъл се повтаря в същия начин, като се направят нови изчисления за новия ден. След няколко упражнения пресмятанията ще стават вече с лекота и даже наум, и много лесно ще намираме интересуващият ни час от деня под чие планетно влияние се намира. И следователно подходящ ли е този ден и час за нашата работа. Защото „Всякой ден има своето предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истински смисъл, който дните имат в човешкия живот. За пример, в първия ден Бог казал: „Да бъде Виделина!” И видя Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро - ден първи. Това е неделният ден, денят на виделината. Във втория ден Бог разлъчил водата от вода, т. е. разделил висшият живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта, като граница между тия два живота и понеже еволюцията на тоя ден не е завършена, Бог не се произнесъл за него. И станало вечер, и станало утро - ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т. е. низшият живот, в едно място, и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода море, а сушата - земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе Всички видове растения, като подразбирал да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро - ден трети. А в четвъртият ден Бог рекъл да се явят двете големи светила над твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто - сърцето, чрез които човек прави разлика между доброто и злото, т. е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създават условията за развитието на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог Всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило - умът, и малкото светило - сърцето, да владеят над деня и нощта и да разлъчат Виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало Вечер, и станало утро - ден четвърти. И рекъл Бог В петия ден - водата да произведе всички Видове гадини одушевлени и птици да летят над земята под твърдта небесна, а те показват всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог Видял, че е добро и ги благословил да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро - ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т. е. разумното по образ и подобие Свое, да владее над морските риби - над своите земни желания; над небесните птици - над своите мисли; и над скотовете над всичката земя - значи на своите пориви, над всичките гадове, които пълзят по земята, т. е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. И след това Бог вдъхнал на човека Своето дихание, дал му е разумна душа, за да Го познава във всичките си пътища и за да работи и действа, тъй както Бог е работил. И така, когато искаш да посетиш някого, да осветиш живота му, ще отидеш при него само в неделята, защото тя е ден на виделината. Ще му занесеш значи виделината. Когато искаш до посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си и пр. Чии чиновнички са жените? Кой ги заставя да готвят ? - Луната и Марс. Казвате: трябва да се готви, за да ядем. Значи ядете вместо Луната и Марс. „Днес е сряда - ден, в който не се сяда.” Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат „рада”, което означава възприемане, работене. Следователно срядата е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден за почивка. Кога почива човек? - Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Срядата е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене на чиста вода, на ядене на чист хляб. Срядата е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т. н. Не знаели човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви.” "И стана вечер, и стана утро - ден четвърти. В този ден Бог създаде инсталацията на земния живот, да го осветява, а именно: Слънцето, Луната и звездите. Всеки трябва да освети своята земя и своето небе. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкия ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои - към сърцето.” „Знаете ли за какво е определена съботата? - Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си, нито за болките си, ако е болен, нито за дрехи и обувки. В събота човек ще мисли само за красиви, Велики неща, които не се отнасят до него. Съботата е ден на почивка, а неделята - ден на възкресение, на избавление от оковите на ограничението и на смъртта. А в седмия ден Бог си почина. Това подразбира, че седмият ден е ден на доброто, в който Бог е почнал да проявява своята любов към човека. Затова го е поканил да участва в това велико Божествено дело на Божествения живот. И тъй, приложете съботата в живота си по новия начин. Опитайте това, което ви казвам. Доброто и Любовта трябва да бъдат празничните дни за човека. Това трябва да бъде почивката му през целия живот.” Накрая на нашата работа, със схемата на фиг. 2 искаме да дадем връзката между планетите, музикалните тонове, цветовете, металите, дните от седмицата и принципите. На схемата това се вижда добре и е изразено добре. Ето го същото и в табличен вид: Схемата на фиг. 2 допълва схемата отфиг. 1. И така, не е безразлично кога какво ще вършим. „Когато садите боб, царевица, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само Вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето е се отразява отрицателно върху растенето, т. е. спира растежа на растението. Фиг. 2 Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината е в неговата стая.” И така нека всичко вършим в определеното за това време. "Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно.” В заключение трябва да кажем, че настоящото не е рецепта за действията и постъпките на читателите. Това не е цел на нашата задача. Нашето желание е да внесем светлина при осъществяване на постъпките си, така че те да бъдат в хармония със законите в природата и да не излизат извън рамките на разумността, за да не изпаднем в положението на евреите, които догматично празнували съботата, изпълнявайки препоръката на Мойсей неразумно. Затова нека да си припомним думите на Христа по този повод: „И ето, имаше человек с изсъхнала ръка и за да го обвинят, попитаха го и казваха: Позволено ли е да цери някой в събота? И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който, ако има една овца и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади. А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави някой добро в съботен ден. Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простря я, и стана здрава, като другата.” ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Влияние на светлината и тъмнината; 2. Добри навици; 3. Езикът на Любовта 4. Силите на природата; 5. Ценното из книгата на Великия живот; 6. Крадецът и пастирът; 7. Петимата братя; 8. Старото отмина; 9. Козативни сили; 10. Противоречията в живота; 11. Пътят на ученика; 12. Смени в природата; 13. Фактори в природата; 14. Закони на доброто; 15. Добри и лоши условия.
  7. 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов (Тодор Ковачев) .................... ........................................................................................................................................................ 801 2. Време. Тема, зададена от Иван Антонов по време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) .................................................................................................................. 813 3. Иван Антонов (1.IX.1899 г. ÷ 29.X.1964 г.) Бележки - Вергилий Кръстев ................................................................................................................................................................. 826 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов Тодор Ковачев Да започнем с “Изгубеният рай” на Джон Милтън: “Пяха те така, доде творецът призова по име всички свои могъщи ангели и даде всекиму поръка какво да бъде отсега. На Слънцето бе първо предписано тъй да се движи и така да грее, че да извиква на Земята студове и жеги непоносими, да докарва грохналата зима от севера, а пък от юга - зноя нетърпим на лятното слънцестояние. На Луната бледа те очертаха службата, и на петте планети - движенията свойствени, аспектите различни: шестина, четвъртина, трета, противостояне вредително, вмениха им кога да се събират в синод злокобен, както и звездите неподвижни кога да пръскат пагубно влияние, кои в изгряващото и кои в захождащото слънце да бъдат буреносни, всички ветри отделиха по ъглите им, дадоха им срок кога да смесят море, ефир и суша, гръм кога да проечи с ужасен грохот в мрака на въздушния чертог. Той, някои твърдят, накарал ангелите свои с над две по десет градуса да извъртят Земята от слънчевата осис труд централното кълбо навели те; а други казват, че самото Слънце от равноденствения път накарано било да свърне също толкова нагоре през Телеца, Атлантовите дъщери, Спартанските близнаци, та до тропическия Рак, а после да се спусне стремглаво пак през Лъв, през Дева и Везни надолу до Козирога, та така във всеки край промяна на времената да донася; инак пролет свежа безспирно щеше да цъфти по цялата Земя с еднакво дълги дни и нощи вред освен отвъд полярните е кръгове - там щеше вечен ден, непомрачен от нощ, да грее, слънцето снишено, макар и тъй далечно, щеше винаги пред тях да обикаля хоризонта, без дори да знае какво са изток или запад, сняг не би валял отсам Естотиландия на север, а на юг - под Магелан.” Така в поетична форма ни реди Миятън промените, настъпили в астрономията, когато бе отхапан онзи плод. А той безспорно е прав, защото както казва Учителят, е един от синовете на Адам и Ева, а написаното в “Изгубеният рай” е един далечен спомен (“Благословен”, с, 241 - Неделни беседи)*, В потвърждение на казаното от Милтън, нека прочетем от “Наука за живота”† какво е написано на с. 114 ÷ 115: „Когато растенията дойдоха на Земята, Северният полюс на друго място беше. И растенията показват къде е бил Северният полюс. Той е бил долу. Там е била и човешката глава, заровена долу в материята. Сега е точно обратното. Главата му е перпендикулярна, в обратна посока. Северният полюс сега е в друга посока. Когато се явили животните, тия, млекопитающите, полюсът е бил към изток - дето е нашият изток, там е бил полюсът. Та казвам: Растенията показват къде е бил Северният полюс, когато са дошли растенията. Когато са дошли животните, той е бил към нашия изток, а когато е дошъл човекът - той е дошъл най-после, той е там, където е сега полюсът. Съгрешаването на човека се дължи на изместването на земната ос на 23 градуса. Това е човешкото падение. То е падение вътре във вас. На 23 градуса е отдалечена вашата ос от правата посока, от правата посока на Любовта. И понеже лъчите на Любовта в човешката душа не идат правилно, вследствие на това има един дисонанс в човека. Земята е отдалечена - не е погрешка това. Погрешката е вътре в нас.” Цитираните пасажи имат отношение към астрологията. А за нея Учителят казва: “Астрологията е една стара наука. Тя води своя произход още от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена.” Изучаващият науката астрология малко или много трябва да бъде запознат със знанията на математиката и астрономията. Защото “Астрологията това е физиологията на човешката душа. Можем да направим следното сравнение: както анатомията е необходима за един лекар, за един хирург, така съвременната астрономия представлява анатомия, а пък астрологията - физиология на небесните тела” - ни осветлява Учителят за тази наука. Особено е необходима математиката и наред с нея - астрономията в тоя дял от астрологията, който се занимава с изчисленията. А този изчислителен дял не може да се пренебрегне. Защото един невярно съставен хороскоп ще доведе до груби грешки в тълкуването, независимо от това дали го владеем идеално. Разбира се, може някой, отличаващ се с голяма практичност и остроумие, да ми възрази, че щом като изучи и овладее тълкувателната част на астрологията, то за изчисленията все ще се намери някой, който да ги направи точно и вярно. Сега даже това го правят на съвременните машинки, наречени компютри. Е, наистина това е хитра идея и аз знам даже някои “астролози”, които я прилагат. Но да се смяташ за астролог, а да даваш да ти правят други изчисленията, е все едно да четеш книга и да се смяташ за неин автор. Попитали веднъж знаменития Пирогов: “Вие познавате много добре анатомията! Навярно можете да лекувате всички болести?” – “Анатомиците - отвърнал ученият - приличат на хамалите и файтонджиите, в който и да е град. Те отлично познават всички улици, но рядко знаят какво става в къщите.” Какъв е изводът? - Че ученият трябва еднакво добре да познава и физиологията, и анатомията на дадена наука, в случая - астрологията. “Съвременните астролози - ни осветлява Учителят, - като имат предвид датата на раждането на някой човек, правят изчисления във връзка с планетниme влияния върху този човек и въз основа на това определят характера му и способностите му. Обаче техните изчисления не са пълни. При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодията на Земята, но и зодиите на Слънцето и всички планети, както и на целия космос. Астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности.” Ето защо всеки добросъвестен, смятащ се за астролог, трябва да се замисли за сметките си, дали са пълни и подробни. Да, не само зодията на земята, а на всички планети! - трябва да се замислим достатъчно добре! А какво всъщност е зодиакът? Този термин – “зодиак”, има своя произход от гръцкото “зодиакос киклос.” Българският му превод е: животински кръг.” Етимологията ни подсказва, че думата “зодиакос” води началото си от думата ‘зои”, което означава “живот.” Следователно зодиакът е свързан с различните прояви на живот. Сведенията за материалната същност на зодиака са малко. Знае се, че зодиакът представлява лента с широчина около 17 градуса. Колко е тази широчина, изразена в линейни единици, не се знае. По средата на тази зодиакална лента минава еклиптиката - видимият път на Слънцето. Трябва да знаем, че зодиакалният кръг не е едно еднородно цяло. Зодиакалният кръг е съставен от дванайсет зодиакални знаци. В Свещеното Писание е писано: “Ще седнете и вие на дванайсетте престола, да съдите дванайсетте племена израелеви.” А Учителят на с. 76 от томчето “Синове на възкресението”* разкрива астрологическия смисъл на тоя израз: “Дванайсетте престола представляват дванайсетте зодии на Слънцето, дванайсет метода, чрез които живота на земята може да се прояви. Всяка зодия представлява начин, по който могат да се придобият, да се използват силите, които се крият в човека.” “Когато изучавате астрологията - казва Учителят на с. 81 от “Синове на възкресението” - виждате, че за да придобие известна дарба, човек трябва да се роди в съответната на нея зодия. Голямото разнообразие на хората се дължи на това именно че всеки човек е роден при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни от тия на другите. Всеки градус на зодиите съдържа в себе си известни дарби и възможности. Всяка възможност пък съдържа известни принципи." По повод групирането на дванайсетте зодиакални знаци в четири триади: водни, земни, въздушни и огнени, и връзката им с познатите четири състояния на материята, ето какво намираме на с. 76 от томчето “Мнозина казваха”†: “Който познава въглерода, неговите свойства и съединения, той познава твърдата материя и всякога може да извади живота от тази среда. Който познава водорода, неговите свойства и съединения, той познава течната материя и всякога може да извади живота от тази среда. Който знае всичко за азота, за неговите свойства и съединения, той познава въздухообразната материя и всяко може да извади живота от нея. Който е запознат добре с кислорода, с неговите свойства и съединения, той разбира огъня и всякога може да извади живота от него.” “Индивидът, в пътя на своето самовъзпитание, трябва да направи един кръг, да премине през дванайсетте свята, дванайсетте зодии” - четем в съборните беседи “Пътят на ученика”, с. 372‡. “Трябва обаче да знаем, че индивидът в пътя на своето самовъзпитание няма да върви само “нагоре”, или само “надолу”, или само “напред”, без да сменя посоката. Когато човек се движи в планината към някой връх, то докато стигне до него, той изкачва и слиза много други по-малки или по-големи върхове. Така е и в астрологията. И в нея имаме възходящи знаци - нагоре и низходящи знаци – надолу” - намираме в томчето “Фактори в природата”, с. 136*. Изводът от тая истина в астрологията е, че резултатите при “възходящите” и “низходящите” знаци ще бъдат различни. По тоя повод, на с. 132 от “Великата разумност”†, Учителят ни дава един ясен и ценен образ: “Ако Слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? – To e все едно да посеете едно семе през пролетта или в ранна есен. В двата случая ще имате два различни резултата.” Следователно всеки индивид е посято семе в почвата на съответния възходящ или низходящ зодиакален знак. „Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използва тия съчетания. Човек не е господар на планетните влияния върху себе си, но е господар на положението да използва разумно това, което му носят. Колкото повече се развива съзнанието на човека, толкова повече той се свързва със звездите и планетите. Когато използва влиянието на всички слънца в космоса, човек дохожда до съвършенство.” „Всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане - ни обяснява Учителят. - Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, другите - повече от силите на светлината.” И тук намираме едно потвърждение на Хермесовите правила, които са разгледани в отпечатаната тук „Астрология” от Иван Антонов. А именно: "Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, и при действието на светлината. Който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контрастите, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня." Тук може би ще трябва да поясним, че моментът на зачеването не е моментът на събирането на бащата и майката. - "Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. Също така от значение е и момента на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава коренно от този, който се е родил сутрин, по обед или през деня. Който се е родил Вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си.” Астрономията има два дяла на изучаване и изчисляване: геоцентрична астрономия и хелиоцентрична астрономия. По аналогия, също така имаме и хелиоцентрична астрология, и геоцентрична астрология. Ето какви знания ни дава Учителят в тази насока: „Какво разположение трябва да имат планетите, за да бъде един хороскоп хармоничен? Между хелиоцентричната и геоцентричната астрология има разлика. Първата - хелиоцентричната - засяга психическия живот на човека, а Втората - физиологическия. Според хелиоцентричната астрология вътрешният живот на човека не зависи от влиянието, което дава знакът. Всяка планета има второстепенно влияние върху човека - вътрешно, психическо влияние. Ето защо, има случаи, когато някой дисхармоничен аспект от геоцентрично гледище, координиран с хармоничен аспект от хелиоцентрично гледище, излиза добър. Човек трябва да хармонизира и двете системи в себе си, защото Слънцето, както и всички останали планети, имат свой спесифичен зодиак. За да има правилни, верни разбирания върху астрологията, човек трябва да носи в ума си зодиаците на всички планети.” Когато говорим за хубави - хармонични аспекти или за лоши - дисхармонични аспекти, трябва да знаем, че: „Човек сам е причина за своите лоши аспекти. Когато слиза на Земята - ни обяснява Учителят - човек носи със себе си благоприятни условия за трите свята - физически, духовен и умствен. Ако злоупотреби с тия условия, той си влошава живота.” В лекцията „Влиянието на планетите” от 12.ІІІ.1923 г. на Общия клас* четем: „Астрологията е една наука, която трябва да се проучи добре, защото има приложение навсякъде в живота. В човешкия организъм, във всяко едно положение на тялото, в устройството на челото и неговата форма, а също така и на лицето, можете да познаете един човек към кои типове спада. Всички планети оказват влияние върху човека. Всяка една планета си оказва своето влияние, тя си създава особен тип. Сега, разбира се, ученият човек трябва да мине през влиянието на тия планети, да ги проучи, да ги съчетае и оттам насетне той ще почне да работи с друга материя, да създаде новото си тяло.” И по-нататък в същата лекция Учителят ни известява защо всички планети влияят върху човека: „Планетите - това са един ключ Писанието казва, че Бог взел и направил човека от пръст. Тази пръст, този прах бе разпръснат из пространството при всички планети. И Бог взе тази пръст, направи от нея каша и от тази каша създаде човека. Затуй всяка една планета оказва влияние върху човека. Например Марс гледа колко желязо има в човешкото тяло. Той държи сметка за желязото, как се употребява. Слънцето държи сметка за златото; Месечината държи сметка за среброто; Меркурий се занимава с живака и т. н. Тия елементи, които са вътре в човешкия организъм, те упражняват влияние. Ако у някой човек желязото има преобладаващо влияние, той е марсианец. Ако преобладава златото, голямо влияние има Слънието. Обаче благородното, възвишеното у човека не зависи от количеството на златото, но от неговата активност. Ако златото у човека е чрезмерно активно, то е, защото има такива сили, които са свързани със златото. Когато известни магнетически и електрически течения минат през атомите на златото, те са, които правят човека един или друг тип. Те са, които превръщат неорганическото злато в органическо, което упражнява влияние върху човека. Има още много други съставни елементи в организма на човека, които упражняват влияние върху него.” И така, за да изучим науката Астрология, необходимо е да имаме познание по другите науки, каквито са астрономия, математика, анатомия на човешкото тяло, химия за химичните процеси в човешкото тяло, психология. Това са необходими науки, без които не може да познаем тая наука. На когото му се вижда много, да не се захваща. Да, трудна наука е астрологията. Бавно се усвоява, А стигнем ли до тълкуването на звездословите, там работата е още по-трудна. Има много астрологии, написани от много автори. В тях има верни и неверни неща. Корекции могат да се направят само след като се изучи Словото на Учителя. В него Той ни дава светлина и по тия въпроси. И ако изучим всичко това, на астролога му е необходимо да притежава и интуиция, която да го води при разчитането на звездната карта. А това вече си е дарба, която четецът на звездослова трябва да е изработил. Така че от всеки индивид не става астролог. От всяко дърво свирка не става - казва народната поговорка. А Учителят прави едно разсъждение: Ако вземем една дъска и на нея опънем четири тела, от това устройство не може да се изкара музика. За да стане това, тази дъска трябва да се превърне в съвършен инструмент, а трябва да слезе маг отгоре и този маг да изкара музика от тоя съвършен инструмент. Аз даже си позволявам да кажа нещо повече, като наблюдавам някои от жадните за изява астролози. Виждат ми се не дъски с четири тела, а направо пънове без всякакви телове. Такъв инструмент музикален е тъпанът. Вярно, необходим е, и гениалните композитори го използват в произведенията си, но само в съчетание с другите музикални инструменти. Инак самостоятелно тъпанът вдига само шум. Астрологът, истинският тълкувател на звездослова, той е като поета, той е като музиканта - може да покаже знанието си само когато е вдъхновен. Без вдъхновението, без посещението на онзи маг отгоре, разчитането на звездната карта няма да е вярно. Знанията могат да оживеят само ако дойде оная интуиция, която носи магът на астролога. Това трябва да знаят и четящият звездната карта, и слушащият притежател на тая карта. В противен случай те ще се взаимно заблуждават. "Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек.” Под думата „лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас” - четем в лекциите на томчето „Прав път” на с. 360*. Следователно астрологът, освен всичко друго, трябва да бъде и благороден. Необходимо му е това качество. За да се прояви интуицията, е необходимо ученият да има благороден характер. Оня маг отгоре посещава само благородния. Инак ще дойде оня адепт, който посети Адам и Ева преди 8000 години, и пак ще говори, но не цялата истина, а само една малка част от нея. Останалото ще бъде заблуждения. А какво значи „интуиция”? Тази чуждица има две съставки: „ин” и „тао" („тео”). „Ин” значи вътре, „тео” - значи Бог. Следователно интуицията е, когато Бог ни говори отвътре. Ето това е необходимо за звездотълкувателя. А сега, време е да разкажем как стигнахме до материализиране в писмена реч на знанията на Иван Антонов - моя бай Иван. За него аз съм разказал много в том VII от сборника „Изгревът”† Ще гледам тук да избегна по възможност повторения с казаното вече. И така, трябва да се върнем в ония години, когато ставаше това. А кои бяха тия години? - Точно когато бяха събитията с делата, които водеше държавата с представителите на т. нар. „Братски съвет” и с цялата общност „Бяло Братство.” Те са трудни години за хората, които политическата власт у нас, наречена комунизъм, водеше на отчет като съмишленици на това общество. Така беше в цялата страна. Така беше и на Изгрева край София. И тук искам да отворя една малка скоба. Може би ще се намерят такива люде, които ще порицаят тия приятели, ще ги анатемосват, ще ги оплюват, ще се ровят в документи на правосьдните институции, за да доказват грешките им, ще чоплят в душите на хората. Даже ще пишат или ще напишат цели томове, с чието съдържание човек само ще си изца-па ума. И всичко това за какво? - За да си задоволят тщеславието, за да докажат, колко те са умни и прави, за да вгорчат душите на хората, за да покажат, че виждат само грозното. Защото те не могат да виждат красивото, А "красотата ще спаси света" - е казал Ф. Достоевски. Но това е тяхна работа. Нека го правят, щом им харесва. Бог им е дал свобода и аз не мога да им я отнема. Аз ще кажа само като свидетел на тия събития и като представител на това общество, че вярно е, всички направихме и правим грешки, за които ще си платим глобата, според законите на Природата. Но не тия грешки бяха причина за тая съдба. Те само катализираха процесите. Просто това общество $Бяло Братство$ държеше своя изпит пред Бога, както такъв изпит държеше праведникът Йов, описан в Библията. Той нямаше грешки и беше любимец на Бога, Но Бог се съгласи да бъде изпитан от оня адепт, както го нарича Учителят. И Йов си издържа изпита, макар и твърде труден. Иска ми се и надявам се да е така и с представителите на това общество „Бяло Братство” да са издържали своя изпит пред Бога. Затварям скобата и продължавам нататък. Така че, да изучаваш в тия години астрология, беше, най-меко казано, една авантюра. Но ние: Благовест Жеков, Христо Христов и аз-Тодор Ковачев, се впуснахме в дебрите на тая трудна наука, паралелно с изучаването на науките в университетите на държавата. И така, в ден, определен от бай Иван, започнахме изучаването като прилежни ученици, с тетрадка и писалка в ръка. Всеки четвъртък вечер ставаха сбирките за всяка лекция. Защо четвъртък вечер? - Защото това е седмичният ден за постене и времето за ядене използвахме за наука. А защо вечер? - Защото това беше нашето свободно време. Извън това време използвахме и всяко друго подходящо такова за разговорни изучаване на астронауката. Особено удобно беше времето, когато отивахме на екскурзии в планината. Колко време продължиха лекциите във вечерите на четвъртия ден от седмицата? - Не мога да кажа. Но налице са изписаните тетрадки от нас на тема „Астрология.” За да запълним празнотите, бай Иван ни предложи да се уговорим с Николай Монов да ни даде обемистия материал по астрология, който той му е диктувал преди няколко години, по време на летуването на Рила край Второто езеро при Седемтях рилски езера, наречено от Учителя Елбур.Проблеми нямаше. Николай се съгласи охотно. Нещо повече-той се зае да го препише на пишещата си машина. И го направи. Така след време ние тримата притежавахме 3 еднакви екземпляра от ценната наука. А брат Влад Пашов ни ги подвърза. Тук му е мястото да кажем няколко думи за Николай. И така, кой е Николай Банков Монов? - С него аз бях много добър приятел. Разбира се с него ме запознавай Иван. Николай е роден на 14.VIII.1921 г. в гр. Дунавци. Новоизлюпеното градче се е образувало от селата Видбол и Синаговци, намиращи се на около 9 км преди град Видин, по железопътната линия София-Видин. Семейството е заможно, земеделско. Николай е ученолюбив и завършва гимназия във Видин, като всеки ден изминава деветтях километра до Видин и обратно, за да посещава училището. Бащата и майката не са учени, но искат децата да усвоят науката. И ето, след гимназията, Николай се записва за студент в известния Висш икономически институт в гр. Свищов. Завършва го успешно. Тук се настанява на квартира по време на следването в семейство, което изучава Словото на Учителя. Така чрез хазяите си се запознава с Учението на Учителя. Хазяйката го харесва за зет и успява да го задоми за дъщеря си. И ето, заедно с икономическите науки Николай започва да изучава и семейния живот. Настаняват го на работа в свищовско предприятие. Николай започва да пътува до София. Посещава Изгрева. Запознава се с брат Б. Боев, Елена Андреева, Иван Антонов и много други приятели, живеещи на Изгрева. Свищовското предприятие не се оказва подходящ климат за свикналия с полето Николай. Започва да мисли за завръщане в родното село. Тъщата и не иска да чуе за такава маневра. Николай обаче успява да я убеди, и ето го с булката на село. Сега пък селският живот не харесва на младоженката. Майка е катализира процеса и след време тя се прибира в градския климат на Свищов. Започва нов вид семеен живот. Той - в Дунавци, тя - в Свищов. На Николай му се удаваше земеделието. Ето защо той не търси чиновническо място във видинските предприятия, а продължава земеделския труд на бащата. Разбира се, социализмът ги освобождава от селскостопанския имот, като го прибира в ТКЗС. Но Николай разработва големия селски двор. Създава пчелин. Притежаваше около 70 броя пчелни кошери, от които всяка година изкарваше по 1÷ 2 тона хубав акациев мед. Стоя мед той стана известен на изгревяни, защото част от меда продаваше или раздаваше на тия, които имаха афинитет към тая продукция на пчелите. Оказа се, че всички обичаха тоя продукт на пчелите. Николай вече не е на този свят. Пресели се в другия преди няколко години. Имаше слаб стомах и често си страдаше от него, и от бъбречни кризи. Обичаше музиката и си беше направил една фонотека от над 2000 броя грамофонни плочи от произведенията на титаните в симфоничната музика. Освен музиката, обичаше и хубавиците. Но докато звуците на симфоничните оркестри му създаваха комфортно настроение, то дамите му създаваха само проблеми. Но тези проблеми той май си ги харесваше, което ми се вижда подходящо за финал на кратката биография на Николай. Струва ми се, че в тоя предговор за астрологията, чийто автор е Иван Антонов, е уместно и наложително да изясня една неточност, допусната по моя вина в том VII от сборника „Изгревът.” Това е мое задължение и аз го правя. Всъщност дълго се колебах дали да дам писмен израз на това, което ще прочетете по-нататък. Мисля, че съм изпаднал в положението на Достоевски, когато е написал статията си „Присъда”, публикувана в списанието му „Дневник на писателя.” Пишейки я, той е сметнал, че е изяснил логично необходимостта от вярата, че действително съществува Бог. Какво обаче било разочарованието му, когато почнал да получава писма от много интелектуалци, че е открил формулата за безсмислието от живота и самоубийството е логичен негов завършек. Направо се ужасил. Тогава се наложило да напише друга статия на същата тема в същото списание, озаглавена вече „Толословни твърдения.” Тук по друг начин доказва необходимостта от вярата в Бога и от смисъла на живота. Препоръчвам тия статии на изучаващите астрология, да ги прочетат. И сега аз трябва да напиша моите „Толословни твърдения”. Става въпрос за глава 38 от том VII на поредицата „Изгревът” и по-точно за с. 392. Тук съставителят на сборника В. Кръстев се мъчи да ме обори, като прави изявление за инцидент между Колю Кай шев и Иван Антонов, и между брат Цеко и Иван Антонов. В момента на записа как съм пропуснал да изясня това твърдение, не знам и не мога да си го обясня. Когато го прочетох, след като тоя том на сборника беше отпечатан, нямаше начин да реагирам. Просто запазих мълчание. Отначало помислих, че съм направил голямо опущение. Но с времето знанията ми по отношение на Словото се увеличиха и днес смятам, че това не само че не е грешка, но мисля, че е добре, че така е станало. Но за да пиша сега тия редове, причината е, че има читатели, които след като прочели тия изказвания, са ги повярвали и се разочаровали от Иван Антонов, най-меко казано. Затова се налага да напиша и аз моите „Толословни твърдения”. Ето въпросните изречения, предизвикали разочарования у някои читатели, изказани от Кръстев - цитирам: „... И той, Иван Антонов, има един инцидент с Каишев. Той преследва Каишев, кара го да отиде да работи, за да може да си спечели, за да си купи хляб и да му го донесе. Правил е същото и с брат Цеко, вземал му парите. И такива случаи има, и аз ги знам, случките и т. н.” - край на цитата. Сега как да научим истината? - Вергилий Кръстев не се познава очно нито с брат Цеко, нито с Иван Антонов, нито с Колю Каишев. От тях той не е научил казаните от него изречения, които цитирахме точно. Затова научава от други разказвачи и ги поднася като достоверни факти, без да ги провери. Тогава? -Ами най-лесно може да проверим дали това е така, като питаме Цеко, Колю и бай Иван. Но и тримата отдавна са в ония светове с по-рядка материя. Връзката с тях е трудна, за да не кажа невъзможна за нас. Но ние не можем да отидем и до Слънцето, но знаем разстоянието до него, без да сме го мерили с метър и да отидем до него пеша. Как е станало това? - С помощта на математиката и астрономията, и то с най-голяма точност. Така и ние, с помощта на други науки, на разсъжденията, на логиката, на знания от минали събития, може да разберем коя е истината! С Колю Каишев се познавах добре, даже много добре, и не съм останал с такова впечатление да може да направи такива изказвания. Пък и те бяха с Иван Антонов много добри приятели. Но човещина, всичко се случва?! С Цеко изобщо не съм се виждал, тъй като той е починал преди аз да отида в София. За него само съм слушал да се говори. Нямам лични очни впечатления от него. От друга страна, смятам, че Вергилий Кръстев не лъже. Той казва това, което е чул от някого, повярвал го е, защото му е харесало с негативизма на постановката, не го е проверил и го поднася като достоверен научен факт с високомерна убеденост. Това кара читателя да му вярва. Така доказателства, потвърждаващи или отхвърлящи случая, няма! Няма, но ние можем да подходим научно. Как? - Като разсъждаваме логично заедно с разочарования читател. Нека да започнем: знаем вече, че Иван Антонов е останал без баща и без майка още на 6 години. Той взема решение и тръгва от родното си село за София. Върви по железопътната линия. Дъжд вали. Гладен е. Приютяват го работниците, поддържащи релсовия път. Предлагат му храна, която той приема. Но когато единият от тях изказва съмнение по отношение на него, малкият тогава Иван не се колебае, оставя храната, оставя подслона и продължава пътя си в дъждовния ден. Той няма перспектива, че ще намери друга храна и друг подслон. Гладен, измокрен е, но това не му пречи да покаже достойнство и не приема помощ с такава подигравка. Питам тогава: може ли човек с такъв характер да издевателства над Каишев и Цеко. Пък и Каишев не беше човек, който би превил гръб пред когото и да било! Затова моят въпрос е: може ли? - И отговорът ми е, че не може. А твоят отговор, разочаровани читателю, какъв е? По-нататък. Младият още Иван е вече в София. Спи в копите сено из ливадите на Красно село. Ходи да работи! Подчертавам дебело - да работи! Не ходи да проси или да краде или да кара някого да му донася храна. Честен е и е почтен. Това установява и роднината на сестра Паша при описаната случка, когато го изпраща да купи хляб с едра банкнота. Той се забавя, защото отива далече да купи хубав хляб. Тя изтълкува забавянето с непочтена постъпка, че е откраднал парите. Когато той се връща с хляба и с педантична точност връща остатъка от парите, тя вижда, че има работа с високосъзнателен и почтен индивид. Затова го и препоръчва на сестрите Теодорови за домашен помощник, какъвто те отдавна търсят. Затова и те го приемат. Времето показва, че не са сбъркали. И пак трябва да си изясним: може ли човек с такъв характер, с такива качества, да издевателства над другите? - Отговорете си сами! Друг случай: нас. 357 от същия сборник, 16-а глава е озаглавена „Пости мобилизация.” Той, Иван Антонов, е вече мъж на около 40 години. Вече е свиеше образование и работи като журналист. Войната бушува в Европа. Тук, в България, се извършва мобилизация. Призован е той в редовете на армията. Неговото решение обаче е, че няма да изпълни тая заповед. Знае много добре последиците от това си решение. Наказанието е смъртно. Учителят, научавайки за това, го проверява готов ли е да понесе последиците от решението си. Ясно, бил е готов, щом Учителят му показва легален изход от положението, който той използва, и резултатите са позитивни. И тогава пак се налага питането: Може ли човек, който е готов да го разстрелят, но да не изневери на идеята си, да праща някого да работи, и то за какво - за парче хляб?! Може ли, питам? Аз твърдя, че това е несъвместимости, читателю, който си се разочаровал, как мислиш? - Твоя си работа! Работил ли е бай Иван на Изгрева в братските градини? - Разбира се, че да! Спомнете си случая, описан на с. 347 от същия том, озаглавен „Конят при Дианабад.” Кой работи там на строящата се чешма цял ден сам, придружен единствено от Учителя? - Товае бай Иван! Да давам ли още примери? - Няма. Който иска още уверения, нека прочете още веднъж с разум биографичните разкази за бай Иван Антонов. Дотук аз задавах въпросите, аз разказвах и аз правех заключенията. Но това са мои заключения! Аз разсъждавам с писалка в ръка и си правя изводите. Но това са мои изводи! А всеки друг ще си направи своите изводи и те ще важат за него. Ето защо мисля, че няма нищо фатално, че не съм реагирал в момента на изказването на Вергилий. Така има възможност да се провери кой как мисли, чете и разсъждава върху прочетеното. А инак всеки е свободен да мисли и постъпва, както смята, че е правилно, независимо дали греши или не. Последиците ще си носи обаче само той. Та Господ не попречи на Адам и Ева да сгрешат, и те вече цели 8000 години изучават резултатите от постъпката си. А сега нека да приемем за момент, че цитираните изречения на Кръстев, са истина. Тогава аз ще припомня на тия, които обвиняват Иван Антонов, думите на Христос: „Който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък!” -Ако сте безгрешни, направете го! И да продължим. Иван Антонов можеше да има пенсия. Съществуващите закони тогава му даваха такава възможност въз основа на трудовия му стаж. А защо не се възползва оттова си право? - Ами защото не искаше нищо от комунистите. Може да се учудите, но той така смяташе за себе си. Той избра друг път на движение в живота. Труден път, но отговарящ на ученик със силен характер. Слабите не могат да му подражават. И като не могат, го хулят. А той, бай Иван, знаеше астрология и правеше звездослови на тия, които искаха това от него. А какво го беше питал Учителят за това, като прави хороскопи, вземали пари. Не взема, защото му е неудобно - е бил отговорът му. Но за изразходваното време може да взема заплащане - е било изказването на Учителя. И при тази мотивация, пак не му е удобно да иска заплащане за труда си. „Е - казал Учителят, - който ти даде, без да му искаш, вземи ги с благодарност. Който не ти даде, не му искай, възнаграждението ще ти дойде по друг начин.” И той така и правеше. А спомнете си за Катя Грива! За нея е казано пак в томовете „Изгревът”. Какво направи Учителят, докато я накара да си вземе гимназиалното образование, да стане учителка по музика, за набере трудов стаж, да си изкара пенсия, с която да преживее през пенсионнете си години. Тя често си спомняше затова. И чак когато се пенсионира, разбра държанието на Учителя към нея през всичките предишни години, когато тя се смяташе за онеправдана от Него. Както виждате, контрастът между двамата ученици е твърде силен. Единият без пенсия не може, а другият с пенсия не може. Е, труден е животът без пенсия, но бай Иван се справи. От никого не искаше, от никого не чакаше, освен от Бог. Нека продължим с „голословните твърдения” и да хвърлим светлина и към един друг въпрос. Подвеждал ли е бай Иван някого да си хвърли дипломата? Или някой друг да е правил това? Най- напредда разгледаме това, какво значи да си хвърлиш дипломата? Къде да я хвърлиш? - На двора! На полето! В кошчето за смет! - Да я хвърлиш значи, казано алегорично, да не се ползваш от нея, от възможностите, които тя дава в съвременния свят. А знанията, които стоят зад нея (ако действително ги има), може ли да захвърлиш? - Ами не може! Тогава за какво подвеждане може да стане дума? Ако някой е решил да подражава на друг, който се е отказал да ползва облагите от дипломата, и това е довело до негативни резултати, то е налице поговорката: „Видяла жабата, че коват вола, и тя си вдигнала крака да я подковат.” Ето един действителен пример, който Учителят ни разказва в една беседа*: Аделина Пати, знаменита оперна певица, отишла в банката да изтегли пари от влога си. Чиновникът учтиво поискал да се легитимира с документите си. Тя не ги носела у себе си. Тогава той отказал да извърши банковата операция. Тя казала тогава: „Аз съм Аделина Пати.” -"Не те познавам. Искам личните документи” - бил краткият, неумолим отговор на чиновника. Тогава певицата застанала е средата на банковия салон и започнала да пее. Всички в банката отишли да я слушат. Дошъл и директорът на банката. Уведомили го какъв е проблемът, т. е. защо прочутата певица Пати пее в салона на банката, а не на сцената на театъра. Той веднага се разпоредил да й бъде изплатена исканата от нея сума и без документи.” Ето на, може и без паспорт, може и без диплома, може и без документи! Но кой - само силният, само кадърният, само смелият, само съобразителният. Ако можеш да пееш като певицата Пати, не си носи документите, хвьрли си дипломата, но ако не можеш, не прави това, опасно е! Зле е без тях! За слабия това не важи! За него Христос е казал: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата да те ударят.” И всеки, който реши да подражава на Аделина Пати, на бай Иван или на когото и да е друг, най-напред да помисли има ли тия качества, има ли тия сили, има ли тия знания, може ли да пее, и тогава да реши как да постъпи: с дипломата или без нея, за да не се извинява с тях, че са го подвели и после да се оплаква на Вергилий Кръстев, като на изповедник, за нещастието си. Те така се извиниха и Адам и Ева пред Бога, че са били подведени от оня адепт, който беше приел формата на змия, когато преди 8000 години тръгнаха по пътя на знанието! И досега още не могат да разгадаят плодовете на дървото за познание на доброто и злото, с какъв вкус са. Кой плод е за добро и кой плод е за зло. А защо? - „Защото не му беше времето” - ни разкрива Учителят. Трябваше да изучат законите на любовта. Тая материя беше подходяща за тях и след като я усвоят, щеше да дойде времето да изучат законите на мъдростта. Съмнявате ли се - тогава отворете Библията на 13-та глава на Посланието на Апостол Павел към коринтяните и ще прочетете това, което той е проумял. Ще цитирам само едно изречение: „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото гори, да премествам, а любов нямам, нищо не съм.” И още: „Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне, защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме” - и т. н., прочетете цялата глава. А още по-добре ще е, като се проучи Словото на Учителя, където Той цели 22 години разясня, затова и за хора с дипломи, и за хора без дипломи. Това е моят вариант на „Толословни твърдения” по Достоевски. Така, позволявам си да мисля, че разумният човек (подчертавам - разумният) ще бъде удовлетворен. Наскоро ми се обади съставителят на сборника „Изгревът” - Вергилий - и възторжено ми разправя по телефона за идеята си: към астрологиите, които ще съдържа този том, да се сложат в приложение и звездните карти на авторите на тия астрологии, и на други известни ученици от Школата. Сега, идеята наистина е удачна, бих казал блестяща, но има един кусур (недостатък). Какъв? - Тя е неизпълнима! Защо? - Ами защото, за да се направи един звездослов, е необходимо да се знае рождената дата на индивида с точност поне до 4 минута, каквато е точността на таблиците за звездите, които се ползват. Хайде, понеже ние не сме такива специалисти, да е до половин час, пък после ще му мислим как да го уточняваме. А каква е действителността - с една дума казано: плачевна! Наистина сложна е тая ситуация, да не кажа объркана. Трябва да се изясни, нали? Виждам, че трябва, и аз го правя. Ето как: Всички астролози и всички приятели от онова време, които бяха със самочувствие, си криеха датата на раждане. Всеки по различни причини. Ако им я искаш и си много настойчив - казваха невярна дата. А после ти се надсмиваха, защото си ги подценил, а те са те надхитрили. Въвеждането на новия стил от месец април 1916 година ги улесняваше в заблужденията. Записването на рождената дата в кръщелните свидетелства по онова време, от преди 100 години и повече, е ставало така, че почти всичките или по-голямата част са неверни. А защо ли? Ето защо: когато България се освобождава от турско робство, новата държава въвежда нови закони. Между тях е и тоя, който повелява на родителите и на съответните органи новороденото отроче да бъде записано немедленно, т. е. веднага, в общината. Нарушителите ще бъдат глобявани. Така законодателят е сметнал с тая заплаха да принуди българите да изпълняват закона, който пък цели да има ред и порядък в младата тогава държава. Това обаче не се постига. Голямото болшинство от поданиците на държавата тогава, пък и сега, като им се роди дете, изразяват голямата си радост с големи угощения и празненства, които са продължавали няколко дена. Когато веселието приключвало, законът е бил вече нарушен. За да се избегнат наказанията, денят на записването в общината се обявявал и за ден на раждането. Това за родителите било без всякакво значение. От значение е само за астролозите! И така чиновникът е издавал документ с невярно съдържание. Следователно рождената дата е невярна. Други, даже ида име вярна датата, вземат, че я заменяте друга, защото истинската не им харесва. Уверявам ви, аз познавам лично такива личности, живи са и здрави и днес. Няма, разбира се, да ги оглася публично. Те смятат, че като сменят датата, ще сменят характера си, условията си и всичко, което не им хареса. Какво велико самозаблуждение! Има и такива, които знаят, че датата в документа не е вярна, но нямат възможност да научат истинската. Минало е много време и майката не може да си спомни момента на събитието. А там, където са повече деца, там датите напълно се объркват. В съвременните условия има по-голям ред и порядък в това отношение. Раждането, в болшинството случаи, става в родилни домове и може да се твърди, че в датата денят, месецът и годината са верни. За часа обаче на такова твърдение не може да се осланяме. Защо? - Защото попълването става след като събитието е минало отдавна. Този, който попълва документите, слага часа на попълване на акта за раждане за час на раждане. Ако е по-съвестен, връща назад времето по предположение или каквото му интуицията подскаже. А кой е моментът на раждането? – Това е първата вдишка на новороденото! Е, кой стои там, в родилната зала, и с хронометър в ръка да засича този съдбовен момент? -Никой!!! Да не говорим и такива подробности, че съществува лятно и зимно часово време, което никъде не се отчита. Тогава? - Тогава на кого правим ние звездна карта? На този, на когото искаме, на този, който е пред нас, на този, който иска това от нас или на някого, който изобщо не съществува. Това е моята обосновка. Такава е истината. Ако желаете, приемете я, но не можете да я промените. Затова смятам, че хубавата идея на Вергилий е неосъществима. Още повече, че той смята да направи това на компютър. Тези машинки работят бързо, но по зададена програма от човека. А тази програма не може да обхване всички възможни ситуации, както това може да направи тренираният човешки мозък. Те, машинките, могат да помагат и аз нямам нищо против тях, даже ги използвам, но съществената работа е резултат от дейността на човешкия ум. Въпреки моите доводи. Аз знам, че това, което си е наумил Крьстев, ще го направи. (Дано да се лъжа.) Й сигурно ще се появят хороскопи в страниците на сборника. То и сега има такива, които запълват по някоя страница в някои от тези томове. Нека обаче бъдещият читател знае истината, или по-точно - моето становище за нея. Защото тя, истината, доста често ни се изплъзва, но с нашето съдействие. И нека се знае, аз харесвам идеята и адмирирам автора й, но осъществяването е смятам за неизпълнимо. И накрая, всеки, който желае да изучава тая наука, наречена астрология, нека прочете книгите, които са написали по тоя въпрос автори като; Влад Пашов, Петър Манев, Георги Радев, Сефариал, Алан Лео, да не изброявам всички. Авторите са много. Всеки е отразил знанията си в творбата си. Нека прочете и това, което ни остави Иван Антонов. Той издиктува част от знанията на Николай Монов там горе - на Рила. А тия знания са ценни с това, че съдържат информация, който бай Иван научи от Учителя - пряко от Него, и косвено - чрез Словото Му. Той до последния си час изучаваше това Слово, защото беше познал още в ранната си възраст кой е Учителят и прилагаше наученото така, както го беше разбрал. Готов е бил винаги да изпълни всичко, каквото му нареди Учителят, без всякакво колебание. И сега, имайки записана тая астрология и можейки по тоя начин да се ползваме от събранитезнания в нея, трябва да благодарим на Иван Антонов и на Николай Монов. Но най- голяма благодарност трябва да отправим към Учителя, Който е имал добрината да ни дари със знанията Си. След това трябва да благодарим на стенографките, които положиха много труд и усилия да запишат тия знания, за да може да ги четем ние сега. Но не трябва да забравяме да благодарим и на всички ученици, които слушаха това Слово по време на Школата, защото, ако не бяха те - учениците, на кого Учителят щеше да говори? Те са посредниците между нас и Учителя. Вярно, те, учениците, не винаги бяха на ниво и Учителят в беседите Си често им прави забележки. Стигал е дотам, че заради тяхното непослушание един път им е казал, че ще напусне България. Цитирам: „Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам, мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това. Излезте в света. Тук да образувате кръжоци - тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: ако вие не вземете това, моето ви уча, аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни като че аз съм дошел да уреждам живота си... Има някои неща, за което нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш! Нека си теглят.” Но пак има един егоизъм, казвам: ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми отнеме повече време тогава...” - край на цитата от томчето „Прав път” с, 320*. Но като баща, за добритe постъпки, след това ги е похвалявал. Похвалявал ги е за успехите, които са имали в пътя на ученичеството. Цитирам пак от „Прав път” с. 336: „Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас подобри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри - то е друг въпрос. То е Ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използвате вашата даровитост” - край на цитата. И още - от „Буден ум и будно сърце”, с. 48†, четем: „Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в България. Даже един струва повече от българския народ. Вие сте тъй ценни, както Авраам.” И така, такива цитати мога да предложа от порядъка поне на десетици. Но всеки, който изучава беседите, нека да ги намери. Ето затова нашата благодарност трябва да е и към всички ученици, които слушаха Словото. Те струват повече от българския народ. Не трябва да си затваряме очите пред грешките им. Но не трябва и да ги критикуваме, особено с невъздържани, груби думи. Трябва да се учим от грешките им и оттехните успехи, както подобава на всеки ученик в тази Школа. Без тези ученици, как това Слово щеше да стигне до нас? Сигурен съм, че всички ще бъдат съгласни за благодарността ни към Учителя и Бога. Но за благодарността към учениците по времето на Школата, не всички ще бъдат съгласни. Критикуват ги, обвиняват ги, нагрубяват ги словесно и писмено. Някои от критикарите не познават тия ученици, но смело се изказват и поучават. От тяхна гледна точка сигурно са прави. Но само от тази тяхна позиция, а не от гледната точка на Природата, от гледната точка на Любовта. Трябва да призная, че и аз съм изтървал такива мисли, изречени после на глас. Прави ли сме? -Ами не сме, разбира се. А няма право ученик да критикува друг ученик. Учителят може да покаже грешките на ученика. Но ученик на ученик не трябва. Такъв е законът в Школата. Затова аз поднасям моите извинения към всички ония, към които съм си позволил това. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ * Благословен, Неделни беседи (1941 ÷ 1942 г.), Кърджали 1998, Изд. “Урания”, изд. “АСК'93”, ISBN 954-9589-07-2. Виж “Изгревът” том XVI, с. 896. † Наука за живота, XIX г. на Общия окултен клас (1939 ÷ 1940), том II. ИК “Жануа'98”, С. 1999, ISBN 954-9589-46-3. Виж “Изгревът” том XVI, с. 89 а. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) * Синовена възкресението, Неделни беседи, серия X, том III, 1928 г„ София. Издание от 1934 г, Казанлък, (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) † Мнозина казваха, Не делни беседи, серия X, том I, 1927 г, София, 1934 г, Казанлък. ‡ Пътят на ученика, Съборни беседи от 1927 г., гр, София. Изд. на просветния съвет от 1927 г. * Фактори в природата. Младежки окълтен клас, Година XI, том II, 1932 г„ София. Изд. от 1947 г. † Великата Разумност, Младежки окултен клас година XII, том I, 1932 ÷ 1933 г, София. Изд. от 1949 г, {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) * Влияние на планетите, лекция от Общия окултен клас от 12.IІІ.1923 г., отпечатана в Русе от Малджиев в томчето Окултни лекции, 1923 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) * Прав път, Общ окултен клас XX година (1940 ÷ 1941), том II. Издание на „Урания” и „АСК'93”. ISBN 954-9590-01-1. Виж „Изгревът” том XVI, с. 898. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) **) † „Изгревът” том VII, за Иван Антонов -спомени от Тодор Ковачев вж. нас. 333 ÷ 405. * Великата възможност, Общ окултен клас, XXI година (1941 ÷ 1942), том II, ИК „Жануа'98”, София 1999. ISBN 954-9589-30-7, с. 241. {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) * Прав път, Общ окултен клас, XX година (1940 ÷ 1941), том IІ. ИК „Жануа'98”, София, 1999. ISBN 954-9589-39-7. ** † Буден ум и будно сърце, Общ окултен клас, XXI година (1941 ÷ 1942), том I. ИК „Жануа'98”, София, 1999, ISBN 954-9589-30-7. Виж „Изгревът” том XI, с. 898. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  8. 1. Предговор към Астрологията на Владо Лазаров Пашов Тодор Ковачев Измежду изявените ученици в обществото, което избра всред българите Учителят, беше и Влад Пашов. Или, както всички предпочитаха да го наричат - чичо Влад. Това обръщение те употребяваха от обич към него. В годините след 1957, когато салонът в София беше вече закрит за ползване по предназначение, единственото място, където учениците на тая наука можеха да се събират, за да общуват помежду си, беше бивакът Ел Шадай на планината Витоша. Това ставаше всяка неделя, независимо от годишните сезони и климатични условия. Домакинската част за това присъствие се водеше от чичо Влад. Той беше поел тази, така да я наречем, служба, доброволно и естествено. Той беше инициатор на мероприятията, той изслушваше и одобряваше направени предложения. Непринудено и постепенно се установи практиката да се прави там картофена супа, която всички дошли консумираха с удоволствие. Майсторът на тази супа беше Иван Антонов. А за да има картофена супа, трябваха картофи. В преддверието на бараката си чичо Влад беше изкопал една голяма дупка, в която се съхраняваха закупените със събрани доброволни средства картофи. Всяка събота аз отивах у чичо Влад, напълвах раницата си с картофи и в неделя, рано сутринта, в пет часа, заедно с Иван Антонов се качвахме в първия автобус за Симеоново. Оттам тръгвахме за Бивака на Витоша. С Влад Пашов се познавам от 1956 г, когато дойдох в София да следвам висшето си образование и заживях на Изгрева. Квартирата ми беше на стотина метра от бараките на Иван Антонов и Влад Пашов. А техните бараки бяха залепени една до друга. Първоначално това не е било така. Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака. Тогава Учителят казал да му предадат да иде да живее в София, а не на Изгрева. Това продължило известно време, защото чичо Влад изпълнил повелята на Учителя. По едно време Иван Антонов гледа, че Влад Пашов носи дървен материал в двора, вероятно за нова барака. Но бай Иван е осторожен. Той знае, че Учителят не е отменил още, така да наречем, интернирането на чичо Влад от София. Попитал чичо Владдали Учителят е разрешил да се върне на Изгрева. Влад Пашов си признал, че не е направил това. Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад. Учителят се усмихнал и казал: “Рекох, нека да си направи жилище.” Отговорът на Учителя успокоил и зарадвал бай Иван. Тогава той потърсил чичо Влад и Му предал радостния отговор на Учителя. И за да намали разходите на Влад Пашов по постройката на бараката, му казал: “Влади, за по-практично, използвай едната стена на моята барака, за да не правиш четири стени, а само три.” Влад Пашов не чакал втора покана. Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата. Това не пречеше на доброто и разумно съжителстване на двамата. Не наруши с нищо техния мир. Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни. Иван Антонов - от Радомирския край, а Влад Пашов - от Панагюрския край. Той е роден на 11 септември 1902 г. в село Поибрене. И един паралел между двамата - Иван Антонов е роден на 1 септември, но не в същата година. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева. Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои. Напротив, обменяха знанията помежду си, както това правят всички разумни учени люде по света. И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества - да ги изучават. За астрологията на Иван Антонов сьм казал необходимото в съответния предговор. За Астрологията на Влад Пашов трябва да кажа, че тя е кратка, лесно се чете, стилът е достъпен за всички, изучаващият няма да срещне затруднения при проучването й. Влад Пашов е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез нашия обичан брат Боян Боев. Освен издадената Астрология чичо Владе написал и случки из живота на учениците от Школата на Учителя. Той обикаляше из страната и слушаше и записваше тези случки от самите участници в тях или от живите им наследници. Така, както ги е чул, така ги е записал и публикувал. Почти всички съм ги слушал от него на живо при общуването ни. Брат Пашов беше специалист по печатарството. И Когато на Изгрева се създаде печатница за печатане на Словото на Учителя, той беше един от участниците в това книгопечатане на Словото. Заедно с него там имаха участие и Димитрий Стоянов и Кирчо Лъвчето, които бяха също специалисти по печатарското дело. В края на 1964 г. Иван Антонов напусна тоя свят. Бараките им (на Иван Антонов и на Влад Пашов) бяха вече стопанисвани оттогавашната социалистическа институция Софжилфонд. За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена. Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала. Разбира се, това не стана изведнъж, а постепенно. Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и Славчо Славянски бяха едни от първите, сполетяла ги участта да бъдат съборени поради това, че тия места бяха дадени на Съветската страна (СССР) тогава за построяване на нова сграда на тяхното посолство. Тогава Влад Пашов беше настанен в част от апартамент в квартал Борово. Квартирата, в която аз живеех на Изгрева, не беше още засегната от социалистическите мероприятия. Чичо Влад не изгуби връзката с Изгрева. Три пъти седмично той ходеше в село Дървеница, за да си продължи купуването на чисто мляко от един стар млекар. След това посещаваше Изгрева, като се отбиваше при приятелите и накрая идваше в моята квартира. Тук оставаше да преспи. С Боянчо Златарев бяхме му приспособили една стаичка, в която можеше да се преспива. Винаги, когато той идваше, се събирахме на вечеря и разговори след вечерята с приятели от Изгрева, като Гради Минчев, Методи Константинов, Боян Златарев, Драган Петков, разбира се, и хазяйката Поля Недкова и други, които имаха възможност и желание да дойдат. Когато се ожених, в тия срещи вземаше участие и съпругата ми, Жечка. През 1967 г, при едно събиране на импровизираната група от посетители в квартирата ми по случай идването на чичо Влад научихме за войната на Израел с арабския свят. И нали една част от групата са все астролози, спомням си, че се реши да направим хороскоп на събитието. И нали Методи Константинов е все по мондиалните въпроси, той най-много настояваше. На мен възложиха най-елементарната работа - да направя звездослова. Направих го, разбира се. На следващото събиране задължително трябваше да бъдат Методи Константинов и Влад Пашов, Нали те са баш специалистите в тая наука. Какво сме разисквали по звездната карта на тая война, не си спомням вече, но съм запомнил добре, че и двамата - Влад Пашов и Методи Константинов - предсказаха: Методи - в своя академичен стил и чичо Влад - в своя философски стил - дългогодишни военни събития. И както виждаме, това е така. Не бяха сбъркали в тълкуванието. Войната там още не е завършила, въпреки усилията на дипломацията на големите държави. Военните действия непрекъснато мутират в най-различни форми. За края на войната не си спомням да сме уточнявали. Те и двамата - Методи и Влад -отдавна са в други светове и сигурно виждат нейния край и в каква форма ще бъде. Ние, които сме тук, ще следим събитията на живо. След 1971 г. условията се промениха. Аз с жена ми успяхме да се сдобием със собствена къща близо до Американския колеж. Сега събиранията на приятелите ставаха вече тук, но много рядко, поради отдалечеността ни едни от други. Настъпи годината 1973. Съпругата ми завърши медицинското си образование. По тогавашните закони я разпределиха на лекарско място за три години най-малко в Хасково. Отидохме на работа там. Така външните условия разтуриха тези събирания. Нямаше център, който да прави това. Останаха хубавите спомени на преживяванията от тия срещи с разумни приятели. Но даже и те, спомените, постепенно избледняват. Новите събития ги изместват. Старите приятели постепенно, според плана на природата и капиталите си за живот, напускат тоя свят и се преселват в другия свят. На тяхно място съдбата ни изпраща нови представители на тая наука. Всичко тече, всичко се променя, е казал древният философ. В съзнанието се запечатват новите събития. Но хубавата, мека, блага, добродушна, красива усмивка на чичо Влад няма да забравя никога. И да имаш за нещо да си недоволен от него, тая усмивка облагородяваше всяко недоволство. Такава усмивка не се забравя. Тогавашните външни условия бяха трудни. Вътрешният живот обаче беше богат. Говорехме си тихо, но разумно, научно. Не търсехме външни изяви. Учехме науката чрез Словото на Учителя, Сега тия външни препятствия ги няма. Има условия за всякакви изяви, И те се правят. Но не всякога разумно. Създадоха се братски съвета, оглавявани от председатели и рамкирани от устави. Външни форми и отношения има, но вътрешен дух няма. Голяма част от присъстващите в това общество не изучават Словото на тая наука и при среща с тях не може да се разговаря за наученото. Търсят се и се предпочитат старите отживели и отречени вече от природата форми. Но понеже Бог е дал свобода на всеки да се изяви както желае, нека да бъде Волята Му. Това си спомних, и това написах за предговор към Астрологията на чичо Влад. То не е много, но този спомен е красив. Споменът избледнява, но написаното остава. Благодаря ти, чичо Влад, за хубавото, което научих от тебе, когато бяхме заедно в този свят. 2. Влад Пашов Вергилий Кръстев 1. Влад Пашов е роден на 11.IX.1902 г. в гр. Панагюрище и си заминава на 5.II.1974 г. За неговото заминаване слово бе написал Борис Николов. То е публикувано в “Изгревът” том Ш, с. 62 ÷ 63. 2. Той е печатарят на Изгрева. Набираше оловните букви в т. нар. “компас” и нанизваха буквите на коли. Правеха кола след кола - един уморителен труд, непонятен за сегашното поколение, което набира текста чрез компютър. За него виж “Изгревът” том III, c. 61. 3. Елена Андреева, която бе една от стенографките, разказваше за неговата работа. Виж “Изгревът” том IX, с. 193 ÷ 194. 4. Влад Пашов беше публикувал “Астрология” и аз нея съм чел и изучавал. Веднъж бях на Витоша, където те ходеха всяка неделя на местността около Бивака, а после се бяха преместили нагоре в планината. Бяха ми направили хороскоп и аз отивам и му го поднасям. Той го разгледа и започна да ми говори, а аз записвах в една тетрадка. Изминаха 30 години оттогава. Всичко, което ми каза по проблемите на астрологичната ми карта, аз записах и проверих през следващите 30 години. Всичко бе точнио. Бяха около 10 ÷ 12 записани точки. Така че този астролог бе проверен от мен, с отлична оценка. А моят хороскоп затрудняваше почти всички астролози на Изгрева, през които бях минал. А тук Влад Пашов го пое, разгледа го 1 ÷ 2 минути и започна да говори. Накрая каза: ‘Ето това е.” Да, това е, за който знае и може. 5. В моята концепция за астролозите на Изгрева влизаше да се поместят последователно трудовете на всички. Правеше ми впечатление, че всеки последващ допълваше предишните, представени от мен. Така че за Влад Пашов включих това, което бе поместил във в. “Братство”, сп. “Житно зърно”, както и неговата книга “Астрология”. Всичко, което е написал, се събра на едно място. 6. Бях много затруднен със снимките, понеже не можех да се добера до онзи, който бе прибрал неговите вещи. А това бе Кирчо Лъвчето (Кирил Стоянов), комуто милицията правеше често обиски. Всичко се загуби. 7. Помолих Тодор Ковачев да направи едно изложение за Влад Пашов. Той го написа и аз го включих тук. 8. По-голямата част от снимките на Влад Пашов бяха събирани с голяма мъка. Но успяхме да го представим. Ако в бъдеще се явят повече, то ще ги поместим в някой от томовете на “Изгревът”. 9. Влад Пашов има голямо творчество. Той го бе пръснал на много места за съхранение. Аз му исках да ми го предаде, но той ми отказа. И така то се разпръсна. А трябва да се събере и да се издаде в един том от “Изгревът”. 10. Той беше събрал опитностите на приятелите на Изгрева и ги бе описал по номера. Но те не бяха точни и верни при моята проверка. Борис Николов ги разказа така, както са всъщност - просто и ясно. 11. Аз бях включил един негов материал в “Изгревът” том XII, с. 796 ÷ 807, 807 ÷ 812, в раздела за Пентаграма. 12. Разказваше Влад, че през 1973/1974 г. имал тежки астрологични аспекти. Страдаше от аденом на простатата и не можеше да уринира. Беше принуден да се оперира. Но не можа да се възстанови и си замина, и то в болницата. Боян Златарев, който му беше придружител, се бе зарекъл повече да не бъде такъв. Казва му: “Какво си се отпуснал? Нали имаш знания, употреби ги!” – “Имам тежки аспекти.” И те го прекатуриха. И си замина. А за неговото заминаване виж спомените на Емилия Михайловска в “Изгревът” том VI, с. 609 ÷ 611, Точно и ясно. И за поука на астролозите. И на другите!
  9. Александър

    III. Поетът на Зодиака

    Георги Томалевски (1897 ÷ 1988 г.) 1. Биографичните данни за Георги Томалевски съм взел от “Енциклопедия България”, том 7, с. 24 София, 1996. Томалевски, Георги Христов (16.IX.1897, Крушово - 28.IV.1988, София) - есеист, белетрист, публицист. Брат на Н. Томалевски. Завършва физика и астрономия в Софийския университет (1926). Гимназиален учител и директор на III девическа гимназия в София. След 9 септември 1944 г. е директор на висшето образование и културните институти в Министерството на народната просвета. Печата за пръв път през 1924 г. във в. “Мир”. Сътрудничи на периодичния печат, изнася сказки по обществени и научни въпроси. Томалевски е един от най-изтъкнатите български есеисти през периода между двете световни войни – “Душата на Македония” (1927, 2. прераб. изд. 1941), сборниците “Сигнали” (1940), “Всекидневните чудеса” (1941), “Слънце след буря” (1946). Автор е и на разкази, новели и повести - сборниците “Огнена земя. Разкази за Македония” (1928), “Майстор Стоян Везенков” (1964), “Воденските майстори” (1965), “Мраморната чешма” (1976) и др., на летописа “Крушовска република” (1954, 2 разш. и илюстр. изд. 1968) и др. В лирическата си художествена проза, проникната от хуманистични и патриотични идеи, Томалевски разработва нравствени, философски и исторически проблеми, с любов пресъздава образи на герои и творци, живота на македонските българи. Псевдоними: Sagitarius, Георг Нордман. Орден “НРБ” II степен (1977). Съчинения: Шепа плодове. Избрани поризведения. С, 1977. Безмълвната сила. С, 1988. Лит. Янчев, Т. Писател и публицист / Вечерни новини, № 7962.1977. 2. Още в самото начало, през 1969 г., се запознах с него. Беше много разположен към мене, имали сме много срещи и разговори. Споделяше с мен, че от 1944 г., след заминаването на Учителя, за пръв път се възражда, след срещите си с мен. Аз се учудвах. Не можех да разбера тогава на какво се дължи тази негова изповед. 3. Той беше учител по физика и астрономия в гимназията “Антим I”, в която аз също учех. Беше оставил учениците свободно да се движат между чиновете, изпитваше, поставяше бележки и си предаваше урока. Ние бяхме в X клас, бяха немирници и често удряше с голямата линия по нечия глава. Много пo-късно споделих с него, че ми е бил учител по физика. Той се изненада и едновременно зарадва. А защо ли? Защото съм минал през него. Това рядко може да се случи на човек окултист - да премине през тебе оня, който е изпратен от Небето да свърши работата на всички. 4. Той също бе астролог. Но не написа нищо по астрология. Написа в една поетична форма “Зодиак”, която няколко години се е публикувала в сп. “Житно зърно”. Аз оттам взех онези материали и ги публикувах в този том, които ги бе обозначил със своите псевдоними: Sagitarius (Стрелец) и Georg Nordman. 5. През 1943 г. издателство “Братство” на Сава Калименов в Севлиево издава книжката “Зодиак”, включваща основно публикуваните статии в сп. “Житно зърно”. Понеже той е по зодия Стрелец, към съответната зодия прибавя своята автобиография, която е наниз от бисери. Аз тук я включих. 6. Той беше единственият от последователите на Учителя, който бе завършил математика, физика, астрономия и беше учител, при това, имаше знание и ако беше написал астрология, щеше да бъде много точен. Той ми е правил хороскопа, разглеждал го е пред мен и ми говореше за тази епоха, която ще се разкрие пред мен и за това, което ми предстоеше да върша. Ето, дойде времето и това се изпълни. Сега аз издавам том “Изгревът” XVIII за астролозите на Изгрева. А това не е малко. Дори е много. 7. Георги Томалевски бе публикувал “Астрономия за народа” и през 1958 г. направиха второ издание. Илюстрациите са на Илия Бешков. Ако някой иска да учи астрономия, трябва да почне от нея. Написано е по много сполучлив и оригинален начин. Професор Звездолюбов започва да обучава своя неук съсед, градинаря Ради. А това е образът на “брат Ради” от Изгрева, или Ради Танчев. Книгата е изпъстрена от невероятните илюстрации на Илия Бешков, с когото са били приятели. 8. Георги Томалевски публикува през 1960 г. “Нашето звездно небе” за любителите астрономи, за запознаване със звездното небе. Дадени са кратки сведения за различните видове небесни тела и илюстрации на изгледите на звездното небе по дати и по часове. Книгата е голям формат: 24 см на 34 см. 9. Той беше участник в братските комуни в село Ачларе и в гр. Русе. Беше написал своите размишления и спомени. Аз публикувах за комуните спомените на Борис Николов - вж. “Изгревът” том II, с. 133 ÷ 156. А Мария Тодорова описва комуната в София и в Русе - вж. “Изгревът” том V, с. 407÷ 419. 10. За това как човек дава обещание за брак виж. “Изгревът” том III, с. 79 ÷ 80, а за неговата майка - на с. 80. 11. Аз бях започнал да събирам материали за Школата на Учителя Дънов. Отивам при Георги Томалевски и му казвам: “Искам да ми разкажеш онова, което си спомняш за Учителя и за Школата Му.” А той отговаря: “Ела, щом желаеш и щом намираш, че това ти е необходимо.” Аз бях се приготвил да отида и да записвам с магнетофона. Но тогава, през 1982 г, аз се ожених, доведох булка и започнах да обслужвам невестата и така забравих за Георги Томалевски. Невестата беше при мен и тя бе изгонила от ума ми всяка мисъл за запис. Когато невестата, на третия месец от брака ни, избяга от мен - тогава тръгнах да търся Томалевски. Бяха изминали 6 месеца от последната ни среща. Когато се срещнахме, той се усмихна виновно и каза: “Ти закъсня. Аз вече нищо не помня от онова време.” Онзи, който ме бе накарал да се оженя, бе същият, който бе изтрил от паметта на Томалевски споменаза Школата на Учителя. А той как само разказваше - да слушаш и да не се наслушаш. И така, ако имам грях пред някого, то е пред него. Още ме е яд и не мога да си простя, че го изпуснах. Заблудиха ме и ме отклониха. И то чрез брака ми! Жестока и безпощадна разправа с мен, от онези, които работят срещу мен и срещу “Изгревът”. 12. Томалевски имаше няколко опитностис Учителя, които ми ги е разказвал. Разказвал ги е на мнозина. Част от тях бяха разказани от Борис Николов, Мария Тодорова, Нестор Илиев, Митко Грива, Елена Андреева. Ето защо аз сега ще ги цитирам по томове и страници. 13. Виж “Изгревът” том IV, с. 258 ÷ 259, 272 ÷ 273, 281 ÷ 282. Това са спомените на Нестор Илиев за него. 14. А Димитър Грива разказва за Томалевски в “Изгревът” том VIII, с. 194 ÷ 195, 233, 265 ÷ 268. 15. Беше възникнала идеята да се напише книга за духовния образ на Учителя. И кой ще я напише? Разбира се, Томалевски, понеже е писател. Отвсякъде му носеха материали. Накрая той седна и за 6 месеца обработи материалите. Казвам му: “Напиши имената на сътрудниците!” А той не иска. А защо не иска? После, когато бе изкарана на ръкопис, всички знаеха, че той е авторът, а имената на сътрудниците ги няма. Стана голям конфликт. Аз бях свидетел. И онези, на които не бяха написали имената, беснееха и се оплакваха пред мен. Първият бе Никола Нанков, който написа едно изложение и аз го публикувах в “Изгревът” том VIII, с. 714 ÷ 721. А моят отговор е даден на с. 724 ÷ 729 в ‘Духът на Истината и Духът на плагиатството”. 16. Аз бях направил много снимки на Георги Томалевски, включително и на филм 2x8 мм. Постарах се да го оставя за поколенията. Но го изпуснах. Не записах разказа му за Школата на Учителя. Другите, които бяха дошли при мен, за да ми пречат, ме заблудиха. Усетих се, но беше късно. Разминах се с него. Не мога да си простя за този пропуск. Но това бе поставена клопка за мен. И аз паднах в нея. Трудно се измъкнах от нея. 17. Снимките, които направих с него, със семейството му, останаха в негативите, които съхранявам. В бъдеще, когато събера материал за него и ако възлюбената му дъщеря Румяна предостави неща от него, то тогава ще бъдат публикувани. А дотогава ще се чака. 18. Снимките, които публикуваме, една част съм ги получавал от познатите на Томалевски. Това е вече отдавна една история, която искат да я потулят, след това да я изтрият и повече да я няма. Но друг е този, който ръкополага “Изгревът”. И на него това му е задачата. Да съхранява!
  10. Петър Манев (... ÷ 1963 г.) 1. Аз не заварих Петър Манев. По разказите на Борис Николов, той е бил един от най-точните астролози на “Изгрева”. На всички от “Изгрева” е изваждал ежедневно неблагоприятните аспекти и онова, което е трябвало да разрешават в този ден. Написвал е на листче съответния аспект, почуквал е сутринта на прозореца и на вратата, те се отваряли и той мълчаливо подавал и също така мълчаливо се оттеглял. На следващия ден му докладвали какво се е случило, а той си го отбелязвал. Посочвал събитията и след това ги проверявал. Не само той, но и всички обитатели на Изгрева. Било е изумително точно, 2. Едан такъв случай описва Борис Николов в “Изгревът” том III, c. 122 ÷ 123, 123 ÷ 124. 3. Той публикува в “Житно зърно” от 1938 ÷ 1941 г. една поредица от астрологически статии, които ги включих в този том. На някои от тях той е посочвал само три букви - началните букви на името, презимето и фамилията си. Скромност. И мълчание. 4. Той е публикувал разработки по предсказанията по системата за предсказване на Нострадамус от 1941 ÷ 1943 г., които не съм включил. 5. Снимките с образите на приятелите и на него самия ми бяха показвани от Галилей Величков и Пеню Ганев. Все пак успяхме да намерим образа му дори и в общи снимки. 6. Въпреки усилията ми, не можах да намеря негови сродници в София. Беше се измъкнал без следа. Бил е тих, скромен и прикрит. Ако в бъдеще се доберем до биографични данни, ще бъдат публикувани. 7. Бил е близък с Борис Николов, свирил е добре на цигулка и го виждаме на снимките в състава на музикантите, свирещи Паневритмия на третото езеро на Рила. Засега - толкова. Друг път - повече. 8. Намерих на едно място записано следното съобщение: “Петър Манев - астрологът, си замина на 6 май 1963 г.” 9. Нестор Илиев в “Изгревът” том IV, с. 267 ÷ 268, разказва за Петър Манев. 10. Познати или сродници на Петър Манев, ако имат негови материали, снимки или биографични бележки, могат да ги предадат, за да ги включим в някой от следващите томове от поредицата на “Изгревът”.
  11. I. Георги Радев Георги Радев 1. Реалното в живота (Георги Радев) Житно зърно, Г. XIV (1940), бp. 7 ÷ 8, с. 169 ÷ 171 ..................................................................................................................... 756 2. Георги Радев (Georg Nordmann [Георги Томалевски]) Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 7 ÷ 8, с. 172 ÷ 174 .................................................................................... 758 3. На приятеля във вечността Георги Радев (Д-р Ел. Раф. Коен) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 175 ÷ 181 ...................................................................... 760 4. Георги Радев - личност и дело (П. Манев) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, а 182 ÷ 187 ........................................................................................................... 765 5. Георги Радев (Боян Боев) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 188 ................................................................................................................................................ 769 6. Провинцията и Георги Радев (Буча Вехар) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 189 ................................................................................................................... 770 7. Житно зърно (Неделчо [Попов]) Житно зърно, Г, XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 208 ..................................................................................................................................... 771 8. За Георги Радев (послесмъртни думи) (Стефан [Д-р Стефан Кадиев]) Братство (Севлиево), бр. 265 (22.ІХ.1940), с. 4 ........................................................... 771 9. Учението на Любовта (Георги Радев) Братство (Севлиево), бр. 265 (22.IX.1940), с. 3 ...................................................................................................................... 772 10. Георги Радев премина прага на земния живот Братство (Севлиево), бр. 265 (22.IX.1940), с. 3 .................................................................................................... 774 11. Езикът на природата (Георги Радев) Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VII.1943, с. 3 .............................................................................................................. 775 12. Георги Радев (По случай три години от неговото заминаване) Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VІІ.1943 г., с. 3 ............................................................. 777 13. ИЗТОЧНИКЪТ НА РАДОСТТА Наука за живота: Общ окултен клас, XIX г. (1939 ÷ 1940): т. 2. Лекции 24 ÷ 48. София, ИК Жануа-98,1999, с. 332 ÷ 347. ISBN 954-9569-46-3 .................................................................................................................................................................................................................................................................................. 778 14. Георги Радев (Бележки от съставителя Вергилий Кръстев) ................................................................................................................................................................. 786 ПОСЛЕДНА И ПЪРВА (Стихотворение) 13.IX.1940 Олга Славчева ............................................................................................................................................................. 788 ИДЕ ТОЙ (Стихотворение) Д. А. [Димитрина Антонова] ............................................................................................................................................................................... 788 1. Реалното в живота Георги Радев Житно зърно, Г. XIV (1940), бp. 7 ÷ 8, с. 169 ÷ 171 Животът трябва да се разглежда такъв, какъвто е. Всичките хора са дошли на земята да се учат. Няма по-хубаво нещо от учението. Най-първо човек трябва да се освободи от кривите разбирания, които има. Изучава човек един предмет или никаква наука, но след време не е доволен, не му харесва предметът. Художникът рисува една картина, но след време и той не е доволен от картината. Музикантът свири някои музикални парчета, но после и той не е доволен от свиренето. Каквото и да започне човек, в края на краищата ще се отегчи. Това виждаме днес, понеже знанието, което човек учи, не е в състояние да го приложи и не вижда реалните му резултати. Знанието, което човек изучава, трябва да му допринесе нещо. Мото не стане част от неговия ум, човек не може да се ползува от него. Доброто и силата трябва да станат част от човека, за да може той да се ползува от тях. Човек може да се ползува само от онова, което влиза в съгласие с неговите сили, с неговия организъм. На земята човек е дошъл да се учи да стане силен, но преди това той трябва да стане умен. Човек може да постигне това, което мисли. Мисълта трябва да бъде интензивна, за да бъде постижима. За пример, човек иска да бъде здрав. За да бъде здрав, трябва интензивно да вярва, че може да бъде здрав, физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не. Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи. Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек намисли, може да го направи, са верни. С такава мисъл човек и планини може да премества. Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести. Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести. Една мисъл, която е проникната от любов, е силна. Когато говорим за любовта, разбираме, че е начало на живота. Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота. Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне. Ако човек не постига всичко, показва, че не е умен. Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава. Мъчнотиите са както капките. Докато падат капка по капка, не могат да направят пакост. Съберат ли се на милиарди заедно и влязат в някой тесен улей, тогава стават опасни и причиняват пакости. Мъчнотиите не трябва да ги събираме в тесни улеи, да стават порои. Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувствува здрав и бодър. Ако човек не знае как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на реката. Няма да мисли, че е остарял. Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата. Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат - няма съгласие между тях. Не трябва да очакваме помощ от мисли, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят. Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла Това е несъответствие между мислите и чувствата. В чувствата всякога трябва да присъствува топлината, а в мислите всякога трябва да присъствува светлината. Има едно съответствие между светлината и топлината. Никога топлината не трябва да прави мислите топли. Никога светлината не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта. Топлината е вътрешната любов на чувствата, светлината е външната любов на мислите. Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свет топлината и светлината са еднакви. Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е дреха на ума му и топлината - дреха на сърцето му. Този е пътят, по който могат да се реализират човешките стремежи. Ние на земята имаме задача да добием вечния живот и да се освободим от смъртта. За да се освободим от смъртта, ние трябва да воюваме. Природата употребява войната като последно средство, за да постигне една цел. Когато е употребила всички средства и методи и не е могла да постигне целта, тогава войната иде. В света смъртта и животът се борят. В тая борба смъртта всяка година завлича по 35 милиона души, а животът внася по 40 милиона души. В края на краищата борбата ще бъде в полза на живота. Животът ще победи. Подобна борба има и в нашите мисли и чувства. Низшите мисли се борят с висшите. Законът е, че висшето трябва да подчини низшето и висшето трябва да възпитава низшето. Мисълта е като огън пояждащ, който изгаря всичко излишно. Сега ние всички сме на бойното поле и трябва да бъдем герои. Като умираме, да бъдем герои, и като живеем, да бъдем герои. Има една война, в която всеки един от нас участвува. В тази война всеки, който победи смъртта, ще бъде свободен. Който не е победил, има още да воюва. Христос казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.” Някои искат другите да воюват, да победят, пък те да получат само благата. Човек трябва да бъде силен да воюва в света. Той трябва да воюва, за да спечели живота. Любовта е достояние само на онези, които побеждават в живота. Любовта е разбрана от силните. Слабите само се ползуват от нея. Законът на любовта изисква жертви. За да получи любовта, човек трябва да бъде готов да пожертвува всичко. Съвременният свят се нуждае от хора, които са калени в любовта. В любовта човек няма никакви страдания. Никаква сила в света да не е в състояние да го разколебае. Това е любов. Умът на човека трябва да е кален в мъдростта, та каквито мъчнотии да дойдат, да не могат да го разколебаят. Човек трябва да бъде кален в истината, за да дойде благото в него. Ако той не се кали в Божията любов, ако не се капи в Божията мъдрост и в Божията истина, той не може да се ползува от тях. За да бъдат мислите, чувствата и постъпките хармонични, те трябва да бъдат проникнати от Божията любов. Тя е подтикът в живота. Божествената любов се изявява в цялото Битие, от най-големите глъбини до най-големите висини. Най-първо човек трябва да изучава любовта. Тя е първото отделение, което трябва да завърши. Второто отделение е изучаване на мъдростта. Третото отделение е изучаване на истината. Когато изучи тия три отделения, човек ще постъпи в четвъртото отделение, където ще изучава изпълнението Волята Божия. Забележка на съставителя: Из Словото на Учителя Дънов, поставено за уводна статия на брой 7 ÷ 8, година XIV (1940) на сп. „Житно зърно”, посветено на заминаването на Георги Радев от този свят. 2. Георги Радев Georg Nordmann [Георги Томалевски] Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 7 ÷ 8, с. 172 ÷ 174 Колко е трудно да се обхване спогледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме върхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където всъщност протича истинското съществувание. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г. в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев - нашият Жорж - се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци, по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувствува един необикновен човек. Не много след началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието, на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдости решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както, не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце, той - къдрокосият, мургав жътвар - вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива света. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: „Да го наречем „Житно зърно”! То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава.” И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служението, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувствува, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата”, неговия мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие ще го почувствувате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път. На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия път, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората! Отмина си по своя пьт, във великото царство, закъдето смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги! Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат! 3.На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф. Коен Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 175 ÷ 181 До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в Западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болезън руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба, и тоз пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско „аз” не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувствуваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувствуваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, него пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, откъдето дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник, неотклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И оттук е голямото ни почитание към теб. Оттук е възхищението ни от теб. Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните войни”, чиято слава е слава за всички. Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееше духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело. Нека това, което духът ти ни продиктувала кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. * * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сиреч човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина”, да използуваме думите на мъдреца, създателя на „Песен на песните”. Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му - ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе устройството на главата му. Той бе долихокефал - дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред възостра брадичка. Туй обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото - конкретният ум - у него бе извънредно развита. Оттук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучва лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост - той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него долната част на ушите сведочеха за това - капиталът на живота бе крайно малък, оскъден. По своя органически вид той бе единствен човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпреде си и никога в страна. Ето това са вкратце неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти. В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият почерк. Той изписваше всяка буква по отделно, леко. Те бяха издържани в продълговата, висока елипса. Пишеше крайно равномерно, едро, с особена красота и понеже изписваше всяка бyква поотделно, без да ги свързва много помежду им, когато пишеше, ръката му сякаш подскачаше като птичка от едно място на друго. Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове! Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служащ е чиновнически смисъл на думата. Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно зърно”. Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години: от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина. През това дълго време Жорж бе считан винаги за първи измежду нас. Много приятели минаха през редакционния комитет на списанието, но Жорж остана винаги вътре като стълб. Може да се каже, че той беше се срасъл със списанието и в него намираше главното място, където да приложи своите интелектуални способности и сили. Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата” и излезе още в първия брой на списанието през януарий 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юний т. г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 година в една обща книга – „Пътят на звездата”. Статиите, които Жорж е писал в „Житно зърно”, засягат най- различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение. Те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В „Житно зърно” освен тези - да ги наречем общи - статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки - астрология, физиогномика, характерология, френология, хирология и графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени със заглавия като: „Сфера на Сатурн”, „Сфера на Юпитера” и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга. Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието”. Това е една серия статии, крайно интересни високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в „Житно зърно” не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и с седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори”, които впоследствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброта и пр., и пр., можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото”, която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на „Житно зърно”. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи. Те не са обикновени резюмета на дадени беседи. Те са еднородни мисли или, по-право, мисли, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взета обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло. Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя, Говорейки за това, което Жорж извърши в списанието във връзка с беседите на Учителя, не трябва да се забравя да се спомене още за редицата символични приказки от беседите, които той взе и преразказа в сбита майсторска форма и реч. Това е вкратце литературната работа, която Жорж изнесе в сп. „Житно зърно”. Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към „Житно зърно” Жорж има и други заслуги - те са в кръга на неговото издаване и администриране. „Житно зърно” е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко - пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така „Житно зърно” е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар „Житно зърно” да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и никои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: „Хирология” от Вреде, „Физиогномика” от Дюрвил и „Астрология” от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей”. Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана обаче в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник” преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан. По-сетнетой преведен издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо Ин Ра – „Книга за Живия Бог”, „Книга за човека” и „Книга за Отвъдния свят”. Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер-Литон – „Занони”. Първата премия, която сп. „Житно зърно” даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Ийвс – „Лекуване чрез цветните лъчи”. Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература. Жорж има щастливата идея да прибави към края една глава върху символиката на цветните лъчи от Учителя. Тази глава представя също така събрани от беседите мисли по този въпрос и подредени изящно. Една втора премия, която сп. „Житно зърно” даде, това бе собствената книга на Георги Радев „Лица и души”. Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето”, която претърпя две издания. В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан „Жан-Жак Русо”, която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли”. Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесетгодишна книжовна дейност. Голяма работа бе това! Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя. * * * Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук, на земята. Ти не се нуждаеш от това. Твоето дело не се нуждае от препоръки. То бе дело неръкотворно. Твоето дело бе част от Божественото дело в България. Затова се осмелихме да го обхванем в бегли черти. Да остане като назидание на поколенията. Но нека ни бъде простено да кажем няколко думи за теб като човек тук, на земята. Впечатлението отдаден човек за разните хора е напълно различно нещо. И все пак има нещо, което за всички е еднакво. Има известни прояви, които от всички хора се схващат еднакво. Ти, приятелю, беше чувствителен човек, един истински умствен натюрел. Високо начетен, интелигентен, ти лесно схващаше и най-трудните проблеми на мисълта. Може би, затова ти имаше живо чувство за себе си, за своите способности; обаче пред Бога, пред проявите на Божественото, ти сам се считаше скромен служител. Ти имаше особено чувство пред хората заради висотата на идеите, които следваше, които се стремеше да бъдат твоя плът и кръв. Ти беше крайно самобитна натура. Благодарение идеите на окултизма и на новото, ти беше стигнал дотам да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота. И умееше да държиш на тия принципи. Затова обикновените хора не всякога можеха да те разберат. Ти беше войнствена натура и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположеност към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията и ту добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно би твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали задълго да бъдеш наш представител. Ти участвува през 1922 г в Ачларския, а през 1923 г. - в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братствения живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение. Не те разбираха обаче някои хора. И оттам дойдоха за теб големи горчивини и страдания. В средата на своите приятели, в братствената среда ти бе в своята творческа обстановка. И всичко, каквото ти направи на земята, се подхранваше от високия идеал, от високите идеи на Всемирното Братство, на Учителя. Това бе ти, това бе твоята душа, една животрептяща брънка от живота на Всемирното Братство в България. В своя личен живот ти бе свел нуждите до минимум. Ти не чувствуваше нужда да „събираш имущество на земята”. Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат. Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично-саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнераост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия! Да бъде благословено далото ти, приятелю наш! Светъл да бъде пътят ти в света на отвъдното. Благословен да бъде твоят творчески дух! 4.Георги Радев - личност и дело П. Манев Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, а 182 ÷ 187 Изключителните времена изискват изключителни личности. При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нужни хора достатъчно чутки, за да открият новото, и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват. Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни. За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път. Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече, когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев - то бе в самото начало на 1931 г. - получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класическите езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окултист - синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи обаче само да работи върху себе си. Той направи не малк” от Сефариал, „Хирология” от Вреде, „Четене на характера” от Дюрвил, „Занони” от Б. Питон, една трилогия от Бо Ин Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество. Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето” (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи нашироко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувствуваше в своята стихия. Може би нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита. Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно зърно” заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно зърно” е минавало за едно от най- сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно места на качествата на главния му редактор. Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно зърно” е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае, една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата”. Тая работа, дори и без оглед на идейното е богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно зърно” той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най- хубавите съчинения върху тая област. С цикъла „Жената в Евангелието” той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример заедно по-задълбочено тълкуване на Новия Завет. Серията му „Планетни сфери” представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика”. За жалост обаче той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно зърно” Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Житно зърно” той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии впоследствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори”. Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот”. Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за Цялото”. Така, с „Учителят говори” и „Живот за Цялото” Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това - и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологични проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и души” като премия на „Житно зърно” - една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и завинаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки - хармонията - и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж обаче бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост не е известно къде се намират ръкописите на горните трудове, някои, от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност, не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това обаче аз можах неведнъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни. За илюстрация ще спомена само един пресен случай. През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много пъти по-рано. На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така оскъдните си сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни и не мога да им откажа.” Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства. Освен със споменатите качества, Г. Радев бе образец и с някои черти на характера си. По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност. Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично. При наличността на това качество, което бе комбинирано, от една страна, с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка, от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички удобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И доколкото ми е известно, той не прибра докрай от университета своя диплом за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико. Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот - в Ачларе през 1922 г и в Русе през 1923 г. - говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар. Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството беше или при вратата, или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога - поне през последните десетина години - не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г”, а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нещо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност - едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всеко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната, шеста, книжка на „Житно зърно”. Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж - именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции - един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух обаче разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подравяно от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, неведнъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост докрай. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юлий т. г. обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест, той остана докрай верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество. Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време. 5.Георги Радев Боян Боев Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 188 Днес преживяваме преходно време между две епохи: една стара, която си отива, и друга, която се ражда. То се характеризира с бурни прояви в индивидуалния и колективния живот, с катаклизми от всякакъв вид, понеже новото напира, а старото не иска да даде своите позиции. Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови небеса. Чутките души всред кипежа на днешното време долавят ясно кои идеи са животворни, пълни с вътрешна правда, на кои идеи принадлежи бъдещето. Такъв бъше и Георги Радев и затова именно той още от ранна възраст застана в редовете на борците за нов живот на земята. Животът му може да се резюмира само със следните думи: работник за един нов свят, за една нова земя. Преди всичко той беше делови човек - делови в това отношение, че у него винаги беше дейна мисълта: какво може да направи за великата идея, която пълнеше душата му с огън и възторг. Той представяше хармонично съчетание на идеалиста и реалиста в този смисъл, че не се задоволяваше само с отвлечен идеен живот, но работеше да го превърне в плът и кръв, в дело. Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове. И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес. За целта е достатъчно да прелистите и „Пътят на звездата”, и другите му статии в „Житно зърно”, които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например "Образът на жената в Евангелието” с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома” и пр. Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде. Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, те се разделят и вече нищо не ги свързва. Но когато няколко души са обединени чрез общия идеал, там законът е друг. Ето защо връзките между Георги Радев и приятелите му тук са връзки неразривни, понеже са връзки на Духа. Те са свещени, понеже са от високоидеен характер. И тези връзки, с постепенния растеж надушите, ще стават все по-светли, по-красиви и по-дълбоки. Той дойде тук, за да извърши една ценна работа и да остави един светъл и незаличим образ в душите ни. И този светъл образ ще бъде назидание и пример за мнозина, които вървят по вечния друм на живота. 6. Провинцията и Георги Радев Буча Вехар Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 189 Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка. В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение. Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба - загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло - крехък съсъд, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев. Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи, потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник надуха, свят на красота, на човещина и свобода. Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали обаче здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас. Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон. Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак. „Житно зърно”, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г”. Сянка ще премрежи нашия поглед, топла влага ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем: Светли часове за теб, мили наш брат! 7. Житно зърно Неделчо [Попов] Житно зърно, Г, XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 208 Посвещава се на Георги Радев Ако не те хвърляха в жертва, житно зърно, не би ти дало плод. Заровено в земята, Божия сила те възрасна, и ти ставаш житен клас. Твоята смърт е жертва благодатна, защото ти от смърт минаваш в живот. Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията нива? Не си ли ти сега и клас, стебло, и корен? И где си ти в тоя миг? Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите долини? Не си ли ти едно и сто, не си ли ти без- бройно, че щедро храниш човеците по цялата земя? Другарю мой, не си ли ти златно житно зърно? Не сме ли ние житен клас? Живеем ние и движим се в Него. Той е, който ни събира, умножава, изважда и дели. От Него сме излезли, при Него връщаме се пак. 8. За Георги Радев (послесмъртни думи) Стефан [Д-р Стефан Кадиев] Братство (Севлиево), бр. 265 (22.ІХ.1940), с. 4 Колкото пъти съм искал да намеря потвърждение на думите на Учителя от меродавни източници вън от нас, винаги съм дохождал при него, в „Академията”. Там, в шперплатовата барака, ме посрещаше неговата засмяна, въздушна личност. - Ей, пак работим, пак четем, пак пишем! Стига толкова, ще се изпише перото! - казвах аз, като го удрях по рамото. - О-о! - викаше той, като удряше с всичка сила слабичката си длан о моята. - Колко много се радвам, че се виждаме! А беше явно, че се радва. Сините очи сияеха, рядката руса коса над челото се тресеше. А с бегъл поглед аз вече доловях колко ясно прозираха през палтото рьбовете на плешките му, как са тънки бедрата под панталоните, нанизани сякаш на колове, как са стопени мазнините на бузите, как са изтънели свирките на ръцете. Рядката звучна кашлица, съпроводена с храчки, упорита и безпощадна, къртеше сякаш моите гърди. - В тая френска книга се описва козмичното влияние на Венера – минава той веднага към интересната за двама ни тема. Изследвания на бележит френски окултист. Венера, разпростряна по цялата вселена, Венера - майка, Венера творец-любов. Оригинално е разгледана! - А това е на немски - слънчевите петна и връзката им с живота на земята - казва той, като вдига друг дебел том. - Великолепна работа. Диаграми на слънчевите петна и паралелни диаграми за заразните болести. Интересна работа! От какви далечни наглед работи зависи нашият живот! - Да, ти се интересуваше от диагностиката на нокътя: Чакай! Ще видим тоя каталог. Един голям френски каталог със стотици книги по окултизма се разгръща пред мене. - Значи моята характерология ти много харесва? - пита той с видимо удоволствие. Да, тя ми харесва! Харесва ми и Георги страшно много! Като характер, като работник, като дух, но не и като тяло! - Боже, Георги си отива! - си мисля аз със сълзи на душата си. Георги не е добре! Георги, нашият Георги, ще ни напусне без време! Загатнах му да наблегне върху здравето си. Да се прегледа, да се лекува. Веднага съжалих за това. Очите му пламнаха, челото му се набърчи и по бузите бликна кръв - ясни розови петна. - О, докторите само знаят да плашат хората - казваше той, като кашлица довърши изречението му. Георги наистина си отиде. Твърди се, че душата не умира, че и от оня свят духът продължава да работи в област, която обича. Може би. Даже ми се струва, че го вярвам да е така. И все пак, зарад Георги ми е страшно много мъчно. Защото работници трябват и на тоя свят - много и добри работници. А Георги беше един от добрите работници за Делото на Учителя. 9. Учението на Любовта Георги Радев Братство (Севлиево), бр. 265 (22.IX.1940), с. 3 Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате, не го приемайте. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизьм”. Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно Име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка - приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели Словото Божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе”, заточват неговите вещатели в това небе, а тук на земи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости - останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който сонм поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик - а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това - всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото” на това малцина го знаят, ала че е така, свидетелствува и историята, и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание й в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които, облечени в черни раси, са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България - по цял свят! Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар че душите на всички хора сънно предсещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни опети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушният материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по- често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов” не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята воля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум, вижда. ------------------- Човешките философски и научни системи са като механизми. За да ги разбере, човек трябва да ги анализира, сиреч да ги разглоби, та да види как са конструирани. Разглобяването, човъркането тук си е на място. Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плодът трябва да се изяде, а зърното - да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя? Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това. И ако някой би попитал какво носи новото учение, отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов, в която ние живеем, движим се и съществуваме. За тази любов, разумната Божия Любов, в която всичко „живее, движи се и съществува” - а не човешката - ни вести Дънов в новото учение. И не само я вести, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основният тон в нашата душа - любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата на обертоновете, които произлизат от основния тон, се таят всички закони на музиката, така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. Ние, хората, днес сме изгубили своята основа и затова висим в неизвестност - не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли животът ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница трябва да минем курса си, и добре да го минем.” (Царството Божие - 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестърът - оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор - Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам.” И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които cе готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки - един свири насам, друг - нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти - те още не са засвирили - да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капепмайстор и се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне, когато Божият Дух възвести „Мир вам!” Забележка на редактора: Настоящото е извадка от статията на Г. Радев „Учение на любовта”, отпечатана в брой 4, год. I (1924) на сп. „Житно зърно”. Тук е публикувана за негово възпоменание. 10. Георги Радев премина прага на земния живот Братство (Севлиево), бр. 265 (22.IX.1940), с. 3 Макар за нас да не съществува съмнение в това, че животът е вечен и че отделният индивид запазва своето съзнание и своя живот, след като мине през прага на така наречената „смърт”. Макар ний да знаем с пълна сигурност, че всъщност Георги Радев е жив, че неговият ум е все още буден, че неговата мисъл все още продължава да се вдълбочава във въпросите на живота, да ги разчепква до най-голямата им тънкост и да обгръща и обединява фактите и явленията на живота във върховен синтез, също тъй, както това е било и допреди няколко месеца. Макар да знаем, че съзнанието на Георги Радев е също така будно, както и преди и че със същата дълбочина и съвършенство то работи непрестанно, хвърляйки светлина върху тъмни, заплетени за мнозина въпроси и разкривайки велики истини там, гдето очите на мнозина не виждат нищо. Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него е прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи и там, гдето сега се намира, затова, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и... неговите безценни редове не ще изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно”. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България - да разглежда нещата, въпросите, с вещина и проникновение, с безпогрешна строго-научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. Всъщност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро. Защото такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би в едно време на много по-голяма, от сегашната, светлина. И това, което той тогава ще донесе и ще даде на света, ще бъде възприето оценено и използувано от много повече люде, отколкото това бе в този му живот. Нека Божият мир изпълва душата на неуморния работник на Неговата нива - Георги Радев. Редакцията 11. Езикът на природата Георги Радев Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VII.1943, с. 3 Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по големите канари на метафизиката - доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала на неговата книга - някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката”, - нека отдели няколко мига поне, да разгледа крилцата на тази мушица, прозирни от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно, И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости негли да ни припомни, че природата е върховно разумна. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да постави крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се вмисли човек в дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите - това са стъпки на Истината. И тия стъпки са налице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме. Тя записва, и то с трайни знаци, всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро, и зло, и строеж, и разстройство. Тя изписва и по човека - точно и подробно - образа на онова, което той мисли, чувства и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само онези символи, с които думите са изразени, и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за охра и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите - нали когато видим нейде изровено корито, знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпокривени и гьрчави, ние знаем, че сума пръчки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Пай не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни. Ония органи в човека, които най- деятелно работят, най се развиват и укрепват. Това са най-явните белези, които всеки знае. А има и други, по-тънки и по-скрити знаци и писмена на природата, за чието разгадаване се иска богат вътрешен опит и тънко, спазливо око. Целият свят на форми, достъпен за нашето физическо възприемане, ни явствено говори, че природата пише. Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми. Спомнете си трептящите плочки. Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ. Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия - строежа на плочката, форма, точките, в които е опряна и т. н. Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ. Защото ирисът на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Като в тия плаки, и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интиутивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език. Днес за днес съществува особна наука за окото. По цвета и белезите на ириса - резчици, петна - се прослеждат болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т. н. Ще рече, окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея - от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живия език на природата, а и целият му организъм. Френологията, физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните тям науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и безосновни, то е, защото ние виждаме, така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива животът на природата. За пример, на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, изпървом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по- дълбоко от нас, ни казват, че туй, което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъкът - на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един-едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органически връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар, че нам са недостъпни засега, на това стъпало на развой, дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е законът за съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математика схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света, от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония на числата, ни дава едно по-пълно и по- дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори - и отвесните бръчки между очите на онова чело, и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек, и опърничавата коса на другия, и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-таме в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказакието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина, езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират. Забележка на редактора: Тази статия на Георги Раден е публикувана тук за негово възпоменание. 12. Георги Радев (По случай три години от неговото заминаване) Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VІІ.1943 г., с. 3 Никой човек досега не е „умрял” в смисъл, да е изчезнал напълно за живота, да е изчезнал напълно като индивидуално съзнание, да се е превърнал в „нищо”. Затова и ние тук употребяваме думата „заминаване”, а не думата „смърт”, която може да бъде приета и употребена само като едно условно относително понятие, тъй като фактическа смърт няма - нито за материята, нито за съзнанието. И ний знаем, че Георги Радев е жив, също така, както са живи и всички други, които са отминали от тоя свят преди или след него. Макар и невидим, Георги Радев е също така жив, както сме живи ние, които още обитаваме земята, облечени в грубата материална дреха. Ний знаем също така, че той е често, може би много често, при нас, неговите познати и че неговата будна, дълбока, проницателна мисъл не престава да ни сътрудничи, да ни подпомага, да работи, изобщо, за великото дело, на което той беше се посветил всецяло още докато беше тук, на земята, във видима физическа форма... Рядко, много рядко, в една-единствена индивидуалност са се събирали, като във фокус, толкова много способности, толкова много гениални заложби, толкова много и тъй добре осмислени и систематизирани знания и, всичкото това, върху основата на една висока и рядка културност и на една тънка, дълбоко проникваща интуитивност. Георги Радев, наистина, е незаменим. И ний бихме били безкрайно скръбни и обезнадеждени, ако да не знаехме, че той не е изгубен. Че неговите способности и сили не са пропаднали завинаги и напълно. Че, изобщо, нищо от него не е загубено, че той продължава да работи в избраното от него поле и че утре, когато Провидението отреди, той отново ще бъде между нас, или между нашите следовници, тук, на земята, и отново неговата будна мисъл, неговият проницателен ум и неговите всестранни способности ще заработят всред земната, видимата действителност за разпространението на тази светлина, която е спасение за людете, на която той беше предан досебеотрицание, на която той беше отдал земните си дни. В краткия си живот, принуден често пъти да употребява голяма част от времето си във второстепенна работа като преводи, коректури и подреждане на чужди трудове, Георги Радев ни остави сравнително малко литературно наследство. Обаче всичко, което той ни остави, е облъхнато от дъха на гениалността, е съгряно от творческия огън, който гореше в неговия дух, в неговото сърце и ум. Вземете „Пътят на звездата” - сборник от негови статии, печатани преди това в списание „Житно зърно”, вземете „Лица и души”, вземете „Живите сили на слънцето”, вземете всички други негови статии в същото списание, вземете всичко, което е излязло или преминало през ръката му, и вие ще видите все същия печат на съвършенството, на изискаността, на дълбоката проницателност, на истински научна ерудиция и рядка оригиналност. Вземете неговите преводи, първо място, между които държи вълшебния по своята красота и дълбочина роман на Булвер Литон – „Занони” - и в тях вие ще намерите все тоя съвършен и безукорен стил, излян в едни напълно класични форми, в които като че ли нищо повече не може да се бутне, да се поправи. Вземете най-после дори неговите преработки и коректури - и те са до крайност изискани и съвършени. Наистина, Георги Радев е незаменим! По случай тригодишнината от неговото отминаване, ние се прекланяме пред неговата светла памет, пред неговия мощен дух, отдаден в служба на светлината, пред неговия искрен висок идеализъм! Скъпи Жорж, ние сме ти безкрайно благодарни за всичко, което ни даде, и никога не ще те забравим. Редакция „Братство” 13. ИЗТОЧНИКЪТ НА РАДОСТТА* Наука за живота: Общ окултен клас, XIX г. (1939 ÷ 1940): т. 2. Лекции 24 ÷ 48. София, ИК Жануа-98,1999, с. 332 ÷ 347. ISBN 954-9569-46-3 Сряда, 5 ч, сутринта. (Небето облачно. Ситен дъжд ръми. Времето тихо и хладно.) „Отче наш” Кое е най-същественото за един ученик? Има някои неща, които са съществени. Вие мислите, че знаете нещо. Не е лошо да мисли човек, че знае. И не е лошо да мисли човек, че не знае. И двете неща са добри. Не е лошо да знае, че шишето е пълно. И не е лошо да знае, че шишето е празно. Лошавината не стои в пълнотата и в празнотата. Лошото е, когато вземаме празното шише за пълно и пълното шише за празно. Най-първо, ученикът трябва да държи главата си в изправно положение. А пък изправното положение на главата във всеки един момент не може да се спазва без светлина. Това е закон. После, той трябва да държи в изправно положение и своето сърце, своите чувства. Той не може да държи сърцето си в изправно положение без топлина. Но не тази обикновената топлина, която е един резултат. Тя е един факт. Като кажем „факт”, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни. Някой ти казва: „Аз ти говоря истината, аз ти говоря за любовта”, а пък той няма никаква любов! Каква ти любов! Истината освобождава човека. Ако носиш истината, щом дойдеш при болния, той оздравява, нищо повече, свободен е. Ако влезеш в един затвор, затворниците веднага излизат навън, свободни са. Истината дава свобода. Ако ти говориш истината, а сам не си свободен, тогава каква е тази истина? Може ли човек, който сам не е свободен, да освободи другите? Сега аз като говоря, някои от вас си клати главата, с което показва, че това е вярно. Но това е неразбиране на въпроса. Нещата са верни само тогава, когато носят със себе си живот, знание и свобода. Една мисъл е права, когато тя носи светлина, знание и свобода в себе си. Сега вие ще кажете: „Ако го зная това.” Знаеш го това, но най-пьрво ти нямаш живот. Този живот, който имаш, е временен. Той е като малка локвичка и един ден, като я напече Слънцето, тя ще се изпари и мястото ще остане без вода. Едни жаби, коигто са уповавали на тази локва, ще останат на сухо и ще се чудят коя е причината, че се е изгубила водата. Сега в света има едно заблуждение. Когато една стока е калпава, търговците й дават един много хубав цвят. Ще им турят много хубав, отличен цвят на калпавите стоки, да заблуждават. И като погледнеш цвета, ще кажеш: „Много хубав цвят има.” Но хубавият цвят не показва ни най- малко, че съдържанието е добро, че дрехата е доброкачествена. Един човек, когато стане калпав, цветът му става ярък, придобива ярък цвят. Той е една калпава стока. Мислите ли, че като забогатеете, вашето положение ще се подобри? Или мислите ли, че като придобиете сила, вашето положение се подобрява? Сега виждам противоречието. Аз сега разглеждам един въпрос много по-тънко. Има нещо, което постоянно ви безпокои. Имаш един ден най-хубаво разположение като че си в рая. И не се минава половин час и ти изгубваш настроение, но не знаете как изгубихте настроението си. Много лесно е станало това. Случил се е един факт. Срещате един, комуто дължите 1000 лева. И той казва: „Срамота е за тебе, защо не сте изплатили хилядата лева?” Ти си чувствителен човек. Той не знае как да ти каже, че имаш да му даваш. И ти изгубваш настроението си. Ти казваш: „Отгде ме срещна този човек?” Че, ти сам го създаде. Ти намери този човек с девет бъклици, ти взе 1000 лева назаем от него и не знаеш, че той е устат човек и на 100 души ще разправи, че ти си такьв-онакъв, че не си седиш на думата. Ти, като си взел 1000 лева от него, ти си го подкупил да говори най-лошите работи заради тебе. Умен човек ли си тогаз, като си взел 1000 лева назаем от него? Като ви говоря сега, вие казвате: „Какво да правим сега?” Идва един проповедник и казва как да вярваш в Христа. Дойде втори, и той проповядва как да вярваш в Христа. Дойде трети, четвърти и ти се забъркаш и не знаеш как да вярваш в Христа. Тази работа е толкова проста, но същевременно и много сложна. Да допуснем, че ви разправям теоретически за музиката. Знаете ли колко е сложна работата, докато разберете какво нещо е „интервал”, какво нещо е „ритмус”? И професорът, който разправя за ритмуса, и той не знае и го обръща наляво и надясно, за да покаже какво нещо е ритъм. Или някой човек ви разправя какво нещо е „сладко”. Разправя, разправя и ти казваш: „Него разбирам.” А пък тази работа е само за една минута! Ще близнеш една бучка захар и ти ще имаш вече един вътрешен усет и ще знаеш какво нещо е сладко, И след това може да го обясняваш както искаш. Но трябва най-първо да имаш едно възприятие. Какво означаваме с тези знаци с числата 1 и 2 (фиг. 44.1)? Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало. Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.” Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? (фиг. 44.2) У някои хора центърът на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човеке набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава. Някои казват; „Да печелим души.” Как се печелят души? Ще се намерим в едно противоречие. Да кажем, че двама търговци донесат стока. Единият носи стока с хубави цветове, а пък друг носи стока от хубава материя, но цветът не е хубав, а пък на трети и цветът, и материята са хубави. Но пак има едно стълкновение. Онзи, на когото стоката е калпава, по-евтино я дава, а пък онзи, на когото цветът и материалът на стоката е хубав, пo-скъпо я дава. И като дойдат купувачите, вземат евтината стока с хубавия цвят. Той я продава лесно, но хората като носят тази стока малко време, тя се разваля. Такива платове или продукти за ядене след кратко време се развалят. Да допуснем, че вие имате вяра и уповавате на нея. Изпитали ли сте вярата си? Имате една вяра - мислите ли, че с вашата вяра всичко може да направите? Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, тази планина ще се дигне и ще се премести.” Каквото кажете, ще стане. Опитвали ли сте вие за малки работи вашата вяра? За големи работи не искайте най-първо. Имаш едно чувство на неразположение в себе си. Нещо те е стегнало вътре. Мъчно ти е и не може да си намериш мястото. И ходиш от една къща в друга и казваш: „Тежко ми е, тежко ми е.” И какво ти е тежко, за какво ти е тежко, ти не смееш да кажеш. Има работи, които не се казват. Питат те кои са причините. Ти казваш: „Не зная.” Има причини за тежестта, които не се знаят. Тогаз ще туриш вярата си и това тежкото да се махне. Мъчна работа ли е това тежкото да се махне от тебе? Да допуснем, че имаш една раница на гърба си, която е тежка и не може да се освободиш от нея. Дойде един човек, който знае, откопчи ти ремъците и махне раницата. Най-първо ти трябва да знаеш как се турят раниците и как се снемат. Ти най-първо оставяш да ти турят раницата и не питаш как се снема. Ти най-първо възприемаш една мисъл. Това е раница. Отгде знаете, че една мисъл е права? Ще дойде някой и ще ми каже така: „Аз много те обичам. Аз съм готов да се жертвувам за тебе”. Той като говори, че ме обича, всичките ми свещи в главата загасват. Той ми казва, че сърцето му гори. А пък виждам, че всичките огнища в сърцето ми изгасват. Той казва: „Аз те обичам.” А пък аз ставам хилав и болен. И му казвам в себе си: „Аз не се нуждая от твоята любов.” Този човек е един дявол. Той е един лукав дух. Казано е: опитвайте духовете от Бога ли са. Какво ще ми разправяш? Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога. Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти. Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка. Имате една мисъл, която прилича на дървеница. Питам: Каква полза имате вие от въшката, от една такава мисъл, която ви безпокои? Трябваше да ви донеса нещо и да направя опит пред вас. Но все ще направя един опит. Ако някой ти дава подарък, например какъв подарък бихте искали? В света има по-хубави подаръци от следните. Като дойде човек вечерно време в стаята ви, да ви донесе една хубава свещ и тя да свети. Няма по-хубав подарък зимно време, когато е студено, да ви донесе някой въглища и да запали огъня. И няма по-хубаво нещо от това да ви донесе хубави дрешки, обувки и хлебец. Та казвам: Някои наши братя са заминали за онзи свят. Те има да пътуват доста дълго време, докато отидат до главната станция. Казват ми: „Какво да правим за тях сега?” Дойде една сестра, чийто баща замина, и ми каза, че баща й умрял. Аз е казах: „Ти лъжеш, аз не вярвам в бащи, които умират.” Тя ми каза: „Ние скърбим.” Казах й: „Защо ще скърбиш? Бащата е един човек, дошъл на Земята да изпълни Волята Божия. Изпълнил е Волята Божия и неговият Баща го вика. А пък ти сега мислиш, че това е твой баща.” Toвa са вашите фиктивни бащи. Твоят баща е като един идол, който представлява Бога. Хората са направили един идол и казват: „Този е Господ.” Този не е Господ. И Слънцето не е Господ, макар и да е толкова светло. То е само една емблема. Запалената свещ не съм аз. Ти казваш, че някой е запалена свещ. Не, запалената свещ е един резултат. Бог е в това, което произвежда и светлина, и сила, и хубави мисли, и хубави чувства, и всяко добро и туря всичко в ред и порядък, и всичко извинява. Той променява всичко и сам остава неизменяем. Понеже Той е неизменяем и всичко в света Той променя и изменя. И който разбира Божия закон, постоянно се ползува, постоянно се подмладява. А пък който не разбира Божия закон, постоянно остарява. Който разбира Божия закон, постоянно поумнява, а пък който не разбира Божия закон, постоянно оглупява. Който разбира Божия закон, постоянно неговото здраве се подобрява. И като дойдеш до 120 години, ще кажеш: „Няма какво да живея на Земята вече.” Какво ще те ползува да седиш на Земята след 120 години? Ял си всичките яденета, които може да ядеш. Не е останало нещо, което да не си ял Обличал си всички дрехи, които може да облечеш. Имал си всички апартаменти, които може да имаш. Дотегнали са ти и най- после хората, като минават край тебе, казват за тебе: „Какво още търси тук този старичок? Тази баба, този дядо да си вървят.” И неспособните ученици, които не ценят способните ученици, казват: „Да се махне”, защото способните ги засенчват. А пък те не знаят, че способните ученици някой път са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия. А пък като си отидат тези, най-даровитите, никой на никого не разправя и все мислят недаровитите, че знаят. Та казвам: В какво седи заминаването на някого? Ние се спираме и мислим какво е направил Христос за света. Когато човек е при нас, тогава трябва да го ценим. Оценявай човека, когато е при тебе. Трябва да оценяваш любовта му, когато е при тебе, а не като замине за другия свят. Вие казвате: „Онези наши братя са заминали.” Не са заминали, но се освободиха от заблужденията си. Нашият брат Георги беше много даровит. Знаеше няколко езика. Имаше особени, хубави схващания. Разбираше много добре онзи свят, но той умря от едно противоречие на своя ум и на своето сърце. Казах му по един и по друг начин и най-после му казах: „Аз мислех, че вие, младите, сте много силни хора, но вие сте били много слаби хора. Вие мислихте, че знаете най-същественото.” Казах му един прост начин как да се освободи от болестта, а той не можа. Той искаше да го подтикват. Аз нямам нищо против това, че отивате за онзи свят. И като отивате за другия свят, ще мислите, че ще спечелите нещо. Ако отидете 10 години по-рано за другия свят, 10 години ще обикаляте тук, на Земята, и не ще можете да вървите нагоре. Не трябва и да закъсняваш. Ако закъснееш 10 години, пак е лошо. Та, трябва да заминеш точно навреме. Та, ви казвам на вас: Които искате да отидете на онзи свят, да се приготвите точно навреме, нито по-рано, нито по-късно. Този брат е знаел как ще умре.* Той разправил някому как ще умре и така стана. Всичко знаел. А пък има едно противоречие, което той не можеше да преодолее. Та, един ден, като говорих с него, той ми каза: „Този лошия език, с който съм хапал хората, трябва да го оставя. И цялото ми семейство сме живели много разпуснат живот.” И той разправя астрологически: „Благодарение, че влязох тук в този път. Ако не бях влязъл тук, щях да замина по- рано.” Ако не беше влязъл тук, той щеше да си замине 10 години по-рано. Сега вие ще кажете: „Такъв ли е бил той?” Че, Давид направи едно прегрешение и повече от 2000 години четат за това в Библията и казват: „Какъв лош човек бил той: да накара да убият онзи човек и да му вземе жената.” 2000 години хората четат това. Вие мислите, че някое ваше прегрешение може да бъде скрито. Не, не е така. Вашите прегрешения не са скрити, за Невидимия свят са отворени. Ние искаме сега да се представим, че сме много добри. Всъщност трябва да познаем, че там, отдето сме излезли, изворът е чист. Благ е само един Бог, но човек, като излезе вън, той ще се окаля. Една вода, като влезе от главния си извор, след като протече с километри, тя изгубва част от чистотата си. Не че се покваря в същината си, но някои елементи се премесват, влизат в почвата и водата изгубва своята цена. Та казвам сега: Три неща са ви потребни, с които постоянно да боравите. Любовта винаги носи живот. Когато аз обичам, ако моята любов не може да внесе живот в мен, то и в другите не може да внесе живот. Някой ми казва: „Аз Ви обичам.” А пък аз гледам, че той ме обича, а той е хилав и болен. Той не ме обича, а той търси пари назаем. Той иска да вземе нещо, а пък иска да ме заблуди, че ме обича. Най-първо любовта ти трябва да внесе живот вътре в тебе и от изобилието на този живот ще дадеш на другите. Ти трябва да бъдеш извор, който трябва да поиш всички други. Второто положение е: Божията Мъдрост носи знания. Ако ти говориш за мъдростта и тази мъдрост не внесе в тебе знание, това не е мъдрост. Ти като помислиш за мъдростта, тя трябва да внесе знание в тебе. И после, когато говориш за Истината, тази Истина трябва да внесе свобода вътре в тебе. Сега вие може да ми зададете въпрос: „Ние в даден случай свободни ли сме?” За да бъде човек свободен, той трябва да се е отрекъл от всичките противоречия на любовта, от всички противоречия на невежеството и от всичките противоречия на робството. И ако аз вярвам в Бога и съм свързан с Него, ако изпълнявам Волята Божия и спазвам Неговите закони, и слушам Гласа Му всеки ден, от какво има да се боя, от кого имам да се боя? Той е, Който е направил света и всички разумни същества се подчиняват на Него. Аз в света като някой заек треперя и казвам: „Ще ме гонят мене!” Та, сега, за в бъдеще, да си турите за цел да пречистите вашите мисли. От любов към Бога да пречистите мислите си. От любов към Бога да пречистите чувствата си и от любов към Бога да пречистите своите постъпки. Някой път вие говорите за любовта. Ти, който обичаш, ако не си свободен, тогаз това не е Божествена Любов. При Божествената Любов ти трябва да бъдеш свободен. Дойде при мене един, той обича двама души и го е страх да не би да обича единия повече. За мене този въпрос е много ясен. Идват при мен двама души. Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко?” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни. Та, този нашият брат* казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.” Така каза младият брат, който замина. Той каза още: „И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен това. Това е карма.” В ума на неговите близки влезе един бръмбар, че сме го отровили. И искат да направят аутопсия. Че е отровен. Че е отровен, отровен е. Няма съмнение в това. Всеки човек, който умира, е отровен. Но дали ние сме го отровили, е въпрос. Че, кой не е умрял от отрова? Че, всеки човек умира от отрова. Има доста Георгиовци, които са заминали за другия свят. И доста Савовци имаме, които са заминали. Освен нашия брат Сава, който замина сега, имаме и друг - Савов†, който замина и мислеше, че ще живее 120 години. Дългият живот зависи от качеството на любовта. Дългият живот зависи от качеството на знанието. Дългият живот зависи от качеството на свободата, който човек има в себе си. Та казвам сега: Тук вие много сте се индивидуализирали. Когато някой заболее от вас, вие не се интересувате. И когато някой умре от вас, вие не се интересувате от него. Казва някой: „Да си върви в другия свят.” Той ще си върви, разбира се, независимо от това дали вие мислите за него или не. И не очаквайте, като заминете за другия свят, да мислят за вас. Онези, които заминават за другия свят, много мислят за тук. Те мислят за тук, щото докато отидат в онзи свят и намерят своите приятели, разделят се и от двата тези свята. Как да ви представя работата сега? Да ви представя работата като един момък, който се жени и избира между две моми. Само за обяснение е това. Едната е богата; има апартамент, има автомобил, има всички удобства, на разходка може да ходиш, в странство може да ходиш. А пък другата е много добра, много учена, а пък няма никакъв апартамент, няма никакъв автомобил. Ти гледаш едната, гледаш и другата. Едната ти се харесва и другата ти се харесва и искаш да решиш за коя да се ожениш. Ако те налегне сиромашията, дръж богатата. А пък ако те налегне богатството, дръж добрата. Аз така бих решил. Ако те налегне сиромашията, дръж богатата. За Земята то е правият път; а пък ако те налегне богатството, дръж добрата - тя ще те освободи. Защото в първия случай сиромашията е един неприятел и богатството ще те освободи. А пък във втория случай богатството е един неприятел и втората, умната, ще те освободи от богатството. В земния живот, като вършите Волята Божия, като понесете всички страдания, от голямата сиромашия на греха само Божията Любов, само богатството на Божията Любов те избавя. А пък когато отидем за другия свят, само Божията Мъдрост ни избавя. Щом влезеш в другия свят, няма да отидеш с любов, а със знание. Любовта работи тук, за Земята, а пък Мъдростта работи за другия свят. А пък Истината - за Божествения свят. Щом дойде при тебе Истината, ти си в Божествения свят, ти напълно имаш Божествен живот, Божествено знание и Божествена свобода. И тогава с трите заедно се получава съвършеният човек, на когато може да повери Бог най-хубавата работа за благото на другите. Този брат‡ почна да плаче, както никога не е плакал. Аз съм виждал само двама мъже така да плачат. Този брат съзнава нещата и ми казва: „Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път.” Аз му показах пътя и му казах: „Само по този път може да вървиш, тук имаш само един конец, много тънък, по който можеш да минеш.” Той не можеше да се справи със своята карма. Друг един мъж съм гледал да плаче. Той пък плачеше за жена си. Тя го напуснала. Тя била млада и красива. Той казва: „Обичам я.” Той плачеше заради нея. Тя избягала от него. Казвам: Щом плачеш, тя ще дойде при тебе. Питам: Кой е по-прав - мъжът или жената? Тая жена, за която плаче, тя няма нужда от неговия плач. Но нему му трябва обхода. Тази жена бяга от нега, понеже той не я обича, както тя иска. Ако той я обича, тя никога няма да бяга. Кой вол ще бяга от хубавата храна? Като му даваш зимно време слама, то като дойде пролетта и му замирише зелената трева, ще напусне сламата и ще избяга. Напуснала го жена му. Аз разбирам: само слама не се яде. Само с гола душа любовта не идва. Не искам тук да изговаряте само голи думи: „Любов, любов.” Вие казвате: „Божията Любов носи пълния живот.” Вие седите някой път и мислите: „Учителят ни върти.” Така не се говори. Някой може да казва: „Той ни смята.” И вие ме смятате. Аз виждам и отдалеч, и отблизо, но се правя сляп. Някои с мен са много свободни. А някои седят като статуи. За мене това е лицемерие. Когато минавам покрай някое цъфнало цвете, помириша го и си казвам: „Много е хубаво." Това цвете се извинява и ми казва: „Извини ме, че нямам онази поза, която трябваше да имам към тебе като Учител и съм се разгалило.” Това цвете е цъфнало и казва: „Искам да примамя някого. Имам стока. Пращам това ухание наоколо, за да дойдат малките мушички и да ми донесат едно благословение.” Казвам му: „Много добре вършиш. Извърши си работата така, както Господ те е научил.” Дойде снощи един голям бръмбар. Той се обърна на гърба си. Гледам го, че прилича на дете маха с краката си. Гледам го, седя при него. Мъчи се, горкият - не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде. Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне. И вие някой път, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите. Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди. Вие искате да знаете дали някой човек ви обича или не. В дадения случай има две възможности: или ви обича, или не ви обича. Но и двата метода, и двете неща са добри. Ако ви обича, е добре. И ако не ви обича, пак е добре. Вие сте здрави - добре е. Болни сте - пак е добре. Ще кажеш: „Защо е така?” Ако си една здрава, тлъста овца, то като мине един вълк, ще я хване за врата, ще я заведе някъде и ще я опапа. А ако сте болна овца, той само ще я побутне по корема и ще я остави. Ако сте здрава овца, вие ще бъдете в кошарата. За вас господарят ще взема повече грижи. Той се нуждае от вас. Като минава вълк, умният господар оставя винаги болните овце на вълците. Та, вълците пазят болните овце, а пък господарят пази здравите овце. Та, ако сте здрави, Бог ви пази. Ако сте болни, дяволът ви пази. Дяволът никога не иска един грешен човек да умре преждевременно, защото нищо няма да вземе. Той иска да хване някой праведен човек, да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството. В Пловдив двама-трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вьтре и извадила костилката и му се отворило гърлото. Любовта някой път може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади. Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов - в дробовете. Щом дойде до любовта, трябва да имате най-хубавите мисли. Докато мислите, че един човек е лош, нито той се ползува, нито вие. Като съзнавате, че е лош, от какво аз разбирам по това? Той е енергичен човек. Лошият човек е човек, който работи само за себе си. А пък добрият човек е човек, който работи и за другите. Първият живее за себе си, дотам е дошъл. Той казва: „Аз трябва да уредя своите си работи и тогава да уреждам другите.” Той е прав за себе си. Има една любов, която урежда своите работи; има и една любов, която урежда и работите на другите. Когато някой се влюби, всички почват да одумват, има речено-казано. Казват: „Защо този обича онази. Че, тази ли е най-способната и най-красивата, че той ли е най-ученият?” Това са работи, от които всички трябва да се освободите. Сега аз ви говоря за онзи вътрешен процес на противоречие. Да дойде човек до онази вътрешна чистота, да знае, че той служи на Бога. Бог иска да знаем кога правим погрешка и всяка погрешка да изпъква, за да може да се пречисти. Всяка погрешка в нашето съзнание трябва да излезе навънка, за да се изправи. Ако нашата погрешка не изпъква в съзнанието ни, тя прилича на венозна кръв. И старите хора страдат от непречистена кръв и това образува кръвното налягане. Кръвното налягане е венозна кръв, която се събира във вените, и кръвообращението не е правилно. И тези хора преждевременно остаряват. Значи, колкото се може по-малко венозна кръв, колкото се може по-малко лоши мисли. Добрите мисли са артериалната кръв на човека. Лошите мисли са венозна кръв. Онова, което можем да направим, е следното. Вие сте дошли в света и трябва да работите. Досега сте живели за себе си. Какво сте направили за Бога? Като отидете в онзи свят, какво ще занесете? Ако кажем, че заминавате за другия свят, коя мисъл ще ви крепи, какво сте направили за Господа? Ще ви приведа примера, анекдота за онзи американски милионер. Умира той и отива в другия свят. Явява се при апостол Петра. Американците имат духовни приказки. Американецът казал на Петра: „Аз направих една църква.” Петър казал: „Платено ти е, понеже вестниците писаха за църквата.” – „Направих едно училище.” – „И за него писаха вестниците. И то ти е платено.” Той му разправя все за платени работи. „Ти си приел за тези работи долу, на Земята; кажи едно добро, за което никой не е писал.” Онзи казал: „Веднъж излязох от дома си и бързах по работа. Прикомандирова се при мен една вдовица и за да се освободя от нейната нахалност, аз извадих един долар, дадох й го и й казах: „Вземи го, да не ме безпокоиш. За това никой не писа.” Апостол Петър казал: „Да отидем при Господа, да Му разправим, да видим какво ще каже.” Господ казал: „Дайте му два долара и го върнете на Земята.” Вий някой път седите и искате да направите добро и казвате: „Този заслужава ли да му направя добро?” Господ, когато раздава благата, пита ли: „Той заслужава ли?” Благата, които Бог ви ги дава, давайте ги щедро. Не спирайте Божиите блага за себе си, давайте ги на другите. Не се месете в Божиите работи. Когато Бог някому дава болест, то е богатство. Когато Бог дава някому страдание, то е богатство. Каквото и благословение Бог да дава, всичко това е за добро. Всичко, каквото Бог дава, е добро. Един човек, след като е боледувал дълго време, той се пречиства. Този брат Сава във време на болестта си каза: „Уча се сега да живея вече.” Като страда, той се учи да живее, почва да мисли за другия свят. Почва да разбира, че когато човек живее за себе си, това не е живот още. Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си. Като дойде човек да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица и без никаква женица и остане сам, тогава ще намери истинския път, да няма нищо. Само любовта да те крепи. Да останеш във въздуха. Да нямаш нито земя, нито нищо друго. Като влезете в онзи свят, няма да виждате Слънцето, Земята, въздуха. Тези хора няма да ги има. Знаете ли какво ще бъде положението ви. Има едно друго положение, много по-красиво, но за да го видите, трябва да се отворят очите ви. Писано е: Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. Тогава ще видите един реален свят. Физическият свят е свят на фактите. Духовният свят е свят на законите, а пък Божественият свят е свят на принципите. Тези работи ги знаете. Да имате любов, която да внесе във вас живот. Да приличате на извор. Да имате Мъдрост и да приличате на запалена свещ, която никога не изгасва. И свобода да имате, която никой не може да ограничи. Да се събере целият свят против вас и пак да бъдете свободни. Та сега казвам: Работете, за да получите онзи живот на Любовта и тази Любов да я почувствувате. Защото един ден човек, когато умира, ще се намери в трудно положение, ако не разбира това. Ако разбирате закона на любовта, ще си излезете спокойно из тялото. А пък ако не разбирате закона на любовта, дълго време ще се мъчите вътре. Защото човек е свързан с много връзки. Та, на Земята сме дошли да се освободим от ненужните връзки, които имаме и които ни правят много неспокойни. И като се освободим от връзките, ще остане само една връзка. Тогаз ще дойде онази Божествената радост в нас и ще разберем какво означава физическият живот. Физическият живот е подготовление за духовния, а пък духовният е подготовление за Божествения. Щом влезеш в съвършенството на Божествения живот, тогава ще разбереш смисъла на физическия, духовния и Божествения живот. Радостта иде от Божествения живот. Добрата молитва. Мислете върху онзи стих, в който Христос казва: „Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема.” Та, всички трябва да имате приготвено място. Трябва да имате любов и никой да не отива за другия свят, докато не му е приготвено мястото. Когато му е приготвено мястото, тогава да отива. 6 ч. 19 мин XIX година (1939 ÷ 1940) 44-та лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 31 юли 1940 е., София - Изгрев. 14. Георги Радев (Бележки от съставителя Вергилий Кръстев) 1. Когато аз се родих за Духовния Изгрев през 1969 г. и когато тръгнах да търся последователите на Учителя Дънов, бяха изминали почти 30 години от заминаването на Георги Радев. По някаква случайност, от Невидимия свят ме закачиха за Борис Николов и Мария Тодорова и аз работих с тях: десет години – с Мария и двадесет години - с Борис. А те бяха първи приятели на Георги Радев. И затова можах да публикувам нещо за него. 2. За ролята на редактора на сп. “Житно зърно” вrж “Изгревът” том II, с. 215 ÷ 218. Това е Георги Радев. 3. За началото на комуните, в които участвува и Георги Радев, редом с Борис Николов, виж в “згревът”том II, с. 129 ÷ 156, 236 ÷ 238, том V с. 407 ÷ 419, 555 ÷ 570, 694. 4. За метеорологичната клетка и слънчевия часовник, които са ръководени на Изгрева от Георги Радев, и за неговите изследвания виж “Изгревът” том II, с. 172 ÷ 173. 5. Много усилия употребих и много време, но накрая успях да накарам Борис Николов да напише нещо за Георги Радев. Не написа, а ми го разказваше и аз го записвах на магнетофон. Но за да стане това, му казах: “Той не ти е приятел, както и ти не си му пръв приятел, както твърдиш. Ако си такъв, то отдавна щеше да напишеш нещо за него.” И след това склони да разкаже нещо. Виж “Изгревът” том III, c. 81 ÷ 86. 6. За големите спорове между Георги Радев - застъпник на хелиоцектричната астрология, и Георги Марков - застъпник на мондиалната астрология, виж “Изгревът” том III, с. 124. Жалко, че техните машинописни текстове не достигнаха до мен. Те бяха загубени през годините до 1945 г., а след това нямаше кой да ги съхрани. За Георги Марков виж “Изгревът” том IV, с. 389 ÷ 392, 394 ÷ 395, 438. 7. Учителят поставя Георги Радев да играе ролята на “Змията ментор” във вътрешната школа. Виж “Изгревът” том IV, с. 415 ÷ 417, 419 ÷ 420, 438. 8. Георги Радев и Дафинка - виж “Изгревът” том V, с. 555 ÷ 568. 9. Георги Радев и неговата гостенка - охтиката - виж “Изгревът” том V, с. 557 ÷ 559. 10. Георги Радев и последната беседа за него - виж. “Изгревът” том V, с. 559 ÷ 566. 11. Георги Радев и новите дрешки - виж “Изгревът” том V, с. 566 ÷ 568. 12. Георги Радев и дипломата – виж “Изгревът” том том V, с. 569 ÷ 570. 13. Георги Радев и отклонението - виж “Изгревът” том V, с. 569 ÷ 570. 14. Как рождените сестри на Георги Радев воюваха срещу Учителя – виж “Мария Радева и ключът на Мъдростта”, в “Изгревът” том V, с. 570 ÷ 572. 15. За Верка Куртева, чийто възлюбен бе Георги Радев (Жорж), виж “Изгревът” том V, с. 713 ÷ 716. 16. За разказите на Верка Куртева за Георги Радев, за неговото заминаване, за творчеството му, за живота й с Георги Радев, за възпоменанието е за човека с дух на воин и с душа на девойка виж “Изгревът” том X, с. 460 ÷ 465, 465 ÷ 468, 468 ÷ 471, 471 ÷ 476, 476 ÷ 480, 480 ÷ 484. 17. Как отново се завърна Георги Радеви как работи с Милка Периклиева - виж “Изгревът” том III, c. 218 ÷ 220. 18. Около 30 години съм издирвал онова, което бе публикувал Георги Радев. Успях да го събера. Неговото творчество трябва да се публикува в един отделен том на “Изгревът”. Там му е мястото, за да се запази чрез Дух и Истина. И дано имам години, условия и средства да го направя. 19. Снимковият материал, който прилагам тук, е онова, което съм събирал и което ми бе дадено от Верка Куртева и Борис Николов. 20. Реших да представя биографично Георги Радев по начина, по който го бяха представили неговите приятели, които бяха издали един специален, посветен на него брой на сп. “Житно зърно”, година XIV (1940 г.), кн. 7 ÷ 8. Аз го включих изцяло. За да се знае, да се помни и да не се загуби, защото това ми бе единственият брой. Едва ли днес някой го притежава. А сега ще се съхрани. 21. От вестник “Братство” извадих онези броеве, които бяха посветени на него. Бяха писали онези, които също влизаха като астролози в “Изгревът” том XVIII. 22. Ако ми се предадат негови материали, негови снимки, то може да се издаде един том специално посветен на неговото творчество в поредицата “Изгревът”. Но досега никой нищо не дава. Загубени са, а онова, което е останало, не се познава и накрая умишлено се укриват. 23. Неговият почерк и подпис стоят под онзи документ, който доказва кой е създателят на Изгрева. Виж “Изгревът” том XIII, с. 805 ÷ 807, а самият апел за създаване на поредицата “Изгревът” е даден на с. 94 ÷ 96 от том ХШ. точно и ясно. Затова “Изгревът” го има днес! Макар че всички са срещу него. 24. Прилагаме на скенер-копие кориците и първата заглавна страница на “Астрология” на Сефариал, чийто превод той прави. А тогава в България тя е една от първите публикувани астрологии, която се ползва от изгревяни още от 1929 г. Това го сторихме в материала за астролога Георги Радев в началото на този том. 25. Астрологичната му карта, с хороскопа и коментара му, ще бъде дадена в следващия том - XIX, който е II част за астролозите на Изгрева. 26. А сега, за ваше удоволствие, ще публикуваме стихотворението на Олга Славчева, поместено в същия брой на “Житно зърно” бр. 7 ÷ 8, с. 207, което е поместено в памет на Георги Радев. 27. А пък Димитрина Антонова възпява деня на свободата на земята, за да бъде както на небето, така и на земята. И то е в памет на Георги Радев. Олга Славчева ПОСЛЕДНА И ПЪРВА Аз чакам тук съдбата да отвори Вратата на заключения храм. Но с мене чакат още много хора, Тълпата изпревари ме и там. Навсякъде последна във живота За даровете на този свят, А първа ме изпращат на Голгота За ударите, сипещи отвред. Там първа съм, и даже всички хора Оставят ме пред тях да мина аз. Надварят се кой път да стори, Навреме да ме стигне лобни час. 13.IX.1940 Д. А. [Димитрина Антонова] ИДЕ ТОЙ О, иде той - денят на красотата с потоци чудна светлина, далеч прогонил тъмнината, далеч за вечни времена. О, иде той - денят на светлината, разцъфнал в красота, донесъл с себе си живота, донесъл пролетта. О, иде той - денят на свободата, стопил вековни ледове, покрил земята със надежда, с безброй красиви цветове. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * В 9 ч на 22 юли 1940 г. си заминава Георги Радев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев). * Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тази беседа от 31.VII.1940 r. от Учителя е посветена на Георги Радев, който си е заминал на 22.VII.1940 г. в 9 ч. * Става дума за Георги Радев. {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) † Йордан Савов. За него виж в „Изгревът” том V, с. 124 ÷ 126 и в „Изгревът” том V, с. 583 ÷ 585. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ‡ Става дума за Георги Радев. {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  12. Летопис за астролозите от Изгрева (1922 г. ÷ 1990 г) I. Георги Радев (1900 г. ÷ 1940 г.)..........................................с. 754 II. Петър Манев (1900? г. ÷ 1963 г.)........................................с. 789 III. Георги Томалевски (1897 г. ÷ 1988 г.)................................с. 791 IV. Влад Пашов (1902 г. ÷ 1974 г.)............................................с. 795 V. Иван Антонов (1899 г. ÷ 1964 г.).........................................с. 800 .
  13. Александър

    ЗАКОНЪТ НА ХЕРМЕСА

    ЗАКОНЪТ НА ХЕРМЕСА Законът на Хермеса гласи: Знакът, градусът, на който стои Луната в момента на ЕПОХА, става Асцендент при раждането, ако Луната расте, а Десцендент, т. е. знакът, който при раждането захожда на западния хоризонт, ако Луната се намалява. При раждането на всеки човек Луната може да се намира в една от 4-те си фази и главно при две различни положения, а именно: 1. Луната може да бъде над хоризонта и пълнеща се, което обстоятелство показва, че бременността е траяла по-малко от 273 дена и градусът, в който е била Луната в момента на зачеването става АСЦЕНДЕНТ при раждането. 2. Луната може да бъде над хоризонта и празнеща се, което обстоятелство показва, че бременността е траяла пo-дълго от 273 дена и градусът, където е била Луната в момента на зачеването, става ДЕСЦЕНДЕНТ при раждането. 3. Луната може да бъде под хоризонта и пълнеща се, което обстоятелство показва, че бременността е траяла по-дълго от 273 дена и градусът, в който е стояла Луната в момента на зачеването, става АСЦЕНДЕНТ при раждането. 4. Луната може да бъде под хоризонта и празнеща се, което обстоятелство показва, че бременността е траяла по-малко от 273 дена и градусът, в който е стояла Луната в момента на зачеването, става ДЕСЦЕНДЕНТ при раждането. Сн. 1. Учителят Петър Дънов Сн. 2. Учителят и Георги Радев Сн. 3. Учителят и Георги Радев Сн. 4. Учителят Петър Дънов Сн. 5. Учителят в молитвен Дух, в дясно е Георги Радев Сн. 6. Салонът на Изгрева. Отпред е Георги Радев, отзад е Учителят Сн. 7. Георги Радев Сн. 8. Георги Радев Сн. 9. Георги Радев в стаята си. Сн. 11. Георги Радев свири на виолончело. Сн. 12. Борис Николов, вляво, с бокала и Георги Радев, вдясно, в бяло, с книгата в ръка пред бараката на Изгрева, 1926 г. Сн. 13. Георги Радев, до него Борис Николов на перилата, а под Борис, вдясно, е брат му Николай. Сн. 14. Георги Радев, вдясно с бялата рубашка. В средата е Дора Карастоянова, седнал на перилата до Георги Радев е Николай Дойнов. Сн. 15. На Изгрева. Вторият е Георги Радев, с приятелите. Сн. 16. На Изгрева. Георги Радев до слънчевия часовник вдясно. Сн. 17. Борис Николов, Васко Искренов и Георги Радев. Сн. 18. Елиезер Коен и Георги Радев. Сн. 19. Учителят и Георги Радев, вдясно. Сн. 20. На Рила. Учителят и Георги Радев върху скалата, пред извора „Ръцете”. Сн. 21. На Рила. Учителят и Георги Радев, седнал долу вдясно. Сн. 21. На Рила. Учителят и Георги Радев, седнал долу вдясно. Сн. 22. Учителят и Георги Радев, вдясно. Рила, 1931 г. Сн. 23. Учителят и Георги Радев при чешмичката „Ръцете”, Рила, 1937 г. Сн. 24. Учителят и Георги Радев до извора „Ръцете”, Рила, 1937 г. Сн. 25. На Рила, при Скакавица. Учителя в средата, до него Никола Нанков. Сн. 26. Георги Радев, Георги Константинов, Пеню Ганев, при извора Махабур до петото езеро „Бъбрека”, Рила. Сн. 27. Младежката група на Изгрева - в средата е Георги Радев. Сн. 28. Младежката група на Изгрева с Георги Радев, вдясно втори по ред. Сн. 29. Петър Манев, пети поред, с приятели на Боровец. Сн. 30. Учителят на 3-то езеро играе Паневритмия. Музикантите са вдясно и свирят. Сн. 31. Петър Манев свири с цигулката на Паневритмия, в тъмен костюм, отпред вляво. Сн. 33. Петър Манев на Паневритмия, свири с цигулката, в тъмен костюм, вдясно.
×