Търсене във форума

70. ВТОРОТО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО НИ Без някакви особени събития, дочакахме месец май 1959 година, когато наново бе насрочено за разглеждане нашето дело. Явихме се в съдебната зала, пак говориха адвокатите, залата беше изпълнена с наши братя и сестри, за да видят краят на този процес. Адвокатът Цонев представи на съда сметката за оправдаване 44 000 лева, стойност на бракувана негодна хартия, която следва да се признае в стойността на отпечатаните наши книги, така щото да бъда отчетен и оправдан за поверените ми суми. Другите адвокати също говориха и изтъкваха нашата невинност. Оставаше да се изслуша решението на съда - каква присъда ще ни дадат. Нашите надежди бяха, че даже трябва да ни оправдаят! Решението на съда бе прочетено същият ден, след обяд, това направи председателят, но за жалост, това, което ни се съобщи, не беше в наша полза. Знаменателни бяха възклицанията на слушателите в залата, когато чуха, че Борис Николов се осъжда на 12 години лишаване от свобода, а Жеко Панайотов - на 8 години. По съвкупност, в тия години са включени: 3 години за недекларирана златни монети, по 3 години за небрежно стопанисване братското имущество, както и за изгубени вещи! Времето прекарано в ареста по време на следствието, се зачита намаление от присъдените 12 и 8 години. От този резултат ликуваше само Никола Антов и някои негови приятели. А нашите домашни и множеството наши приятели-братя и сестри, които добре ни познаваха, бяха наскърбени. По лицата им се четеше голямото недоволство от решението на съда, тъй като народът чувстваше несправедливостта в този случай. Видяхме се пак с нашите домашни, но в душите ни имаше спокойствие, че сме с чиста съвест. Веска можа да ми предаде нещата за ядене, които бе донесла, като взаимно се утешавахме, че всичко ще се превърне на добро. Отведоха ни пак в килиите, а още на другия ден, следователят ни съобщи, че наскоро ще бъдем препратени в Софийския централен затвор.

68. ПЪРВО ГЛЕДАНЕ НА ДЕЛОТО НИ При тия обстоятелства, стана явен и деня за насрочване и гледане делото ни - 19 март 1959 г., пред Софийския областен съд. Преди тази дата, следователят ни се погрижи, да ни се донесат по-нови дрехи от дома, за да бъдем добре облечени, когато ще се появим в съда. За мен, изпратили у дома да поискат новият ми костюм. Веска се изненадала и казала, че не дава новият ми костюм - имал съм костюм, с който в момента съм облечен и друг не дава! /За нея, облеклото, което носи човек в такива дни, е прието със страдалчески вибрации - нека се пази чист поне единственият по-спретнат костюм, който съм имал тогава/. При нейният отказ, наредиха ми да предам панталона, с който бях облечен, та го позакърпиха в шивалнята, поизгладили го добре и като се облякох с него, станах по-представителен. В деня на делото изглежда, че някой от адвокатите е говорил на Веска и тя се съгласила да изпрати по-новият ми костюм, та на делото бях облечен с него. Сутринта, на 19 март, когато трябваше да отидем в съда, отведоха ни в изходните помещения на затвора. Там за пръв път се видяхме с Борис. Докато очакваха да дойде колата да ни отведе, останахме за момент сами. След като бях мислил много по нашата обща съдба, използвах случая и тихо казах на Борис: „Ще ни спаси само, това, че не сме юридическа личност!" Той не отговори нищо. Отведоха ни със заключена кола до Съдебната палата. Още почакахме в някакво помещение докато ни въведат в съдебната зала. В тази Съдебна палата бях влизал и излизал много пъти, било при нотариуса, било за разглеждане търговски дела, но никога не бях допускал, че ще бъда подсъдим за наказателна отговорност. И така, ето ни в съдебната зала, изпълнена с наши приятели, братя и сестри, дошли да присъстват на делото. Всички ни гледаха с умиление за нашата незавидна съдба. Там бяха Веска, синът ни Благи и нейната сестра Мара. Те, в тия 6-7 месеца преживяха много тормоз. Присъстваха и адвокатите ни д-р Кирил Георгиев, д-р Иван Бояджиев, д-р Христофор Цонев, а ние двамата застанахме при „подсъдимата скамейка". Това ужасно място, гдето никому не пожелавам да стои! Първата работа на съда беше, подсъдимите да изслушаме обвинителния акт. Правилото е да бъдем прави при четенето, но в случая, за да не се измъчим, съдът реши да седнем. Обвиниха ни: 1. За неотчетени суми: мен, като касиер, за около 40 000 лева, а Борис за спорната сума от 1,200,000 лева по покупката на печатарската машина. 2. За недостатъчно добре управляване на братското имущество и за изгубени братски вещи: един бинокъл, далекогледна тръба и други. 3. За недекларирани златни монети, които вече бяха конфискувани в полза на държавата /77 и 3/4 наполеони и 77 3/4 турски лири/. Адвокатите бяха се погрижили да посочат свидетели, които да потвърдят факти в наша полза; те също бяха в залата. С всичкото си злорадство, там беше и Никола Антов, като прокурорски свидетел, но разбира се, презиран от всички почтени хора, които бяха в залата. Както е редът. След прочитане на обвинителния акт, даде се думата на нас обвиняемите. Мен ме изведоха навън, за да се изкаже първо Борис. Както научих след излизането ни от затвора, Борис е говорил с голямо достойнство и от обвиняем се е представил като обвинител! Той ще има грижата, да предаде в своите спомени какво е говорил и от какво се е ръководител в своите идеи, като ученик на Бялото Братство. Въведоха и мен наново в залата, за да дам и аз обяснения за работите, засягащи моето обвинение. Една от тежките ми отговорности, беше изгарянето на тефтерчето със сметките, тъй като в него имало данни, уличаващи и други лица, попадащи на съд. Обясних и положението със златните монети - не сме ги декларирали, тъй като ги считахме за реликви, музейни вещи, до които се е докосвал Учителят. Той ги е пазил, а също и ний бяхме длъжни да ги пазим като реликви. За няколкото разписки от каруцарят Иван Петров, дошли при мен без неговият подпис - обясних, че бях поставил името му на мястото за подписване, но без да подправям неговият подпис. След тия обяснения, прокурорът запита ревизора Самуил Захариев, дали ме счита като добър счетоводител, а той потвърди това.