Search the Community

175. ЗАЩО ОТИДОХ В МЪРЧАЕВО Това беше към края на юни 1963 година, когато събитията на моя живот се развиха така, че новата улица минаваше през жилището ми и аз трябваше да напусна Изгрева, но къде да отида? В този тежък момент една нощ аз се обърнах към Учителя и го попитах какво да правя. Каза ми се да отида в Светляево[1] (Мърчаево). - „Добре, Учителю, щом вие ме пращате, ще отида, но нека сестра Радка дойде да ме покани лично, иначе не ми е удобно." Същата нощ сестра Радка от Мърчаево сънува Учителя, който й казал: „Рекох, приберете сестра Веска от Изгрева." Следният ден бе петък и ето сестра Радка пристигна при мене на Изгрева и ми каза думите, които Учителят във време на сън й е казал. Зарадвах се и почнах да си прибирам багажа, окриляна от една вътрешна радост, породена от бащинската грижа, която Учителят проявяваше за всеки брат и сестра, когато те биваха в утеснение. Това беше в петък, а в неделя дойдоха приятелите от Мърчаево с два камиона и ми натовариха всичката покъщина и горивото. От този ден вече изминаха цели две години, през които ние със сестра Радка и семейството й си живеем като същински родни сестри. А докога ще бъда тук, докато Учителят каже и където той ме прати. Тази година към края на пролетта Учителят пак ми се обади и ми каза да се стягам за Попово - моето родно място. Казах му: „Учителю, тука климатът е много хубав, нека остана още няколко месеца, за да използвам лятото при хубав планински климат и чист въздух." Учителят ми разреши и аз ще остана тук до края на август и ще се прибера към нашия край, защото и годините напредват. В Попово имам брат и сестра, ще се прибера при тях. Бог мисли за всички. Той и за мен ще промисли. Разказала: Веса Козарева. ------------------------------- [1] Така го е нарекъл Учителят /бел. на кор./

229. Как пристигнах в село Мърчаево Като учителка в колежа "Симеоново", близо до едноименното село, на седем километра от София, знаех, че Учителят всеки ден отива в селото и отсяда в една малка барачка, където Го посетих веднъж. Това стана преди голямата бомбардировка на 10 януари. Разпуснахме веднага учениците и останахме само малка група учители. Майка ми отдавна се беше евакуирала със семейството на сестра ми в родния град на татко - Панагюрище. У нас нямаше никой, защото по- малкият ми брат Георги беше във Виена, където следваше радио-инженерство. Останала сама, напълних един чувал с продукти, които домакинята на колежа разпродаваше и с каручка отидох в село Симеоново, за да се установя в една наета стая. Първата ми работа бе да изтичам до барачката, да проверя там ли е Учителя. Но за мой ужас ми казаха, че е заминал преди три дни неизвестно къде. Седнах на пейката в барачката и горко заплаках. Какво щях да правя сама, без нито един близък човек в това село? Както седях и плачех, някой влезе и ми заговори. Млад черноок брат ме запита защо плача. Каза ми, че Учителят е в Мърчаево, което име за първи път чух, и че той ще ходи при Него на следния ден, ако искам да отида и аз с него при Учителя. Зарадвах се извънредно много. На другия ден напълних раницата си с малко дрехи и храна и потеглихме. Пристигане в с. Мърчаево Весела: И аз само с една раница заминах. В.К.: Сега, кой беше този брат и как стана заминаването ви във Мърчаево. Весела: Ами този брате Йордан. В.К.: Йордан кой? Весела: Не знам. Аз само Йордан знам. (Забележка: Йордан Андреев, Аню адютантът на Лулчев. Виж "Изгревът" т. XX, с. 233-235, снимки № 9, 466, 50, 51, 63, 64а-б; т. XXI, с. 477-478.Той беше от групата на "Упанишадите") Той беше близък на Лулчев. Аз една сутрин отидох, веднага след като си пренесох багажа в Симеоново, отидох в това дамче, и заплаках, защото никой нямаше и аз не знаех къде да отида и бях съвсем сама. И пристига този брат и пита: Сестра, защо плачете? И аз казвам: не знам къде е Учителя, нищо не знам и няма при кого да отида, съвсем самичка съм. Той каза: аз съм дошъл да ви заведа в Мърчаево, и ми обясни за това село. От сутринта с една раница пристигнах там, той ме пое и ме заведе в Мърчаево. В.К.: Пеша ходихте? Весела: Пеша. В.К.: Колко часа, за 4-5 часа? Весела: Повече, защото Мърчаево е на 25 км от София. В.К.: Така. Вие отидохте в Мърчаево и там заварихте Учителя. Весела: Там заварихме, да. Една група ученици бяха с Учителя. В.К.: На стр. 2 споменавате, че седем братя и сестри бяха с Учителя. Това беше основната група, нали? Кои бяха? Брат Боев? Весела: Аз помня Катя Зяпкова, брат Боев. В.К.: Тук виждаме на снимка Йорданка Жекова. Весела: Йорданка Жекова беше готвачката и д-р Жеков, съпругът й. В.К. : Сестри Савови? Весела: Теофана и сестра й бяха. В.К.: Стенографките бяха ли там? Савка и Паша по това време? Весела: Паша я нямаше там. В.К.: Савка? Не си спомняте? Весела: Мисля, че и Савка не беше. В.К.: Защото не съм я виждал на снимки. Весела: Не, Савка не беше в Мърчаево. (Забележка. Савка е била в Мърчаево. Има я на снимките.) Голям стръмен селски двор. Като се спускам по тясната пътечка от шосето към къщата, рунтаво овчарско куче силно залайва и се дърпа да се изтръгне от синджира. Минаваме край него и на терасата пред вратата виждам Учителя, Който е излязъл да ни посрещне. Целувам Му ръка с преливащо от радост сърце и си отдъхвам. Той ни въвежда в голямата стая. Там е руснакът, каменоделецът Владо и кметът на селото - брат Петър. Учителят усмихнато се обръща към тях с думите: "Може ли да намерите едно място, където да приютите тази сестра?" Брат Петър, нисък, възпълен човек с малки живи, весели очи, засмян като момче, казва: "Учителю, у дома ще я взема, има място в кухнята". Отвежда ме в малка кухничка, в която слагаме четири стола за легло и се нагласявам там. В същата стая на пода спи младо момче - овчарче, тяхно хранениче. Чувствам се безкрайно щастлива, че съм в близост с Учителя и не мисля за неудобството. В.К.: Сега, вие отивате и се представяте пред Учителя? Весела: Да. И той помоли кмета, кмета беше там с Владо и той каза, намерете й една стая за сестрата. И кмета каза: при мен ще я взема. И ме закара в кухничката, на столове ме наредиха да спя. В неговата къща. В.К.: В неговата къща, на кмета. Той как се казваше - Петър? Весела: Петър. В.К.: Петър кой? Весела: Не помня името. .(Забележка. Петър Стоянов-кмет на с. Мърчаево. Виж "Изгревът" т. VII, с. 420-423; т. XXIII, с. 523 и снимка № 101 в т. XXII) В.К.: И при този кмет вие стояхте колко време? Весела: Ами аз отидох 18 януари и стоях до март месец. Към края на март с палатката си се инсталирах на втория етаж, недооправен, на една братска къща, закачих за гредите палатката и живях в нея. В.К.: През цялото време? Весела: Да. До края.

5. КОГА И КАК УЧИТЕЛЯТ ПРИСТИГНА В С. МЪРЧАЕВО Това стана няколко дни след голямата бомбардировка над София. Ще ви разкажа как това стана. Аз тогава бях в школата за запасни офицери като телефонист. На 10 януари 1944 г. бе голямата бомбардировка и около школата паднаха големи бомби. Голямо напрежение и тревога. Във Военната болница, в Александровската болница паднаха бомби. В нашия район падна бомба върху един хангар през деня и обърна нагоре релсите на ж.-п. линията. През нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. дадоха тревога, падат бомби, гърмят гърмежи, прожектори разкрояват небето, като търсят самолети, за да ги обстрелват от противовъздушната отбрана, която бе около тухларните фабрики. Аз като телефонист дадох тревога, предадох тревогата и избягах. В този хаос през нощта аз избягах. В школата имаше хиляди хора и когато обядваха, дойдоха самолетите и хвърляха бомби. А през нощта нищо не се вижда. Аз избягах, но на следващия ден към 9 часа се връщам, фелдфебелът ми казва: «Ще те съдят, понеже си избягал.» Но беше голям хаос, 10 000 войници тичат насам-натам, няма роти, всичко е разрушено. На 13 януари 1944 г. три школни роти ни евакуираха в гр. Радомир и мен ме взеха за «свръзка», нали бях телефонист. И оттам можех да ходя до Мърчаево и да се виждам с Учителя.

94. В СЕЛО МЪРЧАЕВО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед, към Пернишката котловина и възвишенията Голо бърдо. От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, където беше образувано братски кръжок. В кръжока влизаха селяни изпитани в борбата на живота, хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собственият си опит, са дошли в допир с идеите на учението. Те бяха хора, енергични и трудолюбиви. След тази голяма бомбардировка Учителят, заедно с малка група приятели, се евакуира там. Нашите приятели от селото, дадоха топъл прием и ние се приютихме в това малко селище, отбелязва един от групичката. Учителят беше настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат Темелко.* Започна нова ера от живота на братството описан в разговорите: „Изворът на доброто". Там Учителят прекара до към месец октомври същата година. След заминаването на Учителя тази стаичка е превърната в скромен музей. Старият вече брат Темелко останал сам, без другарката си, посреща с радост и братска топлота честите посетители от братя и сестри било от София или от провинцията, които идват на това свято за нас място. Останалите братя и сестри от Изгрева и София се евакуираха в други по-близки или по-далечни селища на страната, като не изпущаха случая, при възможност да посетят Учителя в Мърчаево. Навсякъде и всякога, където Той отиваше, обръщаше особено внимание най-напред на изворите. За Учителя, изворите представляваха някакъв велик символ на всеотдайност, на велика жертва, на щедрост. Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техният път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителят и приятелите с голяма грижа и особено внимание, събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които семейството даже не обръщаше внимание и от тях се направи един по-голям извор и му се даде името - „Изворът на Доброто". В работата и устройството на този извор взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха там от най- различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево. „Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката Душа до великият извор на Живота. На източният край на двора, се направи друг голям извор, около който също се привличаше вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече - „Изворът на Мъдростта". Около този извор, също се вложи много грижа и старание за неговият външен вид и украса. Около изворите всякога имаше оживление и приятни разговори. В селото водата беше варовита и неприятна за пиене. Водата на нашите извори се оказа мека, сладка и приятна. Като се разбра това от селяните, всички започнаха да вземат за пиене вода от тях. Недалеч от селото, на около четири километра на Запад, в чудно красива и магнетична долина извираше, голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора, селяните, употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но, когато Той дойде и посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние за пиене и къпане, цялото село и всички околни села започнаха да я употребяват за тази цел. След няколко години, се пуснаха сонди и за избликналата целебна вода се направиха бани и басейни за къпане. Тази долина с топлата минерална вода стана важен и хигиеничен курортен център, особено за трудовите хора от град Перник. Около този извор и баните се построиха по-късно много вили и къщи, стана цяло селище, което нарекоха Рударци. -------------------- *Виж „Изгревът", том II, стр. 310-313, 318-319.

34. РЕПРЕСИЯ ОТ СОФИЙСКАТА МИТРОПОЛИЯ Бележки на съставителя Вергилий Кръстев: 1. С писмо № 3595 от 26.IV.1926 г. до софийския училищен инспектор Софийската митрополия иска уволняването на Елена Хаджи Григорова от с. Мърчаево. Писмото е подписано от Софийския митрополит Стефан, по-късно станал български екзарх. 2. Въз основа на писмото на Митрополията, училищният инспектор прави анкета лично в село Мърчаево и с писмо от 27.V.1926 г, приканва Елена Хаджи Григорова да отговори лично на зададени въпроси. 3. Елена Хаджи Григорова изпраща писмено своя отговор, но бива уволнена от село Мърчаево като учителка. 4. Прилагаме препис от писмото на Софийския митрополит и въпросите на училищния инспектор. Софийска Митрополия № 3595 26.IV.1926 г. София До Г-на Соф. окр. Учил. Инспектор Тук Получиха се в Св. Митрополия положителни сведения, че учителката на основното училище в с. Мърчаево, Софийско, Елена Хаджи Григорова, била отявлена последователка на известния сектант Дънов, а като такава, тя почнала да насажда в поверените й деца за образование и възпитание сектантското учение. Благочестивите християни от селото са много недоволни и явно негодуват против казаната учителка-възпитателка, затова й поведение и отклонението й да учи и възпитава учениците според програмата в истинната православна църква, а не в развратното учение на Дънова. Като взимаме акт от справедливото и законно негодувание на православното население в с. Мърчаево против учителката, с настоящото настоятелно ви молим да се вземат бързи мерки за вразумлението й и като се установи провинението й, да бъде уволнена от длъжност. За резултата по настоящото ни искане, молим да бъдем уведомени своевременно. Ваш молитствувател: Софийски митрополит Стефан До... Поканвате се, Госпожице, да дадете писмено отговорите си на следните въпроси: 1. Вярно ли е, че Вие сте била отявлена последователка на известния сектант Дънов и като такава сте почнали да насаждате в учениците си сектантското учение? 2. Вярно ли е, че в селото са много недоволни от Вас и явно негодуват, загдето сте се отклонили да учите и възпитавате учениците според програмата в истинната православна църква, а ги учите и възпитавате в развратното учение на Дънова? 3. Вярно ли е, че Вие сте успели да увлечете в учението на Дънова три фамилии от селото Ви, които отчаяно следвали това учение и посещавали сказките на Дънова? 4. Вярно ли е, че Вие, след сказките на софийския свещеник против Дънова, когото нарекъл „развратник", неоформен духовно, Вие сте протестирали пред помощник-кмета Видин Петунов, че свещеникът нямал право тъй да се изразява за един доста учен и набожен човек, какъвто е Дънов? 5. Вярно ли е, че Вие сте съветвали и учили учениците да не берат цветята, защото душите на малките дечица, които умират, се прераждат в тях (цветята)? 6. Вярно ли е, че сутрин рано сте излизали да се молите пред изгрев слънце с хазяйката Ви Ваца Симеонова с бели кърпи на глава и че един път сте прогонени от каменоделеца Тодор Пейчинов и др.? 7. Вярно ли е, че Вие сте се заканвали пред дъновистката Ваца Симеонова, че ще хвърлите бомба в църквата? 8. Вярно ли е, че сте били канени от енорийския свещеник в присъствието на учителките в с. Владая: Люба Дундорова и Йорданка Бобутанова, за обяснение и обмяна на мисли и Вие сте отказали? 9. Ако всичко това е вярно, смятате ли, че е съвместимо със званието учител? 10. Посещавате ли сказките на Дънова? с. Мърчаево, Софийско 27.V.1926 г. I соф. пом. окр. учил. инспектор