Търсене във форума

91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ" №14 Погълнати от този чар на бликащият, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица „Оборище" N 14. Просто престанахме да мислим и да се интересуваме от него. Интересът обаче към това наше светилище се събуди у мене с известно закъснение.... Тъй като онези, които бяха взели участие в неговата съдба, не бяха вече между нас, затова трябваше от втора ръка да получа сведенията. Това, което научих, ми се предаде от сестра Паша Теодорова, една от трите стенографки, в която имам пълна вяра от казаното от нея, пък и някои малки събития впоследствие, идват в подкрепа на това което узнах. Около годините 1925-1926 г. в братските среди се вмъква един висок, строен, с изразителна осанка човек, който се представяше като предприеман на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мене по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек не е нищо и че се е вмъкнал в братските среди с желанието да използува нещо за своя изгода и за голямо съжаление успява. Със своите приказки на едро и грандиозни планове за строежи и обзавеждане на Братството, които е разправял между приятелите, успява да създаде впечатлението у тях, че той е наистина човек с много големи възможности на богат човек, с широк замах и щедра ръка. Всичко това, явно е било с користна цел, за да предизвика доверието на братята и сестрите към себе си. С него имах случая да имам допир два пъти. Първият път Учителят и аз сме на Изгревската поляна и нещо разговаряхме по братските, Изгревски работи. Идва този човек към нас и без да изчака да свършим нашият разговор, се вмъква и започва да разправя някакви грандиозни планове, за строежи и обзавеждане на Братството. Учителят слушаше и леко се усмихваше, слушах и аз. Накрая, когато свърши, Учителят ме погледна със същата усмивка и с особен израз на лицето, с което искаше да ми каже: „Ти вярваш ли на тези фантазии?" При вторият случай - бях поканен от него да посетя домът му, може би за да спечели и мене в своята игра, която искаше да разиграва. Домът му най-обикновен апартамент, доколкото разбрах от две стаи и кухня, някъде към улица „Граф Игнатиев" и „Евлоги Георгиев". Моето хладно и сдържано държание му подсказа, че не ще може да ме има на своя страна в своите планове и за това нито даже ме покани да седна. Задоволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери отзивчивост в мене разговора бързо привърши, извиних се и си излязох. Стенографката Елена Андреева ми разказа за него. също една история в подкрепа на неговите домогвания. „Прибирам се, казва тя един ден от града към Изгрева, по пътя я настига той и започва да й разправя фантастични планове за дворци построени на Изгрева, за тях стенографките. Практичната и с реален усет за възможностите за такова дело Елена, слушала и се подсмивала на тази грандомания да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечели пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно. Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама. Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота „предприемачът" изтегля значителните суми отбелязани на тях. На уреченият падеж, обозначен на полиците ..предприемача" не връща парите на банката и тя слага ръка на имота. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от предприемача". Така, ние загубихме това свято за нас място, нашият салон на улица „Оборище" N 14, строен с такава любов и радост. Загубихме и отзад бараките, където братята печатари набираха беседите.* Малко преди това, къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се използуват уж за новата му къща. Гредите стояха дълго време там под боровете. И когато бях натоварен да правя пода на столовата, естествено трябваше греди и дъски. Направих сметка за стойността им и отидох при братския касиер за пари. Взех парите, купих и докарах материала. Тъкмо да почна, дотрябва им някакъв инструмент и отидох към бараката, в която ги държахме. На излизане, ето го Учителят пред мене, погледна ме и много мило ми каза: „Защо не взехте от тези греди? Като посочваше стоварените до бараката греди от Радославовата къща. - „Но, Учителю нали те са за новата къща на Радославов", възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето му разбрах - „И ти ли момче вярваш, че на Радославов ще се направи тук къща?" Когато Радославов, разбира измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво Той им е казал, това ние не знаем. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, като си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мене?" Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерията и самотата, умира сам. Това е последният епизод от историята, свързана при Сините камъни в Сливенския балкан. Тогава Учителят казал „Единият от вас ще си замине тази година, другият ще загуби богатството, а третия ще умре в самота и бедност, изоставен от всички". Онзи, който си замина бе Бъчваров, онзи, който си загуби богатството бе Лазар Котев, а онзи, който умря в самота бе Иван Радославов. Развръзката бе пълна.** Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, много динамичният, активен и с инициатива брат Симеон направи в салона на ул. „Оборище" №14 квартално кино, което просъществува до края на печалната съдба, която сполетя тази братска светиня. Накрая банката взе имотите и направи там жилищни блокове. Мнозина навярно биха запитали, защо Учителят не се намесил за да предотврати тази измама. Ние вече мисля казахме, че Той не се месеше в плановете и постъпките на приятелите, когато те не търсеха неговият съвет и помощ. ----------------- *Виж „Изгревът", том I, стр. 421-422. **Виж „Изгревът", том I, стр. 421-422; том III, стр. 24-26, 28; том V, стр. 474- 477.

10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ" №14 Явяват се две възможности за мястото, където да се построи братски салон. На улица „Оборище" №14 и на „Изгрева", поляната зад парка, която е била вече закупена. Кога решението е взето да се строи салон? Една вечер след беседата на Общия клас /беседите на сформирания Общ и Специален клас Учителя е провеждал вечер/, Учителят запитва присъствуващите „Къде искате да се построи салон, на улица „Оборище" 14 или на „Изгрева"? Които са за „Оборище" №14 да вдигнат ръка. Гора от ръце са се вдигнали, както ми каза Елена Андреева, нашата стенографка, която е била тогава там. „Сега пък, продължил Учителя да вдигнат ръка онези, които са за построяване на салон на „Изгрева". Вдигат ръка само трима - Елена и още двама братя - Любомир Лулчев и Димитър. С това въпроса е решен. Ще се строи салон на улица „Оборище" 14. Колко демократично е постъпил Учителя. На улица „Оборище" №14 наш брат - Иван Радославов е имал къща с доста голямо дворно място, пред нея откъм улицата и зад нея. Този брат, учител по история в Първа мъжка гимназия, е бил човек с широка ръка, крайно доверчив към своите приятели и заради тях натрупал дългове. Иван Радославов беше много мил и бе симпатичен. Имаше някакъв руски произход. И когато след Октомврийската революция в Русия след 1921 -22 г. идват белогвардейците в България, между тях на първо място са графове, князе с висок произход. Те се познавали с Иван Радославов, понеже те са били хора на стомаха, на яденето и пиенето, повежда ги с широка ръка Радославов в разкошните, тогава скъпо платени ресторанти. Води ги от ресторант на ресторант разните графове, но вече без пукната пара, защото са изгонени от болшевиците в Русия и той плаща и плаща. Така заборчлява. И оттам са борчовете. Оттам са дълговете. Братството му предлага да му изплати дълговете, като срещу това той отстъпи празното си място, пред и зад къщата. Споразумението е постигнато. Братството с усилията на всички, в предната част, откъм улицата построява салона, а в задната част зад къщата се построява дъсчена постройка, където група братя добре обиграни в печатарския занаят, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници, да се закарват на някоя печатарска машина за отпечатване, с ръчна количка на ул. „Врабча". През 1923 г. салона е построен и завършен. Имаме си вече свой братски салон, където Учителят да може да провежда своите беседи, както за школата - Общия и Специален клас, така и неделните от 10 часа преди обед, за нас и всички граждани. В сряда вечерта беше школата за възрастните и младите - Общия клас, а в петък пак вечерта само за младите - Специалния клас. След завършването на салона е бил даден отчет от братята отговорни за средствата употребени за строежа. Най- живо участие в организацията и провеждането на това красиво дело на този строеж е взел брат Симеон Симеонов. Той беше висок, строен с голяма амбиция и енергия човек, рядко предан на делото наш брат. Като чиновник в Министерството на правосъдието, добре запознат със законите на страната, имаше зрял поглед и похват в практичните дела. Заедно с това в него бликаше една емоционална природа, която намираше израз в един силен подтик към изкуството и по-специално към музиката и то с едно умение и добро разбиране. Създаде и ръководи братски хор. Свиреше добре на цигулка. Всякога преди да дойде в салона Учителя за беседа, той е измежду първите. Със своята цигулка подхваща братските песни и ние след него тихо поемаме прекрасните мелодии. Не само тогава, но и при всички наши празници и по-официални случаи, където музиката е необходим и важен елемент, той беше на първо място, като организатор и изпълнител. Отчетът е бил кратък и е станал в току що построеният салон, от брат Симеон, с дължина 20 м. и широк 10 м. със сцена, катедра, столова. За този отчет е бил съставен протокол със съдействието на брат Жечо Панайотов, способен счетоводител и касиер на Братството. Протоколът е подписан от всички онези, които са участвували в организирането и провеждането на строежа. По това време, посрещането на слънчевите изгреви на „Изгрева" през неделните дни, беше особено тържествено. Сутрин, всички сме там още в зори, посрещаме слънцето, молитви, песни, гимнастически упражнения, музика, приятни и полезни разговори, до към девет часа, след което се прибирахме в този вече наш удобен и приветлив салон за беседа. А след обеда, обикновено ние младите, отивахме отново там и прекарвахме през целия останал ден, когато времето беше топло и слънчево, в разговори и песни, които Учителят ни беше дал. Салонът на улица „Оборище" беше просторен, светъл, удобен. В единият край имаше подиум за оркестър, какъвто тогава имахме. В него се влизаше през едно малко антре, вляво от него имаше малка стаичка за Учителя, за когато идваше преди почване на беседите и за приемане на посетители. Вдясно от антрето, стълба, която отвеждаше до малка галерия. В средата на северната стена, където бяха прозорците, малка катедра, от която Учителят говореше, до нея черна дъска, каквато има във всяка учебна зала, от другата страна на катедричката един хармониум. Изграждането на салона е станало с участието на всички и се посрещна с голяма радост, защото най-после се разреши един важен елемент за провеждане делото на Учителя. Салонът просъществува до 1926 г. За съдбата на салона ще спомена по-нататък.