Търсене във форума

20. СЪН НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Едно от най-интересните състояния, които животните и човека преживяват е състоянието на сън. Една трета от живота на човека преминава в сън. Човек може да издържи без сън най-много 10 денонощия, пределна граница, след което настъпва смърт. Ето защо сънят е много важен за човека. На времето за изработване в нас на някои качества и добиване на известен опит, Учителят ни беше дал следната задача: В продължение на две седмици нощем всеки от нас поотделно да стане и да отиде на Витоша. Някои от нашите приятели, обаче, за този случай не бяха опазили важното правило на ученика, според което упражненията дадени му, да се изпълняват усърдно в мълчание. Обаче, нашите приятели бяха се разбъбрали, което нещо беше стигнало да ушите на някои отпаднали елементи на тогавашното общество. Те се подостриха да извлекат полза за лично удоволствие от този случай. Учителят схванал техните помисли и кроежи, беше предотвратил всички техни домогвания, както по-късно ние разбрахме, но с цената на много усилия и жертви от негова страна. Когато изтекоха двете седмици и упражнението мина благополучно за всички, при една среща с Учителя, Той каза: „Държахте ме цели 14 денонощия без сън, знаете ли какво нещо е това?" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Във връзка с този случай си спомням, че съм чел в една от беседите, където Учителят казва, че във връзка с това, че са се разбъбрели, то всички пияници в кръчмите са се наговаряли как да ходят да пресрещат сестрите, и т.н., и Учителят казва: "Аз - казва непрекъснато докато правехте това упражнение стоях над вас и пречех на онези, и им разтурвах плановете за да не могат да нападат". И той се изказваше много неприятно, че 14 дена не е мигнал. Н.Д.: Като се има предвид, че човек може да издържи само 10 денонощия без сън и умира. Учителят също е дал някои препоръки, които целят колкото може по-малък ангажимент на жизнените функции по време на сън. Вечер, преди лягане краката да се измиват в топла вода. Това е извънредно важно за правилното кръвообращение. Да се вечеря преди залеза на слънцето, което нещо между другото ще даде възможност на стомаха да се справи със задачата си преди заспиването. Отбягване да се ядат късно някои мъчно смилаеми храни. Учителят казва: „Човекът е бил, преди да се създаде слънчевата система". Той е бил сътворен от онези космични сили, които след това създали слънчевата система. Всяка една от тези сили се изявява в един член от това семейство. Всяка една от тези сили създава и се изявява в отделни области от човека. Човешкият двойник е поле, място за изява на тези сили. Там всяка сила за всеки човек е определена със своето естество и напрежение. Изявяването на тези сили подлежи на едно усъвършенствуване, ръководено от една по-висша природа. Задачата на човека е да облагородява тези сили включени в него. Оттам е и връзката между Слънцето, Луната, планетите и човека. Разпределението на всички членове от слънчевото семейство, за времето и мястото, в което даден човек се ражда, отговаря на разпределението на тези космични сили в двойника на човека. Тяхната изява там определя формата, израза, размера на физическото му тяло. Също така качествата, способностите, плана на живота и задачите, които човек има да изпълни, за да направи крачка напред по пътя на своята еволюция. Момента, в който човек влиза в състоянието на сън и излиза от него, когато се пробужда, са два момента, които човек не може да наблюдава. Два процеса, в които съзнанието му се прекъсва. Двойникът предварително спира дейността на главния мозък и тогава излиза от тялото на човека. От този момент имаме състоянието на сън. Това става без участието на човешкото съзнание, за да не се събужда страха у човека, който много би попречил на този важен и деликатен процес. Между съня и смъртта няма голяма разлика. И при двата случая имаме излизане на двойникът от тялото. При смъртта това излизане е цялостно, пълно и завинаги. При съня е осъществена една връзка между тялото и двойника, по която връзка двойника изпраща сили, които имат за задача да изчистят отровите от човешкия мозък. Излизането на двойника както при смъртта, така и при съня, трябва да става в атмосфера на тишина и спокойствие. Да няма резки сътресения, шумове, изненади, уплаха. Това важи и при събуждането, при влизането на двойника в тялото. Един пример от времето на Учителя ясно илюстрира тази необходимост. Майка и дъщеря живеят с голяма обич помежду си. Идва време, майката заболява и е на смъртно легло. Когато дъщерята разбира, че майката си отива, тя се хвърля върху нея, ужасена с рев и стенания. Процесът на излъчване се прекъсва и лежащата на смъртен одър майка, дни и нощи подред прекарва в едно някакво междинно положение. Дъщерята разбира грешката си и иска помощ от Учителя, който освобождава и подпомага излизането на двойника от тялото на умиращата. Случаят е с Ана Динова майката и дъщерята Сийка Динова. Не знам дали съм ти разправял за Цветка Щилянова, нашата голяма художничка, която имаше много мила и симпатична майка, рядко благороден човек. И когато да си заминава прекарва едно състояние така на ни живот, ни на смърт с дни наред. Дъщерята отива при Учителя и казва: „Учителю, не знам какво да правя". „Майка ти отиде в оня свят и не иска да се върне в тялото, затуй именно тялото я дърпа, а тя не иска да се върне и затуй е това колебание". Учителят направи нещо и се свърши, замина, почина. Отишла в онзи свят и понеже много й харесало не иска да се върне, тялото я дърпа. Не е още освободена и Учителят отива и я освобождава от тази връзка с физическото тяло. Друг случай, който ми разправи една сестра от Габрово. Тя ми казва тъй. „Николай, като бях на 5-6 години много големи мъки, много тежки условия бяха. Един ден падам в един дол и вече съм мъртва. Гледам дойде при мен едно мило същество и почна да ме води нагоре. Толкова хубави приятни поляни, градини, всичко беше много прекрасно. И аз моля тази, която ме води: „Моля ти се да остана тука". „А не може, не може, ти имаш задача и ще слезеш долу". Не мина малко време и се намерих в тялото си вече, извадена от комшиите си, които са ме видели да падам и аз отворих очи и оживях". През време на съня, двойникът ни влизайки в контакт със съответните общества понякога пуща да се отразят някои явления, събития, които стигат до главния ни мозък. Това нещо ние преживяваме като сънуваме. Най-честото сънуване, което човек има, е да чувствува, че се движи леко, без усилие, да хвърчи из пространството, което е едно истинско състояние на неговия двойник, отразено в мозъка му. Останалите сънища можем да разделим на три категории. Към първата категория се отнасят онези разбъркани, неясни и без каквато и да била връзка помежду си събития, явления които ние сънуваме. Това са откъслечни, само части, не последователно и в повечето случаи нямащи връзка помежду си. Картини, отразени в нашия мозък от преживелиците на нашия двойник на събития, без връзка на място и време. Към вторият дял се отнасят онези сънища, които чисто и последователно нашия двойник отразява в мозъка ни. Тези сънища не са нищо друго, освен среща с разумни същества, които всякога с особено внимание и любов гледат, и подкрепят всяко човешко напрежение и устрем към светлината, към истината. Те ни помагат да разберем, да получим яснота за проблемите, които са ни вълнували и сме се напрягали да си изясним в будното ни състояние. Това те правят било с понятен за нас език и средства, било чрез символи, като използуват един чуден своеобразен език. Друг един интересен сън имаме даден на сестра Мария Тодорова по времето на Учителя. Този сън е даден с чудни, ясни символи. Сестрата е студентка и следва философия и педагогика. Същата се заема със задачата да изнесе един реферат пред студентите и професорите от същия факултет на тема: „Ролята на богомилството за възпитанието на българския народ". Дни и нощи поред сестрата се рови из библиотеки да търси и чете литература, даващи нещо за богомилите и учението им. Потънала в едно напрежение и устрем да търси истината. Една нощ, много ясно сънува, че Учителят идва към нея и носи на ръцете си едно детенце. Впечатлението на сестрата било, като че ли това дете е негово. Когато се доближил съвсем близо до нея, той си казва: „Чудно хубаво красиво беше това дете, организмът му работеше като часовник. Но имаше само един мъничък, много мъничък дефект в едното си око заради, който то не можа да живее". Под детето сестрата видяла цифри написани, които тя добре запомнила. Още на сутринта тя отива при Учителя и Му разказва своя сън. Учителят я погледнал, вземал молив и хартия, и написал цифрите, които сестрата видяла написани под детето в съня й и казал: „Наредените цифри дават годината на началото на богомилското учение. Това учение беше създадено от Боян Магът, а поп Богомил е бил само един негов проповедник, а детето е самото това учение. Това учение беше съвършено във всяко едно отношение и работеше безупречно, но прие този малък недостатък, че то критикуваше висшето духовенство и дворцовите хора. Занимаваха се с техните недостатъци, поради което беше жестоко гонено и преследвано". То е символичния дефект в едното око. В.К.: Искам да те питам. Ти чувал ли си нещо и знаеш ли нещо повече от Учителя за Богомилското движение? Някои по-интересни случаи да си спомняш? Н.Д.: Аз съм писал една тема озаглавена „Четиримата братя". В нея разказвам - като съм се ползвал от историята и може би нещо казано от Учителя. В тази история, аз определям пътя на Симеона. Симеон е бил ученик в Цариград, в Магнаурската школа. Там като принц, син на българския цар се запознал с дъщерите на византийския император, като с една от тях имал голяма любов. Но понеже вижда, че няма да стане цар на България и не е искал да се ожени за нея, защото естествено тя няма да бъде царица. Нейните амбиции са били сигурно тя да бъде царица, а Симеон е бил втори син на цар Борис, а не най-големия. Симеон се връща в България и по това време водача на куманите идва с дъщеря си в Преслав, и Симеон харесва дъщерята и се оженва за нея. От нея той има двама сина - единият Иван и друг по-голям. След като Симеон става цар на България, като Борис изгонва първия си син, поради това, че иска да върне езичеството, Симеон се развежда със своята първа жена и поканва своята любима - принцесата. Тя идва в България и ражда двама сина - единият е Петър, другият е Боян. В 927 г., когато Симеон тръгва към Цариград свиква своите синове и все пак е бил умен и предвидлив, казва при всеки случай да изберем престолонаследник, който да ме замести. Неговата жена, византийската принцеса в никой случай не може да приеме децата от първата му жена да бъдат наследници на короната и тя предлага: Първо Боян Мага, като по-голям и той отказва категорично, и тогава поставят Петър за негов заместник, като Боян предупреждава баща си да не отива в Цариград да се види с византийците, защото няма да се върне, така и става. През 927 г. пред стените на Цариград от сърдечен удар Симеон свършва. В.К.: А Боян Мага откъде е приел учението - от свише? От Духът? Н.Д.: Той е бил рядко интелигентен и възпитан човек, и е бил в Египет, мисля че и във Вавилон е ходил, оттам е добил своята мъдрост. И после, болярите са били много настроени за войни, а Боян всякога е отхвърлял войните и за това те са искали да го убият. Една нощ, когато са приготвяли вече възможността да го убият, идва един верен слуга на Боян и му казва: „Слушай, твоето положение е критично, вземай коня и бягай". Боян възсяда коня и избягва в Русия. Той е създал Християнството в Русия. За мен това е. Християнството в Русия се получи по-късно и Боян Мага го е занесъл там. В.К.: В онази повест за княз Игор, има сведения за Боян Мага. Н.Д.: Което посочва, че моето твърдение е вярно. Един период от живота ми мина под знака на много тежки изпитания, които при други случаи отдавна биха ме пратили пред вратата на Свети Петър. Един ден, когато навярно съм бил вече към края на този период, Учителят се обръща към мене, с измъчено, загрижено лице, уморено някак от свършване на някаква голяма работа и ми казва: „Добре, че в градината ти се намира всичко каквото поискаш". Ясно беше усилията, които беше направил, за да ме спаси от гибел. В този именно свят, понякога двойника на човека може да отиде по време на сън и при случай за негова полза да му показват събития, засягащи самия него или обществото, в което той живее. В този свят обаче, най-често си служат с образен, символичен език за разбирането, на който трябва една добра подготовка. Разбирането на този образен език в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава. Това е науката за тълкуване на сънищата. Една трета от живота си човек прекарва в сън. Това време дадено за това състояние не е загубено, полезно е, но ще бъде още по-полезно, ако човек може да дава насока на дейността на своя двойник през часовете на сън. Един наш приятел - Георги Радев, интелигентен, отдаден на науката човек - отива един ден при Учителя и му казва: „Учителю, защо така е наредено, че човек губи от живота си 1/3 за сън, в което време той нищо полезно не върши. Кога и как ще мога да използувам това време за полезна и съзнателна работа?" Учителят го погледнал и му казал: „Ти мислиш, че това време е загубено? Това, което се върши през време на сън, засега е необходимо и полезно. Когато, ти ще можеш свободно и съзнателно да обикаляш из всички планети на слънчевата система и да се учиш от това, което ще видиш там, тогава ти ще можеш съзнателно да използуваш това време за още по-полезна работа". Колкото двойникът на човека е по-добре организиран и силите в него са по-хармонично разположени, толкова и сънищата, които той може да има са по-свързани и ясни, и показателни. Учителят казва: „Колкото са по-ясни сънищата- на един човек, толкова той е по-близо до възможността да се развие в него ясновидството". В ежедневния си живот човек трябва да се стреми към чувства, мисли и действия от по-високо естество, за да може не само да подхранва този род космични сили в двойника си, които ги подхранват, но и той от своя страна през време на съня, да отива в тези по-висши среди, от които ще може да приеме богатствата или по-голямата сила и възможност да прочиства мозъка си от напластените през деня отрови. Веднъж Галилей запитва Учителя: „Учителю, Вие спите ли?" Учителят отговорил: „Аз не спя, аз нощно време работя", т.е. той съзнателно излиза от тялото си и работи. Като търговски пътник ходех в Кърджали. Няколко търговци турци ми направиха много добро впечатление. Понеже бяха много коректни, особено един от тях. Отида, веднага ми уреди сметката, ще ме покани на кафе и така останах с много приятно впечатление от тях. Аз се връщам и разправям на Учителя. „А, в Кърджали има много издигнати хора, много възвишени". И много похвални слова изказах за тези хора. След няколко дена Учителят ме поглежда и клати глава. Кърджалии, иска да каже не са такива каквито си ги видял ти. Значи е отишъл и е проверил какви са тези хора, разбираш ли, но това е моето впечатление, което беше много реално. Като спомена името „Кърджалии", веднага разбрах, че Учителят е ходил там по време на сън, проучил ги, и видял че не са такива хора, каквито аз ги описвам. В.К.: Коректни са заради алъш-верша. Н.Д.: Коректни са не само затуй, но понеже са турци в чужда държава и държаха да са коректни в отношенията си, в търговията, а не да ме отмятат, чакай сега, че нямам пари, ела утре, защото ние като пратим стоката отиваме да вземем парите. Казвам го това, за да потвърдя, че Учителят не спи, а работи.

26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ 1.ПРОРОЧЕСКИ СЪН Това беше през 1921 г. Аз бях член-съдия на Севлиевския окръжен съд. Една вечер след вечеря дойде у дома ни член съдията при същия съд – Дачо Стойков със съпругата си на приказки (впоследствие той беше дълги години председател на Плевенския окръжен съд. И сега е жив.) Между другото аз заговорих по въпроси за окултната наука. Тогава госпожата на Стойков пожела да разправи и разправи следния свой сън. Това било през Първата световна война. Съпругът й бил на фронта заедно с един съсед – през две къщи (те живеели в град Ловеч), били офицери в една и съща рота. Една нощ тя сънувала следния сън. Един орел хвърчи над къщите в тяхната улица и се насочва да кацне на покрива на тяхната къща, но пак се вдига и после се насочва да кацне на покрива на къщата на другия офицер, съседа им. Това се повторило няколко пъти. И най-после кацнал на покрива на къщата на другаря на Стойков. Другарката на Стойков се събудила и много се уплашила, като си казала: орелът е граблива птица и предвещава смърт. Тя станала. Часът било три след полунощ – и записала с подробности съня. След няколко дни тя получила писмо от съпруга си, в което й пишел, че през тази нощ, когато тя сънувала съня, животът му бил в голяма опасност. Тяхната рота влезла през нощта в сражение с неприятеля и град от куршуми се сипел над тяхната рота. Много куршуми пищели около него. Неговият другар – съседът му, казал: „Стойков, през тази нощ е краят на моя живот.“ И действително след около час откак изрекъл тези думи, вражески куршум го пронизал и той умрял на полесражението... 2. ИСТИНСКИ РАЗКАЗ Това беше към Великден 1934 г. Аз се качих на влака на гара Кърджали (отивах за град Севлиево). Във вагона, в който влязох, се запознах със Сава Ралчев, учител, родом от с. Палици, Еленска околия, учител в с. Тюргевен, Крумовградско. Той си отиваше за малко в селото си. Имаше да пътуваме доста време с него. Между разговора ни, той ми разправи следното: Единствен аз бях българин между турците в това село. Занятието на жителите от селото беше производство на тютюн. Мъжете предоставяха тая работа на жените и децата си, а когато училището беше свободно, идваха там на разговор. И аз бивах между тях. Знаех турски. Веднъж те почнаха разговор за „природните духове“ – русалки и други видове. Някои от тях казваха, че неведнъж са ги виждали. Те разправяха, че около всички големи кладенци и води в природата има такива духове. И ме питаха: „Вярваш ли, че това е истина?“ Казах им, че аз не вярвам в никакви духове... „Сега ще ти разправя – каза ми той – какво се случи с мене през нощта на 13 срещу 14 януари 1933 г. В 12 часа през нощта. Близо до училището няма къщи. А недалеч от училището има голям кладенец, от който аз си вземах вода. Вечерта съм забравил да си донеса вода. През нощта ожаднях. Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца. Там си спомних, че турците казваха, че при кладенците има духове – русалки. Понеже аз не вярвах, че съществуват каквито и да било духове, възмутен от суеверието на турците, изрекох на турски следните думи: „Динини сиктимини пери (дух), не анажик.“ (Вярата ти да... дух, какво ще ми направиш.) Но към дванадесет часа по обед на следния ден (аз спях в училището) аз се парализирах: изкривиха ми се устата и дясното ми око остана отворено. Дойдоха близките на мен турци. Аз им разправих как съм псувал през нощта духовете при кладенеца. Те си казаха помежду си нещо, а на мене казаха: „Даскале, такава болест докторите не могат да я лекуват. Ще доведем един ходжа, който ще прочете молитви, в скоро време ще бъдеш здрав напълно.“ Аз им отговорих, че само на доктори вярвам. Отидох в София и лежах в Александровата болница доста време. Лекарите ми казаха, че съм придобил тази болест от простуда. А това съвсем не беше вярно. Аз съм ловджия и колко пъти съм се изпотявал много и с часове съм прекарвал, без да се преоблека. Пътувал съм и с колелото си с часове и съм се изпотявал много, и вятър ме е духал, и никога не съм се простудявал. Аз съм кален. Като се върнах от София, моите приятели турци, като ме видяха, че не съм излекуван, без да ме питат, доведоха отнякъде „ходжа специалист“ да лекува такива болести. Три пъти идва при мене и чете молитви и заклинания и аз бях излекуван, без да остане някаква следа от болестта ми. Известен ми е и друг случай в град Севлиево, дето бившият мюфтия хаджи ефенди, свършил богословски науки в Цариград, е излекувал парализирания Добри от Горната махала на града. Той лежал 40 дни в Севлиевската болница и го изписали без подобрение. Хаджи ефенди се научил за него и без да е бил поканен, понеже Добри бил беден човек, ходил сам три пъти в дома му, чел специални молитви и заклинания за случая и болният станал здрав от леглото. Управител-лекарят на болницата, д-р Ненчо Дунев, който го лекувал, като се научил за оздравяването му, отишъл в къщи да го види. И останал изумен от чудодейното излекуване от хаджи-ефенди. Много подобни случаи ми са известни – и от град Севлиево и от севлиевските села, но може при друг случай да ги разправя. Зная и няколко случки от достоверни свидетели как ходжи само с четене на заклинания са направили да изпадат всички червеи от червясали рани на кон и вол, когато стопанинът с ръка не е могъл да извади и едно червейче от раната. Това става по законите на магията, която по предание знаят неколцина из всичките народи на земята. А най-много из източните народи. 3. ПРАВОЛИНЕЕН СЪН Това се случило през време на Първата световна война на фронта. Привечер брат Никола Гръблев се завръщал към землянката, в която той и други нощували и какво да види: била извършена кражба, като са задигнати платнищата, съдове за готвене, продукти и други неща. Той бил офицер и заповядал да арестуват всички съмнителни лица войници. От разследването им не се установило кой е извършил кражбата. През нощта Гръблев като спал, сънувал следния сън: Гледа, че в землянката влиза един войник, с позната нему физиономия. Носи един чувал, разтваря чувала и слага вътре платнищата, съдовете, продукти за ядене и други неща. Слага чувала на рамото си и излиза. Върви и навлиза в една гора. Минава гората, минава една поляна и навлиза в друга гора. Там, в средата на гората, под едно голямо чаталесто дърво, той изкопава дупка с мотиката, която носел, пъхнал чувала в дупката й я заровил. И Гръблев се събудил. На заранта той взел със себе си ординареца си и други двама войници и им казал, че ще го придружат до едно място. Взели със себе си и една мотика. Минали първата гора, минали полянката и навлезли във втората гора. Гръблев търсил дървото, което видял насън и го намерил. Копали под него и намерили чувала. Взели чувала и се завърнали в землянката, дето Гръблев скрил чувала под кревата си. Заповядал да доведат при него войника, когото видял насън. При разпита му за кражбата, първоначално той отказвал да е извършил кражбата. Но когато Гръблев му казал под кое дърво е закопал чувала, той се уплашил и помислил, че някой го е видял и направил пълно признание. След това Гръблев извадил чувала из-под кревата и му го показал... Така чрез тоя свой праволинеен сън брат Гръблев разкрил тази кражба. 4. СЪНЯТ НА ВОЙНИКА Това се случило през време на Балканската война. Нощно време войниците лягали да спят, без да се събличат и слагали пушките си до себе си, защото не знаели кога неприятелят може да ги нападне и да се даде бойният сигнал веднага да стават. Така легнали и заспали. Един от войниците сънувал следния сън: Той се разхожда по една хубава полянка, слънцето грее и изведнъж към него се спуснала пепелянка змия със светкавична бързина и го клъвнала по десния крак под коляното и веднага избягала. Войникът се събудил и си казал: „Добре, че е сън." Наскоро след това, преди войникът да е заспал, изсвирва тревожен боен сигнал. Всички скачат и се строяват за бой. В настъпилото сражение един от куршумите го ранил и то на същото място, на което го клъвнала змията. Санитарите го отнесли назад от бойната линия и после в една болница. След това той писал писмо в София до редакцията на в. „Мир" и запитал може ли да обяснят връзката между неговия сън и скорошното му раняване след съня.