Търсене във форума

29. СВЕТИЛОТО НА СРЕДНА АЗИЯ - АВИЦЕНА Авицена е роден в 957 г. и умира през 1037 г. Той е светилото на арабската култура. Особено внимание Авицена е обръщал на справедливостта. Той смята, че тя е най-доброто качество на всички човешки постъпки. Трудовете на Авицена са оказали изключително влияние, както на науката, така и на философската мисъл за вековете. Авицена е известен също и като поет. В своите стихове, поеми, които е писал на езика на дариите, съвсем ясно е изказвал своите велики и напредничави идеи. Тези произведения също са били предназначени за неговите ученици. По това време са били написани и приказките от 1001 нощ. Тях може да ги напише само онзи, който е имал солидни познания по обикновените и окултни науки, който е имал голяма мъдрост и умение да пише литература. В цялата арабска култура, няма по-всестранно подготвен човек от Авицена. И оттам, упорито се натрапва мисълта, че приказките от 1001 нощ са дело на него. За приказките от 1001 нощ си спомням една случка. Като студенти една група приятели живеехме заедно. Един от нас, след като свърши и взема университетската си диплома, отиде при Учителя да му се похвали, че е завършил и най-важното, да му поиска някоя книга, която още повече да допринесе за обогатяването на неговите знания. През това време бяха излезли доста преводи на книги, които засягаха индуската философия, разни книги за йогите, из областта на окултните науки, кабалата, хиромантията, френологията, астрологията и др. Тези книги будеха голям интерес у нас и ние ги търсехме, четяхме и коментирахме по тях. Знаехме, че Учителят има много и добре подбрани книги. Нашият приятел поискал от Учителя някоя интересна книга, която да допринесе нещо за задълбочаване на неговите знания. Учителят изважда от библиотеката си приказките от 1001 нощ и му ги дава. Една знаменателна случка, която изнася също величието на Авицена. Потърсих да намеря някой от трудовете на Авицена от мой познат библиотекар. Той ме насочи към руската книжарница, която скоро е получила някой от томовете на „Медицинския канон", но се оказа, че набързо била се разпродала. Изненадах се. Значи, хиляда години „Медицинският канон" все още не е изгубил своето значение, пък и другите му трудове. Хиляда години и все още продължава да свети и да бъде високо името на Авицена. Учителят беше казал: „На сто години се ражда гений, на хиляда - светия, а на две хиляди - Учител". Гениите дават тласък на човешката култура; светлина на човешките умове за десетилетия, светиите - за столетия, а Учителите - за хилядолетия. От Христа до Учителя, по-голямо светило от Авицена не е изгрявало. Но злото също не дреме. В лицето на Чингиз хан то проведе своите пъклени, разрушителни планове. В 1219 г. ордите на Чингиз хан са разположени на почивка в горното течение на реката Артим, голям приток на сибирската река Об. Той е пратил вече своите шпиони на юг, в средна Азия, за да проучат стойността на неговата следваща плячка. Те се връщат и донасят много примамливи сведения за богатствата и благоденствието .на тези земи. Чингиз хан едва дочаква пролетта на 1222 година. Той повежда своите орди, които като стихиен порой рушат, ограбват и помитат всичко през където минат. За три години ордите му стигат до сърцето на разслабената вече арабска империя и нанасят смъртен удар на цъфтящата култура там. Един мъдрец, гледайки пустоша след монголските орди, е отбелязал на една скала: „Оттук минаха монголите". Да разберат хората, защо е тая пустош. Те са разрушили и язовири, и канали. След тях Средна Азия заприличва на пустиня. Смъртно ранена арабската култура продължава своя упадък до началото на 16 век, когато идва и нейния край. В началото на 16 век, на престола, на издигащата се вече Отоманска империя е султан Сюлейман Великолепний, най-големия завоевател на Турция и последният от ерата на седемте велики турски султани. Султан Сюлейман Великолепни завладява почти всички земи на арабската империя, включително и Египет, цяла северна Африка. Така, той помита, както Александрийската, така и Арабската кулутура, но подтикът е вече даден. Светлината вече е озарила човешките умове и човешкият род тържествено крачи по озарения път на прогреса. Доброто и този път преварва. Спомням си един случай от времето на Учителя. В първите години, когато ходехме на седемте рилски езера, бяхме малки групи, може би не повече от 40-50 души. Тогава минавахме през Сепарева баня и хижа „Скакавица". Прекарвахме 10-15 дни край езерата и се прибирахме. При едно такова пребиваване, дойде деня да се прибираме, да слизаме. Учителят изведнъж даде бързо нареждане, час по-скоро да бъде прибрано всичко и да тръгваме. За кратко време той беше готов. Това и неговото подканване ни накара и ние също набързо да се приготвим и да тръгнем. Още като почнахме да слизаме, цялата планина страшно потъмня, тъмни облаци обгърнаха Рила, загърмя и затрещя. Зад гърба ни се изливаше пороен дъжд. В Сепарево автобусите ни чакаха. Качихме се и дъжда почна да се излива и тук - тропически, пороен дъжд. При пътуването стигнахме до едно дере, на което нямаше мост. Поглеждаме, само няколко крачки от пътя, който минава през дерето, една мътна стена от вода иде. Колите едва смогват да минат и пътя бива залят. Минахме благополучно, но всички настръхнали от ужаса, който връхлиташе. Прибрахме се на Изгрева доволни. След като преминаха коментариите по случилото се, Учителят каза: „Преварихме с една минута". И този път разумният свят превари мътната стихия на злото, водена от Чингиз хан. Преживяхме потопа воден от ордите на Чингиз хан.