Търсене във форума

61. СТОПАНСКАТА КРИЗА И ПЪРВАТА КЪЩИЧКА НА ИЗГРЕВА Поради неудобства, квартирата, която държахме на улица „Кракра" трябваше да напуснем. Моят брат - Борис Николов, който беше по-добре запознат и с по-голям опит по жилищните въпроси, дни под ред се блъскаше да търси квартира, докато наистина намери една стаичка, но с наем 1000 лева на месец. Това беше равно на половин заплата на един сравнително добре платен чиновник. За скромните ни материални възможности, при които бяхме поставени, такъв висок наем беше извън нашите сили. В такова положение бяха и други наши приятели, студенти дошли от провинцията. Напрежението ражда в човешкия ум идеи. И това напрежение, роди в главата на моя брат и някои други наши съмишленици, поставени при същите условия като нас, идеята да си направим жилище, някъде в непосредствена близост до Изгрева. Пари за място нямахме. Намери се обаче човек, който имаше място граничещо до Изгрева, който се съгласи, срещу скромен наем, да ни разреши да си построим там дъсчена къщичка. По това време през 1926 г. да се купи място, жилище, апартамент, беше толково лесно, колкото сега да се купи торба с картофи, стига да има човек пари, но ние нямахме. Само няколко години след Първата световна война, чудовищна стопанска криза, започна да залива света. Ярко изразени признаци на това нещастие бързо връхлиташе върху човешкия род, връхлетя и върху нашата малка България. То беше породено от непрогледната тъпота. Подчертавам тъпота, защото помня, гледал съм тези финансови министри, гледа като патка и няма смелостта, да направи крачка и по-смели стъпки за да се премахне тази стопанска криза. Защото непременно спазваха правилото за „златния еталон" да не се наруши, т.е. покритие между наличното злато и банкнотите, които са отпечатали да бъде в някакво равновесие. А какво трябваше да се направи? Трябваше да пуснат банкноти. Какво от това, че уж ще има инфлация? От една страна имаше пълни складове, пращяха със стоки в складовете и 1500 търговски пътници, обикаляхме България да търсим пласмент на стоките, а от друга страна са налице хората, които продават тези стоки. Липсваха само на банкнотите - пари. Работа - създай работа на хората, плати им с банкноти. Ама покритието щяло да се наруши, какво значение има. Такава тъпота беше в тези финансови министри. Аз съм бил в този търговски сектор. А насреща ни посрещаше скованост и липса на смелост, да се премахнат отживяли времето си и неподходящи за бързо развиващото се човешко общество порядки и разбирания от хората, които управляваха финансиите на всяка страна в света. Те не разбираха, че при наличието на стоки, както беше тогава, само интензивната обмяна на стоките чрез парите е в състояние да разреши стопанската криза. Поради слабото им обръщение, парите имаха голяма стойност. Предлагаше всичко, движими и недвижими ценности, но малко се купуваше, по липса на парично обръщение, а не затова, че нямаше нужди. Някаква демонична ръка, се беше разпростряла над човешкия род и беше парализирала инициативата и творческия замах в него. От една страна имаше хора с крещящи нужди от най-различно естество, от друга - складове претъпкани, със същите тези стопански ценности, от които те имаха нужда. Това създаваше големи трудности за живота, създаде и за нас младите, които искахме да живеем по-добре. И то защо, защото нямахме пари и не можехме да намерим начин с нашия честен труд, да ги имаме, тъй като не се намираше и работа. Всичко бавно но сигурно замираше. Стопанският живот замираше. Всеки, който имаше пари, здраво ги стискаше. За реализирането на нашия план, не бяха необходими много средства. Но да се търсят заеми в такова време, на тъй ревниво пазене на парите, беше много неудобно. Но стана някакво чудо и ние ги имахме. Когато човек има чисто и искрено желание да постигне нещо, задоволяващо неговите насъщни и справедливи нужди Разумният свят, всякога ще му се притече на помощ и ще улесни човека в изпълнение на неговата задача. Така стана и с нас. Събрахме се пет души приятели, все с крещящи жилищни нужди. Георги Радев беше един много интелигентен и начетен наш брат. Знаеше добре европейските езици, следваше математика, а през свободното си време, превеждаше някои интересни книги из онези области, предимно окултните науки, които най-много будеха интерес в нашите среди, пък и в хората от външния свят. Преведе между другото една астрология от Сефариал, хирология от Вреде, една интересна книга, за значението на формите и чертите по лицето, а също много нашумелия по онова време роман „Занони". Георги беше също много ценен сътрудник в издаваното от нас списание „Житно зърно". Написа и няколко оригинални трудове - „Учителят говори", „Живот за цялото", „В царството на живата природа". Димитър Стоянов /Димитрий/ беше един брат с редки технически дарби и рационализаторски хрумвания. Работеше в много известната по онова време печатница „Стайков", където с голямо умение изработваше от дърво, големи афишни букви. Никола Нанков, един брат с подчертан интерес към книгата, като техническо произведение, който малко по-късно издаде три книги, посрещнати с голям интерес от онези, които жадуваха за окултни знания. „Астрологията", „Хиромантията" и книгата „Лица и Души", книга, която разглеждаше различните типове хора, тях именно Георги Радев беше превел. Моят брат Борис Николов беше студент по естествени науки. Той между другото имаше редки качества в строителството. Тези качества, особено много и добре разви, като работеше през ваканцията при Бертоли, наш съмишленик, който беше един от първите двама майстори, мозайкаджии дошли от Италия, след Първата световна война. И аз, който по това време следвах математика. Къщичката си направихме сами в ранната пролет на 1926 г. Тогава беше свободно и за такива леки строежи, нямаше ограничения. Материали имаше обилно и преизобилно, навсякъде в най-пълен асортимент и предлаган с най-голямо внимание и любезност. Направихме я по един своеобразен начин. Сглобяема от дъски. Идеята за този начин на направа, беше дадена от двамата подчертани вече техници Борис и Димитрий. Всички, които гледаха как я строим, не допускаха, че начина по който я правим е наш, оригинален по своя замисъл и изпълнение. Мислеха, че е някакъв американски модел. Завършихме я само за няколко дни. Така възникна първата постройчица, в непосредствено съседство с Изгревската поляна, а ние петимата братя, първите постоянни заселници и уредници на Изгрева, почти до самия му край. Къщичката беше от две стаички: по- малка от около десетина квадратни метра и по-голяма от около четиринадесет. В по-малката се настаниха Димитър и Никола Нанков, а в другата по-голямата - останалите трима. Едно малко килерче, от задната страна за багажите и една верандичка отпред, към южната страна, допълваха нейния образ. Братята и сестрите с тъй да кажем, голям житейски опит, като гледаха къщичката изградена от тънките два сантиметрови дъски, клатеха глава и казваха: „Докато е топло ще бъде добре, а през зимата как ще се живее в нея?" Като наближи зимата, отвътре я облицовахме с дебела амбалажна книга. Така при запалена печка, даже и тогава, когато беше твърде студено, ставаше приятно и уютно. Така без особени трудности прекарахме зимите и то такива зими, студени, дълги, каквито бяха през 1928-1929 г. Тогава се явиха приятели, които обясниха чудото, като напомниха, че в Сибир се строят къщи предимно от дърво, а други още по-добре уточниха, че една дъска дебела три сантиметра пази не по-лошо от зид дебел тридесет сантиметра. Тази малка къщичка стана център на интензивен братски живот. Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, идеи предимно от по-духовен характер. Този живот в нея, беше част от бликащия братски живот, който имаше в салона, на първо време този на улица „Оборище" N 14, а след това в салона на Изгрева, който се построи малко по-късно. Тази къщичка изгоря и изчезна по времето, когато беше пометено и разрушено всичко на Изгрева, и всичко скъпо за нас на самия Изгрев. Тази малка постройка, това малко жилище, като че ли отвори някаква врата, към един нов свят за очите на приятелите и те разбраха, колко приятно е да се живее тук, отколкото в задимената, опушена и потънала в прах и изпарения София, каквито всеки по-голям град има. И всички с един неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с желанието и те да си построят.* ----- *Виж „Изгревът", том VIII, стр. 711 -712.