Търсене във форума

76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителят имаше особено разположение и макар, че от 1929 г. почнахме да летуваме на седемте Рилски езера, Той обикновено след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприемаше екскурзия дотам. Ето тук едно описание на една такава екскурзия станала между 5 и 9 октомври 1938 г. дадено от Боян Боев, който е присъствувал на нея. „На 5 октомври Учителят тръгна на екскурзия до Мусала, заедно с шест души наши братя, между които бях и аз. Тръгнахме от Изгрева в пет часа сутринта, в 6 часа и 20 минути бяхме в Чам Кория. Оттам, потеглихме в девет часа за Мусала. В 3 часа и 20 минути следобед бяхме на хижа Мусала. На другият ден в 3 часа сутринта потеглихме "За върха. Бяхме взели със себе си един от онези силни фенери, с които си служехме на езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които сенки в своето движение, създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бяхме в един друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота. Ето го голямото средно езеро, ето го и „Окото" - Свещеното езеро при самото подножие на Мусала! То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро - „Окото" особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи. То, като че ли те свързва с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При „Окото" има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха. Имаше чуден изгрев. Слънцето изгря в 6 часа и 19 минути. След като посрещнахме изгрева, нас ни поканиха в наблюдателницата, която има на върха. Тя е двуетажно здание с няколко стаи. Там останахме до обед в разговор с нейните обитатели, като излизахме и навън с наблюдателя, един рядко любезен човек, който ни показваше околностите. Пред нас се виждаха Маришките езера, разположени също като в един Олтар. Ясно се виждаше пътеката прокарана от трудоваците миналата есен от Мусала до езерото „Граничар", което не се виждаше и отстои на два и половина часа от Мусала. На запад се виждаха Скакавците! Какво нещо са те? Те са едно море от върхове и бездни между Мусала и Рупите. Учителят, като разгледа Скакавците каза: „Това са свещени места на Рила, където обитават висши разумни същества". Следобед слязохме на хижата, където с Учителя имахме ценни разговори. На третият ден падна гъста мъгла и ние потеглихме за Чам кория. Два дена прекарахме там във вилата на сестра генерал Мария Стоянова. Генерал Стоянов бе адютант на цар Фердинанд и беше дал възможност на царедворците да си закупят места на Чам кория. И там си направиха вила. Една зима тя ме покани с нейния син да отидем на вилата. Този неин син след 1944 г. изчезна безследно. Тя беше много мила сестра. Тя е, която препоръча Лулчев на цар Борис да му бъде съветник. Лулчев, често е ходил при тях и със своята голяма начетеност, на ред разисквания и въпроси е направил силно впечатление, като рядко интелигентен човек и с големи знания. Така тя го препоръчва на цар Борис за негов съветник. Лулчев беше казал някакво предсказание и пророчества за Борис и то се сбъднало. Това направило впечатление на всички. И затова тя го препоръчва, като действуваща придворна дама, да бъде за съветник на цар Борис. Направихме обиколка на околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена „Широка поляна" и на „Шумнатица". Тези две места са най- живописните около Чам кория. В неделя на 9 октомври се завърнахме на Изгрева. За този красавец великан Мусала имаме дадена и чудна песен. За екскурзиите Учителят казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно". Освен на Витоша и Рила, Учителят е ходил с приятели и е прекарвал известно време и на Родопите и Стара планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителят събуди и възпита в нас, любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша, някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух. Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази, носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в природата, чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода, е нещо не само приятно, но действува и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.