Търсене във форума

2. МЯСТОТО И ПОЛЯНАТА НА БАУЧЕР Джеймс Давид Баучер е бил виден английски журналист - кореспондент на най-известният Лондонски вестник „Таймс" за Балканския полуостров, от 1892 година до края на живота си. Той е бил извънредно голям приятел на България и българския народ, както го подчертават. Затова той е прекарвал повече от времето си в София. В най-критичните за България моменти през 1913 и 1918 години, той със своето пламенно и убедително перо е защитавал интересите на България. На този именно човек е била в притежание, разкошната поляна намираща се тогава накрая на младата борова гора наричана Борисова градина, в дясно на около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Чувал съм, че тази разкошна поляна е била подарена от цар Фердинанд на Баучер, във връзка с неговите заслуги и неговото пламенно перо, с което е защитавал интересите на България в онези фатални за България години 1913-1918, особено критични за България. Аз не заварвам Баучер, понеже той почива през 1920 г. и понеже аз в София идвам през 1923 г. Баучер умира в България и е погребан в Рилския манастир, там е неговия гроб. При себе си Баучер е имал един прислужник от село Бистрица на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на своя господар. Когато Баучер разбира, че идва края на живота му, той подарява поляната на своя доверен прислужник. Баучер умира през 1920 г. Когато Учителят се установява в София, Той е правил утринните си разходки до нея и е посрещал Слънцето там на тази именно поляна. Отначало е идвал сам, а впоследствие са започнали да идват с него и приятелите. По указание на Учителя, тази поляна се закупува от Братството през 1921 г., от този вече нов неин притежател Иван, който добре е разбирал своите интереси, щом като за нея е взел значителната за онова време сума от 200 000 лева, с която сума по тогавашен курс е могло да се закупят два тристайни апартамента. По туй време моят чичо, братът на моя баща решава да закупи апартамент в София за децата си. Той отива на ул. „Цар Освободител" и ми казва: „Предлагат ми един тристаен апартамент за 100 000 лева, ама на мен ми се видя някак далеч, защото беше до Орловия мост. И вземах един апартамент, но в града за 200 000 лева". Значи, по онуй време в центъра е струвал 200 000 лева, а до Орловия мост, който е бил тогава в периферията на града е струвал 100 000 лв. Това е най-точната преценка. Около Учителя имаше една група братя - възрастни, старейшини, които са давали сумите. Петко Епитропов, Дядо Благо. Имаше един богат човек директор на циментовата фабрика над Перник. Учителят ми каза след време за него „Казвам му да купи мястото на Диана Бад, където е сега плавалнята, а той си потрива ръцете и не го купи". Беше го страх да вложи пари. Имаше и други братя, събраха пари създадоха братска каса и от тази каса закупиха мястото на Баучер. Оттогава, посещението на това място, от слушателите на Учителя почва да става редовно и по-многочислено. Приятелите, които сутрин за посрещането на Слънцето са идвали тук, след завръщането си в града с радост и възторг са споделяли с онези, които не са идвали, като са им казвали: „Ходих тази сутрин на изгрев на Баучеровото" /така тогава се е наричала тази поляна/, Учителят беше там. Прекарахме много добре, в молитви, песни, приятни и полезни разговори и хармонични гимнастически упражнения, беше неизказано хубаво". Това запалвало желанието и у другите, и те да отидат там за посрещане на Слънцето и прекарване на приятни утринни часове. И те, както и всички преди тях намираха наистина утринното излизане на този рядък кът на нашата Земя не само приятно, но и полезно. Срещата им с Учителя и прекараното време с Него и приятелите, оставяха светли дири в душите им. Така светнали от възторг, ободрени и освежени, те са се връщали в града, където с радост са се залавяли за ежедневната си работа, като са разправяли за хубавата прекарана утрин на Баучеровото. Така и приятелите отначало са наричали тази поляна, а впоследствие „ИЗГРЕВЪТ". В какво се изразяваха тези излети на Баучер? Какво правеха приятелите? Разправяше ми една сестра, че преди да го купят мястото е било оградено с една лека ограда. Изправяли се до оградата и са посрещали слънцето. Тогава нямаше тази борова гора, която е днес. Тогава те бяха много малки борчета. След като са купили мястото са отивали на поляната, която е била нива отначало и са правили молитви, пеели са песни и Учителят каже нещо, държи кратка сказка докато дойде времето да слизат в града и да започнат работа. Първите години поляната е празна. В началото на 1923 година, съвсем неочаквано и изненадващо за мене, се озовах в София, за да следвам в университета. В София дойдох заедно с моя по-голям брат Борис, които вече следваше, Беше си дошъл в родният ни град Габрово, по случаи коледните и новогодишни празници, които съвпадаха и със семестриалната ваканция, каквато по онова време имаше, и през която също се приемаха за записване студенти. Казвам неочаквано и изненадващо, защото насоката на живота ми се очертаваше в съвсем друго направление. Аз напуснах фалиралите работилници на баща ми. Ако бях останал там - нищо, щях да остана една нула. Щях да работя там, щях да се оженя там, като се оженя - вече съм свършил. Нямаше нищо да стане от мене, оставане в провинцията. За живота ми преди идването ми в София, не бих казал нищо, ако и тогава ярко не проличаваше пръста на Учителя в моя живот, без да съм имал каквато и да било физическа връзка с Него. Не го познавах.