Търсене във форума

98. ДЕЙНОСТТА НА БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Непосредствено след заседанията на Върховният братски съвет, ръководителите на провинциалните братства се разотидоха. Поменатите вече седем братя и сестри от София, действуващи вече като Братски съвет, определят да имат първото си заседание на пети януари 1945 г. Тогава естествено се помисли за най-належащите работи, които има да се вършат. На това първо заседание, брат Жечо Панайотов се натоварва освен с длъжността, касиер-счетоводител на Братството, още да завежда и протоколите. Първата и най-важна грижа, която съвета приема е издаването на беседите, на тези, които дотогава не са били издадени. За тази цел естествено е трябвало пари. Най-напред, за да се изкупят от наследниците на Учителя авторските права. По това време, по времето на първото заседание у брат Боян Боев, се намирали в наличност пари - постъпили от братята и сестрите. След завръщането на Учителя и приятелите от Мърчаево, Боян на няколко пъти е искал да ги предаде на Учителя, но Той все отказвал да ги получи. Сега Боев ги предава на Жечо Панайотов, като избран вече касиер. Това, отбелязва Жечо, беше първото постъпление в братската каса. Братският съвет нарежда на касиера Жечо да ги внесе като влог в Софийска популярна банка на негово име, тъй като Братството не е юридическа личност. Но това е само за малко време. Поставил ясно и определено задачата си да командува и разпорежда с Братството Антов, като разбира се голямо длъжностно лице в съществуващата вече нова държавна власт, успява да нареди, че макар Братството да не е юридическа личност, да може да се открие сметка в банката на името на: „ВЕРСКА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО". Тъй както беше прието да се именува Братството. Това нещо, тази възможност за промяна, Братският съвет без да подозира тъмната уловка, се съгласява и приема тази промяна. А кой ще може да движи сметката? Разбира се „финансовият съвет", или по-точно Антов, като председател на този съвет. Това беше първото притягане на въжето около шията на Братството. Немската поговорка: „Парите управляват света" е била в сила навсякъде и във всички времена. Онези, които са имали възможност да проследят историята на Християнските общества след Христа, не може да не са видели, че отначало в тези общества, както и във всички други, е трябвало да се избере човек, който да съхранява техните помощи, парични постъпления и други ценности необходими за обществото. В първо време, тези избраници са били както другите членове без особени права. Но впоследствие, по движението на парите и ценностите, тяхната дума почва да става решаваща. Присвояват си титла, за да се посочи и тяхното по-високо обществено положение за гражданските общества - „Епископ", а за монашеските - „Игумен". Бавно, но сигурно, държейки в ръцете си материалните ценности, те стават пълни господари на тези общества. По тази вече променена сметка, почват да се движат братските пари. Тримата членове на „Финансовия съвет", още в следващите дни на месец януари са пристъпили към преоброяването на паричните суми оказали се в жилището на Учителя на 27 декември 1944 г. „Следва да поясна - отбелязва Жечо, че до тази дата за наличността на пари и други ценности е знаела само Савка Керемидчиева, едната от трите стенографки, която е помагала на Учителя за подреждането, сортирането и поставянето им в шкафове и чекмеджета. Всичко това беше изнесено от жилището на Учителя и пренесено в дома на Манол Иванов. Там започнахме да се събираме тримата и преброихме банкнотите, сребърните монети и намиращи се в една касетка сто петдесет и пет и половина златни монети, като половината от тях бяха български наполеони, а другата половина турски лири и една златна монета - американска от 20 долара. За тези златни монети се състави протокол". Жечо, който дава тези данни казва, че не си спомня, по какви причини не са съставили протокол, за сумите в банкноти и за сребърните монети. За сумите в банкноти Братският съвет взима решение, да се предадат веднага на съхранение у някой доверени братя. Като за такива се посочват: Тодор Стоименов Боян Боев Борис Николов Паша Теодорова Симеон Симеонов Жечо Панайотов и комуниста Никола Антов Цялата наличност от банкноти е била 5,950,176 лв. по тогавашен курс. С тези пари можеха да се купят 6 двойни апартамента с хол. Впоследствие сумите дадени на тези братя, се изземват и се употребяват за: 1. Откупуване на осем наследници на Учителя, за която цел се изплащат 800 000 /Осемстотин хиляди/ лева. 2. Внесена сума за заема на Свободата 900 000 /Деветстотин хиляди/ лева. 3. Купуване на печатарска машина за 1,200,000 /Един милион и двеста хиляди/ лева. 4. За отпечатване на 50 тома беседи и лекции на Учителя. Размерите на сумите се отнасят, както вече отбелязах за левове преди първата обмяна на парите, която стана през 1952 г. За да се изтъкне пред Партията на комунистите, Антов проявяваше особена ревност в изпълнение на партийните решения и изисквания, целящи нашето ликвидиране. Той и те, много добре разбираха, че за да може едно общество да живее своя пълнокръвен живот, това общество трябва да има материални средства имоти, пари и пр. Без такива средства, без една материална основа, това общество е обречено на загиване. Имотите ни вече бяха иззети оставаше още монетните знаци. За това той в провеждане на тази политика бавно, но сигурно да бъдем ликвидирани, гледаше всячески да изтощава паричните ни средства. Когато се пусна подписката за държавният заем, той настоява пред Братския съвет, да се дадат 1,600,000 /един милион и шестстотин хиляди/ лева. С големи разпри, братята от съвета, намаляват тази сума на 900 000 /деветстотин хиляди/ лева. Следват по-нататък и други случаи целящи това изтощаване и източване на братските пари.* Освен тези ценности, банкноти, сребърни монети и златни такива намерено било още в една епруветка пет или шест, това братята не можаха точно да кажат, разкошни брилянти, големи не по-малко от грахови зърна. На едно от заседанията на Братския съвет, се явяват трима евреи от тяхната Консистория - тяхното общество. Те дошли в Братския съвет разтревожени. Единият от тях казва: „Ние дадохме на вашият Учител по време на гоненията ни тук, да пази диамантите на еврейската община. Сега какво ще стане? За тях ние сме отговорни пред цялата еврейска общественост". Тогава Антов го запитва: „Имате ли разписка за това?" Те с учудване казват: „Как можем да искаме разписка от Учителя! Ние бяхме благодарни, че Той прие да ги пази". Антов тогава троснато им казва: „Щом нямате разписка, не можем да ви ги дадем. „Евреите си отидоха, крайно уплашени и разтревожени. След като си излязоха, стана брат Боян Боев и каза: „Аз бях при Учителя, когато евреите Му дадоха диамантите." За членовете на Братския съвет, без Антов, това изказване на Боев, беше повече от каквото и да било друго доказателство. Членовете на Братския съвет: Тодор Стоименов, Боян Боев, Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов най-енергично настоявали, да се върнат брилянтите на евреите. Как може върху Учителя и Братството да се хвърли такова петно? Подхваща ли те. Станало голям спор в Братския съвет в две или три събрания се водело голяма борба, но най-после се наложиха онези, които искаха да се върнат брилянтите. Останалите двама Никола Антов и Симеон Симеонов, бурно реагираха, най-вече Антов е срещу това решение. Но решението да се върнат брилянтите на евреите беше взето. Поканихме ги и те дойдоха веднага. Срещата стана в салона на трапезарията. Антов им предаде брилянтите. Евреите с трепет приеха епруветката със скъпоценното съдържание, лицата им просветнаха, усмихнаха се. Единият от тях, изсипа брилянтите в шепата си и ги показа на всички, после внимателно ги прибра пак в епруветката. Антов запита евреина, който ги прибираше: „Колко струват?" Това не е до парите отговори той. Борис Николов, който бил малко по-настрана наблюдавайки цялата тази сцена, се запитва в себе си с почуда. Как е дошло на евреите наум да дадат брилянтите за съхранение при Учителя и как пък Учителят се е съгласил да ги приеме за пазене. Тук има дълбока символика, мисли си Борис, повтаря се древен кармичен закон. Учителят взема-на . съхранение брилянтите на евреите и с това, взема българските евреи под свое покровителство. Той се застъпи за тях със силата, която имаше като Учител и на която никой не може да се противи. Тъй седи въпроса.** Доколко е била силна вярата на обществото в моралните качества на хората около Учителя, личи от следният случай: По време на еврейските гонения, слагаха им значки на реверите, изселваха ги от София. Идва при мене един търговец евреин тогава се занимавах с търговия, и ми казва: „Изселват ме със семейството ми, мога ли да донеса при вас, на съхранение няколко сандъка със стока, която имам?" Съгласих се и не след много той докара сандъците. Те не бяха много на брой, пък и не си спомням колко бяха, мисля пет или шест. Прибрах ги в единият край на магазина си. Този човек нито разписка ми поиска, нито пък какъвто и да било друг документ. Сбогувахме се и той си излезе. Минаха дълги месеци и години даже. Минаха и тежките бомбардировки над София, от тези бомбардировки не бях засегнат. Дойде и 9 септември 1944 г. Не много след това, получавам писмо от същият този търговец, установил се в град Плевен, в което ме запитва, дали стоката му е оцеляла. Веднага му отговорих, че всичко е запазено непокътнато, така както го е оставил и може да дойде да си я прибере. Пристигна след няколко дни, целият светнал, усмихнат, радостен. Предадох му всичко, точно така както беше го оставил. _____________________________ *Виж „Изгревът", том III, стр. 222-228. **Виж „Изгревът", том I, стр. 485-486.

97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ Председател на първото събрание беше старшият брат Тодор Стоименов, като най-стар ученик на Учителя останал още жив, един от първите Му трима ученици. Изказванията е стенографирала стенографката Елена Андреева - една от трите стенографки. Присъствуващият на това събрание Жечо Панайотов, който е бил натоварен да съхранява протоколите на събранията, заяви, че няма на разположение този протокол, но имал ясни спомени за по-важните решения. Това беше събрание на тъй нареченият „Върховен братски съвет". Той беше съставен от ръководителите на всички Братства от провинцията и София. Преди събранието по-изтъкнатите братя се събират и определят дневният ред, както и предложенията, които ще се направят за одобрение на това събрание.[1] Първите важни решения на този Върховен братски съвет бяха: Избиране на постоянно присъствие в София наречен „Братски съвет". За него бяха предложени и избрани следните братя и сестри: Тодор Стоименов Боян Боев Борис Николов Паша Теодорова Симеон Симеонов Жечо Панайотов и комуниста Никола Антов От пролетта на 1929 г. водачът на комунистите в България Георги Димитров, който още преди това време пребивава в Берлин, е назначен от Коминтерна, като ръководител на Западно-европейско бюро на Комунистическия интернационал. Един изключително важен организационно-политически орган на Коминтерна, в най-невралгичният по това време район в света. След процеса в Лайпциг към края на 1933 г., в началото на 1934 г. той е в Москва и там е назначен като генерален секретар на Коминтерна. Като такъв и още преди това, като ръководител на Западно-европейското бюро на Комунистическият интернационал, той изпраща едно поверително нареждане до комунистическите партии във всички страни, според което членовете на партията трябва да проникнат във всички сдружения и човешки групировки, от какъвто род и характер да са те - идейни, въздържателни, религиозни, спортни, стопански и каквито и да било други - където те с внимателна агитация да печелят хора за партията, като за това не изпущат случая, предпазливо да критикуват някои неудачни ходове на управляващата противна за тях партия и с това да успяват да привлекат симпатията на някои кръгове, и се стараят още, всякога, да не изпущат случая и при най-малката възможност да вземат управлението на това сдружение. Това нареждане както разбрах особено ревностно беше проведено у нас в България. Такова едно проникване на комунисти, от мъже и жени имаше и в нашето общество, начело с Никола Антов, който като активен и изтъкнат член на партията беше назначен, както вече казах, за председател на Отечествено-фронтовския комитет в квартала на и около Изгрева. Един много голям пост за онова време. Преди 9 септември аз въобще не знаех за Антов нищо, не съм го виждал и срещал в някаква братска изява. И тогава само един път ми се мярна пред мене и ми се представи като брат. Беше през учебната 1930 и 1931 г. Тогава бях учител в новооткритата прогимназия на село Желява - Софийско. Селото е разположено в южните склонове на Стара планина. Един ден, тъкмо съм свършил часа с учениците и се прибирам в учителската стая /на първо време бях единствен учител в прогимназията по всички предмети/. Ето го този човек, за мене съвсем непознат, представи ми се като брат, поканих го в стаята и започна да ми разправя: „Аз съм данъчен агент и съм пратен тук по облагане на домашния добитък. Зная, че селяните скриват част от животните си из планината. Но аз какво мислиш направих? За да издиря всичкия добитък на селяните, накарах учителката в основното училище да зададе на децата да напишат съчинение за домашния си добитък - овце, крави, прасета, като упоменат непременно техният брой и къде се намират те на кошара. Децата, милите не подозирайки уловката, всичко написали!" От такава негова постъпка, аз се ужасих и кой знае какъв израз е имало лицето ми за да не смее да накара и мене, да задам на моите ученици такава тема. Наведе глава и си отиде, студено изпратен от мене. След заминаването на Учителя разбирайки, че ще има управително тяло на Братството в лицето на Братски съвет, отива той при старите и изтъкнати братя и им заявява, че ако не го изберат в състава на Братският съвет, той ще разтури Братството. Поизплашени, пък и склонни на отстъпки в името на мира, братята се поддават на тази заплаха и го слагат в списъка за член на Братският съвет. Разказаха, че при тях отишъл с пистолет и кобур на пояса си. Той и другите комунисти влезли в братските среди, особено след 9 септември 1944 г., бяха успели да създадат групичка от симпатизанти около себе си, които не само че го подкрепяха, но му донасяха за всичко, което ставаше в нашето общество. По това положение Учителят бил казал: „По-добре е човек да умре от глад, отколкото шпионин да бъде, то е най- лошото нещо." Като член на братския Съвет, Никола Антов провеждаше само политиката на Партията, комунистите и своя личен интерес, които имаха за цел бавно, но сигурно да се ликвидира нашето Общество. През това именно първо събрание всички братя и сестри, които са се изказали са апелирали към добри братски отношения, доверие един към друг, за най-добра обхода и обработване помежду си. Става обаче и Антов и заявява: „Аз да ви кажа в никого не вярвам и нямам вяра и отсега нататък всичко за напред, ще бъде черно на бяло." Това тъй надменно и твърдо изказано с един троснат тон, направило много силно впечатление на водещата протокола Елена Андреева и когато събранието свършило, тя се прибрала заедно с Паша, която вече е избрана за член на Братския съвет в „Парахода" - тяхното жилище. Тогава Елена се обърнала към Паша и й казала: „Паша, как ще работите с този човек, когато всички други говореха, за доверие и братски отношения?" Няма да бъде излишно, ако се каже по нещичко и за останалите членове от избраният вече братски съвет. За Боян Боев и Симеон Симеонов, казахме вече преди това. Брат Тодор Стоименов - беше висок на ръст, сух, слабичък, с добре оформена глава, истински тип на арийската раса: чело високо, с добре развити центрове на разсъдъка и фини черти по него показващи остра проникваща мисъл; очните дъги изразяваха голяма пресметливост към материалните ценности; нос изразяващ крайна честност и коректност в обходата си, за което нещо Учителят е казвал; Финно оформени скули, изразяващи устой; Добре сложена брада - воля. Целият му вид изразяваше благородство. Той е бил, както вече казахме, един от тримата първи ученици на Учителя още от началото на века, когато Учителят е започнал своето дело. Единственият останал досега жив от тримата първи ученици. По професия беше чиновник. Борис Николов - висок, строен Слънчев тип, голямо чело, чело на големи идеи и планове. Изразът на лицето му носеше белезите на интелигентност, темпераментност, честност, грижовност и добра обхода. Беше завършил висше образование по естествените науки, но се посвети като майстор по мозайките в строящите се постройки. За него казваха, че по-голям майстор в този занаят няма. Мозайките на много представителни сгради в София и провинцията са негово дело. Централната гара в Русе, хотел „Тримонциум" в Пловдив, Сатиричният театър в София, Министерството на транспорта и много други. Той беше участник във всички братски инициативи. Паша Теодорова - нисичка, добре сложена сестра, с ценни качества, като интелект и характер. В обходата си - отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обичаше да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Беше завършила химия и е била учителка известно време по тоя предмет в една от софийските гимназии. Отлична стенографка, една от трите стенографки на беседите. Идеално владееше граматиката и правилния строеж на израза. Затова тя коригираше всички беседи, преди да отидат на печат. Жечо Панайотов - среден на ръст, с добре оформена глава и чело. Отмерен и внимателен в своята обхода. Човек с пословична честност и точност. Равнодушен към всякакви материални ценности. Един образец на канцеларският тип човек. По професия беше счетоводител. За него Учителят е казвал: „Искате ли да имате касиер - изберете брат Жечо". Задачите, които си постави този Братски съвет бяха: 1. Грижите около Братското имущество, движимо и недвижимо в София и провинцията, и преди всичко, това на Изгрева. 2. Разполагане на наличните парични средства, както и с тези, които ще постъпват в бъдеще. 3. Да се поддържа връзка с Братските кръжоци в провинцията. Като сегашните тяхни ръководители си останат по местата си. 4. Да се положат съответните грижи за отпечатването на неиздадените досега беседи и лекции на Учителя. 5. Да се продължи живота на школите на Учителя, като редовно се четат беседи и лекции в салона на Изгрева през дните и часовете, както това е ставало през времето на Учителя. Под натиска на Антов и по негово предложение, без да се подозира уловката, която той поставя, братята от Братския съвет и въобще събранието приемат да има и „Финансов съвет", който ще има за задача да следи за състоянието на материалните средства на Братството, движимото имущество и най-важното приходите и разходите на парите. В този съвет разбира се кой ще влезне? - Никола Антов, щом като той е предложил това фатално за Братството решение и се натрапва той, като председател на този съвет. Пак по негово предложение, като член на този съвет да се приеме /Братята все още не разбрали злокобният замисъл/ неговият най-предан негов приятел Манол Иванов, който също се подвизаваше в братските среди. Вярно е, че като братски касиер и това беше на първо време, влезна в този съвет и Жечо Панайотов. Но какво можеше той да направи със своят мек и тих характер, срещу тези двама с твърдите си и брутални похвати? А по-късно играта беше предвидена, Жечо да бъде сменен, като братски касиер и с това отхвърлен от Финансовия съвет, и на негово място поставен друг приятел на Антов на име Коста Стефанов. Избирането на „Финансов съвет" - тази юзда на братската дейност, беше една от капиталните грешки на старейшените братя в това събрание, в което аз не присъствувах. Тази грешка беше фатална както за двамата най-активни и дейни братя Борис и Жечо от Братския съвет, така и за дейността на съвета и ликвидирането на Братството, като оформено общество. Не бяха ли достатъчно способни да се справят с не кой знае, колко и какви големи грижи около материалните работи, и преди всичко паричните сметки, изключително честните и искрени, предани на делото, братята от Братския съвет: Стоименов, Боев, Борис, Жечо, Паша, а трябваше и Финансов съвет в ръцете на Никола Антов и Манол Иванов, които фактически командуваха този съвет, а оттам и Братството. Манол Иванов си го спомням, със своя студен и рязък израз, голям симпатизант и приятел на Антов, с една случка. Той беше от Варна. Група братя вземахме инициативата да уредим някои неща във връзка с хигиената на Изгревския квартал. Стигнахме някъде и до неговата къща, една едноетажна добре направена, зидана. Стана въпрос за този дял на квартала и за клозетите, тъй като канализация още нямаше. Тъкмо обсъждахме този въпрос, ето го той пристига и вместо легално и приветливо, да се включи в темата, той остро се нахвърли и каза нещо неприятно и по адрес на Учителя. Това ме изненада и огорчи. -------------------------- [1] Виж „Изгревът", том IX, стр. 206-208.

22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ НАРЯД ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА Обични братя и сестри, Празникът на пролетта тази година ще се отпразнува така: На 21 март, неделя, в 5 часа сутринта ще се изпълни следният ред: 1. Добрата молитва. 2. 91 псалом. 3. Молитвата на Царството. 4. Молитвата на Братството. 5. „Духът Божи". 6. Евангелие от Матея, гл. 13: 24-30 стих. Евангелие от Марка, гл. 12:1-12 стих. Евангелие от Лука, гл. 8:1-18 стих. Евангелие от Йоанна, гл. 10:1-18 стих. 7. „В начало бе Словото". 8. Беседата: „И Бога за свой Отец казваше" от тома „Който дойде при мене". 9. Тайна молитва. 10. Отче наш. 11. Благословен Господ Бог наш. 12. Слово от Братския съвет. 13. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие" (веднъж). 14. Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов (три пъти). След това ще се направят гимнастическите упражнения. В 7 часа вечерта братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред без беседата. Поздрав на всички братя и сестри. От Братския съвет. София - Изгрев. 6 март 1965 година. ПОСЛАНИЕ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ До братята и сестрите по случай съборните дни на Бялото Братство, август 1966 година „ Вие сте ми приятели, ако пазите моето Учение." Обични братя и сестри, Поздравяваме ви със съборните дни, дните на братска среща на онези, които живеят в Божията Любов. Съществува едно Велико Братство на онези, които живеят в Божията Любов. То е навсякъде - и в този, и в онзи свят. Проследете пътя на човечеството и вижте какви велики хора са живели на земята - хора на любовта и вярата, хора на велики подвизи. Помислете какви философи, поети, художници, музиканти, строители са живели - носители на възвишени идеи, мисли и чувства, и какво богатство са оставили на човечеството. Помислете какви мъченици през всички времена са дали скъпи жертви, какво себеотрицание са показали за доброто на човечеството - борци за правда, свобода и братство. Това е най-хубавото, което човечеството е дало, това е цветът и плодът, който то е принесло. Всеки подвиг е плод на Духа. Всички, които работят и творят в която и да е област на живота, черпят вдъхновение и сила от Божията Любов. Учителят казва: „Всички ще се стремите към Божията Любов, тя носи мисъл и свобода за душата и ума." Божията Любов храни и поддържа човечеството. От нея майката и бащата черпят сили. От нея героят черпи дързост, вяра и сила да извърши своя подвиг. От нея ученият черпи търпение и воля да придобива знание. Художникът, който внася красота в живота, от Нея черпи вдъхновение. Онези, които изкачват високите планински върхове, онези, които отиват на полюсите, онези, които преодоляват пустините и океаните, онези, които излитат в космичното пространство, всички те - знайни и незнайни герои, черпят подтик и сила, и вдъхновение от Божията Любов. Ако искате да се запознаете с духа на епохата, ще го търсите в най- добрите представители на човечеството. Те са носители на този дух, те живеят в Божията Любов. Божията Любов докосва човешките души чрез Словото, чрез великите творби на изкуството. Тя събужда жаждата за знание и утолява тази жажда. Тя събужда копнежа към чист и свят живот, и отговаря на него, като изпраща учители и наставници на човека. Божията Любов е велик живот, живот на интелигентни, разумни, силни души. Те са, които повдигат човечеството и го водят напред, в пътя на живота. Чрез тях идат всички блага на живота. В молитвата е казано: „Господ и Бог на Великата жертва." Бог е, който се жертвува за мъчениците. Всички те са служители на Божията Любов. Едно е важно в света - делото на Великата Божия Любов. Днес в света работи Братството на Божията Любов. То ще спаси човечеството. Имайте вяра непоколебима. Съдбата на човечеството е в добри, силни и чисти ръце. Велика привилегия е човек да живее в Божията Любов. През него тече Божията мисъл, Божията Любов и Сила. Пак в молитвата е казано: „Да се весели Твоят Дух в моята душа и да се радвам аз в присъствието на Твоята светлина." Бог е, който дава подтик за всеки подвиг и жертва. Извън Божията Любов е смъртта и адът. Ако търсите вечния живот, той е в Божията Любов. Тук смърт няма - животът се изявява от свят в свят, във все по-голяма пълнота и съвършенство. Ние сме потопени в Божията Любов. Тя е средата, в която живеем, въздухът, който дишаме, храната, която приемаме. Това е свят чувствителен и отзивчив. Онези, които живеят в него, трябва да бъдат внимателни за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, защото тук живеят онези, които обичаме и които ни обичат. Ученикът пристъпва с благоговение и трепет в този свят. Чистота и Истина трябва да го съпътствуват, за да не наруши съзвучието и мира на този свят. Ученикът на Божествената школа работи, учи и се подготвя да живее в Божията Любов. Молитвата е стремеж на човешката душа да бъде в съгласие с този свят, да работи заедно с онези, които работят там. Затова ученикът започва и свършва деня с молитва. Спомнете си и малката молитва, дадена от Учителя: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот." - С нея благодарим преди почване и свършване на ядене. В живота всички блага идат от Божията Любов. Всеки плод е израз на нея. Божията Любов е велик живот, живот на любещи души. Те образуват великото Бяло Братство. Ако има някой, който е изявил Божията Любов в нейната пълнота и съвършенство - това е Учителят. Пожелаваме ви през тази година да пребъдвате в Божията Любов, да общувате и работите с онези, които живеят в Нея. Който живее в Божията Любов, в сърцето му гори Свещеният огън. Той ходи „без страх и тъмнина, с обич и виделина". „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." Мирът на Учителя да почива на всички ученици. Братският съвет София, август, 1966 година. Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов, ул. „Васил Петлешков", 2 а , гр. Търговище, с плик, адресиран с почерка на Паша Теодорова . НАРЯДЪТ ЗА ПЕТРОВДЕН 1968 г. Пет часа сутринта 1. Песента „В начало бе Словото". 2. Добрата молитва. 3. 91 псалом. 4. Пътят на живота. 5. Тайната молитва - За продължаване на Делото Божие между човеците. 6. Молитвата на Братството. 7. Евангелие от Матея, 13 гл. от 18-44 стих. Евангелие от Марка, 13 гл. от 33 стих до края. Евангелие от Лука, 17 гл. от 20 стих до края. Евангелие от Йоанна, 6 гл. от 44-52 стих. 8. „Духът Божий". 9. Беседата: „Плодът на Любовта" от тома „Езикът на Любовта". 10. „И това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, когото си проводил." 11. Вечерта - братска вечеря. 12.Словото от Братския съвет може да се прочете по свобода - или сутринта, или през деня, или преди вечерята. Поздрав на всички приятели. Братският съвет. София, юли, 1968 година СЛОВО ЗА ПЕТРОВДЕН 1968 година Обични братя и сестри, Петровден е посветен на паметта на Учителя. Този ден трябва да си припомним пътя, който вървяхме с Него. Този ден трябва да си припомним примера, който Той ни остави - пример за служение и жертва. Сега ще прекараме няколко минути в мълчание - да направим връзка с нашия обичен Учител: Да му благодарим за всичко, което ни е дал и ни е научил. Да благодарим на Бога, че ни доведе при Него. Да пожелаем дълбоко в душата си - да преуспее Неговото дело. Да пожелаем и ние да бъдем Негови добри работници всякога. Учителят си замина на 27 декември 1944 година - сряда. До последните си дни Той държа своите беседи и лекции. В неделя Той се облече да дойде на беседа, но беше толкова изтощен, че възрастните братя, които бяха около Него, го помолиха да не идва. И тъй Учителят остана в стаичката долу. В салона се събраха учениците - изпяха песни, прочетоха беседа. Като завърши беседата, всички се събраха пред вратата на Учителя. Той каза на сестрата: „Пуснете ги да влязат." Отвориха вратата. Братята и сестрите навлязоха в стаичката: едни насядаха на пода, други стояха прави. Учителят беше седнал на малко столче. Той гледаше любимите лица със скръбен и любящ поглед. Той знаеше, че предстои раздяла. Макар и слаб, той пак им говори, като ги поучаваше докрай: „Обръщайте внимание на малките неща." - Това беше темата на поучението му. После Учителят се поунесе и приятелите тихо напуснаха стаята. След три дни, в сряда, Учителят си замина. До последния момент Той стоя на поста си, вършеше работата, за която Бог Го беше проводил. Богатството, което Учителят остави - неговото Слово, Неговите беседи и лекции, Неговите песни, упражненията, които Той даде - цялото това богатство принадлежи на човечеството - сегашното и бъдещото. Един ден то ще си го подири. Не става въпрос за вярвания, нито за нов някакъв култ. Външните форми не са съществени. Важна е живата вяра, която произтича от Любовта към Бога. Важен е опитът, който човек има, онова, което е преживял и опитал. Важно е Царството Божие, което е Пътят на човешката душа. Важно е човек да изгради в себе си характер, основан на Божествените добродетели. Човек трябва да вижда - да се учи, да разбира и прилага в живота си това, което учи. В своите беседи и лекции Учителят е дал знание за Пътя. Този път е - живот с Бога. Всички, които търсят Бога, ще минат по този път. Това е пътят за днешната и бъдещата епоха. Знанието, което Учителят даде в школите си, един ден ще се преподава в училища и университети. То е дълбокото знание за човека и природата. Идат вече учениците. Те ще дойдат отвсякъде - от всички народи, раси, вери, общества. Човек търси път, посока, идеал. Това е вътрешна потреба на човешката душа. Човек е преситен от безсмислие и безпътица. Той ще търси смисъла и пътя. Тогава ще дойде до знанието, което Учителят остави. Учителят за това дойде в тази епоха. Докато животът е чист, той е красив и привлекателен. Влезе ли в него най-малката нечистота - грехът, лъжата, неправдата, животът губи своя смисъл. Чистата храна е условие на здравето. Чистия въздух е условие за здравето. Чистата вода е условие за здравето. Добрите мисли и чувства са условие за здравето. Учителят ни е дал формулата: „Бъди винаги чист и светъл." Ученикът на Божествената школа пази чистотата и истината на живота. Чистотата носи здраве, а Истината - свобода. Ние сме потопени в жива среда, която е Бог на Любовта. Когато човек е в съгласие с нея, има Вечния Живот. Условията в тази среда се менят постоянно. Човек трябва да следва тихия глас, който го ръководи отвътре. Да внимава кога и за какво е време. Изучавайте Големия живот. Човек борави не само с петтях свои сетива. Те доставят материала. Този материал се обработва в много сложен апарат - не механичен, а разумен. Човешкият мозък завинаги ще остане една загадка за учените. И тъй, ние се движим в жива и разумна среда - отзивчива на всяко наше желание, мисъл, подтик и действие. От тази среда ние черпим живот, знание, здраве и сила, всички условия. Божествените добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, са хлябът, с който душата се храни. Пазете чист Божия Храм. Човек, който нарушава Божията Любов, ще бъде изхвърлен вън - във външната тъмнина. Там ще бъде плач. Това е безсмислието и безпътицата на съвременния човек. Ние не живеем в механичен свят. Природата, всред която живеем, е толкова отзивчива, че отговаря на всяка наша мисъл, тя реагира на всяка наша постъпка. Природните бедствия са отговор на Разумната Природа, на мислите, чувствата и постъпките на човека. Каква представа имаме днес за човека извън тялото му? Как ще се изрази животът, ако човек няма това тяло? Органическото битие не е единствената проява на живота. Животът има неограничени възможности да се проявява. Погледнете, какво разнообразие на форми ни заобикаля - растения, животни. Животът се е приспособил към всички условия. Той се е развил в земята, водата, въздуха, разрешил е въпроса за студа и топлината, за светлината и тъмнината - навсякъде е създал съответни форми. Като клетки на Божествения организъм, ние носим отговорност пред Цялото. Всяко страдание, причинено на кое да е същество, е страдание, причинено на Бога. Всяка неправда и насилие, всяко нарушение на законите на живота - причинява страдание на Бога. Ученикът на Божествената школа се учи да зачита и пази законите на живота - това е същественото. Всеки човек, който държи в себе си едно лошо състояние, измъчва Господа. Пред нас седи един Велик Свят на непрестанни промени - с Него ние трябва да бъдем в съгласие. Каква будност се иска от ученика! Словото на Учителя е Слово за Любовта към Бога. Евангелието е Книга за Любовта. Любовта е великата наука за бъдещето. Нея ще изучава новото човечество. Тя ще се преподава в училища, университети, академии. Човек трябва да се учи да живее. Човек трябва да се учи да мисли. Човек трябва да се учи да вижда и разбира. Знанието и животът са неразделни. Вие вземате един плод в ръката си - Минавала ли ви е мисълта някога, че този плод е преминал през мировото пространство - от слънцето до земята, като светлина? Съвременната наука няма да стори това. Като изядем този плод, той се превръща в нас в мисъл и чувство. Всъщност, това е неговото дълбоко вътрешно съдържание. Като го приемем, това съдържание се разкрива за нас. Колко сложни процеси се извършват в човека. Учителят е изразил в поетичен образ това: „Този плод е едно писмо от вашия небесен Баща." Човек, който мисли, разговаря с Бога и Бог го учи. Всяко живо същество говори. Изкуството е да разбираме този говор. „Да разчитаме това писмо." Човешката душа разбира този език. Не е само словесният език, с който разговарят съществата. Има един Всемирен език на Светлината, един Всемирен език на лъчите. Всяко същество е център на лъчи. Те отиват далеч в мировото пространство. Тъй човек общува с далечните светове, с човечествата, които населяват безбройните светове на Вселената. Животът е реалност. Ние го опитваме и познаваме. Това не може да се отрече. Животът произтича от Любовта. Любовта е плод на Духа. Божият Дух е начало на всичко. Това е Новото Верую, това е Вечното Верую. Помислете само какви са онези същества, които са създали растенията и животните. Каква интелигентност, какво знание и сила имат. Това е великият Разумен свят, който ни обгръща, пази и ръководи. Имайте вяра и упование в Него. В това се изразява законът на Единството. Иде време. Ще настане глад по земята, глад за Небесния Хляб, глад за Божието Слово. Тогава човеците ще потърсят Учителя. Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов в плик, надписан с почерка на Паша Теодорова. НАРЯД ЗА НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА 1968 ГОДИНА Обични братя и сестри, На 22 септември т.г. ще открием новата учебна година с изпълнение на следния ред, в 5 часа сутринта: 1. „Благославяй, душе моя, Господа" 2. „В начало бе Словото" 3. Добрата молитва. 4. 91 псалом - песен. 5. Молитвата на Царството. 6. Евангелия: Матея, 25 гл. от 1-13 стих. Марко, 4 гл. от 26 стих до края. Лука, 12 гл. от 22-40 стих. Йоанна, 10 гл. от 1-18 стих. 7. „Венир Бенир". 8. Беседа от Учителя: „Два метода" от тома „Ценната дума". 9. „Духът Божий". 10. Словото от Братския съвет да се прочете по свобода - през деня или вечерта. 11. Отче наш. Мото: „Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти и да ти служат с радост и веселие." „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов." Гимнастически упражнения. Вечерта в 7 часа - братска вечеря, на която ще се изпълни утринният ред без беседата. Забележка: Изпращаме ви „Мисли за всеки ден" за 1968/69 година. През новата учебна година в събранията ще се четат следващите беседи и лекции, до които се е стигнало миналата година. Почивка (пост) един път в седмицата от четвъртък на обед до петък на обед, според дадения от Учителя ред в миналите години. Поздрав на всички братя и сестри. Братския съвет. София, септември, 1968 година. ПОСЛАНИЕ До учениците по случай празника на труда - началото на новата учебна година 1968/1969 година УЧИТЕЛЯТ И НЕГОВОТО СЛОВО „ Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Ев. от Йоанна (6:26) Учителят дойде за тази епоха в България. Малка планинска страна, с добър и трудолюбив народ. Народ, минал през големи страдания, народ, прекарал 500 години в робство. Разумният свят от хиляди години приготвя един народ за неговата мисия. Той определя времето за това и приготовлява условията. Учителят дойде след освобождението. Той започна своята работа в края на миналия и началото на този век. Учителят работи почти 50 години и положи основите на Братството. Първите години Той пътуваше из страната с примитивни тогавашни средства, а понякога и пешком. Той посети много градове и села, като изнасяше беседи. Така Той привлече и събра учениците си. Той намери духовни групи пръснати тук и там и ги обедини в едно Братство. Учителят даде оригинален израз на Братския живот, живот богат, красив, разнообразен, наситен с мисъл, чувство и идеи, живот разумен, съгласуван със законите на природата. Живот, положен върху трите Божествени принципа - Любов, Мъдрост и Истина. Постепенно Учителят изведе човека от полумрака на религиозния живот вред природата, на слънце. Посочи му нейната красота и разумност, даде му знание и методи да се ползува от нея. Учителят въведе учениците си в „Царството на Живата Природа" и тя стана обична за тях, източник на вдъхновение и сила. При такава обстановка Учителят разви живота на Братството. Учителят не пишеше - Той говореше. Той избра беседата, най-трудният вид словесно творчество. Беседата е разговор с душите, вникване в техния интимен живот. Тя изисква непосредствен контакт с човека, съвършено интуитивно прозрение, дълбоко познаване на човешката душа - нейните сили, дарби, способности и нейните възможности. Беседата изисква дълбоко познаване и разбиране законите на живота. Учителят трябваше да отстранява от пътя на човека много препятствия, наследство от миналото - остарели представи, понятия, вярвания, всевъзможни суеверия и предразсъдъци, желания и навици на много поколения, осветени от традицията. Тук Той срещаше голямо противодействие и изнесе една наистина епична борба, извърши една голяма работа. Учителят е държал повече от 5000 беседи и лекции, оригинални, неповтарящи се. В тях е дадено знание за всички области на живота. Това е огромна творческа работа. Учителят е засегнал почти всички религиозни и философски въпроси на нашето време. В тази област Той внесе нова светлина, нови разбирания, широта и свобода. Това е път на естествено растене на съзнанието, ново задълбочаване в проблемите на живота. Един нов мироглед се разработва в съгласие с научната мисъл. Тук не става въпрос за вярвания. Словото на Учителя е Път, Школа, Училище. Ние не разглеждаме Учителя като личност - кои са родителите му, къде е роден и кога. Това не е съществено. И какво име е носил този живот между човеците - и това не е съществено. Идеята е важна. Ние говорим за Учителя - Божественият пратеник, дошъл да посочи Пътя на душите към Бога. Учителят дойде да открие на човеците Любовта, да изяви Божествената Мъдрост и Истина. Учителят живя при скромна обстановка, заобиколен от учениците си. Те образуваха онази естествена среда, онзи необходим екран, върху който се проектираше живота на цялото човечество. Тук се явяваха всички проблеми, които вълнуваха човека - борбите, противоречията, стремежите и желанията, мислите и чувствата - хилядите въпроси, които стоят пред човека. Учителят отговаряше, осветляваше, помагаше на всички, даваше методи за работа, лекуваше. Учителят не дойде да донесе нова някаква религия. Такива има. Но Той създаде Школа, даде знание за живота, знание, което трябва да се прилага и опитва. Затова Словото на Учителя трябва да се проучава последователно, съсредоточено, спокойно. Тъй се получава едно естествено, здраво духовно растене. Разбира се, това е за онези, които го очакват, обичат и приемат. Тук няма място за религиозни, философски или научни спорове. Учението на Учителя е като „Пшениченият хляб", който трябва да се опита. - То дава Сила и Живот. Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Учението на Христа и Учението на Учителя е едно Учение. Учениците, където и да се намират по земята, образуват Братството. Бог е връзката между тях. Един ден на тази основа човечеството ще се обедини. В този смисъл, в света съществува едно Братство - Братството на онези, които любят Бога. Това Братство се подхранва от Великото Бяло Братство, което ръководи човечеството. Външните форми на служене са второстепенни, те не са съществени. Тук може да съществува всичкото разнообразие - и то е красиво и желателно. Важна е любовта към Бога. Важен е пътят на човешката душа към Бога. Учителят беше непостижим педагог. Той слизаше до човека, оттам постепенно го извеждаше към по-добър и светъл живот. Той имаше съвършено чувство за време и мярка, знаеше възможностите на човека. Учителят остави голям педагогичен материал за възпитание на детето. Понеже мнозина от братята и сестрите бяха учители, те искаха упътвания от Учителя, прилагаха методите, които Той им даваше и споделяха с Него опита от своята работа. Част от този материал е издаден от брат Боян Боев в книгата му „Учителят за възпитанието". Моралната чистота е основа на отношенията в Братството. Учителят проповядваше чистия живот близо до природата и в съгласие с нея. Който обича и търси този живот, ще намери обилно знание в неговите беседи и лекции. Богатството, което Учителят остави, е голямо. То е отпечатано в повече от 250 томчета - беседи, лекции и разговори. Това богатство принадлежи на цялото човечество, сегашното и бъдещото, и то си го получи. Учителят въведе първите масови излизания в природата и летуване на палатки в планините. Тук, макар и за малко, човек се възвръща към онези прости, примитивни и здрави условия на живота, от които съвременната цивилизация го е откъснала. Животът ни с Учителя в планините и животът на Братството е описан отчасти - в „Разговорите на седемте Рилски езера", разговорите „Изворът на Доброто", „Изгревите на слънцето", разговорите на „Ел Шадай". Учителят възстанови древната традиция на Бялото Братство - посрещане изгрева на слънцето. Идеалът на ученика е - „Първият лъч на изгряващото слънце". Него той желае да хване. На тези летувания се реализира общият братски живот. Задружната работа сближава, хората се опознават, култивират се нови чувства, създават се нови отношения. Тук имаше най-добри условия за приложение знанието, което Учителят даваше. В разговорите, които възникваха естествено, непринудено, се разглеждаха въпросите във връзка с пътя на ученика. За живота в природата Учителят даде ценни хигиенични правила и методи за приложение. Той създаде ред гимнастически упражнения - те действуват укрепително и здравословно. Учителят даде система от 38 упражнения с музика, които нарече „Паневритмия", което ще рече - Движения в съгласие с Всемирния ритъм. Тези упражнения се изпълняват на открито, сред природата, при изгрева на слънцето, с музика. Те тонират човека, укрепяват симпатичната нервна система, възстановяват онзи естествен здравословен ритъм на организма. Хубавата природа, приятелската среда, хармоничните движения - спокойни, плавни, ритмични, жизнерадостната музика, всичко това възвръща на човека мира и радостта, приобщава го към Големия Всемирен Живот. Паневритмията възвишава човека, поставя го във връзка с духовния свят, от който човек черпи вдъхновение и сили. Учителят отделяше изключително внимание на музиката, като метод за работа и възпитание. Музиката прави човека възприемчив към доброто. Учителят сам свиреше на цигулка и пееше. Той беше съвършен изпълнител на песните, които ни даваше. Учителят имаше нисък, дълбок, изразителен глас, способен да предаде всички нюанси на чувството и мисълта. Учителят е създал повече от 100 музикални творби - песни, упражнения, художествени песни. Това са образци на новата музика, които човечеството един ден ще познае. Учителят е дал значителен материал върху философията на музиката. Той разглежда музиката не само като тоново изкуство, но и като съдържание и идея. За него музиката е преди всичко самият живот. Животът е построен върху музикални закони. В него има движение, ритъм, мелодия и хармония. Всяка работа Учителят започваше с песен и завършваше с песен. Обикновено пеехме общо, едногласно, но от различието на гласовете, от силата на преживяването и мисълта, създаваше се една естествена хармония. Учителят е дал ценни хигиенични правила и методи за лекуване. Тях ученикът ще намери в неговите беседи, лекции и разговори. Те засягат хигиената на тялото и душата, на ума и сърцето. Това е голям научен материал, който занапред ще се изучава и прилага. Някои прости хигиенични правила ще дадем тук: Учителят препоръчва вегетарианска храна. Учениците на Учителя не употребяват месна храна. Това не е забрана. Това е въпрос на свободно решение. Свободата е основен закон на Братството - разумната свобода. Учителят препоръчва обикновено едно ядене - умерено хранене. Той даде правилото - „Спирай на най-сладката хапка." Той ни научи да обичаме обикновените варени картошки с малко сол, горещи. Те са лековити, особено при простуда и температура. Учениците на Бялото Братство не употребяват алкохол. Чистата вода е най-хубавото питие. Но не студената, а затоплената, даже гореща, особено зимно време. Най-добре е като чай. В планините ние никога не ходим без чайници. Към водата Учителят имаше особена обич. Където и да отивахме, той издирваше изворите. - Изворът се почистваше и украсяваше с участието на всички. Създава се общ живот около извора. И това беше педагогичен метод на Учителя. Опознаването и сближаването на хората става най-добре при работа. Тя обединява хората, те се чувствуват обгърнати и сгряни от един по-голям живот. Учителят препоръчва всяка вечер да се мият краката с топла вода. И през време на екскурзии или работа, щом се изпотите, сменяйте мокрите дрехи. Не стойте с мокра дреха. Когато ходите в природата, избирайте за почивка склонове добре огряни от слънцето. Не почивайте в сенчести и влажни места. Излагайте гърба си на слънце, особено през сутрешните часове, но избягвайте да правите това през горещите обедни или следобедни часове. Не пропущайте изгревите на слънцето. Ученикът става рано, той гледа да хване „Първия лъч на изгряващото слънце". Хубави се часовете на зазоряване - ранните утринни часове. Те са часове за размишление и съзерцание - за духовна работа. При всяка възможност излизайте в природата. Търсете чистия въздух, простора, красивите гледки. Те разширяват душата, облагородяват и подигат човека. Учителят препоръчваше зимните екскурзии, даже повече от летните. В края на зимата и началото на пролетта почва да тече „праната" - жизнената сила в планините. Дишайте дълбоко, ритмично, съзнателно - с обич и мисъл. Слънцето, храната, водата и въздухът са главните източници на сила и здраве. Към тях ученикът има правилно отношение - с обич, с разбиране и знание. В природата ходете с будно съзнание, с внимание и мисъл. Промените на времето посрещайте спокойно, без страх. Несгодите и лишенията понасяйте търпеливо и с благодарност. Свикнете да живеете с Големия Живот на природата - той е ваш живот. Не пропускайте да отдадете внимание и на най-малката красота. Срещата с красотата обогатява душата. Ходете в природата с благоговение и свещен трепет. Пазете чистота. Това е училището, в което Бог ни е поставил - тук присъствува Той и Неговите служители. Природата е изявление на Единния Велик Живот, на който и ние принадлежим. В човека виждайте доброто и хубавото - то е Божественото. Не се занимавайте с недостатъците на хората. Те са мястото, където човек сега работи. Човек е незавършена картина - Бог работи върху нея. Един ден тя ще бъде завършена. Добрите мисли, чувства и постъпки са основа на здравето. Обичайте хората и бъдете готови всякога да им помогнете в нужда. Обичта към ближния е вторият велик закон. Той произтича от първия - Любов към Бога. Това са прости правила, които всеки може да спазва и да бъде здрав и щастлив. Пътят на ученика е чист и светъл. Пътят на ученика е като зазоряване. Братският съвет. София, септември, 1968 година. Забележка на редактора: Изпратено до Васил Харизанов в плик, адресиран с почерка на Паша Теодорова.