Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Габрово'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 2 резултата

  1. 45. „КООПЕРАТИВЕН ЛИСТ" НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА Год. VIII, брой 43(5. III.1941 г.) ПОКАНА Съгласно устава на Габровската Популярна банка, кредитно кооперативно сдружение в Габрово, управителният съвет на същата поканва членовете кооператори, които имат постоянното си местожителство в габровската община на XXX - то редовно общо годишно събрание на 16 март 1941 г. 9 часа сутринта, в салона на библиотеката „Априлов Палаузов" - Габрово при следния дневен ред: 1. Отчет на управителния съвет за изтеклата 1940 г.; Доклад на контролния съвет за същата година; Одобрение годишния баланс и сметка „Загуби и печалби" за 1940 г. и Освобождаване от отговорност двата съвета за дейността им през същата година. 2. Одобряване глобалния бюджет на банката за 1941 г. 3. Одобрение: а/ преразходите по бюджета за 1940 г. б/ изразходените през 1940 г. от „Културния фонд" лева 166,000; в/ решението на управителния съвет за членуването на банката в млекарската кооперация „Узана" /протокол N 16/5.03.1939 г./ с 10,000 лв. 4. Определяне максималните кредити от 450,000 на 500,000 лева за индивидуалните членове и от 500,000 на 600,000 лева за колективните членове и даване мандат на управителния съвет да кредитира, под форма на заеми и текущи сметки, членовете в горните размери и с 50% превишение в сконто и дело на полици съгласно устава. 5. Даване мандат на управителния съвет: а/ да изменя и допълва тарифата на банката съобразно условията; б/ да сключва съдебни и извън съдебни спогодби със затруднени банкови длъжници; в/ да изисква от кооператорите да записват дялове, съответни на ползуваните от тях кредити по досегашната таблица; г/ да изпраща делегати на кооперативните конгреси, конференции и др. д/ да сключва заеми при Съюза ни до размера на определения ни личен кредит 19,000,000 лв. е/ да отпуща на общината или на други общ. учреждения заеми в свръзка с продоволствието или други временни нужди на града до размер на 3,000,000 лева; ж/ да даде на библиотеката „Априлов-Палаузов" в Габрово дългосрочен заем в размер на 3,000,000 лева; з/ да приема на сконто или депо боновете, които държавата издава срещу доставки, извън определените кредити на членовете до 2,000,000 лева максимално за един член, а общо най-много до 10,000,000 лева, съобразно разполагаемите средства. 6. Разглеждане заявлението на изключен банков член. 7. Избор на трима действителни членове за управителен съвет вместо излизащите по реда си г.г. Иван Колев, Пею К. Караколев и Тодор К. Шиваров и трима запасни членове за същия съвет, така също избор на трима действителни и двама запасни членове за контролния съвет за една година. Съгласно устава на банката, всеки член-кооператор е длъжен да се яви лично на събранието, а в краен случай, ако е възпрепятствуван да стори това, може да даде пълномощно на друг член да го представлява. Всеки член има право на един глас за себе си и на два гласа с пълномощие. Пълномощните се представят за заверка лично от опълномощителите в банката, в срок най-късно до 15 март 1941 -1 2 часа по обед. Членове намиращи се извън околията пращат пълномощията си нотариално заверени в същия срок. Всяко пълномощно се обгербва с 10 лева. Ако на 16 март 1941 г. не се явят достатъчно членове, то съгласно чл. 41 от устава, събранието се отлага за следния неделен ден, а именно 23 март 1941 г, на същото място и време, като това второ събрание ще се счита законно, колкото членове да се яват. гр. Габрово, 14 февруари 1941 г. За управителния съвет на Габровската Популярна банка кредитно кооперативно дружество Подпредседател: Перо Станков Председател: Иван Колев * * * НАРЯД* НАПИСАН СОБСТВЕНОРЪЧНО ОТ НИКОЛА ДОЙНОВ Неделя - 51/2 часа сутринта 1. Отче наш 2. Лука 9 гл. ст. 9-21 3. Матея 12 гл. ст. 1-10 4. Йоан 3 гл. ст. 1-15 5. Духът Божий 6. Молитвата на Царството 7. Добрата Молитва 8. „И това е живот вечен да познаят тебе истиного Бога и Исуса Христа, когото си изпратил" - три пъти. ______________________________________________ * Оригиналът е ръкописен текст на Николай Дойнов.
  2. 42. ЕТЪРА В ГАБРОВО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Завчера, като мина през Етъра, като минаваш, която е една минала история, какво беше твоето впечатление от този Етър? НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Така някакви особени преживявания нямам, но по-миналата година ходихме с Инчето там на къщата, където се е родил баща ми, но тя е вече почти съборена и пред къщата са гробищата на селото. Моят брат Борис много мечтаеше така някъде на отделно място да живее, извън градове, на тишина, на спокойствие и често пъти е казвал за тази къща. Но като видях обстановката, не може да се мисли за един хубав, спокоен живот, защото гробищата са пред къщата. После къщата е почти е съборена и въобще много неприятно впечатление ми направи там. В.К.: Като мина през музея в Етъра и наблюдаваше тези места, какво впечатление ти направи? Н. Д. Виж какво да ти кажа. Там може да стане едно прекрасно място да ходят хората, да видят старите занаяти и как са работили. Понеже аз много време работих, малко след войната, нямаше стоки и съм ходил много често по Етъра и околните села, и съм купувал техните произведения - ножове, гаванки и т.н. Като съм гледал как работеха хората, с какво усърдие и как тука едва, едва се работи в този направен музей. Прави ми едно неприятно впечатление сега, макар че този музей може да изиграе голяма роля за приток на хора, които искат да видят старото, като дадат според мен свобода на тези занаятчии за своя сметка да работят. Да кажем кожухар. Дай му магазина да си работи, да си продава произведенията. По този начин интереса ще го застави да бъде по-активен. Няма по-могъщ фактор, аз съм бил в този свят на материалните дейности, на печеленето, на търговията, на индустрията, няма по-могъщ фактор за дейност от личния интерес. Онзи работник, който е поставен там и ще чака от своята дейност прехраната, той ще бъде усърден, активен, динамичен и ще видиш как кипят тези занаяти стари, как кипят, как са в своето естество. Например да вземем гайтанджийницата. Отидохме в гайтанджийницата. Аз съм ходил на онези времена, старите времена в гайтанджийницата. Гайтанджията е облечен с един търлици, гащи, които са с колене големи, едно кожухче, една фланела, съвсем селски е облечен и седнал, и чисти конците от гайтана. Като погледнеш виждаш един човек сраснал се със самия занаят. А тука като отидох един път, гледам един човек, младеж беше, миналата по-миналата година. С европейски обувки, с костюм европейски, с връзка-яка, нещо което показва един фалш. Ако така се даде в неговата първичност, тогава музея Етъра, ще бъде наистина много ценно, привлекателно място за хората. Аз например преживях разочарование. Като работех в онези търговски времена, имах работа с един много симпатичен занаятчия ковач, казваха го Делката. Правеше сатъри, разни такива работи, защото казах, че нямаше голям избор. Като отидох един ден в музея на Етъра, гледам Делката там. „О, Николай, какво правиш?" „Делка как си ти?" „Николай от април месец до сега съм направил само едно чукче", а беше вече юни. И знаеш ли какво Николай, ние седим тука, приказваме, като видим, че се задават хора, ние обуваме потурите и почваме да чукаме. Сега, всеки малко, много, ще разбере хаоса на цялата тази работа. Но, ако наистина му бяха дали на Делката, ето ти помещение, работи тука ковач. Делката нямаше така да седи и да чака да обуе потурите, като идват хора, а от тъмно до тъмно щеше да чука там. И ти като отидеш да видиш, ще видиш как клокочи този занаят. Същото е с кожухарите, същото е с точиларите, същото е с тези, които правеха гаванките. Аз съм работил и съм търгувал с гаванки и съм ходил при самите производители на гаванки. Стържеш, стържеш, а там стъргането става, и след туй веднага се обръщаш на другата страна и стържиш. Много интересно се правят гаванките. Сега, няма, постържи малко, лениво се обърне на другата страна, извади гаванката и почива. В.К.: В тези гаванки какво слагат? Н.Д.: Всичко. Гаванките се правеха от буково дърво. Селяните в гаванки слагаха сирене, ядене, пиперки, чушки пекани. Тогава нямаха пластмасови съдове и кутии, тогава гаванката беше. Аз съм запомнил тоз период. Сега в това време има пластмасови, алуминиеви, но тогаз беше рядкост и пластмасата не беше навлязла в живота на хората.
×
×
  • Създай нов...