Search the Community

323. НЯМА ДА ИМ СТИГНЕ ВРЕМЕТО Към края на месец май 1944 година, подполковник Стоянов от граничния гарнизон в град Малко Търново свиква актива на града на спешно съвещание, на което присъства и брат Георги Желев Тахчиев в качеството на заместник-директор на гимназията. Началникът на граничния гарнизон иска да заангажира обществеността за бързо и спешно ликвидиране с комунистите. Обмисляли се мерки, планове, решения, как по-скоро да се ликвидират враговете на държавата - комунистите. След като съвещанието приключило, началникът на гарнизона се обърнал към брат Тахчиев, за чиито убеждения бил информиран, като му казал твърдо и заканително: „След като свършим с комунистите, ще почнем с вас, дъновистите." Братът нищо не му казал. Посрещнал мълчаливо тая закана за кървава разправа и когато дошъл краят на учебната година, братът си взел куфарчето и право на Изгрева, при Учителя. Разказал му подробно за свиканото съвещание и накрая за заканата на подполковника. Учителят, след като го изслушал, помълчал малко и казал: „Няма да им стигне времето." Братът, като чул думите на Учителя и чакал да види какво ще стане. Той не бил изненадан, когато на 8 септември същата година Съветският съюз обяви война на България и на 9 септември минаха границата. България бе окупирана от съветските войски. „Да", казал брат Тахчиев, „на преследвачите на комунизма не им стигна времето. Учителят го бе предсказал преди три месеца - през юни 1944 година." Не им стигна времето да преследват и дъновистите. Всеки, който вдигне ръка срещу една справедлива кауза, няма да му стигне времето, така пише в Акашиевите записки. Случка, разказана от Георги Тахчиев, София. Забележка на Редактора: Дойде времето на комунистите да управляват от 1945до 1989година. Вместо да си вършат онази работа, за която бяха дошли, то те започнаха да преследват дъновистите. Така и тяхното време приключи в 1989 година.

11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ Преди години в Пазарджишко паднала голяма градушка, която унищожила посевите и хората останали гладни. Тръгнали те по близки и далечни места да търсят храна, за изхранване на семействата и добитъка си. Но тъй като не намерили наблизо, то те били принудени да отидат твърде далеч, като стигнали Ямболско. Намерили храна, но много скъпа. Хиляда лева крината. Невиждана скъпотия, но нямало що да се прави. Гладно не се седи. Платил той храната, но за всеки случай записал си името и адреса на продавача. Минало, не минало две-три години, сега пада голяма градушка в Ямболско, а към Пазарджик реколтата била отлична. Сега вече от Ямбол и от околията тръгнали да търсят храна. Случило се така, че тези от Ямбол и околията, които продаваха скъпо и прескъпо храната и вземаха последната пара на гладните, сега те били принудени да отиват към Пазарджик да купуват храна. Намерил купувачът храна, толкова, колкото му била необходима, но сега дошло дума за цената. Продавачът поразпитал за името на купувача, от къде е, къде живее и разбрал, че купувачът е същото лице, което му продало храната по 1000 лева крината преди две години, когато той бил гладен. Заговорил му той и му дал да разбере, че го е познал. Тогава му казал: „Братко, има хора без сърца. Те използват чуждото нещастие да трупат пари. Хора без чувство, без свян, без срам. Те не заслужават даже името човек." - А купувачът слушал и се червял, знае той в чия градина падат тези камъни. - „Сега вие сте гладни. Вземете тия десет крини и си отивайте, да изхраните децата." - „Ама не сме платили", възразил той. - „Не! Нищо няма да плащате. Аз следвам завета на моя баща, който казваше така: „Синко, на гладен пари не вземай!" Това научих от баща си и така постъпвам аз. Аз не мога да престъпя завета на баща си." Купувачът потънал в пот, като че с вряла вода бил залят. Той знаел вината си. Тръгнал си, но думите на този, на когото миналата година той бил одрал и кожата от гърба, същият този човек сега вместо да му отмъсти, той му бе дал два чувала храна безплатно. Туй неговият ум не можеше да побере. Дълбоко в себе си се разкайвал за постъпката си. Съзнал, че е направил грях. Някакъв глас дълбоко в душата му му говорел: „Ето човекът. Това е истинският човек. Ти миналата година му взе и последния лев, а той днес ти дава храна даром. Вземи пример от него. Постъпвай като него. Това е човекът." Вървял той из пътя и като че още чувал думите на своя благодетел: „На гладен пари не вземай!" Разказал: Георги Тахчиев.