Търсене във форума

138 а. Духът и душата са създали умът и сърцето В София бяха започнали бомбардировки и правеха затъмнение на целия град вечерно време. Дъхът на войната се носеше навсякъде и вълнението ни беше голямо. Обаче, Учителят не ни занимаваше с политически въпроси. Един ден ни каза: "Ако Наполеон разруши феодализма в Европа, Германия ще разруши егоизма". В тези усилни времена, Учителят една сутрин ми каза с твърд глас: "Герой трябва да бъдете!" В.К.: Така. На стр. 108 има един цитат, в който се споменава: "Както Наполеон разруши феодализма в Европа, Германия ще разруши егоизма." В какъв смисъл? Сега, ние знаем ролята на Наполеон, ние знаем Учителят какво е казал за Наполеон, че той е изпратен от Бялото Братство, за да премахне светската власт на папата, да премахне феодализма и да създаде Съединени Европейски щати. В третото, казва, той не успя. Сега вие казвате нещо много интересно? Весела: Ами той каза, Германия ще разруши егоизма, ще се смири Германия, тя ще бъде сломена и ще настъпи едно смирение, едно укротяване на този горделив дух, господарски дух, тя искаше "Дойче натубералес" - Германия над всички. И това нещо не се позволява от небето, защото Гер-ман е земен човек, Германия не е възвишения човек, следователно, тя трябва да бъде смирена, чрез това разделение. Нали германците разделиха, там Бисмарк, България на източна и западна, и сега те се разделиха и се учат на смирение. (Забележка. Виж"Изгревът" т. I, с. 443-444) На 18 септември 1940 г. при срещата ми с Учителя, Му прочетох ново стихотворение на английски "Музикантът", след което Той ми каза: "Духът и душата са господарите. Те са работили векове да създадат ума и сърцето като свои слуги. Сега умът и сърцето трябва да се възпитават, да работят за духа и душата. Трябва да се създаде хармония между ума и сърцето. Това, което слиза е право, и това, което възлиза и то е право - мислите се възпитават в сърцето. Майката скърби, когато й вземат сина, защото той й е бил любимеца в миналото; бащата най-много скърби, като му вземат дъщерята - тя му е била любима в миналото. Сега хората трябва да се възпитат и да не скърбят, то ще мине да не се ревнуват. Сърцето и ума да се възпитат. В бъдеще яденето и всичко ще е религия. Сироммах - мъдрец, сиромашията съдържа всички условия. Тя е богата, всичко е посяла, то трябва пак в хамбара й да се върне умножено. При сегашните условия, за да бъдеш понятен на хората, трябва да бъдеш малък. Малките хора много работа могат да свършат. Има методи на луната и методи на слънцето. Методите на луната действат само върху въображението, без да дават някакви резултати, обаче, методите на слънцето всякога дават добри резултати. Човек трябва да мине от методите на луната към методите на слънцето. Това става, когато човек минава от низходящо към възходящо състояние. Само земята и луната оказват низходящо или възходящо влияние върху човека, а слънцето оказва само възходящо влияние."

4. За прераждането на човешката душа и за възмездието Зъболекар Стоицев (В. «Братство», бр. 157от 19.IV.1936г., стр. 1-4) Кратки пояснения по тези въпроси по повод сказките на писате­ля Русалиев в полза на горното и на професор Дюлгеров, адвентския пастир Иванов и евангелския - Зяпков против горното. По тези въпроси чухме неотдавна сказката на писателя г-н Русалиев, след него - на г-н професор Дюлгеров - богослов, която бе като реакция на Русалие- ва, а след това узнахме сказката на адвентния пастир г-н Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г-н Зяпков. Първият от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някои източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания. Обаче не чухме на какво становище е той по тези въпроси. А би тряб­вало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението, че в Св. Писа­ние нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават, че няма никак­во прераждане, няма и закон за възмездието. А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател, защото има хора, които имат опитности, които стоят по-горе от тия на говорителите. А в книгата «Живот, смърт и прераждане», напечатана по стенографски бележки от сказката на г-н проф. Дюлгеров, на 8-ма страница срещаме: «Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко места, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48,19: 10; Йоана 8:32,9:1-2; Галат. 6: 7; Матея 16: 13; Марка 8: 27 и Лука 9: 18. Пита се човек: защо се не спомня нищо за 11. и 17. глави от Матея? Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези. Нашите братски уважения и почитания към говорителите, като чисти души. Но, като хора честни, ние трябва да оставим мисълта свободна на всяка човешка душа и тя вътрешно да схване кое е право. Това е Божественото! Щом се прави насилие, има и отговорност за този, който говори. Не само това, но той взема отговорността и за другите. Има един природен закон, който гласи: «Външната свобода можем да ограничим на една човешка душа, но вътрешната свобода на човека - никога!» Ето защо, добре е да се изнася истината изцяло, т.е. да се изнася и едно­то, и другото по тези въпроси от Св. Писание и всеки да си разсъждава сам. А ние виждаме, че това не се върши, с цел да се докаже, че говорителят е знающ и силен. Нима не е ясно и категорично казано от пророк Малахия, в 4-та глава, и то още 387 години преди Христа, за прераждането? Стихове 5. и 6. гласят: «Ето, аз ще ви проводя Илия пророка, преди да дойде денят Господен, великият и страш­ният. И той ще обърне сърцата на бащите към чадата и сърцата на чадата към бащите.» А пророк Илия живя 1050 години преди Христа! Нима не е ясно и недвусмислено казано от самия Христос в 11. глава от Матея, ст. 14: «И ако щете да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде», аст. 1: «Който има уши да слуша, нека слуша.» Гл. 16:13 от Матея; «Мене, Сина человеческаго, кого ме казват, че съм? А те (учениците) рекоха: «Едни - че си Йоан Кръстител, други - Илия, други - Йеремия или един от пророците.» В гл. 17: 12 от Матея е най-категоричното: «Но казвам ви, че Илия вече дойде и не го познаха, но сториха с него каквото щяха.» А това бе, когато бяха обезглавили Йоан Кръстителя. Не са ли това ясни и недвусмислени думи и факти в полза на прераждане­то, и то казани от самия Христос? Обаче новорождение, прераждане и роден от Духа, това са три различни неща. Нима не са ясни думите на Христа в гл. 26: 52 от Матея: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото които нож хванат, от нож ще загинат,» и в гл. 5: 28 от Матея: «Който погледне жена и я пожелае, той е прелюбодействувал», за да схва­нем закона за възмездието? Ако отхвърляме това своеволно, тогава къде ни остава вярата в Христа и в Св. Писание? Ние смятаме, че тези, които извратяват и отхвърлят, особено думите на Христа, ще имат отговорност! Като цитираме горното, ние ни най-малко искаме насила да го приеме ня­кой. При това ние знаем, че не всички хора са готови да възприемат това, макар и да го четат. Защо? Защото духовната еволюция е различна и има ред причини за това. И всеки ще го схване, когато му дойде времето. Но на тия, които са истински християни и имат вярата на Аврама, имат светлината на ума, както и живота и любовта на Христа, на тях им остава много малко (както на Савла, който беше чист и изпълнител на Мойсеевите закони, но нямаше вярата за Христа и му се даде опит), ще им се даде доказателство, да схванат. Но пак зависи как ще търсят, как ще хлопат и какво и как ще искат. Тогава те сами ще проповядват това, което по-рано не са искали да приемат. Че се прераждал човек в животни и пр., това са детински разсъждения. Че като знаел някой, че има прераждане, ще отлага усъвършенствуването си, това е също така несериозно. Ето защо, по тези въпроси, които нямат вярата на Аврама и живота и опитностите на Христа, на апостолите и издигнатите духовни хора, добре е да ги не зачекват. Те могат да спомнят, че има подобни вярвания, но да изнесат напълно каквото има писано в Св. Писание по това. Но да вземат становища отрицателни, без да притежават известни качества и духовни опитности, това не е доблестно. Още по-лошо бие в очи, когато се нападат личности. Не е важно да изнасяме имена. Ами ако след някоя година им се удаде да го проверят, какво ще им бъде положението пред тия същите слушатели? Напоследък често се изнасят факти в пресата и за прераждането, и за ясновидството, и за явяването на заминали души. Неотдавна в. «Утро», в броя си от 1 .III. т.г, изнесе един такъв случай, изследван подробно от двама английски учени - професорите Пулм и Треджер. А това не е един случай - такива и подобни случаи има вече изнесени със стотици и хиляди. Ето защо, да таксуваме всичко това за заблуда, за шарлатанство, е съвършено неразумно, щом сами не сме го изследвали. Ние не отричаме, че в спиритическите сеанси, които тъй много се правят на Запад, често може да стават измами. Също така и в частичното ясновидство. Но който не е достатъчно издигнат духовно, да се не занимава с подобни неща! Та малко ли има сега, които си самовнушават и си въобразяват, че Дух Светий е в тях? Ако човек съзнава, че има невидим мир и че той е реален, нека се стреми да се свърже здраво с Христа, Той ще му открие! В нашия народ не всички ще разберат прераждането и закона за възмез­дието, макар и да им се говори за него. Това е храна за по-напреднали души, които имат искрено желание да изследват безпристрастно нещата. Този въпрос не трябва да спъва никого в духовния път. Но който доброволно се заинтересува и го проучи из основа, той ще види какво се разкрива тук. Нашият народ засега има нужда да му се говори за покаяние, като всеки да види отрицателните си дела и да ги избягва, защото ще страда - било веднага, било по-късно или в бъдещ живот. Само връзката с Бога, постоянната права ми­съл и благородните постъпки освобождават човека от страдания. Затова покая­ние се говори от много места и то е добре. Да му се говори за повече трезвост - въздържание от тютюн, алкохол и въздържание от лоши постъпки. Затова всеки, който се счита честен и интелигентен, би трябвало да е об­разец на тия добродетели. Да му се говори за разумното хранене - какво и как да яде, как да пие, как да диша, как да използува слънчевата светлина. След това, които са по-готови и почувствуват вътрешен подтик към това, да преминат и към безмесно хранене, защото то крие в себе си благородните постъпки, не само човека да не убива, но и всяко животно. Това е много важно и сериозно, но ще го разбере този, който го приложи и опита. Да му се говори за възвишения Божествен морал, в който любовта, исти­ната и правдата са стълбовете в живота. Да му се говори за усилване на вярата в Бога и приближението му към Христа, в рамките на чистия живот, като пак любовта, мъдростта, истината, прав­дата и добродетелите бъдат най-мощното оръжие за воюване. Обаче за всичко това се искат хора образци! Не само да се говори, но и да се даде пример. И такива примери ще се създадат! Времето за нещо велико и радостно наближава! Накрай ще кажем, че не е далеч денят, когато много чисти и верующи души от най-различни среди - православни, евангелисти, адвентисти, въздържатели, вегетарианци - които засега още не са си изяснили въпросите за прераждането и възмездието, ще разберат великия смисъл на тия два Божествени закона, ще проникнат в дълбоката мъдрост на Твореца, с която е наредил всичко да съдействува за непрестанното усъвършенствуване на всичко съществуваще, ще схва­нат Неговата велика Любов и безгранично дълготърпение, които ни дават всички условия да растем и да се развиваме непрестанно, безспир, да вървим все нап­ред и все напред, без да може тъй наречената «смърт» (която е смърт само на тленното) да спре нашите усилия. Тогава животът ще просияе пред тях с всичкия си дълбок смисъл, във всичкото си величие и красота. Ще разберат какво голя­мо заблуждение е да се отрича оня Божествен ред и закон във вселената само затова, защото ние, със слабия си човешки ум, не сме могли да го разберем.