Търсене във форума

343. ЗАЯВЛЕНИЕ ДО ГОСПОДА Това беше около 1951 година, когато братчето ми, Михаил, пожела да се ожени, да има свой дом и семейство. Казах му, че този въпрос е много важен и трябва да се отнесем до най-главното място. И така направихме. Заключихме се в стаята си и се помолихме като на баща, като на най-близък, като му казахме нашето желание: „Господи, ако това е предвидено в твоя план, нека да бъде." И наистина, не се минаха две-три седмици от деня, в който се помолихме, поканиха ни в едно семейство в Айтос, където бе намерила убежище една мома, която домашните й искали да оженят не по волята й за човек, когато не обичала. Дома, в който ни канеха, имаше радост, защото нашият близък си бе намерил другарка и ние отивахме да им поднесем нашите благопожелания и скромен подарък. Посрещна ни момата, без да я знаем и познаваме. По случай втората сватба на домакините изпяхме им една от нашите песни. Там имаше един студент, и той пожела една песен. Изпяхме му. Сега и момата гостенка, и тя пожела песен. На всеки изпяхме по една песен. Гостенката много харесала както песните, така и нас, певците, което споделила с хазяйката. Тя й казала, че и двамата сме ергени, но тя да гледа по-малкия. „Но тук има една пречка, че те не ядат месо, пояснила хазяйката". - „Какво като не ядат! Щом те могат да живеят без месо, то и аз ще мога. Както те ядат, това ще ям и аз." И тъй, те се харесаха и задомиха. И всички живеем заедно във взаимна любов и разбирателство. Нашето заявление даде резултат. Разказал: Димитър Звездински. 28 септември 1966 г. - Братската градина.

179. ДОБРОТО ОРЪЖИЕ През лятото на 1936 година двама братя от София предприели екскурзия из величествената Рила. Тези братя били Димитър и Михаил Звездински. Там, в Рила, човек най-добре може да почувства величието на Бога, изкачил се на някое високо било или връх, или надвесен над някоя бездънна пропаст да запееш: „Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела ... " Само там, при тази дивна обстановка, можеш да се вживееш в думите, което пееш или изговаряш. Самата обстановка те кара да се смириш и да благоговееш пред величието на Твореца. Как се разширяват там гърдите и жадно поемат чистия планински въздух, а душата се разтваря и ти си готов да обичаш всички, независимо дали са повече или по-малко добри. Обладава те една радост, че си можал да превъзмогнеш трудностите, за да се откъснеш макар само за няколко дни или седмици от сивото ежедневие. Ето вече шести ден. откакто двамата братя са в обятията на величествената Рила. С всеки изминат ден раниците олекваха, което не бе най-радостното, но те, след като бяха успокоили стомасите си, бе им излязло от ума, че за вечеря пак ще трябва да се яде. Когато отвориха раниците, видяха, че нищо не е останало „Трябва да потърсим храна", каза Михаил. - "Да, брат, трябва но откъде?" Наблизо селища нямало и единственото място, отгдето може да се набави малко храна, било овчарските колиби. „Да от овчарските колиби може, но там има лоши кучета, които могат да разкъсат човека", казал брат Димитър. Брат, аз зная формули, срещу които и най-злото куче не може да устои", отговорил Михаил. „Видиш ли, че опасността се приближава, простри напред дясната си ръка с разтворени Сатурн и Юпитер[2] и кажи: И в тебе Бог живее и няма да ми причиниш никакво зло, като по тоя начин ти имаш най-силното оръжие." Брат Димитър слушал с голямо внимание. Разбрал той кое е най-доброто оръжие и се окуражил. Метнал празната раница на гръб и тръгнал към кошарата, която едва се виждала в далечината, а другият брат останал да чака неговото завръщане. Брат Димитър, изпълнен с вяра и бодър дух, и с тая формула скоро наближил кошарата. Когато бил вече на около километър, овчарските кучата го забелязали и се спуснали настървено срещу него. Шест едри като вълци овчарски кучета идат към него, а той чакал, минутата и секундата, когато ще употреби силното оръжие. Когато кучетата вече били на около 20-30 метра, той употребил оръжието и кучетата моментално се заковали на местата си, а братът спокойно и съсредоточено се приближил до овчарите, които били в изумление от неговото появяване. „Как е възможно кучетата да не те усетят - му думали слисани те - Това досега никога не е бивало." Братът си купил храна и се върнал. И двамата братя били доволни от направения опит. Разказал: Димитър Звездински. ------------------ [2] Сатурн и Юпитер - става въпрос за съответните на тези планети пръсти - среден и показалец.

201. Тъмните сили, които ме бяха вързали Един брат, много чист и свят - Димитър Звездински - мир и светлина на душата му отвъд, ми каза веднъж на Изгрева: "Сестра, докога ще си на кръста!", с печален тон и съчувствен поглед. Тъмните сили въстават с цялото си същество срещу ония, които пръскат светлина и вървят смело в пътя на Доброто. Когато най-напред отидох при Учителя, Той ме прие със строг израз на лицето. След време каза: "Когато дойде при Мен, тъмните сили така те бяха вързали..." Да, наистина, голяма освободителна работа извърши Учителят върху мен като скулптор, който извайва статуя от някоя скала. Колко труд, колко време и какви усилия прави Той за нашето освобождение! Как мога да Му се отплатя? Тук само регистрирам отчасти някои мои опитности с Него, за да види всеки, който чете тези редове, каква безгранична Любов прояви Учителят към нас - малките земни същества, така отдалечени от онова първоначално състояние, в което Творецът най-напред ни е създал. Учителят е мост между хората и Отец. Той ни свързва с Баща ни за вечни времена. Като дете обичах Христос с цялата си душа и често тъгувах, че не мога да го видя. Ето, дойде време да коленича пред святите Му нозе и излея всичката си Любов към Него в лицето на Учителя. В.К.: На стр. 179 "Когато дойде при мене тъмните сили така те бяха вързали." Весела: А-а. В.К.: Това е изказване на Учителя. Весела: Да. Аз, когато се върнах от Ловеч, имах борба с този, марсианец беше, с едно четвъртито лице. В.К.: Този, дето беше кандидат за женитба. Весела: Този, който искаше да се жени за мен. Учителят ми каза, като ме видя, като седнах при него, не тогава, по-късно, много: Когато казва ти дойде, така те бяха обвързали тъмните, че да се чуди човек откъде да те почне. Толкова ме бяха завързали А аз бях сънувала, скоро след това, че аз се качвам по една стълба през прозореца в стаята на Учителя, влизам и той прогонва духове от мен. Пропъжда духове от мен. Сънувах. Той е пропъдил много духове, които са ме мъчили и плашили. Пропъдил е много духове и това искаше да каже, че просто бях като смутена, бях несигурна, не знаех какво е това Учение и трябваше много време да мине, да проумея всичко. Трудно беше в началото.