Търсене във форума

21. СЛУЧКИ С КНИЖКАТА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА" Тук е мястото да спомена някои случаи из живота на братя, които бяха получили книжката „Завета на цветните лъчи на светлината". Първото нещо, което следва да се отбележи е това, че всички ценяха извънредно много този дар на Учителя, знаеха, че тя е нещо повече от талисман- закрилник. Винаги прочитаха нещо от нея, но някои знаеха цели страници наизуст. Носеха я със себе си през време на войната да ги закриля, а и в обикновения си живот да се улесняват в предприеманите работи свързани с някакви трудности. Помага се с нея при лекуване на болни, като се прочита страницата „Духа на Обещанието", съпроводено с обливане с духовна струя във вид на портокалови лъчи. Разказваше ми брат Георги Куртев - ръководителя на братството в Айтос следния случай. Той е получил книжката още през 1912 година. И я носил в себе си през всичкото време на Балканската война. Помогнала му е в много случай. В края на войната с турците при настъплението при Одрин той, като фелдшер е трябвало да отиде до едно място да вземе някакви ранени болни войници, да ги води в България. Докато се върне, ето, че и неговата част, болницата получила заповед да потегли на път. Когато пристига там дето ги оставил няма никой. Вече станало тъмно и той не може да намери нито другаря си, нито какво е станало. Като се лутал в тъмнината, без да знае къде е стъпил на нещо, препънал се и когато поглежда напипал своята раница и друг багаж. В раницата му се намирала книжката „Завета на цветните лъчи на светлината", за която той най-много съжалявал. Можем да си представим радостта му като намира съкровище си. Друг брат - Никола Нанков ми разказваше, че много е искал да получи от Учителя книжката „Лъчите". Поискал я даже от Учителя, но той в момента отложил. Така се стекли обстоятелствата, че той не се пресрамил втори път да я поиска и останал с неосъществено желание. След заминаването на Учителя той влиза при един познат антиквар, който му запазил интересни книги. В предложената група книги той открил един съвсем нов екземпляр от „Лъчите". Необяснимо как е попаднала там, но по този начин той считаше, че Учителя му е дал това, което му е обещал. Все пак това показва, че не всички получили книжката „Лъчите" са я пазили с нужното внимание, може би това е случай, когато наследници на някой починал брат са продали книгите на антиквар и там се е случила книгата „Лъчите". С мен се случи също веднъж да рискувам да се лиша от книжката си. Имах я в себе си, в канцеларията, където работех. Вечерта, когато всички колеги си бяха отишли довършвах работата си и останах по-късно. При излизането си от работа отидох до коридора да се измия и до тоалетната. Извадих книжката от джоба си и я поставих на една рамка в коридора. Уж за момент. Вечерта посегнах преди да си легна да прибера книжката на мястото й. Останах ужасен. Нямаше я. Пред мен изпъкна момента, когато я поставих в коридора, но пропуснах да си я взема на излизане. Имаше опасност да изчезне оттам, че група активисти от предприятието заседаваха в една близка стая и предполагах, че все някой ще отиде в този коридор. Нещо ме успокояваше и така премина нощта. Имаше малка надежда. Така сутринта още в 5 часа се озовах пред канцеларията, дочаках чистачката и с нея заедно влезнах вътре. Първата ми работа бе да се озова във вътрешния коридор, където за моя радост книжката ме чакаше незасегната. Това беше 1954 и 55 година. Тогава разбрах, че даденото от Бога, от Учителя е дадено за вечни времена. Не бях спал цяла нощ. В тази книжка, аз държа един еделвайс, който ми е даден от Савка. Бях го сложил и си го пазех. Сутринта един от тези, които заседаваха, седи насреща и ми каза „Ти знаеш ли, че еделвайс имам и аз?" Когато той спомена еделвайс, нещо ми подсказа, че той е отворил книжката, видял е еделвайса и го е прибрал, а книжката е оставил на мястото. Виж как го подучил Духа, да ми каже, че има еделвайс. Е, взе еделвайса, но ми остави книжката. Не ми пpизна, че е пипал книжката, но все пак я бе оставил на мястото си. Като получих книжката „Лъчите" не се досетих да запитам Учителя, следва ли да заплатя нещо, от никого не бях слушал как се постъпва в случая. Много по-късно научих от старите братя, че при получаване на книжката в знак на благодарност заплащали по един златен наполеон. Все пак благодарение, че Учителя бе наредил при предаване Пентаграмите всеки от нас да пожертва нещо материално, да направи някакъв подарък на нуждаещите се. Спомням си, че на мен се случи да подаря един чифт обувки на ученик от братско семейство. Тогава се изпълни онзи закон, съгласно който заплатеното се цени повече. Да спомена за още две важни поръчения във връзка с Пентаграма. Да се поставят в рамка в стъкло, като по никой начин да не се изрязва и намалява размера й. Изнасянето на Пентаграма извън границите на България не е позволено. Това стана известно по-късно, когато един брат от Бургас се премести да живее в Цариград. Той запитал Учителя може ли да се вземе Пенгарама, но му отговорили, че не може и тогава този Пентаграм остана в Бургаското братство. Той беше грък. Казваше се Апостолидис. Беше възрастен човек. Имаше в Бургас много имоти, взимаше наем от тях. Идваше през лятото от Цариград да си прибере вересиите. А семейството му бе в Цариград. Той Питал Учителя да си вземе ли Пентаграма. Учителят казал „Не!" Значи Учителят не дава да се изнася вън от България. Книжката Учителят я даваше лично. А Пентаграма, когато я даваха, даваше се обещанието да служиш на Господа - „Съгласен ли си и обещавам". Второ - поръчението да се направи една малка жертва. Тогава едни обуща струваха доста пари, те се правеха и шиеха на ръка от обущарите. В една бележка в „Лъчите" се вижда, че тя ми е подарена на 07.01.1915 г. стар стил в 10.15 мин. сутринта. Спомням си също, че когато показах на брат Пеню Киров книжката, той ме запита: „Забеляза ли си на коя страница е синята лентичка отделител, която Учителят ти е предал?" Наистина, че не бях забелязал. Но по-късно при гостуването на Учителя у дома отворихме по негово указание стр. 25 и ми каза да прочета текста „Благополучие" до края на страницата. Това ми го поръча Учителя. Така разбрах, на коя страница е била синята лентичка, която е служила за отбелязване на страниците.