Търсене във форума

11. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ И ТЯХНАТА ПОДЯЛБА НА ДЕКАНАТИ На следващото изображение е представена графически кръгообразната зодиакална система. Съзвездията в техния последователен ред заема кръгови отрези по 30°, наричани знаци. Съгласно принципа на троичноста на битието, всеки отрез или знак се подразделя на три равни части по 10°, всяка от които отговаря на съответния свят. Първите 10° от всяко съзвездие отговарят на Божествения или умствен принцип, изразен чрез влиянието на съзвездието. Вторите 10° на всички съзвездия отговарят на духовния или сърдечен принцип. Третите 10° на всички съзвездия отговарят на материалния или физически принцип. Следователно, първият деканат на всяко съзвездие има отношение към умственото тяло на човека, т. е. към неговия мисловен живот. Вторият деканат на всяко съзвездие има отношение към духовното, чувственото тяло на човека. Третият деканат има отношение към физическото тяло на човека. Светилото - представител на знака, е владетел на трите негови деканата. Заедно с планетата-представител съвладетел на втория деканат е планетата, която е представител на следващия знак от същия тригон. Ведно с планетата-представител съвладетел на третия деканат е планетата, която е представител на третия знак от същия тригон. Тази подялба е особено важна при определяне естеството на планетните влияния, изхождащи от различните деканати с домовете, нещо, което ще бъде осветлено нататък. Следващият чертеж [вж. с. 527 в оригинала, а тук стр. 438 - ГСК] на зодиакалните знаци и табличката на деканатите дава пълна представа за тази подялба и за връзката между деканатите и светилата. Горният чертеж [вж. с. 527 в оригинала, а тук стр. 438 - ГСК] представя отношението на човека с различните светове и планетните принципи, свързани с всеки свят. 1-я кръг определя Божествения свят и отношенията на човека към него. Той е свързан със свърхсъзнанието и причинния ума на човека. Заема точката на ЗЕНИТА. 2-я кръг, който в небесната координатна система, образувана от небесния меридиан и небесния екватор, заема точката на НАДИРА, определя ангелския свят и отношението на човека към него. Той е свързан с подсъзнанието и колективния ум. 3-я кръг, който заема точката на Залеза (ДЕСЦЕДЕНТ), определя човешкия и астрален свят и отношението на човека към тях. Той е свързан със самосъзнанието и субективния ум. 4-я кръг заема точката на ИЗГРЕВА (АСЦЕНДЕНТА) и определя материалния и животински свят, както и отношението на човека към тях. Той е свързан с човешкото съзнание и с обективния ум. Всеки звездослов има тези четири главни точки или главни врати на мировото влияние. Чрез тези четири точки човек има връзки, отношения, обмяна, взаимодействие и е в зависимост от четирите различни свята на ЖИВОТА. От известните засега на човека светила, на всеки свят отговарят по три от тях, с изключение на БОЖЕСТВЕНИЯ свят, с който човек е свързан само чрез едно светило - СЛЪНЦЕТО. Посредством СЛЪНЦЕТО ЧОВЕК ИМА ВРЪЗКИ, ОТНОШЕНИЯ и ОБМЯНА с БОЖЕСТВЕНИЯ, ПРИЧИННИЯ СВЯТ, откъдето получава най-висшите жизнедателни сили за своето причинно, умствено, чувствено и физическо тяло. Според това как е приемал, как е употребявал и оползотворявал слънчевата светлина в своите минали животи, в настоящия живот човек получава правилно или неправилно слънчевата светлина. Ако в минали въплъщения човек се е ползвал от слънчевата светлина да върши злини, в настоящия му живот неговото причинно тяло не ще има правилно устройство, следователно той не ще може да получава правилно жизнедателни сили за всички останали тела. Слънцето е представител на Божествения свят във физическия. Слънцето има отношение към устройството и дейността на очите. По-определено, Слънцето управлява дясното око у мъжа и лявото у жената (Луната, обратно, управлява лявото око у мъжа и дясното у жената). Ако отношенията на човека в минали животи към причинния свят са били неправилни, това ще се отрази върху зрението на човека в настоящия му живот. Трите Божествени Начала (принципи) - ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА в планетен свят се представят от Слънцето, което също е представител на Божествения Дух, който движи живота. Любовта, Мъдростта и Истината, които изхождат от Слънцето, за всеки свят и всяко съответно у човека се възприемат чрез отделно светило, както следва: По отношение на ангелския свят Божествената Любов се възприема и предава чрез НЕПТУН. Божествената Мъдрост се възприема и предава чрез УРАН. Божествената Истина се възприема и предава чрез ЮПИТЕР. По отношение на човешкия свят С Божествената Любов човек има връзки и отношения посредством ВЕНЕРА. С Божествената Мъдрост човек има връзки и отношения посредством САТУРН. С Божествената Истина човек има връзки и отношения посредством ПЛУТОН. По отношение на животинския свят Посредством МЕРКУРИЙ се приема и предава Божествената Любов. Посредством ЛУНАТА се приема и предава Божествената Мъдрост. Посредством МАРС се приема и предава Божествената Истина. Дейността на трите Божествени Принципа за трите различни светове е различна, но общо за всички светове проявите на трите Божествени Принципа са следните: ЛЮБОВТА ражда живота, силите, топлината, всички блага, всички условия за живота. МЪДРОСТТА ДАВА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЯТА. ИСТИНАТА дава свобода, красотата, щастието и радостта. Следователно, когато човек правилно възприема, правилно разбира и правилно проявява ЛЮБОВТА, той се ползва с изобилие от живот, сили и добри условия. Когато човек неправилно възприема, неправилно разбира и неправилно проявява ЛЮБОВТА, той се лишава от живот, сили и условия за живот. Когато човек правилно възприема, разбира и проявява МЪДРОСТТА, той се ползва дотолкова от знание и светлина, доколкото е работил за Мъдростта. Обратно, човек, който неправилно възприема, разбира и проявява Мъдростта, се лишава от знание и светлина. Когато човек правилно възприема, разбира и проявява ИСТИНАТА, той се ползва от свобода, красота и радости. А когато човек неправилно възприема, неправилно разбира и неправилно проявява ИСТИНАТА, той се лишава от свобода, красота и радости. Любовта е свързана с умствената дейност на човека, Мъдростта е свързана с неговите чувства, а Истината с неговите дела. Посредством Любовта човек черпи благословение от Божествения свят. Посредством Мъдростта човек се ползва от благословенията на ангелския свят. Посредством Истината човек придобива благоприятни условия за човешкия и физическия свят. Посредством планетите Нептун, Уран, Юпитер човек има връзки, отношения и обмяна с ангелския, с умствения свят. Посредством планетите Венера, Сатурн, Плутон, човек има връзки, отношения и обмяна със себеподобните си. Посредством планетите Меркурий, Луна и Марс човек има връзки, отношения и обмяна с животинския свят и с цялата природа. Численото съотношение между силата на влиянието на светилата от трите свята е следното: Слънце 10 000 Нептун 500 Уран 300 Юпитер 200 Венера 50 Сатурн 30 Плутон 20 Меркурий 5 Луна 3 Марс 2 Численото отношение между четирите свята, което изразява, е следното: 1 - 10 - Божествен свят 100 - 1000 - човешки свят 10 - 100 - ангелски свят 1000 - 10.000 - материален свят. В човешкия свят има един добротворец и двама злосторника: добротворец - ВЕНЕРА, злосторници - САТУРН и ПЛУТОН. Силата на злосторниците тук е равна на тази на добротвореца. В ангелския свят нямаме злосторници, а в животинския няма добротворец, а има две неутрални планети и един злосторник. Когато дадено светило се намира най-близко до точката на причинния свят, то увеличава своето добро или лошо влияние. Причинният свят представлява зенита. Ангелският свят, който е точно на противоположната страна, представлява полунощ. Животинският свят е на изгрева, а човешкият на залеза. Светилата, които имат отношение към физическия, човешкия и ангелския свят, когато се намират близо до зенита увеличават своята сила. Слънцето, обаче, когато се намира на изгрева, залеза или полунощ намалява силата си в следното числено съотношение: изгрев - 1000, залез - 100, полунощ - 10

9. КОСМИЧНИ КРЪСТОВЕ Кръст на ГЛАВНИТЕ или КАРДИНАЛНИ знаци образуват: ОВЕН, РАК, ВЕЗНИ, КОЗИРОГ, които заемат главните точки на хоризонта - изток, запад, север, юг - и отговарят на пролетното, лятно, есенно и зимно равноденствие. НЕПОДВИЖНИЯТ или ТВЪРД КРЪСТ образуват следващите ги 4 знака: ТЕЛЕЦ, ЛЪВ, СКОРПИОН и ВОДОЛЕЙ. ПОДВИЖНИЯТ КРЪСТ или КРЪСТЪТ на ОБЩИТЕ знаци се състои от четирите противоположни знака: БЛИЗНАЦИ, ДЕВА, СТРЕЛЕЦ и РИБИ. КРЪСТЪТ на ГЛАВНИТЕ ЗНАЦИ има отношение към изпълнителните сили и способности на човека. КРЪСТЪТ на НЕПОДВИЖНИТЕ ЗНАЦИ има отношение към чувствата и желанията на човека. КРЪСТЪТ на ПОДВИЖНИТЕ ЗНАЦИ има отношение към идеите и мислите на човека. Главен кръст Неподвижен кръст Подвижен кръст Естествените връзки между знаците, светилата и домовете се нареждат по дадения чертеж по-горе.На горния чертеж са дадени и планетите, които отговарят на съответните знаци, т. е. знаците са нанесени заедно с техните планети - представители. Когато в своето движение дадена планета влезе в полето на съзвездието, на което тя е представител, тогава нейното влияние е най-силно и най-чисто. Когато дадена планета е в противоположното съзвездие на онова, на което тя е представител, тогава влиянието на тази планета е най-слабо и най-нечисто. Пример: когато ВЕНЕРА се намира в Телец или Везни, на които ВЕНЕРА е представител, тогава нейното влияние е най-силно, най-чисто и най-благотворно. Когато, обаче, ВЕНЕРА е в знаците Овен или Скорпион, противоположни на двата първи знака, тогава се казва, че ВЕНЕРА е на ЗАТОЧЕНИЕ и влиянията й са най-нечисти, най-слаби, най-неблагоприятни. Когато дадена планета се намира в знак, отстоящ на 90° от знака, на който тя е представител, тогава силата и чистотата на влиянията и са непълни. Пример: ВЕНЕРА в Козирог или Рак, които отстоят на 90° от знака Везни, на който ВЕНЕРА е представител, е в неблагоприятно положение, нейната сила е намалена и пo-силно се проявява нейното отрицателно влияние. Когато дадено светило се намира в знак, който отстои на 120° от знака, на който това светило е представител, казва се, че светилото се намира в сроден знак или знак от същия тригон. Проявите или влиянията на това светило са по-силни или по-слаби, в зависимост от това дали сродният знак има за представител по-висше или по-низше светило. Пример. ЮПИТЕР е представител на Стрелец. Когато Юпитер се намира в сродния знак Овен, неговото влияние е пo-низше, тъй като представител на Овен е планетата Марс, който е от по-ниска еволюция от ЮПИТЕР. Всяка планета в своя знак е в екстаз. Когато Юпитер се намира в сродния знак ЛЪВ, влиянията им са най-силни и най-благотворни. Зодиакалните знаци представляват или са извори на всички БОЖЕСТВЕНИ ПРИНЦИПИ, ЗАКОНИ, СИЛИ и ФОРМИ, които образуват, поддържат и работят в цялата вселена. Светилата от Слънчевата система са: възприематели, проводници, носители и изявители на всичко, което произхожда от знаците. Най-добрият възприемател, носител и изявител на всичко произхождащо от даден знак, е само една планета, която се нарича негов представител. Следователно, когато дадено светило от Слънчевата система се намира в този зодиакален знак, на който тя е представител, тогава влиянието на това светило върху умствения, духовен и физически живот на човека бива най-силно, най-чисто, най-дълготрайно, най-благотворно. Когато обаче, дадено светило се намира в противоположен знак, на този, на когото тя е представител, тогава влиянието на това светило върху умствения, духовен и физически живот на човека бива най-слабо, нечисто, неблаготворно. Когато дадено светило се намира в знак, отстоящ на 90° от знака, на който планетата е представител - пак действието е неблагоприятно, неблаготворно. А когато светилото се намира в знак отстоящ на 60° или 120° от знака, на който светилото е представител, тогава влиянието бива благотворно. Зодиакалните знаци ОВЕН, ТЕЛЕЦ, БЛИЗНАЦИ, РАК, ЛЪВ, ДЕВА се наричат СЕВЕРНИ, следователно светилата, когато се намират в тях, ще имат северна деклинация, това с най-голяма точност важи за . За другите светила с малки изключения. А знаците ВЕЗНИ, СКОРПИОН, СТРЕЛЕЦ, КОЗИРОГ, ВОДОЛЕИ и РИБИ се наричат ЮЖНИ. Слънцето, когато се намира в тези знаци, има южна деклинация, същото се отнася и за другите светила с малки изключения.

(Продължение) Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 4 ÷ 5, с. 105 ÷ 107 рубрика Елементарни астрологични комбинации 2. Естество на аспектната връзка Вторият елемент при определяне качеството на един аспект е самата форма на аспекта. Както се знае, хармоничните аспектни форми - тригон и секстил - при равни други условия, упражняват благотворно влияние. Дисхармоничните - опозиция и квадратура – неблаготворно. Съвпадът и паралелът действуват различно в зависимост от естеството на планетите, които ги образуват (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи” в „ Изгревът”, т. 18, с. 185 в оригинала, а тук стр. 152 - ГСК). Тук няма да разглеждаме качествата, които аспектите придобиват по силата на положението на планетите в останалите два астрологични фактори - знаци и домове, тъй като, както се каза, засега имаме работа с прости комбинации от два елемента. Все пак ще засегнем бегло и другите, доколкото това е нужно, за да се избегне някое недоразумение. Така, доста разпространено е схващането, че при хармоничните аспекти планетите проявяват добрите си качества, а при дисхармоничните аспекти - своите слабости. За да си изясним въпроса, нека вземем преди всичко влиянието на дадена планета без оглед на някой определен аспект. Каза се, че не само аспектната форма, а всеки фактор допринася по нещо за качеството на планетното влияние. Елементарната аритметика ни води към заключението, че ако четирите негови компоненти са положителни, ще получим много добър ефект; ако имаме три положителни срещу една отрицателна - въздействието ще бъде все още добро; при два положителни срещу два отрицателни фактори противоположните влияния биха се неутрализирали; обратно, имаме ли една положителна срещу три отрицателни компоненти, влиянието става лошо, за да стане крайно дисхармонично, когато всички елементи са отрицателни. В действителност сметката не е толкова проста - нюансите са далеч по-многобройни от споменатите пет главни степени, но засега те са достатъчни. При аспектите се налага, щото интересуващата ни аспектна връзка, поради нейното специално значение в случая, да се разгледа отделно като самостоен пети фактор. Преценяването на влиянието на дадена планета с оглед на известен аспект ще стане въз основа на едно претегляне на петте компонента по начин, подобен на оня, по който определяме нейното общо влияние въз основа на четиритях фактора. Според това, при добрите аспекти може да се получи от идеално влияние, когато планетите както по естество, така и по знак, дом, аспекти и връзки са хармонични, до твърде лошо - когато имаме лоши планети, поставени зле както по знак, така и по дом, зле аспектирани и само аспектната връзка е хармонична. При лошите аспекти може да имаме от крайно лош ефект, когато всички 5 елемента са дисхармонични, до твърде добър, когато четири елемента са хармонични, с изключение само на петия - аспектната връзка. Степента на доброто или лошо влияние ще зависи, очевидно, от отношението между положителните и отрицателните компоненти, влизащи в състава на аспекта. Естествено, колкото повече преобладават положителните елементи спрямо отрицателните в даден случай, толкова въздействието на еспекта ще бъде по-благотворно и обратно. Ако е въпрос за относително най-меродавния фактор, то най-авторитетните астролози са наклонни да приемат, че това е не формата на аспекта, а знакът, в който се намира аспектиращата планета. Поради важността на въпроса ще приведем и мнението на председателя на дружеството на английските астролози - Картер - по тоя въпрос: „Нека напомним на астролога, че при всички преценки той трябва да държи точна сметка за знаците и домовете, в които се намират планетите. Също така и за другите аспекти, които те евентуално получават покрай тоя, който тъкмо разглежда. Хармоничността или нехармоничността на трите фактори - планети, домове и знаци - е от най-голяма важност и една планета, поставена добре по дом и знак, може дори с един дисхармоничен аспект да действува все още твърде благотворно. Така че един лош аспект може да донесе добро, ако домът и знакът са благоприятни за дадена планета. Обратно, хармоничният аспект на слаба планета ще може да донесе само малко добро. Това правило може да се разшири до твърдението, че един хармоничен аспект, като например тригон между Слънцето и Сатурн от знака Лъв (лоша планета, зле поставена по знак - б. н.) би било по-правилно и по-задоволително да се изтълкува в духа на казаното за дисхармоничните аспекти. Не бих желал да отида толкова далеч да твърдя същото и за една благотворна планета, тъй като тя по своята природа е по-склонна към доброто. Тригонът между Слънцето и Юпитер от знака Козирог (добра планета в лошо зодиакално положение) е, очевидно, по-малко благоприятен, отколкото тригонът между Слънцето и Юпитер от знака Стрелец (добра планета в собствен знак), но все пак оставя едно благодатно влияние. Обратно, струва ми се, че квадратурата между Слънцето и Юпитер от знака Стрелец (добра планета в своя знак) трябва да се прецени все още като благотворно влияние и дори една квадратура между Слънцето и Сатурн от знака Водолей (лоша планета в свой знак) не трябва да се смята като напълно вредна. Само когато тия ограничения се помнят винаги, ще се види точността на следващото изложение и ще може да бъде приложено с успех.” (Картер) От горния цитат се вижда, че според Картера, при определяне качествата на аспекта трябва да се държи сметка за всички фактори, респективно за тяхното съотношение и че аспектната форма отстъпва, по значение пред знака, в който се намира аспектиращата планета. От друга страна трябва да се има предвид и обстоятелството, че лошото зодиакално положение на една планета може да се подобри значително от един хармоничен аспект или съвпад на една силна по знак планета и особено, ако последната е и по естество добра. III. Посока на влиянието на аспекта. „Всеки аспект, образуван от две планети, има винаги двойно значение в зависимост от това, дали ще го отнесем към единия или към другия партнер, една истина, която очевидно бе избегнала на старите астролози, ако се съди по ученията за влиянието на аспектите, които те са оставили.” (Морен) Ако например Слънцето и Сатурн са свързани с тригон, то едната посока ще бъде въздействието, което Слънцето упражнява върху Сатурна, другата - влиянието на Сатурна върху Слънцето, респективно работите, означени от него. При това може да се случи, щото едната планета - добра по естество, в добро космично) по знак и аспекти) и земно положение (по дом) - да действа добре върху другата, докато последната, лоша по природа, зле поставена във всяко отношение, може да упражнява неблагоприятно влияние върху първата, дори и ако двете планети са свързани помежду си с хармоничен аспект.

(Продължение) Житно зърно, Г. XIII (1939), кн. 2 ÷ 3, с. 54 ÷ 56 рубрика Елементарни астрологични комбинации Когато една планета не е нито в знак на своето „достойнство”, нито в знак на своята „слабост”, тя се смята перегринна, т. е. чужденка. В тоя случай нейното положение не е нито много добро, нито много лошо. Разбира се, и тук има цяла редица степени, които се определят преди всичко от хармонията или дисхармонията между характера на планетата и естеството на знака, в който тя се намира. При равни други условия, смята се, че една магнетична, женска планета (Луна, Венера) ще се прояви по-хармонично в магнетични, женски знаци (водни и земни), отколкото в електрични, мъжки (огнени и въздушни) и обратно. Тук трябва да се имат още предвид симпатиите и антипатиите, които съществуват между елементите. Така, огненият и въздушен елементи от една страна, и водният и земният елементи, от друга, хармонират помежду си като елементи от един род. Огненият елемент се счита още допълнителен на водния и в дисхармония със земния, а въздушния елемент смятат комплиментарен на земния и в дисхармония с водния елемент. Следващата скица изразява тия отношения: Така, че една планета, принадлежаща към даден елемент (виж таблицата, дадена в миналия брой на списанието), в перегринно положение, значи, доколкото не е разположена нито в знака на своето достойнство, нито в такъв на своята слабост, ще се чувства сравнително по-добре, когато се намира в знак от същия елемент, по-малко добре в такъв от симпатичен и комплиментарен елемент, и неособено добре в знак от несимпатичен елемент. Средното положение на една перегринна планета може да се повиши или понижи още и от нейния „диспозитор”, т. е. господаря на знака, в който тя се намира, но тоя въпрос ще се разгледа към края на настоящата статия. Колкото и необосновани и да изглеждат тия твърдения на традицията, за тях ще трябва да се държи сметка, особено за „достойнствата” и „слабостите”, за които говорихме миналия път, защото практиката, изглежда, потвърждава теорията в тоя пункт. Нещо повече - най-критичните автори са съгласни, че и обратното твърдение на астролозите, именно, че знаците се проявяват съгласно доброто или лошо положение на техните господари, е също така вярно. Ние споменахме и по-рано за голямото влияние, което упражнява изгряващият знак или асцендентът върху външността (формата) и характера, следователно, и върху съдбата на родения (Ф. Кльоклер). Наблюденията са показали, че това влияние може да получи един повече или по-малко хармоничен израз в зависимост от космичното положение на господаря на асцендента, който се счита и господар на хороскопа, следователно, представлява самия индивид. Ако, именно, господарят се намира в свой знак или в знака на своя подем, то това ще се отрази върху самия асцендент, който ще прояви най-добрите си качества. Ако ли пък господарят не е добре поставен по знак, то и това ще измени влиянието на асцендента, само че в неблагоприятен смисъл. Отрицателното въздействие на един такъв злепоставен господар може да се смекчи, ако той е добра, добре аспектирана и разположена в добър дом планета. 3. Трето едно положение гласи, че планетите действат заедно със знака, в който се намират. Така, ако Слънцето се намира в знака Овен, то комбинира своето влияние с тия на знака Овен. С оглед на това, смята се като неблагоприятен признак, когато в един женски хороскоп много планети, особено господарят на хороскопа и самият асцендент са разположени в електрични, мъжки знаци (огнени и въздушни). Ако, разпределени по динамични групи, планетите от даден хороскоп, а особено господарят на хороскопа и самият асцендент са струпани главно в: кардинални знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог) - те ще придадат инициатива на родения, неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) - постоянство, устойчивост, упоритост, подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) - подвижност, общителност, приспособимост. Когато много планети, особено господарят на хороскопа и асцендентът, се намират в: огнени знаци (Овен, Лъв и Стрелец) - се получават хора с повече или по-малко пламенен темперамент, въздушни знаци (Близнаци, Везни и Водолей) - интелектуални типове. водни знаци (Рак, Скорпион и Риби) - те създават чувствителните натури, земни знаци (Телец, Дева и Козирог) - практичните хора, „реалните политици”, хора с усет към действителността. Естествено, това, което се казва за планетните групи, важи и за отделните планети. „Обяснението” извеждат от астрологичната хипотеза, която разглежда знака като среда, в която се проявяват жизнените сили на индивида, представлявани от планетите в неговия хороскоп. 4. Тъй като планетите действат заедно със знака, в който се намират, а знакът се проявява всякога в съгласие със своя господар, то в случая ще имаме едно оцветяване на Дадена планета не само от знака, но и от господаря на тоя знак, т. е. ще имаме комбиниране на влиянията на владяната планета с тия на нейния владетел или диспозитор. При това може да се получат различни ефекти в зависимост от хармонията или дисхармонията, която съществува между двете небесни тела. Чистотата и силата на влиянията на една планета, разположена в свой знак, се дължи именно на това, че тя се намира в хармонична среда - сродна или комплиментарна - и освен това, нейните вибрации не се смесват с радиациите на друга планета. Лошото влияние на планета в заточение се обяснява с дисхармоничната резултанта, която се получава поради обстоятелството, че влиянията на въпросната планета се кръстосват с радиациите на диспозитора, които по естество са противоположни на нейните. Поради това добрите качества на заточените планети намаляват, а се засилват лошите. Едно подобрение на това влияние може да се получи, ако се касае за една добра, разположена в добър дом и много добре аспектирана планета. Но отношението между владяната планета и диспозитора е важно главно при перегринните планети. В тоя случай би могло да се приеме, че: 1. ако владяната планета и диспозиторът са благотворни планети (Слънце, Юпитер, Венера) - получената комбинация ще бъде хармонична; 2. когато владяната планета и диспозиторът са неблаготворни (Сатурн, Марс, Уран) - получава се дисхармонична резултанта; 3. комбинацията между владяна планета и диспозитор, принадлежащи към неутралните небесни тела (Луна, Меркурий, Нептун) - обикновено дава също един неясно изразен ефект; 4. ако владяната планета е благотворна, диспозиторът - неблаготворен, обикновено се намалява благотворното действие на владяната планета. Обратно - ако владяната планета е неблаготворна, един благотворен диспозитор ще смекчи лошото влияние на първата; 5. владяна планета благотворна, диспозитор - неутрална или обратно - дава обикновено резултанта, клоняща към хармония; 6. владяна планета неблаготворна, диспозитор - неутрална или обратно - полученият ефект клони обикновено към дисхармония.

Петър Манев (28.III.1898 ÷ 16.V.1963) АСТРОЛОГИЯ Публикации в списание „Житно зърно”, София 1937 год. ÷ 1941 год. 1. Астрологията в миналото и днес Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 4 ÷ 5, с 102 ÷ 109 ........................................................................... 137 2. Планети Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 200 ÷ 203 рубрика Астрологически елементи ............... 143 3. Зодиакални знаци Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 1, с. 13 ÷ 15 ; кн. 2 ÷ 3, с. 50 ÷ 52 рубрика Астрологични елементи ...................................................................................................................146 4. Домове или силови полета Житно зърно, Г. ХІІ (1938), кн. 4 ÷ 5, с. 103 ÷ 107 рубрика Астрологични елементи ...................151 5. Аспекти Житно зърно, Г, ХІІ (1938), кн. 6, с. 140 ÷ 143; кн. 7 ÷ 8, с. 191 ÷ 194; кн, 9 ÷ 10, с. 226 ÷ 229 рубрика Астрологични елементи.................................................................................156 6. Планети и зодиакални знаци Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 1, с. 18 ÷ 20 ; кн. 2 ÷ 3, с.54 ÷ 56; кн. 4 ÷ 5, с. 102 ÷ 103 рубрика Елементарни астрологични комбинации ..........................................................................165 7. Планети и домове Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), кн. 4 ÷ 5, с. 103 ÷ 104 ; кн. 6, с. 145 ÷ 147 ; бр. 7 ÷ 8, с. 181 ÷ 183 рубрика Елементарни астрологични комбинации ..........................................................................172 8. Планети в аспект Житно зърно, Г. ХІІІ (1939), бр. 9 ÷ 10, с. 237 ÷ 239; Г. XIV (1940), бр. 1, с. 17 ÷ 19 ; бр. 1, с. 17 ÷ 19 ; бр. 2 ÷ 3, с. 55 ÷ 57; бр. 4 ÷ 5, с. 105 ÷ 107 рубрика Астрологични комбинации .......179 9. Тълкуване на аспектите по аналогия. Планетни аналогии за професия, занимания и др. Житно зърно, Г. XIV (1940), 6р. 6, с. 151 ÷ 152 ; бр. 7-8, с. 200- ÷ 202 рубрика Елементарни астрологични комбинации ..........................................................................188 10. Главни значения и аналогии на планетите Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 9 ÷ 10, с. 235 ÷ 237 рубрика Астрология ......................................194 11. Тълкуване на аспектите Житно зърно, Г. XV (1941), бр. 1, с. 28 ÷ 30 рубрика Астрология ...................................................197

37. Животът на старозаветните – ІІ Житно зърно, Г, XIV (1940), бр. 6, с. 133 ÷ 136 Във връзка с изнесеното по-горе, може би, не ще е безинтересно да надзърнем в окултната история на онази епоха, така както е изнесена от Сент Ив д'Алвейдър в неговата обемиста книга Mission des Juifs (Мисия на евреите). Сент Ив се спира преди всичко надълго и нашироко върху историята на така наречения цикъл на Рама, цикъл на Овена или Агнеца (Ram на стар келтски език значи Овен). Рама - това е велик религиозен и социален реформатор, бележит военачалник и водач на народи (Овен!) от келтски произход. Той се ражда в едно време, когато в неговата родина цари пълно религиозно, нравствено и социално безначалие. Жреческият институт на друидесите (жени-жрици: жертвоприносителки, ясновидки и пророчици, обладателки на магията и лечителки) се намира в упадък. Тия жрици, от верни тълкувателки на Божия Закон, се превръщате извратителки на Истината. Те насаждат у народа хиляди заблуди и суеверия, за да удържат на всяка цена свещеническата власт. Но най-страшното от суеверията, поддържано от изпадналите в черна магия друидеси, е било принасянето на човешки жертви. Изхождащо като повеля от храмовете, „по волята на боговете и прадедите”, то е опустошавало цвета на келтската младеж - юноши и млади мъже, предимно храбри воини. Рама, младдруид, посветен не само в науките и изкуствата на друидите, но и в тайните на жреците от Черната раса, предприема един смел опит - той си поставя за цел да укроти разюзданите страсти, да притъпи борбата за власт между двата пола от жреческото съсловие, да възвърне предишното равенство на мъжа и жената пред храмовите олтари, в семейното огнище и в социалния строй. Опитът му по ред причини не успява. Рама бива изправен пред алтернативата: или да подигне гражданска война или да се обрече на доброволно заточение. Той избира последното. Последван от грамадно множество келти, негови привърженици, предимно измежду работническата класа, към които се присъединява цветът на другите класи, Рама напуска своята родина и започва победоносното си шествие към сърцето на Азия, с крайна цел Индия. Ние няма да се спираме на перипетиите на неговия грандиозен поход, на войните, които е водил по своя път, докато достигне да покори Индия, която се е намирала тогава под владичеството на мощната още черна раса. „Рамайана”, грандиозната поема на Валмики, е увековечила величествената епопея, която представя завладяването на Индия. След разпростиране владичеството на завоевателите дори до Египет, Рама се заема с организиране на обширните владения в духа на теократичния строй, или да употребим термина, с който Сент Ив си служи, в духа на Синархичния строй. Няколко думи за този строй. Той почива върху съответствието, което съществува между устройството на човешкия организъм и социалния организъм, който е очевидно от по-висок ред. Тук става реч за съответствие, а не за пълно подобие. Следователно, законите, които регулират социалния организъм, схващан като биопсихична цялост, са само аналогични на законите, които направляват човешкия организъм, без да бъдат напълно тъждествени. Без да се спираме на подробности, за които тук не е място, ще кажем, че синархичният строй почива върху тройния дележ на организма на три главни части (изразен в най-схематична форма): глава, гърди и стомах. Това са всъщност три области, включващи разни органи и системи, между които съществуват сложни функционални връзки. В синархичния строй има една глава, един управителен и ръководен принцип, създаващ единство и хармония във функциите на социалния организъм. Това е така нареченият от Сент Ив Съвет на Бога (Божествен съвет), съставен от корпорацията на посветените в малките и големи мистерии, чиито външни, социални функции се изразяват в званията на свещеника и учения. Всъщност, това е една сложна йерархия от учени, посветени люде, каквито срещаме и в египетските храмове, средища на мистериите. Те са познавали „волята на Бога”, познавали са оня план, по който човечеството се развива при разните условия по място и време. Те са били свързани с по-горните йерархии на Великото Всемирно Братство. Ето защо, Божественият Съвет, Главата на социалния организъм е можел всеки миг да направлява неговия живот съгласно законите на мировия ред. Вторият съвет, така нареченият Съвет на Боговете, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите” в социалния организъм - с целия изпълнителен съдебно-административен апарат, във всичките му разклонения. От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена. Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй - с великия строй на Мировата държава, управляващите - с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделните национални църкви - едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие”. Затова те създават нови епохи, нови култури. Да се спрем най-сетне в няколко реда и на така наречения Трети Съвет, представящ икономическия, стопанския живот, свързан със стомаха. Тук основна клетка се явява семейството, устроено съобразно с ония природни закони, които лежат в основата му. Общините, с тяхното доста сложно устройство, характеризират напълно функциите на Третия Съвет. Всички съвети са били тясно свързани помежду си чрез ония естествени функционални зависимости, които съществуват във всеки жив организъм. Така за пример, при избора на цар са участвали и трите съвета. Индивидът, който подлежал да бъде избран за цар, преди да надене короната, е трябвало, както споменахме и преди, да мине през изпитите на „Съвета на Боговете”, както и през тия на „Божествения Съвет”. Ставайки цар, той е бил, тъй да речем, свръхличен представител на Трите Съвета, изпълнител на един кодекс на народно и международно право, почиващо на Правдата, срещу който кодекс той не е могъл да действа по личен произвол. Синархичният строй на Рама, след като просъществувал няколко хилядолетия, накрай се разпада поради така наречения разкол на Иршу (3200 г. пр. Хр.). Иршу въздига отново женското начало, чиято емблема се явява венериният знак на Телеца. А с това започва пак старата история на нескончаеми борби, политическа и религиозна анархия, каквито видяхме да царуват и при разюзданата власт на друидесите в древна Келтия. Великият религиозен синтез, който характеризира цикъла на Рама, се разпада на отделни култове, предимно фалически; мощният съюз от държави, подчинени на Синархичния строй - на отделни държави, в които се възцарява принудителната власт, чиито носители се явяват най-вече монарсите. Така се явяват една по друга на историческата сцена мощните древни държави Асирия, Вавилон, Персия, Рим, които се развиват под знака на Телеца и вървят по пътя на „Немрода”: пътя на тигъра. Ето тия пасажи от Мойсеевата книга Битие (гл. 10; 8, 9 ст.), преведен от Сент Ив с по-голямо приближение до езотеричния смисъл, скрит в тия стихове, който определя характера на оня политически режим, който Мойсей изразява идеографично с иерограмата „Немрод”. ”Арбитралната власт (власт, в която царува авторитетът като върховен арбитър, Б. пр.) бива заместена от произволната власт (по френски: arbitrage, която дума Сент Ив противопоставя на „arbitral”, Б. пр.), чието име е път на тигъра, Немрод - цезаризмът.” „Този вид политически строй господствува над държавите чрез военното насилие, както северният полюс господствува над планетата.” „В този строй, управляващият полюс, личната, произволна власт, водеща към безначалие, се опълчи срещу Царството Божие срещу оня социален строй, който, в устройството си, е едно отражение на Царството Божие в човешкото царство.” „Оттам сравнението; Немрод, произволната, лична власт, е пълна противоположност, антипод на Мировия ред; тя пречи ликът на Иеве да се отрази в социалния строй на човечеството”. През тези, именно, времена, които се намират под знака на Немрода, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на „Телеца”, възниква движението на Абрамидите или Неорамидите. Из средите на Халдейското жречество, вярно на традициите на Рамовия цикъл, ала подтиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично посвещение, което има за цел да приведе отново народите към древната социална синтеза. Видяхме как е хроникирано това в Битие: Тара със сина си Аврама, със Сара жена му, и с Лота напуща Ур Халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена. Именно, Аврам е (името му съдържа изцяло йерограмата „Рам”), комуто е възложена тази мисия. Струва ми се, не е излишно да спомена, че от езотерично гледище, човекът Аврам се явява въплъщение на един космичен принцип - специфичен принцип на социалната организация, чието начало започва от създаването на един род, и след като мине по сложните пътища на диференциация и подбор, завършва с една напълно организирана социална общност. Аврам, от друга страна, е символичното име на един орден, на едно окултно движение. Той е глава на една колегия от посветени. И тази глава на ордена на Неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на един „избран народ”, се прекланя благоговейно пред Мелхиседека, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото благословение („посвещение”). Ето връзката, що свързва движението на Абрамидите, и специално Аврама, с цикъла на Рама и със социалното учение на древната Синархия. Това е един символ на приемственост при предаване Учението на Великото Всемирно Братство, което Аврам е призван да възстанови в една нова форма на земята, чрез своето потомство - чрез един народ, който се ражда из неговите чресла. Чрез тия бегли вести, които окултната история, така както е предадена в Мисията на Евреите, ни дава, става ясно това, което личи с прозрачна яснота и в самия символичен текст на Библията: че всички нови религии, всички нови култури, с тяхната многосложност, възникват чрез мощния дух на някой велик посветен, на някой представител на Великото Всемирно Братство, което е движело, движи и ще движи еволюцията на земното човечество. Аврам, патриархът на „избрания народ”, бащата на „верующите”, е именно такъв посветен и такъв представител на Великото Всемирно Братство. Затова, макар и животът му да се излива във формите на вехтозаветния живот, макар да създава едно поколение, в което този живот се диференцира във възходящо и низходящо направление, той стои над него. (Следва)* ------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Забележка на съставителя; Следващият брой на сп. „Житно зърно”, Г. XIV (1940), бр, 7 ÷ 8, е посветен на заминаването на Георги Радев на 22 юли 1940 г., поради което статията остава недовършена.

36. Животът на старозаветните – I Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 4 ÷ 5, с. 84 ÷ 91 Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена, и ученици. Какви са били възгледите на хората за живота в миналото, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек, за новозаветния, за праведния, сиреч човека на новата епоха, на новите времена, за ученика. Това са пътища, фази, през които човек е минал и затова ученикът трябва да ги познава. Като говорим за богатства, за материални блага в света, подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, разни видове добитък, рала, мотики - да орат, да копаят земята, да се раждат и да се прераждат, да се убиват - всичко могат да правят. Това е една обстановка на физическия свят. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота. Тия противоречия са резултат на всичките четири вида живот, които текат в човешкия организъм. Старозаветният живот тече в жилите на човека, в дебелите му черва. Никой не може да се избави от него. Той носи ред противоречия в себе си, които не могат да се избегнат, Новозаветният живот тече в дробовете, в симпатичната нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място. Затова този живот представя идеалното в човека. Из „Пътят на Ученика” - от Учителя Надали има нещо по-скучно от това да четеш дългите предълги родословия, които се срещат на всяка стъпка в Стария Завет. Но докато си мислиш, ме след като си затворил неговите страници, ти си се отървал от дългите върволици имена, ето че в първата книга на Новия Завет - Евангелието на Матея - налиташ пак на едно дълго родословие - това на Исуса Христа. И започва отново монотонното: Авраам роди Исаака, Исаак роди Якова, Яков роди Юда и братята му и т. н. и т. н. - цели четиридесет и два рода. Ония, които познават добре Библията, които са я чели толкова много, та я знаят дори наизуст, ще ми възразят, че четенето на Исусовото родословие е скучно само за хора, които не са запознати със Стария Завет. Ако го познаваха, имената на Авраама, Исаака, Якова, Давида, Соломона и т. н. щяха тутакси да извикат във въображението им техните образи - те щяха да изпъкнат като живи хора, всеки със своя характер, със своята история, разказана така просто, но и така живо в Библията. Не отричам, че това възражение е право. Езотеристите, от своя страна, ще ми припомнят, че това скучно за несведущите родословие, което е дадено в първата глава от Евангелието на Матея, представя всъщност съкращение на цели страници от Стария Завет. То е същинска формула или по-скоро окултна скица, по която посветените в езотеричното познание, могат да проследят оная линия по плът, по която е дошъл Исус. За тях Авраам, Исак, Яков и пр. не са само човешки същества, а и символи на космогонични принципи и сили, които движат еволюцията на човешкия род и създават цели епохи. Против този възглед на адептите на езотеричното познание не мога нищо да възразя, още повече, че съм убеден в неговата правота. Най-сетне и кабалистите ще потвърдят, че поне за тях няма нищо скучно в родословията. Напротив, за тях всяко име е формула, която крие дълбоки кабалистични тайни. Числата, които се явяват при развиване на родословните дървета, също са за тях ключове на тайни. Те ще ни обърнат внимание, за пример, че онзи, който е писал родословието на Исуса, ненапразно е разделил четиридесетях и два рода на три цикъла от по четиринадесет рода. Тия внушения на кабалистите са впрочем напълно понятни. Ние не можем да не се съгласим с тях, още повече като си спомним, че скучни неща именно защото са неразбираеми, се срещат на всяка крачка и в съвременната наука, особено в математиката, която борави изключително с формули. Отворете, да речем, Айнщайновото съчинение „Математични основи на теорията на относителността”. Още в първите страници ще се сблъскате с буквени символи, с разни „вектори”, „тензори”, „трансформации” и пр. и пр. Ако не сте математик, какво ще разберете от тия термини, и най-вече от буквените символи, с които те са изразени? Разбира се, нищо. И ще захвърлите книгата на Айнщайна като нещо непонятно и до немай - къде скучно. След всичко това, някои, може би, ще ме попитат, защо аз собствено се спирам на библейските родословия, и по-специално, на родословието на Исуса, което е дадено в Евангелието на Матея. Дали нямам намерение да оживя цялата тази мъртва линия от имена, като възсъздам образите на техните носители? Не. Или, може би, искам да я разгледам като окултна скица, от чисто езотерично гледище. И това не. Или, най-после, да разтълкувам кабалистически това сложно родословно дърво? Нито това. Целта ми е друга - да изтъкна основните, съществени черти на старозаветния живот. И понеже този живот е намерил най-типичен израз и най-пълно въплъщение у библейските патриарси и техните потомци, затова се спирам на споменатата вече родословна линия. Разбира се, аз нямам намерение да я разглеждам във всичките и точки. Ще се спра само на най-характерните старозаветни типове: Аврам, Исаак, Яков, на някои от синовете на последния, а най-вече на Йосифа и на Юда. На Юда затова, защото в родословието на Исуса той, именно, продължава линията на Якова, а не Йосиф, избраният син, „превъзходният между братята”, както го нарича сам Яков. Ще засегна, може би, след това още някои важни представители на родословната линия, най-вече Давида и Соломона. При разглеждане на споменатите библейски типове, аз ще се постарая да възстановя техните образи така, както биха сторили това добрите познавачи на Библията. Ще зачекна, при това, някои езотерични и кабалистични страни, които изпъкват в простите, но съдържателни сказания за техния живот. Надявам се, че по този начин ще отдам съответната дан както на библиоведците, така и на езотеристите и кабалистите, които еднакво тачат Библията като съкровищница на мъдрост и житейски опит. Главната цел, обаче, както и по-преди изтъкнах, е да дам една характеристика на старозаветния живот. Ако този живот беше безвъзвратно изчезнал, ако той принадлежеше на едно далечно минало, надали би си струвало труда да се занимава човек с него, освен от историчен и археологичен интерес. Ала този живот, както е изтъкнато това и в мотото на настоящето изследване, и днес съществува като едно мощно течение в съзнанието на човека. В психиката на съвременния човек прозвучават всеки ден сума старозаветни мотиви. Той много пъти потъва и пак изплава от това струящо в душевния му живот течение. Но не само това: голяма част от съвременните хора, макар и да живеят в една епоха, в която действуват мощните струи и на „новозаветния живот”, и на „живота на праведните”, и на „живота на ученика”, остават в дълбочината на душата си, в основната тенденция на своя живот, същински старозаветници. Нека пристъпим сега към очертаване архаичния образ на най-големия от патриарсите - Авраам. Авраам За да бъдем верни на стила на Стария Завет, ще дадем една скица на неговото родословие. Ето някои пояснения на горната скица. Сит, това е третия син на Адама и Ева, роден след Авела, който бива убит от Каина, без да остави поколение. Сит е един вид заместник на Авела („друго семе вместо Авела”, както се казва в книгата Битие). Ной е всеизвестният герой на сказанието за потопа. Останал едничък жив след това страшно бедствие, той ражда трима сина: Сим, Хам и Яфет. По линията на Сима се ражда, след девет поколения, Тара, баща на Авраама. Така че, ако свържем главните точки, които очертават родословната линия на Авраама, ще получим: Сит-Ной-Сим-Тара-Авраам. От скицата се вижда, че Тара има още двама сина. За техния живот и съдба в Библията са дадени много скъдни вести. Малкото, обаче, което е дадено, е важно, и затова ще го изтъкна. Най- младият син на Тара, Аран, умира преди баща си в родната си земя. Той остава след смъртта си един син - Лот и две дъщери - Мелха и Есха. Мелха се оженва за Нахор, син на Тара и брат на Авраама. От този брак на Нахора с Мелха се раждат осем сина. Последният, Ватуил, е баща на Ревека, която ще стане жена на Исака, единственият син на Авраама от Сара. Лот, от своя страна, бива взет от Авраама. Така че енергията на рода (Мелха и Лот, чеда на Арана) не се разпилява в странични посоки, а се асимилира от другите двама синове на Тара - Нахор и Авраам. В книгата Битие се повествува, че Тара взима сина си Аврама, жена му Сара, и Лота и излиза из Ур Халдейски, за да се посели в Ханаанската земя. В Харан, дето се заселват на първо време, Тара умира. От този момент собствено започва самостойната история на Аврама. Тя започва с един обет на Бога. „И рече Господ Авраму: Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин си, и иди в земята, която ще ти покажа. И ще те направя народ голям; ще те благословя и ще възвелича името ти; и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, и онези, които те кълнат, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всичките племена на земята”. След този обет на Бога, Аврам напуща Харам заедно с Лота и, като скотовъдец, започва истински скитнически, чергарски живот, защото е принуден да търси за стадата си все по-хубави, по-обширни пасища. Така Аврам стига дори до Египет. Тук го виждаме вече твърде забогатял: „и той имаше овци, и говеда, и осли, и раби, и рабини, и камили”. Когато напуща Египет, където Аврам е принуден да отиде като пришлец поради глада, който настъпва в Ханаанската земя, „той е много богат с добитък, със сребро и злато”. Нарочно подчертавам причината, която е накарала Аврам да слезе в Египет, защото този мотив се повтаря и в по-нататъшната история на неговото потомство: Яков със синовете си слиза в Египет, също поради глада, настъпил в земите, дето пасли стадата си. Макар че причината за слизането им в Египет външно е една и съща, в условията на пребиваването им в най-цивилизованата страна през онова време, има голяма разлика. Аврам слиза като пришлец в Египет, непознат и неизвестен. Той слиза със страх. Защото старозаветните нрави, които са съществували тогава, животът му не бил твърде сигурен. Ето един малък епизод от пребиваването на Авраама в Египет, който е характерен не само в едно отношение. Ще го приведа така, както е предаден в Битие: „И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сара: Ето, зная, че си жена хубава наглед. И може би, като те видят египтяните да рекат: жена му е тази; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. Кажи, моля, че ми си сестра, за да ми бъде добре поради тебе и да се опази животът ми заради тебе”. Египетските първенци наистина харесали Сара и я отвели в дома на фараона. Последният, поради нея „сторил добро на Аврама”: Аврам твърде забогатял. По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврама и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше”. Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет” - или сърцето, или умът - за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Якова, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните. С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовия син на Аврама, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища. Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят, и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздялата на Аврама с Лота, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх. Той дава на вечния икономичен въпрос за разпределба на земите с техните източници на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение. Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха: „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, аз наляво. Аврам предоставя свободен избор на Лота. Макар че последният дължи всичко на него, Аврам не го насилва, не му се налага. Той е готов да последва решението, което Лот вземе. Мнозина „старозаветници” днес, които имат материални спорове, биха завидели на справедливостта, миролюбието, безкористието и великодушието на вехтозаветния патриарх. В един друг епизод от живота на Аврама, се разкриват нови черти от характера му, като се подчертават същевременно и тия, които бидоха изтъкнати по-горе. Това, впрочем, не може да бъде иначе, защото навсякъде, при всички свои действия, Аврам се проявява като цялостен, закръглен в себе си характер - най-пълния, най-хармоничния, който ни е завещал Стария Завет. Ето епизода. Девет царе - тогавашните царе са владеели по един град с околностите му - се опълчват на бой четирима срещу пет. Между претърпелите поражение са и царете Содомски и Гоморски. Лот, който пребивава в техните предели, бива пленен, а имотът му заграбен. Той бива подкарай като роб към пределите на царете-победители. Когато вестител съобщава Авраму нерадостната вест, той веднага решава да поведе своите обучени раби, родени в дома му, на брой триста и осемнадесет, и да се впусне подир неприятеля, за да освободи Лота от плен. Благодарение на своето бързо действие, на умната си бойна тактика, при която Аврам изпъква като способен и смел военачалник, той догонва врага, разбива го и освобождава Лота, с всичките му люде и с всичкия му имот. Той възвръща същевременно от плен и пълчищата на Содомския цар. Тук, именно, при срещата му с този цар, изпъкват с особена сила великодушието, благородството и безкористието на Аврама, покрай неговата смелост и готовност да защити изпадналите в неволя - черти, които видяхме да се проявяват при освобождаването на Лота от плен. Ето оня пасаж из 14 гл. на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си”. Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментари. Ако при сключване на мир съвременните държави - победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със Содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота, Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и за свързаните с нея източници на блага. В този със Содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите Балканска и Европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътствуващи войните, които са водили евреите, както и с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всяка крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски”), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседека, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното място от Битие: „И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята; благословен Бог Вишний, който предаде враговете ти в ръката ти. И Аврам му даде десятък от всичко”. Кой е този Мелхиседек, пред когото и патриархът Аврам благоговейно се прекланя, за да получи благословение, чрез символите на общение между членовете на Бялото Братство - виното и хляба - и комуто той дава десятък от всичко? Отворете седма глава от Павловото послание към Евреи, за да получите поне едно общо очертание на величествения образ на Мелхиседека, може би най-загадъчния и величав библейски образ. Ето няколко стихове от тази глава. „Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога Вишнаго - той, който се тълкува първо цар на Правда, а после и цар Салимски, сиреч цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, който няма нито начало на дни, нито край на живот, но уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. А вижте колко велик бе той, та и патриарх Аврам му даде десятък от обирите. Той взе десятък от Аврама и благослови тогова, който имаше обещанията. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелствува, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десятък, даде и той десятък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не - по чина Ааронов?". Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павла е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт - най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков”. А Мелхиседек - това е един от безсмъртните Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот”, „без родословие”. Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество. Него го няма в никоя от дългите родословни линии, като се почне от Адама и се свърши с неговите по-далечни потомци. г.

35. Из житието на апостола Павла Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 1, с. 3 ÷ 8 А Савел съизволяваше на убиването му. Деяния на Апостолите 8 гл. 1 cт. „Савле, Савле, защо ме гониш?” Деяния на Апостолите 9 гл. 4 cт. За личността на апостола Павла в християнските Писания имаме малко вести. Ала макар и малко, те се считат за достоверни. Така, в Послание към Римляни (11 гл. 1 ст.) Павел заявява: „И аз съм израилянин, от семето Авраамово, от племето Бениаминово”. Последното пояснение е конкретно - то сочи от кое Израилево коляно води потеклото си християнският апостол. На друго място (Деяния, гл. 22, 3 ст.) Павел говори за себе си така: „Аз съм человек Юдеин, роден в Tape Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданния закон”. В гл. 23 от Деяния, 6 ст. е дадена още една подробност: „мъже братя, аз съм Фарисей, син Фарисеев. Съдят ме за надеждата във възкресение на мъртвите”. Тая подробност е подчертана още веднъж в 5 ст. гл. 26 от Деяния: „Понеже ме знаят отначало (стига само да поискат да свидетелствуват), че според най-точното учение на нашата вяра живях Фарисей”. Това са сведенията, които имаме за ап. Павла относно неговото родно място, произход, обществено положение, образование. Смята се, че те са излезли от собствената му уста. Резюмирани, те гласят: Шаул (Саул, а по гръцка транскрипция Савел) или Павел - хеленистична форма на Шаул - е роден в Tape, Киликия. Учил се е за рабин в Йерусалим, в училището на Гамалиеля. Там е усвоил, между другото, и един занаят - тъкане на килими - та като бъдещ мисионер, да си вади сам хляба. (В Деянията това е споменато: 20 гл. 33 ст.) Като юдей - хеленист, той е бил запознат с тогавашната култура. А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане” по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десетки, а стотици негови ликове. И 1 % от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра, Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си”. Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас”. И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началствуваше в словото”. Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде, взели Варнава за Юпитер, а Павла за Меркурия. Навярно, не само защото Павел е „началствувал в словото”, а защото Варнава ще да е носел явно белезите на Юпитеровия тип, а у Павла ще да са били силно изразени чертите на Меркуриевия. Впрочем и от други места на Писанието проличава, че Павел ще да е бил не особено висок на ръст, пъргав, ловък, подвижен, не само умом, но и тялом. А това са все характерни признаци на Меркуриевия тип. Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания” за външния вид на Павла не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним оскъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни*, ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? - За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят”, които били избрани, по съвета на апостолите, да присвояват при всекидневното раздаване на „потребностите” в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл. на Деянията, още повече, че той ни разкрива и причината за неговата мъченическа смърт. „А Стефан, изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения всред народа. И повдигнаха се някои от сборището и препираха се със Стефана. И не можеха да устоят срещу мъдростта и духа, с които говореше. Тогаз подстрекнаха човеци да казват: Чухме го да говори думи хулни против Мойсея и против Бога. И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха, та го дръпнаха и докараха го в съборището и представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона. Защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще развали това място и ще измени обичаите, които ни предаде Мойсей. И всички, които седяха в съборището, като се вгледаха в него, видяха лицето му като лице на ангел”. А първосвещеникът попита; „Така ли е това?”. А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте!”... Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи. Не е важно при това, че съчинителят на тази реч е всъщност авторът на Деянията. Може, обаче, с увереност да се твърди, че речта на Стефана не се е много отличавала от нея, защото във всички подобни библейски речи има нещо стереотипно. Те започват изложението си едва ли не от Адама, или ако не от него, то непременно ще тръгнат от патриарха Авраама, и като преминат през по-главните събития, разказани в Библията, ще дойдат най-сетне на предмета. Очевидно, този по-пълен или по-бегъл преглед на библейските събития, отразяващи историята на Израелския народ, е имал за цел от една страна да припомни Свещеното Писание на една невежествена, неграмотна маса, която не е знаела четмо и писмо, да повдигне нейното религиозно и национално самочувство, а от друга - да представи разглежданото събитие като логическа последица от онази низа предопределени свише събития, които съставят историята на Израелския народ. Отпращам ония, които се интересуват от словата, що са държали вехтозаветните „началници народни” пред множествата, към „Неемия” - една от книгите на Стария Завет, Тя е интересна между другото и поради това, че ни дава ясна представа за начините, с които са си служили тогавашните водачи народни, за да повдигнат религиозното и национално самосъзнание на своя народ, особено в дни на общи бедствия и национален упадък. Характерна е в това отношение 9 гл. от Неемия. В нея четем, че след като всички израилеви синове застанали в продължение на една четвърт от деня, та изповядали своите грехове и беззаконията на отците си, употребили друга четвърт от деня за четене на Закона. В същата глава е дадена една молитва - слово, която е напълно издържана в споменатия по-горе стил. Но да оставим тия вехтозаветни слова и да се върнем отново към речта на Стефана, която е била последната негова реч. Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрязани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух - както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника*, на когото вие сега станахте предатели и убийци - вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте”. Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд”, те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му”. При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Йерусалим, той взима дейно участие; „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всяка къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница”, както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх, и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3 ÷ 6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: "И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти. Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус, когото ти гониш. Не ти е лесно да риташ срещу остен. А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града и ще ти се каже, що трябва да правиш.” Сам Павел го разказва много по-живо в 22 гл. от същите Деяния, към която отпращаме читателя. Съвременните учени, които са склонни в подобен род преживявания да виждат все патологични явления, ще кажат дълбокомислено, че Павел е станал жертва на една зрително-слухова халюцинация. Че има халюцинации, това е факт. Но че всички явления от тоя род са все халюцинации, това е голям въпрос. Ала както и да обясняваме това събитие, едно е важно - че то е било съдбоносно за този млад, високо интелигентен, пълен с енергия и воля за работа мъж. След туй преживяване, в съзнанието му настъпва коренен преврат, който изменя из основи целия му живот. Мощната енергия, която е текла у него, и която се е движила дотогава в низходяща посока, изведнъж рязко променя направлението си - то става възходящо. Павел е останал привидно същия: все същия буден ум, все същата висока интелигентност, все същия пламенен темперамент, все същата смела и непреклонна воля, все същата енергия, все същия мисионерски и организаторски дух, все същата жажда да работи за едно общо дело. Но докато преди обръщането си при Дамаск той е влагал всичките тия сили и способности за защита на една стара, отживяла времето си религия, която само е спъвала развитието на човечеството, докато е бранил с кървави средства една мъртва традиция, която е обвързвала хората към едно отдавна надживяно минало, след „обръщането” си, той впряга същите тия сили и способности, озарени от една нова светлина, оживени от един нов дух, в служба на едно велико и светло дело, което разкрива велики бъднини на човечеството. След обръщането на Павла, и в живота му всичко се обръща, приемайки сякаш обратен ход. Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото учение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертвуваше живота на другите, сега той жертвува живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза. В лицето на апостола Павла ние имаме един типичен случай на едно често наблюдавано обръщане в обратна посока на душевната енергия. При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока*. Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът - изтребител на овцете се превръща в овчарско куче - пазач на стадото. Как става този процес, всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което - знам - ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини. Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла - убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал”, и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Трябваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свят. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура - покрай мисионерските си и организаторски дарби - която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи - да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания, проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак”. Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, - способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас - защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействувал за неговото убиване - в разумния свят се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * За пример „възвисяването му до третото небе” (Поел. към Коринтияни, гл. 12) * Христа * Ето защо се твърди, че един лош човек, който е силно активен в злото, като се обърне в пътя на доброто, става също тъй активен и в доброто. Големите грешници, когато се пробуди съзнанието им, чрез непрестанно и самоотвержено подвизаване, стават големи светии.

33. Денонощният ритъм на ражданията и умиранията Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 1, с. 20 ÷ 22 Има много явления в живота, които поради това, че стават често и в голям брой, ни изглеждат безразборни, неподчинени на никаква закономерност. Да вземем за пример ражданията и умиранията, които се случват в едно населено място. На пръв поглед, те ни се струват случайни - раждат се и умират хора по всяко време на денонощието, еднакво, може би, през всички часове. Статистичните изследвания, обаче, показват, че това съвсем не е така. Оказва се, че както ражданията, така и умиранията са подчинени на един денонощен ритъм. С други думи, има известни часове от денонощието, когато ражданията се случват в най-голям брой, когато те достигат един максимум. След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат. Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията. Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност. Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност”. Такива редки събития са, да речем, смъртните случаи от конски ритник. Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни години. За най-голяма изненада, обаче, и тук статистиките показват едно сравнително постоянство в цифрите: броят на смъртните случаи от конски ритник остава горе-долу еднакъв през всички години. Излиза, че сякаш е определено за дадено място, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито! Така седи въпросът и със самоубийствата. И те не стават така безразборно и случайно, както би могло да се предполага на пръв поглед. Установено е, именно, че като обществено явление, самоубийствата се отличават със свой определен годишен ритъм, чийто максимум пада средно през месеците май и юни, а минимумът - през ноември и януари. При това, те проявяват явна тенденция към редуване в течение на няколко дни или седмици, която не може да се обясни с действието на социални причини (мизерията, например). Самоубийствата са по-чести всред интелектуалците, отколкото всред другите обществени слоеве. По-чести са в протестантски, отколкото в католишки страни, по-чести са също всред мъжете, отколкото всред жените, по са чести в известни възрастни и пр. След тия кратки сведения за някои явления в живота, в които статистиката открива известна ритмична закономерност, ще се спрем по-специално на денонощния ритъм на ражданията и умиранията. Първите по-точни изследвания относно ритъма на ражданията е дал Кетле, когото наричат „баща на социалната статистика”. Той събрал данните за всички раждания, 2680 на брой, зарегистрирани в болницата „Св. Петър” в Брюксел, от 1811 до 1822 година. Като разпределил денонощието на интервали от по 3 часа, той установил следните резултати дадени в таблицата: От тази таблица се вижда, че максимумът на ражданията се пада между полунощ и 3 часа (0 ÷ 3), именно случили са се 445 раждания или 133 % от средния брой. Минимумът настава между пладне и 15 часа (12 ÷ 15). Той показва 279 раждания или 83 % от средния брой. Подобни изследвания са правени от Ranken, в Единбург, от Buek от Хамбург и Berlinski в Берлин. Те прецизират донейде резултатите на Кетле, но и те почиват на сравнително малък статистичен материал. С по-обширен материал е разполагал Goelert при своите изследвания. Той е имал под ръка 86850 раждания, зарегистрирани в кантона на Цюрих през годините 1876 ÷ 84. Този материал, в който има около 51/2 % случаи на мъртво-родени, е разделен по двучасови интервали. Ето таблицата, която дава резултатите от издирванията на Goelert’а: И тук максимумът се пада през ранните утринни часове (от полунощ до 6 часа). А минимумът съвпада точно с този, установен от Кетле, сиреч веднага след пладне (от 12 ÷ 14 часа). Да се обърнем сега към денонощния ритъм на умиранията. И в този случай изглежда, че Кетле е първият, който се е занимал с тоя въпрос. Като разпределя своя материал, съдържащ повече от 5000 случаи, в четири сектора от по 6 часа, той получава следните цифри: Тук максимумът идва между пладне и 18 часа, минимумът - между 18 и 24 часа. Отношението между броя на смъртните случаи през третата и последната четвърт от денонощието е 1,36:1 или кръгло 4:3. Други пo-точни изследвания върху денонощния ритъм на умиранията, при които е взета под внимание и причината на смъртта (Berlinski), показват известни различия в резултатите, сравнени с тия на Кетле. Така за пример, максимумът у Берлински се пада между 6 часа сутринта и пладне, а минимумът, за всички хронични болести, съвпада с този на Кетле (между 18 ч. и полунощ). Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които разпределбата на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология. Наистина, те разкриват интересни тънкости, които навеждат изследователите на смели размишления относно причините на денонощния ритъм на ражданията и умиранията, но аз няма да се спирам на тях. С настоящата статия исках само да обърна вниманието на читателите върху факта, че и там, дето ни се струва да цари случайност, все пак има известна закономерност.

27. Сфера на Слънцето Житно зърно, Г. XIII (1939), кн, 2 ÷ 3, с. 46 ÷ 53 Ония, които биха искали да намерят в древните митове наченки от някакви астрономични познания за Слънцето като небесно тяло, биха се разочаровали. Защото в гръцката митология, за пример, не става толкова реч за видимото Слънце, колкото за Аполона, най-блестящият от олимпийските богове. Наистина, той носи всички белези на слънчев бог, но не олицетворява Слънцето като физическо тяло, а по-скоро съвкупността от всички физически и духовни сили, и качества на слънчевата радиация. Има, впрочем, едно друго слънчево божество, което олицетворява дневното светило - Хелиос. Надали има някой да не познава неговият образ, защото е бил възпроизвеждан от поетите през всички векове до втръсване. И досега още във въображението на някои поети, които не са си дали труд да добият поне ония елементарни познания за Слънцето, които съвременната астрономия е така щедро пръснала в многобройни популярни съчинения - познания, които биха извикали във въображението им много пo-богати и грандиозни образи - Слънцето е все оня пламенен Хелиос, който се понася при изгрев по небето, на своята огнена колесница, запрегната в буйни, бели жребци, из чиито ноздри изскачат пламъци и чиито дихание се разлива в топли и светли струи. Птоломеевата система, макар да минава вече за научна, също не ни дава някакви научни вести за Слънцето като небесно тяло. Птоломеевото Слънце е едно въображаемо кълбо, прикрепено към една прозрачна въртяща се сфера, която има за център Земята. Впрочем, самото геоцентрично гледище на старите гръцки астрономи им е пречило да узнаят нещо по-положително за Слънцето, и преди всичко факта - че Слънцето е център на нашата планетна система, а не Земята. С една реч, древните астрономи (не говорим за посветените) не са знаели, нито, че Слънцето е звезда, нито, че е център на слънчевата система. Те не са знаели нито истинското му разстояние от земята, нито истинската му големина и обем, нито неговата тежест (съвременните астрономи, изхождайки от плътността на Земята я изчисляват на 2,000,000,000,000,000,000,000,000,000, т. е. два октилиона и 200 септилиона тона!), те не са знаели нито за слънчевата фотосфера с нейните флокули и гранулации, за неговата хромосфера, корона, протуберанси, нито че то се върти с намаляваща скорост от екватора към полюсите, значи с различна скорост за различните хелиоцентрични ширини. (Средният период на завъртане на Слънцето около оста си е около 25 ÷ 38 дни). Наблюдавайки с просто око лъчезарния диск на Слънцето, те не са допущали, че то съвсем не е едно спокойно светещо тяло, и че в него пулсира един мощен живот. Ако някой им кажеше, че светлият лик на Хелиоса е „оцапан” с тъмни петна - тия смутители на мирния живот на Слънцето, а оттам и на земята, чието съществуване е така дълбоко и неразривно свързано със слънчевата дейност - те биха го сметнали негли за богохулец. С една реч, дори един съвременен гимназист може с гордост да каже, че и най-големите астрономи на древността не са знаели почти нищо от онова, което те знаят за Слънцето, благодарение откритията на съвременната астрономия. Впрочем, те със снизхождение биха добавили, че древните далеч не са разполагали с оня мощен инструмеитарий, с който разполагат днешните астрономи. И наистина, само за наблюдаване на Слънцето, днес има пет слънчеви обсерватории, с техните слънчеви кули: две в Mount Wilson, една в Pasadena (Калифорния), една в Arcetri (Италия) и Айнщайновата в Potsdam (Германия). Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т. н. На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаели нищо от онова, което ние днес знаем за Слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност, на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за Слънцето и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката на митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. Така стои въпросът с митовете за Слънцето на древните народи. Какво представят техните научни астрономични системи, като за пример Птоломеевата, която е владала умовете на хората в течение на векове, също се знае. Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за Слънцето. Ще изложа накъсо една от тези индуски системи. Източникът, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G.W.Surya и M.E.Vatier: Okkulte Weltallslehre (Окултно учение за Всемира). Предварително ще кажа, че индуската физика се коренно отличава от модерната, западно-европейска физика, и по метод, и по техника. Преди всичко, тя не е резултат на експериментални изследвания в съвременен смисъл на думата, а резултат на оная практика, която е позната под общото име Йога. От гледище на Запада, физиката на индусите ще се покаже чиста метафизика. Но нека пристъпим към самото изложение. За да разбере индуската физика, читателят трябва да си състави преди всичко ясна представа за четирите взаимопроникващи се материални сфери на света. Под материя, в случая, индусите разбират не само най-грубата, физична материя, достъпна за нашите сетива, а изобщо всички състояния на материята, които се срещат в поменатите четири сфери. И тъй, според индусите, има четири диференцирани състояния на материята: 1. Prakriti (най-грубото физическо вещество, това, с което ние боравим); 2. Ргаnа (много по-фина от етера материя, която е свързана с органическото състояние на веществото); 3. Каmа (материята на емоционалния свят, света на желания, страсти, чувства); 4. Manasa (материята на умствения свят). Тези четири видоизменения на материята имат „прекъснат строеж”, те не са непрекъснати флуиди. Такова е, впрочем, схващането за материята и на западната физика. Имащи общ произход, тия четири състояния на материята се различават само по групиране на частиците и по броя на трептенията, които следват един възходящ октавен ход. Затова индусите говорят за „октави” в разните полета. Във всяко поле има само една „осъществена октава”, а между отделните полета има сума „загубени октави”. Това твърде напомня нашата стълбица на трептения. Знайно е, че между звуковите трептения, за пример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива „пустини” се срещат и по други места на стълбицата. От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните „полета” има грамадна разлика. Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза на квинталиони, а тоя на Манаса ще се изрази с число, което притежава много нули. Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрации. След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални свята, ще приведем един цитат от книгата Ostliche und westliche Physjk (Виж в оригинала с. 48) от Th.E.Wilson и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата на Surya-Valier и който представя едно сбито изложение на поменатата пo-горе теория. „Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана. Тази прана има за център Слънцето, и следователно, и тя образува сфера. Диаметърът на праничната слънчева сфера възлиза на около 600,000,000,000 км (Той е равен на диаметъра на Нептуновата орбита, взет приблизително 70 пъти, или на диаметъра на земята, взет около 2100 пъти). Ясно е, че разстоянието на най-близката звезда е стотина пъти по-голямо от диаметъра на праничната слънчева сфера. Така че, диаметърът на слънчевото кълбо на индусите е около 100 пъти по-малък от разстоянието на Слънцето до най-близката звезда. Във вътрешността на тази сфера от прана - в един особено диференциран неин слой - се движат планетите около Слънцето. Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба е изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят”. Няма да излагам ония сложни процеси на кондензация, които стават в разните „полета”. Ще спомена само, че например кама-сферите не са пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична „гъстота”. Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. Оттук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около Слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свят, за нас е важно едно обстоятелство - че Слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система. Тук му е мястото да спомена за ценните данни, които Учителят дава в статията си „Влиянието на слънчевата енергия”*. Понеже са изложени много сбито, би трябвало да цитирам половината статия, ако искам да ги направя достояние на читателите. Ще кажа само, че те представят основни елементи за разработване на една научна теория за Слънцето и неговите отношения със земята. Енергетичният строеж на Слънцето - една огромна централа с приемателна и предавателна станция, неговата постоянна обмяна на енергии със земята - друга такава централа също с два полюса - обмяна, която е подчинена на периодицитета на годишния и денонощен кръговрат, най-сетне практичното приложение, което следва от това за използване животворната енергия на Слънцето, особено през пролетта сутрин, при изгрев-слънце, образуват богатото съдържание на тази сбито написана статия. Но нека се повърнем за малко върху митологията. Каквито и да са съвременните научни теории за мита, едно не трябва да се забравя - че те са остатъци от една епоха на величествен синкретизъм, в който религия, наука, изкуство са били слети в едно цяло, споено чрез връзките на съответствията. В тази епоха астрологията не е била само една предсказвателна наука, едно гадателско изкуство, а едно величествено миросъзерцание. От гледище на това миросъзерцание, физическият свят със своите форми, е една символична картина на света на идеите. Нещата в този свят не само представят физически обекти със своите особености, които са предмет на едно непосредствено проучване, а същевременно означават нещо. Те се явяват символи, съответствия на известни идеи. Ето защо, и видимата гледка на небето, специално на нашата слънчева система, е един символ. Слънцето, Луната, планетите, покрай физичното си значение, имат символичен смисъл. Слънчевата система представя един образец, един модел, по който е устроено всяко живо същество, което живее в нейните предели. Каквито сили действуват в нея, такива сили действуват и във всички същества, принадлежащи към нейната система. Тези сили на живота, функциониращи в слънчевата система, с всички възможности за развитие, които съдържат в себе си, с всичките им взаимоотношения, са намерили още в най-дълбока древност израз в геометричната формула на Зодиака. Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на Слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знака Лъв†. Но тъкмо до Лъва - жилище на Слънцето, се намира знак Рак - жилище на Луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, Слънцето и Луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия, именно, сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентричвски, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, Луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен времепространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите, от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки назъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо Слънцето и Луната се смятат за два полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на Слънцето, е така тясно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на Луната, която му е „сестра”. Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, Слънцето и Луната, наречени съответно „голямото светило, което да владее над деня”, и „малкото светило, което да владее над нощта”, са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, „които да разлъчат деня от нощта, и да са знамения за времена, и за дни, и години”. Ясно е, че „светилото на деня” представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава. Той символизува духа. „Малкото светило” - Луната представя негативния, възприемащ, пасивен, женски полюс на първичната светлина. Той символизува материята. Зодиакът, който е едно развитие на двойката, е съставен от тия две велики течения - слънчево и лунно, които в своята съвместна работа създават великото многообразие на живота. Макар в Библията Слънцето и Луната да са наречени „голямо” и „малко” светило, но те са всъщност, за съзнанието на хората, еднакво големи. И тоя психологичен факт намира дори физически, нагледен израз в небесното пространство: видимият диск на Слънцето и дискът на Луната са почти еднакво големи, около 1/2 градус. Това се дължи на факта, че Луната, която е около 400 пъти по-малка от Слънцето, се намира около 400 пъти по-близо до земята. Двете светила, погледнати от земята, заемат едно и също пространство на небето. А това значи, погледнато символично, че ония сили, които са свързани с тях, заемат еднакво място, по важност и значение, в съзнанието на хората. За да покажа, че Слънцето и Луната са два мирови символа, които съществуват във всички светове, ще приведа един цитат от Сведенборга, из книгата му „Небето, с неговите чудеса, и ада”* „Господ е небесното Слънце. Светлината му е божествената истина, а топлината му - божественото добро. На небето ние съзерцаваме Господа като Слънце, защото Той е Любов, от която произтича всичко в Духовния свят. Любовта е, която грее като Слънце. Ангелите виждат Слънцето не в зенита, а под известен ъгъл. Те го виждат, при това на две места - едното пред дясното око, а другото - пред лявото. Пред дясното око именно, те виждат Господа като същинско Слънце, а пред лявото - като Луна, която свети с мека бяла светлина и е заобиколена с множество малки луни, които светят също с бяла светлина. Ангелите виждат Бога по този двоен начин, защото възприемат Бога различно. Онези, които Го възприемат като любов, Го виждат като Слънце, пламтящо и огнено. Тези ангели пребивават в Божественото царство на небето. Ангелите, които Го възприемат като вяра, Го виждат като Луна, блестяща и бяла. Те пребивават в по-долното от двете ангелски царства, на които се разделя небесният мир - в духовното (Виж статията „Небесният живот според Сведенборга”, в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като Любов е символизуван чрез Слънцето, а като Вяра - чрез Луната”. Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим, кои именно явления от живота принадлежат към сферата на Слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на Слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е Слънце всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на Слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип. Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат, на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме за представителите на Слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя Слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящо, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че Слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свят, лесно можем да разберем твърдението на древните, че Слънцето е носител на жизнената сила. Психологически то представя Висшият аз на човека, неговата индивидуалност, за разлика от личността, която е символизирана от Луната. Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са все черти на Слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ, към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на Слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на Слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества на другите две планети от тритона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя-воин, предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, „предопределена” да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой „юпитеризуван” слънчев тип, с някои и други положителни черти на Слънцето и с всички негови слабости - подобно на Людвика XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на „Слънцето” в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на „царя-слънце” и неговата епоха. Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на народите, които са „слънчеви”. Ще завършим с една бегла скица на слънчевия тип. Яйцевиден череп (долихоцефален) с хармонични пропорции. Коса златисторуса или светло-кестенява у по-южните типове, накъдрена на едри вълни. За нещастие, обаче, у мъжете тя скоро окапва, и затова повечето слънчеви типове са плешиви. Чело високо, с развити челни издатини, но хармонично. То се спуска спокойно към веждите, като образува типичната за Слънцето надочна аркада, чиято хубава линия, следват веждите. Слънчевото чело е ясно, спокойно, ведро. Очите на слънчевия тип са забележителни - блестящи, доволно големи, замрежени от хубави ресници. Погледът им е прям - не проницателен, нито повелителен, а изпълнен с магнетична сила, която сама по себе-си завладява. Ирисът, полузакрит от клепачите, е осеян със златисти петна. Устата е красиво моделирана - и у нея личи „слънчевата линия”. Брадата не е нито квадратна както у Марса, нито прекалено заоблена както у Венера, нито удължена и изтънена като у Меркурия. Тя е типичната квадратно-яйцевидна слънчева брада, показваща една уравновесена воля. Господствуваща черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота. Истинският слънчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както Слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия” в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон” често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него. Впрочем съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система”, и да я поддържа със своята магнетична сила, както Слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци” в еднакви размери. Ала най-големите между тях са родени да управляват. Властта им е проникната от великодушие, защото истинският слънчев тип винаги се въодушевява от един висок идеал. г. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Виж книгата „В царството на живата Природа”. † Забележка на съставителя: Виж в бр. 1 от настоящата годишнина на „Ж. 3.” фигурата на астрологичния зодиак, в статията „Елементарни астрологични комбинации” - там са дадени именно тия съотношения между знаци и планети. * Из същата книга е извлечена и статията „Небесният живот според Емануил Сведенборг” (кн. 7 ÷ 8 год. XII, сп. "Ж. 3."), към която отправяме читателя за допълнителни сведения.