Търсене във форума

243. СПАСЕН ОТ САМОУБИЙСТВО Един човек от София с болни крака дошъл до голямо отчаяние, поради което си положение решил да тури край на живота си. И една нощ, тъкмо когато се готвел да вземе пистолета и да го насочи срещу челото си, някой позвънил. Било късно през нощта. „Кой е?" - се обадил човек от балкона, рошав и страшен на вид. - „При вас идвам, отворете", се обадил отдолу женски глас. Тази жена била сестра Мария Златева от Изгрева, която по вътрешен път, ръководена от духа, намерила къщата и се отзовала в критическия момент. Когато тя вече била при него в стаята, той я запитал: „Кой ви изпрати?" - „Който ме изпрати, той ми съобщи и адреса ви." - „Защо дойдохте?" - „Да ви помогна да оздравеете." Сестрата веднага почнала да му прави масаж на краката. След като го масажирала добре, оставила му една беседа от Учителя и си отишла. Така тя всеки ден отивала, правела му масаж и си отивала. След като минало известно време, болният се почувствал по-добре, защото пръстът на единият му крак почнал да се движи. Масажът продължавал. Болният постепенно почнал да се изправя, а по- късно и да ходи с патерици. Веднъж лекуваният попитал: „Кой е този мъдър човек, чиито беседи ми носите да чета?" - „Този човек е Учителят", отговорила сестра Златева. Минало месеци. Когато болният се стабилизирал достатъчно и вече добре си служил с патериците, пожелал да види Учителя. Един ден, макар и много трудно, успял да отиде на Изгрева. Като го видели, сестрите помислили, че е просяк и не били тъй любезни към него. „Искам да видя сестра Златева", им казал той, а след това пожелал да види и Учителя. Срещнали се. Учителят му казал: „Тази сестра ти помогна да станеш и ти даде известна светлина. Бил си вързан и тя те е развързала, ето защо занапред бъди добър и не греши." По разказа на Мария Златева. Изгрева, 1983 година.