Търсене във форума

287. Учителят проправя път на душата към небето Учителят не лягаше нощя, а седеше на стола си в размисъл. Срещу 23 декември останах цяла нощ на бдение в малката трапезария и разбрах, че положението на Учителя беше съвсем необикновено. Тревога цареше в душата ми, виждах, че сме пред прага на някакво голямо нещастие. Всички бяха тъжни и говореха почти шепнешком. На следния ден, 24 декември, беше неделя. Влязох при Учителя рано да Го попитам, има ли нужда от нещо. Той ми каза да измия съдовете Му в горната стая. Измих ги и слязох. Владо беше при Него и ми каза тихо: "Сестра, Учителят ми каза: "Да се прослави Бог в Бялото Братство". Едва ми издума това и Учителят тихо заговори. Приближих се до Него и долових думите, бавно изговорени: "Да се прославят Белите братя в Божията Любов". Записах това последно мото. Учителят говореше шепнешком: "Сега се коригира, поправя път на душата към небето. Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи сега." След пауза, Учителят пак проговори: "Петър, когато се отказа от Христа, загуби силата, а като Го призна, получи силата." (Забележка: Преди 2000 г. Христа, Христовият Дух прокара път между небето и земята и организира астралното тяло на земята. Виж "Изгревът" т. I, с. 647-654 и т. VIII, с. 225). Една сутрин, като влязох, аз почнах да му разтривам краката. Той каза: "Няма смисъл, рекох." И се наведе над мен и каза: "Имате Божието покровителство". И тогава той каза: "Трябва да се прочисти процеса. Трябва да се проправи пътя на душата към небето. Процесът е бавен и труден. Бавен е процеса." И все казваше, че е много бавен и тежък процеса. А той фактически проправяше своя път за душата, за напускане на тялото, който процес беше бавен. Да стане естествен. И на подходящото време. В.К.: Знаете ли, сега си спомням, една сестра разказваше, Каназирева, майката на Каназирева ли беше, отива при Учителя, тя си заминава, но се мъчи, не може да се отдели от тялото. И Учителят казва: "Сестра, рекох, тясна е вратата на смъртта." И след малко продължил: "И аз сега търся път." Весела. Да. В.К.: Тясна е, казва, и аз търся път. Весела: Аз го видях в много големи страдания и каза: "Бавен, труден е процесът." Но казва, пред мен каза: "Няма условия за работа, лоши са условията, лоши, няма условия." В.К.: Няма условия. Весела: Няма условия. (Забележка: Виж "Изгревът" т. I, с. 572, 575-576)

11. «КОГАТО НЕБЕТО ПОЖЕЛАЕ ДА ТИ ДАДЕ НЕЩО...» Често след вечеря Учителят излизаше пред салона на разговор. Това бяха много приятни минути. Стоиш близо, много близо до Учителя и слушаш как разговаря с всекиго. Понякога биваше много весел и се смееше от сърце, а понякога - сериозен - изслушва, отговаря и сам запитва. Гледахме Го и слушахме как разговаря като всеки обикновен човек, но всяка Негова дума се поглъщаше от нас като изворна вода - чиста, бистра и свята. Твърде често разговорите започваха с един човек, а завършваха с десет, понякога и с двадесет, наобиколили Го. Винаги, когато отивах на Изгрева вечер, обичах да се включвам в групата около Него, да Го слушам и да Го гледам. Никога не участвувах в разговорите, бях твърде свенлива. Една такава вечер Учителят ме погледна и запита: - Е, Милке, ако Небето пожелае да ти даде нещо, ти какво ще поискаш? - Аз ли? Бих пожелала да бъда богата. Отговорих без да размисля и цялата се изчервих, тъй като бях станала център на внимание и несъзнателно издадох моята чувствителност към нещата, които ми липсваха. - Слушай какво ще ти кажа: Когато Небето пожелае да ти даде нещо, никога не пожелавай временни неща. Парите ще се изхарчат и дрехите ще се скъсат. Поискай да ти се даде сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога. Поискай онова, което никой друг не може да ти даде и никой не може да ти отнеме. Богатство е да бъдеш здрава, да имаш чиста кръв, чисти мисли, чисто сърце. Материалните неща са временни. Учителят изрече това, като огледа всички, събрани наоколо Му. Минаха години. Многократно падах и пак ставах. Стъпка по стъпка вървях по стръмния път на ученичеството. И веднъж отново, горе, в Неговата стая, Учителят ме попита: -Ако Небето пожелае да ти даде нещо, ти какво ще поискаш? Със сърце, обгорено от много преживявания и с душа, уморена от много лутания, аз твърдо отговорих: - Аз бих поискала, Учителю... И нея вечер, вървейки по пътя към града, аз почти гласно говорих със себе си как след двадесет години Учителят ми задава същия въпрос. Колко бавно ние, хората на Земята, учим нашите уроци! С какво търпение Учителят ни чака да пораснем и да достигнем до РЕАЛНОСТТА НА НЕЩАТА! Да, дрехата на човека остарява, душата се отърсва от праха на времето, съзнанието се прояснява и думите на Учителя, произнесени преди двадесет години, отекват: «Когато Небето пожелае да ти даде нещо, никога не пожелавай временни неща!»

19. РЕВИЗИЯ ОТ НЕБЕТО Веднъж, на „Опълченска" 66 разговаряхме с Учителя за „Акашовите записки". Тогава Той ми обясни как лично възприема същността на хората, като ги преживява такива, каквито са в себе си. И добави: „Избягвам често да правя това, защото след това трябва да се чистя..." В есента на 1913 г. (доколкото си спомням това беше в края на месец ноември) Учителят покани в квартирата си на „Опълченска" 66 само сестрите и братята, които са в София и са присъствали на Търновския събор през август 1912 г. (През 1913 г. поради Балканската война нямаше събор.) Тогава аз бях студент в София. Ще кажа накратко какво Той ни каза. Не ми е известно това да е направено достояние на Обществото ни. А сега аз съм единствения жив от тези, които са присъствали. Знаем, че Еволюцията на човеците е дълъг процес, дълъг период от време, който е разделен на епохи. Второто идване на Христа не се отнася до еднократен акт, а една епоха. За него се е изказал Исус Христос. За него са пророкували древните пророци на Израиля - Исая, Йеремия и др. Неведнъж и Учителят се е изказвал за тази епоха. Той казваше: „Това, за което са пророкували пророците, ще става във вашите дни. Мнозина от вас ще го видите." Ще цитирам по памет и по смисъл това, което каза Учителят: Навлезли сме в една нова епоха. Сега Христос извършва всекидневни ревизии, чрез голям брой свои ангели, на човеците по цялата земя. Някои по-важни человеци се ревизират не само по един път на ден! Сега, чрез тези ревизии ще стане дележът на човеците на земята на прогресивни и назадничави. Става това, за което е говорил Христос. Сега се изготвят списъците на ония души, на ония човеци, които ще съставляват Новото човечество, шестата раса, която ще населява новия материк, който сега се изгражда от дъното на океана... Тъй че Учителят каза: „Аз ви казвам това, за да ви предупредя, да бодърствувате в живота си, да следвате в Тесния път на живота, като знаете, че предстоящите години са съдбоносни за вас! Че вие сте под ревизия на Небето. От вашите прояви, от вашия живот ще зависи, дали ще бъдете членове на Новото човечество от шестата раса, които ще са носители на духовната любов и ще обладават дара ясновидство." При един разговор с Учителя, през 1915 г. между другото Той ми каза: „По мои съображения аз не въведох „Кръщението с вода" за учениците на нашата Школа. Но препоръчвам на моите ученици по свобода и любов един други да се кръстите в името на Исуса Христа."