Търсене във форума

II. РОДЕНА С ПЕСЕН, ЖИВЯЛА С ПЕСЕН И ПРЕРОДЕНА В ПЕСЕН Моята майка пееше много хубаво, така че аз съм родена и закърмена с песен. Обикновено тя ни преспиваше с песен и ни събуждаше с цвете. Да те събуждат с цвете не е проста работа, а е цяло изкуство: трябва да знаеш кога и как, и къде да се докосне с цветето лицето на спящото дете. Като малка обичах да пея и това бе причината да се запиша в музикалното училище със специалност пеене. Завърших на 16 г. и постъпих в операта на работа като хористка, за да се изхранвам. И трите деца на майка ми бяха с музикални заложби и трите деца работихме като хористи в операта и там се пенсионирахме като такива. За пръв път видях Учителя и се срещнах с него след един концерт. Синът на Голов ми каза: „Твоето място е при нас". Учудих се, кое е това място и той ми даде необходимите напътствия за адреса на това място. И така аз отидох на това място, а то бе на ул. „Опълченска" N 66. Представиха ме на Учителя и Той ме задържа на обяд в приземния етаж и от тогава започнах да слушам беседите Му. На едно представление на операта „Тоска", което бе в „Свободния театър", през времето на почивката на хористите, на антракта, то аз отидох на ул. „Оборище" да слушам лекция на Учителя, а там беше новия салон на братството. Слушах и се върнах и никой не разбра, къде съм ходила. Но Учителят разбра и каза: „Била си амазонка в предишно прераждане". Тогава си спомних, как като малка обичах да яздя коне и да играя на момчешки игри с децата от махалата. Та бях прескочила от театъра една вечер в салона на ул. „Оборище", за да слушам Учителя. Братството вече бе на „Изгрева" и живота на Школата протичаше по свои вътрешни правила водени от Учителя. Аз обикновено обичах да се усамотявам с китара в ръка, свирех си и си пеех. Веднъж съм полегнала до едно борче и си тананикам, а братята и сестрите са около Учителя на разговор. По едно време Той насочва погледа си към мен и казва: „Нея я викат отгоре, а тя легнала на гърба си и си свири ли, пее ли... " Какво искаше да каже с тези думи, тогава Учителя, аз не разбрах. Как така ще ме викат отгоре и задигат? Та аз съм дошла при Учителя да уча. Това разбрах десетки години след това. А искаха да ме задигнат от този свят. Аз имах хубав глас, бях учила в музикално училище, работех в хора на операта като хористка и смятах, че за мен това е напълно достатъчно. Не можех да мечтая за нещо по-голямо, защото изкарвах хляба си като обикновена хористка. Учителят веднъж ме извика при себе си и ми каза: „Идете при Морфова да учите пеене!" Аз мигам и не мога да проумея, че Учителят лично ме изпраща мен, обикновената хористка при прочутата певица Морфова. Значи Учителят бе слушал моя глас и бе ме одобрил за ученичка на Морфова. За мен това бе голяма чест и се зарадвах. През това време при нея учеше Катя Грива. Но таксата при нея бе много голяма. Аз работех за прехраната си и получавах 15 000 на месец, а за един час се плащаше по 500 лв. Аз се разколебах още в началото заради тези пари, които трябваше да давам и трябваше да ги отгладувам. Разколебах се и не отидох. А Учителя ме изпращаше лично, а това бе непослушание на ученика, за което си понесох и последствията за това. Не мина много време и отново тази мисъл ме завладя да взимам уроци при Морфова, че каквото и да става след това гладна ли ще ходя, боса ли ще ходя, но ставам ученичка на Морфова. Отидох при нея, представих се, казах, че Учителят ме изпраща при нея и започнахме уроците. Минаха няколко урока и аз трябваше да си платя таксата за предадените уроци, както тогава бе прието в края на седмицата. Бях сложила необходимата сума в един плик и след урока, аз вежливо и го подадох с думите: „За уроците". Но тя се изправи пред мен със своята обемиста фигура, която не подхождаше на такава прочута певица и каза: „От теб не мога да приема пари". Аз стоях като замаяна и полека си излязох. Не ми обясни, защо не иска да приеме от мен пари, но ми каза, че в понеделник уроците продължават. За мен остана цяла загадка и неразгадаема тайна. След няколко дни вестниците гръмнаха с новината, че Морфова е катастрофирала с автомобил и починала. Аз бях потресена от тази случка и не можех да проумея още как така, тя ще умира, та нали Учителят ме е изпратил да уча при нея. Моите уроци бяха преустановени и аз се примирих със случая и смятах, че всичко е приключено, който е трябвало да взима уроци ги е взел, а който не е трябвало - не ги е взел. Повече не можеше да се умува и нищо не можеше да се направи. Бяхме след няколко дни в трапезарията на обяд с Учителя и разговора се прехвърли съвсем случайно върху това, кой какъв иска да бъде в бъдещ живот и следващо прераждане. Такава тема е много приятна за развитие на въображението у човека. Но в присъствието на Учителя тя имаше друг смисъл. Изведнъж Учителят се обърна към мене и каза: „Тодора в идущото прераждане ще бъде Аделина Пати". Всички ахнаха от почуда, но думите на Учителя не ставаха на две, защото думата му бе дума на Миров Учител. Аз седя и се питам каква ли е връзката между Аделина Пати и мен? А тя бе най-голямата световна певческа знаменитост по това време. Приятелите коментират случая, а аз мълча навела глава и сълзите ми сами потекоха. Плача и изведнъж излиза цялата картина в онзи момент, когато Учителят ме изпрати при Морфова да уча, като предварително е знаел, че тя няма да взима пари за преподадените уроци, защото щеше да чуе гласа ми и според едно много старо правило не се взема пари от онзи, който притежава най-добрия глас. А тя това бе го преценила и затова отказа плика с парите ми. Освен това Учителят знаеше за моя глас и предстоящата ми кариера на голяма певица, за това бе побързал да ме Изпрати при Морфова, за да бъда обучена от нея. Но аз не отидох по мои съображения, изпуснах времето за това и изпуснах условията. Но понеже все пак отидох със закъснение, та Учителят бе оценил това и предопредели съдбата ми на голяма певица в следващото ми прераждане. Благодаря и за това, но тогава няма да знам, кому дължа това благословение. Сега го знаех, но изпуснах времето определено да стане това и искрено съжалявах за това. Сега разбрах какво искаше да каже Учителя тогава, когато легнала под борчето и си свирих, а братството бе около Учителя. Да, аз си свирех моята песен и изпуснах случая и времето за това да запея в този живот като Аделина Пати. Спомням си, че веднъж Учителят ми каза: „Устроена си да ходиш срещу течението!" Да така протече моя живот, вървях срещу течението му. Родена съм с песен, закърмена съм с песен, отгледана съм с песен, живота ми премина с песен, с песен изкарвах прехраната си, с песен се пенсионирах и с песен преминават последните ми дни. Всичко, премина с песен. Но живота ми не бе песен. А защо ли? Такава бе програмата на този мой живот по време на Учителя, да вървя все срещу течението. И аз го извървях. С песен съм дошла на този свят и с песен искам да си замина. И когато се родя искам да стана певица като Аделина Пати и да пея песните на Учителя. Амин![1] ---------------------------------------------------- [1] По магнетофонен запис направен от Вергилий Кръстев през 1988 год, София.

83. ЛЕГЕНДАТА ЗА ПЕСЕНТА „АУМ" „Аум" е песен, мелодия или упражнение. Текста е само от тази думичка. Мелодията е взета от стара свещена песен - мелодия, нежна, възвишена, затрогваща. Какво точно е „Аум"? Според една стара легенда това е мелодия, благозвучие на човешката душа. В самата легенда се казва: Когато Бог създаде Земята и я устрои, много същества искаха да се заселят на нея. Но имаше велик закон от Бога, че всеки, който иска да бъде жител да живее на тази Земя, трябва да бъде облечен в одежди, които да отговарят на неговия вид, на неговия образ и най-важното, веществото от което ще се направи облеклото, да звучи така, както звучи мелодията на неговата душа. Смили се Бог над тези същества и повика един от най-мъдрите си синове „Саваот", като му възложи задачата да засели красавицата Земя, с всички тези Негови чада, които жадуваха и го молеха да им разреши да живеят на Нея. Саваот, със своите помощници, дойде на Земята и се залови да изработи материя, за всеки род и вид същества, която да звучи, както звучат техните души. Работиха неуморно, създадоха одежди на всеки род и вид, на рибките, на птичките, на сърничките и всички други живи твари. И виждаше се как Земята става все по-красива и по-хубава, навсякъде се чуваше радостна песен на доволство и благодарност. И когато Саваот помисли, че всичко е направено и задоволено, седна да си почине. Изведнъж гледа пред себе си, красиво лъчезарно същество да пее в Божествено благозвучие думичката „Аум". Такава, чудно красива мелодия Той не беше слушал. Слушаше Саваот в унес и не можеше да му се насити. Той разбираше съдържанието на тази мелодия, което значеше: „Аз съм човека необлечен, създаден по образ и подобие на Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъде облечен, за да живея, както другите в тази Райска градина. Моля ви помогнете ми". Трепна Саваот, защото голяма Любов обзе Душата му, събудена от молбата, скръбта и красотата на това същество. Отмина радостта му, в която Той беше потопен от постигнатото. Опечален обърна се Той към своите помощници и с почуда запита: „Защо това най- красиво същество, не е още облечено, за да живее на Земята? То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина на Бога!" Помощниците отговориха с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намери елемент, от който да му се създаде одежда, с благозвучието, което то носи със себе си". - „Така ли", рече Саваот - обгърнат от мъка и скръб, скочи и потъна в земните глъбини, да работи с най-голям устрем, за да създаде материя, от която да се направи одежда на човека. Но не успя. Няколко пъти той с всичкото си старание опита, преброди Земята на длъж и шир и в най-големите глъбини, но напразно все неуспех. Измъчен, изморен, с подкосени крака, Той седна на Земята безсилен. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този който беше създал планети, слънца, галактики, беше безсилен да направи вещество, с което да облече и засели на красивата Земя своята любима „Аум". Господи, простена Той, има ли край твоята Мъдрост, твоето знание - не няма! И разбра, че въпреки грамадното си величие, мъдрост и знание, колко малък е той и нищожен пред Бога. „Дай ми Господи Светлина, да проумея и разбера и тази Мъдрост, и това знание да мога да помогна, да облека моята любимка, да стане и тя жителка на тази Божия градина!" Но, небето мълчеше, мълчеше Вселената, мълчеше Бог. Навсякъде тишина. Саваот беше сам. Страшна мъка сви Душата Му. Безкрайно страдание го притисна. Защо Той, Великият беше изправен пред най-голямото страдание, пред най-голямото изпитание, което се дава на едно същество. Да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапаха от очите Му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на своята любима „Аум". Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му. Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна акорд, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше. Сепна се Саваот, обилна светлина беше лумнала около Него, цялото небе грееше, радост бликаше навред. Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният акорд на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица. И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и творчество му донесе Любовта. Нов мир се откри пред Него. „Господи Безкраен си!" И направиха одежда на „Аум" от тази кал, направена от земя и сълзите на Любовта. И стана той, човекът, жител на планетата Земя и беше толкова красив, че повика Бог жителите на небесата за да го видят. Тъй беше облечен човека. Неизвестен велик посветен в една летопис е отбелязал: „Човекът е създаден от пръст, размесена със сълзите на Любовта".

28. ПЕСЕНТА „ИЗВОРЪТ СВЕЩЕН" След като написах спомените си за брат Лазар и ги предадох за отпечатването им на д-р Вергилий Кръстев, учудването ми беше следното. Веднага на другия ден, след като изиграхме Паневритмията, една групичка от братя и сестри, начело с цигуларката Анка Тодорова, изпяха три пъти последователно най-хубавата песен на брат Лазар със заглавие „Изворът свещен". Изумена и възхитена от случая, аз попитах Анчето как така са се сетили за първи път да пеят тази песен след заминаването на брата. А тя ми отговори: „Сънувах брат Лазар като ми казва: Ще ти помагам от Горе ако пееш песните ми." Просълзих се от радост, включих се в групата и докато приключи сезона на Паневритмията ние всеки ден пеехме тази песен три пъти последователно. Когато си тръгвах за в къщи, си мислех: „Божичко, брат Лазар Опев е знаел, че аз съм предала спомените си за него на д-р Вергилий Кръстев и в същото време се явява на сън на Анчето, тя пък от своя страна да движи въпроса относно желанието му да се пеят неговите песни. Тук помествам текста на изпълняваната от нас негова песен на мястото на Паневритмията. ИЗВОРЪТ СВЕЩЕН Знаете ли тоя край, гдето съм роден? Знаете ли тоя кът, Изгрева безцен? Тоз Божествен оазис, с райски плодове, Изворът духовен, чист, с благост що зове. Мъдрост, Истина, Любов, тоз Божествен плам, гдето се явява той, мир, добро е там. Пътниче, жадуваш ли мил живот блажен? Изгрева обичай ти! Извор благ - свещен! "Душата на човека е свещен извор." Лазар Опев