Търсене във форума

8. ПОКРЪСТВАНЕТО Прибрахме се във Видин, картината беше жалка. Баща ми не ни придружи, не след много взели магазина. Закачиха ни значки, че сме евреи. Бяхме втора категория хора. Събирахме се на беседа при д-р Давидова. Правехме си излети, отивахме до Синаговци. Мариета, сестра ми, четеше и имаше и духовни опитности. Работеше в киното като оператор и като помощник дойде Мехмед. Те си допаднаха в техниката. Мариета беше първата жена операторка в България, дипломирана. Започна да чете схеми за радиотехника и си направи сама апарат, който военните го прибрали и използували. С Мехмед взели да се занимават с фотография, а преди с печатарство и по-късно взели един магазин и снимали, с тази професия се пенсионирали и двамата, като поддържали и домашните разходи, а аз отидох да работя във фабриката на вуйчо ми, която национализираха - и я дадоха на един, който познаваше Братството. Той ме прие с разбиране и после ми помогна материално да си купя пиано. Беше тъкачница. Работничките ме приеха хладно, бях господарско чедо, но после се сприятелихме и аз се научих да тъка на електрически станове. След няколко месеца ги напуснах. Отидох да работя в пулпа за мармалад. Беше 1943 година. Един съидейник дойде и каза, че Учителят е казал да се покръстиме. Останах изненадана. Обичах много Христа, но намирах ненужно покръстването. Нали Го бях приела в душата си... После разбрах, както Христос отишъл при Йоанна да го покръсти, тъй беше нужно и ние да го направим. Защо? Христос казал: „Остави да се изпълни закона." Отидох да подам заявление, поканих сестра ми. Тя първо отказа, кога тръгнах рече: „Подай и за мене." Всичко мина много лесно. Бях пратила да питат Учителя това кога да го направим, сега или по-късно. Мислех, че го правиме да избегнем изпитанията. Но Той рече: „Сега, сега." Моята кръстница стана д-р Давидова, а на Мариета - Милада, дъщеря на една чехкиня. Аз бях защитена от подигравките, имах една броня, която респектираше и се държаха на разстояние, но Мариета доста я нападнали, но издържа. 1943 година си замина царят, много го обичах и когато радиото съобщи, че е болен, гласът ми отвътре каза: „Отровен." Насън видях княз Калин, Йоана и др. като регенти. Преди тези събития отидохме в Белоградчик. Отидохме в околностите, в гората, но закъсняхме и не можахме да се върнем. Нощта се спусна, започнахме да се въртим в омагьосан кръг. Мариета водеше и казваше: „Мене слушайте." Мехмед пък на противоположната посока, въртяхме се ту насам, ту натам, тогаз опитах мисълта и връзката с Учителя. Отдръпнах се настрана и призовах Учителя да ни помогне. След малко Мехмед каза: „Само мене ще слушате." Не мина много и се откри една поляна, имаше един човек и ни упъти през къде да минем.