Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Рила'.

Открити 176 резултата

  1. Семе, лист и плод 18 август 1940 г. рилска (непечатана)
  2. Hristo Vatev

    1931_07_12 Идеалът на човека

    Аудио - чете Цвета Коцева Идеалътъ на човѣка (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Любов към Бога", Рилски беседи, 1931 г. Първо издание, София, 1931 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Любов към Бога", Съборни рилски беседи, 1931 Издателство: "Бяло Братство", София, 2005 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Идеалът на човека В живота на земята има три важни неща. Ние живеем на земята и затова, на първо място, трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и природата няма смисъл. Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които, преведени на обикновен език, представляват човешкия ум, човешките мисли. Като се каже „ангел“, разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите „светла мисъл“. Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог. Тази дума, преведена на разбран език, представлява Любовта, която носи живот и безсмъртие за човешката душа. Затова и в Писанието е казано: „Бог е Любов“. Следователно идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли, и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнание как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпоставя нещата, както са ги създали природата и Бога, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището, където е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и къде да оправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-важно, най-велико нещо за човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата – чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от Любовта. Следователно най-важното нещо за човешкия свят са мислите и чувствата; за ангелския свят – чистотата, а за Божествения свят – Любовта. Казвам: колкото и да са важни тези неща, обаче, те остават неразбрани за съвременните хора, защото трябва да им се доказва, съществува ли Бог, или не. Остане ли този въпрос да се доказва, той вече изгубва значението си. Всяко доказателство за съществуването на Бога е механически процес. Какъв смисъл има да ми доказва някой дали живея или не. Аз сам зная това нещо. Какъв смисъл има да ми доказва някой дали мисля или не. И това аз сам зная. Безполезно е да ми се доказва, че имам живот, че имам мисъл. Аз живея, аз мисля, аз чувствам, следователно всякакво външно доказателство е излишно. Мисълта трябва да се изучава като органическо условие. Ако химикът иска да извърши една реакция, да образува някакво съединение, той трябва да знае свойствата на елементите, както и законите, на които те се подчиняват. Има ли предвид тези неща и реакцията, т.е. съчетанието между елементите, ще стане правилно. Ако химикът не вземе предвид тези неща, той ще предизвика голяма експлозия, ще си създаде голямо нещастие. В това отношение и животът представлява химическо съединение, образувано от много елементи. И ако човек знае да съчетава елементите в своя живот, своите мисли и чувства, той ще може правилно да образува химическо съединение, т.е. ще си създаде правилен, хармоничен живот. Например, ако той съчетае в себе си едно неестествено желание с една неестествена мисъл, т.е. ако съчетае едно човешко с едно животинско желание, ще се образува едно взривно вещество и ще се произведе експлозия. В това отношение човек още не е дошъл до положението на истинския човек. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек още не може да се обуздава, той има много животински прояви в себе си. Всички престъпления, от най-малките до най-големите, които съвременният човек върши, се дължат на животинското в него. Сега, под думата „човек“ аз разбирам сбор от всички добродетели. Който няма този сбор от добродетели, той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. Като говоря за животното в човека, аз имам предвид всички животни: тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н. Какъв е животът между всички тези животни? – Животът на самоизтребление. Те едни-други се гълтат. От птиците, обаче, единствен гълъбът прави изключение. Той е чист вегетарианец, храни се изключително със зърнена храна. Славеят пък, който минава за отличен певец, е месоядец, на ден гълта десетки и стотици мушици. Той е доволен от положението си, още повече когато ловът му е добър, но мушиците, които той гълта, не мислят като него. Съвременните хора се хвалят с религия, с наука, с изкуства. Питам: каква е тази религия, която не може да ги научи да се обичат? Каква е тази наука, която не може да им покаже начин, как да живеят правилно? Каква е тази наука, която не може да открие законите на човешката мисъл, нито да обясни причините за съществуването на злото и на доброто? Какви са тези социални науки и какъв е този социален строй, които не могат да покажат на хората как да реализират своя живот? Понеже нито религията, нито науката са в състояние да дадат на човека необходимото за правилното му развитие, тогава и животът му се обезсмисля. И наистина, ние виждаме, че земята е покрита с паметници и то все на умрели хора. На земята са идвали и велики хора, като Христос например, който от две хиляди години насам е все между хората; те разправят за страданията Му, плачат за Него, но и досега още продължават да Го разпъват. Казвате: „Какъв е смисълът на страданието?“ Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане; който не страда, той е обикновен човек, от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това Той остави на света една велика, свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината за това е, че много от тях, които минават за християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават за вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават за човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни. Например, един казва на друг: „Ти си вълк, лисица, мечка, тигър и т.н.“ Когато искат да покажат, че някой човек е глупав, казват: „Той е цяла овца!“ Мнозина считат овцата за глупаво животно, но всъщност не е така. Когато изучавах строежа на главата ѝ, намерих, че тя, по данни и мерки, е едно от интелигентните млекопитаещи животни. Който се занимава с изучаване физиономиите на животните, ще види, че след човека по интелигентност идва слонът, а после – овцата. Обаче, задава се въпроса: „Къде е човекът?“ Днес всички хора искат да бъдат здрави, щастливи, да реализират всички свои желания и т.н. Всичко това може да се придобие. Как? – Като придобият здраво тяло, добро сърце, светъл ум и да станат напълно добродетелни. Без тези неща те са осъдени на страдания. В този смисъл страданията са изключения в живота. Защо? – Защото те трябва да се разберат и добре използват. Ето защо, за разумните хора страданията усилват вярата, а за глупавите – те са най-голямото нещастие, което може да ги срещне в живота. Според разбиранията на съвременните хора се казва, че човек се ражда, за да умре. Какъв смисъл има смъртта? Ако човек след смъртта си отива в по-добър живот от земния, тогава тя има смисъл. Праведният да умира, има смисъл; обаче грешният да умира, няма никакъв смисъл. Да цъфне едно цвете, или някое плодно дръвче, това цъфтене има смисъл, но да цъфне една бомба, т.е. да се пукне и да избухне, какъв смисъл има в това? Има смисъл да се запали огън на огнището и да се сложи ядене на този огън, но да се запали той всред къщата и да стане пожар, такъв огън няма смисъл. Има смисъл да се правят църкви за богомолци; има смисъл да се правят училища. Обаче какъв смисъл има да се правят бомби, гранати, с които хората да се самоизтребват? И след всичко това казвате Господ да оправи света! Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а всъщност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат. И религиозният служи за пари, и безбожникът служи за пари. Лошото не е в това, че хората служат за пари, но като се стремят към парите, те искат да се облекат хубаво, да живеят богато и по този начин забравят своята задача на земята. Като имат желание да се обличат хубаво, те трябва да се стремят и вътрешно да се обличат хубаво. Всеки може да се облече с хубава, със светла вътрешна дреха. Светли мисли и благородни чувства са в състояние да облекат човека вътрешно и където мине този човек, всички ще кажат: „Ето един истински човек!“ В който дом влезе, той ще донесе Божието благословение: болни ще лекува, скръбни ще утешава, гладни ще нахрани. Сега, кое е най-важното при изгрева на слънцето? – Самото слънце, т.е. светлината му. Кое е най-важното зад слънцето? – Слънчевата светлина и топлина, които създават светли мисли и благородни чувства у човека. Обаче същата тази топлина и светлина събуждат низки чувства, мисли и желания у вълка. Зад слънчевата светлина и топлина се намира една велика, мощна ръка, която хората не виждат. Казвате: „Къде е тази ръка?“ Тя се вижда толкова, колкото виждате и човека. Това, което виждате отвън и наричате човек, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Това, което умира, не е човекът. В човека умират лошите мисли, чувства и действия. Понякога те умират, а понякога се изкореняват като дърво. Казвам: понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли и чувства, с благородни и прави постъпки. Не спазвате ли тези неща, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат предвид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат предвид всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно и съвременните хора се намират в такова развълнувано море – в света; и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности. Ако техният кораб – тялото им и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Ето защо, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички онези, които са го построили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват известни правила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати за една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори за благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори и за велика България. Обаче това, което сега става в държавите, говори за неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, за да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някоя кошара, да открадне една овца, да я изяде и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум и всичко с него свършва. Ако един християнин убие на бойното поле 10–20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст за храброст и го признават за герой. И след това този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука. Казвам: съвременните хора трябва да мислят правилно, да живеят правилно, както Бог изисква. Правилният живот подразбира братски живот. При това не е нужно всички хора да имат еднакъв външен образ и еднакви убеждения. Вземете, например, малкото дете и възрастния човек. Те се различават външно, но като хора все имат нещо общо. Някога младият ще остарее, а старият може да се подмлади. В това отношение алхимиците са правили ред опити. Стар човек може да се постави в една реторта и след като мине през известни процеси, ще излезе оттам съвършено подмладен. Човек може да се подмлади не само по алхимически начин, но и чрез мисълта си. Много европейски учени поддържат теорията, че човек може да се подмлади, да обнови живота си чрез мисълта. Светлата мисъл на човека създава около него приятна атмосфера, която го прави способен да възприема хубавото и красивото от живата природа. Няма ли светла мисъл, човек не знае как да постъпва спрямо разумната природа и по този начин се натъква на ред противоречия и нещастия. Благодарение на това хората се изявяват лоши; това показва, че те само по воля са лоши, но не и по естество. Често срещате хора, които по вътрешно разположение, по така наречената зла воля, не изпълняват и това, което даже за тях самите е добро. Съвременната култура има за задача да проучи проявата на човешката мисъл, да определи понятието човек. Човек е съчетание на добродетели, но не и на престъпления. Когато усеща в себе си бушуване на нещо лошо, това показва, че той се е натъкнал на някои лоши черти, наследени от ред поколения. И днес човек трябва да прави много усилия, да се освободи от лошите наследствени черти, както и от някои животински прояви, докато дойде до положението на истински човек. И така, дойде ли човек да прояви разумното начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. Ако праведният човек живее в някоя планина, например, времето ще бъде такова, каквото той желае: ако иска сняг, сняг ще вали; ако иска дъжд или слънце и времето ще бъде такова. Обаче, ако някой грешник живее на планината, времето ще бъде такова, каквото то желае. И тогава той ще се приспособява към времето, а не времето към него. Много екскурзианти, като пътуват по планините, страхуват се от дъжд, да не се простудят. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Всяка капка дъжд през месец юли е пълна с електричество и магнетизъм. Сега, задръжте в ума си мисълта: „Човекът е най-великото създание на земята“. Радвайте се, че носите името човек! Стремете се да отговаряте на това име! Човек трябва да бъде добър, да мисли, да чувства и да действа правилно! И тогава всеки да си каже: „Моят живот не трябва да бъде в ущърб на другите. Щом искам щастие за себе си, трябва да желая щастието и на другите. Моята мисъл трябва да бъде като Божията!“ Сега, на всички желая да бъдете умни, добри, щастливи и каквото желаете, да постигнете. Отсега нататък да станете нови хора! Беседа от Учителя, държана на 12 юли, 10 ч. сутрин, 1931 г.
  3. valiamaria

    1929_08_21 Абсолютна чистота

    Аудио - чете Цвета Коцева От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Определени движения“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), по стенографски записки, изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Определени движения“, 12 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. IV (1927-1928 г.), Второ издание, ИК 555, Варна,1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето 1929 единична беседа АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА Думата "чистота" е понятна на всички хора. Тя има двояк смисъл: външен и вътрешен. Външната чистота всеки я вижда и разбира. Когато се говори за външна чистота на къщата, ние разбираме, че тя е добре измазана отвън и отвътре, подът на стаите измит, прахът навсякъде изчистен. Когато се говори за външна чистота на дрехата, разбираме, ако е бяла, да бъде добре изпрана; ако е черна, да няма никакви петна по нея. Когато се говори за чистота на масло, разбираме да бъде прясно, бистро, без никакви примеси. Значи, чисти неща са ония, в които няма никакви примеси, никакви странични елементи. Съдържат ли някакви примеси в себе си, тия неща са нечисти. Нечистотата се дължи на известни елементи, които се срещат в живота и в природата. Следователно говорим ли за чистота, веднага в ума ни изпъква противоположното и – нечистотата. И обратно, говорим ли за нечистотата, пред нас изпъква идеята за чистотата. Тия две понятия са напълно противоположни. – Кога можем да кажем, че животът на човека е чист? – Когато има висок идеал, когато живее съзнателно, когато е здрав. Влезе ли един от елементите на нечистота в неговия живот, веднага смъртта прави крачка напред. Колкото повече нечистотата се увеличава, толкова по-бързо смъртта влиза в живота. Смъртта и нечистотата се намират в отношения право пропорционални помежду си. Като знае човек това, първата задача в живота му е да пречисти своята мисъл. Пречисти ли мисълта си, той има ясна представа за всички неща. Пречисти ли мисълта си, човек има вече ясна представа за Бога. Тогава Бог няма да бъде някаква форма вън от него, както днес Го разглеждат. Бог е източник на живота. А какво по-голямо благо може да очаква човек от живота? Всички красиви подтици, всички радости в човека се дължат на онова вътрешно съзнание в него, че съществува, т.е. че живее. Той става сутрин бодър, весел и здрав, погледне към изгряващото слънце и се радва, че в ума му се ражда някаква малка идея за работа през деня. Това състояние в човека е резултат на първите издънки от дървото на живота. Често слушате някой човек да се оплаква, че животът е тежък, че от сутрин до вечер трябва да мисли за прехраната и за облеклото си. Обаче, въпросът за храната и за облеклото е елемент на физическия, на материалния живот. Физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде човек духовен, това не подразбира, че трябва да яде много, нито пък яденето да бъде вкусно приготвено, с ред приправки . Приправките в яденето са странични елементи. Всяко разумно същество приема храна, съответна на неговото развитие. Обаче, има нещо общо в храненето на всички живи същества. Общото в храненето се заключава в храната, която приемат. Например всички живи същества на земята се нуждаят от въздух, от вода и от някаква твърда храна. Първоначално те са приемали хранителните елементи само от въздуха, после от – водата и най-после от твърдата материя. Някога човек се е хранил само със светлина. Днес той е забравил този начин на хранене. Днес само очите му са запазили изкуството да се хранят със светлина. Наистина, ако очите на човека дълго време не приемат светлина, ще се атрофират. И тъй, първата задача на човека е да си състави ясна представа за Първата Причина на нещата, за Бога. Говори ли се за Него, човек трябва да включва в съзнанието Му всички живи същества от най-малкото до най-голямото. Бог еднакво се грижи за живота на всички същества. Животът изтича от Него и Той се грижи за този живот. Животът на вселената се крие в Него. Няма същество по-велико, по-благородно, по-отзивчиво и по-добро от Бога. Няма подобен на Него. И грешникът, и светията като помислят за Бога, дълбоко някъде в душата им трепва една струна. Не разбере ли произхода на това трепване, човек ще мине и замине през живота, без да схване неговата същина и присъствието на Великото Начало в него. Много пъти трепва човек, но той трябва да различава свещения трепет в себе си от обикновеното трепване. Като срещне мечка в гората, човек трепва, но грубо е това трепване. Той изгубва и ума, и дума. Човек трепва и от погледа на красивата мома, но това трепване е приятно. И най-големият герой трепва от погледа на красивата мома. – Защо? – Не може да носи благото, което този поглед съдържа. Всяко благо крие в себе си една малка опасност. – За кого? – За онзи, който не е готов за това благо. Човек изпитва страх от всяко нещо, за което не е готов. Защо човек се страхува? – Защото някога се е отклонил от Бога. И днес, като дойде до мястото, отдето се е отклонил, той започва да се страхува. Дойде ли човек до правата мисъл, страхът му се превръща в разумна сила. Като мисли право човек от нищо не се страхува. За да придобие права мисъл, човек трябва да си състави ясна представа за Бога. Има ли ясна представа за Бога, той може да придобие онова истинско, положително знание, което повдига и облагородява човека, което осмисля неговия живот. Който не може да си състави ясна, определена идея за Първата Причина, той не само, че не може да постигне нещо ново, но ще изгуби и онова, което е постигнал Ако е бил учен, ще изгуби знанието си; ако е бил силен, ще изгуби силата си; ако е бил здрав, ще изгуби здравето си; ако е бол богат, ще изгуби богатството си. Той ще се намери в положението на човек, без идеал и подтик в живота си, без всякакво вдъхновение. В съзнанието си той ще носи една идея, че някога е бил богат, силен, здрав, учен, а сега е сиромах, слаб, болен и невежа, без никакви знания. Някои казват, че като изгуби всичко, човек престава да мисли, да чувствува и да действува право. – Наистина, ако се безпокои и тревожи, човек изгубва правата мисъл, правото чувство и правото действие, вследствие на което преждевременно остарява. Ако не се безпокои и разбира смисъла на изпитанията и страданията, човек носи в себе си трезви, прави мисли, благородни и възвишени чувства, които го свързват с Бога и дават простор и полет на неговата дейност. Трябва ли човек да се безпокои за живота си, как ще го прекара, дали ще бъде здрав, ще има ли достатъчно средства? Когато царският син постъпва в училището, трябва ли да мисли, кой ще го поддържа? За него въпросът е разрешен. Веднъж дошъл на земята и постъпил в училището, от него се иска само едно – да учи. За всичко останало бащата поема грижа. Ако е мързелив и не учи, синът сам ще понесе последствията на своя мързел. Всички хора се намират в положението на царския син. Те са дошли на земята да учат, за което им е дадено всичко: хляб, вода, въздух и светлина. Какво се иска от тях? Нищо друго, освен да учат. Един ден, като се върнат на небето, Баща им ще ги пита, какво са научили от дългата екскурзия на земята. Така и вас ще питат, какво сте научили като сте ходили на седемте рилски езера. Ще кажете, че сте ходили по върховете на Рила и сте обикаляли езерата. Че сте се качвали по върховете, че сте обикаляли езерата, това още нищо не значи. Това не е никаква наука. Върховете, езерата, това са символи, които трябва да се разбират. Всеки връх, всяко езеро представят листа от великата книга на природата. За вас е важно, колко листа сте прочели от тази книга и какво сте разбрали от тях. Качването по високите планински върхове крие в себе си дълбок смисъл. Който разбира смисъла на това изкачване, той се ползува от богатството на тия върхове. Голямо богатство, материално и духовно, крият в себе си планините. Високите планински върхове изпращат част от своето богатство на долините. Те ги напояват, правят ги плодородни, богати с живот. На същото основание, човек трябва да се качва по планините, за да вземе нещо от тях, да забогатее и да слезе после в долината на живота, да даде от това, което е придобил. Кой човек наричаме богат? Богат човек е онзи, който живее с велики, с възвишени идеи. Добрият човек е богат, защото всеки момент може да дава от себе си. Злото е беден човек, от когото нищо не можете да вземете. Той мисли, от кого какво да вземе, но сам нищо не може да даде. Казано е в Писанието: "Не се противи на злото". Това значи: не се противи на бедния. Настояваш ли да вземеш нещо от него, освен че нищо няма да получиш, но отгоре на това и ще плащаш за него. Следователно, стихът "не противи се на злото" крие в себе си важна формула в икономиката на живота. Ето защо, срещнеш ли беден, стори му път да мине. Не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, той ще започне да те обира. Бедният разчита на милостта на богатите. Който влиза във Великата Школа на живота да се учи, той трябва да ликвидира с просията. Казано е в Писанието: "Само чистите по сърце ще видят Бога". Чист по сърце е богатият, добрият, разумният човек. Който има тия качества в себе си, той ще види Бога, т.е. ще Го разбере. Да разберете Бога, това не подразбира освобождаване от страдания и мъчнотии. Нещастията и страданията неизбежно ще дойдат, но чистият по сърце лесно се справя с тях. Вие пътувате през море, дето стават големи бури. Тези бури ще се предадат и на парахода, с който пътувате. Вълните ще го заливат, ще го клатушкат, но за да стигне благополучно на пристанището, в парахода трябва да цари мир и хармония. Най-малката дупчица на парахода е в състояние да пусне морските вълни вътре, а с това целият екипаж да се изложи на явна смърт. Каквото е действието на морските вълни, влезли в парахода, за неговия екипаж, такова е действието на отрицателните и нечисти мисли за човека. Пазете се от всяка лоша, нечиста мисъл, която попада във вашия ум. Една такава мисъл е в състояние да поквари целия човешки живот. Като знаете това, пазете чистота в живота си. Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота. Дето ходи, той трябва да пази абсолютна чистота. По улиците, в дома си или на планината, човек трябва да пази абсолютна чистота. Трябва ли след него да вървят слуги и да чистят? Някой мисли за себе си, че е чист и свет човек, а навсякъде оставя нечистотиите си. Вижте какво прави този човек на планината, дето няма човешки надписи за пазене чистота и ред. Там ще види той, че нито е чист, нито е свет човек. Когато планината се възмущава от нечистотата на човека, тя праща бури и ветрове, гръмотевици, светкавици и дъжд, да се чисти и да покаже на хората, че мястото им не е там. Който съзнателно поддържа чистота във физическия си живот, той ще бъде чист и в сърдечния, и в умствения си живот. Може ли човек да говори за висок идеал, за вяра в Бога, ако не спазва най-елементарната чистота на физическия свят? Чист трябва да бъде човек във всяко отношение! Що се отнася до личния живот на човека, той носи отговорност за всичко. Дойде ли до целокупния живот, отговорността не е негова. Следователно, в своя личен живот човек трябва да пази физическа, духовна и умствена чистота. Тъй щото, искате ли да бъдете здрави и весели, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяко ваше действие, трябва да са проникнати от идеята за абсолютна чистота. Само при това положение вие можете да се радвате на Божието благословение. Не пазите ли тази чистота, вие доброволно се излагате на явна смърт. Време е човек да се откаже от дребнавостите на живота, които нарушават неговата чистота. Какво от това, че някой му казал една обидна дума? Не внасяйте нищо отрицателно в ума и сърцето си. От вас се иска съзнателна, разумна работа, да докажете на себе си и на окръжаващите, че сте свободни от отрицателното в живота. Работете върху себе си съзнателно и с любов, да развиете не само физическа, но и духовна сила, да правите чудеса. Казва се за Христа, че дошъл на земята да понесе греховете на цялото човечество. За кого може да се каже същото? Христос можа да направи това, защото разполагаше с велика духовна и физическа сила. Той понесе това, което обикновеният човек не може да издържи. След всичко това, ще дойде един обикновен човек да се хвали, че говорил с Господа. Ако може да понесе греховете на човечеството, т.е. да дигне земята на гърба си, възможно е да се е разговарял с Господа. Не може ли да направи това, по-добре да не се заблуждава. Когато Господ говори на Мойсей, след това Мойсей дигна тоягата си, удари канарата и вода протече от нея. Господ проговори на Мойсей, и манна падна от небето. Господ проговори на Мойсея, и той изведе еврейския народ от Египет, и цели 40 години го води през пустинята. Как се познава, кога Бог говори на човека? От книга това нещо не може да се научи. В това отношение всеки човек има своя специфична, вътрешна опитност. Чрез тази опитност, той е дошъл до познаване на Божия глас в себе си. Много са начините, по които човек може да разбере природата, но един е пътят, по който може да влезе в света на истината. Какво нещо е истината? Истината е най-чистият свят, в който любовта се проявява. Истината е най-чистият образ на любовта. Що е любовта? Тя е носителка на Вечния живот. Най-голяма свобода се добива чрез истината. Най-голяма светлина се придобива чрез любовта. Обаче, търсите ли топлина, горещина, идете при правдата. Дойде ли правдата в света, тя ще нагорещи всички живи същества. Когато любовта прояви най-голямата си горещина, тя се е превърнала в правда. Сама по себе си любовта представя същината на живота. Изяви ли се любовта в живота, ще знаете, че по-велико нещо от живота няма. Следователно, любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелта са области, висши светове, чрез които животът се проявява. Под думата "живот" ние разбираме онова високо съзнание на човека, в което се крие постоянен и непреодолим стремеж към постижения. Кажем ли, че живеем, ние разбираме непрекъснат стремеж към постигане на известни цели. Още с раждането си детето започва да иска нещо от обективния свят. Ние казваме, че физическото съзнание на детето е пробудено вече. Като расте, детето се събужда за чувствения свят и от там започва да иска нещо. После то се пробужда за умствения свят и в него се явява желанието да учи. Колкото повече човек расте и се развива, съзнанието му се пробужда за по-високи светове: за духовния и за Божествения. Това показва, че съзнанието на човека се пробужда за всички светове, дето животът се проявява, макар и в различни форми. Едно е важно да знае човек: в каквато форма да се проявява, без чистота животът не може да функционира. Как може да се поддържа тази чистота? Чрез служене. На кого? На Бога. Следователно, когато се говори за служене, разбираме, че човек трябва да служи на Бога. Казано е: "Бог е Любов". Значи, човек трябва да служи само на любовта. – Защо? – Защото любовта носи живота. Тъй щото, дойде ли до живота, човек казва: И роб мога да стана, но живота да придобия. Като живее човек трябва да спазва три неща: да служи на Бога, да обича ближния си и да почита себе си. Да обичаш ближния си, това значи, да се разтоварваш от непотребния товар на гърба си. Да почиташ себе си, това значи, да виждаш доброто, красивото, разумното в света. Това нещо човек вижда първо в себе си, а после в другите. Като вижда тия качества в себе си, човек осмисля своя живот. Ето защо, казвам: да почита човек себе си, това значи, да вижда смисъла на живота. Невъзможно е човек да вижда доброто, красивото и разумното в другите хора, докато не го вижда в себе си. Това, което човек вижда в себе си, се отразява и в неговите ближни.Човек уважава хората за съзнанието, което има. Човек обича хората за красивото, възвишеното и благородното, което вижда в себе си. Защо бащата обича сина си? За почитта, която има към себе си. Почитта към него самия, се превръща в любов към сина. И тъй, кога човек обича? Когато вижда себе си в другите. Кога почита? Когато съзнава своето достойнство като човек. Кога може да служи на Бога? Когато съзнае, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Човек е готов на всички жертви, когато съзнае в себе си, че за Бога всичко е възможно. На Бога може да се служи само идейно. Като служи на Бога човек трябва да знае, че всичко, което прави в Негово име, е възможно. Само истинският служител на Бога може да отговаря положително на всички въпроси. Например някой може да го запита: – Като служиш на Бога, носиш ли земята на гърба си? – Нося я. – Ами слънчевата система? – И нея нося. – Ами вселената? – Не само че я нося, но даже съм господар на вселената. Сега, като слушате такива смели отговори, виждат ви се чудни, почти невъзможни. Наистина, смело е човек да каже за себе си, че носи земята и слънчевата система на гърба си, че е господар на вселената. Да каже човек, че е господар на вселената, това значи да я е обходил от единия край до другия и да я е проучил. За обикновения човек това е невъзможно; за разумния, обаче, това е възможно. Защо? – Защото разстоянието от главата до краката му представя цяла вселена. Следователно, каже ли човек, че е господар на вселената, това подразбира, че той познава своето тяло от главата до краката, знае законите, които го управляват – той носи вселената в себе си. Тогава, колкото време му е нужно да простре ръцете си от главата до краката, толкова време му е нужно да пропътува цялата вселена от единия й край до другия. Достатъчно е да мръдне ръката си, да я простре напред, за да хване вселената. Нещата са далеч от човека само тогава, когато са отделени от общия организъм. Щом всички са заедно в организма, те са близо до него. Близостта подразбира организиране на нещата: организиране на удовете в човешкия организъм; организиране на разумните същества, т.е. обединението им в едно цяло. Отдалечаването подразбира дезорганизиране между нещата. Когато хората се обиждат, или си причиняват пакости, това показва, че те са вън от общия организъм. Който обижда, той излиза от границите на общия организъм. Докато хората живеят в хармония помежду си за обиди, недоразумения и противоречия не може да става дума. Може ли да съществува противоречие между пръстите на ръцете? Какво лошо има в това, че едни от пръстите са на лявата ръка, а други – на дясната? Кои пръсти ще бъдат на лявата ръка и кои – на дясната, това е безразлично. За пръстите е важно да си помагат взаимно. Много от съвременните хора са дошли до една област на живота и там са спрели. Те трябва да направят крачка напред, да влязат в областта на новото, което иде вече в света. Вървят ли по стария път, едно ги чака: смърт, опяване, надгробни, хвалебни речи за заслугите им към дом, към отечество. Добре е човек да изпълнява задълженията си към семейството, към отечеството си, но при тия задължения той не трябва да забравя първото и най-важно задължение – към Бога. Че не е изпълнил първото си задължение, виждаме от това, че той умира. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Към този стих може да се прибави още нещо: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и да Ти служа". Човек трябва да служи на Бога с пълно съзнание и от любов, да не изпадне в крайност, да се отегчи и да напусне работата си. Много причини могат да доведат човека до това положение, но има ли прави разбирания за живота, нищо не може да го извади от неговия път; нищо в света не може да наруши неговото равновесие. Сега ще приведа един пример от селския живот като по-близък до природата и ще обясня, защо понякога хората излизат от релсите на своя живот. Един млад и работлив селянин ставал сутрин преди изгрева на слънцето, впрягал воловете си и отивал на нивата да оре. Колата му била всякога добре стъкмена, воловете му – гладко и грижливо вчесани. Той пък бил всякога весел, засмян, тихо си припявал и се радвал на живота. От ранна сутрин до късна вечер той работел неуморно, доволен от това, което свършвал. Като се връщал у дома си, пак весел и засмян, разпрягал воловете си, нахранвал ги и тогава се прибирал да вечеря и да си почине от дневната работа. След това лягал да спи, с тиха радост в себе си, че на другия ден нова работа го чака. Тъй се нижели дните един след друг, докато, неочаквано за него, той срещнал една млада, красива мома, по която се захласнал. Станало нещо особено с него: не му се работело вече, на работа отивал късно, а се връщал рано. Колата му напусната, воловете невчесани, песента замлъкнала и на устата му усмивка не се видяла вече. Ходел натук-натам захласнат и казвал на всички, че му дотегнало да работи, искал да си поживее малко. Облече новите си дрехи, тури калпак на главата, нов пояс на кръста, бодне китка на дрехата си и хайде из селото; ту по една, ту по друга улица, докато спре пред градината на красивата мома и като войник започва да караули от единия край до другия. Изведнъж спира, иска да види този престъпник, който се крие между дърветата. Като се изчерпи търпението му, той влиза в градината, но виновникът го няма. Къде е той? Вътре е влязъл, скрил се е зад пердето и от там наблюдава, какво прави момъкът. Младият момък иска да види виновника на своето захласване, да чуе гласа му, да разбере нещо от него. Заради него – за тази красива мома той е напуснал и нива, и волове. С цвете на главата, момата седи вътре, гледа към него и се усмихва доволна. Като изчерпи и последното си търпение, в момъка се явява желание да вземе китката от главата на момата. Той иска да й каже, че досега орал и копал на нивата, но без нея работата му се обезсмислила. Момъкът постоянствува в желанието си: днес вземе китка от момата, утре вземе китка, докато най-после вземе и момата. Това е магия, с която момъкът си служи за да привлече момата. Като види, че всичките й китки са отишли в дома на момъка, момата отива да си ги вземе, докато и тя остане там. Без китките си тя не може да се върне назад. Взимането на китките от страна на момъка е символ, който трябва да се преведе. В този символ се крият известен род отношения, чрез които се изразяват проявите на човешкия живот. Момъкът се оженва за красивата мома, говори й за щастие, но при сегашните на хората, колко време могат да бъдат щастливи младите моми и момци? Година-две те могат да бъдат щастливи, но след това щастието им изчезва. Защо? Защото не са придобили още вечния живот в себе си. Момъкът и момата, мъжът и жената могат да се обичат, докато Божественото живее в тях. Щом Божественото ги напусне, и любовта им изчезва. С други думи казано: човек може да бъде обичан, докато е чист. Влезе ли в него един елемент на нечистота, всички се отказват от него, всички оттеглят любовта си. Следователно, безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата. Когато хората не ви обичат, ще знаете, че причина за това сте вие сами. Кой не би желал да се окъпе в един чист извор? В локва, в блато никой не желае да се къпе. В чистия извор всеки иска да измие лицето, ръцете и краката си, но в блатото никой не желае. И тъй, разберете ли значението на чистотата в широк смисъл, вие трябва да я поставите за основа на физическия живот. Здравето на човека зависи от неговата външна и вътрешна чистота. Идейна чистота се иска от човека! Когато казваме, че човек не трябва да се занимава със слабостите и недъзите на хората и да ги критикува, ние имаме пред вид той да пази свещено чистотата на своя живот, с нищо да не я нарушава, за да не се излага на смърт. Недъзите представляват зараза, която трови организма на човека. Занимава ли се с недъзите на хората, т.е. с отровата, която излиза от тях, човек съзнателно руши своя организъм. Какво ще спечели човек от това? Не само, че нищо няма да спечели, но ще загуби всичко красиво, което е придобил. Трябва ли след това човек да се занимава с чужди грехове и престъпления? Една турска поговорка казва: Остави пияния да падне, сам да научи урока си! Защо трябва да пие човек? Когато се напие, той започва да се кара, да се бие с този, с онзи, докато се върне с пукната глава у дома си. Има пиянство на физическия свят, но има и астрално пиянство, в света на чувствата. За каквото пиянство да се говори, то е нечистота. Пиянството, лакомията, одумването, завистта са елементи на нечистота. Следователно, от гледище на хигиената, всички елементи на нечистотата трябва да се изхвърлят навън. Само при това положение човек може да бъде да бъде здрав, учен, силен. Като прави научни изследвания, ученият пресява всички неща, докато ги пречисти абсолютно. Чистотата има отношение към ония хора, които са усърдни в работата си. Само онзи може да работи съзнателно върху себе си, който има силен стремеж към чистота. Няма ли стремеж към чистота, човек не може да работи усърдно върху себе си. При първата мъчнотия още той се обезсърчава и отчайва в работата си. Който върви в правия път, той трябва да направи само крачка напред, за да влезе в областта на чистотата. Влезе ли в тази област, може вече да му се говори за идеен живот. Засега кракът на обикновения човек не може да стъпи в света на абсолютната чистота. Там владее пълен ред и порядък. Там не позволяват едно камъче да се премести. Ако отидете при един от свещените извори на вечния живот, ще гребнете внимателно от водата му и ще я изпиете до дъно. Не е позволено да се разлее нито една капка вода от свещените извори на живота. Редът и порядъкът в Божествения свят е точно обратен на този във физическия. Когато се говори на съвременните хора за свещени неща, те се отнасят към тях с пренебрежение. Съвременният човек става сериозен, само когато изпадне в тежки положения на живота си. Тогава той започва да мисли за Бога, за онзи свят и вярва, че има нещо, което не знае и не може да разбере. Види ли, че ще го окачат на въжето, той става сериозен, обръща се към Бога за помощ. Освободят ли го от въжето, той благодари на Бога, че му подарил живота. Само така човек може да разбере, какво представлява животът. Лошите мисли не са нищо друго, освен въжето, с което бесят човека. Неприятелите, враговете му са тия, които го довеждат до въжето. Видят ли че е увиснал на въжето, те се отдалечават доволни, че са могли да свършат една работа. Човек трябва да държи съзнанието си будно, да не го излъже дяволът, който и светии може да лъже. Един светия живял в пустинята, дето прекарвал в пост и молитва и в дълбоко съзерцание. Дяволът намислил да го изкуси, затова му предложил да го направи цар. Той се опитвал по един, по втори, по трети начин да го направи цар, докато най-после постигнал целта си. Светията станал цар, но в скоро време бил увлечен в такива дела, които го довели до въжето. През всичкото време дяволът го успокоявал, като му казвал: Разчитай на мене, аз ще те освободя. В който ден светията трябвало да увисне на въжето, дяволът пак се явил и му казал: Гледай в далечината. Там ще видиш едно видение. Светията погледнал в посоката, към която дяволът сочел. – Какво виждаш? – Виждам едно магаре. – Друго нещо? – Виждам още едно магаре. – Друго какво виждаш? – Виждам трето магаре. – Носят ли нещо на гърба си? – Да, натоварени са с цървули. – Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето. Значи, който слуша съветите на дявола, въже го очаква. Съветите на дявола са лъжливи. Те почиват на нечистота. В живота на съвременните хора се забелязва една присадка на лъжливи неправилни отношения. Този род отношения се дължат на елементи на нечистота. За да се освободи от тия елементи, човек трябва да бъде точен в обещанията си: намисли ли да направи едно добро, трябва да го направи. В Божествения живот, в който цари абсолютна чистота, не се позволява, никакво отлагане. Точността е качество на Божествения свят. Който не живее в чистота, той замъглява хоризонта на своето небе, както облаците скриват слънцето от погледа на човека. Когато някой се оплаква, че е неразположен, че му е тежко на душата, причината за това се крие в заоблачаване на неговото небе. Иска ли да се изясни небето му, той трябва да служи на Бога, да почита себе си и да обича своя ближен. Иска ли човек небето му да бъде отворено и ясно, трябва да спазва следната формула: да служи на духа си, който го ръководи в пътя му; да почита душата си, която съдържа всички ценности в себе си; да обича тялото си и всички същества, които му служат, заради великата идея, към която се стреми. Отнася ли се към себе си така, човек ще има ясна представа за Бога, и всичко, което предприеме, ще бъде възможно и постижимо за него. Не служи ли на Бога, всичко около него ще бъде мъртво. С вярата си той ще може да мести гори и планини. За онзи, който не служи на Бога, планините са тежки; но за истинския служител те стават леки като перо. За истинския служител всичко в природата е живо и в непрекъснато движение. Като наблюдаваме телата в природата, виждаме, че някои от тях са в покой. Покоят на телата е привидно състояние. Те са в положение на относителен покой, с единствена цел за уравновесяване на енергиите в природата. Днес само хората, животните и растенията растат и се движат, но един ден, когато завършат развитието си на земята, и телата, които са в покой, ще напуснат сегашното си състояние и ще проявяват живот. Мнозина искат да знаят, какво ще стане с телата, които са в покой. Това не е важно. Важно е, какво ще стане с вас. Когато придобиете вечния живот, вие пак ще посетите земята и ще видите, какви промени са станали с нея. Ако съзнанието на човека е непрекъснато будно, той ще бъде в течение на всички промени, които стават със земята. При сегашното постоянно прекъсване на съзнанието, хората очакват всичко от учените, наготово да се ползуват от техните геологически изследвания. Време е вече съзнанието на човека да се пробуди, да започне мисълта му активно да работи. Сега ние препоръчваме на всички хора да живеят в абсолютна чистота. За мнозина тази идея е непонятна. Това се дължи на положението, в което те се намират. Като придобият чистота, ще дойде светостта. Чистота и светост са синоними. След светостта ще дойде служенето. Който не е чист и свет, той не може да служи на Бога. Най-после, след служенето ще дойде любовта. Следователно, който не знае да служи, той не може да люби; който не може да люби, той не може да учи; който не може да учи, той никога не може да придобие свобода. Това са ред възможности тясно свързани една с друга. Започне ли с чистотата, човек е направил вече крачка напред в живота. Мнозина се оплакват, че са остарели, без да си поживеят. Как разбират те живота? Какво изискват от него? Ще кажете, че като живее, човек трябва да диша, да пие вода, да се храни, да се облича. Направили ли сте сметка за един живот на земята от 40-50 години, колко въздух, вода, храна и облекло са нужни на човека? Според едни учени, човек променя клетките на организма си през всеки седем години; според други учени – през всеки три месеца. Значи, според едни учени човек променя дрехата си през всеки седем години; според други – всеки три месеца; а според мене – всеки ден. Един нов костюм трае от изгрев до залез на слънцето. Оттук виждате, колко скъпо струва всеки човек, който е дошъл да живее на земята. Как ще оправдае той разходите направени за него, ако не е служил на Бога, ако не е почитал себе си и ако не е обичал ближния си? И тъй, ония хора, на които съзнанието е пробудено, трябва да държат в ума си идеята за чистота на мисълта. Тази идея трябва да остане в ума им като основна мярка, с която да си служат във всички случаи на живота. За всеки съзнателен човек, чистотата е магическа пръчица. Той става от сън с идеята за чистотата. Той ляга да спи, пак с тази идея. За него тази идея е тъй желана и любима, както мисълта за красивата мома в ума на младия момък. Момъкът очаква, търси красивата мома. За нея той е готов да отиде на другия край на света. Нека идеята за чистотата да бъде възлюбената, за която всеки човек е готов да отиде на другия край на света! Нека чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж! Нека чистотата бъде възлюбеният на всяка жена! Който я намери,той трябва да се спре пред нейния свещен образ и отдалеч да я изучава и съзерцава. Който придобие тази чистота, той се свързва с онзи велик свят, дето цари постоянство и устой. За човека са важни постоянните и устойчивите неща. Какво по-голямо благо за него, от това, да знае, че има едно разумно същество в света, което го обича като спящ и буден, като беден и богат, като учен и прост, като болен и здрав. Който иска да го обичат с тази неизменна любов, той трябва да служи на Бога. Като се говори за служене на Бога, мнозина се въодушевяват от тази идея и заради нея са готови да се откажат от женитба, от всички лични блага. Не е важно, дали ще се жени човек или не; важното е и като се жени, и като не се жени, да е получил съгласието на Бога. С други думи казано: всяка работа, в която Бог участва, е света, чиста и възвишена. Само при това положение човек може да бъде щастлив и доволен. Защо се женят хората? За да станат проводници на Божествения живот. Следователно, когато човек съзнателно реши да не се жени, това показва, че средата в която се движи не е достатъчно чиста, за да служи като добър проводник на Великия живот. Не може ли да провежда през себе си Божествения живот, по-добре е човек да не се жени. Когато пътникът минава покрай много извори и не пие вода от тях, това показва, че те не са чисти. Пие ли вода от тия извори, те са чисти. Какъв акт е женитбата: вечен или преходен? Вечни процеси са тия, които се извършват и на небето и на земята. На небето женитби не съществуват. Значи, женитбата е преходен процес. Истинска, вечна женитба е тази, която свързва човешката душа с чистотата. Който не се е женил за чистотата, той минава за вдовец, независимо това, дали живее на земята или на небето. Каже ли някой, че не иска да се жени за чистотата, той сам се излага на явна смърт. Женитбата на човека с чистотата представя духовна женитба. Жени ли се човек физически, сам се осъжда на смърт. Не се ли жени физически, той влиза в областта на безсмъртието. В духовния свят положението е точно обратното: който се жени за чистотата, той влиза в областта на безсмъртието. Не се ли жени за чистотата, той сам се излага на смърт. Искате ли да продължите живота си, да станете безсмъртни, свържете се с чистотата. Съвременните хора се нуждаят от чистота. За тази цел те трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи, да създадат в ума си чисти образи за момата и за момъка, за брака и за безбрачието, за любовта, за вечния живот, за детето и т.н. Човек трябва коренно да пречисти съзнанието си, като за Великден. Дръжте в ума си красиви образи за явленията в живота. Когато видите, че някой плаче, не се мъчете да намерите причината за неговия плач, но радвайте се, че в неговата градина вали дъжд, който полива цветята му. Какво щеше да бъде положението на цветята без дъжд и без влага? Когато срещна радостен човек, аз разбирам, че неговото слънце е изгряло, и цветята в неговата градина растат и надалеч разнасят благоуханието си. Видя ли, че в някой дом мъж и жена се бият, подразбирам, че в този дом вършеят, за да приберат житото в хамбара. Следователно, искате ли да запазите съзнанието си чисто, замествайте лошите образи с красиви, а нечистите с чисти. Като се говори за чистота, ние имаме пред вид и външната и вътрешната чистота. Спре ли човек само върху външната чистота, той сам се ограничава. Ако младият, но мързелив момък, възприеме идеята за чистотата само външно, той ще мисли само за докарване, без да работи. За да бъде всякога чист и да се харесва на момите, той ще се откаже от всяка работа, която би нарушила външната му чистота. Такъв човек не може да постигне целта си. И момите не харесват такъв момък. Той външно ще бъде чист, но вътрешно ще му липсва нещо. Дрехите не правят човека. Човек прави дрехите. Ако той е умен, добър, чист и дрехите му ще бъдат чисти. Няма ли човек тия качества, и най-хубавите дрехи остават незабелязани. Следователно първото условие за придобиване на Божествения живот е чистотата. За чистота копнеят душите, за нея се молят, нея търсят. Във всички Свещени книги се говори за чистота и светост. Само пред чистия човек се откриват възможностите на живота. Не може ли човек да се издигне над нечистотата, всички възможности се закриват за него. Знанието, силата, свободата и светлината на физическия свят зависят от чистотата, в духовния свят – от светостта, а в Божествения свят – от Любовта. Когато слиза надолу, човек трябва да работи върху идеите: служене, почит и обич. Качва ли се, той трябва да придобива чистота, светост, любов. Днес всички присъствахте на трапезата на чистотата, но ще внимавате нито една троха да не падне на земята. Ще съберете всичкия хляб и, когото срещнете, ще раздавате. Ще кажете, че хората трябва да възприемат вашите идеи и вашето верую. – Какви са вашите идеи? – Да бъдем чисти. – Какво е вашето верую? – Чистотата. Всеки от вас трябва да се отличава със силен стремеж към чистота. Нека посветим този ден на чистотата. Чистотата е първото стъпало от лестницата на вечния живот. Като се качите на второто стъпало, пак ще прочетете надписа "чистота". Тя е обширен, неизчерпаем свят. Самата дума "чистота" не е силна, но ние си служим с нея по нямане на друга по-силна, която да я замести. Как постъпва всеки добър момък, когато иска да се жени? Той търси най-добрата, най-красивата мома и, ако не намери, каквато иска, все пак взема една от добрите, каквито има в селото. Като го питат, защо взе тази мома, той казва, че тази мома е най-добрата от всички. По нямане на такива, каквито търсех, взех тази. И от нея съм доволен. Сега и ние, по необходимост си служим с тази проста и скромна дума "чистота”, за да изразим един красив, величествен свят. На земята думата "чистота" не е много красива, нито е силна. Тя не е царска дъщеря. Баща и не е богат, но е почтен човек; майка и също не е богата, но е трудолюбива жена. Обаче чистотата е родена законно от добри родители. За да се осъществи идеята за чистотата, трябва да й се дадат благоприятни условия. Сега тя е в положението на семе, което трябва да се посади в почвата, за да се развие. Няколко души нека вземат това семе и заработят заедно върху идеята за чистотата. Само по този начин светът може да се реформира. Мнозина поддържат идеята, че Господ може всичко да направи, че ангелите му помагат и т.н. Те подразбират, че щом Господ може всичко да направи, хората не трябва да работят. Това е лъжлива идея, от която трябва да се пазите. Господ има свой план на действие. Той ще дойде на земята, но важно е, да намери готови хора за работа. Всеки трябва да работи, да се развива и усъвършенства. Какво ще бъде положението на онзи, който очаква щастлив живот, а нищо не работи? Той ще се намери в положението на онази мома, която с години очаквала своя възлюбен да й създаде щастлив живот, но в момента, когато той пристигнал, тя легнала болна и лежала цели три години. Какво трябва да направи той? Или да си замине, или да я чака да оздравее. Какво щеше да бъде нейното положение, ако кракът й е счупен, а възлюбеният й предлага да я разхожда с автомобил из града? За да се разхожда с автомобил, кракът на момата трябва да бъде здрав. Всеки човек, който е лишен от добродетели, се намира в положението на момата със счупените крака. Краката на всички хора трябва да бъдат здрави! Това може да се постигне само тогава, когато хората изменят своите стари възгледи и разбирания. Сега, като се изнася една нова идея, хората се стряскат. В това отношение те приличат на онези деца от старо време, чиито учители влизали в училището с тояги. Щом виждали, че техният учител носи пръчка в ръката си, те знаяли, че бой ще има. Обаче, сегашните учители не влизат при децата с пръчка. Съвременното възпитание не прилича на старото. Сега има нови методи и начини за възпитание на децата. И днес, когато изнасям някаква нова идея пред вас, по стар навик, вие се плашите, мислите, че аз нося пръчка в ръката си. Не, аз влизам без пръчка. Старият метод не е за препоръчване, защото не е икономичен. Когато учителят влиза в клас с пръчка, голяма част от енергията му отива в нея. Учителят не трябва да влиза в клас с пръчка. Днес тази пръчка е заместена с перо, с молив. Тя е магическата пръчка, която всеки ученик трябва да държи в ръката си, когато учителят преподава. И тъй, с магическата пръчица вие ще напишете в съзнанието си идеята за абсолютната чистота. И като ви запита някой, какво ви се говори при петото езеро, ще кажете: Ухо не е чуло, и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса за хигиената от гледището на абсолютната чистота. 52. Лекция от Учителя, държана на 21 август 1929 г. при Петото рилско езеро 1929_08_21 Абсолютна чистота.pdf
  4. Аудио - чете Надка Иванова Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Първият ден В човешкия живот има два главни момента: когато човек заминава за другия свят, или умира, и когато умрелият се връща обратно на земята, т.е. когато оживява. Първият процес причинява голяма скръб на живите. Те скърбят за заминалия. Вторият процес причинява голяма радост. Ще прочета 20-та глава от Евангелието на Йоан. "И в първия ден на седмицата Мария Магдалена идва на гроба сутринта рано, когато биде още тъмно, и гледа, камъкът вдигнат от гроба."(-1 ст.) - Думите "когато беше още тъмно" изразяват материалната страна на въпроса. Тя гледа и нищо не вижда, освен това, че камъкът бил вдигнат от гроба - духовната страна на въпроса. "А Мария стоеше вън до гроба и плачеше." (-11 ст.) - Мнозина и до днес още стоят до гроба вън и плачат. "И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои."(-14 ст.) Като четата Евангелието, някои мислят, че трябва да имат същите опитности, през които минаха учениците на Христос. Това не е необходимо. Има неща, които за едни хора са необходими, а за други - не са. За да купите едно кило хляб, нужно ли е да знаете, кой е орал и сял нивата, кой е млял житото на воденицата, как е замесвано брашното, как е направен хлябът и как е печен в пещта? И това е добре, да види човек и да знае, но по-добре е направо да си вземе хляб и да се нахрани. Опеченият хляб е Словото Божие. За предпочитане е човек да носи Словото Божие в себе си, отколкото да слуша само как се проповядва, без да Го възприема. В живота на съвременните хора има много непотребни неща, които постепенно изместват важните и красивите неща. За да не става изместване, човек не трябва да спира вниманието си на маловажните неща. Например, хората искат да станат велики, богати, учени, да се прославят и най-после, ако има време, тогава да търсят истината. Не е ли по-добре човек да тръгне по обратния процес, да намери истината, а после да се стреми към останалите неща? Ако първо придобиват благата на живота, а после истината, всичко придобито ще се изгуби. Ако първо придобиете истината, а после - останалите блага, всичко, което сте придобили, ще го запазите. Следователно, за да не губите благата, които придобивате, намерете първо истината. Ако истината остане на последно място, придобитите блага едно след друго ще изчезнат. Ще ви задам още няколко въпроса. Кое е по-добре за майката: първо да има деца и после да намери Бог, или първо да намери Бог и после да има деца? Кое е по-добре за човека - първо да придобие знания и да стане учен, а след това умът му да светне, или - първо да има светъл ум, а после да придобива знания. Значи, важният въпрос за човешката душа е: да намери истината, а после да придобива блага. Важният въпрос за майката е: първо да намери Бог, после да ражда деца. Важният въпрос за човека е: първо да има светъл ум, а после да придобива знания. Една от великите истини на живота е, че Бог е изпратил човека на земята, нито да господарува на ближния си, нито да му слугува. Ако някой е изпратен на земята да бъде господар или слуга, той непременно щеше да носи своите акредитивни писма. Ако не носи такива писма, положението му не е сигурно. Човек трябва да слугува на Бог чрез ближния си, а не на самия човек. Не е лошо някога човек да бъде господар, нито е лошо да бъде слуга, но той трябва да знае, защо иска да бъде господар, или защо иска да бъде слуга. Защо човек трябва да бъде господар? - За да оправи обърканите си сметки. От миналото още той дължи на своите слуги, и днес, като богат господар, трябва да изравни сметките си. - Защо човек става слуга? - За да изправи грешките си. В миналото, когато бил господар, имал лоши отношения към подчинените си. Сега е дошъл на земята като слуга, да опита положението на подчинения и да изправи грешките си. Слугата трябва да си каже: Едно време бях господар, давах заповеди и не изпълних волята Божия, както трябваше. Днес дойдох да слугувам, да получавам заповеди и да ги изпълнявам. Само по този начин мога да изправя грешките си. Като ученици за вас не е важно, дали ще бъдете господари, или слуги. За вас е важно да придобиете истината и любовта. Само красивият може да придобие истината и любовта. Грозният не може да придобие нито любовта, нито истината. Не виждаме ли същото и в живота на младата мома? Ако е красива, любовта идва при нея. Ако не е красива, любовта стои далеч от нея. За да я хареса някой момък, тя се облича добре, носи пръстени, украшения, маже лицето си, да бъде красива. Любовта не се привлича от външността на нещата. Тя търси знанието и светлината, тя търси свободния човек. Има смисъл момата да носи пръстен на ръката си, но ако той може да се превръща на хляб. Достатъчно е да чукне с пръстена си, за да се яви пред нея добре опечен хляб. Пръстенът на момата трябва да я прави мощна, да преодолява мъчнотиите на живота. Сегашните моми са дошли до първата фаза на живота: те са добре облечени, с украшения, с пръстени на ръцете си. Обаче, техните пръстени не могат още да се превръщат на хляб. Тази идея ви оставям днес: да придобиете пръстена, който се превръща на хляб. Проста е тази идея, но не по-малко е и сложна. Обективна е тази идея, но същевременно и отвлечена. Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от Небето. Който ме яде, той има живот в себе си." Учениците Христови се съблазниха от тази идея, заради което 70 души от тях Го напуснаха. Които разбраха вътрешния смисъл на тази идея, станаха ученици на Христос и продължиха делото му. Те повярваха в силата на живия хляб. Вятърът, който духа сега, е продължение от снощния. Всички опитахте силата му. Той разтури палатките ви, не ви остави да спите. - Кога не спи човек? - Когато има да разрешава някакви въпроси. Следователно, вятърът подразбира мисъл. Той иска да ви каже, че трябва да мислите, за да разрешите правилно въпросите си. Христос казва: "Аз съм живата вода. Който пие от нея, никога не ожаднява." Сега и ние изчистихме изворчето, наредихме около него бели, хубави камъни. Всичко това правим за водата, която извира. Ако нямаше вода, тези камъни щяха да бъдат безпредметни. Изворът краси цялата местност. Той представя знанието, към което всички се стремят. Всеки търси знание, което извира. То не е обикновено знание, което може да се събере в щерна. В щерната може да има много вода, но тя е дъждовна. Време е вече да се откажете от щерните. Живи извори трябва да текат! С други думи казано: Божественото трябва да се прояви. - Защо? - Защото Божествените неща никога не остаряват. В Божественото няма страдания и скърби, няма болести и смърт. В Божественото се крие всичко положително, затова Божественият живот е наречен положителен. Казано е в Писанието, че Христос се яви на учениците си след смъртта си и каза: "Мир вам!" Това беше доказателство, че човек живее и след смъртта. Значи, смъртта не е в състояние да отнеме живота. Когато човек влезе в новия живот, първата му работа е да погледне към раните на ръцете си, като свидетелство на разпятието, през което е минал. Той ще се усмихне и ще се зарадва, че е оживял. Новият живот излиза от раните, през които са минали гвоздеите. За да дойде животът, трябва да се отворят всички запушени канали. Които не разбират това, мислят, че човек трябва да бъде валчеста топка, отвсякъде запушена, да не влезе някой отвън, да го обере. Не, колкото повече отвори или прозорчета има човек, толкова по-добре. Той има около седем милиона пори на тялото си, които трябва да бъдат отворени, за да може през тях да диша, т.е. да може животът свободно да се втича и изтича. Можете ли да си представите едно здание със седем милиона прозорци? При това, знаете ли, колко ще струват тези прозорци, ако за всеки един трябва да платите най-малко десет лева? Ако във време на земетресение прозорците на това здание се счупят, трябва да платите 70 милиона, за да направите нови. Обаче прозорците на човешкото тяло са направени от огъваема, нечуплива материя. В заключение на това, пожелавам ви, всичките ваши врати и прозорци да бъдат отворени по всяко време. - За какво? - За доброто. Пожелавам ви същевременно, вратите и прозорците на къщите ви да бъдат винаги затворени. - За какво? - За злото. Доброто трябва да влезе вътре, а злото - да стои отвън. Как можете да се убедите, че Христос бил прободен в гърдите? - По два начина: или като сложите пръста си в раните на Христос, или като повярвате. Чрез вярата човек се свързва с реалността, т.е. с Първата Причина на нещата. За това е казано в Писанието, че без вяра не може да се угоди на Бога. Докато растението не е свързано със земята, то не може да се храни и да се развива. Докато човек не е свързан с водата, с въздуха и със светлината, той няма откъде да черпи храна и не може да се развива. Каквото и да прави, човек трябва да запази поне една връзка, чрез която да черпи сокове от земята и да се храни с тях. Сега ще дойдем до най-важните въпроси, които интересуват всички хора. Те са следните: Какво нещо е Бог, къде е Той и как ще Го намерите? - Този, Който е бил преди мене, преди моето съществуване, това е Бог. Той е там, където аз не съм бил. Ще Го намеря там, където винаги съм бил. Първият, Който е създал живота и ни събудил за живота, Първият, Който е създал всичко за нас, е Бог. Ще кажете, че не сте Го виждали. - Това е друг въпрос. Не сте Го виждали и не Го виждате, защото очите ви са затворени. Станете рано, отворете очите си, измийте ги добре, и вие ще видите светлината и истината. Засега истината е скрита за вас, защото не сте се справили още с противоречията, т.е. не сте изплатили дълговете си. Всеки човек носи истината в себе си, но всички не са я проявили. Идете в света да я приложите. От начина, по който я приложите, ще зависи как ще издържите изпита си. Ако можете да предадете истината на хората, вие сте издържали изпита си добре и влизате в новия живот. Как ще предадете истината на хората? Ще им кажете: Досега аз бях господар; отсега нататък аз ставам слуга, а вие ще ми бъдете господари. Като господар, аз живях без Бог. Откакто повярвах в Бог, реших да стана слуга, за да запазя връзката, която съм създал с Него. Добрият слуга ще бъде и добър господар. Сега, ако някой пита, защо съществуват господарите, отговорът е следният: Господарите съществуват, за да има на кого да се проповядва и да има добри слуги. - Защо съществуват слугите? - За да има добри господари. От добрите слуги, излизат добри господари, но и от добрите господари излизат добри слуги. Т.м. 47. Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 8-ми август, 1930 г. 1930_08_08 Първият ден.pdf
  5. valiamaria

    1930_08_01 На езерата

    Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата, „Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30), Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г., Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.), държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание На езерата Т. м. Сега, като сте дошли на езерата, вие искате да използвате планината, с всичките нейни блага. Някои правят студени бани, а други - топли. Студените бани са за героите, обаче, за предпочитане са топлите бани. Целта на къпането е да се отворят порите на тялото, дишането да става и чрез кожата. Като се къпете, не трябва да се страхувате от простуда. Някой се къпе с топла вода, но се страхува да не се простуди, да заболее от хрема или от кашлица. Който пристъпва към къпането с топла вода без страх със съзнание, той не може да се простуди. Ако пък го хване хрема или кашлица, и това не е лошо. Чрез хремата и кашлицата човек чисти дробовете си и цялата дихателна система от вътрешни утайки. Но той трябва да знае, как да се чисти, да изхвърли навън нечистотиите от дробовете си. За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига по два начина: чрез концентриране на мисълта и чрез молитва. Някои мислят, че като метод, молитвата е лесно приложима. Зависи каква ще бъде молитвата. Ако се молите механически, никакъв резултат няма да постигнете. Механическата молитва подразбира безразборно дрънкане на звънци. Ако отидете в някоя голяма къща и започнете да дрънкате ту един, ту друг звънец, все ще излезе някой човек, да разбере, кого търсите, но приятелят ви, когото търсите, няма да излезе. Вие не знаете адреса на вашия приятел, вследствие на което не можете да го намерите. - Защо не знаете адреса му? - Връзката ви с него е прекъсната. Съзнателната молитва обаче, подразбира направо влизане в контакт с приятеля ви. Вие знаете улицата, къщата, етажа, стаята, където той живее, и веднага натискате звънеца. Той отваря вратата на стаята си и любезно ви поканва. Следователно, концентрираната мисъл и съзнателната молитва са условия за ограждане на човека, за да се запази от лоши външни условия. Щом е ограден, човек не се простудява, и нищо чуждо отвън не може да го нападне. Той знае къде да бутне, за да чуе гласа на приятеля си, който всякога може да му се притече на помощ. Един доктор, наш приятел, разправяше своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на концерт и помолила мъжа си да наглежда малкото дете, да не се събуди и заплаче. Докторът обещал, че ще се грижи за детето. Тя отишла на концерта и била спокойна, понеже мъжът й е в къщи. Случило се, че детето се събудило по-рано отколкото майката предполагала, и започнало да плаче. Бащата го взел на ръце и се помъчил да го успокои, но детето непрестанно плакало. Той го люлял, носел го на ръце из стаята, но детето не млъкнало. Дошло му на ум да употреби някои лекарски методи, но и те не помогнали. Така минали два-три мъчителни часа, но детето все продължавало да плаче. Той започнал да поглежда към вратата, дано майката се подаде. Видял се в чудо, не знаел, какво да прави с разплаканото дете. Най-после му дошло на ум да приложи молитвата, с която никога до това време не си служил. Обърнал се към св. Никола, към ангелите, но пак никаква помощ. В пълно отчаяние, той се обърнал към Бог: Господи Исусе Христе, помогни ми да се справя с това дете! Едва изрекъл тези думи, и детето престанало да плаче. Сега вече разбрал той силата на молитвата. Кратка, но прочувствена била молитвата му, затова веднага получил отговор. Съвременните хора се намират в положението на този доктор. В първо време те разчитат на себе си, на научните си познания, но като видят, че са безпомощни, търсят светии и ангели. Като не получат от тях помощ, обръщат се към Бог, Който веднага изпраща помощта си. Следователно, докато разчитате на човешкото в себе си, всички ще минават и заминават край вас, без да ви се отзоват. В който момент се обърнете към Божественото, помощта ще дойде. Ако вашата работа е по-важна от тази на окръжаващите, помощта ще дойде. Ако работата ви не е много важна, колкото и да викате за помощ, никой няма да ви отговори. Така че, когато не получавате отговор на молитвата си, едно от двете е вярно: или не сте се молили както трябва, или работата ви не е важна. Ще кажете, че тези работи ви са познати, че те са елементарни неща. Зависи, как ги знаете. Мнозина мислят, че знаят някакъв език, но като започнат да говорят, произвеждат смях. Един американец преподавал френски език някъде в Америка. Случило се да пътува във Франция. Когато отишъл в един хотел и започнал да говори френски, келнерът не разбрал нищо и го запитал: Друг език знаете ли? - Английски. - Говорете на английски. Произношение се иска за всеки език. Ако знаете един език, трябва да го знаете основно. Следователно, който иска да влезе във връзка със съществата от небесния свят, трябва да знае езика им добре. Ако не знаете езика на Природата точно, с всички правила и произношения, колкото и да викате към нея - ни глас, ни услишание. Искате ли да изпратите мисълта си към Небето, или към Разумната Природа, мисълта ви трябва да бъде проникната от дълбоко чувство. Небето не разбира какво искате от него, ако мислите, без да чувствате. Наистина, когато обича, човек говори сладко. Ако няма любов в сърцето си, говорът му е дисхармоничен. За да бъде говорът ви приятен и хармоничен, изучавайте небесния език. Мъчен е този език. Ако за обикновените езици на земята са нужни няколко години, за да се научат добре, колко повече време е нужно за изучаване на небесния език. За това са нужни не години, а векове и животи. Сега ще прочета третата глава от първото Послание към Коринтяните. "Понеже сте още плътски; защото, докле има помежду вас завист, разпра и разногласие, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човечески?" (-3 ст.) - Така е говорил Павел на вярващите по онова време. Много неща имало, от които те се съблазнявали. И съвременните религиозни се съблазняват от много неща. И вие се съблазнявате. Всеки човек има някакъв авторитет, пред който се покланя. Религиозните спират вниманието си ту върху някой брат, ту върху някоя сестра - считат ги за авторитети. Те казват: Този е напреднал духовно, или тази е напреднала духовно. Трупат се около напредналите, искат да чуят нещо от тях. Как познавате кой човек е авторитетен? Ако става въпрос за чешмата, лесно се проверява нейният авторитет. Турете стомната си под чучура и вижте за колко време ще се напълни. Ако една чешма пълни стомната ви за половин час, авторитетът й е със стойност, равна на половин час. Ако се пълни за 15 минути, авторитетът й е със стойност, равна на 15 минути. Ако се пълни за пет минути, авторитетът й е със стойност, равна на пет минути. Друга чешма пълни стомната ви за пет секунди. При коя чешма ще отидете? - При последната. Значи, последната чешма е най-авторитетна. "Кой е, прочее, Павел и кой е Аполос? Не са ли служители, чрез които повярвахте, и то, както е Господ всекиму дал?" (-5 ст.) - Всеки приема заплата според труда си. Който работи за Господ, няма защо да се стреми да бъде авторитет. Всеки трябва да бъде авторитет за себе си. "Защото ние сме съработници на Бога." (-9 ст.) "Защото никой не може да получи друго основание, освен положеното, което е Исус Христос." (-11 ст.) - Под думата "основание" Павел разбира Божията Любов. Ако нещата в света не стават така, както Божият Дух диктува, нищо не се постига. "Всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива; и огънят ще изпита всекиму, каква е работата." (-13 ст.) "На когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата." (-14 ст.) "А на когото работата изгори, ще се ощети." (-15 ст.) Сега вие искате да чуете нещо от мене, да го турите в торбата си или да го изядете. Ако искате да пълните торбите си, нищо няма да ви говоря. Аз искам да бъдете свободни, да вървите леко, без товар. Щом искате да чуете нещо, трябва да сте готови да възприемате и прилагате. Представете си, че живеете в свят между съвършени хора, които се отнасят добре с вас. Където отидете, всички ви приемат добре, услужват ви, задоволяват вашите нужди. Като прекарате известно време между съвършените, пращат ви на земята, между несъвършените, да видите как ще се справите с тях. Те са груби, невнимателни, не искат да знаят за вашето съществуване. Като се натъкнете на тяхната грубост, и вие ставате груби. На вашите остри думи, те отговарят още по-грубо: този ви бутне, онзи ви бутне, трети ви удари една-две плесници. Вие се чудите, какво става с вас. Спомняте си за съвършения свят, където ви носеха на ръце, и не знаете, защо сте слезли в този неразбран свят, между грубите хора. - Какво трябва да правите? - Знание ви е нужно. Какво ще правите, ако срещнете вълк или мечка? Нито вълкът, нито мечката можете да впрегнете, както впрягате коня. Можете ли да срещнете риба на пътя си? Не можете. Рибата живее във водата. Ако излезе от водата, тя е осъдена на смърт. Можете ли да срещнете цвете на пътя си, както срещате животно? Не можете. - Защо? - Защото цветето е посадено в земята. Излезе ли от земята, то изсъхва. Следователно, рибата живее във водата, птицата - във въздуха, животното - на земята, а растението черпи храна главно от почвата, където е заровило главата си. Това показва, че всяко нещо трябва да се постави на мястото си. И човек трябва да бъде на мястото си. Съвършеният не може да живее както несъвършените. Той може да им помага, но не може да живее с техните мисли и чувства, не може да поддържа техния морал и техните разбирания. Като ученици, вие се нуждаете от право разбиране, да не размествате нещата. Да размествате нещата, това значи, да желаете цветето да ходи по земята, като вас. Това е невъзможно. Вие искате рибата да излезе от водата, а птицата да напусне въздуха и да дойдат на земята при вас. Цветето, рибата, птицата, млекопитаещото са символи, с които се изразяват мислите и чувствата на човека. Има мисли и желания, които приличат на цветята, на рибите, на птиците и на млекопитаещите. Като разбира характера на своите мисли и желания, човек трябва да знае къде да ги постави. Щом ги постави в съответната им среда, те ще се развият правилно, без да му причиняват някаква вреда. Ако не знаят как да се справят със своите мисли и желания от рода на хищниците, хората страдат, пъшкат, търсят начин да се освободят от тях. Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят навън. Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си, или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях. Как се справял българинът с турските дери-бейове? Като отивал някой дери-бей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която слагал чорба от агне или кокошка, печена кокошка, баница, а след това една-две чаши ракия или вино и му казвал: Заповядай, ефенди. Като прекарвал по два-три дена при българина, дери-беят си отивал доволен от гостоприемството. Умен е българинът, знаел как да постъпи с дери-бея, да не го настрои против себе си. Какво ще правите, ако ви посети някоя лоша мисъл или лошо желание? Можете ли да ги изпъдите? Те са силни като дери-бея. Дойде ли ти такава мисъл на гости, ще я посрещнеш добре, ще я угостиш, според естеството й, и след това ще я поканиш пак да те посети. Ще й кажеш, че си доволен от посещението й. Ако я приемеш по този начин, тя сама ще си отиде. Пъдиш ли я, тя няма да излезе. Като остане насилствено, ще ти причини някаква пакост. И в Писанието даже е казано, да любите враговете си. Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях. Хиляди и милиони начини има, чрез които човек може да се справи със своите мисли и желания. Колкото са формите на любовта, по толкова начини човек може да се справи със своя вътрешен живот, изявен чрез неговите мисли, чувства и желания. Ще кажете, че човек сам създава формите на своите мисли и желания. - Човек създава само външната им опаковка, т.е. дрехите им, а самите мисли и желания, в различни форми, идват от други светове. Те посещават човека, прекарват известно време при него и го напускат. За да не изпада в заблуждения, човек трябва да различава произхода и характера на мислите и чувствата си. Като прави сравнение между проявите си, той казва: Отиде първата любов! Няма да се върне вече. Значи, той намира разлика между първата и втората си любов. Казвате: Какво беше едно време! Каква любов имах! Любов, която се мени, не е истинска. Ти си обичал дрехата на човека. Щом съблече новата си дреха и облече старата, ти не го обичаш. Това не е любов. Не се заблуждавайте от външните форми на нещата, нито от тяхната привидност. Изучавайте живота в неговата дълбочина. Като ученици, вие трябва да разбирате символите, чрез които Природата говори. Тя говори всеки ден по различен начин. Например, като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност, те започнаха да пренасят камъни, да оправят мостове. Това е задача, която Природата им възлага. Тя иска да им каже: Всички хора имат в себе си мочурливи, влажни места, над които трябва да се построят мостове, да минавате свободно. Всички имате в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в Природата и строенето на мостове, вие подобрявате своя вътрешен живот. Всичко, което става в Природата, става и в човека. Затова именно, ви дадох задачата, да изчистите изворите, които срещате на планината, и да построите мостове. Какво ще кажете, ако видите на земята окапалите листа на крушата? Окапали са листата й, но тя е жива; след известно време ще видите на нея нови, млади листенца. Страшно е, когато видите, че под някоя круша няма нито един окапал лист, но не дава надежда да се яви поне един зелен лист. Тази круша е изсъхнала, в нея няма никакъв живот. И човек може да бъде в положението на живата круша, на която есен окапват листата, а на пролет израстват нови. Той може да бъде изсъхнала круша, която не дава признак на нов живот. Пазете следното правило: Каквото правите, правете го съзнателно и с любов. Като ви накарах да пренасяте камъни, аз имам предвид ползата от това упражнение. Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, които те съдържат. Като сте неразположени, хвърлете няколко камъка надолу. Като ги хвърлите, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си. Ще кажете, че е празна работа да хвърляте камъни. - Празна работа е, когато човек нищо не прави. Като хвърляте камъни, като ги местите, вие придобивате практически знания, до които по друг начин не можете да се домогнете. Например, вие ще разберете, че някои камъни не трябва да се местят. Само Природата има право да ги мести. Много знания има човек, но още много има да учи. Знаете ли, например, каква числена стойност представлява всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и желание? Знаете ли каква форма имат те? Някои мисли имат праволинейна форма, други - елипсовидна, трети - квадратна и т.н. От формата им съдите за техния вътрешен смисъл. Това е знание, което ще придобиете в бъдеще. Докато живеят в личния си живот, хората са далеч от това знание. За да придобие вътрешно знание, човек трябва да живее в душата си, т.е. да даде предимство на душата си пред своите лични изисквания. Като сте дошли на планината, задачата ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помогнете. Кой какво казал, каква грешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него, и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин само, се създават здрави, приятелски отношения. Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освободите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета. След всичко това питате: Какво мислят хората за мене? - Ако завързвате ръцете и краката им с въжета, те мислят лошо за вас и не ви обичат. Ако ги развързвате, те мислят добре за вас и ви обичат. Следователно, срещнете ли човек, на когото ръцете и краката са вързани с въжета, освободете го. Той всякога ще ви благославя. Опитайте се да вържете кучето, което е било на свобода, да видите какво ще прави. То ще се хвърля, ще прави опити да ви ухапе - недоволно е. Всяко живо същество иска да бъде свободно. Следователно, новата философия на живота носи освобождение за хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате. Ако не сте вързани, ще внимавате, да не дойде някой да ви върже. Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Където и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божи Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат Божия пръст. Не са ли свободни, те не виждат великата хармония в живота и казват: И тук, и там, навсякъде оставаме неразбрани. Като ученици, работете върху себе си, вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. Какво ще бъде положението на богатия, ако сиромасите разберат, че той е богат? Един след друг те ще тропат на вратата му и ще искат пари: кой сто лева, кой двеста, кой хиляда лева. Накъдето се обърне, той ще чува един и същи разговор. Това еднообразие ще го умори, и най-после той ще бъде принуден да остави касата си на разположение на бедните, всеки да взема, колкото му трябват. Когато човек доброволно даде касата си на разположение на бедните, тя придобива свойството, сама да отпуска на всеки човек такава сума, каквато в дадения случай му е нужна. По този начин се избягват всякакви злоупотреби. Какво се иска днес от вас? Най-малкото - да говорите само добри, положителни думи. Като видите някой човек, намерете нещо добро в него и говорете само за доброто. Ако видите някой болен, мислете, че ще оздравее. Пратете му добри мисли и му кажете няколко насърчителни думи. Добрите думи, които излизат от устата ви, внасят бодрост и сила в самите вас. Като се ръкувате с някого, пожелайте да бъдете в хармония с него. Ако не постъпвате по този начин, вие събирате суров материал за градеж, слагате го на едно място, но нищо не можете да съградите. - Защо? - Нямате споителните материали, необходими при градежа на къщите. Прочетете днес трета глава от първо Послание към Коринтяните и размишлявайте върху нея. В тази глава има нещо общо между вас и тези, на които е говорена. И вие се натъквате на чужди мисли и желания, с които не знаете, как да се справите. "Не знаете ли, че сте храм Божи, и Дух Божи живее във вас?" (-16 ст.) - Няма по-велико благо за човека от това, да стане храм Божи, Дух Божи да живее в него и да се радва и благодари за всичко онова, което Бог е създал и вложил в него. Радвайте се, защото сте в деня, в който сте създадени. Той е шестият ден - петък. Съботата е ден на почивка, а неделя - ден на възкресение, на избавление от оковите на ограничението и на смъртта. 46. Лекция от Учителя, държана при Седемте рилски езера, на 1-ви август, 1930 г. 1930_08_01 На езерата.pdf
  6. Albena

    1939_08_22 Цар и служител

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015, Аудио - чете Надка Иванова ЦАРЬ И СЛУЖИТЕЛЬ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Цар и служител Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Който е познал Христа, той следва Неговия път. Който е познал Христа, той лесно се ориентира в живота. Пътят му е осветен от Божественото слънце. Който не е познал Христа, пътят му е затворен. Той не може да се ориентира в живота, намира се в мъгла, в каквато и вие днес се намирате. Като гледа мъглата пред себе си, човек мисли, че цялата земя е непрогледна. Ако мисли така, той се заблуждава. Всъщност, мъглата е само пред неговите очи, или в неговото съзнание. Има хора, които всякога живеят в светлина. За тях Божественото слънце никога не залязва. Било е време, когато цялата земя е била мъглявина, но днес хората се радват на небето и на земята, на дневни и нощни светила. Мъглата, която виждате днес, показва, че хората ще минат през известни изпитания, които могат да преодолеят с вяра и разумност. Имайте вярата на житното зърно, което прекарва цяла зима под снега, като под топла завивка. Когато вали дъжд, то благодари на Бога, че размеква коравото и сухо сърце на земята, да не го притиска много. Житното зърно благодари и за дъжда, и за мъглата, и за снега и с търпение очаква топлите слънчеви дни, когато ще подаде главичката си над земята и ще почне да расте. Следователно, ако житното зърно има такава вяра, колко повече човек трябва да има вяра в Онзи, Който е изтрил много сълзи, много страдания е премахнал, много несгоди е превърнал в блага. Много недоразумения, много пречки, много мъчнотии е премахнал Бог от пътя на човека, но въпреки това, той продължава да е недоволен. Човек е недоволен или от външността си, или от условията на живота си. Той иска да се облича добре, да се храни добре, да живее като цар. Колко хора могат да бъдат царе в света? Днес има най-много около стотина царе. Какво ще правят другите хора? Има едно вакантно място за цар – цар на себе си. Всеки може да бъде цар на себе си. Сега, аз желая на всички, да станете царе на себе си, а служители на Бога. Който може да стане цар на себе си, а служител на Бога, той ще получи Божието благословение. 22 август, 5 ч. с. 1939_08_22 Цар и служител.pdf
  7. Albena

    1939_08_21 Малката молитва

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 МАЛКАТА МОЛИТВА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Малката молитва „Любовта никога не отпада." (1 Коринтяни 13:8) Едно цветенце на планината се молело на Бога: Господи, посещавай ме със своята роса и с небесната Си светлина, да се радва моето малко сърце на Твоите блага. Аз, Господи, ще се обличам с най-хубавите си дрехи да посрещам Твоята светлина. Който минава покрай мене, аз ще го поздравявам в Твоето име. 21. август, 5 ч. с. 1939_08_21 Малката молитва.pdf
  8. Albena

    1939_08_19 Новораждане

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица НОВОРАЖДАНЕ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Новораждане Размишление. Като се натъква на своето естество, човек среща голямо противоречие. Той иска да обясни причината на това противоречие, но не може. За това противоречие, именно, е казано в Писанието: „Чудно и страшно съм създаден, Господи." И гроздето може да се запита, защо, докато сокът му е пресен, има сладък вкус, а като престои няколко дена, става резлив и се вкисва? Учените са разрешили този въпрос. Те казват, че във въздуха се намират особени бактерии, наречени ферменти, които, щом попаднат в гроздовия сок, предизвикват спиртна ферментация. Гроздената и овощна захар, които се намират в гроздето, под влиянието на спиртните ферменти се разлагат на спирт и въгледвуокис. При това положение ние казваме, че гроздовият сок се вкисва, т. е. ферментира. Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка оставят в човека особен род утайки, които претърпяват ферментиране или вкисване. За да не става вкисване, човек трябва да приложи филтъра на своето сърце и на своя ум и, преди да са се наслоили утайките, да ги отдели настрана. За да прилага тия филтри, човек трябва да се новороди. Затова Христос казва: „Ако се не роди от вода и от Дух, човек не може да влезе в Царството Божие." Новороденият живее с Божествени мисли и чувства, които никога не ферментират. Следователно, докато живее в човешкото, човек всякога ще ферментира. Щом ферментира, той ще опита противоречията на своя живот. Живее ли в Божественото, в него нищо няма да ферментира. Едно от големите противоречия в човешкия живот се дължи на храненето. Като процес, храненето произвежда вътрешни противоречия в човека, Запример, какви по-големи противоречия можете да търсите от тия, на които месоядците се натъкват? Месото съдържа много отрови и нечистотии в себе си, които причиняват много болести. Болестите развалят целия живот на човека. Месната храна указва влияние не само върху организма на човека, но и върху неговия психически живот. Като се храни с месо, човек възприема качествата на животното, което е ял. Едно отличително качество на свинята, запример, е ровенето. Тя мисли, че с ровене всичко става. Ровенето е отрицателна черта, която човек възприема от свинята. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни в избора на храната си. Като рови корена на крушата, плодовете от дървото започват да падат на земята, и свинята мисли, че тя сама ги е изровила. Понякога и човек мисли по същия начин. Той изоре земята, посади житото и после казва, че сам е накарал житото да расте. Било е време, когато житото е расло само, без да го сеят хората. При това, първоначално житото е било много едро. Колкото по-умни и по-културни ставали хората, толкова по-малки ставали житните зрънца. Било е време, когато житните зрънца били едри като дренки. Дрянът е дърво, което цъфти най-рано, а зрее най-късно. Поради тази отличителност на дряна е създаден един анекдот. В далечното минало дяволът решил да избере едно от плодните дървета за свое собствено и започнал да наблюдава, кое от тях ще цъфне най-рано. Като видял, че дрянът цъфнал пръв, той се зарадвал и казал: Дрянът ще бъде мое дърво. Рано цъфти, рано ще узрее и рано ще свърша работата си. Голяма била изненадата му, когато видял, че дрянът узрял последен. Дяволът се разгневил, че за пръв път се лъже в своя избор, и проклел дряна да стане корав, че когото бият с дрянова пръчка, да знае, че късно ще узрее. От този ден дяволът изгубил вярата си в дървета, които рано цъфтят. Обаче, дренките имат лечебно свойство. Те се употребяват против стомашно разстройство. Запитали дряна: Защо твоите плодове са толкова дребни? Виж тиквата, какви едри плодове дава. Дрянът отговорил: Големите роботи издържат само шест месеца, а малките – векове. 19 август, 5 ч. с. 1939_08_19 Новораждане.pdf
  9. Albena

    1939_08_18 Новият закон

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 НОВИЯТЪ ЗАКОНЪ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Новият закон Съзерцание. Днес всички хора искат да бъдат физически здрави. Те казват: Здрав дух, в здраво тяло. Физическото здраве се обуславя от два елемента: от въздух и от храна. Следователно, ако диша правилно и ако се храни правилно, човек ще бъде здрав. Дишането и храненето са два процеса, които съществуват и в духовния свят. Вътрешната или духовна страна на дишането е правилното мислене. Вътрешната, духовна страна на храненето е правилното чувстване. Значи, между дишането и мисленето, както и между храненето и чувстването съществува тясна вътрешна връзка. Ако дишането не се придружава от вътрешна мисъл, и ако храненето не се придружава от вътрешно чувство, тия два процеса не се използват правилно. Обаче, ако човек свърже дишането със стремежите на своя ум, а храненето – със стремежите на своето сърце, и двата процеса ще се извършат правилно и ще имат добри резултати. Тогава можем да кажем, че всеки човек, който от една страна диша и мисли правилно, а от друга – яде и чувствува правилно, той е здрав и физически, и психически. За да избегнат болестите и страданията, хората търсят причините, които ги създават. Те знаят, че като махнат причините, и страданията ще изчезнат. Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа – неправилно дишане и хранене; втората причина е психическа: неправилно мислене и чувстване. Храненето е свързано със сърцето, а сърцето – с душата. Дишането е свързано с ума, а умът – с духа. Следователно, хармоничен живот е онзи, в който човек е успял да съпостави в правилна връзка процесите дишане и хранене по отношение силите на душата и на духа. За да придобие тази хармония, човек трябва да се свърже с ония хора, които са здрави умствено и сърдечно. Той трябва да наблюдава, как диша и как се храни здравият, а не болният човек. Той трябва да наблюдава, как се изявяват мислите и чувствата на здравия, а не на болния човек. На болния можете само да услужвате, но не се свързвайте с него. Какво ще спечелите, ако изучавате една празна кесия? Какво ще спечелите, ако седите при сух извор? Има смисъл да изучавате пълната кесия. Има смисъл да седите при живия извор, който непрестанно блика. Празната кесия, пресъхналият извор са болните хора, от които нищо не можете да придобиете. Пълната кесия, живият извор са здравите хора в света, от които всякога можете да се ползвате. Празната кесия трябва да отиде при пълната, а сухият извор – при живия. Това е Божествен метод, който трябва да се приложи. Съвременните хора не успяват в живота си, понеже държат празните кесии затворени. Празната кесия е щерна, която очаква времето си да се напълни. За да се напълни, щерната трябва да бъде свързана с някоя къща, дето има живот. Същото се отнася и за човека. Докато не е свързан с разумния живот, човек всякога ще бъде празна кесия, празна щерна. Всички отрицателни прояви – безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с разумния живот. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Прекъсне ли връзката си с Бога, човек всякога остава празна щерна. И тъй, страданията крият в себе си възможности за човека. Докато не е използвал и разбрал възможностите в себе си, човек страда. Щом ги използва и разбере, страданието му се превръща в радост. Радвайте се на малките страдания, приемайте ги с любов, защото са от Бога дадени. Ако не можете да приложите любовта си, дето трябва, защо ви е тя? Колкото малка да е любовта, тя трябва да се приложи на такова место, дето може да действа. Ако десетки години наред поливате един камък с вода от любов към него, какво ще му предадете? Ако постоянно целувате и прегръщате този камък, какво ще му предадете? Най-многото, което можете да направите, е да образувате малка трапчинка в камъка. Целувката и прегръдката на човека не е за камъка. Ако някой човек е в състоянието на камък, трябва ли да го целувате и прегръщате? Трябва ли да очаквате от камъка любов? Който се е опитвал да застави камъка да го обича, той всякога е излизал от опита си с пукната глава. Дървото за познаване на доброто и на злото не представя нищо друго, освен лошите хора в света. Значи, Бог е забранил на човека да се храни с плодовете на лошите хора. За да бъде здрав, човек трябва да се храни само с плодовете на добрите хора. Сега и на вас казвам: Хранете се с плодовете на добрите хора. Това е новият закон в света. Къде трябва да търсите лошите и добрите хора? Лошите и добрите хора не са вън от вас, но вътре във вас. Лошите хора са вашите лоши мисли и чувства. Следователно, не очаквайте нищо добро от вашите лоши мисли и чувства. Доброто можете да получите само от вашите добри мисли и чувства. 18 август, 5 ч. с. 1939_08_18 Новият закон.pdf
  10. Albena

    1939_08_17 Не дири своето си

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица НЕ ДИРИ СВОЕТО СИ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Не дири своето си Размишление. „Любовта не се превъзнася, не се гордее; не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; на неправдата се не радва, а сърадва се на истината; на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи." В един монастир служили няколко калугерки. Те имали една добра, благочестива игуменка. Освен религиозните си обязаности, тя се грижела и за стопанството на монастира, дето хранели няколко кокошки, които снасяли яйца. Игуменката забелязала, че яйцата липсвали. Тя се чудeла, кой взима яйцата. Най-после дошла до заключение, че калугерките взимат яйца от курниците и ги пекат, или варят в килиите си. За да не стават злоупотребления с яйцата, игуменката издала строга заповед, да не се пали огън в килиите. Въпреки заповедта й, яйцата продължавали да изчезват. Една вечер тя решила да провери, какво правят калугерките в килиите си. Тя погледнала през ключалките на вратите и видяла, че някои от калугерките се молели, други се разговаряли или четяли книги. В една от килиите тя видяла нещо особено: две калугерки държали в ръцете си тел, на която било закачено яйце, което пекли на свещ. – Чудна работа! На каква майстория ги е научил дяволът! Да пекат яйце на свещ! Дяволът бил около игуменката, чул обвинението, което тя хвърлила върху него, и казал: Напразно ме обвиняваш. Този майсторлък и аз виждам за първи път. – Какво да се прави тогава? – Нищо друго, освен да не отглеждаш кокошки в монастира. – Как да не отглеждам кокошки, когато ми трябват яйца? Щом трябват на тебе, и на калугерките трябват – отговорил дяволът и продължил пътя си. 17 август, 5 ч. с. 1939_08_17 Не дири своето си.pdf
  11. Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ВЪЗМОЖНОСТИТѢ НА ЛЮБОВЬТА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Възможности на Любовта Размишление. Ако попитат ученика, защо ходи на училище, той ще отговори, че ходи на училище, за да се учи. Ако попитат вярващия, защо се моли, той ще отговори, че се моли, за да се свърже чрез молитвата с възвишения свят. Ако попитат гладния, защо отива на гостилница, той ще отговори, че отива на гостилницата, за да се нахрани, да задоволи глада си. Какъв отговор ще дадете вие, ако ви запитат, защо отивате на планината? Едно трябва да се знае: като ходи човек на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес. Това са динамически, а не статически процеси. Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси. През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка. През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка. През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето. През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи. Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хляба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им. Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба си. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си. Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят? Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учител? Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга? Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него. В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувстване. Тези два закона направляват човешкия живот. И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека. Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво. Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия. От това драскане излиза нещо ценно. Цапането на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате. Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат. Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират. Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения. Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения. И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо. Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него. Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете. Човек обича ближния си, когато направи нещо за него. Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи. Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода. Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време. Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия. Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." От какво се смущава човек? От противоречията в живота. Какво трябва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Те са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията. Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях. То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар. Тъй щото, искате ли да оправите работите си и да не се смущава сърцето ви, вземете буквара си и започнете да изучавате буквите, а философските книги оставете за учените. Желая ви да бъдете щедри, да знаете, кога как да постъпвате и да мислите, да чувствувате и да говорите правилно. Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце. При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал. Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала. Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома. Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста. Какви са били тия думи? Това оставям на вас, вие сами да отговорите. Желая ви да постъпвате като младата мома, която отвори сърцето на банкера. 16. август, 5 ч. с. 1939_08_16 Възможностите на Любовта.pdf
  12. Albena

    1939_08_15 На своето място

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица НА СВОЕТО МѢСТО (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание НА СВОЕТО МЯСТО Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре. Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят. Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес. За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили. Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил. Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава. Тъй, щото, разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си. Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача. Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил. За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето. Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му. Кога ще се върне ангелът в своето отечество? Когато настъпи новата епоха. Новата епоха ще го освободи. Днес всички хора се увличат в царската дъщеря. Коя е царската дъщеря? Царската дъщеря, това е светът във всички свои прояви. Не е лошо да се увлича човек, но само, когато изпълни задачата си. Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на земята. След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска. Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си. Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта. Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст по отделно и си кажете: Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога. В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява. Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете. Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст. Той се занимава с материалните работи в света. Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората, те да ви учат, как да ги използвате, но впрегнете се сами. на работа, да използвате всичко, което ви е дадено. Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността. Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една. Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо? Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар. Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му? 15-ти август, 5 ч. с. 1939_08_15 На своето място.pdf
  13. Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица РАЗНООБРАЗИЕТО В ЖИВОТА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Разнообразието в живота Размишление. Ще прочета 10 глава от Евангелието на Йоана, който минавал за носител на любовта. Когато любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си. Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята. Защо остана дълго време на земята? За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я. В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник. Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот. Той иде да раздава живота, а не да го отнима. „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи". Когато четат Библията, някои казват, че там се говори само за минали работи. Има едно минало, което никога не умира. Има едно минало, което умира. От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново. Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба. Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици. „Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато се проникнете от любовта. Без любов истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост. Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди. Всеки е опитал тази любов. Тя осакатява човека. Механическата любов трябва да се превърне на органическа; органическата – на психическа; психическата – в любов на Духа. Като наблюдавате днес небето, не виждате никакви облаци. То е чисто, ясно, без никакви замъглявания. Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света. По този случай слънцето изгря тихо, спокойно. То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят. Благодарение на това голямо различие се създали езиците. Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят. Щом влязат в новата епоха на любовта, хората ще си служат с един общ език – с езика на любовта. Всички хора се стремят да влязат през вратата на любовта, да придобият нейните блага. Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на любовта, но той трябва да знае, как да излезе. Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи. Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи. Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света изключва ревността. Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки. Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл. Няма ли смисъл и съдържание, тя е сляпа проява, която никого не ползва. Съвременните хора не разбират любовта, защото не могат още да се освободят от своите стари схващания. Те мислят, че ако обичаш един човек, трябва да го облечеш, нахраниш, да му дадеш легло и т. н. Това е външен израз на любовта, а не вътрешен. Истинската любов подразбира такива прояви, във формата, в съдържанието и в смисъла на които има пълно единство и хармония. Истинската любов се отличава с вътрешна мекота. Който е придобил любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност. Колкото да се говори за любовта, в края на краищата тя ще се изяви по различни начини, според съзнанието на различните хора. Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте, кой какво ще напише. Религиозният ще напише: Бог е Любов. Ученият ще напише: Слънцето грее. Разочарованият от любовта ще напише: Няма смисъл да люби човек. Слабият и мързеливият ученик ще напише: Учителите се отнасят зле с мене. Философът ще напише : Любовта е начало на живота. Аз пък казвам: Любовта не се предава, но се живее. Любовта е качество на Бога. Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената. Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде. Може ли да се греете на лунната светлина? Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето. Възгледите им за любовта се дължат на Венера. Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света. Това слънце изгрява в съзнанието на хората. То носи нова светлина за разбиране на живота и природата, ново разбиране на любовта. Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света. Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия. Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят. И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят. В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак. Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо. Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това. Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха. Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това! Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление. Сега ви поздравявам с новия ден на любовта. Желая ви да освободите сърцата си от всички тревоги и смущения. Оставете тревогите отвън, а в сърцето си внесете повече радост и веселие, повече любов. Дръжте в ума си думите на Великия Учител: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Син Человечески дойде да донесе живот и то преизобилно". Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори. Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора. Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви. Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов. Бог е Любов, Бог е живот. Бог е Мъдрост, Бог е светлина. Бог е Истина, Бог е свобода. 14 август, 10 ч. пр. об. 1939_08_14 Разнообразието в живота.pdf
  14. Albena

    1939_08_13 Гласът на Любовта

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ГЛАСЪТЪ НА ЛЮБОВЬТА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Гласът на Любовта Сега, за да изнеса истината върху известен въпрос, трябва да си послужа с няколко примери. През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи. В това време, насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане!" Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят. Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си. Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга. Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума. Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта. Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства. Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже. Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила. Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето. Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило. В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов. Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му. Същевременно, той му дал сила да лекува. Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят. Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи. Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание. Като се натъкнал на това голямо противоречие, той се върнал при Учителя си, разочарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се намерил пред толкова хули, гонения и преследвания? Учителят му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да лекуваш, да отваряш очи на слепи, уши на глухи, да развързваш ръце и крака на ония, които бяха поставени на известни изпитания от разумната природа. Първата ти работа беше да проповядваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцете и краката са здрави. После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава трябваше да лекуваш слепи, глухи и хроми. Най-после трябваше да се върнеш при мене. Всички тия, които ти излекува, бяха твои неприятели в миналото. За да не те спъват днес и да можеш добре да се развиваш, аз ги вързах. Като не разбираше и не знаеше това, ти ги развърза преждевременно, с което си попречи да свършиш задачата си. Понеже аз ги вързах, на своето време, аз сам щях да ги развържа. Всеки човек има по една сляпа и глуха мисъл, както и по едно сляпо и глухо чувство в себе си. Трябва ли преждевременно да ги развързва? Следователно, дойде ли до своя ум и до своето сърце, човек трябва да помага само на ония свои мисли, чувства и постъпки, които са здрави. Остане ли му свободно време и няма какво да прави, тогава може да се занимава с лекуване на своите болни мисли, чувства и постъпки. Болните мисли, чувства и постъпки в човека са неговите неприятели. Заеме ли се с лекуването им и преждевременно ги развърже, той им дава възможност да го преследват. Като казвам, че на болни хора не трябва да се проповядва, имам предвид факта, че те не са готови още да възприемат Словото Божие. Когато младият син поиска от баща си своя дял, той имаше желание да си поживее. Докато не изгуби всичко – пари, здраве, сила, той не се върна при баща си. Той се върна при баща си като блуден син. И ако имаше още хора да го съжаляват, да му помагат, той нямаше и досега да се върне в дома си. И досега щеше да се забавлява с младите моми. Но младите и разумни моми не търпят глупави ученици. Синът се върна при баща си, който не беше нито сляп, нито глух, нито сакат. Здрав, добър и разумен беше неговият баща. Разумната мома всякога поставя глупавия момък на място. Тя го заставя да изяде и да изпие парите си, след това да стане свинар, за да дойде на себе си. Мнозина мислят, че, за да учи и да се развива добре, човек трябва да бъде богат, да има добри условия. Ако това е вярно, Христос трябваше да се роди в царски дом, при най-благоприятни условия. Същевременно, Той щеше да разполага с властта, и никой нямаше да се реши да тури ръка на Него, да Го преследва и разпъва на кръст. Ако беше роден в царски дом, Христос нямаше да свърши работата, която Му беше определена. Много неща можеше да научи в двореца, но нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво значи, да се жертваш за ближния си. Докато беше прост овчар, Давид водеше чист и свят живот. Като стана цар на Израиля, той направи много грехове и престъпления, за които и до днес още се говори. Най-после му се роди син – Соломон, най-мъдрият цар по това време, който имаше 300 жени и 600 наложници. Това говори за неговите ненаситни желания. По своите грандиозни и ненаситни желания, много хора мязат на Соломона. Преди потопа имаше и животни с големи, ненаситни желания, но где са те? Где останаха техните желания? Нищо не остана от тях – природата ги унищожи. Днес най-голямото животно е слонът. В сравнение с големите предпотопни животни, той е като малко теле. В турско време, един от турските паши посетил едно българско село, във Варненско някъде. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село, като подарък, един слон. Цяла година те го хранели редовно, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50–60 кг ориз. Чудели се, какво да правят със слона – скъпо им струвал. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Добре ли го гледате? – Много добре го гледаме. – Ако искате, мога да ви дам още един слон. Като чул тия думи, селянинът се уплашил, хванал се за главата и избягал. Къде е погрешката: в пашата, или в селяните? И в пашата, и в селяните. Селяните трябваше да знаят, как да използват слона. Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си. Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце. Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза. Като изучавате човешкия живот, виждате, че три важни неща движат човека: светла мисъл, добро чувство и благородна постъпка. Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка. Къде се намират те? В самия човек. Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля. В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види. Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си. Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл. Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница. Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях. Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си. Същите категории хора срещаме и в цялото човечество. Докато светът не даде първо място на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии. Друг ученик отишъл при същия Учител, да го моли да му обясни, какво нещо е любовта. Учителят мълчал, нищо не му отговарял, но ученикът постоянствал. Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор. На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата. Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън. – Какво усети като беше във водата? – Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше. Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта. И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята. Втората категория е тази на брамина, който служи на закона. Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право. Има един закон, който отдава всекиму заслуженото. Третата категория е тази на адепта, който, даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска. Като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на човешкия закон, който отговаря с две срещу едно. Бъдете съобразителни и разумни като брамина, който още служи на двата закона – на стария и на новия, но щом се откаже от стария, веднага спуща ръцете си долу и приема новия закон – законът на духовния свят. И най-после, бъдете като адепта, който служи на закона на любовта, заради което е сляп за човешките грехове и престъпления. Един ден, когато се върнете в невидимия свят, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта. Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували. Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли? Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората. Задачата на човека не е да бъде точило. Представете си, че трябва да получите наследство от десет милиона лева. Същевременно имате да взимате отнякъде сто лева. Трябва ли да оставите настрана десетте милиона и да се борите да получите стоте лева? Забравете стоте лева, забравете и длъжника си и обърнете погледа си към десетте милиона, да не изпуснете срока на получаването им. Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие голямо наследство. Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота? Погрешките, дребнавостите са уловки. Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е някакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си. Същото се отнася и до всички хора. Колкото да е незначителен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават. От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас. В Америка някъде, детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: Лягай! Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило. Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си, защо трябва да легне? Щеше ли да се спаси тогава? Тъй щото, каквото ви каже любовта, слушайте гласа й. Каже ли ви „лягай!" – лягай. Ставай! – ставай. Мълчи! – мълчи. Говори! – говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й. В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси. Искате ли да знаете, как ще дойдете до разбиране езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище на живота. Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота. Слушайте гласа на любовта и ще приемете истинския живот. Слушайте гласа на истината, и тя ще ви даде абсолютната свобода. Слушайте гласа на мъдростта, и тя ще ви даде необходимата светлина. Това е великото благо, за което всички сте призвани в света. Новата епоха иде, и вие трябва да приемете великото благо на живота, на знанието и светлината, на свободата. Ако възприемете Божественото Слово и живеете според Него, Духът ще дойде във вас и ще се изпълни стихът: Духът ще дойде във вас и, каквото пожелаете, ще го постигнете. При каквито условия на живота да се намирате – добри или лоши, прилагайте Словото и ще видите добрата страна на приложението. Вярвам, че всички ще го приложите. 13. август, 10 ч. пр. об. 1939_08_13 Гласът на Любовта.pdf
  15. Albena

    1939_08_13 Вечният живот

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ВѢЧНИЯТЪ ЖИВОТЪ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Вечният живот Като ученици на Велика Школа, вие трябва да бъдете щедри, да раздавате Словото Божие изобилно, както Христос нахрани многохиляден народ с пет хляба. Кой каквото е чул, възприел и приложил, да го предаде на ония, които искрено се интересуват. Който говори, той може да стане оратор; който не говори, никакъв оратор не става. Който учи, той учен става; който не учи, учен не става. Който пее, той певец става; който не пее, певец не става. Който обича, той оживява; който не обича, умира. Който обича истината, свободен става; който не обича истината, роб става. Христос казал на богатия: „Едно ти не достига." Едно нещо не достига на всички съвременни хора. Един млад момък постъпил при един майстор-грънчар, да учи занаят. Като работил три години, той мислил, че научил вече занаята и казал на господаря си: Господарю, моля те да ме произведеш майстор. Станах вече на възраст, искам да се оженя, да работя самостоятелно. Господарят му се съгласил, дал му право на майстор и го изпратил да работи сам. Момъкът направил много грънци, според всички правила, които възприел от господаря си, и ги поставил в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след изпичането, всички грънци се напукали. Той веднага отишъл при майстора си и разказал за нещастието, което го сполетяло. Господарят му казал: За да не се пукат грънците, трябва да останеш при мене още три години. – Ще остана, колкото време искаш, само да науча и това изкуство, да не се пукат грънците ми, защото никой не купува пукнати грънци. Сега той отварял очите си повече, отколкото по-рано, внимателно следял, как майсторът пресява пръстта, как я меси и формува, дано види нещо по-особено от това, което вече знаел. Когато майсторът турял грънците в пещта, той пак следял, да не пропусне нещо и все си мислел, че ще му се открие някаква тайна, или ще му се каже някаква формула. Какво забелязал? Когато вадел грънците от пещта, господарят духвал във всяко гърне и казвал: Ху! Като видял това, момъкът казал: Чудна работа, за едно „ху" трябваше да отидат три години напразно. Майсторът му отговорил: От това „ху" се вижда любовта ти към грънците. Като обичаш работата си, и грънците няма да се пукат. Като обичаш грънците, ти се разговаряш с тях. Дом, в който грънците се духат, там любовта присъства. Искате ли здрави грънци, идете в дом, дето любовта присъства. Следователно, всеки дом, основан на любовта, успява. Всеки дом, който не се основава на любовта, пропада. Любовта е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно. Когато гради, любовта не приема нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна постъпка като градивен материал. Любовта не търпи никакво съмнение и колебание, никакви противоречия. Един млад момък, от високо произхождение, се влюбил в красива, млада мома, също от високо произхождение. Като се оженили, той се усъмнил в любовта й, помислил, че тя обича друг някой. Понеже благородството му не позволявало да се разправя с нея, отчаян и огорчен, той напуснал дома си и тръгнал по направление към близката река, с намерение да се удави. Като търсел дълбоко място в реката, чул стъпки зад себе си. Обърнал се назад и видял своята възлюбена. Тя се приближила при него и тихо му пошепнала нещо. Той се зарадвал и веднага се отказал от решението си да се дави. Ако би го запитал някой, какво му казала младата жена, той би отговорил: Моята възлюбена ми каза, че ако се удавя от съмнение и недоверие към нея, и водата ще ме изхвърли навън. Водата обича да влиза в човека, да утолява жаждата му, но никого не приема в себе си. Възлюбената му пошепнала, че го обича, че никого другиго не е обичала, и всякога ще му бъде вярна. Той й отговорил, че е готов да изправи погрешката си и в името на нейната любов, да живее и да обича всички хора. Днес и на вас казвам: Не се съмнявайте в Божията Любов. Не се давете в съмнението си, защото ще се намерите в дълбочините му, отдето мъчно ще излезете. Който не вярва в Бога, той сам се дави в съмнението си. Търсете Бога и уповавайте на Него, за да се запознаете с трите Му дъщери – надеждата, вярата и любовта. Запознаете ли се с надеждата, ще станете богат на физическия свят. Запознаете ли се с вярата, ще влезете в духовния свят, за да просветне ума ви и да придобиете знание. Запознаете ли се с любовта, ще влезете в Божествения свят и ще придобиете вечния живот. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога." Аз пък казвам: Надявайте се на тази, която се надява. Вярвайте в тази, която вярва. Любете тази, която люби. Да се свържете с надеждата, с вярата и с любовта, това е вечният живот, към който всяка душа се стреми. 13 август, 5 ч. с. 1939_08_13 Вечният живот.pdf
  16. Albena

    1939_08_12 Опознаване

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ОПОЗНАВАНЕ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Опознаване Една от задачите на съвременните хора е да се опознаят. Опознаване без участието на проявите на Съзнанието не става. За да се опознаят, хората трябва да минат през четирите области на съзнанието: през подсъзнанието, през съзнанието, през самосъзнанието и през свръхсъзнанието. Подсъзнанието е подобно на състоянието на детето, което е в утробата на майка си; съзнанието е подобно на състоянието на новородено дете; самосъзнанието е подобно на състоянието на дете, което ходи вече на училище; свръхсъзнанието е подобно на състоянието на човек, който служи на Бога. От тези четири състояния се създава стремежа на човека, от тях произтича и животът. Като говоря за проявите на съзнанието в човека, аз имам пред вид организирания живот, а не живот на страдания и изпитания. Организираният живот подразбира пълно обединение между мислите, чувствата и постъпките на човека. В първа глава на Битието се казва, че Бог направил човека от пръст. Докато е бил в състоянието на пръст. човек е бил лишен от съзнание. Той е бил в бременно състояние, каквото е състоянието на водата, която тече; на въздуха, който се движи; на камъните, върху които стъпва. „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана човек жива душа." (– 7 ст.). От този момент в човека се събуди съзнанието. Носът е свързан със съзнанието на човека, устата – с подсъзнанието, ушите – със самосъзнанието, а очите – със свръхсъзнанието. Тези фази на съзнанието се обединяват в едно посредством любовта. Опознаването крие в себе си великата идея – придобиване на любовта. Любовта включва в себе си два процеса: слизане и качване. Само разумният човек слиза. В света само Бог слиза. Дойдем ли до възлизането, до качването, ще знаете, че пак Бог възлиза, като Разумно начало. Дето Бог слиза и възлиза, никой друг не може да слиза и възлиза. Животът, който носим в себе си, показва, именно, присъствието на Бога в нас. Той е слязъл от възвишения свят в нашия. За да слезе в нашия свят, Бог специално се е приспособил, за да заеме съответно място. За да се настани между нас, като между свои деца, Той се е отказал от всичко, което има – от славата, от величието си. При това положение Бог живее между нас като човек. Когато отидем при Него, ние ще живеем като човеци. Щом е дошъл между нас, той търси начин, как да ни предаде своите благословения, да не злоупотребим с тях. За да оценим тия блага, ние минаваме през школата на радостите и на страданията. Пресили ли се човек вътрешно, страданията започват да го следват. Достатъчно е човек малко да претовари стомаха, сърцето или мозъка си, за да му дойдат известни страдания. Когато се заеме да извърши една работа, за която не е готов, човек страда. Извърши ли някаква работа, за която е готов, той се радва. Всички хора се стремят към любовта, защото само тя е в състояние да преобрази света. Първоначално човек е живял за себе си. Велико нещо е да живее човек за себе си. Това е Божествено качество. И Бог е живял за себе си. След като е създал света, Той започнал да живее за всички същества, които сам е създал. По този начин Той се е самоограничил, но радвал се е на самоограничението си, че може да опознае съществата, които е създал. Присъствието на Бога в малките същества е станало причина за техните страдания. Да се ограничи човек, това значи, да застане пред някоя голяма планина, която да хвърля сянка върху него. Застанал в сянката на планината, той страда, мъчи се, защото е лишен от онзи простор, който би имал, ако е на планината, или пред нея. Всеки човек страда от засенчване, все някой го е засенчил. Дъщерята страда от майка си, която я засенчила, синът – от бащата, ученикът – от учителя си, слугата – от господаря си. Светът е пълен със засенчени хора. Искат ли да се освободят от къщите, които ги засенчват, хората ги разрушават. Искат ли да се освободят от горите, които ги засенчват, хората ги изсичат. Следователно, в бъдеще, за да не се засенчват едни други, хората трябва да бъдат прозрачни. Майките, бащите, децата, учителите и учениците, господарите и слугите трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Къщите също трябва да бъдат прозрачни, от стъкло, да не се засенчват. Само любовта може да направи нещата прозрачни. Думата „прозрачност" подразбира отсъствие на всякаква съпротива, или противодействие на светлите и възвишени човешки мисли, чувства и постъпки. Съвременните хора живеят в един свят, който сами не оценяват, вследствие на което са недоволни. Никой не е доволен от положението, в което се намира. Майката не е доволна от децата си, че не я обичат, както тя желае. Бащата също не е доволен от децата си. Децата не са доволни от родителите си, че не са такива, каквито ги искат да бъдат. Понякога бащата и майката са принудени да стават капелмайстори. Те искат децата им да бъдат добри певци, а децата не са научили още пеенето. Всички хора искат да живеят добре, но не знаят, как да постигнат това изкуство. Първоначално човек е бил затворен в яйце. За да излезе от яйцето, той трябва да знае, как да постъпи. Който не знае изкуството да прояви живота си, той счупва яйцето. Който знае това изкуство, той разтваря яйцето. Разтварянето на яйцето наричат основен тон на живота. Който взима основния тон на живота правилно, той никога не боледува. Болестите показват, че човек не е взел правилно основния тон на живота. Да познае човек себе си, да познае и ближния си, това значи, да се създадат условия един на друг, да се развиват физически, сърдечно а умствено. Новият живот носи условия за опознаване на хората. Опознаването започва с говор. Човекът, когото трябва да опознаеш, ще ти проговори. Дойде ли до този момент, всички възможности за човека ще се проявят. Душата му ще се разтвори той ще види, с какви възможности разполага на механическия, на органическия и на психическия свят. Всяка форма представя една възможност за човека. Като изучава тази форма, той се свързва с нея и придобива известно богатство. Който не разбира това, той мисли, че растенията нямат никаква разумност в себе си. Той се самозалъгва. Растенията са чувствителни и разумни. Забелязано е, че ако някой престъпник се доближи до едно дърво, то изсъхва. Ако праведният се допре до изсъхнало дърво, то оживява. Значи, когато се вършат престъпления, дърветата изсъхват; когато се вършат добри дела в света, изсъхналите дървета оживяват. Когато се вършат престъпления, хората умират; когато се вършат добри дела, хората се раждат. Някои мислят, че само хората са разумни същества. Всеки човек мисли добре само за себе си. Това е ограничено разбиране. В древността живели трима учители, които се състезавали за една и съща мисия. За да се реши, кой от тримата трябва да изпълни дадената мисия, заставили ги да гласуват. Като прегледали бюлетините, намерили три различни имена – всеки гласувал за себе си. При посрещането на един европейски цар били избрани 12 красиви моми, всяка от които носела по един букет цветя. Решено било, обаче, една от момите да поднесе букета на царя. Те трябвало да гласуват, да изберат една измежду тях, която да изпълни мисията. Като прегледали бюлетините, намерили 12 бюлетини с 12 различни имена. И тук вече момата гласувала за себе си. Това е противоречие, което съществува навсякъде в живота. Как може да се разреши това противоречие? Противоречието ще се разреши, като дойдат 12 царе. Щом посрещнат 12 царе, всяка мома ще поднесе по един букет. В живота, когато момата се жени, този въпрос има друго разрешение. Момъкът, за когото момата се жени, е царят, когото посрещат. Момата е красивата девойка, която поднася на царя букет. От друга страна, новороденото дете е царят, който иде, а майката – момата, която поднася букета. За да не се създават противоречия в живота, човек трябва да има само една идея в ума си – царя, когото посрещат, и само едно чувство в сърцето си – царицата, която посрещат. Царят иде всякога със своята царица. И тъй, от всички се изисква ново разбиране за живота и за любовта. Да обичаш някого, това значи, да слезеш на неговия уровен; да обичаш някого, това значи, да му занесеш от своите блага и да го научиш, как да ги употребява; да обичаш някого, това значи, да го приемеш в себе си и да го заведеш в своето отечество. Отечеството на човешката душа представя рая – мястото на всички възможности и блага, които човек някога е имал. Днес всеки човек се стреми да се върне в рая, отдето е излязъл. Между земята и рая има една тъмна зона, която човек неизбежно трябва да мине. За да я мине спокойно, нужна му е светлина, равна на светлината на 25 милиона свещи. Щом мине тъмната зона и влезе в Божествения свят, свещта не е нужна вече. В Божествения свят тя изглежда слаба, червена светлина, която едва мъждее. Тъмната зона се отличава и с голям студ. Температурата там е под 273°. За да мине през тази зона, човек трябва да има любов. Само любовта е в състояние да мине през студената и тъмна зона. Голяма е топлината на любовта. Тя преодолява и най-големия физически студ. Не се минава лесно тъмната и студена зона. Съзнава ли това, или не, човек се държи здраво за земята. Той не иска да я напусне. Човек се държи за земята поради своя егоизъм. Двата полюса на земята – северният и южният, показват егоизма на мъжа и на жената. Северният полюс представя егоизма на мъжа, т. е. на ума, а южният – егоизма на жената, т. е. на сърцето. За да разберете, какво нещо е егоизмът на северния полюс, представете си, че всичкият лед от полюса е събран на едно място и образува ледена планина, висока две хиляди метра. Ако разхвърлите този лед по цялата земя, ще образувате леден пласт, дебел 40 метра. Какъвто е мъжкият егоизъм, такъв е и женският. Егоизмът не е нещастие за човека, но благо, което той трябва да знае, как да използва. Егоизмът е богатство, което мъжете и жените са събирали от излизането си от рая до днес. Като не са знаели, къде да го складират, те са го трупали на двата полюса – на северния и на южния. Съвременните хора търсят начин да се освободят от егоизма. Как ще се освободят? Къде ще го турят? Ако го разпръснат по повърхността на земята, той ще унищожи живота, ще унищожи цялата култура. Ако го стопят, на земята ще стане такъв потоп, какъвто човечеството никога не е виждало. Единствената сила, която може правилно да се справи с егоизма, това е любовта. Тя ще го топи малко по малко, незабелязано. Следователно, не бързайте и вие да се освободите изведнъж от своя егоизъм. Ако го разпръснете по цялата земя, той ще спре еволюцията ви. Ако го разтопите изведнъж, той ще произведе голям потоп във вас, който ще ви удави. Оставете вашия егоизъм на мястото му, да чака идването на любовта. В ума на човека е събран мъжкият егоизъм, а в сърцето – женският. Като вижда опасността, която дебне човека, Бог вика при себе си първо жената и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си !" Бог иска първо жената да отиде при Него, да се справи с нейния егоизъм, да го организира. След това Той ще повика мъжа. От хиляди години насам Бог топи женския егоизъм. Това е старата епоха. Новата епоха, която сега иде ще се занимава със стопяване и организиране на мъжкия егоизъм. Това е епохата на мъжа. Понеже жената се освобождава вече от своя егоизъм, тя ще помага на мъжа, и той да се освободи. Тази е причината, поради която мъжът търси любовта на жената. Понеже любовта носи топлина, тя ще стопи мъжкия егоизъм. Аз взимам думите „мъж и жена" в широк смисъл и казвам: Човешкото сърце трябва да помага на човешкия ум. Човек крие в себе си големи дарби, способности и сили, но не ги съзнава. Щом не ги съзнава, той няма вяра в себе си. Като не вярва в себе си, човек живее в недействителен свят и мисли, че от него нищо не може да стане. То е все едно да наблюдавате земята през зимата и да мислите, че от нея нищо не може да излезе. Имайте малко търпение. След четири–пет месеца, когато слънчевата светлина и топлина се проявят по-силно, когато влагата се увеличи, вие ще видите, че много главички се подават от земята, и живот кипва навсякъде. Сега, като изучавате живота на земята, виждате, че тя прави две главни движения: около слънцето и около себе си. От движението на земята около слънцето се образуват четирите годишни времена; от движението на земята около оста й се образуват ден и нощ. Като живее на земята, и човек минава през тези движения. От движението около себе си човек минава през радости и скърби. Радостта представя светлата страна на човешкия живот – деня; страданието представя тъмната страна на човешкия живот – нощта. Както денят в човешкия живот се сменя с нощта, така и радостта – със страданието. И обратно: страданието се сменя с радостта. Освен около себе си, човек се движи и около слънцето – около Бога. При това движение в него се създават четирите годишни времена. Като ученици на Велика Школа, вашата задача е да изучавате земята, на която живеете, но същевременно трябва да изучавате и другите планети. Днес, със способностите и чувствата, които имате, можете да изучавате земята, но ще дойде ден, когато ще развиете своите вътрешни чувства и способности. Тогава ще можете по желание, да се пренасяте от една планета на друга. Като пътувате съзнателно от една планета на друга, вие ще можете да проследите пътя, по който сте минали. Ще видите, че и на другите планети има живот. И там има същества, които обработват своята почва, както правят хората на земята. Тогава обитателите на другите планети ще слизат на земята. Ако днес някое същество от другите планети слезе на земята, няма да му вярват, ще го наричат луд, лъжец и т. н. Ако някой се осмели да каже, че е слязъл от слънцето, никой няма да му повярва. Защо? Защото хората имат особено понятие за слънцето. Според мнозина слънцето е горящо тяло, с много висока температура. Има едно особено слънце, на което всеки човек трябва да отиде. Жителите на това слънце подигат човешкия живот. Те са наречени братя на любовта. Когато слязат повече от тях, земята коренно ще се преобрази. Тогава всички хора ще се наричат братя и сестри. Всички ще говорят на един общ език. Всички майки и бащи ще образуват една майка и един баща. Те ще излязат от главата на човека, но ще минат през очите му. Очите са единственото място, през което те могат да минат. Когато дойдат на земята, те ще внесат радост и веселие в човешката душа. Затова казва Псалмопевецът: „Когато видя Бога, душата ми ще се изпълни с радост". Външната светлина, която виждаме, е резултат на мисълта на възвишените същества, които са над нас. Тя излиза от очите на тия същества. Животните възприемат оная светлина, която излиза от нас. Те не виждат нещата, както ние ги виждаме, понеже приемат светлина, която е минала през две гъсти среди, вследствие на което е претърпяла двойно пречупване. Човек представя известен инструмент; важно е, каква музика ще излезе от него. Мислите и чувствата представят музиката на човека. Каква ще бъде мисълта на човека, и каква светлина ще издава, това зависи от разположението му към братята на любовта, които идат отгоре. И като млади, и като стари, вие трябва да възприемате любовта, отдето да иде тя. Любовта е за всички хора, а не само за младите. Според мене, млад е онзи човек, който има градини, пълни с доброкачествени плодни дървета, и сам къса плодовете си. Не може ли всеки човек да има такива градини и всякога да бъде млад? Новият живот, към който всички хора се стремят, води към Божествените градини и предлага на всички сами да късат от плодовете на техните дървета. В този смисъл, новият живот изисква млади, любещи хора. Сега и ние ви поканваме да излезете от стария живот и да влезете в Божествените градини на новия живот, сами да си откъснете от новите плодове. Времето помага за това, но и ние ще ви помогнем да влезете в тия градини и да си изберете от най-хубавите плодове. Всеки ще си избере по вкуса на своя ум и на своето сърце. Бъдете готови сега да приемете благата, които вашите братя ви носят. От хиляди години насам човечеството очаква тия братя. Те идат вече. Ония, които не разбират смисъла на идването им, казват, че иде вече второто пришествие. Други пък го наричат край, свършване на света. Ония, които разбират нещата, казват, че иде „началото на новия живот". 12. август, 5 ч. с. 1939_08_12 Опознаване.pdf
  17. Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ПЪРВИЯТЪ ПЛОДЪ НА ДУХА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Плодът на Духа (Йоана, 13 гл.) Съвременните хора се намират пред големи изпитания. Днес никъде не можете да срещнете спокоен човек. Който е живял на земята, в края на краищата той е свършил зле. Въпреки това, всички хора мислят, че ще свършат добре. Щом са дошли на земята, всички хора – праведни и грешни, страдат. Когато грешникът страда, всички намират, че страданията му са на място, но те се питат, защо праведният трябва да страда. Като страда, грешникът изправя погртешките си, изкупва греховете си. Като страда, праведният пък се подига. Значи, едни хора страдат, за да изплатят дълговете си. Други страдат, за да се подигнат. Има трета категория хора, които не искат да страдат нито по единия, нито по другия начин. Обаче, за тях не е предвиден никакъв бюджет. Не прави ли същото и държавата? Съвременната държава е предвидила бюджет за две категории хора: за ония, които се изправят, които са готови да изплащат дълговете си, и за ония, които искат да се подигат. За първата категория хора тя е построила затвори и болници; за втората категория е построила училища. За ония пък, които не искат да лежат в затвори и в болници, и които не искат да се учат, държавата не отпуща никакъв бюджет. Днес всички хора се стремят към щастие. Всеки иска да осмисли живота си, но не знае как. За да осмисли живота си, човек трябва да си създаде една философия, с която да се съобразява в всички случаи. Той трябва да знае, отде иде и къде отива. Не знае ли, отде иде и къде отива, човек се намира в положението на онзи, който има хубава и скъпа цигулка, но не знае да свири. Той я вади и туря в кутията, намазва лъка, взима цигулката в ръце, но рече ли да засвири, нищо не излиза. За него цигулката е безпредметна. По-добре ще направи да я продаде, да подобри поне материалното си положение. Следователно, животът има смисъл, когато човек го разбере. Щом разбере живота и законите, които го управляват, човек може да се ползува от него. Съвременните хора не могат напълно да се ползуват от живота, защото те разбират или само материалната му страна, или само духовната, или само умствената. Сам по себе си, човек е сложно същество, съставено от разнородна материя и от разнородни сили, а също така и от разнородни чувства и мисли. Следователно, за да разбере напълно живота, преди всичко човек трябва да разбере себе си. Щом изучи и познае себе си, той ще разбере живота и ще го осмисли. Казано е в Писанието, че Бог направил човека от пръст, вдъхнал в него дихание, и той станал жива душа. Щом е дошъл на земята, създаден по образ и подобие Божие, човек трябва да учи. Ако е дошъл с по-велика мисия, да помага на човечеството, той трябва да учи за себе си, да придобива знания, а същевременно да помага на ближните си. Не направи ли същото и Христос? От една страна Той се учеше, а от друга – помагаше на човечеството. Като ученици, вие трябва да учите, да се ползувате от знанията, които придобивате. Ще кажете, че даром трябва да получавате. Не, ако ученикът в отделенията не учи, той не може да мине в прогимназията; ако в прогимназията не учи, той не може да мине в гимназията; ако в гимназията не учи, той не може да мине в университета. В живота нищо не се дава даром. Като живее, човек трябва да се ползува от уроците на живота – от радостите и от страданията. Радостите и страданията представят двете страни на живота. Мнозина не знаят, защо трябва да се радват и да страдат. Без страдания и без радости, животът не може да се прояви. Дето няма радости, няма и страдания; дето няма страдания, там няма и радости. Това са полюси на живота, без които той не може да се изяви. Смърт и живот не вървят ли заедно? Смъртта е опаката страна на живота, а животът – неговото лице. Да натовариш коня, това е правата страна на живота – неговото лице; да разтовариш коня, това е опаката страна на живота. Следователно, докато живее, човек постоянно се товари; щом умре, той се разтоваря. И тъй, като живее, човек се товари, но същевременно той се развива: той развива зрението си, чрез което добива верни впечатления за външния свят. Щом впечатленията му са втурни, и мъчнотиите му са по-малко. Той развива слуха си, за да възприема правилно звуковете, както и това, което му се говори. Същевременно той развива своя усет, своето обоняние и вкус, за да бъде изправен към всичко, което възприема отвън. Ако би запазил сломените и впечатленията си от страданията, човек би правил по-малко погрешки и престъпления. Който не е запазил спомена от страданията, които е преживял, той е в положението на месоядно животно. Запример. вълкът напада овцете, изяжда ги, без да мисли за страданията, които им причинява. Той мисли, че Бог е създал овцата за него. Иначе, той е осъден на смърт. Вълкът сам си е присвоил правото да яде овце. Той е забравил първоначалната храна, която е употребявал. На овцата и на вълка е било определено да се хранят с трева и с корени. Вълкът впоследствие се е отклонил от правилния начин на хранене. И човек се е отклонил от правилния начин на хранене. Бог е определил на човека да се храни с плодове, а той сам е нарушил този закон. От гледището на хигиената месната храна е нечиста. В клетките на животните има много нечистотии, микроби, извержения, вследствие на което човек често боледува. Невъзможно е човек да се храни с месо и да бъде абсолютно здрав. Съвременните физиолози и хигиенисти казват, че човек трябва да промивни храната, която днес употребява. За да промени храната си, човек трябва да има убеждение. При това, той трябва да знае, каква храна да употребява. Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче, тъй както днес мелят житото и приготвят хляб, голяма част от хранителните му вещества се губят. За да може да използува всички хранителни вещества на житото, човек трябва да изоре нивата си с любов, да посее и да ожъне житото с любов. При това, като впряга добитъка си на работа, той трябва да се отнася към него с любов. Малцина вярват в това, но един ден всички хора ще се убедят в истинността на моите думи. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, защо е дошъл. Той е дошъл на земята да се учи, да придобие вечния живот – животът на безсмъртието. За да придобие безсмъртието, той трябва да воюва, да се освободи от робството, от ограниченията на смъртта. Засега никой човек на земята не е свободен. За да бъде свободен, човек трябва едновременно да е господар и слуга на себе си. Не е ли постигнал това, той не разбира свободата, не разбира и законите на живота. За да бъде слуга в духовния свят, човек трябва да е свършил поне четири факултета. За най-обикновената и проста служба там са нужни четири факултета. Дойдете ли до някаква висока служба, там се изисква специализация. Не е лесно да заеме човек никаква служба в духовния свят. Следователно, искате ли да разбирате отчасти физическия живот, вие трябва да сте свършили поне четири факултета. Тогава и камъните ще ви проговорят, както днес говорят и пеят грамофонните плочи. Това, което за един човече е невъзможно, за друг е възможно. Ще дойде ден, когато всички хора ще се разговарят с камъните. Едно време за хората не беше възможно плоча да говори и да пее; днес, обаче, това е обикновено нещо. Каквото възприеме плочата, това може да предаде. Учените хора знаят много неща, но въпреки това и за тях съществува една невидима страна, която и те не разбират. Тази невидима страна на живота не е нищо друго, освен духовният живот. За да разбере този живот, човек трябва да изучава неговите вътрешни и външни възможности. В всеки човек има скрити възможности и богатства, които той сам трябва да изучи. Как ще изучи това нещо? С помощта на някой виден професор. Детето никога не може да стане учен човек, ако няма учена майка и учен баща. Учената майка и ученият баща представят условия за проява на вътрешните възможности в детето. Кравата ражда теле, а не друго нещо. Тя има вътрешни възможности, но няма условия да ги прояви. Светът се нуждае от гениални майки и бащи за да родят гениални деца. Светът се нуждае и от гениални учители. Много пъти трябва да се ражда човек, за да бъде гениален. Затова Христос казва- „Ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие". За да стане гражданин на земята, човек трябва да се роди от майка и от баща. За да стане гражданин на духовния свят, човек трябва да се роди от вода и от Дух. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Това, което водата, въздухът, светлината, животът и Духът могат да извършат за човека, никой друг не е в състояние да го извърши. Духът дава най-великото на човека. Казано е, че плод на Духа е любовта. Докато не дойде в съприкосновение с Духа, докато не се храни с неговия плод – с любовта, човек не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Желая на всички да се храните с плода на Духа – с любовта, която единствена освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Хранете се с любовта, за да станете господари и слуги на себе си Като станете господари и слуги на себе си, вие ще станете слуги и на Бога. Бог иска слуги, които да слугуват с любов, и господари, които да господаруват с любов. Вслушвайте се в поучението на Духа, Който говори отвътре и отвън. 9 август, 5 ч. с. Плодът на Духа.pdf
  18. Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица СВѢТЛИНА, ТОПЛИНА И СИЛА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Светлина, топлина и сила [Йоана, 18 гл.] Съвременните хора са дошли на земята да се учат, да бъдат добри ученици, да изпълняват волята Божия. Който иска да бъде добър ученик, той трябва да държи ума, сърцето и волята си в изправно положение. Когато маслото изтича, гърнето не е здраво; когато водата изтича, шишето не е здраво. Какво става с маслото и с водата, които изтичат от пукнатите съдове? Те изгубват чистотата си, в тях влиза нещо отвън, което ги прави мътни. В такова положение се намират и хората на земята, вследствие на което се натъкват на големи противоречия. Запример, мома и момък се обичат, оженват се, раждат им се деца. Майката и бащата се обичат, и децата им се раждат и отглеждат с любов. След няколко години, обаче, между родителите и децата се явява някакво недоразумение. Коя е причината за това? Един или двама от семейството са пукнати стомни: или майката и сина, или бащата и дъщерята. Ако всички членове в семейството са здрави стомни, невъзможно е да се яви никакво недоразумение между тях. Когато стомната е пукната, съдържанието й изтича, пада на земята и придобива някакъв външен елемент, който не му е присъщ. Този елемент, именно, внася известно недоразумение за окръжаващите. Докато бащата е жив, синовете и дъщерите живеят добре помежду си. Щом бащата замине за другия свят, те започват да се карат за наследство, всеки иска да вземе по-голям дял. Чрез наследството се проверява тяхната здравина. Сега те разбират, че са пукнати стомни. Ако бащата не беше умрял, синовете и дъщерите нямаше да знаят, че имат нещо болно в себе си. В притчата за „блудния" син се говори за малкия брат, който искал да се освободи от баща си, да поживее свободно. За да не го обиди, да не се почувства ограничен, баща му дал, каквото му се падало от наследството и го изпратил в широкия свят. След като изял и изпил всичко, малкият син, когото наричат „блудният син", се върнал при баща си разкаян. Той разбрал, че баща му бил добър и разумен човек. Като се върнал вкъщи, бащата го приел с всичката си бащинска любов и в негова чест заклал най-угоеното теле. Като се връщал от работа, големият син видял, че баща му устроил голямо угощение и запитал, за кого се прави това. Като узнал, че баща му устроил угощението за малкия му брат, той се ядосал и казал на баща си: Толкова време вече, как ти работя, но никога не си заклал угоено теле за мене, да се повеселя с приятелите си. Бащата отговорил: Няма защо да се сърдиш. Брат ти беше загубен и се намери, мъртъв беше и възкръсна, а ти трябва да знаеш, че всичко, което имам, е твое. Не трябва ли в този час да се повеселим заедно с изгубения ги брат? Значи, бащата се примирява с малкия си син, а големият син му се сърди. Защо? Стомната му е пукната някъде. Малкият син разбра, че баща му е добър и разумен, а големият син го обвини в несправедливости Като ученици на новото учение, вие искате да отидете в света, да проповядвате. Какво ще проповядвате и на какво ще учите светските хора? Ако ги учите на ред и порядък, на законност, те знаят това по-добре от вас. Дето отидете между тях, навсякъде ще видите училища, черкви, съдилища – всичко е уредено. Ако искате да ги учите, как да се обичат, и това знаят. Като отивате между светски хора, внимавайте да не постъпите като стария рак. Един стар рак казал на сина си: Синко, върви право! Младият рак отговорил: Татко, покажи ми, как трябва да ходя. Тръгни ти напред, аз след тебе, да се науча. Старият рак тръгнал напред, а синът подир него. – Татко, и аз вървя така, казал младият рак. Следователно, като отидеш в някоя държава, ще изпълняваш нейните закони. Накъдето вървят другите и ти ще вървиш с тях. Да проповядваш на хората, не значи, да ги учиш на това, което те знаят, но да си готов да споделиш с тях благата, които имаш. Щом получиш едно благо, не мисли, че ти единствен си достоен за него, но бъди готов да го споделиш с всеки, който има никаква нужда. Не спорете, кой пръв е получил благото. Не е важно, кой пръв е получил известно благо, но кой го е преценил и използвал, както трябва. Мнозина виждат изгрева на слънцето, но малцина го използват разумно. Художникът вижда картината на изгряващото слънце по един начин, а обикновеният човек го вижда по друг начин. Това зависи от окото и от разбирането на човека. Сегашните хора страдат поради неправилните разбирания, които имат за живота. Те не разбират живота, но и себе си не разбират. Ето, Петър, един от любимите ученици на Христа, не познаваше себе си, не знаеше, какво се крие в него. Докато казваше, че е готов да умре за Христа, той три пъти се отказа от Него. Докато беше готов да се бори за Христа и отряза ухото на един римски войник, няколко часа след това се отрече от Христа. Христос каза на Петра: „Петре, скрий ножа в ножницата!" С тези думи Христос искаше да му каже, че с отсичане на едно ухо работа не се върши. Щом се отвори война някъде, поне един човек трябва да умре. И вие понякога мислите, че с една малка жертва можете да се изправите. Не, поне едно нещо у вас трябва да умре. Наистина, ако омразата, безверието, противоречията в човека не умрат, той никога няма да се изправи. Като чуят думата смърт, хората започват да се смущават. Те не разбират значението на тази дума. Да умре човек, това значи, да мине от един свят в друг, от едно разбиране в друго, от смърт в живот. Мнозина мислят, че лесно могат да се изправят. Те се самозаблуждават. Никой никого не може да изправи. Ако човек сам не желае да се изправи, никой не може да го изправи. Какви ли усилия не са употребявали майки и бащи да изправят децата си, но не са успявали. И като знае това, човек пак се заблуждава, че се е изправил. Обаче, като се намери пред някое изпитание, тогава вижда, че не се е изправил. Човек познава силата си само при изпитанията. Казват, че човек трябва да бъде хладнокръвен, философски да понася страданията. Преди да са дошли изпитанията, лесно се говори за хладнокръвие, но опитайте се да вземете красивата дъщеря на някоя майка и ще видите, колко е хладнокръвна; опитайте се да вземете сина на някой баща, да видите, колко е хладнокръвен; опитайте се да вземете парите на богатия човек, да видите, колко е хладнокръвен; вземете красотата на младата мома, да видите, колко е хладнокръвна; вземете здравето на човека, да опитате хладнокръвието му; вземете оръжието на войника, ще видите, дали е хладнокръвен. Кога употребяват думата „хладнокръвен"? Когато искат да кажат, че някой човек понася спокойно страданията и изпитанията. Обаче, тази дума не е употребена на място. И рибата е хладнокръвна, или студенокръвна, но нито е философ, нито е търпелива. Когато ръцете и краката на човека изстиват, той става философ; не краде, не бяга, не яде и не говори. Той става като светия. И вълкът зимно време измръзва, но нито е светия, нито е хладнокръвен. Щом се стопли, той веднага напада овцата. Когато замръзне, и овцата става светия; като се стопли, тя започва да пасе трева. За свое оправдание, вълкът казва: Ако овцата имаше много висока, или много ниска температура, не бих я нападал. Понеже има малка топлина, аз я нападам. Следователно, вината е в овцата, а не в мене. Права ли е философията на вълка? Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората убиват вълците, защото им причиняват пакости. Вълкът напада главно овцете. Можете ли да възпитате вълка, да го заставите да се откаже от овцата? Каквито опити да правите, вълкът не може да се възпита. Докато е вълк, все ще яде овце. Една от причините да яде овце се крие в желанието му да стане овца, да смекчи характера си. Всички преследват вълка, убиват го заради лошия му и жесток характер. Той съзнава това и търси начин да смекчи характера си. Като се храни с овце, той ще придобие техния характер и някога, в далечното бъдеще вълкът ще стане овца. Оттук вадим заключението: каквато храна употребява човек, такива качества придобива. Иска ли да придобие любовта, човек трябва да се храни с нейните елементи. Като слушате да се говори, че вълкът може да стане овца, това ви се вижда невъзможна, противоречиво. В живота противоречия няма. Противоречия съществуват в умовете на хората. Те сами казват за някого, че има вълчи характер. Как е възможно човек да има вълчи характер? Възможно е. Храната, която човек употребява, може да ожесточи характера му, да го превърне в животно. Нечистата и груба храна, изразена в лоши мисли и чувства, огрубява човешкия характер. Поради лошия и нечист живот, човек постепенно губи добродетелите си и проявява качества, които го понижават. Какво ще кажете за онзи човек, който поради пиянство и други слабости продава всичко ценно? След като продаде всичкия си имот, той продава жената и децата си. Този човек е продал всички свои добродетели. Какво ще кажете за една мома, която продава или залага убежденията си за черните очи на един момък? Тази мома е изгубила една от своите добродетели. Ще дойде ден, когато момъкът с черните очи ще почерни и нея. Защо? Защото тя не се е пожертвала за душата на момъка, но за черните му очи. Някоя мома се влюбва в ръцете, в пръстите на един момък и казва, че ръцете му са като на ангел. Като се ожени за него, тя опитва тия ангелски ръце на гърба си. Той става капелмайстор за нея и започва да маха с ръцете си из въздуха. Щом усети тия ръце върху гърба си, тя започва да плаче. Всеки би плакал от такива ръце. Всеки би плакал от черните очи на онзи момък, който е в състояние да припише на момата всички престъпления. Момък, който обича една мома, трябва да й припише всички добродетели. Той трябва да бъде за нея художник, а не капелмайстор. Като художник, той трябва всеки ден да я рисува, да създаде от нея ангелски образ. Като нарисува хубави картини, той има право да ги продава, но в никой случай няма право да продава своята възлюбена. В този смисъл, всеки човек трябва да стане художник, да вижда красивото в хората. Даде ли път на Божественото в себе си, човек става красив. Бог е вложил в него Божествен дух и Божествена душа, а също така – Божествен ум и Божествено сърце. Лошото в човека е кал, която може да се изчисти. За да не се каляте, не се спирайте върху нечистото в човека. Влезе ли животът в него, той всичко ще изчисти. Задачата на художника е да рисува и да изучава чертите на човека. Той трябва да знае, защо косата на един човек е мека, а на друг – остра; защо ноктите на един човек са къси и широки, а на друг – тесни и дълги; защо носът на един човек е къс, а на друг – дълъг. Като рисува хората, художникът лесно изучава чертите и линиите на човешкото лице. Един знаменит художник бил повикан от един богат американец, да го рисува. Художникът се условил с него и започнал да го рисува. Той работил цял месец върху портрета на американеца, но останал учуден, че носът му не се подавал. На всяко позиране той изправял носа, но на другия ден пак се оказвало нещо криво. След продължителна работа върху портрета, художникът казал на американеца: Господине, ще ме извините, не мога да нарисувам носа ви – нещо не ми се подава. Както да го изправям, на другия ден пак намирам нещо криво. Вие сте първият човек, на когото не съм могъл досега да нарисувам носа. Особен е вашият нос. – Много естествено, моят нос е изкуствен – спокойно отговорил американецът. При всяко позиране той побутвал носа си, и с това изменял посоката на линиите му. Казвам: Не рисувайте изкуствени носове! Не примирявайте непримиримите неща в живота. Дължите ли нещо на някого, платете дълга си. – Ще го помоля да ми прости. – Не, плати дълга си – нищо повече. Следователно, искаш ли да се примириш с Бога, трябва да Го обикнеш. Ти можеш да плачеш, да се разкайваш, колкото щеш, но не Го ли обичаш, никакво примиряване не може да стане. Само любовта е в състояние да примири противоречията в живота. Без любов горчивите думи си остават горчиви, а сладките губят сладостта си. Без любов и най-големите благодеяния остават безплодни. Един богат американец умрял и веднага се отправил към рая. На райската врата го посрещнал свети Петър и го запитал: Къде отиваш? – В рая. Докато бях на земята, правих много добрини, заради които трябва да бъда в рая. – Какви добрини си правил? – Направих една черква. – Какво получи за това? – Всички вестници писаха за мене. – Ти си получил вече своята заплата. Друго добро дело? – Направих едно училище. – Какво получи за това? – Нарекоха училището на мое име. – И за това ти е платено. – Друго добро дело? – Помагах материално на различни дружества, и всички ме приеха за почетен член. – И за това ти е платено. Такива добрини тук не се приемат. Кажи едно такова добро, за което никой не знае, и никой не ти е платил. Дълго време мислил американецът и най-после казал: Преди години отивах по една работа в града; една бедна вдовица тръгна подир мене, да й дам някаква помощ. Аз й казах, че бързам, не мога да се спирам, но тя настоятелно ме следваше. Най-после, за да се освободя от нея, аз й подхвърлих един долар и си заминах. – Виж, това е друго нещо. За тази работа ще се отнеса до Господа, Той да се произнесе. Отиват двамата при Господа. Свети Петър влиза вътре и разправя цялата работа. Като го изслушал, Господ казал: Дайте му два долара и го изпратете на земята! Следователно, Всяко добро, което не е направено от любов, но за слава пред хората, не се приема от Бога. Като ученици, от вас се изисква да станете художници, да изучавате хората и да рисувате само красивите им черти. Това може да постигнете с помощта на любовта. Само онзи може да вижда красивото, който обича. Само онзи може да се жертва, който обича. Запитвали ли сте се, можете ли да обичате поне един човек така, че да сте готови да пожертвате за него всичко? Кой може да бъде този единият? Той може да бъде или Бог, или вашият ближен, или вие самият. Човек трябва да започне или със себе си, или с ближния си, или с Бога. Отдето да започне, все е добре, но важно е да обича. И като обича, да е готов на всякакви жертви. В това седи силата на човека. Истински художник е онзи, който със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля може да пожертва всичко. Истинският художник туря всички линии на мястото им и от тях създава красива картина. Погрешките на хората не са нищо друго, освен части от цялото,. т. е. отделни линии от една красива картина. Желая на всички да бъдете велики художници, от погрешките и недостатъците на хората да рисувате красиви картини. Любовта превръща всички слабости и недостатъци на хората във велики добродетели. Който не разбира това, той изпада в противоречия. Който разбира любовта, той знае, че престъпленията и недостатъците са лоши по единствената причина, че не са направени на своето време и място. Ако храни новороденото си дете с твърда храна, майката върши престъпление. Новороденото дете се храни само с мляко. В този смисъл, злото, престъплението, като части на цялото, в бъдеще ще се превърнат в добродетели. Като ученици, вие трябва да се научите да преодолявате мъчнотиите. Дават ли ви твърда храна, приложете зъбите си – своите добродетели. Ако можете да я дъвчете, вие сте силен човек. Не можете ли да я дъвчете, вие сте слаб човек. Вижте, какво правят растенията с въглеродния двуокис. Макар и задушлив газ, те го приемат като храна: разлагат го на въглерод и кислород. Въглерода задържат в себе си и го обработват в сложни органически съединения, а кислорода изпращат във въздуха, с което го опресняват и пречистват. Днес светът се нуждае от гениални хора, които да превърнат сегашното зло в бъдеще добро. Бъдещите хора ще имат мощ и сила в себе си да превръщат злото в добро, в сладки плодове, както растенията обработват въглеродния двуокис и го превръщат в хранителни материали за себе си и за цялото човечество. Желая ви да бъдете мощни и силни, да бъдете герои, да превръщате злото в добро, скърбите в радости, да образувате сладки и вкусни плодове, както за себе си, така и за своите ближни. От тъмнина към светлина! От студ към топлина! От безсилие към сила! 6. август, 5 ч. с. Светлина, топлина и сила.pdf
  19. Albena

    1939_08_02 Умен, добър и силен

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица УМЕНЪ, ДОБЪРЪ И СИЛЕНЪ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Умен, добър и силен „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." [Йоана 15:1] Когато дойде пролетта, всички лозари започват да режат лозите си. Жалка картина представя рязането на лозите! Която лоза погледнете, ще видите, че плаче. Обаче, отидете ли на някое лозе през лятото, ще видите, че всяка пръчка е облечена в красива премяна и на нея висят по няколко узрели грозда. Една картина представя лозето на пролет, а съвсем друга – в края на лятото. Като ученици, вие трябва да изучавате нещата в тяхното развитие, отначало до край, да имате представа за всички процеси, които се извършват в природата, а не само ония откъслечни процеси, на които случайно сте били свидетели. Само при това положение ученикът може да придобие ония сили, които са, необходими за неговото развитие. Ако спре само върху обрязването на лозата, ученикът няма да придобие нищо. Какво има в една обрязана лоза? Една гола пръчка, с едно, или с две очи. Когато искат лозата да дава по-малко плод, но по-едър, лозарите оставят на всяка пръчка по едно око; ако искат да получат повече плод, на всяка пръчка оставят по две очи. Обаче, има случаи, когато на лозената пръчка не оставят нито едно око. Това правят лозарите тогава, когато оставят пръчката да си почине. Тази година тя не дава никакъв плод, но следната година дава изобилно. Това, което става с лозата, става и с човека. И в живота на човека има безплодни години. Какво представят една, две, три или повече години по отношение на цялата вечност? По отношение на вечността годината е равна на една секунда. Светлината се движи с бързина 300 000 км. в секунда. За колко време човек би извървял този път, ако всеки ден изминава по 50 км.? Направете изчисление, да видите, какво е отношението между бързината на светлината и тази на човека в една секунда. Тъй щото, не се смущавайте от това, че не сте успели да направите онова, което другите хора над вас са направили. Важно е да се развивате естествено, да минавате от един процес в друг и разумно да ги използвате. Последователност се иска от човека, да не спира вниманието си върху отделни процеси, но да ги обобщава, да образува от тях нещо цяло и тогава да се произнася. Умен трябва да бъде ученикът, но същевременно той трябва да бъде добър и силен. Способният ученик трябва да притежава следните качества: да бъде умен, добър и силен. Като е дошъл на земята, човек имал някаква цел – да намери нещо, да придобие някакво богатство. В това отношение човек е търсач, иманяр. Аз взимам думата „иманяр" в широк смисъл. Някой търси заровено богатство; друг – някоя стара книга, в която са написани велики работи; трети – някой скъпоценен камък, останал от деди и прадеди; четвърти, като някой съгледател, обикаля земята, да намери подходящо място да се засели. Каквото да търси човек, както да работи, той трябва да знае, че е дошъл в света с известна мисия, която нито трябва да надценява, нито да подценява. За да изпълни мисията си добре, човек трябва да бъде умен, добър и смел. Едно 12 годишно момиче останало сираче, без баща и без майка. Бащата бил цигулар, а майката – добра певица. Те не могли да оставят никакво наследство на единственото си дете, освен цигулката от бащата и хубавия глас от майката. Като останало самичко, момичето започнало да мисли, какво да прави, за да развие дарбите си, получени в наследство от своите родители. То знаело, че близо до тях живее един банкер, голям милионер, и решило да го посети, да иска някаква помощ от него. Един ден то влязло в кантората му и казало: Искате ли да ви посвиря и попея малко? – С удоволствие ще послушам. Момичето започнало да пее и да свири с цигулката си своите елементарни упражнения. След това то казало на банкера: Можете ли да ми отпуснете една сума, с която да следвам в странство, да свърша по цигулка и пеене? – Мога, с удоволствие ще ти услужа. – Когато свърша образованието си, ще върна сумата, която сте дали за мене. При това, ако устоите на задължението си, още сега мога да ви предскажа, че след връщането ми от странство, вие ще се ожените за една добра мома, и Бог ще ви благослови за направената услуга. Това момиче било малко, но се отличавало със своята доброта, разумност и смелост. Мнозина се обезсърчават, че не са могли да постигнат желанията си. Защо не са постигнали желанията си? Защото останали сираци, без баща и без майка, нямало кой да се грижи за тях. Те са на крив път в своите разсъждения. Бащата и майката никога не умират. Колкото малко да е било това момиче, то е знаело, че баща му и майка му са отишли на работа, а то е останало на земята да продължи тяхната мисия. Смел и разумен трябва да бъде човек, да знае, че не е сам в света и, при каквото положение да се намери, има кой да се грижи за него. Един богат, имотен чорбаджия отишъл на нивата си да работи. Понеже бил сам, той всякога заключвал къщата си и тогава отивал на работа. В негово отсъствие влизала в дома му една от съседките, млада, добра мома, и нареждала къщата, измивала, изчиствала, приготвяла ядене и си излизала. Тя знаела, къде крие ключа си чорбаджията и, като свършвала работата, пак го оставяла на място. Чорбаджията се чудил, кой върши това нещо, но не могъл да открие виновника на добрата постъпка. Един ден той се върнал по-рано от нивата и заварил комшийската мома у дома си. – Ти ли правиш това нещо? Ако искаш, можеш да останеш при мене. Ти всякога ще бъдеш „добре дошла" в моя дом. Казвам: Ако човек не може да намери ключа на своята затворена къща и, като я отвори, да изчисти, да измие и да измете, той нищо не може да постигне. Може ли да направи това, той е добре дошъл за всички, той ще получи Божието благословение и любовта на окръжаващите. Казвате: Правилно ли е да отвори човек заключената си къща и да започне да я чисти и мие? Да се задава такъв въпрос, то е все едно, да се пита, правилно ли е човек да прави добро, или не е правилно? Става ли въпрос за доброто, не питайте. Отворете къщата на кого да е и направете доброто. Доброто се харесва на всички хора. Само онзи човек може да направи добро, както трябва, който е умен, добър и силен. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми – земеделецът." Лозата представя доброто в света, пръчките – разумността, а Отец – силата. Силният създава и обрязва пръчките. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, т. е. от обрязването. Силният обрязва, т. е. изпраща изпитания на човека. Той знае, кога и как да обрязва. Като обрязва, той изхвърля непотребното, а потребното оставя на самата лоза – с едно, с две, с три очи, а понякога без очи. Очите представят възможностите, дадени на човека. Колкото по-големи са възможностите, толкова по-големи са и постиженията. За да постигне нещо, човек трябва да работи, да прави усилия, да се моли. Като ученици вие трябва да се научите да се молите правилно. Молитвата е път към постижение. Да се моли човек правилно, това значи, да се научи да говори на Бога разумно. Научи ли се разумно да говори, човек знае вече, как да движи езика и устата си. Такава молитва е всякога приета. Устата трябва да се научи правилно да приема и правилно да дава. Езикът е инспектор, който преглежда нещата. Понякога и той се подкупва и прави погрешки. Достатъчно е да му дадете нещо сладко, за да даде своята резолюция на храната, свободно да върви надолу. Влезе ли храната вътре, тя се натъква на един строг инспектор – стомахът. Той е много взискателен. Щом разбере, че в него е влязла храна, неподходяща за общия организъм, той казва: Тук не се приемат подобни неща. Скоро вън! Понякога между езика и стомаха има разногласие, от което страда целият организъм. Езикът казва: Бъдете по-человеколюбиви. Нека влезе тази храна вътре. Стомахът казва: Не приемам. Това, което влезе вътре, трябва да бъде достойно за мене. Днес всички хора говорят за достойнство и за недостойнство, или за достойни и недостойни хора. Кой човек е достоен? Само умният, добрият и силният човек може да се нарече достоен. За да бъде умен, човек трябва да има светлина в ума. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен. Силата ще свърши работата. На всеки човек е дадена работа, която трябва да свърши. Без светлина, без топлина и без сила той не може да я свърши. Благодарете за работата, която ви е дадена днес да свършите. За да я свършите добре, вие разполагате с всички благоприятни условия: чист въздух, слънце, сила. Денят е много хубав. Слънцето ви гледа весело, с което иска да каже, че човек трябва да бъде умен, добър и силен, че светът е създаден с голяма мъдрост, че в основата си е добър и се поддържа от Божията сила. С една дума слънцето иска да каже, че Бог е всемъдър, всеблаг и всесилен. Като знаете това, не се обезсърчавайте. Както Бог е работил, така ще работите и вие. Човек е надарен с разумност, с доброта и със сила, и трябва да прояви тия качества, както 12 годишното момиче. Той трябва да вярва в онова, което Бог е вложил в него. Започнете с малките постижения и вървете към големите. Големите постижения идат най-после. Когато не могат да реализират желанията си, децата плачат. В това отношение те са генерали, които постоянно заповядват. Докато децата са малки, родителите им веднага изпълняват техните заповеди. По десет пъти през нощта майката се събужда, за да изпълни заповедта на детето си. Същото прави и бащата. Плачът на детето не е нищо друго, освен заповед. За да дойде детето на земята, майката и бащата са писали около сто писма, канили са го, обещавали са му различни неща. Види ли, че те не изпълняват обещанията си, детето започва да плаче. Чрез плача то им се налага, иска да изпълнят обещанията си. Плачът е присъщ не само на децата, но и на всички хора. Човек плаче, защото не може да получи това, което желае. Докато е на земята, човек всякога плаче. Земният живот не може да задоволи човешката душа. Взискателна е човешката душа. Погледне ли я някой, тя очаква мил поглед с приятна светлина; даде ли й някой нещо, тя иска то да излиза от дълбочината на сърцето, от което извират топли, благоуханни чувства; каже ли й някой нещо, тя иска да чува мек, приятен говор. Говори ли с някого, тя иска да бъде изслушана внимателно. Тя не търпи разсеяни хора. Говори ли с някого, той трябва да гледа направо. Гледа ли към земята, това показва, че на този човек не може да се разчита. Сега разумните същества ви питат, какво ще правите днес. Ако гледате към земята, това показва, че вие мислите само за себе си, не сте готови за никаква жертва. Ако момъкът пита момата, обича ли го, а тя гледа надолу, това значи, че не е готова да му отговори, а се представя за скромна. За да отговорите на някого, дали го обичате, вие трябва да го изпитате, да видите, готов ли е той на всички жертви за вас. Ако днес хората се страхуват от Бога, причината за това е, че те не са готови да се жертват за Него. Те се страхуват да не ги пита Той, обичат ли Го. За да Го обичат, те трябва да дадат за Него всичко, каквото имат. Те мислят, че ако служат на Бога, ще се лишат от всички земни блага. Те се заблуждават. Който не служи на Бога, той, именно се лишава от всички блага. Който служи на Бога с любов, той всичко може да постигне. Служенето носи велики постижения. Кой може да служи на Бога? Само умният, добрият и силният човек може да служи. Като служи на Бога, човек прилага светлината на своя ум, както художникът – своите четки и бои. Вземе ли четка и бои в ръка, художникът започва да рисува своята картина. Той тегли линия след линия, докато нарисува целия образ. Добрият човек прилага своята уста и сърце. От сърцето му излизат добри чувства, които се предават чрез сладките думи на неговата уста. Мощно нещо е сладката, добра дума. Един ученик запитал учителя си: Какво нещо е доброто? Учителят му замълчал, нищо не отговорил. Ученикът настоявал, искал да разбере, какво е доброто в света. Най-после учителят му казал: Тръгни по света и ще научиш, какво представя доброто. Ученикът започнал да обикаля земята, да пътува от един град на друг, докато на едно място го заподозрели в нещо, затворили го и го осъдили на смърт. В момента, когато трябвало да турят въжето на врата му, той си казал: Много неща видях, чух смъртната си присъда, но доброто не разбрах. Всичко е свършено с мене. В това време той чува тих, кротък глас: Освободете го. Снемете го от въжето! Нека отиде при своя Учител. В тези няколко думи ученикът разбрал, какво нещо е доброто. И тъй, човек може да разбере доброто, само когато всичко се свърши, за него, когато всичко под нозете му се разруши, когато светът потъмнее пред очите му. Тогава само човек ще чуе Божия глас: „Да бъде виделина!" Чуе ли човек тия думи, светът отново се възстановява, разрушените му блянове оживяват, и той става млад, весел и силен. Той чува следните думи: Върни се при своя Учител. Кой е този Учител? Божественият Дух. Той започва с любовта. По-добър Учител от Него няма. Докато дойде до Великия Учител на любовта, човек е минал през много учители: едни са работили със светлината, други – със силата, трети – с богатството и т. н. Обаче, никой учител не е могъл да внесе в човешката душа това, което тя желае. Душата желае и търси само любовта. Нека днес всеки от вас пожелае да отиде при Божествения Дух – Учителят на любовта, и да се запише в Неговото училище. Строг и взискателен е този Учител. Който се запише за ученик в Неговото училище, той трябва да се откаже от света, от себе си и от своя живот. Какво значи, да се отрече човек от себе си? Да се отрече човек от себе си, това значи, да се отрече от всичко онова, което му препятства да върви напред. Когато Давид се би с Голиат, Саул го извика да му даде пособия, с които да победи противника си. Той му даде шлем на главата, копие в ръката и ризница на тялото, да се брани с тях. Като облече тази премяна, Давид се видя в невъзможност да си служи с нея и каза на царя: Хвърлям всичко това настрана, отказвам се от него и ще воювам с моите оръжия. Той взе прашката си, три камъчета и една торбичка и излезе срещу Голиат. Още при първото замерване с прашката си, Давид удари Голиат в челото и го повали на земята. После взе ножа си и му отряза главата. Следователно, силен човек е онзи, който може да се отрече от онова, което го спъва. Като се отрече от себе си, той може да отреже главата на злото. Давид се отрече от себе си, вследствие на което можа да победи злото. Челото е мястото, отдето излиза светлина. Давид победи Голиат със светлина. Който се бори със злото, той трябва да има Светлина в себе си. Изобщо, който отива в света да воюва, той трябва да бъде въоръжен със светлина в ума си, с топлина и любов в сърцето си и със сила във волята си. Той се намира при добри условия, които му помагат да постигне желанията си. Светлината, топлината и силата са благоприятни условия за развиване и проява на човешките дарби. Може ли певецът да пее в студен и тъмен салон? Щом салонът се отопли и освети, певецът придобива разположение да се прояви. Той започва да пее с любов и вдъхновение. Видите ли, че не можете да проявите дарбите си, не се обезсърчавайте. Знайте, че салонът, средата, в която сте попаднали, е лишена от светлина и топлина. Щом светлината и топлината дойдат, дарбите ви ще се проявят. Докато е светло и топло, човек мисли, че много знае. Щом светлината и топлината изчезнат, той вижда, че нищо не знае. И едното, и другото положение са неверни. Истинско знание е това, което не се влияе от външните условия. Истинска любов е онази, която не се влияе от външните условия. Следователно, дойдете ли до Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Сила, всякакво съмнение е изключено. Във всичко може да се съмнява човек, но не и в тия три неща. Те са основа на човешкия живот, върху които той гради. Друго нещо, което човек трябва да спазва в живота си, е да цени разумността, в която е потопен. Човек трябва да си каже: Аз оценявам света, както е създаден; оценявам доброто и любовта, които Бог ми е дал; оценявам мъдростта и силата, които произлизат от Бога. Всички хора, с които човек влиза в общение, носят тези качества в себе си. Това е Божественото начало, което всеки човек трябва да оценява. Следователно, всеки човек трябва да бъде образец за ближния си. Ако някой не ви обича, обичайте го вие. Ако някой ви мисли доброто, и вие мислете неговото добро. Който не мисли доброто на ближния си, той е лишен от светлина. Щом няма светлина, той не вижда нещата, той няма мнение за тях. Може ли жадният да има лошо мнение за чистия планински извор? Отдалеч още той предвкусва удоволствието, което ще получи от неговата вода. Капка по капка той ще пие и ще се успокоява. Може ли гладният да има лошо мнение за топлия пшеничен хляб? Преди да го е вкусил той разбира неговата цена и сила. Щом се нахрани, той изпитва вътрешна благодарност към Онзи, Който го е дал. Може ли затворникът да храни лоши чувства към онзи, който го е освободил от веригите на краката и на ръцете му? Не е въпрос човек да се самоосъжда, но той трябва да се изправя. Като види умен човек, да се зарадва; като види добър човек, да се зарадва и като види силен човек, пак да се зарадва. Защото Бог се проявява и в умния, и в добрия, и в силния човек. Дето Бог се проявява, там се изключват всички отрицателни прояви, там никакво зло не съществува. Дръжте в ума си следната мисъл: никога не се борете със злото. Искате ли да се борите със злото, турете доброто в средата: вие застанете на дясната страна, доброто – в средата, а злото – на лявата страна. Така постъпват добрите хора. Лошите и неразумни хора постъпват точно обратно: те застават на лявата страна, злото турят в средата, а доброто – на дясната страна. Не, доброто трябва да стои всякога в средата между човека и злото. И тогава всички енергии, които излизат от злото, преди да дойдат до човека, ще минат през доброто, а доброто знае, как да се справя с тях. Когато казваме, че доброто може да се справя с енергиите на злото, ние имаме пред вид закона на присаждането. Земеделците знаят този закон и го прилагат на практика. Когато искат да опитомят, т. е. да облагородят някое овощно дръвче, запример, ябълка, те го присаждат с доброкачествена ябълка. Какво става с недоброкачествената ябълка? Енергиите на тази ябълка минават през присадката, и след една-две години тази ябълка започва да дава добри плодове. Значи, когато енергиите на злото минават през доброто, те се изменят коренно. Като не могат да приложат този закон, хората се запитват, какво да правят, за да избегнат злото в света. Много просто. Трябва ли ученикът да пита, как да задоволи учителя си? Ако учителят преподава математика, ученикът трябва да учи – нищо повече. Като учи, като решава редовно задачите си, ученикът ще има доброто мнение на учителя си. Ако учителят преподава музика, ученикът трябва да свири, да пее, да изучава добре упражненията си. Щом учи добре, учителят ще бъде доволен от нето. В това отношение учителите са безкористни. Те се подкупват само от добрите и трудолюбиви ученици. Ако ученикът се страхува, че може да бъде засенчен от учителя си, той не е ученик на място. И ако учителят се страхува, че може да бъде засенчен от ученика си, и той не е учител на място. Нито ученикът може да бъде засенчен от учителя си, нито учителят – от ученика. Учителят е далеч от ученика си, вследствие на което не може да хвърля сянка върху него, И ученикът е далеч от учителя си, и той не може да го засенчи. Задачата на учителя е да учи учениците си. Задачата на ученика е да се учи, да свърши училището с успех и да бъде полезен на своите ближни. Като ученици, от вас се иска да учите добре, но и да говорите добре. Всичко, каквото говорите, се филмува. Един ден, когато се намерите пред филма на своя живот, вие ще го изучавате във всички подробности. Тогава ще видите и най-малките си погрешки, които трябва да изправите. Като знаете това, мислете, какво говорите. Кое е по-лесно да кажете на човека: обичам те, или не те обичам? Кое е по-лесно да кажете на гладния: че може да яде, или че не може? Ако гладният може да яде, той е здрав човек. Ако не може да яде, той е болен. Ето защо, не забравяйте, че каквото говорите, ще го филмуват. Вие сте актьор на сцената, когото всеки момент фотографират. Ако сте на сцената и кажете, че не обичате никого, ще знаят, че сте болен човек. На болния човек, обаче, не се позволява да яде. Кажете ли, че обичате никого, вие сте здрав човек.На здравия се позволява да яде, но само толкова, колкото да се възстановят силите му. Следователно, първото нещо, което се изисква от човека, е да мисли върху това, което прави и говори. Това значи, да има светлина в ума си като стимул към придобиване на любовта. Това подразбира момент на пробуждане на съзнанието в човека. Светлината е предговор към любовта, но преди да дойде тя, силата иде. Последна иде любовта. Понеже любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Днес хората се освобождават чрез светлината и чрез силата, за да могат, като дойде любовта, да я приемат с радост и да я задържат в себе си. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Любовта не може да минава през среди, проникнати от стари разбирания за живота и за Бога. – Какво ще стане с нас? – Това зависи от съзнанието на човека. Според съзнанието, което има днес, мравката за дълго време ще си остане мравка, но за човека не е така. Въпреки това, всички мравки не си приличат. Има мравки, тук на планината, които са чисти вегетарианци. Те се хранят изключително със зрънца от някои растения. Те не ядат никакви други храни. Ако мравките издържат на строга вегетарианска храна, колко повече човек трябва да се отличава по начина на храненето си от всичка останали същества. Неестествени и здравословни храни за човешката душа са тия, които лроизлизат от любовта. Това са светлината и топлината. Те са плодове на любовта. Докато се храни със светли мисли, със светли чувства и със светли постъпки, човешката душа никога няма да огладнява. Само при това положение човек може да се домогне до любовта. Придобие ли човек любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. Апостол Павел казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Целият свят, цялата природа представят възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. За всеки човек Бог е предвидил безброй възможности. Трябва ли тогава той да се обезсърчава? За да се развива правилно, човек трябва да гледа на всички хора като на условия, които да го стимулират да върви напред. Не гледа ли така, той сам ще се спъва. Който разбира живота, той гледа на светлината, на доброто и на силата, като на условия, чрез които Бог се проявява. Значи, всеки човек, който носи в себе си разумността, доброто и силата, е благо не само за ближния си, но и за всички живи същества. Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на любовта, за да се обновите. Някои, без да са стари, мислят, че са остарели. Най-мъчното нещо за човека е да остарее. Откак светът е създаден до сега има само 24 старци, които са на небето. Сега се приготвя последният старец, за да станат всичко 25. На земята, обаче, има старци, колкото искате. На всяка стъпка можете да срещнете старец. Това са актьори на сцената, не са старци. Те трябва да се обявят като кандидати за подмладяване. Що се отнася до старостта, до остаряването, това е идея, която днес е непостижима. Единственото непостижимо и невъзможно нещо за човека, това е остаряването. Единственото възможно и постижимо нещо за човека е подмладяването. Затова обновявайте мислите, чувствата и силата си, за да бъдете като разумните деца. Носете в себе си Божественото знание, Божествената любов и Божествената сила. 2 август, 5 ч. с. Умен, добър и силен.pdf
  20. Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ЗАПАЗВАНЕ И СПЕЧЕЛВАНЕ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Ценни придобивки В живота на човека има две съществени неща, които никога не трябва да забравя, те са следните: да запази това, което има; и да спечели това, което няма. Сегашният порядък се гради върху първото положение — да запазим това, което имаме. Бъдещият порядък се гради върху второто положение: да придобиваме, т.е. да печелим това, което нямаме. За да разберете тия положения, вие трябва да имате широки разбирания за живота. Например, това, което ангелите имат, човек го няма. Следователно, човек трябва да придобие това, което ангелите имат. Докато дойде в положението на ангел. той трябва да запази това, което има като човек. Всичко, което виждаме около себе си и в природата, не е нищо друго, освен свят на предметно учение. Вие сте били деца, порасли сте, свършили сте някакво училище, придобили сте знание и най-после сте остарели. Едно е важно за вас. да запазите знанието, което сте придобили. Загубите ли знанието си, вие ще бъдете нещастни. Страшно нещо е да загуби човек онова, което е придобил с усилия и труд. Знаете ли какво е положението на рибаря, който по цели часове хвърля мрежата във водата и тъкмо улови няколко риби, те излизат през дупките и се връщат във водата. Какво му е допринесла тази мрежа? Печалбата седи в това, да задържи поне две-три риби в мрежата си. Човешкият ум може да се уподоби на мрежа, с която рибарят лови риба. И ако умът, като мрежата на рибаря, постоянно се хвърля в света, вади риби, но не ги задържа в себе си, нищо не се ползва. Ум, който не може да задържи поне една риба, т.е. поне една съществена мисъл в себе си, не е на мястото си. Съвременните хора са дошли до положение да търсят същественото в живота. Кое е същественото? Те казват: В света няма нищо трайно. Днес се родиш, живееш и умираш. Щом умреш, всичко се свършва. Да мисли човек, че със смъртта всичко изчезва, това значи, съзнателно да се самозалъгва. Наистина, със смъртта умира нещо. но това, което умира не е съществено. Същественото никога не умира. То живее вечно. Двама приятели, студенти в Кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот, или няма. За тази цел те написали едно мото на лист, запечатали го в плик и го оставили някъде, та и двамата да го намерят, когато им потрябва. Случило се, че след няколко години единият от приятелите заминал за другия свят. Онзи, който останал на земята, започнал да търси начин да влезе в съобщение с приятеля си, за да разбере от него това, което го интересувало. Той тръгнал по сеанси, по врачки, но нищо не могло да го убеди в съществуването на задгробен живот. После започнал да се среща с адепти, с ясновидци, но и те не могли да го убедят. Най-после той взел една плоча, увил я в платно, върху нея поставил един молив и я скрил на такова място, че никой да не я намери. След това той се обърнал мислено към приятеля си с думите: Моля ти се, ако си жив, напиши нещо на плочата, от което да се уверя в съществуването на онзи свят. Един ден той отишъл да види, дали приятелят му не се е обадил. Като открил плочата, той останал учуден от това, което видял. На плочата, с познатия на него почерк, било написано мотото, което само той и приятелят му знаели. След мотото се виждали още няколко реда със следното съдържание: Две години вече, откак съм тук. Едва сега започва зазоряването на моя живот. Досега нямах никаква работа. Като прочел написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот. Много философи и учени са говорили и говорят за другия свят, за Бога, но това са все отвлечени работи. Човек чете, слуша и, в края на краищата, казва: И това не е съществено. Човек знае много работи, изучава природата, но това е преходно знание. За това знание, именно, апостол Павел е казал: "Отчасти знаем, отчасти пророкуваме." Това знание е толкова преходно, както сцените в театъра. Вие виждате на сцената актьори, които играят ролите на цар, царица, съдия, учител, но това не е нещо реално. Следователно, животът на хората представя театър, дето всеки играе някаква роля. Каквато и да е ролята на хората, тя не е реална. Реалният живот е вътрешен, а нереалният — външен. Онзи, който представя на сцената цар, в същност цар ли е? На сцената виждате царе, съдии, учители, учени, но всъщност такива ли са? Щом слязат от сцената, те събличат костюмите, с които са били облечени, и вие ги виждате като обикновени хора, каквито са в действителния живот. Актьорът играе чужда роля, каквато някой автор е писал в своята драма. Например, някой актьор трябва да изиграе ролята на виден учен-астроном. За да изиграе добре ролята си, той се е упражнявал три-четири седмици да насочва телескопа към небето. В деня на представлението той излиза на сцената сериозен, с поглед отправен към небето, и започва да насочва телескопа към една или друга звезда. Като го гледате, представяте си, че пред вас стои същински астроном, но като слезе от сцената и заговорите с него, виждате, че няма понятие от астрономия. Друг актьор играе роля на съдия, съди хората, раздава правосъдие по известни закони. В действителния живот той не е никакъв съдия. Докато е бил на сцената, осъдил е няколко души, но като слезе оттам, никой не зачита присъдата му, никой не я прилага. Един прост човек, по народност французин, отишъл един ден в Париж да разгледа забележителностите. Като ходел натук-натам, видял, че много хора влизат в едно красиво здание. Той си помислил, че това здание е черква и решил да влезе вътре. Там видял, че всички хора се спират и купуват билети. Купил си и той билет и тръгнал след хората. Като влязъл вътре, той се спрял да види, какво ще става. Посочили му място да седне. Седнал той и чакал момента да започне черковната служба. Оказало се после, че не бил в черква, но в театър. Той видял, че на сцената се разигравало някакво действие, в което съдели един престъпник за убийство. Престъплението било извършено на сцената. След това започнало разглеждане на делото против престъпника. Няколко адвокати защищавали престъпника, искали да го изкарат невинен. Той слушал дългите оправдания на престъпника и се възмутил, че при всичката му виновност искат да го изкарат невинен и извикал: Защо мълчите всички? Не видяхте ли, че той извърши престъплението? Аз видях всичко. Този е убиецът! Като чула това справедливо възмущение, публиката започнала да ръкопляска. Той се обърнал към публиката с голямо учудване, че всички били свидетели на престъплението, а въпреки това мълчат. Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той се намира в нереалността на нещата. Той е на сцената. Сценичният живот е живот на забавления. Авторът на някоя пиеса, за да въздейства върху чувствата на хората, написал някаква драма, от която публиката се трогва, възхищава, плаче. Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии. Един свещеник казал на един актьор: Вие проповядвате на хората лъжата, и те вярват в нея. Като ви слушат, те плачат, страдат. Ние им проповядваме истината, а те не вярват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат. Коя е причината за това? Актьорът отговорил: Причината седи в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа. Какво печели човек, ако по цели дни работи нещо, а не вярва в това, което е изработил? Като работи нещо, човек трябва да вярва в това, което е изработил. Закон е: човек се ползва само от това, което е могъл да приложи. Каквото човек сам приложи, това остава за вечни времена. Следователно, той не може да разчита на това, което хората прилагат. Кой каквото приложи, остава за него. В бъдеще, кой каквото е приложил, остава като капитал на целокупния живот. Дръжте в ума си мисълта: всички блага, които хората са придобили в миналото и които днес придобиват, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Днес всяко благо се отнася повече за онзи, който го е придобил. Например, който се учи, той става учен; който живее добре, той става чист и свят; който прилага законите на хигиената, той става здрав; който изучава законите на забогатяването, той става богат. Забогатяването не е произволен процес. Да бъде човек богат, това значи, че е работил в миналото, изучавал е законите, чрез които може да стане богат. Ред поколения преди него са работили в същото направление, в което днес и той работи. Сам човек не може да стане богат, ако зад себе си няма тил, който да го Подкрепя. Християнството днес брои около 500 милиона последователи. Това не се дължи на един човек, но на колективния труд на милиони хора, които от две хиляди години насам са работили неуморно за разпространяването на Словото Божие. И досега още християнството не е дошло до това развитие, което се очаква. Още много трябва да се работи, за да се дойде до онова, което Христос е проповядвал. В бъдеще се очакват работници, които да изнесат Словото Божие безкористно, с любов. За това, за което човек днес работи, ще види резултатите му в бъдеще. И тогава всеки ще вземе участие в плодовете на своята работа. Кой каквото е работил, това ще получи. Който е работил, той ще получи дял от плодовете си; който не е работил, той нищо няма да получи. Много от стремежите на хората са останали безрезултатни, защото умовете и сърцата им са били натоварени. Какво ще разбере човек от научната лекция на някой виден професор, ако мисълта му е заета с предстоящото изплащане на полица от 20—30 хиляда лева? Ако не може да ги плати, ще го дадат под съд. После той започва да мисли, ще спечели ли делото, или не. Като наблюдавам, как се мъчи, казвам му, че ще спечели делото, да не се безпокои. — Право ли говориш? Откъде знаеш това? — Откъде зная, не е важно. Като спечелиш делото, ще провериш истинността на думите ми. На друг някой казвам, че ще изгуби делото. Ако не вярва, като изгуби делото, ще види, че вярно съм предсказал. Приятно е, когато човек знае, че ще спечели делото си; неприятно му е, когато чуе, че ще изгуби делото. Обаче, не всякога загубата на нещо причинява неприятност на човека; и не всякога печалбата е приятна. Да загубиш болестта си, това е приятно нещо; да загубиш здравето си, това е неприятно. Да спечелиш болест е неприятно; да спечелиш здраве е приятно. Дойде ли някаква болест при човека, той трябва да знае, как да я посрещне, какво да й говори и как да я изпрати. Един млад овчар, който се занимавал с окултни науки, една лятна вечер минавал по един мост и чул, че някои се разговарят под моста. Той се вслушал в разговора и разбрал, че две сестри — трески, се запитват една друга, какво мислят да правят. Едната запитала другата: Къде отиваш сега? — Отивам на планината, при един овчар, голям здравеняк, да си взема малко енергия от него, за да прекарам спокойно зимата. — Как ще направиш това? — Ще се навъртам около него, когато дои овцете. Щом сръбне първата лъжица мляко, аз ще вляза в нея и ще започна да го разтърсвам. — Ами ти къде отиваш? — Аз отивам при един кадия, богат и тлъст човек, от него ще си взема малко енергия за зимата. След това двете сестри се разделили, всяка отишла по работата си. Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овците му умряла. Той одрал кожата й, изсушил я и я използвал като мех за изливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, из мил го добре и го напълнил със сирене. След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървяла. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда, и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? — Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготвил един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. — Успокой се, сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата—вечер, стопили го. превърнали го в кожа и кости. Като се поправили и нямало вече какво да взимат от него, те си заминали и го оставили свободен. Каква поука може да извлечете от този пример? Дойде ли някаква неприятност в живота ви, турете я в тулума. Имате ли някакъв дълг, с който не можете да се справите, турете го в тулума; имате ли някаква несполука, турете я в тулума. Каквато и мъчнотия да срещнете на пътя си, турете я в тулума, той да се разправя. Щом е здрав, колкото да се тресе от мъчнотиите и неприятностите в живота, той ще издържи. Тулумът представя човешкия ум. За да издържа умът на мъчнотиите, човек трябва да бъде здрав, да не се поддава на никакви внушения. Щом всички органи в тялото му са здрави, той не трябва да мисли, че е болен. За да не си създава болести, човек трябва да бъде внимателен. Като върви по планини, той трябва да гледа пред себе си, да не се захласва. Захласне ли се някъде, той може да навехне крака си, или да го счупи. Теренът, по който се движите, не е навсякъде еднакъв, не е навсякъде равен, вследствие на което не можете да се движите с еднаква бързина. Има места, по които човек трябва да върви бавно. Ако мислите, че всичко знаете, че не трябва да се вслушвате в съветите на хората, вие ще се натъквате на големи мъчнотии. Съвременните хора се заблуждават от две неща: понякога те мислят, че знаят много, а понякога, че нищо не знаят. Това са две крайности. Вярно е, че има неща, които знаят; вярно е, че има неща, които не знаят. Знанията и незнанията на човека са относителни. Например, по отношение на животните човек има повече знания, отколкото всички животни заедно. По отношение на човека пък ангелът има повече знания, отколкото знанията на цялото човечество. В такъв случай целта на човешкия живот е да достигне положението на ангела, да придобие неговото знание и неговите възможности. Как ще постигне това, той не знае, но бъдещето на всеки човек е предначертано. По главата, по лицето, по ръката и по тялото на човека можете да познаете неговото бъдеще. Има учени хора, които по височината и широчината на челото могат да определят силата на човешкия ум. По широчината и по височината на черепа те могат да определят човешкия характер. Същевременно те могат да познаят, дали даден човек ще има успех в живота си, или няма да има. някой учени са намерили, че хора, на които главата отзад е широка, са много страхливи. Достатъчно е да чуят някакъв малък шум около себе си, да хукнат да бягат. Те са страхливи като заек. Удари ли го някое клонче по корема, той удря на бяг, мисли, че мечки го гонят. Мечката не се занимава със заека. Колко кръв ще изсмуче от него? Малко кръв има заекът. Като се натъкват на малки страдания, някои хора се стряскат като заека и мислят, че са ги сполетели големи нещастия. Хората не подозират, че са изпратени на земята като на курорт, в празното си време, да се учат. За да учат, дадени им са благоприятни условия: изобилно светлина, въздух, вода и храна. Какво повече им е нужно? В какво седят техните страдания? Някой се оплаква, че нямал по две-три яденета на обед, а само по едно. Друг пък се оплаква, че къщата му била малка, че не била добре мебелирана и т.н. Това не са страдания, нито мъчнотии. Някой сиромах се оплаква, че не могъл да яде печена пуйка, или кокошка, като богатия. Наистина, за богатия е добре, че може да яде печена пуйка, но за пуйката не е добре. Не сте ли се запитвали, защо носът на пуйката е толкова проточен надолу. Като проточва носа си надолу, пуйката иска да обърне внимание на човека, че ако все тъй продължава да я коли без причина, и неговият нос може да се проточи напред. Сега, като обяснявам причината за проточването на носа на пуйката, някой ще се обиди, ще помисли, че това се отнася за него. Мъчно е днес да се говори на хората. Каквото да им се говори, все ще се намери някой да мисли, че казаното се отнася до него. Един американски проповедник, за усилване на своята проповед си послужил с много примери от отношенията между мъже и жени. На проповедта му присъствали много мъже и жени. Един мъж, като се върнал от събранието, обърнал се строго към жена си: Не те ли е срам да ходиш да разправяш на проповедника, как живеем помежду си? Разправят ли се интимни случки из живота на семейството? Ще станем за смях на хората! — Нищо не съм разказвала на проповедника — добавила, за свое оправдание, жената. — Не вярвам, ти непременно си му разказвала. Иначе, той не би могъл да изнесе такива случки, каквито стават и в нашия живот. Откъде би могъл той да знае това, ако не му е разказвано? Следователно, думите и примерите, с които ораторът или проповедникът си служи, трябва да бъдат отбрани, да не засягат никого. Аз съм за онзи език, думите и примерите на който да бъдат отбрани, меки, да не заставят хората да си правят криви заключения. Примерите трябва да служат като поощрение за добро, а не да обиждат. Примерите, добри или лоши, имат влияние върху хората. Някои лоши примери могат да послужат като подтик за чистене. Едно се иска от сегашните хора: да имат поне една основна мисъл, на която всякога да разчитат. При каквито условия на живота си да се намират, те трябва да разчитат на своята основна мисъл. Не разчита ли на същото и банкерът? Неговата основна мисъл е капиталът, който е вложил в банката. Неговият стабилитет се определя от златния еталон, който е вложен в капитала му. В Америка има милиарди злато, заровено в земята. Толкова злато трябва да има всеки човек в своите идеи. Само на тия идеи той може да разчита. Те представят телефонни жици, чрез които той може да се съобщава с разумния свят. Колко хора днес могат да се съобщават направо със съществата от разумния свят, да получат някакъв съвет от тях? Съвременните хора лесно уреждат работите си на физическия свят, но не могат още да уреждат работите си в духовния свят. Например, чрез телефонните съобщения на физическия свят може да се узнае, че отнякъде, на разстояние четири-пет хиляди километра, с еди-каква бързина и на еди-кое място, иде голяма буря. По този начин хората могат да се предупреждават, за да избягват известни катастрофи. Чрез телефонните съобщения се определя и времето, дали ще се подобри, или развали. Ние живеем в свят, дето телефонните съобщения са необходими. Както са необходими физическите телефони, така са необходими и духовните. Ние наричаме духовните телефони "интуиция". Един български офицер разправяше една своя опитност, от миналата война, за силата на интуицията. Той бил началник на гарнизон и като такъв, получил заповед да вземе два взвода от своите войници и да излезе с тях срещу неприятеля. Той избрал едно място за позиция, което се оказало много благоприятно. Колкото да ги обстрелвал неприятелят, нито един от войниците не пострадал. Целият ден минал леко. На другия ден престрелката продължила. Когато търсил място да спре с войниците си, отвътре нещо му нашепвало: Не спирай на старото място. Намери сега ново място, по-далеч от вчерашното. Той казал на войниците си да се отдалечат от това място, но те отговорили: Господин началник, добро е това място, не мърдаме оттук. Обаче, офицерът направил няколко крачки назад. В това време една неприятелска бомба паднала на мястото, дето били войниците, и една част от тях убила, а друга — ранила. Единствен офицерът останал абсолютно незасегнат. Значи, има нещо в човека, което постоянно му нашепва, какво трябва да прави. Това е неговата интуиция. Докато се вслушва в своето вътрешно чувство, в своята интуиция, човек всякога ще бъде добре. Същевременно в човека има едно лъжливо чувство, което може да го заблуди. Войниците се подчинили на лъжливото чувство в себе си и помислили, че както вчера били добре и днес ще бъдат добре, но не излязло така. Офицерът послушал своето вярно чувство, своята интуиция. Следователно, знайте, че безопасното място не е само едно. Безопасно място е мястото на Бога, а Той е навсякъде. Много са безопасните места. Искате ли всякога да ви бъде добре, вслушвайте се в своя вътрешен глас. Не го ли слушате, всякога ще бъдете изложени на страдания. Слуша ли интуицията си, всеки човек, бил той мъж или жена, може да запази равновесието в дома си. Ако мъжът иде от работа нервен, възбуден, жената трябва да се вслуша в своя вътрешен глас, как да постъпи с него. Каже ли й нещо отвътре, да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотврати всякаква буря. Щом разположението му се върне, тя може да го пита, каквото иска. Това трябва да спазват и децата към родителите си, и родителите към децата си. За да има вътрешна хармония в семействата, никой никого не трябва да предизвиква. Как се изявява сегашният човек? Понеже е изложен на различни влияния, добри и лоши, често човек се изявява така, както сам не желае, благодарение на което нарушава своя вътрешен мир, както и мира на своите близки. Например, ако дойде някой нервен човек при него, и той става нервен; ако дойде някой добър, и той става добър. Ако времето е топло, той става разположен; ако времето е студено, той започва да се свива. Който разбира Божиите закони, той лесно се справя с външните условия на живота и на природата. Когато е крайно нервен, възбуден, човек може да си помогне, като направи един студен душ. Студената вода предизвиква такава реакция в организъма, че всякакво неразположение изчезва. Водата е проводник на добри сили. Тя освобождава човека от излишните енергии в организъма му. Ако мъжът или жената се готви да се кара с домашните си, преди да се изяви, нека направи един студен душ. Като говоря за студени душове, аз имам пред вид такава вода, температурата на която да бъде винаги над нула градуса, но по никой начин под нулата. За гневния човек температурата на водата трябва да бъде над 10 градуса. За да се справи с гнева си, човек трябва да направи поне шест студени душа през годината. Така той ще уравновеси силите на своя организъм, ще дойде до онова естествено състояние, при което става господар на себе си. Не е лошо да се гневи човек, но чрез гнева той губи част от енергията си, която мъчно се доставя. Разумният човек пази енергията си, не я изразходва безразборно. Човек трябва грижливо да пази в себе си онзи апарат, чрез който придобива енергия от природата. Развали ли се този апарат, мъчно се поправя. Тази е причината, поради която някои хора остаряват преждевременно. Докато е млад, докато апаратът е здрав, човек трябва да придобива изобилно енергия, да я пази, че като дойде до дълбока възраст, пак да се чувства млад и силен. Да остарява човек, това не значи, да губи своята енергия. Има смисъл да остарее човек, но да запази своята енергия и знание, да може да се ползва от тях. Не е стар слабият, немощният, оглупелият човек; стар е мъдрият човек, който се радва на знание и сила, за да помага на своите слаби и невежи братя. Той може правилно да разпределя енергиите на своя организъм, да уравновесява силите му, за да може всякога да запазва придобитото и да се стреми към придобиване на нещо ново. В далечното минало, един 80 годишен старец отишъл при един от турските паши по онова време да се оплаче от баща си: Баща ми ме би и ме изпъди от дома си. Пашата се заинтересувал да види баща му. Той си казал: Какъв трябва да бъде този баща, който има сила да бие своя 80 годишен син? Пашата отишъл в дома му и какво да види? Бодър, изправен стогодишен старец работи дърводелство. — Защо си бил сина си? — Как да не го бия? Мързи го да работи. Аз го карам да ми помага, а той не слуша. Пашата останал поразен, като гледал, как енергично работел стогодишният старец. — Защо се учудваш, паша ефенди? И аз имам баща, който още продължава да работи нашия занаят. Този пример показва, че тия стари хора са знаели, как да пазят енергията и младостта си. Някои религиозни хора казват, че водят чист и свят живот, че Бог ги е благословил, а въпреки това преждевременно остаряват. Те не пазят това, което им е дадено. Човек не трябва да бъде разточителен. Всяко благо, което Бог му е дал, трябва да бъде в полза, както на самия човек, така и на неговите ближни. За да запазите енергията си, дадена от Бога, всякога дръжте в ума си по една светла мисъл, в сърцето си — по едно светло чувство и във волята си — по една светла постъпка, като фар на вашия живот. Да храни човек ума си със светли мисли, сърцето си — с възвишени чувства и волята си — с благородни постъпки, това значи, да разполага с големи капитали, никога да не осиромашава. Мнозина се оплакват от сиромашия. Защо? Защото те не преценяват ония богатства, които носят в себе си. Всеки човек носи по един, по два или повече таланта, които не е разработил. Той трябва да се заеме да ги обработи. Някой може да стане художник. Неговите деди и прадеди са рисували добре. И той трябва да рисува, да развие своя талант. Като стане добър художник, той може да нарисува една картина, която да струва десетки хиляди лева. Той се страхува, да не би хората да не го оценят. Все ще се намери някой да го оцени. Един виден американски художник нарисувал една хубава картина, която изложил за продаване. Понеже никой не му дал желаната сума, той се разгневил и разрязал картината си на две части. Двама американци видели това и веднага пожелали да купят картината, като заплатили два пъти по-голяма сума от тази, която художникът определил. Ще кажете, че всеки може да разреже картината си на две части, но няма да се намерят купувачи. Защо? Защото на време не сте я разрязали. Този художник е знаел, кога да разреже картината си. Като ви наблюдавам, виждам, че някои имат дарби да лекуват, да разтриват, да наместват изкълчени крака и ръце, да поправят счупени кости на тялото. Други пък имат добър глас, могат да станат певци. Всеки човек трябва да намери своята дарба и да работи върху нея, да я развие. Не работи ли сам върху себе си, никакво благословение не може да очаква. Бог помага само на работливия, на прилежния човек. Още отначало Бог е благословил човека, но човек трябва да признае това благословение. Който работи, той придобива. Казано е в притчата за талантите, че онзи, който имал един талант и го заровил в земята, като дошъл господарят му, взел таланта назад. Вторият, който имал два таланта, придобил още два. Третият, който имал пет таланта, спечелил още пет. Опасно е положението на онзи, който има дарби, а не работи и очаква благоволението на хората. Сега ще ви дам един метод против гнева. Щом се разгневите, поемете дълбоко, въздух, издишайте и след това бройте мислено от 1 до 10; ако сте още гневни, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 100; ако гневът ви още не е минал, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 200. Дойдете ли до 300, какъвто и да е гневът, нищо няма да остане от него. Това е един от методите за урегулиране на енергиите в човека. Ако не искате да приложите този метод, приложете следния: щом се разгневите, изпийте една чаша гореща вода на глътки. Гневът развива топлина в човека. Значи, подобното с подобно се лекува. Ако не приложите един от двата метода, гневът ще се изрази навън. Вие непременно ще се скарате с някой от вашите близки и после ще съжалявате, че сте изразходвали много енергия, че сте нарушили мира си и сте развалили отношенията си със своя ближен. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да се изявят на времето си. Изявят ли се преждевременно, или след определеното за тях време, работата не става, както трябва. В това седи философията на живота. Съвременните хора са недоволни от света, искат по-добър свят. За времето, в което живеем, по-добър свят от сегашния не може да има. Ако искат по-добър свят, нека се опитат сами да създадат нов свят. Бог каза: "Да бъде виделина!" — и стана виделина. "Да се отдели водата от сушата!" — и се отделиха. Каквото Бог заповяда, това стана. Нека човек заповяда, да опита силата си, да види, какво може да направи. Може ли човек да заповядва на времето, на въздуха, на светлината? Не може. Единствените неща, на които човек може да заповядва, това са неговите мисли, чувства и постъпки. Само на тях той може да бъде господар. Човек може да бъде господар само на себе си. Стане ли господар на себе си, на другите може само да влияе и да помага. Стане ли господар на себе си, човек влиза в Божественото право. Иска ли да бъде господар на другите, да ги използва като свои слуги, той влиза в кривото на живота, т.е. в заблужденията. Ако е бил добър господар и добър слуга на себе си, човек може да бъде добър господар и добър слуга на другите. Следователно, от човека се изискват две неща: да бъде добър господар и добър слуга на себе си; и после, да бъде добър господар и добър слуга на другите. Това е практическата философия на живота, към която всеки трябва да се стреми. Това желая на всички. Постигнете ли тези две неща, вие ще имате благословението на Бога, на разумния свят и на добрите хора по цялата земя. 30 юли, 10 ч. пр. об. Ценни придобивки.pdf
  21. Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица РАЗУМНОСТЬ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Божествена светлина Размишление. Сега ще говоря върху разумността, която хората разбират отчасти. Въпреки това, те си служат с нея. Разумността е качество на Божествения свят. Под „разумност" разбираме Божествената светлина, която носи всички условия за повдигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т. е. колкото повече Божествена светлина има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко Божествена светлина има, толкова е на по-ниска степен на развитие. За разумния човек противоречия не съществуват. Изобщо, противоречията се дължат на отсъствие на Божествена светлина в човека. Като няма светлина, човек сам си създава противоречия. Срещате една млада, красива мома, обичана от майка си и баща си. Те се грижат за нея, радват й се, но един ден тя става недоволна от тях и започва отвън да търси човек, който да я направи щастлива. Това желание е неразумно. Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На земята щастие не съществува. Да търси човек щастие на земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът нищо не дава. На него нито се оре, нито сее. Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Главата и сърцето на егоиста са покрити със сняг и лед. Защо? Защото той живее повече на своя северен полюс. Тук-таме на неговите тропически места ще видите някаква растителност. Лоши са условията на северния полюс. И до днес още хората носят последствията на ледената епоха, и в материално, и в морално отношение. Ледената епоха се създаде след излизането на Адама от рая. Тогава, именно, Каин уби Авела. Тогава се яви убийството в света. Защо хората се убиват? За да вземат нещо. Разбойникът убива някого, за да вземе парите му. Без да мисли много, разбойникът убива човек, за създаването на когото природата е работила хиляди и милиони години. За няколко хиляди лева убиват човека. Някой дължи две-три хиляди лева на някого, и той го убива. Защо? Не могъл да върне парите навреме. Това е неразбиране на Божиите закони. Когато изворът дава вода на хората, иска ли да я върнат назад? Когато облаците пращат дъжд на земята, взимат ли водата си назад? Когато слънцето праща светлина и топлина на земята и на всички живи същества, иска ли някакво възмездие за това? Бог е дал разум на човека, да разбира и цени нещата, сам да изказва благодарността си и всекиму да отдава нужното. Когато живите същества приемат водата на извора и на облаците, топлината и светлината на слънцето, те ще благодарят и ще отдадат хвала на Онзи, Който им е дал тия блага. Щом могат да благодарят на Бога, те ще благодарят и на всеки човек, който им е направил някаква услуга. Не може ли човек да благодари на Бога, на никого не може да благодари. Бог е дал хиляди блага на човека, но отнемат ли му едно малко благо, той е готов да се сърди, да развали всичко, което е съградил. Човек се познава при малките изпитания. Ако не може да понася малките изпитания, големите още по-мъчно ще понася. Защо се сърди човек? Човек се сърди, че работите му не са наредени, както очаквал. Защо работите му не са наредени? Не е лошо да се сърди човек, но той трябва да знае, как да се справя със сръднята. Веднъж го е посетила, той трябва да знае, как да я посрещне, как да я нагости и изпрати. Не знае ли, как да постъпи с нея, тя ще му причини големи пакости. Какво означава думата „сръдня"? Средина, сред ден. Като средина, тя носи добри условия в себе си, но само за онзи, който я разбира. Щом я разбира, той върви със светлина, посред ден, без да се спъва. Който не я разбира, и посред ден се спъва. След това започва да се оправдава, че пътят не бил равен, че хората го направили лош и т. н. Не, вината е в самия човек, че като го посетила сръднята, той не й указал нужното внимание, не се е заинтересувал да я познае и проучи. Христос казва: „По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си." Ученикът трябва да приема всяко нещо с любов. Любовта трябва да бъде негова храна. Не се ли храни с любов, той ще прави много погрешки. Любовта е най-здравословната храна за човека. Какво става с ония, които не се хранят със здрава храна? Те отслабват и започват да боледуват. Какво трябва да прави човек, за да не боледува? Той трябва да се храни с плодовете на Духа. Не се ли храни с тия плодове, той се натъква на отрицателните сили в природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, омраза, ревност. Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Момата ревнува някой момък, защото се страхува, да не го вземе друга мома. Какво представят момата и момъкът? Момата представя сърцето в човека, а момъкът – ума. Ако няколко моми обичат един момък, коя има най-голямо право на него? Представете си, че десет души са наредени на известно разстояние от едно плодно дърво. Кой от тях има право пръв да откъсне плод от дървото? Ако тези хора са на земята, те ще се сбият, кой от тях пръв да си откъсне един плод. Ако последният е най-силен, той ще избута всички и ще заеме първо място. В Божествения свят, обаче, това не става. Там всеки стои на мястото си и няма право да направи крачка напред, или настрана. При това положение, кой от десетте има право да откъсне един плод от дървото? В Божествения свят никакво изпреварване и изместване не става, защото там всички са разумни и се обичат. Когато първият, който стои до дървото, откъсне плода, той ще го предаде на останалите девет. На физическия свят този ред не се спазва, защото той още не е организиран. Ако турите десет пясъчни зрънца в едно шише и го обърнете с дъното нагоре, те ще заемат различни положения, ще сменят местата си. Пясъчните зрънца не са господари на положението. Ако въртите шишето на различни страни, зрънцата съвсем ще объркат местата си и, в края на краищата, казват: Светът се е объркал, обърнал се е с главата надолу. Не е объркан светът, но мисълта на хората е объркана. Следователно, когато престане да мисли, или когато криво мисли, човек е затворен в шише, което е в ръцете на някаква външна сила, която го движи в различни посоки. Както и накъдето се движи шишето, така се изменя и мисълта на човека. Днес слънцето свети, огрява нещата, затова и ние виждаме ясно. Ако слънцето престане да грее, ние изгубваме възможността да виждаме ясно. Обаче, ако човек сам е слънце, ще се измени ли положението? Няма да се измени. Това показва, че причината да виждаме нещата ясно е вън от нас. Следователно, докато причината на явленията е външна, човек живее на физическия свят. Щом причината на явленията е вътрешна, човек живее в Божествения свят. Докато човек приема светлината само отвън, има опасност да обърка мислите си, да изопачи своите разбирания. Приема ли светлина едновременно отвън и отвътре, човек никога не може да се обърка: мисълта му всякога ще бъде светла, чиста, а разбиранията му – прави и положителни. В пътя на изправяне на своята мисъл, хората се натъкват на различни теории. За един и същ въпрос, те изнасят няколко теории. Запример, често се повдига въпросът, защо Юда предаде Христа и трябваше ли да Го предаде. Някои казват, че ако Юда не беше предал Христа, светът нямаше да се спаси. Други поддържат обратното: ако Юда не беше предал Христа, светът щеше да бъде спасен. Трябва ли да се вършат престъпления, за да се спаси светът? Ако евреите бяха приели Христовото учение, те щяха да го разпространят по целия свят, и светът днес щеше да бъде оправен. Мнозина мислят, че като се учат, непременно трябва да грешат. За обикновения човек е така, но не и за мъдреца. Мъдрецът придобива знания и опитности, без да греши. Той се учи от чуждите опитности. Трябва ли човек да изяде всичката горчива храна, за да разбере, че е горчива? Когато яденето е сладко, добре приготвено, човек яде много. Често за такъв човек казват, че е лаком. Значи, лакомията се дължи на хубавите работи, а скъперничеството – на лошите. Когато яденето е горчиво, лошо приготвено, човек се въздържа, не яде много. За този човек казват, че е затворен, че е скъперник. Който мисли и чувства добре, той възприема добре. Възприемането е процес, подобен на яденето. Затова можем да кажем, че който мисли и чувства добре, той яде добре. И обратно: който яде добре, той има права мисъл, защото и постиженията му са добри. Ако не мисли правилно, и ако не оценява нещата, които Бог му е дал, човек изгубва условия за добър живот. Кога можем да кажем, че човек мисли право? Човек мисли право само тогава, когато се вглежда във вътрешния смисъл на нещата. Ако види на пътя си червено, синьо, жълто, или какво да е друго цвете, той не казва, че това са произволни неща, но ги разглежда като особени явления, чрез които разумният свят му говори. Краските на цветята са език на разумните същества. Червената краска казва на човека: Аз съм носителка на живота. Ако живееш разумно и не грешиш, ти ще запазиш червения си цвят, ще запазиш свободата си. Грешиш ли, ти губиш червения си цвят, губиш свободата си и потъмняваш. Щом изгуби свободата си, човек се лишава от условия за работа. Той се усеща затворен, ограничен, като в черупка. Така затворен и ограничен, той е лишен от Божествената светлина, от разумността. Всеки цвят, като лъч на Божествената светлина, носи живот в себе си. Всеки цвят има активни и пасивни тонове. Попадне ли в активните тонове на известен цвят, човек става активен, свободен и започва да работи, да говори, да пее и да свири. Всяко действие започва със специфичен основен тон. Мнозина искат да знаят, кой е основният тон на човешкия живот. Основният тон на човешкия живот е тонът, с който съзнанието се пробужда. От този момент човек започва да мисли, да чувства, да говори правилно. Често се говори за основна мисъл на известна лекция, или сказка. Както има основна мисъл, също така има основно чувство или желание, основна постъпка, основно добро и т. н. Всяко нещо се нуждае от основа, върху която да се гради. Основният тон на живота е любовта – плод на Духа. Когато любовта влeзе в човека, той започва да живeе и се облича в червена дреха – символ на воюване. Да воюва човек, това значи, да търси истината, знанието, светлината, свободата, които осмислят живота. Щом влeзе в живота, човек започва да учи. Някои мислят, че като свършат гимназия и университет, придобиват големи знания и могат да учат хората. Какво представят 20-30 години учение в сравнение с великата наука, която предстои на човека? Ако човек иска да придобие обикновено знание, това е лесно постижимо. Обаче, ако иска висока наука, нужни са хиляди години. Един американски младеж отишъл в Германия, да следва философия. Той се срещнал с един знаменит професор по философия и го запитал: Господин професоре, имате ли някакъв кратък курс по философия? Аз искам да свърша курса на философията за шест месеца. Професорът се замислил и му отговорил: „Имаме кратък курс по философия, но ще знаеш, че когато Бог иска да създаде тиква, употребява шест месеца. Когато иска да създаде дъб, Той употребява сто години." Човек посажда няколко динени семки и след няколко месеца от тях излизат дини. За колко време могат да се задържат дините? Ако се запазят една година, след това ще видите, че те са изветряли, нищо не остава от съдържанието им. Същото става и с всички хора, които бързат, които искат в малко време големи придобивки. Те бързат да настигнат ония, които са пред тях, мислят, че са изгубили нещо, че са останали назад. От много бързане, те се изхабяват. Дето да погледнете, повечето хора са изхабени. Младата мома, младият момък, ученият са изхабени. Че са изхабени, познавате по отслабване на паметта им, и по това, че не одобряват своя минал живот. Като стане на 100-120 години, ученият казва: Какво придобих от моята наука? Старата баба казва: Какво научих, като тичах подир момците? Всички хора съжаляват, че не са използвали младините си, както трябва. Грешката на момата не седи в това, че е тичала подир момците, но трябвало е да работи, да развие своя ум. Тя мислила само за обличане, да се хареса на момците, но обличането не предава нищо на човека. Грешката на момъка не е в това, че тичал подир момите, но трябвало е да работи, да развие своето сърце. Всички моми и момци, които са тичали подир сянката на любовта, съжаляват, че напразно са губили времето си. Ония пък, които са тичали подир любовта, като същина на живота, радват се, че са придобили нещо, и умират с усмивка и благодарност, че са познали любовта. Голяма е разликата между сянката и реалността на нещата. Има смисъл, човек да започне от първоначалното училище и да дойде до университета, но ако учителите и професорите му са го учили на различни книги. Ако през 16-те години на своето учение, ученикът е изучил поне 16 книги, той може да каже, че отчасти се е домогнал до реалността на живота. Обаче, ако през тия 16 години той е изучавал един и същ буквар, смело може да каже, че е тичал подир сянката на знанието и съжалява за изгубеното време. Букварът, през който всеки ученик минава, представя първата добродетел. Тя е свързана с познаване на доброто и на злото. Първите хора започнаха с изучаването на тази добродетел. Понеже не послушаха Бога и ядоха от забранения плод, Бог заповяда да ги изпъдят от рая, да не би да ядат от плода на дървото на живота и да станат безсмъртни. Те не бяха готови още за безсмъртието, затова трябваше да отидат в света, там, в контрастите на живота, да изучават доброто и злото. И досега още, хората на земята, чрез контрастите в живота, изучават закона за познаване на доброто и на злото. Като минават през контрастите, хората виждат, че след скръбта иде радост, след злото иде добро, след неприятността – приятност и обратно. Запример, млад, добре облечен господин влиза в един богат ресторант, да се нахрани. Като видят, че е добре облечен, келнерите веднага му услужват: събличат палтото му, закачат го на специално място. После закачат шапката и вежливо му се кланят. След това го поканват да седне пред някоя маса и му услужват, донасят му, каквото пожелае. Щом се нахрани, веднага се изправят пред него, чакат да плати. Не може ли да плати, те го питат, защо е влязъл в тяхната гостилница, като не е разполагал със средства. Тогава, те учтиво му казват, че задържат горната му дреха, докато плати това, което е ял. Ако младият човек си позволи, по същия начин да отиде в друга гостилница, там ще му задържат долната дреха. И в края на краищата, като види, че е останал и без долно палто, приятността му се обръща в неприятност. И тъй, като живее, човек постоянно се натъква на състояния, подобни на тия, на които се натъкнал младият човек в ресторанта. Какво ще кажете за удоволствията в живота? Удоволствията не са нищо друго, освен учреждения, в които събличат човека. Влезе ли човек в някое учреждение на удоволствието с горно палто, непременно ще излезе без него. Щом излезе навън, той веднага ще усети, че температурата се е понижила и ще каже, че дрехите му са тънки, не държат топло. Това, което става с човека отвън, същевременно става и вътре в него. Щом оголее и осиромашее външно, човек оголява и осиромашава и вътрешно. Щом се намери в това положение, той е недоволен от себе си. Той вижда, че му липсва разумност, липсва му Божествена светлина. Думата "разумност" е съставена главно от сричките „ра", която на египетски означава светлина и „ом" – Божествени качества. Значи, раз-ом означава светлина, която съдържа Божествени качества в себе си. Съвременните християни четат Евангелието и се възмущават от Юда, като предател на Христа. Те се възмущават от Юда, а вършат същото. По няколко пъти на ден човек предава Божественото в себе си; по няколко пъти на ден той петни душата си; по няколко пъти на ден той върши престъпления по отношение на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Какво по-страшно предателство може да съществува от това? Ако младата мома напуща баща си и майка си за един момък, когото не познава, който след една година е готов да я напусне, не върши ли престъпление? Ако ученикът напуща училището за едно малко удоволствие, не върши ли престъпление? Ако религиозният напуща убежденията си за някаква завидна служба, не върши ли престъпление? Животът се изявява отвътре навън, а не отвън навътре. Следователно, вътрешна чистота се иска от ученика, а не външна. Щом вътрешно е чист, той и външно ще бъде чист. Когато слънцето свети вътре в човека, и отвън ще свети. За нас слънцето е предметно учение, израз на колективната дейност на разумни същества. Като работят и мислят, те произвеждат светлина, която изпращат на целия свят. Ние наричаме тази светлина слънчева. Чрез червения цвят те изпращат живот на земята; чрез портокаления – внасят индивидуализъм в съществата; чрез жълтия – пращат интелигентност; чрез зеления – подтик за растене; чрез синия – вяра и надежда; чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила, да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват. Слънцето изпраща още много цветове на земята, които не са проучени добре. Благодарение на разумните същества, хората се ползват от Божествената светлина. Казвате: Наистина ли съществуват хора на слънцето? На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса: каква ще бъде формата на човека, като напусне тялото си, и къде ще живее? Какво пространство ще заемате, като заминете за другия свят? Докато сте живяли на земята, вие сте имали голямо богатство, но щом заминете за другия свят, никаква собственост няма да имате. Там няма да заемате почти никакво пространство. За да се ползвате от условията на другия свят, вие трябва да се откажете от сегашните си възгледи. Не можете ли да се откажете от вашите повърхностни разбирания, ще се намерите в голяма тъмнина и ще кажете, че животът няма смисъл. Сам по себе си, животът не губи своя смисъл, но разбиранията на хората са в състояние да го замъглят. Те го обвиват като в мъгла, и човек се движи натук-натам, без да вижда нещата около себе си. Често мъгли и облаци закриват слънцето, но зад тях то пак свети. Причината за мъглата на планината е срещата на две еднородни електричества. Когато електричеството в пространството е положително и земното – също положително, те се взаимно отблъскват, вследствие на което мъглата остава на мястото си. Ако земното електричество стане отрицателно, те се привличат. При това, горното електричество привлича мъглата към себе си, и пространството се очиства. И тъй, докато хората са недоволни от света, който Бог е създал, и се стремят да създадат нов свят, според техните разбирания, те всякога ще образуват мъгла в съзнанието си. Има ли мъгла в съзнанието им, и пътят, по който се движат, ще бъде кален. Знайте, че по-добър свят от този, който Бог е създал, не може да съществува. Приемете го такъв, какъвто е създаден, и бъдете доволни от него. Хората са майстори на спорове, на скандали, на разрушения, но те не могат да създадат нещо велико. Друг е въпросът, когато Божественото в тях вземе надмощие. Когато се проявява Божественото в човека, той може да създаде нещо велико, може да реализира желанията на своята душа. В душата се крият велики и благородни желания. Какво означава думата „скандал"? Сричката "ска" означава оскъдно; сричката „дал" – давам. Скандал се произвежда всякога, когато човек дава оскъдно. Изобщо, всяка отрицателна проява създава скандал. Лесно се проявява отрицателното, но мъчно се изправят резултатите му. Да счупиш една стомна е лесно, да направиш стомната е мъчно. Да развалиш дреха е лесно, да направиш дреха е мъчно. Да кажеш лоша дума е лесно, да я изтриеш е мъчно. Ще каже някой, че можете да я зачеркнете? Зачеркването не е изправяне. Лесно е да кажете, че не сте добър чове,к, но как ще се изправите? Сам по себе си човек е добър. Значи, добрият не може да стане лош, но може да се окаля. Като се окаля, той се затваря в себе си и минава за лош, за студен човек. Като живее на земята, човек трябва да дава от добротата, от светлината и от топлината си на своите ближни толкова, колкото задържа за себе си. Да обичаш някого, това значи, да му дадеш по един лъч от Божествената светлина, топлина и сила, които Бог ти е дал. Не си ли готов да дадеш тези три лъча от себе си, ти не можеш да обичаш. Казано е в Писанието: „Любовта никога не отпада." Тя е неизменна. Рече ли човек, че някога е обичал, а сега не обича, той се намира в човешката любов, в любовта на вечните промени. Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благата, които Бог му дава. За да запази любовта си, човек трябва да гледа на всичко, което става около него, като на предметно учение. Ако срещне човек, който не го обича, нека си даде отчет, обича ли той Бога. Ако срещне някой лош човек, нека се вгледа в себе си, дали и той няма същите качества. Като се поучава от другите, без да съди, човек запазва любовта си. Той е издържал изпита си и може да върви напред. Не съдете лошия човек, но търсете причината за неговата лошавина. Ако някоя мома е лоша, причината на лошавината й се дължи на това, че е изгубила любовта си. Когато изгуби капитала си, и търговецът може да стане лош. Когато изгуби детето си, и майката може да стане лоша. Изобщо, когато изгуби нещо ценно, всеки човек може да стане лош. Трябва ли да скърби човек, когато изгуби нещо ценно? Преди всичко, може ли той да изгуби онова благо, което Бог му е дал? Бог е създал слънцето, като велико благо на живота. Може ли някой да ви отнеме слънцето? Кой може да ви попречи да се ползвате от слънчевата топлина и светлина? Никой не е в състояние да отнеме на човека правото да се ползва от Божествената светлина, освен той сам. Когато пътници минават през някоя пустиня, те дигат голям прах около себе си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, прахът е само около тях. Излязат ли от пустинята, пред тях се разкрива широк хоризонт. Страданията и радостите зависят от самия човек. Ако живее правилно и разумно, той ще се освободи от мъчнотиите и страданията. Следователно, искате ли да се освободите от противоречията в живота, дайте място на Бога във вас, Той да работи, Той да се проявява. Каквото Бог ви казва, слушайте Го и изпълнявайте думите Му. Ако някой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думите на Бога. Попитайте Го, как да постъпите. Не слушате ли съвета на Господа, вие ще сгрешите. Вие ще мязате на бръснар, който бръсне без сапун. Скрийте бръсначите си и престанете да бръснете. Брадите на сегашните мъже са пораснали от много бръснене. Колкото повече се бръснат, толкова по-остри и дебели стават брадите им. На физическия свят има стрижене и бръснене, но в духовния свят не се позволява никакво стрижене и бръснене. Следователно, искате ли да се освободите от нещо лошо в себе си, не режете, но го изтръгнете с корен. Какво правите, когато искате да извадите чесън и лук от градината си? Хващате го за перата и го изтръгвате с корен. Това е правилният начин. Искате ли да се освободите от някое лошо желание в себе си, приложете сащия метод. Като го изтръгнете с корен, то не може да израсте отново. Отрежете ли само листата му, коренът ще остане в земята, и на следната година пак ще поникне. На мястото на изтръгнатото растение посадете едно добро желание. Природата не търпи празни пространства. Доброто расте само при Божествената светлина. Казваме, че злото е сянка на доброто. Значи, злото се ражда при отсъствие на Божествената светлина. Злото представя корен на дървото, доброто – неговите клонища, а любовта – плодовете му. Христос казва: „По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си." С други думи казано: По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любов, родена от Духа; светлина, произлязла от Бога, и сила и свобода, чийто източник е истината. Казва му Исус: „Което правиш, прави го по-скоро." (– 27 ст.) Това значи: което правиш, направи го разумно, защото ще носиш последствията на своята постъпка. Когато излезе Юда, Исус каза: „Сега се прослави Син Человечески, и Бог се прослави в Него." (– 31 ст.). Христос каза на Юда, да отиде в света, да носи любовта и светлината на Бога, но той не послуша, а отиде и Го предаде. Сега и на вас казвам, да не ходите по пътя на Юда, но да отидете в света, да проповядвате Божията Любов и светлина. Не изпълните ли Неговите думи, Той сам ще направи това. Тогава върху вас ще дойдат страдания, както дойдоха върху Юда. Като не можа да издържи на големите страдания, Юда сам тури край на живота си. Като ученици, стремете се към красиви и хубави неща, без да се опивате, без да губите съзнанието си. Някоя здравомислеща мома може да изгуби съзнанието си. Кога? Когато види някои хубави неща. Ако срещне някой красив момък, тя може да изгуби съзнанието си. Тя се опива от красотата, както пияницата от виното, по единствената причина, че не може да преценява нещата. Външната красота не е още Божествената красота, която повдига човека. Радвайте се на красивите неща, без да ги пожелавате за себе си. Срещнете някой човек с отличен ум. Радвайте се на ума му, без да му завиждате, без да го пожелавате. И вие имате ум, но трябва да работите, да го развиете. Радвайте се на красивите моми и момци, без да се стремите да станат ваша собственост. Момата носи красивия момък в себе си, но трябва да го изяви навън. И момъкът носи красивата мома в себе си, но трябва да я изяви навън. Всичко, което търси отвън, човек го има в себе си, но трябва да работи, да го развие, да го изяви пред ближните си. Всичко красиво, възвишено и велико в света трябва да служи за поощрение, за подтик на човека, да му покаже, че и той може да постигне същото. Като го постигне и приложи, Бог ще го благослови. Докато дойде това време, човек не трябва да се обезсърчава, да се отчайва, но да върви напред. – Ама изгубих добрите условия. – Добрите условия постоянно се дават, но човек трябва да ги използва. – Не ме оценяват. – Когато заминете за другия свят, тогава ще Те оценят. Изпитната комисия е в другия свят, а не на земята. Земята е място за преподаване на уроци и за учене, а невидимият свят – място за изпитване. Там дават преценка за всеки човек, дали е трудолюбив, или не. Който не е готов за този изпит, той получава свободен билет, да се върне на земята, да почне отново да се учи. На свидетелството на този ученик пише: Ето един от учениците, които обичат да се разхождат и да не учат. Желая на всички, които сте тук, да бъдете от ония ученици, които обичат да учат. И, като се явите пред изпитната комисия, да издържите изпита си добре, да пишат за вас: Ето ученици, които всякога са учили уроците си добре и са завършили училището с успех. „По това ще познае светът, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си." Ак учите и се поощрявате в Божественото добро, и ако развивате правилно своя ум, своето сърце и своята сила, Бог ще ви благослови. Светът се нуждае от добри, умни и силни работници, които са готови да кажат: Отсега нататък искаме да работим за Бога. Готови сме да работим за Божията Любов, Мадрост и Истина, за цялото човечество, за всичко велико и добро в света. „Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята." Всеки да каже в себе си: Господи, както работят разумните същества на небето, така искам и аз да работя на земята. Кажете в себе си: Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, да работим за Твоето име и за Твоята слава. 30 юли, 5 ч. с. Божествена светлина.pdf
  22. Albena

    1939_07_26 Път към живота / Той е!

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ТОЙ Е! (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Път към живота „Пребъдете в мене, и аз във вас". (Йоана 15:4) „Пребъдете в мене, и аз във вас." Когато живее във въздушно пространство, човек трябва да знае, как да се справя с въздуха. За да се ползува от условията на въздуха, той трябва да има отношение към него. Само при това положение човек може да приема от въздуха ония елементи, които са необходими за неговия живот. За да се ползува от уроците и лекциите на своя учител, ученикът трябва да бъде съсредоточен, да разбира, какво му се преподава. Отвлечен ли е умът му, занимава ли се със странични мисли, ученикът не може да се ползува от знанието, което му се предава. Той напразно посещава училището. Какво ще се ползува глухият, ако е отишъл да слуша някоя певица, или някой музикант? Певицата пее, музикантът свири, но до слуха му нищо не достига. Сега и аз говоря, но малцина слушат и възприемат. Защо? Защото много от вас са заети с различни въпроси: имате да изплащате апартамент, или някаква полица, или не сте доволни от условията, при които се намирате тук. Щом мисълта на човека е отвлечена, нищо не може да стигне до неговия ум. Той мисли за всичко, но не и за онова, което му се говори. Следователно, само онзи може да пребъдва в Христа, който е отворил ума и сърцето си за Него. Затова Христос казва на учениците си: „Пребъдете в мене, за да пребъда и аз във вас." „Пребъдете в мене, и аз във вас. Да пребъдва човек в Бога, това е великото в света. Казано е в Писанието: „Бог е Дух, и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Да Му се кланят в Дух, това значи по любов. В Истина, това значи в сила. Който не обича Истината, той не може да бъде силен. Който се кланя на Бога в Дух и Истина, той е силен. Любовта е плод на Духа, а силата – плод на истината. Сега, като наблюдавате изгрева на слънцето, вие започвате да мислите за присъствието на Божията сила в света. Отдалеч слънцето изглежда малко, но в същност е много голямо. Пространството пък, в което слънцето се движи, е толкова голямо, че в него се вместват милиони слънца и милиарди звезди като нашите. При това, в пространството има място още за много вселени, които в бъдеще ще се създадат. Процесът на създаването е безграничен – няма начало, няма и край. Материята, от която се създават слънца и планети, също е безгранична. Мнозина искат да знаят, къде е краят на света. Краят и началото на нещата са относителни понятия. Когато започне да мисли, човек е в началото на нещата; престане ли да мисли, той е в края. Докато обича Бога, докато Му служи, докато пребъдва в Него в Дух и Истина, човек е в началото на нещата. Престане ли да Го обича и да Му служи, той е в края на нещата, дето всичко изчезва. Някой иска да знае, какво представя света, как е създаден и т. н. Това желание е преждевременно. Той не е готов още за него. Готов ли е ученикът да бъде като учителя си? Ако иска да бъде учен, като учителя си, и това може да постигне, но заедно с добрите страни на учителя си, той ще възприеме и неговите слабости. Готов ли е да се справя със слабостите, които е възприел от учителя си? Не е лесно да се справя човек с чуждите слабости и недостатъци. Един благочестив, набожен човек решил да оправи света с кадене, както свещениците кадят тамян в черквите. Той намислил да вземе една кадилница и да тръгне с нея от единия край на града до другия, да види, какво ще постигне. Посъветвах го да не прави този опит, защото, ако светът може да се оправи с кадене, досега щеше да бъде оправен. Милиони свещеници кадят днес, но светът не се оправя. Има смисъл да кади човек, но с мисълта си. Неговата мисъл трябва да благоухае, да пръска светлина. Ако човек с такава мисъл тръгне от един град в друг, от едно село в друго, в скоро време той би могъл да оправи света. Ето, милиони години вече, как слънцето свети, кади, но светът още не се е оправил. Милиони години вече, как вятърът вее, говори на хората, но и от неговите думи светът още не се е оправил. Светът е оправен, няма какво да се оправя, но човешкият свят не е оправен. И той постепенно се оправя. Светът, в който живеят напредналите същества, които са завършили своята еволюция, които служат на Бога в Дух и Истина, е оправен. На тези същества е дадена задача да управляват физическия свят. Земята, на която хората живеят, представя голям параход, с който те правят екскурзиите си, без да знаят, къде отиват. Кога са се качили на този параход, не знаят. Къде отиват, също не знаят. Хората говорят за създаването на света, за създаването на човека в рая, но къде беше това място, не знаят. Бог създаде човека, но човек нищо не помни, защото съзнанието му не е било будно. Дълго време трябваше Бог да събужда човека, докато го събуди. Щом се пробуди от дълбокия сън, той заплака и поиска храна. И до днес още човек продължава да плаче и да иска храна. И до днес още Бог, като нежна майка, се грижи за него и му доставя необходимата храна. Няма нещо, което човек да е пожелал и да не го е получил. Всичко е дадено на човека, както родителите дават на децата, докато са в училище. Щом свършат училището, те се явяват като кандидати за учители, в първоначални училища, или в гимназии, според образованието, което са получили. Сегашните хора мислят, че са силни, учени, добри. За да разберат, какви са, те трябва да правят опити, да се познаят. Ако е въпрос за сила, нека силният по мисъл се опита чрез мисълта си да спре духането на вятъра, или ваденето на дъжда, да разпръсне облаците. Че може да се говори на вятъра, ние имаме пример за това. Когато беше с учениците си в ладията, Христос заспа, но в това време буря се яви на морето. Учениците се уплашиха и събудиха Христа. – Не се плашете, каза Христос. Той съсредоточи мисълта си, и вятърът престана. Христос разбираше езика на вятъра и се разговаряше с него. вятърът слуша само онзи, който го обича, който служи на Бога в Дух и Истина, който е силен и любящ. Когато човек говори на природата в името на истината, тя го слуша. Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека". Който живее в истината, само той може да постигне своите желания. Извън истината нещата са непостижими. „Пребъдете в мене, и аз във вас". Велико и красиво е да пребъдва човек в Бога. Постигне ли това, той не се нуждае от похвалите на хората. Какъв смисъл имат похвалите? Каквото мнение да имате за човека, дръжте го в себе си, няма защо да го казвате. Дали добре постъпва, или не, и за това не говорете. Той е още в началото на доброто. Доброто в него още не е завършено. Той е художник, който едва сега е започнал да рисува. Той сега се учи да туря боите, а вие го хвалите. Като го хвалите, наместо да му помогнете, вие отвличате вниманието му от работата. Докато не завърши картината си, нищо не говорете. Когато картината оживее и проговори, вие можете да си кажете мнението. Една от говорящите картини е човекът. Всичко, което Бог е направил, живее. Всичко, което е излязло от ръката на Бога, е безсмъртно. Всичко, което е излязло от човешка ръка, е смъртно. И когато казваме, че човек умира, ние разбираме, че в него умира само онова, което не е Божествено. Когато умре някой, хората казват, че с него всичко е свършено. Защо? Защото не го виждат. Наистина, когато не вижда нещата, човек се спъва. Щом ги вижда, той не се спъва. Какво ще кажете тогава за обичта? И обичта е невидима, но казвате, че този или онзи човек ви обича. Значи, по някакъв начин вие познавате, че някой ви обича. За да познаете, че някой ви обича, първо трябва да видите неговата обич; после, трябва да чуете, че ви обича; най-после, трябва да възприемете благоуханието, което излиза от него. Виждането, чуването и възприемането са вътрешни, а не външни процеси. От онзи, който обича, излиза особено благоухание, каквото от ароматните цветя и плодове. Следователно, след като помиришеш плода, ти го вкусваш. Така постъпвате и с онзи, когото обичате. Чрез сетивата си вие познавате неговите качества. На какво се дължи аромата на плодовете? На красивите мисли, които работят в самите плодове. Красивите мисли пък са резултат на разумни същества, които имат пред вид развитието на плодовете. Като ядете плодове, разумните същества ви изучават, доколко сте познали Божиите пътища. Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос. Без да вярвате, вие се ползувате от плодовете като лечебни средства. Запример, черешата, прасковата крият в себе си лечебни свойства. Черешата се препоръчва против малокръвие и неврастения. Пролет, когато има череши, можете да ядете колкото искате, но с любов. При това, черешите трябва да бъдат от дърво, садено и поливано с любов. За да се ползувате от плодовете на черешата, тя трябва да е отгледана от добър човек. Ядете ли от плодовете на тази череша, положението на нервната ви система ще се подобри. „Пребъдете в мене, и аз във вас." Защо трябва човек да пребъдва в Бога? За да се изпълнят желанията му. Ако не пребъдва в Бога, желанията му не се изпълняват. Когато царят заповядва да се направи някакво добро, заповедта му веднага се прилага. Ако бедният човек издаде същата заповед, гласът му не се чува. Тъй щото, искате ли да се чува и вашата дума, пребъдвайте в Господа. Не пребъдвате ли, никога вашата дума няма да се приеме. Христос казва: „Ако пребъдете в мене, каквото попросите от Отца ми, ще ви бъде". Сега, аз желая на всички, които сте тук, да пребъдете в Бога. Пребъдвате ли в Бога, и на камъните да кажете да тръгнат, ще ви послушат. Възможно ли е това? За Бога всичко е възможно. Вие сте готови да вярвате, но само след като видите, че нещо е станало. Докато не е станало, не вярвате. Когато параходът тръгне, вие вярвате вече. Обаче, тръгне ли веднъж, и да вярвате, и да не вярвате, той върви по своя път. Ще кажете, че камъните на планината с разхвърляни. Тази разхвърляност е привидна. Всъщност всички неща в природата с наредени по особени закони, които придават външна красота. Малцина виждат и разбират тази красота. Запример, казвате за някой човек, че е красив, добър, умен. Вие виждате това, но не виждате недостатъците му. Той е красив, но не е разумен, не е търпелив. Той е наблюдателен, добре облечен, но не оценява дрехите си, не им се радва. Той се облича за хората, а не за себе си. Още по-добре е човек да се облича за Господа, всякога да е готов да се яви пред лицето Му, да покаже сърцето и ума си, да види, как е живял. Каквито погрешки и слабости да види в човека, Бог мълчи, никого не съди. Бог е дълготърпелив и благосклонен. И при това положение човек се осмелява да се оплаква от хората, че са лоши, несправедливи. Като човек, не е ли и той същият? Лош е човек, но когато не пребъдва в Бога, когато не Му служи в Дух и Истина. Тогава той не използува Божиите блага разумно. Човек е лош още и затова, че не употребява ума, сърцето, волята, душата и духа си, както трябва. Мислите ли, че при това положение може да стане всичко, каквото желаете? Лошавината, която имате, не е сегашна. Вие я носите от миналото си, когато сте имали много учители. Всичко, каквото сте минали, е написано на лицата ви. Достатъчно е да ви погледне някой, за да разбере, че в миналото сте били непослушни, вследствие на което и до днес носите белези на главата, на краката и на ръцете си. Дойдете ли до настоящето, вие се отличавате с будно съзнание и казвате: Днес ще живеем, както Бог иска. „Пребъдете в Бога, и аз във вас." Защо трябва да пребъдвате в Бога? За да изправите миналото си. Решите ли да изправите миналото си, да живеете добре, с вас ще се кооперират разумни същества и ще ви помагат. Яви ли се най-малкото колебание във вас, те веднага се оттеглят настрана. Решите ли да живеете добре, те пак ви помагат. Като знаете това, не се колебайте в доброто решение. Ще кажете, че не сте готови за чист и свят живот. За да се приготвите, вие трябва да работите. Малкото дете, което постъпва в първо отделение, не може да бъде ученик в гимназията. Това не значи, че не трябва да учи. Щом е влязло в първо отделение и се учи добре, то ще порасне и след няколко години ще бъде ученик в гимназията. След седемгодишно учене в първоначалното училище и в прогимназията, то ще бъде готово за гимназията, дето се иска повече работа. След това ще влезе в университет. Като работи и учи прилежно, той ще бъде готов за по-висок живот, ще може да служи на Бога. Каквото положение да заемате, вие постоянно трябва да учите, да прилагате един, втори, трети метод, докато дойдете до известно постижение. „Пребъдвайте в Бога." Защо трябва да пребъдвате в Бога? За да имате ясна представа за Него. Той не живее в противоречията. Като не знаят това, щом се натъкнат на известно противоречие, което не могат да разрешат, хората се сърдят на Бога и казват: Няма да учим! Като се разсърди на учителя си, ученикът казва: Няма да уча! Като се разсърди на майка си, дъщерята казва: Няма да работя! След един-два деня тя напуща дома на родителите си, бяга от майка си. Дето да отиде, все ще я карат да работи нещо. Един ден един бивол решил да избята от господаря си и отишъл в една гора, да поживее по-свободно, независимо. Господарят му не го търсил, оставил го да бъде свободен, както пожелал. Две години се минали, но биволът все не се връщал. Настъпила тежка, студена зима. Биволът още скитал из гората, но един ден бил нападнат от глутница вълци. Той се облегнал с гърба на едно дърво и отчаяно се бранил от вълците. По едно време той успял да се освободи от тях и ударил на бяг, докато стигнал къщата на господаря си и, незабелязано от него, се скрил в дама. Едва на сутринта господарят му го видял. Биволът си мислил: При тебе е лошо, но вън е още по-лошо. С Бога е лошо, но без Бога – още по-лошо. Няма по-велико нещо за човека от това, да служи на Бога! Причината за нашата вътрешна радост и веселие се дължи на това, че сме направили нещо, което Бог иска от нас. Не изпълним ли законите Му, ние изпитваме скръб и страдание. Като ни види в това състояние, Той казва: Не прави това. Пази се да не грешиш, не е за твое добро. Какво прави учителят по рисуване с учениците си? Като види, че картината на някой ученик не е добра, той взима молив и я зачерква. Като мине втори път край него и намери, че картината пак не е добре нарисувана, пак я зачерква. С зачеркването той обръща внимание на ученика, да изправи погрешките си. Не може ли сам да ги изправи, учителят взима четката, боите и показва на ученика, как трябва да рисува. Когато обръща внимание върху очите на портрета, учителят иска да каже на ученика да обича истината. Когато обръща внимание върху ушите на картината, той иска да му каже да обича и цени Словото. Обърне ли внимание на носа, това значи, да развива обонянието си, да възприема правилно миризмите, за да познава хората. Обърне ли внимание на устата, това значи, да се научи правилно да се храни. Пребъдвайте в Бога, за да се опознаете в името на великата Любов. Пребъдвайте в Бога, за да Му служите в Дух и Истина, да бъдете смели и решителни, да бъдете силни и любящи, да бъдете готови на велики жертви. И тъй, срещнете ли човек, който ви обича, кажете: Той е! Срещнете ли човек, готов на всички жертви за вас, кажете: Той е! Един религиозен човек изпаднал в големи противоречия и се обезверил. Един ден той излязъл от дома си и тръгнал край града да се разходи, да се предаде свободно на мисълта си. Унесен в своите мисли и в скръбта си, той не забелязал, как се минали три-четири часа. По едно време усетил силен глад. На десетина метра от себе си видял една круша. Приближил се до крушата и започнал да я оглежда от всички страни, но не видял нито един плод. – И тук не успях! Никъде не ми върви – казал скръбно младият човек. Едва направил две-три стъпки, задухал малък ветрец. Вятърът разлюлял клоните на крушата, и той чул, че на земята паднало нещо. Бързо се навел и видял, че от крушата паднали пет хубави плода. С благодарност изял първата круша и си казал: Той е! Така изял пет круши и след изяждането на всяка круша, благодарил на Бога с думите: Той е! След това той казва: Никога в живота си не съм ял тъй сладко и с благодарност, както днес. Той е, Който кара хората да ни обичат. Той е, Който кара вятърът да вее. Той е, Който ни дава великите блага в живота. Той е, Който внася в умовете ни светли мисли, в сърцата ни – благородни чувства и ни кара да постъпваме смело и решително. Той е, Който ни дава храна за поддържане на нашия организъм. „Пребъдете в Бога по Дух и Истина!" 26 юли, 5 ч. с. Път към живота.pdf
  23. Albena

    1939_07_23 Любов и почитание

    Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ЛЮБОВЬ И ПОЧИТАНИЕ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Любов и почитание След един добър обяд, втори обяд не се дава. Малка закуска може да се даде, но не и цял обяд. Защо? Защото стомахът е пълен, не може повече да приема. Когато отива на някой извор, човек трябва да носи здрава стомна. Пукната ли е стомната му, водата ще се излее навън. Понякога и човек може да бъде пукната стомна. Каквото сипете в този човек, всичко изтича навън. Той не може да разсъждава правилно, нищо не може да задържа в себе си. Като изучавате живота и проявите на човека, виждате, че съществуват две възрасти, през които той минава: възраст на младите и зелени, които са в зората на живота; възраст на старите, които са в залеза на своя живот. Първите се считат щастливи, а вторите - нещастни. Това се дължи на неразбиране на живота. Защо? Защото слънцето нито изгрева, нито залязва. Това са привидни състояния. Когато остарява, човек дава възможност на младия да се подмладява; когато се подмладява, човек дава възможност на стария да остарява и да поумнява. Обаче, като живее, човек трябва да се подмладява и да остарява. Ако старият не се подмладява, и ако младият не остарява, те никога не могат да се разберат. Днес под стар човек разбират онзи, който е живял повече с отрицателни мисли и чувства, отколкото с положителни. Отрицателните мисли и чувства след време изгарят, без да оставят нещо дълбоко в човека. Те са динамични. В тях липсва онази потенциална енергия, която гради. Хората се страхуват от болести, да не остареят преждевременно. Те мислят, че като отслабват и пожълтяват, ще остареят. Отслабването не е остаряване. Два-три месеца след боледуването си човек отново се поправя и подмладява. Силата на човека седи в неговия ум и в неговото съзнание. Щом умът му е светъл, и съзнанието будно, той постоянно се подмладява. За да се подмладява, човек трябва да дружи с млади хора. Две възрасти съществуват в света: вечна младост и вечна старост. Вечно младите наричаме хора на любовта, а вечно старите – хора на знанието, на мъдростта. В човешкия живот тия възрасти постоянно се менят. Човек се ражда като дете, расте, минава през юношество, младост, възмъжалост, докато най-после остарява. На каквато възраст да е, човек постоянно трябва да се подмладява. За да се подмлади, две неща се искат от него: ако е млад, той трябва да почита стария; ако е стар, той трябва да обича младия. Следователно, ако иска да придобие знание, да поумнее, младият трябва да почита стария. Ако иска да се подмлади, старият трябва да обича младия. Животът дава подтик на човека към постижения, а знанието определя възможностите, чрез които желанията стават постижими. Съвременните хора имат възможности за големи постижения, но не успяват, защото разбиранията им са ограничени. Те казват: Каквито усилия да правим, не можем да имаме големи постижения, защото със смъртта всичко свършва, няма друг живот. Отде знаете, че друг живот не съществува? Залязването на слънцето показва ли, че то изчезва? Така може да се мисли само за един ден, но на другия ден човек разбира, че не е мислил право. Обърне ли се на изток, той вижда, че слънцето отново изгрява. Следователно, когато кажете, че човек умира, това подразбира временно залязване на неговия земен живот. Няма да се мине много време, ще видите, че същият човек е изгрял някъде на изток. Като дойде отново на земята, човек мълчи, не казва името си, не иска да го познаят хората. Че е дохождал много пъти, това виждаме от факта, че при всяко ново слизане на земята, той иде с нови знания и опитности, които е придобил в миналия си живот. Как и отде е могъл човек да се научи да яде по човешки, ако никога не е дохождал на земята? Ако никога не е дохождал на земята, отде знае, кое е добро и кое зло? Значи, човек е слизал много пъти на земята. Още като дете, когато никой не го е учил, той може да плаче и да се радва, което показва, че носи в себе си разбиране за приятно и неприятно, за добро и за зло. Плачът на детето е протест, неодобряване на постъпките на майката. Като го тури в корито да го къпе, детето изведнъж заплаква. То си спомня времето, когато е било в водата като риба и не иска да се връща при същите условия. Дълго време трябва майка му да го увещава, докато разбере, че тази вода ще го освободи от мъчнотиите на живота. Тя не е водата в реките и моретата, в които някога се е намирало. Много от страданията на хората се дължат на същата причина. Като се намерят пред известна опитност, която някога са минали, те плачат, страдат, не искат да я минават втори път. Те не знаят, че нещата в природата не се повтарят. Те мислят, че минават през същата опитност. Всяко нещо, което човек преживява, носи нови знания, нови условия за него. Пътят, по който човек веднъж е минал, втори път не го минава. И тъй, искате ли да бъдете вечно млади, дръжте в ума си идеята за вечната младост. Ако не е млад, човек никога не може да дружи с млади; и ако не е стар, той никога не може да дружи със стари. Който иска да дружи с младите, той трябва да бъде млад; който иска да дружи със старите, той трябва да бъде стар. Вижте, как постъпва малкото дете с дядо си. Когато отива при дядо си, то взима сериозен вид и му казва: Дядо, разкажи ми една приказка. Дядото започва да му разправя, и то слуша внимателно, като че всичко разбира. Дядото е доволен от внучето си и му казва: Синко, утре пак ела, ще ти разкажа още една приказка, по-хубава от днешната. Не е ли добре човек да има един дядо, който да му разказва приказки? Не е ли добре дядото да има внуче, на което да разказва приказки? Дядото е необходим за детето, но и детето е необходимо за дядото. Знанието на дядото е необходимо за младите. Ще каже някой, че старите са отживели времето си, не са нужни вече за новите времена. Това е криво разбиране. Можете ли да кажете, че като остарее, слънцето не е нужно на земята? И слънцето остарява и се подмладява, но и като остарее, пак е нужно на земята. Кога остарява слънцето? Когато слиза към земята. Колкото повече слиза към земята, слънцето постепенно остарява. Дойде ли месец декември, то дохожда до най-голяма старост: дните стават най-къси, а нощите – най-дълги. От деня на най-голямата си старост слънцето започва отново да се подига, минава в нова фаза – в фазата на подмладяване: дните постепенно се увеличават, а нощите – намаляват. Когато дните станат най-големи, ние казваме, че слънцето е стигнало най-високата точка на своето подмладяване. Каквото става със слънцето, същото става и с човека: и той често изменя орбитата на своя живот. И той, като слънцето, изменя своето направление, движи се ту в една, ту в друга посока, вследствие на което дните на неговия живот ту се увеличават, ту се намаляват. Това ни най-малко не трябва да го плаши и безпокои. Срещате някой съботянин, който иска да ви убеди да вярвате в съботата като ден седми, в който Бог си починал. Какво ще каже този съботянин, ако отиде на северния полюс, дето има само един ден и една нощ? Ако живее там, в кой ден ще вярва? Тук имате 365 деня, от които 52 деня са съботи, а на северния полюс – само един ден – само една събота. Там всичко е покрито със сняг, нищо не се ражда. Как ще вярвате тогава в един ден, в една събота, която нищо не ражда? Да се вярва в съботата, това е буквално разбиране на нещата. То е все едно да мисли човек, че е дошъл на земята само да яде и да пие и да върши, каквото иска. Така мислят днес млади и стари. Те не знаят своето предназначение. Младият е изпратен на земята да придобива знания, да стане силен, да бъде полезен на човечеството. Старият пък тръбна да остави богатството си в наследство на младия. Докато е бил млад, той е събирал богатства, трупал ги е, като банкер, в касата си, но като остарее, трябва да раздава. Като остарее, човек трябва да се учи на щедрост и самоотричане. Той трябва да се отрече от богатството си, от своята младост, за да придобие истинското знание и мъдрост. Велико нещо е самоотричането! Ако се отрече от виното, пияницата печели; ако се отрече от несправедливото си богатство, човек печели; ако се отрече от насилието, човек печели; ако се отрече от болестите, човек печели; ако се отрече от безверието, от съмнението, от подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства, човек пак печели. Значи, има неща, от които човек непременно трябва да се отрече. За да се откаже от едно нещо, човек трябва да е намерил друго, с което да запълни празнотата. Запример, заради любовта много момци са готови да се откажат от пиянството, от пушене на тютюн и от много още слабости. Някой момък се влюбва в една мома и, заради любовта си към нея, той престава да пиянствува, да пуши. Той става работлив, внимателен към всички. Следователно, докато любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнат всичко, каквото желаят. Изгубят ли любовта си, животът им се обезсмисля. Сега вие сте дошли на планината да научите нейната история. Всички планински върхове, всички скали са свидетели на епохи, когато слънцето е изгрявало не само от изток, както днес, но и от запад, и от север, и от юг. Те са свидетели на епохи, когато оста на земята е била перпендикулярна. Било е време, когато оста на земята е била хоризонтална. Можете ли да си представите, какъв климат, каква флора и фауна е съществувала тогава? Това са далечни геологически епохи, за които науката и историята днес мълчат. Било е време, когато и вие сте имали съвършено друга форма от сегашната. Каква е била тогавашната ви форма, вие мълчите. За миналото човек не трябва да говори. В една от миналите войни един барабанчик минавал през едно богато руско село. Той видял в един двор много кокошки. Като ги гледал. пожелал да заколи няколко, да ги сготви. Той извадил ножа си, заклал две-три кокошки, изчистил ги, приготвил ги за готвене, но в това време командирът му го извикал. В бързината си той турил изчистените кокошки в барабана си и се явил пред командира. Командирът му казал: Войник, бий барабана! – Не може, господин командир. – Защо? – Не бие, развалил се е нещо. Защо се развалил? Защото има кокошки вътре. Сега и на вас казвам: Не туряйте кокошки в барабана си, т.е. в ума си. Туряте ли кокошки в ума си, той не може вече да мисли. Кокошките, това са празни мисли, които човек не трябва да туря в ума си. Турите ли една празна мисъл в мозъка си, той млъква, т.е. престава да мисли. Мозъкът е място, дето трябва да влизат само светли и възвишени мисли. Епохата, през която сегашните хора минават, се отличава с големи блага. Едно от тия блага е вярата на човека. Някой казва, че вярва в приятеля си. Защо вярва в приятеля си? Защото му дал хиляда лева. Това не е вяра, това е знание. Защо не е вяра? Защото вярва във възможни работи. Ако приятел ти даде хиляда, две или три хиляди лева, това е възможно нещо. Щом е възможно, то е знание, а не вяра. Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъзможни. Това, което днес е невъзможно да стане, в бъдеще ще стане. Тези неща са сто и едно на сто верни. Запримeр, вярваш, че земята ще се видоизмени, ще се превърне на райска градина. Като дойдете пак на земята, ще видите, че думите ми са истинни. Тогава няма да има болни и страдащи; няма да има пожари, земетресения, наводнения, каквито днес стават. Днес стават големи катастрофи на земята. Тогава няма да стават никакви катастрофи= Годишно днес умират около 35 милиона хора, а се раждат около 40 милиона. Нsкои държави искат населението им да се увеличи. Увеличаването на населението е естествен процес, но трябва да става разумно. Ако не става разумно, страданията се увеличават. Същото забелязваме и при увеличаване желанията на човека. Колкото повече се увеличават желанията на човека, толкова повече се увеличават и страданията му. Намаляват ли се желанията, и страданията се намаляват. Човек трябва да реализира в годината поне едно желание, една мисъл и едно действие. Значи, ако живее 50 години, той трябва да реализира 50 мисли, 50 чувства и 50 постъпки – всичко 150. Представете си, че всяко едно от тия желания струва по десет милиона лева. Както виждате, голямо богатство ще има човек. Днес всички хора искат да бъдат богати, но богатството се обуславя на нещо. За да бъде човек богат с ниви, с къщи, с книги, с пари, това се определя от известни мозъчни центрове. Ако тия центрове са добре развити, съответно на тяхното развитие отговаря и благосъстоянието на човека. Не са ли развити тия центрове, човек остава беден. Обаче, всички мозъчни центрове не са определени само за придобиване на богатства. Френолозите са забелязали, че хора, които обичат да философствуват, имат отпред на челото си два силно развити центъра. Тия, които не обичат да философствуват, не са развили своите философски центрове. Който обича да се облича добре, той е развил ония центрове, които се намират на долната част на челото. Ако религиозното чувство в човека е силно развито, горната част на главата му, темето, е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тази част на главата е ниска. Там има празно место, като долина. Ония центрове, които са силно развити, пращат част от енергията си към тия, които са слабо развити. Това става и в природата. Енергията от планинските места слиза в долините, за да стане правилна обмена и уравновесяване на силите й. Бедният човек е долина, в която расте жито. Богатият е висок връх, отдето енергиите се стичат към долините. След време долините ще се подигнат, ще станат планини, а планините ще се снишат, ще станат долини. Мнозина не разбират Божиите закони и казват, че даден човек е безверник. В какво се заключава неговото безверие? Той живее добре, с никого не се кара, никого не обира. Друг някой минава за вярващ, а не живее добре, обира хората, прави им пакости. В какво се заключава неговата вяра? Вярата е нещо реално. Който има вяра, не лъже, не краде, не обира никого. Реално е това, което човек в даден момент може да направи. Сиромахът обещава, че ще направи нещо, но не може да го направи. Защо сиромахът не прави това, което обещава, а богатият го прави? Богатият има сила да го направи, а сиромахът няма сила. Следователно, реално е това, което човек в даден момент може да направи. Не може ли да го направи в даден момент, то не е реално. Силен човек е онзи, който в даден момент може да реализира своите мисли и чувства. За да бъде силен, човек никога не трябва да отлага момента за реализиране на своите добри мисли и чувства. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира на време, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано па време, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи, добрите мисли подържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства – правилното кръвообръщение и дишане, а добрите постъпки – здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бъдат дробовете ви в изправност. Постъпвайте право, за да бъде стомахът ви редовен. Двама милионери се разговарят помежду си. Единият се оплаква, че не може да яде. – Яж, не бой се, имаш средства да задоволиш всичките си желания. – Не мога, стомахът ми е разстроен. – Това е друг въпрос. Наистина, страшно нещо е разстройството на стомаха. Човек гледа, пожелава да си хапне това-онова, но каквото тури в стомаха си, отново го връща назад. Тук стомахът се налага. Най-после човек се принуждава да употребява овесена чорбица, по няколко лъжици на ден. На този човек аз бих препоръчал следния режим: да държи в ума си светли мисли, в сърцето си – възвишени чувства и всякога да постъпва право. Прилага ли този режим редовно, стомахът му ще се поправи. Ако не може да яде, нека извика един беден човек в дома си, да му сложи ядене и да каже в себе ей: Господи, помогни ми да се храня, като този човек. Благослови го, но благослови и мене. Ако направи така, поне десет деня наред, той ще усети подобрение на стомаха си. Ние сме дошли на земята да вършим волята Божия, да живеем добре. Това е общ закон за всички: за държавите, за народите, за обществата, за семействата, за отделните личности. Поради неразбиране и разногласие помежду си, хората не живеят добре. Едни вярват в един Бог, други – в друг Бог. Едни вярват в една държава, други – в друга някоя. Единство няма между хората. Те не знаят, че са излезли от един Източник, от един Баща, от един Бог, Който е създал цялата вселена. Под „вселена" разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Тия блага се разпределят правилно, в зависимост от разумни, велики закони. Подчинява ли се на тия закони, човек е радостен и щастлив. Не се ли подчинява, той е изложен на болести, страдания и смърт. Като люби Бога, човек има всичко на разположение, всякога е здрав и весел, готов за работа. Любовта към Бога не подразбира човешките чувства, нито вярата, която човек изповядва. Само силният може да люби Бога. Като Го люби, той всякога ще остава назад, а слабите ще пуща напред. Той ще пази слабите, ще им бъде задна стража. Бог остава всякога назад, да пази слабите и да им помага. Затова е казано в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража". със своите светли мисли, чувства и постъпки, Бог помага на слабите и страдащите. Така трябва да постъпва всеки човек. Ако е силен, ще остане на тила да помага на слабите. Ако е слаб, ще излезе напред, други да му помагат. Сегашните хора се страхуват от смъртта, затова се крият, остават назад, в тила. Какво страшно има в смъртта? Да умре човек, това значи, да отиде в света: умира, т.е. човек отива в друг свят, по-красив от земния. Ако можете за малко време да влезете в този свят, вие не бихте желали да се върнете. Този свят е скрит съзнателно от погледа ви, за да останете още на земята, да се учите. Мъчно се живее на земята, но същевременно земният живот дава големи опитности на човека, Земният живот крие в себе си условия за големи придобивки. Земята дава на човека онази ровка материя, която той трябва да обработи. Така обработена, човек я занася в другия свят, там да работи с нея. Тази материя не съществува в онзи свят. Като се върне отново на земята, човек продава обработената вече материя, за да купи друга, която пак да обработва. Ще кажете, че човек слиза на земята да върши търговия. Има ли нещо лошо в търговията? Търговията е необходима като средство за опознаване на хората. Те се нуждаят от стоката на търговеца. Ако фурнаджията не прави хляб, отде ще го доставите? Ако млекарят не продава мляко, ако земеделецът не продава жито, ако градинарят не продава плодове, вие не можете да живеете. В каквато форма да вземете търговията, с пари или без пари, като обмена на продукти, тя е необходима. Всички хора са дошли на земята с единствената цел да се учат и да се опознават. Ако учителят не учи учениците си, те няма да го познават, но и той няма да ги познава. И децата, като играят заедно, като учат в едно и също училище, и те се запознават. И вие сте се събрали тук да се опознаете. Мъчно е хората да се познават и да живеят помежду си като братя. Всички говорят за братство, за сестринство, но парите са на първо място. Хляб ли купуват, сирене ли купуват. или друго нещо, навсякъде пари се разменят. Докато парите играят важна роля в отношенията на хората, никакво братство и сестринство не може да съществува. Братството изключва всякаква продажба. При братството всички дават, без да очакват нещо. Който иска да осъществи братски отношения между близките си, той трябва да се откаже от продажбата. Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде." Брат, който дава щедро на сестра си, никога не осиромашава. Там, дето братя и сестри се обичат в името на Божията Любов, злото е изключено. Новото учение иде в света, да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да ги застави да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува. Ще дойде ден, когато тази идея ще се реализира. Всички, които сте тук, както и ония, които са пръснати по целия свят, ще бъдат свидетели на този ден, както днес сте свидетели на изгряващото слънце. Ще дойде денят на новата епоха – епохата на изгряващото слънце. Светът е създаден за добрите хора, които са дошли на земята да проявят любовта си към Бога и да станат чада Божии. 23 юли, 10 ч. пр. об. Любов и почитание.pdf
  24. Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ПРЕЗЪ ВРАТАТА НА ЛЮБОВЬТА Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Вратата на любовта Размишление. Животът на съвременните хора се намира в застой. В това отношение той мяза на човек, който е дошъл до едно статическо състояние: дето ходи, каквото прави, все за миналото мисли, за своите младини. Той повтаря едно и също нещо, но ново не придобива. Казват, че повторението е майка на знанието. Старият човек казва, че се утешава, като повтаря. Някои вярващи също говорят за своето минало, как са били въодушевявани, какви идеали са ги вълнували, как са се обичали помежду си и т. н. Да повтаряш нещата, това значи, да декламираш, без да влагаш нещо ново от себе си. Това, обаче, представя застой в живота. Христос казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." -(– 3 ст.) [Йоана, 3 гл.]. – Царството Божие е свят, към който душите се стремят. Значи, роденият минава в друго състояние. Той не се намира в застой, в статическо състояние, както старият, но влиза в нова област, дето нещата се подмладяват. Смисълът на живота седи във вечната младост на душата. Мнозина се оплакват, че не успяват в живота си. Причината за неуспеха им се крие в ония неща, които отвличат тяхното внимание. Запример, яденето отвлича вниманието на човека. Човек, който мисли само за ядене, казва, че живот без ядене не съществува. Прав е той, човек трябва да яде, но да мисли изключително за ядене, това не е в реда на Божествения живот. Яденето е условие, средство, но не е цел. Рибата мисли, че ако не гълта по-малките риби, не може да живее. Тя проповядва учението, че ако не живее във водата, с нея всичко е свършено. Защо? Защото всяка риба, която се е опитала да излезе от водата, е умирала. В заключение рибата казва: Извън водата никакъв живот не съществува. Какво казва човек по този въпрос? Като изучава развитието на живота, човек казва: Благодарение на големите страдания, рибите започнаха да правят опити да излязат от водата. Хиляди години наред те правеха усилия да излязат от водата, да се приспособят на условията на въздуха, докато се превърнаха в птици. Във водата рибите нямат условия за развитие, понеже едни други се ядат. Мислите ли, че и хората, които ядат месо, имат условия за развитие? Какво може да предаде свинското месо на човека? Като яде свинско месо, човек придобива някои от качествата на свинята, Като яде кокоше месо, също така той приема някои качества на кокошката. Следователно, каквато храна да употребява, човек приема нейните качества. И тъй, иска ли да се запази от лошите качества на храната, която употребява, преди всичко човек трябва да я пречисти. За тази цел трябва да се изучават законите за пречистването. Вегетарианците казват, че тяхната храна е по-чиста от тази на месоядците. Те са вегетарианци, но ядат кравешко и овче масло, пият мляко, ядат яйца, а обичат и риба. За свое оправдание те казват, че и Христос ял риба с учениците си. Учениците на Христа сами ловяха риба, а Христос я печеше на своя огън. Всеки би желал да яде от рибата, която Христос печеше на своя огън. Огънят, на който Христос е пекъл риба, има вътрешен смисъл. Човек трябва да разбере този смисъл и тогава да говори. Ние разглеждаме яденето като вътрешен, а не като външен процес. Вътрешната страна на яденето представя метод за познаване на великия живот. Затова Христос казва: „Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми, имате живот в себе си." Значи, ако ядете плътта Христова и пиете кръвта Му, имате живот в себе си. Ако ядете плътта на животните, или на хората и пиете кръвта им, нямате живот. Не е безразлично, чия плът ядете и чия кръв пиете. Също така от значение е и начинът, по който ядете плътта и пиете кръвта. Ако отидете между канибалите, които ядат човешко месо, ще се натъкнете на страшни картини. Канибалът е по-страшен от звяр. Той е по-страшен и от дявола. Какво може да се придобие от човешкото месо? Днес и светските, и религиозните хора се стремят към бързо придобиване на знания, на богатства, на сила. В това отношение те са нетърпеливи, искат да знаят всичко. Те приличат на деца, които, като знаят, че им шият нови дрехи, постоянно питат майка си, кога ще бъдат готови новите дрехи. Те искат за предстоящия празник да се облекат с новите си дрехи, да се покажат пред другарчетата, че са добре облечени. Те не знаят, че и с новите, и със старите дрехи да са, пак са същите. Дрехата не изменя характера на човека. Тъй щото, при сегашните условия невъзможно е човек да знае всичко. Ако знае всичко, той щеше да бъде много нещастен. Многото знания няма да му предадат нещо особено. Колкото учен да е, човек не изменя характера си. Когато станат много учени, хората започват да се делят на групи, не могат да се разбират. Това виждаме и в християнството. Когато се увеличи броя на християните, когато се явиха коментари и тълкувания върху известни религиозни въпроси, християните се разделиха на източни и западни християни и на реформатори-евангелисти. Източните и западните християни обърнаха внимание повече на външната страна на християнството: на външните обреди, на дрехите на свещеника. Според тълкуванията им, че свещеникът е заместник на Бога, те казват, че той трябва да бъде облечен със скъпи дрехи, с царска мантия, с корона на глава, със скиптър в ръка. С това те искат да подчертаят светостта на Божия служител. Това са човешки наредби. Те не са дадени от Бога. Когато Мойсей изведе евреите от Египет, имаше ли корона на главата си и скиптър в ръката си? Той носеше в ръката си проста овчарска тояга, с която правеше големи чудеса. Достатъчно беше да удари веднъж с тази тояга, за да получи това, което желаеше. Какъв смисъл има да държи човек в ръката си някакъв златен жезъл, или скиптър и да удря с него, без да стане това, което иска? Жезълът представя знанието. Какъв смисъл има това знание, с което нищо не можеш да постигнеш? Колкото да удряш с това знание, нищо не става. Знанието има смисъл само тогава, когато, след като удариш с него, можеш да направиш това, което желаеш. Жезълът, който носи знанието, трябва да се използва. Той може да се използва, само ако се пречупи. Ако прекарате електрически ток през един кръг, ток ще имате, но не и светлина. За да получите светлина, кръгът трябва да се пречупи някъде, да се образуват два полюса, по които да текат две течения. Едно младо момче получило наследство от дядо си една тояга. Дядото му казал: Тази тояга е останала от прадядо ти още. Голяма сила се крие в нея. Момчето разбрало думите на дядо си в буквален смисъл. Дето отивало, все тоягата носело със себе си. Така се минали десетина години. То пораснало, станал голям момък, но, вместо да му донесе щастие, тоягата го направила нещастен. Каквато работа започвал, все не успявал. Като гледал тоягата в ръката си, идело му да я хвърли някъде, да се освободи от нея, но нещо вътре в него не му позволявало. Един ден той отишъл в гората да сече дърва. В този момент срещу него се задал един бик, с разперени рога, готов да го убоде. Момъкът дигнал тоягата срещу бика и започнал да удря по главата. Като го ударил няколко пъти, бикът се отстранил, но и тоягата се счупила. Какво да види? От вътрешната страна на тоягата се пръснали няколко златни монети. Момъкът едва сега разбрал, защо дядо му казвал, че силата е в тоягата. Той съжалявал, че по-рано не се явил бика, да счупи тоягата в главата му. Следователно, домогне ли се до никакво знание, човек трябва да има усет, досещане, да знае, как да го приложи в живота си. За да може разумно да прилага знанието си, човек трябва да има още и обхода. Да имащ усет, това значи, да възприемаш нещата вътрешно. Досещането подразбира извод въз основа на това, което се възприема чрез вътрешен усет. Обхода пък има само онзи, който може да приложи знанието си. Човек прилага обходата първо към себе си: към своето сърце, към своя ум, към своята душа и към своя дух. Често хората говорят за сърце, за ум, за душа, за дух, без да разбират тяхната същина. Те говорят за душата и мислят, че тя е подчинена на тялото. Те говорят за ума и мислят, че той е само едно средство. Те говорят за сърцето и го разглеждат само като важен орган при кръвообръщението. То разрешава економическия въпрос на човешкия организъм. Те казват, че сърцето пулсира, т. е. бие 72 пъти в минута. Всяко биене на сърцето е космическо. Това показва, че сърцето е свързано с космическа енергия. При всяко биене на сърцето иде нова енергия, вследствие на което целият организъм се обновява. Числото 72 играе важна роля в живота и в природата. Запример, 72 души преведоха свещените книги. Седемте е положително число, което означава творчески сили в природата. Двойката е отрицателно число, което нарежда нещата. Значи, седемте е творческо число на ангелите, а двойката – творческо число на Божествения свят. Двете числа – положителното число на ангелите и отрицателното число на Божествения свят се съединяват в общото число 72. Когато човек живее нормално, според закона на любовта, пулсът му е нормален. Наруши ли този закон, пулсът му се изменя. Всички отрицателни състояния, през които човек минава – съмнение, подозрение, обезърчение, обезверяване, безлюбие, се отразяват на пулса. Като не знае това, човек сам си създава нещастия. Със своите отрицателни мисли и чувства, човек изменя хода на космическия пулс – носител на Божието благословение. От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение. Той сам го запушва и отпушва. В това отношение човек прилича на онзи английски милионер, който влязъл един ден в подземието да брои златото си, и там останал. Той забравил да вземе ключа със себе си и, по невнимание, вратата се затворила след него. Ключът останал вън, а той намерил смъртта си пред любимото си богатство. Преди смъртта си той написал следните думи: Ако някой би ми донесъл парченце хляб, щях да му дам половината от богатството си. В заключение на това казвам: Никога не оставяйте ключа на вътрешното си богатство отвън. Щом отключвате богатството си, носете ключа със себе си. Човек има на разположение три ключа: ключ на вярата, ключ на надеждата и ключ на любовта. Като се обнадежва, човек прилага първия ключ. Като придобива вяра, той прилага втория ключ. Като придобива любов, той прилага третия ключ. Вярата, надеждата и любовта представят три ключа за разкриване тайните на природата, за разкриване на Божествените съкровища, определени от незапомнени времена за онези души, които са дошли и идат на земята да вършат волята Божия. Желанието на всички ви трябва да се свежда към това, да чувствате, доколко изпълнявате волята Божия, според законите на надеждата, на вярата и на любовта. Ако изпълнявате волята Божия по закона на надеждата, вие трябва да бъдете облечени с Божествена дреха. Ако изпълнявате волята Божия по закона на вярата, от вас трябва да извира Божествена вода. Ако изпълнявате волята Божия по закона на любовта, вие трябва да бъдете озарени с Божествена светлина. Любовта осветява човека. Озари ли го, в него се събуждат светли мисли и възвишени чувства. Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и Дух, няма да влезете в Царството Божие, т. е. няма да се родите от водата, която иде по закона на вярата, и от Духа, Който иде по закона на любовта. Любовта е хлябът, който слиза от небето. Ако не се храни с любовта, човек не може да се новороди. Само роденият добива граждански права, с които може да се ползва. „Ако се не родите изново." Раждането, за което се говори в стиха, не е еднократен процес. То не е статически, но динамически процес. Това раждане включва условията за растене. Наистина, като се роди, детето започва да расте физически, сърдечно и умствено. То трябва да расте непрекъснато в придобиване на Божествено знание. Като израсте по съзнание, човек дохожда до новораждането от вода и Дух, отдето започва съграждането на новия човек. И сега хората строят, но те си служат с органи, създадени от миналите поколения, поради което носят същите навици и слабости. Те лесно се обнадежват и обезнадежват. Забелязано е, че когато няма пари, човек става неразположен, ходи с увиснала глава, обезсърчен. Получи ли отнякъде пари, духът му се подига, става доволен, насърчава се и е готов за работа. Същото се отнася и до духовното състояние на човека. Срещне ли някой добър човек, той се насърчава. Срещне ли лош човек, той се обезсърчава и мисли, че всички хора са лоши. Защо при срещата си с добрия човек вие се насърчавате? Добрият човек представя статуя, добре изработена от някой виден скулптор. Тази статуя може да се продаде и да осигури целия ви живот. Лошият човек е прост, груб камък, върху който не е работил още чукът на великия скулптор. Ще дойде ден, когато този камък ще попадне в ръцете на скулптора, който ще извае от него отлична статуя. За онзи, който не разбира Божиите закони, този камък нищо не струва. Обаче, онзи, който разбира Божиите закони, той знае, че простият, необработен камък е условие за скулптора да приложи знанието и изкуството си. Лошият човек е почва, върху която можете да придобивате знания. Какво по-добро условие за работа от това, да обърнете лошия човек към Бога? Някои религиозни искат да обръщат богати хора към Бога, защото имат пари, могат да дават на бедни. Ако обърнат сиромаха към Бога, не само че нищо не може да даде, но той ще почне да иска от другите. Това е криво разбиране. Не гледайте на човека като на беден, или богат външно, но като на душа, която носи своето богатство със себе си. Често сиромахът е готов да дава повече, отколкото богатият. Той е готов да работи за другите, да им помага. Има бедни хора, които, като се обърнат към Бога, започват да работят за близките си с любов и самоотверженост. В едно предание на миналото се разправя следния случай из живота на Буда. Един ден, като брамин, Буда се молел на Бога. Молитвата му била много дълга, но понеже бил изтощен, той не могъл да я довърши. В това време един заек минал край него и се хвърлил в огъня да се опече. Възползван от жертвата му, Буда го извадил от огъня, отрязал част от него и задоволил глада си. С нови сили той завършил молитвата си и благодарил на Бога, че му изпратил заека да се подкрепи. В последния си живот, като Учител, Буда помагал на хората, давал им съвети, как да живеят. Един ден той решил да си почине, да се предаде на дълбоко размишление. Той казал на учениците си, че този ден не приема гости. Каквито хора дохождали – брамини, високопоставени личности, той всички връщал. В това време дошъл един беден, прост човек. Отдалеч още Буда станал на крака, приел го любезно и дълго време се разговарял с него. Силно учудени, учениците му го запитали: Учителю, днес ти отказа да приемеш толкова високопоставени хора, а към този прост и беден човек оказа такова внимание. Коя е причината за това? Буда отговорил: В далечното минало този човек беше заек. Един ден, когато се молех на Бога и 6ях много изтощен, той се пожертва за мене, хвърли се в огъня да се опече. Аз ядох от него, подкрепих силите си и можах да довърша молитвата си. Днес аз се отплащам за жертвата, която той направи за мене. Съвременните хора искат от Бога или от някой човек особено внимание. За да се ползват от особеното внимание на кого да е, те трябва да са направили някаква жертва за него. Направили ли са такава жертва, каквато заекът е направил за Буда? Кой е дал живота си в жертва на Бога? И вие искате да ви обичат, без да сте дали някаква жертва за хората. Как познавате, кой ви обича? Ако някой ви говори сладки думи, това любов ли е? Сладките думи още не определят любовта. Те могат само да насърчат човека, да внесат някакво опресняване в него, но това не е любов. Какво нещо е любовта? Когато двама млади се влюбят един в друг, те ослепяват, нищо не виждат пред себе си. Те забравят целия свят: ядат ли, пият ли, никой не съществува за тях. Те живеят един за друг, галят се, милват се и казват: Животът ни се осмисли вече. Това е криво разбиране на любовта. Тъкмо сега животът им се обезсмисля. Тяхната любов е само опресняване, но не е онази вечна, безгранична любов. Когато човек възприеме любовта, която излиза от светлината на Бога, тогава всички хора му стават обични. Той всички обича, на всички се радва, за всички е готов да се жертва. Той не живее вече в единичната, но в общата любов. Тази любов свързва човека с душите на хората. Той влиза във връзка с живия човек, с неговата душа, а не с неговата личност. Велико нещо е да обича човек. Само онзи може да изпита величието на любовта, който е свързан с Бога – единственият, Който отговаря на желанието на човека да бъде обичан. При всички случаи на живота, при всички страдания, Бог му помага. При радостите му, Той се радва заедно с него. Не е било случай да се обърне човек към Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Бог помага на човека чрез хората, чрез животните, чрез растенията – цялата природа е в Негова услуга. Натъкне ли се на някое голямо страдание, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голям грешник, че всички са го изоставили. Тъкмо в това време Бог ще изпрати някой човек при него, който ще му окаже голямо внимание и любов. Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания. За да може лесно да се справя с мъчнотиите на своя живот, човек трябва да бъде всякога млад, да не се обезсърчава. Съвременните хора остаряват преждевременно, защото мислят, че всичко знаят. Те се намират в положението на жабата в своя жабуняк. През пролетта, докато е млада, жабата кряка. Крякането й се продължава три-четири месеца и след това престава. През зимата и младите, и старите жаби млъкват. Човек не трябва да бъде в положението нито на младата, нито на старата жаба. Като млад, той трябва да е готов да учи и да възприема. Като стар, той трябва да съзнава, че има още много да учи. Колкото да е учен човек, все има неща, които не знае. Един учен влязъл в лодката на един прост моряк да се разходи по морето. Той запитал моряка: Ти знаеш ли нещо по математика? – Нищо не зная. – Много си изгубил. – Ами по астрономия знаеш ли нещо? – Нищо не зная. – Много си изгубил. – Ами по естествените науки? – Нищо не зная. – Много си изгубил. В това време се явила голяма буря на морето. Тогава лодкарят се обърнал към учения с думите: Ти знаеш ли да плаваш? – Не зная. – Всичко си изгубил. Със своето невежество аз ще запазя живота си – най-ценното за човека, а ти, със своето знание, всичко ще изгубиш. Много от сегашните хора знаят всичко, като този учен, но едно само не знаят – да плават. Какво представя плаването в живота? Плаването може да,се уподоби на любовта. Който не познава любовта, той е изгубил всичко. Апостол Павел казва: „И ако имам пророчеството и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм." За да влезе в Царството Божие, да освободи душата си от всички мъчнотии и страдания, човек трябва да придобие любовта. Само с любовта човек може да се освободи от миналото, от настоящето и от бъдещето. Той ще излезе от страданията – от живота на миналото, и няма да очаква щастието си от настоящето и от бъдещето. Мнозина очакват на бъдещето, да дойде Христос на земята, да ги спаси. Христос живее в настоящето, в онова, което е родено от любовта. Майката обича своето дете, защото го е родила. Към другите деца тя има особено отношение, защото не ги е родила. Значи, човек има любов само към ония мисли и чувства, които е приел от любовта. Към всички останали мисли и чувства той има друго отношение. Следователно, да познаваш човека, това значи, да минеш през неговата любов. За да те познава, и той трябва да мине през твоята любов. С други думи казано: за да познаеш онзи, който те обича, ти трябва да минеш през вратата на неговата любов. И той може да те познае, само ако мине през вратата на твоята любов. И Христос мина през вратата на човешката любов – през страданията. От любов към човечеството Той пожертва всичко. Христос казва: „Аз съм вратата. Който не мине през мене, не може да влезе в Царството Божие." Христос мина през вратата на човешката любов. Сега е техен ред да минат през вратата на Неговата любов. Който мине през тази врата, той ще бъде спасен, ще влезе в Царството Божие. Христос изразява тази мисъл с думите: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас." И тъй, всеки човек трябва да мине през вратата на любовта. На едно място ли е тази врата? На много места. Колко пъти човек трябва да минава през вратата на любовта? Много пъти трябва да минава. Представете си, че трябва да извървите един път от няколко хиляди километра. За да извървите този път, вие трябва да минете през много места: през долини и полета, през планини и гори. Всяко място има своя врата, през която трябва да минете. Ако за пътищата на земята трябва да минете през много врати, през много повече врати трябва да минете, за да влезете в Царството Божие. На всяка стъпка ще минавате през същества, които ще опитват любовта ви. Когато видят, че имате любов, с която можете да влезете в Царството Божие, те ще ви пуснат, ще ви дадат свободен билет. Голямо е тържеството на човешката душа, когато отдалеч само зърне Божието лице! След възкресението Христос се яви на учениците си, но им каза: „Не се докосвайте до мене, докле не съм възлязъл при Отца си." Какво значи, да отиде човек при Бога? За да отиде при Бога, човек трябва да е минал през най-големите страдания, да е изпил горчивата чаша до дъно. Само този човек е готов да се яви пред Божието лице. Нищо в света не е в състояние да го върне от пътя му. Нищо не може да го съблазни. Защо Бог дава на човека да пие горчива чаша, а не сладка? Ако му даде сладка чаша, всеки ще му я изпие. Когото срещне на пътя, ще го спират, ще пият от чашата му и ще си заминат. Обаче, от горчивата чаша никой не иска да пие. Следователно, никой не може да отнеме на човека богатството, което е придобил чрез страдания. Който е минал през страданията, казва: Добре ми стана, че пострадах. Защо идат страданията в живота на хората? За да придобият благата, които Бог им е определил. Тази мисъл трябва да залегне дълбоко в ума на човека, че като се намери пред известно страдание, да не се оплаква, но да види, какво се крие в него. Страданията са параван, зад който се крие някакво благо. Трима младежи се влюбили в една красива и умна мома, и всеки искал да се ожени за нея. За да провери любовта им, тя ги поставила на следния изпит: направила една преграда от картон, която изглеждала стоманена, и на нея забила три остри ножа. Кандидатът трябвало да дойде с велосипед до стената и да я премине. Който от тях се реши да направи това, той ще притежава красивата мома. Първият кандидат се засилил, но като дошъл до стената и видял трите остри ножа, веднага отстъпил назад: Не искам да умра! Вторият кандидат се засилил, дошъл до известно място и, като видял острите ножове, помислил си: Какво ще получа от момата, ако направя тази жертва за нея? При тази мисъл той се разколебал и се върнал назад. Третият кандидат се засилил, без да мисли за последствията. Той имал само едно желание – да се ожени за красивата мома. Какво се оказало? Преградата и ножовете били от картон. Той дошъл до стената, пробил я и излязъл на отвъдната й страна. Той спечелил любовта на красивата мома. Като видели това, двамата кандидати казали: И ние можахме да направим същото. Днес всички хора са подложени на същия изпит. Като дойдат до книжната стена, всички отстъпват. Ще се намери някой беден, прост човек, който не мисли много за последствията, и ще мине преградата. След това ще дойде вторият изпит – минаване през огън. Преградата, през която трябва да мине човек, ще бъде желязна. За да я пробие, човек трябва да има голяма топлина, да я стопи. Не се ли реши да мине през нея, той не може да издържи изпита си. Мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен желязна преграда. Те могат да се стопят само чрез огън. Мъчнотиите се явяват като резултат на борбата между външния и вътрешния живот в човека. Който издържи тази борба, той ще бъде спасен. Спасеният ще живее в Божествената свобода, в служене на Бога. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога." Заслужава човек да мине през всички страдания, да пречисти сърцето си, за да види лицето на Бога, да види лицето на Христа. Да види лицето на Бога, да познае любовта, това значи, да е постигнал желанията на своята душа. Стремете се към тази любов, която ще ви даде полета на ангелите, да пътувате по цялата вселена, да я изучавате. Желая ви да се храните с любовта, за да се родите от вода и Дух, да станете граждани на Царството Божие. Христос казва: „Който ме люби, той възлюбен ще бъде." 23 юли, 5 ч. с. Вратата на любовта.pdf
  25. Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица ЧЕТИРИ ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ХИГИЕНАТА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Основни правила на хигиената Ще прочета 5. глава от Посланието към Галатяните. От тази глава се вижда, какви са били идеите и разбиранията на първите Христови последователи. Обрязването, за което се говори в тази глава, е стар закон. (1–З ст.). Днес и лозата се обрязва, за да даде повече плод. Лозарите са правили ред опити: едни пръчки са обрязвали, а други – не са обрязвали. По този начин те са наблюдавали, кои пръчки ще дадат повече плод, и са дошли до заключение, че обрязаните се развиват по-добре и дават повече плод. „Вие, които се оправдавате чрез закона, отстранихте се от Христа. Защото ние чрез Духа ожидаме надеждата на оправдание от вяра". (4–5 ст.). В тези стихове се говори за оправдаване и освобождаване от наказание. Човек може да се освободи от известно наказание не чрез закон, но чрез вяра. „А който ви смущава, той ще попадне под наказание, кой бил да бил". (–10 ст.). – Във всяко общество има хора, които и себе си смущават, и другите смущават. Това са ония, които се занимават с личния живот, т. е. със себе си. Такива хора съществуват навсякъде: и в светския, и в религиозния живот. За да излезе от личния си живот, човек трябва да съзнае, че е дошъл на земята да служи на Бога, а не на себе си. Съзнае ли това, той трябва да даде път на Божественото в себе си, то да оправя работите му. Следователно, човек не трябва да се меси в Божиите работи. „Само не употребявайте свободата за причина на плътта, но с любов един друг си слугувайте". (– 13 ст.). – Служенето без любов няма никакъв смисъл. „ И делата на плътта са явни: те са прелюбодеяние, блуд, нечистота, похотливост". (– 19 ст.). – Думата прелюбодеяние може да се вземе в тесен и в широк смисъл. В широк смисъл прелюбодеянието подразбира даване предимство на човешкото пред Божественото, на плътта пред духа. Ако обичаш хората повече от Бога, ти прелюбодействуваш. Ако обичаш храната и облеклото повече от Бога, ти прелюбодействуваш. „Идолослужение". (– 20 ст.). – Идолослужението подразбира служене на това, което не е реално. „А които са Христови, разпели са плътта наедно със страстите и похотите й. (–24 ст.). – Едно време разпъваха плътта, а сега я възпитават. В миналото учителите възпитаваха учениците си чрез „фалага". После ги поставяха на колене. След това ги биеха по лицето, удряха от едната и от другата им страна по една плесница. Днес ги възпитават чрез забележки, мъмрене, намаляване на поведението и т. н. „Ако духом живеем, духом и да ходим". (– 25 ст.). – За да живее по дух, човек трябва да се освободи от личния елемент в себе си. Какво представя личният живот на човека? Личният живот може да се уподоби на официалните дрехи на човека, с които се облича в специални случаи. С тия дрехи той не може да работи. Иска ли да свърши някаква работа, да услужи на някого, човек трябва да облече работните си дрехи. Може ли младата булка да отиде с булената си рокля в кухнята да готви? Добре е понякога да готви и с булската си рокля, но тогава тя трябва да влезе в кухнята на природата, и оттам да си вземе ядене. Тя ще вземе чиста чиния и ще я напълни със зрели, сладки плодове от дърветата. Или ще вземе от хамбара прясно, току-що овършано жито, ще го свари и предложи на своя възлюбен. Иска ли да готви в обикновената кухня, тя трябва да съблече булската си рокля и да облаче всекидневната. Ако всеки ден облича булската си рокля, тя ще влезе в стълкновение с всички хора. Ако с бялата си рокля се яви между работни хора, те ще започнат да я пипат, от всички страни да я, разглеждат, докато я оцапат. След това тя ще се кара с тях, защо са изцапали роклята й. Разумна ли е постъпката на тази булка? Ако беше разумна, тя не трябваше да се явява с бяла рокля между работници. Друг е въпросът, ако трябваше да се яви между булки, които са облечени с булските си рокли. Оттук можем да извадим правилото: когато отиваш между работници, облечи своята работна, нечиста дреха. Когато отиваш между хора, които се разговарят само, и които са облечени в своите чисти, нови дрехи, облечи и ти своята бяла, чиста дреха. Така постъпват всички работници и занаятчии. Влезете ли между бояджии, ще видите, че те са облечени със своите бояджийски дрехи. Щом свършат работата си, те обличат чистите си дрехи. Следователно, с какви дрехи е облечен човек, не е важно. Облеклото има отношение към външната обстановка на нещата. Важно е вътрешното облекло на човека. Това облекло определя неговия характер, както и неговите добродетели. Докато изработи своята вътрешна дреха, човек прави много погрешки. Докато се научи да пише правилно и красиво, детето също прави много погрешки. Колкото да го изправя учителят, то ще прави погрешки. Обаче, колкото повече расте, детето започва да съзнава погрешките си и само ги изправя. Съвременните хора се занимават едни с други, критикуват се, без да знаят, че погрешките, които даден човек прави, нямат нищо общо с неговата душа. Преди всичко те нямат ясна представа за човека. Те не знаят, кой е добър и кой – лош човек. За мнозина силният човек е лош, а мекият – добър. Калта е мека. Добра ли е калта? Прахът добър ли е? Понеже калта цапа дрехите и обущата, вие я считате за лошо нещо. Прахът не цапа като калта, но пак го считате лош. Лош човек е онзи, който не може да използува правилно Божията любов и светлина. Добър човек е онзи, който прилага Божията любов и светлина на място. Който не може да използува светлината правилно, той започва да боледува и търси лекари да му помогнат. Като го видят, лекарите ще му кажат, че е малокръвен. Според съвременните учени малокръвието се дължи на намаляване на червените кръвни телца в кръвта. За да се справи с малокръвието, човек трябва да употребява такива храни, които да увеличават числото на червените кръвни телца. Това е повърхностно обяснение. Здравето не зависи от броя на червените кръвни телца. Другаде се крие причината за здравето. Сега ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чист въздух, на голяма височина, отдето слизат идеи, които само тук можем да възприемем. Влезе ли ученикът в клас, там ще възприеме нови мисли, чувства и постълки. Извън класа, ученикът възприема особен род материя, различна от тази, която той възприема в клас. Защо? Защото материята има различни свойства, различни вибрации – по-груби и по-фини. Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която човек възприема, зависи неговото състояние и разположение. Ако това може да се каже за физическата материя, колко повече може да се каже за духовната. Запример, когато се облече с дреха от фина материя, човек е добре разположен. О6лече ли се с дреха от груба материя, състоянието му се понижава. Някои светии са се обличали с дрехи от груба материя, да бодат кожата им. По този начин съзнанието им било всякога будно, а мисълта – отправена към Бога. Често слушате хората да казват, че трябва да се обичат, че трябва да възлюбят Бога. Това са въпроси, върху които не трябва да се говори. Да се повтарят тия думи, това е все едно светията да носи дрехи от груба материя, да го бодят, и по този начин да му напомнят, че трябва да мисли за Бога. Ако влезете в един дом, дето няма печка, не говорете, че е студено, но носете своята електрическа печка със себе си и, както говорите, внесете от своята топлина в къщата. Нека домакините сами забележат, че вие носите нещо особено в себе си. Нека те сами забележат разликата в температурата на стаята преди вашето дохождане и след дохождането ви. Който наблюдава и разбира нещата, той може да вади заключения за разумните същества в света, за Бога. Който не разбира нещата, той ще търси Бога външно, ще пита, къде е Бог, какво представя Той и т. н. Бог е слязъл в ума на човека като светлина, в сърцето като топлина, във волята му като сила, да може да мисли, да чувствува и да постъпва. След всичко това той търси Бога там, дето не съществува. Най-красивото, най-великото, най-разумното същество в света е Бог. Красотата е свързана с истината. И човек може да бъде красив, но ако обича любовта, мъдростта и истината. Да види човек любовта в някакъв красив и достъпен образ, това значи, да осмисли живота си. Любовта представя идеал, цел в живота на човека. Всичко, каквото хората вършат, все е за любовта. Без любов те не могат да постигнат нито мъдростта, нито истината. Придобият ли тези три добродетели, тия велики сили, те стават мощни и красиви. Като говорим за красотата, ние имаме пред вид главно вътрешната красота – красота на душата. Който е вътрешно красив, той е и външно красив. Красивият човек се радва на всички и на всички изпраща своята светлина. Не прави ли това и слънцето? Красиво е слънцето. За да го виждаме, то изпраща светлината си. Красотата на любовта седи в топлината. Наистина, ако човек не крие в себе си част от топлината на живота, той не може да бъде красив. Топлината дава добро разположение на човешкия дух. Топлината отваря пътя на човека. Без топлина, т. е. без добри чувства пътя на човека е затворен. Човек може да бъде обичан, само когато носи Божествените блага в себе си и щедро ги раздава. Не е ли готов да дава от Божествените блага, той не се ползува нито от любовта на хората, нито от любовта на възвишените същества. Който не раздава Божиите блага на ближните си, той се е отклонил от правия път. Същото се отнася и до ангелите. Светъл ангел е този, който раздава от Божиите блага на всички нуждаещи. Паднал ангел е този, който задържа всичко за себе си. Мнозина се страхуват да дават, да не осиромашеят. Който раздава Божиите блага с любов, той никога не осиромашава. Може ли да осиромашее чешмата, която изобилно дава? Ако е свързана с голям, неизчерпаем извор, тя никога няма да осиромашее. Ако не дава, тя има възможност да осиромашее. Всички хора ще я изоставят. Те ще потърсят друга чешма, която е готова да дава без страх. Следователно, който дава, и на него се дава. Който спира Божиите блага, и на него не се дава. Забележи ли това, човек изпада в противоречие. Щом иска да се освободи от това противоречие, той трябва да дава. Не спирайте Божиите блага! Нарушите ли това правило, ще ви държат отговорни. Ще кажете, че някога сте били скъперници. а сега сте готови да давате. Каквито сте били в миналото, такива сте и сега. От миналото носите много възгледи за живота, от които и досега не можете да се освободите. Вие сте били в положението на господари, на слуги, на майки, на бащи, на братя и на сестри, но не сте изпълнявали предназначението си, както трябва, вследствие на което и до днес носите последствията на неизпълнени задължения. Каква е службата на бащата? – Бащата дава. А на майката? – Майката обработва. Майката приема нещата от бащата и ги обработва. Децата получават от майката и бащата обработени материали и ги прилагат в живота си. Причината за противоречията, на които хората днес се натъкват, е тази, че като бащи не са давали свободно, като майки не са обработвали свободно и като деца не са приемали и прилагали свободно. Ето защо, когато Бог даде едно благо на човека, той трябва да го приеме, обработи и приложи свободно. Вие искате Бог да ви обича, без да учите. Това е невъзможно. Когато учителят обича ученика си, последният трябва да учи, да бъде един от първите ученици. Някои искат учителят им да ги обича, да бъдат първи ученици без да учат. Това е невъзможно. За ученика е важно да учи. Той може да бъде много добър по сърце. но мързелив. В случая доброто сърце не може да го спаси. Като влезе в училището, ученикът трябва да учи. Какво се ползува ученикът, ако поведението му е отлично, с никого не се е карал, лоша дума на никого не е казал, а успехът му отгоре – додолу е слаб? Той не е казал на никого лоша дума, но със слабия си успех е станал причина учителят му да говори лоши думи и да се сърди. Ученик, който предизвиква учителя си да се сърди, не е добър ученик. Мислите ли, че този учител е лош? Той се сърди, защото желае доброто на своя ученик. Лош ли е лекарят, когато забранява на болния да яде? Здравият трябва да яде, но да не преяжда; болният малко ще яде, а понякога ще гладува – това изисква болестта му. На болния се препоръчва да диша много въздух, а да яде малко. Иска ли да се развива правилно, човек първо ще приема светлина, после – топлина, след това – въздух и най-после твърда храна за тялото. И тъй, като живее на земята, човек се нуждае от въздух, като храна за своя етерен двойник, за астралното си тяло. Да се храни човек със светлина, това значи, да възприема светли мисли за ума си. Да се храни с топлина, това значи, да възприема добри, възвишени чувства за сърцето си. Когато човек възприема правилно светлината като храна, умът му е светъл; когато възприема правилно топлината, сърцето му е добро и благородно; когато възприема правилно въздуха, силата му е голяма; когато възприема правилно твърдата храна и добре я асимилира, тялото му е здраво. Ако тялото на човека е здраво, и всеки ден се подобрява, той се храни физически добре; ако силата му се увеличава, той се храни правилно с въздух. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите „прана". Други учени я наричат животворно електричество, или животворен магнетизъм. Вие сте дошли на планината не само за чист въздух, както мнозина мислят, но сте дошли още и за прана, т. е. за животворните сили на електричеството и на магнетизма. Вие излизате рано сутрин, за да възприемете особените светлинни лъчи на слънцето за храна на ума и топлинните му лъчи за храна на сърцето. Дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин. Когато умът, сърцето и дробовете приемат своята храна, и гърлото става по-възприемчиво да приема съответната за него храна. Тогава казваме, че човек се е нахранил правилно. Без да знае, той е изпълнил всички правила на хигиената за добро хранене. Основните правила на хигиената за добро хранене са следните: правилно възприемане на светлината, на топлината, на въздуха и на твърдата храна. Изпълни ли човек тия правила, след тях ще дойдат други правила – за отношенията на хората към Бога, към ближния си и към себе си. – Как трябва да се обичаме? – Това е един от трудните въпроси. Да обичате един човек, това значи, да му помогнете. Вие можете да му помогнете по следния начин: да му дадете възможност правилно да възприема светлината, топлината, въздуха и твърдата храна. Ако той има нужда от умствена помощ, ще му покажете, как да възприема светлината; ако има нужда от сърдечна помощ, ще му покажете, как да възприема топлината; ако има нужда от правилно дишане, ще му покажете, как да диша правилно; ако има нужда от здраве, ще му кажете, как да се храни. Някои хора са нервни, сприхави. Защо? Не дишат правилно. Има случаи, когато човек се дразни от присъствието на някого и е готов да се сърди, да се кара с окръжаващите. В присъствието на други някои той се успокоява. Коя е причината, че един човек ви дразни, а друг – успокоява? Един виден лекар забелязал, че клиентите му обичали да седат дълго време при него на разговор. Той бил добър, внимателен човек и не искал да им казва, че е време да си отиват, да го оставят свободен, да работи, затова измислил особено средство, с което ги заставял да напущат кабинета му. На столовете, на които клиентите му седели, той поставял по едно шило, свързано с конец. Когато клиентът оставал на разговор повече, отколкото трябвало, лекарят дръпвал конеца. Шилото бодвало клиента, и той веднага ставал от стола. Тъй щото, скарването между двама души не е нищо друго, освен бодване с шило. Всички хора имат такива шила в себе си, с които едни други се бодат. – Силно ме бодна този човек. – Седял си при него много време. Колко време трябва да седите при човек, когото обичате? Определено е, колко време трябва да седите при човек, когото обичате. Който много обича, той трябва да седи една минута; който по-малко обича – две минути; който малко обича – три минути. Който седи повече от три минути, той ще опита шилото. Приложете това правило и по отношение на своите мисли и чувства, Дойде ли в ума ви една лоша мисъл, или в сърцето ви едно лошо чувство, не ги дръжте повече от една минута. Стремете се бързо да се освобождавате от лошите мисли и чувства, за да не ставате тягостни нито на себе си, нито на своите близки. Днес всички хора говорят за любовта, но всеки я разбира различно. Някои мислят, че колкото са по-близо един до друг, толкова повече се обичат. Обаче, като се оженят, те виждат, че не излиза така. Това е неразбиране на любовта. Да се ожени човек, това още не значи, че любовта го е посетила. Любовта е свойство на душата. Душата люби. В този смисъл никой не е женен. Душата не се жени, не се свързва. Личният човек се свързва, с цел да извърши никаква работа. И духът също не се жени. Затова Христос казва: „Които се сподобят с този век, нито се женят, нито за мъж отиват." Това, което хората наричат женитба, е акт само за земята. Каква любов е тази, която се мени? Докато не се е оженил, момъкът казва на момата: Умирам за тебе. Като се ожени за нея, той й казва: Умирам от тебе. Коя любов е по-силна: да умираш за човека, или да умираш от него? Едно трябва да знаете: не вярвайте в любов, която се мъни. Истинската любов е вечна. Истинската мъдрост и истина също са вечни. В тях човек трябва да вярва. Ако вашата вяра се подтиква от любовта, мъдростта и истината, вие сте на прав път. Човек познава силата на своята вяра по това, че обикновено не боледува. Заболее ли, той лесно се справя с болестта си. Болестта е благо за него. Той я отстранява от себе си толкова лесно, колкото големият юнак – своя противник. Чрез болестите се изпитва силата на човека. Ако е силен, той ще събори болестта. Ако е слаб, болестта ще го събори. И вие ще знаете, че болестите не са нищо друго, освен големи юнаци, пехливани, които ви нападат, за да изпитат, колко сте силни. Вие ще се борите с тях, ще се огъвате, ще превивате ръцете и краката си, докато един от двамата победи: или вие, или болестта. Има хора, които действуват върху човека не само физически, но и умствено. С мисълта си те могат да ви подействуват така, че да изкривят някоя част на тялото ви: лицето, ръката, крака и т. н. Обаче, има хора, които, със своята светла и добра мисъл, помагат на човека, освобождават го от всички мъчнотии и болезнени състояния, със своята мисъл те са по-големи борци от най-големите пехливани. И тъй, когато говорим за злото, ние си го представяме като пехливанин, който вързва ръцете и краката на човека, с цел да го ограничи. Колкото да е силно злото, два пъти по-силно е доброто. То иде в помощ на човека, развързва ръцете и краката му и го освобождава. Човек е дошъл на земята не да се бори със злото, но да развива самообладание и търпение, да работи с положителните сили на природата. Защо трябва да бъде човек търпелив? За да не се поддава на отрицателните сили. Търпението е броня, която предпазва човека от злото. Вярата, надеждата, любовта, истината, знанието също така са броня. Ако не се бронира с тях, човек се поддава на силните същества, на пехливаните и става играчка в ръцете им. За да не бъде играчка в ръцете на тия същества, човек трябва да има вяра, надежда, любов. За да не бъде играчка в ръцете им, той трябва да има знание, светлина, свобода. Съвременните хора живеят в свят на ограничения. От една страна ги ограничават, а от друга ги освобождават. Причината за това се крие в съществата, които живеят във вселената. Едни същества изпълняват волята Божия, а други – своята воля. Последните същества имат желание да спъват хората, да им препятствуват. Те влизат в тях, изучават слабостите им и започват да им внушават различни мисли, с цел да ги спънат. Ако влизат в някоя мома, те започват да й внушават мисълта, да се влюби в някой момък. Ако влязат в момъка, те насочват вниманието му към момата. Не се минава много време, момъкът и момата се срещат, влюбват се един в друг. Ако не могат да се оженят, те започват да се измъчват. Ако се оженят, в скоро време любовта им изчезва, и те се чувствуват чужди помежду си, искат да се разделят. Тази любов е създадена изкуствено, и затова изчезва. Тази любов е толкова трайна, колкото любовта между свинята и нейния господар. Господарят обича свинята си, храни я, грижи се за нея, за да затлъстее. Щом види, че е достатъчно угоена, той я изважда от кочината и я изпраща на онзи свят. Любовта на господаря към свинята продължава най-много до Коледа. Приближи ли Коледа, чува се квичене, вик, плач. Господарят туря ножа на врата й и говори: Не се страхувай, законът е такъв. За да промениш условията на живота си, за да напуснеш кочината и влезеш в рая, аз трябва да те пробода с нож в сърцето, или да отрежа главата ти. Това е фигуративен израз, но така, именно, лошите същества увличат и хората. Като иска да се осигури по някакъв начин, човек е готов да вярва на всеки, който му обещава щастие. Срещнете ли човек, който обещава много, знайте, че той не говори истината. Като е дошъл на земята, човек трябва да знае, че единственият, който може да го осигури, да го отхрани и отгледа, това е Бог. Всички хора, които му услужват, са слуги Божии. Щом знае службата си на земята, човек трябва да дава свободно, щедро и да благодари свободно за всичко, което получава. Давайте свободно и взимайте свободно. С други думи казано: давайте с любов и взимайте с любов. Като проповядвам учението на любовта, на мъдростта и на истината, мнозина искат да знаят, вярно ли е това, което проповядвам. Те искат доказателства. Истината не се доказва, но се проверява. Като я приложат и опитат, те ще разберат истинни ли са думите ми, или не. Когато много бърза, човек не говори истината. Истината не бърза, тя чака времето си. Как можете да докажете, че въздухът е чист? Достатъчно е да го поемете в дробовете си, за да кажете, чист ли е, или не. За истината човек сам е авторитет. Щом поеме в дробовете си планинския въздух, той сам ще се произнесе за неговата чистота. Щом запали свещта си, човек сам ще се произнесе за силата на нейната светлина. Бог е вложил в човека мерки, с които сам да определя силата на светлината и на топлината, чистотата на въздуха и на водата и т. н. Как се изразява силата на музиканта? Силата на музиканта се изразява в това, че той предава част от своята музикална енергия на слушателите си и помага за развиване на техния музикален център, Ако не може да направи това, или той не е голям музикант, или слушателите му не са музикални. Слънчевата светлина и топлина са силни, понеже помагат за растенето на всичко живо – растения, животни и хора, а същевременно по-магат за развиване на човешките дарби. Искате ли да направите някого добър, от вас трябва да изтича енергия на доброто, която даденият човек да възприеме. Не стане ли тази обмяна на енергия, вие не можете да го направите добър. Искате ли да направите човека вярващ, част от енергията на вярата трябва да излезе от вас и да влезе в неговия съответен център. Всички хора не са еднакво развити: в някои хора центърът на вярата е силно развит, в други – музикалният център, в трети – философският център, в четвърти – центърът на наблюдателността и т. н. Всеки човек трябва да работи усилено, за да развие онези центрове в себе си, които са слабо проявени. Като ученици на окултна школа, всеки трябва да се познава, да знае, кои центрове в него са слабо развити и кои са добре развити. Хора, които са големи индивидуалисти, имат легнало назад чело. Горната част на челото им е легнала, а долната е силно развита. Те са много наблюдателни. Хора, на които челото е право, горната част силно развита, а долната – слабо, са добри философи. Те обичат да философствуват върху отвлечени въпроси. Ще ги чуете да разсъждават върху въпросите: Защо Бог е създал света, как го е създал? Кой човек може да отговори на въпроса, защо Бог е създал света? Когато светът се е създавал, хората не са съществували. Значи, светът не е създаден за хората. За кого е създал Бог света? 3а себе си. Какво означават думите „за себе си"? За себе си подразбира за всички. Значи, Бог създаде света за себе си, за ангелите, за възвишените и разумни същества, за хората, за растенията, за животните. С една дума, Богъ създаде света за всички същества над човека и под човека. Понеже включва в себе си всички същества, Бог създаде света за себе си, а Той мисли, че е създал света за нас. Понеже се проявява чрез всички живи същества, Бог се радва, когато живеем добре помежду си. Той се радва, че разбираме и прилагаме Неговите закони. Като не спазват Божиите закони, хората се критикуват, вследствие на което едни други се спъват. Какво означава думата „критика"? Критиката подразбира естествена, Божествена мярка, с която се мерят нещата. Ако прилагате тази мярка правилно, критиката е на място. Не я ли прилагате правилно, критиката не е на място. Казвате, че някой човек не е добър. Как определихте, че този човек не е добър? Каква мярка приложихте но отношение на него? Когато музикантът се произнася за даден човек, че не е музикален, той го е подложил на проверка. Той си е послужил с камертона – мярка за определяне основния тон в музиката. Той казва на дадения човек: Изпей тона „lа". – Той взима тона „lа", но музикантът го проверява с камертона и вижда, че не е правилен. Изпей сега тона „do". Изпей тона „fа". Като проверява с камертона, вижда, че всички тонове не са правилни. След всичко това, музикантът се произнася, че този човек не е музикален. Неговата критика е на място, защото той е приложил онази мярка, с която се определя музикалността на човека. Каква мярка ще приложите за добрия човек? Добър човек е онзи, който никога не се каля и размътва. Добър човек е онзи, който никога не губи своята чистота. Можете ли да размътите водата на някое дълбоко планинско езеро? Добър човек е онзи, който никога не се обижда. Той има температура десет хиляди градуса. Какво представя обидата? Обидата не е нищо друго, освен една желязна топка. Какво ще стане с тази топка, ако я хвърлите срещу човек, който има десет хиляди градуса топлина? Преди да стигне до него, желязната топка ще се стопи. Значи, никаква обида не може да стигне до добрия човек. Обижда ли се, той не е добър. Днес почти всички хора се обиждат, понеже топлината им е малка. Съвременните хора се стремят към нов ред и порядък, какъвто съществува в невидимия и разумен свят. Съзнателно, или несъзнателно те се стремят към този свят, но трябва да знаят, че разумният свят не обича болни хора, нито хора със слабости. Попадне ли такъв човек между тях, те веднага го изпращат на земята. В това отношение те мязат на пчелите. Когато в някой кошер попадне болна, нечиста пчела, те веднага я изхвърлят навън. Така постъпват и разумните същества. Те не търпят нечисто сащество помежду си. Човек е дошъл на земята, именно, за това, да се научи да живее чист и свят живот, да се приготви за разумния свят. С невежеството си човек може да повреди своите органи и по този начин да не може да изпълни това, за което е дошъл на земята. Ето защо, той се нуждае от истинско знание. Когато влезе в някое религиозно общество, човек трябва да бъде разумен, да има знания, за да не пакости нито на себе си, нито на своите близки. Религиозният живот подразбира връзка между души. В тази връзка хората се поставят близо едни до други и, ако не са достатъчно разумни, те могат да си причинят ред пакости и нещастия. Когато се качват на Алпите, за да минат лесно опасните места, туристите се свързват с въже, да могат да си помагат. При това положение те трябва да бъдат внимателни, защото, ако един от тях падне в пропастта, може да завлече всички. Но същевременно, всички заедно могат да спасят единия, който се е подхлъзнал и паднал в пропастта. Такава верига от хора представя духовният живот на обществата. Там всички хора са свързани помежду си, като скачени съдове: Пострада ли един, всички могат да пострадат. Спаси ли се един, всички могат да се спасят. Следователно, всички духовни хора трябва да се пазят едни други. Не мислете, че теренът, върху който стоите, е равен. По него има високи върхове, големи скали, дълбоки пропасти, дето всеки може да плати с живота си. Човек среща на пътя си големи съблазни и изкушения, които всеки момент могат да го спънат. Представете си, че срещате млад момък, който носи на ръце млада, красива мома. Какво ще кажете за този момък? Ще кажете, че е лош, нечист човек. Какво ще кажете за него, като разберете, че кракът на младата мома е счупен? Тя не може да ходи със счупен крак. Момъкът видял, че момата счупила крака си и й се притекъл на помощ. Лош ли е този момък? Когато се произнася за нещо, човек трябва да знае условията, при които нещата стават. Когато хората се сближават, вие не знаете, каква цел се крие в тяхното сближение. Вие не знаете, каква е целта на Бога, за да сближава добри и лоши хора. Какво цели човек, когато поставя леда на огъня? Той иска да го стопи, да го превърне на вода. Ледът не е полезен за човека. Обаче, когато го превърне на вода, той го използува разумно. Казано е в Писанието: „Не огорчавайте Духа, Който ви води в Божия път". За да не огорчавате Духа, научете се да разсъждавате дълбоко. Не разглеждайте нещата едностранчиво. Докато не знаете дълбокия смисъл на нещата, не се произнасяйте върху тях и не питайте, защо Бог е допуснал това или онова. Колкото и каквито изпитания да имате, не правете прибързани и неправилни заключения. Какво трябва да мисли ралото за себе си? Трябва ли да мисли, че съдбата е несправедлива към него? Ралото е направено, за да свърши известна работа. И човек е изпратен на земята да върши волята Божия – нищо повече. Занимава ли се с други въпроси, вън от изпълнение на волята Божия, той ще остане на почивка, както ралото, което е свършило работата си. И ако още продължава да философствува, Бог ще го остави за повече време в почвата. Почива ли повече отколкто трябва, той ще ръждяса. Рало, което не работи, ръждясва. Рало, което работи, излъсква се. Недоволството е ръжда. Доволният и работлив човек сам по себе си се излъсква и започва да свети. Следователно, дръжте в ума си мисълта: каквото се случава в живота ви, всичко е за добро. Ако човек не разбира, защо стават нещата, това е друг въпрос. Важно е, че всичко, каквото става в света, е все за добро. Който изпълнява Божия закон, той ще получи Неговото благословение. Който не го изпълнява, той ще бъде изложен на големи страдания. Закон е това. Ако пък се занимавате с погрешките на хората, вие ще понесете част от тях. Като знаете това, не се занимавайте с лошите хора. Не мислете, че можете да ги изправите. Лошият човек е развалена машина, която само майстор може да изправи. Защо мислите, че някой човек е лош? Защото не ви дал пари на заем? Добре е направил, че не ви е дал пари. Ако беше ви услужил, вие щяхте да ги използувате за непотребни работи. Някой взима пари на заем, да се жени. Каква женитба е тази? Той свършил само първоначално училище и мисли да се жени. Според Божественото учение, човек може да се жени, след като свърши отделения, прогимназия, гимназия, университет, а след това и специализация. А тъй, с няколко отделения, или с няколко класа само, това не е човек за женене, за създаване на поколение. Женитбата е само за високонапреднали хора, умствено и духовно. Какво разбираме под „женитба"? В широк смисъл на думата, женитбата подразбира свързване на човека с нещо. Да станеш министър на една държава, това подразбира, че ти си се оженил за тази държава. Да станеш цар, това пак подразбира женитба. Какво ще създадеш като министър, или като цар? Ако искаш да станеш баща, или майка, това са пак високи служби. Не е достатъчно само да станеш баща, или майка, но трябва да създадеш нещо. Ако искаш да станеш учител, ти пак се жениш. Какво ще създадеш като учител? И слуга да станеш, пак трябва да създадеш нещо. За да станеш слуга, в невидимия свят изискват непременно висше образование и десетгодишна специализация. Ангелът е слуга на небето, но той има много знания и опитности. Ангелът има повече знания и опитности, отколкото тия на цялото човечество. Като слушате това, вие не трябва да се обезсърчавате, но знайте, че сте обиколени от същества, които ви желаят доброто. За да постигнете това, което желаете, вие трябва да ги слушате. Неуспехите ви често се дължат на непослушание. От непослушанието се ражда недоволството. Щом е недоволен, човек започва да търси причината за неуспехите си в окръжаващите и казва, че хората са лоши, че светът не е добре създаден и т. н. Той мисли, че е единственият добър човек. И пророк Илия мислеше, че злото трябва да се унищожи, заради което изби 400 лъжливи пророци. След това се уплаши и избяга в пустинята. Той каза: „Сам останах, и моят живот искат да вземат." Бог му отговори: „Не си сам. В Израил има още седем хиляди пророци като тебе." След избиването на пророците, пророк Илия изгуби силата си. Той трябваше да дойде отново на земята, да изправи грешката си. Той съзна, че светът не може да се изправи с насилие, но с любов, с истина и със светлина. Сега и на вас, като на ученици, казвам: Приложете любовта, мъдростта и истината като основа на своя живот и оттам започнете да градите. „Плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, въздържание." Живот пълен със светлина, живот пълен с топлина, живот пълен с чист въздух и храна е истинският живот. 19 юли, 5 ч. с. Основни правила на хигиената.pdf
×