Търсене във форума

285 в. Оранжево-червен диск на слънцето В.К.: Тук съм записал на стр. 36 Владо разказваше, че когато Учителят се качвал на таксито се е олюлявал. Вероятно той се е олюлявал. Весела: Да, Владо ми каза, че на следния ден, когато дошла кола за Учителя, той, когато отишъл да се качи, прилошало му. И така се олюлял. Не бил в добро състояние. В.К.: Той заминава на 19 октомври. Весела: На 19 октомври за София, 1944 г. В.К.: 1944 г. Сега, имаше ли някакви признаци, че Учителят ще си замине? Весела: Не. Обаче, брат Начо Петров (Забележка: За Начо Петров виж "Изгревът" т. Ill, с. 98-100; т. IX с. 187-188; т. XVII, с. 637-638, 646-648 и снимки в т. XXII, № 69 и т. XXIII, № 15) дойде един ден при Учителя през октомври и дълго време стоя там, и когато излезе той беше пламнал целия. И понеже ми е близък, аз го попитах: Брат Начо, какво ти говори Учителят, та така си развълнуван? Той каза: Остави, остави, не ме питай, не е за говорене и бързо, бързо си отиваше. А аз тичах подире му и по шосето. Брат Начо, какво е станало? - Не е за говорене, не. Учителят каза, че ще си замине. Учителят му казал: "Аз ще си замина". Вие, тъй, тъй, един вид недоволен е Учителят от работата им, както са работили и не са изпълнили Неговите наредби и аз ще ви оставя, аз ще си взема Савка и ще си отида от вас. В.К.: Ще си вземе Савка и ще си отиде. Весела: Да. В.К.: Това Начо Петров? Весела: На Начо е казал. В.К.: Той ви го е разказал лично. Весела: Той на мен го разказа. В.К.: Сега. Весела: Стояхме на залез слънце край "Изворчето на Доброто" и гледахме на запад. Един огромен оранжево-червен диск беше слънцето и бавно залязваше. Ние бяхме от двете страни на Учителя, Владо и аз. И гледахме залеза на слънцето. Учителят абсолютно мълчеше и нито дума не каза. Но изчакахме, докато слънцето залезе и си отидохме. А това е било символ, че Учителят си отива от земята. Той ни го е показал със залеза на слънцето. Но ние не сме били .достатъчно далновидни да разберем, че Учителят си отива. В.К.: Сега, разказваше Йорданка Жекова един случай, как Учителят й казал, ще й предаде някакви тефтерчета. Обаче, тя казала, ама аз в момента имам работа и ще работя нещо, работила е. Учителят се ядосал и казал: "Българският народа не заслужава" и след това ги изгорил. Знаете ли нещо за това? Весела: Нищо не ми е казал за тези тефтерчета. В.К.: За тези неща не. Така.

2. Човешкият свят ще се организира чрез светлината на Слънцето Светлите фарове, обаче, които показват пътя на безбройните кораби по нощните морета и океани, са осъдени да бъдат неми наблюдатели на природните стихии. Те стоят високо над вълните, но дъхът и грохотът на бурите непрестанно ги облъхва. Вълните безспирно стенат и се разбиват в подножието им. Океанът никога не спи. Това е човешкият свят - свят, който тепърва ще се организира по висшите принципи на битието, за да придобие хармонията и равновесието, които са присъщи на един възвишен живот. Сега е епохата на големите катаклизми и сътресения, които с гръмогласни слова напомнят на човека, че земята не е място за покой, че тя не е неговия постоянен дом, а само една спирка в безкрайния му път, където той може нагледно да научи най-висшите уроци на живота. Който дойде на земята, минава през вратата, над която стои с огнени букви надписа: "Място на страдания и противоречия". Но, пътнико, ще потънеш ли във вълните на страданията и ще угаснеш ли в разпятието на противоречията? От теб зависи. Колкото по-скоро се научиш да плаваш и колкото по-бързо достигнеш до възкресението, толкова по- добре за теб! Страданията тук те карат да разрешиш правилно задачите си, а противоречията съществуват, докато намериш центъра на примирението им. Кръстът - знак на противоречията, трябва да се разреши. Математикът знае, че той представлява диагоналите на окръжността, на сферата. Щом се движиш по диагоналите, ще намериш центъра, защото разрешението не е в тях, а в центъра, който е образувал сферата. Разрешението на земните задачи не е на физическото поле. Истината е извън триизмерния свят. Там ще я търсим. Затова човек трябва да стане музикант, творец и да се извиси над материята. Пътят на съзнанието е труден и дълъг Не спирай и не замръзвай на някоя точка на земята, защото е опасно! Колко съзнания стоят заровени като архаични реликви под пластовете на материята, от която, като корени в земята, не могат да се изтръгнат! Не разпъвай съзнанието си на дървен кръст- страшно е това положение! Всички условия на земята - непостоянството, преходността на физическия свят, ти говорят, че не трябва тук да спираш. Тук не е мястото ти. Ще ходиш по земята, но главата ти да е на слънцето. Там е източникът на съзнателния живот. Оттам ще дойде разрешението на всичките ти задачи. Оттам иде светлината и виделината в душата ти. А слънцето е символа на Вечния Дух, който храни и поддържа вселената. Този Дух непрестанно работи като вътрешен принцип във всичко живо. Той създава единство от многообразието, той държи вселената в едно хармонично цяло, той обединява органите ти в органично единство. Пътят към възход е пътят на придобиване на Всемирния Дух. (Забележка. Текстът е допълнен с разговор върху ръкописа на Весела с д-р Вергилий Кръстев, записан на магнетофонна лента и специално изваден за този том.) Вергилий Кръстев - В.К: Сега, целта на този обзор е, аз да ви задавам някои въпроси, а вие ще отговаряте съобразно страниците, и по този начин ние ще направим едно второ допълнено издание, което ще бъде по-подробно. Сега, прави впечатление, че увода, който сте направили, е изключително добър. Добър увод. Забележки към него нямам. На с. 2, тука долу отбелязвате за страданията, и кръстът е знак на противоречията, трябва да се разреши.(Забележка. Обозначените страници, които се цитират са взети от оригиналния ръкопис на Весела, по който е работил съставителя на "Изгревът".) Сега, аз си спомням, спомням си, че вие навремето ми разказвахте, че кръстът е диагоналите на сферата, а разрешението е в центъра, на слънцето, където е символа на Вечния Дух. Сега, аз искам да се свържа с вашият хороскоп, който вие сте ми разказвали навремето, че имате някаква квадратура и онези опитности, които вие сте имали с Учителя по отношение на тази квадратура. Вие сте питали и той ви е казал, че разрешението върви по диагоналите. Спомняте ли си това нещо? Весела Несторова - Весела: Да. Учителят ми беше казал, когато му казах, че имам в хороскопа "космичният кръст", той каза, че кръстът се разрешава, като го задвижим кръгообразно, като завъртим кръста кръгообразно, той става диагонален на сферата, и образуваме сфера. Следователно противоречията се разрешават в съвършения живот, чиито център е центъра на кръста и сферата, а не кръста. Кръстът не може, земята е кръст, земният живот е разпятие между дух и материя. Човек не може да разреши това противоречие по никакъв начин, освен по Божествен начин, чрез преобразяване, преминаване от една форма в друга. Както човек не може да напредва духовно, ако той не се преражда. Като хвърля земната обвивка и получава нова, той се ражда на все по-високо стъпало към съвършенство, следователно разрешението на противоречията е в промяната една форма в друга, по-съвършена. Кръстът е несъвършена форма, сферата е съвършена, всички небесни тела са сферични, най-малко съпротивление има в сферата. В.К.: Спомням си във връзка с това, че Учителят винаги казва: "Когато имате противоречия на дадено поле, то разрешението е в по-горното поле". Весела: Да. На земята противоречията не се разрешават никак. В духовният свят се разрешават 50/100, в Божественият свят 100/100. В материалният свят е статичния живот, в духовният свят е динамиката, движението. Задачите се разрешават чрез движение, усилване на вибрациите. Ако ти си в едно понижено, нисшо състояние, ако повишиш вибрациите и състоянието ти ще се измени.

3. СЛЪНЦЕТО На слънчевата светлина и болният, и здравият трябва да се излагат. Когато се разглежда жизненият проблем, астролозите казват, че физическата сила на мъжа е в зависимост от Слънцето. Слънцето е център, в който се събират всички същества, носители на доброто и светлината. Една от причините за неврастенията се дължи на слабата връзка между човешкият организъм и слънчевата енергия. Ако тази връзка се засили, неврастенията ще изчезне. Който е свързан със Слънцето води, разумен и морален живот. Доброто влияние на Слънцето върху човека, повдига неговите мисли и чувства, с което и кръвта на човека се пречиства, подобрява се състоянието на артериалната кръв. Когато, кръвоносната и дихателната система функционират правилно, човек е оптимист и жизнерадостен. Когато има повече петна на Слънцето, годината е по- плодородна, тогава повече хора умират и повече се раждат и женят. Слънчевите типове са любители на природата, те са поети, оптимисти, гледат светло на бъдещето, добри, весели, те са почти най-добрите. При добри аспекти на Слънцето, те са творци със задълбочен философски поглед и подчертани подтици към изящните изкуства. Стремежа към красотата, радостта, веселието, музиката, науката е от Слънцето. Хората, които се намират под влиянието на Слънцето, са щедри, жизнерадостни. Хората под негово влияние заемат блестящи служби. Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Далака е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието на Слънцето. Ако Слънцето получава лош аспект от Сатурн, жизнената сила на мъжа е слаба, получава се малокръвие. Когато между Слънцето и планетите няма аспекти, то те са обеднели, лишени са от живост. Правилно е Слънцето да аспектира планетите. Златото има отношение към Слънцето. Колкото повече злато има човек в кръвта си, толкова по-благороден и щастлив е той. Има една естествена червенина на лицето и устните, която изразява неговото здравословно състояние. Такъв човек е слънчев тип. Тоновете на краските на Слънчевите типове са приятни и чисти. Видите ли такива краски по лицето и устните на някой човек, ще знаете, че Слънцето има правилни, хармонични влияния върху него. Мнозина се оплакват от Слънцето, но те се лъжат. Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. Слънчевият удар се дължи на известна дисхармония между човека и Земята. За в бъдеще, Слънцето няма да задоволява човечеството и то ще изчезне. Тогава само Бог ще бъде Слънцето на Живота.

6. КЪМ СЛЪНЦЕТО По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова Сава Калименов Към Слънцето! Към Светлината! Към Истината! Към Любовта! Към Бога! Отърси, изчисти праха, земния прах, от нозете си! Отхвърли, забрави всичко, което може да те свързва с низшето, с ограниченото, с грубо материалното. Освободи съзнанието си от всяка мисъл за земното, за ограничено човешкото. Очисти сърцето си от всяко чувство, от всяко желание, което те приковава към земята... Пожелай с цялото си същество, с всичката сила на Духа си Чистото, святото, върховното, неземното, Божественото! И ще олекнеш „като перо" - ще почувствуваш, че ти израстват крила. Ще се осъзнаеш като дете на Бога - син на Бога - син на Бога, дъщеря на Бога. Ще се разтворят пред тебе златните врати на Неговото Царство. Ще се озовеш в твоята истинска, небесна Родина - в твоя истински Бащин Дом, откъдето си дошел, и където някога, завинаги ще се завърнеш. Днес ти си още малко, слабо, невръстно, несръчно дете. В духовно отношение пред светлите Същества, които обитават света на Бога ти едва-едва прохождаш! Затуй довери се, облегни се на крепката ръка на Тези, за които време и пространство не съществуват. Довери се на Тези, които те обичат въпреки твоето несъвършенство, както майката обича своето безпомощно още дете. Довери се на Тези, които единствени могат да те преведат през безграничните междузвездни пространства, за да ти покажат - за момент, за няколко кратки мига - светлината, красотата, величието и съвършенството, любовта и мъдростта, които те очакват в бъдеще; които Бог, твоят любящ те Баща, е приготвил отвеки за тебе, за твоята душа, за твоя Дух - когато укрепнеш, когато израстнеш, когато се утвърдиш в пътя на Доброто, в стремежа, вярата и любовта към Него - великата Мъдрост, великата Любов, великият Живот, великата Истина, който обгръща всичко, изпълнява всичко, дава живот на всичко. Искай и ще ти се даде! Пожелай - и ще получиш! Стреми се Нагоре, към Висините, и ще се научиш да летиш! Така, както рибите се превърнаха някога в птици!... Така, както бубата се превръща в пеперуда! Така, както мъртвата, заледена през зимата земя ражда напролет безброй цветя! Така, както Слънцето изгрява след тъмната нощ! Нима ти - като душа, като Дух - стоиш по-ниско и не би могъл да направиш това, което направиха някога обитателите на водите? Това, което днес прави малката, лакома гъсеница, когато тя се откаже от сочните зелени листа? Това, което си бил някога и което ще бъдеш завинаги, в бъдеще, в Царството на Отца си!... Пожелай с цялата си душа - и ще получиш! Не са глухи Небесата! Отговор на твоя зов ще последва. Будно е съзнанието на небесните Обитатели. Толкова по-будно, и толкова по-всеобгръщащо от твоето, колкото е твоето в сравнение с това на пълзящите по земята животинки. Нашите по-големи братя се грижат за нас като за малки деца. Те никога не ни изпускат из погледа, из съзнанието си. Те чуват и виждат, и знаят, и разбират, и помагат. Те се отзовават! Те искат от нас само добро желание и добра воля! Защото са Служители на Бога. Защото са Служители на Любовта, на Мъдростта и на Истината! Ти си душа! Ти си Дух крилат - Божествен, силен, мощен, крепък. Там, на земята, в леглото лежи твоето тяло, твоята физическа земна обвивка, към която си оставил и всички свои недостатъци, ограничения, несъвършенство... Твоето съзнание е чисто от всичко това. Нека то бъде далеч от тебе в кратките мигове на твоето духовно пиршество! Ето: озарява те безкрайната, непоносима за физическото око светлина! В незнайното, неизразимо с човешки думи, на човешки език сияние, ти като че ли цял се стопяваш, смаляваш, изчезваш... Всичко земно изчезва от тебе! Ти не си ти - не си това, което бе досега - не си земно същество! Земята не притежава вече никаква притегателна сила за теб. Ето: ти се чувствуваш в прегръдките на това Свръхсъщество, което е именно източника на неземната светлина, която те обгръща. Ти - душата, ти - Духът, синът Божи, дъщерята на Бога, летиш в Безкрайността, чрез силата и на крилата на небесния Ангел, крепко държейки ръката си в неговата мощна ръка... Летиш към Слънцето! Летиш към Светлината! Летиш към Истината! Към Любовта! Към Бога! Към нашето спасение, към нашето избавление, към нашето освобождение от силата, от властта на тъмнината, на злото. Към нашето спасение от коварния демон, който е оплел земята с невидимите, но мощни мрежи на злото, който разпалва в душите на хората омразата един към друг, който е потопил земята в кръв, и който подготвя сега най-голямото нечувано и невиждано, невъобразимо кръвопролитие и разрушение. О! Да видиш, да се почувствуваш обгърнат в безграничната светлина! Да почувствуваш трепета на безграничната Любов! Да видиш великата Красота, великата Мъдрост, великото съвършенство на живота. Да видиш истинския живот - живота в Бога, живота на небесните, на слънчевите Обитатели. Да възприемеш за миг това, от което ние тук, на земята сме толкова далеч, но към което трябва да се стремим, което ни очаква, което е нашето бъдеще - туй, което Бог е приготвил за нас, за своите деца. Да отидеш на Слънцето! Да се издигнеш в Небесата, с крилата на Духа, под зоркото око, обгърнат от любовта на Божия Пратеник, за да видиш великата красота, великата истина, великия смисъл на живота. Да видиш истинския живот - да видиш, да заживееш в Любовта! За да се върнеш отново, тук на земята, изпълнен със светлина, с непоколебима вяра, с твърдо убеждение - че Красотата съществува, че Любовта съществува, че Доброто съществува, че Бог съществува! Че безкрайно велик е смисълът на живота. Че безкрайно велико и светло е нашето бъдеще. Че няма думи на нашия земен език, чрез които да изразим величието и красотата на това, което „око не е видяло и ухо не е чуло", на туй, което е приготвил за нас нашият небесен Баща!... Иди на Слънцето! Иди при Звездите! Иди в Царството на Бога! Иди там, гдето е отишъл героят на Достоевски в неговия „Сън"... За да прозреш истината! За да се отворят очите ти! За да се върнеш истински човек, истинско дете на Бога. За да видиш своята собствена вина, своя собствен грях, своята собствена отговорност за ужасното състояние, в което се намира засега земното човечество...