Търсене във форума

21. Следовници на Учителя живели и работили в Свищов. Петър Тихчев. Видни последователи на Учителя са живели и работили в Свищов - сред тях от най-първите е Петър Тихчев, назначен за пастор в Свищов още по времето на обучението на Учителя в Американското богословско училище тук. Бил е негов хазаин, а в последствие е канен лично от Учителя за да участва в срещите на Синархическата верига на Всемирното Бяло Братство. Той е сред поканените участници от годишната среща на веригата през 1910 година между 14 и 18 август в Търново - от записките на Петко Гумнеров се вижда, че Петър Тихчев, който тогава е бил пастор в Русе, е заемал място шести според времето на неговото поканване за участие във Веригата от южната страна на масата на Господнята вечеря. Седял е между Никола Янев от Бургас и Петко Епитропов от Пловдив. Всеки от участниците е донесъл за осветяване в олтара съестни продукти. На Петър Тихчев се е паднало да донесе хляб. Всички присъстващи единодушно избират Петър Тихчев, за участника, който да посочи една страница от библията за да бъде прочетена от Учителя. Прочетено е Второто послание към Коринтяните, 13 глава, от 3-ти стих до края. На следващата 1911 година той пак присъства на събора на Веригата от 15 до 21 август и на 19 август по внушение на Духа той избра страница 1033, стих 3 от Библията на Учителя, който прочете него и от Послание към Евреите, глава 8. През 1912 Петър Тихчев участва в събора в Търново. Записано е че е роден в село Беброво, понастоящем живущ в Русе. Този път мястото, което заема е номер 12 от северната страна на масата. По-късно по разпореждане на Учителя той раздава на всички хляба и виното на Господнята вечеря. [24-446, 453,460] Боян Боев (1883-1963 г.). Боян Боев е роден в Бургас. Завършил е естествени науки в Софийския университет. Учителствал с за известно време 1923-1924 г. в Свищов в реалната гимназия. Той идва тук от Панагюрище, където е участвал в диспут по духовни теми и е уволнен като учител по настояване на свещениците. Бива назначен в гимназията в Свищов за учител по естествени науки. Участва активно в живота на братската група, изнася три публични сказки по духовни въпроси. Тук отново си навлича неприязън от страна на свещениците. Заедно със Слави Гюдеров разчита стенограмите направени от беседи на Учителя при посещенията им от Слави. Двамата изпращат стенографските тетрадки за сверяване в София от другите стенографи на Учителя, след което са им били върнати. Петър Димков (1886-1981 г.). Петър Димков е роден в София в семейството на свещеник. Завършил Висша военна академия в Петербург. През време на военната си служба е обиколил много градове и навсякъде е вършил родолюбиви дела. Бил е командир на полка в Свищов и първоначално отсяда у капелмайстора Тодор Иванов - баща на съпруга на Екатерина Иванова Атанас Иванов. Никола Гръблев. За известно време Никола Гръблев е служил като офицер в полка в Свищов. Оставил впечатления у колегите си на смел и доблестен офицер Никола Гръблев е преместен от Свищов в Добруджа. Възкресен Анастасов. Възкресен Анастасов е роден в Ямбол. Учителствал е в Тополовград от 1925-1933 година. Брат Възкресен Анастасов е бил директор на Държавната търговска гимназия в Свищов 1945-1946 г. По същото време там работи като учителка по български език Славка Мънзова от братската група в Свищов. И двамата са посещавали молитвените събрания в домът на Санка и Иван Саръбееви. През 1976 година Възкресен Анастасов е бил представител на Бялото братство при съставянето и подаването на изложение-молба от верска общност "Бяло братство" до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков за разрешение да се запази мястото на Учителя. Отговорът до Бялото братство подписан от Людмила Живкова е изпратен до Възкресен Анастасов на адреса му в София: бул. Скобелев 45.. Тодор Симеонов (1905-1987 г.). Тодор Симеонов е роден през 1905 година в Панагюрище. Ученик е на брат Боян Боев в панагюрската гимназия Завършил е математика в Софийския държавен университет Бил е учител в Хасково, а след това преподава математика в Държавната търговска гимназия в Свищов 1931-1933 г. Заминава за Чехословакия, където завършва инженерство. Владее астрология, която прилага в тесен кръг на своите приятели.

3. Основаване и организиране на мисията в Свищов След освобождението, в годините когато Петър Дънов учи в Свищов,"... в Северна България е имало мисионерска дейност на 9 места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание/Ботевград/, Лом, Плевен, Видин и Тулча." [3-142] "Началото на методисткото дело в Свищов е положено през 1863 година от д-р Алберт Лонг-американски мисионер, завършил богословие в Бостънският университет, професор и известен българофил, роден през 1832 година."[5-72] Като основател на методистката мисия в България той изучава българския език, народните нрави и обичаи . През 1863 г. при своите посещения на град Свищов, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. [5-72] Първият от тях, който се увлякъл в методизма е Стоян Руевски. Устройвали са събрания в дома на Стоян Руевски на които идвали по десетина души.[4-17,62] Неговият син Атанас Стоянов Руевски става учител на Петър Дънов в Богословското училище. През 1887 година той заедно със Стефан Томов и Йордан Икономов полага подписа си като трети член на учителската комисия върху атестата за завършено образование на Петър Дънов. За директор на училището се е подписал И. С. Лад. Малко повече от десетилетие преди идването на Петър Дънов в Свищов - "протестантите започнали агитация в Свищов за привличане на православни граждани към своето вероизповедание. За тая цел закупили места в града, построили си училищно помещение - сегашното Градско общинско управление и наредили в него мъжко и девическо училища. За тях те доставили всички съвременни учебни помагала, уредили физически и химически кабинети, наредили пансион. Програмата на училищата им била съвършена за времето си."[5-131 ]

1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов Петър Дънов идва в Свищов от Държавната реална гимназия във Варна. Там той изучава общообразователните предмети от онова време - Закон Божи, Български език, Аритметика, Геометрия, Естествена история, Рисуване, Геометрично чертане, Краснописание, География, Гражданска и всеобща история, Гимнастика, Нотно пеене, Физика, Рисуване, Българска история, Руски език, Френски език, Химия, Практическа геометрия и Алгебра. Освен общообразователни знания в него вече е започнала да се оформя и духовната представа защото по време на ученичеството си във Варна той живее при омъжената си сестра Мария в Евангелската църква в града. Защо идва Петър Дънов да учи именно в Свищов? Това е най-подходящото място за продължаване на образованието му по две причини. От една страна защото в Свищов е създадено протестантско училище със съвършена за времето си учебна програма, а от друга страна живеейки при омъжената си сестра той е повлиян от протестантизма - виждайки молитвените събрания в църквата, темите, които са обсъждани и въпросите, които са вълнували неговите сродници. За този период говори в спомените си Мария Тодорова: Той е живял при сестра си Мария. Тя се запознава с един момък, за който се омъжва и който е бил евангелист - методист... който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си Мария живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи ... гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Според спомените на съвременниците бракът на Мария с евангелиста Стамов е бил сполучлив. Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата и са останали евангелисти и само една от дъщерите и става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов, където има училище организирано от протестантите и то след завършването на V клас в гимназията в град Варна". [1-532] "Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така, че през 1872 година Петър е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско- турската война и дядо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хатърджа /Николаевка/ и се крият от турските войски, така, че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. Чрез евангелистите-методисти той отива да учи в Свищов, където се записва в Богословския отдел."[2-531,532] Навсякъде където учи - във Варна и Свищов, а после и в САЩ - Медисън и Бостън той е заобиколен със забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с най-добри модерни програми. Още във Варна сякаш за идването на Петър Дънов във взаимнопомощното училище то е издигнато в класно училище, реформирано е в реална гимназия "каквито в княжеството има само четири" в съответствие с Указа на Княз Дондуков - Черкаски написан от проф. Марин Дринов само година преди постъпването на Петър през 1879 г. [3-118] Благоприятните аспекти събират във варненската гимназия изтъкнати за времето просветители, с което за него става възможно да изучава достатъчен брой учебни предмети в последствие допълнени и разширени в Свищов, Медисън и Бостън. Дават се най-благоприятни условия и за музикалното му образование - Петър Дънов има бъдеще на даровит музикант. Фактите потвърждават това. Тук той получава възможност наред със заниманията си в училище да взема уроци и по цигулка, с която не се разделя до края на живота си. Впоследствие Учителят, който има отлично изработен вкус към музиката дава на учениците си неземни музикални произведения, изявява се като виртуозен цигулар, композирал е над 170 музикални упражнения и песни. Чрез своите последователи прави достояние на човечеството Паневритмията - песните на хармоничните Движения. Такива благоприятстващи условия, които съвпадат с реалните исторически факти карат неговите биографи да твърдят: "Той винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия"[3-116]. Петър Дънов решава да продължи в методисткото научно-богословско училище в Свищов.

17. Евангелската методистка мисия и протестантско училище в Свищов Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Том 5-и. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 532-534. Мария Тодорова. "Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг, около 10 години работил като проповедник пастир Гаврил Илиев. В 1875 г. се настанил като мисионер в Свищов Д. Ц. Чалис. В 1876 г. той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов. През 1881 г. добил повторно назначение проповедник в града ни. През 1882 г. се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. "Пощенска", сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от двегодишен курс. За това училище се построило в 1886 г. ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст. Томов работил като протестантски пастир в Свищовската Методистка Евангелска Църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп. "Християнски свят". От 1892г. протестантско- евангелското дело не е напреднало, напротив, изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Методистката Евангелска Църква се изселили от Свищов и се установили в други градове. Д-р Ст. Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 март 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, гдето постъпил в английско училище. Това заведение завършил през 1865 г. и през Цариград се завърнал в родния си град. През септември, същата година, той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса му през 1869 г. През следната 1870 г. учителствувал в Ямбол, а в 1871 и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата, в Цариград. В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените Щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г. Д-р Ст .Томов се завърнал в България, като проповедник на Методистката Евангелска Църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г, и най-после от 1920 до 1925 г. В последната година бил пенсиониран. През промеждутъчните години Д-р Томов служил като евангелски пастир последователно в градовете: София, Варна, Русе, Шумен. През последната война, в главната квартира, в служба на военното дело. Д-р Ст. Томов и като учител, и като протестантски пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани." Ганчев, Стефан протойерей. Евангелската методистка мисия и протестантското училище в Свищов. -В: Свищов. Принос за историята му. Свищов, 1929, с. 72-74. Понеже д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговия живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас [Забележка на съставителя: 1). По препоръка на пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов, ученикът Петър Дънов получава стипендия и е приет да учи богословие в методистката семинария Дрю, щата Джърси, САЩ. 2). През 1924 г. в сп. Християнски свят, Г, 28, бр. 5 (V.1924), с. 52-53 и бр. 6-7 (VI-VII.1924), с. 65-67, д-р Стефан Томов публикува срещу Петър Дънов статията "Теософия и дъновизъм" - в 2 части. Виж Раздел IV, точка 1.З.А. 3). Бележките ми по публикацията виж в Раздел IV, точка 1.3.Б.] Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя, това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в. "Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени "Кои и какви са Белите братя (дъновистите)". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя. Ватралски присъствува на събора на Бялото Братство през месец август 1926 г. Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър председателя Андрей Ляпчев, тази възбрана е била премахната и съборът е бил проведен на 26-27 август, като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии. Така че те представляват един исторически източник, какво представляват съборите на Бялото Братство, Забележете сега, че никой от нашите приятели и ученици не седна и не описа как се провеждат съборите на Бялото Братство. А небето изпрати един протестант, който да дойде от любопитство и по идейни подбуждения, за да види какво представлява Учението и учениците на Петър Дънов. И той взе, че написа и описа събора в тези посочени статии. Накрая ще цитираме част от заключителните му слова на с. 26 от споменатата брошура. "Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но на пусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди. Ако го убиете, само ще го увенчаете с мъченичество; ще окървавите себе си и ще засилите делото му Но няма да се спрете. Затова аз казвам, с думите на Оногози, с чието име обичаме всички да се кичим: "Недейте музапрещава! Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас"." Сега ще разкажем за едни още по-необикновени протестанти. Както знаете, Учителят живееше в дома на Гумнерови на ул. "Опълченска" 66. Тази едноетажна къща бе къща-близнак, като от лявата страна на къщата живееха родителите на Георги Димитров. Майката на Георги Димитров - Баба Парашкева и мъжът й бяха евангелисти и посещаваха редовно събранията на евангелистите в София. Те имаха добро отношение с нас и тя, баба Парашкева, ги запази до края на живота си. Често идваше в другата половина, сядаше на скамейката и разговаряше със сестрите. През 1933 г. след подпалването на Райхстага, започна големият Лайпцигски процес. Като защитници на Георги Димитров се явяват и евангелистите- протестанти от САЩ, понеже баба Парашкева, майката на Георги Димитров е евангелистка по линия и по линия на евангелистите търси защити за сина си. Именно за това на Георги Димитров е било разрешено да държи в килията си голяма Библия на български, издание на Британското Библейско Дружество, която се разпространява от евангелистите-протестанти. След освобождаването му от затвора Георги Димитров заедно с майка си, баба Парашкева, заминават за Москва и там с баба Парашкева престояват известно време. Разказваше ни как се е запознала с майката на Сталин. Сталин, който е бил бивш семинарист и който по негова заповед са били взривени десетки църкви в Москва, то за рождената си майка нарежда да й се направи един параклис в Кремъл, където тя да се черкува. Майката на Сталин е грузинка, а всички грузинци са християни. Но понеже тя е била черковница, а пък баба Парашкева е била евангелистка, то много, много не са си уйдисвали по този въпрос. Тя ни разказваше какви ли не преживелици и ние слушахме понякога захласнати. Тя имаше изключително добро отношение към Учителя и към нас, и това не е случайно, защото аз лично по онези години бях свидетел на следния случай. Когато Георги Димитров по онези години е бил в нелегалност в чужбина, в къщата им нахълтва полиция, а сестра му Елена е била в къщата и полека-лека се прекрачва през една капандура и преминава общия таван. По това време аз бях при Учителя и когато над главата ни чу едно топуркане поради това, че някой минаваше по тавана, Учителят се усмихна, сложи пръст на устните ми и каза: "Пшът". Той веднага ме изпрати да си вървя. После Учителят извика сестра Василка и я накара да я облече като наша сестра с бели одежди и бяла забрадка, и да я изведе от входа, което тя точно това направи. Така че баба Парашкева беше благодарна на Учителя, беше свободолюбива по дух, не се кланяше на църковници и четеше Евангелието, и имаше възможност при нас да разговаря на различни теми. А нейните синове бяха приемани от нашите приятели и те им съдействуваха в различните години на тяхната нелегална борба. Ето ви един пример за съжителство на протестанти с Учителя и с неговите последователи.

11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК В есента на 1919 г. директорът на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП) извика в София председателите на окръжните комитети, за да ни даде устно някои поверителни инструкции. Службата ми беше много тежка: всяка вечер след вечеря Съветът на Комитета имаше заседание, в което аз докладвах разни въпроси. Само дневните продажби на този Комитет на газ и сол за всички комитети в България възлизаха кръгло по на 150 милиона лева. Като отидох в София, посетих Учителя и между другото му казах, че ще напусна тази служба и ще поискам министерството на правосъдието да ме назначи съдия. Казах на Учителя да ми посочи няколко града, дето братството ни няма кръжок, за да кажа в министерството, че приемем назначения само в един от тези градове. Учителят се усмихна и отказа да ми посочи градове и добави: „От Горе всичко знаят. Те знаят за твоето желание да бъдеш полезен на Делото Божие и ще се нареди да бъдеш назначен там, дето трябва." Скоро бях назначен за мирови съдия в Свищов. Русенският кръжок ми устрои прощална вечеря. На вечерята се говориха много и различни неща за Божието дело. Стана сестра Софка Явашева и каза: „Сестри и братя, да пожелаем щото в Свищов чрез словата на брат Тошев - тази тръба Божия, в скоро време да се образува кръжок. И нека всеки тайно да се помоли за това." А брат Ватев каза, че чул, че в Свищов една ученичка в трети прогимназиален клас получила дарба: в нейно присъствие (и в училище, и в различни домове) се движели от едно място на друго дребни предмети. Той ми поръча да проуча този въпрос и да ги уведомя за резултата. Като отидох в Свищов, председателят на окръжния съд, Йонко Гунчев (мой съгражданин), който знаеше, че съм член на обществото „Бяло братство", ме повика един ден в кабинета си и в присъствието на прокурора при съда ми каза, че както той, тъй и прокурорът се научили за дарбата на това момиче и ме помоли като специалист по такива въпроси да анкетирам случая и да ги уведомя за резултата. Наскоро след това, придружаван от разсилния си, аз посетих дома на това момиче (тогава то беше в училището). Говорих надълго и нашироко с родителите му. Те ми разправиха твърде много и твърде чудни неща за дарбата на дъщеря им. Даже майката заплака пред мене, защото се смущавала, че тази дарба на дъщеря им може да я дискредитира сред обществото, особено с оглед на нейното бъдещо задомяване. Посетих домовете на техните съседи, които подред са извиквали същото момиче да нощува у тях и да наблюдават как се движат от невидима сила различни предмети. Всички единодушно и с подробности ни разправиха факти, които потвърждават дарбата на това момиче и че невидими сили се проявяват в негово присъствие. Исках да разпитам и един съсед офицер, който отсъствуваше от дома си. Поръчах и той дойде в кабинета ми и с подробности ми разправи как е видял движението на дребни предмети, когато същото момиче е било в дома му, поканено да спи през нощта у тях... Първото семейство в Свищов, пред което говорих за нашия Учител и за учението Му и за Обществото ни Бяло братство, бяха пощенските служители Нешка и Анчо Аневи (Нешка живее на Изгрева в София). Те ме запознаха със семейството Димитър Халачев и съпругата му Юстинка (рускиня), зъболекари в Свищов. Чрез тях и други - броят на заинтересуваните свищовски граждани да чуят моето слово бързо се увеличаваше. Наредихме ден и час за събрания. В Свищов се образува кръжок от Обществото ни Бяло братство. Броят на членовете на този кръжок бързо се увеличаваше. Аз уведомявах Учителя за всичко това. След известно време, като съдия аз бях преместен от Свищов. Учителят отива в Русе и оттам се отбива в Свищов, да се запознае със свищовските приятели. Там Той изнесъл сказка в салона на града. Наскоро след това брат Боян Боев, който беше гимназиален учител в Панагюрище, е бил уволнен, задето участвувал в публичен диспут по въпроса за безсмъртието на душата. Наши братя от София ходатайствали и го назначиха за гимназиален учител в Свищов. Наскоро след пристигането си в Свищов, той изнесъл там три публични сказки за становището на окултната наука по разни въпроси. Под влиянието на Свищовските попове Синодът на църквата издействал Боев да бъде отново уволнен. Кръжокът в Свищов в скоро време става втори по големина след софийския и с доста висок дух. (М.Б.: Едно от посещенията на Учителя в Свищов е документирано чрез писмото Му от 31 януари 1921 г. до баща ми - от Свищов. Ще добавя някои подробности за братството там. Освен споменатите, последователи на Учителя са били Пенка Кодова (Димитрова) - домакиня от богато свищовско семейство, Слави Гюдеров - предприемач, Надежда Конова - гимназиална учителка, семейството на Гейчо Александров Генов с майка си Елена (по-късно става лекар), семейство Санка и Иван Саръбееви (чиновник в пощата), Невянка Богданова, семейството на Славка Халачева, Анета Байракова, Маринка и Лазар Караламбови и дъщеря им Вержиния Станчева - шивачка, банковият чиновник Денчо, Екатерина (Тица) Маркова - Иванова, дъщеря й Християнка (Таня) Иванова, синът й Милчо и др. Интересен факт е, че събранията е посещавал и дядо Юсуф и зет му - ходжа в една от джамиите в града. Събранията са ставали в дома на д-р Халачеви, където впоследствие се построява специална стая - салон (по спомените на дъщеря им Сашка Халачева), съответно подредена и украсена с духовни картини. На молитва жените са носели на главите си бели копринени кърпи. Изгревите на слънцето са посрещали от най-високата точка на хълма над града, откъдето се виждат най-красивите изгреви и залези на Дунава. Там се е намирало лозето и вилата на с. Пенка Кодова, с широка поляна, където са играли гимнастически упражнения и Паневритмия. Известно е негативното отношение на православната църква към Учителя и към последователите му. И свищовските попове са правили донесения за уволняването на брат Боев, за активната му „дъновистка" дейност - изнасяне сказки в читалището на града, на различни теми из областта на окултизма. Свищовският Архирейски наместник е изпращал писма в Министерството на правосъдието против баща ми, да бъде уволнен като съдия, понеже разпространявал „дъновизма". Когато е починал д-р Д. Халачев през 1935 г., поповете отказват да го опеят и погребат в района на „православните" гробища - като „дъновист". Любопитно е да се знае, че Православната ни църква и до днес не е отменила „анатемата" и „отлъчването" на богомилите, с които България е била известна и е уважавана в света за влиянието им върху Ренесанса в Европа. Понеже стана дума и за д-р Иустинка Халачева, която се преселва от Свищов в София и по-късно живееше на Изгрева с дъщеря си Саша, ще допълня, че сестра Иустинка беше довереният зъболекар на Учителя. Дъщерята на Иустинка и Димитър Халачеви живее понастоящем на Изгрева. Гимназиалната учителка Надежда Конова - също, както и Нешка Анева, Пенка Кодова, А. Байракова и др.)