Търсене във форума

Аудио - чете Надка Иванова Вѣра и съмнѣние (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Вяра и съмнение (Прочетоха се няколко теми върху „Ползата от предметното обучение“.) (Прочете се резюмето върху темата „Отличителни черти на младостта и старостта“.) Тема за следващия път: „Разликата между Добро и Правда“. Ще определите какво нещо е Доброто не само теоретически, но какво вие схващате под „добро“. После, ще определите какво нещо е Правда, а не какво нещо е право, защото правото е излязло от Правдата. Добро и Правда, това са два принципа, които докосват материалния и духовния свят. Ще имате и още една тема: „Задачата на ученика във Всемирната Бяла Школа“. Сега ще направя малки бележки върху „Вяра и съмнение“. Вие всинца се спъвате от съмнения и от вяра. Вяра, която носи след себе си съмнения, е пресилена вяра. За пример вие като дете може да мислите, че вашият баща е най-силният, най-умният човек, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вяра. Но при един изпит вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъв, какъвто сте го мислили. Вашата вяра претърпява едно малко отклонение и започвате да се съмнявате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Следователно всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит усъмним се, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. Не по душа, но по тяло човек е едно слабо същество. Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби. Като влезем в нея, нашият дух веднага се ограничава, губи и ние изгубваме половината от своите знания. Когато слезем на земята, пред очите на нашите по-напреднали братя ние ставаме като малките деца. Някой може да е бил голям човек, да е писал големи книги, да е свършил 10 факултета, но после, като слезе на земята, той е като малко дете и трябва наново да се пробужда. Майката го къпе и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че ти някога си бил стар философ!... Може да отворите аналите на миналото, да видите как някога е бил цар, владика, философ, как е бесил и заповядвал, какво не е правил. А сега той е едно слабо дете. Защо? Щом един ученик престъпи духовните закони, слагат го в закона на забравата. Това е наказанието му. Влезеш ли в закона на забравата, върху ти ще дойдат всички слабости на света и ще изпиташ всички несгоди на живота. Ще изпиташ всички закони на необходимостта върху си, за да се учиш постепенно да служиш на Бога. Често у вас има едно криво понятие. Схванали сте, че може да насилим нещата, че можем да направим това-онова. Не, истинските неща в света стават точно на своето време. За пример, ако пробудя вашето съзнание преждевременно, аз ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни хора, много учени, които от обич към науката са осакатени, те са преждевременно събудени и вследствие на това са осакатени. Човек трябва да се събуди точно навреме, когато са най-хубавите условия. Следователно от невидимия свят, където познават Божествените закони, то когато дойде дреме да се роди човек, всички Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Във всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на земята, или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозите го наричат щастливо съвпадение на планетите в живота. За пример, ако във вашия живот има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте под щастливото ръководство на Венера или да сте под щастливото ръководство на Юпитер, или да сте под щастливото ръководство на Слънцето, или да сте под щастливото ръководство на Меркурий, или да сте по някой път под щастливото ръководство на Сатурн, което е рядко изключение, то е голямо благословение. Особено голямо благоволение е някой път Сатурн да има доверие към тебе. Той на много малко хора се доверява. Следователно да имаш неговото доверие, това е едно изключение, тъй го наричат астролозите. Затова астролозите казват, че за да се смекчи неразположението, влиянието, което Сатурн има към някой човек, трябва да влияе върху него или Венера, или Юпитер. Като ви говоря по този въпрос, вие ще кажете: „Ние сме родени вече“. Тъй, физически сте родени. Да допуснем, че досега вашият живот е бил нещастен, отсега нататък вие можете да го направите щастлив. Как? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне с едно щастливо благоволение на съществата от по-висшите Йерархии. Туй е, което Христос нарича „новораждане“ – може да се родите, без да умрете, и пак да живеете в тялото си. Целият ви живот ще се измени, всичките нещастия ще ви напуснат и отгоре започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши Йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него. В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието. Какво има да се съмнявате? Съмняват се само онези, които нямат истински познания. Които имат познания, няма какво да се съмняват. Идете в Америка, там има двама–трима видни френолози, те могат със завързани очи да ви определят всичко. Искате да имате някой приятел или да вземете някоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при някой от тях и той ще ви даде такива точни определения за вашия характер, че вие ще се учудите. Ще опише каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище, или не. Значи всичко е написано вътре в човека, няма нищо скрито-покрито. Най-първо, всички вие трябва да се научите да изучавате себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек себе си в обективен смисъл. Във всеки един от вас има заложени красиви черти, но се изискват условия за развиване на тия дарби. Туй, което спъва сега учениците, аз намирам, че е в тяхното люшкане и колебание. Питам: Тъй, както сте поставени тази вечер, има ли по-учени хора от вас в България? Вие казвате, че не сте учени. По-учени хора от вас има ли? Вие заставате привидно тъй, като че нищо не знаете, но в себе си всеки мисли, че знае нещо. Тъй седи истината. Ако някой по някаква слабост не признае вашето учение, вие веднага са докачвате. Как трябва да се прояви туй зачитане на вашето учение? Вие дойдете тук в салона, поставили сте си един стол на едно място, дойде друг, премести стола ви, вие се докачвате, казвате: „Аз съм учен човек, не смей да отместваш стола ми, не смей да коригираш моите работи!“ На какво основание правиш това? И веднага почвате да спорите. И действително, като дойдете в окултната Школа, според законите на висшата математика всеки един ученик в даден момент не може да седи на кое и да е място в този салон. От невидимия свят, от тия по-висши Йерархии има определени течения за всекиго едного и всеки един трябва да намери своите течения. Когато отидете в един салон и намерите там своите подходящи течения и седнете на това място, то като започнете да си мислите, веднага ще се въодушевите. Седнете ли на чуждо място, веднага усещате, като че нещо ви стиска, и виждате, че не сте на мястото си. Този закон, като окултни ученици, вие ще го изпитате. Отивате да си купите хляб. От всяка фурна не можете да си купите хляб. Ако разбирате закона, трябва да знаете, че на всеки един от вас, като окултен ученик, е определено отгде може да си купува хляб. Защо? – Вибрациите на този фурнаджия, който е месил хляба, съответстват на твоите вибрации и като купиш хляба, ще усетиш едно разположение, едно въодушевление. И сега вие, като ученици, идвате в салона, седнете кой където завари, после купувате хляб откъдето и да е, и става една каша във вас, а после казвате: „Нашите работи не вървят добре“. Някои ще кажат: „А, това не зависи от тия неща“. Не, туй е съществено в света. Има и други важни неща. За пример всеки ден ти е определено с кои хора ще говориш и с кои – не. Не можеш да се срещнеш с когото искаш, определено ти е с кого да се срещнеш и с кого – не. Ти можеш да престъпиш закона, да го измениш и можеш да се срещнеш с когото трябва и с когото не трябва, но щом престъпиш закона, веднага усещаш една тъга, една скръб, че денят не е минал тъй, както си желал. Сега вие ще кажете: „Много тънки работи са тия“. Действително много тънки са, но са много съществени работи и вие трябва да ги проучите, за да може да се ползвате. Сега аз като ви говоря върху този предмет, искам да ви избавя от вашия стар страх, да не се безпокоите как ще прекарате деня. Вие ще учите онази велика наука, в която нещата са точно определени. За всеки ден е определено какво трябва да направиш, но е оставено на твое разположение да възприемеш и изпълниш, или не. Този закон е тъй, както в училищата. Баща ти те праща в училище. В училището има определени предмети, които ще учиш днес: история, география, математика, старобългарски език и други някои предмети, но ти изклинчваш, не ходиш на училище. Отидеш си вкъщи, баща ти те пита: „Ходи ли на училище?“ – „Е, малко бях болен“ – излъгваш. Излъжете баща си една лъжа. После излъжете учителя си – втора лъжа. Две лъжи казвате и тогава всичко изгубвате. В живота ви стават много такива пропущания и вследствие на това нашият сегашен живот е съграден върху множество такива малки погрешки. Затова днес сме дошли до това състояние. За пример на някои от вас челата са много малки. Защо? – Причини има. Изклинчвали сте да учите в Божественото училище и сте слезли надолу, челото ви е слязло надолу. У някои религиозни хора главите им горе не са развити. Защо? – Не сте ходили в миналото на църква, не сте мислили. И вижте, главата на някой човек е станала такава, каквато не е трябвало да бъде. Като погледнеш главата на някой човек, виждаш неговия минал живот, напечатан върху нея. Ние трябва да се върнем, да изправим живота си от всички тия недъзи и да се свържем със съществата от тия висши Йерархии, защото иначе няма отгде да черпим сила, а животът на земята е скачен с тия Йерархии. Ние не можем да прогресираме, без да спечелим благоволението на когото и да е от тях. Да не мислите, че можете в света да си пробиете път другояче. За да си пробиете път в света, в каквото и да е направление, непременно трябва да имате едно горещо желание за това. Освен туй трябва да придобиете Закона на пълното смирение и само така да искате да придобиете туй знание, да искате да се учите. Някои от вас имат горещото желание да са богати. Имате ли туй горещо желание, ще станете богати. Някои имат горещото желание да бъдат добри и стават добри; някои имат горещото желание да бъдат чистосърдечни и стават чистосърдечни. Не мислете, че добродетелите, че учението може да се добие в един живот – нито в един, нито в два, нито в 10, нито в 20 живота. Това е един дълъг процес. Туй знание, което сега добиете, то ще е за в бъдеще като основа на други едни знания, които ще се добият. Та, казвам: при сегашното състояние, в което сте, ще се явят много съмнения у вас. Например тия съмнения често се зараждат и у теософите, и у спиритистите. Последните често извикват духовете и се разговарят с тях. В Англия, в една теософска ложа се явява един махатма в плът и казва на теософите: „Тук в Англия аз бих ви открил много тайни, но условията не спомагат, затова вие трябва да си продадете имането и да отидете в Мадагаскар, там ще ви открия големи работи“. Това е един действителен случай. И наистина, около десетина души видни теософи продават имането си. „Яви се – казват те – в нашето общество един махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме в Мадагаскар, а след това ще реформираме Англия“. Отиват там, хващат ги болести и един след друг всички измират, остава само един и той се връща в Англия. Сега и в България може да се явят много махатми, които ще ви кажат: „При тия условия ние не можем да ви открием великите тайни, но идете в Америка и в Индия при индусите, които с хиляди години са развивали своите способности, та дано ви разкрият много неща. Ще отидете там, да придобиете своето първо посвещение“. Какво ще бъде то? За да ви приемат в школата си, какво ще ви правят? Ще те турят на един каменен кръст, да стоиш вързан там 5–6 дни, за да видиш какво можеш да научиш от камъка. Някои ще отидат, ще се върнат в Европа така инициирани, ще кажат: „Ние минахме през кръста“. Индусът може да види нещо на този камък, но европеецът само ще се въодушеви, че стоял на него 5–6 дни, ще си мисли, че е посветен, че е видял нещо, но на този камък няма никакви знания. Тия посвещения, които могат така да се дадат, това са външната страна. Туй посвещение на този камък изисква да знаеш свойствата на органическата, твърдата материя, за да можеш да видоизмениш своите кости. Първото посвещение се дава, за да можеш да научиш онези закони, чрез които да видоизмениш своите кости и мозъка, който се намира в костите. Следователно при този нов строеж на твоя мозък в тебе ще нахлуят нови енергии. Знанията ти ще се разширят, умът ти ще ще опресни. Туй състояние наричат „възраждане“ или опресняване на човека. А така можеш да седиш и 10 дни на кръста и нищо да не научиш. Христос беше разпнат на кръста, но след като слезе от него, възкръсна и тогава научи нещо. Кога? – Като слезе в ада. Там Той научи една от великите тайни на живота. И Христос не беше сам, двама бяха. Този, Който Го учеше, Учителят Му, Го заведе там долу в ада, да научи първите уроци. Христос, като слезе долу на земята, каза: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Отца си, Който ме изпратил долу в ада“. Той слезе долу, в ада, и Неговият учител Му предаде първия урок. По какво? – Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение. – Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш, ти си затворен там и там ще останеш. Следователно в душата си Христос беше чист и тъй чист излезе от ада. Ако не си чист, не можеш да излезеш. Докато човек не слезе долу в ада, той няма да се качи горе. За да се качим на небето, необходимо е да слезем долу, да оставим там своите съмнения. Мястото на съмненията е адът, там ще ги оставим. Следователно всички ние имаме съмнения. Аз зная свойствата на съмнението, то изпъква много естествено. Пътят, по който вървите, има толкова съвпадения, та мнозина от вас, като имат толкова прозорлив ум, нека видят дали туй, в което се съмняват, почива на някакъв верен закон, или не. Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение. Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло. И Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. Как ще се образува Христос? – Докато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е Първият Божествен образ. Щом Любовта вземе надмощие, тя остава като един господстващ закон над вас и всяко съмнение ще се изхвърли навън. Щом дойде Любовта, идва и светлината, и тогава ние познаваме нещата тъй, както са. Като ученици на Школата ще знаете, че в която школа и да влезете, принципите са едни и същи. В черната школа, в черното братство ако влезете, там пак не търпят съмнение. Вие няма да се съмнявате във вашата кауза. В черното братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо, че то е доброто в дадения случай. Ти няма да се съмняваш върху принципите. Те казват: „Ти трябва да вярваш и да не се съмняваш“. Щом се усъмниш, те веднага те хващат и ти налагат най-голямото наказание, ще оковат ума и сърцето ти във вериги, докато се примириш. В Бялото Братство като се усъмниш, няма да те изключат, но ще те извадят навън, да понесеш последствията на своите съмнения. Във всичките спиритически сеанси са проверили този факт. Дойде на сеансите една душа, която е излязла от черното братство, и като каже някоя истина, уплаши се и казва: „Идват, ще ме затворят сега“. Издала е някоя истина. Следователно не мислете, че в света, в който живеете, можете да бъдете свободни. Не! Този свят, дето живеем, е свят на борби, такива преплитания стават, че вие не можете да бъдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бъдете самостоятелни във вашата мисъл. Не, вие се лъжете. Борбата е от толкова векове, от толкова хиляди години и вие можете да бъдете под хиляди преплитания. За вас е важно само да знаете кои влияния да използвате. Тук е вашето спасение. И казано на християнски език, за вас е важно да познаете в дадения случай една мисъл на вашия Учител ли е, или не, на Христа ли принадлежи, или не. Тази сутрин аз ви казах, че зад всяко явление седи една разумна сила. Ако искате да използвате каквато и да е сила в Природата, в окултната наука на Бялото Братство, трябва да имате разрешение дали да употребите тази сила, или не. Може да я употребите, но непременно трябва да имате едно вътрешно решение. Сега аз ви говоря върху този въпрос и той трябва да се реши между вас. Знаете ли защо? Ако в Школата се допусне една мисъл, противна на другите, веднага отвън, от противоположния лагер ще дойде едно течение, на което мнозина от вас ще станат жертва. Коя беше причината, че Христос стана жертва? – Юда, който внесе отвътре отрицателни идеи. Отвътре стана предаването. Защо трябваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го предаде той? Не можеше ли друг някой да предаде Христа? Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите. И тия принципи не са наложени, аз съм ви говорим толкова пъти. Туй е по свобода. Знайте, че ако вие злоупотребите с тази свобода, вие ще злоупотребите спрямо вашата душа. Туй, за което ние сега работим, е за Бога. То не е нито за мен, нито за вас, нито за България. Ние работим за една Божествена кауза. Ние имаме един план, за който сме дошли на земята, и казваме: „Вие ще свършите това, вие ще свършите онова и т.н.“ Дава ви се една задача, която дали ще свършите, или не, дали ще приемете, или не, то е друг въпрос, но това е една зададена задача, за която, като се върнете назад, ще ви питат: „Защо не изпълнихте задачата?“ В тази задача, аз съм казвал, ще имаме всичкото съдействие на невидимия свят, на видимия свят. Аз сега желая между вас да се създадат по-меки отношения. Знаете ли по какъв начин? За пример вие не можете да търпите някой брат, нали? Аз ще ви дам един начин как да търпите този брат. Аз не ви съдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои са причините за това. Стечение на обстоятелствата е, че и двамата сте положителни, и двамата сте с излишна енергия и не можете да се търпите. Какво ще направите? Вие ще намерите един брат, когото той обича, и ще му кажете: „Моля, запознай ме с този брат“. Той ще ви запознае с него. Вие веднага ще го обикнете, но прямо с него няма да имате съобщения. Направете опит. Нека тия братя и сестри, които имат антагонизъм помежду си, си дадат тайно кандидатурата. Ще направим един опит, да видим доколко е сполучлив. Ще сложим една среда, втора среда, да видим тази енергия право ли работи. Тия енергии на противодействие трябва да се прекарват през тия благотворни среди, за да се породи една вътрешна хармония. Има и друг начин, той е духовен начин, за да можеш да търпиш брата си. Той е следният: ще се обърнеш към Христа и ще кажеш: „Господи, заради Тебе застани сега между мен и моя брат, превърни неговото и моето сърце, да се опознаем“. Този е най-добрият метод. Само така ще се обърнат сърцата ви, душите ви ще просветнат, става ви леко и вие се поляризирате. Единият става положителен, другият – отрицателен. Веднага почвате да се изменяте и между вас се поражда почит и уважение. В какво седи почитта? Ето, аз ще ви моля едно нещо. То е следното: понеже желанието на всеки ученик в Школата е той да бъде изслушван, когато говори, то щом двама измежду вас водите разговор, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влезете в думите и да се разберете. Туй е едно от условията за почит. Изкаже ли се единият и бъде внимателно изслушан, то като говори вторият, първият ще има желание да го слуша. Прекъснеш ли го и казваш: „Чакай аз“ – у него се появява едно подпушване. И той „чакай аз“, и ти „чакай аз“, чакай, чакай, излезе едно „пфиу“. Ще стане само на „чакай“. Трябва да бъдете много внимателни помежду си! Говорите ли на някой брат, наблюдавайте лицето му. Почне ли тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че не може да ви слуша, но го е срам да ви каже. Тогава у вас пък се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: „Братко, друг път ще продължим разговора, ще извините, че може би говорих повече, отколкото трябваше“. В училището непременно трябва да се отнасяте вежливо помежду си, ако искате да бъдете ученици. Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на големи мъчнотии, които ще ви наведат на големи неприятности в живота. Аз съм казал много пъти на годишните събрания, че това ще направим, онова ще направим, но трябва да пристъпим към един опит. По някой път, като погледна лицата ви, хваща ме една тъга. Знаете ли защо? Лицата ви са тъй омърлушени, като че казват: „То нашето се свърши, нас няма да ни бъде“. Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте под закона на мая, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисъл да ви казва, че от вас нищо няма да стане, при вас седи друг един велик закон, вие сте при един възел на най-големи възможности и от черната ложа искат да ви отнемат възможността, да ви отвлекат вниманието. Преди няколко дни един млад брат ми разказваше: „Идва ми една мисъл, зная, че не е моя, но ми подшушва: „Излез от това Братство, не ти е тук мястото“. „А – казвам, – те знаят, че тъкмо сега трябва да си тук.“ Те ти казват да излезеш, че като изгубиш условията, пак да влезеш. Не, не, ще седиш вътре и ще чакаш. Нали ние искаме да опитаме Господа, Великия учител в живота? Сега между по-младите и по-старите ученици аз искам да се установят едни правилни отношения. Има философски работи, които аз съм зачекнал, някои от младите след 4–5 години ще бъдат в състояние да ги разберат. Някои от по-старите ученици, като мислят, че знаят, че разбират великия закон, те са на друга опасност. Ще започнем от „А“, „Б“, това да го знаете. Не считайте туй за докачение. Всички от „А“, „Б“! В Бялата Школа е тъй. Някой може да е свършил три факултета, нищо от това – ще почне от Божественото „А“, „Б“ – и бързо ще прогресира. Ще започнете основно и няма да пропускате нищо. Всичко във вашето съзнание ще бъде тъй, че да не става никакво пропукване. Ще кажете: „Учителят ни връща към „А“, „Б“. Не, не ви връщам, аз ви тикам напред. Знаете ли какво нещо е Божественото „А“, „Б“? Няма по-велика сила в света от тази, да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе! Да знаеш, че като седиш на бойното поле, той ти казва: „Стой, не бой се!“ Изпитва те Господ. Господ казва: „Стой!“ Гранатите падат пред тебе 4–5–10 метра. – Ще стоиш, няма да те повредят. Около тебе навсякъде ред гранати падат, но ти ще седиш и ще чуваш Божия глас: „Не бой се!“ Да не бягаш! След туй ще ти каже: „Премести се на 100 крачки!“ Веднага ще се преместиш. Ще ти каже: „Стой тук!“ Веднага започва другото обстрелване. Пак ти казва: „Премести се на още 100 крачки“. Пак обстрелване, но от тебе няма да падне нито един косъм. Ще опиташ един велик закон. Питам, след като те прекара Господ през бойното поле, минеш през тия шрапнели и останеш здрав, в тебе няма ли да се зароди онова съзнание, че има една сила, на която можеш да разчиташ? – Ще се роди туй съзнание. Втори опит. Ще прострат един тънък конец от макара, който само от тежестта на половин килограм може да се скъса, и ще ти кажат: „Мини през този конец!“ Ти ще минеш, без да се скъса той. Ще минеш един път, ще минеш два пъти, три пъти, ще се хоскаш на конеца и той няма да се скъса. 10 пъти ще минеш през конеца. Питам: След като направиш този опит, няма ли у тебе да се засили вярата, че има нещо в света, което в най-слабите случаи в живота ни поддържа? Трети опит. Господ ще те прекара да минеш през всичките твои неприятели, всички те вардят с пушка, всички се ококорили и ти казват: „Не можеш да минеш от тук“. Ще минеш един път, два пъти и никой няма да те види. Питам: няма ли у тебе да се зароди вяра, че има сила, която те пази? – Ще се зароди. Туй е положителна вяра, положително знание. Няма да се съмняваш, ще минеш, а като ти каже: „Спри!“, ще спреш и ще опиташ, че в думите Му няма никакво изключение. Ще знаеш, че ти си свързан с Онзи, Който ръководи съдбините. И от главата ти няма да падне нито един косъм. Аз бих желал, като ви каже: „Направете това“, и вие да го направите. А сега често опитът излиза несполучлив, защото когато Господ ти говори, ти не слушаш, а после се зароди желание да изпълниш волята Му, но Той казва: „Сега ще чакаш“. Знаете ли какво е туй говорене? Аз ще ви говоря някой път за него. Някои казват: „Духът ми говори“. В Цариград на един осиромашал евангелист проговорил Духът и му казва: „Ще отидеш при един от мисионерите, ще му поискаш 3,000 лева и той ще ти даде“. Отива при един мисионер и му казва: „Духът ми каза, че ще ми дадеш 3,000 лева“. – „Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам 3,000 лева, а всъщност нямам такива.“ Връща се той у дома си, почесва се, поседял малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря: „Не, аз нямам пари, ти не си разбрал“. Най-после, като излиза от там обезсърчен, среща го един ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърчен?“ – „Остави се, Духът ми говори да отида при един от мисионерите да ми даде 3,000 лева, но не мога да разбера при кого да отида.“ – „А, напразно си отишъл при мисионерите, аз съм този човек, ела, аз ще ти дам“ – изважда 3 хиляди лева и му ги дава. „Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.“ Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую. Туй не е право схващане. Един ходжа срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне. Та ние трябва да различаваме Божественото от човешкото. Има начини на различаване. Божественото не говори отгоре, от главата ти. Някой път казвате, че Духът ви говори, а усещате едно стягане при слепите очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на крив път, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане“. Не вярвайте, вие сте на изкушение. Доктор Миркович правил един сеанс в Пловдив и духовете му казвали: „Иди до Сливен, че като се върнеш в Бургас, ще ти разправяме големи работи“, щяло да вали дъжд от жаби. Отива до Сливен, връща се в Бургас, няма никакъв дъжд. Това са символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“. Той е много лъган от тия духове. Той имаше един стиснат характер за пари, петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари“, той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка“. Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Дойде при него един изпаднал евангелист, младо момче, и духовете му казват: „Да помогнеш на това момче“. Викна го той вкъщи, цял месец го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарант, да му дават книги да чете, да се развива. Казва: „Духовете тъй казват, не може другояче“. Този, на когото стана гарант, изяде парите. „Е, няма нищо – казва, – духовете тъй казаха, ще го търпим.“ Дойде онзи книжар, който му давал книги, казва му: „Или да платиш, или да се закълнеш“. – „Щом духовете казват ще платя, няма да се кълна.“ Аз харесвах тази черта у него, че има голяма вяра. „А – казваше той, – духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право.“ Той не казваше: „Тъй рекъл Господ“, но – „Тъй рекли духовете“. Блажени верующите! Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко“. Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар“, и тогава сам, по своите медицински познания, предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния?“ – „Намагнетизирана вода.“ „Слушай – казва на болния, – има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш.“ И действително, той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява. Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват“. Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин, или чрез намагнетизирване?“ Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове, доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магнетическа вода без никакви хапове. И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства“. Следователно съмнението се заражда още от неразбиране на нещата. Съмнението ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влезете в примката му. „Всичко изпитвайте – казва Писанието, – доброто дръжте.“ Само така ще добиете сила за постигане на желанията си. Но за успеха в науката е потребно сила в мозъка. За успеха във всяко едно изкуство, за успеха в каква и да е област на живота се изисква също сила. Вие, учениците в тази Школа, напразно харчите излишна енергия. За пример учениците с речено-казано харчат грамадна енергия. Туй е демагнетизиране. Щом одумваш един човек, ти му правиш услуга. Ти се свързваш с него и се демагнетизирваш. Защо? Защото когато говориш за него, законът те свързва. Та, като ученици, ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. Може да одумвате колкото искате, то е за вас, за мене е безразлично. Аз зная, че ако се откажете поне в най-минималната степен, то е пак полза. Да кажем, че днес можеш да одумаш 10 души, постарай се утре да одумаш само едного. И аз забелязвам, често правя опити, отивам в някоя къща и опитвам дали там хората одумват, или не. Има един закон на противодействие. Едва седна, почне нещо да ме шушка да ми казва: „Кажи де, кажи де“. Първото нещо: ще се въздържаш. Има неща, които трябва да казваме, но има неща, които не трябва да казваме. Спрете ли одумването, то ще се изроди в следното: Направете опит! Седнете за половин час тихо и спокойно и си кажете: „Няма да мръдна“. Веднага почва щипене оттук-оттам. Не правите ли никакво обещание, нищо няма да ви щипе. Дадете ли обещание да сте спокойни за половин час или 20 минути и седнете на стол, всичките щипения ще дойдат. Вие ще седите спокойно и всички тия щипения за 20 минути време ще ги изтърпите, като че нищо не е станало. Ако искате да се занимавате с тях, ще изброите колко щипения са били. Туй щипене е на физическо поле. Ако успеете да не му се подадете, то ще влезе във вашето астрално тяло и ще ви подшушне: „Кажи, кажи онова, което ти казаха“. Туй подшушване ще бъде нито в клин, нито в ръкав. При съмненията се явява и нещо друго. Ние направим една погрешка и търсим причината извън себе си, казваме: „Аз я направих, защото тъй и тъй беше“. Не, ти просто ще констатираш една своя погрешка и ще кажеш: „Аз в дадения случай имах слаба воля, не устоях. Сърцето ми не устоя, умът ми не можа да схване нещата“. Съзнай и се помоли, не съжалявай за първата погрешка, защото няма да се мине много време, ще дойде и втора погрешка. За нея трябва да бъдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пак се помолете. Молете се за всяка една грешка. Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и като направиш 99 сражения, ще кажеш: „Победата е моя“. Но 99 пъти трябва да се молиш, да се свържеш с Бога. Знаете ли какво нещо е да се свържеш с Бога? За това нещо се изисква постоянство от ученика. Ученикът трябва да бъде като октопода – ти пускаш, той не пуска. Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите 10 несполуки, вие сте готови да се усъмните. Даже и вън в света да сте, вие ще имате същите изпити. Нима Стамболийски нямаше изпити? Нима неговите ръководители не му подшушнаха: „Напусни властта!“ Колко пъти му подшушнаха, но той не слушаше. Той се самозабрави във властта, мислеше, че е силен, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи“. Проверявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам в Школата: Допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди невидимият свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля“. А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище той влиза сега в невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание. Сега вие може да имате и други изкушения – такива, каквито имаше Стамболийски, и втори, и трети. Всеки може да попадне в тях, да иска да си отмъсти. Не си отмъщавайте! Казва се в Писанието: „Отмъщението е Мое“. Вие ще живеете без отмъщения! Светът може да живее по свои закони, те имат право да постъпват тъй, но ние ще постъпваме според нашия закон. Нашият закон е законът на Любовта, ние трябва да вървим по този закон и ще имаме Божието благословение. Ако вървим по Божия закон, нито един косъм няма да падне от главата ни. Защо? – Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи в света седят в ръката на Господа. Той управлява всички хора сега. И тъй, досега в Школата трябваше да воюваме с ред съмнения. После, друго нещо трябваше да знаете и да го спазвате. Аз не мога да говоря, когато вие искате или когато аз искам. Това е по човешки. Аз искам да спазвам онзи Божествен закон, според който мога да ви говоря в най-благоприятни случаи, тогава, когато от Божествения свят искат да ви предам една истина, която да ви ползва, защото ако във вашите умове и сърца не е този Божествен Дух, да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползва то? Ако не е Той, който да ви разясни и хвърли светлина, за да се ползвате, тогава говоренето няма да има смисъл. Туй е Божествено. Щом няма този Божествен Дух да ви говори, семето е паднало на лоша почва. Не само аз, но и вие трябва да спазвате този закон. По някой път вие ме виждате не такъв, какъвто искате да бъда. Защо? Вие още не разбирате какво нещо е отговорността в света. Да кажем, имате отговорност за нещата, които са важни и в един даден момент се решава една такава важна съдба в света, дето аз трябва да внимавам, а вие се занимавате с посторонни въпроси. Има време за философските въпроси в света. Та и вие, като ученици, в Школата всеки си има свои задължения. Казвам ви: Втори път, когато влезете в този салон, седнете тихо и спокойно на един стол, според това, където е влечението ви. Всеки да седне там, гдето теченията са най-благоприятни за него. Нека се намести всеки, където иска, за да видим как ще излезе работата. Е, тогава стенографите къде ще бъдат? – Стенографите ще си преместят и местата, и масите, където искат. И те могат да се местят. Аз искам всички да станете чувствителни, възприемчиви, да използвате закона. По този начин ще се избавяте от много неприятности. Тия 10 години, които сега минавате, ще трябва да се калите, да бъдете силни, защото след тия 10 години ще има един такъв велик изпит, какъвто светът не е виждал. Вие ще трябва да бъдете герои. Този изпит ще бъде не само за вас, но и за целия свят. Вие трябва да бъдете герои, да посрещнете този момент. Ще има едно такова силно проявление на духовния свят, такова мощно сътресение по целия свят – и вън, и вътре, че всички глави ще узреят. Даже и най-заспалите хора ще се пробудят. Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече в края на тази епоха и всички ще минете през 35 милиона градуса топлина. Разбирате ли? Този ток ще премине през този свят и той ще бъде пречистен. Не отлагайте, не си правете илюзии. Вие не казвайте това на света. Ще мълчите, то е за вас. На света може да кажете: „Ние знаем нещо много хубаво, което ще се случи след 10 години“. Ами че хубаво е, как не! Светлина ще дойде! Затуй именно сега ние в Школата искаме да ви калим, геройски да посрещнете нещата и да се ползвате от тях. Няма да казвате: „Ще умрем“. Не, ще минете от едно съзнание в друго и пак ще се срещнем. И тук, и там пак ще се срещнем. Не мислете, че втори път като дойдете на земята, пак ще се трудите да ме намерите. Не, и тук на земята, и там горе, в духовния свят, светът е един. Горе и долу било, като ви срещна, ще ви кажа: „Добре издържахте изпита си, радвам се, туй е хубаво“. Аз желая всички вие да издържите тъй изпита си. И всички може да издържите този изпит. Ако не е така, аз не бих си отворил устата да ви говоря и да ви казвам, че всички можете да си издържите изпита. Това не е само за насърчение. И тия малките спънки, които ще дойдат, те са като тия щипения, не ги считайте за нещо голямо. А това, речено-казано, това са малки закачки. Ще вървите напред. В тия 10 години вие трябва да научите нещо. В Бялото Братство не трябва да бъдем слаби. Ние ще воюваме. Как? Ако вие бяхте готови ученици, щяхме да прекараме една електрическа вълна от няколко милиона волта и с нея да нагорещим всички пушки и топове на неприятеля. Какво ще правят те след това, как ще воюват? – Ще отстъпят настрана и ние ще бъдем свободни. Ще нагорещим всички камъни по пътищата. Как ще минат? Ще нагорещим всички земни течения, че като минат, краката им ще се спънат. Кого ще гонят? Никого няма да гонят. Тъй ще бъде, като дойде Бялото Братство. Ще видите какво ще стане на земята. Белите Братя ще пуснат такава артилерия, каквато светът не е виждал. Ще пуснат тия подземни токове, та всички хора да познаят, че има един Велик закон, на който всички същества трябва да се подчинят. Няма да остане човек, който да не каже: „Господи, да бъде Твоята воля!“ Ние сме хора неразбрани, ние досега не изпълнихме Твоята воля, но отсега нататък трябва да бъдем честни и справедливи. Такова желание трябва да се зароди у всички хора, у жени и мъже, у млади и стари, у професори и всички на един глас така ще викат. У всички ще се зароди такова желание. Сега се приготовлявате. Навсякъде трябва да дойде едно такова учение. Всички ученици на окултните братства в Индия и в Англия – навсякъде сега се обединяват. Туй обединение става вече в духовния свят, а за тази физическа връзка те ще почнат да пращат свои депутации да се опознаят. Опознаването сега ще става бързо. Дойде един брат от Чехия и разказва, че там се интересуват за окултните братя в България. Запитват какво е нашето верую. И от Америка вече се интересуват. Един наш брат ми разправя, че намерил там братя. Аз му казвах: „Като отидеш в Америка, и там ще намериш братя“, а той ми пише, че не ги е намерил още и ме пита къде са. Но сега ми пише вече, че ги намерил, как ги намерил, какво е тяхното мото и т.н. Те му казват тъй: „Ние държим запалени нашите факли на пътя, по който ще минат нашите братя, за да може да ни видят и дойдат при нас“. Следователно Бели Братя има навсякъде, но ще ги търсите. Ще ги намерите, ще се запознаете с тях, но трябва да бъдете добри, примерни ученици, да изправите живота си, да проверите, да опитате всичко. Аз искам да опитате всичко туй, което ви говоря, и да кажете: „Всичко туй, което нашият Учител говори, е вярно“. Искам да се уверите, че това е една велика Истина. Туй е моето желание. Като се уверите в истинността на думите ми, да кажете: „Учителят е бил нещо по-хубаво, отколкото в постскриптума. Сега разбираме вътрешния, скрития смисъл на живота и можем вече да започнем една нова работа“. Само по този начин ще се осмисли вашият живот. И в душата на млади и стари нещо ново ще прозре. Тогава всички ще говорите от изблика на сърцето си, ще бъдете радости и весели и ще кажете: „Минахме през най-големите страдания, но най-после добихме това, което търсихме. Сега ще работим за Господа“. Не само тогава, но и сега ще работим за Господа. Аз ви казвам: Ще дойдат съмненията, но чрез вяра трябва да победим! Аз трябва да ви запозная с Бялото Братство. Вие още не го познавате. Искам всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава. В себе си тъй ще кажете: „Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава“. И на другите същото ще казвате: „Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава“. Бъдете смели в себе си и ще видите дали ще пострадате, или не. Пък на външния свят може да казвате, че сте окултисти. Теософите казват: „Ние сме ученици на Бялата Ложа“. Кое е по-съществено – Бялата Ложа или Бялото Братство? „Бялото Братство“ – това е първото име, но то има по-свещено име, което сега не смея да го произнеса. Дръжте туй име в себе си. Има имена, които не е позволено да се произнасят. Къде е туй Братство? Ще ви кажем къде е. Църквата казва: „Вие сте еретици!“ Не, ние сме членове на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава. Ако Христос е глава на църквата, и ние сме ученици на тази глава, значи имаме една глава, няма какво да ни злословите, няма какво да ни гоните. Този, който е ваша глава, Той е и наша глава. – Следователно една обща глава имаме. Вие наричате Христа глава на църквата, а ние – глава на Всемирното Бяло Братство. Кое е по-ефикасна дума? Всемирното Бяло Братство е по-ефикасна дума. Защото думата „братя“ означава живи същества, а „църква“ подразбира хора на съдържанието. И едното, и другото са важни. Тогава ще имате предвид следното: Във Всемирното Бяло Братство употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на Любовта, по който метод Христос сега работи. Вторият метод е методът на Мъдростта, а третият метод е методът на Истината. Това са три метода, три Школи, които Бялото Братство употребява едновременно. Следователно ние боравим и с Любовта, и с Мъдростта, и с Истината едновременно. Християните боравят само с Любовта, теософите – с Мъдростта, а йогите употребяват Истината за услуга на волята в нейното физическо проявление. И тъй, в Бялото Братство изучаването на Любовта, Мъдростта и Истината са методи за работа, за да се образуват онези духовни връзки за служене на Бога. Казва Христос: „Търсете Царството Божие в Неговото проявление и всичко друго ще се приложи“. Тази е идеята. Христос казва: „Който се отрече от мене пред человеците, и аз ще се отрека от него пред ангелите“. Белите Братя са служители на Бога, те са ангелите. Това е, което се подразбира в стиха. И аз ще се отрека от него не пред Бога, но пред тия братя. Вие трябва да казвате: „Ние се готвим за ученици, да влезем в туй Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава, и в стремлението си няма да отстъпим нито една крачка, няма да се отречем от принципите Любов, Мъдрост и Истина“. Само така ще станем Негови членове. Станем ли Негови членове, и ще започнем истинския живот. Аз ще се спра някой път да ви поговоря върху Бялото Братство, има много да се говори върху него, да се запознаете със законите на тази Божествена наука. Постепенно ще ви въведа, не изведнъж. Ако бяхте готови, трябваше да ви приведем между тия Бели Братя, да ги видите, но те не пускат когото и да е. Разбирате ли? Та сега няма да се обезсърчавате. Имате една велика задача и не трябва да напуснете живота си. Аз съм бил толкова снизходителен, толкова внимателен, никога не съм изисквал да напуснете жена си и децата си. Но един ден ще кажа някому да напусне жена си, децата си. Сега се приготовлявате. Но кога? Когато ми се каже отгоре. Каже се някому да напусне жена си. „Какво ще правя?“ Ще идеш да извършиш такава и такава задача. Че щели да станат раздори между тебе и жена ти... Сега ти ще се отделиш сам и ще отидеш в Америка. Може да отидете и двамата заедно, а може и мъжът, и жената поотделно, но като дойде този момент, трябва да бъдете готови да изпълните една заповед. Ако дойде този важен момент и се даде тази заповед, пригответе се да изпълните всичко, което ви се каже. Поколебаете ли се, вие се спъвате. За пример на някой ученик аз заповядвам да си извади един билет и да отиде в Америка. Дава му се един затворен плик и макар че не знае езика, казва му се: „Ще отидеш!“ Няма по-велико нещо от това! Как на Йона за пример Господ каза: „Иди в Ниневия да проповядваш!“ Можа ли да избяга? Отиде в Испания и после се върна. Казваше: „Мъчно е да риташ срещу остен“... После отиде в Ниневия и много време проповядваше там. На всеки един ученик ще се даде една задача и в тази задача се решава неговото иницииране, да мине от една степен в друга, да мине от един клас в друг. Будни трябва да бъдете сега, та ще учите. И тия неща ще дойдат, за някои ще дойдат по-рано, за някои по-късно, но все таки ще дойдат в живота ви. И казвам: Да се не обезсърчавате, много минало, малко останало. Апостолите, които живееха преди 2,000 години, казваха: „Близо е денят Господен“, а това беше преди 2,000 години. Какво търпение имаха те! И пророците, и те също. А сега ние казваме: „Денят Господен е на нашия праг“. Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на земята ще бъдат царства на Бялото Братство. И ще има само едно царство на земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си. Засега имаме още някои мъчнотии, които трябва да преодолеем. Аз ще ви кажа какви мъчнотии са те. Те са известни задачи, които трябва да решите. Друг път ще ви кажа какви задачи има да решавате и трябва да ги решите правилно, разбира се, всеки човек според това, което има – някой повече, някой по-малко! Размишление 30-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 17 юни 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Упѫтване (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Упътване Т. м. Сега ще направим едно кратко упражнение: Ръцете напред. Дясната ръка се поставя върху лявата, бавно се тегли нагоре до рамото, после отива пред главата в кръг и пак напред успоредно с лявата; след това лявата ръка се поставя върху дясната и се прави същото, което и с дясната. След това ръцете отпред бавно отиват настрани, нагоре и надолу. Лявата ръка опъната напред, дясната се поставя на рамото на лявата, тегли се по лявата до пръстите и се снима надолу. Същото се прави и с лявата ръка. (Прочетоха се няколко теми върху „Предназначението на братя и сестри“.) Изпейте „Духът Божий“! Второ упражнение: Дясната ръка право напред. Палецът на дясната ръка хваща малкия пръст на същата ръка, пуска го; след това палецът и безименният се допират, отпускат се; после, палецът и средният и най-после, палецът и показалецът се отпущат. Педята широко си отваря. Палецът, малкият пръст и показалецът се съединяват, след това и безименният се присъединява, само средният пръст остава прав, после и той се присъединява. След това показалецът се отделя, после средният, безименният и малкият, ръката се слага отпред на масата. Същото се прави и с лявата ръка. Като правите тия упражнения, умът ви трябва да се концентрира в пръстите. На пръв поглед това ще ви се види детинско упражнение, но в дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че то има добри резултати. Всеки един пръст е свързан с известни течения. за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палецът и показалецът съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте. Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения. Имайте едно нещо предвид: ако вие отидете да разправяте тези неща другиму, този ключ е изгубен. Знаете ли защо е изгубен? Този, който ще прави упражнението, ще мисли за вас, ще си казва: „Чакай, какво ли прави онзи?“ И като мисли така за вас, веднага ще се прекъснат съобщенията. Ако вие кажете тези упражнения някому, той ще каже: „Аз с тия залъгалки, с пипане на пръстите не се занимавам, това е глупава работа“. Ти ще се върнеш дома с едно прекъсване на сърцето. Не трябва така да постъпвате. Най-първо, вие ще проверите тия работи сами. Ще направите туй упражнение веднъж, дваж и като видите резултата, тогава може да го препоръчвате и на другите. Тия упражнения може да ги употребите и за възпитание на децата си. Ще кажете на детето си: „Ха, татовото, ха да направим едно упражнение“. Някой път майката не може да умири детето си. Ще вземе да направи туй упражнение с детето си и то ще се умири. Някой път се скарате вкъщи. Ще правите упражнението с пръстите, то е свирене, и ще се свърши работата. Едно отлично упражнение е то. Ако някой път не си разположен духом, прави туй упражнение и ще видиш, че няма да минат 5–10 минути и ти ще имаш едно прекрасно разположение на духа, иначе ще мислиш защо светът е тъй създаден и какви ли не други въпроси. А тъй, ще си побуташ пръстите и туй, което ти трябва, ще го приемеш. Някой път има изключения, но все-таки ще гледате всякога умът ви да присъства в правенето на упражнението, да вярвате, но твърдо да вярвате, а не само някаква глупава вяра да имате. Опитайте един закон, да видите има ли резултати, или не. Последователност се иска в това, затуй Природата е създала ръцете, известно предназначение имат те. Трето упражнение: Ръцете отпред, с включени пръсти и дланите обърнати навън. Малките пръсти се отделят, след това безименните, после средните, накрая показалците, само палците остават допрени. Ръцете се обръщат напред като букет, пръстите се допират. След това дясната ръка се тегли по лявата до рамото, минава пред лицето, над главата, от дясната страна, слиза надолу, отива напред, палците се допират, после показалците, след това средните пръсти, безименните и малките пръсти. Така ръцете минават над главата, отпред над главата и в туй движение се произнасят формулите: „В единството на Божията Любов (ръцете надолу) и Мъдрост (нагоре) Истината (надолу) постига своите цели (нагоре).“ „В името на Божията Мъдрост (надолу) и Божията Любов (нагоре) Истината (надолу) постига своите заветни цели (нагоре и после бавно се спущат надолу).“ (Дочетоха се останалите теми.) (Прочете се резюмето върху темата „Разлика между Добро и Правда“.) За идния път ще имате темата „Отношенията между въздуха и водата“. Най-първо, умът на окултния ученик трябва да се научи на разграничение, да знае да разграничава нещата. Аз бих желал, без да се самокритикувате, да знаете в даден момент към коя категория спадат състоянията, които прекарвате, и да видите какви резултати има. Да кажем, веднъж през деня имате едно меланхолично състояние, туй не трябва да ви плаши, туй е в реда на нещата. Или някой път може да имате едно весело състояние, това не трябва да ви радва, вие не знаете кое е по-хубаво, кое от двете състояния ще произведе по-добър резултат. Възможно е едно добро, приятно състояние да е по-хубаво, но възможността в единия и в другия случай се равнява на 50%. Окултният ученик трябва да следи постоянно състоянията си. Вие ще се учудвате на вашите състояния. Някой път се намирате в положение, като че отсъствате, усещате се изпразнени, умът ви не работи, и не само това, но идвате до едно състояние, да изгубите вашето съзнание, като че някоя друга сила взима връх над вас. Даже ако изгубите съзнанието си, не се плашете, понеже и вечерно време, като заспивате, губите вашето съзнание. А окултният ученик трябва винаги да има будно съзнание. Вие сега не знаете как да заспивате, там е всичкото зло – вие заспивате несъзнателно, а като станете ученици, ще заспивате съзнателно и ще се събуждате съзнателно. Следователно ще имате една отлична опитност за вашите състояния. Да се добие такова едно будно състояние на душата, се изискват доста упражнения. За пример нека някои от вас се опитат да заспят съзнателно – като да знаят, че заспиват. Ще ви дам едно малко обяснение какво ще се случи с вас, когато заспивате. Да кажем, седите, съзнанието ви е тихо и спокойно. Изведнъж усещате, че вътре в мозъка ви става едно шумолене, като че нещо ви сграбчва и вие не можете да се върнете назад, и във вас се заражда един вътрешен страх. В такива случаи някои хора усещат едно мъчение и почват да викат. Стойте тихо и спокойно, защото щом се уплашите, настава един момент на помрачаване и вие изгубвате съзнанието си, и в тази тъмнина ще се намерите в една тъмна зона. Вие трябва да пазите мисълта за себе си, да се познаете, за да излезете благополучно от тази тъмна зона. Няма да се мине дълго време, веднага ще влезете в духовния свят и ще правите разлика, ще знаете кога спите, кога сънувате, кога ходите, ще различавате нещата. И после, като се върнете от духовния свят, по същия начин пак може да се събудите. Работата е, че като дойде туй шумолене, тогава се намесват тия гъсти магнетически състояния, при които човек изгубва съзнанието си, не се познава, всичко за него е разбъркано, всички предмети, положения, които вижда, всичко туй представлява за него една фантасмагория, но щом влезе в съзнанието си, ще види, че между всички неща има една вътрешна връзка. За да надделеете, изисква се много голямо усилие, защото някои от вас, които се концентрират, заспиват. Заспиването е един метод на Природата. Няма по-лесно нещо от това, да заспиш, но в туй лесното нещо нищо човек не може да научи. По някой път и в съня се пробужда съзнанието ви, когато искат да ви предпазят от някое бъдещо събитие. Онези, които те ръководят, ще събудят съзнанието ти, като ти дадат някой жив сън. Внимавай да запазиш този сън. Някой път човек запомни някой сън, дълбоко се вреже в ума му и може да се предпази от някоя беда. Разбира се, това съставлява една част от окултната наука, един от трудните въпроси, да може да регулирате вашите енергии. Тия енергии идват от центъра на земята, вървят по гръбначния стълб и във вид на едно голямо течение нахлуват към централната мозъчна система. В тия течения съвременния свят е изгубил своята контрола. Има и друго едно течение, което иде от слънцето. То върви по обратна посока, от мозъка към симпатическата нервна система или към стомаха. И тъй, ние днес се намираме между две вълни, които постоянно ни плискат. Ние се намираме в положението на една черупка, хвърлена във водата, която се блъска от вълните ту на една, ту на друга страна. Когато имаме благото, което Бог ни е дал, не знаем как да го използваме, и когато дойде страданието, пак не можем да го използваме и се лъкатушкаме. Тия страдания са необходими, понеже като влезете в духовния свят, като се освободите от тялото, ще трябва да знаете как да контролирате вашето духовно тяло. Това нещо трябва още отсега да го научите. Малки опити може да се правят. Аз съм правил такива опити при сегашното ви състояние. За пример срещате човек, който ви е неприятен, и при тази неприятност, понеже неговите магнетически и електрически течения са гъсти, вие не искате да си вдигнете очите нагоре да го погледнете, но искате да избегнете неговия поглед, защото в погледа всякога става съединение. Злото не е в това, че не искате да го гледате, но злото е в това, че у вас се заражда страх и отвращение. Тия неща са вродени в човека. Следователно представете си, че Господ е между вас и този човек, когото не може да гледате. Или представете си, че вашият ръководител или вашият Учител, или най-добрият човек е между него и вас, и гледайте да се примирите с туй състояние. За да ликвидирате с кармата си, трябва да се примирите с всичките хора. Докато са живи, по-лесно може да се примирите, щом идат в другия свят, по-мъчно може да се примирите, изменят се вече условията и вследствие на това кармата по-мъчно се ликвидира. Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения. Ако това не можете да направите, тогава защо ни е Школата? Като влезе в другия свят, той трябва да представя за вас само една почва. Онзи, който не е работил в този свят, след като замине, дълго време ще дреме или ще чака кармата му да узрее в чистилището. Пък няма нужда да чакате с години да ви пържат в чистилището. Тук в Школата, в половин година може да минеш чистилището, а там може да ти вземат 4–5 години. Защо ще чакаш 4–5 години, докато минеш чистилището, когато тук на земята може да прекараш този курс в 6 месеца. Казват: „Каква придобивка има един окултен ученик в Школата?“ – Придобивката е тази, че три години и половина спестявате. А знаете ли на какво се равняват тия години? – Те се равняват на много години. Туй е хубавото на всички окултни Школи, които вървят по методите на Бялото Братство, че приготовляват своите ученици да бъдат готови за новите условия, при които животът може да се прояви. Туй е смисълът на Школата. Щом има условия, и знания може да придобиеш. Знанието не се придобива на физическото поле. Знанието е смес от всичките светове. Човек трябва да разбира свойствата, качествата на материята във физическия свят; той трябва да разбира още и свойствата, качествата на астралната материя, на материята, с която умът работи, и най-после – на материята, с която душата борави. Това са все знания, това са закони така преплетени, че има човек какво да учи. За учениците има много неща да учат, а за онези, които са деца, те още може да се занимават с физическия свят. По-напредналите ще се занимават с другите светове, с по-тънките материи. Ако аз бих желал да ви придам повече интелигентност, ще избера срядата като ден на събрания в Школата. Ако искам повече да ви предам благородни качества, ще избера четвъртъка. Ако искам да се усили Любовта в Школата, ще избера петъка. Ако искам да се развие трезвата мисъл в учениците, ще избера съботата. Ако искам да се развие тяхното въображение, ще избера понеделника. Ако искам да се развие в тях войнствения характер – вторника. Ако искам да се индивидуализират – неделята. Всеки един метод има свое приложение. Питат някои защо събранията стават неделя вечер? Има си причина, то не е току-тъй. Ние ги изменихме от четвъртък в неделя вечер. На Школата липсва едно: трябва да се създаде разположение в чувствата. У вас, учениците, липсва разположение на чувствата. За да придобиете това разположение, трябва да посветите цяла една година, усилено да работите, за да изправите чувствата си, хармонично да действат. Това е цяло изкуство, а сега, по нямане на това изкуство, ония енергии, които придобивате в разходките, ги изгубвате. С един замах изгубвате богатството, което имате, и после страдате. Трябва да имате разположение на чувствата. Вие сами може да се упражнявате в това. Ще ви дам едно упражнение за разположение на чувствата. Упражнение: Сутрин, като станете, ще седнете на земята на левия си крак, а десният с коляното нагоре. Лакетът на дясната ръка се опира на дясното коляно, а показалецът и средният пръст подпират челото от страна. Лявата ръка свободно надолу. Това е едно отлично положение за съзерцание. Отправете ума си нагоре към вечното, към Бога и същевременно мислете за онзи мир, където царува хармония. Там е действителният живот. Това упражнение може да го правите на обед и вечер, ако искате, но един път – сутрин, непременно. Сутрин ще го правите преди молитвата. То ще внесе разположение на чувствата и през целия ден ще имате едно прекрасно настроение. Това упражнение може да го правите 4 седмици наред по 5 минути. То е едно отлично положение за съзерцание. Сега, помнете, че всяка една поза има свой смисъл вътре в Природата. То е наука. Всяка една поза на мускулите, на веждите, всяка поза изобщо, в даден момент, става по един азбучен геометричен ред. Следователно, когато дойдем до положение да владееме себе си, ние веднага ще преустроим геометрически мускулите си. То е задача. Има някои хора, които не могат да контролират очите си, ушите си, веждите си, устата си. Всяко нещо за ученика трябва да бъде осмислено. Много движения в човека са предизвикани от големи мъчения. Някой човек, след като се мъчил много, станал е нервен, някой човек, като го гълчат много, в него стават известни спазми. Когато децата се възпитават добре или когато някой човек е религиозно настроен или има добро душевно разположение, мускулите на лицето му стават пластични. Щом се постави в ненормални условия, тогава се изисква от него воля, да се самовладее. Например при една обида или при страх човек веднага трепва и хуква да бяга. Не, като ти трепне сърцето, веднага трябва да се самовладееш. И бягането е хубаво, защото ако човек не бяга, може да го сполетят нещастия, а тъй, като бяга, той се спасява. Всякога обаче умът трябва да присъства в главата, понеже ако не присъства, човек може да бъде изненадан. Щом човек трепне, като подскочи и избяга, това е една спасителна мярка. Вземете един войник. Ако умът му присъства, когато ще гръмне, той ще запази присъствието на духа си и няма да пострада. Хубаво е да имате туй хладнокръвие. Има ученици от Индия, които специално ги изпращат в Европа, за да участват на бойните полета, и с мисълта си да може да отклонят страха. Много пъти някои адепти специално образуват войни, за да представят един действителен урок на своите ученици. Те създават една война между два народа, за да дадат изпит на учениците си. Ами че какво мислите? Вие се биете, а истинските ученици се учат, шрапнелите минават покрай тях, а те седят тихо и спокойно и се учат. Туй не е свещен егоизъм, това е геройство! А пък вие тук трябва да използвате условията. Хората създават войни, те са отговорни за тях, а вие, покрай тях, ще държите изпитите си. За пример една самарянка да отиде на бойното поле, дето падат шрапнелите, да вземе един ранен и да го изнесе извън бойната линия, това е един изпит за нея, съзнателно или несъзнателно. Може наскоро да стане една война, най-късно в срок от 10 години, а може и по-рано от 10 години да стане тази война. Та някои от вас ще ги пратим да си държат изпита там, на бойното поле. Ние ще използваме всички условия. Ние не създаваме войните, но вие, като ученици, трябва да се изпитате. (Запитват: „Може ли без война?“) – Има само един начин. Когато хората възприемат Любовта в сърцето си, с войните е ликвидирано. Ще стане още една война и тогава хората ще поумнеят. Тази война е натрапена. Има условия сега, само чакат някой да запали. Великият закон, който управлява света, не се отнася до нас. Има други разумни същества, които се грижат за съдбините на човечеството. Ние само ще използваме условията. Какви ще бъдат резултатите, други са отговорни за това. Ние сме зрители на туй, което става, и трябва само да използваме условията, при които Бог ни е поставил. Т. м. 33-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 8 юли 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Закони за контраститѣ, Малкитѣ погрѣшки (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Закон за контрастите Размишление (Прочете се резюмето върху темата „Отношението между тъмнината и светлината“.) (Прочетоха се няколко от темите върху „Отличителните черти на младостта и старостта“.) За идния път ще напишете нещо върху „Ползата от предметното обучение“. В прочетените теми има много нещо, казано за старостта и младостта, и то почти в същия тон. Разликата между младия и стария е тази, че младият постоянно слиза и възлиза, а старият постоянно се променя. В какъв смисъл? За пример някой стар дядо дойде до някоя река и реши да я прескочи, но като дойде до реката, седи, седи, казва: „А, то на млади години бива!“ После дойде до някой мост, казва: „Ще го премина“. Но после се размисли: „То не е моя работа, за младите е“. Значи постоянно решава и не изпълнява, а младият реши и изпълни – падне, не падне, скача. Психологически туй е вярно, констатирано е. Щом почнеш да чувстваш, че трябва да станеш по-добър, ти казваш тъй: „Аз ще стана по-добър“ – решаваш. Но като дойде време да станеш добър, казваш: „То не е за този живот, като дойда следващия път на земята, тогава“. Друг път решиш да напишеш нещо, но си казваш: „То е философски предмет, не е за мене“. Някой път дойдете до музиката, решите да учите, но трябва ли приложение, казвате: „Е, то е за младите, техника трябва!“ Младият пък, макар и във водата да падне, реши ли да скача, скача. Аз съм виждал как някое дете дойде до водата, скочи в нея и казва: „Хопала! – Няма нищо, втори път ще го направя по-хубаво“. Старият казва: „Що ми трябваше да скачам, то е толкова глупава работа!“ Тъй щото в туй състояние почвате ли да решавате и да отлагате, туй е старостта. Това можете да го проверите практически. Младостта и старостта, това са две съществени качества или две прояви в човека. Старият човек всякога гледа да използва другите. За пример, като мине някое младо момче покрай стария, той казва: „Хайде, дядовото, вземи стомничката!“ – туй-онуй, все да му донесат нещо. Той почва да чувства нужда от услуги. Туй, което сам можеш да го направиш, никога не желай другите хора да ти го направят. Това е едно от правилата за младите. Туй, което можеш сам да направиш, направи го, а само невъзможните неща остави другите да ги направят. Само така ще спазиш духа си. Никога не влагай в себе си идеята да казваш: „Това не мога да направя, то е невъзможно за мене“. Макар да не е възможно, ще кажеш: „Мога да го направя“. Постави в себе си мисълта, че за в бъдеще ще можеш. „Можеш“ – туй е първото правило. Ние от дълго време не сме пели. Аз забелязвам, че гласовете ви са се малко поразвалили. (Учителят поставя сурдинката си върху цигулката.) Защо се слага сурдинката, гребенчето на цигулката? – За да не се вдига много шум. Някои от вас трябва да имате такива гребенчета, за да не вдигате много шум. Когато трябва, ще извадите гребенчето. Правили са опити с кучета и с други животни, да видят как им действа цигулката и другите инструменти. Забелязвали са, че от звуковете на тръбата кучетата вият. Да изпеем сега „Сила жива, кажи ми где вода извира“. Изпейте първото упражнение: „си“, „ми“, „до“, „си“. (След това изпяхме същото упражнение една гама по-високо.) За да може музиката да произведе ефект или за да може да си въздействате с нея, трябва да имате два противоположни тона по сила. За пример, ако вземете два тихи тона или изсвирите два пасажа с еднакви по сила тонове (Учителят взима на цигулката два еднакво силни тона), те няма да произведат никакъв ефект върху вас, върху ухото ви. (Учителят свири една мелодия, при която взима два тона с противоположни сили.) При изсвирването на два противоположни тона се забелязва една дълбочина, която не може да се изрази на цигулката. Това е закон на контрастите в музиката. И в музиката, и навсякъде трябва да има силни контрасти, за да си въздействате. Ако в един момент в живота ви за пример вие сте тихи и добри, това са тихите тонове. А някой път в някои моменти от живота ви вие сте гневни, възбудени, считате, че сте лоши. Това е един контраст, туй са силните тонове. Не считайте това състояние на душата си като нещо лошо. Това са контрастите в живота. Между тия контрасти се явява един трети тон, посредством който ще разберете Божественото. Туй третото не се предава на цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено с цигулката. (Учителят свири същата мелодия с контрастите в тоновете, а после свири нещо като акомпанимент, тихичко.) Такова едно тихо душевно състояние има и у вас. Туй състояние се подготвя постепенно, но то може да се превърне в караница или от караница може да се превърне в един сладък разговор. Значи в живота ви трябва музика. И тъй, за да избегнете караницата, прибегнете към живата музика. (Учителят свири нещо весело като хороводно.) То е един вид музика в Природата. Като дойде туй настроение, казваш: „Какво ми се доигра нещо!“ Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание. След това дойде ви на ума нещо, някоя мисъл, вие я подпушите. Никога не подпушвайте енергията на вашия мозък! Дойде ви едно желание да поскачате, да си поиграете, не го подпушвайте, дайте му ход! Вие казвате: „Е, стар човек съм, що ми трябва!“ Не се подпушвайте! Природата не обича подпушване. Всеки, който се подпушва, Природата разваля бентовете му. Никакво подпушване! Най-първо, живата енергия трябва да се използва. Не се ли използва тази енергия, тя донася всичките злини в света. Ще я използвате. В туй отношение трябва да научите елементарните тонове: силните и тихите тонове. За пример някой път сте възбудени. Тогава употребете един силен контраст в музиката. Ще кажете: „Време за пеене ли е?“ Ами че как ще се упражните вие, как ще си въздействате, как ще калите вашата воля? Време за калене е, да калите вашата воля, да трансформирате енергията си, защото вашата енергия, от която и да е част на мозъка, се отразява върху музикалните ви центрове. Всинца не сте еднакво подготвени за тази музика, но за в бъдеще с нея все таки ще може да си въздействате във възпитателно отношение, за да можете да регулирате вашата енергия. Да изпеем „Сладко медено“. (Изпяхме го няколко пъти.) Да го изпеем пак, но много тихо! (Учителят свири едно упражнение, като започва от по-ниски тонове и свършва с по-високи, а ние пеем след него.) И това упражнение е за контрастите. (Учителят свири и пее едновременно едно упражнение с контрасти.) Туй упражнение ще произведе едно вътрешно успокояване. Ще засегне душата ви малко по-дълбоко. Да изпеем сега тихо „Бог е Любов“! Опитите, които се правят с пеенето и музиката, са дали чудни резултати, особено когато при туй пеене и свирене душата взима участие. Ето защо знаменити цигулари никога не дават своите цигулки да ги пипат други. Като пипнеш цигулката на когото и да е, можеш да познаеш какво е неговото естество. Тъй, както е направена цигулката, тя може да приеме и да предаде вибрациите, трептенията на всяка една душа. И цигуларят, като пипне някой път цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири – няма настроение. Цигуларите всякога свирят по вдъхновение. Понеже те не са окултисти, не могат да предадат всякога вибрациите си на своите инструменти. Сега по същия закон вие искате да говорите някому, искате да го убедите в истинността на нещата, в истинността на вашите преживявания. Но вие като говорите, трябва да предадете трептенията на душата си върху ципицата на гърлото, за да може той да ви слуша. Само тогава ще бъдете убедителни. Като говорите Истината, най-първо трябва да я прекарате през вашето гърло, през вашия ларинкс и тия отмерени вибрации ще се предадат до ухото. Да знаеш да говориш Истината, това е най-голямото изкуство! В говоренето трябва да има музика – говориш най-първо на себе си, ще пееш на себе си. Да допуснем, че искате да убедите някого в милосърдие. Убеждавали ли сте себе си в милосърдие, да видите колко мъчно се убеждава човек! Дойде някой беден човек, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вътре в тебе един ти казва „дай“, друг ти казва „не давай“ – ти се раздвояваш. Кое е тогава човекът? Човекът не е там, в тия двамата, които спорят. Ти казваш: „Аз имам разположение“. Не, в разположението не си ти. – „Нямам разположение.“ И в неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си в разположението и ако ти си в неразположението, ти си раздвоен. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението и може да ги възприема, това е човекът. Щом искаш да помогнеш на някой беден човек, ще кажеш: „Да, аз не съм разположен, но ще направя обратното, ще дам“. Някой път си разположен, ще кажеш: „Аз ще дам не защото съм разположен, но защото е право да дам“. Да кажем, че дойде някой мой приятел, който ме е угощавал, и аз кажа: „Ще го угостя, защото и той ме е угощавал“. Не, правило е: „Ще го угостя заради Любовта“. Любовта изисква, без да ме е угощавал някой, да му направя една услуга. Туй е Божественото. Значи в даден момент, като имаме едно разположение, то ни спомага да изпълним волята Божия. Изпълним ли волята Божия, тогава ние сме на правия път. Туй е, където казват простите хора, че ние имаме попътен вятър, който ни подтиква напред. Някой път имаме вятър, който ни тласка назад, но дали имаме попътен вятър или заден вятър, и в двата случая трябва да изпълним волята Божия и все таки ще постигнем целта си. Ако имаме попътен вятър, той ще ни помага, а ако имаме заден вятър, ще ни спъва. Сега, някои от вас казват: „Не му е дошло времето“. Щом човек прави разлика между разположение и неразположение, той всякога ще закъснее в своя избор. За пример Бог, Който е абсолютен, в Него няма никакво колебание. Той казва и свършва. Колебаем ли се, ние не сме на правия път. Сега аз забелязвам една черта у вас. За пример много пъти вие се въодушевите, но след туй въодушевлението постепенно се намалява, намалява и казвате: „Нямам въодушевление, не може да се направи това“. Не, всякога трябва да имате въодушевление. Не се водете по настроения. Настроението е един особен свят, свят на илюзии. Някой казва: „Днес аз съм вдъхновен“. Да, но вдъхновението никога не се мени. Някои смесват вдъхновението с настроение. Обектът на вдъхновението не се мени, а обектът на настроението се мени. Казва се в Писанието, че Духът Божий, като влезе един път във вас, не се връща. Като влезе Господ един път във вас, Той не е от тези слабодушните, да се връща. Стъпи ли Му кракът веднъж някъде, Той не се връща вече. Въодушевлението си е въодушевление. Сега мнозина християни казват: „Духът може да се отнеме“. А, да, обикновеният дух може да се отнеме и може и да се даде, но Божият Дух никой не може да Го отнеме и да Го даде. Обикновеният дух може да се махне и даде, но когато дойде Великият Божи Дух, Духът на слънцето, аз със своите грехове не мога да Го изпъдя. И никой друг не може да Го изпъди. То си върви по определения път. Не се самозаблуждавайте! Великият Божествен Дух като посети човека един път, делото е свършено. Роденият от Бога грях не прави, а щом не правиш грях, не можеш и да паднеш. Сега ще кажеш: Знаеш ли какво нещо е да не правиш грях? Да нямате желание да правите грехове, значи да считате, че всичко, което имате, всичко, което правите, е за общо добро. Всичко това не ви спъва и в каквото положение да ви сложат, вие ще може да се справите с него. Някои съвременни християни, даже и ученици на окултизма, считат, че Духът може да дойде когато и да е. Не, за да те посети Духът, ти трябва да завършиш средното си образование в окултната Школа. Само така ще остане туй посещение в тебе. То е едно състояние, когато съзнанието се е разширило и душата е готова да разбира какво се говори. Този, който се ражда от Бога, той е готов да приеме посещението на Духа. Казват за някого: „Прост човек е той“. – Не е прост, той е много учен, той е човек, който разбира Божия закон и ходи по Божиите пътища. Трябва да знаете какво нещо е Божественият език, Божествената логика. Съвременните християни казват, че и на простия човек Господ може да говори. Не, не е така. Когато ние говорим за Божията Любов, ние подразбираме тази готовност на душата – да слуша, да възприема и да изпълнява. Когато ние говорим за общ живот, за общение на души, ние разбираме туй, което в даден случай можем да възприемем, трябва и да го приложим, да се създадат правилни отношения между Бога и нас, защото между Бога и нас може да има правилни и неправилни отношения. Бог може да ни обича и същевременно да съзнава, че ние не използваме Неговата Любов и Му противодействаме, без Той да реагира. Той е всесилен. Той съзнава, че ние не правим добро, но не реагира, оставя ни. Каже ни веднъж, дваж и най-после отстъпва. Да не мислим, че ние сме спечелили в този случай нещо! Нищо не сме спечелили. Правилни отношения са: да знаем и аз, и Бог, че моите отношения към Бога са прави и отношенията на Бога към мен са прави – между Бога и мене да има една обща хармония. По какво ще се познаят тия правилни отношения? В Стария завет е казано тъй: „Преди да поиска, аз ще му дам“. Господ разбира твоите нужди и година преди да се помолиш, Той ще ти даде. Кога? – Преди да се помолиш. А след като се молиш 10 години и Господ едва ти отговори, значи не си от много праведните. След като 10 години си се молил за нещо и Господ едва ти отговори, значи не си и от много умните. Не знаете ли у дома ви как е? Онова дете, което обичате, преди да ви поиска нещо, вие сте му го приготвили, а онова дете, което не обичате, трябва да ви врънка с месеци за туй-онуй, че хайде за Коледа, хайде за Великден и едва най-после ще му го приготвите, ще се откъсне нещо от сърцето ви и за него. Защо? – В единия случай ние следваме Божиите закони, а в другия случай – не. В последния случай ние спъваме своя прогрес, създаваме в съзнанието си големи препятствия и тогава Бог ни оставя. Тия наши състояния се отразяват към Бога и после по обратен път те се връщат към нас – жънем своите последствия. Ние се спъваме така и в своите мисли и желания. Тогава какъв е законът, каква е философията? – Да отстраним сами препятствията, които ни пречат да живеем в Божествения закон. Туй е задачата на учениците. И сега мнозина казват, че влизането в една окултна Школа е опасно. Да, всеки, който е влязъл в окултната Школа и противодейства на нейните методи, пътят му е много опасен. Най-първо, в такъв човек трябва да има чистота във всичките му намерения и каквото прави в името Божие, да е доволен от себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да си доволен от себе си и да се радваш, че изпълняваш волята Божия. А не, след като напишеш нещо, да питаш другаря си: „Хубаво ли свиря?“ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам публиката в София как свиря? Аз зная колко и как свиря. Как свиря, аз това зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо как въздейства цигулката върху ми. За пример някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо. Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя добро, значи добре свиря, добър цигулар съм. Щом свиренето ми не може да измени моето настроение, аз не съм добър цигулар. Туй разбирам музика! Всеки един от вас трябва да упражнява пеенето си. Ние сме правили опити, но и още трябва да правим. Не мислете, че нещата може да ги придобием даром. Не, работа трябва! В окултната наука към дребните, към малките работи ще бъдете много взискателни, няма да ги пренебрегвате. За пример вие, като окултни ученици, ето какво пренебрегвате. Станете сутрин и виждате, че на обущата ви има едно малко леке. Вие използвате случая други да ви услужат и казвате: „А, жена ми, децата ми не ми изчистиха обущата“. Не, ти ще вземеш една кърпа и ще си изчистиш обущата. Не жена ти, не слугата ти, а ти сам ще си ги изчистиш. Ще си кажеш: „Тая работа е моя“. Излязъл си на пътя, забелязваш на дрехата си прах, няма да звъниш на слугата да дойде, а сам ще си я изчистиш. Тази работа е твоя. А ти ще направиш цял въпрос. Туй, което виждаш в дадения момент, то е за тебе. Тези са погрешките, които вие постоянно правите. Шапката ти е нечиста, ще я свалиш и ще си я изчистиш. Туй, което ти виждаш, то е твоя работа, а туй, което не виждаш, то е работа за другите хора. За пример вървя и някой приятел види, че имам едно леке отзад, и ми каже: „Имаш едно леке“. Ще му кажа: „Изчисти го, това е твоя работа“. Някой път аз виждам, че някой има леке някъде, ще взема да го очистя. – „Какво правиш?“ Казвам: „То е моя работа“. Туй са малките работи. Сега вие се занимавате с велики идеи, нали? Но ако спазвате малките правила, те ще произведат големи ефекти. Колко пъти малките работи, за пример едно малко леке на шапката ви, развалят настроението ви за цял ден! „Как, туй леке?“ Или как да остане на обущата ви това леке? Не прави въпрос, вземи, очисти го и си върви напред! Това са правила, които трябва да спазвате. Всички окултни ученици трябва да бъдат пример, образци на чистота! Всяко нещо у вас трябва да е чисто. Ноктите ви трябва винаги да са чисти, макар и да сте работили нечиста работа. Някой си погледне ноктите, каже: „Няма нищо“. Не, щом има кал, вземи, та ги изчисти хубаво. Ти казваш: „Ама то време се губи“. Не се губи време. Защото като оставиш тази нечистотия днес, като я оставиш утре, у тебе се образува един психологически навик и тогава от най-малките погрешки в твоите мисли, желания и действия се раждат лоши последствия. Туй, което виждаш в себе си като лошо, изправи го. За пример някой път виждаш косата си разчорлена, настръхнала, вземи малко вода, намокри я. Много електричество има. Вземи малко топла вода, заглади я – хем приятно, хем лекуване. После, ако имаш гребен, вчеши я. Това са навици. Гледайте да не станете педанти, но разумно въздействайте върху себе си. Ще пазите като правило следното: Косата ви трябва да бъде гладка, да не стърчи. Много от вас кривите токовете на обущата си. Аз няма да се спра да ви разказвам какви са недъзите, които предизвикват това изкривяване. Като ученици на окултната Школа, вие се старайте да няма никакво изкривяване на токовете. Учениците от окултната Школа не трябва да носят тесни и високи токове. Широки и ниски токове на обущата си! Туй като правило разбирате ли го? И който от вас си криви крака наляво или надясно, навътре или навън, ще внушава на крака си да не се криви нито наляво, нито надясно. Ще гледа да изправя обущата си. Ако вие не можете да заповядате на вашия крак да ходи правилно, как ще заповядате на други неща, които са извън вас? Този изкривен ваш крак е свързан с известни течения в Природата. Щом измените външно това, ще срещнете тия течения. Направете опит! Ще ви кажа една от причините, отгде идва туй изкривяване. Вървите правилно по един стръмен път и ви дойде на ума за някой човек, когото не обичате, и казвате: „Какъв човек е този Иван!“ И като вървите тъй, хоп на задницата си! Да кажем, че е някой си Иван или Петър, когото не обичате, безразлично е – не мисли за него. Ти с това вредиш и на себе си, вредиш и на него. И тъй, щом помислиш за него, падаш на задницата си. „Той не е късметлия човек.“ Не мисли за него. Така се образуват лошите отношения между хората. Първото нещо: като ученици на окултната Школа, ще се стараете да бъдете изправни към вашите мисли по отношение на Бялото Братство или по отношение на вашия Велик учител, който се намира в другия свят. Често онези, които си кривят обущата навън, са несправедливи към своите ближни, а които си кривят обущата навътре, са несправедливи към себе си. Аз онзи ден на екскурзията гледах, на мнозина от вас бяха изкривени токовете. Трябват ви широки токове, за да не ги кривите. Ако не вярвате в това, направете опит. Когато човек стане критик на себе си повече, отколкото трябва, той започва да криви токовете си навътре. Онзи човек, който изпилява токовете си назад, той е твърд и по-скоро магарето ще влезе вътре, отколкото той, а онзи, който изпилява токовете си отпред, той е изменчив. Някои ги изпиляват и отпред, и отзад, значи такъв човек някой път е твърд, а някой път – изменчив, страхлив. Та първото нещо: ще гледате да не изкривявате обувката си, да ходите нормално, защото тия състояния, които идват несъзнателно, ще се отразят в общия ви живот. Колко пъти тия криви токове може да станат причина на нещастия, да се изкриви, да се навехне кракът ви. А онзи, който ходи правилно, той не е изложен на това. Има изключение и от това правило. Често изкривяването на токовете може да се предаде на другите хора. В Америка, в един град имало един владика, който си държал главата изкривена на лявата страна. Всички проповедници в този град си държали главата като него. Туй е подражание по симпатия. Така по симпатия може да се изкривят и токовете. Казвам: Ние не трябва да седим под сянката на когото и да е. Имаш един навик – то значи, че си под сянката на някого. Следователно всички тия анормалности, всички лоши навици, които имате, ще се стараете да отстраните. Сега, като тръгнете по разходки, да не казвате: „Чакай да видим кому са изкривени токовете“. То е друг лош навик. Да гледате погрешките на другите хора, без да ги използвате, вредите на себе си, създавате си лоши последствия. „Не съдете, да не бъдете съдени!“ – казва Христос. Щом гледаш погрешките на другите хора, ти ги съдиш, а щом ги съдиш, и тебе ще съдят. Щом гледаш погрешките на другите хора, трябва да изправиш една своя погрешка и да кажеш приятелски на този човек: „Имаш една лоша черта, гледай да я изправиш. Аз се възползвах от този твой недостатък и се изправих“. Та първото нещо: ще започнете с обущата си. В една година отгоре учениците от окултната Школа да са с изправени токове! Криви токове да няма! Вие сами ще ги изправите. И ако някой си изкривява тока на една или друга страна, аз ще му дам правило как да си го поправи. Ще дадете обущата си на някой обущар и ще го помолите да направи с половин сантиметър по-висока тази страна от тока ви, която изкривявате, за да стъпвате тъй, както трябва. Изправете ли краката си по този начин, вие ще дойдете до едно правилно разрешение на онези психологически процеси, които стават в мозъка ви. Защото някой път най-красивите ни мисли в света се повреждат от едно криво движение. За пример аз тръгвам от дома си с добро разположение, но някъде из пътя падна, хлоцна, казвам си: „Не ми върви работата“ – и се върна вкъщи. И тъй, на когото от вас обущата са изкривени, ще ги изправи. Ще започнем по закона на Природата – широки токове! Има хора в света, които ходят с остри, високи токове, но това е друго изкуство вече. Сега ние ще учим закона на Природата. А туй, да ходиш с високи токове, за това нещо се изисква особено концентриране на ума. И действително аз гледам тия дами, които носят високи токове, не ги изкривяват. Казвам: Тази дама, като стъпва с тия токове, постоянно мисли за тях, не ги изкривява. И тъй, ще започнем най-първо от видимите, естествените погрешки, с които започва Природата, докато дойдем до по-големите, за които се изисква по-голямо изкуство. Ако можем да изправим видимото, с това ще придобием повече вяра в себе си, за да изправим по-големите недъзи, за които се изискват по-големи тънкости. А това, че човек изкривява едната или другата страна на токовете си, това е една от малките погрешки, един от малките недъзи. Упражнение: Двете ръце се поставят пред лицето с дланите навън, като се допират с пръстите и после се отдалечават, пак се събират, и отново отдалечават, при което отдалечаване се поставят настрана. Същото упражнение се прави още два пъти. След това ръцете се изправят нагоре и там се срещат с допрени пръсти. Бавно се спускат настрана, с дланите надолу. Постепенно се изправят горе над главата, после – поставят се напред, с дланите надолу, пак над главата, изправени горе (без допиране с пръстите), с дланите навън, като се прегъва само китката. Ръцете напред, пак нагоре, с дланите навън, прегъване само на китката, напред ръцете. ръцете нагоре, с дланите навън, напред, бавно отдалечаване, до положение ръцете настрана, после нагоре над главата, с допрени пръсти и бавно обливане до раменете. Ръцете отново нагоре над главата и после бавно обливане до раменете. Ръцете прострени напред, приближават се с пръстите, прострени пак напред, приближават се с пръстите и бавно се разтварят настрана, с дланите нагоре. От това положение ръцете се поставят на раменете (както при пето упражнение от тазгодишните съборни), настрана ръцете, пак на раменете, настрана, на раменете и най-после горе над главата, във вид на триъгълник. В това положение се задържат малко. В туй положение на ръцете направете една тайна молитва! Бавно разтваряне и спускане ръцете до долу. 29-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 20 май 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Правилно разпрѣдѣляне на енергиитѣ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Правилно разпределение на енергиите Т. м. (Прочете се резюмето от темите „Произходът на религиите“.) (Прочетоха се няколко от темите „Отношенията между светлината и тъмнината“.) За в бъдеще всеки да си слага името под работата отдолу. Тъй, просто да е, като ученици да не се криете. Ще си напишете името и ще четем работите ви според списъка на номерата, така че в един урок ще се четат темите на около 10–15 души, в друг урок ще се четат темите на други 10–15 души, тъй че през годината да се четат темите на всеки едного поне по 5–6 пъти. Сега трябва да напишете една жива тема за светлината. Знаете ли как се пишат живите теми? Живата тема се състои в изкуството на писането, тъй да напишеш едно твое преживяване, че всеки, който го прочете, да преживее същото. За пример вие описвате как сте се освободили от един ваш порок, от пиянството например, но тъй живо да го опишете, че който е пияница и го прочете, да каже: „И аз се отказвам“. Ако не е живо описано и някой го прочете, ще каже: „А, това е само така написано“. Да допуснем, че трябва да напишем една жива тема върху милосърдието. Ние можем да напишем много красиви поетически изражения върху милосърдието и като го прочете някой, да не му въздейства, а пък може да напишем едно просто изложение върху милосърдието и като го прочете някой, да постъпи тъй, както ние сме постъпили в дадения случай. Имайте предвид, че окултната Школа е опасна в едно отношение: опасна е по своите енергии. Аз ще ви разправя сега защо е така. Като ви казвам, че е опасна, то не е, за да се страхувате, а искам само да ви покажа къде лежи опасността, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасността седи в устройството на нашето физическо тяло. Нервната система е една инсталация, а мозъчните центрове са инсталатори, акумулатори на тези идеи. Има случаи, когато тия идеи са с толкова силни трептения, че като се възприемат чрез мозъка, тази инсталация изведнъж усеща едно запълване, едно омаломощаване, а някой път може да усети едно изгаряне. Сега някой казва: „Защо да не възприемем едно вдъхновение от Бога?“ Ако дойде едно такова вдъхновение, може би твоята нервна система да не е толкова силна и не ще може да издържи този ток. Когато дойдат тия силните течения, това става често. Има две течения, два вида енергии, които идват едновременно. Когато идва слънчевата енергия, т.е. течението от слънцето, листата добре се развиват, клоните растат – изобщо има растеж нагоре. Когато течението на земята е по-силно, тогава корените се развиват добре. Пъпът на човека представлява физическият център и като завъртите човека около този център, около пъпа, образува се един правилен кръг, в който дължината на целия човек е диаметърът в този кръг. От пъпа надолу, това е физическият човек, това са всички течения, които отиват към центъра на земята. И когато тия течения взимат надмощие в човека, тогава в него се образува едно благоутробие. Всичката тази енергия почва да се пренася надолу. Някой път е обратно: енергията от тялото може да се пренесе към раменете. Тия, у които енергията се пренася към духовния свят, раменете им нагоре стават широки, а когато енергията отива към умствения свят, главата постепенно се разраства. Всичко зависи от това, какви са теченията. Та във всяка една окултна Школа може да имаме добре резултати, когато умеем да направляваме тия течения, а тия течения са от разни степени, от разни калибри. За пример често в Англия, в Америка някои са употребявали като методи за развиване концентрирането на мисълта, обаче тия методи са дали лоши последствия. Защо? – Вие с това спирате мисълта си, а като не знаете как да възприемете тази енергия и как да я препратите към тялото си, във вас става едно подпушване. Вие се концентрирате, концентрирате, подпушвате вашите чувства, спирате тази набрала се енергия и ставате ексцентрични. После започвате да скачате, да играете, да лудувате, явява се истерия. Природата не обича да я възпирате. Затуй усетиш ли изблик на някаква енергия, излез всред Природата, играй, скачай там. Ако почнеш да играеш всред София, ще минеш за ексцентричен, но иди на Витоша или нейде из Борисовата градина, далеч от хората, и там си подекламирай, поскачай, поиграй, помахай с ръце и ще се върнеш обновен. А сега ние се страхуваме, като войници сме, срам ни е какво ще кажат хората и въздържаме мисълта и чувствата си, ставаме ексцентрични. По такъв начин страхът взима надмощие. Вследствие на това в Америка има следните случаи: на някой религиозен човек му дадат възможност да поговори уж само 5 минути, а той, като започне, че половин час, че 1 час, че 2, 3, 5 часа, отпуснал енергията, че не спира. Такъв бил евангелистът Муди. Той като започвал да говори, трябвало да му се каже: „Спри, стига вече, не искаме да те слушаме“ – той все продължавал. Та аз гледам, у всинца ви се набрала достатъчна енергия, у някои даже умствена енергия. Какво да прави? – Да взема перото да работи. У някои се набрала физическа енергия. Какво да прави? – Да вземе мотиката да копае. Ако вървите тъй, ще станете едностранчиви. Не мислете, че трябва да станете едностранчиви. Защо ви извеждам на екскурзии? – За да не станете едностранчиви, а това е опасно. Аз искам да насоча ума ви във всички направления, да станете всестранно умствено активни, във всяко отношение да се произведе във вас и проза, и поезия. При това вие трябва да станете активни, а после – пасивни. Някой път може да се развие у вас Любов, но не тази едностранчива любов, любов към едного. Едностранчивата любов е опасна. Изключите ли едного от вашата любов, започват шушукания, препращания на мисли и отзад на главата, в мозъка, усещате едно загорещяване. Изобщо тази любов трябва да се разпространи навсякъде еднакво. Та в Школата има ред закони, които трябва да се изучават практически. Не трябва само да казвате, че сте окултист, но ще ви дадем задачи да превръщате тази енергия. За пример сиромах сте, без пари сте, нямате средства, не ви достигат 500 лева в месеца и правите дългове. Имате един център в главата, който показва, че обичате парите, а пък ги нямате. Значи имате един любовник – парите, когото очаквате, но не идва навреме и говорите за него. А сега вие трябва да се справите с този любовник. И майката, и бащата, и децата все за него говорят. Ученикът казва: „100 лева не ми достигат“. Как ще се справим с него сега? Тази енергия се набира, набира и тогава какво става? Кражбата се ражда. Ще ви приведа един факт: Какво стана в нашата къща, в комуната. Изчезват от къщи 150 лева. Навярно някой брат, който много обича парите, ги е взел. И сега аз мога да намеря този, който ги е взел, но оставям онзи, който има нужда от пари, сам да си каже, че има нужда. Ако той има нужда, ще му дадем и 200 лева. Тази година в събора също се загубиха толкова неща! Ние това не обичаме. Този, който се нуждае, ще му помогнем, кражбата, това е един занаят днес, но всъщност това е една извратена енергия, извращение на чувствата. И тъй, сега ще знаете как се раждат пороците. Пороците се раждат от натрупване на известна енергия, която трябва да се употреби. Аз искам нашето общество да бъде идеално! От кражба ни помен да няма! Разбирате ли? Аз съм готов да дам 1,000–2,000 лева на онзи, който има нужда от пари, но кражба не се позволява. После, изгубена е една книга сега. И две такива книги ще дам, но кражба да няма. Кражбата, това е стара култура. Когото хванем в престъплението, ще го пратим към центъра на земята. Нищо повече! Да знае това нещо. Ами че тук се образува едно общество и трябва да покажем на света, че може и без кражби. Този, който е взел парите, ако мисли, че по любов го е сторил, трябва да знае, че и по любов, и по какъвто и да е начин абсолютно никакво пипане се не позволява! Като се оставят парите на масата да лежат, и 10 месеци да лежат отгоре, да не изчезнат. Туй общество считам за честно, но щом се оставят парите на масата и изчезнат, туй общество не може да мине за идеално. Сега няма да си правим илюзии, да се спираме върху това, кой бил този, който ги взел. Безразлично е кой е – който и да е, въпросът не е там, принципът е важен. Този принцип може да повреди общо на всинца ни, а добродетелите общо помагат. Онзи ученик, който имал нужда от тия 150 лева и ги взел, може да иска да се оправдае и да каже: „Аз исках да направя един опит, да изпитам доколко имате Любов помежду си, та като взема парите, дали ще можете да ме търпите помежду си с моите недостатъци“. В Школата вътре не е позволено на учениците да изпитват Учителя си. Това е един закон. Вън от Школата може, но вътре в Школата – не може. Вътре в Школата Учителят изпитва, ученикът учи. Вътре в Школата никакви опити не се правят от ученика. Ученикът трябва да изпълнява честно и справедливо всички свои задължения и да бъде образец. Сега аз зная, че тази наклонност у вас е стара. У някого се набира повече енергия, която той трябва да обуздава. Най-първо, в него се роди едно желание да вземе парите – взима ги, после ги оставя, пак ги взима, оставя ги, взима ги и най-после казва: „Е, нека Господ да ме прости!“ Нито кражбата, нито взетите пари са някакъв голям грях. Че някой взел парите, това не е един от много големите грехове, но последствията му отпосле са лоши. Освен кражбата има и други пороци. За пример, ако у някои от вас е чрезмерно развит мозъчният център на благоговение и Любов към Бога, а разсъдъкът му не е развит, за да може да прокара тази енергия в умствения свят, тогава туй чувство ще се изроди във фанатизъм. Всеки един фанатик е човек без разсъдък в своите убеждения. Туй чувство инстинктивно се проявява, той мисли, че като неговата Любов към Бога няма друга. Не е тъй. За да бъде Любовта ни към Бога съвършена, човек трябва да пожертва всичко, което има. Не само това, но Любовта към Бога трябва да се изрази в жертвата за цялото човечество – да станеш слуга на човечеството и да му дадеш своето знание. Само един велик човек, у когото умът е развит, у когото всички способности са развити, само той може да слугува на Бога. Че аз мога да направя едно добро дело, това още не е доказателство за служене на Бога. Не, за всеки даден случай ние трябва да постъпваме разумно! От това се нуждаем всинца. Още много време има, докато се развият нашите глави. Много нещо още липсва. Че ни липсва, това всеки ден можем да проверяваме. Нашето милосърдие също е един център, морално чувство е, но ако то е чрезмерно развито, а разумът не е развит, ние ще гледаме каквото имаме да го раздадем без оглед, там където не му е мястото. Ако пък у нас е силно развит разумът, то ще раздадем всичко точно на мястото си. Не е въпросът да се раздаде всичко, че каквото стане. Аз съм правил опити и съм видял, че благодеяние с пари никога не води към добри последствия. Ако на един човек се създаде работа, да бъде самостоятелен, да може да работи и да счита, че каквото е изработил, е негово, не му е дадено даром, това има много добри резултати. Това е една система на американците. Много практична е тя. Добре е даже и ние да я приложим помежду си, да създадем работа за всеки. И като работи човек, знае, че туй, което яде, го заслужава, работил е заради него. Друго нещо: в Школата трябва да се създаде известна хармония за развиване на нашите умове. Засега, ако дойде някой между вас, той ще почувства ли в себе си един подем да мисли? Някои ученици, приятели идват при мен, оплакват се, че усещат едно ограничение. Даже явиха се при мен две ученички и ми казаха: „Искаме тъй, да се поотстраним малко“. Какво показва това? Или че тази набрала се енергия в мозъка им не може да намери място да се пласира и търси друго място, или че средата, в която живеят, не е в състояние да им помогне. Между нас ние трябва да насърчаваме музиката и изкуствата, всички работи, и най-малките дори, трябва да ги поощряваме. И физическия труд, всичко добро трябва да поощряваме. Само че за по-грубите работи ще определим по-малко време. Някой, който мие дъски, ще му определим един час време. Един час миене дъски, това е равносилно на 6 часа умствена енергия. А сега е обратно. Един цигулар, като свири 3 часа, взима толкова пари, колкото ти ще вземеш, ако работиш 3 години физическа работа. Значи трудът на едни се възнаграждава повече. В моралния свят такава аномалия не се търпи. После, между вас, учениците, има някои, които още обичат да попушват тютюн. Колко души има още, които пушат тютюн? (Станаха четирима.) То е значи почти на 100 души 1%, нали? Колко души има между вас, които изкривяват фактите? Аз съм казал, че в Школата ще пазим следното правило. Ти говориш нещо, ще говориш само туй, което си видял и констатирал. Някой ти разправял нещо и ти го предаваш, значи ти си под сянката му. Щом той ти говори нещо, ти ще го провериш и ще го изнесеш тъй, както си е. Провери го и туй то. Много пъти се разпространяват такива лъжливи слухове. Един предава, друг предава, трети, четвърти и фактите се изкривяват. Аз съм ви казвал: Аз съм за Истината, нека се изнесе Истината, но тъй, както си е. Това е правило. Някой път Истината трябва да се изнесе, а някой път може и да не се изнесе, но когато се изнася, трябва да се изнесе тъй, както е. Колко от вас говорят Истината тъй, както е? Не искам да си налагате да говорите Истината, но искам в туй отношение да бъдете свободни, да знаете, че ако не употребите закона на свободата, у вас ще се набере излишна енергия, която за в бъдеще, за цял един живот ще ви се наложи да изплащате. Законите на Природата не се шегуват, с тях не се играе. Не мислете, че някой може лесно да се провре през Божественото сито. То е толкова ситно, че всичко ще пресее много хубаво. Добре, сега туй правило е да се предпазвате от лъжата. Колко от вас обичат да казват Истината тъй, както е, т.е. колко от вас има, които обичат бялата лъжа? Разяснението, което тази сутрин ви дадох, че вятърът гали, че произвежда двойна пневмония, а слънцето милва и здраве дава, може да се отнесе и до бялата лъжа – някой път и тя гали. Някой път, за да избегнем някои нещастия, прибягваме до нея. Правило е: Не можеш ли да говориш Истината, по-хубаво мълчи! Кажете: „Не съм разположен, не мога да говоря“, и нищо повече! Запитват пушенето на тютюн позволено ли е на един окултен ученик, или не? Щом е ученик, не е позволено. Вредно е в този смисъл, че уврежда неговите способности за работа в Школата. Бялата лъжа аз наричам съзнателна лъжа. Тя не принася прями пакости. За пример в Стария завет Давид, като се намери в опасност, престори се на луд и почнаха да му текат лиги. Царят рече: „Какво сте ми довели този луд човек? – Пуснете го!“ Аврам, като се намери в големи изпитания, рече: „Кажи, че си ми сестра!“ После каза: „Убоях се да не ме убият“. Това е въпрос на схващания, то е морал на времето. Сега вие ще се определите в отношенията си. Лъжата е само по отношение към един Божествен закон, написан закон, който съществува и към който ние имаме задължения. Ще говориш Истината. Кому? – На този, когото обичаш. Първият закон: ще говориш Истината на този, когото обичаш. Когото обичаш, лъжа не може да му говориш, а когото не обичаш, лъжа може да му говориш. Лъжа и любов са несъвместими, вибрациите им са несъвместими. Съвършената Любов изключва всеки страх, казва Писанието. Щом изключва страха, тя изключва и лъжата. Лъжата е едно последствие на страха. Сега дойде някой и те пита: „Кажи какво мислиш?“ Ти не си длъжен да му кажеш какво мислиш. Дойде друг – „Кажи си мнението!“ Не си длъжен да му казваш мнението си. Ето в какво отношение не трябва да лъжем. Аз имам нужда от 100 лева и казвам на един господин: „Дай ми 100 лева назаем, след 3 месеца ще ти ги върна“. Дойде ли определеното време, не манкирай, не ходи да го залъгваш с някакви бели лъжи, че жена ти болна, че туй-онуй. Ако не можеш да платиш на този срок, кажи му истината. Имаш ли задължение, не манкирай, не ходи да се извиняваш! Бъди смел да си кажеш погрешката. Ще кажеш: „Не можах да издържа на задължението си, ще имаш ли добрината да ме почакаш още 3 месеца?“ Туй разбирам честен човек! А някой ще почне да увъртва. Като се признаеш, не само че няма да ти падне кредитът, но ще се повдигне. Имаш задължение към един човек, бъди верен на думата си! И Христос говори на учениците си за един чист, идеален живот и даде образец за това със своя живот. И тъй, в обещанията да бъдем искрени. Често децата обичат да скриват истината. Така постъпвате и вие. За пример ние имаме самовари, с които си служим. Тия самовари имат ремъци за носене на гръб. Да допуснем сега, че дадем някому, който е дежурен, да накладе самовара, обаче той забравил да свали ремъците и един от тях поизгаря малко. Този дежурен предава самовара на друг и не казва, че изгорял ремъкът. Запитват: „Кой изгори ремъкът?“ Той мълчи. Не, този, който беше дежурен и изгори ремъка, трябваше да каже: „Аз направих една голяма погрешка, бях невнимателен, забравих да извадя каиша“. Той трябва да се изповяда. Друг случай: Дадем някому самовара да го носи. Той се препъне някъде, изпети самовара – премълчава. Даде го другиму да го носи. Питат: „Кой изпети самовара?“ Първият мълчи. Нека бъде смел и решителен, да каже: „По невнимание паднах еди-къде си и го изпетих“. Ще кажем: „Нищо, ще изправим самовара“. Защото ако той от страх скрие истината, този страх за в бъдеще ще създаде по-лоши последствия, по-големи нещастия. Та всякога, когато имаме заблуждения, има и страх, а когато нямаме заблуждения, ние сме свободни. Дойде някой, иска от тебе хиляда лева, казва ти: „Ти нали си християнин, услужи ми!“ То е друг въпрос вече, това е изнудване. Може да имам 10,000 лева, но те са обещани вече на други 10 души. Нямам пари за тебе. Ние трябва да дойдем до някои правилни разбирания. Има неща, които трябва да се разберат правилно. Един брат запитва: „Учителю, аз съм пенсионер, получавам 800 лева пенсия. При една справка, направена от едно учреждение, ме запитват колко пенсия получавам, за да ми се наложи да платя съответно на нея нещо, аз можех да излъжа, да кажа, че получавам по-малко, за да платя по-малко. Аз обаче реших да кажа истината. Можех ли да излъжа или трябваше да кажа истината?“ – Ти каза истината, нали? – „Да.“ – Е, много добре постъпи. Ти си се лишил от едно нещо, а спечели друго. Позволена ли е лъжата, или не? – На един окултен ученик лъжата не е позволена. Учителят запитва: „Ами вие как намирате?“ – Не трябва да лъжем. Това нещо, именно, в живота си трябва да го прилагаме. Има обаче някои, които изкривяват истината несъзнателно, не могат да я предадат. – Е, ако някой несъзнателно изкриви един факт, то е друго нещо, ние говорим за съзнателното изкривяване на истината. Правилото е: когато кажеш истината, да не съжаляваш; ако съжаляваш, по-добре кажи лъжата, нищо повече! Като кажеш истината веднъж, колкото и да си изгубил, да си радостен. Туй е изпълнение на Божия закон! Ако кажеш: „Защо бях толкова глупав, та казах истината“, по-добре не я казвай, ти вече си допуснал лъжата. Изпитвай себе си! Човек трябва съзнателно да прави нещата. Като направи нещо, да счита своята постъпка права, да се радва, че е постъпил тъй и да не съжалява. Ние изтъкваме общия принцип, но има второстепенни въпроси, които няма да разрешим сега. Искаме засега да научим само основните принципи, а отделните постъпки за втори план ще оставим. Ако ги засегнем сега, те са трудни въпроси. Има общи принципи, които са необходими още сега, тях може да приложим. Като говорим „вън от Школата“ и „вътре в Школата“, трябва да се знае, че щом някой е ученик, той и вън, и вътре е ученик, не може да лъже. Някъде той може да поизлъже, но веднъж има съзнание, той може да поправи грешката си. Като се уплаши от нещо, той може несъзнателно да подхлъзне езика си и да каже лъжа, но после ще се бори със себе си и ще си поправи грешката. Само че след като говоря на тия ученици върху този морал, утре пак ще си кажат на общо основание някоя бяла лъжа. То е естествено, но после започват да мислят. Не, ние трябва да започнем да се борим разумно с този вътрешен недъг, да разберем причините, по които той се проявява, а не само да кажем: „Аз се отказвам отсега вече да лъжа, а утре – пак излъгвам“. За пример смешно ще бъде сега някой да каже: „Аз обещавам, че като срещна мечка, няма да ме е страх“. В момента, когато говори, да, той е прав, но я го изведи утре в гората да види мечка, ще го видиш страх ли го е, или не. Той може да обещава, но между онова предполагаемо юначество и между същинското има грамадна разлика. Ще видиш доколко можеш да издържиш, доколко си смел. Много пъти има случаи, когато можеш да издържиш, възможно е, но някой път не можеш да издържиш. При плътта възможно е и едното, и другото. И тъй, вие трябва да знаете, че и в живота сте ученици. Вземете сега за пример, този приятел са го поставили на изпит върху Истината. Щом те поставят на изпит, тогава законът те задължава да говориш истината и ти трябва да изпълниш закона точно. Щом законът не те задължава, можеш да минеш свободно. Е, да допуснем сега, вие вървите по улицата и намерите 100,000 лева. В тия времена на нужда трябва ли да кажете, че сте намерили парите, или трябва да си премълчите? Ще кажете. Представете си, че вие кажете само затова, защото този господин, който е загубил парите, публикува това във вестниците, че ги е загубил, и обещава добро възнаграждение на този, който ги намери и му ги донесе. Обаче да кажем, че вие държите тия пари в себе си и следите по вестниците, никакъв глас не се чува, че ги е загубил някой. Тогава какво трябва да се прави? Запитват: Ако се намери едно богатство в земята, което принадлежи на човек, който не е жив сега, длъжни ли сме да го съобщим, или не? Някой от вас намерил ли е такова богатство? Сега аз ще поставя въпроса малко по-другояче: дядо ти умрял преди 30 години и той заровил, да кажем, 2,000 или 3,000 наполеона в някое гърне. Вие, след като намерите парите на дядо си, трябва ли да съобщите за това на държавата? Дядо ви ги оставил там за този, който ги намери, като оставил бележка, че са негови пари. – Според законите на държавата една част от парите тя задържа, а другата част дава на този, който ги намерил. Запитват: Тия, които пушат тютюн, трябва ли временно, докато надделеят тази слабост, да напуснат Школата? Не, за тия ученици това ще бъде една задача да се справят сами с пушенето на тютюна. Ние ще им дадем най-първо една година срок да се справят с пушенето; след това ще им дадем още една година и ако пак не могат, още една година, 3 години срок, и ако пак не са се поправили, ще питам класа: „Да продължават ли да стоят в Школата, или не?“ Сега въпросът е принципиален, той е вътре в самото желание на човека. Недъзите, които съществуват, аз не считам за някакво нещастие, те са уроци, задачи, да видим каква воля имате вие. Защото вие сами сте създали тия недостатъци, вие сте техни творители, вие сами трябва да ги изправите. Следователно ще видим обратното действие на вашата воля, вие да се справите с тях. Така ще придобиете по-голяма енергия за работа. Тия недъзи няма да изкорените, но ще ги използвате за работа. Сега, ако един ученик се изпъди вън от Школата, това е един метод, който няма никакъв педагогически смисъл. Не, ще се справяте с недъзите си. Недъгът, това е един придобит навик, може да се справите с този навик, като присадите на него нещо добро. Като продължавате Школата, ние ще ви дадем методи как да се борите с много ваши недъзи. Ще употребите един метод, втори, трети, и то не само да корените лошите навици, но и да ги присаждате с добри присадки. След туй ще ви дадем методи за развиване на онези възвишени ваши чувства, които не са се проявили още. Те трябва да се проявят, за да се предизвика у вас нещо възвишено, благородно. Аз имам един метод против пушенето на тютюн, но досега още не съм го употребил. Аз ще го приложа за онези, които са страстни пушачи, само те ще го опитат. Запитват: Може ли да се препоръча този метод и за някои близки? – С външния свят засега няма да се занимаваме. Те нека си пушат на общо основание. Ние ще се научим как да не кади нашата къща, че като изправим това, тогава ще мислим за другите къщи. Окултен закон е: Не можеш да помагаш на другите, докато те съзнателно не вярват. Да кажем, ти дадеш някому едни наставления за поправяне на известни недъзи, но ако той не повярва, ще ти отправи обратни мисли. Не е така лесно да поправиш недъзите на хората, понеже онзи, който ги лекува, най-после те ще излязат през него. За пример лекуваш някого, но ако не разбираш законите, ти сам може да пострадаш. По закона на внушението ще почувстваш същата болка. Трябва малко да уякнете, че тогава да лекувате другите, затова в Школата ще ви дадем методи. В Природата има известни сили, които са опасни, не са за игра, затова, като манипулирате с тях, трябва да бъдете внимателни. А сега лесно е да се говори за вяра, надежда и Любов. Вие казвате: „Господ е Любов“. Любов е Господ, но за уредения свят. Неговата Любов някой път се проявява и по друг начин. Сега да поговорим за екскурзията, която ще бъде в четвъртък. По-силните от вас, онези, които искат, могат да тръгнат още от сряда вечерта. А тези, които ще тръгнат в четвъртък сутринта, ще излязат от домовете си по-рано от 4:30 часа, около 4:15 часа, и ще бъдат най-късно 5 часа на кладенчето. Вечерният бивак ще бъде там, на Желязната врата. Тия, които ще тръгнат вечерта, могат да тръгнат в 7, 8, 9, 10 или 11 часа, когато искат. През деня ще имат една нова задача, която ще трябва да изпълните. От селото нагоре ще вървим на триъгълници, било през нощта, които ще пътуват, или тези през деня. Тъй че този път триъгълниците ще се образуват по планината нагоре. Чайниците ще носят от вечерта, ще има дежурни за това, за да има гореща вода както за тия, които ще пристигнат през нощта, така и за тия, които ще пристигнат през деня. Това е за екскурзията. Сега да направим няколко упражнения! Първо упражнение: а) Лявата ръка напред простряна, а дясната ръка така прегъната, че дланта да допира до рамото на лявата ръка. И двете ръце напред прострени. Дясната ръка напред, а лявата над дясната в положение (а). Двете ръце напред. Дясната над лявата в положение (а), лявата над дясната в положение (а), дясната пак в положение (а). Двете ръце напред, а после двете ръце прегънати при лактите и поставени една над друга. Двете ръце наред прострени, допират се с върховете на пръстите, а после и двете ръце прострени настрана. б) И двете ръце горе над главата с пръстите допрени и после настрана прострени. (3 пъти положение (б) в) Двете ръце над главата горе, допрени с върховете на пръстите и после раздалечени, пак горе над главата изправени с дланите навън – същото положение (в) 8 пъти. Същото положение на ръцете (в) 30 пъти, само че много по-бързо. Постепенно разтваряне на ръцете и преминаване от положение (в) до настрана и бавно прибиране отпред с допиране на пръстите до върховете. Изправяне ръцете горе над главата с дланите напред близо една до друга, при което се движат само китките нагоре и надолу. (Така се движат китките много пъти, около 50 пъти, с постепенно ускоряване.) Настрана прострени ръцете, като се движат изцяло (около 30 пъти) с постепенно спиране. Ръцете малко напред, с бавно движение надолу-нагоре, надолу-нагоре (5 пъти), постепенно ускоряване в движението (15 пъти). Забелязвате ли някаква хладина в ръцете си? (– „Да.“) Бавно, постепенно намаляване движението на ръцете (няколко пъти), при което движението става по-бавно, по-бавно, замира, спира. Ръцете се свалят бавно до долу. Второ упражнение: Ръцете се издигат ниско пред лицето, с допрени върхове на пръстите, като се отварят (с дланите навън) и затварят (с върховете на пръстите сближени). В първо време ръцете са по-наблизо и после постепенно се разширяват и пак отново сближават Туй упражнение е за успокояване. Ръцете в хоризонтално положение; постепенно, бавно издигане ръцете до височина на главата и движение на ръцете като хвъркане. В това положение на ръцете, с дланите надолу и на височина до главата, ръцете се спират и после бавно се спускат надолу. Т. м. 28-ма школна лекция на Общия окултен клас (II година), 13 май 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Работа на окултнитѣ сили (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Работа на окултните сили Размишление Изпейте няколко от окултните упражнения! (Всички пеем! „Сила жива изворна течуща“, „Изгрява слънцето“, „Венир Бенир“, „Сладко медено“, „Блага дума на устата“.) Още един път изпейте, но много тихо, „Блага дума на устата“. (Прочете се резюме върху темата „Произходът на мисълта“.) За следния път ще имате темата „Отношенията на светлината и тъмнината“ и втората тема „Старост и младост“, т.е. отличителните черти на старостта и на младостта. Аз ще ви попитам: Желаете ли идната седмица да направим една екскурзия, или да останем в София? Знаете ли какво ще бъде правилото за тази екскурзия? Ще бъдете наредени на триъгълници, и то така: двама ще вървят отзад, един – отпред. Значи трима по трима, триъгълници ще образувате. Ще вървите в права линия, но във вид на такива скачени триъгълници. Двамата ще вървят на една права линия, те ще образуват основата на триъгълника, а единият ще върви напред, той ще образува върха на триъгълника. От един триъгълник до друг ще има едно малко разстояние, около 3–4 метра. Понеже ще искате да се разговаряте, то двамата, които са на една линия, на основата, само те ще се разговарят, а този на върха няма да говори. Този, който е на върха, после ще отстъпи своето място на един от другите двама. Тъй последователно ще се сменяват, ще се въртят тия триъгълници и в същото време ще се движат напред. За един окултен ученик думата „не може“, „не е възможно“ не съществува. Ще преодолеете всички спънки, мъчнотии, нищо повече. (– „Откъде ще тръгнем тъй на триъгълници, по трима?“) Ще тръгнете така на триъгълници от кладенчето още от сутринта. Ако някои са с автомобил, то е друг въпрос, но ние говорим за тези, за които не е необходим автомобил. Тъй, естествено ще се наредите двама отзад, един напред. Ще тръгнете от къщи в 4:30 часа сутрин, та около 5:30 часа да бъдете всички събрани. Тия, които носят самоварите, ще вървят напред. Сега ще спазвате един закон: в екскурзиите важи концентрирането на мисълта. Ние отиваме в Природата, на Витоша. Като влезем в Природата, нашата мисъл е концентрирана, ние можем да използваме енергиите на Природата, те всякога може да се привличат. Тия енергии са във възходяща степен. Разбира се, може да има известни дисонанси, но с тях ще се борите, те са потребни, обаче вие сами не си създавайте изкуствени мъчнотии. Ако Природата създаде дисонанси, то е друг въпрос. От тия мъчнотии не се плашете, но вие сами не създавайте дисонанси. Христос казва на едно място: „Достатъчно е на деня неговото зло“. Всеки ден си има своите злини, своите дисонанси, но ние да не ги притуряме, достатъчно е да се справим с тях. После, всички онези от вас, които са слаби, нервни, могат да си носят по една риза за преобличане, та ако е хубаво времето, да се преоблекат. Защото ако се остави там тази пот да изсъхне на тялото ви, тя се връща назад през порите и не само че не ще имате полза, но дори вреда ще имате. Които са изпотени, здравословно е да се преоблекат. Това се отнася до ходенето. На тази разходка ще има някои задачи, които ще трябва да решим. И висшите духове правят по някой път екскурзии. Когато ги пращат на Земята да минават през гъстите пластове, те трябва да преодоляват известни мъчнотии. Какви мъчнотии? – Когато минават през Земята, тази гъста материя е образувана от низшите човешки мисли и тия духове трябва да ги преодоляват. Тия спънки служат за развитието на ума. Сега някои казват: „Защо да не премахнем тази мъчнотия?“ Има мъчнотии, които колективно трябва да се премахнат; има мъчнотии, които индивидуално трябва да се премахнат. Има племенни мъчнотии, които вие сами не можете да премахнете, племето може да ги премахне; има мъчнотии, които целият народ трябва да ги премахне, но затова той трябва да дойде в съзнание. И тъй, мъчнотиите, това са една спирачка. Знаете ли какво е да се премахнат мъчнотиите на един народ? Вие още не сте влезли в дълбочината на тази Божествена Мъдрост. Аз искам с тия въпроси да се занимавате; изучавайте ги, проучвайте ги, не бързайте да се произнасяте, защото грешно е за всяка една дума, която е напразно казана. За пример често казвате: „Защо Господ е създал така света?“ Проучвайте го, не е ваша работа, не казвайте защо Господ е създал така света. Вие станете един критик. Ето, аз сега ви давам правото, като казвам: Нека един от вас, който е недоволен от живота си, да ми даде един проект, как иска да бъде нареден животът му, и аз ще го изпълня точ в точ. Но после няма да искате да се отмени. Каквото ви се даде, ще го понесете, да видите какъв е вашият проект. Да не мислите, че този проект, който дадете вие, ще бъде по-хубав? Не, той ще бъде хиляди пъти по-калпав, отколкото този, сегашния проект. Той е избрал най-хубавия, най-добрия от всички други възможни, които могат да бъдат. Всички други проекти в света, за които можете да мислите, това са проекти с много по-големи мъчнотии, отколкото сегашните. Сега у вас е създадена мисълта защо не може без мъчнотии. Мъчнотиите са толкова, колкото можете да издържите. Изпитите ще бъдат толкова, колкото могат да издържат вашият ум, сърце и воля. Така е. И като ученици тази мисъл трябва да залегне коренно у вас, да не мислите, че може без мъчнотии, та тази мисъл да ви спъне като у някой противоположен лагер. Не, светът е умно направен. Има причини защо някои неща спъват живота ви, защо страдате. За пример вие сте възрастен, окултен ученик сте и дойде един ваш приятел, изважда един хубав пръстен с диамант и го дава пред вас на един ваш познат, а после на вас дава друг. Ако онзи пръстен е по-хубав, ще ви се скоси сърцето, защо на вас да не даде по-хубавия. Ако пък вашият е по-хубав, на другия ще се скоси сърцето. Човешкото естество е такова. Добре, този въпрос може да се разреши по следния начин. Да допуснем, че единият пръстен е направен от злато и на този златен пръстен е сложен един малък диамант, а другият пръстен е сребърен и на него е сложен един диамант, по-голям и 10 пъти по-хубав от този на златния. Сега, ако ви дадат да избирате, кой пръстен ще си изберете? Ето вашето съждение сега. В дадения случай има съвсем други причини, които ви карат да вземете сребърния пръстен. Ами ако този, по-малкият диамант е по-хубав? Възможно е, някой път този процес е обратен. Ами ако онзи, по-малкият диамант има някаква по-голяма целебна сила, макар че е по-малък? Качествата на този диамант може да са по-ценни, може да се съсредоточават в него известни целебни сили и да е по-ценен. Интелигентността на слона зависи ли от големината му? Колко пъти тялото на слона е по-голямо от нашето тяло? От материята на един слон колко хора могат да се направят? Но големината на слона ни най-малко не показва, че той стои по-горе от човека. Трябва да се научите да разсъждавате. От всинца ви се иска една строга, една чиста мисъл. Ние ще ви дадем задачи и тия задачи трябва да ги разрешите. Вие трябва да разрешите закона на поляризирането. При известни изпити може да се раздвои умът ви – раздвояваш се и изгубваш мярката на живота. Следователно тези задачи ви се дават от невидимия свят. От невидимия свят всякога ще ви създават задачи и то тъй правилно, тъй последователно, неочаквано ще дойдат. И да не мислите някой път, че са ви забравили? Ни най-малко, ще дойдете на ред. За всинца ви има задачи, които ще трябва да разрешите. Ако ги разрешите правилно, в аналите на тяхната книга ще запишат това и ще ви дадат други, по-големи задачи. За пример сега у вас минава мисълта: „Защо Учителят е допуснал толкова ученици, защо не тури един ценз?“ Аз нарочно ги допуснах, за да ви опитам. Ако всинца сте светии, няма какво да се опитвате, да се учите, да се урегулирате. Мъчнотията е там. Но всъщност няма никаква мъчнотия, няма никакво противоречие. Аз за пример ще взема някои от вас тук, които не могат да се спогаждат, и един ден, когато съм по-свободен, ще ви създам една задача, ще ви поставя в известно положение на неразбиране и веднага всички дисонанси, които съществуват помежду ви, ще изчезнат. Тия дисонанси, това е преплитане на енергиите. Тъй щото от вас се иска да разрешите една задача. Вие сте се изместили и всеки трябва да си знае номера и да си отиде на своето място. Нали като отивате на някой концерт, всеки си има номер, всеки трябва да е на мястото си? „Моля, кой номер е вашият?“ Ако не си седнал на своя номер, ще те изместят. Ще седнеш на друг стол, където не ти е мястото, ще те преместят, ще трябва да станеш. В Природата всеки един човек е сложен на своето място. Сега за пример вие, като дохождате тук, всеки гледа да седне на първите редове. Ами кое ви дава право да седнете на първите редове, имате ли билети? Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да сложите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: „Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество?“ Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Цялата ви грешка е в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено. Ти искаш да кажеш нещо, кажи го, но тъй, че да се почувства, че дълбоко си го преживял. За пример ти излизаш в света като някой автор, който иска да учуди хората и започва тъй, бомбастически. Така и вие сега искате да кажете нещо, както светът казва. Не, вие ще кажете една мисъл, която дълбоко сте изживели. Изпитайте една радост, кажете я и бъдете уверени, че туй, което вие сте дълбоко почувствали, и другите ще го почувстват. Ако не сте почувствали дълбоко тази мисъл и я изкажете, никой не ще може да я почувства. Да бъдем естествени! За пример искаш да прокараш ръката си през челото, какво искаш да изразиш с това, туй Божествено ли е, или човешко? Защото някой път ние, като не можем да разрешим един въпрос, искаме да замаскираме положението и правим туй движение с ръката. Някой автор не може да разреши задачата, той взима чаша, пълна с вода. Защо не говори без чаша с вода? Тази чаша замаскирва положението. И всички автори, които стоят с чаша вода, то е, защото нямат какво да кажат, нямат идеи. Изсъхва гърлото му, Природата казва: „Замълчи, престани, не говори!“ Казват: „Дайте му водица!“ В Америка е така. Проповедниците имат чаша с вода на амвона. И тук също. Всички хора без идеи винаги имат чаша с вода. Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, аз искам да бъдем естествени. В Писанието се казва не естествени, но свободни да бъдете. Свободни да бъдете в своите вътрешни проявления. Под „проявления“ разбирам проявление на вашето сърце, проявление на вашата душа тъй, както в Природата може да се проявят. Та тази свобода е потребна за всинца ни. Не говоря за свобода, която пречи на другите, но в свободата си мога да изразя своята мисъл. Сега тия състояния са необходими, те ще внесат едно здраве, една приятна мисъл, едно приятно състояние. Всякога, когато чувствата се ограничават, това носи болести. Ограничаването на чувствата носи едно болезнено състояние. Това ограничение има лоши последствия. Е, разбира се, онези, които ще говорят на някое общество, трябва да бъдат много внимателни, та ако то не иска да ги слуша, да намерят друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажат. Да бъдем свободни! И после, когато почнеш да говориш, трябва да знаеш колко време да говориш. Ученикът всякога трябва да знае колко време да говори, защото всяка ваша мисъл се проектира в пространството, тя се предава и ще бъде или за ваша полза, или за ваша вреда. Та не е все едно да се говори или да не се говори, да се пише или да не се пише. Ние, съвременните хора, много говорим или много пишем, но за всяка празна дума, за всяко празно написване ни държат отговорни, не можем да си играем с нещата тъй, както искаме. Та всички ще знаем, че трябва да имаме свобода, да знаем, че между нас действа един велик закон. И този закон можем да го проверим. Ние ще направим един опит да докажем този закон. За пример между учениците има по естество с разни темпераменти и изглежда, че тъй, както са различни, като че всички не вървят в правия път. На едни от тях ще казваме: „Тъй не прави, иначе не прави“, ще ги морализираме. А на другите нищо няма да им говорим, само ще се молим за тях, и да видим след един месец какви ще бъдат резултатите. Трябва да направим този опит за една цяла година и ще видим резултатите. Ако на един ученик направиш един силен упрек, ще се минат 1, 2 или 3 години, докато разбере твоите думи. Най-първо, за една цяла година той ще ти се разгневи, после ще ти прости и най-после ще те разбере. Ще каже: „Този човек има право“. Не мислете, че е лесно за онзи, който се наема със задачата да коригира хората. Той си създава големи мъчнотии вътре в себе си. Знаете ли какво са теглили еврейските пророци? Няма между тях такъв, който да е умрял от естествена смърт. Най-първо, той ще изобличи еврейските свещеници и те ще му кажат: „Ти на нас не можеш да говориш, не можеш да ни учиш ти, ще си вървиш“. Сега, разбира се, хората имат по-голямо съзнание. Когато искаш да направиш една бележка комуто и да е, трябва да я направиш от съзнание и от Любов, както към себе си, за да даде добри резултати. Е, представете си сега, че един от учениците каже: „Аз научих вече един от окултните закони“. Тогава ние ще ви създадем един изпит върху този закон. Да кажем, вие сте пратили сина си в странство да се учи, а ние изпратим някой да ви каже, че синът ви вчера си замина, ще ви трепне сърцето. Ако сте научили и разбрали добре закона, вие ще кажете тъй: „Ако не е определено за сина ми да умре, той не може да умре преждевременно. Когато аз сам проверя, тогава ще повярвам, иначе това е само слух. Според нас никой не може да умре преждевременно. Аз зная, че синът ми е жив“. Добре, друг случай. Имате 100,000 лева капитал, внесени в банката. Кажат ви: „Знаете ли, че парите ви са пропаднали, загубени са там?“ При всички тия случаи трябва да спазите едно състояние на пълно хладнокръвие, тихо и спокойно, окото ви да не мръдне. И от там насетне може да ви се преподават някои малко по-сериозни уроци. Тия работи са трудни, да издържите на всичко това не е лесно. Да ви кажат, че баща ви умря, майка ви умря, синът ви си счупи крака или падна от някое здание, или се удави, тия случаи произвеждат цял преврат във вас. Един от вашите братя, който е сега в другия свят, прави сеанси в Горна Оряховица и дохожда един дух, че му казва: „Какво си играеш тук, правиш си сеанси, не знаеш ли, че синът и жената ти умряха?“ Затупка сърцето му и веднага отива да телеграфира, да разбере как са всички у дома. Запитва и те му отговарят, че всички са здрави. Знайте, че на всички ви духовете ще говорят. Сега много от вас са под влиянието на духовете. Говорят им те. Даже и най-големите материалисти са под влиянието на духовете. Те се скриват и им казват: „Духове не съществуват, всичко е материя“. Това са пак духове, които ви нашепват. И тъй, те се заблуждават, ти им изпълняваш волята и вярваш, че си господар. Не, той е господарят, той е прехвърлил ремъците върху тебе и ти казва: „Тази книга няма да я четеш, онази няма да я четеш“. Те ти казват, че няма никакъв Господ. Едни духове проповядват, че няма Господ, други – че има Господ. После, ще ти кажат „туй направи, онуй направи“, ред такива мисли ще ти внушават, докато най-после дойде време да се разберем, да се пробудим, да разберем къде сме, на кое място. И аз ще ви кажа правата мисъл, къде си ти. Може да направим един опит, той е следният: решил си да станеш сутринта във 4:30 часа. Станеш, но нещо ти казва: „Можеш да си поспиш още 5–10 минути“. Тази мисъл не е на място, не я слушай. Щом ти каже така, стани, не отлагай! Искаш да направиш някому добро, нещо ти казва: „Отложи го!“ Не, направи доброто! Направиш ли точно противоположното, на права посока си, тия са твоите мисли. Ти казваш тъй: „Не искам да го срещна, няма да му говоря“. Нещо ти казва: „Напротив, говори му“. Тогава ти си на правата посока. Ами че ти си носител на чужди мисли! Без да ти е казал нещо лошо, може ли да не му говориш? Някой ти казва: „Това говорят за тебе, онова говорят за тебе“. Чакай, провери тази работа, защо се произнасяш толкова бързо? Ти сам нищо още не си чул, не си проверил фактите и бързаш. Сега дойде някоя сестра при мене и ми казва: „Еди-коя си сестра говорила по мой адрес“. Питам я аз: Ти сама провери ли това? – „Не, но еди-коя си сестра ми каза, а аз вярвам.“ Не, ти сама провери. Аз те ублажавам, че имаш толкова вяра, да приемеш противоположното. Дойде друга и казва: „Еди-коя си сестра казала така за мене“. И туй минало през три сестри, предава се от една на друга, тъй казала едната, иначе казала другата. А като се провери, тази работа не съществува. И тогава дойдат тия лъжливите съвпадения. Има такива лъжливи съвпадения. В Америка един проповедник имал навика да мига с очите си. Това там не считат за хубав навик. Отива в едно общество, срещу една госпожа, и тъй, както говори с нея, мига с очите си. Най-после мъжът се възмущава и казва: „Господине, ти правиш такова безобразие, най-после, не е прилично за един проповедник да мига така с очите си“. – „Че как?“ – „Ами аз нали те видях?“ – „Това е един навик, с този навик аз от толкова време се боря.“ Ще кажете: Проповедникът не трябва да намигва. Това е един недъг, от който трябва да се освободи. После, други недъзи има между вас. Седне някой да се разговаря с тебе, извади клечката за зъбите си и почва да си чисти зъбите. Не, не си чисти зъбите пред хората, дръж клечката в джоба си и после, като си излезеш, тогава си чисти зъбите. После, в нашата Природа има ред дисхармонични състояния, които са във връзка с известни течения и които ви заблуждават. Всички тия неща, като ученици, трябва да ги знаете. Вие седнете да се разговаряте с някого, дигнете си единия крак върху другия, после ги променяте, не седите спокойно. Не, седнете така, че половин час или един час като седите, да запазите една поза. Това е самовладеене, поне за един час самовладеене. Ако тия, малките неща, не можем да ги направим в клас, как ще можем да направим в света тия неща, които изискват много повече воля? Там има много по-сериозни неща. Не че тия неща трябва да ни направят да застанем неподвижни като едно дърво, но всяко нещо трябва да става доброволно, по закона на свободата. Тия, малките неща са, които спъват окултните сили вътре в нас, да можем да работим. Често най-добрите намерения, най-добрите желания, чувства се парализират и плодовете на тия чувства се повреждат от такива дисхармонични мисли, чувства, желания, действия или постъпки, които изпъкват в един даден случай. Това са правила вътре в Природата, които трябва да знаете, понеже когато и да е, вие ще се натъкнете на тях. Пътят, по който вървите, е толкова строг, не механически, но разумно строг. Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити и след като придобие знания, тогава да се произнася за тия работи. Гледам, между учениците се раждат някои дисхармонични неща. Не мислете, че това е правилно. Окултният живот е хармоничен живот, разумен живот. Всички неща, които са определени, трябва да станат и всички неща, които не са определени, не трябва да стават. Във всеки живот има неща, които са определени да станат и са неизменяеми, а има неща, които са определени, но може и да не станат. Те зависят от нас, ние можем да ги изменим. Има за пример такива хиромантически знакове по ръцете, които ние можем да изменим. Ако линията на живота на едната ръка на някого е скъсана, а на другата е цяла, значи, че около 40–50-годишната си възраст той ще умре. Но ако реша да живея един добър, хармоничен живот и взема мерки за това, тогава ще мога да изменя тази скъсана линия на ръката си и ще мога да продължа живота си до 60 години. Следователно има неща, които могат да се избягнат. Следователно сегашната карма, която имате, може да я измените, да я преодолеете, да я смекчите. Мога да ви кажа, че девет десети от мъчнотиите, които имате, можете да се справите с тях, остават само една десета, с които мъчно можете да се справите. Но за да се справим с известни мъчнотии, непременно трябва да имаме едно хармонично разположение на духа. Без туй хармонично разположение на духа не може да се постигне нищо. За да може една окултна сила да работи, за да може да добием нещо, трябва да имаме един дълбок мир вътре в душата си. Но размъти ли се нещо в душата ни, окултната сила не работи. Най-първо, ще възстановим вътрешния си мир. Възстановим ли го, окултната сила работи. Не го ли възстановим, тя не работи. После, между учениците има друг един недъг. Той е следният: вие поддържате онова, старото учение, че раните се превързват с бандаж така, че да не ги вижда светлината и да не стоят дълго време на слънцето. Сега някои от вас имат грешка и казват: „Аз моята погрешка няма да я изложа вън пред другите, не искам да я знаят“. Не, сегашното ново лекуване е такова, че трябва да се извади на слънце. Ти ще извадиш тази погрешка пред Божественото съзнание, пред своето съзнание, ще я изложиш на светлината, ще я погледнеш трезво, и тя ще оздравее. Може да мине ден, два, три, месец, година, но най-после ще оздравее. Ако държите тази погрешка затворена като рана, тя ще се превърне на една живеница и ще се яви проказа. Сега мнозина от вас са много любопитни, искат да знаят погрешките на другите хора. Много от вас си имат тефтери, с тях ходят и казват: „Колко дълг, колко борч има този?“ – записват всичко. – Е, около 25,000 лева. И той пише: „Иван Стоянов или Драган Стоянов има толкова и толкова и толкова дълг“. Е, питам, след като обиколи толкова души и знаеш техните дългове, какво те ползва всичко това? Това наука ли е? – Не е наука. После, някои обичат обратното, да знаят, т.е. искат да знаят колко е богатството на този, на онзи. Добре, знаеш това, какво те ползва? Хубаво, ако ти искаш да знаеш еди-кой си колко дълг има, какво богатство има, колко деца има, значи ти постъпваш, както постъпват в света. Ако искаш да знаеш колко пари има, то е, за да разбереш колко сделки да направиш с него. Не, един окултен ученик трябва да се занимава със себе си. Най-опасното за един окултен ученик е да се занимава с погрешките на другите хора. Ти, като окултен ученик вътре в една Школа, ако се занимаваш с погрешките на другите, ти ще си напакостиш. Щом искаш да се занимаваш с чуждите погрешки, ще излезеш вън от Школата, но вътре в Школата това не се позволява. Може да мислиш за техните погрешки, но в дадения случай, когато ние се занимаваме с Божествената Любов, с погрешките на хората не можем да се занимаваме. За ученика това е вредно. Сега често между учениците се нарушава хармонията. И то как? – Започват да разправят една чужда погрешка на този, на онзи. Тия погрешки се разправят все в тайна. Вън може да се разправят, но вътре в Школата, ако искате да се разправяте правилно, избягвайте това по закона на Любовта. Тия погрешки ще започнем да изправяме по следния начин. Аз ще избера 10 сестри и 10 братя за образец, и то най-напредналите, най-интелигентните, най-добрите, да покажат пример. След тази група от 20 души ще избера друга такава група, след тях трета група и т.н. По този начин в продължение на една година ще поправим целия клас. Тогава ще се породи спор кой е влязъл пръв в групата. Пръв ще влезе онзи, който има най-малко погрешки и който най-лесно изправя погрешките си. Но онзи, който има най-много погрешки, той ще влезе последен. И много от тия неприятности, които имаме, само по този начин ще можем да ги изправим, само по този начин ще можем да ги отстраним и да създадем една благоприятна атмосфера. Тя ни трябва и за физическа работа, и за умствена работа, и за духовна, и за културна работа. Само тъй можем да се оправим. Ами че как? Всеки от нас трябва да бъде умен във всяко отношение. Вие сега имате едно желание: всички искате да се приравните, да заприличате един на друг. Ако всички се приравним, ще заприличаме на една гладка топка. Ние ще оставим всеки да се проявява такъв, какъвто си е. Ще работим тъй, както Духът работи в нас. Когато Божественият дух работи у нервния човек, той си остава пак нервен, само че се явява у него по-голям подтик за работа. Онзи, който е флегматик, като дойде Духът у него, пак си е флегматик, само че у него се заражда по-голямо желание за работа. Божият дух не изменя хората, но създава подтик у тях. Даровитият човек си е даровит и вън от Духа, но като дойде Духът, той само усилва способностите и силите. Тия пък, които имат малки способности, като дойде Духът у тях, ще им създаде по-голям подтик за работа. Духът е като учител, който засилва способностите. Вие сте на крива посока, ако мислите, че като дойде Духът, всичко ще знаете, и че като вас втори няма да има. Вие ще се учите, ще четете, а Духът, като дойде, ще ви научи какво трябва да правите. За колко време ще ви научи? Аз бих желал да дойде някой да ми каже, като е дошъл Духът в него, за колко време го е научил. Дали изведнъж е научил всичко? Духът, като дойде, ще ви създаде такива мъчнотии, ще ви прекара през толкова страдания, че главата ви ще побелее. Ако не забравиш това, много добре ще живееш, но като дойдеш отново на земята и забравиш всичко, главата ти отново ще побелее. Ако не забравиш, няма да остарееш. Духът работи в света. Аз виждам, че Духът вече работи у някои, но като заработи Духът, тази енергия идва в друго направление. Сега аз искам вашият живот да не бъде натегнат, защото ще изпаднете в друга една крайност, ще идвате със страх в клас. Не, искам всички, които идвате тук, да идвате от Любов. Ако от Любов изпълнявате всичко, ако от Любов можете да учите, чудеса можете да направите, но ако учите с принуждение, нищо няма да стане от вас. Искам да идвате тук и да се учите със съзнателна и висока Любов и Мъдрост. После ще направим разлика между тези, които работят с Любов, и тези, които работят без Любов. За пример дойде един млад и ще направи една бележка за нещо на някой от по-старите. Той ще се докачи и ще каже: „Аз съм по-стар от тебе“. Не, той трябва да каже: „И това дете даже, като ми прави бележка, аз трябва да го слушам“. Туй дете, макар и малко, казва ти нещо, слушай го. Ти ще му бъдеш признателен и ще кажеш: „Едно дете ми казва истината, аз ще го слушам“. Отде знаеш, ти вървиш по един мъчен, опасен път, по който има разбойници, мечки, вълци, и туй дете ти казва нещо. Послушай го! Смирение трябва да имате всички! И аз забелязвам, между учениците, между възрастните и младите има такива отношения, че веднага можете да избухнете. Смирение се изисква, голямо смирение от всички. Ще обмисляте и тогава ще действате. Сега има друга опасност, която може да се яви у младите. Ето къде е опасността. За пример, когато някой от младите направи една бележка на някой от старите и последният се поправи, младият се окуражава и казва: „И на другиго ще направя бележка“. И ще почне без сапун да бръсне. Не, ако дойде от Любов, любовно да говори, всички ще го слушат. И старият, като дойде да каже една истина на младия, да има едно почитание помежду към него. Ние трябва да сме готови да приемем Истината, от когото и да е казана тя. Млад или стар, който и да е, като дойде да говори Истината, на когото и да е, трябва да Го почита. Вън от Божествената Любов, вън от Божествената Мъдрост, вън от Божествената Истина всичко друго ще избягваме. Това са правила, които всички трябва да спазвате. Колко мъчнотии биха се избегнали, ако ние действахме по този начин! Все ще останат около 25%, но те са в реда на нещата, с тях лесно ще се справим. После, аз виждам, че някои от учениците са обеднели органически. Аз мога да ви помогна, искам естествено да ви предам един начин да черпите енергия от тази жива Природа, да се въодушевявате. Засега с нашите разходки ние засягаме само физическите влияния на Природата; после ще засегнем чувствителните влияния на Природата и най-после ще трябва да направим разходки, с които да засегнем сърцето, ума и волята на Природата. Затова трябва да сме готови, да приемем всичките нейни благословения. Достигнем ли това нещо, да черпим енергиите на нейното сърце, ум и воля, ние ще бъдем хора на друга култура. И тогава Природата ще ни даде много нещо. Когато ще искаме да се тонираме, ще можем да придадем на сърцето, ума и волята си какъвто характер искаме. Сега някои казват: „Дали ние ще можем да владеем природните сили?“ Да допуснем, че вървим по пътеки, по които има много камъни. Ние можем да преместим тия камъни със своята мисъл. Ще съсредоточим мисълта си по пътеките и тия камъни, тия препятствия ще се премахнат. Един път, два пъти, три пъти ще съсредоточим мисълта си и на четвъртия, на петия път камъните ще изчезнат. Тия големите камъни на египетските пирамиди са дигани по този начин. Туй е най-голямата техника, която е съществувала в света. И тъй, в морално отношение трябва да се коригират всички недостатъци, които съществуват. Всички трябва да станат силни, да работят, да бъдат полезни за своето си време, полезни на Царството Божие, полезни на Новата култура. Много от авторите, които четете, загатват за тия сили, но нито в една книга, нито в един учебник не се дават методи за работа. Едно пробуждане се иска от всички! Всички казват: „Не може без Учител!“ Какво се разбира под Учител? Под думата „Учител“ в окултната наука се крие съвсем друго нещо. Размишление 27-ма школна лекция на Общия окултен клас (II година), 29 април 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Смисълътъ на противорѣчието (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Смисълът на противоречието (Прочетоха се няколко теми върху „Произходът на музиката“.) Какво разбирате под „концентриране на мисълта“? Тази дума може да се разгледа като съставена от думите: „кон“ и „центрум“. „Кон“ значи „със“, и „центрум“ значи „център“, т.е. мисъл с центъра си, следователно има мисли с център, има и мисли без център. Концентриране, това е волев, съзнателен акт на душата – да събереш мисълта към нейния център, т.е. там, гдето може да се използва. Значи мисълта иде отвън и се отправя към един център, както малките изворчета се съсредоточават към една голяма вода, която е впрегната на работа. За следния път ще ви задам темата „Произходът на мисълта“. Щом знаете това нещо за мисълта, по същия начин ще разсъждавате и вие, естествено да върви мисълта. Казвате, че всичките неща си имат свои причини, битието и то си има своя причина. Казваме, че светът е създаден от нищо. Може, но думата „нищо“ има съдържание в себе си. Щом кажете: „Нищо“, какво подразбирате под тази дума „нищо“? Разбирате една необятна идея, която е без граници. „От нищо Бог създал света“ – това е форма само на езика. Или ще кажат някои, че битието е създадено от небитието. Но що е небитие? Туй, което не е било, нали? Питам тогава философски: Може ли човек да мисли туй, което не е било? – Може, разбира се, защо не. Но мисълта за битието и за небитието, това са две различни мисли. Ако мисълта за битието представлява една сянка, а мисълта за небитието представлява светлина, тогава каква форма бихте дали на светлината? Как ще я определите? Как ще опишете светлината? За пример често говорите такива отрицателни думи: „Еди-кое си нещо не съществува“. Всяко отричане е доказателство по обратния път на математиката, а всяко твърдение е реализиране на мисълта. Да отречеш истината, то е да докажеш, че тя съществува, а да я докажеш, значи да я реализираш. Вие като ученици на окултната наука трябва да се научите да не се стряскате. Като кажат: „Няма Господ“, кажете – „Да, няма Господ“. „Няма живот.“ – „Да, няма живот.“ „Светът е лош.“ – „Да, лош е.“ „Е, животът е безсмислен.“ – „Да, безсмислен е.“ „По-калпаво същество от човека няма.“ – „Да, прав си, по-калпаво същество от човека няма.“ Сега аз говоря за реалности, които съществуват, но как ще се съгласим, то е друг въпрос. Аз не измислям тия неща, но говоря туй, което съществува. После казват: „Като умре човек, с него се свършва всичко.“ Да, така е, като умре човек, с него се свършва всичко. Сега започвам обратното: като умре човек, ще се свърши всичко, но като се роди, ще започне всичко. Значи, ако след смъртта се свършва всичко, с живота започва всичко. Без Бога светът изгубва своята форма; с Бога – придобива своята форма. Без Любовта животът няма смисъл; с Любовта животът има смисъл. Без Истината лъжата господства; с Истината какво започва? – Музиката започва. Музиката въобще има произхода си от духовния свят, от ангелския свят. Нейният произход не е от Божествения свят. Тя е връзка, съединителна нишка между човешкия и Божествения свят. Това място, където са веждите, долната част на челото, има способности, които се занимават само с обективния, реалния, материалния свят. После, има друго едно поле на способности, през средата на челото, англичаните го наричат място на ритентивни (събирателни) способности или селшинтелектуални (полуинтелектуални). В тия места се съдържат набралите се енергии. Тук спадат няколко способности: музиката, времето, пространството, паметта. Всичките тези способности спадат към духовния свят. Математиката например спада към материалните науки; геометрията – също. Математиката няма духовен произход, но музикантът трябва да владее математиката и геометрията. После, тоновете изискват време и пространство. До центъра на тона е центърът на времето. И много музиканти, у които времето е слабо развито, не спазват такта. Някой такт направят по-голям, някой – по-малък и създават дисхармония. Трябва да се спазва времето в музиката. Ако времето и тактът следват ритмично едно след друго, в музиката има хармония. Музиката оказва влияние върху настроението на човека. Всякога, когато засвирите на някой човек, в него се заражда желание да се повдигне нагоре, иска да поиграе. Направете опит. Засвирете на един човек, който е на умиране, и ще видите, че той ще си повдигне главата. Следователно всичките хора, за които се говори, че ще излязат от гробовете си, с музика ще излязат. Казва се в Писанието: „Ангелите, като затръбят със своите тръби, мъртвите ще станат от гробовете си“. Тия тръби приличат малко на военному. Като засвирят те, всеки ще излезе от гроба си навън. – Какво ще видите? Надигнали се всички от гробовете си, подават си главата навън, да видят какво е това ново чудо, което иде в света. Тия гробове, това са човешките тела, в които сега хората живеят. Варосани гробища са телата. Те представляват гъста материя, в която се развиват човешките души, сърца и умове. В тази гъста материя силите не могат да се проявят. И тъй, музиката е едно средство в живота, да даде импулс първо на човешката мисъл, после на човешките чувства. Животът всякога започва с музика. Всяка работа също започва с музика. Така е между ангелите, така е и между хората. Отнемете музикалното чувство на когото и да е, той не може да работи; внесете в него музиката, той ще заработи. Засвирете на онези войници, които във време на поход са отпаднали, ще видите, че не само те ще се съживят, но и конете им ще заиграят. Това са факти. Някои казват: „Не ни трябва музика“. Не, в музиката трябва да има едно качество – тя трябва да оживява. Може ли музиката да оживява, може ли да дава импулс към работа, събужда ли мисли, чувства, тя е правилна музика. Сега, разбира се, съвременната музика еволюира тъй, както еволюират сегашните музиканти. Ако биха поканили един наш музикант да даде концерт в духовния свят и запалят много лампи наоколо, то всичките тия лампи ще загаснат. Такъв гръм ще бъде тоя концерт! Знаете ли на какво ще прилича той? Ако се съберат 100-на души и започнат да удрят на тенекии, каква музика ще чуете? На това ще прилича пеенето или свиренето на този човек в духовния свят. Туй ни задоволява сега. Такава е съвременната музика. Първото нещо за музиканта: той трябва да се научи да контролира своя глас, да контролира ларинкса си до съвършенство. И онези, които искат да бъдат певци, трябва непременно да бъдат хора със съзнателна воля и да имат обич към музиката. Едно правило бих ви дал, то е за ангелите: певецът трябва да бъде девствен! Аз мога да ви дам ред факти, от които се вижда, че онези, които изгубват гласа си, изгубват го по причина на грубите страсти. Вижте какъв е благороден гласът на онези, малките деца! Като растат, напредват във възрастта си, гласът им огрубява. Значи важно правило за музиканта: онзи, който иска да пее, непременно трябва да бъде девствен, чист. Дали ще бъде такъв, или не, то е друг въпрос; но който иска да пее, той трябва да бъде чист. То е правило на ангелите. И като постъпите в тяхното училище, ако нямате нежното целомъдрие, не можете да станете музикант. За в бъдеще при възпитанието на децата имайте предвид, че не можете да всадите никаква идея в тях, ако не е развито музикалното им чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човечеството без музика, не се лъжете – не е възможно. Не е съществувала досега култура без музика и за в бъдеще няма да съществува. Някой човек си легне разгневен, неразположен, каква идея може да има? Най-първо, той ще трябва да се разположи добре, да се махнат всички ония утайки, неразположения, да се хармонира добре, че като дойде музиката, тогава ще бъде готов да слуша, да мисли. И тъй, кой е първият тон на музиката? – Първият тон на музиката, това е Любовта в своето първо проявление, не в своето висше проявление. А какво е първото проявление на Любовта? – Подтик към живот, самоопределение, да се живее в една посока. Окултните ученици всякога се натъквали на ред мъчнотии по причина на неразбирането на този основен факт. Не само западните окултисти, но и източните окултисти се натъквали на ред мъчнотии. И много култури са пропадали по нямане на музика. Някои препоръчват източната музика. Тя си има добрите страни, но някой път тяхната музика е много банална. И между класическите парчета има някои, които са хубави. За пример има едно хубаво класическо парче от един автор, наречено „Сънят на живота“. Един американец разправя за впечатлението си от музиката, като слушал Камила Русо. Когато Камила Русо, ученичка на Паганини, изсвирила туй парче, този богаташ американец почувствал, че е в състояние в този момент да се откаже от всичко, да раздаде имането си. Туй музикално парче го вдъхновило и той бил готов да направи това. Тя не му проповядвала, но като му засвирила, той почувствал това. Туй е един вътрешен подтик на музиката. Сега често питат: „Коя е причината за отпадането на църквата?“ – Липсата на музика. За пример в гръцката музика, като се проточи онова безконечно „ие..ие...“ Това е всичкото. Да, но то е изопачаване на музиката. И българските свещеници са взели да подражават в гръцкото пеене. Пее някой псалт туй „ие..ие“, но не върви. И всеки българин, който е музикант, не ходи в църква. Той казва: „Не искам да слушам това „ие“. В него има идея. Той казва: „Туй е гръцко“. У гърците няма музика. Художество и изкуство има, красивите форми те са създали. Сега туй отношение аз не искам да бъдете гърци. Окултният ученик не трябва да се бои или да отрича противоречията, които ще срещне в света. Срещнете някой и ви каже, че няма Господ, че еди-кой си философ давал силно доказателство, че нямало Господ. Питам аз този философ: На какви основания той гради това, от какви данни вади своето заключение? – Еди-кой си автор, еди-кой си философ твърди това. Добре. Той казва, че в Природата има ред несъобразности, противоречия, дисхармонии и други данни, и от това заключава, че няма Господ. Това обаче само привидно е тъй. Казвам: Вие пребродихте ли всички системи на живота, които съществуват? Навсякъде из Вселената били ли сте, за да направите един извод, че няма Господ? Трябва да сте пребродили целия свят и след като се върнете от вашето дълго научно изследване, да кажете: „Като обиколих няколко милиона светове, видях, че няма Господ. Аз никъде не го намерих“. А тъй, ти от Земята не си излязъл, а доказваш, че няма Господ. Аз те наричам един дървен философ. А знаете ли какво значи „дървен философ“? Дървен философ е този, на когото мозъкът е толкова неподвижен, че не може да създаде нищо по-хубаво от това да отрича. Защото, като каже човек: „Няма Господ“, то си остава за него. Поезията е за музикалния човек, за камъка няма поезия. Когато ние говорим за Бога, че Той съществува, то е само по отношение на разумните същества, че съществува известно съотношение. Само за най-висшите същества, за най-разумните същества има Господ – за тези, които ще Го разберат. За кого е Любовта? – За любящите. Казват мъжете, че женското сърце не могло да се разбере. Да, не може да се разбере. Защо? – Изисква се друго, подобно сърце, като на жената, да люби, да разбира туй сърце. Щом не любиш, не може да разбираш туй сърце. Ако моята ръка е парализирана, съединението с главния мозък е прекъснато, то като туря ръката си на печката, тя изгаря, понеже не чувства. Какво показва това? Липсва ми нещо. Казвате: „Женското сърце било неразбрано“. Откъде тази философия? На какво отгоре се базира тя? Неразбраните неща са неопитаните неща. Сега аз разглеждам научно въпроса. Да не мислите сега, че взимам това физическо сърце на жената. Не, сърцето на жената взимам като идея. Какво нещо е жената? Вие тук ще кажете: „Ние сме жени“. Аз не отричам това, че сте жени. Кой не е жена тогава? Има ли някой, който да не е жена? – И мъжът е жена, и жената е жена, и детето е жена, и момичето е жена, и всички животни са жени. Жена в простата форма значи туй, което живее, което постоянно се видоизменя. И тъй бързо се видоизменя, има такива тънки движения, че ти не можеш да разбереш, не можеш да уловиш тия промени и казваш: „Не мога да разбера това сърце, много се изменя“. Ами хубаво, какво лошо има в това, че едно сърце се изменя? Ако днес наблюдаваш едно дърво, което е четири пръста голямо, утре го видиш 20 сантиметра, на другия ден – 50 сантиметра, после 1 метър и най-после го видиш голямо дърво и кажеш: „Не мога да разбера това дърво“. Защо? – Защото то израсна. Там е причината, че ние сме дребнави хора и всяко нещо, което не можем да обгърнем, казваме, че не е за нас. Закон в света е: щастието на човека седи в постоянното и вечно разширение на ума и сърцето. По нямане на подходящи думи аз употребявам в случая думата „разширение“. Ще се задоволя с тази дума само затова, защото искам да ви дам една определена идея. Като казвам „разширение“, разбирам границите на сърцето и ума постоянно да се разширяват по форма, по съдържание и по смисъл. Щом престане разширението, смъртта ще дойде. Сега ще се върна към главната мисъл. Противоречията във вас да не ви смущават. Всички вие имате противоречия. В какво седят тия противоречия, аз зная. Вземете който и да е философ, вие може да го изненадате; който и да е поет, вие може да го изненадате; който и да е проповедник, вие може да го изненадате; който и да е свещеник, което и да е духовно лице, вие може да го изненадате. И в какво може да го изненадате? – В неговите очаквания. Вземете онзи човек, който поддържа, че животът има смисъл, че по-благородно, по-добро същество от човека няма и т.н. Представете си, че той отива да се венчава и изведнъж неговата възлюбена изчезне, откраднат я някои. Какво ще бъде неговото състояние? – Веднага той ще се разочарова. Животът не седи вътре в самата форма. Ако аз се върна 1,000–10,000–50,000 години или 10–15–20 милиона години назад във вашите минали съществувания и виждам, че сте били тогава дребни същества като инфузориите, трябва ли днес да се спра на тогавашното ви развитие? Казвам: Не, това малко същество, което преди 20 милиона години беше една инфузория, сега е една окултна ученичка. Някой казва: „Е, аз първоначално излязох от Господа“. От Господа дошъл най-първо! „Ами нали в Битието беше, че имаме Дух от Бога.“ Да, но ти имаш ли тази опитност? – Не. Ти със заблуден ум разсъждаваш тогава. За пример аз декламирам: „О, парице, парице, всесилна царице, с теб в рая, без теб на края“. Туй стихотворение мое ли е? Аз може да съм едно малко дете, не съм опитал това, което декламирам. Туй го казва П. Славейков, той го опитал, има право да го каже. Казваш: „Аз съм излязъл от Бога“. Кога излезе, я ми кажи! – „Не зная.“ Е, като не знаеш, защо говориш? Като дойдем до окултната наука, ние трябва добре да разбираме фактите. Излязъл съм от Бога, но кога? – „Някога, забравил съм.“ Като се връщам 20 милиона години назад, аз виждам някои от вас във вид на малки инфузории. Ще кажете: „Е, тия инфузории!“ Като не разбирате този окултен език, ще кажете: „Ето на, направи ни на такива малки същества“. Но това не е разсъждение. Инфузория, това е един зародиш, който изисква условия да се развие. То е едно малко семенце като ябълченото семе, което иска само почва да расте. И следователно преди 20 милиона години вие сте изисквали условия, за да се развият сегашните ви форми. И питам ви: След 20 милиона години какви ще бъдете? Ако пак се намерим в една окултна Школа като тази, върху какво ще разговаряме тогава? Това са само ред разсъждения. Тия разсъждения може да бъдат верни, може и да не бъдат верни. Но математически отношенията, които имат те, принципите, на които се основават, са верни. Вие може да се съмнявате, ще кажете: „Преди 20 милиона години по-важен е този въпрос – дали Земята е съществувала, или не, а не това, че аз съм бил една инфузория“. Може да не е съществувала Земята, но казвам: Ако преди 20 милиона години вие сте били като инфузория, и сега, след 20 милиона години, ви срещам тук; какви ще бъдат отношенията във вашето развитие? Разбира се, същите, т.е. ако преди 20 милиона години сте били една инфузория, то и днес по отношение следващите 20 милиона години ще бъдете пак като една инфузория в развитието си. Днешното ви положение по отношение бъдещето ще бъде такова, каквото сте днес по отношение миналото – като една инфузория. Та в самия живот се крият ония вечни възможности, в които човешкият дух, човешката душа растат и се развиват. И помнете онова правило, което казах в една моя беседа: Ученикът трябва да има едно сърце – чисто като кристал; един ум – светъл като слънцето; една възвишена, благородна и широка душа – като цялата вселена и един крепък дух – като Бога! Само така може да бъдете ученици. Това са окултни принципи, които трябва да приложите. Ще кажете: „Без чистота не може ли?“ – Не може. Ще помните това изречение! Във вас трябва да се създаде стремеж. Вашият стремеж всеки ден трябва да се увеличава. Вие седите в Школата и си казвате: „Толкова време откак сме тук, остаряхме вече, на младини можехме да работим, но сега вече нищо няма да излезе“. За старост не мислете! За старини също не мислете! „Ама как да не мисля, когато главата ми е побеляла?“ Да не мислите, че в съвременната окултна наука няма начини за подмладяване! Там когото и да е от вас в 20 минути отгоре може да го обновим, да стане млад. Човек може да се постави в хипнотически сън и в 20 минути отгоре под тази интензивност на законите в Природата може да се измени съвършено формата му. И костите му, и черепът му, и ушите му, всичко може да се измени и като стане, той сам ще се уплаши. Може да се измени и неговото сърце. Ако го измениш тъй, той, като стане, ще полудее от страх. Като се види в огледалото тъй изменен, ще се уплаши, ще каже: „Какво стана с мен?“ Там е опасността! Представете си следния факт: вие с понятието си за една 45-годишна жена ви поставя тази Школа и в 20 минути отгоре се видите едно малко момиченце на 10 години. В себе си вие се знаете голяма, запазено е съзнанието ви, но погледнете в огледалото, казвате си: „Сън ли е това?“ Веднага вътре във вас ще стане едно сътресение, едно стълкновение. Много пъти при такива сътресения хората полудяват, затуй Природата не обича бързите промени. Всичко трябва да върви бавно. Някои казват: „Как ще стане възкресението?“ Господ не иска хората да полудяват, като възкръснат, затова възкресението е един бавен, вътрешен процес в човешката душа. Господ не иска, като ти даде едно велико благо, ти да считаш, че то е едно голямо нещастие. Мислиш ли така, ти не разбираш нещата. Следователно първото нещо: ще примирите всичките противоречия в себе си! Аз ви казвам великата истина: Не мислете зло в себе си! Всичко в света е добро. Като казвам „всичко“, разбирам вътре всичко е добро. Не мислете за външните проявления на живота. Учете се от Природата и вижте как някой път тя изказва най-хубавите неща с най-нечистата материя. Представете си някой човек, на когото дъхът мирише. Той държи някаква проповед за Любов, братство, равенство. Които го слушат, казват: „Днес проповедникът говори много чиста, отлична проповед“. Но казвам, ако тази проповед я слушаше един ангел, той трябваше да си запуши носа от миризмата, която излиза от устата при изговарянето на тия думи. И затуй дълго време, след като някой ти каже някоя любовна дума, ти усещаш една неприятност. И всеки, който ти каже „Аз те обичам“, ти възразяваш: „Той ме лъже“. Лъже, разбира се, тази дума е облечена с нечиста дреха. Това е факт! Ти ще се заемеш да очистиш тази дреха. Най-първо, тия думи трябва да се прецедят. И затуй някои велики автори, след като са писали своите произведения, остават неразбрани. Те трябва да умрат, да минат ред поколения, докато ги разберат. Хората трябва да се молят дълго време, да плачат дълго време в душата си и тогава тези книги на великите автори ще имат за тях смисъл. Всяка мисъл е силна дотолкова, докато не я изкажеш. За Любовта не говори. Мисли я, чувствай я, но не говори за нея. Когато сърцето ти стане чисто като кристал, умът ти стане светъл като слънцето, душата ти – възвишена, благородна и широка като цялата вселена и духът ти стане крепък като Бога, само тогава кажи нещо за Любовта! Това не е за обикновените хора, то е за учениците. Учениците трябва да бъдат такива. Нищо повече! „Може ли?“ – Може, може. „В колко време?“ – В половин час. Някои могат в половин час отгоре да бъдат такива, а някои могат да бъдат такива и след 20 милиона години. В окултната наука ние с време и пространство не се занимаваме. Времето и пространството е в рамките на нашия дух. Време и пространство, това е само едно условие, с което ние си служим. Времето и пространството нас не ни ограничава. Време и пространство, това е една възможност, в която душата и духът могат да се проявят. А при сегашните условия на живота времето и пространството са ограничения. Някой приятел ти обещае да дойде след 5 минути или след 1 час. Ти седиш, чакаш, чакаш, той не дойде, закъснее нещо. Ти се нервираш, ограничаваш се. После, като дошъл, забравил нещо. В духовния свят няма такива работи. В духовния свят две същества помислят ли нещо, стане; пожелаят ли нещо, стане. Там всичко веднага става. А тук ще си определят рандеву, но единият от тях ще заболее, ще се яви главоболие или ред други препятствия, които ще спънат реда на нещата. Аз забелязвам, вие често казвате: „Ама ние, учениците в класа, ще може ли да изпълним условията?“ Някой ученик си мисли: „Аз имам мъж, какво ще правя, мъжът ми не ми позволява да следвам Школата“. Друг някой си мисли: „Аз пък жена имам, тя не ми позволява“. Ами когато Господ ви прати на Земята, вие какви бяхте? Господ създаде ли мъж и жена в света? – Не. Той създаде две същества, две форми: едните същества, мъжете, да носят мисълта в себе си, да бъдат слуги на Неговата мисъл, а другите същества, жените, да носят съдържанието на живота в себе си. Слуги са и едните, и другите. Мъжете взеха шишето от Господа, казаха: „Туй шише е наше“. А жените взеха живота и казаха: „Това е наше“. Мъже и жени днес почнаха да си разменят шишетата. Мъжът казва: „Я ми дай чашата, налей ми от твоята бутилка!“ И двамата се лъжат. На единия капне повечко, на другия – по-малко, и постоянно има спор. Нямате право да изпразвате тия шишета! Туй трябва да го разберете! Във външния свят може да правите опити, но в Школата – не! Окултният ученик трябва да има една здрава философия, с която да се съгради бъдещото общество. Туй не е в стълкновение със сегашното ви състояние. Ние трябва да имаме правилно схващане, да знаем какви сме в света. Вие трябва да знаете какво е вашето отношение към тази първична форма, която ви е пратила на земята. И всеки един от вас, като стъпи на този свят, трябва да знае какво трябва да прави, какви са неговите отношения към Бога, към своята душа и към ближните си. Това трябва да знаете правилно, положително. Съзнаете ли го, влезете ли във връзка с тази първична причина, вашият живот ще се измени и вие ще нареждате живота си по друг начин. Аз ще оставя сега тази философия, да изпеем няколко упражнения! (Изпяхме: „Сила жива“, „Изгрява слънцето“, „Венир Бенир“, „Сладко-медено“, „Блага дума“, „Духът Божий“.) Да направим едно упражнение за 3 минути! Представете си, че тръгваме към Слънцето по един гладък път и се движим с една бързина 5 пъти по-голяма, отколкото бързината на слънчевата светлина. Значи с бързина около един и половина километра в секунда. Вие ще си представите, че се качвате в една светла каруца. Тогава колко секунди ще ви са нужни, за да идете до Слънцето? – Всичко една минута и 6 секунди. В 3 минути отгоре ще направим един кръг – от Земята ще минем през центъра на Слънцето и ще се върнем тук. Сега представете си, че се намирате в една каруца, която се движи с един и половина милиона километра в секунда. Тъй щото за 1 минута и 6 секунди вие ще влезете в диска на Слънцето и ще излезете. Каквото видите за това време, добре. След 3 минути ще бъдем пак тук. Знаете ли защо ние ще се движим с бързина, 5 пъти по-голяма от тази на светлината? Ако се движите със същата бързина на светлината, вие сте във физическия свят, но понеже се движите 5 пъти по-бързо, вие сте в духовния свят, дето се движат мислите и чувствата на хората. Сега ще бъдете внимателни, никакъв багаж няма да имате. Най-малкият багаж е опасен. Никакъв багаж, нищо! До Слънцето за 3 минути не ви трябва багаж, ще бъдете свободни. Една приятна разходка е това! Ще започнем вече упражнението. Ще сложите волята си на работа! Кашлиците, всичко ще оставите настрана. Защото тия пространства, през които ще минете, ако речете да кашляте, кондукторът ще ви спре насред пътя и ще ви свали. Мнозина от вас кашляха, затова кондукторът ги върна назад. Тези от вас, които кашлят, един цяр ще им дам. Ще настържете черна ряпа и от сока всяка вечер ще изпиете по една кафейна чашка. Отлично действа и за стомаха. Ще взимате и по една скилидка чесън с малко солчица. Това ще правите всяка вечер, докато кашлицата престане. Когато имате болки в сливиците, взимайте лют чесън! Това е един добър начин за лекуване на сливиците и хубава дезинфекция на гърлото. Те са отлични хапчета, пилюлчета. Една глава чесън ви стига. А иначе трябва да дадете 60–70 лева в аптеката за лекарства. Чесънът действа отлично и за тези, които страдат от безсъница. В Школата ще бъдете сериозни, ще се учите да ме слушате и ще се съмнявате в мене само тогава, когато от 100 направени опита 99 излязат несполучливи. Тогава ви давам пълно право да се съмнявате в мене. Окултната наука е наука на опита. Учителят в окултната наука не върви отзад, а отпред. Когато се правят опити, той е в лабораторията си. Тогава и ученици, и Учител са заедно. Той няма да каже: „Направете вие опита“. Не, Той ще направи сам опита и ще присъства през всичкото време, докато трае задачата. Няма по-грубо нещо от съмнението! Най-голямата грубост в света, това е съмнението. Най-голямата подлост в света, това е лицемерието! Няма по-голяма подлост от лицемерието и по-голяма грубост от съмнението! Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. Не позволявам да си служите с тях! Разсъждавайте, но да се съмнявате, да лицемерите, ни помен да няма! Тъй е писано! Няма нищо по-жестоко от това да се съмнявате! Нали ние ще се приближаваме към една наука на опитите, а не тъй, както вие си мислите. Ученикът трябва да бъде буден. Казано – свършено! Щом се каже на ученика нещо и той си туря уговорки, той не е ученик. Щом ми напомните, следващия път ще ви дам кои са положителните черти, които трябва да имате. Сега ви казвам кои са отрицателните черти, за да ги избягвате. Защо не трябва да ги имате? С вашето съмнение и с вашето лицемерие вие отблъсквате всички ония творчески сили на Природата, които ще ви помогнат. Вие сами себе се опропастявате. Нищо повече! Може да излезем на разходка някой път, както вчера например. В това време някому започват да изстиват краката. Ние знаем причината. Студът е качество на електричеството. То е, което изстудява. Обаче това не е студ, който умъртвява, а студ, който изцелява. Например, когато човек има огън, висока температура, какво трябва да се прави? – Да се намали топлината, защото има топлина, която не е свойствена на организма. Аз виждам, има една топлина, която е много приятна. Някоя ръка е гореща, като я пипнеш, причинява нещо неприятно; пък има ръка, като я пипнеш, толкова приятна е, усещаш, че излиза живот от нея. Това става и в Природата. По някой път, като отиваме всред Природата, най-първо минаваме през процеса на изстудяването. Който не разбира, ще каже: „Почват да ми изстиват ръцете“. У вас ще се зароди едно желание на лицемерие. Недоволен сте, казвате: „Какъв е днешният ден!“ – По-добър ден от днешния няма! „Ама сняг вали!“ Кажи: „А, отличен е денят, по-добър сняг от този няма“. В себе си трябва да го кажеш, но трябва и да го преживееш. Пък ако в душата ти влезе страх, ще се уплашиш и ще си кажеш: „Може тук да ме хване главоболие, може да изгубя здравето си, да стана някой инвалид. Такъв един глупав опит не правя“. „Още веднъж баба на такова хоро не се хваща.“ Природата не търпи никакво лицемерие. Всяко лицемерие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание. Тия, които са се съмнявали в мене, тя ги прави невалидни. Не ги уморява изведнъж, но в продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалид, ще те прекара през всички страдания, които знае. Тя си има колела и като минеш през тия колела и тия зъбци, пак ще те пита: „Обичаш ли още да се съмняваш?“ Окултните ученици трябва да знаят това. Хората на земята, това са галени деца. Ами че тъй е! Туй, което вие си позволявате да правите, то е доказателство, че сте галени деца. Това ако го направи един ангел, биха го изпъдили от небето. Вие хванете някоя кокошка, сложете я в тенджерата. Хванете някоя лястовичка, отрежете крилото. Видите някое цвете, откъснете го. На вас нищо не казват, но ако един ангел откъсне едно цвете, ще го изпъдят, не признават туй. Към вас имат голямо снизхождение. Затуй аз наричам хората „галени деца“. Досега е било така, но вече сте влезли в един период, когато започва приложението на първите педагогически правила. Майката е излязла с една тънка, тънка пръчица, че като ви шибне някъде... Най-първо, майката казва: „О, моето пиленце, моето ангелче“, а после тази пръчица играе безпощадно по него. Целта на Природата не е наказанието, но изправленията, да ни застави да зачитаме нейните свещени закони. В това се крие нашето благородство! Защото в Природата няма нищо, което да е извън нея. Всяко нещо е на мястото си. И ние абсолютно нямаме право да се съмняваме! Туй, което съвременните хора наричат Природа, това не е Природа, това са изопачени неща, които се дължат на хората. Когато влезем в някоя къща, която първоначално е добре инсталирана, но отпосле се развалят водопроводите и всичко друго, кой е виновен? А истинската Природа е всякога девствена, тия нейни непослушни деца не могат да си играят с нея. Та искам, млади и стари, да знаете едно свещено правило: абсолютно никакво лицемерие като ученици! Какви са вашите отношения към света, то е друг въпрос. Като ви говоря за живата Природа, разбирам какви трябва да бъдат отношенията ви спрямо нея. Ще бъдете според правилото абсолютно искрени, чистосърдечни и никакво съмнение! Трябва да разбираме вътрешния принцип. Този е живият принцип. Докато не разберете този принцип, другите отношения не може да се оправят. Ние започваме с основния закон. Приложим ли него, всичко друго ще сполучим да разрешим. Но не сполучим ли там, нашите отношения към света ще бъдат такива, каквито са. Истинският път е: Вътрешна връзка с живата Природа. Тъй го наричам аз, защото, ако кажа „връзка с Бога“, опетнено е Божието име. И затова аз казвам: Истинският път е връзка с живата Природа, име, което хората не са произнасяли, то е още девствено. Нека оставим другото име да се очисти, защото като сме произнасяли туй име, ний сме го опетнили. И сега, като кажем Господ, като Го призоваваме, Той не ни чува вече. А живата Природа, тя е най-близо до нас. И тъй, да няма никакво лицемерие! Всякога можем да бъдем в контакт с туй, от което имаме нужда. Сега ние ще имаме нужда за съграждането на нашия ум, за съграждането на нашето сърце и за съграждането и развитието на нашата воля. Тия неща са необходими в градежа на нашия живот още сега, още днес. Аз вярвам, че вие ще приложите това нещо. Не само че вярвам, но зная, че ще го приложите. Два начина има за приложение. Вие знаете и двата начина. Няма човек, който да не приложи. В края на краищата всички ще приложат туй, което Природата изисква. Единият начин е по закона на свободата, а другият начин е по закона на необходимостта. Но колкото по-скоро, толкова по-добре. Т. м. 23-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 19 март 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Произходъ на правитѣ мисли (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Произход на правите мисли Т. м. (Прочете се резюмето върху „Предназначението на човешкия нос“.) Тема за идущия път е „Влиянието на планетите върху човека“. Втора тема: „Произход на музиката“. Вие считате първата тема за мъчна, но и втората е мъчна. Не че вие ще разрешите въпроса за влиянието на планетите, но като мислите върху този предмет, ще ви дойдат нови мисли. За да може да напишете една мисъл, през колко процеса трябва да мине тя! Първо, трябва да създадете нейната форма, дълго време ще мислите; след като създадете тази форма, трябва да я обикнете. След като я обикнете, ще се роди у вас желание да я изразите, т.е. волята ще дойде: ще седнете и ще почнете да пишете. През три процеса трябва да мине една мисъл, за да се изрази: мислене, чувстване и писане. Тази вечер ще ви говоря върху „Произход на правите мисли“. В Природата съществуват първични типове, или първични форми, по които съвременната мисъл се гради, т.е. тази мисъл, която е нова за нас, тя иде от едно по високо поле, тя е предшествана от друга. Първият в света, който е почнал да мисли, е Бог. Или, тъй да кажем, в началото на Битието Той е проектирал една своя мисъл и тази мисъл е възприета от всички окръжаващи Го същества, които влизат вътре в Божествения свят. Те възприемат тази мисъл и почват да я пращат в по-долните светове. Следователно мислите, които имаме, от какъвто и характер да са, тия мисли са дошли от другаде. Сега ако у вас дойде мисълта за Любовта, как ще се изяви тази любовна мисъл? Сега, ако ние употребяваме думата „любов“ тъй, както е в български или английски език, първото нещо, което ще влезе в ума ви, то е ще имате едно изопачаване на Любовта, няма да помислите за онази същинска любов, но ще помислите за известна нейна форма. Като кажете „любов“, вие ще си представите две величини или две числа – 1+2, и ще кажете 1+2=3, тъй е аритметически. Или ще кажете a+b=c, тъй в алгебрата се слагат тия форми. Старите хора пък, които чуят думата „любов“, ще кажат: „Дъщеря ми и онзи, младият момък от другата фамилия, тя и той, и двамата са равни на някаква величина, сватовщина ще стане“. Но това не е любов. Събирането на двама млади на едно място, това любов ли е? – Не е любов. Ако събирането на двама млади означава любов, тогава ако съберете два камъка на едно място, може ли да се залюбят? Или ако съберете два цвята или две зелки, или два картофа един до друг, може ли да се залюбят? Това любов ли е? Сега хората мислят, че като се докоснат един до друг, любов имало помежду им. Не, не, това не е любов. Ние схващаме нещо като любов, но то не може да се изрази. Сега интересно е коя е първата мисъл, която се появила в човешкия живот? Аз ще ви задам и трета тема: „Първата съзнателна мисъл, която се явила в човешкия живот“. Първите мисли са Божии мисли. Следователно всички мисли, които произтичат от Бога, от първия извор, са прави мисли, в които абсолютно няма никакъв дефект. Ако ние схващаме тия мисли прямо, наричаме ги прави мисли. Те не са опетнени. В тях се съдържа първият превод на Битието, на същността на нещата. Значи тия мисли, които произтичат от Духа Божий, от първия източник, те се наричат прави мисли. За да може да разберете една права мисъл, непременно Бог трябва да ви е очукал – трябва да имате тази Божествена светлина. Мисълта, това е велик принцип, който се съдържа у Бога. Той мисли, а всички ние мислим по отражение на тази Божествена мисъл. Бог съпоставя две живи същества в съотношение да възприемат тия Божествени мисли. По същия закон и ние съпоставяме нещата в нашия живот. Само че Бог ги съпоставя тъй, че в тях има хармония, пък ние ги съпоставяме тъй, че в тях няма хармония. За пример вземете сега образуването на сегашните семейства. Вие не вниквате в един млад момък, да видите каква е неговата мисъл, какво е неговото сърце и неговата воля, но вие се влияете от неговата външност, колко е висок, снажен ли е, здрав ли е, богат ли е, има ли доход, може ли да говори, много да се хвали и тем подобни. Туй ще вземете под внимание и въпросът ще се уреди. Казвате: „Отгде да знаем дали е умен, или не?“ Че първото нещо, ако той е умен, мисълта е взела участие в строежа на човешкото тяло. Височината е създадена от мисълта, широчината е създадена от сърцето, а дебелината е създадена от волята. Нищо повече! Следователно у един човек математически ще изчислиш височината, широчината, дебелината. Да кажем, че той е висок 175 сантиметра, значи умът му е равен на 175 сантиметра. Сърцето му е равно на широчината – вие може да вземете широчина на гърдите. А дебелината иде от волята. Тъй, между височината, широчината и дебелината и между ума, сърцето и волята има известно съотношение. Математически вие може да извадите една формула какъв е умът, какво е сърцето и каква е волята на един човек. И турците имат една специална поговорка, но ако вие не може да дадете правилен превод, ще извадите едно криво заключение. Те казват тъй: „Туй, което у хората е късо, у Бога е беля“. Късите хора са беля на Бога. Туй, беля на Бога, това е един превод, то е една форма, взета отнякъде, но изопачена, изкривена. Разбира се, сега може да се зададе въпросът коя е причината, че някои хора са високи, а други – къси? Късото, то е закон на израждане, но само тогава, когато всичките части на човешкото тяло са несъразмерни. Това показва, че в мислите, желанията и волята е настъпила една дисхармония и оттогава човек е почнал да се деформира. В израждането си човек е почнал да става дребен, а пък когато идеите царуват, човек почва да расте. Статистически данни показват, че в Англия откак жените почнали да работят за добиване граждански права както мъжете, те са израснали на височина, с 5 сантиметра са станали по-високи. Следователно правите мисли, Божествените мисли дават растеж на човека. Височината, това е първият подтик на растеж. Правите мисли на духовете дават широчина на човешкия организъм, те засягат сърцето. А правите мисли на човешките духове, те създават неговата дебелина, неговата плътност. По туй ще познаете една Божествена мисъл, тя трябва да има дължина, т.е. Божествените мисли са безконечни в своето движение. Мислите на духовете се познават по широчината си, а човешките мисли – по своята плътност, т.е. солидни мисли са те. Казваме: „Здрава мисъл има този човек“, т.е. той е идеен човек, здраво, плътно мисли. Правите мисли са необходими. И всички трябва да се занимавате с онзи закон за правилното съпоставяне на нещата, да знаете как да ги съпоставяте в даден случай. Представете си за пример, срещнете някой ваш приятел, този, с когото си симпатизирате, ще го погледнеш, ще му се усмихнеш. А като срещнеш друг, с когото, вашето познанство не сте така интимни, ще се поклониш малко сериозно. Тогава питам: защо на едного ще си отворите очите, ще си вдигнете устните нагоре, ще се поусмихнете, а с другиго ще сте сериозен? Какви са подбудителните причини? Може ли да заключите, че всеки, който ви срещне и ви се ухили насреща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нещо вярно, но има и нещо невярно. Турците са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“. И тази турска глава не можеш да я убедиш в противното. Следователно, за да не се съблазняват от това, Мохамед е издал закон – жените да се покриват с покривала, да се не лъжат мъжете от усмивката им. От тия криви съпоставяния на нещата в съвременното общество, па и във всички религиозни общества, произлизат всичките спорове. Някой път, от кривото съпоставяне на две думи тук на земята, излиза цял спор. В Божествения свят, в окултния свят, думите там са точни величини. Всяка една дума си има определени вибрации. Тя се определя според своя размер, според своята интензивност, според своето въздействие. Те се определят тъй, както се определя до какъв размер може да достигне едно дърво. За пример, ако вие произнесете известна дума, в даден случай с нея може да запалите целия свят. Вземете, ако един цар каже думата „война“, подпише указ за война, ето, цялата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкват, свещениците излизат с кръстовете – война! Всички подемат тази дума – война! Приготовляват топове, пушки, коне, всичко това само от една дума. Ама туй е едно съчетание на нещата. Значи ако известни хора са известно уравнение, един сбор, имат известни интереси, разбират се, ако те са скачени, думата „война“ ще произведе един нов ефект. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които имат нещо общо помежду си. В нюйоркските пристанища има една канара, от която стотина кораби са загинали, и американското правителство, за да се избави от тия нещастия, трябвало да направи около 3 хиляди дупки, напълнили ги с динамит и ги свързали с жици. Когато всичко било готово, поставили едно 6-годишно дете да натисне бутончето. Като натиснало детето бутончето, цялата тази адска канара изчезнала. Значи думите са такива едни бутончета, свързани с такава една сила. Туй става, когато хората имат един общ интерес. Бутването на такова едно бутонче има такова влияние. Някой път може да бутнеш някой бутон, но не става нищо. Често у българите има много лош навик. Българските майки, особено в селата, вие може да ги забележите, кажат нещо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нещо. „Това или онова да стане.“ Някой път каже майката нещо подобно и няма да мине много време и това, което е казала, стане. Този навик съществува даже и у хора, които влизат в духовни или религиозни общества. Кажат нещо, което като че неволно е излязло от устата им, а то веднъж, дваж и на третия път се сбъдва. Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден. Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли. Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина. Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят? Всичките плодове са образувани само от действието и въздействието на светлината и топлината. Разгледан човекът тъй, както е построен в своя сегашен организъм, той е създаден от светлина и топлина. Премахнете топлината и светлината, от него няма да остане нищо. И тъй, всяка мисъл, за да бъде права, трябва да има три качества. По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла. Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Някой казва: „Хрумна ми една нова мисъл“. В едно американско дружество дадоха 25,000 долара на онзи, който каже една нова мисъл. И още не се е явил човекът, който е казал една нова мисъл, която да не е казана от никого досега. Американците дават големи премии за една нова мисъл. И право е казал Соломон: „Няма нищо ново под небето“. Всичко това са само съчетания, само пермутации, което правят някои музиканти – имат си тефтерчета, правила, според които се съчиняват песните. Най-важните мотиви те си ги имат в тефтерчето. Този виден музикант казва: „Аз съчиних това“. Но как? Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право. Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант. Та и в музиката има известно съпоставяне на тоновете. Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам!“ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра!“ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините. И всичките сегашни наши размишления, спорове, дали в света съществува право или криво, мязат все на този род философски размишления – пчелата и рибата се залюбили и любовта на рибата към пчелата била толкова голяма, че от любов тя скачала във водата. Не, съвсем друга е причината за скачането на рибата. Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени. „Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва. Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам?“ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам?“ Отговаряш си: „Не съм готов“. Значи любовта ти не е още силна. Тогава този, когото обичаш, той ще те постави на изпит. Казва: „Нали ме обичаш, продай ми този кон, или дай ми това цвете от градинката си!“ Някой път онези, които обичат, искат всичко и ако не им дадете веднага, сърдят се. От сръднята на влюбен човек да те е страх. В това отношение особено се сърдят влюбените. Да те е страх от сръднята на невежия човек и от сръднята на добрия човек. Те са най-опасните сръдни в света. Сега тия мисли са необходими за самите вас, защото вие не може да измените външната форма на Божествения свят. Ние можем да изменим само своя живот. Какво ще стане, щом се разгневиш? Имаш едно весело разположение, свеж си, дойде някой, разгневи те, веднага лицето ти се измени, потъмнее. И ти дълго време мислиш какво да му направиш. Представете си, този човек, който ви е разгневил, утре вземе експреса и излезе от България, отиде в Америка. Е, какво ще му направиш сега? И най-после, заблуждението се крие в туй: ние мислим, че някой човек може да ни обиди. Всъщност, философски казано, никой не може да ни обиди. Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Аз мога да бъда толкова внимателен, че никой да не може да ме обиди. Пък ако не съм внимателен, мнозина от вас може да ме обидят. За пример, онзи лекар хирург, който прави операция на някой болен, когото не е наркотирал хубаво, та болният не е добре заспал и усеща болка, какво ще получи от този болен? Има много болни, които дават такъв ритник на хирурга, че той пада на гърба си и казва: „Тази упойка не беше хубаво сложена“. Болният трябва хубаво да заспи и тогава да направиш операцията. Така трябва да се постъпва и по отношение на вътрешното човешко естество. В нас има низши чувства и мисли, които трябва да приспивате, за да може да разсъждавате и чувствате правилно. Всяко едно чувство, всяка една мисъл във вас трябва да бъдат чисти. Когато разрешавате някой велик въпрос, всички странични мисли трябва да ги пратите като децата в леглото. Майките, които искат да точат нещо или да свършат някоя важна работа, казват на децата: „Ха, мама, всички в леглото“. Ако тези деца останат около майка си, ще пречат. Тя крие тази своя мисъл, иска те да не знаят. Иска да ги изненада. „Ха, мама, в леглото, утре ще ви кажа“. Сутринта, като станат, ще намерят готова баница. Туй правило, като го приложите в себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспиш всички ония мисли, които са от детински произход, и тогава ще станеш да точиш баницата. Приготовлението на баницата, това са великите мисли, идеи, които човек има. Но остане ли една твоя детинска мисъл незаспала, тя ще бута тук, там и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да проверите това. И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят. Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа? Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат. Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш. Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото. Предпазливост е туй. А тази предпазливост може да се превърне на съмнение. След като направиш нещо, може да се съмняваш дали си го направил. И тъй, като живеете тук на земята, едновременно вие се приготвяте за ученици на Божествената Школа. Това е най-красивият живот. След като напуснете земята, като отидете за другия свят, най-красивото, което ще носите, то е името – ученик на Божествената Школа! В този свят няма да отидеш като някой си господин, граф, няма да минеш за госпожа или госпожица. Там не искат за госпожи и госпожици и да знаят, нито мислят. В онзи свят ще носиш само торбичката си с книжчиците си. „Какъв си?“ – „Ученик!“ Който тук на земята е свършил всички науки и е станал професор, в духовния свят между ангелите го приемат за кандидат на прогимназията. Най-ученият професор тук на земята в Божествения свят е ученик в прогимназията, значи или в първи, или във втори, или в трети клас. След като свърши прогимназия в духовния свят, ученикът влиза в Божествения свят и там става кандидат за забавачницата. Представете си сега какви трябва да бъдат учените хора на Божествения свят! Ако тук, в човешкия свят, най-гениалният ум няма вече какво да учи, изучил е всички науки, ангелите го приемат, дават му почетно място като ученик на прогимназията. А в Божествения свят го приемат като кандидат за забавачницата. И това е доста голяма привилегия. Туй е съпоставяне на идеите. Ще кажете: „Аз да бъда в Божествения свят в забавачницата!“ Представете си какви са мерките за знание! Не че туй знание, което имате, е нищо, но даваме ви само съотношение. Всичко това не значи, че в Божествения свят има такива забавачници, но като влезнеш в Божествения свят, ще кажеш: „Аз не зная нищо“, т.е. казано в положителен смисъл – от сега нататък има какво да се учи! Значи, всичкото знание, което имаме сега, може да го приложим, да го разучим Аз привеждам тия мисли за едно вътрешно смирение, да знаете, че животът е един вечен процес на самоусъвършенстване – процес вечен, безконечен. Там именно е и благото на човека, че вечно ще се развивате, няма да има време, когато да кажете, че няма какво да учите. Все ще има нещо хубаво да научите. Всякога ще има да учите. Туй е без край. То е хубавото, че има какво да учите. Все ще има нещо ново да научите. Онези от вас, които са готови, трябва да почнете да работите. И аз бих желал сега всички онези от вас, които се готвите за ученици, може да бъдете вече ученици. Говорил съм и друг път, и сега пак ще кажа. Ученичество по благодат не се дава. По благодат може да те приемат в училището, но ученичеството е по достойнство. Достойният може да бъде ученик. Ученикът се отличава с едно качество: у него, в характера му трябва да има благородство. Той трябва да има съзнанието, че е ученик, и като влезе в училището, да знае, че си е научил хубаво уроците по всичките предмети, които има. Всичките предмети, които му се дават, трябва да се учат, и никога ученикът не трябва да каже: „Този предмет е мъчен за мен“. Всичко може да учите. Няма нищо мъчно. Мъчни са само тия неща, които не искате да учите. И тъй, първото нещо сега за вас, учениците, е да имате благородство. Туй няма какво да ви препятства във вашия живот. Животът на Земята е една временна служба. Вие сте наемници на една стая, взели сте я за 10, 20, 50, 60 години и казвате: „Какво ще стане с нас след 10 или 20 години?“ Като изтече срокът ви, ще си излезете. И аз ви казвам: След 120 години вие ще напуснете тази стая. За всяко едно тяло, на когото и да е, от невидимия свят дават материал за 120 години, то е крайният период за сега. Някои ще бъдат в тази стая до 60, 70, 80 години. В тази къща може да бъдете най-много 120 години и след това ще я напуснете и ще си излезете. Като живеете в тази къща, какви реформи ще правите? Едно нещо трябва да научите. Всеки един от вас трябва да знае следното: Мисълта му трябва да бъде светла, трябва да бъде топла, трябва да бъде добра. Има ли той една светла мисъл, топла мисъл, добра мисъл, той е ученик. По това се отличава мисълта на един ученик. Има ли той една такава мисъл, всичките му мисли ще бъдат такива. Сега вие може да ми зададете този въпрос: „Еди-кого си може ли да обичаме?“ Оставете този въпрос настрана! Доброто в света може ли да не се обича? Любовта може ли да не се люби? Истината може ли да не се възприема? Истината всички я възприемат – и от едната ложа, и от другата ложа. Само че едните си служат с Истината по един начин, а другите – по по-друг начин. Истината е стремеж на човешкия дух. Защото какъв е стремежът на един човек? Ние всинца се стремим към Истината. Истината е смисълът на живота. Всеки човек се стреми към Истината. Но в този стремеж целите на реализиране са различни. Един може да иска да стане силен, друг може да иска да стане учен, трети може да иска да стане богат, и т.н. Но това не са съществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Значи има нещо по-съществено в света от знанието. У всинца ви трябва да има една благородна мисъл. Имате ли тази благородна мисъл, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие в човешката мисъл. Аз намирам в проявлението на човешката мисъл три фази и ги определям по следния начин. Да кажем, вие сте художник, знаете изкуството за рисуване. Аз го слагам към материалните науки. Четката, платното, боите, всичко туй го виждаш и пипаш. Работиш ден, два, три, десет и най-после тези бои, като ти въздействат, гледаш, станал си, разбъркаш ги, хвърляш четките, излезеш вън, не ти се работи, не искаш да рисуваш. Всеки рисувач е имал тази опитност. След като е работил дълго време на физическото поле със своята четка, не иска да работи повече. Какво прави после? Ако обича музиката, ще го видиш този художник, отворил си цигулката и почва да свири – ден, два, три, седмица, две и после гледаш затворил цигулката – не иска да рисува, не иска и да свири. Казва: „Усещам едно желание за уединение“. Иска да се моли, иска да мисли. След като се помоли един ден, два, седмица, две, у него се зароди желание пак да рисува. Пак вземе четката, музиката, молитвата. После пак четката, музиката, молитвата. Това е един кръг, който постоянно се върти. Сега, към коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, аз го считам размиване, разпределяне на боите. Онзи художник взема своята четка, размие, разтвори боите. Вземаш яденето, разтвориш го и го пратиш навътре в организма си. Материално изкуство е то. След като се наядеш вече, казваш: „Не ми се яде“. Тогава искаш да вземеш някое цвете, да го помиришеш оттук-оттам, то е музиката, слушането. Като се умориш, казваш: „И туй го не искам, чакай да се помоля“. Но молитвата нито я похващаш, нито може да я помиришеш, нея може само да я мислиш. Божествените неща ги мислим, ангелските – миришем, а човешките – пипаме. Всяко нещо, което попипате, е човешко; всяко нещо, което миришете, е ангелско, а всяко нещо, за което си мислите, то е Божествено. Това са три процеса. Всеки процес е на мястото си. Ще рисуваш хубаво, ще свириш хубаво и ще се молиш хубаво. Защото онзи, който не рисува добре, той не свири добре и не може да се моли добре. Някой ще каже: „Може и без рисуване, може и без мирисане“. Е, какво? – Да мисли право. Но има съотношение. Мисълта трябва да бъде светла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъл е изкуство, топлата мисъл, това е музика, а светлата мисъл, това е молитвата. Такава трябва да бъде мисълта към Бога, към възвишеното. Тия са трите процеса, които ученикът трябва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалност. За да дойде една мисъл и да я приложиш в живота, трябва да имаш светлина, трябва да бъдеш умен; при това трябва да имаш едно топло чувство, огън, да разтапяш всичко. И при това твоята добродетел трябва да бъде силна като диамант. Никакъв гранит да не може да разпръсне тази сила. Добри, топли и светли трябва да бъдете. Такива трябва да бъдат окултните ученици. Тогава аз лесно мога да ви позная добри ли сте, или не. Когото и да е от вас, в един месец мога да го позная дали е добър, или не. Има опити, чрез които може да се познае. Имате едно детенце. Дайте на вашето детенце една саксия с едно много хубаво, много деликатно цвете. Дайте му наставления как да го полива и ще гледате какво ще стане със саксията за един месец. От това ще знаете какво е вашето детенце – дъщеря или син. В един месец отгоре наблюдавайте го, това ще определи неговия характер. Гледайте как ще постъпи с цветето. Най-първо, ще следите дали туй дете ще изчисти саксията, дали ще я полива навреме, дали ще ходи да къса листата му или ще бъде внимателно. Наблюдавайте всичките негови прояви и по това ще знаете какво се крие в душата му. Ще кажете: „Моето ангелче“. Ангелче е, понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всяко нещо, което ние сме създали, е хубаво. Някой път е недоносче. Има много наши творения, които трябва да ги преобразим. Не трябва да мислим, че като е излязло от нас, е добро. Ще го коригираме веднъж, два пъти, три пъти. Има писатели, които по 3–4 пъти са преписвали своите съчинения. Вие си казвате: „Понеже аз мисля, аз съм ученик“, вие мислите, че всяко нещо, което мине през вашия ум, трябва да е вярно. Не е тъй. Всяка една мисъл, за да бъде вярна, трябва да има, както ви казах, три необходими качества. Три качества трябва да има мисълта ви, ако искате да бъдете ученици и невидимият свят да ви съдейства. Трябва да имате уважение пред тия три качества. Когато един човек действа справедливо, то, като се обърне към Бога, Той знае, че тази саксия се е променила и отвън. Като я погледне Господ, повдигне си очите и казва: „Дайте му и друга“. Но като види, че саксията е оцапана, листата – окъсани, казва: „Нищо не давайте на това дете“. Мислите ли, че Господ, като дойде и погледне в твоето сърце, няма да види всичко? Какво ще каже тогава? – Аз ще се спретна да чистя сърцето ти. Ти трябва да кажеш: „Дай ми, Господи, чисто сърце!“ Ами че като развалим сърцето си, тогава ли трябва да го дадем на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трябва да го пазим. Нашият ум, нашата воля, това са сили, дадени ни, и ние трябва да ги пазим. Умът, сърцето, волята, това не е самият човек. Волята не е негова. Силният човек може да стане слаб. И човекът, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умът ти може да се вземе и ще станеш безумен. И сърцето, и умът, и волята се взимат. Следователно волята ти е дадена, няма да злоупотребиш с нея; сърцето ти е дадено, няма да злоупотребиш с него; умът ти е даден, няма да злоупотребиш с него. И тогава, когато Бог види, че вие действате правилно, Той ще каже: „Давам ти сега да владееш над 10 града, този ум е твой, туй сърце е твое и тази воля е твоя, и ти ще станеш господар на положението“. И вие, като ученици, главната цел, която сега имате в живота, е да станете господари на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля, но знаете ли в какъв смисъл господари? Втори път ще продължим темата. Засега ще мислите. Аз ви дадох няколко съществени мисли, върху които ще се спирате. Когато няма какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общите работи. Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлих: каква трябва да бъде мисълта. Имате ли някое упражнение? – Не. За един месец имахте едно упражнение, да намерите тази черна точка. Намерихте ли я? Две минути в размишление. Аз ще определя кои от вас ще може да изпълнят туй упражнение. Аз ще направя сега един много сложен опит, без да знаете упражнението. Колцина от вас сте готови абсолютно да кажете в себе си, че сте готови до го изпълните, ако ще земята да се обърне с главата надолу. Сега не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дам и ще го правите без никакво съмнение. Няма да философствате да кажете: „По друг начин не може ли?“ Не, туй упражнение може само по един начин, защото аз съм го правил само по един начин и само така има резултати. Които са правили тия упражнения по друг начин, никакъв резултат не са имали. Сега една минута тишина. Отправете мисълта си нагоре за една минута. Понеже вие повечето сте хора горещи, с горещи темпераменти, затова на вас ви трябва успокояване, тишина. Упражнението е следното: Лявата ръка ще поставите отзад, в средата на гърба, с вътрешната страна навън, а дясната ръка отпред, на слънчевия възел, с вътрешната страна на възела. Тъй, да се чувствате в спокойно състояние и мислено ще кажете: „Бог е светлина“. Ако го изговорите с думи, всичко ще развалите. Ще дойдем и до говорене, но туй упражнение ще бъде мислено. Две минути ще мислите върху „Бог е светлина“. След туй пак мислено ще кажете: „Ангелите са топлина“. И най-после, кажете мислено: „Всичките човеци са добрина“. Няма да говорите, никаква дума няма да произнасяте, а само ще си мислите: светлина, топлина и добрина. След туй ще кажете единично: Бог в мен е светлина. Духът ми е топлина. Аз съм добрина. Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш. В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“. Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“. Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа. Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум. Туй упражнение ще правите вечерно време, когато си лягате. Ще ви отнеме 5 минути, ще имате един приятен сън и сутринта, като станете, ще имате резултат от вашата мисъл. През нощта може да дойдат сънища да ви плашат, не се смущавайте. Сега разбрахте ли упражнението? (– „Да.“) Изпейте „Бог е Любов“. Т. м. 21-ва школна лекция на Общия окултен клас (II година), 8 март 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Качества на ума, на сърцето и волята (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Качества на ума, сърцето и волята Т. м. (Прочетоха се няколко теми върху „Предназначението на носа“.) Изпейте „Изгрява слънцето“. Аз ще направя няколко бележки. Специално няма да обяснявам, но казвам: Природата има два метода, с които си служи. Тя има много други методи, но два основни метода има, чрез които си служи умът, служи си и сърцето, служи си и волята. Умът може да привлече известна енергия към себе си, а същевременно може да отблъсне същата енергия. Умът има, тъй да кажем, наклон на площта. Движението по тази плоскост, туй е поляризиране на тъй наречената съзнателна енергия или електричество на мозъка. Туй е необходимо, за да може да привлечете каквато и да е енергия от Природата. Вие трябва да обикнете предмета, който изучавате. Туй е първото правило. Не обикнете ли предмета, вие няма да имате абсолютно никакво познание, не може да го учите. Защо? – Понеже този предмет ще бъде в тъмнина спрямо вашия ум и вие, каквото усилие и да правите, няма да може да го проучите. Най-първо, умът ви трябва да хвърли известна светлина върху предмета; ако чрез вашия ум не може да хвърлите известна светлина върху някой предмет, вие не може да го проучите, същевременно и вашето сърце не може да обикне този предмет. Следователно един предмет се обиква само тогава, когато ние видим неговата външна форма. Туй е обективната, предметната страна. Следователно, ако умът не е хвърлил светлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля, и тя не може да завладее този предмет, т.е. не може да го използва, завладее – разбирам в широк смисъл. Тъй щото най-първо във вашето съзнание трябва да хвърлите светлина върху предмета, да обикнете този предмет, и тогава да го схванете чрез вашата воля. Чрез тия три процеса вие може да се домогнете до онова знание, което Природата е вложила. Сега първото нещо: вие не може да мислите правилно. Ако вашият ум не върви паралелно с Божия ум, ако не е в съгласие с Него, вие не ще може да мислите правилно. Това е един от законите. Следователно, ако вие вървите в разрез с Божествения ум, вашата енергия ще се разпръсне и деятелността ви постоянно ще се парализира. Туй е първото нещо. Иначе който и да е от вас трябва да бъде в съгласие с Божествения ум. Да е в съгласие с Божествения ум, разбирам да е в съгласие със законите, по които действа Божествената мисъл. Един учен човек може да не е религиозен, може да е безверник, може да има разни философски вярвания за Бога, такива, каквито обикновените религиозни хора нямат, но като изпълнява законите на мисълта или законите, които са в Природата, той постига резултати. Защо? – Защото той съблюдава по какъв начин върви Божествената мисъл, тъй щото не се лъжете от външната страна на нещата. Вие сега ще кажете: „Аз се моля“. Може да се молите и пак да не спазвате Божествените закони. Следователно Божествената мисъл тогава не ще може да проникне в ума ви. Сега не е достатъчно само да видите известни предмети, защото виждането на известни предмети още не може да породи мисъл у вас. То може да породи само един усет. За пример, ако видите някой човек, вие ще имате за него известна външна представа. Докато дойде онова вътрешно общение между неговия ум и вашия, трябва да минат ред процеси. Сега вие може да кажете тъй: „С хората ние можем да се разговаряме, понеже ги виждаме, знаем как, но с Бога как можем да се разговаряме?“ Добре, ами по телефоните как се разговарят хората? Те виждат ли субекта? Сложиш си слушалката: „Дзънн... Ало!“ – чуваш от другия край, почваш да разговаряш. Значи и в Природата има такива слушалки. Ако ти можеш да се домогнеш до такава една станция и да си платиш, тогава ще можеш да разговаряш. Ще питаш: „Мога ли да разговарям с еди-кой си?“ Ако ти кажат: „Може“ – ще можеш. Някой път ти кажат: „Не може“, и ти ще чакаш след един ден, два, три, след един или два месеца; но дадат ли ти обещание, ти трябва да бъдеш точен, математически точен – дойде ли времето, веднага на телефона, вземи слушалката и слушай! Отличен е този телефон, не както тукашните телефони – да зъзнеш. Стига да ти обещаят, ще го получиш. Първото нещо: трябва да имате ясна представа за тия велики закони, които господстват сега. Аз съм забелязал, някои ученици на окултната наука, както в Америка, така и в България, са такива изменчиви натури! Те мязат на мъгли и движещи се облаци, на пара. Тук имаме ред статистики. Тия ученици са толкова неустойчиви в характера си! Аз съм намерил светски хора, които не познават Бога, сто пъти по-устойчиви от тях. За пример такъв един ученик може да те нарече, че ти си от черната ложа. Хубаво, опиши кои са качествата на хората от черната ложа. В Природата няма скрито-покрито. Скрито-покрито има само за хората, които не виждат, но в Природата всяко нещо е строго определено. И като кажем, че един човек е от черната ложа, това е наше схващане. В невидимия свят нямат такива идеи, каквито ние тук. Черната ложа – това е едно философско течение в невидимия свят. Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тия грешници – черни братя наречени – съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята и как им е дадена власт? И Христос казва: „Иде князът на този свят“. Иде като княз. Кой му е дал тази власт? Тези от черната ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхното управление и контрибуция им плащате. Питам тогава: Как ще оправдаете вие това с Божествената Мъдрост? Ако е тъй, както тясно схващаме ние въпроса, как е допуснал Господ тия, лошите хора, да управляват Природата? Не, не са лоши те, не си правете илюзия. Един черен брат, той е философ, може да ви заблуди. Един дявол, като го осъдили, че лъже, казал: „Аз не лъжа, всякога говоря истината“. То значи: „Когато говоря на себе си, никога не лъжа“. Е, по какво се отличават сега Бялата и черната ложи? Аз ще ви представя две качества толкова съществени, че да имате една ясна представа. Сега на всичките ония ученици, които ме слушат тук, казвам: да не ходят да бъбрят това, което чуват тук. Аз ви държа отговорни в Школата. Ще си пазите езика, като говорите, да знаете как да говорите. Тъй, да плещите, не се позволява, този език ще се парализира. Ето по какво се отличават двете ложи: и Бялата, и черната ложа употребяват светлината като едно средство. И едните, и другите си служат със светлината, но как? Един маг от черната ложа със светлината си служи само за себе си. Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, той ще обърне светлината към часовника и вижда колко е часът, само той го вижда. Когато иска да изследва нещо, той отвори, светне си и знае кое как е, но бързо след това той скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално само за себе си, а за другите е скрита. Тя е изключително за него. Той за окръжаващите не се грижи. Казва: „На тях не им трябва светлина“. В Бялата ложа е обратното. Един бял маг си запалва лампата и чете, но той навсякъде върти светлината. Като извади своята лампичка, почва да я движи и като я движи в кръг наоколо, осветлява цялото пространство, служи на всички. Следователно по тия две качества се отличават. Ако един човек държи скрита светлината си, той следва пътя на черната ложа; ако светлината му е отворена и за другите, той е от Бялата ложа. Това са качествата. То е философия, разбирайте! Няма какво сега, нека ми дадат нещо от Библията, което да докаже, че не е така. Обаче, за да е така, и едните си имат причини, и другите си имат причини. Няма какво да ги осъждаме. Този човек, който крие светлината си, той има причини. „Ама защо той да не си отвори своята лампа?“ Питам: Онзи фотограф, който снема човешките лица, отваря ли камеробскурата си, отваря ли цялата светлина? – Не, само една малка дупчица ще отвори към човека, когото ще фотографира. Той е умен. Другояче, като остави цялата пластинка отворена, няма да може да фотографира. Следователно условията, при които те живеят, са такива, че трябва да крият светлината си. Толкова са еволюирали те! Следователно, ако се връщаме на този уровен, на който е черната ложа, тя е останала назад в своето развитие, тя е в корените долу, в най-гъстата материя. Там светлината е непотребна. Понеже Бялата ложа е излязла вън от гъстата материя и е влязла в по-рядка материя, тя може да употреби своята светлина. И двете ложи работят за общия ход на Природата. Има закони, които регулират действията на едните и на другите. Когато един маг на черното братство и един маг на Бялото Братство се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски. Един от старовременните светии имал двама души ученици, те били ревностни на своя учител. Те били християни още от първата епоха на християнството. Един ден и двамата излизат, правят си една разходка из езическия свят, но срещат един езически жрец и казват: „Сине дяволски, откъде идеш?“ Този си дига тоягата, счупва главата на единия, после на другия и двамата простира на земята. След туй среща учителя на двамата ученици, който му казва: „Братко, откъде идете?“ – „Как, вие ми казвате: „Братко, откъде идете?“ Сега, преди малко аз срещнах двама от твоите ученици и ги прострях на земята.“ – „Радвам се, че ти си им дал един хубав урок, да знаят как да приказват.“ Когато някой черен маг простре някого на земята, белият маг му казва: „Аз се радвам, че си му дал един добър урок, да знае как да употребяват езика си.“ Следователно нямате право да кажете, че този е на черното братство. Като дойдете до дълбоката наука, трябва да се пазите да не съдите. „Не съдете, да не бъдете съдени.“ Туй е за учениците, не е за света. Научно изучавайте тия велики закони, но не съдете, не е ваша работа. Научно изучавайте тия постъпки, защото като съдите, и вашите постъпки на същото основание ще бъдат съдени. Като спазвате тия правила, умовете ви ще бъдат спокойни. Сега аз зная, мнозина от младите и от старите ще дойдат, ще кажат: „Знаете ли вашият Учител от коя ложа е?“ – От коя е? – „Е, от черното братство.“ Хубаво, аз ви казах кой е от черното братство. Щом някой си гледа часовника и свети само на себе си, от черното братство е. Но щом тази светлина навсякъде свети, не е от Черното Братство. „Ама знаете ли какви са неговите намерения?“ Какви са неговите намерения? – Всичките лоши намерения стават все в тъмнина. „Ама знаете ли какво говори?“ – Всичките лоши говорения стават на тъмно. Ако искам да направя нещо лошо, ще му кажа: Ела! – „Какво?“ – Аз ще ти пошушна на ушите, но слушай, само между тебе и мене. Аз имам доверие само на тебе, ти си мой приятел. Слушай, онзи, той е един първокласен вагабонт, да се пазиш от него, шмекер е. Той следва школата, ама... туй да го пазиш, да го не казваш. И ти ще идеш при друго лице, ще му пошепнеш: „Слушай, ще ти кажа нещо, то е тайна“. Всичко в тайна! Питам сега: Кой е от черната ложа? Не, между учениците тия неща не трябва да стават, защото сега живеем в един век, където няма скрито-покрито; едно време имаше, но сега завесата е раздрана. Има толкова пропуквания в тази театрална завеса, че хората вече през завесата виждат какво се върши вътре, карагьозлъци няма вече. Всеки един от вас може да провери това. Опитайте някой път съзнателно да кажете една лъжа и вижте, наблюдавайте се в огледалото, има едно коренно изменение в лицето ви: очите ви са изменени вече. Може да направим опит с вас. Туй ще го направя, да видите, че лицето се изменя. Кажете една велика истина, Божествена, веднага по обратния закон лицето ви се изменя, изменят се и очите ви. Промяна става при всяка една мисъл. Аз говоря за мисли, чувства и волеви действия, съединени в едно, и съществуват като един съзнателен акт на човешкия дух. Всеки един съзнателен акт се отразява върху лицето ви. Туй трябва да го знаете. Следователно ще се огледате, ще се видите и ще кажете: „Аз ще оправя тази погрешка“. Сега да се върнем към онзи вътрешен принцип на ума. Значи щом вие мислите само за черното братство и виждате хора все от черното братство, вие сте свързани с черното братство и сте техни членове. То е закон. Защото каквото човек мисли, това и става. Ако аз подозирам всеки един човек в престъпление, Иван, Драган, Петко, всички тия 10–20 души аз ги нося в ума си и тия хора ще ме покварят. Затова Христос казва: „Любете враговете си“. Избавлението сега иде чрез Любовта. Любовта е за ученика. Защо? – За да го избави от всичките тия души, от всичките тия форми. Чрез Любовта той ще изхвърли всички тия форми и ще внесе хармония в ума си. Това е едно учение. Аз няма да критикувам, но ще констатирам един факт. Някой път констатирай злото и извади поука за себе си, пък и друг нека извади поука, но никога не се занимавай с него, да го държиш като един светия в ума си, да мислиш за всичките негови прегрешения, защото ти ще се спънеш в своята еволюция. И обратното е вярно. Сега, ако ние мислим за хората добро, с това ние привличаме противоположни сили в Природата към нас. За пример, ти си болен, нали? Мога да ви дам сега един начин за лекуване. Може да се лекувате 25% по този начин. Този начин е следният. Болен си – престани да мислиш за каквито и да е болни хора. Тръгни из града и почни да мислиш за здрави хора, изхвърли из ума си всичките болни хора и почни да търсиш само здрави хора. Срещнеш болен човек, не го поглеждай. Срещнеш ли какъвто и да е здрав човек, дръж го в ума си, няма да се мине ден, два, три, ти ще почувстваш едно облекчение. Това е един начин за освежаване. Хора, които страдат от болести, имат тази слабост, че те се намират под влиянието на болни. Българите имат една поговорка, аз не искам да ви я приведа, но сега съм заставен да ви я кажа. Може да я вземете в лоша форма, но аз ще ви я кажа в един широк смисъл: „Краставите магарета през девет баира се намират“. Болният търси болни. Той, като срещне някой болен, започне: „Ама знаеш ли как е стомахът ми от 5–6 месеца?“ Еди-кой си лекар какво казал... И другият казва: „А ти знаеш ли моят стомах как е?“ И двамата ще тръгнат, че единият за стомаха, другият за стомаха. Намерят трети, пак започнат – търсят се. Не е този начинът за лекуване. Това е един начин, чрез който болестите се увеличават и се разплодяват. Не разправяй за своята болест! Срещни здравия човек и мисли за здравия му стомах, кажи: „Я ела у дома, аз искам да те нагостя“. Ами че така може да се лекувате. Направете един опит! Като намериш 10 души здрави, дай им едно угощение, а ти седни с тях и ги гледай. Като ги нахраниш така 4–5 пъти, и ти ще оздравееш. Ами че този здравият човек, като яде, произвежда една музика, създава се едно оживление и ти ще забравиш всичките болести; тези здрави хора внасят една нова енергия. Разбира се, този начин на лекуване е скъп, да храниш 10 души по 20 лева – 200 лева. Като ги нахраниш 4–5 пъти, ще похарчиш 1000 лева. Една докторска визита някой път струва и повече. Следователно аз ви казвам туй правило, за вас е то, няма да го казвате навън, няма да си служите с него, само за вас е. Някой път аз ви давам някое правило за лекуване и вие, без да сте го опитали, отивате да лекувате хората. Най-първо, няма да ви вярват и наместо да внесете една положителна мисъл, вие ще ги направите негативни, ще кажат: „Аз съм толкова учен, нямам други методи, ами тия хора дошли да ми разправят да викам 10 души, да ги гощавам“. Не говори, ти си направи опита за себе си, ще имаш един отличен резултат. И после, всички тия 10 души ще оставят по нещо – психически. Тия 10 здрави души ще оставят своите добри влияния в дома ви. Ама ти, като ги викаш, не им казвай, че понеже си болен, затова ги гощаваш. Нищо не им казвай! Те като дойдат и се нахранят, ще кажат: „Господ здраве да ти дава, хайде, оставяме нашето благословение“. Следователно умът трябва да се тури в хармония. В живота си всякога трябва да търсим ония хора, които мислят здраво. Никога не разсъждавайте, не мислете заедно с един фанатик, оставете го настрана. С един човек, който се съмнява, не разсъждавай. Всички ония, които имат отрицателни качества на ума си, остави ги настрана. Търсете хора, които имат положителна мисъл и които мислят здраво. Ако вие, учениците на тази Школа, бихте постъпвали по този начин, щяхте да имате по-добри резултати, отколкото сега имате. Аз някой път гледам и тук, и в провинцията почват да образуват малки школи, скрито да се учат. Ама каква школа ще образуваш? – В света има само една велика Божествена Школа. В Природата скрито-покрито няма. Ще викаш някого да го лекуваш. Е, как ще го лекуваш? Ще го лекуваш, както онзи българин, който лекувал едного от треска. Направил му една муска, завързал я на врата му, залял го с един котел вода и той оздравял, но самият лекар след това лежал 6 месеца от треска. Треската минала върху него. В Природата има един закон, според който трябва внимателно да се постъпва, когато ще лекуваш някого – трябва да се пазите. Ако един човек е болен и Природата по този начин прати всичките отрицателни сили да излязат през него, той е в дадения случай един канал, а ти, като не знаеш това, правиш подпушвания. Тогава тя казва: „Откъде да изляза?“ – хване тебе и те направи канал. Няма избавление. Тъй щото, когато лекуваш някого и искаш да му помогнеш, ще гледаш да намериш друг да го замести. Как? Да кажем, болен е някой човек, искаш да му помогнеш, ще намериш някоя костена жаба, ще я донесеш вкъщи и ще пренесеш болестта в костената жаба, а след това ще я пуснеш да си върви. Тази болест, всичкото зло, ще иде в костената жаба. За пример българите как лекуват? Те лекуват доста сполучливо. Имаш брадавица или някой лишей: българинът ще отиде у някой бакалин, ще открадне бучка сол, защото като открадне, тя стане положителна, положителен е и той. Той ще я открадне и няма да мисли за морал и когато се разсипва месечината, ще обиколи брадавицата с бучката сол и ще каже: „Както се разсипва месечината и както се стопява тази бучка, тъй и брадавицата да изчезне“, хвърля солта и брадавицата изчезва. Е, как ще обясните това? Може да направите опит. Ще си обясните, че солта като един канал е привлякла ония течения в Природата, които поддържат тия брадавици. Тя е канал, привлякла ги е. Нищо повече! С камъче не става, със сол, с нещо, което се разтопява. И с пипер не става, със сол само може. Туй сега един лекар ще го нарече суеверие. Както и да е, резултат има. Има много баби, които лекуват по този начин. Тя ще каже: „Ще ми донесеш крадена сол една бучка“. С тази сол ще обиколи брадавицата. Стига да се излекува, нищо от това, че е крадена. След като ти се излекува брадавицата, иди, кажи на бакалина: „Извини ме, откраднах малко сол, но ще ти я платя вместо едно кило“. Ето как трябва да направим. Открадни и после иди плати за цяло едно кило. Кажи: „Ще ме извиниш“. Кажи си истината: „Трябваше да си лекувам една брадавица, та взех една бучка сол“. Понеже сега брадавицата ми оздравя, искам да поправя моралната си погрешка, моля те, кажи колко струва солта, че да ти платя за цяло кило. Бакалинът ще почне да се смее и ще каже: „Няма нищо!“ Няма бакалин, който ще иска да му платиш. Сега вие ще разбирате моята мисъл правилно. То е наука. Ще кажете: „Значи тук ще трябва да лъжем ли или да крадем?“ Не е крадене това. Ако ти идеш да вземеш една малка бучка сол от един чувал, крадене ли е? Аз питам: Този бакалин от баща си ли я взе тази сол? Природата с милиони години работи за тази сол, а той ще ти каже, че нямаш право да вземеш една бучка. Престъпление било това! Не е престъпление! Той не е работил за нея. Питам: Ами онзи, който е орал земята, сам ли е работил? – И слънцето е работило. Е, ако ти вземеш едно кило жито, за да спасиш дома си от глад, това кражба ли е? – Не е. Има неща в света, които са изключителни. И такъв човек, ако вземе от моя хамбар, аз ще кажа: „Съжалявам, че ти не си имал достатъчно вяра в мен, аз можех да ти дам повече“. Та казвам, моралните неща са от друг характер. А туй взимане на малко сол или минал си някъде, ябълка паднала на пътя, ти я вземеш, то е относителен морал. Аз няма да взема ябълката, понеже като ме видят, ще ме охулят; аз ще се отрека от едно благо. Второто положение: вашите чувства трябва да бъдат строго отмерени. Никога да се не опитвате да кажете, че обичате някого, а всъщност не го обичате, защото думите ви ще произведат обратен ефект. Може да кажеш някому, че не го обичаш, това ще произведе правилен ефект. Защото ако кажеш, че го обичаш, а ти го обичаш, не са думите, които произвеждат ефекта на действията вътре. Не всякога можеш да кажеш обратните думи. Някой път може да кажем някому истината, да угодим някому. Не, ние имаме всичкото желание, щото тия думи да произведат добър резултат. А някой път може да кажем най-хубавите думи, но да имат лош резултат. Следователно всичките думи, които са продиктувани от здрави мисли, от здрави чувства и здрави действия, привличат. Тогава законът е следният: Умът ни трябва да върви успоредно, паралелно с Божия ум. Нашето сърце трябва да върви успоредно, паралелно с Божието сърце. И волята ни трябва да върви успоредно с Божията воля. В тия три направления ние трябва да бъдем в съгласие с Природата, в съгласие с Божествените действия. Сега за пример за ученика ние имаме един особен морал, нали? Да допуснем сега, че вие излекувате някого. Поставите си ръцете над главата му и той оздравее. Той дойде и ви благодари: „Аз съм много доволен от вас, че ме излекувахте“. Вие ще кажете: „Аз не те излекувах, Господ те излекува“. Ти замълчи, не казвай, че Господ го излекувал, но в себе си признай факта. Помисли за великия закон, чрез който всички хора се лекуват. В себе си трябва да съзнаеш правото. Някой ще покаже смирение: „Аз не те излекувах, Господ те излекува“. Не, съзнай в себе си, че туй, което си направил, ти си послужил само като един носител на тази Божествена енергия, за да помогнеш на някой твой брат, и се радвай в душата си, че тази Божествена сила проработи в тебе и е дала добър резултат. Като дойдем до волевите действия, там стават най-големите стълкновения. Представете си, че вие, двама–трима души, сте гладни, минавате покрай едно дърво, на което има само една ябълка, и вие, тримата души, се устремявате да вземете ябълката. Единият взима по-рано ябълката, другите двама ще се разгневят. Не осъждай онзи, който е взел по-рано ябълката. Спри се и благодари, че той е взел ябълката, не считай, че неговите действия са криви. Няма да се минат 10–15 крачки или 100–200 метра, те ще намерят друго дърво, пак с една ябълка – нея ще откъсне вторият. Третият, и за него има едно дърво с една ябълка. Тъй че след половин–един час ще бъдете задоволени и тримата. Но ако се скарате, тогава Провидението ще докара един вятър, ябълките ще паднат и няма да ги намерите. Сега да ви преведа този закон за трите ябълки. Първият му превод – да видите как действа той в Природата. Да допуснем, вие, трима души, сте бедни. Вървите по пътя и срещате един благодетел. Но той има пари само за едного от вас и нему дава. Не завиждайте, че той ги е взел. Защото този богат човек, който е с пълна кесия и я отворил за едного, едновременно с него и други двама богати, и те са отворили кесиите си, ще дойдат до другите двама и ще дадат и на тях. Благодарете, че един от вашите приятели се облагодетелства. Ще намерят и другите двама. Ако вие се скарате, няма да намерите другите двама богаташи с отворени кесии. Сърцето им ще се затвори. Законът е такъв. Ако ние вярваме в Бога, Бог е, който отваря и затваря човешките сърца. И тъй казва Писанието: „Бог е, който отваря и затваря сърцата на хората в света“. Следователно вие имате недоразумение помежду си. Как ще го поправите? Ще дойдете в съгласие с този велик закон, ще действате паралелно с него, Божествената енергия ще дойде, сърцата на хората ще се отворят и вашето сърце ще се отвори. Всичките противоречия тогава ще изчезнат. Туй е като закон. Ще проверите този закон. Туй може да го направите един, два, три пъти, за да дойдете в съгласие. Е, мъж си, някой път ще се скарате с жена си. Направи опита и ще видиш, че утре ще се отвори сърцето на жена ти. Но ще се обърнеш към Господа и Той като дойде, ще потече тази сила, ще почне да тече Божествената енергия през жена ти и децата ти. Действаме ли по човешки, тогава всички тия ключове се затварят и ние се намираме в един безизходен път, ще работим много, но няма да има плодородие и трудът ни ще отива напразно. И опасно е там, аз забелязвам, че всичките влияния отвън сега са насочени върху вас и внасят едно раздвояване в ума ви. Те искат да кажат, че вие не сте на правия път, за да прекъснат съобщенията ви с Бога. А щом прекъснат съобщенията ви с Бога, вие сте вече в тъмнина, в пътя на черното братство. Е, хубаво, да допуснем сега, че някои се съмняват в мен. Аз ще приведа факта: някой се съмнява в мен, казват: „Дали нашият Учител ни говори истина, или не“. Вие казвате, че Христос говори истината. Ами Христа виждали ли сте Го? „Ама нашите свещеници...“ Питам: Туй, което аз зная, което аз говоря, вашите свещеници правят ли го? – Ама те са ръкоположени! Аз днес 100 попа мога да опопя, но те попове стават ли? Тогава тия попове ще мязат като мъжа на онази българка, която сама го опопила. Викнала мъжа си, дала му една китка босилек, дала му и едно котле с вода и той започнал да ръси. Идва владиката: „Кой ти даде тебе правото да ръсиш?“ – „Жена ми ме опопи.“ Вика я той: „Ти какво право имаш?“ – „Как! Мъж ми е, аз мога да го опопя!“ Това е разбиране. Това може да не е право, но разбиране е. Сега обаче, като окултни ученици, вие се намирате в едно противоречие, раздвоявате се. Хубаво, аз нямам нищо против туй. Всичко, което аз ви уча, поставете го на строга критика. Ако намерите, че фактите, които ви давам, не са верни, отхвърлете ги, но не отхвърляйте истината, без да я опитате. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Повярвайте в Господа Исуса Христа. Аз проповядвам едно учение – „Единство в Бога“, и казвам: Във всички времена само Господ е говорил! Каквото хората са говорили, то е изчезнало, а туй, което е останало да живее през вековете, то е само Божествено. Следователно туй, което е преживяло всичките религии, то е Божествено. И от туй, което аз говоря, само което е Божествено, то ще остане. И казвам: в света само Бог говори, само Неговите мисли са положителни и те принадлежат към действителния свят, към Божествения свят. Приемете ли вие, че Бог говори в мене, вие ще Го опитате, но усъмните ли се в мене, и в Бога ще се усъмните, няма да имате никакви резултати. Даже този, който вярва в Бога, усъмни ли се някога, може да помисли, че и лъжата му помага. Затуй първото нещо: Няма да се съмнявате. Защо ще се съмнявате? Вие имате ум, имате сърце, имате и воля. Отворете вашата светлинка – проверете! Вижте колко е часът ви. Ако е 7 часа сутринта, ако е 12 часа обяд, вие сте от Бялата ложа. Ако е 7 часа вечерта и 12 часа вечерта, вие сте от черната ложа. Нищо повече! И едните носят 7 и 12, и другите носят 7 и 12. Ама у едните при 7 слънцето е над зенита; у другите при 7 слънцето е под хоризонта, а при 12 слънцето е под краката. При учениците на Бялото Братство слънцето изгрява, а при учениците на черното братство слънцето залязва. По това се отличават учениците на Бялото Братство от тия на черното братство. И тъй, щом усетите това състояние, вие може да го измените. Ще се обърнете към Бога, ще се поляризирате, ще кажете в себе си: „Истината е една, Бог е един Бог, който се проявява, Той е Любов, Мъдрост, Истина“. Нищо повече! Понеже Бог е Любов, Мъдрост, Истина, ние не можем да бъдем излъгани от никого, защото живеем в тях. Това е една формула, която ще прилагате, когато искате да разрешите някой въпрос. А важно е за вас да укрепнете по дух! Аз желая всички ученици да имате воля, стремеж, съзнателно да укрепнете. Вие сте били вече в единия път, някои от вас сте служили толкова години на тази ложа, няма какво да се връщате назад. И в какво се състои значението на черното братство? Аз някой път ще се спра да разгледам какво се придобива в черната ложа и какво в Бялата ложа, т.е. какво се придобива от едните и от другите сили. И ще видите, че при сегашните условия, в които се намираме, по-голямо превъзходство имат силите на Бялото Братство. А черното братство си служи за свои цели с излишъка на тази енергия, която Бялото Братство не може да употреби, и я праща към центъра на земята. И тъй, ще знаете: Истината е една в света! И когато някой ви говори нещо за Бялата и черната ложа, тия са отличителните им качества, да ги помните. На ученика от Бялото Братство слънцето му е на изток, 7 часа сутрин изгрява, а също е и над главата му, 12 часа по обяд. Затова духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото, или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгълна звезда на главата си, или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда, той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. Тъй е сега. Може да ви говоря някой път, да се не смущават умовете ви. Черният маг не може да има звезда, тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлина ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го от черното братство. Той или трябва да се покае, да се върне назад, или да мине в Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да си изгаси светлината, същият закон е и за него, той престава да е от Бялото Братство. Във всичките ваши действия умът ви трябва да бъде буден, сърцето ви трябва да е будно и волята ви трябва да е будна. Като направите някоя погрешка, трябва всякога в себе си да я констатирате, не я разправяйте навън. Ще я забележите, ще кажете: „Това е погрешка“. Така ще знаете буден ли е умът ви. Писанието казва: „Ако сами себе си съдим, няма да бъдем съдени“. Значи ако ние констатираме малките си погрешки, тогава от Бялото Братство казват: „Този е един достоен ученик“. Но ако ги прикриваме, те отбелязват това. Направил си една погрешка – констатирай я, ти ще я поправиш. Смел бъди, да не те е страх да я констатираш. Констатирай я, но правилно, и въпросът ще бъде изгладен. Писанието казва: „Господ ще заличи всичките ви прегрешения, няма да ги помене, ще ги хвърли зад гърба си“. И тъй, умовете ви да бъдат положителни, сърцата ви да бъдат положителни и волята ви да бъде положителна, т.е. умовете им да действат успоредно с Божия ум, сърцата ви да действат успоредно с Божието сърце и волята ви да действа успоредно с Божията воля. Това е философия. Това е закон за учениците на Бялото Братство. Да изпеем тихо упражнението „Бог е Любов!“ Тези упражнения вие сте ги направили песни, не са вече упражнения. Аз искам с тия упражнения да придобиете концентриране на ума, не влагайте мисълта, че те са нещо извънредно, че не можете да ги пеете. Те са само за концентриране на ума. Сега аз бих ви дал друго едно упражнение. (Учителят свири и пее Няма сила Като силата на Духа; Само силата на Духа Е сила Божия. Първото нещо: ще се учите да се концентрирате, да внасяте ума и сърцето си в песента. Когато изучавате музиката, вие трябва да имате Любов към Бога. Всички ония възвишени същества, когато се приближават към Бога, с песни се приближават, а след туй идва мисълта. Там всички пеят. Ако вие бихте слушали един ангелски хор или един хор на светиите, вие ще разберете какво нещо е пеенето. Тук пеенето го считат за срам. Казват: „Само младите трябва да пеят“. Но когато старите пеят, или тъй наречените напреднали души у тях, има едно чувство на преживяване и дълбочина на духа. А сега има едно заблуждение, че само младите може да пеят хубаво. Млад човек е онзи, който иска да прояви Божията Любов. Когато човек е в началото на Божията Любов, е млад, а когато човек прояви най-високата струя за Божията Любов, той е стар. Младият е в началото, а старият е в края на една и съща песен. И двамата са едно цяло. Ние ги разделяме, но те са едно. Размишление 20-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 25 февруари 1923 г., понеделник, София.

Аудио - чете Надка Иванова Двѣтѣ течения: Огнената вълна и вълната на Любовьта (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта Т. м. (Прочете се резюмето върху темата „Смисълът на раждането и прераждането“.) Тема за идущия път: „Предназначението на човешкия нос“. Какво е потребно на грънчаря? – Пръст. След туй? – Вода. После? – Огън. Ами колелото? – Да, и колело, и след туй пещ му трябва. Сега, от какво зависи качеството на грънците? От пръстта, нали? И после, не само пръстта трябва да е хубава, но и майсторът да е добър, да може да изкара от нея нещо хубаво. Добре, тогава ако бих ви задал една тема: „Кое е онова, което различава хората?“ – как ще ми отговорите? Защо хората се различават? У човека има способности по отношение на ума, има чувства по отношение на сърцето и после – сили по отношение на неговата воля. У човека има центрове, които развиват само силите. Всяка една способност се определя от своята форма, а формата определя възможността на способностите и на чувствата. Що показва степента на едно чувство? Как може да се определи то? А формата на волята пък определя силите, как може да се проявят те. Вземете простия пример – един вол. Неговият мозък е затворен в главата. Всичката му сила е съсредоточена в главата с тия рога и в краката му, както са устроени. За да израснат тия рога, воловете са мислили с хиляди години, докато ги създадат, докато намерят едно оръжие против своите врагове. Те са намерили рогата си днес за самоотбрана. Конете, те са измислили друго оръжие – със задницата да ритат. После ред други животни с хиляди години са мислили да намерят средство за самоотбрана и са упражнили зъбите си да хапят. Пчелите са мислили хиляди години, докато си направили своята картечница – жилото, което, като забият, пуска отрова. Туй жило вътре в средата е пробито и като го забият, пуска тази отрова. Казвам: Ако вие въведете един вол при съвременната култура в каквото и да е общество и се стараете да развиете неговия мозък, до каква степен ще го развиете? Все-таки до известна степен ще може да му повлияете, но в тази форма, тъй, както са ограничени неговите способности, той не ще може да прояви интелигентността на човека. Та същият закон е и по отношение на нас. Мозъкът на съвременните хора сега е дошъл до такава една форма, до такъв предел на развитие, че трябва да знаем, че ни предстои да минем в едно ново състояние. Тъй, както са устроени нашите глави, по-културни днес не могат да бъдат. Вземете един човек с глава, каквато днес има, и му проповядвайте каквото и да е учение – християнство, мохамеданство, будизъм, – той ще го възприеме, но ще си остане пак същия. Защо? – Защото трябва най-първо да се измени формата на неговата глава. Сега за пример всинца вие, като ученици, може да направите опит със себе си. Щом ви се проповядва едно учение, казвате: „Това учение не е за мен“. Какво показва това? – Че формата, в която сте включени сега, вашите способности, вашите чувства, вашите сили не може да се проявят по този начин в този ви живот. Като дойдем на Земята в друг някой живот, тогава ще бъде друго. Следователно най-първото нещо за окултния ученик е – той трябва да се постарае постепенно да измени според законите на окултната наука формите на своите способности, формите на своите чувства и сили. Първото нещо: трябва да стане такова прераждане вътре в него. Вземете за пример у всеки един човек гнева като сила. При всяко едно спорене във вас всякога несъзнателно се заражда едно желание да се биете с лакета си или с ръката си. Това желание е същото, каквото е желанието у коня да рита. Тази ръка, тя изразява желанието на коня. Конят рита назад; следователно тази част на ръката съответства на задната част на коня. Значи ние още носим конската цивилизация. И когото да бутнеш, ти най-първо го бутнеш с лакета си и после свиеш ръката си на юмрук. Юмрукът, това е копитото у коня. Значи тази енергия ще се прояви несъзнателно. След туй ти чувстваш, че си извършил нещо нехубаво и казваш: „Извинете, аз не знаех“. Значи у човека има известни движения, които не са под контрол на неговата воля. Следователно тази форма трябва да я измените. Дойде туй желание у вас да ударите някого, трябва да знаете как да превърнете тази енергия, да дадете друго направление. За пример защо аз трябва да извадя револвера си? Първото нещо: вие носите револвер и само чакате някой да ви обиди и да теглите куршум. Че какво е това? – Това е конската цивилизация и цивилизацията на вола – същото нещо. Волът, като дойде някой при него, набучи го на рогата си, убие го, конят – ритне някого, убие го; ти – теглиш куршума, убиеш го. То е все същото. Добре, сега Новата култура препоръчва следното. Ние имаме по-силно оръжие. Дойде един апаш при тебе, иска да те обере, но ти със своята мисъл може да измениш енергията вътре в неговия ум. Следователно, като измениш посоката на мисълта му, той ще вземе друго направление. Що ти трябва тогава да вадиш револвер? Ти с ума си ще вървиш по пътя. Не е ли износно? Сега ще те срещнат войници, ще кажат: „Имаш ли оръжие?“ Ама ще знаеш, в ума си ти ще носиш едно оръжие много по-силно, отколкото първото – револвера. Другата слабост на съвременните окултни ученици, поне аз както наблюдавам, е, че като се съберете, най-първото нещо, почвате да се критикувате. Но критикуването не е наука. Защото когато някой дойде и ми каже: „Ама ти си изкълчил крака си, я да го видим“, и вземе, че го помърда малко. И после, като не може да го направи, каже: „Иди, намери някой майстор, който ще умее добре да ти го направи“. Дойде втори брат и той също го помърда, и каже: „Иди при онзи майстор брат, той ще го поправи“. Този брат, онзи брат, всеки помърда крака и го остави. Е, каква полза? Туй не е ли критиката? Казвам: Ако умееш, мърдай го, но ако не умееш, не го бутай по-добре! Ти знаеш ли изкуството да лекуваш крака, бутай го; ако не знаеш, не го бутай, поне ще ми направиш една услуга. Е, какво изкуство има в това, когато критикувате някого? Аз казвам: Трябва да критикувате някого, не казвам, че не трябва да го критикувате, но как? – Да наместиш крака. Хвани го, кажи: „Ти, братко, имаш един голям недостатък, но аз съм майстор, ще ти наместя крака. И втори път пак ела!“ И тогава каква е целта на учениците? Ако ние в съвременния живот не може да придобием една голяма сила, с която да преодолеем мъчнотиите, в които се намираме, тогава защо ни е окултната наука? Сега да оставим какво Господ може да направи, какво ние можем да направим. Друг въпрос е важен. Ще ми каже някой, еди-кой си автор какво казал. Всичко туй е хубаво, но в дадения момент има друга една по-хубава философия: какво ние можем да направим за Господа. Не че не мога да ви отговоря, но вашият ум трябва да бъде подготвен за по-висшето разбиране. В по-висшето разбиране има по-тънки сили. Казвате: „Учителю, кажи нещо!“ За да ви говоря така, на всинца ви трябва да кажа да постите 15 дена и няма да ви слугуват. „Е, как?“ Няма да лягаш там в леглото и после да ти засъхва гърлото, че да се жабуркаш с вода, та и цялата махала да знае, че си постил. И след туй умът ти да бъде свеж. Тялото ти ще стане по-ефирно, ти ще привлечеш тия по-тънки сили и тогава ще може да се разговаряме. Аз някой път ще говоря върху поста. Сега онези от вас, които са постили по 10 дена, привличате от тия сили и после, като свършите поста, някои започват да ядат кисела зелева чорба. С това вие ще направите едно подпушване на тия сили и ще развалите всичко. Постът се употребява за обновяване на организма. То е един начин за подмладяване. И следователно след поста, колкото се може по-дълго време, употребявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, да не се възбужда във вас апетитът, за да може да се развиват дробовете, та да може да приемате повече прана от въздуха и от водата и да изваждате повече сокове от храната, отколкото сега. Постът е един от начините за постигане на тези неща. Сега у някои от вас се явява желание от амбиция и тщеславие да съобщите на другите, че сте постили. Ще тръгне той и започва: „Слушай, аз постих 10 дена, не е един ден, не са и два дена, не са три дена... това са цели 10 дена, ехе...е...“ И в туй отношение аз мога да ви похваля, вие надминахте православните. Православните постят три дена. Аз не отивам в друга крайност, не казвам, че не е хубаво, човек все трябва да има малко амбиция, не трябва съвсем да изчезне амбицията му, но важното е в поста човек да придобие известна сила. Като се хваля, моята похвала трябва да съответства на самата реалност. Аз направих една картина, нещо идеално съм нарисувал. Е, хубаво, поставя моята картина на изложението; дойдат и други, и те поставят картините си в това изложение. Погледна моята картина, заема последно място. Казвам: „Те не разбират“. Как не разбират! Като я погледна, трябва да кажа: „Да, на последно място е, но толкова е заслужила“. Следователно ние трябва да схващаме нещата тъй, както са. Ако някой е нарисувал нещо по-хубаво от мен, ще призная факта. Та казвам сега: Постът е едно добро средство. Аз ви похвалвам. Най-първо се кали волята ви с поста. Човек, който е постил 10 дена, той не е овца, той е един герой! Човек, който е постил 10, 12, 15, 20 дена, вече не може да го буташ и не може да налагаш мнението си върху него. Не, не. Един човек, след като е постил 20 дни, ще се освободи от много заблуждения. Много ваши заблуждения ще изчезнат. Та в сегашния век ние вече настъпваме в една вълна огнена. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме. И скоро вече всинца ние ще навлезем в една силна магнетична вълна. Това са няколко милиона – 10, 15, 20 милиона волта в тази вълна. Ето къде е опасността: от тази вълна става събиране на енергията, затова отсега вече някои усещате нещо като сърцебиене, нещо ви бутне в нервната система. Тия вълни идват периодически и като попаднеш в тях, в някое отношение те разредяват кръвта, в друго отношение я събират; в някое отношение те събират нервната система, в друго – разредяват тази енергия и вследствие на това едни хора получават нервен удар и умират. Това са все огнени вълни. Тия огнени вълни, през които сега минаваме, ще ни направят много кибритлии. Мъжът от малко настръхва, но не знае откъде иде това. Огнена вълна е туй. Той се е нажежил. Богат е, няма никаква загуба, но нещо е настръхнал. Търси причината, а причината е вътре, попаднал е в тази вълна. Естествено нещо: той трябва да се обърне нагоре, към Бога, да подобри вибрациите на своето тяло. Друго спасение няма! И сега, като проповядваме в окултната Школа, това е един метод да повдигнем телата си, да са в хармония с тази вълна, в противен случай хората ще измират, ще дойдат епидемии и ще ги завлекат. Природата в туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия същества погрешат, дойде, помете всичко. Тя е като някой грънчар, който казва: „От тия грънци нищо не става, пометете ги“, отнеме духа си – измират хората. След туй отново праща духа си, създава нова раса. Бог е постъпвал така много пъти – измете цяла раса и после отново я създаде. Сега аз загатнах в неделя, трябва да се стремите да преобразувате вашия череп, да дадете нова насока на мисълта си, да има един оттенък, че действително вие сте влезли в шестата раса. Най-първо, лицата ви трябва да издават една светла краска. И тъй, след като постите 10–15 дена, ще забележите, че една светеща краска почва да прониква от душата във вашето лице. Сега по-висшите същества, ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. Когато един адепт или един Учител види една душа, която поставя всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готов да му се притече на помощ, да му покаже начин как да превърне всички тия нови форми на неговите способности, мисли, чувства и сили и да му даде един нов подтик в живота. Тъй щото в окултната наука мнозина от вас, които сте на 45–50 години, може да се подмладите и да живеете един съзнателен живот, да бъдете полезни на вашите близки. Може да обновите вашето тяло, душата си, ума си. Умът може да се обнови чрез мислите, а душата може да се облагороди чрез своите чувства. Та ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това са стари навици, такива, които ние трябва да ги преобразим. Като виждаш погрешките на един човек, ползвай се от тях, за да избегнеш страданията. Това е един добър начин. Не критикувай погрешките, но да ти бъдат за поука! Каквото той прави, ти не прави неговите грехове, но да ти бъдат една поука, да се избавиш от тия страдания. Или ти имаш някой лош навик, този навик да ти послужи като един учител. Старай се погрешките на хората да ти бъдат от полза. Този трябва да бъде стремежът на всички окултни ученици. А после аз бих желал всички от вас да си препращате добри мисли. Вие сега седите и се молите Господ да благослови целия свят. Но това е много неопределена молитва – целия свят. Е, хубаво, аз минавам през вашата градина и казвам: „Господ да благослови градината ви“. Добре, но да кажем, че е лятно време, суша е, минавам и не казвам: „Господ да благослови градината ви“, но отивам с кофите за вода и поливам всичките дървета. Поливам ги 5–6 дни наред и казвам: Кое е по-хубаво – да кажа „Господ да благослови градината ви“, или да взема и да полея градината ви? Минавам покрай вашия пиперник, той е сух. Кое е по-хубаво – да взема една тенекия и да го полея, или да кажа „Господ да благослови“? Аз бих желал вие да поливате градините си. Минаваш и видиш, че градината на твоя съкласник не е полята. Вземи вода, полей я! Не е прекопана, вземи мотиката. Утре той ще ти направи същата услуга. Туй е окултната Школа. Ако това не се прави съзнателно, няма полза. Тогава, като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега аз не казвам, че у вас няма прогрес, има доста прогрес. Някой път аз се произнасям строго, знаете ли по какви съображения? Аз гледам по отношение на онзи велик идеал. От гледището на този велик идеал вие нищо не сте направили, но като взема човешкия живот, хората от света и вас, казвам: „Между света и вас не може и въпрос да става“. Тъй щото, двете крайности трябва да ги вземете предвид. Като говоря по отношение на Божествения живот, тъй е, не се обиждайте. Но като ви похваля някой път, то е по отношение на света. И в единия, и в другия случай пак съм прав, туй са две различни мерки. Сега виждам, има у вас движение, има и стремеж. Аз желая този стремеж да се усили още повече и разумен да стане, да не станете едностранчиви, защото всеки ученик трябва да бъде всестранен. Неговата деятелност трябва да бъде всестранна. Той трябва да бъде в контакт с всичко в Природата, във всичко да взема участие, да се интересува какво прави и ангелът, и червеят. После някои от вас вземете да проучвате Евангелието – извадете от Него най-силните стихове и направете опит с тях. Например направете опит със стиховете: * „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ * „Повярвай в Господа Исуса Христа, ще бъдеш спасен ти и дома ти.“ * „Аз и Отец ми едно сме.“ После направете опит с онзи стих, дето се казва в Писанието: * „В началото бе словото...“ * „Бог е Дух и които Му служат, трябва да Му служат с Дух и Истина.“ * „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.“ * „Ако те съблазнява дясното или лявото око, извади го и го хвърли.“ Направете опит да разберете вътрешния смисъл, какво е искал да каже Христос. Има друг един смисъл в стиха, скрит. Може някои от вас да не го приемат, но все-таки тия размишления върху стиховете ще ви доведат до много нови разбирания. Сега за пример аз, като говоря за Любовта, като проповядвам Любов, ето какво разбирам. Любовта минава през три степени. Понеже чрез кръвта се носи животът, в нея е съсредоточена тази жизнена енергия, то, като минава тя към първите центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, събужда се тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си! И следователно ние искаме да прекараме всичко за себе си. Детето иска да събере всичко в хамбара си пак за себе си. Това е първата любов. Втората любов има друга една врата. Кръвта, като възлезе горе, събрана вече, ние сме готови да намерим друго същество и от излишъка на нашата любов да му дадем. Казваме: „Хайде, вземи от половината на тази любов“. Туй го наричам дружба, приятелство. Това не са още морални чувства. След туй кръвта, като мине горе, в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам милосърдие. Тогава се проявява онази Любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите. Следователно Любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва и човешкият интелект да дойде, трябва да се прояви и човешкият разум. Тия са трите степени, през които човек ще мине. Следователно в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. Тия две сили у ученика, съединени наедно, от тях той ще разбере в каква насока именно трябва да се използува Любовта. Сега в първата и втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване. За пример ти имаш един приятел, най-първо ти го обичаш, той седи ден, два, три при тебе, най-после ти дотегне. Вие сте забелязали това. Майка сте, имате дете, обичате го, галите го, но най-после дотегне ви и кажете: „Хайде, иди навън, играй с другите“. Това не е една морална любов. Туй дете, като е смукало, черпило, черпило от майка си, взима, а нищо не дава, майката го праща да играе навън. Защо го праща вън? Обаче като дойдем до моралното чувство на Любовта и милосърдието, там не е така. Ние не можем да проявим тази любов към едно същество, което няма морална любов. Това чувство можем само към един човек, който е морален, да проявим. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Ами че такъв е законът! Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, той ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за Божествената Любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват и благата, които имат, са равни. – Обмяната между тях е правилна. Тъй щото някой път вие спорите, разбирате се според степента на вашето развитие. Аз съм направил свои изследвания, свои изчисления, свои ъгли и зная хората, зная степента на тяхното развитие. Аз няма да ви поверя тия свои изследвания. Аз съм решил, няма да поверя тази наука никому. Има ъгли, има известни форми и числа, които показват кой човек към коя степен на развитие спада. Сега за вас има едно: вие може да се трансформирате само по един прост начин. Мога да ви го покажа, той е следният. Вие не философствайте за Бога! За пример вие искате най-първо да схванете какво нещо е Бог в своята необятност. Досега нито един адепт, нито един велик Учител, нито един ангел не е могъл да ви определи какво нещо е Бог. Ангелът може да ви определи какво е Бог. Той е една необятна светлина. Ти усещаш една необикновена мека светлина, която те изпълня, но каква форма ще Му дадеш? И като влезеш в Него, ти си нещо особено. И в тази светлина по някой път се явяват форми, които представят Бога, но формите, това не са Бог. Бог е скрит вътре в туй безгранично и всякога ще остане скрит, никога няма да Го познаят. През хиляди векове, през цялата вечност никога няма да Го узнаят. Този Великият, Абсолютният, Безграничен Бог, Той ще остане една велика загадка за всякога! Туй ще го сложите в ума си! Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ! Во веки веков Той ще си остане така абсолютен! Да се разгадае животът, значи да се заличи живота. Велико е само това, което остава необяснено! Съзнава се, без да се ограничи! Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загуба. Този, който ви люби, след 4–5 дена, след една година той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се лампата и тази енергия – Любовта – не може да се прояви. Мозъкът на този човек се развинтил. Във френологията често има такива случаи. Има ред причини, те са следните. В Америка един господин се оженва; обича жена си, децата си. Един ден го ритва кон в задната част на главата и тоз намразва жена си и децата си, изпъжда ги от къщи. Този кон, като го ритнал, изменил формите на неговите чувства. Нищо повече! И така минал живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е прав, той си остава така. Изменени са тия чувства. Следователно някога някой ви разлюби. Казвам: ритник е получил в дадения момент. Формите на неговите чувства са изменени. Ти с нищо не можеш да го заставиш да те обича. И тъй, имайте предвид едно нещо, да се пазите от следния закон: силните сътресения в живота са в състояние да изменят способностите ви, чувствата и силите ви или във възходяща степен – да ги подобрят, или в низходяща степен – да изменят целия ви живот. За пример вие можете някого така да го обидите или така да го озлобите, че този човек да ви намрази и да каже: „С този човек от сега нататък никога няма да се примирим“. Ученикът никога не трябва да си играе със силите в Природата. Един велик Учител може, но ученикът трябва да бъде много внимателен. Той трябва да има цензура на езика си. И в Писанието се казва: „Господи, сложи страж на езика ми!“ Един ангел да има, че като речеш да говориш нещо лошо, да каже: „Чакай!“ Защото често, като се разгневим, казваме: „Аз това ще направя, онова ще направя“. Нищо няма да направиш, ще повредиш на себе си. Онова, което става, то не се казва. Само нещата, които не се казват, те стават; а нещата, които се казват, никога не стават. Правилото е такова. На 100 казани неща едно става, а на 100 неказани неща – 99 стават. Ами че много естествено! Ако посеете 100 ореха и никой да не ги знае, 99 ще израснат, но ако 100 посеете и кажете, колко ще израснат? Децата ще идат, ще ги човъркат едно по едно и ще ги изядат. Даже хубаво е някой път човек сам спрямо себе си и той нищо да не знае. Трябва да е в известно отношение невежа. Някой казва: „Кажи ми какво ще премина за бъдеще!“ Мога да ти кажа, но ти няма да придобиеш опитност. Ти трябва да бъдеш невежа, докато придобиеш опитността. Следователно не се плашете от невежеството. Не искайте да бъдете учени, преди да платите данъка си! Че как ще станете учени хора? – След като сте минали опитността, след като платите данъка си. Онзи ученик трябва да премине 10, 15, 20 години в учение и тогава става учен. Ако вие не преминете през ред сътресения, през ред изпити в живота, какви ученици ще станете? Вие казвате: „Аз вече цяла една година съм тук в Школата“. Хм, една година! Не една година, не един живот. Може би ви трябват още един, два, три живота. Може в един живот да направите много, но да не мислите, че е лесно да се добият окултните познания, да се усвоят тия окултни сили и да се научим как да живеем. То е едно от най-великите изкуства. И аз не познавам по-велико изкуство от изкуството да знаеш как да живееш. За пример да минаваш по пътя, този те обижда, онзи те обижда и ти да бъдеш тих и спокоен, да можеш да трансформираш всичките тия енергии и като се върнеш в дома си, да се усещаш богат. Или, след като учителят сложи на ученика си единица в училището, като се върне ученикът вкъщи, да каже: „Моят учител е прав, но тази глава не разбира“. Тъй трябва да каже той. Това е ученик! Сега, и ние някой път казваме, че Господ спрямо нас е несправедлив. Не, Той е толкова справедлив, толкова благ, че ако Той и ни въздал за нашите глупости, нищо не би останало от нас. Ами след като направим 999 погрешки на хилядата, Той казва: „Турете му малко на гърба, че да усети“. После, като направим други 999 погрешки, пак малко ти тури. Няма какво да се сърдим. После, друго нещо, от което искам да ви предпазя. Като ви говоря за Любов, за милосърдие, аз не искам у вас да се роди овчедушие, аз искам да мислите, да бъдете самостоятелни, да бъдете справедливи, смирени. Говори ви Учителят. Да знаете в дадения момент дали Той е прав, или не. Ако Учителят е прав, прав е, ако не е прав, да останете на особено мнение, но положително да знаете прав ли е, или не е прав. Да опитате себе си. Някой път Учителят може нарочно да ви изпита дали туй чувство на справедливост е развито във вас. И хубавото е именно в това: да знаете прав ли е, или не. Ама ще кажете някой път: „Учителят не постъпва справедливо“. Уверен ли сте? Сега тия понятия трябва да ги имате предвид. Те са необходими за вашето бъдещо развитие. И сега, като ви гледам, аз желая да стане едно подобрение у вас, защото гледам, на мнозина мозъците са демагнетизирани, трябва ви енергия, мнозина не сте весели. Седите тъй хубаво, но в душата ви аз виждам, че сте страхливи. Някои уж кураж имат, но виждам ви, страхливи сте. Не, не, не се лъжете! Аз наричам смел човек онзи, като дойде да го покачат на кръста пред обществото, да каже: „Няма нищо!“ И той да устоява, да не му мърда окото. Този наричам аз ученик. И другите, като погледнат на него, да кажат: „Това е ученик!“ А онзи, който каже: „Що ми трябваше туй учение, защо не си стоях вкъщи?“ Не започвай тогава тази работа, стой си вкъщи! Сега трябва да бъдете безстрашни, тръгнали сте в пътя, не се лъжете! Пътят, по който вървите, е прав. И в този път всеки, който е скромен, чистосърдечен като човек, той се благославя. Та казвам: ние правим едно общо усилие. Трябва да образуваме една ядка, да може да приемем тия сили от Природата. За пример тази година иде една много приятна вълна. Тя ще мине тук през Школата. Но аз се опасявам, има един възел: когато аз искам да събера тази вълна, тогава забелязвам учениците се ритат, искат да си уредят сметките. Казвам: Елате, дайте си торбите, оставете старите сметки, дайте чувалите си, напълнете ги с туй богатство. Но и черната ложа тогава ще започне това-онова... Не, не, трябва да бъдем тихи и спокойни. Имаме един момент, едно богатство и трябва всеки да е готов да го приеме. И вие имате право да приемете. Сега моята задача беше в миналата екскурзия да направим един опит. Аз искам да ви покаже една малка част от тази вълна, която сега минава през България, как ще я опитате. Кое число беше в петък? – Шестнадесети февруари. Нека кажат тези, които бяха на Витоша, как почувстваха тия енергии, които идват отгоре. Беше толкова топло, като пролет, разбирате ли? Като седиш на снега, като че на трева седиш, като лятно време. И туй е само една малка част от тази съзнателна жизнена енергия, която настъпва. А иде една вълна още по-голяма. И бих желал вие всички да сте готови, че като дойде тя, да засегне не само вашето тяло, но да засегне и сърцето ви, и вашия ум, и душата ви. Тя ще внесе една нова струя и ще донесе едно обновление. Тази вълна ни чака. Туй, Божественото, трябва да дойде. Тя е като слънцето. Ако ние не я използваме, какво ще даде? Та затуй ние ще се приготвим добре. Тъй стои въпросът. В Природата трябва да знаем времето на всички неща. У всинца ви аз искам да има една готовност, да знаете, че Бог е готов да благослови когото и да е, стига да спазват Неговите закони. И бих желал всинца вие да се повдигнете, да бъдете по-умни, не да мислите само, но да станете по-умни. По-умни и по-мъдри да станете! И сърцата ви да станат по-благородни! Само по този начин старите ви дългове ще се платят. Вие не мислете сега за миналото. Вие мислите: „Аз съм изгубил този случай, това-онова“. Изгубеното е изгубено. Туй, което ще спечелим, то е важно. Туй, което ще спечелим сега, то струва 10 пъти повече, отколкото изгубеното. И виж в другите църкви – те си имат методи, те знаят това. Много пъти баптистите в Америка ще се съберат и ще се молят, без да разбират туй благо. Те се молят, молят и казват: „Ще дойде благословението“. Туй благословение иде периодически. За пример, като следим тия събуждания в Америка, виждаме, че те вървят по течението на тия жизнени вълни. И религиозните хора като обхванат тази вълна, тогава в църквата настава една особена промяна; настава едно съживяване, любов между членовете, самопожертване, закон на самоотричане, във всичко издържат. А окултният ученик трябва да знае законите. И всички трябва да бъдете готови. Аз ви казвам: Една вълна иде през тази година, няма да ви кажа кога. Ще си приготвите торбите и тенджерите, защото и масълце ще има. Житце ще има, а после и касите ще приготвите, и злато ще има, органическо злато. Богатствата на човека се определят от друг един закон. Всеки един човек става богат според златото, което има в себе си. Онези, богатите милионери, те са богати, защото имат повече злато в себе си. Следователно златото отива при златото. Такъв е законът. По възможност ще се стараете да се образува съзнателно една хармония между вас, като съсредоточите ума си. Иде тази вълна! Да образуваме хармония, че като дойде тя, да остави нещо в умовете ви. То е благословение. Сега, следващата неделя аз ще ви дам две или три формули, с които да си служите. Ще ми напомните. Но аз бих желал вие да почнете да мислите върху себе си. Помислете си за пример преди 2 хиляди години къде сте били? Преди хиляда, преди 900, преди 500 години къде сте били? Да видим може ли да отбележите в коя част на Европа сте били или дали сте били в Европа, в Индия, в Америка или в Австралия. Може да не разкриете точно, но все-таки, като съсредоточите мисълта си, все ще ви дойде една малка светлинка. И след туй ще намерите известна разгадка. Вие още не сте правили упражнения, а трябва да се правят много упражнения. Ние ще пристъпим към някои практически опити. От малките опити, от микроскопическите опити ще започнем. 1. Да направим един малък опит сега. Поставете лявата ръка на коляното си, повдигнете дясната ръка напред, свийте другите пръсти, само показалецът да остане навън. Сега не гледайте кой как си повдига пръста. Мислете за своя пръст. Леко се поставя десният показалец в средата на челото. Мислете сега за това място тук. Движете пръста надолу полекичка между веждите, по носа, по дясната ноздра, по средата на дясната буза, до горната част на ухото. После нагоре по въздуха над главата, напред, надолу и ще поставите пръста си върху палеца на лявата ръка, концентрирайте се, наблюдавайте промените, които стават във вас. Себе си наблюдавайте. Теглете сега пръста си по лявата ръка нагоре, до рамото, след това под брадата, от дясната страна, зад шията и от задната страна на главата нагоре, после по горната част на главата, където са моралните чувства, над веждите, по дясната вежда, по бузата надолу, до брадата, след това ръката се поставя хоризонтално вдясно. Умът ви да е концентриран във вашата ръка, не се поддавайте на никакви чувствания, защото те са лъжливи емоции, но гледайте на онова разумното във вас. Ръката напред, пръстите се изправят, ръката се издига нагоре, след това се снема долу при лявата. 2. Сложете сега ръцете на гърдите с отворени пръсти. След това ръцете се отварят настрани. Пръстите се свиват на юмруци и едновременно ръцете се прибират отпред на гърдите. Пак ръцете се разтварят настрани, пръстите се разтварят; свиват се пръстите, прибират се ръцете на гърдите, това се прави три пъти. След това ръцете се слагат напред, настрани, пак напред, допират се палците, после пред гърдите, но пръстите хоризонтално, след това ръцете се спускат долу. Изпейте сега „Изгрява слънцето“! (С движения.) Заб.: В петък на 23 февруари ще има екскурзия до Витоша за тези, които могат, които са свободни, пък които не могат, за тях ще жертваме една неделя. 19-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 19 февруари 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Съмнѣние и воля! (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Съмнение и воля Размишление (Прочетоха се няколко теми върху „Смисъла на раждането и прераждането“.) Колко важни въпроси се развиха в миналата лекция? – Разгледа се главно въпросът за силната воля и използване на малките случаи. Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота. Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“. Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата. У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука. Знаете ли защо? В този път вие трябва да знаете условията, при които материята може да се превръща от едно състояние в друго. Да кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато. Трябва да знаете алхимически как да го превърнете. После, трябва ви някой скъпоценен камък. Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък. Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите. Сега това са знания в окултната наука. Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил. И тия Закони не са железни, а са диамантени. Железните нищо не струват, но и гранитни не са. Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват. И те са живи закони! (Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това? То е един музикален език. Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина. Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“. За пример така може да предам и едно грубо движение. (Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“. Ама тъй е! Изучавайте живота в неговите проявления! Това са течения, които ги има във всеки един организъм. Има музикални течения, има мисловни течения. Трябва да знаете техните закони. Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прехраната си. Сега всинца вие трябва да имате един определен идеал. Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „Да познаем Бога“. Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“. Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим? Това е една задача, за която трябва да помислите. И тази задача не е еднаква за всинца ви. Вие всинца нямате един и същ идеал и не може да го разберете по един и същ начин. Ако дори само на 10 души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини. Някои хора са внимателни, у тях има ред и порядък. Всяко нещо те ще поставят на мястото си. Те обичат реда, системата. Други пък казват: „Не ми трябва система“ – разхвърляни са всичките им работи. У трети въображението е развито, имат широк полет, не са консервативни, с широки, най-възвишени идеи. Други наопаки казват: „В този свят много идеи не са потребни – една идея“. Англичаните казват: „С една идея и с един другар“. С една идея животът не се съгражда. Като ви говоря сега, вие искате да разгадаете за пример какво може да бъде заключението ми. Аз няма да ви давам никакво заключение и няма да правя никакво заключение, но ще ви кажа защо посаждам нещата. Туй мога да ви уча, да посаждате нещата и да растат, а заключението е, когато узрее плодът и го хапнете. Какво заключение? Някои искат в някоя моя беседа заключение. За да дам едно заключение на една моя беседа, трябват най-малко 10 години. Опит трябва да имате. Ако тя не даде своя плод, тя е беседа без заключение. Тъй стои въпросът. При сегашното ви ученичество не може да има заключение. Като окултни ученици, ако спазвате законите, най-малко след 10-годишен постоянен труд, не извънреден, вие ще имате едно заключение определено, ще придобиете нещо. Вие ще знаете как да се справяте правилно с живота, да използвате всички условия и да имате един почтен и приятен живот. Това е най-малкото, което може да имате. Защото сега ние минаваме през такива ужасни фази. За пример ти си посветил целия си живот да придобиеш малко богатство, да се осигуриш, но случи се, къщата ти изгори, изгубиш всичкото си богатство, останеш беден, няма кой да те гледа, почват да те ядат въшките, а на всичко туй ти не разбираш вътрешния смисъл. Питам: Този живот има ли смисъл? Защо човек да не знае ония условия, при които може да запази своето богатство? Да има книги, с които да се занимава на стари години, да си има хубава библиотека или да вземе малко земя да я обработва, или да се занимава с пчеларство, да придобие един малък капитал, който да тури в действие. Окултният ученик трябва да бъде много умен. Ние не трябва да ходим в крайности, в които са попадали всички ония хора, които са били в разни религиозни течения. Две крайности има: крайната нищета, а другата – стремеж за първенство вътре в църквата. Едните са ставали калугери, постници, а другите са заемали най-големите постове в църквата, най-високото положение в света. Това са двете страни, двете положения. Ние не може да ги осъждаме, така са мислили те. А когато дойде да проучваме Божествената наука, ние трябва да се освободим от всички вътрешни предубеждения. За пример някой път аз си позволявам в беседите да разкритикувам владици и попове в целия свят. Ако аз сравнявам владиците и поповете с тия заведения, които сега съществуват, тяхното положение е идеално. Но ако сравня една църква с една кръчма и казвам, че църквата не стои по-горе от кръчмата, то е безобразие. Ако кажа, че един поп е по-долу от един кръчмар, не е вярно. Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим. А сега ние сме като кръчмарите. Те взимат туй хубавото в обратен смисъл. Не, с възвишеното и благородното другояче ще се постъпва. По друг начин ако ви се говори, за самия говорител е зле. Следователно, ако говорим за Истината, ние не може да правим никакъв компромис с нея. Истината трябва да се каже! Когато ще говориш една истина, кажи я тъй, както си е. Ако не можеш да кажеш истината, никой не те заставя да я говориш. Ако трябва да кажа истината, ще я кажа тъй, както е в сравнение с онзи велик идеал, който Бог е поставил в далечните времена. Ама че тъй е! Ако духовенството, ако вярванията в света седят по-високо, отколкото живота, то е друго. Но тогава, ако сегашното духовенство го считаме за най-доброто, то да се спрем там и да го реализираме. – Нищо повече! И затуй вие, като ученици, имате право. Някой път като казвам, че поповете са такива-онакива, то е само като гледам идеалното, Божественото, от негово гледище разглеждам въпроса. Казвате вие: „Туй не е бяло“. Има една белина̀ по-бяла от тази, която вие познавате. Има една чистота по-голяма от тази, която вие познавате. Та в своите вътрешни схващания трябва да бъдете съвършено искрени; за себе си трябва да бъдете искрени! За пример, сега като ви гледам, какви са подбужденията ви? Като сте дошли в този клас, на всинца ви подбужденията еднакви ли са? Идеалът, към който се стремите, еднакъв ли е? Не е. Аз както го виждам, от Божествено гледище, идеалът ви не е еднакъв. Някои от вас са влезли в класа от съвсем други съображения. И следователно всеки ще получи според своите съображения. Този закон, Природата, е тъй. Когато някой човек те обича, той ще ти даде най-хубавото. Той ще ти напълни джобовете; пък когато не те обича, пак може да ти напълни джобовете, но той ще избира нещо, което е червиво. И Природата, и тя прави така. Тя е много внимателна. Както мислиш, тъй ще бъде. Ако ние се приближим при Бога като към едно разумно същество, като най-велик и най-разумен и зачитаме Неговите велики закони, зачитаме тази йерархия на тия разумни същества между нас, които са завършили пътя на еволюцията си и са в други планове на битието, ние ще постигнем своя идеал. Ако ние не зачитаме техните велики мисли, техните внушения, които всеки ден ни изпращат, ние не ще постигнем нищо. Някой път някой ангел, като остане една минута свободен от своята велика мисия в света, той се обръща към някой човек, каже му: „Слушай, ти си се отклонил от пътя, попаднал си в една погрешка“. Той му отговори: „Не е твоя работа, аз зная как да разреша този въпрос, аз съм чел еди-кой си автор“. Ангелът замълчава. Е, хубаво, след години ти намериш автора си и други някои автори, но погрешката пак не си изправил. Някой ангел ти каже: „Слушай, ти си влязъл в еди-коя си църква, но пътят, в който вървиш, не е този“. – „Не е твоя работа да се разправяш с моите религиозни вярвания, аз съм свободен да вярвам в каквото искам.“ Ще се вслушвате в тази велика мисъл! Ако не се вслушвате, вие не може да бъдете ученици, т.е. не сте ученици. Аз подразбирам, че не може да използвате условията. Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията? – Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“. – „Отвори прозореца!“ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“. И целия ден не отваряте прозореца си. Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво? – Нищо. Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо. Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага. Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни. И в окултната наука вие ще изучавате големи работи. Разпределено е времето кога да се изучават, във всяко едно време не става. Когато тази светлина минава през атмосферата, през влагата, през тия течения, тя внася вътре в нашия организъм желания и мисли, някой път чужди. Сега за пример вие седите и казвате: „Какво трябва да направим?“ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния. Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати. Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни. Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека. Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие. И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим. А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора. За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние? Някой казва, че има знания. Щом има знания, може ли да превръща състояния? Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“. Много неща сега е разбрал. Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората. Е, как ще се справиш? Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство. Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя? Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя? Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“. Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство...? Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството? Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас. Не, законът е такъв: Учителят обръща внимание само на способния ученик. Тъй е! Нему е приятно да предаде нещо на такъв ученик. Той казва: Ето един ученик, способен по музика, или по каквото и да е. Учителят като вижда, че ученикът е способен, неговата душа се отваря и може да му предаде повече знания. Питам сега: Имате ли вие тази готовност да се учите? За вас вече имам свое мнение. Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен. Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд. Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка?“ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли?“ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам. Не съм в положение. Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна. Туй се изисква от ученика. Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки. Сега не взимайте туй в неговата обратна сила. Законите в света, с които трябва да се борите, са такива. Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете. В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл. И вие взимате едно малко участие тук, в България. Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл. Вън от туй общо течение няма никакъв смисъл. Онази малка стрелка, поставена в часовника, колкото и да е малка, тя е важна. Сега аз ви говоря, за да може да уякчите волята си. Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин. Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. Основния закон трябва да разберете в дадения случай. Какъв е вашият стремеж? Стремежът, който имате в душата си, какъв е? Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате. Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте. Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате. Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята. Сега ще оставим кой какъв е. Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово. Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието. Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон. „Тогава аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Тази е една опитност, която може да имате. Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят. Не, не може с насилие. Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“. Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят. И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи. Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат. И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“. Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил. Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила. Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее. Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане. Ти ще уплашиш всички хора. Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече. И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат даалиите!“ – и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане. Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош. И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави. Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука“. Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат! Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта. Мъдростта пак е среда. Истината пък, тя е най-рядката среда. Всяка сила трябва да премине през всички тия среди. Сега не говорим за Любовта и за Мъдростта като принципи, но говорим за тях като среди и условия, при които Божественият живот може да се прояви при даден случай в нашето съзнание. Та, казвам, ако придобием туй знание по този начин, ще може да го използваме за благото на човечеството. Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще превърна вашия ум, да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите. Ще се изправите и ще ви благодаря. Така трябва да се постъпва. Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог. Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно. Той е само Бог, никой друг! И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път. Той е едно изключение. Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания. Сега някой път ние си позволяваме да наказваме. Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи. И пак има нещо горчиво в човека. Окултната наука казва, че основата в човешкия живот е горчива. Корените на човешкия живот са горчиви, а плодовете на човешкия живот са сладки. Това са два принципа, които действат. Единият принцип постоянно ражда отрицателни качества, той привлича отрицателните сили и ние не можем да се справим с тях. Казва апостол Павел: „Виждам в себе си един закон, който действа – искам да служа на Бога. Този закон действа в удовете ми, но когато правя това, което е много хубаво, правя и това, което не искам“. Оплаква се той. И след като учил дълго време в Школата, онези Братя му показали изходния път. Има един изходен път! И там в 8-ма глава вече пише: „Има един път, през който човек може да излезе“. Следователно вие, като ученици, ще се намерите като апостол Павел в едно голямо противоречие. И много по-големи противоречия ще дойдат. То е много естествено. Че ако вие не може да издържате тия противоречия и да придобиете тази светлина, тогава вие няма да може да се ползвате. Та ще имате предвид, някои казват: „И тук хатър, и там се прави хатър, тъй върви работата“. А, не, не, в Божествената школа няма никакъв хатър! В Божествената школа да имаш привилегия, значи да станеш най-последен в света и от нищо да не се ползваш. Нищо повече! Когато дойдем до Божественото, ние не щадим никого! Аз виждам, когато някой път ви направя една забележка, веднага се обиждате. Някои се обиждат много скоро. Аз нямам за цел да ви обидя. Казвам: Пътят, по който вървиш към своя идеал, не е правилен. Някой път някой ми каже: „Не можа ли да ми кажеш това насаме, ами ме компрометираш пред тия братя?“ Ами те знаят какъв си! Всички ученици знаят, че той е страхлив, но понеже Учителят казал, той се засрамил. Ами че ти отдавна си засрамен! Нима в класа не знаят, че ти се караш с всички? Някой път хората, като не ни казват погрешката, ние ни най-малко не трябва да си правим илюзия, че те не я знаят. Туй не значи, че те са слепи. Ами те виждат, всичко виждат. За пример аз съм виждал, като влезе някой в стаята ми, ще вдигне единия чаршаф, ще каже: „Горният чаршаф на Учителя е чист, но долният не е чист“. Защо се интересува? Този, който дига единия чаршаф, той и в живота си ще бъде същият. Любопитство е това! После, под кревата ще погледне, да види какво има отдолу, обущата на Учителя са там. И те знаят кое къде е – цигулката къде е, куфарът къде е. То е хубаво, но казвам, туй е любопитство у хората. Сега мислите ли, че при тая черта, която имате, като дойде някой у вас, няма да бръкне да види кое къде е? И вас ще ви изпитат. Ще питат за вас как се обхождате с другите, щедър ли си, като ти поискат пари. И онзи ще каже: „Не е толкова щедър, той е стиснат, малко обича...“ Цигания има, цигания тъй. Имал цигания! Но туй ще ти го каже съвсем тихо. И двамата сега вървят: „Слушай, аз ти казвам като приятел, цигания имаш малко“. А той се препоръчва. После дойде при него друг: „Как си, приятелю, ти си от Школата, нали? Много се радвам“. Къде е тази черта, искреността, у хората? Туй спъва вътрешния прогрес. Невидимият свят е крайно недоволен. Туй ви спъва, отдалечава ума ви от целта. Ами че тази цигания в кого я няма? Кой я няма? За пример някой път ти пазариш един файтонджия, човекът ти иска 30 лева. Казваш: „Деца имам... не може ли 28 лева?“ – „Не може.“ – „Е, хайде де, аз ти давам 29 лева.“ Защо сега искаш да отбиеш един лев? Не че си беден. Макар и беден, някъде може да пожертваш 200–300 лева, а на този, бедния файтонджия, сега ще отбиеш един лев. Някой път искаш да отбиеш един грош! Защо? Цигания е това! Жест трябва! Иди там и виж колко струва. Ако разполагаш, питай колко струва – толкова. Действително толкова ли е? – Толкова. Дай и нищо повече! На Запад няма такива пазарлъци. Там са сложили вече надписа: „С циганията ние приключваме!“ У англичаните няма цигания и пазарлък – прификс. Нищо повече! Влезеш в някой магазин, ще ти кажат: „Това е от вълна, това е от памук“ – точно определят. Или: „Туй не е за теб“, „Ако не излезе така, върнете, ние си взимаме стоката назад“. Сега, най-първо, всички вие, като ученици, пак ви казвам: Трябва да се научите да бъдете точни. Точно на време за клас! Всички ще идвате точно. Знаете ли колко точно? Аз по някой път правя едно изключение за някои закъснели, влизам 5–10 минути след 7:30 ч. Не, точно! Часовникът ви трябва да е точен. Най-после да си 2 минути по-рано. Първото нещо, което искам от всинца ви в Школата, е точност. То е едно от правилата! После ще ви поставя на изпит, ще държите изпит за точност. Така трябва, точно навреме, другояче не може. Точно трябва да постъпвате! Сега често като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд. Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам, бъра-бъра-бъра... то е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече“. Друг казва: „Много дълъг“. Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“. Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят?“ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“. Казвам: Още какво ще кажеш? – „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен. Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце. Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те да го спрат. Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко, на земята“. А „тук“, това значи да може съвсем да те използват. Та, първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя. Смел трябва да бъде окултният ученик! Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле. Аз съм бил много внимателен към вас. За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ. Понеже си обещал, трябва да изпълниш. Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на половин километър вън. – Излез! Болен, не болен – излез. Ще упражняваш волята. Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това. Дал си обещание. Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма!“ Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля. Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст. Вследствие на това се раждат много болести. Та ще развивате волята – диамантена воля трябва! Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените. Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. Пейте от обикновените песни. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства. Разправяше ми един ученик следното. Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи. Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“. Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“. Затваря си очите и след 10 минути заспива. Не, с отворени очи става концентрирането. Някой казва: „Чакай да зажумим“. Не, с отворени очи ще се лекуваш, ще мислиш за ръцете си, за краката си, ще прокараш ума си през нервната система, през стомаха, в червата, по цялото тяло, като един господар, който трябва да се разходи навсякъде из своето имение, да види в какво положение се намира всичко. Това значи концентриране. Когато вие пеете тия окултни песни, умът ви трябва да е концентриран в песента, тогава ще видите резултата. Вземете за пример упражнението „Изгрява слънцето“. Най-първо, вие, като кажете „Изгрява слънцето“, трябва да видите туй слънце, че изгрява. Трябва да вземете участие с ръцете си. „Изгрява слънцето.“ (Учителят плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави слънцето, като изгрява? „Праща светлина.“ (Учителят разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя? – Благословение. „Носи радост за...“ (Учителят прибира ръцете към гърдите.) Втората част: живата сила, какво носи в себе си? Какво е действието на тази жива сила? – Тя всякога извира. Значи ще дадеш на целия си организъм един подтик – на сърцето си, на ума си, на волята си. Туй е едно усилие на волята. Щом не си разположен, не пей. Дойде ли до упражнение – изпей го по всичките правила! Нека един от учениците, който е най-способен, един доброволец, да изпее „Изгрява слънцето“. (Мълчание.) Действително, имате право, притеснение е. (Един от братята пее. След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея. Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете. (Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви. Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“. То е, защото хората обичат хубавото. (Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото. Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана. Имайте идеал! Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво. Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята. Имате ли зададено някакво упражнение? (– „Да, упражнението върху съзнанието, да намерим черното петно.“) Тогава ще ви дам друго едно упражнение. Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега. Но ще го следвате. Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве. Упражнението е следното. Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах. Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи. Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас си ще мислите. За нищо друго няма да мислите; ще се концентрирате и с ума си ще извървите по цялото тяло. (Всички направихме упражнението.) Сега аз ще ви обърна внимание на следното. Туй положение, догдето сте стигнали като ученици, аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища. Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там. Да не мислите, че там може да спрете. Някои казват: „Толкова стига вече“. Не, трябва да стигнете на една определена станция. Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем. Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ. Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си у дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде. Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те. Трябва да разбира човек. Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват, тъй, без изключение за всички. Т. м. 18-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 11 февруари 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Тъмното петно въ съзнанието (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Тъмното петно в съзнанието Размишление (Прочете се резюмето върху темата „Разликата между ума и сърцето“.) (Прочетоха се няколко от темите „Целта и предназначението на окултния ученик“.) Ще ви попитам сега за какво мислите и какво чувствате. Аз ще направя едно въведение, няма да го пишете, то е предговор. Сега да допуснем от окултно гледище, че човек иде на земята, преражда се. За пример един стар дядо, който е умрял на 120 години, влязъл е в духовния свят и да кажем, че след 100 години пак се преражда наново. Допуснете, че този старец е бил философ, писал е ред съчинения. Името му е сложено в някоя енциклопедия. Там е написан и целият му живот. Ред автори са записани там. За пример този старец е писал за произхода на светлината, върху създаването или произхода на човека. Този философ, като се роди изново като едно дете, ще почне да плаче, забравя всички философии. Питам ви: Как е възможно един философ да се превърне на едно дете и да плаче пак наново? Докосвам един важен въпрос. Някои твърдят, че сърцето е това, умът е онова... Аз казвам: Някой си е много учен философ, но след като се роди наново, плаче; и туй дете, като порасне, дойде на 21 или 33 години, пак почва да проявява своите таланти. След туй пак се връща в духовния свят, после, пак дойде на земята като малко дете. Питам: Има ли връзка между проявяването на първия детински живот и проявяването на втория живот? Сега да допуснем, че има един по-висш свят от нашия. Знаете ли, че най-глупавото в нашия свят – плаченето на едно дете, представлява предмет за изучаване в другия свят? Туй, което за нас е много глупаво, за тия висши същества, това е една философия там, а всичките най-умни книги тук, там са най-глупавите неща. Допуснете сега именно такова противоречие. Ние го допускаме, но може да има някои за и против тази мисъл. И действително, в Писанието се казва, че най-голямата човешка мъдрост пред Бога е безумие. Тогава иде следният въпрос: Коя е нормата, върху която окултният ученик трябва да обуславя своя живот? Откъде трябва той да започне, за кое знание той трябва да положи усилие и кое трябва да тури за основа? Той няма право да се отрича от живота. Само умният човек може да се отрича. От какво? Пред мен са представени две паници: едната паница с отрова, другата – с ошав. Казвам: Отричам се от първата. – „Защо се отричаш?“ – Тази паница не е за мен. Взимам другата паница, в която седи сладкият ошав. Глупавият веднага ще вземе двете паници. Сега, от окултно гледище се казва: „Ученикът трябва да се отрече“. От какво трябва да се самоотрече окултният ученик? Какво нещо е да се самоотричаш? Кой от вас е правил опити? Знаете ли произхода на самоотричането? Опитвали ли сте го вие? Има няколко души, които са опитвали стойността на водата. Има и от младите, и от старите, които знаят какво нещо е водата, какъв е нейният произход, каква е нейната сила. Те имат цял ред доказателства и такива преживявания, че никой не може да ги убеди в противното. Сега например все трябва да се правят твърдения. Днес всички говорим отрицателната философия. Казват: „Това да не правим, онова да не правим“. И при това, при все че се казва да го не правим, ние го правим. После се казва: „Това да правим, онова да правим“, а ние пак го не правим. Туй, за което се казва да не го правим, ние го правим. Например казва се да не крадем, а ние крадем. Да не лъжем, а ние лъжем. Да не сме страхливи, а ние сме страхливи. Туй, което ни се заповядва да не правим, ние го правим. После, казва ни се тъй: „Ще бъдете благородни, ще обичате ближните си“, но ние не го правим. Защо? Кажете на когото и да е: „Ти трябва да раздадеш имуществото си“. Той ще каже: „Не му е дошло още времето“. Но дайте му един метод как да отвори касата на богатия човек, той ще го направи това. Защо? Туй е политически живот. Като кажеш само една дума, той тъй ще нагласи ключовете си, че всичкото злато ще го извади. Американците в тази война по един изкуствен начин, законно, изтеглиха всичкото богатство на Европа. И едва сега, след войната, европейците усетиха, че златото отиде и мислят по кой начин да върнат назад туй злато. Сега изобщо туй, което става в общия живот, става и в личния живот. И тогава ние ще се спрем на следното твърдение: Вие на гъсеницата не може да дадете морала на пеперудата. На вълка не може да дадете морала на овцата. На паяка не може да дадете морала на мухата. Паякът си има особен морал, вълкът си има особен морал, гъсеницата си има особен морал. И като дойдем до хората, вие трябва да разберете, че не всички хора произтичат от един и същ род. Сега ще се натъкнете на едно противоречие. Казва ви се, че всички произтичате от едни прародители. Нали тъй? Окултната наука оспорва това. Всичките хора не са родени от един баща. Не са! Туй сега между стените да остане. Разбирате ли? То не е за вън. Изнесете ли го, ще се компрометирате всички. Сега ние ще дойдем до разсъжденията в това като ученици. Възможно ли е един предмет, направен от злато, да не е злато? Възможно ли е един предмет от злато да стане желязо? И възможно ли е един предмет от желязо да стане злато? Алхимиците казват: „Желязото може да стане сребро и злато“, да, но за този, който разбира. То е друг въпрос. Затова като кажем, че всички хора не произтичат от един баща, подразбирам, че има няколко рода материя, от която хората са създадени. Няколко вида материя има и следователно телата на всички хора не са образувани от една и съща материя. Вследствие на това се явява туй съвременно противоречие. И дълго време ще съществува, докато дойдат ония, по-висшите светове, които сега алхимически работят, т.е. превръщат низшите елементи, които сега функционират в човешките тела. Докато те работят, те разрешават една висша задача в своите лаборатории. И когато разрешат своите задачи, те ще почнат да правят тела, в които хората ще функционират в една нова обстановка. Тогава хората няма да грешат, а ще възкръсват. Но докато човек добие това ново тяло, той трябва да работи дълго време, трябва да си достави материя, а тази материя се добива много мъчно. Тя съществува разхвърлена, т.е. материята, от която трябва да се направят нашите тела, е разхвърлена в пространството и трябва хиляди години, за да се достави. Има твърдения, че за да се достави един грам от такава една организирана материя, от която може да се създаде нашето бъдещо тяло, всички фабрики в света трябва да работят 3,000 години. Е, питам: Колко ще струва този грам? Може ли да направите едно изчисление? И тъй, ние се намираме при създаването на своя организъм, при създаването на своя ум и своето сърце. Ние се намираме пред една от най-мъчните задачи. Като ученици, туй трябва да знаете. Не си правете илюзии. Да се създадат органите на бъдещото сърце и на бъдещия ум, да мислим тъй, както Бог мисли, то е място на сериозна работа. Сега, онези, слабодушните ученици, казват: „Тази работа като е толкова трудна, тя не е за нас“. Така може да мисли само един, който не е ученик, но който е ученик, неговата задача е да трансформира своето сърце. То е приготовление за третата култура, която сега иде. Аз я наричам трета култура, малко в разрез с това деление на теософите. Не е в разрез, защото ние я вземаме от чисто кабалистическо гледище, а не от теософско. Третата култура, тя е култура на сърцето. Значи човешкото сърце трябва да се трансформира, да се преобрази. И в Писанието се казва: „Каменното сърце ще се превърне в плът“. Не в плът, не е преведено добре. Ще се превърне в една материя възвишена и благородна, в която човешкият дух ще може да работи тъй пластично, в което човешкият ум ще работи тъй възвишено, че да поддържа този благороден стремеж. Казва се: „Ще им дам сърце, направено от плът, в него ще напиша законите си и всички, от малък до голям, ще ме познаят“. Сега, окултните ученици, вие, за да може да работите, непременно трябва да имате абсолютна вяра! Знаете ли какво значи абсолютна вяра? Вие сте влезли в Школата много лесно, всички сте влезли без никакви изпити и мислите, че сте в окултната Школа. Не! Вие сте в преддверието на окултната Школа и сега, който ще влезе в окултната Школа, ще мине през един изпит; през 9 огъня ще ви прекарат. Не мислете, че то е лесно. Аз още не съм ви взел на разходка в другия свят. Тук в Школата много лесно влизате, но един ден ще ви взема в Школата горе, да видите как седи всъщност работата. Сега изведнъж ще кажете: „Ха да видим тази работа!“ Няма какво да видите. Най-първо, трябва да имате абсолютна вяра и безстрашие. Знаете ли какво е безстрашие? Някои светски хора имат туй безстрашие. Ще ви приведа един пример, аз съм го привеждал и друг път. Над Ниагарския водопад, широк близо един и половина километра, прекарват едно въже от единия му бряг до другия. При падането на тая вода с милиони кубически тонове се образува страшно бучене. И един господин с върлина в ръка минава от единия край до другия край по това въже. Ще кажете: „Това е смелост“. Тъй. Втория път той се връща и взима друг един на гърба си и пак минава по въжето с върлината. Третия път го взима пак на гърба си и минава вече без върлината. И двамата минават по въжето. Представете си какво концентриране трябва да има този човек на ума си, за да мине по туй въже, и колко внимателно трябва да върви, стъпка по стъпка! Никакво подхлъзване не трябва да има. Защото при най-малкото подхлъзване ще платят с живота си. Та ние в този свят сме на едно такова въже отгоре и трябва да го минем. Отдолу има такъв рев, такова бучене! И всеки един трябва да има такова концентриране на мисълта! И аз бих препоръчал всеки един от вас да има такова концентриране, каквото има у този американец, който е минал по това въже. Питам ви: Ако вие имахте това концентриране, нямаше ли да минете? Щеше ли да ви смущава ревът? Не. Рев има в света. Горе на въжето си. Каква цел имаш? Една велика задача имаш – да минеш водопада от единия край до другия по това въже. Сега, при този закон ние ще дойдем да контролираме своите чувства. Не се стремете да контролирате вашите силни чувства. Стремете се да контролирате най-малкия си недъг. Постарайте се този най-нищожен недъг да го контролирате. Допуснете, че вие имате по закона на наследствеността следния недъг: обичате да се почесвате отзад по главата. Това, да се почешеш, не е грях, то е в реда на нещата. Но постарай се този недъг да го премахнеш. Знаете ли в какво противоречие ще се намерите? Или за пример имате друг недъг: седите на стола си, слагате си единия крак над другия, а после правите обратното. След туй си местите и ръцете. Това не е грях, но като седнете на един стол, тихо и спокойно трябва да седите, да си слагате краката така, че да запазите своето равновесие. После, за пример, ако аз седна някоя вечер, тъй да се вдам на размишление, вие се нервирате. Вие ще кажете: „Защо Учителят мълчи? Какво нещо ни липсва?“ Аз си мисля, а вие казвате: „Кажи нещо де!“ Да каже нещо Учителя. Ами че аз казвам. Аз мълча и ви казвам в себе си, на ума си: „Вие разрешихте ли великата задача на живота?“ – „Е, кажи де, кажи нещо, Учителю.“ На този, малкия недъг трябва да му намерим произхождението. От какво е произлязъл този малък недъг? После, вземете следното, което се заражда често между хората. Хора, които много се обичат, между тях се роди един недъг, че после най-малкият оттенък на думите се тълкува зле. Единият каже нещо, другият изтълкува думите точно в обратен смисъл. Как ще си обясните това изопачаване? И казваш, че ти го обичаш, а когато той говори, казваш: „Тази дума е заради мене“. Тогава имате два живота. Е, как е възможно един човек да ви обича и да ви каже една обидна дума? Откъде е произлязло това противоречие? Ще кажете: „Някой дух му е казал, той му е внушил тези мисли“. Но туй не става един път. Той ти каже веднъж, и втори път, и трети път, и наруши цялото равновесие. И между тия хора става едно разединение. Да кажем, някой ученик е влязъл в Школата, ревностен е, един от първите, но по едно време почва да се явява у него едно охлаждане, охлаждане и той си излезе из Школата. Другите обясняват: „Той е зелен, той не е готов още“. Не! Въпросът не е там. Той не е излязъл из Школата. Той е чул тука някои работи и отива да ги провери в света. Може след 4–5 години да се върне и да каже: „Аз разреших нещата“. Той е отишъл надалеч и работи. Онези, които не разбират закона, ще кажат: „Той излязъл из Школата“. Не, той решава задачата. Сега, в тия малки погрешки контрол трябва! Има погрешки, които само ние знаем. Туй, което хората знаят, това не е погрешка; това, което само ние знаем, това е погрешка. Бъдете уверени, че всеки сам знае своите погрешки. Погрешките не са видими. Те имат отвън резултати, но погрешката не седи в тия резултати. Погрешката другаде се крие. Само ние знаем причината на тази погрешка. Тази погрешка, която вие съзнавате, за нея говоря аз, за погрешката, която седи във вашето съзнание. Като влезем в новия салон, трябва да имаме една голяма дъска, да ви обяснявам нещата. Сега някои работи може да разбирате, някои не разбирате. Туй, което в даден момент ти съзнаваш като една нищожна погрешка в съзнанието си, то хвърля едно малко петно в съзнанието ти, една точица. Ти ще го опиташ, една точица е то. Затуй ще употребиш всичките средства и ще се постараеш да премахнеш туй черно петно от съзнанието, ти вече имаш знание. Туй черно петно, това е една гъста материя, през която Божествената светлина не може да минава, и следователно в съзнанието ти се показва като една черна точка. И във физическия живот, и в сърдечния има ред проявления, т.е. всички мисли и желания, които са дошли под сянката на тази черна точка, са осакатени. Следователно туй малко черно петно е зачатък на една малка проказа. И тази проказа е вътре в човешкия живот. Тя някой път се увеличава, някой път се намалява. Почнете тогава да се молите и вижте дали вашата молитва има сила да премахне това петно. Туй малко черно петно вътре в съзнанието си вие го съзнавате. Никой го не вижда, само вие го съзнавате, то е толкова малко, че с най-силни микроскопи трябва да го търсим. Само вие го виждате, никой не го вижда. И такива петна ги имаме. Светиите са идвали в Школата, те са виждали тия петна. Някой светия прави чудеса, лекува другите, а при това той има такова едно петно, постоянно се бори с него и търси начин как да се освободи от такова едно малко петно. Един светия седи 20 години в гората, чака и не може да се освободи, търси начини. Седи в гората и чака. Защо? Щом разреши въпроса как да премахне това петно, той не седи вече в гората, а се върне в обществото. Сега ви препоръчвам. Аз виждам – всеки един от вас има такова едно малко петно и аз ви препоръчвам като ученици да насочите вашата деятелност, за да премахнете туй микроскопическо петно от съзнанието ви. Да бъде съзнанието ви чисто или най-малко да може да го местите от едно място на друго. Туй показва, че имате сила, да може да го местите, както в часовник. Това е първият опит, който трябва да правите във вашето съзнание. И всичките изобретатели в съвременната цивилизация, които са се домогнали до някои окултни сили, в каквото и да е направления, тия изобретатели, според резултатите, които са произвели, за в бъдеще ги очаква голямо нещастие, едно такова петно ще се образува у тях. Тия изобретатели са забогатели, милиони са спечелили от изобретенията си. Да допуснем сега, че един алхимик е намерил закона за подмладяване живота на хората. Дойде един, който е живял развратен живот, той му даде 2–3 пъти от това средство и поднови организма му. Знаете ли каква ще бъде неговата отговорност? Сега първото нещо: в Школата се изисква онези от вас, които искат да добият истинското познание, да се доберат до един положителен морал, не до този, обикновения морал, и тогава това черно петно на съзнанието сами вие ще си го намерите. Направете опит. Аз бих желал за цял един месец всяка вечер между 10 и 4 ч., когато се пробудите, проектирайте ума си към вашето съзнание. Вие ще видите в себе си една бяла, мека, много приятна светлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си към съзнанието, направете едно изчистване в ума си и вижте тази белина̀ еднаква ли е. Где е по-бяла? Някой път към периферията е много светла, а към центъра потъмнява, както един художник, който хвърля своите сенки. Центърът е светъл, а периферията потъмняла. Някой път ще забележите туй петно вътре в центъра на тази светлина, някой път няма да го забележите. Щом намерите тази светлина, вие ще се концентрирате 5–10–15 минути. То са наблюдения, ще гледате дали можете да намерите туй малко черно петно. Ще разделите съзнанието, за да видите откъде се пада петното, от лявата страна на вашето лице, или от дясната, отгоре към челото, или надолу към брадата. Тази светлина ще бъде под ъгъл около 45 градуса и някой път, ако я гледате дълго време в съзнанието си, ще вдигнете главата си нагоре, тя ще дойде над главата ви перпендикулярно и ще почне да се движи бързо над главата ви и после се отдалечава, отдалечава нагоре. Като гледате така дълго време в пространството, образува се нещо като дупка, която се намалява, намалява, докато изчезне. И след туй всичко наоколо потъмнее, съзнанието е изчезнало, няма го. Докато тази светлина съществува, вие усещате едно приятно настроение на духа си, щом се вдигне нагоре и изчезне, почвате да усещате една тъга, една скръб. Въпросът е защо тази светлина се вдига нагоре? Сега, като изучавате псалмите, Давид казва, че той наблюдава своето сърце, своето съзнание. Направете го и вие, но само онези от вас, които искат, не всички обезателно. Онези, които искат да дадат един нормален ход на своето учение, нека направят този опит, той не е задължителен. Но онези от вас, които го направят, да постъпят според закона на Мъдростта. Тук трябва Мъдрост. Разбирате ли? Тук трябва Мъдрост и постоянство. Мъдрост и Истина може да разрешат този въпрос. Любовта после ще дойде. Само онези от вас, които имат тази интелигентност на ума си, те може да направят опита. За един цял месец, от 5 до 30 минути най-много, може да правят своите опити. Да не мислите, че е в многото наблюдение. Някой път човек в 5 минути може да разреши повече, отколкото в 30 минути. Концентрирането не зависи от времето. След един месец аз ще питам някои от вас намерили ли са туй петно вътре в съзнанието си. Само така ще се домогнем до един окултен закон за живота. Ние не искаме сега да реформираме света, както досега са го реформирали. По тия закони, по тия правила, както сега се реформира светът, то е „две затъкава, три разтакава“, „две затъкава, три разтакава“. То е едно забавление. Туй поправяне на света не е поправяне. И човек със сегашния морал никога не може да се поправи. Невъзможно е! Защо? Причините, които произвеждат тия недъзи, са незасегнати, а ние чистим временно само тия резултати. За пример болестите сега в света много се увеличиха. Какви ли хигиенни мерки не са взети? В едно отношение взимат мерки, в друго отношение болестите се увеличават. Забележете, след като влязохме в Школата, започнахме с музиката, но когато започнахме да пеем тези песни, изведнъж у вас дойде тази кашлица, всички почнахте да кашляте. Ама тази кашлица аз нарочно я допуснах. Аз ви поставих на един изпит, зная къде седи този ви недъг. Всичкото седи тук в гърлото и работи надолу в корема. Казах ви много пъти да кажете на кашлицата: „Слушай, аз съм мобилизиран“. Сега не е лошо, че кашляте, то е в реда на нещата, но причината е в гърлото. Във вашия живот, между Бога и вас, между ангелите и вас, има известна дисхармония. Дисхармонията между Бога е, че вие Любовта Му не я възприемате както трябва. А че с ангелите сте в контраст, то е, защото не възприемате тяхната Мъдрост както трябва. И вие се намирате в едно несъзнателно противоречие. За пример казвате: „А, нашето сърце е топло“. Любов имате, нали? Но ако Бог е Любов, как е възможно аз, който имам Божествената Любов, да се роди в сърцето ми омраза? Омразата е от друго естество. Невъзможно е! Или е вярно, че аз съм имал Любов, или че Любовта не е у мене, или отношенията между мен и Бога не са правилни. Туй е по закон, това е принципът. Второто положение е, че не сме уверени в нашето знание, в туй, което знаем, и не можем да го приложим. Вие, съвременните окултни ученици, ако дойде при вас един адепт, как ще го посрещнете? Ако ви дам един изпит, най-малко три четвърти от вас бихте се увлекли. Защо ще се увлечете? Как? Аз зная. Тук преди години в София дойде един млад момък, дойде и една млада мома. Те бяха от Хасково. И двамата отиват въодушевени от новото учение да проповядват в Македония. Момъкът говори с духовете чрез момата и духовете им казват да отидат в Македония. И двамата ме питат: „Ти какво ще кажеш?“ Аз им казвам: „Може да отидете, ако искате, но ако питате мен, не отивайте, не му е времето да отидете сега в Македония, може да останете да работите тук“. И те останаха да работят в София. Почнаха да се стичат около тях нашите приятели, даже някои от най-видните отиваха. И тогава медиумът казва на една сестра, която си замина: „Ти скоро ще умреш, но да осигуриш нашето дружество, да му завещаеш нещо“. Е, хубаво. След това тия двамата отидоха в Пловдив. Там друга една сестра с цялото си семейство отидоха при тях и се опропастиха. Сега този, който беше повел тази мома да иде в Македония, той не е тъй силно духовно развит. Той живее само за себе си, нищо Божествено няма в него. И като погледнеш в духовния свят главата му, тя там е черна, но неговият личен егоизъм свети горе на главата. Ама другите благородни, Божествени качества, всичко туй спи. Казвам му един ден: „Слушай, ти трябва да се върнеш, да подготвиш себе си, да се освободиш от всичките свои недъзи и тогава може да идеш да проповядваш, а тъй ти ще създадеш на себе си едно зло“. Сега този млад момък беше под влиянието на други адепти, защото в света действат и други адепти. Някой път те идват и тук, в България. Не мислете, че не я посещават. Адепти посещават и Школата в София. Някой път с физическите си тела идват, а някой път идват със своите астрални тела. Мислите ли, че туй, което сега свещениците правят, аз не зная на какво се дължи? Знаем ние произхода. Произходът не е тук от България, той е от друго място. По някой път вие ще кажете: „Господ нали е силен?“ Да, Господ е силен, тъй, но и ние трябва да бъдем силни. Разсъждавайте по същия начин. Окултният ученик не му е позволено да разсъждава детински. Той трябва да разсъждава като мъж. Житното зърно не трябва да пита: „Слънцето нали ме грее?“ То трябва да пита така: „Способно ли съм аз да използвам светлината, която ми се изпраща, мога ли да използвам слънчевата енергия?“ А туй, колко е силен Господ, не е важно. Важно е в състояние ли сме да използваме тази светлина, която иде от Бога, за благото на нашата душа и за нейното растене? Това трябва да ни интересува като ученици. Тази светлина, малката светлина, която имаш за растене, тя е важна. Сега, като ви говоря така, вие пак няма да разсъждавате детински. Ще кажете, че се обезсърчавате. Не, в окултната наука няма обезсърчение! Там има знания! Това е Мъдрост. Ще разсъждавате. Няма да мислиш, че ти си праведен, но ще знаеш, че пътят ти е отворен. Там е способният ученик, в това се вижда дали той е добър, или лош. Способен ли е той, пътят му е отворен навсякъде. За резултатите на неговата способност той после си дава отговор, но пътят му е всякога отворен. Та сега първото нещо – вие трябва да развивате тази способност в себе си. Способността седи в това безстрашие на вашата мисъл. Тази мисъл да я развиете тъй, както е в първоначалното свое произхождение, т.е. да схванете една Божествена мисъл тъй чиста и ясна, както си е, без да се опасяваме от нейните последствия. Ние някой път говорим за Любовта и после ще кажем: „Е, има философия, за да се разбере тя“. Не, не, Любовта може да се разбере само по един начин. Ако аз бих пуснал тази вечер тока на Любовта, вие щяхте да я почувствате... Може някой път за половин час да пуснем тока на Божествената Любов, тогава вие ще почувствате какво нещо е Любовта. Ако половин час тече този ток във всинца ви, вие ще научите много повече, отколкото всичката философия, която сега съществува в света. Вие ще кажете: „Ха, пусни го!“ Прави сте, и аз да съм на вашето място, и аз ще кажа тъй: „Ха, пусни го!“ Питам, ако аз го пусна, този ток ще произведе ли тия резултати, които невидимият свят очаква? Разберете, че живата Природа държи строга сметка за всичките нейни живи сили. Тя тъй щателно следи за тях. Много щателна е тя. Ако след като тече половин час този ток, един ден ще ни представят сметка. Тя държи сметка и не може току-тъй да пуснеш този ток, ще го пуснеш навреме. Може да се пусне, но навреме, ако вие сте приготвени. Ако намерите тия черни точки и може да ги контролирате, тогава тока може да го пуснем. Не искам да се шегуваме. Сега ще дойдем до сериозна работа. Като пуснем този ток, старите ще ги подмладим, а младите ще ги остарим. Има млади, които са позлатени отвън, и като пуснем тока, ще изчезне златото и те остават така, като че са стари; има стари, които отвътре са злато, а отвън са обвити с един пласт от обикновен метал, и като пуснем тока, този пласт ще се стопи, а златото ще остане. Тъй че всеки ще се яви в своята вътрешна същина. И цялата обстановка на нещата ще се измени. Тогава ще видите кой е праведен и кой е грешник. Кой е праведен, то е на обикновен език. Ще се видите, всеки ще разбере учен ли е, или не, а не кой е праведен. Този ток ще покаже кой от вас е работил в миналото, доколко се е занимавал, как се е учил, когато е бил в Школата, каква е била способността му. Само така ще се разкрие доколко той се е учил и как е използвал това знание в ред съществувания на миналото. И следователно във вас ще се представят всичките тия картини на вашия минал живот и вие ще се спрете и ще кажете: „Разбирам, тази погрешка се дължи на тия причини“. И при туй съзнание вие ще поправите тия погрешки много лесно. Та главното нещо, което се изисква, е да съсредоточите ума си във вашите способности, да използвате Божията светлина. Сега туй, което става в окръжаващата среда, искат да отвлекат вашето внимание в друга посока. То е едно налягане и онзи ученик, който разбира закона, ще знае, че туй налягане отвън е тъй необходимо, както в една реторта трябва да има налягане, за да може законът да работи. В Школата трябва да има известно съпротивление. Та няма да се плашите от външната обстановка на нещата. Тия свещеници, които днес пречат, те са били ученици някога в окултната Школа; някои от тях са изпъдени от Школата и като няма какво да правят, станали са свещеници. Но Школата на Бялото Братство, тя е безпощадна. Един ученик, веднъж изпъден от училището за непослушание, неговата съдба е решена: той ще деградира постепенно. Постепенно изгубва ония условия, при които той може да се учи, и следователно при всяко едно прераждане условията почват да остават по-тежки и по-тежки, докато той дойде в положението на един посредствен индивид. И тъй са се родили в Индустан тия парии, най-бедните, идиотите, най-тъпите. И умните, всеки един човек ще дойде до това положение, щом веднъж е постъпил в една школа и се върне назад. В каквато и да е Школа – дали си в Школата на Бялото Братство, или от школата на Черното братство, и в двете школи законът е един и същ, всякога резултатът е смърт, няма друго! Трябва да знаете, излезете ли веднъж из Школата, очаква ви смърт! Там законът е смърт. Казва се: „Който претърпи докрай, спасен ще бъде“. Не трябва да се страхуваш в нищо! Трябва да бъдете безстрашни! Връщането назад е смърт. Дали си в едната школа, или в другата, същото е. Затуй и в черното братство, и в Бялото Братство всички се отличават с постоянство. Какво постоянство има във всичките братства! Защото те знаят, че ако не издържат – смърт ги очаква! В черното братство – всеки, който не устои, очаква го смърт; в Бялото Братство – всеки, който не устои, очаква го смърт! Обратно, в черното братство, ако устои, очаква го живот, и в Бялото Братство, ако устои, очаква го живот. И тъй, ще се стремите да се не обезсърчавате. Ще ви дойдат големи обезсърчения, ще кажете: „То тази работа не е за нас. Ние сме стари, външните условия са такива, при по-благоприятни условия“. Не се лъжете! По-благоприятни условия от тези няма да намерите. По-неблагоприятни ще намерите, по-лоши ще намерите, но по-благоприятни отсега няма да намерите. И после ще кажете: „Има малко време, да отложим, да си помислим“. Никакво отлагане! Никакво мислене! Не да прогласите света, да кажете: „Ние сме окултни ученици“, но в себе си, във вашето съзнание ще кажете: „Сега е време, този въпрос аз трябва да го реша. Сега или никога!“ И когато решиш, хората няма да знаят, няма да казваш никому, на себе си ще кажеш, на ума си ще кажеш. Има един ум, който вие само го знаете. Няма да кажеш „аз“. Не, ти ще се обърнеш към своята душа. Какво трябва да кажеш на тази душа? „С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е моя победа.“ Всякога ученикът трябва да признава, че Бог е в душата му. То е закон. Не признава ли великия закон... Кой е този закон? Аз онзи ден казах правилото. Аз вярвам само в един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта и в един Дух на Истината. Тъй трябва да бъде! В един Бог на Любовта, и в един учител на Мъдростта, и в един Дух на Истината. Туй трябва да бъде правило на всеки един окултен ученик! Ще се спре и ще го каже. Това правило трябва да го разрешаваме. Сега не мислете, че вас в окултния свят ще ви посрещнат с такива цветя. Не, много нещо ще минете, но мъжество се изисква от вас. Ще минете вътрешни борби; външните борби са нищо, те са цвете! Ще влезете в едно противоречие със себе си, ще дойдат духовни борби. Дойде ли тази борба, няма да си извадите ножа като Дон Кихот, ще се спрете и ще кажете на душата си: „С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е и моя победа! Аз вярвам в един Бог на Любовта, В един Учител на Мъдростта и В един Дух на Истината.“ Сега вие, учениците, които ме слушате, имате този обикновен морал да се критикувате. Ако аз дойда да засегна морала... Този морал е за света, трябва да го напуснете. С този морал никога няма да се оправите. Школата няма да се оправи. Преди всичко трябва да имате дълбоко в съзнанието си желание, като седнете вечерно време в своята си стая, мислено да обгърнете всички ония ваши приятели, ученици, изпратете им една Божествена мисъл на Великия Учител, изпратете им едно добро пожелание на Великия Господ на Любовта, изпратете им едно благо на Великия Дух на Истината. Дълбоко от душата си пожелайте на всички поименно и те да имат туй благо, което вие имате. Пожелайте във вас да ги повдигнете. Постарайте се някой път да видите, че те светят във вас. Не се спирайте върху техните погрешки, не оставяйте да проникват те във вашето съзнание, а да са пред вас като свещи. По-дълбоко идете. Всяка една душа има наслоения от миналото, такива пластове! Туй наслоение трябва да се пробие. Те са като в някоя рудница затворени и вие трябва да влезете като първия спасител между тях. Може би някой от учениците да е обезсърчен, да каже: „Тази работа няма да я бъде, аз ще напусна Школата“. Ти със своята мисъл ще се притечеш, ще кажеш: „Братко, аз съм с теб, моята душа е с тебе!“, ще го насърчиш. Това е Любов. Ако тъй казвате всяка вечер... А вие сега какво правите? Седнете, започнете вашето медитиране: „Онзи там на първите столове седнал, той да ми говори! Само той знае, 10 години как е в Школата, нищо не знае, пък сега дошъл да ми се показва, че е нещо“. Медитация е това. „Че как досега този Учител не е могъл да го поправи? Ако беше той от Бога пратен, той трябваше да пусне този ток, да стане светия. Тази работа няма да я бъде“. За някоя си сестра, хайде да не казвам името: „Ха, тази младата, сега влязла в Школата, а ние от толкова години сме, стари, а тя едва влязла, знаем я ние“. Това са спънки за един окултен ученик. Млади, стари – няма! Грешките на хората, това са благоприятни условия за вас да се развивате. Това трябва да го знаете. И в този свят, ако вие искате да знаете, праведните хора са грешни, а грешните са праведни. Защото един грешник, който се е оцапал, той казва: „Господи, в мене вече нищо не остана, аз толкова много съм се оцапал! Аз зная, аз опитах всичките хора и отсега нататък от хората не очаквам нищо. От Тебе очаквам, Ти няма да ми изневериш; всички хора ми изневериха. Аз опитах всички хора и сега, каквото ми кажеш, ще го правя“. И почне да се повдига. А праведният каже: „Аз съм способен, това ще направя, онова ще направя“. Той седи и в края на краищата нищо не излезе. А онзи, падналият, няма да се минат 5–6 години, той ще се повдигне, Бог ще му помогне. И ако някой от вас оспорва това, нека прочете в Стария завет какво каза Господ на Соломон. Яви се Господ на Соломон и му каза, че ще има голяма Мъдрост. И какво стана със Соломона? Всички му се смяха. Колко жени имаше той? Около 900 наложници. Това е едно морално падение. Казва се, че в първо време той се отдал на ядене и пиене. Каквото пожелавал, всичко направял. Разбирате ли? Нали всичко беше той, нали той беше най-умният? Казваха му: „Като теб в Израил друг цар няма да бъде“. Най-първо Соломон имаше тази претенция – обещаваше храм да направи. Имаше големи окултни познания, но после трябваше да премине през закона на смирението. Като четете 12-та глава от Еклисиаст, казва се: „Помни, че Господ ще докара всичко на съд“. И като четете притчите на Соломон, много от неговите мисли са нахвърляни в края на живота му, когато той вече признава, че философията не седи в тази световна Мъдрост. И затова казва: „Суета на суетите, всичко е суета“. И който пише много книги, Мъдростта не е там. Има нещо по-дълбоко. Аз го опитах. Ако човек не го научи, всичко е напразно. Не е там спасението. Той е намерил нещо, за което е казал, че не му е време сега да се говори. Друг ще дойде да говори. Сега, ако аз ви кажа, че един от учениците на Христа беше и Соломон, може ли да намерите кой беше Соломон? Кой от 12-те ученици? (Обаждат се: „Йоан“, „Павел“.) Който и да е, намерете го в себе си. Аз ви казвам само толкова. И тази сутрин ви казах, че няма да ви разправям защо е дошъл Христос. И защо е страдал, пак няма да ви кажа, но ще ви кажа защо трябва да се обичаме и любим. Туй ще ви кажа. Аз ви казвам, че Соломон е бил един от неговите ученици. Той е имал тази опитност и казва: „Всичко в света е само Един. Само Един остава в света“. Значи един от учениците на Христа беше Соломон. И той се сподоби да влезе в Школата на Христа с големи страдания и смирение. И му казва: „Ти ще влезеш в Школата на Христа, за да научиш това, което сега не знаеш“. Вие нали казвате: „Ние сме в Школата на Христа“. А за да влезете в Школата на Христа, вие трябва да претърпите едно такова морално падение, т.е. един такъв тежък изпит, какъвто не сте виждали. И сам Христос, като слезе на земята, Той минаваше един велик изпит. Какъв беше този изпит? Че върху Неговите плещи трябваше да се сложат греховете и пороците на цялото паднало човечество и той почувства, като че сам Той ги е извършил. И трябваше да намери един модус. Като освободи всичките тия души, да им даде един нов подтик, нов тласък да дойдат пак на земята, да се очистят, да се повдигнат. Следователно сам трябваше да дойде на земята, да разреши задачата си и да я опита. И Той я опита и каза, че по този начин трябваше да се реши задачата. По кой начин? Сега, ако вие сте готови, има и друг начин за изучаване на Евангелието. Казвам: Вие едва влизате в Школата, в преддверието на Школата сте, но вътре ще влезете. И сега, ако вие вървите назад, смърт ви очаква. Напред – живот има. Тъй е разрешен въпросът. Да не мислите, че е лесно да кажете: „Аз ще се откажа“. Ще се откажеш ли? Въпросът е тъй за вас: смърт или живот! Напред е живот, назад е смърт. Нищо повече! Най-малкото поколебаване – смърт. Назад е смърт. Каквото и да ви кажат: младост, знание, мъдрост, истина, свобода, правда, любов, милосърдие, всичките тия работи са неща на бъдещето. Позор, грехопадение, нещастие, всичките тия озверявания, това е връщане назад. Едно от двете ще решите! Напред! Някои от вас да не бъдете страхливи! Безстрашни ще бъдете и тогава Бялото Братство ще помогне по един особен начин. Не. Няма да ви помогне, както вие искате, както вие очаквате. Великото Бяло Братство има особени начини за помагане на учениците, които са искрени и честни. То е много внимателно. Но и вие ще бъдете искрени. Не искрени, аз ще взема думата „чистосърдечни“. Първото нещо не е искреност, а чистосърдечност. Знаете ли какво нещо е чистосърдечност? Чистосърдечни не за света, но като седнеш, вътре в душата си да отпратиш мислите си към Бога, този Бог на Мъдростта, Любовта и Истината. Ти ще бъдеш тъй чистосърдечен, за да може всичките Божествени лъчи да се приближат, да проникнат в душата ти. За себе си такъв ще бъдеш. Няма да разправяш, че: „Аз съм чистосърдечен“, защото ще се опетниш. Когато хората разправят греховете ти, в душата си да останеш спокоен, да кажеш: „Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща“. При най-големи обиди, бури, нещастия да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш на този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае и да кажеш: „Тук и никъде другаде!“ Сега това са принципи, които трябва да приложите. Някои от вас сте свързани, женени сте. Но що е женитбата? Мъж и жена – един договор имате. Някои от вас сте приятели, и то е договор, някои – слуги и господари, учители и ученици, това са все отношения, вземания-давания. Ние имаме кармически връзки. Как ще се разрешат тия кармически въпроси? Тия въпроси може да се разрешат само чрез Божията Мъдрост. Любовта при сегашното условие не може да разреши въпроса. Чрез Любовта галените деца стават развалени деца. Ако вие при сегашния живот дадете на един човек Любов, няма да го ползвате, вие ще го развалите. Вие ще засегнете неговата душа с Божията Мъдрост, а после чрез Божията Истина. Любовта, тя ще действа, но по пътя на Божията Мъдрост и Божията Истина. Сега аз говоря за Любовта, нали? Но онази Любов, за която аз говоря, и тази любов, която вие познавате, те са две сили, които се различават. Аз говоря за Любовта, според която всички трябва да вярваме в Бога еднакво. Всички еднакво трябва да вярваме! Всички трябва да излизаме да се печем на слънцето. Един човек ще използва светлината по един начин, кравата – по друг начин, птицата, паякът – по трети начин. Не може всички същества еднакво да използват светлината. Аз при светлината ще взема една книга, ще чета, а паякът при тази светлина ще направи своята мрежа. Та при сегашните условия как бихте използвали Любовта? Ако Божията Любов би дошла във вашите сърца и ако вие не се пречистите, тя ще произведе обратен резултат, ще увеличи вашите страдания. Вие ще станете извънредно чувствителни, ще се обиждате от най-малките неща, ще кажете: „Защо Господ не ми даде това нещо?“ Не, така ще бъдете към Бога положителни, а спрямо хората ще бъдете негативни и ще привличате недъзите им, техните отрицателни черти. А в окултната Школа всички ученици трябва да бъдете положителни към света, диамантена стена трябва да имате, а спрямо Бога трябва да бъдете в негативно състояние. Отворен да бъде вашият хоризонт и всички сили, които идат, да ги възприемете, да бъдете в едно пасивно състояние, да приемате. А сега вие отгоре сте затворени, а отстрани сте отворени и вследствие на това страдате, вследствие на това идва и вашето нещастие. Някой има един недъг, изгради стена, затвори се. Този недъг е минавал от един човек във втори, трети, четвърти; грехът като зараза минавала у всичките хора, той има дълбоко произхождение. И греха в своето космическо произхождение няма да го премахнем ние. Грехът в сегашното състояние представлява една велика задача за окултната Школа, за великото Бяло Братство, което работи с хиляди години в своите лаборатории, за да намери един цяр против него. И Христос, като е дошъл на земята, Той е давал на своите ученици този цяр, начини за лекуване. И в Евангелието, ако четете внимателно, ще намерите как да се лекувате. Всички проповядват този цяр. Но преди всичко ни трябва една Божествена Мъдрост – да владеем най-малките недостатъци в себе си. И в какво се състои недостатъкът? Да допуснем сега, двама приятели сте, скарате се, нали? Той ви каже някои горчиви думи и вие му кажете, и се разделите и двамата. И почнете тогава: „Той не е прав“. Другият: „Ти не си прав“. Как ще се примирите? Ти може да отидеш при приятеля си и да кажеш: „Извини, аз те обидих“. Но той не прощава. И в твоята душа ще остане нещо, но и в неговата душа остава нещо. Не може да се примирите по този начин. Истинското примирение е следното: ти ще се спреш в себе си, дълбоко в съзнанието си и ще кажеш: „Господи, аз огорчих Твоя дух, огорчих Теб, този Великия. Аз не можах да устоя на добродетелта Ти, аз Те огорчих, не можах да устоя на висотата. Огорчих Те много“. И ще се обърнеш, ще се молиш, ще чакаш, докато дойде туй обновление. Ти ще го почувстваш. Няма да се мине ден, два, три, един месец и твоят приятел ще дойде. И в неговата душа ще се яви обновление. Нашите грехове са против Бога! Като направите грях в Школата, вие огорчавате Бога. Няма да огорчавате Бога. Тогава ще приемем този вътрешен мир, ще дойде примирението, радостни ще бъдем. Този е пътят за повдигане на ученика. И всеки окултен ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи, да може да учи правилно. То е необходимо да дойде Божествената Мъдрост. За да може да се развие тази диамантена воля при сегашните условия, непременно трябва да имате тия задачи, тия разсъждения. Те са трудни, но може да правите малки опити. По този начин вие ще се подмладите. Знаете ли какво нещо е човек, като се обърне към Бога? Леко ти е, приятно ти е, усещаш една приятност, нещо нежно, което се усмихва. Хората може да говорят всичко, каквото искат, но ти усещаш в себе си нещо хубаво, възвишено, благородно, един порив имаш и след време ти ще израснеш като едно мощно дърво. Та казвам сега, вие, учениците, ще се подготвите, за да мога този ток да го пусна за половин час, защото и на мен ми трябва. Защото аз, като го пусна, ще го употребя за друга работа. Та ще помогнете да пуснем този ток, ако спомогнете да пуснем този ток – добре, ако не може – пак добре. И тъй, ще бъдете безстрашни и ще се научите да контролирате тези малки петна във вашето съзнание. А другите въпроси, те са въпроси само на времето. След тях в Школата ще научите всичките методи, по които може да изправите вашите недъзи. Един малък недъг, извършен вече, той може да се поправи. Сега аз не говоря да се обичате. Защото когато говоря да се обичаме, всякога се явява противното. Ще бъде смешно, след като съм извел всички на слънцето, да кажа: „Печете се!“ Това е, когато казвате, че трябва да се обичаме. Аз тъй разбирам. Излезли сме на слънцето, аз ще седна, ще говоря за други работи и без да ви казвам да се печете, вие ще се печете и благодатта ще дойде. Някой ще каже: „Ще си загубим времето“. Друг пита: „Дали правилно се пека?“ Печи се както обичаш – на едната страна, на гърба си легни, стани, печи се колкото искаш, имаш всичките условия, няма какво да говориш. Затуй казвам, няма какво да ви съветвам да се обичате. Аз съм ви извел в живата Природа и ако вие не се печете, аз няма да ви говоря да се печете. Аз съм ви извел и Божието слънце ви грее, няма какво да ви казвам: „Печете се!“ Не, друго нещо има, което можем да научим. След като се понапечем, ще отворим една книжка, ще кажа: Елате сега, седнете тъй, че да не си правите сянка един на друг, и хем ще се печем, хем ще учим. Човек, като се пече, е разположен да учи. Сега е време не за Любов, а за учение, за Божествено учение, понеже имаме условия за туй учение. Няма да ви кажа: „Аз вярвам“, вие ще се учите; ще учим, помнете, че сте отвън на слънцето, и всеки един от вас да се пече, както намери за добре, но всички ще учите по определен начин. Няма да учите, както е било досега. Система има, начини има за учение. Тия изкуства сега ще учите: как трябва да учите, как трябва да четете книгата, как да държите книгата и каква поза трябва да имате при четенето на книгата. В окултната Школа има особени начини и методи, как трябва да четете, и тия методи трябват. И то е най-трудно. Както един цигулар, млад ученик, трябва да го учите как да държи цигулката си, то е най-трудното, този лък, после има позиции и пр., тъй и в окултната Школа има тия позиции, този лък. После как се нарича движението на лъка, отгоре, има особено движение на лъка, туй го изпълняват най-видните виртуози – игра на лъка върху струните. И всеки един окултен ученик трябва да има един гъвкав ум. Умовете на всинца ви са приготвени от толкова време, вие може да учите. Сега друг опит ще направим за 3 минути, на слънцето няма да ходим. За 3 минути ще съсредоточите ума си, да видим може ли да намерите вашето съзнание, тази светлина. Да видим без никакво препятствие дали ще го намерите, или не. Положително ще насочите ума си нагоре, в тази посока, в която е слънцето, Божественото слънце, то е винаги над нашата глава, гдето вървят теченията. Ще има малко отклонение в тази посока, но ще гледате да се абстрахирате временно от всички тия влияния, които отстраняват вниманието ви, ще насочите мисълта, дали ще може да видите малка светлинка. Който види – добре, който не види – пак добре. Сега да започнем своето упражнение! Т. м. 16-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 21 януари 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Окултна медицина (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Окултна медицина Т. м. (Прочете се резюмето от темите „Значението на ръцете и пръстите“.) Каква е темата за тази вечер? – „Пробуждане на Божественото съзнание в човешката душа.“ Тогава да прочетем няколко. Едно правило: когато пишете, тези листчета ще бъдат много хубаво написани. Няма да пишете на каквито и да е книжки. Нека формата им да е хубаво изрязана. Ето, вижте тази книжка като халваджийска книга. Вие сте в една окултна Школа! Може да пишеш на четвърт от листа, но трябва чистота. 3–4 реда ще напишеш, но чисто, хубаво. Нямам нищо против малките листчета, но всичко да има една по-хубава форма. Това се казва ученик! Ще бъдете внимателни в малките работи. Всеки ще гледа да пише по-хубаво, да не бърза. Да напише 4 реда, но да ги напише внимателно. Когато пишеш темата си, някой Бял Брат те наблюдава, гледа те, пиши внимателно, с ума си мисли. 4 реда да напишеш, ти ще се ползваш. А ти гледаш криво-ляво, само да изкараш нещо. После, някой от вас, като пише, зацапа го, след туй го трие, казва: „Минава и тъй“. Не минава. Всяка една книжка трябва да бъде чиста, без петна. Може да ги дадете с петно, но като ученици на окултната Школа, това са правила, ще ги пазите. По възможност хубаво ще пишете, ясно и отчетливо. Може да пишете с молив, с каквото искате, но по възможност турете най-доброто писане. Нали от Любов ще работим? Има много ученици, които остаряват преждевременно. Преждевременното остаряване е от това, че ученикът бърза да изучава нещата. Гледайте добре да ги изучите да се ползвате от тях, а не да бързате. Защото, всяко нещо, което изучавате, трябва да го приложите. Вие знаете много работи, а всичкото окултно учение, което ще изучавате, вие трябва да го прилагате в себе си. Сега, имайте предвид, че окултните познания вървят по съвсем друг път, по съвсем други закони от обикновените. Не че то се различава, но всяка една окултна наука, истинска наука, почва от най-малките методи, начини, резултати. Микроскопически резултати ще има. Онзи, който бърза, не може да има никакви резултати, понеже Природата никога не бърза. Когато приготви всички условия, тогава тя бърза със светкавична бързина. Но при сегашните условия вие не трябва да се учите бързо. Във вашето съзнание всички предмети трябва да минават полека. Всяко нещо, което вие видите в света, то има съотношение към вас. Вие си представяте, че като влезете в небето, ще се успокоите. Как си представяте небето за успокояване? Небето е място на блага. Там ще ви дадат блага и ако вие не знаете да използвате тия блага, как ще се ползвате? Да кажем, тук не си пазите паничките, но ако в небето ви дадат една чаша и вие я счупите, знаете ли, че за една счупена чаша вие трябва да напуснете небето? Ще кажете: „Нищо не е, че счупил една паница“. Да, на земята, че е счупил сто паници, нищо не е, но в небето да счупиш една чаша, много означава. И ако вие знаехте последствията от счупването в света! „Да счупим това, да хвърлим онова.“ Ако вие познавахте последствията! Но ако ви говоря за последствията, ще се роди страх, ще се плашите от сянката си и тогава няма да знаете къде да идете. Първото нещо на окултния ученик: той трябва да бъде внимателен. И всяка дума, която аз ви кажа, обмислете тази дума, не бързайте, обхванете нейният дълбок смисъл. Някой ви говори някоя обидна дума, ще се спреш, ще си кажеш в себе си така: „Като ученик аз съм сега пред лицето на онези братя, които знаят повече от мен. Искам да разбера защо той ми говори така обидно. Искам да зная откъде идат причините, че той ме обижда“. Той ще говори, аз ще мисля. Той говори, аз разсъждавам и ще се подигна нагоре, и след като се подигна нагоре, този брат, като ми говори половин час, ще каже: „Извини ме, братко, аз направих една погрешка“. Ако ти тъй не мислиш, не се повдигнеш нагоре, той ще ти каже: „Втори път, като те срещна, ще ти кажа по-горчиви думи“. Трябва да се самовладеем. Няма да губите своята енергия в света. Този свят е само на препъване. Всякъде ще ни спъват, понеже ще ни изпитват. Ще се спрем. Светът е само за учение. Ще знаем, ще ни изпитват. Вие сте ученик. Ще кажете: „Аз ученик на 45 години? Минало ми е времето за ученичество“. Ама в небето има духове, които са стари няколко милиона години и учат там. Какво ще кажете? Има ученици, които имат по 10 милиона лазарника. И знаете ли с какво усърдие се учат? Отлични ученици са! А вие, на 45 години, мислите, че сте стари. Те се радват, те никога не казват: „Ние сме на 45 години. Време е, аз трябва да се уча“. Туй остаряване, което вие чувствате, то се дължи на съвсем други причини. Ученичеството е закон на подмладяване. Ако не станеш дете, няма да се учиш. И Христос е казал: „Ако не станете като малките деца...“ Малкото дете няма какво да става, а възрастния трябва да стане като малкото дете и да започне да учи; неговият ум и неговото сърце трябва да започнат наново. Затуй хората се раждат. А ние няма да идваме пак, да се превъплътяваме отново. То е един тежък закон! Кармически закон! Ще те приспят, после ще те пробудят наново. То е дълъг процес! А тъй, в един живот ти да си събуден, съзнанието ти да е будно. И сега, окултната Школа има за цел да научи ученика да има будно съзнание. Някои от вас ще опитате смъртта и като дойде тя, да може да минете от този живот в другия с будно съзнание. А сега, тъй се уплашите, викате лекари, ще се обърка съзнанието ви. Те ще ви приспят и като минавате от този свят в другия, няма да съзнаете това. Може да усещате страдание в себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Аз заповядвам на смъртта!“ Може да си туриш инжекция, като лекаря, и спокойно ще чакаш часа, ще минеш съзнателно от единия свят в другия. И като влезеш в другия свят, ще се усетиш повече свободен, отколкото в този свят. Ако се уплашиш, ще те приспят; ако не се уплашиш, ще имаш съзнание и като дойдеш от другия свят, ще помниш, ще знаеш от где идеш. Та първото нещо: учениците, които напредват, трябва да знаят, че съзнанието им е будно. И всичките погрешки почиват на туй, че нашето съзнание не е будно. Аз съм наблюдавал, правил съм опити и съм видял, че погрешките идат, когато човек е в едно спящо състояние. Захласнал се той някъде, и тогава ще дойде по улицата някоя кола, ще го прегази. Ако съзнанието е будно, ти вървиш по пътя, мислиш, съзнаваш и никаква кола няма да те прегази, защото виждаш и отзад, и отпред. Сега казваш: „Господ да ме пази“. Ами защо Господ ти е дал очи? После, мнозина от вас имат друго мнение, казват: „Аз не настивам“. Някой стане сутрин, не се обува, излезе бос – настине. Казва: „Мен не ме хваща настинка“. Но като излезе, хване го кашлицата, настине. Това показва, че ти не си научил закона. Ако твоят ум беше на място, ти нямаше да се простудиш. Твоето съзнание не е на място. Щом се простудиш, туй показва, че има пропукване на съзнанието. Какъв е законът? Като станеш, тури си дебели чорапи, не излизай гол, тури си едно дебело палто, и тогава няма да се простудиш. Ще вярваш на палтото. Някой казва: „Не ме е страх от студ“, но като излезе, простуди се. Направете един опит. Вие казвате: „Нас студ не ни хваща“. Туй говори вашето честолюбие. Щом почнеш да кашляш, ще кажеш: „Не съм си научил още урока“. Щом ти изстинат ръцете и краката – „Не съм научил урока“. Не е срамота. Ще се учиш! Проектирайте волята си към студените пръсти, кажете: „Аз заповядвам на моята кръв да иде в пръстите ми и да ги стопли в 5 минути отгоре!“ Извади си часовника и виж, след колко, след 10, 15, 20, 30 минути ще се стоплят ли. Ще видиш силата на волята си. Пък ако кажеш и изведнъж се стоплят ръцете ти, ти имаш воля. Но тази воля трябва да бъде разумна. Първото нещо: ние трябва да зачитаме Божиите закони. Туй мъгливо време, вие знаете ли на какво се дължи? Защо има мъгла в София? Няма да се спирам дълбоко, но ще ви кажа следното: Когато електричеството е положително, и горе, и долу, навсякъде от влагата се образува мъгла. И небесното, и земното електричество са положителни. Туй елктричество се държи по лицето на земята, но понеже и нашият организъм е положителен, често в мъгливо време хората се простудяват най-много. Цялата атмосфера е пълна с елктричество. Пък елктричеството въобще изстудява. То е проводник на студа. При това нашият организъм не е магнетически, за да може да превърне тази влага. И той е положителен, та се започва една борба, и тогава ние се простудяваме. И щом излезеш навън, какво трябва да направиш? Умът ти трябва да бъде буден. Направете опит. Излез от къщи и през цялото време умът ти да е съсредоточен, да обгърне тялото ти, и виж дали ще се простудиш. Няма да се простудиш, ще бъдеш и положителен, и отрицателен. Ще превръщаш туй елктричество. А може да го превръщаш само ако присъства съзнанието ти. Сега за тази кашлица, която имате, всички ще викате лекари. Излекувайте я сега без лекари! Една задача съм дал за тази кашлица – без лекари! И първото правило: дишайте дълбоко! Дълбоко дишайте и след туй представете си в ума, че всичката ваша артериална кръв върви хармонично по цялото тяло, и венозната, и тя хармонично се връща. Представете си в ума, че всичко върви хармонично, образувайте вътрешна хармония и постепенно ще забележите, че кашлицата ще започне да утихва, утихва. А пък някои от вас, ако не могат да си помогнат тъй, вземете си малко равнец, попиите малко и ще ви мине кашлицата. Лятно време събирайте всички равнец: всеки в къщи да има набран равнец, бял и жълт, за който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После да имате от синята тинтява. Наберете си, те са магнетически растения, които помагат. Наберете си още мащерка, зелени листа от ягоди, и те са лечебни. Може да ги употребявате. Наберете си и от дребната лайка. Ще си имате цяла аптека стъкленички. И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от слънцето. Не ги туряйте на влажни места! Като дойде едно такова състояние, да кашляте, извадете си малко, сварете си малко, сварете си половин кафена чашка цяр. Как да го пиете? Вземете една глътка в устата си и си представете този равнец, че той сега расте, че той е жив и този равнец поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата към себе си. Нищо повече! Пък ако искате да знаете какво нещо е привличането, тук има химици, нека ви отговорят как елементите се застъпват. Когато лекарите искат да извадят един вреден, ненужен елемент от организма, правят известни съединения и така освобождават организма от него. Хубаво е да може да упражнявате вашата воля с кашлицата си, с гърлото. Според теорията на Куне, чиято теория е стара, взета от индусите, той я е преработил и казва: „Всички тия отлагания в организма, това са същества, у тях има един стремеж да отиват нагоре и те искат да обсебят главата“. Куне казва, че лекува, затова иска да привлече тия същества към стомаха, и после чрез жлезите, чрез изпотяване, да ги изхвърли навън и така да се освободи организма от нечистотиите. Някой от вас тук ще почне да кашли. Имайте само вяра! Тресе ви или сте се простудили, един начин за лекуване – само вяра. Едно правило: ще извадите първата чаша, ще я изпиете. Може чай да пиете, може гореща вода – 1, 2, 3, 4, 5, 6 чаши, докато у вас се образува една реакция на изпотяване. Хубаво снемете си ризата, изтъркайте се. Седнете пак наново, една чаша, две чаши... вземете и малко дървено масло, намажете си краката и ръцете, и си легнете. Опитайте този начин, няма да ви боли главата. Вие сега казвате: „Мен от настинка не ме е страх“. Но тази настинка мине в по-остра форма и вие се уплашите, търсите лекар. Друго правило: щом се простудиш, първата мярка е да вземеш очистително, да се очистят стомаха и червата ви от всички ненужни вещества. Всичко туй трябва да се изчисти навън. Един, два дена въздържание от ядене, 3–4 чаши гореща вода, две чаши спаначен сок със солчица, две паници супа, направена от картошки с малко солчица. По малко ще сърбате, няма да преядете, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдат. Болестите са нужни, в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването, то е тониране. Болестите, това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували. Толстой няколко пъти е боледувал и след всяко боледуване е имал най-хубаво просветление, в него са идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате. За да може да върви болестта естествено, всички трябва да вземете тези мерки – очистително и топла вода, за да може да не изгубите в тази болест своето равновесие, да може болестта да принесе своите полезни последствия през целия ви живот. Ние лекарства не употребяваме. Не казвайте, че ние не искаме лекари в дома си, но ние искаме само умни лекари. Нищо повече! Не че не искаме лекари, но лекар, който е роден такъв, лекар, пратен отгоре. Ние не искаме лекари занаятчии, платени лекари. И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си, а някой път, дето не помогне, може да прибегнеш до лекар, но пратен отгоре. Сега, имайте предвид, аз ви говоря за музиката, не искам да паднете в една крайност. У човека, в сегашното му състояние има приблизително повече от 100 способности, но 40 способности има констатирани у него. Музиката е една четиридесета от него, т.е. една от 40-те способности у човека. Следователно човек трябва да развие в себе си своите способности. От тия способности зависи здравословността на човека. Сега, в някои от вас, от тия способности разсъдъкът е развит, а музиката е слабо застъпена; у някои паметта е силно развита, а наблюдателността е слаба; у някои милосърдието е слабо застъпено, у някои Божествената Любов е слаба, вярата, у някои съвестта е слаба, застъпена. Окултният ученик трябва да развива правилно всичките си способности и те да действат в своето нормално състояние. След като развие той всичките тия способности, ще влезе в Божествения свят. Всички тия Божествени сили ще могат да ви говорят. Ще влезете в света на духовете по музика. Те ще почнат да ви говорят по музика нещо, но ако вие нямате туй чувство да ги разбирате, какво ще разберете? Да кажем, влезете в света на разума; но ако у вас не е развита тази способност, тия духове няма да обърнат внимание на вас. Сега, да не паднете в крайност, да кажете: „Само музика ни трябва!“ Не, под думата „музика“ аз разбирам, че всичките способности трябва да вземат правилно направление. Музиката трябва да бъде идейна. Човек трябва да мисли, когато пее. Ако вие пеете без мисъл, то не е пеене. Под „окултно пеене“ аз разбирам: ще мислиш и ще пееш. И то е един начин, окултен начин да прекараме своите чувства, защото у човека има чувства, страсти, желания. Ако не знаем да ги прокараме чрез музиката, ще вземат направление към центъра на земята. Какъвто и да бъдеш, туй движение някой път е нагоре, някой път е надолу. Ако не разбираш този закон, у тебе ще се родят най-лошите неразположения, като че те пекат на скара. И ти ще търсиш някой да се скараш. Ако разбираш музиката, ще прекараш тия чувства през ума си, ще добиеш едно приятно разположение, и сили ще добиеш, и работите ти отвън ще тръгнат. Та казвам, музиката в окултната наука се употребява като един метод за проектиране на нашите мисли, чувства и страсти от низшия свят към висшия, за да дадем храна на причинното тяло да се развие. Ние чрез музиката приготовляваме храна. Тази е причината, че всички религии почват с едно тананикане. На изток така започват, тихо – „хъм-хмм“. Като пее така, той прекарва тази енергия нагоре през мозъка, после я проектирва в своите чувства. Най-първо, погледнеш този човек, целият е бледен, после ще видиш, че от музиката неговото лице оживява, не се минава половин час, от лицето му излиза голяма светлина. Той разбира закона. Пък гледаш, някой друг пее, свири, неговите ръце треперят, той гледа от някъде да капне някой лев. То не е пеене. Тия упражнения ще ги пеете окултно. Ще седнете 5–10 минути тихо, ще си изберете някои от тях. Най-първо, ще ги пеете тихо, на един глас, но много вярно. Тъй, че като ги пеете на себе си, вас да ви стане приятно. Туй е пеене. На всичките ученици налагам едно правило: ще пеете по закона на Любовта. Седнете, тихо, на себе си ще пееш, никой да не те смущава. Как? Тъй ще си пея самичък. Излезте някой ден през седмицата някъде, все ще намерите 5–10 минути да изпеете едно упражнение. Ако първият опит не излезе сполучлив, вторият, третият, четвъртият, петият, шестият и т.н. Това е един от методите, един от силните методи. И след него ние ще пристъпим към втори един метод. Ние пристъпихме към един метод – яденето, взехме екскурзиите, те са друг метод, а сега взимаме музиката, тя спада към умствения свят. То е един преходен период от чувствата към ума. Музиката спада към изящните изкуства, минаваме от едно състояние в друго. Следователно, ще произведем със себе си едно мисловно настроение – мислене, мислене. И ще се стараем в ума си да схванем, че всичко в света е разумно. Някои са чували ангелите да пеят. Един ангел, едно такова същество, с такава интелигентност, като почне да пее, в неговото пеене има дълбок смисъл. Днес ние не може да го чуем, но един ден, като се развият у нас тия чувства, ако чуем едно такова ангелско пеене, ще кажем: „Такъв един концерт чух!“ Сто години човек да живее и да слуша как един ангел пее, няма да се счита нещастен, че животът му е отишъл напразно, но ще каже: „Аз се чувствам щастлив, че живях 100 години и дочаках да чуя такъв велик музикант!“ То е велико нещо! Запример, да чуеш да пее в небето такъв един артист, да го видиш, като излезе да пее, в неговите очи, в неговото лице не само ще се чете тази музика, но той ще предаде един смисъл на знание за всичката хармония в Природата. И всичко туй ще оживее, ще забравиш всичките тревоги на света и в душата ти ще се всели мир и радост. Следователно небето е място на музика, каквато човек никога не е почувствал. В ангелския свят като идеш, там всички пеят. Сутрин, като станат, знаеш ли как започват в ангелския свят? И ангелите, и те някой път спят, само че техния сън не е като нашия. Но като се събудят, всички се изправят по особен начин и запяват. Всички изведнъж започват тихо. Аз съм гледал тия същества: започват една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва, и така като дойдат на върха, тук на земята изгрява слънцето и те почнат своята песен. Да кажем, че ти си в най-голямата скръб на света, отщяло ти се да живееш, но като чуеш един милион ангели да пеят, ти ще забравиш всичко, ще кажеш: „Има смисъл да се живее“. И ти ще подемеш. То е изкуство! Първото нещо: всички пеят, пеят. И как можем да преведем тяхната окултна музика? Трябва да чакаме още хиляди години, докато един ден ще дойде тяхното изкуство. Трябва да пратим ученици да се учат и да се върнат на земята. Трябва да търсим специални начини, за да се преведе тази музика. Има начини, по които можем да преведем музиката. И действително, тя ще помогне за подигането и облагородяването на съвременното човечество. Сутрин, като чувствате неприятно разположение, пейте. Ангелският свят не е тъй далеч от земята. Има сутрини, когато небето е тъй лазурно, има един цвят с една мека астрална светлина, която прониква, като че нещо вълшебно се носи върху слънцето. Това са ония тънки отзвуци от тях, които се предават. И някой път нашата душа схваща туй, като че иде нещо велико, прониква нещо хубаво, нещо Божествено, и в нашата душа се заражда нещо светло, едно желание да пеем. Туй става в месец май. Тогава някак има прекръстосване, понеже през месец май земята минава през орбитата. Има един възел, през който земята минава. Тогава сме най-близко до ангелския свят. Всички цветенца почват да оживяват. Затуй в този месец всички чувстват нещо вълшебно. А като мине този месец, ние се отдалечаваме. Сега сме много далече, а след няколко месеца пак ще бъдем близо. Първото нещо: ние ще схванем музиката като нещо идейно, възвишено, дето не само нашият ум, а и цялата ни душа трябва да вземе участие. Да се качим някъде и да пеем тъй, както ангелите пеят. Това ще бъде за в бъдеще. И като чуете някой певец, не казвайте, че е светски. Някой път светските певци пеят много хубаво, те туй изкуство учат, у тях има един стремеж и може да се каже, те повече ценят музиката. Идете на един концерт, ще видите с какво благоговение сяда публиката, какво затишие има! Те там седят много по-благоговейно, отколкото вие тук. И когато някой артист свири на пиано, такова затишие има, всички го следят каква идея иска да изрази, всеки иска да разбере. Аз бих желал окултните ученици да вземат един пример; то е съсредоточение на мисълта, следят го каква е идеята. А ние, нашите песни се отличават. За пример: „Бог е Любов“ – пеем, ама не мислим в туй. И тези думи „Бог е Любов“ може да се разработят. Аз, ако имам време, може да я разработя и ще ви дам едно разработено упражнение. Трябва да търся специално време, да направя една специална разработка на песента. „Бог е Любов“ не е още песен, но едно разширено окултно упражнение. На туй упражнение ще дам едно разширение, да видите какво нещо е едно разширено окултно упражнение. Туй не ви обещавам, не зная скоро ли ще бъде, но мисля да го направя, да видите какво ще бъде. Ще имате предвид, че ние взимаме музиката като едно средство да прекараме тия течения през ума си, да ползуваме нашия разум – висшето, Божественото у нас да създаде най-възвишеното. Умът ни да има храна. А музиката може да даде тази храна, другояче, тия чувства ще увехнат без да се използват, и у вас ще се зародят отрицателни желания. И заради туй, заради благото на вашата душа, заради благото на тия цветове, които трябва да цъфнат, ние ще се учим да употребяваме туй изкуство. И може да го употребим. Сега, нека изпеем „Духът Божий“. Аз ви казвам, ако биха ми дали 2 хиляди лева за един концерт, не бих излизал да свиря. Разбирате ли туй? Не бих им свирил. Тази музика е за мене. Аз правя едно изключение. Понеже се занимавам с едно Божествено изкуство, искам да ви дам пример, че уважавам музиката; заради самата музика го правя това. (Всички пеем „Духът Божий“.) Да изпеем сега „Мусала“! Гласът ви малко спада, но зависи от влагата. Сега да изпеем „Сила жива“, „Скръбта си ти кажи“. Да изпеем „Бог е Любов“. Аз бих препоръчал на всички сестри и братя, които имат пиана, на пиано свирете тези упражнения. Само на един глас ще ги учите, но вярно да са. Сега, като пеете, има едно малко отклонение, губите една шестнайсетина от тона. (Изпяхме няколко пъти „до“, „ми“, „сол“, „до“; „до“, „сол“, „ми“, „до“.) Всяка една песен трябва да се схване правилно. Да кажем, има да вземете няколко окултни тона, нали? Между един обикновен тон, един окултен тон има една малка разлика. В окултния тон има едно трептение, забелязва се една вътрешна мекота, мисълта взима участие, а щом мисълта вземе участие, в тона има едно меко трептение. Да кажем, захласнеш се някъде пееш „до“ – съвсем гърлено, а сега, като мислиш, пееш „до“ – ясно. Колкото повече мислиш, по-ясно излиза; щом не мислиш, не излиза. Трябва да бъдете всинца господари на своя ларинкс. Вие ще почнете да желаете доброто на вашето гърло. Всяка сутрин всички правете молитва на вашето гърло, да се повърне гласа ви. Че в тази музика, като говорим, речта ни да бъде тиха, мека, приятна. Тихо и спокойно вземете 3–4 тона, но всякога имайте желание да ги вземете вярно. Сега, да допуснем в тона „до“ има едно преходно състояние, нали? Нека музикантите кажат. В църквата, запример, има някои извивки „до...о...о“. Каква друга дума може да турите? Искате, да кажем, да направите една завивка, запример да турите думата „истина“. На кой слог ще турите тази завивка? Искате да дадете тяжест на думата „истина“. Може да кажете: Истина, и истина, или може да има едно средно ударение, нито в края, нито в началото. Да вземем думата „благост“. Всеки един от вас, изберете си по една дума. Ще си изберете една възлюблена дума, която вие обичате, и ще си направите едно музикално упражнение. Вземете два слога, и в музикално отношение, на музикален език кажете я на себе си. Нали някой път искате да кажете някому, че ви обича. Изпейте тази дума, например „благост“, на себе си, да изразите че някой ви обича. Изпейте тази ваша възлюблена дума, че той да я разбере и като я разбере, той ще усети една радост. Най-първо вие си я кажете на себе си. Как? Може ли? Разбира се, може. Само на себе си! В тебе друг живее и те слуша. Тук (горе на главата) живее един, в гърлото живее друг, в гърдите – трети, под лъжичката, в стомаха и т. н. Но този (под лъжичката), той е мълчалив, живее тихо, и той ще ти каже: „Тонът не е верен, малко изправи“. И после, пак слуша, ще каже: „Слушай, не, не, още, още изправи“. Ти ще внимаваш. Не е човек сам. Не мислете, че вие сте сами. Най-голямото заблуждение е да мислите, че сте сами. Никога човек не е сам. Най-малко трима има. Един горе (при темето), друг в центъра между очите, и трети – в цялото тяло. Те отстрани са само слушатели, ние на тях пеем, а те ще одобрят, или не. Те взимат участие в нашата мисъл. Ще кажат вярно ли е, или не. И едното, и другото казват. Ще кажат: „Твоята мисъл не е права, понеже тя не изразява една съществена идея. После, не е чиста тази мисъл, не е идейна“. Другият казва, че ти не си произнесъл думата хубаво, меко. И ти почнеш да си мислиш какво нещо е мекота. Ти ще ги слушаш, те ще те учат. Запример, някой път ти искаш да говориш, да ораторстваш, и те ще ти продиктуват едно стихотворение и казват: „Заучи това стихотворение“, и ти го заучиш. „Я ни го декламирай!“ И ти почнеш, те казват: „Не е тъй! Чакай, не е тъй, сега ще намериш един учител отвънка да ти каже как“. А ти казваш: „Аз съм възрастен, срамота е да ида при учител“. – „Не, ти ще намериш учител, и ще слушаш.“ Аз веднъж слушах един американски учител по ораторство, нарича се Силвър Нейл – сребърната игла, критик ужасен. Той критикуваше ученици, които са свършили университетско образование, богословска академия, с особени свидетелства, готвят се за проповедници. Ще се явяват в особени аудитории пред него. Седи професорът, излиза студентът, качва се, ще държи своята беседа. Точно започва да говори, професорът го спира, казва: „Не ви разбирам какво искате да кажете“. Той слезе да се обясни. „А, сега разбирам.“ После, пак почне да говори, казва му: „Не ви разбирам“. Че този студент, професорът като мачка, мачка този студент, той слиза като някоя окъпана патка. И го питат: „Какво ти каза?“ – „Остави се, ти бил ли си при Силвър Нейл?“ И професорите, и те се поусмихнат малко. Той казва: „Аз ще ви критикувам, после и други ще ви критикуват“. Заговори студентът, той ще го спре: „Не се говори така, слез от това място!“ И той безцеремонно отиде си на мястото. После пак ще го извика. 3–4 пъти ще го изкарва. Той е знаменит проповедник и не само че ще го критикува, но сам ще излезе, ще вземе неговата реч, ще започне и после казва: „Вие сега ме критикувайте, да видите где ще намерите погрешка“. Никой не може да го критикува. Тъй говори той! Говори, като че чете. Всяка дума е турена на място, нищо излишно! Думите тъй естествено наредени, идеално. Като го слушат студентите, казват: „Има право, не е такова нашето изкуство“. Та някой път вие се намирате при такива учители, които ще кажат: „Седни там!“ После, пак ще те вдигне; ще се качиш не веднъж, и дваж, и три пъти, но заслужава човек да се научи да говори и да разсъждава. Да пеем, защото то е живот. Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща. С тях ще влезем в този висш Божествен път и като слезем, пак ще го носим със себе си. За следващия път ще имате за тема „Ползата от цветята“. Т. м. 13-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 24 декември 1922 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Музиката – срѣдство за концентриране (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Музиката – средство за концентриране Т. м. Темата за следващия път ще бъде „Пробуждане на Божественото съзнание в човешката душа“. Това ще запомните, върху това ще мислите, колкото можете, може и 2–3 реда само да напишете. (Прочетоха се няколко от темите „Предназначението на ръцете и пръстите“.) Трябва да си изберете от класа около 10–15 души или 20 души, които всякога да изваждат едно резюме от общата работа, основното, та да се чете изводът на всичко, каквото е казано. Та ще се разпредели материалът помежду им. Ще изваждате само основните черти, тъй щото от всяка тема да имаме резюмето. Сега целта ни не е да ви направим писатели, целта ни не е да ви направим музиканти. Писането, пеенето, това са средства за развитие на човешката душа. Те имат по-висока цел. Ние употребяваме пеенето като средство, едно от мощните средства. Пеенето, размишлението, това са средства. Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребното е концентриране на ума. За пример, защо ви давам музиката? Ще кажете: „Без музика не може“. Може. В нашия живот по-напред светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето – човек е слизал към земята. Следователно тия лъчи са се стеснявали, стеснявали и ние сме дошли в пресичането на този триъгълник. Сега правим един подем нагоре, процесът е обратен: всичките наши чувства и желания трябва да ги пратим през ума си, не да ги премахнем, но всичките наши чувства трябва да ги прекараме през призмата на нашия ум. Тук те ще дойдат в един център, ще се смесят при тия концентрирания и ще усетите, като че изгубвате всичко, но след като преминат през центъра на тази призма, те ще се разширят и ще вземат такава ширина, каквато душата иска. Та чрез пеенето – един метод – вие ще развиете вашата чувствителност. Няма да мислите за окръжаващите, че някой ще ви се смее. Туй не е важно, ти ще гледаш да се концентрираш, ти се упражняваш за нещо по-велико. За бъдеще важното е концентрирането, а не разсеяността на ума. Сега вашият ум може да е зает с хиляди неща, но тия хиляди неща няма да ви помогнат. Те може да ви помагат временно, но знаете ли в какво положение ще се намерите, след като напуснете тялото? Всичката ваша философия няма да струва нито един грош, всичката ваша религия и молитви няма да струват нито един грош. Защо? Знание се изисква, и то Божествено знание! Сега не мислете, че аз омаловажавам вашия стремеж. Не, този стремеж трябва да бъде непреривен, а не един ден ще се чувстваш религиозен, втория ден – нерелигиозен. Това не е религия. Религията е постоянен стремеж към Божествената Любов, както корените в растенията трябва да бъдат насадени в почвата, за да могат постоянно да смучат, а клонищата постоянно трябва да бъдат в светлина. И тия два процеса са необходими. Лишено растението от светлина, лишено от своята почва отдолу, неговият живот се прекъсва. Другият закон, който трябва да помните като ученици, е, пак ви напомням, във вас има слабост, вие мислите, че знаете. Не е лошо това, аз не искам да мислите, че не знаете, но да мислите, че има много нещо, което трябва да знаете. То да бъде импулс във вас. И сегашното ви знание да бъде като едно стъпало, до което като достигнете, да кажете: „Едно стъпало минах“, второ, трето, четвърто, то да е импулс. Да не мислиш, че като идеш до някъде, свърши се работата. Не, вие едва сега започвате живота. Следователно корените на вашия живот ще бъдат в сърцето, а клонищата ще бъдат в ума. И всички сокове ще ги пращате към тия клонища, към Бога. Това е еволюция, за да сформирувате вашите цветове и бъдещите ваши плодове да може да узреят. Следователно, като влезете в другия свят, от невидимия свят за вас ще се интересуват доколко вие разбирате. Може да идете в Англия, законът е същият. Ако кажете „Господине, моля ви...“ Той си отминава. Казваш: „Моля, Господине...“. Той не се спира. Той казва: „Говориш ли английски?“ – „Моля, Господине!“ Но като кажеш на неговия език: „Моля ви, господине, аз съм чужденец, изпаднал съм в чужбина...“ Англичанинът ще каже – „All right! Аз ще се погрижа за тебе“. Ще се спре. И ти, като идеш в духовния свят, трябва да разбираш, да знаеш езика им. Ще кажеш на ангелски език и ангелът ще се спре, ще ви услужи. А сега, разправяте, че като влезете в онзи свят, като царски синове ще ви посрещнат, като храненици ще ви гледат. Не е тъй. Ще влезете скромно, ще говорите смирено и почтено. Закон е това! И този закон не може да се измени. Но ако вие не знаете техния език, за Божествения свят това се счита пренебрежение. Ако вие това не знаете, вие сте един горделив човек, надут, вие сте един човек, който не заслужава и кракът му там да стъпи. Тъй седи великата Истина. Бог е Бог на смирените, а на горделивите се противи. Ако вие сте един горделив човек, ако Бог ви се противи, какво търсите между ангелите? Тогава като излезете от тялото, ще се намерите на земята. И тази истина, като окултни ученици, трябва да я знаете. Докато сте на земята, ще се концентрирате и ще изучавате техния език. Ще изучавате езика на духовете, ще почнете да говорите с тях. Някой път ще грешите, но като влезете в ангелския свят, трябва да знаете поне 10 думи, то е достатъчно. Ако идеш в ангелския свят, да можеш да кажеш две думи. Турчинът казва: „Екмек вар?“ Като дойде някой българин, ще каже: „Хляб имате ли?“ – „Имаме, имаме.“ Тъй! И следователно вие ще дойдете някой път до това положение. Не си създавайте идеи, които нямат основа. Забавления може, но като ученици, аз искам да учите всички. Казвате някой път: „И без туй упражнение може“. Без всичко може в света, но всяка една Школа си има свои методи и вие трябва да ги изучавате. Царски път за никого няма. Царският път е път на трудолюбие, на концентриране, на смирение, всеки един да мисли, че каквото Господ е казал, трябва да бъде. А Господ е казал, че трябва да се учим. Тъй е казал! И на онези ученици, които се учат, той всякога им помага. И сега казвам, тази енергия, която се накопила във вас, трябва да се използва за работа. Сега допуснете, цар пътува по пътя, измръзват ръцете му. Може ли да свири? – Не може. Трябва му една соба и най-малко 10–15 минути да се погрее, да дойде кръвта по пръстите, и тогава може да свири. И краката му трябва да бъдат топли. Законът е същият. Ако нашите сърца не са топли, ако нашият ум не е свеж, не е светъл, как ще работите? Тия са два инструмента. Ако вие идете с тъжно сърце, отмиляло ви е всичко, нищо не ви се иска, какво ще учите? Ако всичко ви е тъжно в ума и постоянно критикувате, как ще учите? Искам сега най-първо да се стоплите, да се понапечете. Ние сме много съобразителни. Ако сте много гладен, ние ще наредим една трапеза. „Ти гладен ли си?“ Хубаво, една супица ще ви донесем, да се стоплите добре. Защото ако си гладувал 3–4 дни, ще кажеш: „Супица, супица няма ли?“ И всяко безпокойствие в душата ви, туй е, което спъва. Тъй ще се учите, да няма много безпокойствие. А пък вие сега, всички пуснете едно безпокойствие. Безпокойството се множи, то е като въшките. Те лазят и си ходят на гости, пъплят. Като седнеш, някои от тях, тия, белите въшки, те са съобразителни, влизат под ризата и избират мазните места, ходят, не се спират на гърба. Казват, че били глупави. Не, не, най-добрата част на тялото избират. Как им достига ума? Някой кокъл не избират, а най-мекото място. Казват, че въшката е глупава. Не, не е глупава, умна е. Онези, черните въшки, избират място горе на главата, няма къде, локализират се там на някое мазно място и казват: „Туй е нашето място!“ За въшката гребен, гребен, от тия гъстите гребени. И от ризата ще ги извадиш. Българите знаят как се чистят. Туй е едно изкуство. Не мислете, че е лесно да се концентрира човек, да бъде търпелив. То е едно от мъчните изкуства – да бъде човек търпелив. Аз зная от опит какво нещо е търпението. И когато човек набара онзи закон, да знае във всеки момент да бъде търпелив и да знае да се концентрира, той е придобил едно отлично изкуство. И следователно аз ви давам тези отлични 12 упражнения. Тази вечер имаме едно друго, 13-то: „Бог е Любов“, едно остава незаучено: „В зарите на живота“. Тия упражнения са за концентриране на вашата мисъл. И вие не може да пеете едно упражнение, ако умът ви не е нагласен по особен начин. Щом ти не мислиш, упражнението не е упражнение, Вие не може да пеете, ако умът ви не е съсредоточен. Тези упражнения не може да се пеят като обикновени песни. Ако не мислиш, ти не можеш да пееш. Ще мислиш върху това упражнение и всеки един тон, всяка една дума ще упражни своето влияние. Вие може да правите опит. Аз искам и друго. Тия упражнения вън от Школата никому няма да ги давате. Защото у всинца ви има желание: „Хайде да разпространяваме нашите песни“. Те са за вас. Ние искаме да ги опитаме. Първото нещо, всяко нещо трябва да опитаме. Ама вие не сте направили опита, а ще почнат да ги употребяват хората. Ще ги опитаме и ако има добър резултат, тогава ще ги дадем на хората. Следователно, щом няма за нас резултат, защо ще ги даваме на другите хора? Ще ги опитаме, да добием тази вяра, че туй, което аз говоря, е право. Ако не е право, ще ги изменим. Затуй казвам: да седят в Школата. Ще ги научите много хубаво. Всички може да пеете. Сега софиянци минават за певци, първи певци. Туй не е за похвала. Значи има у вас нещо хубаво заложено. А тия упражнения ще ги изпявате семпло, правилно, с концентриране на ума. Тази вечер има трима приятели от учениците, които ще пеят „Духът Божий“. И няма да се безпокоите, не бойте се вие, няма нищо. Ние ще започнем с погрешките и ще свършим с хармонията. Сега, ще заучим тази вечер „Бог е Любов“. Има някои от младите ученици, които ще ни услужат да изпеят „Бог е Любов“: Бог е Любов (3 пъти) Любов, Любов Вечна, безгранична, Пълна с живот Живот на Благия Божи Дух. Дух на благостта, Дух на святостта, Дух на пълен Мир и Радост, За всяка душа, за всяка душа! Туй е само първата част на упражнението. Ще взимате вярно. Готови ли са тия, които знаят упражнението? Ще започнете първото съвсем тихо, понеже упражнението е картинно. (Учителят свири и някои пеят.) Сега да го изпеем пак, много тихо, а другите внимавайте. Допуснете сега, че мисълта е съсредоточена. Да не сте разсеяни. Като пеете постоянно, силата е в преживяването. Сега, аз сам ще пея. (Учителят пее сам.) Някой ще каже: „От мене може да пеят по-хубаво“. Не, в окултната музика ние искаме да пеем не както пеят хората, а както ангелите пеят. Ние искаме да пеем, както ангелите пеят. По този начин ще се оправят гърлата ви. Концентрирайте ума си. Душата ви трябва да дойде да живее един ден във вашето гърло и тогава отлични певци ще бъдете. Вие сега имате идеята, че има само известни хора в света, които са родени да бъдат певци. Не е тъй. Те са певци, защото те от миналото са научили този закон: тяхната душа живее в гърлото им. Като научите това изкуство, и вие ще бъдете певци. Вие мислите, че то е благодат, специална благодат. За онзи, който се е научил да разсъждава, специална благодат е, а за онзи, който не се е подчинил на закона, не е специална благодат. Следователно ние учим един велик закон, който не може да бъде друг. Всинца може да бъдете добри певци. И който пее, зная, че душата му е в гърлото. Тогава и като говорим, ако нашата душа би живяла в нашия ларинкс, колко хубави думи биха излизали! Но понеже душата не живее в ума ни, затова не можем да кажем нищо идейно. Главното е, че ние чрез музиката може да привлечем ангелите, те ще се заинтересуват заради нас ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас“. Те ще кажат: „Много добре. Ние ще ви дадем нашето присъствие и съдействие“. И ще пеем като тях. Това няма да стане изведнъж. Ще започнете със смирение, ще слушате как те пеят. Някой път ще чуем много хубави неща. Аз съм чул много сестри да казват: „Чух нещо много хубаво“, но като го изразиш навън, изгубва се. То е едно окултно пеене. Ако пеем така, каква благодат, каква хармония ще излезе от нас, ще се излива като една струя, като един извор. Я сега изпейте всички заедно песента „Бог е Любов“. (Пяхме я.) После, ще гледате да си препишете тия упражнения. Те са за вас направени. Те не са за певци отвън. Направете опит, проверете да видите какъв е законът. Ще си служите с едно упражнение, с второ, трето, четвърто... Едно ще употребите, не може да ви въздейства, второ, трето, четвърто, пето, шесто, ще ги изкарате всичките и ще видите в дадения случай кое от тия упражнения ще ви улегне и ще може да ви помогне. Но когато пеете, ще започнете тихо. (Учителят пее и свири „Бог е Любов“ съвсем тихо.) Какво по-хубаво от това, „Дух на пълен мир и радост за всяка душа, за всяка душа?“ Този мир, тази радост, която търсите за вас, това е. Трябва да схванете това, няма никакво изключение. Вие сте скръбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи, този Дух, благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност, за вас е Той. За вас е тази радост. Схванете ли това, умът ви ще проработи, сърцето ви ще проработи и вие сте хармонизиран. Вие ще може да говорите с ангелите, ще ги разбирате, ще бъдете радостни като тях, всякога ще бъдете радостни, те не знаят какво е скръб. И когато някой ангел иска да знае какво е скръб, те го пращат между хората. И като се върнат горе, казват: „Елате, в замяна на това ние ще ви въздадем, да разбирате какво нещо е радост“. Това е първата част на упражнението, а втората част е по-мъчна. (Учителят пее и свири Ний ще ходим в тоя път на светлината, на светлината, на светлината. В която царува Божията Любов, Божията Любов. (3 пъти) Ще пеете с чувство. В този път ще ходим, друг път няма. В тоя път на светлината, в която Божията Любов царува. То е Велико нещо! И в тия прекъсвания на пеенето е изпълнението. (Учителят пее тихо и с прекъсвания.) Като научите първата част, ще вземете втората. После, понеже в упражнението между двете части има едно малко разграничение, то втората част ще бъде общият хор. Във всинца ви трябва да има единодушие, за да може да пеете тъй. Щом се каже „Бог е Любов“, щом е тъй, тогава всички ще пеят: „Ний ще ходим в тоя път на светлината“. И тогава, като научим туй упражнение хубаво, ще го изпеем на един глас в едно общо събрание, да видите има ли сила. Ще дадем един концерт и ще излезем всинца, не само специалния хор. Тъй, както сме ученици, всички заедно, и аз ще изляза, и ще свиря всред вас. (Смях.) Слушайте, когато дойде да проверим един закон, нас не ни е срам. Да не мислят, че аз искам да си играя с цигулката. Ние от музика разбираме, но не искаме да се занимаваме. Ние я разбираме тъй, както те още не я знаят какво е музика. Не искаме да ви разубедим: това, което имат, то е хубаво, аз ги похвалявам, те отлично разбират музиката и не трябва да си мислят, че не знаят, знаят, и хубаво знаят, но оттам нататък не знаят. Туй е всичкото. И казвам: Там, дето вие спирате, ние от там започваме. Има още нещо. Един ден, ако тъй, както на вас преподавам, преподавам и на тези музиканти, те биха ви изпреварили. Тази музика, тя не може да се излага пред света. Ти ще излезеш, може да пееш тази музика на площада, но 15 пари няма да вземеш. Вземеш ли веднъж, свърши се въпросът. И който те чуе, като се върне, ще каже: „Този човек пее на площада, той има нещо идейно“. Ти ще пееш като за себе си; ще се спреш на площада, ще пееш и след туй ще тръгнеш, като че нищо не се е случило. Вие ще кажете изведнъж: „Какво ще каже обществото?“ Те седят по бирариите и дигат чашите, нищо не казват, нищо не мислят за обществото. Нито какво ще кажете вие, а ние, като изпеем една песен окултна – какво ще каже обществото? Какво ще кажем ние, обществото, това сме ние. Ще кажеш: „Моля, приятелю, искам да си опитам гласа. Понеже тази страна е свободна, мога свободно да пея“. Един виден певец без пари пее и никакъв стражарин не ще те закачи. Хубава песен ще си запееш и ще те слушат. Ама туй ще стане! Ще кажем на едного от вас: „Иди на площада, изпей една песен“. Това ще бъде. Ама че то спада към задачите. Нека да ви изложа вас на присмех. Ние ще изнесем една наука, да видим как работи Божият закон. Няма да правим глупави работи, няма да ви изложим. Когато ще ви изложа, аз ще ви кажа: Вие ще пеете и всички ще ви се смеят. А като ви пращам, ще ви кажа: Освен че няма да ви се смеят, но ще искат още веднъж да ви чуят. Тъй е. Сега да изпеем „Сила жива“. (Учителят свири, ние пеем.) От тия неща не се плашете. Аз като кажа – „На площада“ – ще кажете: „Щом дойде дотук, ще действаме само по закона на Любовта“. Всички не са определени, да ви не смущава това, че може да пропаднете. Всичките неща, които ние ги вършим, ние ги вършим по един велик закон на Божествената Мъдрост, нищо глупаво няма да направим, туй да го знаете. „Сила жива“ и „Скръбта си ти кажи“ – тия две упражнения вървят заедно, понеже едната е отговор на другата. Да изпеем упражнението „Сладко медено“. (Учителят свири, ние пеем.) Сега едно правило: щом пеете, всякога ще си турите мисълта: „Ще изпълня това упражнение по всичките правила. Мога да го изпълня добре“. Туриш ли си тази мисъл, ще го изпълниш. Тъй ще работите. Но ще се стремите да взимате тоновете ясно. Запример, при „сърцето си отвори“, ако беше развит вашия слух, вие щяхте да слушате такива едни трептения. То е пулсът на сърцето. Сърцето пулсира в ритъм. На някои хора пулсът бие по-тихо. На някои – по-силно. На някои сърцето бие по-силно. Има два удара и между тях един промеждутък. Та всякога, каквото говорим, каквото вършим, трябва да съвпада с ритъма, със силите на нашето сърце. Много от сегашните песни са написани в разрез с пулса на сърцето и вследствие на туй ние не ги обичаме. При някои песни пулсът се усилва и затова трябва да употребим някоя минорна гама, а някъде, където пулсът е слаб, трябва да се усили. (Учителят свири съвсем тихо, с постепенно замиране на звуковете.) И ако така ви свиря половин час, вие ще почнете да се унасяте и ще заспите всички. Това са еднообразните движения. И сънят не е нищо друго, освен когато движенията у нас станат еднообразни, тогава клетките в мозъка почват да си разглобяват крачката и ние заспиваме. Щом си починат, пулсът става разнообразен, ние се събуждаме и се освежаваме. И всичките болести идват от понижението на темпа. Тези известни темпераменти, ако вие сте трескав и ви изсвиря едно парче, вашата треска ще изчезна от тази музика. Има известни парчета, които ако ви ги свиря, вие ще се разболеете. Та повишението темпа на ума и на сърцето всякога трябва да седи над общия уровен и тогава болестта не може да ви закачи. И във всички онези, които не разбират този закон, идва едно смущение; след всяко смущение идва болест. Когато двама души се скарат, идва простуда или някаква рана, или инфекция. Когато организмът е силен, никаква инфекция, никаква болест не може да има. Затова вкъщи накарайте болния да пее. И той ще се излекува. „Сладко медено“ го накарайте да пее, после другите упражнения, така може да се излекува. По някой път ако не може да пее, вие му попейте. Някои хора може да се лекуват с музика, но не всички болести. Има и друга крайност. Ще кажат някои: „Имам операция, нека ми попеят“. Не, за операция не може. Само там, дето е възможно. Я изпейте сега „Бог е Любов“. Не се смущавайте. Едно от правилата на окултната музика: когато направите една погрешка, не се смущавайте. Турете си мисълта в ума, ще я поправите. Аз съм слушал тук и в Америка виртуози, казват, че свирят правилно. Не свирят правилно. Колко пъти взимат криви тонове! И колко от тия най-знаменити, които свирят на цигулка, свирят погрешно! Те правят погрешки, камо ли вие няма да правите?! Ще кажат някои, и най-големите капацитети правят погрешки: изяждат от такта осмина, шестнайсетина. И когато един такъв свири, казват: „Много правилно свири на цигулка!“ Не. Аз зная, слушал съм най-знаменити цигулари, по-добър цигулар от Паганини не е имало. Единствен той е свирил много хубаво. След него другите цигулари, които свирят, правят погрешки. Като взимат легато, колко погрешки правят! За да избегнат своите погрешки, правят легато. Легато да вземеш, изкуство се иска. Като свириш с цигулка, а някой пее, да не може да се различи, ти ли свириш, или той пее. То е изкуство! Да можеш да вложиш душата си в цигулката, тогава можеш да свириш. Не вложиш ли душата си в цигулката, ще правиш погрешки. Пръст е, изплъзва се; после, позицията не е вярна. Та не се обезсърчавайте. Най-видните цигулари в едно парче поне на 10 места не взимат вярно, правят погрешки. Понеже вашите погрешки са по-големи, и вие не се обезсърчавайте. Тъй стои самата истина. Направим една погрешка, ще кажем в ума си – ще я поправим. Направим втора: ще я поправим. Ще я поправим, ще я поправим, докато най-после се научим да пеем. Тъй е. Сега онези приятели, които имаха добрината да пеят „Духът Божий“, ще пеят ли? (Пяха.) Високите прекъсвания в окултната музика показват височина. (Учителят пее с прекъсвания „Махар Бену Аба“.) Като чуят духовете тия думи на стария език, те ви разбират; на новия език те не разбират. Един свещен език е това. Като чуят тия думи, те идват. И мотивът е техен. Източен мотив е, в него умът и сърцето взимат участие. Една свещена песен, едно свещено упражнение е то! Една свещена песен не може да извадим, но вие може да пеете едно свещено упражнение. Вие се стеснявате. Естествено трябва да пеете. Аз не съм добър певец, но естествено пея, свободно. (Учителят пее „Духът Божий“ много естествено и свободно.) Разговор в пеене е това, музикален разговор. Ще бъдеш съвършено свободен да си изкажеш душата. Може, може да пеете. Сега ще изберете най-малко 10 души, комисия, които ще разглеждат работите (темите) от класа и ще правят резюмета. Да ги определим още сега; 10 братя и 10 сестри. Казано и свършено! (Избраха се 10 братя и 10 сестри.) Т. м. 12-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 17 декември 1922 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Значение на гласнитѣ при окултното пѣние (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Значение на гласните при окултното пеене Т. м. (Прочетоха се някои от темите върху „Предназначението на космите“.) Всичко няма да четем, но всички ще пишете. Като ученици на окултната Школа, за всеки един предмет ще се спирате върху главните отличителни черти. Например даде ви се да опишете човешкото лице. По какво се отличава човешкото лице? – Отличава се по своя нос, отличава се по своята уста, отличава се по очите си, отличава се по ушите си. След туй лицето се разделя на части. Отличава се още със своето чело, със своите скули, със своята брада. После идват второстепенните наблюдения: лицето може да е вдлъбнато или изпъкнало някъде, но навсякъде трябва да намерите основните черти, които дават характеристика на лицето, и след туй какво носи сама по себе си всяка една характеристика. Сега за косата. Кои са отличителните черти на косата? Може да бъде дълга и тънка, може да бъде дълга и дебела, може да бъде къдрава. После по цвят може да се отличава: може да бъде черна, кестенява, руса и т.н. Има си причини защо е руса, защо е черна или кестенява. Всяко нещо си има своите причини. Сега, ако вие поставите един човек в една стая, да го не вижда слънцето, той става бял, избелява; ако го турите вън на атмосферни влияния, на слънчевите лъчи, той почернява. После, защо са черни косите? Дали именно Природата има някаква специална цел и в нея има някой произволен път, дали просто туй е първичната причина, или е мода? Може чернотата на нашата коса да не зависи от същинската Природа. Какво бихте казали, ако една съвременна бомба на някой океански параход, която тежи хиляда килограма, се запази и ако след хиляда години някой, като я човърка тук-там, даде експлозия, какво ще речете? Ще кажете: „Природата тъй е наредила!“ Природата ли е тъй наредила? Не, не е Природата, човек тъй е наредил. Тъй че туй, което избухва в света тъй силно, по някой път принадлежи на същества, които са живели преди нас. Те са оставили техните творчески сили. И ние за да дойдем до самата Природа, до първичните причини, трябва да очистим нашия ум, нашето съзнание от много идеи, мисли, които са натрапени. Много от тези мисли в темите ви са верни. Косата служи като едно покривало. Сега да вземем да разгледаме езика. Езикът има три функции. Едната, първичната функция, е проста: да движи, да улеснява храната за стомаха, да регулира. Вторичната функция е чрез вкуса да различава всички ония вредни елементи, които принасят пакост на организма. Третата функция е да говори. Едновременно той изпълнява три длъжности. Сега, всеки предмет, който разглеждаме, ще се стараете да го оставите в ума си, умът ви да бъде спокоен. Вземете за космите. Турете в ума си косата, не бързайте да пишете, оставете тъй, мислете час–два. Като имате малко празно време, мислете защо, какво предназначение имат космите. Може да не намерите същинската причина, но все-таки за бъдеще вие ще се домогнете до известни прави съждения за предмета, който разглеждате. По косите може да се познае човешкият характер. Като разглеждаш косъма от единия край до другия под микроскоп, под една леща, ще може по него напълно да опишеш характерните черти на човека. Не само туй, но ако един ясновидец разглежда един от вашите косми, той ще опише по косъма не само сегашния ви характер, но и вашето минало, и вашето бъдеще. То е написано на космите вътре и може да се чете. Не само по вашите косми може да се чете всичко туй, но и по вашите нокти. Природата навсякъде е описала човека. Сега първично какво е предназначението на косата, защо е създадена тя? Какво ни показват наблюденията? Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат, не опадат. Щом опадат космите, то е аномалия. Те не опадат, но почват да стават тънки и се появява челото, тия скули, които показват, че туй място се разработва. Ако пък съвършено оголее главата на човека, ние можем да извадим съвсем друго заключение. Значи космите могат да опадат само на известно място, не навсякъде. Косите са само един регулатор, те урегулирват известни процеси в организма. Регулират влагата в организма. Сега, при сегашното състояние, ако у човека изпадат всичките косми по тялото, очаква го явна смърт. Всички тия косми по тялото регулирват влагата, която е необходима, за да може да са разпредели правилно и така да се улесняват тия вътрешни процеси. Туй е първото предназначение. След туй космите дават израз на умствения характер у човека. Колкото умът почва да се развива, косите почват да отстъпват назад. Колкото Любовта почва да се развива, космите на лицето в известни области почват да намаляват, да отстъпват назад. На ръката например съвсем са изчезнали. На лицето все има малки коси. Сега втория път ще пишете върху „Предназначението на ръката и десетте пръста“. Аз ще ви дам едно упражнение за една седмица. То е следното: с левия палец подпирате десния, с десния показалец подпирате левия, с левия среден пръст – десния, с десния безименен – левия, с малкия ляв пръст – десния малък пръст. След това обратно: с десния палец подпирате левия, с левия показалец десния и т.н. С това упражнение ще предизвикате известна енергия в себе си. Вие ще правите упражнението сутрин и вечер. По шест упражнения сутрин и вечер. Три от едната страна и три от другата. Туй е първата част на упражнението. Втората част на упражнението: лявата ръка ще отворите свободно. Дясната, свити всички пръсти, само показалецът свободен и с него ще минете от върха на малкия ляв пръст към дланта, после по посока на безименния – до върха, от безименния към дланта, после до върха на средния, пак назад по дланта, до върха на показалеца, пак назад към дланта и най-после по дланта до върха на палеца. След това обратно. С левия показалец ще минавате по дясната ръка. Туй ще го правите два пъти. Когато правите упражнение, в ума си ще гледате да имате една приятна мисъл, едно благородно и положително настроение. Ще кажете тъй: „Всичко, каквото този пръст съдържа за моето сърце, тази сила желая да влезе в моя характер“. Туй е сърцето, което подпира и казва: „Всичко, каквото се съдържа в този пръст, съм готов да реализирам“. Туй е благородството на човека. (Показва десния палец.) По-нататък: „Всичката справедливост, която се крие в моето сърце...“ Справедлив трябва да бъде човек! „Всичкото знание, ония благородни черти, аз съм готов да развия в ума и в сърцето си напълно, тъй, както самият живот го изисква, готов съм да изпълня.“ (Показва десния показалец.) Тогава ще кажеш с големия си пръст тъй: „Както е писал Господ, тъй да стане“. Туй е половината от формулата. Друг път, като правим упражнението, ще ви дам втората половина. Забележете сега астрологически. Първият пръст е свързан с Юпитер, вторият пръст е свързан със силата на Сатурн, третият пръст е свързан със Слънцето, четвъртият е свързан с Меркурий, а петият, палецът, е свързан с Венера, богиня на Любовта в гръцката митология. Тази издутина отдолу, то е основата. Този палец, волята има за основа Любовта. Човешката воля има за основа Любовта. Тази издутина, тази могила, този планински връх подкрепя палеца. Но понеже пръстите не съдържат всичките влияния, затуй ние упражняваме и другите пръсти, за да може да се засегнат и другите влияния, Марс запример, да може да се засегне вътрешната страна на Венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човек влиза в съобщение с планетата Марс, но в себе си той има известни течения и те могат да се регулират. Може да направите един опит. Да кажем, разтревожен си, обиден си, честолюбието е засегнато, сложи този пръст, десния показалец на левия показалец, поседи така 5 минути, ще видиш какво влияние ще дойде у тебе. Или някой път искаш да решиш нещо дали е право, или не, не знаеш, тогава със средния десен пръст подпри левия. Ще правите опити, нали? После, искаш да разрешиш някой научен въпрос, безименният пръст ще подпреш. Постойте така, няма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. После, с малкият пръст ще подпреш и т.н. След туй, някой път искате да уякчите волята, слабохарактерен сте, ще подпрете палеца. Волята ви изведнъж няма да стане силна, но все пак ще укаже известно влияние. Колкото и да е малко това влияние, упражнението пак е приятно. Сега, да изпеем едно упражнение за Мусала. Може ли някой да продиктува думите? Представете си, че отиваме на Мусала, възпяваме го. След туй качваме се на върха, възхищаваме се от тази гледка – вторият стих. Най-после идват резултатът, който сме добили. С третия стих се приготовляваме да слезем долу. Сега да изпеем тихо упражнението. То не е довършено. (Изпяхме го.) (Брат Иванчо изсвири на цигулка ново упражнение: „Бог е Любов“.) Можете ли да го изпеете? (– „Можем.“) (Всички изпяхме упражнението) Бог е Любов (3 пъти) Любов, Любов Вечна, безгранична Пълна с живот Живот на благия Божи Дух Дух на благостта Дух на святостта Дух на пълен мир и радост За всяка душа (2 пъти) Няма да го пеете като обикновена песен. То е упражнение. Туй ще остане за следващия път. Сега ще пеем: „Духът Божий“. (Учителят свири и всички пеят.) Вие ще препишете туй. Всеки от вас да изучи упражнението, хубаво да го пее, за себе си. Няма да прескачате. Вие го пеете като обикновена песен. Ще вземете методите на Природата. Ние вървим по пътеките на Природата. Тя не започва изведнъж, а постепенно, плавно. Тя не започва с един тон, тъй. (Учителят засвири изведнъж много силно.) Нищо не става тъй изведнъж, но започва постепенно. (Учителят свири тихо, леко, постепенно усилва и пак затихва.) Може да вземете един тон ясно. Може ли да го вземете така? (Учителят свири.) Ще забележите, че когато вашият характер е разгласен, не можете да пеете. Защо? – Защото тогава вибрациите са малко по-къси, не се посрещат. За да може човек да пее вярно, той трябва да бъде разположен. Много хубаво ще пеете, когато сте духовно разположен. Същото нещо е и за мисленето. Щом си разтревожен, не можеш да мислиш. Човек, който е разстроен, не може да мисли. Някои считат, че мислят в най-голямата тревога. Не, това не е мислене. Най-първо на себе си ще кажете: „Хмъ...“ Ще се стремите да хванете вашия глас. (Учителят взе един тон много тихо.) Едно съсредоточаване навътре. Някои започват навън. Не, навътре трябва, контролиране на ума. Сега, при какви условия ние употребяваме „А“-то? Казваме: „А-а“, учудваме се. „О-о“, значи много нависоко си се качил! Или когато една болест се усилва в корема много, казваме: „О-о...“ Дори и на болестта се казва: „О-о“, почакай малко. После, казваме: „И-и...“, сега ли му намери времето? „И-и“ значи по-мекичко, не бързай много нагоре, надолу, много нависоко недей. „Е-е“ значи „прекали го вече“. Сега в музиката „Е“ регулира. „Е“-то слиза отгоре. „Е“-то има три проекции: проекция към изток, проекция към запад и една друга проекция, отгоре надолу. Българите обикновено го пишат отворено надолу, с опашката надолу, а с главата нагоре. Туй показва, че „Е“-то се държи в умствения свят и после слиза долу. Гърците го пишат обратно. С тия букви ще регулирате. Някой път казвате на себе си: „Ии...ии...“ – ще регулираш нещо. Или пък неразположен си, някаква болка имаш в ума или в сърцето, казваш: „О-о...“, „О-о...“ У човека има двама души: онзи, който се сърди и бърза. Той е обективният човек, той бърза да си свърши там работата. Той е търговец. Ще му кажеш: „О-о...“ Той ще разбере закона, ти ще го укротиш, ще му кажеш: „Слушай, аз те управлявам. Ти си слуга, аз съм господар“. Работите се обръщат с главата надолу. В думите се срещат гласни букви, които имат смисъл в окултната наука. Ако се спрете и кажете: „Аз имам с по-важно нещо да се занимавам от това, да пея сега буквата „А“. Имам да се занимавам с един философски въпрос“. По-философски въпрос от буквата „А“ няма. Ами че ако ти се научиш да произнасяш буквата „А“ правилно, тъй, както е била първоначално, да се възстанови нейния първичен тон, ти ще знаеш много. Та в пеенето, в музиката ще възстановявате по една буква. Всяка една буква си има вътрешна страна, не само външен характер. Тази сутрин в беседата си аз ви представих едно обикновено житно зърно, едно восъчно зърно, едно златно и едно диамантено, те се различават. Онзи естественият тон в Природата е като житното зърно, съдържа в себе си сила, постепенно се развива и ще принесе своите блага. Сега, разбира се, ние трябва да създадем в себе си нова музикална вълна. Хората на обикновената музика, в музикалните школи знаят да пеят повече, там имат известни методи, похвати, те са сполучили доста. Те някой път много хубаво пеят, но в техните песни от окултно гледище липсва нещо. Но за в бъдеще, когато те научат окултната наука, ще приложат много лесно правилата. Нека сега да изпеем гласните букви, колкото ги има на български. (Пяхме гамата с буквата „А“ и „О“.) Ако взимате тоновете вярно, ще се образува такова нещо: „Аоа, аоа“. Ще взимате вярно. Ще считате тази буква, този звук като интелигентно същество. Ще се стараете да схванете неговия език, ще се приспособите, тъй, мекичко ще му говорите. Ще дойде звукът „О“ и ще ти каже: „Не ме разбираш, ще вляза в стомаха ти“. Ще ти залепи една болест. Ти ще кажеш „О-о“. Изобщо всичките деца започват с буквата „О“. „Олеле, мале.“ Туй „О“ означава нещо много силно. Но ще заемете да упражнявате гласните букви. Мнозина, дето не можете да пеете, се дължи на това, че у някои от вас „О“-то е по-силно, и затуй има дисхармония в гласа ви, не е равен. У някои „А“-то има предимство, тия вълни са по-силни. У някои „И“-то, някъде „Я“, „Ю“. Всички тия гласни като ги изречем, техните трептения са толкова силни, че когато дойдем до музиката, не могат да се пеят. При говоренето в българския език се много повтаря, например частицата „кай, кай“. „Аз кай и т.н.“ Сега, вие имате по-важни работи от тези. Ще си кажете: „Ние, възрастни хора, до какъв хал дойдохме“. Не, не, трябва да се върнем да изправим погрешката, не е срамота. Когато няма какво да правиш, останал си без работа, не можеш ни да пишеш, ни да четеш, седни да упражняваш буквите, защото ако не се упражняваш, непременно ще се караш с някого. Като си възбуден, започни да се занимаваш с гласните букви, като свършиш упражнението, ще им кажеш: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости и ме избавихте от неприятност“. Ще се упражнявате не когато имате работа, но когато няма какво да правите. После, ще се научите да пеете смислено. Тъй, ще седнеш, ще концентрираш ума си, ще затвориш устата си, мислено ще изкараш една песен в мисълта си, докато започнеш да слушаш тоновете. Онзи, който иска да бъде добър окултен певец, в ума си ще пее, ще повтаря, докато започне да чува гласните като далечно ехо, след туй те ще слязат на физическия свят; той ще ги изрази и ще има един пластичен глас. Сега, вие не схващате вътрешния смисъл на всички песни, които имаме. Запример, българинът като пее там „Стоян Мари думаше“, той е разбирал нещо идейно. Какво думаше на тази Мара? Изразява се идея. Отгде си води първоначално смисъла? „Стоян Мари думаше.“ Какво е останало? „Либе-ле, либе-ле.“ Първоначално съвсем друго нещо е изразявало, друг окултен характер е имало, но сега всички тия песни у българите са остатъци. Останали са само такива малки остатъци на физическото поле. Изобщо, когато българинът пее тия остатъци, той се въодушевлява, в неговата душа има възраждане на нещо по-дълбоко. Сега, съвременните хора, евангелистите за пример, като пеят една религиозна песен: „Господи, помилуй, Господи, помилуй“, мислите ли, че туй „Господи, помилуй“, като го казват, го разбират? Ако би разбрал тази песен, „Господи, помилуй“, той, като излезе от църква, друг човек щеше да бъде. Като произнесе тази дума, „Господи, помилуй“, тя трябва да се разцъфти като един цвят и той ще бъде съвсем друг. Ако някой от вас излезе да изпее упражнението „Бог е Любов“ както трябва, друг щеше да бъде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Бог е Любов, разбрахме“. Не, тази песен, като я изпеете веднъж, каквито болки имате, ще изчезнат; и като излезем от туй здание, да бъдем всички радостни, весели, да се подмладим, като да сме на 20 години, да кажем: „Може да се живее“. Туй е пеене! А сега, питат ви: „Какво пяхте?“ Е, „Бог е Любов“. И тя като другите песни. А казвате: „Моцарт е това!“ Като изпееш или изсвириш техните произведения един–два пъти, стига ти. Ние, съвременните музиканти, сме като онези, които ходят от кръчма в кръчма, къде има по-хубаво вино. Сега, като минавах покрай театъра, гледам светските хора. Тия хора имат убеждения, този човек ще плати 25 лева за стол, плаща си, отива рано, влиза вътре да слуша. Убеждение има! Някой път ще плати 50–100 лева, за да слуша. А ние сега, като дойдем до духовните работи, казваме: „Даром се дава, без пари“, и сме нехайни. Онези хора имат повече убеждение. И аз съм дошъл до туй убеждение, че всяко нещо, което се дава даром, не се оценява. Не мислете, че даром се дава. Даром се дава само на възлюбления, на онзи, когото обичаш, но когото не обичаш, даром не му даваш. Чудни са хората! Казват: „Даром сте взели, даром давайте“. Даром съм взел от кого? – От този, който ме обича. Затуй даром съм взел. Няма даром. Даром като вземеш, даром всичко ще платиш. Любовта колкото дава, толкова и взима. Обмяната е много правилна. „Христос дошъл да пострада.“ Христос даде Любов за Любов, колкото даде, толкоз и ще вземе. Христос не е от тези страхливци и няма нужда от такива. Казваш: „Е, аз за Христа давам“. Не, не, или всичко ще дадеш, или нищо. Сега някои ще ми определят: „Христос даром дава“. Любовта даром дава, но и всичко даром взима. Сега ние седим и пеем упражнението „Бог е Любов“. Казвам: Бог в нашите сърца люби ли? Че Бог люби, тъй е, туй е една велика истина, но Бог във вашето сърце люби ли? На тази Любов аз отговарям. И ако аз действително отговарям на Божествената Любов, понеже Бог е съвършен, непременно аз ще имам тази Любов, и понеже Бог обича всички, следователно моето сърце ще отговаря на всички сърца, както Неговото. По естество Бог еднакво обича всички, не съди никого, отговаря на всички, но понеже всички хора, като не се ползват от тази Любов, понеже сърцата им не са готови да я възприемат, те остават всякога бедни. Казвате: „Какво е Любовта?“ В сегашното ваше положение, като ученици, бъдещата ви карма ще се определи от вашата Любов. Вашата сегашна Любов ще определи бъдещото положение в другите съществувания. Ако в тия хора, около които живеете, сте вложили вашата Любов, тази Божествена Любов, те ще ви бъдат приятели в следващото съществувание; ако не сте вложили Любовта, ще ви бъдат неприятели. Този, когото не си обичал, може да ви бъде мъж, жена и като такъв, ще ви малтретира, може да ви бъде син, дъщеря, може да ви бъде слуга, господар; в каквото положение и да бъде, ще ви малтретира. Но ако сме дали тази Любов, всички ще дойдат да ни помагат. Тази Любов ще се върне и ще каже: „Вие ни дадохте, и ние ще дадем; вие не дадохте, и ние няма да дадем“. Тогава няма какво да се сърдите. Сега, като дойдем до този въпрос, ние оставаме за следващото съществувание, на него очакваме. Всичко в света е потребно, но трябват зъби, за да се дъвче. Та тъй, значи ние трябва да мислим. Но как? Ние, съвременните хора, не мислим още, учениците не мислят. Да мислиш, значи да проверяваш нещата. Да чувстваш, значи да преживяваш нещата, поне отчасти, не всичко, малки преживявания да имаш. Но другите, разбира се, няма да ги оставяте. Като казвам туй, не казвам, че сегашните ваши преживявания не са верни. Верни са, но туй сте преживели хиляди пъти, то е старо, много обикновено. Жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал, дядо, баба, все крякали, започват, но цели 4 месеца все по един начин се надуват, крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе? Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснат блатото и няма да крякат“. Защо? – Този занаят научи, няма да го забравиш никога. Досега вие много работи сте научили, нови трябва да учите. Следващото време актив ще бъде, ако напуснете това еднообразие. Туй еднообразие внася страдание. Вие всинца сте недоволни като ученици. Сега седите тука, като ученици, но ума на някой е занят някъде. Аз виждам това. Някой седи тука, но има дете в къщи и казва: „Учителят малко закъсня, с детето какво ли става?“ Друг казва: „Слугата оставих, касата не затворих, има опасност“. Трети казва: „За утре имам работа. Трябва да ида да поспя“. Ако е ученик, уроци си има. И след всичко това казва: „На окултно упражнение бях“. Това не е окултно упражнение. Окултно упражнение е, като дойдеш, до един час и половина да бъдеш свободен и да туриш воля да смъкнеш всичко, да свалиш старите дрехи. Като излезеш навън, свали новите дрехи и пак в стария костюм се облечи. Тази песен, която изпяхме, тя е опасна. Опасно упражнение е то, 13-то по реда си. Това упражнение изисква самопожертване. Ще го изпеем с чувство, ще предизвикаме мислите си, да мислим само за Бога. Сега в този салон има неудобства, стеснени сме, салонът трябва да бъде два пъти по-широк, за да може всички да насядате, да не се допирате, да сте най-малко по 20 сантиметра на разстояние, да сте свободни. Тогава и въздухът ще бъде по-чист. Тази въглена киселина, която се образува, е една неприятност. Тогава упражненията ще бъдат по-приятни от сега. И после, трябва да се разпределите. Вие, тъй, както сте насядали сега, обмяната на магнетическите течения не е правилна, затова седите като на тръни. Според окултния закон трябва съвсем другояче да ви наредя, а не тъй, както сте разхвърляни. Някой от вас искат да сядат на първо място, но по окултния закон те трябва най-назад да седнат, а някои отзад да дойдат напред. Трябва ви един голям салон. Като отидем в новия салон, непременно ще направим един опит. Тия музикални упражнения все-таки най-малко 50% ще пренесат своята полза. И тъй, с още няколко урока ще свършим с музиката временно. Може би още един–два урока и ще минем в други области. Тогава ще се върнем към музиката. Ще имаме малка почивка. Сега, втория път искам трима души от класа да изпеят „Духът Божий“ един по един, да видим как ще я изпеят. Искам две сестри и един брат, поотделно ще излязат и ще пеят. Доброволци няма ли? Който има желание, импулс, не се стеснявайте. (Обаждат се две сестри и един брат.) Когато пеем или свирим, някой път може да изпъкне техниката. Който пее, който свири, той има техника. След туй идва съдържанието на това, което се пее, и най-после – смисъла. А когато пеем, ще изпъкне още и нашия глас. А онзи, който ни слуша, да каже: „Отличен глас има, аз бих желал да имам такъв глас“. Трябва да пеете. Даже най-слабите ученици по пеене, и те почнаха да пеят. Ние най-първо ще изкараме онези, които са останали най-назад в музиката. Един квартет ще направим от тях. Голяма смелост ще проявят те. Няма да им се смеете, де. (Учителят пее думата „истина“.) Да кажем, вие искате да кажете някому музикално думата „истина“, много меко. Как бихте изпели това? (Учителят пее: „Истина аз ти говоря, истина ти говоря, истина аз ти говоря, истина ти говоря. Истина, истина аз ти говоря, говоря, истина аз ти говоря“.) Опера, нали? То не е много мъчно изкуство. Ще си представиш как ще кажеш, то е най-естествено. После, всеки един човек има мерило в себе си. Когато човек не говори хубаво и не пее хубаво, той сам не е доволен от себе си. Недоволен ли си, ще си попееш. Не се залъгвайте! Ти ще си признаеш факта: „Не пея, но аз ще се науча да пея. Не говоря хубаво, но аз ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но аз ще се науча да мисля“. Признайте факта, но не се спирайте. Смисълът, целта на пеенето е да улесни работата. Пеем ли, работата върви; не пеем ли, не върви. Докато в една къща има пеене, работата върви, престане ли пеенето, опасна е работата. Тъй е и в Природата. Ако един ден вие излезете отвън и славеят, птичките са престанали да пеят, няма чуруликане, работата е опасна, вие трябва да напуснете този град, в София не трябва да ви има. Ако птичките, врабчетата престанат да чуруликат в София, вие сте свършили, опасна е работата ви. Но чуруликат ли птичките, вие да сте напълно спокойни. Ще кажете: „Какво общо има?“ Важно, много важно е. Докато се пее, всичко е наред. Престане ли пеенето, всичко потъмнява. Щом станеш сутрин, запей си. Най-първо, не започвай с търговия, изпей една малка песен, не бързай. Изпей песента в себе си и работата ще ти върви, не излезеш ли с песен, работата не върви. Следователно пеенето е един закон. Докато ние пеем, добре сме, престанем ли да пеем, ние се демагнетизираме. Пеенето уталожва. Станеш сутрин, неразположен си, не се спирай, попей си, не бързай да идеш на дюкяна. Попей най-малко 5–10 минути, ще поразведриш душата си, а после вземи книгата си и чети. То е едно практическо упражнение, което трябва да се прилага в окултната Школа. Т. м. 11-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 10 декември 1922 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Окултна музика (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Окултна музика Десета лекция от Учителя 3 декември 1922 г., неделя, София Тайна молитва Сега от учениците в Школата се изисква сериозна работа. Сериозна в туй отношение – вие не трябва да идвате само като слушатели, просто да премине времето ви. Пеене трябва! Когото и да е от вас, стари и млади, ще ви изправя тук да пеете. Искам всички упражнения по музика да ги запомните, понеже те са музикални правила и ние ще ги приложим. За музиката има разни мнения. Сега вие ще заучите тези музикални правила тъй, както са, като образци. От вас се изискват прости тонове – ясно, чисто и идейно пеене; и като пеете, да чувствате това. Сега ние минаваме набързо тия упражнения. Както виждам, някои от вас и върху зададените въпроси не пишат. Всеки от вас, който три пъти не напише зададената си тема, трябва да напусне Школата! Или ще сте изпълнителни, или няма да бъдете ученици ! Щом сте ученици, трябва да бъдете верни на себе си. Два реда да има, но напиши нещо; глупаво да е, но напиши; за някоя гарга да е, но напиши! После ще се учите да пеете. "Ама не мога да пея." Не можеш? Ако не можеш да пееш, ще се научиш. Все с туй не може; отлагате, отлагате и сте дошли до това положение. Сега аз не искам от вас да отдадете на пеенето цялото си време. Може да му посветите един час или половин час време от седмицата. И то е достатъчно, това е една приятна работа. И после въпросите, темите, които се задават тук, вървят по един особен закон. Вие може да не кажете нещо много умно и аз не искам да кажете нещо такова, но искам да размишлявате умно. Вие като разсъждавате върху тази тема, самият предмет ще внесе една малка светлинка у вас, а тя гради нещата. Нашият свят е създаден от малки величини. Господ с милиони години е изпращал към нас своите мисли, чувства, желания, действия; и колко е чакал, чакал, докато ги възприемем; и сега ние трябва да бъдем верни, понеже разбираме как бавно се гради човешкият характер. Ще ми кажете: "Ние имаме някои по-важни работи." По-важни работи от тия нямате! Аз считам за най-важните работи в този свят яденето, пиенето, спането, мисленето, чувстването и действането; а другите работи, търговските – обличането, журфиксите*, туй-онуй – това не са толкова важни работи. Ние ще разделим нещата на важни, съществени и на несъществени. Ученикът каже ли веднъж, че ще учи, ще държи на думата си! Ще учиш! Вие имате мнение за себе си, че сте възрастни. Е, на колко години сте, каква е вашата възраст? Ако тук сте на четиридесет години, то ако се пренесете на Юпитер, там наши дванадесет години са една тяхна година. Тогава нашите четиридесет години, пренесени на Юпитер, на колко техни години се равняват? Ако се пренесеш на Сатурн, на колко години ще си? Там нашите тридесет години са една Сатурнова година. Тогава на колко години ще бъдем ние? Даже на година и половина няма да бъдем. Ами ако се пренесем на Нептун или по-далече? Тъй че туй, дето се мислите за стари, не важи. Мога да ви пренеса на една слънчева система, където едва ли ще имате една минута от живота си според делението на живота там. Тъй че не си създавайте мнение, че сте стар човек. Стар човек е този, който много знае. А че вие не знаете: това аз мога да докажа на всички ви; и не само на вас, но и на най-големите философи в България мога да докажа за три минути, че не са учени. Мога да докажа, че не са учени. Как? Ще им задам една задача за разрешаване. Нали са учени! Хубаво, какво правят, като заболеят от апандисит? Като им дойде апандисит, не могат да го изцерят – хайде, отрежат чeрвото; заболи ги стомахът – отрежат дебелото черво. Чудни операции правят! Заболи ги бъбрекът – отрежат го, казват: "И с един бъбрек се живее." То ако можеше тъй, Господ щеше да направи човека с един бъбрек. Не, стомахът е необходим, сляпото черво е необходимо, апандиситът е необходим. "Може и без него." Не, Господ с милиони години е работил върху тях, а ние казваме: "Може да ги извадим." Заболи те окото – извадят го, оперират те, турят ти изкуствено, стъклено око. Това не е изкуство! Изкуство е, като туриш ново око, да можеш да виждаш с него. Сега аз им признавам едно изкуство – че могат да присаждат кожата, обаче те от гърба ти ще вземат кожа, носа ти да направят. Гърбът ти ще помни това, ще каже: "Носа поправиха, но мен развалиха, от мен взеха, на носа туриха." Пък аз искам сега да знаят – като трансформират тия клетки, да поправят и гърбове, и носове, без да пострада единият за сметка на другия. Сега в музиката вие слушате тия класически музиканти и композитори: Моцарт, Бетховен… Но ако някой ви попита: "В какво седи класицизмът на Бетховен?", казвате: "Чудно нещо! Той е дивен!" Но какъв е? Казваш: "На еди-кой си чувствам аз силата му." Какво чувстваш? Там, като видиш нотите, може да покажеш коя нота, кой пасаж ти харесва, защо и за какво. Той може да означава някаква идея. Например може ли някой човек да се кара и да ти говори тихо? Той, като ти говори любовно, може да ти каже: "Ти си благ човек." А като иска да се кара, ще натърти гласа си съобразно с тоновете в Природата: с това, дали тоновете са силни или тихи, се изразява известна идея. Така и на някой концерт ще вдигнат една олелия. Хората казват: "Отлично свири!" А пък аз казвам: все се караха те. Има оркестранти, които свирят бурно. То е хубаво; като караница е, но трябва да изразят известна идея. В музиката трябва да изразяваме образно всичките чувства. Трябва да знаем и начина, по който се изразява едно чувство. И в пеенето е същото. Ние като започнем, че и Любов, и всичко – караме ей тъй, по шопски. Не, не, окултната музика не търпи тия работи. Тя има образи, изрази има, идея има в нея. Поезията е скрита вътре в самата музика. И аз искам да помислите върху туй. Това е една широка област. Сега, тази вечер, ние ще ви изпеем В зорите на живота, после ще ви изпеем нещо за Мусала. (Една от сестрите изпя първия мотив.) В зорите на живота (2) Слънце изгряваше, (2) на Природа граници очертаваше, (2) в душа ми мощен дух пробуди (2) и в сърце ми Любов събуди, (2) събуди, събуди и в сърце ми Любов събуди. Сега за Мусала – втори мотив: Един си ти, мой Мусала, свещено място, Божи връх. Мой Мусала, Мусала, Мусала, мой Мусала. През ясен ден на пролетта видели ли сте изгрева от Мусала? Мусала, Мусала, Мусала, от Мусала. При първи лъч на Слънцето вдъхнали ли сте леки дъх на Мусала? Мусала, Мусала, Мусала, на Мусала. Тия са двата мотива. Сега имаме и трети един мотив, но ще заучим сега само този за Мусала, по-лесен мотив е той. Сега аз ще изпея третия, той е източен мотив. (Учителя свири и пее.) Трети мотив: Махар Бену Аба, Веют Биладер Адер Бену шела, Бену шела, Бену шела, шела, шела, шела, Биладер, Адер Бену шела. Молитва на ученика – тъй кръщавам аз този мотив. Разбирате ли? И вижте разликата, това е един окултен мотив. (Учителя пее пак, без да свири.) Мекота се изисква тук. (Пак го повтаря.) Тъй ще го изпълнявате вече. Сега аз ви казвам как да пеете, давам ви образец. Като дойде някой певец, тъй трябва да пее той. (Изпяхме го всички.) Не е мъчен този мотив, но в пеенето ще пазите едно правило: когато пеете, ще концентрирате ума си! Щом изгубите концентрирането на ума си, не може да пеете. После, не само за мелодията ще мислите, но и за гърлото си ще мислите. Певците не мислят за гърлото. Гласът ви и умът ви ще присъстват вътре в гърлото и никога няма да се простудите. Само така ще се създадат хубави гласове. Израз на мекота трябва! Това са упражнения, които трябва да минете. Сега, като пеете Махар Бену Аба, внимавайте за израза на песента. Това са едни от най -великите звукове. Махар значи Великият, Бену – Онзи, Който благославя, Аба – Баща на всичко. Няма да се плашите, няма да се страхувате – ще давате израз на душата си. В окултната музика няма да се страхувате. Може да има страх, но не тук. (Изпяхме всички "Махар Бену Аба".) Това е специален мотив, може да го пеете само при особено състояние. Туй прекъсване, което се вижда в упражнението, то е във връзка с други музикални гами. Прекъсването значи, че има други гами, други упражнения, които не можем да ги изпълним; ние изваждаме само простите. Аз ви казах, че има мелодии, които мъчно могат да се преведат в една окултна песен; даже и в едно окултно упражнение има големи тънкости в тях. Ако не можем да извадим тези тънкости чрез обикновената музика, то е, защото обикновената музика произвежда обикновени работи. Сега да пеем "Мусала"! Този е един настоящ мотив, създаден на тази гама, на която ние живеем. От вас се изисква чисто пеене. На мнозина гърлата са малко пресипнали. Сега да изпеем слога ХА. Вие се смеете, но направете някой път опит, да видите как действа това ХА. (Учителя пее сам.) Окултен тон е той. Всеки, който се смее така: ха-ха-ха, той е добър човек. Аз бих желал всинца, като се смеят, да казват ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо. При слога ХА се отваря душата. Тъй! Природата си има израз и ние изкуствено трябва да го предадем. Трябва да се упражнявате! После правете упражнение с буквите а и е! Вие трябва да избягвате туй пеене със звуковете иее-иее, то е гръцко пеене. Ти едновременно трябва да прокараш три тона отдолу през гортана си. (Учителя свири съвсем тихо, след това пее: ха-ха-ха.) Човек може да прокара гласа си чрез лъка на цигулката си и да накара цигулката да пее, каквото той иска. Сега за онези от вас, които не са толкова добри певци, като на ученици на окултната наука аз поставям за тях музиката като средство за усилване на волята. Ако вие не можете да преодолеете малкото мъчнотии на гласа си, тогава где седи волята ви? Именно в преодоляването на мъчнотиите ще калите волята си. Онзи, който не е способен в пеенето, той чрез думите на упражненията ще трябва да упражнява и своята воля. И музикантите се развалят по нямане на воля. Те си създават идеята, че знаят много да свирят, че са добри цигулари, но всъщност хората днес едва са засегнали изкуството да свирят на цигулка. Те мислят, че имат добро изпълнение. Може ли един музикант тъй да предаде едно любовно настроение с цигулката, че като свири, околните да познаят, че за Любов свири – да изрази гласа на Любовта? По някой път, след като ти е разказвал дълго време за тези неща, едва ще разбереш за какво ти свири и ще почнеш да чувстваш това. Не, не! Вие, без да знаете всичко това, само като ви засвири някой, трябва да почнете да го чувствате. Хубаво свирене е това – и онзи, който не знае какво се свири, да го чувства. (Учителя свири селския диалог много живо и образно.) И мислите ли, че известни наши чувства ние не можем да ги изразим чрез музиката? Можем. Не само това ще знаем чрез музиката, но ще знаем и как човек играе. Сега имайте предвид, че всичките движения на ръцете са музикални. Всички движения в нас трябва да бъдат музикални. Движенията вървят по известни закони, както и тоновете вървят по известни закони. И често, когато ние парализираме волята си, то е, защото ние не правим правилни движения. Всяко движение на очите, на ръцете ни, във всичките наши пози трябва да бъде съвършено естествено. И към туй трябва да се стремим. Можем ли да постигнем тия естествени движения, гласът ни ще бъде естествен и от Невидимия свят ще почнат да ни преподават. Само тогава – като дойде от Невидимия, от Божествения свят, ще можете да разберете онази висша наука, за която всички мечтаете, която искате да научите. Например ако един българин играе, как ще си движи ръцете? (Учителя си движи ръцете.) Ще кажете: "Туй е кълчене." Не е кълчене. Кълчене е за този, който не знае да играе. Това са геометрически движения. Във всяко едно движение се проектират известни струи от човека навън и той взима и дава едновременно. И ако ти развалиш някои от тия струи, ти сам ще пожънеш последствията. Например ти можеш да си изкривиш устата и после с години не можеш да се освободиш от това, не можеш да се поправиш. Не, не, има известни движения, които са дисхармонични. Няма термини, с които те могат да се изразят. Ще бъдеш искрен в движенията си. Нашите движения трябва да бъдат музикални. И говорът ни – също. Когато аз говоря музикално, думите ми произвеждат един ефект, но някой път правя известни нарушения, за да видя какви резултати ще произведат думите ми. И често, когато съм употребявал някоя дисхармоничност, някой дисонанс, виждал съм какви резултати произвеждат те. Трябва да говорим музикално! И човек не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалният човек може да изрази Истината. Само любещият човек може да изрази Любовта! Любовта – това е най-висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва. Тя е единение с Бога и следователно, когато ние любим някого, всичките негови действия са за нас красиви. А щом не го обичаме, колкото и да е съвършен, не ни харесва. Питам: коя е онази сила, която прави хората пред нас красиви, добри? Любовта, Любовта изглажда нещата. Ако вие дружите с човек, който ви обича, Любовта му ще преобрази вашия характер, вашият поглед ще стане по-мек. Любовта ще я турим в действие: в гърлото, в очите – навсякъде. Ако аз те срещна и ти се пооблещя, какво ще произлезе от това? (Учителя прави едно гордо движение.) Това не са естествени маниери, движения. Това са карикатури. Ти изведнъж искаш да представиш известна идея. Тази идея има само едно правило, само един начин за изразяване – нещо сериозно има в нея. Може да се усмихнеш естествено: този твой смях ще бъде тъй естествен, тъй искрен, че всекиму ще е приятно, а не да се изкривиш. (Учителя прави известни гримаси.) Не прави така, че хората всичко следят. Та в Школата аз ще ви обърна внимание на правилните движения. Внимавайте за вашите движения! Неправилните движения развращават света. Всяко движение да е на място. Туриш очите си в едно направление – трябва да изразяват нещо, в друго направление – също. Например вие погледнете едного и после изведнъж погледнете надолу. Туй не е красиво. Задръж погледа си. После, някой се ръкува бързо и си отдръпне ръката. Като се ръкуваш, не задържай ръката дълго време, не я стискай много; като хванеш ръката, хвани я добре. Тъй и ръкуването, и то е ритъм вътре в Природата, следователно и движенията ни трябва да са музикални. Сега аз не искам да започнете само да пеете, но казвам, че музиката има свои вътрешни изрази в движенията. Когато музиката се съедини с движенията – това е красивото; а като се съедини с речта, тя става още по-красива. Аз съм слушал човек да говори музикално – всяка една негова дума се нарежда правилно, всички слогове са музикални. Хора, които не са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. И всички трябва да говорим красноречиво. Под красноречиво разбирам тъй естествено, че да обичат хората да ни слушат. Затова ни е създал Господ и затова сме в тази Школа на Земята. Сега забележките, които ви правя, не ги приемайте само за себе си. Аз не ги правя лично – искам само да ви накарам да мислите. Аз искам само да ви цитирам какви са законите. Божиите закони са неумолими в развитието си. Те не могат в нищо да се изменят. Ние трябва да се подчиним абсолютно на тези закони. Туй трябва да имате предвид. Тъй, както Бог действа, и ние ще действаме. Нищо повече! И няма защо да ходим да си губим времето. Ще пеем хубаво, ще говорим хубаво, красноречиво. Ще движим очите си правилно, всичко правилно ще вършим. Ако имаме някъде дефект, ще го оправим. Ще имаме своя воля. Туй е целта на Окултната школа. Вие може да придобиете знание, но защо ви е това знание, ако не го използвате? Ако този капитал, ако туй знание ще го турим в действие в сегашния ни живот, да ни ползва всички, тогава то има смисъл. Например, ако една домакиня пее хубаво, то като си идва мъжът й, тя още отдалече трябва да вземе да пее и той ще бъде разположен. Но песен да е! Аз съм виждал много мъже: връщат се от работа, а някоя жена нейде си пее и те се спират, слушат. Има защо –окултно пее жената. Спрял се е мъжът, слуша я и се облагородява, хубаво пее тя. Питам: ако във всяка една къща имаше хубаво пеене, ако дъщерята и жената пеят хубаво, бащата като влезе в дома си, не ще ли му бъде приятно? Пейте, не бойте се – ще има мир вкъщи! А сега хората, като са престанали да пеят (т.е. те пак пеят, но по друг начин), на друга гама са започнали да пеят и не се разбират. И това е музика, но много груба. А аз бих желал от всички ви да излязат добри музиканти; не специалисти, но като изпеете нещо, себе си да задоволите. Аз да ви кажа как да пеете: пейте си вие тъй, като че няма кой да ви слуша. (Учителя свири и пее "Мусала".) Сега хубостта, значението на тия песни какво е, защо ги пеем? Били сте на Мусала. Там има две противоположни течения – електрическо и магнетическо. Щом запееш за Мусала, ти се свързваш с всички тия течения и образи, които изпъкват картинно пред тебе, и те ти действат. Затуй за всички места, където сме били по екскурзии, ще направим и музика, и поезия за тях, а на външните хора ще кажем: направете нещо по-хубаво от нас. Идущата неделя ще имаме и третия куплет за Мусала. Ние можем да пеем и трите куплета на един и същи глас, но в окултната музика една песен от три куплета ще има три различни гласа. Тъй щото на всеки куплет – отделен глас. Окултната музика не позволява да пееш два куплета на един и същи глас. Пет куплета – пет гласа ще имат; а тези, които не познават тази музика, карат по няколко куплета на един и същи глас. Казвам: хайде, и ние ще съчиним един глас. И този брат, ученик, който написа песента за Мусала, и той беше съчинил един глас. Направихме два гласа, остава и за третия куплет един глас – и него ще направим. Коректура направихме. И казвам: ето, виж как се учат учениците да пеят, всички се учат да пеят. Музиката е потребна като едно средство за лекуване. В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас. Затова музиката се употребява като средство против тия отрови. Има известни чувства, които, след като ги минете, ако не знаете как да ги лекувате, ще отровят целия ви организъм, ще повлияят на вашия черен дроб, на вашата жлъчка. Затуй е потребно ученикът да знае как да пее. В такъв момент, в такова състояние ще туриш волята си, ще пееш. "Ама не ми се пее." Ще пееш, защото ако не пееш, ти си турил отровата в себе си, а трябва да излезе тази отрова. Затуй налагам музиката като средство за лекуване – аз наричам тази отрова психическа, органическа отрова, и под нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не можем да виждаме доброто у хората, а виждаме само злото. Като видим едного, казваме: "Той е такъв, такъв, такъв." Има известни същества, които, като ги турим в човешкия мозък, отразяват му се вредно. Под тяхното влияние и художниците не могат да различават боите, а почват да се объркват в тия бои – изменят ги. Следователно от тия отрови, които внасяме в ума си, ние загубваме понятие за правото. Кое е онова право, с което ние можем да критикуваме нещата? Има едно Божествено право! Ако аз съм един художник и вие направите една картина, аз ще ви покажа как по-хубаво да се поправи картината. Казвам: приятелю, този нос не е така. Крив е носът. "Не зная." Но трябва да знаеш: в Природата не може да бъде така. Обущар си, не си направил хубаво обувките – ще ги поправиш. Всеки един от нас трябва да знае къде и как да поправя. Да кажем, че нещо е криво, на едно място е криво – поправи го. Ама не говориш правилно, не пишеш правилно граматически – поправи се. И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език. Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи? Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от речта. Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред. Значи при образуването на речта у човека в сегашното му състояние, в нашия мозък има известни пластове, които са покварени, та много думи от езика ни са изчезнали, а ние мислим, че имаме един език, който не се изменя. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдем в нормално състояние, езикът ни ще се възстанови. Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи. Той казва: "Туй, което сече", вместо да каже "брадва". А за коня не казва "кон", а казва: "Туй, което бяга." Но и кравата бяга, и конят бяга, и много други животни бягат. Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо? Защото съществителните имена ги няма. Следователно речта става по-сложна. И в нашия език ние сме изгубили много думи. Ако влезете в окултния свят и ви кажат една дума, тя съставлява почти цяла една тукашна реч. В окултния свят една цяла наша реч с една дума я изразяват. Как? С всяка една буква изразяват една дума. Да кажем, че една дума има десет букви – те означават десет думи. Ако от тия десет думи всяка една има по пет букви, то колко наши думи правят? Десет думи по пет букви правят петдесет думи. Такъв е техният език. Сега ние ще оставим това настрана, но казвам, че в Школата ще се учите да разбирате думите. Думите ви трябва да бъдат разбрани. Вътре в Школата думите ви трябва да бъдат разбрани, трябва да знаете какво искате да кажете. Сега искам да мислите един за друг Добро. Аз правя изследване и намирам като една от най-големите спънки у вас това, че вие не можете да мислите Добро един за друг. Вие не знаете закона, че ако мислите Добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото и за себе си. Ако искате да се поправите, да се облагородите, непременно трябва да мислите много добре за другите хора. Туй, което мислите за тях, то е заради вас. Такъв е Божественият закон. Ако не го спазвате, вие с това вредите на себе си. Че тогава защо ви е Окултната школа? Ако дойдете тук да се научите да познавате само погрешките на хората, а не знаете как да ги изправите, каква е тази наука, какво сте научили? И музиката е един начин за оправяне на погрешките. И някой път тия течения са толкова отровни, че за някои от тях съм свирил по половин час, за да ги разруша. И от всичките ви отровни течения, като тегля лъка на моята цигулка, не остава нито едно, което да не се разруши. Да употребя половин час – това е много работа, за да се разруши едно отровно течение. И човек, омотан веднъж в едно такова течение, ще се намери като в един задушлив, отровен газ, ще плати с живота си. Всички тия течения ще ви отровят, ще парализират мисълта ви, волята, чувствата ви: ще станете кости, мъртви кости. В туй отношение сега музиката, каквато и да е тя – не само религиозната, която е едностранчива, не само светската музика, която също е едностранчива – музиката изобщо може да лекува. Музика аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето. То е музика – да изразиш как се усилва слънчевата светлина, как идва до зенита и как после се намалява. То е музика, минаване от една гама в друга. Например един окултен цигулар може да ви представи зазоряването и вие може да видите на цигулката му, като свири, как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява. После той ще ви представи как пеят птичките и вие, като излезете, ще ви олекне на душата. А сега, след като ви свирят дълго време, казвате: "Е, той е класически автор, този Бетховен." Но какво е искал да каже Бетховен? Той имал сюжет! Та ние сега благодарим на тия стари автори, ние признаваме тяхното значение, но за в бъдеще идат други музиканти, много по-велики от Бетховен! Те ще създадат една музика, за която светът даже не може и да подозира. И апостол Павел, който видял какво се приготвя за в бъдеще, казал: "И видях, и чух неща, които не може да се изкажат на човешки език." Той чул музика. Духовният свят е свят на музика. И който веднъж се е озовал там и е чул тази музика, като се върне, ще се заеме да преведе това на хората. Музикален е там светът. Ако това хората го знаят, светът ще се оправи. Следователно ние ще се стремим да направим българския народ музикален. И той е музикален. У англичаните, които са такива материалисти, много малко музика има в тях. Също и у американците, но американците съзнават това, чувстват тази нужда и викат най-видните музиканти да работят между тях, плащат им скъпо, защото те знаят, че ако не е развита музиката, ще пострадат. И ние за вас ще повикаме такива велики музиканти и ще им платим. Сега аз ви гледам – вие оставяте на хора той сам да пее. Не, в неделя сутрин всички ще пеете; ще се вслушвате в хора, ще се водите по него, но непременно ще вземате участие. Всички ще пеете, без пари ще пеете. Нека всички вземат участие в туй пеене в неделя сутринта. Някои от по-старите казват: "Чакай да видим как ще пее хорът", и вземат едно критическо положение. Не, не, всички ще пеете. Вие се вслушвайте в хора – той изразява музиката. Тия бележки, които сега нахвърлих, те са важни, важни са заради бъдещите ваши схващания, които ще имате. Защото, ако нямате музика в душата си, този океан – животът, знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте децата как пишат на пясъка по морето? Пишат, пишат, дойде никоя вълна, заличи написаното – и пак наново пишат. Това е животът без музика. Ти пишеш – той заличава; ти пишеш – той заличава. И най-после казваш: "Животът няма смисъл." Защо? Защото няма музика. Хората не се молят, казват: "Молитвата е глупаво нещо, не е изкуство." Не! Молитвата е още по-велико изкуство в живота. Да се моли човек – това е още по-велико пеене. Хайде сега да изпеем упражнението със слога ха. Ще бъдете искрени! Сега имайте предвид, че аз не ви говоря като на богомолци – говоря ви като на разбрани ученици. А ученик е онзи, който се учи. Тук богомолци няма, ученици има. И правя ви бележка като на разбрани ученици. (Всички пяхме "ха, ха, ха, ха, do, mi, sol".) Сега някой ще каже: "Защо да не вземем do, rе, mi, fа и т.н.?" Ако вземем тия тонове, няма да има никакво значение, не е то do, rе, mi..., то е ха. Да изпеем пак с ха цялата гама, но с постепенно усилване. Сега пак ще се изпее, но с едно малко спиране на ха, тъй – ха, ха, ха. Буквата х е пълна буква, а буквата а е празна. Като произнесеш буквата х, ще се напълниш, казваш ха, ха. Сега ще изпеем по друг начин гамата: do, rе, mi, fа, sol, lа, si, dо. Забелязахте ли каква е разликата? Тъй се внесе една малка дисхармония. Когато вие пяхте ха, ха..., имаше утихване, утихване. (Учителя пее сам гамата с ха.) Тихо ще пеете, в себе си. Туй, силното пеене, после ще дойде. Седнете и си направете едно упражнение в стаята с това ха. Неразположени сте, пейте ха, ха, ха... (Учителя пее.) Вземете основните тонове: do, mi, sol, dо. Сега ще продължим с ха, да видим доколко може да продължим от силно към тихо. (Всички пеем "хаааааа" към отслабване.) Да кажем, някой път сте набрали повече енергия в себе си, усещате се неразположени духом. Седнете, произнесете с пеене слога ха – пейте така, с постепенно отслабване. (Учителя пее, показва как. После пее друга мелодия.) Сега ще кажете: "Е, аз ще направя това?" Не трябва само да го изпеете, но важно е какво ще излезе. После, това упражнение със слога ха не позволява да се пее как и да е. (Учителя пее "ха, ха, ха" с повишение и после с понижение на гласа.) Може да ви дам едно упражнение: сутрин, като станете, ще изпеете изведнъж ха, ха, ха с повишение и после ха, ха, ха с понижение, колкото пъти можете да го вземете с гласа си. С усилване на тона може да се вземе десет пъти. Туй упражнение е същевременно и за дишането, но тихо го пейте. Защото ако пеете много силно, ще развалите гласа си, вашият гортан ще се развали – тия, грубите движения ще го развалят. Ще имате най-доброто настроение на духа и тогава ще пеете тихичко, тихичко. Така ще дойдат тия прекрасни магнетически движения. Щом дойдат тия движения, вие ще ги предадете на вашия мозък, на вашето тяло, на вашия глас. Чрез гласа си вие може да дадете едно добро настроение. Затуй, като се дадат тия упражнения, някои от вас казват: "То и без тях може." Без всичко може, но без тях не може. Без ядене, без пиене, без дишане, без пеене, без мислене, без чувстване, без действие не може. Те са неща необходими и основни. Не може без тях. Ако вие мислите да прекарате един щастлив живот без пеене, лъжете се. И Небето, онзи Божествен свят, е свят само на пеене, на музика. На наш език казано: ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песен, тя щеше да има успех. Въпросът не е в многото учене, а да се стремим към туй, същественото, което трябва да стане у нас. В туй отношение искам окултната музика да ви даде един подтик. Този опит е пръв; искам да приложим музиката като едно средство за лекуване на самите вас, като средство за подем. То не е тъй лесно, но може да се приложи. Скоро ние ще завършим своите упражнения, а после, в продължение на три-четири седмици, по двама, по трима ще излизате да пеете, ще видим как ще пеете упражненията. Някои от вас с голяма радост, на драго сърце ще излязат да пеят, но някои от вас ще кажат: "Туй е голямо нещастие – аз да изляза да пея." Но туй нещастие ще дойде. Някои биха дали две хиляди лева да пее друг някой за тях, а те да се освободят. Сега аз искам от Любов да се пее. Музиката не се учи насила, никой не ви е вързал. Но понеже ние следваме Окултната школа, то всичко, което се изучава в нея, ще се изучава от Любов. Ако законът на Любовта работи, всичко може да се постигне. Ако е без Любов, нищо не може да се постигне. Музиката е външен израз на Любовта! Следователно, ако ние вложим Любовта като едно силно подбуждение, ще възприемем музиката. Щом няма Любов, ще гледаме тъй да минем, а с Любов ще се придобие едно Божествено изкуство и вярвам, че тогава у вас ще се създаде един по-устойчив характер. А сега не че вие не искате да бъдете устойчиви, но външният свят е много неустойчив, нециментиран; и тогава, разбира се, неустойчив ще бъде и вашият свят. На мене ми разправяха един пример, ще го разкажа и на вас. Той е следният: двама души, благородници, се влюбват в една много богата и красива мома, искат и двамата да се оженят за нея. Тя казва: "Хубаво, аз ще избера едного от вас. Ще дойдете при мене с вашите велосипеди." Идват те с велосипедите си. Завежда ги тя при една стена и казва на единия: "Ти ще идеш на петстотин метра разстояние, ще засилиш велосипеда си и ще прескочиш през тази стена." И той се качва на велосипеда си и казва: "Навярно тя няма да ме остави да се убия; като дойда там, до стената, тя ще каже да спра." Той засилва велосипеда си, достига до стената и тя го оставя да прескочи. Той обаче спира велосипеда. Тя казва: "Твоят изпит се свърши." Казва на втория си кандидат: "Ще прескочиш тази стена и от другата страна на стената, там ще ме намериш." Той засилва велосипеда си, бухва стената, тя била книжна, и минал оттатък. И вие с вашите велосипеди може да минете тази стена като първия. Тук се изисква смелост. Сега навсякъде ние имаме все книжни стени и с велосипедите си трябва да пробием тия стени. Там ще намерите вашия идеал – зад стената. На първо място ще турите диамантената воля, а на второ място – музиката, като едно средство за облагородяване, и после ще говорим за други работи. Имате ли някаква тема зададена? Не. За следващия път напишете нещо върху Предназначението на космите. По десет реда, по един ред, по две-три думи да е, но напишете нещо. Турете си за правило да напишете поне една дума. Най-после едно изречение може да напишете. Едно изречение се състои от три думи, а три думи всеки може да напише. Щом ви се даде една задача, може да кажете така: "Три думи да са, но ще пиша." Например аз казвам тъй: Светло – топло, Истина – Светлина, Истина – топлина и Топлина – Светлина. Какво разбирате от това? Истина – Светлина, Истина – топлина, топлина – Светлина. На вас оставям да определите това. Мисля, че определих какво нещо е Истината. Туй, което посадиш, и туй, на което опиташ плода – то е Истина. Истина – Светлина значи туй, което си посял, и туй, което си ял. Светлината е служене. Светлината служи на Истината – да я изяви. Защото ако Светлината не беше там, нямаше да израсте семето. Истина – Светлина е тази, в която плодовете узряват. Истина – топлина е тази, която кара Слънцето да се движи, туй, което те кара да чувстваш или което кара растението да расте. Истина – Светлина, Истина – топлина – те са първите основни действия. Светлина – топлина значи: в тази Светлина моите мисли може ли да зреят; в тази топлина моите чувства може ли да се пречистят; в тази Светлина моята воля може ли да стане диамантена? И тогава ще преведем тези неща, ще кажем: топлината – това е Любовта; Светлината е свързана с Истината. Топлината всякога придружава Любовта. Ако имате един чувствителен термометър, може да проверите, че на всеки човек, който люби, неговата температура се отличава от температурата на онзи, който не люби. И на всеки човек, който мисли, който се занимава със сериозни мисли, в мозъка му има повече Светлина, отколкото у този, който не мисли. Туй може да го докажем научно – повече Светлина има. Следователно Светлината е свързана с Истината, а Истината е подбудителен мотив за Мъдростта. С Мъдрост ние търсим Истината за нещата. Следователно Светлината е един резултат, който се произвежда от тия движения, които стават в човешкия мозък. Който търси Истината, той има повече Светлина, а който не я търси, той няма Светлина! Който търси Любовта, има топлина. На някои хора изстиват краката. Внесете Любовта в себе си – ще имате топлина и на края на пръстите. Щом ви изстинат пръстите, вашата Любов е банкрутирала. Щом палците ви са студени, какво показва това? Сърцето ви е топло, но волята ви е парализирана. Щом пръстите ви са студени, това показва – волята е слабо развита. Че няма защо да се заблуждаваме – ще събереш волята си, ще кажеш: "Тази Любов искам да проникне в крайните частици на моите пръсти." Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите. Нека дойде нейната топлина и в пръстите. И сега разни професори, лекари ще ни казват това и онова. Онзи професор, който и да е той, трябва да изпълнява нещата правилно. Бъдещата наука ще бъде наука положителна, осмислена. Имаш ли Любов, нека Любовта дойде в пръстите ти. Като са вкочанясали, ще проектираш Любовта си там, в пръстите си, и за пет-десет-петнадесет минути ще имаш топлина. Ще кажеш: "Слаб съм." Това не е извинение, това показва, че ти нямаш знание. Ако аз вляза в къщата ви и ви запаля собата*, сгрея вода и ви туря в една баня, няма ли да ви стопля? Ще ви стопля и оттатък ще минете. Ще каже някой: "Може и със студена вода, по метода на Кнайп." Опасно е: студената вода е само за ония хора, които имат много топлина, а онези, на които организмът е изтощен, те в топла вода трябва да се мият. Пък онзи, който има много топлина и се нуждае от хладно, може в студена вана да се къпе, но това не е правило. И тогава ние със своите разсъждения ще мязаме на един болен от турско време. Посетил го докторът и той му казва: "Г-н докторе, позволи ми да ям зеле. И тъй, и тъй ще умра, зеле искам да ям." Лекарят казал: "И тъй, и тъй умира, дайте му зеле, то се вижда работата." Наяжда се болният със зеле и оздравява. Лекарят изважда книжката си и пише: за еди-каква си болест трябва зеле с масло и пиперец отгоре. Ама като прилага тази рецепта на другиго, той умира. Тази рецепта само за едного е вярна. Лекарят трябва да опита тази рецепта и ако деветдесет и девет случая са сполучливи, тогава може да я приложи. Сега положителните случаи ние ще оставим настрана. Някой може да оздравее от зеле, а някой може да умре. Зависи как е възпитан човекът. Тайна молитва 3 декември 1922 г. Книги: * Окултна музика Окултни лекции (София, 1998) 36 беседи от 1 октомври 1922 г. до 12 юли 1923 г.

Аудио - чете Надка Иванова Практическо приложение на окултната музика (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Практическо приложение на окултната музика Т. м. (Прочетоха се няколко теми от домашната работа „Разликата между светската и духовната музика“.) Музиката, това е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Съединителна нишка е музиката. И затуй всичките религиозни упражнения, всичките духовни упражнения започват все с музика. Тя е език на духовете. Духовете познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите. Музиката изисква дълго време работа и не само дълго време работа, но интензивна работа. Това е необходимо, за да разберете окултната музика не само в нейната външна страна, но и вътрешна. За пример, ако аз ви изсвиря някои окултни упражнения, някои от тях може да ви се сторят тъй бурни, както и отвън, светските, или тъй безсмислени, както са упражненията вън. Но с това ние имаме за цел да се развият чувствата. Когато седите при някой извор, при някоя река, вие не подозирате даже, че в реката има музика, има смисъл. Когато имате най-лошото разположение на духа, може да направим едно малко упражнение, може да идем до Ели-дере и да изберем там някое стръмно място. Там, гдето реката се отбива, има едно ханче, ще тръгнем по тази река и вие ще наблюдавате течението. Като излезете от туй място, вие ще имате отлично разположение. Тази река ще роди в тебе едно отлично настроение и ти, като се изкачваш нагоре и слушаш това шумолене на водата, камъчетата и листата, в тебе ще се развива веселие, радост. Това е живот! Музика има по тия камъчета, по тия завои! Някой казва: „Tова не е музика“. Хубаво, този шум е произвел едно благотворно влияние върху тебе. Идете на най-хубавия концерт, който се дава, слушайте най-големия виртуоз и вижте дали ще придобиете такова настроение. Музиката ще произведе такива мисли, както шумът на тази река. После не само това: идете при някое балканско ручейче, но изберете такова ручейче, което да не е кално, в калните ручейчета музиката е друга. Изберете чисти, бистри ручейчета, където има камъчета големи и малки, и водата да се блъска тук и там. Ще видите каква музика има там! После, като идете в гората, там ще чуете такива симфонии, арии. Трябва да ви изведа, има особено време през годината, когато ще чуете този концерт. Вие не сте наблюдавали Природата. Вашият ум е бил зает с други мисли, вие сте минали, ама не сте наблюдавали. Ще идете сред Природата, ще забравите всичките ваши грижи и ще слушате. Сутрин, като влезете в гората, всичко е тихо, после забелязваш едно малко шумолене, един малък шум, който постепенно се усилва, усилва, усилва, дойде един вятър, залюлеят се всички тия клонища и след туй пак започне утихване. Ако имате слух, ще чуете, че туй трептение от всеки един лист има особени звукове. Окултните гами на Природата са други, по отношение с нашите гами, с тях те са в дисхармония. От наше гледище тази музика е другояче настроена. И ако вие се настроите според тази музика на Природата и изпеете нещо от нея, ще ви питат: „От където взехте това парче, от кой автор?“ Та по този начин аз искам вие да се запознаете с окултната музика и да черпите сили и вдъхновение от живота, Природата, от дърветата особено. Някой път идете не толкова в боровите гори, там музиката е друга, но в буковите, дъбовите гори, и си изберете някоя хубава красива местност, гдето да има известни промени вътре в почвата. Сега в нашето съзнание ние сме заети само с мисълта за небето и мислим, че небето е много красиво място. Но в какво се състои красотата на небето? Давали ли сте си отчет в какво именно се състои красивият живот? Красивият живот е разумният живот! Нищо повече! А този разумен живот в какво ще се изрази? Той има външен израз, има и вътрешен израз. А вътрешният израз сега за нас се изявява чрез музиката. В нас има музика. Всеки човек си пее, когато е весел, радостен. Когато е радостен, той пее, макар и да не е певец, той вътрешно пее: или си пее, или се моли. Що е молитва? То е Божественото пеене. Молитвата е недосегаемо вътрешно изкуство. За молитвата друг инструмент се изисква вече. Следователно ние имаме пеене, звукове и след звуковете трябва да съчетаем Божествената музика с ангелската. И тогава ние, хората на Земята, ще дадем само техниката. Дървените инструменти са наши. Грубата част е човешка, направата на цигулката, струните, лъка; вибрирането на въздуха е от ангелския свят, а смисълът, който музиката може да донесе, то е от Божествения свят. Всички съвременни хора имат сложено понятие, че външният свят е мъртъв и следователно само ние сме живите хора, разумните същества. Не е така! Вие в даден момент може да бъдете мъртви за едного. В какво отношение? – Ни най-малко да не се инересувате от неговия живот. Вие сте вдадени във вашите работи и до известен момент даден човек не съществува в ума ви, той даже като че е мъртъв за вас, а този човек може да ви заинтересува и да ви стане интересен. Много хора е имало в живота ви, за които първоначално вие нищо не искате да знаете, а след време се заинтересувате за тях. Та музиката е един начин да оживее Природата за вас. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее и животът ви ще стане сносен. Навсякъде ще може да се тонирате. Сега аз не говоря вече за градския живот или за селския живот, няма да намерите у тях тази преснота. Запример българите постоянно говорят за своята музика. Ако се спра да я критикувам нашата стара музика от 5–6 века насам, от робството, ние нищо не сме създали, а обичаме да се хвалим. Българинът живее все с миналото. Разказва: „Нашият баща, той какъв кавалджия е бил, какъв цигулар е бил! Мене не гледайте, но дядо ми, пък прадядо ми, пък баба ми каква певица е била!“ Дядо ти, баба ти, те са музиканти, хубаво, те са турили основата, ами ти какво направи? Ако дядо ти е бил музикант, а баба ти е била певица, и когато дядо ти е свирил с гъдулката, а баба ти е пяла, ти какво постави върху тази основа? И ти трябваше да сложиш нещо. „На мен – казва – не ми трябва музика.“ – Тогава излез из живота! „Не ми трябва молитва.“ – Излез из живота! Съвременните хора искат да покажат значението на музиката и затова светските хора дават повече време за музиката. Това е хубаво, те вървят по правия път, аз ги похвалявам. В съвременните течения на окултисти и в разбиранията си повече религиозни хора казват: „Нас много пеене не ни трябва, трябва ни дълбоко размишление“. Е, какво е дълбокото размишление? Седне някой, концентрира се. Индусите какво правят? Ама тия индуси, които днес употребяват известни системи за концентриране, те с векове са упражнявали пеене и свирене. Те са минали първата степен на ученици и сега са дошли до концентриране. Те са приготвили тия способности, които лежат по-горе – те може да се събудят. А какво става с един европеец? Той се концентрира и като мисли, мисли, заспива. Това не е концентриране! После пак си отрие очите, свие си ръката и казва: „Аз ще се концентрирам“. Ти развали вече концентрирането. Спокоен трябва да бъдеш. Ти ще се отпуснеш, ще сложиш ръцете си преспокойно, свободно, няма да се свиваш, няма да има никакво стискане на мускулите. И когато пеете, някои от вас се стягат. Не, ще се отпуснете, гърлото ви трябва да бъде свободно. Някои казват: „Какво ще кажат за мен? Аз от музика не разбирам“. Вие оставете вашата критика. Ти имаш желание да пееш, нали? Ще направиш една погрешка, 100 направи, но научи се да пееш. Ние ще те извиним за погрешката. Но ако кажеш: „Аз да се науча, че после ще пея“, никога няма да се научиш. Това са лъжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и тщеславие! Най-първо няма да взимате вярно тоновете – нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама аз не съм добър певец“. Ще ви дадем правила как да пеете. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви. Има подобрение. Преди повече от 15–16 години аз направих първия опит. Това беше във Варна. Имаше една ученичка, шестокласничка, тя не можеше да изпее два тона правилно. Всички се смееха, че била дървен музикант. И като я нападнат, тя си поплаче. Казвам: Ти можеш да се научиш да пееш. Как? Тя се научи хубаво да пее и после пееше в хора. Но на човека трябва да му се вдъхне доверие, че има дарба. Той трябва да има вяра, за да се научи да пее за себе си. Аз няма да ви уча да излизате на сцената, за себе си ще пеете. Най-хубавата музика е, когато пееш или свириш за себе си. И аз от личен опит зная това. С моята цигулка аз съм прекарал най-хубавите си минути. Взема, посвиря на всичките скърби и страдания и като им засвиря така тия песни, т.е. аз ги наричам окултни упражнения, всичките духове си заминават и аз ставам радостен и весел. Но щом не свиря и не пея, много лоши са. Някои си казват, какво ли правя аз. Аз, когато съм уморен, свиря и пея. И когато идвам в гората, слушам как гората пее, как изворите пеят, как птичките пеят. Навсякъде се вслушвам. Някоя птичка пее, аз се поспра, заслушвам се, казвам: Колко е хубаво. Тук еди-къде си хубаво пееш, но тук, на това място, и ти си изпортила малко. Славеите ги слушам, наблюдавам. Някои от тях са майстори, добри певци. Хубаво гласа си извиваш, но казвам: Ти трябва още да се учиш. Един ден отивам към Борисовата градина и по пътя към гората слушам – славей пее. Славеят е много срамежлив. Този славей се скрил в боровите дървета, отличен певец, пее хубаво, но не се вижда и така ме заинтересува! Тоновете взима така правилно, чисто, рекох: Да видя къде се е скрил. Отидох, оттук надникна, оттам надникна, зърнах го, а той, като замижал с очите си, пее, та се възнася. Както го слушах, той отвори очите си и ме видя, подскочи и каза: „Как ме издебна!“ Казвам: Слушай, харесвам ти пеенето, хубаво пееш, отличен певец си ти! Трябва да наблюдава човек! Ще каже някой: „Е, аз ще седна сега да се уча от туй малко славейче, друга работа нямам, ще се занимавам с туй малко славейче“. Ако ти не се занимаваш с него, и с други работи не може да се занимаваш. И когато Господ те види, че ти търсиш все великите работи в света, Той ще каже: „Нашият син не отива на добре“. А когато види, че обръщаш внимание на малките работи, и великите ще дойдат. Та пеенето някой път, според вас, това е дреболия. Кои пеят? Казват: „Ние знаем кои пеят“. Българинът за пеенето има следното понятие: „Момата – казват – трябва да пее, понеже ще се жени. Пък попът, той си има такава длъжност – да пее; псалтът – също пее. Аз не съм псалт, не съм поп, не съм мома да се женя, та да пея! То бива един път в годината, когато идеш някъде, когато те повикат на угощение, че тогава може да се развеселиш, може да попееш“. Такива са въобще народните ни схващания. И българинът отпосле ги е добил, в своето слизане. В своя първоначален живот, когато той е седял по-високо, проявявал се е като музикант, но отпосле той е изгубил тази музикална култура. Музикален е българинът! Той имал култура, но като изгубил своята музика, изгубил и своята книжнина. И сега от книжнината на славяните нищо не е останало, а при това славяните са много музикален народ, но у тях наново трябва да се събуди този музикален дух. Сега ние започваме просто, с малки, прости упражнения. Упражненията са елементарни. Аз искам онези от вас, които ще пеят, доброволно и по Любов да пеят. Ако искате да се учите и тия упражнения да произведат ефект върху вас, ще трябва всичко по Любов да правите и тогава вие ще ги опитате. Вие ще спазвате законите. Няма да взимате тоновете в такова легато, в такива протакания, но ще се учите да взимате тоновете много вярно, чисти. Най-първо ще се научите да взимате добре 4-те основни тона, на основната музика: „до“, „ми“, „сол“, „до“ (горно). Вярно ще ги взимате. Всякога ще може да взимате тези 4 тона и след това постепенно ще се научите да взимате и други тонове. Аз не казвам, че без музика не може да живеете, можете, но животът ви ще бъде несносен. И онези хора, които най-много страдат в живота си, те са хора без музика. Музикантът не страда. Той страда, но е радостен в стаданията си. И аз съм виждал, има такива просяци. Най-добрите просяци са онези, които свирят със своята гъдулка. Той си свири и като мине някой, той казва: „Аз не прося, изкуство имам“. Изкуство е то! Хубаво свири той, възпитава хората, седи на пътя и казва: „Моето изкуство ви предлагам, без пари свиря аз“. Та в новото учение непременно искам от всинца ви знание на музика. В школата, който не е музикален, той не може да бъде ученик. Всички трябва да имате ухо да различавате тия тънки тонове, но не само да станете чувствителни, защото ако станете много чувствителни, ще станете тщеславни и горделиви, но да си развивате образи – чувствителността да се обърне на образна музика. Образите са качество на човешкия ум. Чувствителността е необходима за сърцето като пра (прана?), но тази пра трябва да се обърне на енергия. Всякога, когато пеем, в пеенето трябва да се произвеждат хубави картини, някои хубави образи от природата. За света други песни ще имате. Когато минавате от сегашната музика в окултната, вие ще имате един преходен период. И в това, както се сменят гамите от една в друга, ще се научите да сменяте гамите и да минавате от едно състояние в друго. Някой път става у вас едно притъпяване на гласа. Притъпяването на гласа се дължи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я пренесете в гортана си, ще правите известни упражнения, да владеете вашия ларинкс, да пренасяте разумно волята си. Гневът, съмнението, ядът, безверието, всички тия неща рушат гърлото. Може някой да е много талантлив, но тия отрицателни качества постепенно ще повлияят на неговия гортан, а след туй ще повлияят и на неговата мисъл. Ти се съсредоточаваш, искаш да се изкажеш и тази мисъл постепенно се проектира чрез твоя гортан. А самата реч, и тя се изразява по един музикален начин. За пример, като кажете: „Аз искам“, това е музика. И първоначалният език е бил чисто музикален, но с грехопадението на хората са останали звукове, които нямат музика в себе си. И сега вече в оперната музика искат да се възстановят музиката чрез пеенето и играта, а ние, като видим това, ще се произнесем малко нецензурно, ще кажем: „Туй са известен род кълчения“. И ако съвременният човек ни попита: „Кое е правилното движение? Кои са ония правилни маниери, движения?“, ще му отговорим: Които са съгласни с Природата. Знаете ли кои са правилни движения, за пример кога се е появило ръкуването на хората? В сравнение с човешкото развитие ръкуването не е от много старо време. Всяко едно движение изразява известен музикален тон. И с музиката, по-нататък, ние ще изучим тия движения. Когато движението съвпада с тона, който му съответства, то е една велика сила. Сега там псалмопевецът казва: „Изворите, реките, горите Те призовават“. Цялата Природа взема участие да слави Господа. Как ще Го слави? С пеене. Сега не разбирайте, че аз взимам пред вид пеенето в сегашната музика. То не е още музика. След време хората ще се раждат с музикални способности. Сега аз, доколкото виждам, между всинца ви има някои доста даровити по музика. А то е един добър признак. След това тази музика ще предизвика, ще събуди у вас други способности, ще ви направи по-способни, по-нежни и меки. Нужна е нежността. А нам ни трябва мекота – музика. Аз употребявам музиката като един последен метод да внеса хармония между вас. И ако този метод не проработи, аз имам на разположение още един метод, но после ще ви го кажа. Сега ще кажете: „Непременно дърво ще дойде“. Съвсем друга е мисълта ми. Имам един метод още по-хубав, но бих желал този последен метод да дойде, когато вие усвоите музиката. Той може да дойде и по-рано, но като започнете с него, ще трябва да се върнете назад. Та методът ще ви върне да научите музиката. В него изключение няма. По-добре е да изучите сега музиката, че като влезете там, да вървите напред, като някоя птица да си вдигнете крилата нависоко и да бъде свободен вашият път. Сега да се върнем към нашите две упражнения. Те почти са завършени. Един такъв клас, да ви занимавам с тия упражнения, аз ги наричам забавни събрания. Туй за мене е едно забавно събрание, забавна вечер. Сега няколко от учениците ще изпеят първото упражнение, както е завършено; след туй ще пеем упражнението за слънцето: „Скръбта си ти кажи“. (Учителят свири, а 8-те братя пеят.) Първи мотив, завършен: Сила жива (2 пъти) Кажи ми (2 пъти) Де вода извира (2 пъти) Кажи ми (2 пъти) Сладки думи две Твойте думи две Сладки думи две Втори мотив, завършен: Скръбта си ти кажи Сърце си ти отвори На слънчеви лъчи (4 пъти) Лъчи от Бога благост ще ти донесат И в душата ти радост ще внесат (5 пъти) Радост ще внесат (8 пъти) И в душата ти радост ще внесат (Изпяха се много пъти.) Да изпеем втория мотив така, че когато мелодията се качва нагоре, постепенно ще се усилва, а като слиза надолу, ще утихва, утихва, докато дойде на това място – „радост ще внесат“, после пак постепенно ще се качва нагоре и като се връщате, пак тихо ще пеете. Туй показва, че в музиката при качването нагоре има известни мъчнотии, които постепенно се преодоляват, както като се качваш на някой планински връх, и започваш пак тихо. Вълнообразно е качването нагоре. В тази песен пък – „Кажи ми сладки думи две“, тук има полутонове, тях ще ги прескачате. Каква е широка площта на окултната музика! В обикновената музика това е разделено на 4 части и едва може да я пеят. Прилагайте музиката в живота си! Да кажем, имате някоя мъчна работа да свършите, започнете да пеете. (Учителят пее сам „Лъчи от Бога благост ще ти донесат, и в душа ти радост ще внесат“.) Ще си изпееш така свободно песента. После по този мотив може да си направиш много песни. Те са правила. Може да си композирате каквато песен искате. И тогава, ако вземете: „Кажи ми, кажи ми, сладки думи две“. (Учителят пее сам.) Тези, сладките думи, кои са те? Туй не е измислено. Казват българите: „Кажи ми две сладки думи!“ Там се взимат и хубави, и весели. (Учителят свири „Кажи ми, кажи ми“.) Сега българинът се събужда, нали, и вие ще кажете: „Те са български песни“. Не, не са български песни. Това са песни на Природата. Този мотив не е на българската глава. Българска музика било това! Ходил един ясновидец и изкарал тия хороводни песни като български песни. Това са песни на Природата! Казват: „Български песни били!“ Българската глава такива песни не може да роди; не само българинът не го бива за това, но и англичанинът, и французинът – тях даже още повече не ги бива от нас. Това са мотиви на Природата. Някой път са съблазнителни, понеже с тях много тропане са изкарали, много са играли с тях. Тези песни са ги употребявали хората за зло, та сега, като ги засвириш, казват: „Тропаница има“. А тази тропаница е за лекуване. Ако има тропаница, тя е за здраве. Те са ритми за здраве. И вземете, когато някой е болен, не му пейте минорни гами, мажорни пейте. Мъжът ти е болен, потропай му, тъй, не силно, тихичко потропай в къщи, потропай, той най-първо ще каже: „Не ми тропай“. А като му поиграеш, ще каже: „Я още малко“, и ще почне и той да тананика, и погледнеш, работата се свърши. „Ама че как – казвате, – срамота е да се играе?“ Още по-голям срам е да лежиш на леглото здрав, да пъшкаш и да ти носят това-онова. Туй е още по-смешно. Ако е за почивка, друг е въпросът, но да се разболееш и да смутиш цялата къща с твоята болест, това е срамота! Ще потропаш, ще посвириш, има болести, които така се лекуват – музикално лекуване. То е много хубаво. Няма много силно да пееш – тихо, не да сплашим болния, защото ухото му е много чувствително, трябва да се пее много тихо, но живо. За пример, когато минаваме към второто упражнение, мотивът е много сериозен, отпърво той е минорен, после става по-жив. „Лъчи от Бога благост ще ти донесат“. Сега ние ще приложим музиката при възпитанието на децата. Ще правим опити с малките деца. Вие искате на вас да ги направим. Вие сте употребявали много морални правила, а сега на децата ще приложите някои от тия окултни упражнения, ще видите какво е тяхното влияние. Музиката за в бъдеще ще представя едно добро възпитателно средство, което може да приложите и за себе си. Седиш и не можеш да решиш една задача, вземи едно упражнение, второ, изпей всичките упражнения и ще видиш резултата. Сега тия упражнения, които ви давам сега наготово, туй е едно съкратяване на труда, другояче тия упражнения ще ги търсите из рилските гори, ще ги търсите по планините, по изворите, пък най-после може да ги търсите и из народа, но трябва ухо и разбиране, да схващате какъв е истинският мотив. Българинът така през време на своето робство се е лекувал с тия свои песни. С минорните песни той е лекувал тъгите си, а с мажорните той е казал: „Ти трябва да потропаш, да поиграеш, пък утре ще ида да ора“. После, като дойде пак тъгата, ще пее минорната гама, при радостта пак мажорната и т.н. Сега и ние сме изложени в света на страданията, а музиката, това е начин за лекуване. Може и без музика да мине. Хайде една почивка, сега да видим какво казват учениците тук за музиката. (Прочетоха се още няколко теми.) Светска и духовна музика няма. Музиката не е нито светска, нито духовна, но има два превода. Музиката си е музика, един принцип е, тъй може да се каже. Когато ние говорим, че човек трябва да има добро настроение, то е музика. Всеко приятно настроение, това се дължи на музиката. Доброто, за да се прояви, непременно трябва да употребиш музиката, тя е една обвивка. В Мъдростта има ред и порядък както в музиката. Значи в Мъдростта, в Истината, в Любовта всички употребяват музиката. Те са външни средства за проявяването на самия живот. Музиката е граница. Ако вземем този, интелектуалния свят, той е граница между интелектуалните и музикалните способности на човека. Тук (на челото отстрани, на ръба на челото) се намират няколко способности у човека. На някои този ръб не е така силно развит, значи музикалните способности са по-малко развити, а ще забележите, че у музикантите този ръб (над окото) е много развит. Интелектуалният свят, туй е ангелският свят, дето казват – човек е манас, то е светът на ангелите. Допирни точки са това. Най-големият наш философ при един най-прост ангел е като един невежа. Най-ученият философ на земята при един най-прост ангел, той ще се намери в положение като едно малко бебе. Сега по някой път ние имаме високо мнение за себе си. Често в небето има такъв един израз: там най-простият ангел е офицер, не е войник между ангелите – офицер е; а тук офицерът не е ангел. При сегашното състояние на човечеството има по-важни работи, отколкото целият наш живот. Сега, ние имаме за себе си високо мнение, даже по някой път аз съм слушал да казват, че хората седели по-високо от ангелите, от архангелите. Тъй си мислим ние. За в бъдеще може да стане това нещо, възможно е, но за сега... Там, в Писанието, се казва: „Направил си го малко по-долу от ангелите“. Но някои богослови тълкуват, че човеците надминават ангелите. Това не е вярно! Ако вземем формата на ангелите – добре, но ако вземем тяхната същина, има нещо, в което ангелите не могат да прогресират, то е, че те не могат да грешат! Те са същества абсолютно чисти, чисти! Те са образец на чистота и Любов. Ако искате Любов, там може да я намерите, между тях е Любовта. И каква Любов! Ако изпратим някой между вас там, при тях, ще видите, че те нямат такава любов, такава култура като вашата. Между вас и тях има такава преграда, че мъчно може да се домогнеш до тяхното училище! Колко животи трябва да прекарате във пост и молитва, колко молби трябва да отправите пред Бога, докато ви приемат там при тях. В рая лесно се влиза, но между ангелите мъчно се влиза. В рая са все човешки души. Та когато някой ме слуша да говоря за ангелите, казвам: пламъка, огъня, ангелите ги правят, те са същества на огъня. Ние трябва да бъдем скромни. Ангелите имат отлична култура – такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. По някой път някой ангел може да дойде на Земята, но те идват със специална мисия. И човешките души имат ръководители ангели, но те много рядко слизат. Не си правете илюзия! Ангелите слизат много рядко, не че не обичат да слизат, но имат много работа. Понеже човечеството е останало назад, те гледат да приготвят светии за тях. И ангелите, и те си имат еволюция, по която вървят; те приготовляват светии. И тъй, вие се приготовлявате за светии. Туй не е за смях. „Светия“ значи проявяване, да можете да учите и да помагате. Та почти всички служби, които ангелите са имали, сега са заети от светии. Много малко ангели има сега тука, те се оттеглят в своя свят, там имат работа; някои от тях са много натоварени, натоварени са с управляване на слънчеви системи. Те няма да слязат да се занимават с Ивана, с Драгана. Важна работа имат! Те са същества чисти, крайно чисти, толкова нежни, че при тях ти не можеш да приближиш! Те са като пчелите, те болници нямат, лекари нямат, когато някой съгреши между тях, изведнъж го изхвърлят навънка. Опрощение няма там, никой не плаче, изведнъж го изхвърлят и го забравят. Тъй щото между нас има доста от тия паднали ангели, не са паднали ангели, но ангели без крила са те. Има едно предание, че когато хората паднали и дошли на земята, изпратили 1,000,000 ангели тук, да дойдат, да им помогнат. Те като дошли, видели човешките дъщери, които били много красиви, и взели, та се изпоженили за тях и останали на земята. Та, казва преданието: „Синовете Божии видели, че човешките дъщери са много красиви, и се задомили на земята“. И като дошъл Христос, дошъл да каже на ангелите: „Вашата мисия беше да помогнете на човечеството, пък хората като дойдат до съзнание, нека те да спасяват другите с тия връзки“. Сега това са връзки от „1001 нощ“. Този е окултен разказ, който трябва да се разясни, за който разказ, ако се говори без разяснение, ще си съставите едно криво понятие. Ангелите са свързани чрез растенията, чрез животните, а ние сме свързани с тях. Аз ще ви кажа как сме свързани с ангелите. Дърветата, това са деца на ангелите. Сега ви говоря на окултен език. Пък животните, това са деца на архангелите. Та техните деца – растенията и животните, служат на хората. Ангелите и архангелите им казват: „Учете се тук, изучавайте човешкия живот!“ Не мислете, че растенията имат просто произхождение, един ден те ще се върнат горе при своите родители. Някои казват: „Това е едно дърво!“ Сега у вас ще влезе една отрицателна мисъл: „Ангелите имат ли деца?“ – Имат, разбира се, но деца, които не се раждат, както се раждат хората. И този начин, по който се раждат хората, той не е един от най-сполучливите методи за раждане. „Родено от плът и родено от дух.“ Как се ражда от дух? Та затуй ние трябва да бъдем много внимателни към тия растения. Когато ви говоря за растенията, аз имам предвид, че те са деца на ангелите, затуй в ябълката, в крушата и пр., у тях има такива хубави сокове... Не чувствате ли тяхната сила? То е цяло богатство! У тях Любовта е съвършенно безкористна, те се жертват. Но някой път, когато пристъпим законите и те произнасят присъда, често някой може да плати с живота си. Сега, въобще, вие казвате: „Господ създал растенията, дърветата за хората, да ги употребяват за градиво“. Вие, като ученици на окултната Школа, ще се освободите от туй заблуждение. Не е тъй! Дърветата не са направени да стават греди за нашите здания. Че стават греди, то е друг въпрос. Че ние можем да заколим някои от тия млекопитающи, то е друг въпрос, но те не са създадени за нас да ги ядем. Сега ученици сте вие, трябва да мислите. Дойде някоя мисъл, мислите върху нея. Има и друг начин за раждане. Ако доброволно се жертват, то е друг въпрос, но тъй, както ние ги употребяваме, както ги насилваме, първоначално не е било така. Растенията, животните, млекопитающите имат съвсем друго предназначение. Когато Адам е бил в рая, какво било предназначението му, какво му било предоставено? Какво пише Библията? Нали се казва да обработва земята и да отглежда растенията и животните? И не само това, но на всички животни да им даде имена. Никъде не е казано да ги яде. На животните дал трева да ядат, а на човека дал плодове. След като излязал из рая, понеже станал господар, той престъпил Божия закон. И тъй ние трябва да се научим да пеем – най-важното нещо е да пеем. Но тази музика, която аз препоръчвам, тя трябва да внесе следните елементи: Окултната музика внася освежаване на ума. Ако ти пееш правилно една окултна песен, умът ти ще се разведри. Ако имаш да решаваш някоя задача, правилно ще я разрешиш. Някой пита: „Как да реша задачата?“ – Ще пееш и правилно ще я решиш. Като си попеем 5 минути тихо, след туй вземи перото и ако тази музика може да внесе тия качества на разширение в ума, светлина, чистота, тя върви в съгласие. Не само да се възродиш, но и да решиш правилно задачата си. За пример в музиката има и някои тонове, които са свързани с думи. Ние ги свързваме с думите, за да се развие в нас чувствителността. Пък някой път чувствителността се отразява зле върху нашата памет. Сегашните музиканти са много чувствителни. Изобщо музикантите са много честолюбиви, от много малко кипват. Вземете някой капелмайстор или някой диригент на хор, като си втренчи очите, не може да търпи грешки, а той трябва да бъде тих и спокоен. Туй е, защото идейна музика няма още. Сега няма какво да го осъждаме. Прав е, трябва да се пее хубаво. Той не може да слуша тия неверни тонове. Прав е! Та първо ние ще пеем за кого? Ние ще пеем от Любов. Ще турим за основа Любовта и ще пеем! Тогава аз казвам: Много ми е тъжно, не ми се пее вече. Някой се усеща тъжен, не му се пее. Ще пееш! Единственото нещо, което може да те излекува сега, то е пеенето, трябва да пееш! Защо да не пееш? Както ви казах тази сутрин, ние трябва да мислим, защото много скъпо костваме на невидимия свят. Аз един ден трябва да ви правя сметка колко коства всеки един от вас. И да не си правите илюзии, за нас се харчи такава грамадна енергия, че е срамота ние да седим още в това положение! Това не е милион, не са 10 милиона, това са милиарди и милиарди лева само за едного! И при това седите и казвате: „Какво ще излезе от мен? Какво ли ще излезе?“ Как да нарека такъв един ученик, на когото баща му харчил, харчил, изпохарчил всичкото си имане? Как го кръщавате такъв син, как го казвате? Ще намерите сами тази дума. Ще бъде, всичко ще бъде! Главното нещо е да се мине този преходен период на човечеството. Учениците се намират малко в особено състояние. Туй няма защо да ви обезсърчава. По-нататък ще дойдем до някои основни упражнения. Ще дойдем тогава да застъпим друга една област. Ще минем в геометрията и математиката. Сега, аз искам да ви кажа как растат идеите. За пример аз взех един образ – „Сила жива, изворна, течуща“, и всички тия упражнения излязоха от тази картина. Принцип е тази сила – строи. После, ще имаме едно упражнение за Мусала: „Един си ти, мой Мусала! Видели ли сте изгрева от Мусала? Мусала, Мусала, мой Мусала!“ За Мусала ще има едно упражнение, след него ще имаме едно упражнение. Само за думата „Истина“ – цяло едно упражнение. Ще се научите да произнасяте тази дума – „Истина“. Заглавие и песен, една и съща дума. Ще имаме значи три упражнения: за Мусала, за Истината, „В зарите на живота“. После ще научим още едно упражнение – „Бог е Любов“. Там като дойдем, ще видим дали ще продължим. Тогава с него ще имаме 12 упражнения и ще завършим първия цикъл на окултните упражнения по музика. Те ще бъдат упражнения само за през свободното ви време. За музика ще давате само 5–10 минути време. Когато сте скърбен или тъжен и не можете да работите, тогава пейте, но щом можете да работите, не ви трябват песни. Нека имаме сега една тайна молитва. 9-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 26 ноември 1922 г., неделя, София.

Аудио - чете Надка Иванова Музика и пѣние (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Музика и пеене – средство за тониране Ние сме още в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...!“ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се изправят. Ще имате търпение да видите как може музиката да ви помогне, защото моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у вас, ще може чрез музиката да се развие, за да може да ви се създадат новите образи. За пример езикът е картинен и нашата бъдеща поезия и музика трябва да бъде картинна, да има много живи образи. Аз започвам следното упражнение: „Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми: Где вода извира, Извира, извира, Где вода извира?“ Сега имате окултен образец. Това е единият мотив. Вторият мотив е: „Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи. (4 пъти)“ Този е другият окултен мотив. Сега ще кажете: „Е, какво има в туй – „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори?“ След това идва: „Лъчи от Бога благост ще ти донесат, И в душа ти радост ще внесат...“ Туй последното няма сега да го пеем, но ще изпълним първите два мотива. Аз искам да схванете идеите на окултната музика, понеже сега сме се заели, друг път може би няма да се занимаваме. Веднъж като свърша курса, втори път няма да се връщам. Онова, което сега научите от музиката, туй ще ви остане. Пък което остане ненаучено, друг ще ви учи. Туй, което научите от окултната музика, ще го приложите в сегашната музика. Сегашната музика никак не я засягам. Най-добрата песен от сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен ти не може да я преведеш по никой начин на една обикновена песен. Това е немислимо! В туй е разликата между окултната и обикновената музика. Сега, както и да ви се представи окултната музика, трябва образец, не само да ви се говори за нея. (Учителят свири с цигулката, а осемте братя пеят първия мотив „Сила жива, сила жива, Кажи ми, кажи ми: Где вода извира...“ Сега ще кажете: „Какъв е този мотив?“ В този мотив: „Где вода извира“, ние търсим къде е изворът. И този, високият извор, като слиза, какво прави? Нали играе, скача между камъните? От там, от тия звукове ония овчари са създали своята музика. Туй тропане у българите е от звуковете на водата, която скача. В окултната музика ние ще представим на едно място как тази вода скача от някой планински извор, как слиза; после, като дойде на равно, ще се измени темпото. Ще изобразим всичките промени. Като влиза водата в морето, ако морето е било много бурно, пак ще дадем един израз, ще знаем, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаем, че е тихо. Тъй че по музиката от единия край до другия вие ще знаете откъде слиза водата, през къде минава и къде отива. Сега вторият мотив. (Учителят свири, братята пеят.) „Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи. (4 пъти)“ Във втория мотив имаме една негативна дума, в отрицателен смисъл - „скръбта“. Как да я превърнем тази скръб? Сега превръщане: „Скръбта си ти кажи, Сърце си ти отвори, На слънчеви лъчи. (4 пъти)“ Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено. Пейте го още веднъж! (Всички пеят.) Сега пейте първото упражнение! (Пеят „Сила жива, кажи ми...“) Това е народен мотив. Сега засягам българската музика. Този мотив е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Върху този мотив после може да се създадат и други песни. Сега пейте второто упражнение, „Скръбта си ти кажи“. Тихо. (Всички заедно с Учителя пеят.) Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. Много чувстват, а условия нямат, бедни са; от търговия не разбират, пари нямат, дрехи нямат, хората не ги оценяват. Аз говоря на поетически език. И като се върне поетът от гората, ще каже: „Живея в един свят, дето хората не ме разбират“. Но ще дойде време, когато техните песни ще се пеят... После, ние ще засегнем и духовната музика, ще видим как се е родила тя, при какви условия – ще ви дам образец на духовна музика. В църквата, туй гръцкото пеене, както днес пеят, това не е духовна музика. Трябва да мине време, ще ви дам образец, да знаете какво нещо е духовна музика. Трябва да създадете нещо духовно, та като пеете, небето трябва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне някой в църквата да пее: (Учителят подражава попското пеене): „иье, иьее, иьее“, казват: „Отличен псалт!“ Гръцката глава какво ще създаде? В изкуството, да, признавам, те родиха нещо, но не са гърците, които можаха да родят музика. В красотата – да, но пеенето трябва да го търсим у арабите, у индусите и египтяните, донякъде и у евреите. Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous?“ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous?“ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни. Отгде си взел този сюжет? „Виждал ли си тази река? Ела да видиш отгде е взет моя сюжет“. – От тази река. Виждаш ли я? Почини си при нея и ще станеш като нея. Слушай сега! Ще станеш весел като нея. После, същите трептения, същите движения има и светлината, както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината, ще забележи тия движения. (Учителят свири „Скръбта си ти кажи...“) Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето. Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им. Защо са верни? Защото изразяват ония звукове, които са в Природата. Сега какво може да се роди от българите? Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“. Но туй не е право. Аз ще ви го изсвиря сега тихо. (Учителят свири тихо, а после силно „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Тъй са дошли преплитанията. Ето где е заблуждението в музиката. (Учителят свири „Изгрява слънцето“.) Тия преплитания на тоновете не са верни и затова мелодията се изменя. От тия изкривявания в тоновете тя взима друго направление. Основните тонове тук са: „А где вода извира...“ (Учителят свири само чисти тонове без извивания.) Сега минаваме в окултната музика. (Учителят свири с извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. В малките пропускания иде заблуждението и се раждат образи, които не са верни. Сега иде вторият мотив на тази песен. Може ли да изпеете втория мотив? Тихо да изпеем „Скръбта си ти кажи...“ (Пеем всички и след това Учителят пее сам.) Сега откъде се е взело в гръцкото пеене туй „иье, иье“? (Учителят пее много проточено „Благооост“ много пъти, с разни извивки.) Като са правили отклонения в тия тонове, като са изключили съгласните, тогава останало това „иье, иье“. В окултната музика трябва да се предаде смисъл на тия слогове. (Учителят пее сам „блааа-гост“, „благооост“ (много пъти), „ао-ао-ау-оу...“) Трябва да коригираме цялата им духовна музика. Те трябва да разберат, че всичките тия молитви трябва да се коригират. Там думите са безразборно разхвърляни. Те казват, че евреите са превели псалмите. Ходили ли са да видят оригинала, да видят какъв е еврейският текст? Еврейският език е аналитичен, две времена има в него: или минало, или бъдеще, настояще няма. А те превеждат една еврейска дума понякога не само с минало и бъдеще време, но и с някое друго време, несвойствено на езика им. И с това дават на думата съвсем друг смисъл, а вибрациите, които тя образува в ума ти, вече имат друго произход, като създава вътре в душата ти друго течение. За пример, един псалм, като е преведен, не е правилно преведен. Аз гледам по някой път и Евангелието как е преведено. Не е прав преводът му. За да преведеш нещо, ти трябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тия времена, в които Христос е живял, да разбереш Духа, който е проникнал в Павла, в Петра, в Христа. Тогава можеш да превеждаш. А днес, като превеждат, дават един буквален превод и вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там. Туй не е за критика, но вие като окултни ученици няма да се лъжете. Всякога вашата преценка за всяко нещо трябва да бъде вярна – ни повече, ни по-малко. Правилна оценка за нещата! Да не бъдем строги в преценката на нещата, но да казваме истината тъй, както си е. И после някои казват, че тази е светска музика, а другата е духовна. Сега аз ще ви задам на вас една тема: „Разликата между светската музика и духовната, между духовното пеене и светското пеене“. Малко напишете, но с образци. Вземете някои духовни песни и някои светски песни, да видите каква е разликата между тях. Имате картини у българите: „Либе ле, либе ле, либе Стояне“. Като слушате това, в един религиозен човек то веднага ще произведе едно настроение, ще каже: „За това ли намери сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближиш при Бога, какво положение ще вземеш, като какъв ще Го приемеш? Може да Го вземеш като един съдия, който ще те съди, може да Го вземеш като един благодетел, който ще ти помага, и най-после, може да го вземеш като един възлюблен, който може да те люби. И много други положения може да вземеш. „Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има в туй „либе“? Дали е либе, или не е либе? Щом се изкаже туй предложение, веднага забелязвате, че в него се съдържа една мисъл, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образът „либе ле, либе Стояне“ не представлява Любовта, а един банкерин, който дава пари назаем, и казваш: „Банкерино, ще ме оскубеш ли, или ще те оскубя? Пари от тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубеш?“ Хубаво, дойде един поет, как ще те възпее? Той ще те възпее: „Красавице моя“. В какво се намира красотата? Зад тази красота трябва да се крие една добродетел. Красота без добродетел, то е нищо. Казват: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очите са черни!“ Черните очи са израз на дълбочина в чувствата. Черните вежди – изблик на сили и енергия. Тънките вежди – мекота на чувства, нежност. „Нашата Мара е красива, с тънки вежди писана“. Като описва поетът тези, тънките вежди на Мара, значи Мара има едно меко и нежно сърце. Тънките вежди трябва да произведат тази картина. А щом като произнесеш думите „тънки вежди“, и те представляват нещо слабо, безхарактерно, тези вежди нищо не означават. Ако в черните очи не виждаш дълбочина на чувствата, те нищо не струват. Какво означават сините очи? Нещо идейно, възвишено, каквото го има горе на небето. Ако те нямат тази идейност, тия, сините очи, нищо не струват. Всеки един символ – „черни“ или „сини“, трябва да има смисъл в себе си. То е музика! Следователно в поезията, когато поетите пишат, те сами се опровергават. Те трябва тъй да направят съчетанието, че идеята да изпъква. Сегашните поети, като описват нещо, трябва да опишат най-напред каква е идеята. На тънки вежди не може да отговаря ниско чело. Тази Мара с тънките вежди не може да има два пръста чело. После той няма да направи главата много широка като на някое английско куче булдог, но малко продълговата, горе закръглена. На цялата фигура трябва да даде един такъв колорит, който да изразява, че в нея има един духовен подтик; ще опише, че носът е правилен, в очите да не е разногледа. Картини трябва да изпъкват! Остави ли това настрана, другото е фразеология. Не намери ли той работи, които да съставят една разнообразна картина, езикът ще стане еротически. Защото красивият човек и добрият човек си имат образи. Така е в Природата. Вълкът си има образ, овцата и тя си има образ, всички животни според характера, чувствителността и интелигентността си имат форма, която съответства на туй, което е скрито в тях. Ново нещо не може да създадем. Ще опишем нещата тъй, както са. И всеки може да измени външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измените. Аз желая, на първо място, да обикнете музиката, защото за благородството ви трябва музика и поезия заедно. След туй ние трябва да влезем в живота, нали? Не да се трудим, трудът показва, че вие сте извън рая. Работата е в рая, а мъчението – в ада. Всички казват: „Да се трудим!“ Не употребявайте думата „труд“, а кажете: „Да работим“. Духът се труди и работи, започва с труд и после свършва с работа. Някои казват: „Ще работим и ще се трудим“, то значи, че сте в рая и после ще ви изпъдят отвън, и там ще се трудите. Трудим ли се, не сме в рая; ще работим, за да влезем в рая. „Труд“ значи, че си между два принципа – ти се трудиш. А работата е въпрос на свобода. Работата става по свободен избор. Затуй музиката е работа, поезията е работа, пеенето, четенето, ученето, те са работа, а не труд. Казват: „Този ученик се труди“. Ако той се труди, да излезе навън. Трудът е на нивата, а в училището ще работиш. Сега защо казвам, че в училището трябва да идваш с разположение? Ако не идваш с разположение, тук не ти е мястото. Вие сте в рая, ще забравите за вашия труд, че как ще се уреди въпросът с референдума и т.н. Този въпрос ще остане вън. Референдумът ще стане точно тъй, както кармата е определила. Нищо повече! И ще излезе много хубаво. С тия референдуми втори път ще си научат много хубаво урока. Господ ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли, или не?“ И там има училище – училище по Моисеевия закон, а тук – по Христовия закон. Тук има музика, всичко има, всичко се позволява: ще пеете, ще пишете поезия, ще учите изкуства за лекуване, за разходки, за най-хубавите работи. Някой от вас ще каже: „Ама животът не е такъв“. Ще го направим такъв. Досега не е бил такъв, понеже нашите принципи, с които работим, не са такива, но ще ги направим. От нас зависи. И както ви казах тази сутрин, аз обичам не друг някой да яде заради вас, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото от тази паница, от това ядене зависи вашето бъдеще. Вие ще се учите, ще пеете. Вие казвате: „Този много хубаво пее“. – И ти ще пееш. „Аз не съм роден за тази работа.“ – Не, не, роден си, но после ти си пренебрегнал твоята дарба. Ще се учиш, роден си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнем. От 8 хиляди години вие сте хипнотизирани: това нямаш, онова нямаш, нищо нямаш, грешен си. Тъй! – докато най-после ние сме дошли до положението на идиоти. Сега по обратен път ще вървим. Ние нямаме дарби и отново ще ги придобием. Както и да е, но след 8 или 10 хиляди години тази дарба аз ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго време – ще работя. Нека ми вземе 10 хиляди години, но отсега започвам и след 10 хиляди години аз ще я придобия. „Ама то е дълго време – 10 хиляди години!“ В окултното училище 10-те хиляди години може да ги съберем в един час. В един час може да извършим работа, колкото за 10 хиляди години. И работа за един час може да я извършим за 10 хиляди години. Тъй стои въпросът. Това е една велика истина. Та време и пространство, то зависи от начина, от методите, които ние употребяваме. Аз сега ви казвам това, за да ви дам един импулс, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Аз съм човек на 45 години, че от мен какво ще излезе?“ Старецът като запее, да го видиш ти! Казват: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видиш!“ Но в преносен смисъл е това. Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее. На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат. По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича. Следователно, ако вие сте запалени с човешки огън, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалим с Божествен огън, вие ще израстете, ще узреете, ще заскачате и ще запеете. Та аз искам сега, всинца вие, учениците на тази Школа, да се запалите с този Божествен огън и да имате желание да пеете и да свирите, да се поощрявате един друг. Във всинца ви виждам – има доста дарби музикални и други, и може да ги разработите, да се развиете. У някои са повече, у някои са по-малко. Изпейте втория мотив: „Скръбта си ти кажи“. (Учителят свири – всички пеят.) Сега да изпеем „Духът Божий“. (Учителят свири – всички пеят.) „Блага дума на устата.“ Пак изпейте „Блага дума“ – най-първо силно, после тихо. „Венир Бенир.“ (Всички пеят.) Нейде на места неверно се пее, ние ще го изправим. Изпейте „Сладко, медено“, „Сила жива, кажи ми“. Тия две песни се спогаждат, понеже водата и медът се спогаждат. Следователно и двете песни може да се пеят заедно. Сега да се изпее по-тихо „Сила жива, кажи ми де вода извира“. (Всички пеят, Учителят прави движения с ръцете, като че извира нещо.) Сега починете си малко, тъй, облегнете се, разширете се. (Почивка 7 минути.) „Сила жива, кажи ми.“ (Всички пеят 3 пъти.) Представете си, че някой ви запита: „По какво се отличава окултната музика от обикновената?“ – Със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи. Към туй всички трябва да се стремите – в пеенето ви да има яснота и мекота. И упражненията трябва да бъдат меки. Никога не може да пеете едно окултно упражнение без мекота. Едно окултно упражнение се отличава с една крайна мекота, а мекотата предава крайна пластичност, гъвкавост. Ако искате като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви – духовни – за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я изменяте. Има закони, по които ще изменяте, изменяте и тъй ще нагласявате вашето настроение. За пример започнете с думата „благост“. Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите. Затуй трябва да се създадат такива мотиви. А да предадеш това на обикновена музика, е много трудно. Не е лесна работа да създадеш един окултен мотив. Сега вие не знаете какви ще бъдат следващите два мотива, които ще дойдат. Досега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, после пак ще се върнем към друг един връх. Сега туй пеене ще се отрази различно на характера ви: някои ще станат по-спокойни, по-сдържани, други – по-активни, някои, които са музикални, които са по-поетични, ще почнат да мислят по-сериозно, по-дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; няма да създаде у вас еднообразие, но разнообразие, и в туй разнообразие ще има една вътрешна хармония. Сега аз не искам да мислите, че с музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно от средствата. Музиката е изкуство на ангелите. И следователно за нас тази музика е неразбрана, но за ангелите всеки един музикален тон, това е звук определен. И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език. Този тон, да кажем „до“, той означава нещо, той не е само мъртъв звук, той е жив звук! Сега ние чуваме отдалеч само звука. Звукът е достигнал, но съдържанието на този звук го няма. Обаче ако във вас се развие вътрешната, окултната музика, то ако аз кажа за пример тъй: „хм, х“ (Учителят пее „Сила жива...“ без думи), веднага като ви я изпея, всички вие ще знаете какви са думите. Всичките тия звукове си имат определени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен. Поезията принадлежи на един по-висок свят, но понеже слиза надолу, тия думи са тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала от тях. Разбъркани са думите. Ние казваме за пример: място и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и място се различават. По какво? Що е място? (Учителят мести лъка си от едно място на друго.) Ето, местя го. Причината е отвън. Аз бутам лъка, той се мести, нали? Причината е отвън. При пространството причината е вътре. За пример: аз местя ръката си. Вие сте едно живо същество, докосвам ви, но от моя пръст излиза една жива течност, вие не я виждате и като я оттегля, аз продължавам в моето съзнание да действам върху вас, т.е. силата, която действа, не е отвън, а отвътре. Сега смесват място и пространство, но причината при пространството е вътре. Затуй ние живеем сега в местенето на нещата, а не в пространството. За пример човек, който се мести, върви само в една посока. Аз едновременно местя лъка и простирам ръката си, взимам нещо. Значи, когато се простирам, имам воля да взема нещо и да дам нещо, а в местенето ти нямаш воля. Следователно, казвате: „Местим се в този свят“. Не, местят се само умрелите хора, а живите се простират. И тогава от простирането, казват англичаните, става проекция – проектира се нещо в пространството. Значи само съзнанието вътре може да се проектира. Българинът казва: „пробива“, „про-ектира“ – „еко“. „Еко“ е корен, значи отглас на едно движение, което става. Хвърляш, но туй хвърляне има отражение. И тъй всяка една дума в нашето съзнание взима своята определена идея и своето определено съдържание, което тя има по естество, според това как се е образувала първоначално тази форма в Божествения свят. Тогава за всяка една дума щяхме да имаме един определен звук, пък сега тия звукове са преведени и всяка една дума се е видоизменила. За пример имаме думата „milk“ – мляко. Каква е била думата на първоначален език, която е значела мляко? – Мама или майка. Този звук „ма“ го има почти у всички деца; той е най-лесният звук за изговаряне – „ма-ма-ма“, казва малачето. Е, и ние казваме „ма-ма“. Какъв съдържателен звук е той! „Ма“ – звукът на детето. Умен човек е само онзи, който може да слезе и да се качи горе. Който не може да слезе, той не е умен. Който седи само на върха на планината, той е глупав човек, а който може да слиза и да се качва, той е умен човек. „Мама“ значи същество, което може да се качва горе и може да слиза. Значи само тя може да се жертва, понеже знае да се качва и да слиза, богата е с долини и с горни преживявания, владее всичките условия на Природата, на живота. После, запример вземете звука „Б“. За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви. Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то. И тогава иде „А“-то. Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. Два елемента тук си менят местата – „А“ и „О“ – ту пред „Х“, ту след „Х“. Като кажем „ох“, радостта, буквата „О“ е отпред, пред мъчението, а като кажем „ха“, значи пред радостта има една мъчнотия. Значи, за да бъдеш радостен, мъчнотията ще я сложиш пред очите си, няма да я поставиш зад гърба си. Неприятелят си ще го държиш винаги пред очите си. Тогава е безопасно. Сложиш ли го зад гърба си, там е друго – ще охкаш. Кажеш ли „ха-ха“, значи казваш: „Познавам те“. Кажеш ли „ох“, „Х“-то отзад, тогава идва философията. „Ох“, казваме. „Ох“, това е едно уравнение, измени туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намериш на какво е равна. Сложи „Х“-то отпред, ще можеш да надделееш тази мъчнотия. Да кажем, че имаш един слуга, нервираш се от него, лош е. Ще намериш причините, защо е лош слугата. Има си причини. Слугата ти в 5 минути отгоре може да стане отличен слуга и в 5 минути може да стане такъв, че да го не познаваш, защото нашето тяло е поляризиране в нашия ум. В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони, иначе ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ами че кой от нас, като върви, няма да се спъне, да падне? Туй устройство на нашето тяло, което сега имаме, не е много сигурно. Животните са много по-умни от нас. Растенията като знаят, че се намират в един свят на противоречия, забили си главите в земята, та да стоят прави. А ние сме се качили на две кокили, главата се върти горе, а кокилите се движат, обикалят земята. Ще изгубиш равновесие и ще паднеш. Растенията са още по-умни. Добре, значи човек пада. Кога пада човек? Трябва да дойде едно същество отвън и малко като те бутне, ти загубваш равновесие. Човек пада, като се уплаши. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си, и пада. Що е гняв? Ще се пазиш, гдето има много хора да не ходиш, да не би да те бутне някой, защото ще загубиш равновесие и ще паднеш. Много естествено е, не е срамно. Разгневиш се – падане е това. Ще станеш, ще се изтърсиш и ще кажеш: „Втори път ще минавам през места, гдето няма хора“. Ще минеш тъй, за да не те бутнат. Та ние, като дойдем в стълкновение с хората, падаме. Но като не разбирате закона, тоз те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнат 20 души и аз все падам, какво ще стане с мене, на какво ще замязам, като се върна дома си? – Ще се оплаквам на този, на онзи, главата ми превързана, ръката превързана, краката превързани. Та същото е и в морално отношение. Където има много хора, не ходете! Сега аз като ви събирам тук, трябва да се пазите. Не искам вие да се бутате, но между вас да има най-малко 2–3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. В окултен смисъл ние може да увеличим пространството и може да го смалим, да го сгъстим. Това можем да го направим. Сега, какво нещо е гневът? Ще считате, че във всички тия морални недостатъци, морални слабости, които имате, няма нищо лошо, нищо срамно. Ама паднал си, сгрешил си. Казват: „Съгрешил, паднал, ама той морално паднал!“ Какво е физическото падане и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този във физическо отношение, той е знаел, виждал е, че ще падне, а в морално отношение – той не е виждал, че ще падне. Дойде до някое място и може да падне. Сега ние ще тълкуваме нещата по един естествен начин и ще се съобразяваме с всичко. Аз искам да ви дам известни правила, да ги приложите, за да може животът ви да стане по-смислен. Защото ако ние не поумнеем повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатее повече, ако умът ни не се развие повече, ако волята ни не укрепне повече, тогава защо ни е туй знание? Искам да позабогатеете и да имате прави съждения за нещата. Ще дойдем до опита. Всички неща трябва да ги констатираме много вярно. За пример ти казваш: „Аз мислих тъй“. Като ученик на окултната школа ще докажеш защо мислиш тъй, кои са причините. Ще обясниш защо тази картина не е естествена. Пък има още много работи, които ще оставим засега. Има известни области, ще ги оставим, няма да ги бутаме. Защото ако речем сега да ги бутаме, ако речете сегашният обществен строй да го нищите, отиде, та се не види. Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. После ще се трудиш и ще работиш. Тия състояние – мъчения, труд и работа – трябва да ги минеш. Когато минеш през едно състояние, през второ, трето и четвърто, не се обезсърчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радост, той ще ти даде и сянката на радостта, защото без сенки животът не е живот. Самият живот, който сега преживяваме, той носи злото със себе си. Животът без сенки носи злото със себе си. Красотата носи злото със себе си. Красивата жена иска да се облече хубаво. После силният човек иска да има пари. Който има голям гръбнак, той може да краде. Силните крадат. Онези болните, хилавите хора може ли да крадат? Силният, той ще направи престъпление. Е, питам сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е. То е едно заблуждение, което е влязло в света и съществува от памтивека. Черната ложа е дала насока на живота по този начин. Хубаво, ти обичаш някого. Ти уверен ли си, че от този, когото обичаш, от него зависи твоето щастие, че той ще внесе нещо хубаво в живота ти? Ами ако след като го залюбиш, той ти донесе нещастие? В какво? И на вас тази вечер ще ви приведа едно разяснение. Аз трябва да ви говоря с разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нещата. Представете си, че аз и още някой другар сме затворени в един замък, но тъй херметически сме затворени, че няма отгде да влезе въздух. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тук ще умрем“. Обаче аз работя, чета и откривам, че в тази стая има един заден вход. Той като легне да спи, аз излизам навън. Вън има слънце, чист въздух, ходя по планината, по горите, върна се, той ме вижда бодър, весел, радостен. Той казва: „Лош е този свят, как ще се живее?“ Пита ме: „Защо ти си тъй радостен?“ Аз му казвам: „Аз вземам нещата отвън“. – „Къде отвън, не виждам ли как живееш?“ Казвам: „Има друг един свят отвън“. – „А ти виждал ли си го?“ – „Видях го.“ – „Кому разправяш тези работи!“ Той пак заспи болен, хилав, аз пак изляза на слънцето, радвам се, а той се чуди откъде това разположение? И най-после един ден го убедя, изведа го и излезем и двама на отворено място. – „Е, кажи сега!“ – „А!“ Сега вашето положение е такова. Аз искам да ви кажа, че този свят, в който вие живеете, е замъкът, в който сте затворени, и в него има една задна врата, през която вие може да излезете и да идете в Божествения свят. Не ви казвам да излезете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажеш на другаря си. „Тук издържам, това е място за работа, мога да работя цял ден в този замък“. Това не е илюзия, това е една велика реалност! И сега защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвам вратата, как да излезете. Да излезете, нищо повече! Има някои хора, които само с музика може да ги накараш да излязат. Аз съм отвън, свиря ви, вие давате ухо, после казвате: „Някой отвън свири, чакай да го видим, отгде можем да го чуем?“ Като излезете през тази врата навън, ще видите свиреца. А като видите свиреца, ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само един пример на картинен език, но е реален пример. Не се съмнявайте! Имате една душа, в която да вярвате. А сега един ден вярвате, че има Господ, а друг ден не вярвате. Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. Мъчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние през нея трябва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате през нея, но някой път излизате с вързани очи. Не, аз искам да ви се отвържат очите. Аз искам вие с отвързани очи да излизате. Не искам да казвате, като излизате: „Почувствах, че има една топлина, но не видях нищо“. – Свързан си. Казвам: Ще снемем тия превръзки! – „Ама мен ми казаха, че не може да се снемат.“ – Може, може. – „Ама опасно било.“ – Никак не е опасно. – „Ама еди-кой си окултист тъй ми каза. Някой адепт, еди-кой си учител тъй казва.“ – Остави този учител. „Еди-кой си професор...“ – Остави този професор. Този учител вие слушали ли сте го? „А, не, неговите ученици тъй казват.“ Не е хубаво. Пийте вода от мястото, от извора направо! Тъй, от мястото пийте, от самия извор. Аз не ви казвам да слушате учениците, а да проверявате нещата и да бъдете съгласни с този велик принцип. Аз искам да ви напомня неща, които вие сте забравили, не нови неща, а стари неща говоря на света, които знаят от онова далечно минало. Аз ви казвам: Слушайте, светът се е изменил, то не е онова време. В какво се е изменил? Тогава слизаше надолу, а сега прави един подем към Бога. Сега започваме със закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсим своето щастие в Любовта. За Любовта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любов! Сега изисква се вяра, абсолютна вяра – вяра, вяра, вяра! И ще я опитаме ние. Аз ви давам пример. Аз искам някои от вас, като пеят, да не се смущават. Аз имам ухо, аз ви слушам, казвам: Ще се оправи тази работа. Направи се една погрешка, нищо от това. Веднъж като бях на един концерт, диригентът (Учителят прави движения с ръцете си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо от това. Ще се оправи тази работа. Направил съм една погрешка, що от това? С една, с две, с три и с 10 погрешки, нищо не е. Много погрешки ще направим. Ще чакаме. Всяка една погрешка има и обратен резултат. Погрешките носят и добрини в света. Някой взел фалшив тон. По отношение на тази гама, която аз давам, този тон е фалшив, но по отношение на друга гама, той е в хармония, в свръзка с нея. И този, който е взел фалшив тон, и той не е крив. Казвам: Гамата не е тази, измени гамата! „Как, туй е погрешка“. Не, измени гамата. Трябва да гледаме конкретно, реално на нещата, тъй, както са. Следователно няма погрешки в света. Погрешки има по отношение на едно вярване, на едно разбиране. Казвам някой път: Туй не е погрешка. „Как, нали го знаем!“ Да, но туй, което е погрешка за вас, туй, което е погрешка в едно отношение, то е велика истина в друго отношение. Следователно погрешките, които ще намерите в нашия живот, те са погрешки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не са погрешки за всички случаи. Туй, което за вас е погрешка, в друго отношение то е една велика истина! Сега, бих ви привел известни изяснения. Не трябва да се смущавате, вие имате един определен морал. В света, в който сега живеете, няма определен морал. Аз бих желал да ми каже някой от вас кой е определеният морал. Има, не че няма такъв, но ние още нямаме определен морал, който да го прилагаме. Аз съм чел толкова моралисти, кое е моралното в тях? Христос е казал: „Да не правиш на другите туй, което не искаш да ти правят“. Е, какво не искаш да ти правят? Принципът е верен, но този принцип трябва да се разложи. То е една сложна задача, която трябва да се разложи на своите съставни части. „Е, да обичаме.“ Как? То е една задача. Да обичаш, да любиш Господа, то е една велика задача. Четири неизвестни има там. Да Го обичаш с ума си, да Го обичаш със сърцето си, да Го обичаш с душата си, да Го обичаш със силата си. Ами че ти още в душата си не вярваш, а ще обичаш Господа с душата си. Ти в ума си имаш съмнение, казваш: "Дали е Той в ума ми?" Кой е този ум? Ти и в сърцето си не Го чувстваш. Тогава ти имаш неизвестни величини. После се казва: „Да любиш ближния си като себе си“. Кой е този „себе си“? Два „себе си“ има. Едното е висшето аз, а другото е низшето аз. Кое е висшето и кое е низшето? Не само да говорим с неразбрани думи, но да знаем кое е висшето и кое е низшето. Това са все задачи. Те не че не са верни, верни са, но са неща, които не са проверени от нас, други са ги проверили. Туй, което вие проверите, то е вярно за вас. Вие може да го проверите в друг един смисъл, да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвам, че искам нещата да бъдат верни. При мен беше една вечер един приятел и му казвам: Онзи център, който образува една окръжност, е по-голям от цялата окръжност. „Как може да бъде това?“ Вие имате една такава малка дупчица през която тече вода, и да допуснем, че вие пущате водата от тази малка дупчица в една щерна от 100,000 тона вместимост и през тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-после тази щерна. Питам: „Тази сила, която е дошла, по-голяма ли е от тази щерна?“ По-голяма е, разбира се. Този център е само една съединителна точка на един по-голям свят. Сегашният свят е създаден от такъв един център на този свят и съединен с друг един по-велик свят, на който енергията е 100 милиона пъти по-голяма от енергията на нашия център. През този център текат силите на Божествения космос. Ние това не го схващаме и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство в нашия свят, тя е извън нашия свят. Допуснете сега, да кажем, че този център не завзема никакво пространство, но представлява една отворена дупка и през нея тече вода в щерната. Питам: Тази дупка завзема ли пространство? Не, но без да заема пространство, тя напълва цялата щерня. Казвате: „Е, няма време и пространство“. Тя може да не заема време и пространство в този свят, но има и място, има и пространство за другия свят, за извън вашия свят. Но има и други състояния. Туй са философски въпроси. Това да ви не смущава. „Има ли Господ, няма ли Господ?“ В света всичко едновременно съществува и не съществува. Вие ще кажете: „Как тъй и съществува, и не съществува?“ Аз за вас съществувам, за мравките не съществувам. Те не мислят за мен, аз съм извън тяхното съзнание. Това показва, че нещата съществуват, когато ние ги съзнаваме в себе си. Ти обичаш някой, той съществува за теб. И ако те питат дали някой ангел съществува, ще кажеш: „Може да съществува, може не, не зная, не съм виждал ангел“. Но за човек, когото обичаш, казваш, че съществува. „Познавам го, пипал съм му ръцете.“ Всичките неща, с които сме свързани, съществуват, проявяват се заради нас и са реални не по отношение на целокупното Битие, а само за нас. Следователно, когато някой каже, че нещата съществуват или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие и да ви не смущава идеята: „От мене човек може ли да излезе?“ – Може от всекиго да излезе човек. Всеки един от вас може да мисли, всеки може да чувства и всеки може да действа. Туй абсолютно може да бъде! И всеки един от вас е господар на своя живот. Всички тия кръгове в геометрията показват все човешкия живот. И тия сечения, всички плоскости в един кръг, показват възможностите, които съществуват в един човешки свят. Туй са отношения заради нас, затуй трябва да изучаваме геометрията. Този въпрос ще го оставим за по-далечно бъдеще. Ако имаме по-благоприятни условия, ще направим опити, защото всяка една теория се подкрепва от опити. Ще ви обясня с опити, че човек е един кръг и съзнанието му излиза от този център. Ще поставим някого от вас в магнетически сън. Вие ще кажете: „Аз съм първият, мен сложете!“ Но ето къде седи погрешката. Представете си, че българското правителство дава 10,000 лева за научни цели, да идат някои в Африка, да направят наблюдения. Всеки ще каже: „Аз ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той няма познания, защо ще го пратите в Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите учен човек, на когото умът е събуден. Казвате: „Мен, Учителю, прати!“ – Хубаво. Какво видя? – „Е, видях ангели.“ – Какви са? „По-високи от човека и после къщите им са по-големи, дланите им са големи.“ И мислите, че сте казали нещо научно. Ами че бил по-висок, това не е ангел. Че къщите били по-големи, това не е важно за един ангел. Ангелът трябва да има друго нещо отличително. Вие искате опити. Аз не мога да прибегна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибегна до един опит, вие ще кажете: „Чакай да видим сега дали опитът ще излезе сполучлив, ще го хванем“. Ами че аз ви виждам как ще ме хванете. Ако искам да ви излъжа, значи искам да взема нещо от вас, лесно ще ви омотая. Добре, значи 50% е вярно, а ако искам да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по-добре? Как мислите вие? – Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховете, а всеки връх има своята долина. Онзи човек, който говори истината, говори и лъжата. Това е един афоризъм. Значи онзи, който говори истината, хвърля сянка. Хората ще го разберат криво и от тази истина, без да иска той сам, хората ще изкарат лъжливи поучения. Та онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, който говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трябва да разбирате, дълбока философия е то. Вашият ум трябва да бъде гъвкав, да схваща добре. Ще кажете: „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума. Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдето се говори истината, там се говори и лъжата; гдето има богатство, има и крадци, гдето има жито в хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари!“ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам?“ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“. Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете. Хванат ви, набият ви, затворят ви. Дойде онзи другият, казва: „Слушай, аз нали ти казвах, ортаклък да не правиш с този“. – „Отказвам се, ще слушам.“ Пускат те от затвора, започнеш по Бога. Но пак те бият. Дойде първият, казва: „Слушай, ти с мене много добре беше започнал“. Не, не е въпросът там. Значи ние сме раздвоени вътре в себе си. Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил истината без Любов... А всяка истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. Когато аз казвам, че онзи, който говори истината, говори и лъжата, разбирам, че който говори истината без Любов, говори и наполовина лъжа; онзи, който говори истината с Любов, той говори цялата истина. Това е факт. И ако вие говорите истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли тия два принципа в нас, всяка лъжа е изключена. Ние сме в един свят на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни предпазят от противоречията, които сега съществуват в света. 8-ма школна лекция на Общия окултен клас (II година), 19 ноември 1922 г., неделя, София.

Аудио - чете Надка Иванова Музика и пѣние – срѣдство за постигане на Божественото (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Музика и пеене – средство за постигане на Божественото Т. м. Хайде да прочетем няколко от темите. (Прочетоха се няколко от темите „Разлика между воля и своеволие“.) Имате ли друга тема? – Не. Ще оставим за идущия път. (Учителят свири на цигулка, а 8 млади братя тихо пеят песента) „Духът Божий, Духът Вечний, Духът Святий, Духът Благий, Кой пълни сърца ни с Любов, Кой пълни (3 пъти), Кой пълни сърца ни с Любов. (2 пъти) С Любов (3 пъти), Кой пълни сърца ни с Любов. (2 пъти)“ (Втория път я изпяха с Учителя без цигулка. Третия път я изпяха пак с Учителя, но съвсем тихо.) Сега всички заедно ще пеем „Духът Божий“ (2 пъти). Като допирни точки на окултната музика, „Духът Божий“, това е окултен преход. Ще ви кажа сега где са окултните допирни точки, где минава съвременната музика в окултна и защо дава смисъл на пеенето. (Учителят пее сам) „Духът Божий, Духът Вечний, Духът Святий, Духът Благий, Кой пълни сърца ни с Любов.“ Тия думи са окултен преход, т.е. преход в окултен смисъл. Сега ще пеете с движения, ще пуснете волята си в действие. При окултното пеене ще внимавате. Сега ще напуснете всичките ваши традиции. Искам, като ученици, да бъдете свободни в пеенето. Когато човек пее, не само умът, не само сърцето му трябва да вземат участие, но и волята му. А за да вземе участие и волята, ръцете трябва да се движат. В съвременната опера съзнават това. (Учителят пее сам и прави движения) „Духът Божий“ (Издига ръцете си бавно и мощно нагоре.) „Духът Вечний“ (Сваля ръцете си надолу пред лицето, прави кръг и после ги поставя в хоризонтално положение.) „Духът Святи“ (Ръцете си пак възвива във вид на кръг пред лицето, нагоре и после почти отвесно.) „Духът Благи“ (Същото, но ръцете остават хоризонтално.) „Кой пълни“ (Ръцете пред гърдите.) „Сърца ни с Любов“ (Ръцете се разтварят широко настрани. Оттам нататък ръцете правят леки движения като хвъркане. Те са в хоризонтално положение. При „сърца ни“ туря ръцете си навънка.) Напълването е един процес на разширение. „Кой пълни“ (Ръцете на гърдите.) „Сърца ни с Любов“ (Навън ръцете, сърцето се разширява. При останалите думи прави с ръцете движения на хвъркане.) Като се напълни един балон с газ, той почва да се разширява, да се издига нагоре. Когато правите движения на „хвъркане“, ще забележите, че в тия движения има хармония. (Учителят пее сам: „Духът Божий... Кой пълни...“) „Кой“ има двояко значение. То е и въпрос, и отговор едновременно. Духът Божий, който пълни – отговор. И кой пълни сърца ни с Любов? – Духът Божий, Духът Вечний и т.н. Те са атрибути. Сега, каква е разликата между святия човек и светлия човек? Аз мога да кажа „святий“ и „светлий“. Ето каква е разликата. Като ученици трябва да имате точно определени понятия. При святия човек ти ще идеш, а светлият, той ще дойде при тебе. При извора на водата ти ще идеш. Святият човек е един извор, ти ще идеш при него, той пълни, ще подложиш сърцето си. А светлият човек, това е запалена свещ. Тази светлина иде при теб. Ти няма да идеш, тя ще дойде. Следователно процесът е такъв: при святия ти отиваш, а светлият, той ще дойде. Бог е свят и светъл. Бог като светлина идва при нас, а като свят ние отиваме при Него. Следователно святият Дух може да напълни сърцата ни. Значи сърцето отива при святия Дух. А като кажем „светъл дух“, подразбираме нашия дух. „Свят“ се отнася до сърцето, а умът ни има работа със „светлия“. Следователно това са две живи качества на Бога. С едното живо качество се занимава нашият ум, а с другото – нашето сърце. Като кажем, „свят Дух“ подразбираме нашето сърце. Благ, вечен, свят, това са думи, които са свързани. Кой пълни сърца ни? – Божият Дух. Тия упражнеия ще пеем с движения. В дома си като влезете, ще пеете с движения. Ще сложите вашата воля на работа. Много от тия упражнения ще пеем с движения. Сега при думите „Духът Божий“ (Учителят пее „Духът Божий“ и прави движения с ръцете), щом си с Него, ти ще вземеш същото разширение. Няма да се смущавате, дали сте направили движението право, или не. Има един вътрешен закон на движенията. Щом туй движение е в хармония с мислите и чувствата ви, усещате една приятност. Щом има разногласие, ще усетите, че туй движение не е право. Туй е по закона на свободата. Ще пеете, ще се движите и ще служите на Бога и с ума, и със сърцето, и с волята, и с цялото си тяло. Всичко трябва да бъде в движение. Всичко туй да участва в музиката. И тъй тялото ни ще се хармонира. По някой път вие мислите, че може без музика. Само умрелите могат без музика, а живите – никога! Само умрелите могат без слово, а живите – никога! Само умрелите могат без хляб, а живите – никога! Само умрелите могат без вода, а живите – никога! Само умрелите могат без мисъл, а живите – никога! Някои питат: „Може ли без пеене?“ Може. Когато попитали Паганини: „Можеш ли да свириш на три струни“, той рекъл: „Мога“. – „На две?“ – „Мога.“ – „На една?“ – „Мога.“ – „Ами без струни можеш ли да свириш?“ – „Мога.“, и не се явил. По този начин с пеенето ще хармонираме себе си. И чрез пеенето ние ще почнем да привличаме ония сили в Природата, които са хармонични на нас. Туй е закон за привличане. Действително, сега няма какво да ви уча. Младият момък и младата мома, те знаят това. И птичките защо пеят? Мъжките птички защо пеят? Те отдавна са научили този закон. Млекопитаещите животни, кравите, и те мучат някой път. Все си има един закон, на който се подчиняват. Туй мучене, и то е друг род пеене. Пеенето всякога привлича. И ако ние пеем хармонично, при нас всякога ще се привлекат духовете на музиката. И щом се привлекат, те ще донесат нещо много хубаво – обновление. И според степента на нашата песен, според туй вдъхновение ще станат и съобразни промени в духовния ни свят. Сега, първото нещо, ще пеете от сърце. Окултната музика не позволява такова пеене само отгоре-отгоре. Тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пееш първо с чувство, а след туй ще оглаждаш. Ние ще оглаждаме после. Ние още не можем да пеем окултни песни. Това са малки упражнения, тъй ги наричам аз. Ако аз ви ги изпея като песен, вие всички ще заспите и няма да бъдете тук. Вие ще заспите и като ви пробудят, ще кажете: „Бях някъде, в един свят, и то в какъв свят!“ Пък туй сега още не е песен, то е едно упражнение, затуй ще бъдете тук, няма да заспите. Затова аз ги наричам упражнения. Казвате: „Не може ли да пеем някоя окултна песен?“ – Не може! При сегашните условия не може да се пее окултна песен. Туй са окултни упражнения. И всичките ни песни, даже и тия, които се пеят в неделя в събранията, и те са упражнения. Тях ги наричат песни, но са упражнения според моето схващане. Някои са по-близо до песните, а някои по-далеч. Сега, да научим туй упражнение с движения! (Изпяхме „Духът Божий“ два пъти с движения.) Изпейте сега „Блага дума...“! (Всички заедно с Учителя пеем, а накрая Учителят свири.) Има нещо, което спъва малко. (Учителят пее сам „Блага дума“, а после – всички заедно.) Сега нека двама души да изпеят „Блага дума на устата, туй е ключът на сърцата“, а всички заедно ще пеят припева. (Учителят и една сестра пеят началото, а всички пеем припева.) Сега ще пеем „Венир Бенир“. (Учителят свири – всички пеем. След това пеем: „Изгрява слънцето“, „Сладко медено“.) Сега нека дойдат приятелите, онези, учениците. (8-те млади братя отидоха при масата.) Пейте „мълчаливото пеене“. (Учителят свири на цигулката един хубав марш, а братята пеят с гърлото си, без да си отварят устата.) (Оригинално пеене.) То е едно преходно положение в окултната музика. Може да ви се види малко смешно, но хубаво излезе, нали? Ще ги развием. Ще създадем приятни работи в музиката. Забележете, че когато децата си правят своите упражнения, всякога се смеят. Хората, когато се смеят, работят. Не се ли смеят, те са болни, волята не взима участие. Здравият човек всякога е весел. Едно от положенията: всякога трябва да бъдем весели! Туй е здравото състояние. Забележете, като четем Библията, виждаме, че навсякъде хората са били весели, радостни. Животът е хубав, когато е весел. А скръбните състояния, те са негативни, те не са библейски работи, те са извън Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии – всякога трябва да се радваме. Аз ще направя една малка забележка, но на вас правя забележка. Такъв е законът. Когато изнесете един болен човек на някой планински връх, какво става с него? – Оздравява. Мислите ли, че този, болният, като го извадите на този планински връх, ще ходи със своите патерици? Не, той ще ги хвърли. Ще диша чистия въздух. Сега и аз искам тъй да ви извадя на този планински връх. Ще си хвърлите всичките ваши патерици. Патерици не ни трябват! Без патерици! Горе е широко, простор е там. Туй е смисълът. Казват някои, че земята била юдол, сянка на смъртта. Не е тъй. За човек, който не знае Божиите закони, земята е един юдол на смъртта, сянка на смъртта. Но за този, който разбира законите, за него земята е място на радост и веселие. Аз искам да ви освободя от всички предубеждения, които имате. Защото едно от големите заблуждения, които ви внушава черната ложа, е, че не трябва да пеете, не трябва да се веселите. „Пеене не трябва, ще мълчиш.“ Туй е едно. После те казват: „Много няма да ядеш“, „Няма да се молиш, не ти трябва молитва“. Без пеене, без ядене, без молитва! Е, какъв е смисълът на живота, като извадиш яденето, пеенето и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! Да ядеш – ами че това е първото изкуство, с което човек започва. Тъй Христос казва: „Който ме яде, има живот в себе си“. Яденето в окултен смисъл, то е цяла велика наука. Чрез яденето ще дойдем в общение с тази наука, със себе си, с Бога. Тази наука днес е изхвърлена. Ще се стараем да внесем в себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станем весели – по Божественому да станете весели. Туй изведнъж няма да стане. Не мислете, че е лесна работа човек да стане весел. Има преходни състояния. Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото аз зная какъв е законът. Голямата радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля, да можете тази радост да я овладявате, да остава постоянно в душата ви. Сега нашата радост се обуславя на нещо материално. Обект на нашата радост е всякога нещо материално. А като се разруши обектът на нашата радост, и всичката ни радост се разрушава. Обектът не трябва да бъде материален. Понеже Любовта е субстанция на Божествения свят, то всички неща в Божествения свят са направени от Любов, тя е субстанцията там. Туй, което за нас на Земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живеят всички същества в Божествения свят. Следователно Любовта е над нас, а там Божествените същества ходят отгоре на Любовта. И казвам: Краката на тия същества мислят повече от нашите глави. Тия, които ходят на Любовта, техните крака мислят повече, отколкото нашите най-видни философи тук на Земята. Всички тия неща трябва да ги съзнаем от Любов. Субстанция трябва да има. Тогава ще имаме вещи и предмети, които няма да се разрушават. Любовта ще бъде основа, един вечен принцип, и тогава няма да скърбим, всякога ще бъдем радостни. Затуй ние изучаваме Любовта като една велика реалност, а не като нещо отвлечено. Тя е една велика реалност, към нея се стремим, в нея има музика. Инструментите ще ги направим от Любов. С нея ще пеем, ще свирим. И като влезете в Божествения свят, там ще разберете по-възвишените работи, там ще ги изучавате като ученици. Та затуй ние взимаме пеенето и музиката само като едно спомагателно средство към постигане на тази Божествена цел. Т. м. 7-ма школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 ноември 1922 г., неделя, София.

Аудио - чете Надка Иванова Никаква лѫжа (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Никаква лъжа Венир Бенир Блага дума Досега окултните школи в миналите епохи, както и сега, се считали като едно вътрешно проявление. Окултната школа в миналите векове периодически само е проявявала своята деятелност и след туй пак е преставала, т.е. Школата се е оттегляла в своите вътрешни кътове, понеже времената не са били назрели. Обаче сега Школата се заема да прокара всичките свои възгледи, всичките свои правила в живота. Тя взима живо участие във всичките отрасли на живота. И мнозина от вас ще срещнат едно съпротивление вътре в самите вас, не отвън, а отвътре, ще се сблъскате с вашите стари възгледи, стари навици, стари привички на мислене, на действане и ще мине дълго време, докато се освободите разумно от тия стари навици. Не е тъй лесно. И за да можете правилно да се освободите, трябва да имате едно вътрешно разбиране, едно вътрешно, конкретно разбиране. За пример не казвайте – „Този е от Бялото Братство, този е ученик“. – Не. Човек, който не може да говори истината, той не може да бъде ученик на Бялото Братство! Този закон е вътрешен. В момента, в който не можете да кажете една истина или не можете да кажете една лъжа, както трябва, вие не сте ученик, защото Истината може да се каже и при лъжата. Направил си една погрешка, ако речеш да прикриеш погрешката, ти ще направиш друг грях. Не, ти ще имаш доблестта при тази лъжа да изкажеш Истината тъй, конкретно, нито да я увеличиш, нито да я намалиш. Счупил си една чаша, няма да разправяш за онези причини, които намаляват отговорността ти, ще кажеш: „Тази чаша аз я счупих, аз взимам отговорността за нея. Да не считате, че друг е направил това“. – „Аз счупих чашата“ – толкова, няма да се оправдаваш. Защото ония същества, пред които ние ще кажем, те са разумни. Няма по-разумно същество от Бога! И когато ние пред Бога изкажем един наш грях, едно наше престъпление, ще оставим Той да го прецени. Няма да се оправдаваме, че такива били условията, не, не, конкретно кажи. Казал си една лъжа, ще кажеш истината: „Съзнателно я направих“. Няма да се извиняваш, да кажеш, че: „Аз не разбрах“. Не, лъжа е това! Ще кажеш: „Аз съзнателно, умишлено го направих туй“. Тъй ще се изповядаш и ще бъдеш извинен. Сега човек може да направи престъпление – доброто; като изповядаш тази истина, ти ще се поставиш на тази висота, че си смел и решителен да кажеш истината. А някога ти може да носиш в себе си доброто и искаш да го укриеш, да не знаят хората. То е друга лъжа. За всички неща в даден момент ние трябва да бъдем смели и решителни да кажем истината или в положително, или в отрицателно отношение. Смели, ама не навсякъде. Смели пред кого? Пред кого ще кажеш истината? – Пред онзи, който обича Истината. Пред онзи, който обича лъжата, ти ще мълчиш. Той ще ти каже: „Аз съм твой учител, аз ще ти кажа как да лъжеш, аз съм учител“. Но ти, като не знаеш да лъжеш, ще мълчиш. Следователно няма какво да казваме на света техните лъжи, те знаят много по-добре това от нас. Ние ще застанем смирено и ще кажем: „Ние считаме, че вие в туй отношение седите много по-високо над нас“. Един светски човек тъй ще излъже, тъй ще скрои лъжата, че едва след 20 години ще го хванете. Един религиозен човек, като излъже, след един ден ще го хванат. Светския човек след 20 години го улавят, а религиозния – след един ден. Но ти като религиозен не може да измислиш как да скриеш нещо. Тъй стои фактът. И ти си искал да укриеш, но не можеш. Лъжата сама по себе си всякога влече лоши последствия! Лъжата досега никому благо не е донесла. Може би, когато бъда малко по-разположен, аз ще ви говоря специално върху лъжата, да ви покажа нейното произхождение. Че именно заради една лъжа на първия човек хората сега страдат. Заради лъжата страдат, нищо повече! Единственото престъпление беше заради лъжата. И двамата първи хора бяха в окултната Школа. Раят, това беше една велика окултна Школа, а не туй детинско разправяне, което ни предават. Една окултна Школа беше раят! Тия дървета не са дървета, това бяха живи хора, култура от хора. Тия дървета, тия живи хора, не са такива, каквито ги мислите. Раят, това беше една велика култура в миналото. И когато този прародител на тази култура направи първата погрешка, той нямаше смелостта да изкаже истината и излъга. Там, както е писано в Библията, туй косвено се разбира. Адам казва: „Аз мислих, че Ти ще ми дадеш една другарка, жена умна, интелигентна, която да ми помага в живота, а ето, тя още при първия изпит, още първия ден ме увлече в това престъпление. На Тебе възлагах надеждите си, по-умна жена трябваше да създадеш!“ Това беше един упрек. Тогава Господ замълча. Учителят си замълча. Той само написа, че Адам не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливец, първокласен страхливец! Той нямаше доблестта да каже истината. Казва: „Ти знаеш, аз всякога изпълнявах Твоята воля, но тази жена ако я нямаше, бих ти слугувал, тя ме излъга“. Спира се Господ там. Вика жената да види дали тя ще каже истината, как ще издържи изпита си. Казва: „Слушай, ти как направи престъпление в Школата?“ – „А онази змия, онази интелигентност, която ти създаде, ако тя не беше, аз бих устояла, аз щях вярна да ти бъда, но тя ме излъга, нали знаеш? Увлякох се. Кой е виновен?“ И Господ казва: „Изкарайте ги навън, и той страхливец, и тя страхливка!“ И от 8,000 години ние се учим да бъдем смели и решителни, досега ние сме били все страхливци. Смелост се изисква сега! Няма по-велико нещо от това, човек да излезе, когато Господ го вика, и да каже: „Да, съзнателно направих тази грешка, направих я“. Никакво извинение! Сега туй е външната страна. Ние говорим за греха, говорим за лъжата. Лъжата не е в казването. Има един вътрешен закон, свързан с известни отрицателни сили в Природата. Щом излъжеш, ти се свързваш с всички негативни сили в Природата, които ще изчерпват всичките сокове на живота ти и ти ще останеш сухо дърво. Опасността не е там, че си казал една лъжа, но нейните последствия са много опасни, ти ще се свържеш с тия сили. Единственото важно нещо е – съзнанието трябва да бъде будно! Веднага ще прекъснеш нишките с тази мисъл на лъжа, която си допуснал, ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат тия Божествени сокове. Тъй се разрешава въпросът. Сега мнозина от вас мислят – „Да влезем в Школата“. Е, как ще влезете в Школата? Вие мислите, че като дойдете при мен и ви кажа да влезете, че вие сте вътре в Школата. Ами че в тази Школа се изисква благородство в обноските, деликатност на мислите, никаква критика! Мене ми е чудно, чудя се на учениците... Аз седя и двама ученици се карат пред мен, и то хамалски се карат, като че тия двамата са от големите учители, и аз ги слушам с всичкото смирение. Единият чете морал на другия. И знаете ли какъв морал, първокласен морал! Не, като ученици, никому няма да четете морал. Вън може да си четете морал, но вътре ще имате братски отношения, приятелски отношения. „Аз тъй мисля“, „Аз инак мисля“, ще си търпите възгледите, колкото и противоречиви да са, даже и най-противоположни да са, ще кажете: „Братко, аз изказах противоположен възглед, но ще ме извиниш“. Деликатни трябва да бъдете помежду си. Не го считайте това за една обида. И сега отношенията между ученици и ученички трябва да се урегулирват; у жените има клюкарство, те са първокласни ученички на клюкарството. И всички ония от вас, които клюкарстват, са вън от Школата. Туй да го знаете! И всички ония мъже, които лъжат, са вън от Школата. Аз ви заявявам, нищо няма да ви спаси, не се лъжете. Ама ще кажете: „Аз ще ида в евангелската църква“. Свършена е вашата работа. Гдето и да идете, нищо няма да ви огрее, нищо няма да ви измени. Знаете ли на какви деца ще приличате? Аз съм привеждал този пример и пак ще го приведа. В едно гнездо имало 5 гарджета, те изцапали гнездото си и казали на майка си: „Мамо, изведи ни из това оцапано гнездо навън, в ново гнездо искаме“. А майката казала: „Ще вземете ли вашите задници?“ – „Да.“ – „И новото гнездо ще оцапате.“ Ами че как, ако тук при тия благоприятни условия не може да се повдигнете, то като идете в православната църква, между евангелистите, вие мислите ли, че ще успеете? – Лъжете се. Или може да имате едно временно настроение, като опияняване, не мислете, че това е животът. Аз ви казвам: това са състояния, далеч от тия на великата Истина. Аз ви говоря самата истина. Туй временно настроение, което човек може да има, това не е Истината. Истината е нещо постоянно! Тя ще донесе радост и радостта е нещо постоянно. Тя, радостта, щом дойде, ще внесе светлина, чистота, свобода, ще разшири душата ти и ти ще имаш една благосклонност към твоите близки. Туй е необходимо за Школата. Аз желая да ви предам някои работи, но не може, има една дисхармония. Вие нищо не плащате, а трябва да знаете, че в Школата всичко ще плащате; аз ви казвам – всичко ще платите. Досега нищо не сте платили, но отсега ще плащате. Какво мислите, че без пари ли, по благодат да получите всичко? Как тъй по благодат? Любов за любов. Аз за любов, и вие за любов. Аз за благодат, и вие за благодат. Ако вие бъркате в моята кесия, защо аз да не бъркам във вашата? Вие сте чудни! Вие бъркате в моята каса, а щом дойдем до вашата, затваряте я. Щом дойда при вашата, ключът да е на касата! Ако аз имам доверие във вас, защо и вие да нямате доверие в мене? Когато дойда във вашата къща, трябва да намеря ключа да седи на касата, да бръкна там, в касата; а ако вие не оставите вашия ключ на касата – ще ме извините тогава. Това не е правило на братството. Тъй седи въпросът. Доверие трябва да имате! Изпитвайте, аз съм казвал от толкова години, осведомете се, изпитвайте нещата, не бързайте. Аз съм оставил на някои срок повече от 25 години да изпитват. Не сте ли изпитали досега? Хубаво, другите, които искат да изпитват, и на тях ще дам 25 години, ако имат живот, но те ще бъдат вече изпитвачи, не ученици. Сега, за да изучите вие нещата, всеки ден ще ги проверявате. Аз забелязвам, и по музика всички вие имате стари възгледи. Аз съм посещавал съвременни музиканти, някой взел накриво някой такт или някой каже: „Еди-кое си парче еди-как трябва да се свири“. Когато Бетховен е писал своите сонати, те знаеха ли какво е мислил да изрази той и как ги е изпълнявал? Може да са близо до истината, но той може да е изразявал съвсем друго нещо. Е, как трябва да се изсвири Бетховен? За да се изсвири Бетховен, онзи, който ще го свири, трябва да има разположението на Бетховен. Той трябва да предизвика онези условия, при които тази песен е създадена, да се явят у него всички тия вибрации, при които Бетховен е свирил. А сега свирят Бетховен и се напъват, напъват и казват: „Отлично свири!“ Аз виждам – хубаво свири той, техника има, но смисъл няма това свирене. И тогава казвам: Каква е разликата между окултната музика и съвременната светска музика? Ето каква е разликата. Аз не омаловажавам тази музика, но разликата е в резултатите. Ако дойде някой от най-знаменитите виртуози, който е израз на съвременната музика, той може да прикове вниманието на една публика от 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе... такова внимание! Дълбоко уважение и почитание и след като свърши, ще има ръкопляскане, хвалби, писане по вестниците, но след една неделя всичко се забрави. Ако дойде някой виртуоз на окултната музика, ето какъв ще бъде резултатът. Ако той даде един концерт, всички ония 10,000 души, кой как стане, ще каже: „Аз чух една музика – чудо!“ Ще иде да уреди сметките си. Скарал се с жена си, ще иде да се примири. Всички тия 10,000 души ще уредят работите си. Всичко туй ще стане в една вечер, като свири той. И всички ще заживеят в братство. Такъв ще бъде резултатът на тази музика. И тъй ще ви нагласи, че ще кажете: „Аз разбрах, тази моя глава вече ще просветне, отсега нататък аз не живея такъв живот!“ Това прави окултната музика. Това е музиката на ангелите, с която те дойдоха, когато Христос се роди, изпяха една от окултните песни. Казват, че те предали песента: „Слава вишних Богу и на земята мир...“? Не е предадена песента, както трябва. То е нещо велико! Който веднъж е чул окултна песен, тази песен никога няма да излезе от сърцето му, от ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бъде дълбоко врязана в душата му. Сега моето желание е всичко у вас да бъде естествено, а не изкуствено. Аз се пазя и не искам нищо да ви налагам: аз толкова обичам свободата, че искам всичко да става естествено, доброволно, защото ако река да ви насилвам, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употребя в своите действия, без да знаете вие, то ще има лоши последствия. Туй са опитали всички учители в света. Няма изключение! Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, той е действието чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Само те са чистите методи, по които ние може да действаме. Пишете ли, ще пишете по този метод. Търгувате ли, ще търгувате по този метод. Лекар, музикант ли сте, всичко ще работите по този метод. Ще имате вътрешна борба, ще дойдат съмнения, но по този метод ще работите. Не е въпрос за вашите съмнения, те ще дойдат, но от всички тия съмнения вие може да се избавите. Сега въпросът е до нашите отношения към невидимия свят, до този идеален свят. Трябва да възстановим тия връзки сега и ще ги възстановим. Един брат казва, че сегашните ученици приличат на неузрели ябълки, киселици. И донякъде е прав. За да узреете, трябва да дойдете под тази светлина. Вие стоите, слушате ме и някои от вас казват: „Дали това е вярно, или не? Ами ако не е вярно? Ами аз съм тръгнал по един крив път?“ Е, хубаво, ами онези в църквата тръгнали ли са в прав път? Ами евангелистите по прав път ли са? Кои са доказателствата да мислим, че вървим по правия път? Правият път е естественият път. Кога едно дете се развива правилно? – Когато има едно тяло здраво, съразмерно развито, когато дробовете, стомахът действат добре, когато това дете има един бърз ум в своите схващания и може да работи отлично, да е внимателно в обходата си с всички. По това ние ще познаем. Трябва да бъдем трудолюбиви, работливи, да работим. Сега тази е целта на Школата, да ви приготви за работа, а вие трябва да дадете действието си. Вие оставяте всичката работа на мен и казвате: „Нашият Учител ще направи това“. Господ ще направи това наполовина. Половината работа ще направи Господ, а другата половина – вие. Тази работа не е много голяма, но работа, която вие трябва да свършите. И първото нещо, като дойдете в Школата, трябва да имате онова вътрешно смирение. Често до мен идват вашите изкушения и си казвам: Защо ще ида на тези да им проповядвам окултна музика, да си хабя времето, да се разправям с тях, когато мога с други неща да се занимавам? Някой път ми минават тия мисли. Не е ли по-добре да отложа това за едно далечно бъдеще? Но ако аз употребявам окултната музика, то е просто като едно средство. Аз я употребявам заради Истината, за да може да дойде онази велика Истина, която искам да вселя във вашия ум. Само окултната музика може да ви дойде на помощ. Ако някой може да ви направи ученици, само тя ще може, друг способ няма, защото Духът работи чрез музиката. И Давид, когато свиреше на Саула, онзи дух се укротяваше. Музиката ни разполага. Сега някой път мъже и жени не са съгласни помежду си. Някой път мъжът не е съгласен да свири жена му. „Какво свириш“ – казва той. Ако жената почне много да свири, мъжът я подозира, казва: „Какво си запяла, като че има някой да те слуша отвън?“ Туй е турски характер. Засмяла се някоя жена, очите му се засмели, чудо станало в света! Е, мислите ли, че ако и вие имате такова схващане, не ще кажете: „Е, не може ли без окултна музика?“ Може, разбира се, как не! Както досега сте минавали без окултна музика, така и сега може. Казват: „И без петел съмва“. Да, ако изколите всички тия петли – съмва, но ако тия петли са живи и не пеят, горко ви на вас тогава! Непременно петелът ви трябва да пее, тогава ще върви напред. Не пее ли вашият петел, горко ви! – Всичко е свършено. Та ще дойдем до онази простота. Аз настоявам пак: между вас трябва да се образуват братски, приятелски отношения. Аз съм казвал и друг път, казвам и сега: от моя страна знайте, че аз всякога съм на страната на слабите, всякога съм на страната на онези, които са онеправдани. Туй в мен е правило! Туй да го знаете! Аз мога да мълча, но онзи от вас, който е крив, не мога да взема неговата страна. Може да ми е брат, може да ми е най-добрият приятел, кривото в мен е криво. И когато аз направя една погрешка, погрешката си е погрешка, няма какво да се оправдавам. Аз не ходя да се оправдавам как е направена тя. Сега, когато взимам себе си за пример, казвате: „Учителят може ли да направи погрешка?“ Там защо се ровите? – Може. Как? Може, допустимо е. Защо не? Погрешки всякога стават и може да станат. Има неща непредвидени. Тия погрешки може да са микроскопични, но стават, обаче ние всякога използваме погрешките в света. Грешки са правили не само учителите, всички са правили погрешки и ще ги правят още за дълго време, не мислете, че ще ги избегнат. В Природата, в която ние живеем, при условията, които имаме сега, единственото същество, което не греши, е само Бог! Разбирате ли! Да ви кажа Истината. Единственото същество, което е благо, то е само Бог. Той е безграничен, който диша Любов в себе си. А всяко същество, което е ограничено, има възможност при известни стечения на обстоятелствата да направи престъпление, което може да увреди на хиляди хора. Възможно е. И тия възможности ще ги имате предвид. Всичко се допуща. Някои хора отиват даже дотам, че казват: „Господ, като Господ, и Той прави погрешки“. Е, тогава, вие ще изкарате там един стих от Писанието, който казва: „И разкая се Господ, че направи човека“. Е, какво показва туй? Сега за един окултист този факт е ясен, но за вас ще хвърли една сянка и вие ще кажете: „Разбрахме работата“. Тогава вие ще съдите право и ще си кажете: „Ако Учителят направи една погрешка, тя ще е такава, че с микроскоп да се търси“. А вашата с метри може да я мерите. Затуй Учителят трябва да се пази. Всичките тия погрешки ще ги махнем. Ще си поставите за правило вътре в Школата: в себе си, в съзнанието си не допущайте никаква лъжа! Никакво оправдание! Говорете фактите тъй, както са си. И ще видите как ще почувствате в себе си едно вътрешно обновление. Млади и стари, без оправдание! После занимавайте се с музиката и тя ще ви продължи живота. Тя е едно средство за лекуване. Много болести се лекуват чрез музиката. Заставете болния да пее, и той ще се излекува. Когато човек почне да се разболява, той не пее вече. Накарайте болния да пее и ще видите как скоро ще оздравее. Само тъй ще видите благотворното действие на музиката, на пеенето. Болният нека пее! Аз вярвам, че свободата, която имате вие, няма да злоупотребите с нея. Аз влизам напълно във вашето положение, на всинца ви. Не мислете, че аз не зная какво е положението ви. Взимам положението на всеки едного, изключително, и зная при какви условия живее. У всинца ви има възможности да се повдигнете. При тия неблагоприятни условия даже имате възможности да се повдигнете на 10 степени. И това можете да го направите разумно. Тъй, както вървите, през тази година ще правите малки опити. Не се съмнявайте в тях и ще видите какви резултати ще имате. Постарайте се да имате един ум така светъл, оптимистичен, с който да схващате светлата страна на нещата. Това е волята Божия, туй е Божията Любов. Не говорете на външния свят, на себе си ще кажете: „Туй е волята Божия, туй е Божията Любов“. Това ще казвате на себе си, а не пред външните хора. Нека животът ви вън бъде обикновен. Аз не съм за външното благоприличие и интелигентност, но в своите мисли трябва да имате дълбочина. Като ни срещне човек, да знае, че в нас има една идея и тази идея е като един скъпоценен камък. Аз искам в тази Истина да сте положително убедени и да знаете, че вървите по един положителен път. Аз искам да имате опитности. Ще имате, но кога? Първото нещо: никаква лъжа! Сега ще ви приведа един факт. Тук преди събора тази година ще ви изясня какво направиха някои ученици от класа, то не е за упрек, взимам го само за изяснение. Една сестра отива при един търговец евреин, отваря кредит, взима платно да си правят сестрите рокли. Той, човекът, дава. „Кои сте вие?“ – „От Бялото Братство“ – за Господа живеят. Правят дрехи, това-онова без сметка. Взимали топове от плата, чорапи, ширити, това-онова, набрали се 3 хиляди лева нещо. И тези всички се радват. Стяга ги евреинът – парите! Всички се изпокриват, остава само една сестра. Той казва: „Взели парите, опапали ги“. Онези, които не са платили, скриват се и мълчат. Отива евреинът при една сестра и казва: „Кажете на вашия Учител, че неговите ученици идваха, взимаха платове и други работи, да си платят!“ Казвам: Идете, вижте тази работа доколко е докарана сумата. – Сега има около 800–1,200 лева да се плащат. Отивам при едната сестра, виновната, казвам: „Слушай, ти знаеш ли, че си виновна, сестрите хвърлят всичката вина върху тебе“. И след туй седя и доказвам, че е виновна. Ето какви са аргументите. Допуснете, че аз имам хубава градина, давам ви ключа, след това идват вашите сестри, нанизват се една след друга. Вие влизате първа и после им казвате: „Аз нямам време да ви чакам, оставям ви ключа, като излезете, заключете!“ Те, като излизат, забравят да затворят, оставят градината отворена, влизат всичките прасета и разравят градината. Тази сестра казва: „Аз имах всичкото добро желание, но излязох първа“. Казвам: „Ти, като си взела ключа, ще отвориш и ти ще затвориш градината, ще дочакаш да излязат всички“. И после, казвам: „Вие не искате да пипате пари, пък топове платове без пари ги вземате от евреина“. Ама че каква логика има тук? Ами именно без пари не трябва да взимате. Ще си платиш на евреина и тогава ще вземеш полица, че си платил всичко. Туй е окултен ученик! И като кажеш, че утре в 4:30 часа ще ти донеса парите, а не отидеш, в Бялото Братство имат особено мнение за тебе. Казах на тази сестра тъй: „Аз не те осъждам, но ти, като отиде при евреина да отваряш този кредит, пита ли Господа: „Господи, да ида ли при този евреин да отворя кредит?“ Ти не Го попита. И ако Духът ти каже: „Отвори“, ще отвориш кредит“. И онези сестри, и те не попитаха Господа. И най-после, всички се спотаиха, всички мълчат. Казвам: „Кажете ми колко дългове имате сега, та да уредим тази работа“. След това всички сестри почнаха да идват една по една при нея и да казват: „Да мълчиш, не казвай, че имам да давам, нямах пари“. Не, ще кажеш: „Аз съм еди-коя си сестра, аз имам да дължа, ще ме извините, но аз ще платя“. Туй е благородство! А да се спотайваш и да минаваш за праведница, не може така. Ако някой се нуждае, да му купим 10 рокли. Въпросът е да се спази принципът. Ще бъдете искрени и честни във всичките си постъпки! И тази година в събора, мнозина от тия благовидни братя... изчезнаха и кърпи, и какви ли не неща изчезнаха там. А, това не може! Влезе ли кражбата, влезе ли лъжата, тази работа не върви. За в бъдеще ще бъдете внимателни. Всички ще бъдете искрени. Хванем ли някой, който лъже, ще седи отвън, не между нас. Между нас в Школата кражба, лъжа, одумничество няма. „Ама не мога да търпя!“ Ако не можеш да търпиш, ние ще ти купим един билет и ще те пратим отвън, в Школата ще търпиш. Туй ни най-малко не го считайте, че е един упрек. Аз застъпвам един принцип и без този принцип нищо не можете да извършите, работите ви ще се заплетат, ще боледувате, някои ще умират преждевременно. А за да можете да бъдете здрави, непременно трябва да положите този принцип и ще видите тогава как всичките ви работи ще тръгнат напред. А сега, аз се чудя, някои си позволяват много големи лъжи. Никога никакви лъжи! Онзи, който лъже, той пред мен е изгубил всичко. И ако той не се яви да се изповяда, той не е човек. Не да дойде днес пред мен да каже истината, за да може утре пак да лъже. Не, да се изповяда пред себе си, да каже: „Аз не направих добре, аз съгреших, това не е благородно за един човек“. Да се изправи достойно пред себе си и в себе си да се изповяда. Това считам аз ученик, а не от страх да дойде: „Учителю, прости“. Не е заради мен, заради самите вас е, да имате достойнство, да седите на една здрава нога. Туй е сега новият морал за учениците. Сега отгоре на това аз ще ви посвиря малко. Вие ще кажете: „Учителят го прекали малко“. Когато дойде да говоря за тия неща, създавате ми най-трудното ми положение – да мисля как да ви говоря. Един от най-деликатните въпроси е този, как да ви говоря. Вие сте с разни темпераменти, с разни разбирания, докачливи и всяка моя дума може да я изтълкувате тъй, че да произведе друг ефект, дадете друго значение. Разбирате ли? И по някой път аз какво правя? Върна се у дома и си изсвиря една песен – и така оправям работите. Но трябва да свиря! Като ви свиря, така оправям всичките ви работи. Свиря, нищо повече! Сега тази окултна музика се различава от обикновената музика. Никакви прибавки, никакви завъртания, всяка дума, всеки слог трябва да се вземе ясно. И няма да правите никакви усилия. Ще бъдете много естествени в пеенето, като децата. Туй е начин за подмладяване. Ще кажете: „Аз съм стар човек!“... И стар човек, на 50–60 години да е, пак може да пее. За музиката няма стари хора. И аз бих желал всички да бъдете музиканти, да свирите и пеете и да кажат всички: „Тия хора са отлични, пеят и свирят отлично!“ И ще направим така, че никой да не може да се сравнява с вас по пеене. Да изпеем „Венир Бенир“! „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут, Ом биют, Ил безут, Ом биют Зум мезум (2 пъти) Бином тумето.“ (Пяхме я няколко пъти.) Да изпеем сега тази песен: „Блага дума на устата Туй е ключът на сърцата.“ (Сестра Дафинка изпя сама упражнението. Целият клас изпя същото упражнение много пъти.) Сега да дойдем до „Милият поглед“. „Мили поглед на очите Туй език е на душите.“ Сега третият стих! „Нежно чувство проявено Всяко зло е разтопено.“ Четвърти стих: „Силна воля увенчава Всяко дело и проява.“ Последният стих: „Любовта с тях съгражда Тоз живот, що тук се ражда...“ Като си обезсърчен кажи: „Силна воля увенчава“... (Учителят прави движения с ръцете си из въздуха, като че воюва.) Като го изпеем, ще знаем, че Господ е с нас. Кой е като нас, когато Господ е с нас? (Всички пеем.) „Силна воля...“. „Любовта с тях съгражда...“ В тия упражнения има смисъл и затова, след като си ги изпееш, умът ти ще светне и ти ще се освободиш от лошите мисли. Ако не пееш, умът ти не разбира. Така ще се отразят тия упражнения на когото и да е. Като му запееш, той ще разбере и ще си замине. Туй са упражнения сега. Като дадете един концерт, ще направим опит, ще турим тези номера не като песни, а само като упражнения между другите. „Изгрява слънцето“ – упражнение. „Венир Бенир“ – упражнение, „Сладко медено“ и др. Само да наблюдавате ефекта какво се произвежда у слушателите, като минавате от едната музика в другата. Ще ги изпеете с всичките модулации, високо към тихо, и тъй, гласът постепенно да изчезне. Ще забележите разликата. Ще правите опити между едната музика и другата. Туй е тониране, то върви по закон. В Европа сега се правят първите опити за окултна музика, но ще се мине още дълго време, докато тия опити минат за чиста окултна музика. Това са само елементи, това не са още окултни песни. Сега аз съм взел само част от съдържанието на тази песен, „Блага дума“. Другите 4 реда на песента са оставени, тук имате само по 2 реда, взети от всеки един куплет, а от тях може да създадете цялата песен, много лесно може да стане това. (Учителя свири „Блага дума...“ Всички пеем.) Ние не сме завършили още песента. Не се смущавайте, като пеете! Може да направите погрешки, няма нищо, ще се поправите. Виж колко лесно може да научим песента. Аз нарочно не свирих с цигулка, за да може сестрата да пее сама, да изчезне страхът. (Към Дафинка: ) Те са братя, не бой се. (Всички пеем „Венир Бенир“, първо по-силничко, а после по-тихо.) Това упражнение има малко източен темп. (Всички пеем „Венир Бенир“.) Пейте го много силно, колкото се може по-силно. Да свършим сега с упражнението. Темите ще останат за идущия път. Сега, който има свободно време, да си препише упражненията, а който няма, да ги запомни. Но ще знаете, че няма да ги коригирате. Като излезете от училището, може да им турите качулчета, но тук – няма, ще ги пеете точно тъй, както са дадени. Постепенно ще ги коригираме. Ще видим какво може да стане с това пеене. „Венир-Бенир“ е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Тия мотиви са необходими, ние ще минаваме постепенно от единия в другия полюс. Това са две състояния, в които може да се работи. И ще видите как умът ви ще почне да работи. И после музиканти и певци ще се явят, ще се развие гласът ви. Сега гласовете ви са малко дрезгави, но ще почнете да се тонирате. Тази песен, „Венир Бенир“, е много красива на един глас, после ще я научите на два гласа и най-после ще я пеете в хор. В гласа, в трептенията на тия окултни упражнения има нещо особено. При изпълненията на упражнения или песни в окултната музика знаете ли гласният орган колко клавиша има? В този орган за пеене има 35 хиляди клавиша. А сега колко клавиши имате вие? На 35 хиляди клавиша като вземеш да свириш или пееш, чудеса може да направиш. Това е музика. Тъй щото тази музика ще има успех. Ще влезем да я изучаваме и ще видите, че тя си има своя теория. Но ако се вмъкнем в теориите, резултати няма да има, постепенно ще вървим. Някои от съвременните музиканти са налучкали нещо от окултната музика. По теория те употребяват окултната музика, но по изпълнение са далеч от нея. От вас искам музиканти, да изпълнявате по всичките правила. Няма да обръщаме такова внимание на техниката. Техниката за нас ще дойде сама по себе си. Ние ще вложим вибрации през съзнанието в мозъка и техниката ще дойде отпосле; всичко ще се изглади, изглади и ще стане естествено. T. м. 6-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 5 ноември 1922 г., неделя.

Аудио - чете Надка Иванова Окултна музика (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Окултна музика Т. м. Ще ви дам едно малко разяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава от обикновената по следните две качества. В окултната музика се дават най-първо основните черти. Тя е нещо като художеството: един художник ще тури най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите – главните линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървим по същия начин, да видите как постепенно се развива музиката, защото в Природата нищо не е израснало наведнъж. Сега тази вечер ще развием друга една част от песента „Сила жива, изворна, течуща“, едно допълнение, песента не е още завършена. Това е едно окултно упражнение, ще го продължим, докато най-после го завършим. После, в окултната музика никога не се допущат думи или тонове с две значения. Там всяка една дума трябва да има едно значение. Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове. Та вие ще пристъпите сега да се учите, няма да критикувате, защото аз нахвърлям най-първо такива основни черти. Може да ви се видят думите много смешни, но няма нищо смешно. Аз избирам стари думи. За пример тази вечер избирам тия звучни думи: „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут.“ Тия думи, като на окултен език, много мъчно е да се преведат на български. За пример аз взимам на български език следните думи: „Изгрява слънцето, Праща светлина, Носи радост за живота тя.“ Туй са думи с окултно значение. Сега, ако искате обикновена поезия, тук имаме такава. Аз дадох на един наш приятел да преведе тези думи на обикновен език. (Прочете се песента, разработена от дядо Благо.) Туй е обикновена поезия. Сега на този приятел аз веднага му казах грешките, не граматическите, но от окултно гледище: „Сладка дума да оброним“, думата „оброним“ е двузначна. После „трепет нов да заиграе“. Като бият човека, пак играе. Думата „играе“ е двузначна. А пък под „играе“ разбирам друго. Къде е причината на туй действие? Вътре в мен. Аз трябва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всяка дума трябва да има едно значение. По този начин аз искам да изкорените всички навици, които съществуват във вас. Когато тия думи почнат да вибрират в нас, всичкият наш прах, всичките наши навици, добити с векове, ще отскочат, както отскача прахът от барабана, щом се удари с чукчето върху него. А сега ние не знаем как да се освободим. И затуй окултната музика е начин за освобождение. Навсякъде, и в най-далечната древност, са употребявали музиката, но религиозните хора с нея са злоупотребили. А ние искаме от чисто окултно гледище да я употребим научна във всичката нейна пълнота. В основата си тя е много проста, вън е много сложна. После, при изпълнението на тази музика вие трябва да имате онова детинско разположение. Ти излезеш да пееш, казваш: „Аз съм стар“. Що значи „стар човек“? Ако ти с думата „стар“ означаваш, че си отслабнал, обезумял, нека всички да го знаят. Пък ако под „стар“ разбираш, че си поумнял, нека да е така, но да няма две значения. Ако под „млад“ разбираш глупав, едно дете, което си позволява известни слабости, тогава нито старият, нито младият е на мястото си. Та всякога ще избягваме всички отрицателни думи. Дойдете ли в Школата, не позволявайте на ума си никакви двузначещи думи; всички отрицателни мисли по възможност ще ги сложим отвън, няма да ги изпъдим, ние имаме място за тях, но те не са за приемната, не са за гостната стая. Ще им кажем: „Вие нямате тази цена, която се изисква“. После, в окултната музика трябва да пеем с чувство. Тази музика не позволява такова „е...е...е...“, както някои правят, треперене на гласа. Туй треперене душата ли го прави? Какво означава туй треперене? Ако туй треперене означава благородни чувства – трепери тогава, но ако нищо не означава, защо ще трепериш? То е лъжа! Така ще образувате известни отклонения, които ще донесат катастрофални последствия. А Природата не търпи никакви отклонения! Не мислете, че ако тя някой път затвори очите си, че не вижда и вие сте я излъгали! Като ви хване и ви постави в лабораторията си, от другия край ще излезете чисти, но докато минете през 10-те реторти... Това е общ закон, неизменяем, за всички без разлика, за когото и да е. Като говоря за Природата, аз взимам Природата в смисъл на нейното проявление. Защото за мен Природата е проявление на Бога в живота. И понеже Той е почнал да се проявява, Той никога няма да дойде да се съгласи с нашите детински възгледи, да измени реда на нещата. Нещата, които сега съществуват, те са опитани, опитани, опитани. Той всяко нещо е проверил не един път, а хиляди пъти. И този свят, който е създаден, е по възможност един от най-добрите светове, които Бог можеше да избере от опитността на миналите векове. Той е създал този свят като един от най-добрите светове. Не че сега няма друг, има други, по-хубави светове, но засега този свят е един от най-хубавите. При сегашните условия на цялото Битие, на безграничното Битие, този свят е един от най-добрите, т.е. като казвам, че е един от най-добрите, разбирам, че в него съществуват всички възможности и условия, при които ние можем правилно да се развиваме. Няма сила, която може да ни извади из релсите навън. Няма никой, който да може да ни хване за ухото и да ни накара да сгрешим. Ние грешим по собствена воля, по собствено желание. Аз ви говоря като на ученици, искам да бъдете мъжествени, да не се съблазнявате. Който се съблазнява, слаб гръбнак има и неговата воля не е желязна и гранитна. Защо се съблазняват хората? Имаш красива жена. Господ е създал тази красива жена, иска да се радват. Този иска да обсеби тази красива жена, само той да я има; онзи иска да я обсеби. Питам: Защо другите да не се радват? Господ поставил хубав паметник, та който мине, да се радва. Турците казват: „Да гледаш хубавото, красивото, добро е“. Тази статуя е сложена да я гледат хората и да се възпитават. Някому се поревнала, качва се и задига статуята. Ако е голяма статуята, не може да я вземе, но ако е някоя малка, златна статуя – задига я. Питам: Статуята ли е виновна, или онзи, който я задигнал? И като го хванеш, той ще каже: „Някой дявол е, който я задигнал“. Къде е този дявол? Дяволът е вътре в нас. Туй желание да имаме статуята, да я продадем, да се облагодетелстваме, туй желание е този дявол. Ние говорим само за факти, но има известни подбудителни причини. Тази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна; той може да е просто като едно оръдие. Защото няколко души може да се надумат да крадат, но един да е същинският фактор, а друг да е изразител. Като изучавате окултната музика, вие ще пеете; това е един начин за подмладяване. Под „музика“ подразбирам музика и в мисли, и в желания. Да внесем тази хармония вътре в себе си и да чувстваме, че в нас и в сърцето ни, и в ума ни нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония. Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл. Вие казвате: „Господ ще изпрати своя Дух и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господ да го прави, ние казваме: „Господи, не може ли това нещо по друг начин да се направи?“ Ние имаме известни, особени понятия за нещата и по някой път сме в състояние да дадем съвет на Господа като как трябваше да направи света. Сега онези, които са създали музиката, са били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези хора са разбирали Божествените закони и са изразили туй велико творчество в музиката. Тия закони не може да се изменят. Ако се намалят вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме един вид музика; ако се повишат вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме друг вид музика. Музиката се изразява според чувствата. Религиозните хора са взели музиката за израз на техните религиозни чувства. Онези, които искат да изразят своите световни чувства, те са приложили музиката за световна цел. Всеки е използувал музиката за своята цел. Обаче окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека. Аз не искам да влязат някои в класа и да кажат: „Тези хора с какво се занимават! Не вземат да се молят, ами един седнал да свири, а другите пеят. И това било окултни ученици!“ Ще се пазите от онези, които идват с такава цел – да критикуват. Ние ще използуваме част от времето на неделната вечер за музика. Сега запишете си думите на новото окултно упражнение: „Изгрява слънцето, Праща светлина, Носи радост за живота тя.“ (Всички пеем.) Ще направим един опит: един ще изпее соло това упражнение, а след туй другите ще изпеят „Сила жива, изворна, течуща“. Упражнението пак не е завършено. Не бързайте! Аз ви уча как се строят окултните песни. (Учителят изпя сам „Изгрява слънцето“, а после всички изпяхме „Сила жива, изворна, течуща“.) След като изучим тия упражнения, ще дадем един концерт и ще направим опит, като вмъкнем тия упражнения тук-там, да видим какви резултати ще има окултната музика. Запишете си тия думи сега: „Венир Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, Ил безут.“ Запишете си още и думата „си-му-ту-си“, тя е за упражнение. Сега ще пеем „си-му-ту-си“, а това „Венир Бенир“, то е по-сложно упражнение, но като пеем „си-му-ту-си“, и първото ще стане по-лесно. (Всички пеехме „си-му-ту-си“ с постепенно отслабване и после усилване на гласа. След това изпяхме всички „Изгрява слънцето“.) Като гимназисти пеете, нали? Я изпейте пак „Изгрява слънцето“, да видим как сте я запомнили! (Изпяхме „Изгрява слънцето“ заедно с припева „Сила жива, изворна, течуща“.) Сега някои от вас, които не могат да пеят, нека слушат, докато тази песен проникне в тях. Тъй, както са нагласени думите, в тях има смисъл, не може да има изключение. Какво носи светлината? Тази светлина носи сила жива, изворна, течуща. Всяка една дума е на мястото си; каквото и да я правите, тя е една сила, сила на светлината. Изпейте тихо „Изгрява слънцето“. (Всички пеем) Сега в думите „зум-мезум“ се съдържа скритият смисъл. В тях е вътрешният смисъл на нещата. „Изгрява слънцето, носи светлина“, тия неща са далеч от нас. В думите „сила жива, изворна, течуща“ силата ние може да я опитаме вътрешно, а светлината опитваме само чрез очите си. Сега първата част на упражнението е приготовление, трябва да се приготви човек, то е дълъг период. И затуй това упражнение още не е завършено. Аз превеждам окултната музика на наш език. По обратен път вървим. Най-първо, преди думите „сила жива, изворна, течуща“ ние трябва да сложим други думи, както прави един художник, да се попълни цялото упражнение. Първата част е приготовление, втората част е активната, т.е. изразява този, който строи. „Зум-мезум“, това е смисълът вече. Като строиш нещо, какъв е смисълът на нещата? – Да видиш какъв резултат ще има този строеж. Тази вечер, като превеждах тия думи, времето беше хубаво, но сега е малко влажно. Влажното време не е за окултна музика, то прави вибрациите малко неблагоприятни. Сега може да имате туй упражнение „си-му-ту-си“, може да вземете тия 4 слога и да се упражнявате върху тях. Запомнихте ли ги? Тоновете са „сол“, „си“, „ре“, „сол“ – „си-му-ту-си“. Ако пеете с обикновените тонове „сол“, „си“, „ре“, „сол“, те нямат окултно значение. А със звуковете „си-му-ту-си“ там има друго значение. Да изпеем 3 пъти „си-му-ту-си“ и 4-ия път ще продължим последната гласна. Музиката се изразява със същите органи, с каквито говорът, т.е. същата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пеене. Тъй щото музиката и говорът са брат и сестра, защото излизат от същия център. Следователно тази ципица постоянно трябва да се държи в пеене. И първото нещо, с което започва черната ложа, когато попаднеш в нея, е огрубяването на гласа ти. Щом почне да загрубява гласът, изменя се ципицата, изменя се и характерът, понеже тия вибрации са много чувствителни. Ще сложиш в ума си мисълта, че си мобилизиран, и ще кажеш: „Аз съм мобилизиран в Божествената музика и не мога да пея другояче, освен по всичките правила на Божествената музика“. Ще сложиш тази мисъл вътре в ума си, то е най-ценното. И в духовния свят, хванат ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти няма да позволяваш никому да хваща гърлото ти. Твоето гърло трябва да е свободно. В пеенето ще бъдете много свободни. Ама кой какво ще каже, вие не обръщайте внимание. Ти ще седнеш и ще си пееш, дори и всред София. Ама този ще каже „смахнат“, онзи тъй може да каже, ти ще кажеш: „Аз пет пари не давам, аз пея по Божественому. Ако вие сте толкова смели да пиете бира, когато седите в кафенетата, аз ще бъда смел да пея по Божественому. Защо аз да съм смахнат, пък вие да не сте смахнати?“ Свършена работа! Ама ние ще кажем сега: „Трябва известно благоприличие“. Аз приемам, че в света има известно благоприличие, но ние сме излезли извън рамките на туй обикновено благоприличие. Ние правим неща, които са много благоприлични. Поне в себе си ще направите умствена маневра. Ще излезеш на някое многолюдно място, където имаш приятели, и почваш да пееш. Сега в ума си правиш маневра, но може би след 10 години ти ще излезеш и ще направиш туй в действителност. Обаче, за да направиш нещо, жертвите, които ще положиш, трябва да принесат някакъв плод. Но туй е едно упражнение, за да станете смели. Вие сте страхливи, този страх трябва да изчезне. И аз ви препоръчвам, като влезете в гората, да се отворите, да пеете, да викате, колкото можете. Дайте ход на чувствата си! Сега, като запеем някъде, казвате: „Този какво ще каже, онзи какво ще каже“. Но някой път ние трябва да пеем тихичко. И тихичко може да си пеем. Та аз съм за тази вътрешна духовна свобода. Всеки един от вас трябва да има духовна свобода. Като пеете, не дигайте много гласа си, а се вслушвайте, обръщайте внимание как взимате тоновете. Аз имам още една цигулка и ще видите какъв хубав глас ще има. Давах я на мнозина цигулари, те казват: „Не можем да свирим“. На тази цигулка, с която цигуларите не могат да свирят, аз мога да свиря, но трябва да се внесе нещо в нея. Но когато внеса в другата цигулка това нещо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тук, и го туря в другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и в цигулката, и във всяко нещо ние може да внесем тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживее. Може да внесем нашия двойник в нея и този двойник прониква във всичките пори, прониква в цигулката. И тогава в този глас стават трептения. Великите цигулари и пианисти, те внасят това нещо. Певици, които пеят хубаво, те внасят това трептение в гърлото си, в душата си. Ако туй нещо може да влезе в гърлото ти, ти ще имаш отличен глас, всички ще те слушат. Но нашата душа трябва да влезе в гърлото. Душата навсякъде трябва да ходи. Ами че тъй! Ще кажем на душата да дойде в гърлото – ще пеем отлично. Ако дойде в главата – ще мислим отлично. Само че трябва да кажете къде да се качи и тя ще ви слуша. Кажи: „Искам в гърлото!“ – „Хубаво. Какво искаш сега?“ – „Да влезеш в мозъка, искам да мисля.“ А ти казваш: „Ако обичаш, качи се“. Не „ако обичаш“ и „моля ти се“, определи точно думите, кажи: „Качи се в гърлото, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш“. Тя ще ти изпее една такава песен и ти ще си я спомниш от миналото. Пее душата. А сега, когато тя, горката, иска да пее, вие я спъвате, казвате: „Слушай, тебе ти се пее много, но синът ми е болен, ще го смущаваш“. Не, ако тя запее, той ще оздравее. А ти казваш на душата си: „Моля те, не пей, мъжът ми е неразположен, децата ми са неразположени“. Не спъвайте разумната душа в нейните проявления! Всяко едно желание, всеки един стремеж трябва да бъдат свещени, както са свещени мислите и желанията на Бога. Няма изключение! Защото всичките стремежи на Божествената душа, която живее в нас, са свещени и всеки един порив, какъвто и да е той, е свещен. Всичко у нея е благородно. Ти не можеш да се съмняваш. Всичките нейни пориви са благородни, свещени, чисти и святи. Спрямо всеки свещен порив в света непременно има точно противоположен, обратен порив. Човек има две души. Яви се едно благородно желание у човека, веднага дохожда тъй наречената лоша душа. Тя ще те накара да ходиш по обратния път. Това го показва опитът. Тук поне всички сте имали горе-долу тази опитност. Та в окултната Школа се изисква спазване на законите. Ще спазваш Божествените закони. Дойдеш ли до тях, ще кажеш: „Това е закон!“ След като направиш опит и имаш резултат, върху този резултат ти може да мислиш, може да разсъждаваш. Имаш нещо направено, може да го разгледваш от какво е направено. Но не е ли направено, не го бутай. Вземи твоя часовник и виж от какви части е направен, но преди часовникът да е направен, не го бутай. И тъй, музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате, и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън; не само да пеем за наслада, но ще я употребим за защита на себе си. И псалмопевецът какво казва? „Хвалете Господа с китара и с кимвал.“ Пък ако аз бих писал, щях да добавя: и с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти. И българите, като видят цигулка, мислят, че само дяволът свири на цигулка. У българина гайдата е по-почитана и гайдарят има повече почитатели, отколкото цигуларя. Не зная защо, но тъй е. И пословица има: „Цигулар къща не гледа“. Ами че цигулар, който къща не гледа, той е цигулар! Той на цигулката си е отдаден. Защото ако неговият ум е съсредоточен в къщата, той няма да гледа цигулката. А който е отдаден на цигулката си, той къщата не гледа, той казва: „Друг да се грижи за къщата, а аз ще радвам хората. Които са скръбни, весели ще станат, които са болни, ще оздравеят“. Та и ние сега се нуждаем от музиката. Това са малки бележки върху музиката. Да прочетем малко от това, което сте писали върху плача на малките деца. (Четоха се само някои от темите.) Вие всинца не сте писали върху темата. Също не сте правили и резюмета на работите от класа. Извадете ядката от работите върху плача, основните черти само. После пишете всички поне две думи, но ще пишете всички. Някои казват: „Аз не мога да пиша“. Напиши две думи, макар че са глупави. Нищо повече! Зададено е упражнение, седни и напиши нещо, за себе си. А ти, като кажеш, че: „Аз не мога да пиша“, оставаш в негативно състояние. Напиши две думи! Някои идват тук в класа и не са писали нищо. Не, през решето ще минете. Тъй не бива. Тук, в окултната Школа, такива работи да ги нямаме. Напиши едно предложение или две–три думи, но напиши нещо. Плачът, това е първото упражнение в музиката. Нищо повече! Но истинският плач, защото аз съм забелязал, някои деца не знаят да плачат. Дете, което истински плаче, този плач е първото упражнение в музиката. Детето, което не знае да плаче, то хленчи и казва: „Как да започна тази песен?“ И даде един тон, който не е музика. Истинският плач е първото музикално упражнение! В това отношение сълзите ни помагат. Пък онзи плач, като зареве детето, почервенее, в него няма никакви сълзи; очите му изпъкнат, надува се, надува се дълго време и ако майката я няма там, тогава туй надуване може да се превърне в плач и като си поплаче туй дете, заспива. И действително има за пример песни или упражнения като „си-му-ту-си“, ако ги пееш еднообразно, ще заспиш. Трябва да има разнообразие. Трябва да се пее с прекъсване и после легато. (Учителят пее стакато.) Почнат ли вибрациите да стават еднообразни, туй еднообразие произвежда сънно състояние. Всичките състояние трябва да се изменят. Тонът „си“ е мек тон. Когато Господ изпрати Моисея при Фараона, какво му каза? – „Си“, „симу“. Като кажеш „му“, този тон е много силен накрая. В него има две движения; „У“-то в окултната наука има двойно движение: едното движение е надолу, а другото – нагоре. Сега каква е разликата между „мо“ и „му“? Следели ли сте, като изпеете „му“, кой орган на гърлото се засяга и кой орган засяга „мо“? (Учителят пее упражнението „си-му-ту-си“ откъснато, но много тихо.) Трябва да пеете отривисто. Наблюдавайте, имате някое душевно неразположение, ще го трансформирате. Извадете часовника си и вземете да повтаряте туй упражнение „си-му-ту-си“ (Учителят пее съвсем тихо) и вижте след колко минути ще се измени туй ви настроение. Някой път трябва да се измени настроението ви, а някога не трябва. Когато обаче тази енергия е достигнала до върха на експлозия и се събере в някоя част на тялото, ние трябва да спрем тази експлозия, т.е. да дадем направление на тази енергия, да извърши някаква работа. И съвременните хора страдат от натрупване на енергията. Тази енергия някой път се струпва на устата, някой път на ушите, на носа ни. И такъв човек само като го бутнеш по носа, и тази енергия се проявява. Ти навсякъде може да го бутнеш, но дойде ли до носа, не можеш. На някои хора пък в горната част на ръката е натрупана енергията им, те не обичат там да ги бутат. Значи тази енергия може да е събрана в горната или в долната част на ръката им. И когато се събере тази енергия, може да произведе една експлозия, едно болезнено състояние. И често болестите днес произтичат от натрупване на тази енергия. Ако енергията е груба, тя произвежда всички тия отлагания. Те се дължат на тия течения на електричеството. Когато вибрациите са по-груби, тази полуорганична материя се натрупва около ставите и когато времето се измени, мускулите се съкращават и тогава почва да се образува едно налягане, търкане. Тия полуорганични вещества, които са твърди, като минават през тъканите, предизвикват едно триене, после едно запалване, става една химическа реакция и в резултат се явява едно подуване. Сега аз бих пристъпил да ви обясня това, но нашите умове са такива критици. За пример, ако аз ви дам една формула, ще кажете: „Друга формула не може ли?“ Не, не, трябва воля, за да направите едно упражнение. На мен ми разправяше един приятел, здрав, млад човек, дадоха му да напише едно упражнение, но внезапно го заболява сляпото черво. „Ама такива болки, изпотих се. Вдигам се вечерта да търся лекар, но слушам, нещо ми казва: „Кажи на сляпото черво, че аз съм мобилизиран, аз служа на Бога и ти трябва да ме оставиш, не е място ти да се проявяваш, аз ще се проявя“.“ Половин час след това болестта изчезва. Кой е причината сега? Ако не беше казал това, ако не беше се наложил тъй на болестта, щяха да се минат 21 дена, че лекари, че компреси, че това-онова. Ще кажеш на болестта: „Слушай, приятелю, аз съм мобилизиран“. Нищо повече! После: „Аз живея в Божествения свят, дето всички същества живеят в хармония, какво търсиш в мен? Ще излезеш навън!“ Болестта, това е едно същество. Съвременните лекари са много смешни! Явява се един тумор, хайде, ще го режат. Сега туй, което аз ще ви обясня, вие ще излезете с него пред света, ще кажете: „Нашият Учител тъй каза“. Туй не е научно. На съвременния свят трябва да обясня другояче тези работи. Тази теория трябва да им я обясня по друг начин. На сегашния учен свят няма да говорим за тия разумни сили, за разумния свят, понеже привидно те действат механически, автоматически. Ти като им кажеш, че ги разбираш, те няма да те считат за разумно същество. Те казват: „Туй не е право“. Те не ни вярват. Как се обяснява действието на тия сили? У човека, ако вникнете внимателно, има две течения, повечето отдолу, през пръстите на краката. Някой път пръстите са отворени, т.е. у етерния двойник, който е свързан с тялото, има известни отверстия отворени. Някой път има втичане, някой път – изтичане. Някои същества могат да влязат през краката и да вървят по един начин. Има течения, които влизат през носа. Да кажем, че едно същество влезе у вас да прегледа тялото и след това не може да излезе навън. Като го разгледа, намери някое хубаво място и казва: „Аз няма да си изляза оттук, хубаво ми е, ще си направя една малка къща“, и почва да събаря твоите вещества, започва да си гради като един майстор, който знае как да сложи вода, цимент, пясък. Ти ще му кажеш: „Слушай, приятелю, ти тук не може да градиш. Взе ли позволение? Ти мобилизирал ли си се? Ще спреш този градеж!“ Нищо повече. „В името на онзи велик Божествен закон, който управлява света, ти си дошъл като гостенин и ще излезеш навън. Не излезеш ли, другояче аз ще постъпя с тебе, по всички правила, които зная“. И той ще излезе. А сега ние се плашим от него. Как? Дойде лекарят и като прегледа болния, прави движение с главата, че положението е много сериозно. Съвременните хора са хипнотизирани. Как са хипнотизирани хората? Болният седи, гледа лекаря. Лекарят пипа пулса. „Пулсът не бие редовно.“ – „Не бие редовно? Какво има?“ – „Порок на сърцето.“ – „Порок?“ Той се уплаши и затупка сърцето му. И веднага рецепта, хайде на аптеката! То е смешно, порок на сърцето! Няма никакъв порок. Аз мога да направя когото и да е от вас да има порок на сърцето. Няма никакъв порок! Действително може да се превърне в порок, но в окултната медицина има симптоми, които показват дали сърцето има известна органична повреда, или не. Който изучава окултната медицина, ще разбере това. И тези симптоми сами се явяват на ноктите. Например, когато се яви охтика, тия признаци се явяват на ноктите. И за 190 дена може да се даде диагноза каква е болестта. Сега дойде лекарят, прегледа езика – побелял. Туй показва, че стомахът не функционира редовно. Погледне очите – пожълтели. Това показва, че черният дроб не действа добре, има разстройство. Езикът, очите – ненормални. Третият начин, попипа пулса – нередовен, значи в сърцето има нещо. Е, хубаво, какво има в сърцето? Оня нерв там, който регулира биенето на сърцето, повреден. Там има една спирачка. И някой път тази спирачка затихва, а някой път, като се отпусне, и сърцето бие силно, тупа, тупа и се уплашиш. Ти ще кажеш: „Приятелю, закон е сърцето да бие 72 пъти в минутата, туй е правилно и ти ще се подчиняваш“. Ще стегнеш там спирачката и нагоре няма да я пущаш, защото за условията, при които живеем, достатъчни са 72 удари. Като видиш някой човек, който обича повече, ще му кажеш: „Извади тази спирачка, нека бие сърцето ти повече, 74 пъти нека бие“. Дойде някой в къщи, когото ти обичаш, ще си кажеш: „75 пъти нека бие сърцето ми и повече дори“. Ще му кажеш, че като бие сърцето повече, на известни места ще трябва да се образува едно натрупване на енергия. Сега сърцето не пулсира правилно. Вие не сте правили опити да наблюдавате как пулсира сърцето и колко видоизменения има в туй пулсиране. Цяла наука е това! Ако вие следяхте това нещо, някой път сами щяхте да забележите видоизмененията, но като не разбирате тази наука, има опасност да не се уплашите. Като наблюдавате, ще видите какви течения има, как става биенето на целия космос, как стават теченията вътре в Природата. Сърцето показва биенето на целия космос. И по биенето на вашето сърце може да определим какви са теченията в еди-коя си част на Земята. Цяла наука е това! Затуй се изисква някой път много голяма чувствителност. На края на пръстите има едни издатини, папили, те трябва да се развият много, да станат силно чувствителни, за да възприемат тия токове. Когато почне чрезмерно да се развива чувствителността на нервната система, образуват се едни малки, нежни органически подувания. При тази изтънчена чувствителност хората стават много нежни и при най-малкото побутване могат да възприемат тия токове. Сега ще дойдем до музиката. Ще се заемете да пеете и ще се тонирате. После ще дойдем до второто упражнение – „Венир Бенир“. Сега аз ще ви предупредя да държите отделно всичките окултни песни. Окултните упражнения няма да ги смесвате с другата музика. Тези упражнения се пеят при особени времена. Има време, когато ще се пеят тези упражнения, за да имаме резултати. Не може да ги пеете всякога. За окултното пеене трябва да сте сериозни. То не е тъй, за развлечение. За обикновеното пеене може да пеете, когато искате, но при окултното пеене във вас трябва да се пробуди съзнанието, да няма никакви пукнатини в съзнанието ви, никакво раздвояване. И за една година чрез пеенето може да постигнем много добри резултати. Ще пазите тия упражнения. Сега аз предлагам тази теория на вас и ще я поставим на опит в най-елементарните неща. Ще пеете: „Изгрява слънцето, праща светлина“. Като пеете тъй, вашето слънце ще изгрее. Като казвам, че вашето слънце ще изгрее, не разбирам слънцето в Природата, друго едно слънце има, което изгрява, то праща светлина. Ние не пеем на това външно слънце. А когато туй наше слънце изгрее, то ни праща своята светлина, която носи радост в живота ни. Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това са все символи. Значи влизаме в съприкосновение с този реален свят. Та ако е за критика, и аз мога да критикувам, по-строг критик от мене няма. За пример аз съм забелязал, някой път като говоря, критикуват моя език. Ако е за критикуване на езика, ако аз разкритикувам българския език, едва ли ще останат 250 думи в него. Ще останат само 250 думи и те ще бъдат корените на езика, с които ще можем да говорим нещо разумно. А сега ред думи ще употребим и никакви резултати не може да има. И проповедници, и свещеници говорят, говорят, нямат резултати. И не могат да имат резултати. Затуй, когато се прави един превод на Свещената книга, човек трябва много добре да разбира окултния език, да разбира думите в тяхното дълбоко значение. А сега превеждат точно според оригинала. И в Писанието някои идеи са преведени толкова буквално, че ако се явеше някой пророк или Христос, те биха се чудили на гениалността на тези хора, как е идвало това нещо на ума на хората, тъй да изопачат мислите, че да предадат туй, което те не са нито сънували, нито на ум не им е идвало. И ние казваме: „Туй е превод точно според оригинала“. Той го превел криво, дойде друг, чете го и казва: „Тъй е писано в Свещената книга“. Ти провери ли? „Мене Духът ми каза.“ Духът му казал, пък той превежда същия крив превод. Не е така! Даже по някой път аз съм се спирал да мисля каква дума да употребя на български език за думата „любов“. Думата „обич“, и тя не може да изрази Любовта. Единствената силна дума в български език, тя е „благост“, значи сладко нещо. Тя има вече смисъл. Сладко е, значи не може да бъде горчиво. А Любовта какво нещо е? Няма символ, няма корен. Какво значи Любов, не знаем; откъде е произлязла тази дума – не знаем. „Обич“ – и тази дума корен няма. Откъде е произлязла тя? Значи „благост“, сладко нещо, тя е много силна дума. И като намерим такива думи, за които ние имаме опитност, у нас се зараждат ония истински мисли и идеи, които действат съзнателно. И за пример в музиката има някои тонове, този тон (Учителят пее „Изгрява слънцето“) е много хармоничен, другите тонове, които идват в песента, не са толкова хармонични, то е в естеството на езика. Другите тонове идат по причина на самите думи. И всякога една дума трябва да изразява един образ. „Изгрява слънцето!“ – това е един тържествен, идеален момент. В окултните упражнения навсякъде има образи. Който европейски език и да вземете, всички куцат в предаване на тия окултни упражнения. Сега във Франция някои музиканти правят опити да преведат обикновената музика в окултна. Започват да пишат окултни песни, но те се нареждат по особен начин. След време ще имаме окултна музика и тя ще внесе нещо ново. Сега бъдете готови! Има такива музиканти и у тях ще се роди окултната музика. Ще проучвате теорията на музиката. T. м. 4-та Школна лекция на Общия окултен клас (II година), 22 октомври 1922 г., неделя, София.

Аудио - чете Надка Иванова Влияние на музиката, пѣенето и движенията (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Влияние на музиката, пеенето и движенията Т. м. Можете ли да изпеете упражнението „Сила жива, изворна, течуща“? (Изпяхме туй упражнение, а след това – „Фир-фюр-фен“.) Имайте предвид, че окултната музика много мъчно се поддава на изучаване. Изисква се остър слух, съсредоточено внимание; после, човек трябва да се освободи от всички традиции. Сегашната музика, това е предговор на окултната музика. Тъй, както се е развила технически обикновената музика, тя е приготвителна стъпка към окултната музика. Във всичката светска музика има два момента. Светската музика всякога е незавършена – в нея има един момент на радост, вторият на скръб; един на разрушение, вторият на съграждане, и в края на краищата тя ви оставя само съграждане и разваляне, няма нищо определено. Може да направите един опит. След като сте били някоя вечер на някой концерт или хор, като се върнете, ще усетите една тъга. Направете опит! Туй показва, че в тази музика има нещо незавършено. А такова състояние не трябва да дохожда. Музиката трябва да остави едно радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Да твориш, тогава има музика. Сега туй не е един повод или една причина да ни спре да пеем. Ние разбираме музиката малко в по-друг смисъл. Някои хора разделят музиката на светска и духовна. Аз я разделям на музика възходяща и музика низходяща. Първата е, която разширява, а низходящата е светска музика, където има тия два момента. Но и едната, и другата са потребни, те се допълнят. Сега в музиката трябва да има естественост. Думите, които пеем, трябва да бъдат със смисъл. За пример в езика ни кои думи са съдържателни? Например „глад“, тя е съдържателна дума, всеки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума. Гладът означава страдание. „Жажда“, „смърт“ – те са съдържателни думи. Ще разделим думите на пасивни и негативни. Тъй ги наричам аз. Много от тях са активни по естество, но иначе са пасивни. За пример, щом дойде гладът, той разваля настроението. – „Гладна мечка хоро не играе“, или „Гладен човек не може да пее“. Дръжте един човек 4–5 дни гладен и след това го накарайте да пее – гласът му не работи. Но и преситеният, и той не може да пее. Сега гладът произвежда едно състояние на чрезмерна активност, но активност, която не е планомерна, ритмична, а има известни пресекулки, дразнения, възбудено състояние. Докато у сития е обратно. Той има едно настроение, обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човек хубаво, нему се доспива. Казва: „Човек да си поспи малко“. Тия две състояния не съответстват на музиката. Музиката върви по средата. Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа. И единственото изкуство, което гради във всяко едно отношение, то е музиката. Без музика вие нищо не можете да извършите. Най-първо, трябва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трябва да имате музика в душата си. Туй музикално настроение трябва да го държите. Можеш и мислено да пееш. Казваш: „Аз не пея“. Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може постепенно да го материализираш, да го прекараш в ларинкса си и да го изразиш в думи. В съвременното общество и в съвременната цивилизация, както и у българите изобщо, младите пеят. Българинът пее, докато е млад, неженен, но ожени ли се, изведнъж не му се пее вече. Той пее още при особено положение, на сватба, на вечеринка, при ядене и пиене. Той пее и през работно време – жетва. Но онези изобщо, които са минали 45 години, те казват: „Ние остаряхме, нека пеят младите“. Има българи, родени певци, те пеят през целия си живот – и млади, и стари. Жената, колкото и да е стара, тя пее. У жените туй музикално чувство е силно развито. Разбира се, у вас всички туй музикално чувство не е еднакво развито. Челото, тази част от двете страни на челото, трябва да бъде развита, широка; ако не е развита, не можете да бъдете музикални. Музиката е заложена у вас, но органът ви не е развит; материал имате, но не сте работили. У някои от вас туй чувство е силно развито. И някои от вас даже могат да станат добри певци, някои могат да се научат да свирят добре, но изобщо не сте едни от най-способните ученици. И аз правя опити по музиката. Вие не сте от най-способните, не сте и от най-талантливите. За един талантлив музикант се изисква особен организъм. Изобщо всичките нови религиозни течения всякога започват с музика. Няма да считате, че музиката е нещо маловажно; не, много важно е, първостепенно нещо е тя. Чрез музика може да създадете в себе си характер. За пример разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте „Сила жива, изворна, течуща“, „Фир-фюр-фен“ и като ги изпеете 10-ина пъти, ще кажете: „Хайде, аз се отказвам“. Така ще се свърши работата и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрез музиката да трансформирате енергията си. Сега в окултната музика ние допущаме известни анормалности. И защо? Ако аз бих ви изсвирил една чисто окултна песен, този салон щеше да хвръкне. Знаете ли това? Следователно, за да не дойде туй разрушение, ние оставяме известни дисонанси, за да пазят равновесие. Тъй и в човешкия живот – дисонансите, които имате, са необходими. Злото например, от музикално гледище, то е един дисонанс в живота. Ако няма този дисонанс, вашият организъм ще хвръкне. За да ви спънат, поставя се този дисонанс. Следователно от музикално гледище дисонансът е потребен и след него веднага ще дойде една хармония. И тъй, ние ще направим един музикален опит, да видим какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Туй е по отношение трептенията на окултната музика. Те са по-силни и с по-къси вибрации. Аз съм забелязал видни музиканти, тук и в Америка, правят тия трептения при свиренето, но тия музикални вълни са дълги и вследствие на това при тия трептения звукът не е пълен. Някои много видни музиканти са достигнали доста нещо, дошли са до границата на окултната музика, но такива можете да ги преброите на пръсти. Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете какво е вашето настроение – опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подейства тя; ако можете да вземете тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично. По някой път имате кашлица. Ние знаем защо става това. То е, понеже енергиите ви не вървят правилно. Дойде някъде пресекулка, свие ти гърлото, почваш да кашляш. Ако пееш постоянно, туй нещо трябва да изчезне. Сега за пример има говорители, които като седнат да говорят, изпиват по няколко чаши вода. Защо? Защото този човек вътре в себе си не е музикален. Един музикален говорител никога няма да пие вода. Почнеш ли да пиеш вода при говоренето, това не е музика. Сега, когато музикантите свирят на някоя сватба, наливат ги с вино. Почне ли музикантът да пие вино, той не е музикант. Като свърши пеенето и свиренето – чиста вода. Ако някой иска да бъде музикант, туй е правилото. И онези, които искат да пеят, пак същото правило трябва да спазват. После трябва да избягвате много лютите чушки. Киселото – също, лимонена киселина обаче може да употребявате. Трябва да избягвате пиенето на студена вода, дишане през устата; всички тия неща са вредни за музикалния орган. И когато излизате навън, за да се предпазите от простуда, ще съсредоточите вниманието си върху гърлото, ще мислите за ларинкса си и няма да се простудите. Когато умът присъства в гърлото ви, нищо не става. Ще направите опит. Много певици изгубват гласа си от невнимание. Излязат навън, умът им не присъства в гърлото, дойде някоя електрическа вълна и те изгубват гласа си. Така и много сестри са изгубили гласа си. Излезеш ли навън, умът ти да е съсредоточен в гърлото; стопли ли се много хубаво, дойдат ли слънчевите лъчи, тогава можеш да се разположиш, но седнеш ли под някое сенчесто дърво, пак на стража. Под сянка няма да спиш, под някоя канара на северна страна – никога! Туй са предохранителни мерки, които трябва да спазвате, ако искате да се научите, понеже ще ставате ученици. Та за в бъдеще аз искам от вас да изкарам музикални ученици. Сега младите да пеят, разбирам, но старите, 60-годишните, аз искам да пеят, да пресъздадем нашия ларинкс. После, ние ще употребим окултната музика и в друг случай. Понеже ние навлизаме в една обстановка прекомерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя там е необходима. Нападнат те лоши мисли, те са такива невидими същества. Ще почнеш да им пееш. Например, да кажем, дойдат някои същества, такива военни, с военен дух, и ти, щом станеш, почнеш да бъхтиш този-онзи. Как може да ги укротиш? (Учителят свири много тихо, ритмично, с прекъсвания.) Всичките духове, колкото ги има наоколо, ще си отидат. (Учителят свири и тихо приглася с уста.) Сега това са звукове, които съществуват в Природата. (Учителят пее „хм-хм-хм-хм-хм...“) Туй са все окултни упражнения, те са ритмични. И тогава, каквото и да е твоето състояние, с музиката ти можеш да го измениш. Сега тия упражнения може да ги употребиш и когато си в едно възбудено състояние, за сменяване на енергията. Някой път тази енергия може да е толкоз много набрана, че да избухне като някоя бомба. (Учителят свири.) Всякога ще минавате от силните към тихите песни – от силното към тихото. Българите, когато засвирят „Цвете мило“..., все едно го карат. (Учителят свири.) Съвременните музиканти не знаят едно нещо, че от всеки един пръст излизат особени енергии. Да кажем, че аз взема третата позиция с третия пръст и после взема басовата струна с втория пръст, ще имате два различни тона по качество и по същество. Онзи, който се занимава с окултната музика, ще види, че упражненията в нея са малко по-другояче, някои позиции съвпадат, но има особено разместване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаел и той си е местил пръстите по особен начин. Неговото свирене не могат да го възпроизведат, защото той е свирил по особен начин с пръстите си. Сега ще понапрегнете ума си малко, да мислите, за да се създаде у вас едно желание да пеете. Легнете си вечерно време, ще си кажете: „Искам да стана музикален, музикален, музикален“. И бъдете уверени, че щастието ви в света зависи само от музиката. Търговците загубват кредита си, когато загубят музиката. Всички изгубват, когато изгубят музиката. Тогава ти си неразположен и този-онзи човек ще ги оскърбиш, ще си създадеш неприятност. Пък щом си музикално настроен, ще пееш и ще се отнасяш музикално. Ако ние сме музикални, ще говорим естествено. И затуй бих желал, когато излизате в Природата, да се вслушвате в нея. Вие не сте се вслушвали в течащите извори. Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят там листата, особена музика има! Когато влизате в Природата, оттам ще черпите вдъхновение. Не се ли вслушвате в пеенето на Природата, нищо няма да научите. Всичкото изкуство е там! Да се вслушвате как пее изворът, после да разбирате гласа на животните, на птичките, особено как започват, какъв концерт има и най-после басовете как идват да пригласят. Цял оркестър е туй! Един музикант, който има туй ухо, ще чуе това, което никога в живота си не е чул. И ако някой съвременен музикант би написал някое музикално творение, как птичките започват своята молитва, той би произвел цял фурор. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата. Мъчат се да схванат най-грубото, но и туй не могат. Впрочем тия, най-грубите гласове, донякъде са успели, налучкали са ги, но как пеят птичките, те още не могат да им подражават; само някои цигулари могат да подражават. А в окултната музика всичко туй е подражаемо. Та сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползвате от нея. Сега някои, които са религиозни, ще кажат: „Ами ония четива?“ Всяко едно четиво, като го четеш, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по един начин, а ако нямаш музикално настроение, ще го разбереш по друг начин. И всякога Божественият Дух работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо, музикално говори и даже тъй, отмерено. В Божествения език няма излишни думи. Думите са малко, но съдържателни. Всички думи са определени, не можеш да им дадеш две значения. И много думи от Библията имат няколко значения. Туй не е свещен език. Свещеният език е неизменяем! Има такъв език и той е чисто Божествен. И само онзи, който е разбрал музиката, той ще разбере този език, ще разбере Божествената поезия на нещата. Та ще започнете от музиката и само така ще се облагородите и ще създадете характер. Без музиката всички усилия, в каквото и направление да са отправени, ще бъдат напразни и парализирани. И затуй аз бих желал мнозина от вас да свирят, да пеят. Ще имаме свирци и щом се обяви някъде спор, някакво недоразумение, те ще засвирят и всичкият този спор ще утихне. Няма да пращаме особени комисии. Знаете какво ще направим? Двама братя се скарат, ние ни най-малко няма да споменаваме, че са се скарали, но ще ги повикаме, ще им дадем един концерт, ще има особени песни за тях и те, като слушат, ще кажат: „Хайде да се примирим“. А сега, ако изпратим една комисия да ги примири, пак ще има спор. Пък тъй ще ги извикаме, ще им изсвирим нещо и музиката ще създаде това, което друг не може да направи. Та от туй гледище ние ще проучваме окултната музика в нейното приложение. Някои от вас по-скоро ще схванат и тези, които по-скоро схванат, мен ми е приятно. Те нека гледат да упражнят своя импулс върху другите, и у тях да се създаде този музикален импулс. И аз желая всички да сте музикални! Сега някои сте на опашката, да се не обезсърчавате. Опашката, и тя е потребна. Тъпанът, тъй да го удариш, ще се чуе, нали? И тъй, музиката е едно спомагателно чувство за развиване на нашите способности. За развиване на нашия ум, на нашето сърце е потребна музика. И затуй поетите всякога създават своята поезия лятно време, когато Природата се събужда, когато птичките пеят или когато чуят, че някоя мома пее, и веднага, като се върнат, седнат, „тръст-тръст-тръст“, напишат нещо. Когато пееш, ти се унасяш, не мислиш, че те слуша някой. Пък някои пеят за ефект и казват: „Дали ме слушат?“ Мислиш ли, когато пееш, когато свириш, да те слуша някой, то е обикновена музика. Да свириш за себе си и да пееш за себе си, тогава ще имаме музика. Сега, разбира се, някои от по-даровитите ученици ще спомогнат много за вашето умствено развитие. И разсейването на паметта, дето някои сте разсеяни, дето губите паметта си, то е по причина, че музикалното чувство във вас не е развито. Губенето на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия. Съвременният свят е пълен с такива тревоги, на всяка стъпка се срещат такива тревоги. А музикалното чувство постепенно ще премахне тия тревоги и ще даде едно уравновесяване на душата. Тогава умът се запазва по-спокоен и паметта ще бъде силна. Сега изпейте пак „Сила жива“, но по-тихо. (Всички изпяхме туй упражнение.) Разбира се, на първо време всяка сутрин най-даровитите от вас ще отделяте за музика 1 час; най-даровитите, казвам, ще отделят за музика 1 час, сутрин или вечер; може сутрин да вземат половин час и вечер половин час, дори цял час. Онези – средните, ще се занимават половин час, а другите – 15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пеете. Онзи човек, който не е разположен да пее, като го накараш да пее, той ще каже: „Е, 15 минути, докато се наглася, това-онова, ще мине времето“. Да, 15 минути са достатъчни. Импулс само да се даде. Онзи, който трябва да се развива, не му трябва много. И този импулс постепенно ще се усили. Много мъчно е да дадеш дълго упражнение на този, у когото тия органи не са развити, значи да се откаже от музиката. По 15 минути всеки може – 15 минути, половин час и 1 час. Онези, които ще пеят 1 час – те са няколко души, десетина души, но не по амбиция, да не кажат някои – „И ние можем 1 час“; не, ще пеете по разположение. Щом като пееш 1 час, да се яви у тебе едно желание да пееш още и да кажеш: „Бих желал да пея още, но толкова е определено, стига толкоз“. Онзи, който пее половин час – да каже: „Бих желал още да пея, но толкоз е определено“. И онзи, който пее 15 минути, и той да каже: „Бих желал да пея още, но толкова е определено“. Все да остане нещо, един малък импулс да ви подтиква към пеене. Това е правилно. Като ученици, ще ви дам една тема да я представите в музика. Ще ви дам няколко думи, да им сложите един глас – кой колкото може. Ако някой не може, няма да го считаме за грях, колкото можете. Ако не можете да го нотирате, ще го изпеете, ще дойдете тук, като ученици ще го изпеете – един, втори, трети, четвърти. Това ще бъде едно приятно забавление. Ще имате тъй наречения окултен концерт. Онези, които са даровити, с тази окултна музика ще подобрят своята музика в света. Ще почнат да се различават от другите музиканти. Окултната музика не е за света, но тя може да послужи за един подтик на съвременната музика и всеки един музикант може да се ползва, да представи песните в малко по-друга светлина – и свиренето, и пеенето. Как трябва да пеем? Ще имаме един начин за пеене, втори начин, трети и на опит ще видите по какво се различава окултното пеене. Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително, ти не може да се избавиш, у тебе се заражда едно желание да слушаш, ще зарежеш работата си и ще кажеш: „Отлично пее!“ Туй, което пее, той го преживява и с ума, и със сърцето си, и с душата си. В ума и сърцето влизат сили, цялото битие пее, взима участие, то не може да се изрази с думи. И в народа има някои, даже прости хора, които пеят окултно. Но те пеят само по настроение, не пеят всякога. Тази неделна вечер не е за един окултен урок по музика. Всичките часове не благоприятстват за една окултна музика. Сега допуснете, че вас ви осъдят на смърт и ви кажат: „Ще ви помилваме само тогава, ако за една година се научите да пеете хубаво. Ще ви подарим живота само ако се научите в една година време да пеете хубаво“. Може ли да се научите? И как ще пеете! И с какво вдъхновение! И ще кажеш: „Как да не пея? Ще пея!“ И действително влюбените пеят добре. Той казва: „От тази песен зависи моят живот“. Пък онзи, който не е осъден на смърт, не може да пее. Сега, ако вземете да пеете думите: „Сила жива“, „Сила жива“, „Сила жива“, питам ви: Ако някой каже „Жива сила“ и „Сила жива“, едно и също нещо ли значи? В окултната наука „Сила жива“ значи сила, която излиза от животните, а „Жива сила“ – сила, която излиза от хората. Едната сила трябва да мине през животните, едната излиза от материалното, а другата от живота, от него излиза сила, която е разумна. Туй е окултното значение на „Сила жива“ и „Жива сила“. И когато казвам: „Аз любя“, това се отнася само до физическото поле, то е материалният човек – любиш някого. Но когато кажеш „любя“, тази любов не е материална, тя е духовна. Когато не слагаш „аз“, то не е материално. „Аз любя“, значи ти имаш известен интерес. Като кажеш „аз вярвам“, то е слабо, то е материално, имам интерес да вярвам. Но „вярвам“, то е силно. И всички онези думи, които имат нужда от подкрепа, са слаби. „Жаден съм“ – то е силно. Този, който каже: „Аз съм гладен“, той не е гладен. Гладният човек няма време да каже: „Аз съм гладен“. Той съкратява времето и казва: „Гладен съм“, а не „Аз съм много, много гладен, че стомахът ми“ и т.н. Тъй че който казва: „Аз съм гладен, дълъг път съм ходил“ и пр., той не е гладен; туй да го знаете. Туй е психологически закон. „Любя“, то е силно. „Аз много ви любя“ – нищо не люби той, той най-малко люби. И това може да се опита. Тъй седи Истината. „Любя“ и „обичам“, вибрациите на „обичам“ са други. Дали ги съзнавате, или не, то е друг въпрос. Но като вземете да пеете, ще забележите това. Само чрез музиката ще познаете коя дума е по-силна и коя по-слаба. За пример да допуснем, че седите при някой скъперник. Може да направите един музикален опит. Той седи, като че ли, както казват, „змия влязла в кесията му“, седи, държи кесията си, не може да я отвори. Вие почнете да му пеете „любя“, „любя“ (Учителят пее тихо тези думи) и не мислете заради него; ако вие с това пеене нагодите този човек, той, както седи, вниманието му за парите ще почне да се отвлича, отвлича, изведнъж ще извади кесията си и ще я отвори. Наблюдавайте, има такива музиканти, които знаят този психологически закон. Такъв музикант седи, нищо не казва, не подава шапка, но като засвири ... Майсторът свирач, който разбира окултната наука, не ходи да подава шапката. Той, като седне и почне да свири, слушателят стане весел, някаква идея му дойде и най-после казва: „Най-после и аз да се проявя като човек, ще дам един лев“. Почне да бърка в кесията, извади един лев, два... Онзи още свири. Той вади 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 20 лева и като ги даде, нему му е приятно. Но ако онзи не свири, този нищо не дава. Това са вибрации, нагодени за разширение на съзнанието. Някой път аз ще ви избера един такъв човек и мислено да му пеете, да видите дали той ще си извади кесията. Аз ще ви опитам дали знаете да пеете. Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако действаш върху съзнанието на скъперника, твоята музика е окултна, Божествена, и с нея можеш да работиш. В Америка туй го практикуват, но някой път не могат да успеят – не взимат пари. Отиват да пеят и като пеят, богаташът, който може да даде и 10,000 лева, не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20–30 лева, не повече. Те много пеят, но не могат да засегнат онази дълбочина на душата. А някои сестри отиват по няколко заедно на някое място, изпеят някоя песен и този, последният, отвори кесията си и даде 10, 15, 20 хиляди лева за музиката. И по този начин събират пари. Други, цял хор, отиват да пеят и като се върнат, едва ли имат една стотна от туй, което първите няколко имат. Тъй че Природата отваря кесията само за този, който е съгласен с нейните закони. Затуй казвам, че ние ще работим съобразно живите закони на Природата. А в резултатите на живите закони, там няма никакви изключения. И после, когато се свири, когато се пее, ще внимавате, ще се вслушвате в гласа на другите. Някои от вас не внимават. Най-първо, ако ти не можеш да владееш гласа си, слушай тези, които пеят по-вярно, давай ухо и се учи от тях. И ако всинца вие внимавате, по този начин ние ще пеем отлично и в една година все ще знаем повече отсега. И тогава ще се улесни работата на тия братя, които се занимават сега с ръководене пеенето. Сега за окултната музика аз съм решил да отделя малко време, няколко уроци, и то да ви предам най-елементарните неща. Има неща, които не мога да ги поверявам; има неща, които рядко свиря. Даже аз, който разбирам музиката много добре, когато свиря някои от тия парчета, пулсът на моето сърце се мени. За сърцето има опасност, някой път то може да спре. Опасни са тия парчета, затуй много рядко ги свиря. Колкото пъти съм свирил от тия парчета, все ще умре някой, затуй, като дойда дотам, не пипам. Защо ще умре? Ако ритъмът на това парче не съответства на неговото сърце, той ще го умъртви, но ако съответства, той ще се въодушеви. Силната музика е опасна, затуй окултните упражнения сега не се свирят. Трябва да се подготвите. Аз съм упражнявал окултната музика рядко, само веднъж съм свирил, във Варна. Седях в една къща, вечерно време беше. В една кръчма една тълпа пияници, 10–15 души, се разпели, вдигат шум, карат се. Свирих 15 минути, утихна в кръчмата. Оттогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарят напусна къщата. И хазяйката на тази кръчма казваше: „Напусна ме кръчмарят“. И не дойде втори кръчмар. Но такива случаи са редки. Музиката е една сила. Нали Моисей превзел онзи град с тръбене и вик? С музика го превзел, съборил Ерихонските стени с музика. Затръбили и всички извикали. Туй не е просто извикване, а музикално извикване. И като извикали, всичките стени са рухнали. На сегашните хора им се вижда смешно това. Тази година нали имахте един малък опит – с пеене излязохте от читалището в Търново? Ако пеем окултно, тълпата или ще се разбяга, или трябва да се присъедини към нас да пее. И страшна артилерия е туй! И виждаме войниците, когато тръгват за бойното поле, всички запяват, стават безстрашни. Но престанат ли да пеят, обърнат гръб и бягат. Дотогава, докато човек пее, той е смел и решителен. Престане ли да пее, той мисли да бяга. И онази жена, която престане да пее в къщи, аз зная какво мисли – ще бяга. Ще пеете! Първото изкушение е да не пеете. Като станеш сутрин, да си потананикаш, да си посвириш с уста. Ако искаш работите през целия ден да ти вървят добре, да си попееш 15 минути. Едно правило е това. Може да го опитате. Ще станеш сутрин, ще пееш. Жена, която не пее, и мъж, който не пее, те не могат да въртят къща и деца не могат да възпитават. Туй е много вярно. Направете опит! Нали тази година ще направите опити? Сега ще проверите моите думи. Пейте 15 минути съзнателно и след една година ще видим какви ще бъдат резултатите. С помощта на музиката нашето положение ще се подобри най-малко 50% във всяко едно отношение. Сега, разбира се, в музиката има друг един елемент, който е опасен, затова човек трябва да бъде чист. Може да се вмъкне тщестлавието или алчността да печелиш с нея. Но почнеш ли да пееш или да свириш за пари, парите да са една от подбудителните причини, свършил си. Музиката трябва да бъде дар! Пееш ли, ни помен няма да има в душата ти за пари. Ако някой ти даде пари, да не мислиш, че като ти даде 5 или 10 лева, та с това ти е платил. Музиката е нещо, което не може да се плати. Едно парче, изсвирено окултно, с нищо не може да се откупи! Та по този начин на онези, които свирят на пиано, които свирят на китара, цигулка, ще им дадем окултни правила, как да си държат лъковете, как да свирят, ще им дадем упражнения за това. После ще им обърнем внимание как да си държат пръстите, но няма да разправяте това на другите цигулари. Тия упражнения ще ги вмъквате тук-там, но не всякога. Сега, ако поискам един от учениците да изпее една песен, би ли я изпял някой изведнъж, без да мисли? Аз ще поканя да пее някой, който има хубав глас. Първото, което ще се яви у вас, е, че ще се стеснявате, ще мислите, че тези наоколо ви са критици. Не, не са критици. Тук всички са приятели, ученици, тук критика няма. Който се съгласи, ще изпее само половин или един куплет от някоя песен. Ако предложим на гласуване, съгласни ли сте някой да пее? Аз зная, че всинца не сте разположени да пеете. Половината от вас не сте разположени да пеете. (Учителят пее и свири на нов глас „Сила жива“.) Е, питам, сега може ли да нямаш разположение, ако можеш така да си пееш? Можете ли да отбележите нещо, т.е. да нотирате песента? Малкото, което доловите, печалбата от това е ваша. Сега някои от тия упражнения ще внесем в някои ваши концерти и ще забележите ефекта в публиката. В средата, тъй, между другите номера, ще сложите едно окултно упражнение, само да видите ефекта, да видите на опит какво брожение ще се произведе, като вмъкнем туй упражнение. Веднага ще забележите едно шумолене в публиката. Най-малкото в тази публика, която е седяла спокойно, ще стане в нея едно брожение. Туй показва минаване от едно състояние в друго. Като мени човек състоянията си, у него става едно движение. Това са упражнения само за тониране на организма. Демагнетизиран си, неразположен си, започни да пееш едно окултно упражнение – 5, 10, 15, 20 минути, и ще се тонираш. Тъй. Сега аз забелязвам, някой път песните ги пеете по-добре, а някой път има някаква дрезгавина в гласовете ви. Потребно е дълго време да пеете, докато се тонирате. Цяла една година ви трябва, за да можете да си тонирате чувствата. Не е лесно това. Дълго време трябва да пеете и свирите, понеже се намираме в един свят, където има ужасни бури, та да можем да укротим това бурно море. Тия окултни упражнения са за някое поле само. После има особен начин за ходене, с особени движения. Ще тръгнем и ще пеем на отворено място, на широко място. Тогава ще има ефект. Ама никой да не ни вижда, да няма светски хора, там чуждо око да няма. Да ни виждат само дърветата, птичките и изворите, да сме свободни в действията си. Та такива музикални излети ще направим ние. При особени времена ще ви водя. Трябва ни равно място, равнина, но и на високо място, и там ще направим туй упражнение. Ще си носим цигулки, китари, ще пеем, ще свирим, ще ходим ритмично и ще видите какви ще бъдат ефектите. След това, като се върнете в домовете си, целия ден ще тракате. Тъй ще сте настроени, че няма дори да ви трепне окото да влезете в София тъй, ритмично. Особена е музиката. Когато човек е музикално настроен, не му мисли много. Но ние ще седим доста дълго време там горе, че да се върнем нормални в града, т.е. нормални за света. Ние в сегашното си състояние именно сме анормални, а те го считат нормално. Та ние там горе всички сме в нормално състояние, а като слезем долу, пак ще приемем първото анормално състояние. Тъй че ще угодим и на себе си, и на света. Ако искате да се убедите в силата на упражненията, можем да направим следния опит в края на годината. Ако искате, можем да дадем един урок на софиянци. Ще тръгнете 100 души, или най-много 200 души, и с пеене ще минете през града. Ще тръгнат подире ви по същия начин като вас и мъже, и жени. Туй става толкова естествено. То е зараза. Като минете вие, те ще забравят общественото мнение и току-виж тръгнат подире ви всичките. И като преминете от единия край на София до другия, ще има най-малко 200–300 души отподире ви. Душата е отзивчива. Тъй са били всичките окултни школи, свирили са и са пели. Като отишъл Саул, като влязъл в музикалното училище на пророците, и той направил като тях. Като идеш, заразяваш се с туй пеене, с туй движение и не можеш да се спреш. Разбира се, то е един опит. Ако искате, може да направим опита, но то ще произведе цяла сензация. Можем да направим и министри да тръгнат подире ни, пък и попове, и владици. То е ужасно нещо! Владиката и той няма да съзнава какво прави, но като се върне у дома си, ще каже: „Какво стана?“ Ще му е приятно и ще се чуди сам. То е толкова естествено! Както едно течение може да те носи, така и това музикално течение може да те вземе въпреки твоята воля. Владиката, като тръгне със своето расо подир вас и като се върне, неговият ум другояче ще мисли, ще се тонира. Казвам ви, няма човек, който да може да се противи на това течение. Има известни числа, известни закони, които действат, стига да идете. Може да направим един опит, да докажем влиянието на музиката. Най-първо, ще докажем каква сила има музиката. Затуй ще приложим тази музика и при възпитанието на малките деца. Ще употребим музиката като едно средство за възпитание на децата, за внасяне на ред и порядък. То е едно Божествено средство, но се изисква изучаване на тия окултни закони, които са малко трудни. Но аз вярвам. Ще направим малки, микроскопически опити и ще видим как действа музиката върху нас. Най-първо ще направим опити със себе си, после върху външните. И щом излезе тъй, че 200–300 души могат да тръгнат подир вас, сигурни можете да бъдете в успеха. Защото в окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето и на волята, равновесие се иска; ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия космос, в цялата Природа. Ти като си в съгласие, в хармония със себе си, цялата Природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влезеш ли в съгласие с Природата, всичко става. От туй гледище после ще проучваме и други области. Музиката няма да вземе всичкото ни време, 5–6–7 музикални урока ще имаме през годината, най-много 10, не повече. А сега темите за плача останаха нечетени. Хайде, на втория път ще ги четем! Сега малко да си починете, отдъхнете си. За няколко минути ще имаме една малка почивка. Т. м. 3-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 15 октомври 1922 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Практическо приложение на музиката (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Практическо приложение на музиката Защо е злото, краен отговор не може да ни се даде. И онзи, който е създал света, отговор за делата си не може да ни даде. Това да го знаете! Не само вие, но и никой, вън от света, не знае защо е създаден светът. Сега ако някой ви запита: „Защо сте дошли тази вечер в този салон?“, ще кажете, че ви е събрал някой. Истинската причина никой не може да обясни. Някой ще каже: „Аз трябваше да дойда“. Можеше да бъдеш болен, можеше да си счупиш кръста, можеше да имаш хиляди препятствия, но понеже не се случи това, затуй сте дошли. Ще сложите в ума си мисълта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бъде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъват. Когато събудите съзнанието у малкото дете да мери боя си, когато то започне да мисли колко е израснало, растенето се спира. Обърнете ли внимание, че трябва да бъдете светии, вашето съзнание се спира там. Всеки ден може да се молите, но нито един милиметър няма да израстете. Като престанете да мислите за това, вашата святост ще се увеличи. Святостта е резултат. За пример някои мислят за светлината. Тя няма да дойде. Светлината е резултат на известни елементи. Като докараш в съчетание тия елементи, тя ще дойде. Ако се тревожиш за светлината, а не обръщаш внимание на елементите, които взимат участие в съчетанието на тази светлина, ти изгубваш основата. Значи първото нещо, основният принцип у нас, това е Любовта, не вашата любов, не сегашната ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос. Любовта, от която произтичат всички живи сили в Природата, всичко. Животът и неговите състояния: добро и зло, всичко произтича от нея. Престане ли тя да работи, всичко ще заспи: и добро, и зло, и то ще престане да работи. Следователно тази Любов трябва да влезе като основа. Влезе ли тя в живота ни, всичко ще се оправи. Значи има нещо във вас, което трябва да имате пред вид. Сега тази вечер ще имаме едно окултно упражнение по музика. Ще пристъпим към него, да ви дам понятие за трансформиране на енергиите по един музикален начин. И тъй, ние определяме Любовта така: три качества има в нейното проявление. Първо, когато Любовта се проявява в сърцето, произвежда най-нежното чувство, чувството, което прониква във всички други чувства! Следователно то господства навсякъде, от него по-нежно чувство няма. То е за сърцето. Тогава при туй чувство ще се образува у вас ново сърце. Казва се в Писанието: „Ново сърце ще направя“. Там законът е същият. Туй чувство, като дойде, то ще създаде сърцето и ума ни ще се преобрази. Казва апостол Павел: „Ще се преобразим“. Как ще се преобразим? Любовта, като дойде в ума, произвежда най-мекия поглед. Погледът има най-меката светлина, светлина, която прониква навсякъде, и на която зреят най-добрите плодове; на тази светлина всичко расте и зрее. Това е второто качество на Любовта. Третото качество: когато тя се прояви в материалния живот, произвежда най-сладката дума. Тази дума няма да бъде нещо особено, тя ще бъде една обикновена дума, но само онзи, у когото се е проявила тази Любов, може да схване тази дума. Може да бъде обикновена дума: „Къде отиваш?“, но тази дума ще бъде тъй произнесена, тъй ще звучи, че вие през целия си живот ще я помните, винаги ще ви въодушевява. Следователно най-нежното чувство, най-мекият поглед и най-сладката дума. Питам: Ако вие, сега, можете да кажете най-сладката дума, какво ще бъде за вас? – Щяхте да бъдете най-добрите ученици. Следователно, ако вие можете да кажете тази дума, всинца ще бъдат на небето. След като се прояви туй нежно чувство, то произвежда изящната Любов. Туй чувство произвежда и чистота. Само тогава можем да бъдем чисти. Без туй чувство чистотата е невъзможна. Щом туй чувство се прояви в душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота във вас. Второ, когато се появи този мек поглед, непременно ще дойде тази светлина в ума ви. И когато дойде сладката дума, непременно ще се прояви свободата в душата ви. Следователно, това са трите качества, които трябва да имате. Вън от тях, колкото и да философствате, колкото и да си слагате каквото и да е друго определение, все ще се поставите на един фалшив път. Тия неща аз съм ги проверил 99 пъти и опитите, които съм правил върху тази основа, са ми дали отлични резултати, без никакво изключение. Казвате: „Не може ли по друг начин?“ Аз казвам: Абсолютно не може! Аз съм опитал всички системи, разбирате ли? Всичко съм приложил. Тази система е система на Природата, тя е Божествена, тя е система без изключение. Искам да ви дам един положителен отговор, че е така. Вие седите някой път и си мислите: „Един човек, който говори за Бога, трябва ли да пее, трябва ли да свири?“ Религиозните хора имат смешни възгледи. „Светият човек да вземе цигулката и да свири! Той трябва да бъде мълчалив като дъб.“ Не, от лицето на светия човек ще блика светлина и той ще говори най-много: „Ти внимавай, ти внимавай!“ На всички говори, всекиго поставя в правия път. Той вдига най-голямата гюрултия. И като го сложиш някъде, трябва да го загасиш, трябва да туриш един кран, да го сложиш някъде, но пуснеш ли го, той казва: „Дрънн, дрънн“. Понеже светите хора вдигат най-голям шум, затуй хората не ги искат в света. Защо не ги искат? Казват: „Не мога да го търпя“. Не можеш, разбира се. Сега от вас искам разумна свобода и вашите отношения трябва да бъдат един към друг естествени. Ще бъдете естествени, без никакви преструвки. Не говоря за откровеност, защото има една откровеност, която е неестествена – откровеност естествена, откровеност чистосърдечна, като дете, като Божествено дете, за такава откровеност говоря. Ще пееш, като ти се пее; ще запееш и не се бой, който и да е там. Ама имало болен. Ако твоята песен е Божествена, този болен ще стане от леглото си и ще оздравее. Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запя“. Има песен, която дразни хората. Тогава не пей. Тази вечер ще имаме едно упражнение: „Сила жива изворна течуща“. То ще бъде първото окултно упражнение по музиката. Ние ще се отклоним от всички музикални правила. Сега ще кажете: „Ама туй не е по правилата на музиката“. Задръжте си за вас тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвън, а тази вечер ще изпълним едно упражнение по окултна музика. Ако можем да го усвоим, добре, ако не, за друг път ще го отложим. (Учителят нагласява цигулката си.) Сега поразпуснете се малко, ще пеете, нали? Поотпуснете си гърлата! Някой ще каже: „Аз съм стар“. Никакви стари хора не искаме, а певци. Аз ви считам всички сега за хора. Другите ще ви избират, ще опитват гласовете ви на цигулка. Аз не ви избирам, ще ви взема всички тъй, както сте, и считам, че можете да пеете. Сега ще се тонираме. Тониране е това. (Учителят свири на цигулката и пее упражнението „Сила жива, изворна, течуща, сила жива, изворна, течуща, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето; зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“. Всички заедно изпяхме няколко пъти упражнението.) Половината от песента е неизвестна. Сега с тази песен ще опитаме как се превръщат енергиите. Добре, тия думи могат ли да се пеят на друг глас? Може ли да го нотирате? Значението на думите в първата половина от упражнението ги разбирате, но на другата половина – не. Значи онова, което не знаете, може да го пеете. Следователно ние можем да направим и онова, което не знаем. Ние ще ви създадем ред окултни упражнения. Сега да изпеем пак упражнението. (Всички го изпяхме). Свършена работа! Още веднъж! (Изпяхме го още веднъж.) Сега думите в това упражнение са нагласени на тонове, които са във възходяща степен. И вибрациите им са такива. Тъй че когато искате да се тонирате, може да пеете това упражнение. Щом пеете, всякога ще се тонирате. Неразположени сте, започнете. Сега с туй упражнение ще направите опит. Имате най-лошото разположение, ще изпеете упражнението, ще видите резултатите само ако не забравите гласа. Гледайте да запомните гласа. Изпейте го още веднъж. (Изпяхме го още веднъж.) Думите „зум-мезум“ в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, сили, които регулират всичко. „Зум-мезум“, те са мярка. „Тумето“ има едно от най-хубавите съдържания, но понеже съдържанието е толкоз хубаво, аз не искам да ви го преведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пеете, без да знаете превода. Сега вие може да го тълкувате, както искате, всеки може да му даде, какъвто иска превод. Трябва да знаете, че това и други упражнения са необходими за вас. Тия упражнения няма да изнасяте навън, за школата са. Вие ще правите опити с тях и когато сте убедени в силата им, ще ги кажете. Няма да ги изнасяте навън, ще правите опити, ще наблюдавате и един ден, когато ще имате резултати, тогава може да ги поверите. Но вие ще кажете: „Нали това е едно благо, защо да не го поверим на света?“ Какво ще го поверявате, други хора си имат песни. Я го изпейте пак! (Изпяхме го наново.) Някой път, като дадете концерт, туй ще го сложите между номерата като куриоз, да изненадате публиката, да видим какъв ефект ще произведе. Половината е на български, половината – на език, който не го знаете. Още веднъж! (Пак го изпяхме.) Сега в ума ми има една мисъл: да ви поверя ли втория глас, или да го задържа за друг път? Защото щом вземем втория глас, ще се измени настроението ви. Първият е в мажорна гама, а вторият е даден в минорна гама. Хайде, изпейте го още веднъж. (Изпяхме го още веднъж.) Сега именно при условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката, това е един от великите Божествени методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме, и всички трябва да пеем. Докато пееш, тонираш се, престанеш ли да пееш, отслабваш. Постоянно пеене, пеене, за да се тонираме. Я още веднъж го изпейте! (Учителят свиреше на цигулка и ние всички изпяхме упражнението два пъти.) Виж как лесно се усвоява! Виж какви опитни певци сте всички! Значи първото упражнение е много сполучливо, препоръчва ви. Ако тъй можете да завършите, отлична работа. Още веднъж го изпейте! (Изпяхме го всички още веднъж.) Всякога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пеете „зум-мезум“, да не дойде там да протакате. Това е упражнение, не е песен. Това аз го наричам окултно упражнение, думите са нагласени на особени гами. Ще минем към окултната музика, за да може да се пробудят някои висши чувства. Те могат само чрез музика да се пробудят, да дадат нов импулс. Още веднъж! (Изпяхме пак упражнението.) Вярвам, че няма да го забравите, нали? Още веднъж! (Всички пеем упражнението.) Аз взимам тия окултни упражнения по музика, макар че те са доста трудни, но тия окултни упражнения служат за превръщане на енергиите. За пример техникът, или човекът на съвременната наука, знае да превърне водата в пара, парата може да превърне на електричество и да я впрегне на работа. При какви условия? – Ще я ограничи, ще я тури в един котел, ще я нагрее, ще я сгорещи. По същия начин и ние трябва да знаем да превръщаме тия енергии. Една неприятна мисъл, едно неприятно желание или едно неприятно чувство може да го сложиш на огъня, да го нагорещиш и да ти извърши такава приятна работа, както парата, но знание трябва. Ако нямаш знание, нищо не можеш да направиш. Не само да мислим, че знаем, но знание трябва! Туй знание е потребно, защото в окултизма всякога се развиват отрицателни сили. Във всяка една окултна школа най-първо се развиват отрицателните сили в такъв грамаден размер, че ако не се вземат мерки, много пъти учениците пострадват. Например в християнството защо пострадаха християни? Защо се повдигна гонение против християнството? Християнството беше окултна школа. Християните, като изгубиха правилата от Христа, вследствие на това се набраха много отрицателни сили и като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, повдигна се цяло гонение против тях, докато се намери проход. И ако и вие изгубите методите, които ще ви дам, ще дойде същият закон. Той не може да се промени. Християните казват, че езичниците бяха недоволни. Не, не е тази причината, но онази набрана окултна сила, която трябваше да впрегнат на работа, не се използва. Например дойде идеята за комуна. Християните казаха: „Не е време за комуна“. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползвани. Тогава дойде гонението. Всякога ще помните това. Законът е същият. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не го използвате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Туй е като две и две четири. Например имате син, той иска да следва музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани доктор, то е по-доходно“. Ако ти му се наложиш, синът ти постоянно ще ти казва: „Аз исках едно време да стана музикант, но ти ме прати за доктор“. Той постоянно ще ти прави тия неприятности. Та онова, което се събужда във вас, разработвайте го. Всеки ще работи върху себе си. Сега, като казвам, че ще работим върху себе си, това е една приятна работа. Сега за пример туй упражнение можех да го отложа тази вечер, можех да кажа тъй: „Те не са още готови, трябва да ги събера някой път, да ги приготвя, че тогава“. Но казвам: Ще направя опита изведнъж, без всякакво приготовление, то е най-простото упражнение – да видим как ще го схванат. Може да излезе съвсем несполучлив, всичко може да стане. Но в окултната наука човек трябва да бъде смел. Решиш нещо, не мисли за последствията. Ти го направи, та каквото излезе. Ти го направи, а от невидимия свят, който взема участие във всичките наши работи, като видят доброто ни желание, те всички се притичат на помощ и половината те ще го извършат. Не мислете, че вие извършвате всяко желание. Трябва да бъдем смели и решителни. Смел и решителен е човекът на Любовта. Без Любовта хората са крайно страхливи. Благородство без Любов няма и знание и интелигентност без Любов няма. Да се не лъжете! Любовта е основа на всяко нещо, тя е основа на абсолютната, безграничната Любов, която движи света. Всяко движение е движение на Любовта. Моята ръка се протяга, туй движение не е съзнателно, но то е в зависимост от тази Любов. Аз искам да ви помогна. Ние виждаме, че всичко в света се движи. Тия облаци се движат. Мислите ли, че тия облаци се движат от самосебе си? Не, зад тях стоят интелигентни същества, които ги движат. Тия облаци се приготвят да ни полеят земята, да расте всичко. Та слънцето, целият космос, земята, приливи и отливи, всичко, което се движи, то става по закона на Любовта – разумно. После сродството на елементите – афинитетът, то е основано на закона на Любовта, обич имат елементите помежду си. И после ще имате следното понятие: Любовта ние не я произвеждаме. Бог е Любов и Той не може да се раздвои в себе си. Някой казва: „Ти не ме обичаш“. – Не мога да те обичам. Да не се лъжете. Светските хора може да се обичат, но вие не може да се обичате, вие може да бъдете израз на тази Любов. Бог е Любов, Той не може да се раздели. Тогава, когато кажеш: „Ти не ме обичаш“, ти правиш упрек на Бога. Ако ти си готов за Любовта, тя ще дойде и ще се прояви. Любовта всякога действа. Сега всички седите и казвате: „Той не ме обича“. Не се лъжете, то е самоизмама. Нали живееш, животът произлиза от Любовта. Ти трябва да съзнаеш, че животът ти е дар, любовен дар. Не можеш да се движиш, нали? Вложи мисълта, щом се движиш, да благодариш. То е от Бога. Ако някой ходи, ние казваме: „Той много митка“. Ами че живият човек трябва да се движи. Само инвалидите седят, не могат да се движат. За някоя жена казваме: „Тя много митка“. Ами че какво лошо има в туй миткане? Живот има в туй. Утре, като стане инвалид, легне в леглото, всички ще кажете: „Дано стане“. Кое е по-добре: да митка, или да лежи на гърба си? Аз бих предпочел да митка. И ще ви дам едно ново схващане за живота. Положителното в живота – към него ние ще се стремим. Движението, това показва, че има живот; животът показва, че има Любов; Любовта показва, че някой заради нас мисли. Тъй е. Никога не се стремете да ограничите Любовта. Тази Любов е следующата. Аз ще ви приведа пример. При мене дойде един анархист, когато бях в Русе, млад момък, предполагам на 23–24 години. Кой го е обърнал? Той сам е дошъл до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитност. Краен анархист е и казва: „Влюбих се в една мома и в тази мома видях Бога, повярвах, че има Господ. Когато залюбих, в моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвам всичко, да работя за човечеството. Но дойде един прелом и тя се изгуби. Изгуби се тя и останаха черни петна в моята душа, изгубих силата си“. Черни петна останали. „Когато изчезна любовта, на местата, дето е била светлината, забелязах: черни петна останаха в душата ми“. Той отишъл по-далече. Казва: „Виждам, че Христовото учение е нещо повече. Ако моята душа и сърце бяха толкова широки, щях да любя всички хора и не щях да претърпя тази криза. Но понеже сърцето ми е малко, като изгубих една от овцете, съкруших се. Желая сега душата ми да се разшири, че да обичам всички, както нея обичах“. Тъй всички трябва да обичаме. Всички тия растения, цветя, буболечки, млекопитаещи, всички, които влизат в тебе, да чувстват, че Бог живее, че всичко ти е мило, на всичко да даваш неговата цена. Само така може да разбереш великия закон на Любовта и тогава няма да претърпяваш такъв крах. Сега жената се привързва към мъжа, мъжът се привързва към жената. Не се самоизмамвайте! Мъжът ти не може да ти помогне. Ако той ти казва, че може да ти помогне, той не говори истината. Той може да ти помогне 50%. Ако ти кажеш на мъжа си: „Аз ще ти помогна“, ти не говориш истината. Ти можеш всичко, но като си невежа, как ще му помогнеш? Великият закон, който ръководи съдбините, той иска да ни покаже, че сме невежи. Ти казваш на мъжа си: „На мен се уповавай, на твоята възлюблена Станка“. Провидението всеки ден ни показва, че ние нищо не можем да направим. И тогава, знаете ли, един от нашите приятели, на когото името било Димитър, правил сеанси. „Ти си – казва му духът – Стоян Станчев.“ – „Аз съм Димитър.“ – „Не, не, ти си Стоян Станчев. Стоян си, защото стоиш до медиума, а Станчев си, понеже стана причина той да проговори.“ Разболее се мъжът ти, намираш се в чудо, отиваш да търсиш лекар. Защо не му помогнеш, нали можеш? Ти казваш, че го обичаш. Ами че ти, като го обичаш, защо не можеш да му помогнеш? Това е първата лъжа, първото изобличаване в този закон на Любовта, че ние показваме какво онзи, когото любим, не можем да му помогнем. Онзи, когото любим, като идем ние при него, той трябва да оздравее. Такъв е законът. Хората измират, защото не се любят. Любиш ли някого, като отидеш при него, тези силни вибрации на Любовта, които се отделят, ще му помогнат и той ще се подобри. Сега вие ще кажете туй-онуй. Не, не! Туй е истината, нищо повече. И тъй, ако искате да познаете дали имате Любов, идете със смирение при някой болен и вижте подобрява ли се положението му. Ако се подобрява, ще се радвате, но влоши ли се, ще се върнете и ще се молите на Бога. – Не сте толкоз горещи. Ще си признаете истината. Сега друго доказателство. Някои казват, че имат Любов. Хубаво, ако вие се греете на слънцето и се натоплите, че се изпотите, тази горещина от вас ли е, или не? Тази топлина не дойде ли от слънцето? Ако някой ви попита, вие ще кажете: „От моя организъм е“. Не, не е от твоя организъм, но ти си един акумулатор на тази Божествена топлина и тя се изявява. Ако ти имаш Божествена Любов, не да кажеш: „Аз съм, който отделям топлина“, а ще кажеш: „Аз събрах тази Божествена Любов и я проявявам“. Та сега от всинца ви искам най-първо: най-нежното чувство, най-мекия поглед и най-сладката дума. И затуй тази вечер ви пея тази песен. Аз никога тук с цигулката си не бих дошъл да ви свиря. Плащате ли ми нещо вие? – Ако аз ви дам един концерт, трябваше да платите най-малко по 50 лева. Вие нищо не плащате и не само че не плащате, но като влезете в дома си, не го прилагате. Е-е, казвам: прекалихте го! Ще го приложите, понеже е необходимо за вашето развитие. Ще работите и като излезете навън, ще се поставите на такова място спрямо туй слънце, че всички ще бъдете изразители на тая Любов. Един ден, когато Бог дойде да се засели във вас, законът ще се измени: тогава вие вътре във вас ще бъдете едно слънце и чрез вас ще се прояви слънцето. Бог ще бъде в нас и Любовта ще се проявява. Понеже ние говорим, че чрез Любовта всичко може да направим, нека приложим този закон. Няма да казвам като другите: „Поправи се!“ Ако някой брат трепери, студено му е, ти му казваш: „Не трепери“. Не, вземи го, стопли го и веднага той ще утихне. Не му казвай тъй: „Не трепери“. Ти го морализираш. Вземи го в къщи и го стопли и този брат ще каже: „О, колко е хубаво“, и няма да трепери. Сега между нас, всички нас, всички треперения трябва да престанат. Хайде, изпейте „Сила жива“. (Изпяхме упражнението няколко пъти. Учителят изпя на нов глас същото упражнение.) То е същото упражнение, само че трансформирано от един глас на друг. Хайде, помъчете се да го изпеете. Може би втория път ще упражним този глас. Сега ни най-малко не се смущавайте, че не можахме да свършим упражнението. Аз нарочно го оставих, за да се роди във вас една мисъл, да работите, да се развива музиката. Законът в окултизма е такъв: щом се разреши един въпрос, десет въпроси трябва да останат неразрешени. Първия глас знаете, втория всеки да се старае да си го припомни. По един или по друг начин, като правите усилия, той ще дойде, той се е запечатал и ако вие се нагодите, гласът ще дойде. От вас ще изкараме добри певци. След една година старите ще имат гласове като на младите. Ако пазите правилата, гласът ви ще се възобнови. Где искате да бъде събранието в неделя: тук, в Турн-Ферайн, или в „Опълченска“? После, как искате упражненията да бъдат – в четвъртък вечер, или в неделя вечер? По-добре ще е да оставим тия упражнения за в неделя вечер, понеже много от провинцията не могат да се събират в четвъртък, а в неделя вечер всички имат условия. Четвъртък може да бъде свободен за други събрания. Искаме да спестим един ден. Значи в неделя, пак 7:30 ч. вечерта. (Отговарят: „Да в неделя не сме заняти, можем и по-рано да почваме“.) Хубаво, тогава в седем часа. Упражнявайте се всички в музиката. Без музика в училището не може да бъдете ученици. В Школата музиката е един от необходимите предмети и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бъдете музикални, ще пеете, ще свирите. Най-малко трябва да знаете да пеете. Всинца може би нямате възможност да се занимавате инструментално, но за пеене всички без изключение можете. Думата „не може“ е изключена. Виж, за инструменталната музика, там може да кажете: „Не можем да свирим“, но който каже, че не може да пее, не му се прощава. Господ е поставил цигулка на всички – гърлото ви. Онази външна цигулка нямаш, но тук вътре цигулка имаш и ще пееш. И за всички – и млади, и стари – правило е в нас: ще пеем. После няма да се свеним от хората какво ще кажат. Нашите песни ще бъдат неподражаеми. Ние ще покажем на музикалния свят, че има нещо повече, отколкото те разбират. Ще им дадем един подтик. И те мислят, че са музикални. Ние се радваме, че те така мислят и работят. И хубаво, те приготвят пътя. Ние им благодарим. Те са изработили доста хубави инструменти, цигулка, но от чисто окултно гледище тя може да претърпи известно видоизменение. Там, докъдето днес са достигнали цигулките, повече по никой начин никакво видоизменение не могат да претърпят. От триста години насам цигулката не се е изменила. Но по окултен начин цигулката може да бъде изменена, обаче трябва да се пробудят у човека онези вътрешни музикални чувства. Щом се събуди музикалното чувство, ще се намери майстор, който ще приспособи цигулката. Но засега цигулката е достатъчна. С цигулката може да се вземат не само половини тонове, но и четвъртини. Между един тон и половината тон има други тонове, които може да се вземат с цигулка. Всички тонове, които може да се вземат с цигулката, могат да се вземат и с гласа. Ще пеете. Искам да бъдете отлични певци, да не се стеснявате, защото някои от вас имат хубави гласове, но необработени. И между младите, и между старите, мъже или жени, има отлични гласове, но са огрубели по съвсем други съображения: ядете лютичко, тревожите се. Всяка тревога се отразява върху ларинкса. После, когато действат низшите чувства, страстите, тия гласни органи загрубяват. И забележете, ония хора, които са груби, и гласът им съответства на техния характер. Понеже музиката е една сила, с нея може да се разрушат много лоши работи. Например някои жени се чудят как да укротяват мъжете си. Ако жената може да пее сладко, когато мъжът спи дълбоко, на другия ден сутринта, като стане, той ще бъде мек като памук и ще има най-хубавото настроение. Жената да му изпее най-хубавата песен. Но тя какво прави? Като заспи той, заканва се над главата му: „Хм...!“ И той, като стане: „Хм...!“ Българите имат една поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало“. Спи мъжът. Изпей му най-хубавата песен и като стане, той ще бъде друг. За в бъдеще музиката ще бъде като един метод за възпитание на децата. Поне децата може да се възпитават с музика. Затуй ще гледаме да употребим част от времето си само за музика. Т. м. 2-ра школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 октомври 1922 г., четвъртък, София.