Search the Community

204. Учителят Учителят Един народ има в света сред несъвършеното човечество - Божият народ, тоя, който в материалната дреха съзнава своята душа и живее за Бога. Едно учение има в света за всички търсещи пътя към Бога - Благовестието за Царството Божие и синовното отношение на Бог към човека, като баща към син. Един Учител има в света, Който ръководи тая свещена връзка, изявен в много форми - Истината на Бога. Никога светът не е бил сирак. Никога неговото съзнание не е било без фар, без посока във Вечната Истина. Колкото времената, условията, историческите вътрешни кризи са по-големи, идеите - е по-голяма борба, толкова личността, която поема по небесните закони Учителстването, ръководството на космическото Божествено Царство - е по-сюблимен образ за една връзка между Бога и целия свят. В съвременната, най-кардинална епоха, сред израсналото и възмъжало човечество, живее, работи и представлява Божествената мисъл Учителят от слънчевата система - Ръководител на Всемирното Бяла Братство. До сега, в ранни епохи, идваха не веднъж силите на тоя свят в стълкновение с представителите на Божественото благовестие. Днес борбата е в съзнанието на пробуденото човечество. По-реална е тая борба между съзнанието на небесния човек и земния двойник. В сегашното историческо пепелище човешките души се пренасят в изкупителна жертва, защото вече 2000 години не приеха Учителя. Днес е представен с целия си Божествен спектър, това е най-пълното изявление на Учителя през цялата мирова история. Той дойде да свърже живота от неговото проявление до последното Му обожествяване. Мъдростта Му е в съзнанието на Бога. Любовта Му е в живота на света, а Истината Му е слънчевият Му метод, с който работи в съзнанието на цялото видимо и невидимо битие. В Неговия образ лъха хармонията на космическата красота. Неговата мисъл спасява света от разрушение, защото тя носи светлината на живота. В Неговото Слово земната аура се пречиства и душата на човека живее в лекота и мекота. Между космическите сложни тайни за обожествяване на човечеството, Той раздробява Божественото знание на просени зрънца, за да бъде погълнато от най-малките птички. Безпределно смирение, слънчева красота... Учителят - това е небесна музика. При Него всичко земно се губи. Съзнанието диша Любовта на Бога. С мекото си Слово отвежда душата в света на примирението и добротата. Всичко при Него е виделина, поема за рая, който човечеството търси - и тоя Учител е днес на земята. В безмълвие отпраща злото от нас и ни влива живота на Истината. О, ако човечеството би Го приело, всичката земна лъжа би изчезнала. Светът би се обожествил. Божият народ единствен Го позна. Той тръгна след Него, както винаги, когато е бил на земята. В сегашната епоха Учителят присъства на Своето възкресение. Цели 2000 години съзнанието на хората бе в сянката на мрака. Не приели Словото, душите страдаха и страдат. Милиони души се въплотиха в човешка форма и сега по всички полета на земното човечество се борят със злото за едно - да се приеме Словото на Учителя. Слънцето ще огрее всички съзнания. Мировата култура ще приеме Неговото Учение. В общото безсилие космическият човек ще падне при нозете на Учителя и ще чака Изгрева на слънцето - това ще бъде второто пришествие - идването на Царството Божие отвътре, не отвън. Това ще бъде изгревът на съзнанието - Новата култура. Има в света едно учение, което никога не овехтява - Учението за слънчевия живот, за първия рай. Има в света един народ, при който е пратен Слънчевия Учител. Синовете на тоя народ по цялата земя приеха Учителя и работят за Новата Епоха в света - Царството Божие на земята. Учителят е предтеча на приложение Божието Учение в целия космичен свят. Това време дойде. Това време е сега. Из в. "Братство", 1.1.1943. В.К.: Сега, на с. 180 имате ли други статии във вестник "Братство"? Вие писали ли сте на Сава Калименов във вестника? Весела: Не си спомням. Тази статия "Учителят", която е 1943 година на 1 януари отпечатана. В.К.: Друга статия не си спомняте? Весела: Не, в списание "Житно зърно" от Сведенборг превод нещо съм давала. В.К.: Вестник "Братство", което е отпечатано на стр. 181. Весела: 181 страница.

115. УЧИТЕЛЯТ Учителят Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. в село Николаевка, Варненско. Баща му е известният възрожденски свещеник поп Константин. След като изкарва средното си образование във Варна и Свищов, отива в село Хотенца, Русенско, като народен учител през учебната 1887-1888 г. През месец септември 1888 г. Той тръгва за Америка, Съединените Американски Щати, където прекарва шест години. Следва и завършва там медицина и богословие. През 1895 г. месец февруари, Той се завръща оттам. През следващата година Той написва и издава, своята първа книга: „Наука и възпитание". В тази книга може да се види основните идеи на учението, което той разработва по-късно в своите лекции и беседи. От 1895 до 1900 г. Той прекарва в единение, във вътрешна работа. От 1900 г. той вече започва своята дейност. Тогава свиква и първият събор на Всемирното Бяло Братство във Варна. На този събор, Той повиква само трима души: Д-р Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. На този събор, Учителят е казал, каква велика работа предстои на това общество, на което той туря основата. Тодор Стоименов зачуден от думите му казал: „Учителю, Вие говорите, че това общество, на което Вие туряте основата му, предстои една велика работа. Аз не мога да разбера това. Ето доктора е стар, Пеню е средна възраст, а аз съм млад на 25 години. Как тогава ще турим начало на това велико общество?" Учителят му отговорил: „Сега сте трима, но в бъдеще ще станете хиляди!" Оттогава съборите стават всяка година във Варна, а после и в Бургас. От 1909 г. съборите започват да стават в град Търново до 1925 г. От 1926 г. съборите се преместват в София, а движението се превърна в международно. От 1900 до 1911 г. Учителят е пропътувал всички градове и по- големи селища на България, като е държал сказки и е правел някои френологически изследвания. През тези пътувания е правел връзка с по- събудените души, като е създавал кръжоци и е поддържал кореспонденция с тях. В продължение на петдесетгодишната си дейност, Учителят е държал повече от седем хиляди беседи и лекции, които правят около шестстотин тома. Може да се каже, че той има най-голямото творчество в света. Освен това, музикални произведения повече от сто и петдесет, а също и гимнастически упражнения на първо място Паневритмията и Пентограма, а също и много разговори при разните случаи. При написването на горното имах съдействието на някои братя и сестри.

27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" Прочетох книгата „Учителят на Бялото Братство в България". Интересни са материалите из Неговия живот и малките откъси от Словото Му. Позволявам си да отбележа някои неща, като на първо място, изказвам идеята, да се препише материала наново и да се нанесат допълненията отбелязани на много места ръкописно. В течение съм на някои от фактите поместени в книгата, но е необходимо да се вземат предвид належащи поправки, които ще отбележа към настоящето. Посочвам и страниците за тези поправки. 1. Наименованието на родното село на Учителя е Хадърча. Справка - Енциклопедията на Братя Данчеви, страница 1629. Също и на страница 1084, гдето се съобщава новото име на селото, преименувано Николаевка /страници в книгата 40, 42 и 45/. 2. За д-р Георги Миркович - Към последните редове на стр. 71 / допълнението/ може да се добави, че за уважение дейността му като деец през нашето Възраждане, неговият бюст е поставен към паметника на хаджи Димитър в гр. Сливен, заедно с тия на други възрожденци - Добри Чинтулов и др. 3. За книгата „Завета на цветните лъчи на светлината" - споменава се на страници 68, 79,174. Уважавам всичко казано за това творение на Учителя, но имам да съобща някои факти, които внасят пълно изяснение. През 1945 г., след заминаване на Учителя, бях в комисията, която прегледа оставените от Него книжа. В тях се намери една фактура от Придворната печатница - София, именно, че там са отпечатани 500 броя от тази книжка през 1912 г. Известни ми бяха доста подробности, които няма да изброявам, но затова пък обърнах внимание где е отпечатана и колко броя. От тази книжка, това издание, Учителят е раздал на присъстващите в Търново на събора 1912 г. И в следващите години е раздавал от книжката на други братя и сестри, които са Му поисквали, а и Той е намирал за добре да им даде. Дължа да обясня и загадката за второто издание. Действително, появиха се допълнителен брой от книжката - през 1947 г., когато в братската печатница „Житно зърно", по решение на братския съвет се отпечатаха „допълнителни" 1000 броя. От тях се раздадоха на мнозина из цялата страна, тъй като имаше опити да се преписва книжката на ръка, но това никак не биваше сполучливо. Този допълнителен брой бяха пълно подобие на оригинала, отпечатан през 1912 г. - стилът на буквите, както и тия от славянската азбука. Разликата беше само в подвързията. Изработката от 1912 г. беше „изящна" - хартията специална, позлатени листове, подвързия - нещо най-красиво, каквото другаде в ония години не се срещаше. Всичко това говори за ценността на творението изработено от Учителя. Ще си позволя няколко думи за тълкувание буквите, намиращи се на I страница на книжката: Разположени са така: Забележка: Изброените по-долу допълнителни сведения са написани от брат Колю Нанков - София през 1971 г. Ж. На стр. 2. Д-р Миркович се е поминал на 29 септември 1905 г. в 9 часа сутринта без агония. Кмет на Сливен е бил Илия Гудев. Стр. 9. Братът от Айтос поканен на събора през 1915 г. е Филип Антонов. Стр. 11. Димитър Голов е издал „Принципи на френологията", „Човешката аура", „Вегетарианска готварска книга", „Мисълта-творец на характера", „Човекът-творец на съдбата си" „Между два свята", „Тайнството". А „Бен Хус" не е негово издание, а на Стоян Атанасов. Стр. 14. Триъгълник. В „Завета на цветните лъчи на светлината" няма триъгълник, а два преплетени триъгълника. Единият е с върха надолу и символизира инволюцията, потъването на Духа в материята и се рисува черен, а другият е с върха нагоре и символизира възлизането на Духа от материята - еволюцията и се рисува бял. Пръв ги е дал като емблема в храма си Соломон и оттам се нарича Соломонов печат. Това е хексаграма, шестолъчка, за разлика от Пентаграма, хексаграма е кръстена на еврейската религия. Стр. 19. Пеню Киров си замина през 1918 г. на 28 януари, два и половина часа през нощта, а сестра Стойчева си замина на 3 март 1918 г. През 1914 г. на събора от Бургас са поканени - Жечо Панайотов, Минчо Сотиров, Димитър Македонски, Мария Зуркова. На събора през 1918 г. присъстваха 58 братя и 52 сестри или всичко 110 души.