Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Христос'.

Открити 13 резултата

  1. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ Христос в нас - Разбиране и прилагане „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 5 (XI. 1925 -III. 1926), с. 97-99 „Няма религия по-горе от Любовта". Филолозите и философите са изтълкували буквалния и вътрешния смисъл на думата „религия". Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия. Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума. А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище втебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос. Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога. А това съединение е възможно само чрез Любовта, която е извор на всички други човешки достижения. По-нататък Христос е установил втория закон: „Възлюби ближния като себе си". Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те на тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри мисли и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние на единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта. Най-сетне, на трето място, Христос е заповядал: „Любете и враговете си", защото „ако любите само приятелите си, каква заплата ще имате на небеса?" Един велик подвиг на душата е да възлюбиш врага си. Това е необходимо за всекиго, който иска да бъде действително религиозен човек. Защото и врагът е брат, но само че е закъснял в своето развитие. Нему трябва да се помогне с всички позволени от Бога средства, за да се пробуди и проясни съзнанието му и да се отвърне от заблужденията си. Не възлюби ли Христос враговете си, които го разпнаха на кръста, а след това признаха своето заблуждение и прегърнаха неговото учение, макар и още само на думи? Като възлюбим врага си, той може да бъде обезоръжен и обезсилен много по-скоро и по-лесно, отколкото с насилие - неговото любимо средство. А да превърнеш врага си в приятел и брат, това е възможно само чрез Любовта. Трябва да се приложат тия три велики закони, завещани на човечеството от Христа. Държавниците, ако искат да устроят образцово държавата си и да обезпечат честита бъднина на народа си, трябва да приложат тия закони, съчетани в основния принцип на всеобемната Любов. Всички форми и способи на насилие трябва да се премахнат, и да се заменят със средствата на Любовта във всичките области на държавния и обществения живот. Тогава всички мъчнотии и страдания на народите потепенно ще изчезнат, и ще настъпи трайно благоденствие. Духовниците са длъжни, също така, да се самоосъзнаят и да се проникнат от Божествената Любов, ако искат да изпълнят мисията си. Но, ако те мислят, че само със словесно и обредно изповядване на Христовото учение, а всъщност с фактическо престъпване на принципа на Любовта, ще могат да служат на Бога, горчиво се лъжат и заблуждават. Евангелист и апостол Йоан е писал: „Бог е Любов". А може ли да позволи и да търпи Бог да се поругава Неговото име, като се поддържат раздорите, враждите и гоненията чрез лъжи, хули и клевети против неговите безкористни, вярни и идеални служители? Може ли Бог, който е верен и истинен, да допусне да се предизвикват крамоли и вълнения чрез козни и насилнически средства, и с цел да се осигурят само егоистични блага и да се облагоприятствува паразитизма и безбедствената нажива? Бог, който е Върховна Любов, Мъдрост и Истина, няма да позволи да се тъпчат безнаказано Неговите закони. Той всякога се застъпва и ще се застъпва за невинните и онеправданите. Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки помисли, побуждения и постъпки. Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение. Те са образували една секта, която в едни държави се нарича „католишка", в други „протестантска", а в трети „православна". Тия сектанти, въпреки законите и принципите на Христа, навред са активни подстрекатели или пасивни съучастници в ограниченията на правата и свободите на хората, под предлог, че се застъпват за запазване на „съвременния държавен строй и на църквата", вместо да работят изключително и неуморно за нравственото възпитание и духовното повдигане на народите; те са ревностни пионери на месоядството, алкохолизма, тютюнопушенето и разпространители на всевъзможни други пороци, които разяждат и разрушават физическото здраве и моралните основи на обществата; те без съпротива, а с пълно одобрение и оправдание, допущат да се облагат народите с тежки данъци и берии, за да могат да ги обират и да трупат богатства за охолен и разпуснат живот, без оглед на мъките и страданията на широките трудещи се маси; те насърчават и благославят войните с кръст в ръка и така поддържат милитаризма, за да се взаимно изтребват народите-братя и след грамадни човешки хекатомби, да си налагат непоносими военни контрибуции, репарации и пр., които трябва да се изплащат от редица поколения. Такива и много други престъпления и тежки грехове Христос, името на когото те постоянно сквернят, нито е вършил, нито е проповядвал. Не само това: сегашните официални духовници във всички страни са безгранично алчни за власт, за да могат чрез разни драконовски закони и всевъзможни други принудителни средства да оковават във вериги човешката мисъл и човешката съвест, също както във времето на кръвожадната инквизиция. Така те се самооболщават, че ще защитят религията! Но коя религия? - религията на кнута, кражбата и мракобесието. Това Христос никога не е учил и Бог не съизволява! Има само една истинска религия, а тя е религията на Л/обовта. Тя е живата и спасителна връзка на човека с Бога и с цялото човечество. Нея трябва да разберат всички и да я приложат в своя индивидуален, обществен и държавен живот. Само чрез нея се достига мира, щастието и благоденствието на всекиго и на всички. Няма религия по-горе от Любовта!
  2. 15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА Изгревът, 15 септември 1948 Образът на Христа е бил издълбан от императора Тиберий върху смарагд; той е съставял част от имперското съкровище в Цариград, паднало в ръцете на турците през 1453 г. и станало собственост на султан Баязид II. Султанът го подарил на папата Инокентий VIII, както и светото копие, което е ранило в ребрата Божия син, в замяна на освобождението на собствения му брат, пленен от християнските войски в Родос. В едно писмо на Лентуло, проконсул в Юдея до Цезаря Тиберий, образът на Спасителя е обрисуван с необикновено проникновение: „В тази област се появи един човек, даруван с една изключителна сила; наричат го Великия Пророк, а учениците Му казват Божий Син. Името Му е Исус. И наистина не минава нито ден без да се чуе за някакво чудо, извършено от този Христос, който възкръсва мъртви, лекува всякакви видове недъзи и учудва целия Йерусалим със своята чудна доктрина. Той има прекрасен образ, излъчващ благост и един величествен изглед, по начин, че всички, които го виждат, се боят и го обичат едновременно. Казват, че розовото му лице с брада, разделена по средата, е несравнимо красиво и че никой не може да се загледа в него дълго поради греещото изящество на неговите черти. Със своите сини очи и светло руси коси той прилича на своята майка, която е най-красивата и най-меланхолична фигура в тоя край. Неговите сбити, тежки, неоспорими слова са израз на най-чистата добродетел и на една наука, която далеч надминава знанията на най-големите учени. Когато той осъжда, когато поправя, той е страшен, но когато подканва и поучава, той е нежен, убедителен, завладяващ. Той върви бос и е гологлав, и когато го гледат отдалече мнозина му се смеят, но когато го приближат, те треперят и се удивляват. Никой не го е видял да се смее, но мнозина са го виждали да плаче. Всички, които са се обръщали към него, казват, че са получили доброчестини и здраве." Забележка от редактора: Този образ е прехвърлен от художник и след това заснет на снимка, която е била много популярна на Изгрева. Ликът на Исуса е обърнат надясно в профил с открито голямо чело, спусната дълга коса до раменете, с мустаци и къса брада. Лявото око е на централна позиция с леко включване крайчеца на дясното око. Този портрет е бил сложен на заглавната страница на списание „Всемирна летопис". По-късно Учителят поръчва на Цветана Щилянова да направи репродукция и да повдигне косата на образа на Христа вляво на челото му малко по-нагоре. Това го прави, този портрет е нарисуван, после е преснет на картички и се разпространява. Сега вече има два образа - единият, както е по пръстена на император Тиберий и другият, с коригираната повдигната коса отляво на челото му от Цветана Щилянова по препоръка на Учителя Дънов. Виж „Изгревът", том XI, стр. 155, N33, а двата портрета виж при стр. 97. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА (Препис от пергамента - писмото на юдейския управител Черноморецът Пупли Лентул Пилат) До Негово Императорско Величество Тиберий Кесар. Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си първи разказвам подробно: помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о царю, за Неговите чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото които Го видят, принуждават се или да го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава. Като назарянин Той е с коса, която пада от двете страни; лицето Му е весело и хубаво. Носът и устата Му са такива, че не могат да се опишат; брадата Му е рядка, погледът Му е много приятен, очите Му са хубави и синкави. И това е за чудене, че светлината, която изтича от очите Му и лицето Му, начинът на бляскавостта, правят невъзможно човек да Го не гледа. Изобличенията му докарват страх, а наставленията Му - плач. Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видяли. Ръцете и ушите Му са много нежни. Повечето от хората са благодарни от отговорите Му, но често не се явява пред тях. И когато се явява, явява се с нравствено предназначение. Както и майка Му по тия страни е безпримерно хубава, тъй и Той е до неимоверност хубав. Ако Ваше Величество желае да видите тоя човек, да ви го изпратя по- скоро. Ако питате за науката Му, без да е учил от някого, всичките науки и изкуства знае добре и всеки йерусалимянин се бои от Него. Той много пъти ходи гологлав и бос. Като Го видят тъй, броят го за луд, но като говори, всички се боят и треперят. Според както разказват, не са виждали такъв учен човек, дори мнозина казват и вярват, че Той е Бог. Някои Го укоряват, защото показвал незаконността на царските закони, затова се обезпокоявам от четата на тия злодейци. Изповядвам, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрината Му. Писах настоящето си, за да се съобразя със заповедите на Ваше Императорско Величество. Ваш раб - Юдейски управител Пупли Лентул Пилат. (Превод от арабски - оригиналът се пази в библиотеката на кесарите в Рим.)
  3. 20. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША В смисъла на Евангелието на Лука, Христос показва и обръща достатъчно внимание, че в развитието на човечеството е навлязло нещо съвършено ново - осъзнаването на аза. Той обръща внимание на това, че по-рано хората не бяха видели духовния свят да се влива в техния самостоятелен аз, но духовното се е вливало в тях чрез техните астрални, етерни и физически тела и при това те имали винаги известна степен на несъзнателност. Сега това трябва да стане по друг начин. По-рано хората трябваше да приемат закона от Синай, в който Христос действаше непосредствено и този закон можеше да говори само на човешкото астрално тяло. Той беше даден така на човека, че наистина действаше на човека, но това действие не ставаше непосредствено от силите на неговата душа. Тези сили бяха станали възможни едва във времето на Христа, защото едва тогава хората бяха стигнали до съзнаието за своя аз. Христос показва това в Евангелието на Лука там, където говори за своя предтеча Йоан Кръстител. Говорейки за Йоан, Христос казва, че Йоан беше призван да охарактеризира на хората в най- чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, идващо чисто и благородно от старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и благородна форма това, което принадлежеше на старите времена. Той казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Трябваше още веднъж да представи пред хората това, което старото учение и старото душевно съдържание можеше да донесе на хората. Според Окултната Наука преди Христос да слезе на Земята, човек можеше да си служи само с онези способности, които му се предаваха по наследство. В течение на живота между раждането и смъртта човек развива като способност това, което сам може да изработи за себе си от зародиша, който получава от родителите, като се ползва от силите на физическото, етерното и астралното тяло. После към него се прибавя това, което се ражда девствено, Божествено, което не се образува от зародиш. Но то може да бъде силно покварено, задържано в своето развитие, когато човек се отдава на чисто материалистични възгледи. Но когато той се отдаде на топлината, която иде от Христовия принцип, той може да бъде облагороден и да се развива правилно. Тогава човек го пренася в своето следващо прераждане, в една все по-висша и по- висша форма. И Христос имаше за задача да говори, да въздейства на способностите, които нямат нищо общо със земния зародиш, но които са свързани със земния зародиш, идвайки от Божествените светове. Всички, които се явили преди Христа, можеха да говорят и да влияят на онези способности на хората, които се предават по наследство. Обаче Христос говори на онова в човека, което не израства от зародиша, но което произхожда от Царството Божие. Затова той загатва в Евангелието на Лука, когато говори на своите ученици за същността на Йоан Кръстител: "Казвам ви, няма по-голям пророк между тези, които са родени от жена, от Йоана", т.е. чието същество така, както стои пред нас може да бъде обяснено чрез физическото раждане от мъжки и женски зародиш. По-нататък той казва: "Но най-малките в Царството Небесно са по-големи от Йоан". Това преведено на съвременен език може да се изрази по следния начин: Най-малката част от онова в човека, което не е родено от жена, което иде от Божествените Царства е по-голямо от Йоан. По-нататък Христос казва: "Тук има нещо много повече от Соломона, много повече от Йона". С това той загатва, че в света е навлязло нещо ново. В миналото са съществували посветени като цар Соломон, които са имали връзка с духовния свят и които са получавали откровения чрез развитието на етерното тяло, както и такива като пророк Йона, които са развивали своето астрално тяло и са предавали това развитие на етерното тяло. Така са получавали откровения от духовния свят. Затова посветените в древността са казвали, че носят знака на Йона или на Соломон. Но Христос казва: "Тук има нещо повече от Йона". Когато човек е развил до зрялост своя аз, той се съединява с това, което принадлежи на Царството Небесно, т.е. тогава силите от Небесното Царство се съединяват с девствената част на човешката душа. А тази девствена част на човешката душа принадлежи на Небесното Царство. Когато хората се отказват от Христовия принцип, от Любовта, те могат да я покварят. Но когато те се отдадат на Христовия принцип, на Любовта, те дават възможност на тази част на човешката душа да се развива и облагородява. Така в смисъла на Евангелието на Лука Христос прибавя към своето учение онова, което тогава дойде като един нов елемент на Земята. И Христос казва: "Истина ви казвам, между вас има такива, които могат да видят Царството Божие не само по начина на Соломона чрез откровение или чрез посвещение, със знака на Йона", т.е. които са минали през смъртта и са възкръснали. Но сега Христос иска да покаже, че има и такива хора, които без да умрат мога" да видят Царството Небесно чрез това, което е дошло сега като един нов елемент на света. В Евангелието на Лука има едно чудесно място, където Христос говори за едно новз откровение, като казва: "Но истина ви казвам, има между тези, които стоят тук, които не ще видят смърт, докле не видят Царството Небесно" (9;27). Но учениците не разбраха, че те, които бяха около него, са определени да изпитат онова мощно действие на Христовия Дух, на Христовия принцип, чрез който трябваше непосредствено да се издигнат в духовния свят, и духовният свят трябваше да им бъде разкрит не като на Соломон или на Йон, а по съвсем нов нов начин. И това стана. Непосредствено след тази сцена е описана сцената на преображението, където трима ученици - Петър, Яков и Йоан са възнесени в духовния свят и виждат там това, което съществува като Мойсей и Илия и същевременно самата духовна същност, която живее в Христа. За момент те проглеждат в духовния свят, за да имат едно доказателство за това, че човек може да проникне в духовния свят и без знака на Соломон и на Йон. Но същевременно се разказва, че те са още начинаещи, те заспиват веднага щом по силата на това, което става са изтръгнати от техните тела. Ето защо Христос ги намира да спят. С това Христос показва кой е третият начин, по който човек може да проникне в духовния свят. Това знаеха онези, които за онова време разбираха как да тълкуват знаменията на времето, че азът е вече пробуден и сега вече непосредствено трябваше да бъде вдъхновяван, че Божествената сила трябваше да действа непосредствено на аза. Но същевременно трябваше да бъде показано как тогавашните хора, макар и най- високо развити, не бяха в състояние да приемат Христовия принцип в себе си. Едно начало в това отношение трябваше да бъде направено чрез преображението. Но същевременно трябваше да бъде показано, че учениците не бяха способни отначало да приемат напълно Христовия принцип. Ето защо след това техните сили им отказват, когато искат да изгонят лошия дух от обсебения в полите на планината на преображението. Тогаз Христос им показа, че те се намират едва в своето начало, като им казва: "Аз трябва още дълго време да остана с вас, докато висшите сили могат да се влеят също и в другите хора". И след това той изцерява онзи, когото учениците не можеха да изцерят. Но след това обръща внимание на това, още какви тайни се крият в това събитие, като казва: "Сега е дошло времето да бъде предаден Син Человечески в ръцете на хората". Това значи, че това, което хората трябва да развият от себе си в течение на земното развитие, трябва постепенно да се влее в тях, това е човешкият аз, който се предава на човека, който те трябваше да видят в най- висша форма в Христа. Затова Той казва на учениците: "Вложете тези думи в ушите си, защото е дошло времето, когато Человешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците" (9;44-45) Днес малко хора разбират тези думи, техният истински смисъл. В бъдеще все повече и повече хора ще разберат тези думи, че в онова време, времето на Христа азът, който е Човешкият син, трябваше да бъде предаден на човеците. От тази епоха човека постепенно се пробужда. Това значат думите "Син человечески се предава в човешките ръце". Азът е Син человечески. Това, което може да се прибави като обяснение за онези времена, Христос също го прибавя. Той казва: Така както стои пред нас днешният човек, той е произведение, родил се от онези сили, които са действали, когато тъмните сили още не бяха повлияли на човека. След това дойдоха тъмните сили и увлякоха човека надолу. Всичко това се изяви в способностите, които човек притежава. Чрез всичко онова, което произхожда от зародиша, получен от родителите в съзнанието на човека от преди нашата епоха се е примесило онова, което го е увлякло в една по-нисша сфера. Човек е двойнствено същество, но това, което той е развил досега като съзнание, то е проникнато напълно под влиянието на тъмните сили. Само това, което царува несъзнателно в човека, като един последен остатък от развитието през миналите космични периоди Сатурн, Слънце, Луна, когато не са се били намесили още тъмните сили в човешката еволюция, то е, което днес се влива в човека като девствсна част. Но то не може да се съедини със съзнанието на днешния човек без онова, което човек може да изработи в себе си чрез Христовия принцип. Така че човек, както днес го познаваме е едно двойно същество - Божествената същност и това, което се е развило в течение на развитието след грахопадането, под влиянието на тъмните сили. Но докато човек не е бил още озарен от самосъзнанието, докато той от само себе си не може да различава между доброто и злото, той постоянно ни показва своята по-ранна природа, първичната си Божествена природа през булото на това, което се е развило в течение на слизането, под влиянието на тъмните сили. Това, което у днешния човек е детско, съдържа един последен остатък от онази същност, която човек е имал преди да попадне под влиянието на тъмните сили. Ето защо днес ние имаме пред себе си човека така, че различаваме в него една детска част, наследство от Божественото начало и една възрастна част, плод на развитие под влияние на тъмните сили. Тази част проявява своето влияние още от началото на зародиша. Така, щото в обикновения живот не може да се прояви първо това, което е вродено в човека по-рано, преди тъмните сили да се намесят в човешкия живот. Тази именно детска, Божествена част трябва да се пробуди отново чрез Христовата сила. Христовата сила трябва да се съедини с това, което представя най-добрите детски Божествени сили в човека. Христовата сила не може да се свърже с произхождащото, което е родено след грехопадането. Но тя трябва да се свърже с това, което е останало като детска, младенческа природа от най-древни времена. Това е най-доброто, него трябва Христовата сила - Любовта - да възроди и изхождайки от там, да оплоди и възроди и останалата част от човешкото същество. Тази идея Христос изразява по следния начин: "Но между тях възникна спор, кой от тях е най-голям", т.е. кой е най-подходящ да приеме Христовия принцип в себе си. Но тъй като Исус знаеше помислите на сърцето им, той взе едно дете, постави го пред тях и каза: "Който приеме това дете в мое име, т.е който в името на Христа се съедини с това, което е останало преди грехопадането, той мене приема. Който приема мене, той приема Този, който ме е изпратил", т.е. този, който е пратил тази Божествена част в човека на земята. Тук имаме подчертано великото значение на това, което е останало детско в човешката природа и което трябва да бъде отгледано и развито чрез съединението му с Христовия принцип. Ние трябва да развием детското, да го облагородим, за да можем чрез него да развием и облагородим другите способности, които са се развили в течение на инволюцията. В това отношение всеки човек носи в себе си тази детска природа, повече или по-малко развита. Когато тази детска природа бъде пробудена, тя става възприемчива за Христовия принцип, за Любовта, става способна да се съедини с Христовия принцип. Обаче силите, способностите, които се намират под влиянието на тъмните сили, колкото издигнати и да са те, ако днес само те действат в човека, те ще отхвърлят, ще охулят това, което живее на земята като Христова сила, както Христос представи това. Христос казва: "Ново вино се налива в нови мехове и стара дреха не се кърпи с нова кръпка". С това Христос иска да каже, че трябва да се създадат нови форми, в които да се влее новото, което влиза в света. С това той искал да каже, че този начин на връзка с духовния свят, който е съществувал досега е вече остарял и ако той иска в него да влее новото, нищо няма да излезе. Затова е било необходима една нова подготовка, за да се осъществи нещо повече от това, което можеше Соломон и древните посветени от знака на Йон. Ето защо съвременниците на Христос, книжниците и фарисеите не можеха да разберат защо той сяда при онези, които те считат за грешници. Затова той им казва: "Ако бих възвестил това, което има да дава на човеците по стария начин, ако на мястото на старата форма не бе дошла една съвършено нова форма, аз бих сторил същото, както когато някой би закърпил нова кръпка на стара дреха или би взел ново вино и би го сложил в стари мехове. Но това, което сега трябва да бъде дадено на човечеството и което е нещо повече от знака на Соломон и знака на Йон, т.е. от древното посвещение, то трябва да бъде изцяло в нови мехове, в нови форми. И вие трябва да се подготвите да разберете в новите форми новото благовестие, новото изявление на духовния свят". Онези, които бяха призвани да разберат това ново благовестие, не са били избрани от онези, които бяха подготвени в смисъла на старото учение, на старото посвещение, но онези, които бяха минали през много прераждания и въпреки това се показваха като прости хора, като прости рибари, хора с детска природа, които можеха да разберат новото чрез влялата се в тях сила на вярата. Ето защо и пред тях трябваше да бъде поставено едно знамение, което се разигра пред очите на всички. Това, което хилядолетия наред се беше разигравало в храмовете на мистериите под формата на минаването през мистичната смърт, Христос трябваше да разиграе на великата арена на световно-историческата сцена. Всичко, което ставаше тайно във великите храмове на посвещението сега излезе навън и застава като единствено събитие на Голгота. Пред човечеството застана с пълна сила това, което иначе се явяваше само пред посветените през три и половина дни, в течение на които се е извършвало старото посвещение. Ето защо този, който познаваше фактите, трябваше да опише процеса на Голгота такъв, какъвто беше в действителност, като превърнат исторически факт, като изнесе на арената на световната история старото посвещение. Това, което в миналото само малцина посветени са видели в храмовете за посвещение, оставайки в течение на три и половина дни в едно състояние, подобно на смърт, чрез което са се убеждавали, че духовното винаги побеждава телесното, че духовната част на човека принадлежи на духовния свят, това трябваше сега да се разиграе веднъж пред очите на всички. Така че, събитието на Голгота е едно посвещение, пренесено на сцената на световната история.
  4. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Влизането на Христос в света означава това, че когато човек правилно разбере Христа, той се научава да си служи напълно със своето самосъзнание. И той прониква цялото свое самосъзнание със знанието за своя Аз с разбирането, че неговият Аз добива власт над всичко, което се намира в него самия. Това означава идването на Христос. Този Аз, този себесъзнаващ Аз ще бъде онзи, който отново ще добие онова, което човечеството е изгубило в течение на епохите след грехопадението. Затова трябваше да бъде поставена видимо пред хората властта на този принцип на Аза на всичко, което съществува като процес на външното тяло в света. Тази власт трябваше да бъде показана някога на хората като един велик образец. Това направи Христос, като се въплъти в едно тяло, над което Той доби власт напълно. Той проникна както във физическото, така и в етерното, и в астралното тяло. Това, което лежи в астралното тяло като прегрешение и се проявява като болести в Евангелието на Лука, е наречено обсебване, при което съответният човек привлича в своето астрално тяло чужди духове, при което той не е господар на своята човечност, чрез своите най-добри качества. У онези хора, които още притежаваха онова отделяне и излизане на етерното тяло над физическото, това заболяване се е проявявало до висока степен като обсебване от лоши духове, които действаха така, както Евангелието на Лука ни описва и предизвикваха болести, представящи се като обсебване. Евангелист Лука ни показва как такива хора са били излекувани чрез присъствието на Христос. Той ни показва как това, което действаше като зло, беше изпъждано от Христос. С това пред човечеството се представя един образец, който показва как в края на земното развитие добрите качества ще вземат надмощие и ще действат осезателно. Обикновено хората не забелязват потънкостите, които се крият зад някои неща в Евангелието. Така обикновено се казва "изцеление на хилавия", когато всъщност трябва да се каже "изцеление на парализирания", защото в гръцкия текст стои думата "паралелименос". А това значи човек, който е с парализирани крайници. За тази болест се е знаело в онези времена, че тя произхожда от качеството на етерното тяло. И когато ни се казва, че Христос изцелява такива, които са парализирани, с това ни се показва, че чрез силата на Неговата индивидуалност се постигат не само въздействия в астралното тяло, но че тези сили достигат чак до етерното тяло. Така, щото онези, които имат повредени етерни тела, могат да изпитат изцеление. Именно там, където Христос говори за онова, което представя по-дълбок грях и е загнездено в етерното тяло, там Той употребява един особен израз. Това явно показва, че първо трябва да бъде премахната духовната причина на болестта, защото Той не казва веднага на парализирания "Стани и ходи", а отива до причината, която като болест действа чак до етерното тяло и казва: "Прощават ти се греховете". А това значи, че онова, което се е загнездило като грях в етерното тяло, то първо трябва да се махне. Затова Христос въздействаше както върху астралното тяло, така и върху етерното и даже върху физическото тяло. Един човек може да бъде наранен, например, само като му се каже една изпълнена с омраза дума. Той чувства язвителната дума и преживява това, което е едно страдание в неговото астрално тяло, в неговото сърце. Много по-скрито е това, което е обмяна между етерно и етерно тяло. С него са свързани по-тънки действия между човек и човек, които днес съвсем не се вземат под внимание. Обаче най-скрити са действията, които засягат физическото тяло, защото чрез своята гъста материя физическото тяло най-силно скрива действието на духовното. Христос е показал, че Той може да прониква чрез физическото тяло и да действа върху него. Той ни показа, че Той може да действа чрез Своята сила изцелително и върху онези болести, които се коренят във физическото тяло. Но за целта е необходимо да се познават тайнствените въздействия, които преминават от физическото тяло от един човек върху физическото тяло на друг човек, когато искаме да отстраним болестите от физическото тяло. Когато някой иска да действа духовно, той не може да счита човека като едно същество, затворено само в неговата кожа, неговия физически организъм, защото човек принадлежи на цялото човечество и постоянно преминават сили и действия от един човек върху друг и, че човек не може да отдели своето здраве от здравето на цялото човечество. Хората допускат това в по-грубите действия, но не и по отношение на по-тънките действия, защото не познават фактите. Но в Евангелието на Лука са посочени такива по-тънки действия. Така в 8-ма глава се казва: "А когато се върна Исус, народът Го прие, защото всички Го чакаха. И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, падна при краката на Исус и Го молеше да дойде в неговия дом, защото имаше единствена дъщеря, на около 12 години, която умираше. Но като отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше кръвотечение от 12 години и беше изхарчила всичкото си имане по лекари и никой не е могъл да я изцери, се приближи до Него и докосна полата на дрехата Му, и в този час кръвотечението спря". Следователно, Христос трябваше да изцери 12-го- дишната дъщеря на Яир. Но как може да я изцели, когато тя е близо до смъртта. Това можем да разберем само, когато знаем, че една физическа болест е свързана с друго явление в друг един човек и, че тя не може да бъде изцерена, без да се вземе под внимание това друго явление. Защото, когато се е родило момичето, което сега е на 12 години, то е имало една опредлена връзка с друга една личност, дълбоко кармична. Ето защо сега ни се разказва в Евангелието, че зад гърба на Христа, когато отива към болното момиче, се доближава една жена, която от 12 години страда от една болест и се докоснала до полата на Неговата дреха. Тази жена се споменава, защото в своята карма е била свързана с момичето на Яир. Това 12 годишно момиче и болната от 12 години жена са свързани една с друга. И не напразно тук е поставено едно тайнствено число, че до Исус се доближава една жена, боледуваща от 12 години, на каквато възраст е и болното момиче. И тя с допирането си до Христа е изцерена, защото от Него излиза сила, която я изцерява и едва сега Исус може да отиде в дома на Яир и да изцери 12 - годишното момиче, което беше считано за мъртво. Защото на момичето липсваха именно онези жизнени сили, които преливаха в изобилие у болната жена. И в случая Христос взема от нейните сили и ги предаде на болното момиче, и то оздравя. Така дълбоко трябва да вникнем в нещата, за да можем да разберем кармата, която свързва един човек с друг. Тогава ние можем да видим как третият начин на действие на Христос, действие върху целокупния човек, е посочен в Евангелието на Лука. Именно с оглед на това трябва да се разглежда по-висшето действие на Христос така, както то е показано в Евангелието на Лука. Така нагледно ни се показва как Духът на Христа действа върху всички членове на човешкото същество. А това, именно, е същественото. И евангелист Лука, който в тази част на своето Евангелие се спира особено на изцеленията, иска да покаже как изцелителните действия на духа на Христа ни представя едно разгръщане на Аза до най-високия връх на човешкото развитие. Така той ни показва как Христос действа върху астралното, етерното и физическото тяло на човеците. По този начин Лука е поставил пред хората великият идеал на развитието на човечеството. С това, което ни представя той, ни казва: Насочете погледа си към вашето бъдеще. Днес вашият Аз "така, както той се е раздвоил, е още слаб. Той има още малка власт, но Той постепенно ще стане господар на астралното, на етерното и физическото тяло и ще ги преобрази. Пред вас е поставен великият идеал на Христа, който показва на човеците каква може да бъде властта на Духа над астралното, етерното и физическото тяло. Това, което Христос можеше, е идеал за всички човеци, в течение на развитието всеки човек ще го постигне. Това ни е показано в Евангелието на Лука чрез изцелението на различните видове болести, които са във връзка с различните тела от страна на Христа. И както Христос проникна трите тела на Исус, така и човешкият Дух постепенно, в течение на развитието ще проникне и ще завладее трите тела на човека - астралното, етерното и физическото. И тогава той ще постигне своята свобода. Но без Христос това не може да се постигне. Христос, със слизането Си на земята и с вливането на силата на Любовта в земното развитие и в човешката душа, с това Той укрепи човешката душа. За да може да се разцъфти, да се пробуди Духът в нея и тогава тя ще получи свободата си, като се съедини с Духа, който е едно с Христовия Дух. Ако Христос не беше дошъл на Земята, тогава развитието на човечеството така би напредвало, че азът би се изявил напълно. Но колкото повече би се изявявал азът, толкова повече биха изчезвали съществуващите по- рано изпъкващи качества на астралното, на етерното и на физическото тяло, всяко старо ясновидство, всяко старо господство на душата и Духа над тялото биха изчезнали, защото това би било една необходимост на това развитие. Човек би станал един себесъзнателен аз, обаче един аз, който все повече и повече би довел човека до егоизъм, би го довел все повече до там да направи да умре Любовта на Земята, да направи да изчезне Любовта от Земята. Хората пак биха станали азове, обаче напълно егоистични. Това е важен пункт в развитието. При идването на Христос човечеството вече е узряло да се издигне до развитието на аза. Но същевременно чрез това то беше изгубило способността да му се въздейства по стария начин - чрез закона, даван отвън. Закон, откровението на планината Синай можеше да действа в онези времена, защото азът не беше се изявил напълно и астралното тяло тогава е стояло най-високо по отношение на другите членове на човека и е могло да се влее и отпечата онова, което трябваше да върши, за да действа правилно във външния свят. Така законът от Синай бе даден на човечеството като едно предварително откровение, но същевременно като едно последно откровение пред новата епоха, преди азът напълно да се изяви. Когато се изяви, тогава човек, ако не бе станало нещо друго, би гледал само на своя аз. Човечеството бе узряло за развитието на аза, но азът би бил нещо празно, съд без съдържание. Той би бил един аз, който мисли само за себе си и не би искал да направи нищо за другите човеци, за света. Да даде съдържание на този аз, да го тласне към такова развитие и той да излъчва от себе си силата на Любовта, това бе мисията на Христа на Земята. Без Христа азът би станал като един празен съд. Чрез идването на Христа азът стана един съд, който все повече и повече ще се изпълва с Любовта. Ето защо Христос можа да каже на окръжаващите го: "Когато виждате да се надигат облаци, вие казвате, че ще дойде такова и такова време. Така вие съдите за времето според външните знаци. Но вие не разбирате знаменията на времето. Защото, ако ги разбирате, ако можехте да съдите за тях, вие бихте знаели, че в душата ви трябва да влезе Бог, Който да проникне и тогава не бихте казали: Ние можем да живеем и с това, което сме получили от древни времена. Това, което произхожда от древни времена, ви го дават книжниците и фарисеите, които искат да запазят старото и не допускат да се прибави нещо към това, което по-рано е било дадено на човеците. Това е квас, който не ще произведе вече нищо в развитието на човечеството. Но който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той не разбира знаменията на времето. Той не знае какъв поврат става в човечеството". Това е смисълът на думите, които Христос е изказал на окръжаващите го, че никак не зависи от наклонностите на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не, а това зависи от необходимостта в по-нататъшното развитие на човечеството. С проповедите, които ни са предадени в Евангелието на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява само старото, не е вече достатъчен. Могат да вярват, че той е достатъчен само онези, които не чувстват задължението да съдят не по своите прищевки, а според необходимостта на развитието на света. Това иска да каже Христос на хората чрез своите проповеди, които са предадени в Евангелието на Лука като знамение на времето. Ето защо Христос нарича това, което книжниците и фарисеите искаха лъжа, нещо, което не отговаря на действителността на външния свят. Това иска да каже този израз. По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила. Това е голяма разлика. Можем да кажем че Буда е донесъл на света Мъдростта за Любовта и състраданието. Обаче, има разлика между Мъдростта, мисълта и живата сила, която действа. Има разлика между това, да знаем какъв трябва да бъде азът и това, да оставим да се влее в нас живата сила на Любовта, която след това отново да се разлива от аза в целия свят така, както разливайки се от Христа тази сила действа върху астралното тяло, етерното и физическото тяло на окръжаващите ни. Да знаем какво е съдържанието на учението за състраданието и Любовта, това стана познато на човечеството чрез импулса, който Буда беше донесъл. Напротив, това, което Христос донесе е от самото начало една жива сила, а не учение.Той сам се отдаде, слезе на Земята, за да се влее не само в астралното тяло на човека, но и в неговия аз, за да има този аз сила да излъчва от себе си Любовта като една жива сила. Това донесе Христос на човечеството, а не само учението за Любовта. Така че, не трябва само да знаем учението за състраданието и Любовта, но под влиянието на Христа трябва да развием тази сила в нас. Тази способност идва от Христос. Той вля самата Любов в човеците и тя все повече ще расте и ще се развива в света. Така че, Буда донесе на човечеството учението за състраданието и Любовта под влияние, на което в човечесвото постепенно се изработва моралното чувство, а Христос донесе на хората Любовта като жива сила, която влияе върху техните души и сърца, и способността да се излива тази Любов от техния аз върху човечеството. Това донесе Той на всяко човешко сърце и на всяка човешка душа. Той донесе нещо, от което човешките души могат да бъдат препълнени. Той даде не само едно учение, което човек може да приеме като една мисъл или идея и една сила, която може да прелива от човешката душа. И това не е никоя друга сила, освен онази, която може да действа в човешката душа като Христова сила и, която човешката душа може да направи да се струи в изобилие от нея, която е наречена сила на вярата, както в Евангелието на Лука, така и в другите Евангелия. Вяра има онзи, който приеме Любовта в себе си, който приеме Христа в себе си така, щото Христос живее в него. Неговият аз не е само празен съд, но този аз е изпълнен с Любовта, която прелива от него. Христос можеше да изцерява чрез Словото, защото беше първият, който направи да се върти "колелото на любовта" като една свободна способност и сила в човешката душа, който имаше в себе си Любовта, най-високата степен, така преизпълваща и преливаща, че тя се преливаше в онези, които го заобикаляха и ги оздравяваше душевно и телесно, като внасяше в тях новия живот. Защото Словото, което той изричаше - безразлично дали "Стани и ходи" или "Прощават ти се греховете" или някои други думи - извличаше от преливащата в неговата душа Любов. А онези, които можеха макар и малко да се изпълнят със това съдържание, Христос ги наричаше вярващи. Само тази мисъл, тази идея трябва да свързваме с понятието вяра, едно от най-важните понятия в Новия Завет. Учителят казва, че човек може да вярва само на онзи, когото обича, защото вярата е резултат от изобилието на Любовта. Вярата е способност човек да прелива над себе си, да прелива над това, което първоначално азът може да направи за своето собствено усъвършенстване. Затова Христос учеше как човек може да се издигне над себе си, как трябва да прелива над себе си. Той често казваше това с прости думи, каквито са въобще думите в Евангелието на Лука, които могат да говорят и на най-простите сърца. Така той казва: "Не е достатъчно да давате само на онези, за които добре знаете, че те отново ще ви го върнат. Защото това правят и грешниците. Като добре знаете, че отново ще получите каквото сте дали, тогава вие не сте извършили нищо от преливащата Любов. Но когато давате и знаете, че не ще ви бъде върнато, тогава сте сторили това от истинска Любов". Тогава това е Любов, която азът като съсъд не побира, но прелива от него. И този аз трябва да се освободи от тази сила, която прелива от него и раздава на другите. И Христос казва в най-разнообразни форми кога азът трябва да прелива и как в света трябва да действаме от преизобилието на аза, от едно чувство, което прелива над себе си. Евангелието на Лука съдържа тази сила на преливащата Любов, когато остави думите му да действат върху нас така, че ние намираме тази преливаща Любов да прониква всички наши думи и тези думи имат сила да произведат едно действие върху външния свят. Евангелист Матей е изразил тази тайна на християнството в следните кратки думи: "От преизпълнението на сърцето говори устата". Това е един от най-висшите християнски идеали. Устата говори от преливащото от Любов сърце, от това, което сърцето не може да побере. Сърцето се движи от кръвта, а кръвта е израз на аза, следователно горните думи могат да се преведат: От един преливащ аз, който излъчва от себе си сила, защото тази сила е и силата на вярата, говори устата. Тогава нашите думи ще бъдат такива, че те действително ще съдържат Христовата сила така, че изречението "От изпълнението на сърцето говори устата" е изречение, което съдържа в себе си същността на християнството. Това изречение е дадено в латинския превод, както горе го посочихме. В някои преводи е казано: "Каквото е в сърцето на човека, това говори устата". В някои български преводи това изречение е преведено както е в латинския превод. Тази сила, която може да прелива от човешкото сърце, е силата Христова. Тук думата сърце е писана вместо думата аз. Това, което азът може да създаде в себе си, то изтича от него. Едва към края на земното развитие азът ще стигне до там, да приеме целия Христос в себе си. Христос пренесе Любовта от небесните висини на Земята и направи тя да стане постоянно достояние, собственост на отделния човешки аз, на отделната човешка душа. Не трябва да се мисли, че Любовта по-рано не е съществувала. Любовта и по-рано е съществувала, но не е имало онази Любов, която да бъде непосредствена собственост на човешката душа, която извира от дълбочината на душата. Преди това е имало една Любов, вдъхновена от възвишени същества, Любов, която Христос правеше да излиза от космичните висини към Земята и която се вливала несъзнателно в човешките души. Така че, Христос е въздействал върху човешките души и преди да слезе на Земята в човешки образ, но тогава той действал отвън, докато след слизането си на Земята той проникна в човешките души и събуди Любовта отвътре. За Христа беше един напредък той да вземе човешки образ. Евангелието на Лука ни говори не само за едно учение, но то ни говори за онова същество, което се вля с космическата си сила в Земята и в човешките души. Това е един факт, който в окултизма е изразен по следния начин: Будисатвите, които стават Буда, биха могли да спасят човека само по отношение на неговия ум чрез Мъдростта, която носят, но те никога не могат да спасят цялостния човек. Защото цялостният човек може да бъде спасен не само когато Мъдростта действа, но когато и топлината на Любовта проникне целия негов организъм. Да спаси душите чрез принципа на Любовта, която донесе на Земята, това беше задачата на Христа. Задачата Му беше да донесе на човечеството силата на Любовта. И затова Христос, както и неговите ученици не придаваха някакво теоретическо учение, а се стремяха да вливат в душите и в сърцата такива чувства, които като узреят в човешката душа, ще доведат човека до онези учения, които се преподават теоретически в Окултната Наука като учението за кармата, за прераждането и т.н. Така като отворим Евангелието на Лука и правилно вникнем в смисъла на неговите думи, ние можем да прочетем в него как е бил възвестен в онези времена закона на кармата. Така в шеста глава, от 20 до 23 стих на Лука е казано: "Блажени сте вие, които сте бедни, защото вие ще наследите Царството Небесно. Блажени сте вие, които гладувате, защото ще бъдете наситени. Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете. Блажени сте, когато хората ви мразят и ругаят заради Сина Человечески. Радвайте се и веселете се в този ден, защото ето вашата заплата ще бъде голяма в духовните светове". Тук ние имаме изложено учението за възмездието, закона за уравновесяването, на компенсирането, без да се излага по отвлечен начин учението за кармата и прераждането, а се проявява старание да се влее в душата по пътя на чувствата сигурността, че тези, които гладуват известно време в определена област, ще намерят възмездие. В онази епоха тези чувства трябваше да се влеят в човешките души. И душите, които живееха в тази епоха и в чиито души това учение бе влято в тази форма, когато се въплътят отново, те ще бъдат вече узрели, за да могат да приемат тези учения като Мъдрост, като учения. Така в онова време трябваше да се влее това, което постепенно да узрее в тях. Защото тогава се подготвяше настъпването на едно ново време, когато човешкият аз трябваше да се изяви в своята пълнота. Навремето Христос можа само да посади семето, да даде подбудата и това семе трябваше постепенно да прорасте и да се развие. Затова духовното ръководство на човечеството се е погрижило, винаги в подходящо време да могат да се явяват на Земята хора, които да донесат онова, за което хората са узрели в определено време. Христос се погрижи за това, непосредствено след неговото заминаване хората да имат благовестието така, както те можеха да го разберат. И той се погрижи също така, в по-късните времена да се явят хора, които да се погрижат в духовно отношение, които са готови да приемат учението. Начинът, по който Христос предварително се погрижи за времената, които последваха събитието на Голгота, ни е описано от Евангелието на Йоан. Той ни показва как самият Христос възкреси Лазар, който стана един от най- добрите работници в началото на християнското развитие. Но Христос също се погрижи предварително за това, в по-късните времена да може да дойде онази индивидуалност, която ще може да изнесе в една конкретна форма това учение на човечеството, за което хората щяха да станат готови по-късно. За тази цел Христос трябваше да възкреси още една индивидуалност, която чрез това се подготвя за една бъдеща апостолска работа. Това възкресение ни е предадено в Евангелието на Лука. За да ни опише този пълен с тайнственост процес, евангелист Лука е вплел в своето Евангелие това възкресение. Това, което ни описва Лука за възкресението на момчето от Наин, съдържа тайната за едно посвещение. Това възкресение е една форма на посвещение. Според Окултната Наука, онзи индивид, който беше в тялото на момчето от Наин, трябваше да мине през един особен ред посвещения, защото съществуват различни видове посвещения. Един начин на посвещение е обикновеният начин, при който посвещаваният вижда още след посвещението да просияват в неговата душа знанията за висшите светове. Друг един вид посвещение може да стане така, че отначало в душата на посвещавания само се посажда зародиша на едно духовно развитие и тази душа трябва да чака още ред прераждания, докато това, което е заложено като зародиш в нея се развие в следващото прераждане. Тогава този зародиш прораства и в това следващо прераждане човек се появява като посветен в истинския смисъл на думата. Такова едно посвещение е било извършено с момчето от Наин. Тогава при възкресението неговата душа е била преобразена. Но тази душа още не е имала съзнанието, че е пробудена вече във висшите светове. Едва в следващото въплъщение се развиват силите, които са били положени в нея в миналото. Според Окултната Наука тази индивидуалност, която Христос беше възкресил в лицето на младежа от Наин, се е преродил като един велик религиозен учител на християнството с онези сили, които Христос беше вложил в неговата душа. Този учител на христианството имал мисията да проникне християнството с онези учения, които по времето на Христа не можеха да бъдат открито изнесени, защото хората не бяха готови за това. Те е трябвало тогава да бъдат внасяни като семена в човешките души, които в последствие се развиват.
  5. 12. ИЗЦЕЛЕНИЯТА НА ХРИСТА Изцеленията, извършени от Христа, играят важна роля в Евангелието на Лука. В Древността лекарите са си служили с магнетичните сили на природата за лекуване. И Лука, като гръцки лекар, е познавал това изкуство. Лекарят е бил, така да се каже, акумулатор на силите на природата и чрез тях извършвал лекуването на различните болести. Следователно, новото и чудното в изцелителните деяния на Христа не е било в това, че Той е изцелявал, но как е изцелявал. Често се казва: "От Него излезе голяма сила" и "целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше болни" (6;19). Понякога тази сила се нарича по-точно "сила на Господа". Така например, казано е: "И сила от Господа бе с Него да изцелява" (5; 17). Но в случая Господ не е едно Същество, което пристъпва към човека отвън, но това е Неговата висша сила на Духа, Неговата вътрешна, Божествена сила. Христос е излъчвал силите на Духа и чрез това е укрепвал силите на Духа в човека, който от своя страна е укрепвал тялото. Предхристиянските методи за лечение, като се започне от Египет и се мине през Индия, до Гърция, са били методи, които са си служили с несъзнателното в човека и са въздействали направо върху тялото на човека. Упадъчните остатъци от старите начини на лечение днес отново възникват в така наречената хипнотична медицина и във всякакъв вид атавистични, старинни течения на лекуване. Христос е лекувал със силата на Духа, като е въздействал върху духа, върху аза на болния човек. Именно на онова място, където става дума за "силата на Господа" като източник на изцеляване, ни пренася към изцелението на схванатия от подагра, което започва, преди всичко, с вътрешно изцеление, прощение на греховете, при което външното изцеление е резултат на засиленото, укрепнало влияние на Духа в човека. Накрая Христос говори на схванатия като един, който е бил изцелен, благодарение на това, че неговата вяра, неговата вътрешна Божествена сила е тази, която му е помогнала. Можем да кажем, че за разлика от лунните изцеления на предхристиянските времена, изцеленията, извършени от Христос са слънчеви изцеления, изцеления чрез озаряващите духа на човека слънчеви духовни сили. И когато се казва, че Христос е изцелявал в съботен ден, денят на Сатурн, чиито сили са вцепеняващи и отнемащи живот, на тях Христос противопоставя лечителните и животворни сили на Слънцето, което е сам Той.
  6. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО Още от началото на проповедта след Назарет, Христос проповядва в Капернаум, "и се учудваха на учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". Словото има власт, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт. И затова Той казва на Пилат, когато Го пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е. разполагам с власт и сила, но Моето царство не е от този свят. Той е Цар в Духовните светове и разполага с голяма власт и сила. На излизане от синагогата в Капернаум го среща човек, хванат от нечист бяс, който извиква със силен глас: "Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познаваме Те Кой си Ти, Светият Божий. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред, излезе от него, без да го повреди никак". "И като стана та излезе от синагогата, влезе в симоновата къща. А симоновата тъща беше хваната от силна треска. И молиха Го за нея. И Той, като застана над нея, смъмра треската и тя остави, и на часа стана, та им прислужваше". На друго място съм се спрял повече за треската на Петровата тъща. Щом Христос е смъмрал треската, значи тя е живо същество, чува и разбира, когато й се говори. Затова излиза, щом й говори Един, Който има власт. Защото според Окултната Наука и болестите са живи същества, които се вселяват в астралното, етерното и физическото тяло на човека и човек трябва да има власт, за да ги изгони. Но самият човек е причина, за да влязат те в него, защото той сам им е отворил вратата по някакъв начин. По-нататък се казва: "И когато залязваше Слънцето всички, които бяха болни от разни болести, дойдоха при Него. А Той, като положи ръцете си на всеки от тях, изцели ги. Още и бесовете с крясък излизаха и казваха: Ти си Божият Син! А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. В пета глава е разказано за риболова на Петър. Той със своите съдружници цяла нощ е хвърлял мрежата в езерото и нищо не е уловил. Христос влязъл в една от ладиите и оттам поучавал народа, понеже се бил събрал много народ и Го притискал. "И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърли мрежите за ловитба... Симон Му казва: По Твоята дума ще хвърля мрежата. И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им... А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек... А Исус рече на Симона: Не бой се, отсега човеци ще ловиш". И Петър остави лодките и тръгна след Него. Тук пак ни е показана силата и властта, с които Христос разполага, че по Неговата дума и рибите влизат в мрежите, ако го вземем буквално като физически факт. Тук е важно, че е показана Силата на Словото на Христа. Той само като каже една дума, стават нещата. А тази Сила иде от Любовта, която живее в Него. По-нататък се казва: "И когато беше в един от градовете, ето човек, който беше цял прокажен. Като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. А Той простря ръката Си и се допре до него, и рече: Искам, бъди очистен. И на часа проказата му го остави". Тук, както и в много други случаи е показано, че болестите като живи същества, Му се покоряват. Но тук фактор е вярата, която болният има. Болният казва: Ако искаш, можеш да ме излекуваш. Това показва, че той вярва, че Христос има власт над болестите и те Го слушат. В 17 стих на пета глава се казва: "... И сила от Господа бе с него да изцелява". От 18 до 26 стих на петата глава се говори за един паралитик, когото спуснали през покрива. Исус, като видя вярата им, казва на болния: "човече, прощават ти се греховете". Тогава фарисеите, които били там, почнали да роптаят и да казват, че богохулства". Но Исус, като видя разискванията им, в отговор им казва: Защо разисквате в сърцето си? Кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, рече на паралитика: Казвам ти: Стани, дигни постелката си и иди у дома си. И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше и отиде у дома си, дето славеше Бога". Тук пак ни е показана Силата на Словото Христово. Той казва: "Стани и ходи" и болният става и почва да ходи съвършено здрав. След призоваването на Левий, който дава обяд на Исус и учениците Му, на който присъстват много митари, фарисеите го обвиняват, че яде с грешниците, на което Христос им казва: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние". Навсякъде при тези изцелявания, Христос проявява Любовта си към болните телесно и душевно, към грешниците, за които казва, че той е дошъл да ги призове на покаяние, т.е. да им покаже правия Път на Живота. Когато фарисеите Го обвиняват, защо Неговите ученици като минават през полето, късат класове и ядат в съботен ден, Той казва: "Човешкият Син е господар на съботата". И на друго място загатва за това, че Исус извършва своите изцеления обикновено в събота. Съботата е ден на Сатурн, а Христос е Логосът, Духът на Слънцето. Слънцето е носител на Живота, а Сатурн е планета, която препятства Живота. И когато Той в събота лекува, с това Той противопоставя Своята слънчева природа на сатурновата природа и слънчевата природа взема надмощие. Затова Той казва: Човешкият Син е господар на съботата. До Неговото слизане на земята, у евреите, особено, е господарувала съботата, т.е. Сатурн, който, от друга страна, представлява законът на кармата. И като казва Христос, че Син Человечески е господар и на съботата, с това Той им казва, че Той, като Дух на Слънцето, като носител на Живота, е господар на кармата. Защото кармата е, която връзва болните и Христос, чрез Живота и Любовта, които носи в Себе Си, поема кармата в Себе Си и я трансформира, а на хората дава Живот и импулса на Любовта, които ги оздравяват. Защото Животът и Любовта винаги носят здраве и сила, а болестите са резултат на противодействащите сили на Сатурн, т.е. на съдбата и затова, изцелявайки болните, Христос казва: Аз съм господар на съботата, т.е. на съдбата. От 7 до 11 стих в шеста глава се говори, как в присъствието на фарисеите Христос излекувал човека с изсъхналата ръка. Той казва на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. Тогава Исус попита фарисеите: "Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот, или да погуби? И като ги изгледа всичките, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така и ръката му оздраве". Тук пак ни е показана Силата на Словото, че думите на Христос имат Сила и носят Живот. Това е, защото те са изпълнени с Любов, а Любовта носи Живот. Христос прави всичко от Любов към хората и понеже Той носи Силата на Любовта, а Любовта носи Живот, затова думите Му имат Сила. След това се казва, че много народ дошъл да Го чуе и да се изцелява от болестите. Също и измъчваните от нечисти духове се изцелявали. "Целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всички". Тук ни е показано, че Силата на Любовта и Живота преливат в Него като Сила, която носи живот, която изцелява всички болести. В случая Той е като едно живо динамо, което непрекъснато излъчва от себе Си мощни енергии, които прогонват всички лоши духове, които причиняват различните болести и по такъв начин изцелява болните. След този случай следва поучението към учениците, като ги нарича блажени. Затова ще се спра по-нататък. В седма глава се предава случката със слугата на стотника, който праща до Исус да го помолят да дойде да му помогне. След това изпраща други, когато Исус е вече близо до неговия дом, да му кажат: "Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми. Затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе. Кажи само една дума и слугата ми ще оздравее". Значи, стотникът е познавал Силата на Христовото Слово и затова казва: "Кажи само дума и слугата ми ще оздравее". Затова Христос казва: "Нито в Израиля съм намерил толкова вяра". И когато изпратените се върнали в къщи, намерили слугата оздравял. Случката с възкресението на момчето от Наин, за което споменах по-рано, е предадена в тази глава и там, между другото, пак е показана Силата на Словото на Христа. "И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна, седна и почна да говори". Учениците на Йоан Кръстител идат, пратени от него, да Го питат: "Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме? И в същият час той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете и кажете на Йоана това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват. Мъртвите биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен е онзи, който не се съблазни в мене" (7;20-23). В осма глава се говори за плаването на учениците по езерото. "А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха, така щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го, казвайки: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина" (8:23-24). Тук пак ни е показана Силата на Словото на Христа, Който заповядва на вятъра и на морските вълни. С това също ни е показано, че вятърът и морските вълни се произвеждат от живи същества, за да може да им заповядва и да се смъмрят. Защото на един чисто механичен процес не може да се заповядва, не може да се смъмря. На него трябва да се противопоставя по-силен от него процес. Но тук се казва, че Христос смъмрал вятъра и водата, и те утихнали. Значи, те са живи същества, които се подчиняват на Неговото Слово. По-нататък се разказва за човека с многото бесове, който живее в гробищата. "Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него и рече със силен глас: Какво имаш ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи. Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; та го връзваха във вериги и окови, и така го пазеха; но той разкъсваше веригите и духът го гонеше по пустините. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много духове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отиват в бездната" (8;28-31). Тук, както и на други места е показано, че Христос заповядва и на духовете на бездната. Само като го видят духовете на бездната, понеже го виждат в неговата Божествена светлина, затова веднага викат да не ги мъчи, да не ги изгонва от телата, в които са се настанили. И в случая с дъщерята на Яир, който е описан в тази глава, Христос само казва на момичето: "Момиче, стани!" И то става. Духът му се връща в него. Значи и духовете, които са напуснали телата и са в отвъдния свят, като чуят гласа Му, веднага Му се подчиняват, защото Той е Господар на Духовния Свят. И всички Го познават като такъв, Който носи Любовта и Живота - те са сили, срещу които нищо не може да устои. В началото на девета глава се разказва, че свикал 12-те им дал власт и сила. Казано е: "И като свика 12-те, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Царството Божие и да изцеляват болни" (9,1-2). Значи, Той има власт не само да заповядва на бесовете и на всички духове, но има власт да предаде тази сила и власт на други, които са готови за това, каквито са апостолите. Това показва, че Той е господар и цар в духовните светове и разполага с неограничена власт, която използва за благото и доброто както на всички човеци, така и на всички същества. Да предаде някой власт и сила на други, Той трябва да е такъв, Който разполага с тази власт и сила и я дава на тези, които са достойни, които са готови. И тази сила и тази власт идват от Любовта, която е в Него и с която Той упражнява тази власт и сила. В случая Любовта е върховната творческа сила на Битието, с която Христос разполага. Когато Исус слезе от планината след преображението, "И,ето, един човек от народа извика казвайки: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единствено чадо. И ето, духът го прихваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща. И помолих твоите ученици да го изгонят, но те не можаха. Исус в отговор рече: О, роден неверен и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. И когато още идеше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му" (9;37-42). Интересното тук е, че по-рано се каза, че Христос дава власт на учениците над нечистите духове и те ги изгонваха, но сега не могат да изгонят този дух. А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско село, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия. Но Христос ги смъмрал за това и им казал, че не знаят на какъв дух служат. Значи, апостолите са имали власт да свалят и огън от небето. Това е пак една окултна дарба, която не е достояние на всички хора. В началото на 10 глава се казва, че изпратил 70-те да проповядват пред Него в онези градове, където Той ще мине. И като се върнали 70-те, казали Му: "Господи, в Твоето име бесовете се покоряваха на нас. А той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са изписани на небесата" (10;17-20). Тук пак ни е подчертано, че Христос има власт да раздава сила и власт над цялата сила на врага. Но по-важно за учениците е, че имената им са написани на небето, т.е., че те са граждани на небето, а не това, че имат власт над духовете. И това е важно, но второто е още по-важно. Да бъде името на някого изписано на небето, това предполага, че неговото съзнание е пробудено в духовния свят, да има известна степен на посвещение. В 13-та глава се говори за гърбавата жена, която той излекувал в събота. Тя била схваната от 18 години. "А Исус като я видя, повика я и рече: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръцете си на нея и тя се изправи, и славеше Бога" (13:12-13). Значи, само с една дума и полагане на ръцете си върху жената, тя е освободена от своя недъг. От Учителя има цяла беседа върху този случай, озаглавена "Гърбавата жена". В 17 глава, 12 стих се казва: "И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, наставниче, смили се над нас! И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отидоха, очистиха се. И един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас хвалеше Бога. И падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин. А Исус в отговор му рече Нали се очистиха десетимата, а де са деветимата? Не намериха ли се други да се върнат и да въздадат слава на Бога, освен този иноплеменник? И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцери (17:12-19). В 18 глава, от 36 до 43 стих е предаден разказът за изцеряването на слепия, който като чува, че идва Исус, казва: "Сине Давидов, смили се над мене". Това повтаря два пъти. Тогава Исус го пита, какво иска да направи за него. Той казва: Да прогледам. Исус му казва: Прогледай, твоята вяра те изцери. И той веднага прогледнал и тръгнал след него, като славел Бога. Тук са важни две неща. Първо, слепият проглежда само с една дума, казана от Исус - "прогледай". И той му казва: Твоята вяра те изцери. 'Второто важно нещо е, че той казва: "Сине Давидов", като го повтаря два пъти. Това е важно, но върху тази мисъл ще се спра на друго място.
  7. 7. МИСЛИ НА ХРИСТОС, КОИТО СА ЯСНИ ОКУЛТНИ ИСТИНИ Сега ще изнеса някои мисли, изказани от Христа пред учениците, които сами по себе си са окултни истини и показват окултния характер на Евангелието. 1. Подвизавайте се да влезете през Тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат. 2. Като изказа притчата за сеятеля, Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша. И учениците Го питат за смисъла на притчата и Той им казва: На вас е дадено да знаете Тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, тъй щото като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират. 3. Между родените от жена няма по-голям от Йоана Кръстителя. Обаче и най-малкият в Царството Божие е по- голям от Йоана. 4. Истина ви казвам, има някои от стоящите тука, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство. 5. И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха и да чуят това, което вие чувате и не чуха. 6. Това поколение иска знамения и няма да му се даде друго знамение, освен знамението на пророк Йона. Както Йон беше три дни в корема на кита, така Син Человечески ще бъде три деня в сърцето на земята. 7. Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече искам, ако се е вече запалил. Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя и колко се утеснявам, докато се извърши. 8. Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята, не, казвам ви, но по-скоро раздяла. 9. Защото човеците на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез Виделината. И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправилното богатство, та когато стане нужда да ви приемат във вечните жилища. 10. Законът и пророците бяха до Йоана. Оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. 11. Защото Божието Царство е вътре във вас. 12. Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 13. Всеки ден Той поучаваше в храма и всяка нощ излизаше на хълма, наречен Елеонски. 14. Всичко Ми е предадено от Отца Ми и освен Отец никой не знае Кой е Синът. И никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът благоволи да му Го открие.
  8. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област. Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат. Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина. Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в Светлина. А който не намери Христа преди смъртта си, той след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в този, и в онзи свят.
  9. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА В 20 глава се описва възкресението и свързаните с него Тайни. Тази глава почва по следния начин: "Първият ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба на сутринта, когато беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затова се затичва и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. И Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. И двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба и видя плащениците сложени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място. Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете. И те й казват: Жено, защо плачеш? - Казва им: Защото дигнали Господа ми и не знам къде са Го положили. Като рече това, тя се обърна назад и видя Исус, че стои, но не позна, че беше Исус. Казва й Исус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? - А като мислеше, че е градинарят, каза Му: Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми де си Го положил и аз ще Го вдигна. Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! Което значи: Учителю! Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца, но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог". Мария Магдалина отива, известява на учениците и че Той й казал това. Вечерта на същия ден, първият на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха учениците, беше заключена, поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред и им каза: Мир вам! И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците, като видяха Господа. Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така Аз изпращам вас. И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух. На когото простите греховете, простени са; на които задържите, задържани са... Подир осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома беше с тях. Исус дохожда, както беше заключена вратата, застана насред и рече им: Мир вам! Тогаз казва на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми и тури ръката си в ребрата Ми и не бъди неверен, но верен. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой. Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени, които без да видят, са повярвали". "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне. Той е като заровено житно зърно в земята, което оживява земята около себе си и пониква нагоре и връзва плод. Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе. Понеже въпросът за Възкресението е един от най-важните и дълбоки въпроси, аз ще се спра за малко върху него. Учителят казва някъде в беседите, че един светия не оставя тялото си в гроба. Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик. Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята. Според Окултната Наука материята не е първично явление в Битието. Тя е резултат на нещо. Учителят казва, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени. В нея е затворен един живот, който трябва да се събуди и тогаз материята ще оживее. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, материята е образувана вследствие на едно налягане, което се изразява в това, което наричаме гравитация. Гравитацията е сила, насочена към центъра на Земята. А тази сила е резултат на едно космично налягане, което се упражнява от Божествената Мъдрост. Следователно е един съзнателен процес, който може да се регулира и направлява. И Учителят казва: Ако това налягане се вдигне, вашите тела моментално ще се разпръснат и изчезнат. Това налягане е, което е причина за образуването на формите. За образуването на формите е необходимо действието на две противоположни сили - едната действа като вътрешно напрежение, а другата - като външно налягане. На този принцип са образувани всички форми по лицето на Земята, на този принцип са образувани и всички небесни тела в пространството от първичната материя - Етера, който е една енергия. И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия. И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически Възкресението предполага познаването на вътрешните закони за образуването на формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира. За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност. Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката душа при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала. Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне. А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието". В 21 глава от Йоана се говори за едно трето явяване на Исус пред учениците при Тивериадското езеро, където са били повечето от учениците и ловили риба. Но цяла нощ хвърляли мрежите и не уловили нищо. Когато се разсъмвало, Исус застанал на брега. Учениците, обаче, не познали, че е Исус. "Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха и вече не можеха да я извлекат поради многото риба. Тогаз онзи ученик, когото обичаше Исус, каза на Петра: Господ е. И Петър като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото... И като излязоха на сушата, видяха жарава и риба, турена на нея, и хляб. Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте. Като измъкнали мрежата, в нея имало 153 риби. Това число не е случайно, защото ако се събере кабалистически 1 плюс 5 плюс 3 е равно на девет. А числото 9 е резултат, краят, завършекът на един процес, на един цикъл и началото на нов цикъл. По такъв начин това число може да послужи като ключ за разбирането на цялата глава, на целия риболов. Този риболов е необикновен. Езерото, в случая, представя етерния свят, където учениците са се събрали през нощта. На разсъмване Исус стои на брега и им казва да хвърлят вдясно и се улавят 153 риби. И при това виждат, че Исус вече е наклал огън и турнал риби да се пекат. Това е една от многото Мистерии от Евангелието на Йоана и аз няма да се опитвам да я разкривам, защото първо не е по моите сили и възможности, и второ, тя не трябва да се разкрива още на света. Защото, ако трябваше открито да бъде написано това, то би било написано, но щом е запечатано, нека си стои запечатано, защото съвременното човечество не е много по-готово от човечеството по времето на Христа. Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния свят и ги връща на сушата, на физическото поле. И там говори с тях. В Евангелието е казано: Идва тогаз Исус и взема хляба и дава им, така и рибата. Това беше третият път, дето се яви Исус на учениците Си, откак възкръсна от мъртвите. Това е като една Тайна Вечеря. Като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Сине Йонов, обичаш ли Ме повече от тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш. Това се повтаря три пъти, което също не е случайно. При всяко казване Христос му казва: Паси агънцата Ми, паси овцете Ми. Това е едно поръчение за ръководене на тези, които ще повярват в Него. С това Той назначаваше на служба Петър да бъде ръководител на новообразуваната общност, на новосъздадената църква. След като му казва с каква смърт има да прослави Бога, казва му: "Върви след Мене". Петър, обръщайки се вижда, че иде подире му ученика, когото Исус обичаше и който на Тайната Вечеря Го попита кой ще Го предаде. Него, прочее, като видя Петър, каза на Исуса: Господи, а на този какво ще стане? Исус му казва: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик няма да умре. Исус, обаче, не рече, че няма да умре, но "ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е?" Тук Петър е представен като водител на външното офциално християнство, а Йоан като ръководител на вътрешното, мистично-езотеричното християнство, което ще продължи своето съществуване до второто идване на Христа. И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е. да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище. Та, като дойдем да проучаваме Евангелието, ще го проучаваме по един окултен начин". Специално за Евангелието на Йоан Учителят казва следното: "Казва се, че Йоан е любимият ученик на Христа. Коя е онази черта в характера на Йоан, заради която Христос го е обичал? Все е имало нещо, за което Христос е обичал Йоан. Сам Йоан е обичал Христа. Той е бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие е проникнато от идеи, каквито другите Евангелия не са изнесли. Останалите Евангелия са писани в притчи и поговорки, които имат отношение повече към физическия живот, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал в мистичен дух. Например, мислите, които е предал от разговорите и беседите на Христа в Евангелието си, говорят за разбирането, което е имал. От онова, което е писал, се вижда неговата преданост и чистота към Учителя си и желанието му да не го използва. За Йоан се казва, че е умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан е хвърлен във врящо масло, но не е изгорял. Посветеният не гори. Това показва, че Йоан е бил посветен. За Павел се казва, че е обезглавен, за Петър че е разпнат на кръст. Изобщо, всички апостоли са загинали мъченически".
  10. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа, които Окултната Наука нарича Първи и Втори. Чрез тези два Принципа Първата Причина строи света и внася Живота в него. Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите. Той е Принцип на вечната борба, на вечното разрушение и разединение. Той е обсебил, разединил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е Принцип на разрушението, който същевременно създава, но това, което създава, не е организирано и няма Живот в себе си. Вторият Принцип е, който организира света и внася Живот и Единство. Неговият стремеж е обединението на всички същества в едно Велико Цяло. Него Го наричат още Принцип на Любовта, който носи Живота и организира света, който Първият Принцип е създал. С всеки един от тези Принципи има и същества, които им служат. И всяка група от същества въплъщава в себе си стремежа на Принципа, на който служат. Като служители на тези два Принципа се явяват велики космични Същества, които имат грамадни знания, сила и мощ. И те имат свои представители и между човеците от нашата земя, имат свои Школи между хората. Дейността на тези два Принципа в живота на хората и в света въобще е преплетена и едновременна, вследствие на което се пораждат големите противоречия и контрасти в живота на хората. И всичко това си има свой дълбок смисъл и целесъобразност, защото в Природата няма нецелесъобразност. В Школите и на двата Принципа се изучава Окултната Наука, но като се дойде до методите, които се прилагат за развитието на човека, там вече двете Школи се различават. Когато някой тръгне в пътя на Първия Принцип, той може да придобие грамадни знания и сили, но по силата на Принципа, на който служи, в края на краищата ще се разруши и самоунищожи и всичките му усилия ще отидат напразно. Но понеже Бог е Любов, на всяко същество, независимо в кой път върви, му се дава възможност да си спомни и да се спаси. Същата възможност е дадена на съществата, които служат на Първия Принцип. Един ден и те ще познаят Истината, ще приемат Любовта, която организира света и внася Вечния Живот. Така че, не само големите знания и владеенето на сили са, които определят ученика на Бялото Братство. Но същественото за ученика на Бялата Школа е, че той цял се себеотдава в служене на Великата Любов. И в процеса на това служене той се повдига и усъвършенства. Той не се стреми да прояви себе си лично, но винаги се стреми да прояви Любовта, Божественото Начало. Докато учениците на Първия Принцип се стремят към придобиване на знания и сили, към лично усъвършенстване, за да изпъкнат те, за да се проявят лично те. Тук ще спомена една окултна легенда, която ни разкрива един космичен факт. В началото на създаването на нашия космос, преди милиарди години из недрата на Битието се пробужда едно мощно космично Същество, което озарява със Светлината си цялата вселена. То е било с грамадна мощ и сила и нямало равно на себе си. Казва легендата по-нататък, това велико същество помислило, че няма нищо по-мощно от него в света. То си въобразило, че е самият Бог, всесилният Господар на света. Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата Светлина започнала да се намалява, почнало постепенно да губи силата си и да се чувствува все по-ограничено. Това същество е известно в Окултната Наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява едно друго едно велико и мощно Същество. То също се отличавало с голяма Светлина, Знание и мощ. Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение. Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви Великото в света. И с него се случва обратното явление. Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство. Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека, неговото слизане в материята и неговото възлизане. Един факт от космично естество, предаден под формата на легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е богатството си. Или казано на друг език, изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо. Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието. С грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и сега тръгва отново да намери този Път. Той изгубил връзката с Висшето в себе си. Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си". В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи". Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум". Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог. Един е Той, който се проявява във всички религии под различни Имена: Кришна, Ехова, Брама и прочие. Така че, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени все от Христа". По този въпрос Блаженият Августин казва: "Във всички религии има нещо истинско и това, което в тях е истинско, това е Християнството в тях, преди да е бил Христос на земята". А Учителят казва: "Съвременните хора мислят, че Християнството е ново Учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това Учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по Образ и Пподобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа и са били под Негово ръководство. Всички те са знаели, че всичко възвишено, благородно и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. В днешно време всеки, който иска да работи за благото и повдигането на човечеството, няма какво да основава нови Школи, но да се присъедини към Великото дело на Христа. Защото само Христос е, Който работи за повдигането на човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят, на човечеството пред Бога. Когато човечеството е слизало от Невидимия свят към гъстата материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде заличено човечеството на земята. Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат човека". Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането на човека в света. И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз". Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството. Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи". И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са общи за всички братя на Христа. Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен. Кажеш ли, че не можеш, че ти е мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: Дай новата си дреха на този бедняк. Кажеш ли, че ще дадеш старата, ти пак не си изпълнил Волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е и сам Христос". "Тъй че когато говорим за Христа, всякога трябва да разбираме Първия Образ в света, Първото Начало па човешката еволюция и на човешкия род". Така седи великият въпрос, казва Учителят. А Щайнер казва: "Цялото земно съществуване не би имало никакъв смисъл във вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла Мистерията на Голгота. И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на Неговия Път. И Христос сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя". Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство. И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи. И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия. В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя. Клоновете, които създадоха богомилството и розенкройцерското движение имаха за задача да дадат методи и приложение на Християнството. Всички тези клонове са ръководени от Велики Посветени, които са били във връзка с Христа. Центърът на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи Християнството в славянството и да даде методи за приложение на Учението и да подготви човечеството за Новата раса, за Новата епоха, която иде вече в света и в която ще се приложи Учението на Любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху тази Основа на Любовта ще се изгради Новата култура и новите обществени форми. Хората ще познаят, че са братя и всички ще имат само един Учител - Христос, който ще царува за вечни времена в човешките души и ще въдвори Царството Божие на земята".
  11. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ За да разберем Християнството като окултно учение, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа. Но понеже Христос е най-великото Същество, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем. Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо Същество, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка. Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни. Едва ли някой е разгледал въпроса за Христа с по-голяма дълбочина и по- голяма светлина от Учителя. Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива, имат различни теории за Христа. От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството. В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен. Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят Божествената му страна. Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света". В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека". "Затова и мистиците виждат навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя." "Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни богатства, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат. Ала това е една дълбока Тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в Неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат ту като историческа личност, ту като космична Същност, ту като мистична Сила." Учителят казва още: "Когато говорим за Христа, ние разбираме девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на Ангелите. Той се проявява и като историческа личност, и като космична Същност и като мистична Сила, в зависимост от това къде се проявява. Но Той е Един." Христос е Първият Образ, който се явил в света, който изявил Великата Реалност. И Учителят казва: "Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивото Същество. Ако бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече". Това значи, никой не може да намери Великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне към това. И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя". Това значи, никой не може да намери Бога и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца. Такова е отношението, което съществува между тези двама Велики вътрешни Принципа. Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните?" Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето. Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала. Това е символично казано, че това, което дотогава е било казано на малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите Мистерии, а на народа се говори с притчи". Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите. И Той е дошъл в нашата слънчева система от централното слънце на нашата галак-тика, което Учителят нарича Алфиола, където е центърът на Великото Всемирно Братство, когато Слънцето е център на Всемирното Бяло Братство. Затова Учителят казва още: "Ние сме едно Братство, което има клонове по цялата вселена. Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце". На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус. Това е едно сравнение, което изяснява какво е отношението между Исус и Христос. Слизайки на земята, дошъл от безкрайните глъбини на космоса, Христос, както казах, е имал специалната задача и мисия да приобщи земята към великата хармония на космоса. Защото, както по-рано споменах, Христос е, който организира космоса като едно хармонично цяло. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е. организиран свят. Понеже всеки първоначален импулс в Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог създава световете. Слизайки на земята, Христос има за задача и мисия да организира, да превърне този импулс на Първия Принцип, като му даде възходящо направление и да използва неговите енергии за повдигане на човечеството. Когато Христос казва: "Иде Князът на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа. Христос казва: "Аз съм Виделината на света". А Първият Принцип е Принцип на тъмнината. Значи, Христос е дошъл на земята да превърне тъмнината в Светлина. Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който предаде Христа на разпятието. Случайно ли беше това явление? Не, това не беше случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно. И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох. Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение. Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни. Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада. С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие". "След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос. Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа. Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо". "Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа като около велик Център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това ще бъде Второто идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин, хората ще продължават този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди". Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите. Учителят дава и следната класификация на Великите души, които съставят Бялото Братство. Той казва: "Всички Велики Братя, които работят в духовната сфера на земята са йерархии от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат Братя на Любовта. Други принадлежат на Мъдростта и се наричат Братя на Мъдростта. Те поддържат науката и изкуствата и носят Знанието на човечеството. Трети от тях се наричат Братя на Истината. Те внасят Свободата в човешките умове и сърца. Други се наричат Братя на Справедливостта. Те внасят Правда в човечеството и се разпореждат с всички онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат Братя на Добродетелта, шести - Братя на Красотата и най-после идват онези, които се наричат Йеховисти. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да произнеса същинските им имена, защото са свещени". "В самопожертванието се крие познаването на Христа, Проявеният Бог на Любовта. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело". "Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина". "Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при нас. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор и как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето. Но Той един път е слязъл вече. Втори път няма да слезе на земята. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той и до днес работи върху света и ще стои тук, докато всичко уреди. След това Той ще се върне на Небето, заедно със всички свои чеда. Този Бог е винаги с нас и работи заедно с нас. Той ще ни събере и от нас ще образува Царство на Живота, на което ще съставяме коренчета, клончета, листа, цветове и плодове. Всеки лист ще бъде за изцеление и всеки плод - жива храна. Тогава ние ще бъдем Едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко клонче, всяко коренче и всеки лист съставят част от дървото". "Христос слезе на земята за да отнеме товара на хората и затова казва: Възложете товара си на Господа. Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания и ще ви даде радост. Като е слязъл на земята, Той е пожелал да ви направи щастливи". "Във всяка душа и във всяко сърце трябва да се роди Христос. Но всяко раждане е придружено със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешките души, непременно трябва да се премине това страдание". "С раждането на Христа се отбелязва една Велика епоха в света - явяването на Божия Син. Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа". "Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното. Ще влезем в областта на вечното съединение, вечната Божествена хармония. Затова е създаден света, за да минат сърцата на хората от Първия Принцип във Втория. Процесът е отляво надясно. За да бъдем щастливи, трябва да се съединим с Христа, иначе пътят ни е изгубен". "Всеки трябва да съедини двата Принципа в себе си с Христа. Само така ще бъдете полезни на обществото, на народа и на самите себе си". "За да избегнете лошите последствия от Първия Принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа". "Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този живия Христос, Който е у вас и между вас. Избийте този клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас. Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите". "Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си". "Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника. Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал. Това е вярно, защото Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не може да се предаде. Но и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част". "В Своите мисли, които изказал в Евангелието, Христос е утаил, скрил нещо. Той е казал: Много неща има да ви кажа, но сега не може да носите. То е това, което ще представя зародиша на бъдещето, когато хората ще станат културни, за да могат да го разберат". "Любовта като един Велик Принцип трябва да проникне в човешките души. Само тогава може да се съединим с Христа и да станем братя, сестри и майки на Христа". "Преди две хиляди години Христос е дошъл, обаче тогава имаше едно злокобно съчетание на планетите. Това бе един кармичен закон, дето евреите не бяха в състояние да разберат Христа. Някои се сърдят, че евреите не са разбрали Христа. Много по-добре е, че не са го разбрали, защото ако биха го разбрали, светът щеше да бъде сто пъти по-лош, отколкото е сега". "Нашият Господ, на Когото ние служим, Той е верен, тъй се нарича. "Верен и Истинен", тъй го знаем ние, тъй се казва в Библията. И бих желал всички да знаят кой е Христос. Той се нарича Верен и Истинен. За Него ви говоря Аз. Аз искам този Верен и Истинен да Го турите на Неговия Трон и да казвате навсякъде: "Верен и Истинен е Бог, Който живее в нас". "Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си". Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще станем силни и мощни". "Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква. Този Закон сега е необходим. Няма друга сила в света, която да може да свързва хората, не да ги съединява, но да ги сдружи, да ги примири, както Любовта".
  12. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество. Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух. В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение. Това е дадено в началото на 4-та глава. "Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И тъй изкусителят дойде, и Му рече: Ако си Син Божи, заповядай на тези камъни да станат хлябове. А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза из Божиите уста." Тогава дяволът Го завежда в Светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: Ако си Син Божи, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си". Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа, твоя Бог". Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и Му казва: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогава Исус му каза: "Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш." Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха". Ще представя как предават сцената за изкушението и другите Евангелия, и тогава ще се спра върху неговото значение. Марко предава изкушението много накратко по следния начин: "И веднага Духът го закара в пустинята. И беше в пустинята четиридесет дни изкушаван от Сатаната, и беше със зверовете; и ангелите Му служеха." Лука предава изкушението но следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа в пустинята четиридесет дена, дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и като изминаха те, Той огладня. И дяволът Му рече: Ако си Син Божи, заповядай на този камък да стане хляб. А Исус му отговори: Писано е, "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие Слово]. Тогава като Го възведе [на една планина] нависоко и Му показа всичките царства на Вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На тебе ще дам всичката власт и славата на тези царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), - и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш". Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Син Божи, хвърли се оттук долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят: и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си". А Исус в отговор му рече: "Да не изпиташ Господа твоя Бог". И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време." Йоан не говори нищо нито за кръщението, нито за изкушението. Така, както е даден разказът за изкушението и в трите Евангелия, ясно е, че това не е едно физическо явление, а едно окултно мистично преживяване. Казва се, че Исус бил отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. Тук е важно, че Духът ръководи този процес на изкушението. Духът не е нещо физическо, а също и дяволът не е нещо физическо. Следователно и пустинята, в която Духът отвел Исус, не е физическата пустиня, която се простира около Йордан. Възможно е Исус, след кръщението, да се е оттеглил в пустинята, за да се приготви за Своята работа. Но в случая с изкушението не се касае за тази пустиня. Също забележително е, че изкушенията са три. което не е случайно, а отговаря на един факт, който е свързан с човешкото естество. Интересно е също така, че Христовото Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава. Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят. Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки. Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена. Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили. които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа. Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи. Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н. Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност. Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист. Това е естествено явление, но човек ако иска да проникне безопасно в духовните светове, трябва да превъзмогне този егоизъм, да го победи, да го превърне в енергия във възходяща степен, да го превърне в алтруизъм. Но затова се иска усилия на човешката воля за превъзмогване. Така човек се вижда обективно нападнат от тъмните демонични същества. Такова изживяване са имали християнските мъченици и светии, когато са откъсвали своя поглед от външния свят и са се потопявали в своята вътрешност. Те описват изкушенията и съблазните, които са ги обхващали. И затова даденото в тяхните жития отговаря напълно на Истината. Затова е полезно да се четат биографиите на светиите и мъчениците, да се види как страстите, вълненията, инстинктите и всичко, което съществува в човека, работят. Когато човек намери сили в себе си да преодолее тези отрицателни сили, които работят в неговото вътрешно естество, той се среща с дълбоката основа на своето същество - с Божествените сили, които работят в него. Това е една страна на Посвещението, която ни е необходима, за да разберем разказа за изкушението. Другата страна на Посвещението е съзнателното проникване на ученика в Космоса. Ние сме потопени в Космоса, но не съзнаваме това. През време на съня нашата душа се разлива, така да се каже, в пространството на нашата Слънчева система и влиза във връзка със силите, които се излъчват от всички планети и от Слънцето, с което черпи сили за своето дневно съществуване. Но човек няма съзнание за това свое присъствие в духовния свят, в Космоса. Посвещението се състои именно в това, че чрез него човек се научава да живее не само несъзнателно в Космоса, а да има пълно съзнание за този свой живот в Космоса. Тази е същината на Посвещението за влизане на човека в Космоса. Ако човек проникне с будно съзнание в този необятен свят, без да е подготвен за това духовно, за да може да издържи на величието и Светлината, които се разкриват пред неговия поглед, от тези силни впечатления, които получава, той ще преживее едно ослепяване, което ще се отрази болезнено върху неговата душа. Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпаднат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се справи и оправи там. За да може да се ориентира в този нов обширен свят, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище. Според окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища, от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта на Космоса. Това са, казано с няколко думи, двете страни на древните Посвещения. Това е обширна област, за която би могло да се напише цял том, но аз само споменавам за нея за изяснение на изкушението и Голготската Мистерия. Но след слизането на Христос на Земята се установява едно ново християнско Посвещение, за което също ще кажа няколко думи. При древните Посвещения човек не е бил напълно самостоятелно същество. Той се намирал под влиянието на своя посветител, който обезвреждал излизащите от него демони. Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на друго Посвещение, при което човек да може да се справи сам със себе си, със силите и съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение онзи, който извършва Посвещението, казва само: това и това трябва да се направи, като дава правила и методи как да се работи, а човек сам се справя по-нататък. Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това. Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята. За човека, който иска да мине през Посвещение. Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия свят. Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус. В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела. С това Той дава един импулс, благодарение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло. и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен свят. При древните Посвещения ученикът е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си. Той бил, така да се каже, напълно свободен от физическото си тяло и когато се връщал назад, той можел да си спомни за преживяното в духовните сфери, но не е могъл да пренесе тези преживявания във физическото тяло. Това е било само един спомен, но не и едно пренасяне на преживяното вътре във физическото тяло. Това положение на нещата е било коренно променено чрез слизането на Христос в едно физическо тяло. Преди слизането на Христос на Земята не е съществувало едно физическо и етерно тяло. което да е било способно на гореописаното преживяване - Азът да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло. По-рано положението е било такова, че никой човек не е могъл със своя аз, със своя дух да проникне до физическото и етерното тяло. Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух. Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса. Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението - разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това възлизане в Макрокосмоса с човешката природа. Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуждаеше от това, но Той го извърши за хората. До идването на Христос този процес не е бил извършван в едно човешко физическо и етерно тяло. Дотогава не е съществувало човешко тяло, което да е било проникнато от Христа. Дотогава в пространството е излизала и се е разширявала Божествената същност на човека, но това, което живее в човека, не е излизало в пространството. Това можа да направи само Христос. Той взе със Себе Си това, което живее в човека и го изнесе и разля в пространството. Това можеше да извърши в човешката природа само един Бог. И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват. Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при Посвещението. Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена. След като човек победи тъмните сили, с които се среща първо при слизането в своята вътрешност, той се среща със светлите Божествени сили, които са създали човешкото тяло. Той вижда как над физическото и етерното тяло работят Божествените сили и Божествените същества. Тогава човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните на духовния свят. Такъв един човек, който е минал през този процес на Посвещение и е проникнал в духовните светове, минавайки през себе си, той може да каже: "Аз проникнах в духовните светове, но затова бях подпомогнат. Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа победа, без която иначе демоните от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали". Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят. Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут. При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела. В тези тела човек изживява нещо, което е обективно, както предметите във външния свят са нещо обективно. Както нашият поглед във външния свят обгръща всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния свят. Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло. И това, което човек възприема по такъв начин чрез астралното тяло, в древноеврейския езотеризъм е определено от следните три думи: Нетцах, Йезод и Ход. Ако преведем тези думи на съвременен език, то думата Ход може да се преведе с израза духовно естество, което може да се изяви навън. А думата Нетцах изразява в значително по-груба степен този стремеж за изявяване навън, а това, което е между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси: първо - проявление на един астрален факт, който се изявява навън, това е изразено с думата Ход; след като този процес е, така да се каже, загрубял, това е изразено с думата Нетцах, а междинният нюанс между двата момента на проява е изразен с думата Йезод. Това са, така да се каже, три различни свойства и качества, с които са надарени съществата на астралния свят. Като слезе човек до своето етерно тяло, той възприема нещо по-висше от това, което е обозначено с горепосочените думи. Тук трябва да отбележа, че според схващането на окултната наука, в най-нисшия свят - физическия - работят най-висшите Божествени сили; в етерния - по-малко възвишени, а в астралния - още по-нисши Божествени сили. При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло. Етерното тяло не е така покварено от влиянието на тъмните сили, както астралното. И това, което човек преживява при съзнателното слизане в етерното тяло, в древноеврейския езотеризъм е било наречено с три имена, които трудно могат да се преведат на съвременен език. Тези три думи са: Гедулах, Тиферет и Гебурах. От думата Гедулах получаваме една представа за всичко онова, което в царството на Духа, в духовния свят, е величествено, велико, което прави впечатление на нещо поразяващо със своето величие. Напротив това, което е обозначено с думата Гебурах, има съвършено различен нюанс от този в думата величие. Гебурах е нюансът на онова величие, на онази сила, която вече се изявява навън, за да се противопостави, за да се бори, да се брани и да се изяви навън като самостоятелна същност. Тази сила се изразява навън чрез агресивно действие. Почиващо в себе си величие, вътрешност, която наистина се изявява навън, но не чрез агресивност, а чрез това, че изразява в себе си духовно величие, това е било обозначено с думата Тиферет, която може да се преведе само когато комбинираме нашите две съвременни понятия доброта и красота. Следователно при слизането в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изявяват чрез тези три качества. След това идва слизането във физическото тяло. Във физическото тяло човек се запознава, така да се каже, с най-старите, с най-възвишените Божествени същества, които са работили над него. Когато човек се потопи с будно съзнание в своето физическо тяло, той идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта, към онова знание, което се добива в тежките изживявания на душата и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то само отчасти да се добие. Защото само когато човек преброди всички възможности на Мъдростта, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост, да влезе във връзка със съществата на Мъдростта. Качеството на тези същества на Мъдростта древноеврейското окултно учение нарича Хокма, което днес се превежда с думата Мъдрост. Следният етап в изживяването на физическото тяло е едно качество, което е малко огрубяване на първичната Мъдрост. Това древноеврейските посветени са наричали Вина. Това качество също е свързано с възвишени същества, които изцяло сияят с това качество. Най-висшето, до което човек може да се издигне, когато той слезе във физическото тяло, еврейските посветени са го наричали Кетер. Това име мъчно може да се преведе на съвременен език. Превежда се обикновено с думата Венец или Корона и е израз на най-възвишените Божествени същества. Така че, с това слизане на човека в своята вътрешност - астралното, етерното и физическото тела, човек се среща със съществата, които са работили над него. Затова всъщност това е едно издигане нагоре, едно възлизане, за да влезе във връзка с тези същества. Но, както вече казах, преди човек да дойде във връзка с тези Божествени същества, които са работили и работят над него, той влиза в контакт със съществата на тъмнината, които трябва да победи, за да може, преминавайки през тях, да влезе във връзка с Божествените същества. Защото всичко в проявения свят е поляризирано. И Христос, минавайки през изкушението и побеждавайки тъмните сили, показа на хората Пътя, по който и те могат да постигнат това. Той мина през изкушенията чрез силата на Своето вътрешно Същество, чрез силата на Своя Аз, на Своя Дух. Той победи всички нападки и изкушения на тъмните сили, които идват към човека, които човек среща, когато слиза в своите астрално, етерно и физическо тела. Това е ясно описано в Евангелието на Матей. Представени са всички форми на егоизъм и то така, че ни се обръща до най-висока степен внимание върху тях. Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно езотерично развитие, това, което застава срещу него като пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е, че в неговото същество възниква лошата склонност винаги да се занимава само със своята личност. Тази склонност се среща най-силно подчертано у хора, които се стремят към езотерично развитие. Това се дължи на факта, че човек не знае как да се справи със себе си, когато всичко, което възниква от неговата вътрешност, се съединява с неговото същество. Той не знае какво да прави и с това става съвсем неопитен по отношение на себе си. Това става, защото човек при това състояние желае да бъде изцяло аз, да бъде напълно независим от външния свят. Тогава той изпада в грешката, че отначало той би искал да бъде третиран като едно дете, на което се казва всичко ясно какво трябва да върши. Той би искал да бъде всичко, само не човек, който сам си дава насока и цел в живота. Той има чувството, че зависимостта от външния свят го смущава. И смущенията най-много се явяват, когато човек иска непременно да бъде независим, когато той трябва да обръща внимание на своята егоистичност. Но когато човек иска така силно да следва своята егоистичност, тогава той вижда, че не може да се освободи от зависимостта на външния свят, от който получава своите впечатления и своята храна за физическото тяло. Той иска да яде, а тази храна я получава от външния свят, който с това го свързва и ограничава. От това се вижда колко малък е човек без заобикалящия го свят и колко е зависим от този свят. Когато тази егоистичност е достигнала до най-високата степен, тя може да се превърне в желание да може да стане независим от заобикалящия го свят, да бъде способен по един чудотворен начин да произвежда само онова, което го прави да се чувства така независим от заобикалящия го свят, от който обаче се нуждае като човек във физическо тяло. Това е фактически едно желание, което може да възникне у този, който е тръгнал в Пътя на Посвещението. У такива хора се събужда омраза, че са зависими от заобикалящия ги свят и сами не могат чудотворно да си произвеждат храната, че не могат сами да направят така, че храната да се яви сама, когато пожелаят. В разказа за изкушението се казва, че изкусителят, който застава пред Христа, Му казва да превърне камъните в хляб, т.е. по магически начин да си достави храна. Тук е най-високата стенен на изкушението. Втората степен на изкушението се явява, когато посвещаваният се потопи в своето астрално тяло и се вижда изправен пред всички вълнения и страсти, които могат да направят човек най-голям егоист. Когато се намери изправен пред това, той би искал, без да го преодолява, без да се бори срещу него, да се потопи направо в етерното и физическо тяло. Това е в действителност едно положение, което може да бъде описано като хвърляне в пропастта. И така е описано то в Евангелието на Матей - хвърляне от крилото на храма долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл да преброди - в етерното и физическото тяло. Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло. Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят. Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей. С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа. В битието на човешката жизнена сила той изтръгва човешкото същество от властта на аримано-луциферическите сили, които искат да разрушат сериозността на живота чрез несериозни магии. Преди да завърша разказа за изкушението ще поставя въпроса - защо Йоан не дава в своето Евангелие разказ за изкушението? Според дълбокото окултно разбиране на Евангелията той дава една друга сцена, която е успоредна със сцената на изкушението и предава същата идея. В разказа за изкушението ни е предадена идеята за човекоставането на Христа и влизането му в трите обвивки на Исус, при което Той среща тъмните сили, които побеждава при завладяването тялото на Исус, с което дава началото на завладяването и освобождаването на всички човешки тела от властта на тъмните сили. Йоан е предал тази идея с разказа за очистването на храма. Това е една от първите дейности на Христа след сватбата в Кана Галилейска. И след очистването на храма, като изгонва от него продавачите, Той казва: "Разрушете този храм и Аз в три дни ще го съградя". И по-нататък се казва: "Той говореше за храма на своето тяло". Така че, влизането в храма е вселяване в храма на тялото на Исус, откъдето Той е изгонил с бич всички тъмни сили, които са обърнали храма на тялото във вертеп. По такъв начин и Йоан е описал въплътяването на Христа в тялото на Исус и борбата с тъмните сили, които среща по пътя на това вселяване. Такъв е дълбокият окултен смисъл на разказа за изкушението и, паралелно с него, за очистването на храма. С това Христос обявява война на тъмните сили, които е победил в духовните светове, и сега слиза на Земята, за да воюва с тях и да ги победи, за да освободи както земния свят, така и човека от тяхното влияние, да пренесе Царството Небесно, Своето Царство на Земята и в човека. В неговите обвивки и в неговия аз ще царуват и владеят отсега нататък силите на Христа, силите на Съществата на Светлината. Това е смисълът на слизането на Христа на Земята, това е Неговата мисия.
  13. 3.11. Ходенето на Христа по водата След нахранването на петте хиляди, след умножаването на хлябовете, което в древни времена бяха направили както Илия, така и Елисей, сега го прави Христос, следва ходенето на Христа по морето. Това също е описано в Евангелието на Йоан и аз също съм се спрял по-подробно на него при разглеждането на това Евангелие. Тук само ще кажа, че това е един окултен факт, който може да има две обяснения - или че Христос се е дематериализирал и ходел по водата с етерното Си тяло и, като стига при лодката и влиза вътре, се материализира. И с Неговото пристигане утихва и вятърът, и бурята. Друго обяснение е, че Христос, познавайки законите на Природата, е обезвесил теглото Си, така да се каже, и Той леко се е носил по вълните на езерото. Но както споменах и при разглеждане Евангелието на Йоан, Исус можеше да действа чисто физически и когато не е с физическото Си тяло. В такъв случай Той пак дематериализира тялото Си и когато пожелае го материализира. В 51ви стих е казано: "И влезе при тях в ладията и вятърът утихна. И те много се ужасиха в себе си, защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, и сърцето им беше закоравяло". В началото на 7ма глава се говори за разговора на Исус с книжниците и фарисеите. Те се препират с Него, защо Неговите ученици не вървят по преданието на старите. Той им отговаря с думите на Исайя, като им казва: "Добре е пророкувал за вас Исайя, лицемери, като е писал: Тези люде Ме почитат с устата си, но сърцето им отстои далеч от Мене. Обаче напразно Ме почитат, като проповядват за учение человечески заповеди". И след това им отговаря, че не това, което влиза в човека чрез храната го прави нечист, но това, което излиза от човека, защото то излиза от човешкото сърце. А това са злите помисли, блудствата, кражбите, убийствата, прелюбодейства-та, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, гордост, безумство. И казва: " Който има уши да слуша, нека слуша".
×