Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Частни'.

Открити 1 резултат

  1. 5. ЧАСТНИТЕ УРОЦИ НА ПАША В.К.: Аз просто се чудя как е издържала Паша. Това, което ми разказвате вие, виждам, че е абсолютно верно, защото аз познавам 5-6 човека, които вие споменахте и които са ми казвали лично, че благодарение на Паша са се изучили, че са завършили гимназия, че и висше образование. Но другата страна, която вие разказахте, аз не го знаех, защото няма откъде да го зная. Г.П.: Ами пристигат на тази, гдето ви разказах, сирачетата, недейте го записва, сирачетата, гдето ви казах, гдето бащата е пияница, майката беше проклета от майка си, умря млада, оставиха три момичета. Тези три момичета се ожениха, едната от тях, най-малката, не най-малката. Те бяха две близначки и една трета. Едната от близначките, Линчето, има син Илко. Илко има другар. Явяват се на някакъв изпит, ама им трябва подготовка по химия. Е, кой ще направи тази подготовка, леля Паша. Оня беше толкова некадърен, негоден, че викаше меден сулфат - су со. В.К.: Су со, да. Г.П.: Меден сулфат. В.К.: Су со. Г.П.: И още, ха- ха-ха, сега си ги припомням. Че какво ли не е било? Ей, все такива хора при тях пристигаха, да го оправяш. В.К.: Ха-ха-ха. Ха-ха-ха. Господ не може да го оправи, Паша ще го оправи. Г.П.: Да, така ставаше. Всички при нея. Значи, там е спасението. В.К.: Да. Г.П.: Но ги и лъжеха. Лъжеха ги. В.К.: Спомняш ли си Иван Радославов? Г.П.: Разбира се. В.К.: Защото тя описва, нали, че посредством Иван Радославов се запознава с Учителя. Спомняте ли си за него? Аз съм чел от него „Где е истината", една много хубаво написана книга, наистина, и на такъв висок стил, защото не съм срещал и няма човек, който да напише такава книга. Г.П.: Ама това е историк. В.К.: Да, голяма книга, написана много хубаво. Г.П.: Интелигентен човек, просветен човек. Знам го. В.К.: Да. Г.П.: Нищо. Наред с тези редовни, в кавички, хора, нека да има и такива чудаци. В.К.: Да, аз си спомням в едно писмо на Учителя до негов съвременник, след като се връща от заточение във Варна, Учителят казва така: „Реших да събера всички клосни и сакати." Значи това е след заточението от Варна, когато се връща в София, „Всички клосни и сакати реших да събера". И това, което казахте, нали, преди малко, че мозайката била пълна, ха-ха-ха-ха, пълна мозайка, всевъзможни неща, какви чешити има. Г.П.: Всякакви. Докато аз гледах с окото на обикновен човек и с всичките не се сприятелявах. В.К.: Да. Г.П.: Нямах време аз да се занимавам с всичките чешити на Изгрева. Аз си гледах моите задължения като специалист, там да раста, защото не мога другояче. Те ми казваха, като свърша, да остана в София. Викам: „Какво ще правя, бе? Аз съм селянка и съм агроном. Моята работа е само вън на полето." В.К.: Да. Г.П.: Много определено я виждах. Такова отношение имах аз за работата си. В.К.: Следващия път ще започнем, ще ни разкажете още неща. Г.П.: Тука е станала, в моя апартамент, някаква авария, в такъв смисъл. Токът. В.К.: Да. Г.П.: Прекъснат проводник, идват работници, искат да работят, а пък аз съм домакинята и въобще аз закъснявам и като отивам на мястото, където ще ме чака кола, нея я няма - вземам такси. Закъсняла съм за моята служба. И се качвам на едно случайно такси и шофьорът като почна едни духовни въпроси да развива, акъла ти да вземе. Младото поколение се интересува, то не може да се ограничи в тези чисто физически схващания за живота. Това не е физика - животът. В.К.: Да. Г.П.: Нито е физиология. В.К.: То се интересува, младото поколение, но всяко трябва да си мине по свои етапи на развитие. Г.П.: На Аня мъжете не можеха да й угодят. В.К.: Това е Аня, нали? Г.П.: Аня. В.К.: Значи много такава... Г.П.: Изискан човек, изискан човек. И като фигура хубава. Тя беше по-висока от всичките. А да знаете колко добра беше вътре! Дали някой проникна въобще в нейната същност? Каква мекота, каква доброта беше отвътре. А отвън - непристъпна. В.К.: И била е доста взискателна и трудна за обхода. Така ли? Г.П.: Да, взискателна към другите. В.К.: Трудна за обхода, трудна. Г.П.: Не така. Тя е любезна, гостоприемна, услужлива и т.н. Обаче... При нея оставаха бедните. Всичките беднотии са при нея. Всичките беднотии са при нея. В.К.: Интересно, аз очаквах, че у вас ще има много писма с ваша кореспонденция с Паша. Г.П.: Не, не, не. Всичко туй е в избата. В.К.: И там имаше наводнение. Г.П.: Наводнение до тавана на избата. До тавана и всичко изгни. В.К.: И всичко е изхвърлено. Г.П.: С тинята барабар. В.К.: Боже! Г.П.: С тинята. В.К.: Аз очаквах, че ще излезе най-малко архив с кореспонденция. Г.П.: Не, не, не. Имаше, имаше. В.К.: Да, добре. Понеже говорихме за това. Исках да ви питам. После ще ви питам, да. Г.П.: Аз искам да се коригирам. Питахте ме за хубостта на Паша. Зависи кога човек, в каква възраст е. В.К.: Да. Г.П.: Аз я познавам от 1920 година, когато съм била на 17 години. Тя е била още 16 години по-възрастна от мен. Среден ръст, по-лесно може да се каже, че беше към пълните, отколкото към слабите по устройство на човека, пъргава, весела, наричаха я Парасковия, защото лицето я беше действително като праскова, с мъх. Такава свежест лъхаше от нея. После без съмнение, възрастта си показа въздействието. Човек се променя. Нито аз съм била, каквато съм била, нито тя беше, каквата е била. Та хубостта е нещо много относително. Но тя беше обаятелна. А Аня беше строга, тънка, висока, а отвътре толкова мека. Надя не е така напълно проявена. Тя беше малко подтисната, защото не можела да учи поради мигрената, от дете която има. Но интересно е, че Аня е страдала от главоболие, Надя е страдала определено от мигрена и след като стават вегетарианци, това страдание изчезва. Надя беше по-ниска от Паша, набита, много стройна, много пъргава, хубави розови бузи, винаги пък тя засмяна. Тя пък много лесно понасяше забележките на Аня. Защото Аня винаги й правеше забележки, че не е достатъчно готвела. Но то за друго, ами защото трябва да се раздава. Горката. Това беше, исках да коригирам, след това да допълня някои фигури. Говорихме за Колю Каишев, който трудно учеше и който по химия рисуваше апаратурата, но нищо не разбираше какво има вътре. Не можа да вземе никакъв изпит, не стана някакъв. Надя обаче му намери работа в трамваите и той стана кондуктор. Като отиде в трамвайното депо, пак започва да рисува. Не знам какво табло, не знам какво, обаче сметките си не може да оправи. Пък нали билети има и пари, та Надя правеше тази работа, отчета му. Това беше. В.К.: Не можеше да се оправи. Г.П.: Не можеше да се оправи Колю. Ха-ха-ха-ха. Нито да научи, нито да го прави, както и да е. Готовност. Още една личност. Това е Стефанка. За нея не ви казах нищо. Когато се запознах с Паша в Русе, тя не беше сама. Имаше при нея една Стефанка. Тая Стефанка и по речника си, и по фигурата си говореше, аз не знаех, не съм питала, но като че беше от бежанците, от някакви бежанци, самотно същество и куцо. Тя е започнала да учи при Паша още тука, в София, и тръгва с нея да си доучи в Русе. Но целта й станала и друга. Тя просто се впила в Паша, като пиявица и започва страшна ревност. Аз не съм я подозирала, защото бях внимателна към нея, като едно същество, което по-малко знае и по-малко може. Обаче после Паша ми разправяше: „Да знаеш какво нещо беше, казва. А-а, Гена, а-а, на Гена", и т.н., значи ревност. Тази Стефанка, после Паша ми разказва, я ревнува от всички. „Място, вика, не мога да си намеря", но действително тормоз е изживяла Паша и се освобождава от нея. Та Стефанка завършва прогимназия, настаняват я чиновничка в пощите, нещо дребна работа, заживява самостоятелно и някак Паша се освобождава от нея.
×