Търсене във форума

IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ Алдо Лаваниниот Превод от д-р Иван Жеков, псевдоним: Д-р И. Ж. Духомиров София,1927 г. ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ В това огнище буйно от народи, което е Балкански полуостров, един народ от славянска раса се отличава между другите - той е български народ. На този народ Петър Дънов е дошел да носи едно послание, свое послание, което е всемирно послание за Мир, Любов, Братство и Единство. Послание, предопределено да подготви душите за великия преход, който ще отбележи края (неизбежно близък) на днешната цивилизация и началото на една нова цивилизация, на един нов велик цикъл, на една нова ера - Ера Водолей и в нея - на една нова раса, определена за въплотяване и реализиране на Любов, Братство и Единство - култа на Бялото, което е изражение и изявявание на култа на Истината. Ние се намираме, наистина, в прага на една велика световна криза, в която всички съществующи ценности ще бъдат обърнати с главата надолу и унищожени, в която всичкият гнил растеж на човешки страсти и страдания, които дава на днешната цивилизация характеристичният материализъм (аг- ностически и противодуховен), ще бъде изметен вън от бързите крила на днешния ден и от острата коса на времето. Тази така наречената цивилизация, която, като библейски гигант от краката е глина, има за основа по-сляпото невежество (студената материалистична наука е извращение на истинската мъдрост) и най-свирепия егоизъм (който се проявява като гнет и експлоатация на слабите, било в полето на политиката, както и в обществата) и в който даже най-хубавите и благородни човешки качества приемат един низш и изроден вид, е предопределена да загине и върви тя самата с големи крачки към своето разрушение, което ще бъде дело неизбежно, от само себе си несъзнателно постановено и изпълнено. Европа, която ни е люлката, която победи и подчини за експлоатация целия свят, която със систематичен и хладен егоизъм наложи игото си на гнет върху другите народи, които би пожелала за свои роби, която даже цели народи унищожи, е на разпокъсвание от вътрешни войни и ще изгуби в скоро време с насилие престижа и силата си, за да бъде на своя страна поробена... дотолкова, че от всичките й градове няма да остане камък върху камък и пенливите води на Атлантика ще я покрият както едно време мистериозния Атлан- тик [мистериозната Атлантида]. Атмосферата на света ще е тогава пречистена за Новата Ера, която ще види триумфа на Син Человечески с науката озарена, която ще възстанови Всемирната Мъдрост на вековете с Религията на Мъдростта, която ще упътва хората точно по тяхната пътека, по пътя на Живота, който води до Бога: «Not rites, nor prayers, nor incense smoke, Nor ban, nor blessing, nor usu per's claim No pardon sin, or angry Gods appease, By unjust sacrifice of Innocence to Guilt. Not by denial of Matter - Spirit's pole, Or affirmations of the unenlightened Will, Or unbelief of creed-bew Idered minds. These are llilusion's felters Soul must break, Ere it can rise to clearer heights, and grasp That which alone brings Certainty and Peace - The knowledge of the Law.» (Brother XII - The Three Truths) «Нито обряди, нито молитви, нито благоуханният дим, нито проклятия, нито благословение, нито претенциите на узурпатора да прощава грехове или да умирява разгневени Богове, чрез несправедливо пожертвуване Невинността пред Виновността. Не чрез отричане на материята - върлината на Духа, или твърдения на непросветената Воля, или неверие на замаяни във веруюто си умове. Те са вериги на илюзията, които душата трябва да сломи, преди да може да се издигне до по-светли висини. И да схване онова, което едничко донася достоверност и Мир - Познанието на Закона.» (Брат XII - Трите Истини) Петър Дънов иде именно да носи на тия, които го слушат, посланието на Новата Ера. Както всичките учители, той не пише, но говори, и учениците, последователите събират неговите слова, печатат ги, превеждат ги и ги проповядват, защото, ако и да проповядва той на своя народ български, посланието, което той носи, е всемирно и се отнася за всички народи. Неговите ученици казват, че в едно минало превъплотявание той да е бил един свещеник реформатор на име поп Богомил[1] - глава на едно движение, което е получило неговото име и че той взема една значителна част от историята на своя народ. Днес той има в България хиляди привърженици, новопокръстени, които слушат неговите слова и изпълняват неговите проповеди и се казват «последователи на Бялото Братство». От скромно потекло, беден и без средства материални, той започва от четвърт столетие своето дело, като проповядва на своя народ и досега го продължава, като презря почести и богатства. Всичко онова малко, което му се предлага, дава го на този, който има нужда. Той днес изглежда един човек със среден ръст, от около 65 години, с бяла брада, вежди сиви, чело широко, коса гъста, спусната и порязана върху рамената, тяло силно и издръжливо, с хармонични движения, очите често затворени, които изглеждат индиферентни, но в действителност виждат всичко и изследват най- отдалечените дълбочини на душата. Облича се по европейски и без яка и връзка. Неговото слово е кратко и измерено, когато говори с някого, но когато говори на публиката, е живо, изобилно и животворно и, ако и да проявява едни големи знания и една най-пространна култура (следвал е в Бостонския университет по медицина и по богословие), той говори обикновено просто за неща обикновени и жизнени. Не философствува, но обяснява принципите на Духовната Наука, която днес е най-необходимата за човечеството. В своето учение той казва, няма нищо ново - «е старо като планините и чисто като светлината», и дава висши морални правила, които могат да се съкратят в няколко думи, по реда, от него казан: «Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!» Както всички велики реформатори, и той е омразен и му се правят пречки от страна на политическата власт и от страна на църквата, който се счита за един опасен конкурент на нейния духовен монопол, въпреки това, че онова, което учи той, няма нищо противохристиянско. В неговите слова най-чистата доктрина на Евангелието се слива хармонично с чистите доктрини на Индия: той е свещеник на Всемирната Религия на Мъдростта. Ето някои негови мисли: «Многото недостатъци на българите са признаци на тяхната велика жизнеспособност.» «Злото не е нищо друго, освен неразумно използуване на живота.» «Идолопоклонникът не е омразен на Бога, той Нему е по-скъп, както изгубеният син, който търси с болка и плач баща си.» «Най-големият импулс в живота трябва да е: Любовта, любовта в Бога.» «Новото учение започва с Бога и твори според закона на Любовта.» «Бедността съществува гдето няма Бог.» «Всичко онова, което направиха в древността пророците и светите, можем да го направим и ние днес.» «Жадните прибягват до всеки нов извор.» «Вие трябва да се сношавате с невидимия свят и да получавате оттам новини и писма.» «Основата на нашия живот трябва да е любовта към Бога с всичкото си сърце, ум и душа.» «Който върши доброто, работи с нас, и ние - с него.» «Ония, които отричат съществуванието на Бога, показват ни Неговото съществуване, защото може да се отрича само това, което съществува.» «Ние сме за Царството Божие на Земята.» «Нашата цел е да разберем Бога: за познаванието Му трябва да Го любим.» «Изпитанията могат да бъдат печални и скръбни, но не са едно зло. Те са като чукчето в ръцете на Божествения Скулптор.» «Аз желая през новата година да дадете добри плодове. Така че, който ги вкуси, да благодари на Бога.» На следния номер на «Messaggero» ще почнем да печатаме една серия статии, извлечени от беседите на Учителя Дънов. Алдо Лаванини В номер 92 т. г. на месечното списание «II Messaggero della salute»[2], което излезе през месец май т. г. и се печата в Чикаго, Америка, е напечатана с няколко думи горната биография на нашия съотечественик Петър Дънов и неговото учение. Ние го превеждаме на български и го печатаме, за да се знае за лишен път от всекиго, че никой не е светец в родното си място. и че в странство се цени много по-добре един наш съотечественик, отколкото в нас. Кой в България не знае, че Петър Дънов е оплют и преследван от свещеничеството в нас, и то за какво... защото е един велик мислител - мъдрец на вековете, който по- скоро прави чест на родината ни, като говори посланически слова на български език за цялото човечество, че неговото спасение и това на българския народ е в любовта му към Бога, защото Бог е любов и всеки да бъде «Верен, истинен, чист и благ всякога». И понеже учениците и последователите му из цялата ни страна, тия дни - на 19-того[3] - се събират на събор в София, за да чуят и тази година от неговите уста животворните му слова, които той, като вестител, ги носи за цялото човечество, то мислим, че навременно е да изнесем в печата горното, за да се потвърдят думите на руския поет Павел Тутковски: «Казалось, мы с тобой совсем чужие, И встретились случайно на земле, Но сразу понял я, что мы душой родные, Что видимся далеко не впервше. Что я любил тебя - не помню только, где»... . Д-р И. Ж. Духомиров (псевдоним на д-р Иван Жеков) --------------------------------------------- [1] Който познава книгата на живота, той само може да прочете в нея и да знае ' истинското име на Учителя във вечността, (бел. на преводача). Виж в бележките на съставителя точка 27, както и в «Изгревът», том I, стр. 260-262, стр. 266-267 (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [2] «II Messaggero della salute « (ит.) — «Вестителят на спасението», (бел. М. И.) [3] август (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)