Търсене във форума

164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ През лятото на 1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме на летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец. Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково. Последният, като се научил, че г-н Дънов е на почивка в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България. Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд. Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера. Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпитахме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на „Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини тази работа не стана. Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната. Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта. Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му казал на секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати." След така развилите се обстоятелства запитахме Учителя какво ще каже за всичко това. Тогава Учителят каза: „Каквото имаше да му казвам, аз му казах в Ситняково. Сега други - Господарите на кармата ще му кажат останалото." И наистина те си казаха думата. Дойде превратът на 9 юни 1923 година, когато главата на Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков. Тодор Попов. Тъй плащат Господарите на кармата на всички, които се подиграват с Божието дело.

41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Не знам дали знаеш историята на Стамболийски и Райко Даскалов. Войските при Добро поле напущат фронта и тръгват насам с пушките, и със съоръженията си да искат отговорност на държавниците в София - цар Фердинанд и правителството му. Правителството много разумно постъпи, като прати Александър Стамболийски - земеделеца и Райко Даскалов, двамата да отидат да спрат войниците, да ги освободят, да им кажат да си отидат по домовете да си оставят пушките. Стамболийски и Райко Даскалов не изпълниха обещанието и задачата, която дадоха, а отидоха в Радомир и направиха република. Тези войски въоръжени с оръжията си тръгват към София. И там някъде към с. Владая - 3000 от тези войници са избити, защото в момента в София е имало една германска войска и юнкерите, и други, а германците здраво държат и по този начин голямото, страшно събитие, което щеше да стане в София беше предотвратено. А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Аз съм чувал, че Стамболийски когато идва на власт, допуска конгреса на анархистите в Ямбол и след това накарва да избият двеста души, и тогава Учителят казва: „Той си подписа смъртната присъда". Н.Д.: Може, туй не си го спомням. Обаче други неприятни, некрасиви постъпки. Там другите водачи на другите партиi пуснали слух, че някъде към Горна Оряховица щяха да имат конгрес. Та някъде ги вземаха, та се гавреха с тях и т.н. Изобщо положението беше много неприятно. В село да отидеш гражданин, хукат, хокат и се държаха много неприязнено селяните към гражданите. Разправяли са ми хора, които са ходили на село. Подиграват се, гаврят се, въобще се чувства едно такова много неприятно отношение между гражданите и селяните, много мъчително. Туй е благодарение на това, че те създадоха така наречената Оранжева гвардия, разни хлапетии, без някакви качества хора, които си позволяваха какво ли не. Та махането на тази власт, на Стамболийски според мен, моето впечатление, беше много добре. В.К.: Този Цанков остана до края? Н.Д.: Да, той остана жив до края на живота си. Никой не го уби. Туй показва, че наистина е извършил една хубава задача, може би беше суров. Право е, че беше суров особено срещу земеделци, комунисти, беше суров. Александър Цанков извърши преврата. Наричаха го „кръволок". И като „кръволок" небето го запази до дълбока старост. В.К.: Ти спомняш ли си, че навремето имало една среща между Александър Стамболийски и Учителя в Чам Кория? Н.Д.: Мен са ми казвали, Паша ми е казвала, че дошли с кон. На Учителя дали един бял кон. Учителят яхнал коня и отишли в Чам Кория, но подробности не знам. Но съм чул от Паша, че Учителя е имал среща със Стамболийски. В.К.: Други сходни събития от онова време да си спомняш? Н.Д.: Обичах да се занимавам с политика, може би от този копнеж да ме задоволи, да знам какъв ще бъде изхода, седнахме там с Учителя да ми разправя тази работи, ето и досега няма мир между Русия, западните страни и САЩ. Мир няма, има примирие, мир няма. В.К.: В Хелзинки през 1975 г. подписаха нещо. Н.Д.: Всичките тези работи в Хелзинки са вятърничави според мен, какво ще подписват. Първо трябва да се реши въпроса, да се даде свобода на тези народи, където Русия ги е окупирала. Половината Германия. Какво ще бъде, ако разделим Москва на две, или Русия на две, как ще го преживее руския народ, могат ли да ми го кажат някои? Пък Чехия, пък Полша? В.К.: Те германците си плащат едно нещо. Защото навремето в Берлин стана Берлинския конгрес и раздели България на две. Н.Д.: Да, туй съм го чувал, може. Но един истински мир, без да се разреши тоз въпрос за тези окупирани от Съюза народи, няма да стане. В.К.: Сега, ти като ходеше често в Мърчаево, с Учителя имаше ли разговор на такава тема? Н.Д.: На такава тема не съм имал, но имам интересен случай. Той ме повика. И както стоим така, аз нали все за голямата политика, нещо приказвахме за англичаните, но като погледнах очите му някаква особена промяна стана в неговите очи. Погледна ме някак съвсем особено. Какво беше, що беше, не го попитах и тъй останах. Нещо за англичаните говорех аз. Но Той ме погледна и искаше да каже: „Сега не е тази тема, сега не съм те повикал да разглеждаме политиката, а за нещо друго". С погледа Му, особен поглед, после разбрах, че той е искал нещо друго да приказваме. Но аз нали, голяма глава, голяма политика и изпуснах този много важен момент да слушам, и да чакам какво Учителят ще ми каже, а не аз да питам и да приказвам за големите политики за Англия, Франция и Америка и т.н. Това беше интересен случай, не съм го писал никъде. Изпуснах много важен момент. Погледна ме така, някак погледа Му светна, нещо особено положение, нямам възможност да го изразя. Но ясно беше, защото ме повика в стаичката си, ясно беше, че може би искаше нещо да ми каже, но аз със своята грандомания изпуснах този случай. В.К.: Ти често ли си ходил по онова време към Мърчаево? Н.Д.: Много често не, но ходех няколко пъти. Този случай съм го описал, когато заведох Учителя на Изгрева, този случай съм го описал. В.К.: На екскурзии ходил ли си там? Н.Д.: Не, не съм, по туй време бях много зает и не съм ходил. Аз бях със семейството си в Габровското село Етъра, там беше настанено. Имах по търговията си грижи и не ходех често в Мърчаево. Два-три пъти, когато ходех единия път, когато го заведох на Изгрева и втория път този с погледа. И още няколко пъти съм ходил. В.К.: Последната ти среща с Учителя? Н.Д.: Последната ми среща с Учителя. Тогава не съм имал, освен кожуха, когато му занесох, но го дадох на една сестра да Му го занесе. Купувам кожух от едно Троянско село, сега Троянския манастир където е, много оживено село. Аз съм описал случая, ти го имаш.