Търсене във форума

8. ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ Това се случи преди много години, може би през 1935 или 1936 година. При залез слънце седях на пейка пред салона на Изгрева, вдишвайки тишината на вечерта. Всичко наоколо беше красиво и чисто като в детска приказка. Целият двор беше преметен; под лешниците точно срещу салона бяха наредени белите маси за общите обеди. Около плочките пред салона и приемната на Учителя имаше многоцветен килим от разцъфнали калдъръмчета. Вляво две големи лехи с рози и анемонии изпълваха въздуха с аромата си. Всичко беше така тихо, така красиво, така въздигаше душата! Но и тогава, както почти всякога, около вратата на Учителя стояха 2-3 сестри с печални физиономии, твърде неугледно облечени, изглеждаха отчаяни. Гледах ги и им се чудех, как могат по цял ден да стоят пред вратата на Учителя, но още повече се чудех как можеше Той да ги търпи. Не след дълго вратата на приемната се отвори и Учителят изпрати двама посетители от града. Излезе да се качи горе в стаята Си, но в миг, ето че Го заобиколиха няколко сестри и братя. Наблюдавах отстрани и си мислех: цял следобед Учителят е приемал, говорил, мислил и сега пак с какво внимание изслушва и отговаря на всеки, като че ли кардинални въпроси разглеждат. Мило ми беше за Учителя. Поне да бяха някои учени, а то... Не се приближих до групата, за да не Го отегчавам. Мило ми беше за Учителя и при първия разговор насаме (само тогава можех да разговарям свободно с Него) Го запитах: - Учителю, защо не си подберете аудитория от по-културни хора? - Кои не ти харесват? - с лека усмивка ме попита Той. - Ами тези, дето стоят по цял ден пред вратата Ви. От града идват чужди хора и какво ще кажат? - Според теб, кои имат нужда от лекар - болните или здравите? - Е, то се знае, че болните. Тогава Учителят продължи: - Тези, които стоят по цял ден пред вратата ми, са болни. Трябва ли лекарят да ги изпъди? Щом е лекар - ще лекува. Здравите са на работа. Болните, като оздравеят, и те ще отидат на работа. Така ли е? - топло ме попита Учителят. - Но Вашето учение разкрива такава дълбока философия, че една аудитория от професори и учени най-добре ще разберат и ще разпространят учението Ви по целия свят! Аз не слагам себе си над другите, но ако се оградите от учени... ще бъде друго! - добавих убедително аз. - Слушай да ти кажа - продължи Учителят с леко махане на ръката. - Сеячът посява нивата, а семенцата сами поникват, когато им дойде времето. Същественото е да бъде засята нивата. Ако учението ми, ако думите ми са Божествени, те ще се разнесат по целия свят. Божественото работи по незнайни живи пътища. Ако пък говоря само приказки и измислена философия, и триста професори да я проагитират, то един ден тя ще замре и изчезне. Божественото само преуспява - каза подчертано Учителят. - Всичките опити, всичките страдания и изпитания на цялото човечество се свеждат в края до едно: да потвърдят, че само Божественото успява! - непринудено и убедително завърши Учителят. Аз мълчах. Беше съвсем вярно: болните имат нужда от лекар. Къде и при кого да отидат, ако не при Учителя? А Божественото преуспява само, без да бъде проагитирано.