Търсене във форума

149 б. Великите Учители са предавателите, а ние да станем приемници, правилни проводници Великите Учители са предавателите, а ние да станем приемници, правилни проводници." Този ден Учителят бе особено силен и светъл. Стоях с пълно благоговение пред Него и жадно поглъщах словата Му. Той винаги говореше с мек, тих глас, а очите Му излъчваха благост, радост и светлина. Човек изчезваше пред лицето Му и се превръщаше в слух и обожание. Толкова музика, толкоз красота и мир се разливаше от святата Му личност, че един миг край Него бе достатъчен да внесе нова струя в живота ти и да го преобрази. А Той ме държеше с часове, когато започнеше да ми говори и винаги излизах от Него вдъхновена и щастлива. Веднага сядах да напиша онези негови мисли, които с огнени букви се запечатваха в паметта ми. Много Негови Слова събуждаха в мен дълбок размисъл и се превръщаха в музика или поезия. Казах Му: "Учителю, стотици музиканти и поети да дойдат не биха могли да въплотят великите Слова, които ни давате", а Той тихо ми отговори: "Давам ви материал за две хиляди години сега". Когато човешките съзнания прогледнат и се обърнат към Източника на всяко благо и живот, какъв глад за духовна храна ще настане в света! Как ще търсят всички жадни Извора на Истината! "Сега е зима, но ще дойде пролетта", казваше Той, и действително, това бяха тежките години на нечовешки изпитания и страдания - Втората Световна война. Всички сърца бяха свити и уплашени от неизвестността на утрешния ден, но при Учителя ние живеехме в рая. Никога, дори като малко дете, не бях живяла тъй леко и безгрижно, както под Неговото бащинско крило. Никога и през ум не ми минаваше, че ще дойде ден на раздяла с Учителя на земята. За мен Той беше вечността, безсмъртието. Преди да вляза при Него, свалях обувките си в предверието и тихо, на пръсти се отправях към Него да Го поздравя, като Му целуна святата десница. Понеже винаги превеждах Негови беседи, Той ме караше понякога да прочета нещо от превода. Той никога не говореше английски с мен, макар че перфектно го владееше. В.К.: Сега тука на стр. 121 той казва: "Давам ви материал за 2000 години." Весела: Да, за 2000 години. Аз му казах: Учителю, вие толкова богат материал ни давате, че да дойдат стотици музиканти, поети, писатели, художници, не могат да въплотят дори една част от това културно богатство, което ни давате. А той каза: "Е, рекох, аз ви давам материал за 2000 години сега. Сега, колкото можете, сега използвайте това, което можете." В.К.: Знаете ли, когато четох вашето първо издание на книгата, аз съм си записал отдолу: Ето защо трябва да се вземе всичко от вашите тетрадки и да се издаде, защото това е материал за 2000 години. Весела: Да. В.К.: Това е материал за 2000 години. Весела: За 2000 години. В.К.: Тези тетрадки, които вие имате 12­15, те трябва да се систематизират и този материал трябва да бъде като трети том. Весела: Трябва всичко да извадя. Аз толкова години не се заех с тези тетрадки. В.К.: Сега идва момента, когато ще се заемем. Сега това, което вие не можете да го свършите във ваше време, ще го свърши онова поколение, което ще поеме вашите неща. Весела: Ясно. Но мойта работа е да извадя материала. (Забележка: Тези тетрадки трябваше да ми бъдат предадени, за да работим по тях, но те не дойдоха при мен.)