Търсене във форума

21. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА За да има добри резултати от упражненията, човек трябва да ги прави съзнателно, с разположение и вътрешен стремеж. Прави ли ги механически, формално, по буквата, той ще развива в себе си вместо положителни и добри навици, отрицателни и лоши такива, и ще има обратни резултати. Човек се ползува от всяка работа, ако я върши съзнателно и с любов. Ученикът започва своята духовна, вътрешна работа с проучване на себе си, на своите мисли, чувства и прояви. Той трябва да знае, че познанието е един вътрешен дълбок процес. Само като проучва себе си по този начин, човек ще придобие ясна представа и за хората, и за природата и явленията, които стават в него и в нея. Чрез правилното долавяне, проучване и схващане на нещата ученика разработва, предната част на мозъка си, центровете които се намират там. Ученикът трябва да бъде безпощаден към своите погрешки, да ги оглежда точно, като сеизмографа и да ги изправя. Затова ученикът трябва да бъде абсолютно искрен към себе си. Той никога не трябва да се оправдава пред себе си или пък да търси причината за своите неправилни прояви в другите. Погрешките не се прощават, те трябва да се поправят. Ученикът трябва да живее чист и безкористен живот. Натъкне ли се на известни страдания и противоречия, той трябва да каже в себе си: „Такава е волята Божия. Такава е волята на безграничния Космос". Той трябва да се справи с недоволството в себе си. Търпението е важен елемент. Само чрез съзнателно търпение човек може да придобие своята свобода. Само свободният човек може да бъде търпелив. Свободата и търпението вървят паралелно. Търпението е качество на волята. Когато човек понася несгодите на живота, защото не може да намери друг изход, това е търпение по неволя. Неволята е отрицателно качество на ума. Когато човек не може да мисли, да разсъждава, да осветлява нещата правилно, той изпада в неволя. Срещне ли човек мъчнотиите и противоречията, той трябва да започне да мисли, да ги проучва и да ги осветлява. Тогава той ще види как те постепенно започват да се стопяват, докато напълно изчезнат. Затова за разумният страданията крият нещо ценно в себе си. За развитието на ума и на Божественото у човека, той трябва да се изкачва по високите планини. Планината е акумулатор на грамадна енергия. Там владее чистота. В тази чистота и светла атмосфера на планината, човек по-лесно може да влезне във връзка със светлите същества и да прояви своята Божествена природа. Там горе човек може да пише поезия, защото идва вдъхновение от посещението на светли същества, които обитават високите планини. Хората са още зелен, стипчив плод, затова не трябва да се произнасяте предварително за тях. Искате ли да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората, тя е сляпа и глуха за тях. Не трябва да избягвате работата със земята. Всяко растение, всеки плод, с които човек се занимава, внася в него своите качества. Ако искате да станете по-активен, енергичен, отглеждайте череши - главно червени. Ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Чрез растенията можете да се лекувате - те съдържат магическа сила. Лошите мисли и чувства покваряват човека, а едновременно с това и всичко около него. Те са в състояние да заразят цялата атмосфера. Веднъж атмосферата заразена, тя се отразява вредно и на растенията и животните. Ако има хора, които мислят, че без да разберат физическия живот, ще разберат духовният, те се лъжат. Съвременното човечество създава своето нещастие, чрез своята лакомия. Смехът е благословение. Когато е много сериозен човек, той се втвърдява. Да се смееш, това е хубаво козметично средство. Ако държите ръцете си халтаво, отпуснато, всякога ще бъдете слаби. Всеки човек, който се е опитал да живее сам за себе си, е свършвал катастрофално. Частта извън цялото, няма никакъв смисъл. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят само за себе си. Щастието не може никой да ни го отнеме. То е качество на цялата природа. Следователно, ако ние живеем съгласно нея, ние всякога ще бъдем щастливи. Човек сам по себе си не може да бъде щастлив. Той е част от цялото битие. Следователно той може да живее и да бъде щастлив, само ако бъде в съгласие с Цялото. Някой казва: „Аз искам да живея за себе си". Щом живееш за себе си, нещастието ще дойде. Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някоя дърво, главно бряст, за да почерпите от него енергия. Добре е да се разхождате в брястова алея. формата на брястовите листа както и самият бряст, действуват успокоително на нервната система.