Търсене във форума

71. Тайната на доброто и злото Той не нарушаваше свободата ни. Виждаше ни, че се натъкваме на трудности, на връзки без изход, на изкушения, но не ни издърпваше насила от тези положения. "Животът ви учи. Ако не познавате и не различавате злото от личен опит, не ще придобиете мъдростта. А най-важният ви урок на земята е, да различавате злото от доброто. Злото се облича в царска мания и обещава големи работи, но накрая ви ограбва и избягва от вас, като ви оставя последни бедняци. Да извършиш злото е лесно, не се искат усилия, но последствията му са тежки и те обременяват За доброто е нужна воля. Който се ограничава в началото, е свободен в края, а който е свободен в началото, е обременен и ограничен в края. В човешкия свят нещата започват добре, а свършват зле, в ангелския - започват зле, но свършват добре, а в Божествения - започват добре и свършват добре. Нещата нямат разрешение на физическия свят, наполовина са разрешени в духовния свят, а напълно-в Божествения свят." Ето как Той ни разкри тайната на злото и доброто и ни даде ключа на разрешението на противоречията. "На земята най-обикновеното нещо е противоречието, защото виждаме нещата едностранчиво - по форма, а не по съдържание и смисъл. Например, гледаш едно колело, че се движи във възходяща посока, но друг на обратната страна го вижда в низходящо движение. Нещата тук имат две страни - тъмна и светла, защото сме в гъстата материя, която не се осветява едновременно отвсякъде. Не само физическите, но и духовните явления на земята не се изясняват напълно. Затова тук има много заблуждения. Заблуждения има в понятията ни, в науката и религията. Науката постоянно се коригира. Религията, която остава на старите си позиции, изпада в заблуждение. Не може днес да се кланяме на идоли и икони. Не може да идеализираме обряди и институти, които не отговарят на истината." В.К.: Да. Така. Сега, тука на стр. 70 пак има цитати, значи то е същото. Вие сте ги извадили от вашите тетрадки. Весела: Това са негови думи: "Животът ви учи". В.К.: Това са негови думи, но са извадени от вашите тетрадки. Весела: От тетрадките. Да. "Нещата нямат разрешение на физическия свят, наполовина са разрешени в духовния свят, а напълно в Божествения свят" - цитат. В.К.: Да. Сега, откъде е цитатът: "Велик е Бог в Любовта Си". Весела: Учителят в Мърчаево държа няколко лекции на празници - на 22 март, на Петровден, на 22 септември и "Велик е Бог в Любовта Си" бяха думи накрая на беседата в Мърчаево. В.К.: Сега това, което е написано, то е ваше творчество. Весела: Това са точните думи на Учителя. В.К.: Това е творчество. Весела: Това са думи на Учителя. "Велик е Бог в Любовта Си. Велик е Бог в Мъдростта Си. Велик е Бог в Истината Си". В.К.: Това пак от вашите записки, нали? Весела: Да.

4. ДОБРОТО НОСИ ДОБРО Както обикновено, идвайки на Изгрева, минах край салона. И тази вечер Учителят разговаряше с група приятели. Доближих се и чух Учителя да казва: - Това е закон. Доброто носи всякога добро. Вие всички опитвате този закон, но не забелязвате. А това са съществени неща. Всеки от вас може да разкаже по някой такъв случай. - Да, Учителю - поде брат Н. - Когато следвах във Франция, всяка събота и неделя бях в планината. Един ден, когато бях на балкона и си стягах ските, чух тревожен писък. Погледнах надолу и видях под прозореца една птица, която безпомощно висеше на двете си крачета, заплетени в бръшляна, който пълзеше по стената. Опитах се да й помогна с щеката, но не можах да я достигна. Тогава завързах двете щеки една за друга и внимателно откачих с тях нокътчетата на посинелите й крачета. Птицата се отпусна на земята, едва потръпвайки с криле. След няколко минути обаче тя направи опит да се изправи, после трепна с крилца и отлетя. Рано след обяд бях в планинската хижа, откъдето с приятели тръгнахме нагоре по снежната пътека. Денят беше прекрасен. Меките слънчеви лъчи нежно галеха брилянтната покривка на земята. Към три часа от запад се спуснаха мъгли. Слънцето се скри. Стана хладно и мрачно. Наближаваше буря. Приятелите решиха да се върнат, а аз, като стар планинар, продължих. Има пътека, има и знаци. От какво да се страхувам? Бурята наближаваше. Задуха северен вятър. Стана студено и тъмно. Знаците вече не се виждаха. Пътеката се загуби. Тръгнах наслуки. Изведнъж ледът изскърца под краката ми. Единият ми крак потъна в леден процеп. Опитах се да си помогна, но потънах и с другия крак. Натиснах щеките, но и те останаха неподвижни. Положението ми стана сериозно, дори страшно. Огледах се наоколо. Беше мрачно. В този момент на безпомощност почувствувах като че ли под мен изпърхаха криле на птица. След това, като по чудо измъкнах единия си крак, после - другия, после освободих и щеките и накрая застанах над снежната покривка. Недоумявах откъде ми дойдоха тези сили. До сутринта тъпках с крака на едно място, за да не замръзна. С първите утринни зори продължих нагоре. Скоро, със смях и песен, ме настигнаха приятелите ми. - Така е - каза Учителят. Всяко добро трепти, живее и отзвучава като добро. Но не всяко добро е добро.