Търсене във форума

А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ 1. Учителят е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар. Виж "Изгревът". Т. IV, с. 42-47 2. 1872 г. П. Дънов е в първо отделение в училището в с. Хадърджа, което е отворил дядо му и баща му 3. 1876 г. Учителят завършва IV отделение, което тогава е основното образование. 4. По време на Освободителната война 1877-1878 г. дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците. Тази година не е посещавал училище. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331. Във Варна училището също е затворено. Виж «Изгревът», т. XI, с. 332-333 5. 1879 г. постъпва в мъжката гимназия във Варна и завършва през 1881-1882 г, т.е. след две години. Виж "Изгревът", т. XI, с. 331-334. 6. Отива да учи в Свищов чрез евангелистите-методисти и се записва в Богословския отдел с двугодишен курс през 1883 г. На 25 юли 1886 г. завършват седналите 4 ученика от снимката. 7. На снимката, по допълнителни сведения, седналите 4 ученика са завършили 1886 г. а двамата прави - Христо Бъчваров и Петър Дънов - през 1887 г. 8. 1887 г. П. Дънов е назначен в с. Хотанца за учител и проповедник. (През м. юни 1887 г. получава дипломата си от Американското научно-богословско училище, подписана от директора Чалис и от двамата си учители Йордан Икономов и Стефан Томов. Тогава не се е писало Диплом, а Атестат и престоява една година, а не както досега пишехме 2 години, защото завършва курса през 1887 г. Оттам изпраща снимки до сестра си от 24.XI. 1887 г. Виж "Изгревът", т. XXII, снимка № 1 и с. 802.) 9. 1888 г., месец август, заминава за обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти по препоръчително писмо на Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че на 24 юни 1887 г. е завършил курса и е предложен за стипендиант Тук припомняме, че Стефан Томов се е оженил за сестрата на Йордан Икономов. Оттук са техните връзки. 10. Стефан Томов и Йордан Икономов са възпитаници на семинарията Дрю в САЩ. Йордан Икономов е записан през 1871 г., а Стефан Томов-на 4 март 1875 г. Йордан Икономов завършва през 1876-1877 г. висшия курс в Университета Дрю, а Стефан Томов е от 1874 до 1878 г. в САЩ, завършил също висшия курс. И двамата имат звание бакалавър; Икономов - бакалавър на изкуствата, а Томов -бакалавър по духовните науки. 11. На 19 септември 1888 г. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна. По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К. Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси. Ето как е написана на английски: Peter К. Dunoff - Varna - Bulgaria Dreu Seminary Madison Dreu Teological Seminary Madison New Jersey 12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години. Редовният курс е тригодишен. Първата година - 1888-1889 усъвършенствува английския език. Втората година - 1889-1890 посещава общите лекции. На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси. Този документ му дава възможност да остане в САЩ още 2 години. 13. Учителят има разрешение за престой в САЩ и то е документирано. За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю. Тя е публикувана в "Изгревът", т. XXII, снимка № 2, виж с. 802. П. Дънов остава в Семинарията Дрю до есента на 1892 г. На 19 май 1892 г. се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г. По това време е регистриран като член на методисткото църковно паство. 14. На 12 октомври 1892 г. заминава за гр. Бостън и се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Отива при големите и прочути преподаватели по теология. Понеже е регистриран към методисткото църковно папство, той бива приет без приемен изпит и записан по теология. 15. Редовният теологичен курс е тригодишен. Музикалното образование е силно застъпено. Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат. Петър Дънов е свирил на цигулка и всички са знаели това. Веднъж го помолили да им посвири. Той се съгласил. Онова, което е изсвирил, е смаяло . всички. Когато го попитали от кого е тази мелодия той отговорил, че той пред тях я създал. Това е мелодията "Завръщане на блудния син". За нея виж в "Изгревът," т. I, с. 404-405; т. II, с. 224; т. IV, с. 201-208. 16. 1892-1894 Петър Дънов престоява в Бостън две години -1892-1893 г. и 1893-1894 г. Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена". Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV. Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му. Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов. 18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т. I, с. 98-103; т. II, с. 378, 381; т. Ill, с. 108-115; т. IV, с. 63-66, 162-163, 166-167, 222-223, 250, 325-327; т. V, с. 621-690, 702-703; т. VII, с. 131; т. VIII, с. 441-444, 459-463; т. IX, с. 85, 96-98, 471; т. XIV, с. 479-574 и снимките към тома 19. И в лицето на Тереза Керемидчиева - виж в "Изгревът", т. I, с. 26-28: т. IV; с. 327-332; т. V, с. 619-621; т. VIII, с. 457-458; т. XIV, с. 575-629. 20. Защо предоставям тези страници за проучване? След като ги проучите, тогава ще разберете защо Петър Дънов е избрал тази теза за преселване на германските племена. Ето, те преселиха двама свои представители в Школата на Учителя. А каква работа са свършили може да проучите в "Изгревът", том XII и том XIV. Това е доказателство за тяхното покръстване не в християнството, а в Школата на Учителя Дънов. А това не е малко, дори е много, за да се проумее. За великите германски композитори, с които се гордее немския народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: Всички велики немски композитори, не са германци, а понемчени славяни. А това е знание не само от неговата дисертация, но и откровение от Бога. Виж «Изгревът», т. VII, с. 393-394. 21. 3 февруари 1894 г. - деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент А защо? За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет 22.. 4 юни 1894 г. - след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт. Така че от 1892-1894 г., цели две години, е студент по теология. 23. 1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година. Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове. 22 юли 1894 г. - П. Дънов е записан като редовен студент първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет. Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина. 24. 1895 г. Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ. Или по-точно, както следва: От 1888-1892 г. - 4 години в Семинарията Дрю. От 1892-1894 г. -2 години в Теологическия факултет в гр. Бостон. От 1894-1895 г. - една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостон. Или общо 7 години е пребивавал в САЩ. 25. С какво се е издържал Петър Дънов в САЩ? Получавал е малка стипендия. През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ. Там е предлагал услугите си при разтоварване на багажа, т.е. да бъде хамалин. А той е с деликатна физика, слаботелесен. Тогава те са го питали колко струва труда му. А той отговарял: "Каквото дадете". И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети. 26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251. 29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна литература. За тази му дейност ще се спрем на друго място. Той присъствува на съборите на Учителя през 1910 г. Виж "Изгревът", т. XI, с. 445-446, 453, 463, 469, 472, 476\ За 1912 г.-с. 509; За 1915 г.-с. 607. 30. Името на В. Граблашев срещаме и в "Изгревът", т. I, с. 248-251, 295-296, както и в "Изгревът", т. IX, с. 123-124, 672. Той запазва добри отношения към Петър Дънов. Виждаме го в "Изгревът", т. XXII на снимка N 3 в Семинарията Дрю, в библиотеката, а на снимка N 6 как е изглеждал като млад. А на една обща снимка с Петър Дънов - снимка N 5 - е с жена си, децата си. Едва можем да го познаем. Той е смлян, прегазен и унищожен от жена му и многото му деца. За обяснение на тази снимка, виж на с. 802. Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г. за защита на Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. I, с. 249. 31. Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева. Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева. В Изгревът" т. XXII, на снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя. Виждаме я и в "Изгревът", т. IX, на снимка N 33. Защо вмъкваме името на Величко Гръблашев? Защото е негов състудент в САЩ. И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България. И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа. Ето затова го включваме тук, за поучение на поколенията след нас. Виж "Изгревът", т. I, с. 250-251 А как присъствува Мария Граблашева в "Изгревът" е видно в следните справки в "Изгревът", т. IV, с. 155-156, 381-383, 401-402, 406, 414, 421-423; т. V, с. 221, 468-470; т. XVII, с. 654, 702, 704; т. VIII, с. 500. 32. 1895 г. П. Дънов се завръща от САЩ. Прекарва две години в Нови пазар при баща си, където той е свещеник. А как е започнала духовната дейност на Петър Дънов е много добре описано в "Изгревът", т. XXII, с. 459-770. 33. За да имате представа за живота на Петър Дънов трябва да проучите "Учителят и човекът Петър Константинов Дънов" и хороскопа му в "Изгревът", т. XIX, с. 532-553. 34. Също да проучите "Хороскопът на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов" в "Изгревът", т. XIX, с. 907-928, 929-933. 35. Какво означава Учител на Бялото Братство, ще разберете, когато усвоите материала "Вселяване на Божествения Дух в Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XXII, с. 547-562. Какво означава Мировият Учител на Великото Бяло Братство, ще разберете, когато се запознаете с "Вселяване на Христовия Дух в Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XXII, с. 563-575. Какво означава Всемировият Учител, ще разберете, когато проучите "Вселяване на Господния Дух в Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XXII, с. 576-586. А от "Изгревът", т. XIX, с. 928 ще я научите наизуст, за да знаете какво означава Божествената Троица и Живият Бог на Земята - Емануил. 36. Защо споменавам толкова много за Величко Граблашев. Ето защо. След като се завръща в България и става адвокат, до 1922 г., той разгръща дейност с която пречи и затруднява Учителят Дънов. За този период ще се спрем отделно и подробно на друго място. 37. В. Граблашев заминава за САЩ, за да търси Христа, но тук остава Мария Граблашева, жена му, която създава по времето на цялата Школа от 1922 г. до 1944 г. непрекъснати бели, ядове на Учителя. Те са описани в справките, които дадох. А защо? Защото от тях отърваване няма. 38. И сега ще ви съобщя най-интересното, което, след като го научих съм преживял невероятно повишение и повдигане на духа ми месеци и години наред. Случката е описана в "Изгревът", т. VII, с. 393-394. А тя е, когато Иван Антонов се удивлява пред Учителя как е възможно такъв материалистичен народ, като германския, да роди такива велики музиканти като Бах, Бетовен, Моцарт, Шуберт и др. Тогава Учителят му казал: "Те не си знаят произхода. Те всички са понемчени славяни". Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон. 39. Сведенията за живота на Учителя в САЩ са много малко. А защо? Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише. Те са се предавали от уста на уста и са се знаели. Но възрастните приятели, земята. Поколението от времето на Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат. А и не запитват Учителя Дънов. Така всичко се заличава с времето си и изчезва. Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа. 40. От 1969 г. до 1977-1978 г. съм работил с Мария Тодорова и Борис Николов. А как съм работил, аз съм го вече описал и ще излезе под печат. Тогава Борис имаше останали някои документи, снимки, дипломите на Учителя от САЩ и други материали. Обеща да ми ги предаде. И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде на други хора. А защо? Защото трябваше да ми попречат. И го сториха колективно. И сега аз запитвам. След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях? А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене. А защо? За да ми се попречи. И успяха!

6. Приносът на евангелистите за България Приносът на евангелските мисионери и тяхното дело с появата им в живота на български я народ през XIX век Павел Василев Развитието на възродителните процеси и Реформацията в Европа не дават отражение върху живота на българите. През 17 и 18 век България остава изолирана от тези основни процеси. Страната ни се намира под Османско робство, а гръцката православна църква прави масирани опити чрез своето духовенство да елинизира българския народ. Стремежите на Софроний Врачански и Паисий Хилендарски да стимулират изграждането на църковна и национална идентичност, веднага не дават видими резултати. В първите години на 19 век, евангелските мисионери постепенно навлизат и проучват условията за просветна и духовна работа по нашите земи. Тези опити са провокирани от усилията на прогресивни православни българи, които са търсели пътища за реформи в църквата и обществото и за възстановяване на българското самосъзнание. Евангелските мисионери намерили по нашите земи едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. 1. Първата тяхна задача, която се налагала, е да обучат хората на най- елементарните хигиенни навици и на начин на живот. (Виж статията "България през 19 век".) До тогава почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища е имало училища и малко са били младите хора, получили образование. 2. Евангелските мисионери са започнали усилена просветна работа. С изгражданите училища от модерен за тогава тип, те окончателно са изместили килийните. Особено значение има създаденият от мисионера д-р С. Хамлин Роберт Колеж в Цариград. Оттам подготовка получават много наши общественици, които намират място във възродителните процеси и участвуват в ръководството на младата българска държава - министри, държавни служители, учители и др. За подготовка на свещенослужители (пастири и книгопродавци), които да разпространяват Словото Божие и евангелските истини, мисионерите са откривали научно-богословски училища, като тези в Пазарджик, Свищов, Самоков, Ловеч и др. Освен това, те са създавали десетки сиропиталища и детски градини, където от малки децата са научавали за Бога. 3. Евангелските мисионери са развивали усилена книжовна дейност чрез преводи и публикуване на християнска и духовна литература. В тази тяхна работа те са срещали съпротивата на гръцкото православно и католическо духовенства, които унищожават много ценни старобългарски книги. Това се е правило с цел ликвидиране народностното съзнание на българите. Най-съществената работа в тази насока е пълният превод на цялата Библияна съвременен български език, отпечатана през 1871 г. Върху превода са работили мисионерите д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг и българите Христодул Костович Сечан-Николов и Петко Рачо Славейков. (Виж статията "Превод на Библията" -раздел 2, т. 1) От евангелските мисионери са преведени, отпечатани и разпространени много книги с християнско съдържание, които са имали своето въздействие върху народа. (Виж статията "Д-р Алберт Лонг". - раздел 1. т. 6.1) За успеха на книжовното дело у нас, със съдействието на евангелските мисионери са били внесени шрифтове на кирилица от Америка за работа на печатницата в Смирна. Там е отпечатан на български език Новия Завет преведен от Неофит Рилски, в няколко издания с общ тираж 30,000. По-късно печатна база е създадена и в Цариград. За печат са били търсени възможности и във Влашко. Евангелските мисионери издават и първият български вестник "Зорница" в Цариград, който и до днес се печата. 4. Основен и съществен е приносът на евангелските мисионери да проповядват и да учат народа на Словото Божие. Преследвани от гръцките фанариоти, а по-късно - от новоназначените неуки български свещеници, те били принудени да правят свои църкви, които с готовност са приемани от народа. Евангелските църкви поднасяли Словото Божие на говорим, роден език и подканвали за един активен християнски живот. Те били реформирани църкви, изчистени от суеверие, от закостенялостта и ритуалността. Сега, след изпитанията и гоненията през 45 годишния комунистически строй, в Северна България има повече от 35 Евангелски методистки църкви. 5. Евангелските мисионери д-р Ал. Лонг и д-р Уошбърн, преподаватели в Роберт Колеж в Цариград, през 1876 г. са били съпричастни към съдбините на българския народ при потушаването на Априлското въстание. По тяхно настояване, Еуджин Скайлер, легационен секретар и генерален консул на Америка в Цариград, посещава Батак и вижда ужасяващата картина от 5000 трупа непогребани. Материалите за турските зверства, д-р Лонг своевременно превежда на английски език и предава на кореспондента на "Дейли нюз" Едиун Пиарс. Европанаучава истината. От подадените сигнали, кланетата са спрени. Така тези мисионери завинаги свързват имената си с българската история. 6. В борба за независима национална църква, евангелските мисионери имат своя принос. Това е един от най-важните процеси в историята на българското Възраждане и ключов момент в изграждането на съвременната българска нация. На 3 април 1860 г. при тържествената Великденска служба на българската общност в Цариград Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на Българската православна църква от Цариградската фанариотска патриаршия. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от страна на Цариградската патриаршия. Тя се обръща към Високата порта с искане Иларион Макариополски и всички свързани с акцията от 3 април да бъдат заточени. Евангелските мисионери в България с внимание и съчувствие следят усилията на българския народ за църковна независимост. През м. ноември 1860 г.д-р Елиас Ригс няколко кратно настоява пред американския пълномощен министър в Цариград, Джеймс Уилямс, да се застъпи пред Високата порта в защита на българската кауза. Практически на този етап, мисионерите се явяват единствения външен фактор, симпатизиращ на българската кауза. В най-тежките моменти на борбата, Иларион Макариополски е застрашен от ново заточение. Той познава евангелските мисионери и тяхната лоялност, посещава Роберт Колеж, търси тяхното мнение и помощ. Освен това той се обръща към Евангелския съюз (алианс), който като посредник да го свърже с посланиците на някои протестантски страни в Европа и с Америка. Със застъпничеството на британския, пруския и датския посланици, тримата архиереи Иларион Макариполски, Авксентий и Паисий са спасени. Поради натиска на гръцките фанариоти да запазят влиянието си в българската църква и присъствието на големите користни апетити на католиците - униати, българскит е православн и дейци са проявил и готовност да преговарят с Евангелския съюз за присъединяване. Идеята била българската църква да се обяви за част от протестантския милиет, като в този договор те са виждали един формален акт, който обезпечава независимост . При преговорит е между евангелскит е мисионер и и православните църковни дейци възникнал проблем по текста от договора: "Светото Писание на Стария и Новия Завет е единствено правило на вяра и дела". С този параграф от договора де факто се изключват като средство за спасение ритуалите, допълнителните писания и предания, житията на светците и молитвеното застъпничество на Св. Богородица и другите светци. Българските православни водачи не се решават на такова окончателно изповядване - единствено на авторитета на Светото Писание и договорът не се е сключил. В препятствие се превръща всъщност онова, което се явява фундамента на протестантството - позоваването единствено на Библията, като валиден авторитет. Евангелските мисионери всъщност са били на прага на изключителен успех в своята дейност сред българите - формално целият български народ би станал част от протестантския съюз, макар че се запазва автономността на църквите. Този момент не дава отражение на взаимното уважение между протестанти и православни и на взаимната им подкрепа, особено в борбата на българите за независима църква. И до днес остава открит историческия въпрос: С какво съдбата на българския народ, неговото национално, културно, икономическо и политическо развитие биха били по-различни през последните 145 години, ако през онези драматични събития православните църковни водачи бяха взели друго решение. (Пот. 6 със съкращения са използвани материали на Mediapool.)