Търсене във форума

5.2. "Ехото на любовта" и нейния автор Бележки Вергилий Кръстев 1. Тази брошура е издадена в печатницата на братя Апостолови в гр. Айтос през 1927 г. Авторът е писал под псевдоним - Самарянин. Не можахме да го открием, кой се е скрил зад това име. Тогава са се скривали зад псевдоними, заради гоненията от църквата, властите и държавата. Били са много по-страшни гоненията тогава от 1922-1944 г., отколкото през комунистическата власт 1944­-1989 г. 2. Думата "самарянин" означава жител на Самария, област на стара Палестина. В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия самарянин. Виж Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 26-37. По време на войните дружествата за подпомагане на ранените се наричаха самаряни, а милосърдните сестри се казваха самарянки. Тук псевдонимът трябва да покаже, че се явява човек, който трябва да помогне на ранените от войната. От коя война? От войната, която се води срещу Учителят Дънов. 3. И този самарянин се опитва чрез тази брошура да помогне на ранените, да ги превърже, излекува. Затова брошурата има няколко части: 1) Предговор, в който се съобщава за войната, която се води срещу Учителят Петър Дънов. 2) Изложението носи заглавието: Един глас от народа. Това са съкратени извадки от книжката на Стоян Ватралски "Кои и какви са белите братя (Дъновистите)". А те са отпечатани във в. "Зорница", Г. 46, в бр. 38 от 22.IX. 1926 г., бр. 39 от 29.IX. 1926 г., бр. 41 от 13.Х. 1926 г. Същата година (1926) д-р Михаил Стоицев ги издава тези 3 статии в брошура, но с псевдоним Белобрадков. И той не смее да си сложи името. Също и Камбуровите в гр. Нова Загора я издават в малка брошура, но също не си слагат името. 3) За да потвърди, че онова, което Стоян Ватралски говори за Белите братя, съставителя, под името Самарянин, включва в III част "Резюмета (кратки бележки) от ред беседи, държани от г. П. Дънов". А те са: 1. Ето Човекът. 2. Житното зърно. 3. Явлението на Духа. 4. Талантите. 5. Любовта. 6. Важността на малките неща. 7. Мир вам. 8. Необходимостта да познаваме Бога. От 1-8 са извадки от "Сила и Живот", I серия. 9. Духът и плътта. 10. Новото основание. 11. Децата. От 9-11 са извадки от "Сила и живот", II серия. 12. Гредата. 13. Денят на доброто. От 12-13 са извадки от "Сила и живот".III серия. 14. Брат, сестра и майка на Христа. Извадки от "Сила и живот", IV серия. 15. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте. Извадки от "Сила и Живот", V серия. 4. Накрая, като IV част е Заключение. Тук ще прочетем за онова, за което се говори по това време, дали Божественият Христов Дух се проявява в г- н Дънов. Това твърдят онези негови последователи, които са го видели в Слово, в Сила и във Власт Той лекува, въздига мъртвите, възкресява чрез Словото Божие, което е в него чрез Силата и Властта на Духът Но тук са и неговите противници, които твърдят обратното, че чрез него се явява Сатаната. Но уважаемият Самарянин стои настрана, не смее да каже дали Божествения и Христов Дух си изявява чрез Дънов. Не знае ли? Или не смее да каже. Нали пише под псевдоним. Според мене, този Самарянин не е познал кой е Дънов. И толкоз от него! Повече няма! 5. Единствено се приближава до това, че г-н Дънов изнася чистото Христово учение. Това може да го прави всеки един проповедник. И толкоз. Не го приема за Учител, не го приема за Миров Учител, нито за Всемиров Учител. А Учителят Дънов още на беседа пред ръководителите на братствата в България на 20 декември 1926 г. дава своето Верую в 3 точки, че той е Великият Учител, че той е Всемирният Христос, който владее целият Всемир, че той е Великият Учител дошъл в плът на земята и в Духа на небесата. Казал го е. Но не го приемат и толкоз. И този Самарянин не го приема. Виж "Изгревът" т. XIV, с. 699, 768-772. 6. И накрая, за да се покаже кой е, г-н Самарянин цитира думите на Софийския Митрополит Стефан. А какво търсят тук думите на Митрополит Стефан, с които цялата църковна власт води гонение срещу Учителят Дънов и неговите последователи чрез инструментите на властта, съда, полиция, войски. 7. И понеже е поел псевдонима на г-н Самарянин, то ще върнем на притчата за самарянина от Евангелието на Лука гл. 10, ст. 26-37. Разбойниците нападат един човек, събличат го, нараняват го и го оставят полумъртъв. Минава свещеник и го подминава, минава левит и също го подминава. Но минава самарянин, който е иноплеменник и който в устата на евреите е обидна дума и той помага и спасява полумъртвия човек. Тук е същото. Разбойниците са налице. Те нападат Учителят Дънов и последователите му. Свещениците и левитите не ги подминават, но също ги нападат Но добрият самарянин не се явява, защото той не приема Учителят Дънов за Учител. Той приема свещениците и левитите. Такава е истината. Пример, виж "Изгревът", т. IV, с. 278-279. 8. А защо издава тази брошура? За да защити Учението на г-н Дънов. Така не се защитава. Та той завършва с думите на Митрополит Стефан своята брошура. А кой е Митрополит Стефан? Виж в "Изгревът", т. IV, с. 245-246; т. VIII, с. 237-238, 293-294. 9. Тази брошура е озаглавена "Ехото на любовта" (Когато истината говори). Да, всичко което е написано, минава, преминава и заминава като ехото на отминалата любов. Започва с думата Самарянин и завършва с думата Самарянин. Има два печата, от начало и на края. Но този Самарянин не се оказа истинския по Дух Самарянин, защото не позна кой е Учителя Дънов. А в Евангелие от Лука гл. 10, ст. 27 е дадена първата заповед - да възлюбиш Господа. Е, как ще го възлюбиш, когато не си го познал, не знаеш кой е. Невъзможно е. Това опознаване става по вътрешен път, чрез Духа. Имаш ли Духа в себе си - ти изпълняваш закона. Нямаш ли Духа, ти носиш табела отпред и на гърба си, че си самарянин. 10. Светът не иска табели и надписи. Светът търси хора и човеци на Духа. Ето, това е Учението на Учителя Дънов, трябва да се подготвят тези хора, за да дойде Духът върху тях и да работи чрез тях в Дух и Истина. Амин. 27 февруари 2006 г. Вергилий

5.1. Ехото на Любовта. Когато Истината говори. Айтос, печ. Братя Ф. Апостолови, 1927, с. 3-9, 83-87. Ехото на Любовта Когато Истината говори. Предговор "Всичко изпитвайте, доброто дръжте" I Солун. 5:21 През всичките времена и епохи от създаване културата на народите и развитието на цивилизацията в тях и до ден днешен се вижда, като че ли напук на доброто в човека е отредено да цъфти и вирее само злото. Като че ли личността по дълг идва тук на земята, да допринесе нещо към растежа на лошите пороци в самия него, в самото общество, в цялото човечество. И най-после изпълнил малко- много, според интелектуалните и физическите си сили тая си задача заминава, като заклет Каин в мъртвешкия си гроб! ... Тази именно перспектива навремето си е дала замисъла и подтика на разните всесветски учени, психолози, учители по Божие вдъхновение, да рисуват тия човешки дефекти и дават своите рецепти под формата на разни религиозни догми и етически правила, за начинът, как человекът като разумно същество, трябва да се стреми и облагородява в пътя на идеалния и възвишен живот Само по който начин ще оправдае, че наистина той е сътворен за цивилизация по образ и подобие Божие! . . . Вслушвал ли се е и вслушва ли се той в мъдрите апели на тия велики мислители, философи, учители? За голямо съжаление, уви, не! А това се вижда, че от досегашния си прираст человека още с нищо не е доказал, че той е дал и дава ухо на тия светли идеи! .. . Погледнете дълбоко в душевния лабиринт на личността и вие ще видите в състоянието на какавида, култивиране на онзи, ненаситен за слава, величие, богатство и почести червей, така назован егоизъм, който бавно, но сигурно трови душата, убива тялото. Погледнете в ежедневните несъгласия, ръмжения и обиди, що царуват посред всеки дом, общество, религия, народ и чужда нация, близка или по- далечна, как злия този гений изнамира и кове все по-нови: пушки, бомби, газове, аероплани, мини и топове за братоубийствени страшни бъдещи войни, призрака на който кървав ясен ни се вижда с поглед жесток и свиреп, ненаситен жаден за кръв и мъст човешка безчет!... Виждам как той гордо марширува с кървав факел в ръка и с остра коса на смъртта всред човешките тълпи, като че ли после в гроба всичко земно там се слага при самия мъртвец!... И все пак, учените - мислители, философи, учители, непрестанно семе сеят, слова пръскат те навред за идеален братски живот, за съзнание, ум и разум на заспалите души, но кой чува!? Така человека, роб на сатаната, на тъмните слепи мисли и дела, следва вековете и по техния път отъпкан крачи и върви!... Примерът, обаче, е най-добрият учител и ето защо ние се провикваме: О, народи! О, управляющи политически и духовни фактори на народите, дайте тоя пример на младата генерация: Стига гонения, препирни и надумвания, стига кърви, стига жертви, стига конференции!... Престанете вие, черковници, да забивате повече гвоздеи и подавате жлъчка с оцет на пригвоздения на кръста! Днес Христос иска и да го живеем, а не само да го проповядваме!... Премахнете и вие, политически властници, международните граници! Захвърлете девизът "Разделяй и владей", не виждате ли, че по логика и фактически той е идентичен с този на анархо-комунистическия "Колкото е по-зле, толкова по- добре!" Обърнете затворите в учебни заведения, казармите в приюти и болници; оковите в чукове и наковални; оръжията в рала, сърпове и мотики! Приложете, всички вие, любовта в живота, истинската божествена любов; защото повикът за всеобщо опрощение и побратимяване тропа вече на вратите ни. Отворете и дайте му обятията си за да настъпи Царството Божие на земята и да заживеят всички народи един истински смислен живот, защото всинца сме братя, един е нашия баща - Бога!... Тези мисли на разсъждения ни даде не преди дълго време дневния печат, че Св. Синод щял наскоро да се занимае по въпроса за сектите в страната ни, а малко по-рано преди това си решение се бил занимал и с въпроса за изпращане между българското общество оратори и проповедници, като опоненти на проповядваното от г-н Петър Дънов разяснение за приложението в съвременния живот на живото Христово учение!... За тази инициатива на светите старци, за всекиго понятна, ние няма какво повече да кажем, основавайки се на цитирания в началото ни стих освен предварително да им изразим нашата сърдечна благодарност, бидейки партизани, че само чрез тракането на думи и мисли, по какъв да било въпрос бихме могли да се доберем до истината, и защото "само критиката е, която може да превърне в едно вътрешно изправление на живота, което може да ни доведе до едно пълно съвършенство"; а и самото общество при това положение би съумяло да прецени и възприеме едно, и несъмнено по-доброто, защото ще види и почувствува дълбоко вътре, в самата възприета от него мисъл, че е пропита от Божествената истина, мъдрости любов! .. Народната ни душа е празна, тя е куха, това всеки поединично вижда и чувствува: от едновремешния морал и нрави почти ни следа! Днес са издигнати в култ: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта, егоизма, алчността и лъжата, девет елемента, които тровят обществената и индивидуалната душа; рушат всичко красиво и човешко в нея! И че тя до болезненост е петимна и жадна да се насити с нещо хубаво, реално, божествено! И тя дири този извор. А кой именно извор ще почерпи и утоли жаждата си за истината, правдата, мъдростта и любовта, които в себе си съдържат най-красивите елементи за един възвишен, чист, разумен и идеален живот? Ето въпросът, отговорът на който ще чакаме да ни посочи самото общество, но не чрез устатата или перото на неговите официални представители, а самото то като индивид и пряко с живота си! Само едно-едничко скромно пожелание имаме да отправим към синодалните оратори и пълномощници, то е, да бъдат много внимателни и не забиват повече гвоздеи върху пригвозденият, първите рани на когото още не са заздравели; и да не изпадат в положението на книжниците и фарисеите по времето на Христа, в какъвто случай "вместо да изпишат вежди, ще извадят очи"! Прочее, верни на цитираното мото: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте", ние няма да убеждаваме никого да не слуша уважаемите братя синодални оратори, а тъкмо наопаки, най-искрено ги бихме молили да бъдат тъй благосклонни и масово да посещават и изслушват най-пристойно техните слова и беседи, като същевременно ги молим да отделят малко от скъпото си време и прочетат настоящето ни кратко изложение под рубриката "Един глас от народа" извлечено от страниците на уважаемия в-к "Зорница" от м. септември 1926 г. в съкратен вид, написано от редакционният член-сътрудник г-н Ст. Ватралски, членовете на който комитет не се числят в редовете на окултните ученици и съмишленици, а в ония на широката народна маса от легитимираните официални вероизповедания и който им сътрудник след строго обективна преценка като общественик и публицист излага на ясен и добре разбираем език всичко онова, което е чул и видял. С това си обективно и вярно изложение самия редакционен комитет чрез своя член-сътрудник издига собствения им евангелизъм пред очите на обществото на подобающата му висота. Качества и прийоми, с каквито днес малцина, от кое да било вероизповедание, биха могли да се гордеят, за което ние най-горещо ги поздравяваме! И така, след като читателят прочете поменатото по-горе в съкратен вид изложение, а така също и като допълнение към него няколко извадки, предадени от нас в резюметата от ред беседи, държани от г-н П. Дънов, от които още по-ясно ще се види и се убеди какви са в действителност "толкова опасните" за съвременните църкви и обществен морал, бели братя (окултистите), и какво всъщност е учението проповядвано от техния учител, и ги съпостави в паралел с всичко онова, което е чул или ще има да чуе от уважаемите синодални пълномощници, нека си направи с по-чиста съвест своите заключения и даде израз и живот на цитирания от нас стих - "Всичко изпитвайте, доброто дръжте". В случай, че предлаганата наша скромна книжка, предназначена не за рекламно четиво, но да попадне в ръцете на читатели и от двата пола и от всички слоеве на обществото, търсейки истинския осмислен живот и допринесе за тяхното морално възрастване и духовно възкресение, щастливи ще бъдем да считаме, че сме изпълнили дългът и задачата си. Самарянин. Заключение Макар че към казаното дотук за Бялото братство и неговия учител г-н П. Дънов се явяват излишни всякакви други тълкувания, тъй като това учение, както видя сам читателя, макар и с кратки, откъслечни наброски, не се нуждае от никаква защита, защото то самото е гаранция за себе си. Все пак, нека ни бъде позволено да добавим от наша страна това - конкретно за г-н Дънова, - че той добре ли или зле учи своите последователи, Божествения Христов Дух се проявява чрез него, или този - на сатаната, не сме ясновидци и не можем да знаем, а и най-малко то ни интересува. За нас, обаче, е важно да изтъкнем това, което знаем и положително твърдим, а именно, че той проявява и засява такива добродетели, и че чрез него стават такива модификации в духовния и физически мир на жадните да пият от неговия духовен океански извор, щото и лекари и медицинската наука биха се озадачили, а ако пък биха се направили достояние на уважаемите архиереи при Синода постиженията на последователите му в духовния им мир, едва ли биха казали друго за тия християни люде освен, че те са смахнати, идиоти или формено луди и без всяко колебание биха им посочили психиатрическите приюти и болници, фактите, обаче, за нас са по-силни от всякакви посторонни мнения и критики по адрес на г-н Дънова, от където и да произлизат те. И именно тези факти и постижения го издигат пред собствените ни очи на онзи пиедестал, на онази завидна висота, на която по съвест, като публицисти, не можем да удостоим, кого да било друг на това духовно стъпало, защото подобен нему не познаваме. Някои пък, "нови мехове със старо вино" в положението на "жабата и вола", нека ни простят за сравнението, излизат да доказват, без достатъчно да познават учението на г-н Дънов, че той не бил никакъв реформатор, без разбира се, това тяхно "меродавно"мнение някой да го иска! Реформатор ли е г-н Дънов или не, по това един ден, рано или късно, ще има да каже думата си безпристрастното перо на историка, и безпредметно е следователно, да се залавяме днес с мастилен двубой и го защитаваме: толкова повече, когато насреща си нямаме нито "стари мехове със старо вино", нито пък "нови мехове с ново вино". Но да допуснем дори, че г-н Дънов не е никакъв реформатор, а и самият той е тъй скромен, че не е нито претендирал, нито пък претендира, да е такъв; обаче, че той de facto реформира не само душите на своите последователи, а и физическите образи и самият им живот тук на земята чрез чистото Христово учение, за това две мнения, за строго обективния наблюдател и неговите последователи, няма. Ето, това е и според нас, личността г-н Петър Дънов. Със също подобно нападателно и дори много по-остро съдържание, само че от друг род, от другиго и на друг адрес дълго писмо, имахме случай да прочетем в страниците на в-к "Мир", брой 7988 от н. г., върху съдържанието на което ние се отказваме да се спираме, да посочваме автори и адреси, нито пък да отправяме стрели и порицания към обвиняемите по простата причина, да не би тия "речки и казки" да са плод на временен зле настроен душевен афект, без участието на сърцето; а най-вече от страх да не съблазним някои от по-малките ни братя; също което, струва ни се, трябваше да стори и уважаемият ни брат, д-р по Богословието, ако бе верен служител на Христовата любов; и най-после, защото подобни слова и изрази нашето скромно перо не може да пише. При всичко, че нямаме претенцията да сме и някакви пророци, обаче, нека ни се даде разрешението да завещаем от наша страна една едничка наша скромна мисъл, която молим, читателите ни добре да я запазят в паметта си. Тя е: Че след заминавате на г-н Д. Ще има със свещица да го дирим и зърнем физическият му мил образ, но, уви, ще бъде късно и непостижимо! За още по-релефното усилване тезата ни ще предадем дословно някои от мислите що със собствените си уста ни говори Софийският митрополит г-н Стефан по случай историческият празник на Рождество Христово, с които твърде сполучливо и на място той допълва както предговорът, така и заключителната част на настоящия ни скромен труд. Ето що той казва: (Виж в-к "Д. С". Бр. 964/1927 г.) '"До раждането на Исуса Христа човечеството преживявало болезнен нравствен кризис, отпаднало духовно, то се задъхвало в атмосферата на грубия материализъм и неизменните им спътници: егоизма, безсърдечие, жестокост, разтление на нравите и всякакви други пороци, злото растяло неудържимо усилията на най-просветените и издигнатите духом, на мъдреците и гениите, не били в състояние да спрат широкото разрастване на злото във всички области на живота"... "Ние сме свидетели как материализмът на нашето време е заел мястото на Христа в много заблудени човешки души, и е вече успял да разкъса и дълбоко набразди, да принизи до степен на животинското, да обезобрази целия живот". "Време е заслепените да прозрат и заблудените да разберат, че измяната на Христа е тежко престъпление на човека пред самия себе си, пред своя народ и пред света"... "Да, и днес този болезнен кризис, ще добавим ние, с всички следващи го лоши пороци бушува и кипи в заспалите сърца и души на грамадното множество, между християнските народи и неговите водители; в сърцата и душите на които, макар да са се изминали цели 2000 години Христос не се е родил, а за това красноречиво свидетелствува грубото и флагрантно нарушение първата над първите Христови заповеди, касателно проповедите му, с която се казва: "Даром ви ги давам, даром ги давайте". Прочее, за да бъдем истински християни; нека скъсаме вече връзките си с хубавите сладки слова и проповеди; нека счупим перата си; нека подирим пълното си душевно разкаяние, защото всинца сме грешни, кой по-малко, кой повече, и след всичко това, нека отворим широко сърцата си, за да се роди в нас Христос, истинският Христос с делата си, който от 2000 години постоянно хлопа на закоравелите ни сърца! И тогаз, ведно с всички духовни вождове и водители едногласно след хубавите думи на уважаемия Стефан Софийски с неговия възглас се провикнем: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш словата на вечния живот". Христос ще чуе молбата ни, и ехото на любовта - когато истината говори - ще ни подскаже! Самарянин. Уважаеми читатели, Неполучилите настоящата книжка, някои от вашите ближни, приятели и познати, а желающи да я имат, или пък вие намирате, че трябва да си я набавят, то умолявате се, да им съобщите, че те могат да се адресират направо до книжарницата на Аркади Николов в гр. Бургас и книжарницата на Кр. Тулешков в ст София, ул. "Оборище" № 24 и будката при самата врата на кафене "Македония" - площад "Бански", дето е складирана, като едновременно изпратят и стойността й, или съобщят с отворена пощенска карта да им бъде изпратена с наложен платеж - заедно с това да посочат и точния си адрес. Който запише 5 абонати получава една книжка даром, а за повече от 5 -20% отбив от стойността им в пари, които при изпращане сумата да си я удържат. Издателството.