Търсене във форума

66. Яви се кандидат за женитба Триизмерност в нашия вътрешен живот бе новото състояние, в което ни въвеждаше Учителят, за да заживеем своя истински живот и излезем от сенките на живота. А каква студена сянка ме чакаше по това време, ако Учителят не ми бе подал ръка! Един земен дух се бореше да ме завладее и стане господар на живота ми. "Ако се ожениш за него, ще живееш в сянката на хълма. Сега той много ти обещава, ласкае те. Един богат търговец не бива да залага целия си капитал - той може много да спечели, но може и много да загуби - рисковете са големи. Ако не си сигурна в печалбата, не залагай целия си капитал. В брака се явяват две противоположни течения - едно положително и едно отрицателно - отблъсквателно. По силата на едното, ако човек се зароби на по-слабия, който иска да има надмощие, той погубва смисъла на живота си и себе си; а под силата на другото е осъден да остане самотен. Не обещавай много, после да не можеш да дадеш всичко и да те обвинява. Сега е време на ликвидация. Баща напуща семейството и отива да служи на други, защото им дължи. Всичко да сторим, за да не идваме след 30-40 години в същото положение чрез ново прераждане, в което сме сега. В духовния живот човек трябва да е силен. В него има големи трудности и изпитания. Трябва човек всичко върху и чрез себе си да изпита, за да има истинско знание за живота, тогава да учи другите. Първо трябва да повдигнеш себе си, тогава да сториш същото за другите." В.К.. На стр. 65 вие споменавате за един земен дух. Кой е този земен дух? Да се даде случката, защото е неразбираема за читателя, да се даде действащото лице и развръзката. Весела: Да. Земният дух, който споменавам, аз не му споменах името, той беше един фабрикант на кожи в град Ловеч, където работех между 1932 и 1937 години на пансиона. Той ме преследваше и искаше да се ожени за мен, но аз му отказах. Тогава той много се озлоби и ми се закани да ме убие. И когато аз отидох при Учителя, в 1937 година, като се върнах от Ловеч, и му казах, Учителят ми каза: "Той няма да те убие, защото е страхлив." А той, Учителят, ми каза, че ако се оженя за него ще живея в сянката на хълма, а сега той много те убеждава и те ласкае. Един богат търговец не бива да залага целия си капитал, той може много да спечели, но може и много да загуби. Рискове са големи. В.К.: Как се казваше той? Весела: Иван Дончев. От Ловеч. В.К.: Така. Добре. Сега. Това е цитат от вашият дневник, понеже виждаме кавички, от вашия дневник. Весела: Да. В.К.: Това е, което има. Весела: Да.

22. ЖЕНИТБА И ДОМ Тласкан от суровата съдба, съвсем неподготвени без да имам ясна представа за сериозната стъпка в живота на човека каквато е женитбата - задомяването, аз се поддадох на този подтик съвсем хлапашки, без да споделям това си намерение с когото и да било. Нищо не разбирах от тези работи. Тогава Дора Карастоянова, заедно с общия подтик да си направят бараки и тя поиска да си направи барака на Изгрева. Кой ще я направи? - Николай, където в основата за направата на нашата барака взех най-живо участие аз. Не искам да се хваля, но така беше. Направих я бараката. Но тя работеше в операта, като певица в хора. Като се завършваше представлението в операта към 23 часа, кой ще я доведе до Изгрева? Разбира се, че Николай. Ходих аз, когато имаше опера и я довеждах. През цялото време, по няколко пъти я питам: „Ти до края ли имаш участие и откога докога да те чакам?" Мълчи, не казва нищо. И аз от 22 часа до 24 часа съм закован и я чакам. И после се връщаме наедно за Изгрева. И така отиване и връщане, създаде се такава връзка, съвсем неопределена. Те, аз тогава, тези неща не ги разбирах и тези отношения за да мога да преценя, какво представлява този човек. И тази привързаност, но болезнена привързаност, която изпитвах тогава ме смущаваше. Не е като да срещнеш човек и да имаш приятно чувство. И пак болезненост в слънчевия възел и чувствувах винаги болки. След време тя каза: „Хайде да се оженим". Казах „хайде" и тъй стана. Много печална история. Туй чувство не го разбирах, защото не бях го преживял. Не бях се тогава допрял до момиче. Не познавах дотогава туй чувство наричано от хората - любов. Но чувствувах една болка всякога в слънчевия възел. Едно неприятно усещане, но не го разбирах, че не трябва да се свързвам с този човек, и че връзката е крайно неподходяща. В бараката живеехме петима братя. В едната стаичка живееха Димитър Стоянов и Никола Нанков, а в другата Борис Николов, Георги Радев и аз. Жилище нямах, там където живеех беше невъзможно, защото живеех с още двама братя. А тя моята избраница, живееше сама, но в една барака от около десетина квадратни метра площ. Значи там ще се съберем. Човекът, с когото щях да се събера беше крайно неподходящ, но това не го разбирах. За тази моя стъпка даже и Учителя не попитах. Но в един разговор Той ме погледна и казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша?" Но аз разбирам ли? Не! След някой ден пак ме гледа и казва: „В стопанските постройки на един фермер в Америка се завъдили плъхове. За да се избави фермера от тях, спуснал от тавана на помещението една връв, накрая на която закачил едно парче пастърма, под нея поставил дълбок чебур с вода. Над чебура закрепил една хлъзгава дъсчица, така че плъхът, който отиде към пастърмата по нея, той неминуемо ще се хлъзне и падне в чебура, защото дъсчицата така е поставена, че тя от неговата тежест се надига". Но и този път моята глава не проумя. Най-после ме среща и малко строго ми каза: „А бе ти не разбираш ли, не знаеш ли поне, че когато птичките се задомяват, най-напред гнездо си направят". Но и този път думите му се плъзнаха в моето съзнание и отлетяха в пространството. Така е, когато съдбата провежда своят зловещ план. Най-после, когато бях вече скочил в чебура един ден Учителят ни идва на гости в тази пределно скромна дъсчена стаичка. Потънах в смут и срам, че Учителят ни намира в такава обстановка. Погледна ме след това и ми каза: „Ние ще ти дадем къща". Разбрах вече, че Те разумните Братя над нас, ще ме подпомогнат, да имам жилище. Стана наистина чудо и за много малко време, аз и семейството ми имахме вече жилище, дом, къща. Нейният брат, на Дора Карастоянова, се беше оженил за една артистка от театъра и след това се разведе. Брат й се казваше Борис Карастоянов и имаше къща край Семинарията. И след като се разведе, после се ожени за друга. И в този си устрем за къщи, разтичва се той, с голяма енергия, намери едно място, където е сега къщата ми. Откупиха мястото от Григор Василев - демократ, от партията на демократите и голям партиен деятел. Реши да се строи и ме извика, и разделихме мястото на две - задната част на него, предната част на мен. Построи той долния етаж на къщата и тогаз каза: „Николай, къде ти ще строиш, дай да надстроим още един етаж, така че долния етаж ще бъде за мен, а горния за теб". Добре, съгласих се. Разтичах се аз, намерих пари и построихме горния етаж на къщата. Тогава аз бях вече станал „търговски пътник" на една фирма в Габрово „Христо Бойнов" - наша роднина. И вече получавах по-значителна заплата и ми плащаха пътни и дневни по сто лева на ден - беше 2000 лв. на месец и ми плащаха 2500 лв. заплата, та се събираха 4500 лв. Това бе значителна сума за тогава и можеха да се купят 3 крави. И Дора Карастоянова даде веднъж една малка сума пари. След това Борис Карастоянов, реши да слезе в града, намери един хубав апартамент, аз му изплатих неговия дял от къщата. Понеже мястото беше на негово име, той не ми даваше документ. Най-после се съгласи да го препише на сестра си Дора, а не на мен. А това бяха мойте пари. По едно време реши да върви в провинцията. И намериха в Оряхово една къща с лозе и замени си апартамента за къщата в Оряхово. Засели се той там. Но дойде време децата му да ходят на училище. Тогава продаде имота в Оряхово и купи един сутерен в „Овча купел". Там се премести и засели. После той заболя и почина. Та след като ме излъга, дойде време и него да го лъжат и тласкат от място на място. И както каза Учителя „Ние ще ти дадем къща". И да знаеш как всичко се уреди. Нямаш представа как всичко се уреди. И аз и семейството си имахме жилище и дом. В Младежкият клас влизаха само младежи, неженени. Ожени ли се някой, трябваше да го напусне и да отиде в Общия клас. Който се ожени - излиза от Младежкия клас. Туй го сторих и аз. Една подробност. Туй Паша Теодорова ми го разказваше. Учителят казал на Паша: „Отиди и кажи на Николай да посещава Младежкия клас". Така казал на Паша. Но тя имала работа тогава и не ми го казала. Каза ми го след години, когато времето беше изтекло. Обикновено в Младежкия клас Учителят винаги ме изкарваше пред дъската, когато трябваше да се смята, изчислява или чертае, понеже имах заложби и дарби на математик. Много често ме питаше. Един ден Учителят ме запитва нещо по астрономия и аз съвсем несъзнателно ставам и казвам: „Ние астролозите тъй и тъй казваме". В това време става Иван Антонов и се усмихва. Имаше мнение за себе си, че е голям астролог - „Николай, ще разказва „ние астролозите". И си седна на стола. Тогаз Учителят ме погледна, но някак особено, точно особено ме погледна и нищо не каза. Но разбрах, че в тази област ще работя. Моята астрология е коренно различна от тази, която има по света. Много пъти сме разговаряли с Учителя по астрологични теми. Тогава стана въпрос за Христа и аз казвам: „Учителю, Христос навремето в хороскопа си е имал само тригони". Гласът му бе категоричен. „Не! Христа имаше само квадратури". И наистина квадратурите е най-силния аспект, дава сила. Обаче тази сила е нож с две остриета. Или да рушиш, или да я държиш в себе си да дадеш големи постижения. И неслучайно Учителят веднъж бе казал, че Христос, който е слезнал на земята е имал крайно неблагоприятни съвпади на планетите. А това е същото - това са квадратурите. Като казвам за женитбата ми не трябва да се разбира, че Учителят е бил въобще против женитбата. В клас на една беседа Той каза: „Да има човек една разумна и благородна другарка или другар е едно благословение, но да има лоша и неразумна е ад. Да има едно семейство, едно разумно и благородно дете е едно благословение, но да бъде обратното е ад.