Търсене във форума

221. Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние В 5 ч. сутринта станахме. Валеше дъжд. Учителят каза: "Дъждът показва, че посятото тук ще поникне. Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко. Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние. Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста. Един малък лъч от слънцето ти разкрива света - той е най-голямото благословение. Малките работи са далечни, а големите близки. Една хубава мисъл, едно хубаво чувство са трошички - храна от невидимия свят. Бръмбар като бръмне и кацне на теб, тръгват ти работите. Един музикант на сцената има успех поради някой от публиката, той може да е на трето място, но от него зависи успеха му. Той сам може да не съзнава това. Пазете се от недоволството си. Недоволен си, че чувствуваш недостиг на нещо. Животните обработват разните добродетели. Растенията учат търпението. Ще сложиш първо Бога, после хората, а себе си на последно място. Човек все трябва да попъшка, ще научи нещо. Един ангел може да е в човешка форма и сега се пробужда. Сегашната музика може да внесе това, което първоначално е дадено на музиката, но изтрито. Едно житено зърно, като го покриеш с кърпа, става топъл хляб - дай го на другите! Ако този хляб задържиш за себе си, то житеното зърно загубва силата да прави топлия хляб. Магията е в служене на другите. Човек е сянката - проекция на един реален свят - него той трябва да се научи да вижда. На един слуга господаря не бил доволен от него. Слугата се маскирал и го вързал за едно дърво. След туй минал без маска и го освободил. Тогава господарят му го оценил. Страданието иде да оценяваме доброто, което Бог прави." В.К: Каква е връзката ви с Учителя? Весела: Да, веднъж в разговор с Учителя, аз го попитах: Учителю, кое ме кара да ви чувствам така близък, като роднина просто? Той само се усмихна и нищо не каза. И аз не можах да разбера каква е връзката ми с него от миналото. Само Той ми беше казал: Ти си работила за Бога много преди Христа. Много години, била си в капищата в Индия, и си работила изобщо в тази област. Веднъж го попитах: Учителю, аз коя съм? Той каза: "Една душа, излязла от Бога и слязла на земята да се учи." В нашите прераждания ние вземаме различни образи и вършим различна работа. Така че, ако той ти каже ти си бил еди-кой си, то не е вярно, ти не си бил само този. Той трябва да ти изреди цял каталог личности, което не е правилно. Ти преди всичко си една душа, човек е душа, не е тяло. А нашите плътски прераждания са най-различни в различни страни, да придобием опит и да разберем великото в живота.