Търсене във форума

43. ЗАКОНЪТ ЗА САМОЖЕРТВАТА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Сега си спомних един друг случай, ти ми разправяше, че след заминаването на Учителя, че всички които по една или друга причина са поели да запазят някои неща от Братството, всички са си намерили работа? НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: По туй време, когато се ликвидира Братството бях на концлагер. Концлагер на остров Персинк, край Белене. И не знам подробности как е било. Обаче специално за нашата сестра Ганка, която сега е на Черни връх, раздава чай. Тази сестра след заминаването на бай Ради, пое цялата грижа по нашето малко стопанство, да копае и каквото има нужда стопанството. Много усърдно работеше. И ето на тази сестра и дадоха хубава работа, горе на Витоша, спокойна, добре платена предполагам. Един случай, където усърдието на един човек да направи нещо за Братството се възнаграждава по един такъв начин, като му дават една хубава работа после. В.К.: Аз си спомням ти си ми разказвал много случаи такива, които в онази епоха, когато е имало безработица, така се е случило, че всички, които са съдействували за укриване и запазване на книгите на Учителя, че всички получават работа и си изкарват насъщния. Н.Д.: Позабравил съм тези работи, но вярно е това, че в онези времена имаше голяма безработица, много голяма безработица, мъчителна и вярно, че нашите приятели си намираха, така се нареждаше, та си намираха работа. Но подробности не си спомням. В.К.: Аз си спомням възрастните, приятелите са ми разказвали как ти си им донасял работа, такива дребни неща, за да си изкарат прехраната и казваха благодарение на Николай оживяхме. Н.Д.: Мойта задача, като бях търговец беше да мога да създам работа на приятелите, на братята и сестрите. Защото аз съм страдал много от търсене на работа и от безработица. Преди да се роди дъщеря ми, два месеца останах без работа бях готов дето се казва помиите да измитам. И този въпрос е залегнал здравата в мен. И като станах вече търговец, търсех и създавах работа на доста: да търкат такива пластмасови, да плетат мрежи от гайтан и ги давах на някои сестри, и успяваха да си изкарват по някой лев. Туй ми беше основната задача да създавам работа на братята и сестрите. В.К.: Беше ми разказано, че всеки правел различни неща. Н.Д.: Да, всеки. Разни играчки, топки, плетене на мрежи, гайтан, бакелитови сапунери, непочистени и плащах на братя и сестри да ги почистват. Мъчех се, мъчех се да създам работа така. Имах туй желание да се създаде работа на Изгрева, и ако не ме бяха ликвидирали може би в туй направление щях да успея да създам по-голямо обилие на работа за всички и добре платена. Също тъй четки правеха някои. Имаше мой братовчед, например бях му възложил да прави четки и въобще една от основните ми задачи в туй направление като търговец беше да създавам работа на хората. В.К.: Спомням си, че всички разказваха за онези времена с голяма благодарност. Аз си спомням Младенова. Н.Д.: А, да Младенова и нейния мъж. Той беше сръчен, особен човек, давах им работа, и вземаха пари. Те бяха особени работници. В.К.: Тази епоха мина. И хората от тази епоха си заминаха от този свят.

32. ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН Ние ще трябва по безспорен начин да се съгласим, че живота на слънцата в ядрото на Галактиката е в много по-висок стадий, отколкото живота на слънцата, които са близо около него и най-после от онези, които са в края. Имат привилегия слънцата, които са в ядрото - те са нещо по- съвършено, нещо по-велико в своя стадий на развитие. Американският астроном Бааде е прав като иска да постави една класификация в Галактиката съобразно тяхното място в нея. Учителят казва: „За нашата слънчева система настъпват по- благоприятни условия". Защо? - Ако ние разгледаме положението на Слънчевата система в нашата Галактика, която се намира на разстояние около 2/3 от ядрото, движейки се в своя път със скорост 250 километра в секунда, виждаме че трябва да навлезе в един по-гъст рояк от слънца. Влизайки в контакт с по-многобройни слънца, които са източници на могъщи жизнени сили, Слънцето и неговото семейство естествено ще получат и своя голям дял от живот във взаимоотношенията си с тях. На 19 май 1920 г. Халеевата комета премина покрай Земята, наблюдавали са я през нощта на небето. Всявала е ужас, че идва края на Света. И той наистина е дошъл. През 1922 г. е Балканската война, 1913 г. е Междусъюзническата война, 1914 -1918 г. е Първата световна война. Ясно е, че кометите имат някакво друго непознато състояние на веществото. Учителят казва: „Кометите са боклукчийски коли". Като почнем от минералите и свършим до човека, всичко приема и изхвърля нещо. Приема онова, което го ползва и изхвърля онова, което не може да му бъде полезно. Минералите радиират, растенията, животните, човека - също отделят вещества. И Слънцето, и планетите и те се подчиняват на този закон. Тези отпадъци, още неоформени в такъв вид вещество каквото ние познаваме, без онези сложни и могъщи сили, които са включени в материята, която ние имаме, без онази велика закономерност, която цари между елементарните частици в нея. Това е веществото на кометите. Много идеи и „учения", които често се явяват в света, не са нищо друго, освен едно обединение на отпадъчни човешки мисли, които както и кометите блестят, имат импозантен вид, по своя размер съперничат на Слънцето, а като пуснат и своите грамадни опашки, смайват неподготвения човешки ум, хипнотизирват го, увличат го, спъват прогреса на човешкото общество и чак когато човечеството изстрада и плати грамадния данък на своята заблуда, чак тогава разбира празнотата и нереалността на тази смрад. Във всички времена хората са гледали на кометите като на нещо злокобно. Но те не са разбирали, че кометите не са в състояние да направят някакъв физически ефект, както вече видяхме, но само внасят в състоянието на хората една хипноза и да им забият в главите някакви отпадъчни идеи - на това са способни. Учителят казва: „Разумният свят не държи сметка за времето, той разполага с безкрайното време. Но, за енергията, за силата, държи сметка и за най-малката изразходвана сила. Ако някой си позволи да изразходи напразно и най-малката сила, Небето го държи отговорен". През 1843 г. м. февруари се появява комета, която е била толкова ярка, че се е виждала и денем. Тя е минала само на 127 000 км. от диска на Слънцето, като е летяла със скорост 586 к м. в секунда. Каква висша разумност, каква необходимост е наложило, тази комета да мине тъй близо до Слънцето и такава грамадна скорост да й се предаде? Това е скорост 300 пъти по-голяма от скоростта на изстрелян куршум. Можем ли да си представим каква грамадна сила е било необходима за тази скорост на тази грамадна комета. Каква жертва прави Разумния свят, когато е необходимо. Спомням си една случка от времето на Учителя, показателна за това. Един от нашите млади тогава братя, беше хубав, строен, напет, бе решил да отиде в странство да следва. Отива да си вземе сбогом с Учителя, като очаква да получи няколко напътствия, благословии за светли перспективи. Учителят го погледнал и строго му казва: „Слушай, и в дъното на ада да слезнеш, пак ще те измъкна!". Това бе Методи Константинов. Това е жертвата на Разумния свят към едного. От Учителя съм научил, че наистина има един Всемирен закон, Закона на Любовта, но разбирам колко той е сложен и велик, когато надникна, колкото ми позволяват за това човешките възможности, в тези необятни мирове на Микрокосмоса, Макрокосмоса и Мегакосмоса. Колко сложни и непонятни неща има там, личи от това, което Учителят казва за себе си по отношение на Любовта: „На Закона на Любовта, аз едва крайчеца съм надигнал!"

10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА През част от втората половина на 1918 г. и в началото на 1919 г. изпълнявах длъжността Втори русенски градски (без район от села) мирови съдия. По онова време стопанският живот в България се дирижираше изцяло от основаната от правителството през войната „Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост", която имаше за свои органи окръжните районни комитети (които дирижираха стопанския живот и продоволствието на населението от окръга) и околийските комитети - за околиите. Само в градовете София, Русе и Варна, освен окръжните комитети имаше и тъй наречените „специални комисии по продоволствие". Защото тогава населението се продоволствуваше за прехраната си (хляб и съестни продукти), облекло, обуща, газ, дърва и пр. с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите. В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит. Тъй се нареди, че в началото на пролетта на 1919 г. аз смених в Комитета един от колегите мирови съдия в Русе и станах Началник на съдебно- контролния отдел при Комитета. Двата русенски вестници, „Русенско ехо" и „Ратник", хроникираха този факт, като писаха доста ласкави характеристики за мене и изпратили от тези си броеве в Дирекцията. Един от началниците в последната ми беше близък и говорил на Директора за мене и му казал, че по-подходящ човек от мене за главен представител на Дирекцията в Русе, който да председателства комисиите за приемане доставяната от държавата сол и газ за цяла България и да бъде Главен ревизор на Дирекцията в Русе и окръга не могат намери. Директорът наредил да ме сондира по телефона: Приемам ли да бъда назначен на тази служба. Като встъпих в изпълнение на службата, аз получих уверения от доста интелигентни граждани (гимназиални учители и др.), че ще ме уведомяват за всички нередовности и нарушения на наредбите на Дирекцията, за които се научат. В това време шестях началници на отделенията в „Специалната комисия" бяха все търговски ангросисти (от управляващата партия) а и помощниците им бяха партийни лица. Донесе ми се, че Началникът на отделение в комисията Капнилов (търговец на всякакви сатени, хастари и подплати за мъжко и дамско облекло) продавал стоките си на по-високи цени от нормираните. Наредих трима от 15-те ревизори при комитета, по мой план да го заловят в нарушение на дирекционните наредби. Дадох го под съд и наредих телеграфически да бъде уволнен. Донесе ми се от граждани, че друг началник на отделение „Обувни и сарашки материали" при същата комисия - Трифон Кънчев, е сериозно заподозрян, че чрез брата си (подначалник на това отделение), който държеше ключовете на комитетския магазин за такива материали, е сменил първокачествени луксозни лицеви кожи от комитетския магазин с долнокачествени такива от своя магазин. Той беше търговец ангросист на такива материали. Поисках телеграфически уволнението му и назначих комисия, която да извърши анкета по този случай. И във вестник „Русенско ехо" се напечата интервю на редактора с мен - за осветление по този въпрос на гражданството. В същото време се явих официално при Председателя на тази специална комисия и му заявих, че почвам ревизия на това учреждение, като ревизор на Дирекцията. Той се уплаши и не ме допусна да ревизирам, като оспори правата ми за това. И отнесе въпроса в Дирекцията. Още на следващия ден аз изготвих обширен доклад до Дирекцията: Да се закрие тази Комисия и функциите й да се прелеят в окръжния комитет на Дирекцията, за да се реализара голяма икономия на фиска. Съвета на Дирекцията разгледа доклада ми и закри това учреждение. Функциите на Комитета се разрастнаха чувствително и председателя на същия си подаде оставката. Произведе се избор за нов председател. Обаче всички членове от съвета под разни предлози отказаха да бъдат избрани на този пост и за председател бях избран аз. Увеличих броя на ревизорите от 15 на 20. Стегнах здраво всички търговци - ангросисти и детайлисти, да съблюдават точно наредбите на Дирекцията. Нашите ревизори твърде често откриваха нарушения и аз давах нарушителите под съд. Името ми стана известно на цялото гражданство. Един пример: Един русенски търговец евреин бе заловен, че изкупил всичките джамове (стъкла) от търговците на стъкла в Русе, Варна и Шумен и почнал да ги продава на произволни цени. По мое нареждане бяха конфискувани всичките му джамове и го дадох на съд. По мое настояване пред Дирекцията (с която почти всеки ден говорех по телефона) складовете ни бяха напълнени с вълнени платове и материали за обуща и не остана дом в Русе, който да не получи вълнен плат, материали за обуща и пр. По това време Ръководител на кръжока на Обществото ни „Бяло братство" в Русе беше Никола Ватев, ковчежник на дивизията в Русе. Кръжокът броеше доста членове. Той правеше своите събрания в един голям салон на втория етаж в дома на брат Ватев, който събираше над 100 души. След като свършваха песните и молитвите, които ръководеше брат Ватев, последният отваряше Библията по внушение на Духа и прочиташе една глава. И след това предоставяше на мене да изнеса беседа по текст от прочетената глава. И аз, и всички присъстващи оставахме изненадани от Словото, което се даваше чрез мене. Всеки неделен ден така, без предварително да знаех на каква тема ще говоря, аз говорех по около един час. Говорех непрекъснато - мислите ми ме изпреварваха. Очевидно беше, че аз бях инструмент на по-висши сили. Присъстващите проагитираха между гражданството за тези мои беседи. И всеки неделен ден броят на присъствуващите бързо растеше. Салонът ни стана тесен за присъствуващите. Освен че целият салон се препълваше, всичките стъпала на горния етаж бяха изпълнени с посетители, че дори и на двора имаше такива. Аз заемах такова място, че като говорех, да могат да ме чуват всички. Имах силен глас.