Търсене във форума

26. Американската учителка и директорка Идън Пери Започна животът на звънците. Ако кажа, че на ден биеха повече от двадесет звънци, няма да съм далеч от истината. Бяхме около осемдесет момичета - само гимназистки. В 1923 г. нямаше прогимназия. Учехме, хранехме се и спяхме в първото здание, а имаше и трето здание, където се помещаваха спалните. Зад него се пресичаше тясна уличка, която ни бе забранено да пресичаме, без да ни гледа някоя учителка. Моят клас се състоеше от шестнадесет ученички, които идваха от всички краища на България. Интересното бе, че с нашето пристигане пристигнаха три нови американки-едната-директорката Идън Пери, със сестра си, а другата- учителка - Флорънс Рийвз. По-късно дойде Мелъни Търнър, приятелка на Флорънс Рийвз. Младите американки бяха пълни с енергия и ентусиазъм. Особено енергична бе новата ни директорка, която идваше от западния щат Оклахома и носеше повей от волния Запад. Напомняше ни на индианка с изящния си малко орлов нос. Косите й бяха орехово червеникави, а очите й сини, живи и пълни с енергия. Тя остана като образец на деловитост и жизнена сила през целия ми живот. Всички бяхме просто грабнати от нея от първия момент. Нейната сила и власт не знаеше граници. Тя взе целия пансион с всичкия персонал от мъже и жени в ръцете си като топка и правеше с всеки, каквото си иска. По-положителен и упорит човек от нея не срещнах през целия си живот. Тя приличаше на някакво голямо динамо, скрито в женска форма, чиито ток с високо напрежение грабваше всичко наоколо и го държеше в плен. Удивителна жена! Изключителна жена! Тя започна да ни предава английски. Но можеше ли тя, която не знаеше дума български, да предава на деца, които не знаеха дума английски! И комедията започна. Донесе ни някакви начинаещи учебници за американчета. Те имаха картинки и по тях научавахме известен брой думи. Но тя предаваше езика с цялото си същество. Ставаше, скачаше, излизаше, влизаше, пляскаше, смееше се и плачеше! Ах, какъв артист беше тази необикновена жена! Подвижна и гъвкава като пантера, тя изтичваше по време на час до офиса си и обратно, и успяваше да върши сто работи едновременно. Разбира се, ние се възползвахме от честите й отсъствия и понякога си разказвахме весели истории в час. В.К.: На стр. 27 споменавате за директорката Идън Пери. Имате ли снимка на директорката? Весела: Имам. Аз имам, основах един спортен клуб "Ларк" - "Чучулига", в пансиона, и ръководех този спортен клуб, и аз имам една снимка как държа знамето на клуба и как прогимназиалните ученици си направиха "Джуниър Ларк"-"Младежка Чучулига" и директорката е на тази снимка. В.К.: Значи, имая директорката. Весела: Има я. В.К.: Трябва да я приложим. Весела: Да. В.К.: На стр. 31 има ли снимка на Търнър? Весела: Имам снимка на Търнър. Да. Имам снимка. В.К.: Така. Добре.