Търсене във форума

79. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ От Жечо Панайотов във връзка със събитията по процеса и след него I. Из тома „ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА" /страници 120-137/ Стр. 120. Правилният възглед, правилното разбиране за живота произлиза от послушанието, от връзката на човека с Бога. Стр. 123. На сегашният човек е нужно да пречисти мислите си, да отделя чистите мисли от нечистите. За да развиеш в себе си една добродетел, трябва да си вътрешно чист. Чрез чистотата ще се освободите от страданията и ще придобиете нужната светлина, за да не се спъвате в живота. Стр. 125. Докато живеещ в Божията Любов, ти ще ходиш при хората, а не те при тебе. Стр. 126. Мисълта е подобна на парите, с които си служим. Както изваждаш и туряш в джоба си пари, така и мислите идват отнякъде и си отиват. /За фалшивите пари има затвор, а и за фалшивите мисли има закон в природата, която ги хваща и наказва/. Стр. 128. Лошите мисли и желания са като бомби, които кога й да е ще избухнат. Стр. 134. Много добродетели има в света, но само онези са твои, на които може всякога да разчиташ. Стр. 130. Пазете се от изкушенията, които идват, както на сън, така и в будния ви живот. Стр. 134. Проверявайте себе си, да знаете обичате ли, правите ли добро на хората, готови ли сте да услужвате. Стр. 135. Когато казвам, че трябва да бъдете музикални, имам предвид музиката като метод за прилагане на Любовта. Първото нещо, което Любовта дала на човека е музиката. Любовта е наука за музиката. Сама по себе си Любовта е неуловима, но се чувства и възприема чрез душата /4-то измерение/. Стр. 136. От всички ваши изпитания, трябва да остане само ТЪРПЕНИЕТО. Стр 137. Направете първия опит - да започнете с търпението, втория опит - с милосърдието, третия опит - с чистотата. II. Из тома „ЗАКОН ЗА ЕДИНСТВО И ОБЩНОСТ" /VI МЛАДЕЖКИ СЪБОР - 1928 г./ В това томче, Учителят ни поднася беседите на шестия младежки събор -1928 г. В почти цялата първа беседа Учителя разказва един пример, разглежда го от много страни и ни показва по какъв начин някога природата превъзпитава човека. Случаят е такъв: Героите на разказа са: граф Карнации - богат, но саможив човек и неговият съсед Севадин - скромен човек, но голям философ. Мястото гдето живеят е близо до морето, край което граф Карнации обичал да се разхожда. Севадин ред години го наблюдавал с желание да приложи светлата идея, която му дошла - да отвори тази душа. Той направил следния опит. Отивал всяка сутрин на морския бряг, преди да е дошъл Карнации и върху пясъка написвал по едно изречение от някои велик философ, мъдрец или Учител, живели отначалото на света до последно време. Карнации идва да се разхожда край морето, вижда написаното на пясъка, намира че изречението е хубаво и се чудел кои го е написал; съжалявал, че вълните на морето ще заличат написаното. Така се случило няколко дни, все нови и нови изречения се явявали. Карнации най-после решил да запише това, което се явява на морския бряг. Забелязал, че немного далече от него седи Севадин, веднага го извиква: „Ти си беден, без работа, знаеш ли да пишеш?" Казва му да вземе лист и молив, да върви след него и да записва онова, което ще му каже. На пясъка имало написани няколко изречения. Карнаций чете, а Севадин записва. Първото изречение било - „Пий от самоизцедения сок на лозовата пръчка". Второто изречение: „Пий от живата вода, която тече". Третото изречение: „Направи най-малкото добро, което никога досега не си направил". Карнаций оценил тези изречения, но решил, че те трябва и да се приложат. Пожелал да приложи третото изречение и запитал Севадин - „Кое считаш ти за най-малкото добро?" Севадин му отговорил - „Помисли малко". Като си отишъл у дома, Карнаций решил, че трябва да направи това малко добро - да отвори капаците на прозорците на своята стая, които не били отваряни още от времето на майка му. Така той вижда цялата обстановка на стаята си. На другият ден, на морския бряг вижда написано ново изречение: „Прочети най-прашасалата книга в твоята стая!" Карнаций се досетил, че има такава книга, от никого не пипана и неотваряна от ред поколения. Взема книгата както е с праха - тя се оказала, че е била Библията, която е била четена от ред поколения - там прочел едно изречение - „Бог е Любов". Така, граф Карнаций се докосва до ред положения в живота, почва да разсъждава, явяват се у него много противоречия: Бог като е Любов, защо допуща неправди и страдания в света, че съществува смъртта, злото! В заключение, Учителят казва: Севадин, това сте вие: Карнаций - това са условията, обществото, в което живеете. Намерите ли се пред някое противоречие в живота, то е вашият Карнаций, с него трябва да се заемете и да поправите характера му. Вашият Севадин трябва всеки ден да пише по едно изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му. И ако едно от тия мисли-семенца попадне в ума или сърцето на Карнаций, целта е постигната. Вълните, казва Учителят, са бурния живот, който завлича всичко. Трябва да намерите в себе си този Севадин, който се намира във всеки човек, той трябва да запише в една тетрадка, което се намира на морския бряг. Севадин разбира живота и макар, че не е силен, богат или знатен, за всеки случай може да ви помогне. Всеки, който иска да проучава другите хора, трябва да направи опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува граф Карнаций с това. Най-после, Карнаций ще каже: „Велик човек е този, който пише тези изречения на морския бряг, гдето вълните всичко заличават, значи Господ го е изпратил. В такъв случаи, аз мога да приложа тия изречения в живота си. В края на беседата Учителят препоръчва да държим в ума си примера за Карнаций и Севадин. Те са елементи за разрешение, задачата на вашия живот. Сегашният живот изисква определени убеждения и разбиране на Божествената Истина. Бог иска хора, които могат да носят разумно страданията. Роденият от Бога, грях не прави. Духът Божи е слязъл до всеки едного, който е роден от Бога. София, 9.XII. 1968 г. III. Из тома „ВСЕ ЩО Е ПИСАНО" беседа „ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ" - от 6.V.1917 г. /стр. 144-146/* Радвайте се, ако имате криви разбирания и заблуждения, защото Бог е решил да бъде мек и благосклонен към всички слаби, куци, неми, страдащи, онеправдани, заблудени и т.н. Той е Бог на сираците, на бедните, на вдовиците, на страдащите, а не на богатите, ситите, високопоставените. Едно време Бог е бил Бог на Авраама, на Исака, на Якова, а сега е Бог на бедните, на страдащите, на вдовиците. Бог казва: „Моите слуги не извършиха работата ми на земята, както трябва. Сега аз сам слизам на земята, да свърша работата си, да оправя света". Светът ще се оправи, защото Бог работи вече в него. Той слиза на земята, да даде живот на всички, да приемат и приложат Неговото учение, не единично, но за цялото човечество. Ще кажат някои, че са бедни, сакати, слепи. - Не се страхувайте, за вас иде Бог. - За богатите не иде ли Бог? - За тях не иде, защото те нямат нужда от Него. Той се обръща към всички сакати, хроми и слепи, като им казва: Работете всички, колкото можете, за да възприемете моето учение, да станете здрави, силни и богати. Моето учение е богата трапеза, на която са сложени вкусни ястия. Яжте от всички Божии блага, радвайте се и веселете се. Желая, ушите на всички да бъдат отворени, да слушат и да прилагат Словото Божие. Които не е изпълнил работата си, както трябва, нека да я изпълни. Като се обърне към Бога, Той ще го научи, как да живее и да разбира думите Му. Иде съдбата на света. Бог слиза на земята да съди хората и да отдаде на всеки заслуженото. Ако окото на някого е извадено, Той ще заповяда да му турят ново око. Ако кракът му е отрязан. Той ще заповяда да му турят нов крак. Ако ръката му е отрязана, Той ще заповяда да му турят здрава ръка. Ако обикновеният съдия съди и отдава на всекиго заслуженото, колко по-справедлива и разумна ще бъде съдбата, която Бог отдава на човека. Бог ще задоволи всички и ще им даде условия да се развиват правилно по ум, по сърце и по душа. Стремете се към този Бог. Мнозина запитват, къде е Бог и като не могат да Го намерят, искат доказателства за съществуването Му. Каквито доказателства да се дават, вие сами ще изпаднете в смешно положение. То е все едно, някои човек да запали свещта си сред пладне, когато слънцето грее, да я насочи към него и да ви каже: Ето, тук е слънцето. Смешно е да доказвате на човека, че Бог съществува. Ако някои иска да го убеждавам в това, ще го хвана за ръката и ще му каже: Ела с мене. отвори очите си и гледай; отвори ушите си и слушай. Вашите стремежи, вашите прави разбирания, вашия живот, вашето движение се дължат на Бога. Той говори във вас и ви движи. Търсете го вътре в себе си, а не отвън. Той казва: „Аз дойдох, за да им дам живот и да го имат преизобилно. " Следователно, търсете Онзи, Които дава живот, а не онзи, който иде да открадне, да заколи и да погуби. _______________________________________________________________ * 3абележка: Тази страница 145 бе обградена лично от Жечо Панайотов.