Търсене във форума

270. Когато аз напусна земята ще ви оставя един извор Завършихме работата по извора в края на юли. Един ден Учителят ме заведе при него и каза: "Сега всички неща в света ще станат тъй, както тук направихме всичко. Нашите енергии отидоха в света и работят - водата от извора тръгна на път." Учителят помоли един брат да ни фотографира - Владо и мен на извора, което той веднага изпълни. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XXII, снимка № 102) В древността са вярвали, че написаното на камък се сбъдва. Записа се и сега на камък съдържанието на Новия живот, който иде да замести един стар изчерпан отживял порядък - порядъкът на тъмните сили, които от хиляди години управляват земята и създадоха най-големите нещастия на човека. Както Зорницата блести на небето, така ще блестят през вековете невидимите с просто око думи на камъка: Чистота, Вечно обновление-проявеният, новият човек. Петте добродетели, силата, която вечно дава Любовта. Сплотеност в Доброто, победа на Духовното начало. Сега светлината написа на камъка своя вечен завет, своя неизлечим печат. Сега се роди една идея в камък и вода - и стана плът и кръв на земята. Тя не може да не стане плът и кръв и в душите, умовете и сърцата на човеците, които жадуват за Истината. Великият Учител завърши една велика работа в малкото селце Мърчаево, като го преобрази в Светляево. Преди години Той бе казал в една беседа: "Когато аз напусна земята, ще ви оставя един извор." Той ни остави Вечния извор на Словото Божие и много планински извори, от които този в Светляво беше последният печат на обещанието Му. В.К.: Сега друг въпрос. Вие имате някои снимки, с Владо имате снимки. Аз съм ви виждал на тази снимка с Учителя. Весела: Да, на изворчето ни фотографираха, когато направихме изворчето Учителят извика д-р Жеков и каза: "Сега ще снемеш тези двама, които направиха изворчето". Владо седна на първото стъпало, на Доброто, а аз на другия край клекнах с една каничка в ръка да покажа работата, която съм работила - чистила извора. И погледнахме към камерата и дойдоха няколко братя и сестри и поискаха и те да се снемат. А Учителят се обърна каза: "Не, каза, никой няма да се фотографира. Когато царя и царицата се фотографират, никой няма да влиза в снимката." В.К.: Хе-хе, царят и царицата. Понеже вие сте направили извора. Весела: Ние сме направили извора, който го направи, той е цар. Цар и царица. Господар е този, който върши работата, той е именно слуга, слугата е цар, и слугинята е царица, според Учителя. Възвишените духове, казва, служат, те не са господари, те служат. И ние понеже слугувахме там, аз бях точно девет месеца - от 18 януари до 18 октомври. И си отидох, извикаха ме от колежа и заминах. На следния ден Учителят е заминал. Така че точно девет месеца.

246 а. Азбестовият камък глава на извора По цели дни работехме с Владо на извора, а Учителят почти винаги стоеше край нас или прав, или седнал на стол на площадката край извора. Направихме малка мозайка - площадка от едната му страна и циментирахме улея, който се спущаше на запад във формата на котва. Когато водата течеше по пъстрата мозайка, цветовете искряха под пролетните слънчеви лъчи и придаваха красота и живот на бистрата струя, която леко се спускаше по котвата към градината. На билото на високия рид намерих изящен азбестов камък в бяло и розови жилки. Приличаше на вкаменено цвете. Занесох го на Учителя и Той каза, като го гледаше с усмивка: "Нито огън, нито вода може да го повреди, рекох", и с поглед ми показа одобрението си. Постави азбестовия камък за глава на извора, върху който се спускаше водата, събрана в дълъг улей в скалата. С малки бели камъчета направих венец около азбестовата глава и изворът оживя. Заприлича на млада мома в светлосиня рокля с бял венец на главата. Край извора пет гранитни блока образуваха стълба на пътечката, като първото стъпало Учителят нарече "Доброто". След четвъртото стъпало има малка площадка, на която Учителят обичаше да седи и да наблюдава работата. В.К.: Да. Сега искам да ми разкажете как се строи този "Извор на Доброто"? Весела: Да. Сега брат Владо и брат Темелко бяха каменоделци. Те работеха във Владайските кариери за павета. А 20 години Владо, като руски емигрант, с брат си беше дошъл в селото и беше чукал камъни в кариерата. Брат му беше ударен от един лост и опериран и вече не можеше да работи. Брат му Серго. Сега, изворчето трябваше, след като се изкопа пръстта в правоъгълна форма, трябваше да се загради с гранитни камъни от четирите страни. В.К.: Така, имаше ли вода там поначало, извираше ли? Весела: Извираше, отдолу избликваше и от страничните скали. Избликваше капки вода, а от дясната страна се направи улей в скалата, в който се събираха много капки и се втичаше този улей в извора. В.К.: Значи вие в скалата сте направили. Весела. В дясната страна, един дълъг улей се направи. И там се събираха капки. Отвсякъде течеше вода. И Владо и Темелко пренесоха големи гранитни блокове, изчукаха ги, загладиха ги, и ги сложиха като ограда на този правоъгълен басейн, в който се събира водата. Направиха след това пет стълби, пет стъпала, като се идва отгоре от хълма, към къщата по пътечката като се стигне до извора, се минава през пет стъпала. Горе имаше една площадка, след четвъртото стъпало една по-голяма площадка и надолу четирите стъпала, петото горе. В.К.: Означаваха ли нещо тия четири стъпала? Бяха ли наречени? Весела: Петте стъпала са петте добродетели. В.К.: Да. Весела: Първото стъпало представлява Доброто. В.К.: Да. Весела: То беше най-дългият гранитен блок, най- тежкият. Учителят каза: "Първото стъпало носи най-голямата тежест." Първото. И нарече първото стъпало на Доброто. След това другите са другите добродетели, другите стъпала. Той не каза кое стъпало какво е. Но на тази площадка Учителят сядаше на един стол и наблюдаваше работата. И винаги казваше:" Цимент, рекох, цимент." Направихме една правоъгълна малка площадка, отляво на изворчето с цветни камъчета и Учителят каза да се циментира. И когато тя беше готова, Учителят стъпна върху нея и каза: "Това са обединените народи. Тази площадка, с мозайката. "Това са обединените народи." В.К.: Площадката с мозайка. Весела: С мозайката, която беше малка, от страна на изворчето. В.К.: Да. Весела: След това улеят, по който протичаше водата се спускаше по една котва, направена от цимент, към запад. Водата изтичаше по котвата. В.К.: Сега, тази котва какво символизираше? Весела: Това е надеждата, котвата е надеждата, това е закотвяне на великото учение, на великата идея. Божествената Любов, която е чистата, бистрата вода, този живот, който идва от Бога е закотвен, той вече е задържан и се използва. В.К.: Да. Сега тука има една снимка, една снимка, която е от онази епоха. (Забележка: Виж снимка в "Изгревът" т. XXIV) Весела: Да. В.К.: На тази снимка вие сте първата тука. Весела: Да. В.К.: До вас? Весела: До мен е Косена, малката дъщеря на брат Темелко, сестра Йорданка Жекова. В.К.: Това е Гради горе. Весела: Гради. В.К.: А тази която е до него за нея не се знае? Сега, това е една от снимките, които показват извора по онова време. Весела: Да. В.К.: Сега, това е изворът, който е квадратна форма. Весела: Да. В.К.: Значи от тази страна отгоре е скалата? Весела: Да, отсреща е скалата. В.К.: Сега, този улей къде е? Весела: Сега ще ви покажа. Ето площадката с мозайката. Водата идва тука. В.К.: Тя от тука изтича. Весела: От тука, предната част. В.К.: Изтича. Весела: Предната част изтича. В.К.: Това е улей за изтичане. Весела: Това е улей за изтичане и тука изтича. В.К.: Да. Весела: Улей за изтичане, ето. В.К.: Така, а това е котвата? Весела: Не, котвата е надолу. В.К.: А, котвата е надолу. Водата. Весела: Но тука има едно мостче направено, накрая на хълма, то се спуска вече по котвата. В.К.: А тези сега тука камъчета. По тях изтича вода направо. Това са камъчета. Весела: Да. В.К.: Сега, а този? Аз тук съм направил една схема, нали? Това сега е извора, това са гранитните блокове. Тука са петте стъпала, написахме ги стъпала на добродетелите. Това е запад. Значи това е площадката от мозайката на обединените народи. Това е нали? На кое стъпало Учителят стъпна, за да каже: "На обединените народи"? Весела: Тука стъпна на тази площадка. В.К.: Тука. Весела: Да, на тази мозайка. В.К.: А, значи той тука е стъпнал на мозайката. Значи тука е стъпнал, а не тука. Така. Тука е стъпнал. Весела: Да. В.К.: А не тука? Така. Сега, ами този аметистовия камък? Весела: Азбестовият камък. В.К.: Да. Вие къде го сложихте? Весела: Той се сложи тука на главата на извора. Тука са стъпалата. Това е главата на извора. В.К.: Това ли е главата на извора? Весела: Тука е главата, сложи я на главата на извора азбеста. В.К.: Значи точно тука. Весела: Точно тука, да. В.К.: Защото това се пада тука е изток. Весела: Изток, запад, север, юг. На юг. В.К.: На юг. Значи, тука е азбестовия камък. Весела: На южната страна е главата на извора. А оттук започва един улей така, който събира капките вода, от които се втичат, падат върху главата на извора. В.К.: Пак улей тука, нали? Весела: Улей имаше за събиране на капките вода от скалата. В.К.: Улей, той фактически от юг се пада. Весела: Да. На юг. В.К.: И имаше от изток имаше. Весела: От изток падаше от скалите.

236. Защо с този извор оправихме работите на мнозина На 6 март валя силен дъжд и изворчето се размъти. Влязох боса в него и изгребах водата, измих грапавото скалисто дъно и правоъгълното басейнче започна отново да се пълни с чиста вода. Учителят дойде при него и каза: "Шестата раса е на сърцето. Те ще са хора на Любовта. Сега изворът, като млад момък ходел на среща, та си окалял краката. Първо в природата като се даде един малък подтик, той се усилва и всички вече го имат. Знаете ли сега на колко хора с този извор оправихме работите? На колко търговци, бакали ще им се продава стоката? Първото нещо, което ще е основа на Новата култура, е всички хора да бъдат добри. Ние сме като деца в утробата на кенгуруто на земята. През зимата е трудно - през културата на зимата, а през културата на пролетта и лятото е лесно. Сега е културата на зимата, но идва духовната пролет. Подтикът за живота трябва да е Любовта, подтикът за мисълта трябва да е светлината, а подтикът за работата трябва да е Истината. Всичко до човека, е създадено от ангелските йерархии, но само човек е създаден от Бога. В.К.: Тука на стр. 7 споменавате, че на 6 март влизате боса в извора? Весела: Да. Имаше поройни дъждове и понеже там една отвесна скала имаше падаха пръст, камъчета в извора и се размътваше. И аз винаги се събувах, влизах с едно тенекиено канче и изгребвах всичката вода, измивах дъното на извора и той отново се напълваше с чиста вода.

233 а. "Аз съм извор, върша работата си, давам вода на всички" За себе си и за своята мисия Учителят каза: "Аз съм дошъл да ви покажа пътя към Бога и да ви заведа при Него, като ви науча да Му служите, както никога не сте Му служили преди. Аз мисля за благото не само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа и не искам да остане нито една крива мисъл в съзнанието им. Аз съм дошъл сега да науча хората да живеят в Любовта. Аз съм Извор, върша работата си, давам вода на всички. Който пие от Новото Учение, от Новата Струя, ще се освежи и подмлади. Божественото Учение не е ново, то е Христовото Учение. Аз само правя превод от великата книга на живота. Образите, които аз използвам в Моите беседи, са извлечени от природата, идеите, които възвестявам в беседите и лекциите, произтичат от Божествен източник. Думите на Христа и Моите, са излезли от един и същи извор. Няма два извора. Всички тези идеи, които аз излагам в Моите беседи и лекции, вие можете сами да ги откриете, но за всяка от тези идеи ще трябва да работите в продължение на 25-30 години, за да я откриете. Колко години ще ви трябват, за да откриете идеите, които се крият само в една беседа? Ето защо тези беседи и лекции скъсяват много продължителността на вашето развитие. Аз ви изнасям Истината. Тя иде от Бога. Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен. Този път ще говоря Истината така, както никой не я е изнасял. Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещия строй. Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: Да имате Любов без омраза, да имате светлина без сянка и да имате свобода без ограничение. Научете себе си на Божията Любов. Научете себе си на Божията Мъдрост. Научете себе си на Божията Истина. Аз съм от онези, които пишат свещената книга, но пишат тъй, както пише светлината, която събужда Божественото във вас!" В.К.: Какво разказваха софиянци? Весела: Следобед Учителят се прибираше в стаята си и идваха от София гости, братя и сестри, които посещаваха Учителя и му разправяха най-странни инциденти за бомбардировките. И Учителят казваше: "Сега ще се види грижата на Бога към всеки човек. Ето, които не са определени да пострадат, няма да пострадат." И една сестра разправя: една, казва, жена от третия етаж, като паднала бомба от детонацията я свалила долу на земята. Като с крила хвръкнала. След това паднала друга бомба, която я дигнала отново горе и нямала нито една драскулница на тялото от всички тези пътешествия. Други разправят, един автомобил на министерството на Вътрешните работи чак на покрива качен от детонацията, и е на четири колела, не е обърнат. И каза Учителят: "На България ще се оправят работите значи." В.К.: Значи, щом колата е качена горе и нищо й няма. Весела: Нищо й няма, и е на четири колела. В.К.: Как са я свалили после отгоре? Весела: Ами свалили са я сигурно с кран. Тя била лека кола. В.К.: Да. Весела: Разправяха се много чудни работи. И Учителят се разговаряше с всички, изпращаше ги. И така с Владо работихме изворчето. Вечер се събирахме на вечеря, хранехме се, говорехме, Учителят ни говореше и пеехме. И като стане по-късно, казвахме молитва, казвахме "Лека нощ" и Учителят се прибираше в стаичката си. Но рано; още пролетта ни заведе на Витоша на връх "Острица", на хижа "Острица"; на западния склон на Витоша, с раница, с всичко. Рано тръгнахме там, прекарахме денят на върха и беше много приятно, слънчево и прекарахме много весело. В.К.: На това ще се спрем по-късно. Весела: Да.

30. МИНЕРАЛНИЯТ ИЗВОР В СЕЛО РУДАРЦИ Това е топъл извор в село Рударци. По времето на Учителя всички, които са се били преселили от София в село Мърчаево, са ходели много често до този извор. Има много направени снимки с Учителя на този извор. Донасяли са си минерална вода с дамаджани. А Учителят е бил казал веднъж, че тя е лековита. И е обяснил защо.[1] На този минерален извор сутрин рано пристигаха жените, натоварени с волските коли, разтоварваха дрехите и започваха да перат. А тогава всичко се переше на ръка с големи домашни сапуни. Да перете дрехи е много уморително. Часове се пере. Но водата е топла, минерална. Освен това е много мека и е добра за пране. Пере се лесно, сапунът се разпенва лесно и лесно се изплаква. След това дрехите се простират по трънете, за да съхнат. По-късно сковаха простора за дрехите. А понякога времето беше лошо и си докарвахме опраните дрехи, които ги слагахме в празни, но измити каци. Тогава ги разстилахме по стобора у дома. На този извор идваха жените от съседните села. Перяха, перяха, па после се къпеха на него. Чак вечерта се завръщаха обратно с колите и говедата. А през това време стоката пасеше наоколо. Та, не минаваше ден да няма перачки на извора. По-късно, по време на социализма, там направиха ресторант, до извора, и направиха басейн и баня. А нашата бригада през 1958 г. направи мозайката на тези обекти. И оттам дойдоха от милицията през 1958 г. и арестуваха Борис Николов, започна се следствието, че процесът, после - затворът, и бе освободен на 1 януари 1962 г. Това е вече известно. ------------------ [1] Вж. «Изгревът», том II, стр. 313. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)