Търсене във форума

21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК Новата култура - Индивидуализъм и колективизъм „Всемирна летопис", Г. III, кн. 4 (XII. 1923), с. 79-80 От 14 и 15 век насам естествознанието почна да напредва с бързи крачки. Човечеството все повече и повече завладяваше и подчиняваше природните сили. Следваха открития след открития както в изучаването на природата, така и в практическото приложение на научното познание в техниката. 19 век беше век на парата, а 20 век е на електричеството и може би още на други непознати и неизползувани досега сили. Но, въпреки това, човек днес усеща пустота в себе си; той чувствува, че нещо му липсва. Ценностите, с които е живял досега, са разбити на прах. Той усеща вътрешна празнота. След толкова материални победи, в днешния век на машините, на аероплани, цепелини, радиотелеграфа и пр. човек не би ли имал основание да тържествува, да ликува? Тези победи са изкупени със скъпа жертва: чрез зацаруване на пустота във вътрешния живот. Защо ли така? Защо външните победи се отразиха така съдбоносно върху душата на съвременния човек? За да разберем това, трябва да разгледаме по-подробно историята на човечеството в последно време. Когато естествознанието почна своя победоносен ход, човечеството още не беше се простило с известно разбиране смисъла на живота. И това го крепеше. Това беше до известна степен негова вътрешна опора. То намираше този смисъл изложен в Библията или в друга религиозна книга. Но колкото повече напредваше естествознанието, толкоз повече се откриваха противоречия между него и религиозните твърдения. Отваряше се пропаст между тях. Представителите на религията като видяха опасността, почнаха гонения срещу науката. Почнаха да обявяват за еретически книгите на учените, почнаха да пълнят „индексите" със списъци на техните книги, почнаха да горят на клада всеки смел прогласител на нови истини. „Но при все това земята се върти!" Не можеше да се спре хода на човешката мисъл, защото той ставаше по законите на естественото развитие. Противоречията между религиозното и научното схващане ставаха все по-очебийни. Още Коперниковата теория за въртенето на земята около слънцето разруши някои дотогавашни схващания. След това дойде Кант-Лапласовата теория за произхода на слънчевата светлина от мъглявина. Най-после еволюционнататеория, начало на която туриха Еразъм Дарвин, Ламарк, Гьоте, но която окончателно възтържествува чрез Чарлз Дарвин, окончателно разби илюзията, че видовете са излезли из ръцете на Твореца такива, каквито са те днес, както твърдеше още Карл Линей в 18 век. След това дойдоха успехите на физиологията, която се стремеше да намери връзка между психичните и физиологичните явления. Макар и някои да бяха по-предпазливи, други отидоха по-далеч и почнаха да твърдят, че изворът на психичните явления се крие във физиологичните процеси. Зависимостта между нервната система и психичните процеси тикна мнозина към материализма. По този начин именно, т.е. чрез разбиване на всички стари ценности, човек дойде до вътрешна, духовна пустота. И така материализмът дойде по един естествен начин като плод от прогреса на естествознанието през последните векове. Този материализъм докара и друго. Той докара и разединение между човешките души. Има окултна връзка между материализма и индвидуализма. Колкото повече човешкото съзнание потъваше в материята, толкоз повече се разслабваха връзките между човешките души, толкоз повече те се изолирваха, усамотяваха, толкоз повече се издигаха прегради, дебели стени между тях. Днес имаме епоха, когато тези прегради са най- силни. И наистина, днес почти всеки културен човек живее заключен вътре в себе си, чувствува се повече или по-малко откъснат от цялото. А в древността всеки чувствуваше единството си със своите близки, а още по-рано и със целия космос. Това разединение на човешките души имаше мисия да засили човешкото самосъзнание, да засили индивидуалността и стремежа към свобода. От друга страна пък се знае от окултизма, че всеединството е основна истина за битието. Всички съзнания са лъчи от едно централно слънце, всички съзнания образуват единство. Това преживява един посветен, един мистик. Когато преживява единството, той, разбира се, в същото време не губи съзнание на своята индивидуалност. А поради съществуващите днес прегради между човешките души, тази връзка не може да се чувствува. Това е противоестествено, това е противно на великата истина на всеединството. Това е един от важните извори на песимизма в 19 век; това е дълбоката духовна причина на песимизма в последно време. Песимизмът си има много причини, но това е една от най-дълбоките. Човек може да намери много причини на песимизма, но той трябва да проникне в глъбините на човешкия дух, за да намери причината на причините. Човек се чувствува самотен, макар да живее днес в шумния многомилионен град. Когато хората са разединени, когато изчезне топлината, която сгрява сърцата, тогаз целият живот като че ли става ледена пустиня, в която бушуват студените ветрове. Сърцата са студени, макар и външната култура да „блещи" с културни придобивки. Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце. Защо отделността, разединението води към песимизъм? Защото при любовта, при единението човешкият живот е в съгласие с великата истина за всеединството. Ето защо в любовта, в единението на човешките души е щастието. Днес само окултизмът може да изведе човечеството от тази двойна духовна криза, защото излиза от дълбокото познание на действителността. По този начин ще се премахне хаоса, който цари в душата на съвременния човек. Окултизмът има за главна мисия да работи за идването на новата култура на земята. Днешната култура е фалшива във всяко отношение; тя е в прямо противоречие с Божественото животоразбиране. Чрез дълбокото познание, което дава окултизмът, чрез светлината, която носи за човешката душа, и топлината, която запалва в човешкото сърце, той е в състояние да роди мощни импулси, които могат да преобразят както отделния човек, така и цялото човечество. В новата култура човек ще запази своята развита индивидуалност, но едновременно ще бъде свързан чрез любовта с околните. Ние сме едновременно индивидуалисти и колективисти. Новата култура иде по законите на естественото развитие и никой не може да спре победоносния й ход.