Търсене във форума

246 в. Азбестовият камък - някогашен княз В.К.: Сега, за този аметистов камък? Весела: Азбестов. В.К.: Азбестов камък. Всъщност той е бил някогашен княз, така ли е казал Учителят? Весела: Не. Аз намерих в един сипей над извора в Рударци много планински кристали, виолетови. Събрах ги и ги занесох при Учителя. И казах, че намерих тези прекрасни друзи, виолетови като аметисти, много красиви. Той взе един, като пирамидка малък, много фиксагонални, много красиви, и каза: "Това е било един принц." В средата имаше една тъмнолилава капка, като човек тъй стоеше вътре в това малко камъче аметистово. Това е един принц, казва. И така много интересно ми се видя. Как одухотворява всичко Учителя. В.К.: И сега всички тези мозаечни камъчета вие ги донесохте? Весела: Всички съм събрала. И когато аз съм ги събрала, събирах по реките и по планината, като ги вдигах от земята винаги с мисълта: Господи, така да се съберат всички души в едно, да вършат такава велика работа, както сега ние сега тез камъчета оползотворяваме, правим мозайка за водата на изворчето. С такива мисли правех мозайката. Цветните камъчета бяха много хубави. Дори от тези кристали бях сложила, но някой е изковал кристалите.

246 а. Азбестовият камък глава на извора По цели дни работехме с Владо на извора, а Учителят почти винаги стоеше край нас или прав, или седнал на стол на площадката край извора. Направихме малка мозайка - площадка от едната му страна и циментирахме улея, който се спущаше на запад във формата на котва. Когато водата течеше по пъстрата мозайка, цветовете искряха под пролетните слънчеви лъчи и придаваха красота и живот на бистрата струя, която леко се спускаше по котвата към градината. На билото на високия рид намерих изящен азбестов камък в бяло и розови жилки. Приличаше на вкаменено цвете. Занесох го на Учителя и Той каза, като го гледаше с усмивка: "Нито огън, нито вода може да го повреди, рекох", и с поглед ми показа одобрението си. Постави азбестовия камък за глава на извора, върху който се спускаше водата, събрана в дълъг улей в скалата. С малки бели камъчета направих венец около азбестовата глава и изворът оживя. Заприлича на млада мома в светлосиня рокля с бял венец на главата. Край извора пет гранитни блока образуваха стълба на пътечката, като първото стъпало Учителят нарече "Доброто". След четвъртото стъпало има малка площадка, на която Учителят обичаше да седи и да наблюдава работата. В.К.: Да. Сега искам да ми разкажете как се строи този "Извор на Доброто"? Весела: Да. Сега брат Владо и брат Темелко бяха каменоделци. Те работеха във Владайските кариери за павета. А 20 години Владо, като руски емигрант, с брат си беше дошъл в селото и беше чукал камъни в кариерата. Брат му беше ударен от един лост и опериран и вече не можеше да работи. Брат му Серго. Сега, изворчето трябваше, след като се изкопа пръстта в правоъгълна форма, трябваше да се загради с гранитни камъни от четирите страни. В.К.: Така, имаше ли вода там поначало, извираше ли? Весела: Извираше, отдолу избликваше и от страничните скали. Избликваше капки вода, а от дясната страна се направи улей в скалата, в който се събираха много капки и се втичаше този улей в извора. В.К.: Значи вие в скалата сте направили. Весела. В дясната страна, един дълъг улей се направи. И там се събираха капки. Отвсякъде течеше вода. И Владо и Темелко пренесоха големи гранитни блокове, изчукаха ги, загладиха ги, и ги сложиха като ограда на този правоъгълен басейн, в който се събира водата. Направиха след това пет стълби, пет стъпала, като се идва отгоре от хълма, към къщата по пътечката като се стигне до извора, се минава през пет стъпала. Горе имаше една площадка, след четвъртото стъпало една по-голяма площадка и надолу четирите стъпала, петото горе. В.К.: Означаваха ли нещо тия четири стъпала? Бяха ли наречени? Весела: Петте стъпала са петте добродетели. В.К.: Да. Весела: Първото стъпало представлява Доброто. В.К.: Да. Весела: То беше най-дългият гранитен блок, най- тежкият. Учителят каза: "Първото стъпало носи най-голямата тежест." Първото. И нарече първото стъпало на Доброто. След това другите са другите добродетели, другите стъпала. Той не каза кое стъпало какво е. Но на тази площадка Учителят сядаше на един стол и наблюдаваше работата. И винаги казваше:" Цимент, рекох, цимент." Направихме една правоъгълна малка площадка, отляво на изворчето с цветни камъчета и Учителят каза да се циментира. И когато тя беше готова, Учителят стъпна върху нея и каза: "Това са обединените народи. Тази площадка, с мозайката. "Това са обединените народи." В.К.: Площадката с мозайка. Весела: С мозайката, която беше малка, от страна на изворчето. В.К.: Да. Весела: След това улеят, по който протичаше водата се спускаше по една котва, направена от цимент, към запад. Водата изтичаше по котвата. В.К.: Сега, тази котва какво символизираше? Весела: Това е надеждата, котвата е надеждата, това е закотвяне на великото учение, на великата идея. Божествената Любов, която е чистата, бистрата вода, този живот, който идва от Бога е закотвен, той вече е задържан и се използва. В.К.: Да. Сега тука има една снимка, една снимка, която е от онази епоха. (Забележка: Виж снимка в "Изгревът" т. XXIV) Весела: Да. В.К.: На тази снимка вие сте първата тука. Весела: Да. В.К.: До вас? Весела: До мен е Косена, малката дъщеря на брат Темелко, сестра Йорданка Жекова. В.К.: Това е Гради горе. Весела: Гради. В.К.: А тази която е до него за нея не се знае? Сега, това е една от снимките, които показват извора по онова време. Весела: Да. В.К.: Сега, това е изворът, който е квадратна форма. Весела: Да. В.К.: Значи от тази страна отгоре е скалата? Весела: Да, отсреща е скалата. В.К.: Сега, този улей къде е? Весела: Сега ще ви покажа. Ето площадката с мозайката. Водата идва тука. В.К.: Тя от тука изтича. Весела: От тука, предната част. В.К.: Изтича. Весела: Предната част изтича. В.К.: Това е улей за изтичане. Весела: Това е улей за изтичане и тука изтича. В.К.: Да. Весела: Улей за изтичане, ето. В.К.: Така, а това е котвата? Весела: Не, котвата е надолу. В.К.: А, котвата е надолу. Водата. Весела: Но тука има едно мостче направено, накрая на хълма, то се спуска вече по котвата. В.К.: А тези сега тука камъчета. По тях изтича вода направо. Това са камъчета. Весела: Да. В.К.: Сега, а този? Аз тук съм направил една схема, нали? Това сега е извора, това са гранитните блокове. Тука са петте стъпала, написахме ги стъпала на добродетелите. Това е запад. Значи това е площадката от мозайката на обединените народи. Това е нали? На кое стъпало Учителят стъпна, за да каже: "На обединените народи"? Весела: Тука стъпна на тази площадка. В.К.: Тука. Весела: Да, на тази мозайка. В.К.: А, значи той тука е стъпнал на мозайката. Значи тука е стъпнал, а не тука. Така. Тука е стъпнал. Весела: Да. В.К.: А не тука? Така. Сега, ами този аметистовия камък? Весела: Азбестовият камък. В.К.: Да. Вие къде го сложихте? Весела: Той се сложи тука на главата на извора. Тука са стъпалата. Това е главата на извора. В.К.: Това ли е главата на извора? Весела: Тука е главата, сложи я на главата на извора азбеста. В.К.: Значи точно тука. Весела: Точно тука, да. В.К.: Защото това се пада тука е изток. Весела: Изток, запад, север, юг. На юг. В.К.: На юг. Значи, тука е азбестовия камък. Весела: На южната страна е главата на извора. А оттук започва един улей така, който събира капките вода, от които се втичат, падат върху главата на извора. В.К.: Пак улей тука, нали? Весела: Улей имаше за събиране на капките вода от скалата. В.К.: Улей, той фактически от юг се пада. Весела: Да. На юг. В.К.: И имаше от изток имаше. Весела: От изток падаше от скалите.