Търсене във форума

127. Две години учителка в село Ковачевци На 7 май, хубав слънчев ден, отидох на Изгрева и тъй като Учителят бе още горе в стаята си, седнах на пианото в салона и започнах да свиря новата Му песен "Да бихте слушал". (Забележка:" Песента е публикувана на с. 149 в "Песни от Учителя" съставена от Мария Тодорова, а как е била дадена виж в "Изгревът" т. I, с. 515) Той слезе и отиде при лимона на площадката. Лимонът бе изсъхнал, но Той го гледа дълго и каза, че започва да се съживява. Нови пъпчици се явили на него. Той каза: "Щом се пробуди към живот някое клонче, означава, че съответното коренче се е съживило". С каква любов Учителят отглеждаше и най-малкото растение и му помагаше да живее, цъфти и връзва. Така Той съживяваше в нас онези забравени спомени за хубавия небесен живот и ни подтикваше към всичко, което е истинно и красиво. Почти през вечер имах сънища с Учителя, в които Той ми говореше и ми предаваше живот и сила. Ако ги извадя от тетрадките си, ще излезе цяла книга. Попитах Учителя дали са реалност сънищата ми, Той ми отговори положително. "Бог ви учи, когато спите." В.К.: Споменавате за ваши опитности и долу пишете, че "почти през вечер имах сънища с Учителя, в които той ми говореше и предаваше живот и сила". И те са във вашите тетрадки. Вие казахте, че те ще бъдат цяла книга. Весела: Ами много сънища имах с него. Много съм записала. В.К.: Да, вие споделихте ли някои от тези сънища с Учителя? Весела: На Учителя съм казала много от тях, разказвала съм ги на Учителя. В.К.: Сега, аз смятам, че те са ценни и трябва да бъдат извадени. Весела: Защото аз го попитах: реални ли са, той каза: реални са. В.К.: И според мене те трябва да бъдат продължение на тази работа. И може би това, което вие сте написали в този том за Мърчаево, третия том вероятно ще бъдат от вашите тетрадки и някои сънища и вероятно други опитности ще бъдат четвърти том. А пети и шести том ще бъде вече вашето творчество. Весела: Аз работих след Учителя в село Тополица, 5-6 месеца работих с братята там, много работих и имам други дейности така в делото и то трябва да се опише. В.К.: Да, трябва да се опише. Весела: Да се опише. В.К.: Нали сме почнали вече, лека-полека да ги оправим. Весела: Аз съм почнала да пиша за там, нещо съм написала вече. В.К.: Да. Аз следващия път ще ви донеса и снимки, когато говорим за Тополица. Весела: Да, Тополица е едно много свято място. Да.

68 б. Английските лордове в самоковското село В малкото селце имах възможност да се сближа с народа и да го опозная. Така също имах възможност да приложа много от идеите на Учителя в работата си с децата. Учех ги песни, излизах из околностите с тях, свирех им на цигулка и ги лекувах. Така веднъж ми се удаде случай да спася живота на едно момче, което смятаха, че е в предсмъртна агония и съседките се бяха събрали в стаята да го оплакват. Изпратих ги вън и дълго време масажирах детето, след което му направиха потна баня над казан с вряла вода с трина, сварена в нея. За два дни детето бе здраво. Правиха ми впечатление хубавите линии по ръцете на децата. Запитах Учителя и Той ми каза, че това са английски лордове дошли в България на почивка и да получат духовни енергии, за да се проявят в бъдеще. - "Те са твоя бъдещ капитал" - продължи Той, а това ме зарадва, защото обичах искрено децата и имах хубави отношения с тях. В.К.: На стр. 68 сега вие тука споменавате, аз съм слушал и сте ми разказвали, че сте искали да напуснете селото. Но Учителят ви е казал, че тези дървени глави са преродени английски духове и това са ваш бъдещ капитал и когато отидете в Америка, във ваше друго прераждане, те ще ви посрещнат Изобщо, разкажете това по-подробно. Весела: Аз бях учителка, станах стажантка като се върнах от Ловеч, 1938 г. бях стажантка в III-а Мъжка гимназия по английски и френски, като втора специалност е френски език. И понеже като си взех стажантския изпит, трябваше да учителствам, а с английски език нямаше работа в София, имаше само в първа девическа класове по английски и имаха учителка, аз отидох в село Ковачевци, Самоковско, на 42 км от София и започнах да работя в прогимназията. Учителят ми беше казал: "Започнете от селата. От селото започнете работата си." И аз отидох в село Ковачевци, там си подредих стая, нямаше дъски, наредих да ми заковат дъски и живях там две години в една стая, чиито прозорци бяха точно срещу Харамията на Седемте езера и наблюдавах Рила от там. Идвах пеш 42 км до София, някой път Галилей, Галето ми носеше поръченията от братството. В.К.: Така, вие сте ми разказвали че сте ги учили много на песни. Весела: Аз ги учех да пеят, постоянно пееха децата, развеждах ги в природата и децата се развиваха и станаха много добри и интелигентни. И един ден отидох в къщата на "Оборище" на Тодор Живков, при Малеева, жена му. Изпратена от руската гимназия с една учителка по поръчка. И на входа гледам един младеж, който ми се усмихва. Аз се чудя, защо този милиционер така мило ме поглежда и ми се усмихва, откъде е той. И той ми каза: "Госпожице Несторова, както ви наричахме в селото, вие не ме помните, аз съм Богев, немирника, казва, от Ковачевци. Ето ме тука." Казвам: "Богев, много съм щастлива да видя мой ученик на такъв пост на доверие." И мои ученици навсякъде където работиха, се издигнаха и станаха много добри хора. Щото с много любов работех с тях. А Учителят за тези деца ми каза, аз им видях линиите на ръцете, че са много хубави и казах: Учителю, как може те, селски овчарчета, да имат такива линии на ръцете? Той каза: "Това са английски лордове, които са дошли в България да получат капитал, те в бъдеще ще се проявят, а те са твоя бъдещ капитал, тези деца, които уча. Моят бъдещ капитал. В.К.: Те идват да получат висок потенциал. Весела: Да, те идват да се заредят с енергиите на България, които във времето на Учителя бяха много силни и високи. В.К.: Да. Вие сте ми разказвали за ваши любими песни, на които сте ги учили. И ваши, и на Учителя. Весела: Аз, например, "Слънчеви лъчи", "Зора се е чудна зазорила" превърнах с децата в стихчета, понятни за тях, за пролетта. И вместо "Зора се е чудна" - "Рано сутрин слънце щом изгрее, и в гората птиченце запее, по поляните цветята будят се от сън, с радостни, усмихнати лица срещат пролетта." И още два стиха. И те пееха, този ритъм много им допадаше, един жизнен, бодър ритъм. - "И овците весело си хрупкат, агънцата по тревата тупкат", и те удряха по чиновете и голяма радост ги обземаше. В.К.: Аз това съм го запомнил как ми го разказвахте. Весела: И със сила удрят, буум... И беше дошъл един инспектор и се смая, каза, че "Вие сте преобразили децата, това не са същите деца", казва. Музиката ги е преобразила.