Търсене във форума

178. СИЛАТА НА ДОБРИЯ ПРИМЕР Брат Крум от Петрич сподели с мене следната своя интересна опитност: Това беше през есента на 1935 година. Един празничен ден, привечер, бях излязъл на разходка по главната улица. Бяхме с моята братовчедка Божана. Може би вече за десети път минавахме по улицата, като отивахме и се връщахме. Свечеряваше се, когато забелязах нещо на земята в краката ми и се наведох, за да видя какво може да бъде. Оказа се, че е дамски часовник. „Какво намери?" - ме попита с интерес братовчедката ми. - „Дамски часовник", отговорих аз. - „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски часовник", ми каза закачливо тя. - „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд часовник, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоуредбата, за да съобщим, че е намерен дамски часовник. Но преди да бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски часовник, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата. В това време виждаме, че едно момиче плаче. Оказа се, че то е загубило часовника си. Като го разпитахме какъв е часовникът му, оказа се, че е същият. Дадох му го. Тя искаше да ме възнагради, но аз не приех. Как ще приема възнаграждение за това, че съм предал намерена от мене вещ? Това е мой дълг. Моето чувство за честност ме задължава. Много хора се бяха насъбрали набързо около нас и разбраха, че аз съм намерил и предал часовника, без да приема каквото и да било възнаграждение. От този ден бяха минали три-четири години, когато друг наш съгражданин бе намерил часовник пред входа на ресторанта. Никой не го видял и той прибрал часовника в джоба си. като мислел да го присвои. Седнал да се храни, но хапките му засядали в гърлото. В това време той си бил вече спомнил за мене, когато бях намерил часовник и го предадох на собственика, като си рекъл: „А бе Крум самаржията намери часовник и го върна на собственика му, че аз да не съм победен от него? Защо да не го предам?" Станал и заявил на всеослушание, че е намерил джобен часовник. Който го е загубил, да му се обади. В момента никой не се явил, защото потърпевшият го нямало там. След двадесетина дена бил потърсен от непознат човек, който се оказал, че е собственикът на намерения часовник. След една година този съгражданин ме среща и ми разказа за горната случка с него, като ми каза: „Круме, твоята честност ме насърчи и аз реших да постъпя като тебе," Честността възпитава. Добрият пример на нашия обичан брат Крум насърчила и други да вървят по пътя на честността, като с това се допринася да се увеличават добрите качества на нашия народ. Българин е оня, който е добър, честен, справедлив и разумен. Това са качествата на новия българин - квасът на славянството. /По Учителя./