Търсене във форума

47. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА 1. Вергилий Кръстев - Николай, аз съм видял от твоите писания към 160 различни статии написани на пишуща машина, озаглавени в главата „Из летописите на древността". Запазени ли са всички? Николай Дойнов: Писал съм ги много години на тетрадки, а после оттам ги преписвах по 4 екземпляра на пишуща машина. Това е голям труд. Сестра ми Цанка Екимова ги преписваше и ги разпращаха по провинцията или ги даваха на ръка на желаещите да ги четат. Тогава такова нещо беше забранено да се пише. Но понеже бяха летописи на древността, властите не ме спряха. В.К. А къде са тези тетрадки? Н.К. Една голяма част са във Варна, други са разпръснати. В.К. Аз имам някои от тях и въз основа на тях, аз ти давах да четеш онова, което аз си бях отбелязал, че се отнася за Школата на Учителя записвахме, ти разказваше и така се създаде III част. Н.Д. Да, добре че се сети. Стана много добре. Така че се възстановиха много неща. И най-главното да не се загубят. Добра работа ти свърши. Поздравявам те. В.К. Аз също те поздравявам, че ме послуша и ето създадохме този раздел „Разговори за Изгревът". Н.Д. Нали свършихме тази работа. 2. В.К. Как се осъществи издаването на „Житно зърно"? Н.Д. Списание „Житно зърно" се списваше от редакционен комитет, в който влизаше Георги Радев, Георги Томалевски, Елиезер Коен и някои други. Давахме статиите, които пишем, те ги преглеждаха, поправяха нещо и ги печатаха. Идеята за „Житно зърно" се даде на Младежкия събор през 1923 г., който се проведе в салона на ул. „Оборище" N 14. Там възникна идеята. Дотогава се издаваше списанието „Нов живот" на Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. Обаче не можа да продължи. Реши се да се основе братско списание и Георги Томалевски даде името му как да се казва. 3. В.К. В разстояние на 20-30 години сте писали и развивали теми, които са били печатани на пишуща машина и разпространявани? Н.К. Аз смятам, че Учителя не създаде секта, а Школа, в която ние непрекъснато трябва да обогатяваме нашите знания. И аз се спретнах. Един ден след заминаването на Учителя бяхме група приятели на Бивака. Там бяха Влад Пашов, Методи Константинов и други приятели с умение да пишат. Предложих да издаваме едно списание. По туй време нямаше възможност, защото печата беше забранен от комунистическата власт. Предложих да се печати на пишуща машина по 4 екземпляра и да го препращаме в провинцията. Например като получи Варна един екземпляр, ще го прати във Варна и т.н. Не се съгласиха приятелите. Уплашиха се от властите. Съгласи се една сестра, но тя нищо не даде - беше Янка Попова. Аз като имам една идея не се отказвам. И реших тази идея, залегнала в главата ми да пиша статии с по-научен характер, за да могат да четат и все пак някои новости, нови идеи от благороден характер да влезе в главите им. Пишех ги на ръка. Давах ги на Жечо Панайтов, който ми беше много ценен сътрудник, той ги даваше да се преписват на пишуща машина. Добре, но по едно време като проверих написаното на пишуща машина видях, че тя недобросъвестно е работила, слагала е свои думи и е редактирала материала. Изпускала е изречения. И аз спрях да ги пиша. Получавах похвални писма. Но имаше хора, на които честолюбието им бе засегнато и се произнесоха не особено добре. Но туй не ме смути. Но ме подтикна доброто отношение на много приятели от провинцията. От друга страна пък ръководителите на Братствата се бяха засегнали, че някой си Николай ще им праща статии, с което се уронва техния престиж и авторитет пред приятелите. И те с недобро око погледнаха. И накрая отивам при един ръководител и той ми казва: „Слушай, не ги разбирам тези работи, не ги изпращай". Това са статии на научна основа, защото моята цел беше да се продължи интелектуалното развитие на приятелите в провинцията. И като видях това - спрях да ги пиша. Написал съм към 250 статии, като повечето съм ги написал на пишуща машина, които съм изпращал в провинцията. И другите стоят в ръкопис с намерение, когато съм свободен да ги прегледам. Аз си запазвам по едно копие в оригинал, Както са 130, на пишуща машина. Пазя ги в бюрото на Учителя. На това бюро съм ги писал. В.К. Ще искам да ми ги предадеш. Н.К. Защо да не ги предам. Засега няма желаещи и не се интересуват от тях. Ще ти ги дам. В.К. Аз имам идеята, всички статии писани от теб да ги издам в отделна книга наречена от теб в самите текстове „Из летописите на древността". Автор Николай Дойнов. Н.Д. Е, щом смяташ, че е интересно и ще бъде в полза на другите, то го направи. Ще се радвам да излезе всичко писано от мене в една книга. В.К. Виж какво: това е моя идея и мой план. Аз искам да я осъществя и да я реализирам по мое време. Но, ако не ми стигне времето, то това ще го направи моя приемник. Важното е да се набележи като план. НД. Добре набележи го и го направи. В.К.: Ще дойде друго поколение и изобщо няма да знае какво е това, което си писал и ще вземе да го изхвърли и унищожи. Моята цел е да го съхраня. А като говорим сега за това то другите, които ще дойдат след нас ще знаят как са нещата, събитията и личностите в тази епоха. Н.Д. Е нека знаят. Нали е написано с тази цел да се знае как е било и какво ще бъде. Духът ме е ръководил за това. В.К . Духът е Истият. Духът е Същият, но човеците са различни и делата им са разнопосочни. Това е!

21. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - МЕЙ-ТУ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: В легендата на Мей-Ту се говори за финикийците, които са започнали да покоряват моретата, да търгуват, да обменят земните блага, да подобряват живота на народа си. На Земята от една страна има изобилие, а от друга страна е бедността и глада. Планетата Земя, дете на Слънцето, място на мъки и страдания, място където живота с мъка си пробива път. Едно ангелче попитало своя по-голям брат, да му посочи къде е ада. Големият ангел хванал за ръка малкия, довел го на Земята и му казал; „Ето ада!" Това го казваше Учителя. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Искам да те питам. Понеже, аз също съм срещал едно изказване на Учителя, в което казва, че Земята - това е ада, място за училище, за поправяне на всички духове от всемира, които са направили прегрешение и са изпратени тук да се учат и че ада е тука на Земята. Понеже ти разглеждаше Земята, като планета, като силови полета и т.н. Какво е твоето мнение за Земята, като ад? Н.Д.: Земята, за ада въобще моето впечатление е това, място където има покой и тъмнина. Едно положение, където ти не можеш да се проявиш, не можеш да имаш движение. Следователно едно такова състояние е много мъчително. И аз като съм бил по арести, където нямаш възможност да имаш впечатления и нямаш възможност да проявиш някаква дейност и активност, съм изживял изключително големи мъки. В.К.: А човешкият дух, когато слезе на земята той се облича във форма. И формата за него е също голямо ограничение. Н.Д.: формата е голямо ограничение, обаче той трябва да се роди в една такава плътна форма, която създава големи съпротивления. Съпротивленията, страданията в живота не са нищо друго, те са които събуждат съпротивителната сила на неговата душа или двойника да го кажем, което е нещо изключително полезно за човека.